ЗАКОН ЗА ИНСПЕКТИРАНЕ НА ТРУДА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за инспектиране на труда определя основните принципи на функциониране на националната система за инспектиране на труда. Той включва видовете контролни дейности, които се извършват в процеса на инспектиране, и регламентира взаимодействието между държавните контролни органи, ангажирани с инспектирането на труда.
Чл. 2
Законът за инспектиране на труда се прилага за всички органи на изпълнителната власт и техните административни структури, които имат законово задължение да извършват дейности, свързани с инспектиране на труда.
Чл. 3
Законът за инспектиране на труда цели да осигури по-ефективен контрол върху спазването на условията на труд. Това се постига чрез подобряване на координацията и взаимодействието между органите, които имат контролни и сигнални функции в сферата на трудовите и осигурителните отношения.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за инспектирането на труда определя обхвата на инспектирането, което включва контрол по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, както и специализиран контрол по различни закони, свързани със заетостта и безопасността на труда. Инспектирането обхваща също контрол на техническия надзор, противопожарния контрол, строителния контрол, безопасността на земеделската и горската техника, ядрената безопасност, спазването на изискванията на различни транспортни и енергийни закони, контрол на химичните вещества и предотвратяване на промишленото замърсяване, а също и други контролни дейности, определени в нормативни актове.
Чл. 5
Член 5 от Закона за инспектиране на труда описва механизмите и органите, отговорни за инспектирането на труда в България. Инспектирането може да се извършва самостоятелно или съвместно от различни органи на изпълнителната власт, включително Главната инспекция по труда и други специализирани агенции. Инспекторите, които извършват контролните дейности, могат да бъдат държавни служители или упълномощени лица от различни министерства и агенции, включително Министерството на здравеопазването и Националната агенция за приходите.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за инспектиране на труда определя отговорностите на различни министри и органи за контрол на спазването на трудовото законодателство и осигуряване на безопасни условия на труд. Министърът на труда и социалната политика ръководи цялостния контрол, докато други министри, като тези на енергетиката, регионалното развитие, вътрешните работи, околната среда, земеделието, транспорта, отбраната, здравеопазването, ядрено регулиране, метрологичен и технически надзор, приходите и осигурителния институт, имат специфични контролни задължения в съответните области. Раздел III на закона се отнася до взаимодействието между тези контролни органи.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за инспектиране на труда описва процедурите за осъществяване на съвместни проверки от министри и ръководители на агенции. Съвместните проверки се извършват по заповед на министъра на труда и социалната политика или упълномощено лице, и могат да се инициират по различни причини, включително по искане на Министерския съвет, прокуратурата, жалби за нарушения, или при трудови злополуки. Доклад за резултатите от проверките трябва да бъде представен на министъра в срок от 7 дни, съдържащ констатации и предписания.
Чл. 8
Член 8 от Закона за инспектиране на труда предвижда задължения за ръководителите на администрациите да предоставят информация на министъра на труда относно инспекционните дейности. При установени или подозирани нарушения, органите по контрол трябва да уведомят компетентния контролен орган в срок до три дни. Наредба, приета от Министерския съвет, определя формата и реда за представяне на тази информация.
Чл. 9
Министерският съвет отговаря за определянето и провеждането на политиката за инспектиране на труда. Министърът на труда и социалната политика е отговорен за разработването и координирането на държавната политика в тази област, включително: изготвяне на Национална програма за инспектиране на труда, изготвяне на ежегоден доклад за състоянието на инспектиране на труда и издаване на правила за съвместна дейност на органите по чл. 5, ал. 2.
Чл. 10
Националният съвет по условия на труд е постоянен орган, който осъществява координация, консултации и сътрудничество при инспектирането на труда, съгласно измененията в Закона за инспектирането на труда от 2017 г.
Чл. 11
Член 11 от Закона за инспектиране на труда е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 97 от 2017 година.
Чл. 12
Член 12 от Закона за инспектиране на труда задължава органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите държавни и общински органи, да оказват необходимата помощ и съдействие на инспекторите по труда. Ръководителите на ведомства и организации също са длъжни да съдействат при инспекциите.
Чл. 13
Законът за инспектирането на труда определя, че министърът на труда и социалната политика е отговорен за изготвянето и внасянето на годишен доклад за инспектиране на труда до Министерския съвет, който обобщава информацията, получена по реда на чл. 8, ал. 1, и трябва да бъде внесен до 31 май. "Инспектиране на труда" е дейност, която се осъществява от контролните органи с цел установяване на съответствие между законодателството и неговото прилагане в предприятията. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.
§1
Параграф §1 определя понятието "инспектиране на труда" като дейност, извършвана от контролни органи с цел установяване и налагане на съответствие между изискванията на законодателството и неговото приложение в предприятията и местата на трудова дейност или обучение.
§4
Законът за инспектирането на труда влиза в сила от 1 януари 2009 г., след като е приет от 40-то Народно събрание на 14 ноември 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 2009 г., и влизат в сила от 12 май 2009 г.
§46
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
§59
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г. и влиза в сила от 26.02.2010 г.
§ 155
Законът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 74, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и § 135, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи са обнародвани в Държавен вестник, брой 88 от 2010 г., и влизат в сила от 09.11.2010 г.
§ 117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за инспектиране на труда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника са обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2015 г. и влизат в сила от 01.01.2016 г.
§47
Законът за инспектиране на труда влиза в сила от 1 януари 2016 г. В заключителните разпоредби се посочва, че законът за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г., и влиза в сила от 18 юли 2017 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят и Закона за хората с увреждания, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 28
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: член 73, ал. 3 и параграфи 16 и 18 влизат в сила от 1 януари 2020 г.; параграф 7, ал. 6 влиза в сила от деня на обнародването; параграфи 12 и 13 влизат в сила от 1 януари 2021 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители влизат в сила от 01.01.2023 г.
