Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър. Кадастралната карта и регистри се поддържат актуални с цел документиране на местоположението и границите на недвижимите имоти, водене на имотния регистър, изработване на устройствени планове, поддържане на специализирани карти и осигуряване на достъп до данни, както и предоставяне на услуги за държавното управление и данъчно облагане.
Чл. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър дефинира кадастъра като съвкупност от данни за недвижимите имоти в България, включително информация за местоположението, границите и размерите на имотите, правото на собственост и други вещни права. Кадастърът съдържа и данни за границите на административно-териториалните единици, както и за зони с ограничения. Данните се нанасят на кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри, а също така служат за доказателство за съответните обстоятелства.
Имотният регистър включва партидите на недвижимите имоти, в които се вписват актове, свързани с правото на собственост и други вещни права, както и възбрани, ипотеки и други юридически факти, предвидени от закона. Вписванията се разпореждат от съдията по вписванията за имотите в съответния съдебен район.
Кадастърът се създава, поддържа и съхранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която е подчинена на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът упражнява ръководство и контрол над цялостната дейност, свързана с кадастъра.
Имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията, която е под контрола на министъра на правосъдието. Министърът упражнява ръководство и контрол над дейността на регистъра и издава наредба за неговото водене и съхраняване.
Член 6 регламентира свързаността между кадастъра и имотния регистър, като посочва, че те са свързани чрез идентификатора на недвижимите имоти. Основните данни за недвижимите имоти в имотния регистър се получават от кадастъра, а данните за правото на собственост и другите вещни права в кадастъра идват от имотния регистър. Двустранната връзка и обменът на данни между двете системи се осъществяват по ред, определен с наредба от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.
Чл. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда създаването на компютъризирани информационни системи, които са свързани помежду си. Тези системи осъществяват връзка с различни регистри, включително ЕКАТТЕ и БУЛСТАТ. Условията за създаване и ползване на тези системи се определят с наредба от Министерския съвет. Достъпът до данните в тези системи е безвъзмезден.
Чл. 8 от Закона за кадастъра и имотния регистър установява публичния характер на кадастъра и имотния регистър, като подчертава, че кадастралната карта и регистрите са собственост на държавата. За предоставяне на услуги по кадастъра и за вписвания в имотния регистър се заплащат такси, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Агенцията по геодезия, картография и кадастър получава безвъзмездно данни, свързани с кадастъра.
Чл. 9 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва механизмите за финансиране на дейностите по създаването и поддържането на кадастъра и имотния регистър. Финансирането на кадастъра се осъществява чрез трансфер от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, средства от общините, такси, и средства от национални и международни програми. Финансирането на имотния регистър се осигурява чрез трансфер от бюджета на Министерството на правосъдието, такси и средства от програми.
Член 10 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя Агенцията по геодезия, картография и кадастър като изпълнителна агенция с юридическо лице, със седалище в София и териториални звена в административните центрове на областите. Службите по геодезия, картография и кадастър са териториални звена на агенцията. За административно обслужване, службите създават структурни подразделения в седалищата на районните съдилища и в други населени места.
Чл. 11 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя структурата и условията за ръководство на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Агенцията се ръководи от изпълнителен директор, а службата - от началник. Изпълнителният директор може да делегира функции, освен по определени членове от закона. За заемането на длъжността изпълнителен директор е необходимо кандидатът да има магистърска степен по геодезия, минимум 5 години стаж и да не е осъждан за умишлено престъпление, освен ако е реабилитиран. Обстоятелствата за осъждане се установяват служебно, а чуждите граждани представят свидетелство за съдимост.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър осъществява различни дейности, свързани с кадастъра, включително поддържане на геодезически и кадастрални фондове, координация с други държавни органи, разработване на формати за цифрови карти, организиране на метрологичен контрол, водене на регистри на правоспособни лица, администриране на приходите от такси и глобите, съставяне на баланси на територията, признаване на професионална квалификация и осигуряване на достъп до данни.
Чл. 13 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва функциите на службите по геодезия, картография и кадастър. Те осъществяват дейности по геодезия, картография и кадастър в определените им райони, съхраняват първични материали и данни от геодезическите измервания, а също така изпълняват и други функции, определени от закона. Освен това, те могат да извършват административно обслужване извън определените им райони по заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 14 от Закона за кадастъра и имотния регистър задължава служителите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да се легитимират при изпълнение на служебните си задължения. Законът е в сила от 25.04.2000 г. и е изменен с ДВ, бр. 29 от 2006 г.
Чл. 15 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че дейността, структурата и организацията на работа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на службите по геодезия, картография и кадастър, се регламентират с устройствен правилник. Този правилник се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 16 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя условията и реда за изпълнение на дейности по кадастъра от лица с правоспособност, получена по този закон или по законодателството на държави от ЕС или ЕИП. Агенцията по геодезия, картография и кадастър възлага на правоспособни лица създаването на кадастрална карта и регистри. Също така, собственици или заинтересовани лица могат да възлагат изработването на проекти за изменение на кадастралната информация. За временно или еднократно предоставяне на услуги от граждани на посочените държави се прилагат допълнителни разпоредби.
Чл. 17 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя условията, при които физически и юридически лица могат да бъдат правоспособни в областта на геодезията, картографията и кадастъра. Физическите лица трябва да са граждани на държава - членка на ЕС, да имат висше образование по геодезия, минимум двегодишен стаж и да не са осъждани за умишлено престъпление, освен ако не са реабилитирани. Юридическите лица трябва да са регистрирани и да имат правоспособни лица в специализирания си състав. Правоспособно физическо лице може да участва само в едно юридическо лице.
Чл. 18 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва процедурата за вписване на кандидати в регистъра. Кандидатът подава заявление до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която в срок от 30 дни проверява условията за вписване. При отказ, кандидатът може да обжалва пред министъра на регионалното развитие или пред административния съд. Отказът е окончателен и не подлежи на обжалване.
Чл. 19 от Закона за кадастра и имотния регистър определя правоспособността за извършване на дейности по кадастър, геодезия и картография. Правоспособността се придобива с вписването в съответния регистър. Вписването може да се извърши без процедура, ако лицето е придобило правоспособност в друга държава членка на ЕС или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Регистрите на правоспособните лица са публични.
Чл. 20 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя задълженията на правоспособните лица, които работят в областта на кадастъра, геодезията и картографията. Те трябва да извършват работата си в съответствие с нормативните изисквания, да защитават класифицираната информация и личните данни, които получават. Освен това, след одобрение на кадастралната карта, те могат да ползват данни само по установен ред. Правоспособните лица са задължени да сключват застраховка "Професионална отговорност" и да преминават курсове за повишаване на квалификацията на всеки две години. Курсовете се провеждат от одобрени организации и университети.
Правоспособността на физическите лица може да бъде загубена по няколко причини, включително по писмено искане, смърт, поставяне под запрещение, реорганизация или ликвидация на лицето, осъждане за умишлено престъпление, или при повторно нарушение на задълженията по закона. Загубата на правоспособност поради нарушения може да бъде за срок от една до три години. Заповедите за заличаване от регистъра подлежат на обжалване в определен срок. За българските граждани обстоятелствата за осъждане се установяват служебно, а чуждите граждани трябва да представят свидетелство за съдимост.
Член 22 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че редът за водене на регистрите по кадастър, геодезия и картография, както и условията и редът за признаване на професионалната квалификация на инженери в тези области, се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Законът е в сила от 25.04.2000 г. и е изменян многократно, последно през 2016 г.
Член 22а от Закона за кадастра и имотния регистър е нов, публикуван в Държавен вестник, бр. 29 от 2006 г., но впоследствие отменен с ДВ, бр. 57 от 2016 г. Този член е част от глава трета, която се отнася до кадастъра, съдържанието на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и зоните на ограничения. Заглавието на главата е изменено с ДВ, бр. 49 от 2014 г.
Според чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър, недвижим имот, обект на кадастъра, включва три основни категории: 1. поземлен имот; 2. сграда (включително такава в груб строеж) и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.
Основната единица на кадастъра е поземленият имот, който представлява част от земната повърхност, включително и водни площи, с определени граници съобразно правото на собственост. Поземлените имоти образуват територията на страната и не се припокриват помежду си. Границите на поземлените имоти включват държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.
Чл. 25 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че всеки поземлен имот има трайно предназначение, което е свързано с територията, на която се намира. Промяната на това предназначение може да се извърши само по предвидения в закона ред, а ако се промени предназначението на част от имота, това води до образуването на отделни имоти.
Чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че всеки поземлен имот, сграда, съоръжение на техническата инфраструктура и самостоятелен обект получават уникален идентификатор. Този идентификатор включва кода по ЕКАТТЕ на населеното място и се издава от службата по геодезия, картография и кадастър. Структурата и съдържанието на идентификатора, както и условията за ползването му, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 27 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя основните кадастрални данни за поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти, включително идентификатори, граници, площи, предназначение и адреси. Включени са и данни за държавни граници и административно-териториални единици. За имоти, свързани с отбраната и сигурността, се предоставят само идентификатори и данни за границите. Данните се описват чрез метаданни за точност и актуалност и се представят в цифров вид. Редът за определяне на адресите се регулира с наредба на министъра на регионалното развитие.
Чл. 28 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва процеса на изработка и поддържане на кадастралната карта и регистрите. Те се изработват в цифров, графичен и писмен вид, като основният формат е цифров. След изработка, кадастралната карта и регистрите подлежат на приемане и одобряване по установен ред. Одобрените данни се въвеждат в информационната система от службата по геодезия, картография и кадастър, като при въвеждането се записва датата на въвеждането.
Чл. 29 определя съдържанието на кадастралната карта, която включва държавни и административни граници, поземлени имоти с техните граници и идентификатори, сгради и техническа инфраструктура, наименования на местности и обекти, геодезически точки, както и самостоятелни обекти в сгради и инфраструктура. Освен това, към кадастралната карта се добавят схеми на самостоятелните обекти.
Чл. 30 от Закона за кадастрата и имотния регистър определя, че се водят кадастрални регистри на недвижимите имоти, геодезическата основа, границите на административно-териториалните единици и идентификаторите им. Кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа основни данни за имота, информация за собственика и акта, от който произтича правото на собственост, данни за вещни права и номера на партидата в имотния регистър.
Член 31 от Закона за кадастра и имотния регистър определя, че съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се регламентират с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наредбата включва и класификатор за трайното предназначение на териториите, както и начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.
Чл. 31а от Закона за кадастра и имотния регистър регламентира отразяването на зони на ограничения върху поземлени имоти, произтичащи от сервитут или ограничение, основано на нормативен акт, административен акт или договор. Данните за тези зони се предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като отговорност за тяхната актуалност и точност носят органите и лицата, които ги предоставят. Агенцията води регистър на зоните на ограничения, които получават уникален номер. Данните за зоните се описват с метаданни и се представят в цифров вид, като са част от информационните системи на кадастъра и имотния регистър.
Чл. 32 от Закона за кадастра и имотния регистър определя задълженията на ведомствата, общините и други юридически лица относно организирането и поддържането на специализирани данни, карти и регистри, свързани с недвижимите имоти и техните характеристики. Те трябва да актуализират информацията за строежи, трайни насаждения, водни ресурси и природни богатства, и да предоставят данните на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Осигурява се публичен достъп до тези данни чрез електронен портал.
Член 33 от Закона за кадастра и имотния регистър предписва, че специализираните информационни системи, които използват кадастрални данни, трябва задължително да поддържат връзка с информационните системи на кадастъра и имотния регистър. Вторият параграф е отменен.
Чл. 34 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва процедурата за изработване на специализирани карти, необходими за устройственото планиране и инвестиционното проектиране в урбанизираните територии. Тези карти се съставят чрез комбиниране на данни от кадастралната карта, одобрени подробни устройствени планове и други релевантни данни. Изработването на картите може да се извършва паралелно или поотделно от кадастралната карта. Агенцията по геодезия, картография и кадастър и общините отговарят за възлагането и поддържането на тези карти, а съдържанието и редът за тяхното създаване се определят с наредба от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри започва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Заповедта включва наименованието и границите на района, правоспособното лице за изработката и графика за извършване на дейността. Срокът за означаване на границите на поземлените имоти е минимум 30 дни след обнародването на заповедта. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се в два централни всекидневника и се обявява на публични места в службите и общините в срок от 5 дни.
Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да бъдат създадени за отделни имоти или групи имоти в територии без одобрен кадастрален план. Създаването на кадастралната карта и регистрите става по искане на собственика на имота и за негова сметка.
Производството по чл. 35а се открива със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър или изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в зависимост от местонахождението на имотите. Заповедта съдържа информация за местонахождението и границите на имотите, правоспособното лице, което ще изработва документацията, и срок за означаване на границите. Съобщението за заповедта се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Член 35в, въведен с ДВ, бр. 49 от 2014 г., указва, че за създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри на територии, заети от линейни обекти, се следва редът, предвиден в чл. 35 от същия закон.
Областният управител и кметът на общината имат задължения да осигурят означаването на границите на държавните и общинските имоти в определен срок. Освен това, те трябва да предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър данни за недвижимите имоти от съответните регистри.
Член 37 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя задълженията на органите по приходите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предоставят данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Те трябва да предоставят информация за недвижимите имоти и техните собственици, както и лични данни на физически лица, необходими за кадастъра. Службите по вписванията също са задължени да предоставят наличните данни в книгите по вписванията.
Собствениците на имоти и носители на вещни права имат задължения, свързани с кадастъра, включително осигуряване на достъп до имота, обозначаване на границите с трайни знаци, предоставяне на удостоверителни документи за правата върху имота, и опазване на геодезическите знаци. При повреждане на знаците, собствениците трябва незабавно да уведомят службата по геодезия и да следват процедури за възстановяване на знаците.
Чл. 39 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя правата на служителите по геодезия, картография и кадастър при поставяне на геодезически знаци и извършване на измервания. Те имат право да преминават през недвижими имоти, да извършват измервания, да поставят временни и постоянни геодезически знаци след уведомяване на собственика. За имоти, свързани с отбраната и сигурността, е необходимо разрешение от ръководителя на съответното ведомство. Лицето, което извършва дейността, е длъжно да удостовери правото си да извършва действията и да изисква представяне на необходимите документи.
Разходите за корекция на непълноти или грешки в кадастралната карта и регистри са за сметка на собствениците на недвижими имоти, ако липсващите или неточно отразени данни не могат да бъдат намерени в източниците по чл. 41 и при условие, че собствениците не са изпълнили задълженията си по чл. 36 и чл. 38, ал. 1 - 3.
Чл. 41 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя как се създават кадастралната карта и кадастралните регистри. Те се изграждат чрез обединяване на данни от различни документи и регистри, които са одобрени по реда на предходни закони. Данните за собствениците и носителите на вещни права се набират от регистрите и представените актове. В кадастралния регистър не се посочват данни за собствениците, когато те не са установени. При установяване на дублиране на права за един и същ имот, се записват данните за всички лица и документи.
Член 41а от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда, че границите на територии, посочени в заповедта за откриване на производството, се означават само в случаите, когато кадастралната карта и регистри се създават чрез геодезически измервания. Вторият параграф на члена е отменен с изменения в законодателството.
Член 42 от Закона за кадастра и имотен регистър предвижда, че за създаването и поддържането на кадастралната карта на страната се използва триизмерна мрежа от геодезически точки, която служи като основа за геодезическите измервания. Освен това, геодезическите координати в кадастъра се определят в единна координатна система.
Чл. 43 от Закона за кадастра и имотния регистър определя начините за установяване на границите, които са предмет на кадастъра. Те включват: 1) държавната граница, установена от международни договори; 2) границите на административно-териториалните единици, съгласно Закона за административно-териториално устройство; 3) землищните граници, определени от комисия, назначена от областния управител; 4) границите на територии с еднакво предназначение, установени със закон или одобрен план; 5) границите на поземлени имоти в урбанизирани територии, чрез анализ на данни; 6) границите и очертанията на сгради, установени от планове и заснемане на място. Агенцията по геодезия не носи отговорност за малки отклонения в кадастралната карта, а споровете за граници се решават по съдебен ред.
Чл. 44 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че очертанията на самостоятелните обекти в сгради и съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по строителните книжа и актовете за собственост. При липса на достатъчно данни, очертанията могат да бъдат определени и чрез описание на място. Член 44, ал. 2, който се отнася до схемите по чл. 29, ал. 2, е отменен.
Член 44а от Закона за кадастъра и имотния регистър описва процедурата при установяване на несъответствия в кадастралната карта и регистри. При наличието на несъответствия, границите на кадастралните обекти, които са материализирани, се нанасят в картата според документите за собственост. В урбанизираните територии, ако границите не са материализирани, те се отразяват на база кадастралния план и приложените регулационни планове.
Чл. 45 от Закона за кадастра и имотен регистър определя, че кадастралната карта и регистрите, изработени от определено лице, се приемат от службата по геодезия, картография и кадастър. Приемателната комисия трябва да бъде насрочена в срок до 30 дни след представяне на необходимите материали и документи.
Приетите кадастрална карта и регистър на недвижимите имоти се обявяват на заинтересуваните лица. Собствениците имат право да подават писмени възражения в 30-дневен срок след обявяването в "Държавен вестник". Възраженията могат да се правят единствено относно несъответствия с данните от плановете и картите, използвани при създаването на кадастралната карта и регистър.
Чл. 47 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя начина, по който се разглеждат възраженията. Комисията, която разглежда възраженията, се състои от председател - началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, и членове от различни администрации и ведомства. Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър определя състава на комисиите по общини, а председателят отговаря за организацията на работата на комисията.
Комисията разглежда възраженията и взема мотивирани решения в срок от 30 дни след изтичането на срока по чл. 46, ал. 2. След това, измененията в кадастралната карта и регистър се извършват от определено лице в срок до 45 дни. Приемането на изпълнението на задълженията става по реда на чл. 45.
Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в 14-дневен срок от приемането им. Одобрените документи не подлежат на обжалване. Агенцията уведомява съответните министри и кмета на общината в 7-дневен срок след обнародването на заповедта в "Държавен вестник".
Чл. 49а от Закона за кадастрата и имотния регистър определя процедурата за приемане и одобрение на кадастралната карта и регистрите. След изработването им, службата по геодезия, картография и кадастър уведомява заинтересованите лица, които имат право да подадат възражения в 14-дневен срок. Комисията разглежда тези възражения и взема решение в рамките на 14 дни. Приетите изменения в кадастралната карта и регистри се одобряват от началника на службата с заповед, която трябва да бъде издадена в 7-дневен срок след приемането на измененията. Одобрените кадастрални документи не подлежат на обжалване. Службата уведомява съответните органи за одобрението в срок от 7 дни след издаването на заповедта.
След одобряване на кадастралната карта и регистрите, за да се издадат актове, признаващи или прехвърлящи право на собственост или други вещни права върху недвижим имот, е необходимо предоставянето на скици от кадастралната карта и схеми на самостоятелни обекти. Тези документи трябва да бъдат издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Член 49в, който е нов към ДВ, бр. 49 от 2014 г., е отменен с ДВ, бр. 57 от 2016 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Член 50 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че условията и редът за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри се регулират чрез наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Този член е изменян през 2013 и 2014 година.
Чл. 51 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва процедурите за поддържане и изменение на кадастралната карта и регистрите. Измененията се извършват при установяване на нови данни, грешки или явни фактически грешки. Службата по геодезия, картография и кадастър отговаря за измененията, които могат да се инициират от собственици или служебно от ведомства. За територии с над 50 имота, уведомленията се публикуват в "Държавен вестник" и на публични места. Измененията изискват проект, изработен от правоспособно лице, и включват геодезически данни при необходимост. Природни бедствия не променят границите на имотите, освен в законово предвидени случаи.
Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта, въз основа на проект за изменение в случаи като делба, отчуждаване, промяна на граница, съединяване на имоти, придобиване на право по давност и възстановяване на право на собственост. Изменението в кадастралната карта и регистри се извършва след постъпване на данни от вписан акт.
Чл. 53 от Закона за кадастрата и имотния регистър определя условията за извършване на изменения в кадастралния регистър. Измененията се правят при: 1) възникване на нови данни или промяна на съществуващите; 2) отпадане на основание за записване; 3) несъответствие между данните в регистъра и удостоверяващия документ. При наличие на дублиране на носители на права за един имот, данните за всички лица и документи се записват. За измененията по точки 2 и 3 се уведомяват заинтересованите лица в тридневен срок.
Чл. 53а от Закона за кадастра и имотен регистър предвижда случаи, в които измененията в кадастралната карта и регистрите могат да се извършват без издаване на заповед. Тези случаи включват: изпълнение на съдебно решение, разделяне или съединяване на имоти, нанасяне на нови или изменение на съществуващи сгради, повторно определяне на координати на гранични точки, и нанасяне на граници на имоти въз основа на одобрени планове.
Чл. 53б от Закона за кадастъра и имотния регистър урежда процедурата за отстраняване на явни фактически грешки в кадастралната карта и регистъра. Отстраняването може да стане по заявление на заинтересовано лице или служебно. Необходимо е да се изготви проект от правоспособно лице, който обхваща всички засегнати имоти. Проектът се съгласува с директора на областната дирекция "Земеделие". Измененията в кадастралната карта се извършват с различни заповеди в зависимост от броя на засегнатите имоти. Заповедите подлежат на обжалване в определени срокове, но обжалването не спира изпълнението им.
Член 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва процедурата за поправка на непълноти или грешки в кадастралната карта и регистър. Поправките се извършват от службите по геодезия въз основа на писмени доказателства. При спорове за материално право, поправките се извършват след съдебно решение. Не се смята за грешка разликата в координатите, когато е в допустимите граници. Измененията се одобряват със заповед на началника на службата и могат да се обжалват пред административния съд. При възстановяване на право на собственост се прилага същият ред.
Чл. 54а от Закона за кадастъра и имотния регистър определя задълженията на съдилищата, собствениците и службите по геодезия, картография и кадастър. Съдилищата трябва да предоставят заверено копие от решенията по чл. 43, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 в 30-дневен срок. Собствениците са длъжни да предоставят проекти за определяне на границите и информация за строежите, като тези, които не са нанесени в кадастралната карта, не могат да бъдат въведени в експлоатация. Ведомствата и общините също имат задължение да предоставят изменения в кадастралните данни в 7-дневен срок.
Когато административен акт или съдебно решение отменят извършено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, службата по геодезия, картография и кадастър възстановява данните в тях в предишното им състояние без необходимост от издаване на заповед.
Чл. 54в от Закона за кадастрата и имотния регистър предвижда, че Службата по геодезия, картография и кадастър е задължена да уведомява службата по вписванията за извършените изменения в кадастралните данни чрез информационната система, установена в чл. 7, ал. 1. Това е част от глава седма, която се фокусира върху предоставянето на кадастрални данни.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя услуги с данни от кадастралната карта и регистри, включително официални документи и справки в електронна и хартиена форма. Официалните документи включват скици, схеми и удостоверения, издавани от упълномощени служители. Документите, получени чрез отдалечен достъп, имат силата на официални. Общинските служби по земеделие подпомагат предоставянето на кадастрални услуги и могат да издават документи на хартиен носител. Агенцията може да сключва споразумения с общини за съвместно обслужване на потребителите. За търсене на кадастралната карта не се заплаща такса.
Чл. 55а от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда, че удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават от общините. Това удостоверение е необходимо, когато освен данните от кадастралната карта, е необходимо да се използват и данните от карти и планове, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни от предходни кадастрални и регулационни планове.
Правоспособни лица по кадастър, които са търговци или упражняващи свободна професия, могат да подпомагат службите по геодезия и кадастър при обслужването на потребителите на кадастрална информация. Те предоставят документи на хартиен носител, получени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра, и събират такса, определена в тарифата. Предоставените документи имат силата на официален документ. Условията и редът за дейността, контролът и видовете документи се определят с наредба.
Данните, предоставени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, могат да бъдат използвани само от лицето, получило услугата, и то еднократно в една процедура. За копирането на кадастрални данни и материали с цел последващо използване е необходимо съгласие от Агенцията. Копирането включва и преработването на данните в цифров вид.
Чл. 58 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя условията и реда за предоставяне на услуги, свързани с кадастрални данни, които се регулират от наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя безвъзмездно кадастрални данни на ведомства и общини за изпълнение на правомощията им, с изключение на определени случаи, и също така предоставя данни на земеделските стопани. При предоставяне на административни услуги, ведомствата и общините заплащат такси на Агенцията. Освен това, Агенцията предоставя безвъзмездно данни за точките от геодезическата основа.
Член 58а от Закона за кадастъра и имотния регистър създава Агенция по вписванията, която е изпълнителна агенция към министъра на правосъдието. Агенцията е юридическо лице със седалище в София и разполага със служби по вписванията в седалищата на районните съдилища. Службите по вписванията са териториални звена на Агенцията. Член 58а, алинея 3 е отменен с изменения от 2012 година.
Чл. 58б от Закона за кадастъра и имотния регистър определя функциите на Агенцията по вписванията и службата по вписванията. Агенцията организира работата по създаването и поддържането на имотния регистър, осигурява връзка с други регистри, развива и усъвършенства регистъра, създава електронна база данни с информация за недвижимите имоти, повишава квалификацията на служителите, администрира приходите от такси и глобите, и изпълнява допълнителни функции. Службата по вписванията извършва вписвания и заличавания, въвежда информация в електронните партиди, издава удостоверения и изпълнява дейности, свързани с имотния регистър.
Член 58в от Закона за кадастра и имотния регистър определя, че Агенцията по вписванията се ръководи от изпълнителен директор. Втората алинея, която е била в сила, е отменена на 10.05.2005 г.
Чл. 58г от Закона за кадастра и имотния регистър определя, че дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията по вписванията се регулират с устройствен правилник. Този правилник се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.
Агенцията по вписванията предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз, съгласно чл. 143з, ал. 1, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Информацията се предоставя до 30 април на следващата календарна година, в съответствие с чл. 143з, ал. 8 от същия кодекс.
Чл. 59 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя структурата на партидата на всеки недвижим имот, която се състои от пет части: част "А" - информация за имота; част "Б" - данни за собственика и прехвърлянето на правото на собственост; част "В" - информация за други вещни права и юридически факти; част "Г" - данни за ипотеките; част "Д" - информация за възбраните. Всеки акт, подлежащ на вписване, се вписва в съответната част на партидата. Партидата е документ с оповестително действие, но не служи като доказателство за вписаните факти и права.
В част "А" на партидата по Закона за кадастра и имотния регистър се вписват следните данни: идентификатор на имота, вид на имота (поземлен имот, сграда или самостоятелен обект), адрес, граници на имота (идентификатори на съседни имоти), площ (в кв. метри или декари), предназначение на имота, етажност на сградата и обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството.
Чл. 61 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя каква информация се вписва в част "Б" на партидата на имотите. За физически лица се вписват името, ЕГН и адрес, а за юридически лица - наименование, организационна форма, седалище и идентификационен номер. Вписват се също данни за държавни и общински имоти, информация за съсобственост и документи, удостоверяващи правото на собственост. В част "Б" се отбелязват и молби за вписване, откази и жалби.
В част "В" на партидата се вписват важни данни относно правото на собственост, включително видът на правото, носителят му, сроковете, актовете и исковите молби, както и договорите, подлежащи на вписване. Освен това, в част "В" се отбелязват молбата за вписване, отказите на съдията и жалбите срещу тези откази.
Чл. 63 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя каква информация се вписва в част "Г" на партидата на имота. Вписват се видът на ипотеката, данни за акта, размерът на вземането, падежът, информация за кредитора и длъжника, промените на вземането, заличаването на ипотеката, условията на договора и подновяването на ипотеката. Освен това, в част "Г" се отбелязват молбата за вписване, отказът на съдията и жалбата срещу отказа.
В част "Д" на партидата за имота се вписват детайли относно възбраните, включително вида на възбраната (обща или за отделен имот), номер и дата на акта за налагане на възбраната, органът, наложил възбраната, номер и дата на вписване, размер на обезпечената сума, както и информация за заличаване на възбраната и основанието за това. Допълнително, в част "Д" се отбелязват молбата за вписване, отказът на съдията по вписванията и жалбата срещу отказа.
Чл. 65 определя основите на воденето на партидата за недвижим имот, която трябва да има идентификатор и самостоятелен номер. В случай че имотът няма създаден идентификатор, партидата се води независимо до влизането в сила на заповедта по чл. 73. Агенцията по вписванията е задължена да изготвя електронна партида и електронно партидно дело при всяко вписване, което засяга имот с идентификатор, като електронната партида служи за помощно средство за последващото изготвяне на имотните партиди.
При разделяне на недвижим имот се откриват нови партиди за всеки новообразуван имот, като в тях се вписват номера на партидата и идентификаторът от кадастъра на разделения имот. В партидата на разделения имот се вписват информация за новите партиди, след което тя се закрива. Вещните права и ипотеките върху разделения имот се прехвърлят в новообразуваните партиди.
Чл. 67 от Закона за кадастра и имотния регистър предвижда, че при съединяване на имоти в партидата на новообразувания имот се вписват номерата на партидите и идентификаторите на образуващите го имоти, както и вещните права и тежести върху тях. Партидите на съединените имоти получават номер и идентификатор на новия имот и след това се закриват.
Партидата в кадастъра и имотния регистър се води както на хартия, така и в електронен формат. В случай на несъответствие между двата записа, приоритет има записът на хартия. Ако партида е загубена или унищожена, тя може да бъде възстановена по реда, определен в наредбата по чл. 5, ал. 3.
Чл. 69 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя какви документи се съхраняват в партидното дело, което е налично както в хартия, така и в електронен формат. В него се включват актовете, които служат за основание за вписване, скицата на имота и схемата на самостоятелния обект в сграда, както и документите по чл. 77. Освен това, партидното дело е идентифицирано с номера на партидата.
Съгласно чл. 70 от Закона за кадастра и имотния регистър, производството по създаване на имотния регистър за всеки съдебен район се открива с заповед на министъра на правосъдието. В заповедта се уточняват съдебният район, графикът за изготвяне на партиди на недвижимите имоти и се назначава съдия по вписванията. Заповедта се публикува в "Държавен вестник".
След издаване на заповед по чл. 70, ал. 1, при сделка с недвижим имот службата по вписванията въвежда информацията в електронното партидно дело и проверява идентичността на електронната форма с хартиения носител. Службата по вписванията предоставя цифрови данни на службата по геодезия, картография и кадастър за уточняване на кадастралната карта и данните за собствеността.
Член 72 от Закона за кадастра и имотния регистър е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 49 от 2014 г.
След влизането в сила на заповедта по чл. 49а, ал. 3 и одобряването на кадастралната карта и регистри, министърът на правосъдието издава заповед за обявяване на имотния регистър за съответната територия. Тази заповед се обнародва в "Държавен вестник".
Член 74 от Закона за кадастра и имотния регистър предвижда, че до обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията продължават да се извършват по досегашния ред. При това, в подлежащия на вписване акт се записва номерът на партидата на недвижимия имот. Втората алинея е отменена с изменения в закона.
Чл. 75 от Закона за кадастра и имотния регистър предвижда, че редът за създаване на имотния регистър след влизането в сила на заповедта по чл. 73 се определя с наредбата по чл. 5, ал. 3. Въпросната наредба ще уточни процедурите и условията за вписванията в имотния регистър.
Вписването в имотния регистър може да се извършва по молба на заинтересовано лице или негов представител, по молба на нотариус в предвидени от закона случаи, или служебно в определени от закона случаи. Служебното откриване и закриване на партиди се извършва по реда на чл. 54в.
Молбата за вписване в кадастъра и имотния регистър трябва да бъде написана на български език и да съдържа данни за молителя, юридическия факт, описанието на недвижимия имот, неговия идентификатор, партидния номер и подпис на молителя. Към молбата се прилагат скица или схема на имота, писмено доказателство за вписвания факт и пълномощно, ако молбата е подадена от пълномощник. При вписване на възбрана е необходимо и предоставяне на справка.
Съгласно Чл. 78 от Закона за кадастъра и имотния регистър, молбата за вписване се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията. При подаването на молбата се отбелязват датата и часът на постъпването, както и се поставя входящ номер. След това в партидата на имота се записва, че е постъпила молба за вписване. Молбата може да бъде оттеглена с нова молба.
Съгласно чл. 79 от Закона за кадастъра и имотния регистър, молбата за вписване не може да бъде подадена при условия, срокове или други уговорки. В случай че молителят подаде повече от една молба, той има право да поиска да не се извършва едното вписване без извършването на другото.
Актът за вписване в имотния регистър се извършва само ако праводателят е регистриран като носител на правото, освен в случаите на придобиване на право по давност.
Чл. 81 от Закона за кадастра и имотния регистър предвижда, че вписванията в една и съща част от партидата на един имот се извършват по реда на постъпване на молбите. Това означава, че всяка молба за вписване ще бъде обработена в последователността, в която е подадена.
Съдията по вписванията разпорежда вписване след проверка на съответствието с изискванията на закона и формата на акта. Определението за вписване е с незабавно изпълнение. От 30.01.2025 г. разпорежданията ще се извършват и електронно с квалифициран електронен подпис. Съдията извършва служебни справки за кадастрални карти и не изисква документ за платена такса, когато таксата е платена електронно.
Съгласно чл. 83 от Закона за кадастра и имотния регистър, съдията по вписванията е задължен да откаже вписване, ако не са изпълнени изискванията, предвидени в закона.
Чл. 84 от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда, че при всяко вписване в партидата се отбелязва датата на извършване, удостоверява се с подписа на съдията и включва входящ номер и партиден номер. Определенията за отказ на вписване и подадените жалби също се отбелязват. Ако не се подаде жалба срещу отказа, отбелязването се заличава служебно. От 30.01.2025 г. вписването ще се удостоверява и с квалифициран електронен времеви печат, съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014.
Вписването в кадастъра е недействително, ако не е налично определение от съдията по вписванията или ако не е удостоверено по установения ред в чл. 84, ал. 1.
Службата по вписванията е задължена незабавно да уведомява съответната служба по геодезия, картография и кадастър за новообразуваните партиди и извършеното вписване. Образците на документите за уведомление се одобряват от министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 87 от Закона за кадастъра и имотния регистър посочва, че в случаите, когато законът не предвижда друго, се прилагат разпоредбите на Глава 49 "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че при оспорване на вписвания в имотния регистър, страните следва да се ръководят от общите правила, установени в процесуалния закон.
Всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено. Процедурата за оспорване се извършва по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 89 от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда процедура за поправка на очевидни фактически грешки в имотния регистър. Според (1) грешките се поправят по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс с определение на съдията по вписванията. В (2) е уточнено, че очевидни фактически грешки и непълноти в партидите могат да се поправят или отстраняват по разпореждане на съдия по вписванията по искане на заинтересовани лица, нотариус или служебно.
Вписването в имотния регистър може да бъде заличено при установяване на недопустимост, недействителност или несъществуване на вписаното обстоятелство по исков ред. Заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице, прокурор или служебно с определение на съдията по вписванията. Решението за заличаване или отказ за заличаване може да бъде обжалвано пред окръжния съд, чийто акт е окончателен.
Чл. 91 от Закона за кадастъра и имотния регистър описва процедурата за заличаване на вписвания. Процесът включва подчертаване на текста, който подлежи на заличаване, и добавяне на забележка, която указва, че подчертаният текст е заличен, с уточнение за началото и края му. В случай на несъответствие между подчертаването и забележката, за заличен се счита текстът, посочен в забележката.
Службата по вписванията е задължена да уведомява службата по геодезия, картография и кадастър за всяко вписване в имотния регистър чрез информационната система. Това е регламентирано в Чл. 91а от Закона за кадастъра и имотния регистър, новелизиран през 2014 г.
Справките в имотния регистър и предоставянето на извлечение от партидите се извършват само за отделни имоти, което означава, че информацията не може да бъде получена за повече от един имот едновременно.
Чл. 93 от Закона за кадастъра и имотния регистър дава право на всеки да получи устна справка, препис, извлечение или удостоверение за вписванията по партида на недвижим имот. Образците на удостоверенията се одобряват от министъра на правосъдието.
Член 94 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя финансирането на дейностите, свързани с кадастралната карта и имотния регистър. Министерският съвет, по предложение на съответните министри, приема дългосрочни и годишни програми. Бюджетните средства за тези дейности се определят въз основа на утвърдените бюджети на министерствата. Ежегодно се внасят отчети за изпълнението на програмите и доклади в Народното събрание.
Член 95 от Закона за кадастра и имотния регистър е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 36 от 2004 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 96 от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда наказания за физически и длъжностни лица, които извършат нарушения. Физическите лица могат да бъдат глобени с между 100 и 1000 лв. за действия, нарушаващи определени членове от закона, унищожаване или преместяне на геодезически знаци, както и за неизпълнение на задължения. Длъжностните лица подлежат на по-високи глоби, между 1000 и 5000 лв., за неизпълнение на задължения, неправилно изработване на планове или издаване на разрешения в нарушение на закона. Юридическите лица и едноличните търговци също могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за нарушения, извършени от тях.
Законът предвижда наказания за физически и юридически лица, които неправомерно използват кадастрални данни. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 97а от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда наказания за правоспособни физически и юридически лица, които за първи път нарушат определени разпоредби от Закона за геодезията и картографията. Физическите лица подлежат на глоба в размер от 1000 до 5000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци се наказват с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Законът за кадастъра и имотния регистър регулира установяването на нарушения, издаването на наказателни постановления и внасянето на глоби в приход на съответните министерства. Определя се какво представлява самостоятелен обект, линеен обект на техническата инфраструктура, сграда, груб строеж и други термини, свързани с недвижимата собственост. Законът предвижда и правила за създаване и поддържане на кадастрална карта и регистри, а също така и за урегулиране на поземлени имоти. Включва преходни и заключителни разпоредби, които определят условията за одобряване на кадастралната карта и регистри, както и правомощията на различни органи.
Чл. 182б от Закона за кадастра и имотния регистър забранява придобиването на реално определени части от дворищнорегулационни парцели чрез правни сделки или по давност в определен срок. Изключения се правят, когато тези части и останалите части от парцела отговарят на минималните размери, установени в правилника за прилагане на закона, или ако реално определената част е с минимален размер и оставащата част се присъединява към съседен парцел.
Собствеността на дворищнорегулационен парцел не може да се прехвърля и не могат да се учредяват вещни права върху него, докато не е платено обезщетението за частите, които се придават от имота на други лица, в срока по чл. 182а, ал. 1.
Законът за кадастъра и имотния регистър регулира управлението на недвижимите имоти в България. Чл. 182г. предвижда, че висящите производства по отчуждаване на имоти по стари планове продължават по досегашния ред. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са направени изменения, свързани с възстановяването на собствеността и поддържането на плановете за земеразделяне. В Закона за задълженията и договорите са добавени нови изисквания за вписвания в имотния регистър, а измененията в Закона за собствеността уточняват процедурата за отказ от право на собственост. Законовите изменения включват и уточнения относно наследството, съдебната власт и местните данъци. Законът влиза в сила на 1 януари 2001 г., с изключения на определени параграфи, които влизат в сила по-рано.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастра и имотния регистър се дефинират основни термини, свързани с недвижимите имоти и кадастъра. Основните понятия включват 'самостоятелен обект в сграда', 'линеен обект на техническата инфраструктура', 'груб строеж', 'трайно предназначение на територия', 'цифров вид на кадастралната карта', 'явна фактическа грешка', 'адрес на недвижим имот', 'комбинирана скица', 'група имоти', 'заинтересовани лица', 'правоспособност по геодезия' и 'правоспособност по картография'. Освен това, се уточняват понятия като 'непълноти или грешки', 'район', 'граница', 'очертание', 'зона на ограничение' и 'неурбанизирани територии'. Включен е и терминът 'повторно нарушение', който касае нарушения в контекста на закона.
Параграф §3 указва, че ведомствените кадастри, изработени до влизането в сила на новия закон, ще се считат за специализирани карти, регистри и информационни системи, съгласно разпоредбите на глава четвърта от закона. Това е свързано с отменения Закон за единния кадастър на Народна република България.
Параграф §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастрата и имотния регистър определя реда за издаване на скици на недвижими имоти и поддържане на кадастрални планове и регистри до одобряване на кадастралната карта. Скиците продължават да се издават по досегашния ред, а кадастралните планове и регистрите, одобрени по стари закони, се поддържат от общинската администрация. След одобряване на кадастралната карта, дейностите по поддържане на картите на възстановената собственост и издаване на скици се прекратяват.
Параграф §5 от Закона за кадастра и имотния регистър определя как се отразяват урегулираните поземлени имоти в кадастралната карта, съобразно регулационните линии. Освен това, до създаването на имотен регистър за територии с одобрени кадастрални карти, представянето на вписан акт в службата по геодезия, картография и кадастър ще се счита за изпълнение на изискванията по чл. 86, ал. 1.
Параграф §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда задължения на Агенцията по геодезия, картография и кадастър относно създаването на кадастрална карта и регистри. Агенцията оценява съществуващите документи и карти за съответствие с новите изисквания. Органите, които поддържат карти и регистри, трябва да предадат копия на Агенцията безвъзмездно в определен срок. Общините и юридическите лица също са задължени да предоставят оригинали на кадастрални планове. Държавните органи предават актове, свързани с правото на собственост, в срок от 30 дни. При установяване на фактическа грешка в данните, тя се отстранява по реда на закона, а засегнатите собственици се обезщетяват или отчуждават.
Министерският съвет, областните управители и кметовете на общините са задължени в 6-месечен срок след обнародването на закона да предоставят сгради и друга необходима материална база за Агенцията по кадастъра и териториалните и звена.
В Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за кадастъра и имотния регистър се предвиждат изменения и допълнения в Закона за териториално и селищно устройство. Основните изменения включват: нови разпоредби относно изработването на подробни градоустройствени планове, урегулиране на неурегулирани поземлени имоти, условия за делба на поземлени имоти, както и нови членове, свързани с правните сделки и отчуждаването на имоти. Също така, се уточняват процедурите за отстраняване на грешки в кадастралната карта и се регламентира необходимостта от идентификатор за новообразуваните недвижими имоти.
В параграф 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър се извършва изменение в чл. 33, ал. 2 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тази алинея уточнява, че поземлените комисии възстановяват собствеността върху земи и извършват друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона. Те също така поддържат и актуализират плановете за земеразделяне и издават скици за разпоредителни сделки и делба на земеделски земи, преди предаването им на Агенцията по кадастъра.
В Закона за задълженията и договорите се правят следните изменения: Чл. 166, ал. 1 се допълва с уточнението за вписване в имотния регистър; Чл. 169, ал. 1 се отменя; Чл. 171 се изменя, като се изисква нотариална заверка на подписите и вписване в имотния регистър; Чл. 175, ал. 2 уточнява, че вписването е в имотния регистър; Чл. 179, ал. 2 се променя, за да уточни, че отбелязването се извършва в партидата на ипотекирания имот; Чл. 237, ал. 1 се допълва с изискването за вписване в имотния регистър.
Параграф §12 внася изменения в Закона за собствеността, касаещи чл. 100 и чл. 112. В чл. 100 се уточнява, че заявлението за отказ от правото на собственост може да бъде оттеглено до вписването му в имотния регистър. В чл. 112 се добавят нови изисквания относно документите, които удостоверяват права върху недвижими имоти, включително и преписи от обявените завещания.
В параграф 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър се извършва промяна в чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството. Вместо израза "чрез вписване по реда на Закона за привилегиите и ипотеките", сега е записано "чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър".
В параграф 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър се предвиждат изменения в чл. 158, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Съгласно новата редакция, съдията по вписванията ще продължи да извършва вписвания в имотния регистър, нотариални действия, отбелязвания и тяхното заличаване, а също така и да дава справки по книгите за вписване, както и да извършва други действия, предвидени в закона.
Параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за кадастъра и имотния регистър внася изменения в чл. 18 от Закона за местните данъци и такси. В ал. 1 се заличава израза "на общината", а в ал. 2 се премахват думите "кадастрални и други". Добавя се нова ал. 3, която предвижда, че данни по ал. 2 от кадастъра ще се предоставят съгласно условията и реда, определени в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Параграф §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастра и имотния регистър определя задълженията на министъра на правосъдието за създаването на имотния регистър. Той включва осигуряване на внедряване на софтуер за изготвяне на партидите и преобразуване на наличните данни в цифров вид на подходящи технически носители.
Законът за кадастъра и имотния регистър влиза в сила от 1 януари 2001 г., с изключение на член 4 и членове 10-22, които влизат в сила от деня на обнародването на закона. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 април 2000 г. и е официално подпечатан.
Параграф §39 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастрата и имотния регистър предвижда, че започнатите, но незавършени производства по създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за имоти, които са в ход към момента на влизането в сила на закона, ще бъдат приключени по реда на чл. 49а от същия закон.
Параграф 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастра и имотен регистър определя условията за довършване на започнати производства по одобряване на кадастрални планове до 31 декември 2000 г. Тези производства ще се провеждат по новия закон. Кадастралните планове, възложени до тази дата, ще се довършват по старите нормативни изисквания, а одобрените планове ще се поддържат съгласно новите разпоредби.
Параграф §42 от закона указва, че до одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за определен район, изградени обекти в земеделски и горски територии ще се отразяват в карти и планове, одобрени по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Отразяването изисква заплащане на такса от инвеститорите, определена в тарифата по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, а Министерството на земеделието и продоволствието е отговорно за администрирането на приходите от тези такси.
Параграф §43 уточнява, че висящите производства по отменената алинея 6 на § 6 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, свързани с попълване или поправка на кадастрални планове, които са образувани преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат завършени по досегашния ред.
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за кадастра и имотния регистър, Министерският съвет трябва да определи подходяща сграда за Агенцията по вписванията. Освен това, по предложение на министъра на правосъдието, Министерският съвет предоставя на службите по вписванията към Агенцията ползването на помещения от сградите, предназначени за нуждите на районните съдилища.
Параграф 47 от Закона за кадастра и имотния регистър урежда трудовите правоотношения на книговодителите по вписванията в районните съдилища, които се регулират от Кодекса на труда (чл. 123). Освен това, трудовите отношения на служителите от съдебната администрация, извършващи дейности на книговодител, се уредят по чл. 111 от Кодекса на труда до назначаването на титуляр в службата по вписванията.
Съгласно §49 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Кадастъра и Имотния регистър, министърът на регионалното развитие и благоустройството е задължен да одобри образци на комбинирана скица за идентичност на границите на поземлен имот в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Тези образци включват скици за пълна или частична идентичност на имотите, съгласно чл. 16, ал. 3 и § 4, ал. 1, т. 1.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила в различни срокове. Член 7, ал. 1, т. 18, чл. 10, ал. 1, т. 2 и § 10, 11 и 12 от преходните и заключителните разпоредби влизат в сила 9 месеца след обнародването, а параграф 14 влиза в сила от деня на обнародването.
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
В Закона за кадастъра и имотния регистър се извършват изменения, свързани с наименованията на органите, отговарящи за кадастъра. Всички споменавания на "Агенцията по кадастъра" и свързаните с нея термини се заменят с новото наименование "Агенцията по геодезия, картография и кадастър" и производните му форми.
Параграф 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастра и имотния регистър посочва, че параграф 7, точка 8, буква "б" ще влезе в сила след учредяването на Камарата на инженерите по геодезия. Също така, в документа се споменава, че Административнопроцесуалният кодекс е обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 2006 година и е в сила от 12 юли 2006 година.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключения: 1) определени параграфи, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; 2) параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; 3) параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят измененията, свързани с Гражданския процесуален кодекс, обнародван през 2007 г., и влизат в сила от 01.03.2008 г.
Параграф §61 определя, че Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела при действие на правото на ЕС, специфични параграфи и глави, свързани с признаването и допускането на решения на чуждестранни съдилища и производства за връщане на деца.
В параграф 94 от Закона за кадастъра и имотния регистър се предвиждат изменения в наименованията на институции. Думите "Министерството на земеделието и горите" се заменят с "Министерството на земеделието и продоволствието", а "Националното управление по горите" с "Държавната агенция по горите". Преходните разпоредби към Закона за горите са обнародвани в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г. и влизат в сила от 09.04.2011 г.
Законът за кадастра и имотния регистър влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му, с изключения. Параграфи 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването. Членове 14, ал. 1, т. 2, 115, ал. 1, т. 2, 116, ал. 2, 183, ал. 2, т. 3 и 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
Съгласно параграф 84 от Закона за кадастъра и имотния регистър, в срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, както и компетентните органи да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новия закон.
Параграф 85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастра и имотния регистър урежда правоотношенията с различни администрации, свързани с редица закони. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Средствата за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджета. Министерският съвет и органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да направят необходимите промени в бюджетите. Неизползваните отпуски по трудови правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
Параграф §86 от Закона за кадастра и имотния регистър предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на дължимия данък и осигуровки, да не е по-ниска от брутната заплата, която са получавали до момента, също след приспадане на същите задължения. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и са свързани с отработеното време.
Законът за кадастра и имотния регистър влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в ДВ, бр. 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
Законът за кадастра и имотния регистър влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г.
В параграф 61 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всички споменавания на "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "Министърът на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" ще бъдат заменени с "министъра на инвестиционното проектиране", "Министърът на инвестиционното проектиране" и "Министерството на инвестиционното проектиране".
Законът за кадастра и имотния регистър влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 109 от 2013 година и влиза в сила от 01.01.2014 година.
Законът за кадастра и имотния регистър влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който влиза в сила след решение на Европейската комисия относно удължаването на срока на действие на разрешената схема на държавна помощ. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 49 от 2014 г. и изменени в брой 101 от 2015 г.
С влизането в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за определена територия, действието на кадастралния план и на картата на възстановената собственост се прекратява относно основните кадастрални данни.
Параграф 72 от закона предвижда, че до одобряване на кадастралната карта и регистрите за цялата страна, баланси на територията ще бъдат съставяни от Министерството на земеделието и храните в сътрудничество с други министерства и общинската администрация. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е в сила от 28.11.2014 г.
В Закона за кадастъра и имотния регистър се извършват изменения, при които термините 'министър на инвестиционното проектиране', 'министърът на инвестиционното проектиране' и 'Министерството на инвестиционното проектиране' се заменят с 'министър на регионалното развитие и благоустройството', 'министърът на регионалното развитие и благоустройството' и 'Министерството на регионалното развитие и благоустройството'.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. В допълнение, се предвиждат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2015 г.
В параграф §26 от Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда замяна на термина "ползуването" с "ползването" във всички случаи в текста на закона. Изменението е обнародвано в Държавен вестник, брой 34 от 2000 г. и е актуализирано с множество изменения до 2014 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър са обнародвани в Държавен вестник, брой 57 от 2016 г.
Параграф 32 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър определя сроковете и процедурите за откриване на кадастрални карти и регистри за неурбанизирани територии, както и задълженията на Общинската служба по земеделие за предаване на одобрени планове, карти и регистри. Производството по създаване на кадастрална карта се счита за открито в тримесечен срок от влизането в сила на закона за всички землища, за които няма издадена заповед. Предаването на необходимите документи на службата по геодезия, картография и кадастър трябва да стане в 14-дневен срок, а данните се предоставят безвъзмездно и в цифров вид.
Параграф §33 определя процедурата за преобразуване на данните в кадастрална карта и кадастрални регистри от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Изпълнителният директор издава заповед за одобряване на кадастралната карта за неурбанизирана територия, която влиза в сила след обнародването й в "Държавен вестник". След 7 дни от обнародването, Агенцията уведомява съответните министри за одобрението. Картата и регистрите се съхраняват в цифров вид, а несъответствията в границите между урбанизирана и неурбанизирана територия се установяват при създаването на кадастралната карта за урбанизираната територия.
Параграф §35 от закона указва, че започнатите, но незавършени производства до влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, създадени по реда на § 33, ще бъдат довършени съгласно условията и реда на настоящия закон и наредбата по чл. 31. Това включва изменения на основните кадастрални данни и данните за правото на собственост и другите вещни права върху обектите на кадастъра, свързани с картата на възстановената собственост.
Собствениците или възложителите на строежи, които не са включени в кадастралната карта, трябва да предоставят данни на общинската администрация. Строежите не могат да бъдат въведени в експлоатация, докато не бъде представено удостоверение от администрацията, потвърждаващо, че данните са предоставени в необходимия вид и обем за отразяване в кадастралните планове.
Параграф 37 от Закона за кадастра и имотния регистър предвижда, че всички вписвания, отбелязвания и заличавания в персоналните партиди на лицата, направени по реда на Закона за собствеността и Правилника за вписванията преди влизането в сила на заповедите по чл. 70 и 73, запазват своето действие. Книгите в службите по вписванията, съставени до влизането в сила на закона, се съхраняват безсрочно. Делата, партидите, регистрите и картотеките, съставени на традиционен носител, ще се съхраняват до тяхното пълно цифровизиране, но не по-малко от 30 години.
Според §38 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за кадастра и имотния регистър, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на правосъдието трябва да приведат актовете за прилагане на закона и функционалностите на информационната система на кадастъра и имотния регистър в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за кадастра и имотния регистър, министрите на земеделието и храните и на регионалното развитие и благоустройството трябва да изменят устройствените правилници на съответните министерства и агенции, свързани с администрацията. Също така, министърът на финансите е задължен да направи необходимите промени в бюджетите на двете министерства за 2016 г. в съответствие с измененията в правилниците.
Параграф 40 от преходните разпоредби предвижда, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър и общинските служби по земеделие са отговорни за извършване на необходимите технически и организационни действия за изпълнение на § 25. За територии с одобрени кадастрална карта и регистри, срокът за изпълнение е една година от влизането в сила на закона, а за територии с новоодобрени кадастрални карти и регистри - един месец от одобрението.
В §39 от Закона за кадастъра и имотния регистър се предвиждат изменения в терминологията, свързани с наименованията на Министерството на земеделието. Думите "Министерството на земеделието и храните" и "Министерството на земеделието и продоволствието" се заменят с "Министерството на земеделието, храните и горите", а "министъра на земеделието и храните" се заменя с "министъра на земеделието, храните и горите".
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 2018 г. и влиза в сила на 22 май 2018 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от стопанската 2019 - 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона, който е изменен и допълнен, и са обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г.
Параграф §22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя безвъзмездно данни от кадастралната карта и регистри на определени лица. Общините са задължени да предоставят копия от кадастралните планове, одобрени инвестиционни проекти и документации за изградени линейни обекти, както и други специализирани данни, свързани с техническата инфраструктура.
Наредбите по чл. 32 и чл. 34 трябва да бъдат приети в срок от една година след влизането в сила на закона. В допълнение, експлоатационните дружества, които поддържат специализирани данни, имат срок от три месеца след влизането в сила на закона, за да възложат изработването на специализирани карти, регистри и информационни системи.
Параграф §24 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че до приемането на наредбата по чл. 7, ал. 3, експлоатационните дружества са задължени да предоставят данните, посочени в чл. 32, ал. 1, т. 1, буква "б", по електронен път. Тези данни трябва да бъдат достъпни чрез информационните им системи при спазване на предварително оповестени пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия. В случай на липса на техническа възможност, данните могат да се предоставят по досегашния ред.
Параграф §25 от закона позволява на собствениците или заинтересованите лица да възлагат изработването на частични специализирани карти за устройствено планиране на правоспособни лица, докато не бъдат изработени специализираните карти. Съдържанието и минималният обхват на тези карти ще бъдат определени с наредба, свързана с устройственото планиране.
Параграф 26 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда, че до предаването на специализираните карти и регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, строежите, които не са обект на кадастъра, могат да се въвеждат в експлоатация с удостоверение от съответната община. Също така, до осигуряване на необходимите функционалности в информационната система, зоните на ограничения ще се нанасят в специализираните карти и регистри.
Министерският съвет е задължен да приеме изменения в Тарифа № 14 за таксите, събирани в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в срок от три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".
В срок от три месеца след обнародването на Закона за кадастъра и имотния регистър в 'Държавен вестник', министърът на регионалното развитие и благоустройството е задължен да приведе подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на закона, в съответствие с новите разпоредби на закона.
Съгласно параграф 29, двугодишният срок за преминаване на курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на лицата с правоспособност по Закона за кадастъра и имотния регистър започва да тече от момента на влизането в сила на новия закон.
Параграф 32 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастра и имотния регистър предвижда, че при служебно изменение на плановете по § 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията, на основание заповед на съответните органи, поземлените имоти, за които не е реализирана нито една от възможностите за прилагане на заварените дворищнорегулационни планове, ще се урегулират по правилата на чл. 17 от същия закон. Същите правила важат и при създаване на нови подробни устройствени планове за урегулиране на населени места или части от тях.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, обнародван в ДВ, бр. 102 от 2022 г., влизат в сила от 01.01.2023 г.
В Закона за кадастъра и имотния регистър, обнародван в Държавен вестник, се извършват промени, при които термините 'Министерството на земеделието, храните и горите' и 'министъра на земеделието, храните и горите' се заменят с 'Министерството на земеделието' и 'министъра на земеделието'.
Законът за кадастра и имотния регистър влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Заключителните разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за кадастра и имотния регистър, обнародван в Държавен вестник, брой 8 от 2023 г.
Параграф §10 установява, че параграфи 6 и 7 от закона влизат в сила две години след влизането в сила на закона. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на растенията, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
В параграф 84 от Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда замяна на термините 'Министерството на земеделието' и 'министъра на земеделието' с 'Министерството на земеделието и храните' и 'министъра на земеделието и храните' във всички текстове на закона. Това изменение е част от актуализацията на закона, която е обнародвана в Държавен вестник с множество изменения и допълнения от 2000 г. до 2023 г.