Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя условията и реда за признаване на правото на физически лица да упражняват регулирана професия, ако притежават общи търговски или професионални знания и умения, придобити в друга държава членка. Тя също така урежда условията за провеждане на стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност, когато професионалният стаж е по-малък от необходимия.
Правото за упражняване на регулирана професия, изискваща общи търговски или професионални знания, се признава на базата на професионален стаж в друга държава членка или удостоверение за правоспособност от компетентен орган. Лицето подава молба до компетентния орган, който го информира за условията за упражняване на професията. Признатото право позволява на лицето да работи самостоятелно, по трудово правоотношение или като ръководител на предприятие.
Наредбата се прилага за регулирани професии, включени в Списъка на регулираните професии в България, съгласно Закона за висшето образование. Компетентните органи за признаване на тези професии са определени в същия списък. Втората глава от наредбата разглежда признаването на право за упражняване на регулирана професия, основано на общи търговски или професионални знания и умения, придобити в друга държава членка на ЕС, като първият раздел се фокусира върху признаването на професионален стаж.
Наредбата определя условията и реда за признаване на правото за упражняване на регулирани професии, включени в приложенията. Органът по признаване не може да откаже такова право, ако лицето е осъществявало професията в друга държава членка, при определени условия относно професионалния стаж и образованието. За различните списъци (I-VI) са предвидени различни изисквания за продължителност на стажа и необходимото обучение, което лицето трябва да е завършило, за да бъде признато правото му за упражняване на професията. Съществуват и ограничения относно прекратяване на дейността преди подаване на молба.
Наредбата определя условията и реда за признаване на правото за упражняване на регулирани професии, свързани с търговия и професионално използване на токсични продукти и биологични пестициди. Органът по признаване не може да откаже такова право, ако лицето е осъществявало професия в друга държава членка при определени условия, свързани с продължителността на професионалния стаж и притежаването на удостоверения. Разпоредбите не важат за дейности с определени силно токсични продукти, за които се изискват специфични удостоверения и не трябва да е прекъсвана дейността повече от две години.
Член 6 от Наредбата определя условията, при които дадено лице се счита за осъществявало дейност като ръководител на предприятие. Лицето трябва да е работило в съответната професионална област на следните длъжности: ръководител на предприятие или клон, заместник на собственика или ръководителя с равностойни отговорности, или на ръководна длъжност с търговски и/или технически задължения и отговорности за отдели на предприятието.
Чл. 7 от Наредбата предвижда, че ако лицето притежава национално признато удостоверение от държава членка, което удостоверява познания и способности в съответната дейност и е равностойно на минимум две или три години професионално обучение, това удостоверение може да бъде възприето от органа по признаването по същия начин, както удостоверение за обучение с изискваната продължителност, посочена в чл. 4.
Чл. 8 от наредбата указва, че удостоверението за правоспособност, издадено от компетентен орган на държава членка, служи за доказателство, че условията по чл. 5 са изпълнени. Това удостоверение трябва да бъде представено с молбата по чл. 2, ал. 2. В него се посочва, ако е необходимо, дали разрешителното е ограничено до дейности, свързани с токсични продукти. При наличие на ограничения в документите, органът по признаване може да приложи същите ограничения.
Когато обучението на лицето е между две и три години, изискванията на чл. 4 се считат за изпълнени, ако продължителността на професионалния опит като самостоятелно заето лице или ръководител на предприятие, или в качеството на заето лице, се удължава пропорционално, за да покрие разликата в продължителността на обучението.
Чл. 10 от Наредбата за условията и реда за признаване на право за упражняване на регулирана професия изисква доказване на професионалния стаж с документ, удостоверяващ естеството и продължителността на извършваната дейност. Този документ трябва да бъде издаден от компетентен орган на държавата членка по произход или по местопребиваване на лицето, което иска признаване. Документът се представя заедно с молбата за признаване на правото за упражняване на съответната регулирана професия.
Чл. 11 от Наредбата за условията и реда за признаване на право за упражняване на регулирана професия указва, че органът по признаване не може да откаже признаването на право за упражняване на регулирана професия, ако лицето представи удостоверение за правоспособност или документ за завършено образование, издаден от компетентен орган на друга държава членка, и ако знанията и уменията, удостоверени с документа, съответстват на изискванията на българското законодателство.
Наредбата регламентира условията и реда за признаване на правото на лица да упражняват регулирани професии, изискващи общи търговски или професионални знания и умения. Органът по признаване може да изисква стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност, ако обучението на лицето не отговаря на изискванията в България. Лицето може да избира между стаж и изпит. Стажът не може да надвишава две години за професии, изискващи свидетелство за професионална квалификация, и три години за професии, изискващи диплома.
Наредбата определя условията и реда за признаване на право за упражняване на регулирани професии, които изискват специфични изисквания и документи. В случай на изисквания за финансово състояние, се приемат удостоверения от банки в държавите членки като равностойни на българските. Също така, удостоверения за застраховка срещу финансови рискове, издадени от застрахователни дружества в други държави членки, се приемат като равностойни на българските, при условие че отразяват спазването на местното законодателство.
Чл. 14 от Наредбата гласи, че не се допускат ограничения, които пречат на лицето да се установява в България или да извършва услуги при равни условия с българските граждани. Освен това, не трябва да съществуват административни процедури, които да водят до дискриминация спрямо граждани на други държави членки на ЕС.
Наредбата определя условията и реда за признаване на право за упражняване на регулирани професии, изискващи общи търговски или професионални знания и умения. Чл. 15 установява правото на лицата, упражняващи регулирана професия, да членуват в професионални организации при равни условия с българските граждани, с изключение на ръководни длъжности в организации, упражняващи държавна власт. Допълнителните разпоредби уточняват понятието 'самостоятелно заето лице' и задълженията за уведомяване на Европейската комисия при промени в приложението на наредбата. Наредбата също така имплементира разпоредби на различни директиви на Европейския съюз и влиза в сила с присъединяването на България към ЕС.
Параграф §1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата за условията и реда за признаване на право за упражняване на регулирана професия определя "самостоятелно заето лице" като физическо лице, което изпълнява професионална дейност за своя сметка, не е регистрирано като едноличен търговец и е самоосигуряващо се по Кодекса за социално осигуряване.
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че всяка промяна в приложение № 2 на наредбата трябва да бъде съобщена на Европейската комисия, в съответствие с изискванията на чл. 11, т. 3 от Наредбата за поддържане на Списъка на регулираните професии в България, приета с Постановление № 86 на Министерския съвет от 2006 г.
Наредбата въвежда разпоредбите на три директиви на Европейския съюз, свързани с признаването на придобита квалификация за професионални дейности. Параграф §3 описва механизми за признаване на квалификация, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти, както и дейности на самостоятелно заети лица и посредници. Целта е да се осигури свободно установяване и предоставяне на услуги в тези сфери.
Наредбата влиза в сила с датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Приложението съдържа списъци с различни производства и услуги, които изискват признаване на професионални права. Списъците включват разнообразни сфери, като текстилна и обувна промишленост, металургия, хранително-вкусова промишленост, строителство и транспорт, както и специфични дейности в областта на услугите.