Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители, съгласно чл. 121а от Кодекса на труда. Тя не се прилага за предприятия от търговския флот по отношение на морските лица. Командироването и изпращането се отнасят до работници и служители от Република България в други държави членки на Европейския съюз, в държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и в Конфедерация Швейцария в рамките на предоставяне на услуги.
Наредбата определя условията и реда за командироване на работници и служители, като при командироване работодателят и работникът трябва да сключат допълнително писмено споразумение, което изменя трудовото правоотношение за периода на командироването. Споразумението трябва да съдържа информация за страните, основанието за споразумението, характера и мястото на работа, времетраенето на командироването, размерите на трудовите възнаграждения, условията за извънреден и нощен труд, продължителността на работния ден и седмица, условия за жилищно настаняване, финансовите условия на командировката и вида на транспортните средства. Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.
При изпращане на работници или служители, предприятието, осигуряващо временна работа, и работникът или служителят уговарят условията на работа в трудовия договор. Този договор трябва да съдържа информация за страните, основните и допълнителните трудови възнаграждения, условията за извънреден и нощен труд, продължителността на работния ден и седмица, почивките, платения годишен отпуск, условията за жилищно настаняване и финансовите условия на изпращането.
Пътните разходи за командироване на работници и служители в чужбина са за сметка на работодателя. Те включват разходи за пътуване до мястото на работа и обратно, както и разходи за платен годишен отпуск. Пътуването може да се извърши с различни видове транспорт, а при самолетни полети работникът има право на билет икономична класа, освен при неотложни случаи. При пътуване с личен автомобил се покриват разходите за гориво и такси. Не се изплащат пътни пари, ако работникът ползва безплатно пътуване.
Член 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители позволява на страните в споразумението и трудовия договор да се договорят за плащането на квартирни пари. Това означава, че работодателят и работникът могат да обсъдят и включат в условията на договора компенсация за наем на жилище, когато работникът е командирован.
Работодателят или предприятието, предоставящо временна работа, е задължено да заплаща пътни, дневни и квартирни пари на работниците или служителите, когато те изпълняват част от работата си извън населеното място, където първоначално са командировани или изпратени. Размерите на тези разходи трябва да съответстват на законодателството на приемащата държава членка.
Наредбата определя условията на труд при командироване и изпращане на работници и служители, като забранява по-неблагоприятни условия от тези в приемащата държава. Работодателят не може да предлага трудово възнаграждение под установеното в приемащата държава. Всички елементи на трудовото възнаграждение се определят от законодателството на приемащата държава. Работодателят е задължен да изплаща уговореното възнаграждение, спазвайки принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация.
Командироването или изпращането на работник или служител е забранено, ако не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1 от наредбата.
Работодателят или предприятието, осигуряващо временна работа, трябва предварително и писмено да запознае работника или служителя с условията на работа в приемащата държава. Информацията трябва да бъде публикувана на единния официален национален уебсайт на съответната държава и да бъде предоставена не по-късно от един работен ден преди началото на командироването или датата на постъпване на работа в предприятието ползвател.
Наредбата определя условията за командироване или изпращане на работници и служители в България, които трябва да работят при минимални условия, равностойни на тези за местните работници. Основните изисквания включват максимална продължителност на работната седмица, основна работна заплата, условия за извънреден труд, минимален платен отпуск, безопасност на труда, защита на уязвими групи и недопускане на дискриминация. При командироване над 12 месеца, работниците получават допълнителни права. Работодателят може да удължи командироването до 18 месеца при уведомление до инспекцията по труда. В случай на колективни трудови договори, се прилагат по-благоприятните условия за работниците.
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" поддържа единен национален уебсайт с информация на български и английски език относно условията на работа, задълженията на работодателите, отговорността при подизпълнители, контактни лица за информация и елементите на брутната работна заплата. Информацията трябва да е достъпна за хора с увреждания. При нарушение на изискванията поради неактуалност на информацията, работодателят се счита за нарушител с намалена отговорност.
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е отговорна за предоставяне на информация относно националното право и практика, свързана с правата и задълженията на предприятията, които командироват или изпращат работници и служители в България, както и на самите командировани или изпратени лица.
Работодателите, които осигуряват временна работа на служители от чужбина, трябва да подадат заявление в Изпълнителна агенция 'Главна инспекция по труда'. Заявлението включва данни за работодателя, командирования работник, продължителността на командироването, адресите на работното място, местното лице, предоставяните услуги и контактни лица. То се подава електронно преди началото на услугите. Работодателят е задължен да уведомява агенцията за всякакви промени в обстоятелствата, освен за данните на работодателя, които трябва да се предоставят в срок от 7 дни.
Работодателите, които командироват или изпращат работници или служители, граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги, трябва да получат разрешение за работа. Това разрешение може да бъде издадено съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или като единно разрешение за работа в ЕС от друга държава членка.
Работодателите, които командироват или изпращат работници, са задължени да предоставят на местното лице копия от трудовия договор, документи за отработено време и данни за изплатени трудови възнаграждения, придружени с превод на български. Местното лице трябва да съхранява тези документи на мястото на работа за срока на командироването. При поискване от Главна инспекция по труда, работодателите са длъжни да предоставят документите за проверка до една година след края на командироването.
Чл. 15 от наредбата определя, че Изпълнителна агенция 'Главна инспекция по труда' извършва оценка на действителността на командироването или изпращането на работниците и служителите, съгласно критерии в приложение № 3. При установяване на недействително командироване, се прилагат българските трудови закони, ако те са по-благоприятни за работника или служителя в сравнение с законодателството на изпращащата държава.
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е отговорна за извършване на оценка на риска, използвайки методологията, описана в приложение № 4. На базата на тази оценка, агенцията провежда проверки в предприятията, за да осигури спазването на условията за командироване и изпращане на работници и служители.
Наредбата определя условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в България. При установяване на нарушения, Изпълнителна агенция 'Главна инспекция по труда' уведомява компетентния орган на съответната държава. В наредбата се уточняват понятия като 'действително командироване', 'колективни трудови договори' и 'морско лице'. Включва и преходни разпоредби за привеждане на трудови отношения в съответствие с новите изисквания. Също така, се въвеждат критерии за оценка на действителното командироване и методология за оценка на риска от нарушения.
Наредбата определя условията и реда за командироване на работници и служители в България. Действително командироване е налице, когато работник от страна на ЕС или трета държава работи в България по трудов договор с работодател, чиято дейност е извън страната. Колективните трудови договори, обявени за общоприложими, са задължителни за всички предприятия в определен географски район или отрасъл. Според наредбата, 'морско лице' е определено в Кодекса на труда.
С наредбата се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/957, която изменя Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Тази промяна е регистрирана в Държавен вестник, брой 6 от 2021 г.
До изграждането на единния национален уебсайт, заявленията за командироване на работници и служители трябва да се подават на хартиен носител в териториалната дирекция на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която е по месторабота на командирования работник или служител.
Работодателите и предприятията, които предоставят временна работа, трябва да приведат трудовите правоотношения на командированите или изпратените работници и служители в съответствие с новата наредба в срок до 30 дни след влизането й в сила.
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е приета на основание чл. 121а, ал. 8 от Кодекса на труда и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Преходните разпоредби са свързани с Постановление № 9 от 15 януари 2021 г., което изменя и допълва наредбата, приета с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2016 г.
Параграф 10 от Наредбата уточнява, че срокът за командироване на работници, започнал преди влизането в сила на новите разпоредби, се изчислява от началната дата на командироването. Приложение 1 описва дейностите в строителството, за които не се прилага чл. 9, ал. 4, включително различни строителни, ремонтни и поддържащи работи. Приложение 2 е формуляр за заявка за командироване на работник, който включва данни за работодателя и работника. Приложение 3 съдържа критерии за оценка на действителното командироване, а Приложение 4 описва методологията за оценка на риска, включваща идентифициране на опасности и определяне на елементи на риска.