ЗАКОН ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Законът урежда статута на индустриалните паркове, както и условията и реда за тяхното създаване, изграждане, функциониране и развитие.

Чл. 2

Законът за индустриалните паркове има за цел да създаде условия за привличане на инвеститори в производствената дейност, да осигури благоприятна институционална среда за екологични и иновационни производства, да стимулира инвестиции в високотехнологични производства и услуги и да подпомогне балансираното социално и икономическо развитие на регионите.

Чл. 3

Създаването, функционирането и развитието на индустриални паркове се основава на четири основни принципа: публичност и прозрачност на дейностите, равнопоставеност на парковете независимо от собствеността и оператора, конкурентност при избора на оператор, и държавна подкрепа за привличане на инвестиции.

Чл. 4

Индустриален парк е територия, предназначена за производствени дейности, която се обособява с подробен устройствен план. Минималната площ на индустриалния парк е 300 дка, но може да бъде по-малка при специализация в високотехнологични дейности. В такъв случай, територията може да бъде между 100 и 300 дка, или между 10 и 100 дка, в зависимост от спецификата на дейностите.

Чл. 5

Чл. 5 от Закона за индустриалните паркове определя основните изисквания за планирането и структурата на индустриалните паркове. Според него, с ПУП се определят устройствените зони и предназначението на поземлените имоти. Индустриалният парк трябва да съдържа урегулирани имоти с основно предназначение за производствени дейности, но може да включва и имоти за спомагателни услуги, при условие, че техният дял не надвишава половината от общата площ на парка. Освен това, не се допуска включването на имоти, които са предмет на съдебни спорове за вещни права.

Чл. 6

Член 6 от Закона за индустриалните паркове предвижда необходимостта от осигуряване на вътрешна техническа инфраструктура в индустриалните паркове, която да обслужва само дейности, извършвани на територията на парка. Освен това, инфраструктурата трябва да бъде свързана с елементите на техническата инфраструктура съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Индустриалният парк или част от него може да бъде разположен в защитена територия, при условие че се спазват изискванията на приложимото законодателство.

Чл. 7

Чл. 7 от Закона за индустриалните паркове определя, че вътрешната техническа инфраструктура на индустриалния парк трябва да включва транспортна инфраструктура, водоснабдителна и канализационна мрежа, както и електроразпределителна мрежа. Освен това, могат да бъдат включени и допълнителни елементи на инфраструктурата, свързани с функционирането на парка. На територията на парка могат да се разполагат и елементи на друга техническа инфраструктура, включително мрежи и съоръжения, изградени преди регистрацията на парка, свързани с парка или определени с устройствен план. Собственикът на индустриалния парк е отговорен за проектирането, изграждането и поддържането на транспортната инфраструктура.

Чл. 8

Член 8 от Закона за индустриалните паркове определя задълженията на собственика на индустриалния парк, който е отговорен за организационните, устройствените и техническите условия, необходими за създаването, изграждането, функционирането и развитието на парка. Собственик може да бъде държавата, общини или юридически лица, регистрирани като търговци. Държавата и общините могат да участват в юридически лица или техни обединения с блокираща квота, ако участието им е 30% или повече.

Чл. 9

Операторът на индустриален парк е лице, което отговаря за експлоатацията на парка. Когато собственик е държавата или общината, оператор може да бъде публично предприятие или концесионер. При собственост на държавата и общини, операторът може да е публично предприятие с държавно и общинско участие или концесионер на съвместна концесия. Ако собственикът е търговец, функциите на оператора се изпълняват от него или от друго търговско дружество. Когато операторът не е собственик, отношенията между тях се уреждат с договор за експлоатация, а ако е концесионер, с концесионен договор.

Чл. 10

Инвеститор в индустриален парк е търговец, който извършва производствена дейност в индустриалния парк. Той действа на основание договор за стопанска дейност, сключен с оператора на парка, при условията на Закона за индустриалните паркове и правилника за организацията в парка.

Чл. 11

Чл. 11 от Закона за индустриалните паркове определя партньорите в индустриален парк като лица, които подпомагат функционирането и развитието на парка чрез договори с оператора. Те могат да осигуряват научно-приложно обслужване, иновации и професионална подготовка, както и услуги за инвеститорите, включително правни и социални услуги. Собствениците на техническа инфраструктура, различна от вътрешната на индустриалния парк, не могат да бъдат партньори.

Чл. 12

Член 12 от Закона за индустриалните паркове определя потребителите като инвеститорите и партньорите, които извършват дейност на територията на индустриалния парк.

Чл. 13

При създаването на индустриален парк, собственикът на парка трябва да е собственик на имотите, освен ако операторът е публично предприятие, в който случай имотите могат да са собственост на оператора. Държавните и общинските имоти в индустриалния парк могат да бъдат само частна държавна или частна общинска собственост.

Чл. 14

Собственикът на имоти в индустриален парк може да продава, отдава под наем или учредява ограничени вещни права върху имотите. Сделките с държавна или общинска собственост се извършват съгласно съответните закони за държавната и общинската собственост. Сделките са допустими след влизането в сила на ПУП и вписването в кадастралната карта. Сделките подлежат на вписване в имотния регистър, а потребителите са обвързани с условията на правилника за организация в парка.

Чл. 15

Член 15 от Закона за индустриалните паркове регламентира възможността собственикът на индустриалния парк да упълномощи оператора да извършва сделки, свързани с експлоатацията на парка. Тези права за разпореждане и управление трябва да бъдат вписани в регистър. В случай че операторът е концесионер, упълномощаването не се прилага и сделките се извършват само от държавата или общината, съгласно предвидените условия.

Чл. 16

Вътрешната техническа инфраструктура на индустриалните паркове е собственост на собственика на парка или на оператора, ако е определено в решението за създаване. Тази инфраструктура не може да се продава, освен в определени случаи, като продажба на държавата или общината, учредяване на ограничени вещни права за прокарване и преминаване, или за изграждане на енергийни обекти.

Чл. 17

Законът за индустриалните паркове определя три типа индустриални паркове в зависимост от производствените дейности. Тип А е общ парк без специализация, тип Б е специализиран с един вид производствени дейности, а тип С е специализиран с високотехнологични дейности.

Чл. 18

Според Чл. 18 от Закона за индустриалните паркове, видът на индустриалния парк се определя от собственика. Има четири основни вида: 1. Държавен - собственик е държавата; 2. Общински - собственик е една община; 3. Съвместен - собственик е държавата и една или повече общини или две или повече общини; 4. Частен - собственик е юридическо лице, регистрирано като търговец, или обединение.

Чл. 19

Законът регулира държавната политика за индустриалните паркове, която се осъществява от Министерския съвет, министъра на икономиката и индустрията и местните органи на самоуправление. Министерският съвет приема мерки за стимулиране на индустриалните паркове, упражнява правата на държавата в тях и одобрява списък на ключови индустриални паркове. Министърът на икономиката и индустрията отговаря за изпълнението на мерките, предоставя информация и контролира дейностите в парковете. Общинските съвети също приемат мерки за стимулиране и упражняват правата на общината. При наличие на държавна или общинска собственост, се извършва оценка за съответствие със законодателството за държавните помощи.

Чл. 20

След вписването на индустриален парк в регистъра, той ползва облекчен режим на административно обслужване. Собствениците и инвеститорите могат да получават подкрепа по Закона за насърчаване на инвестициите и чрез различни фондове. Общинският съвет може да определи преференциални местни такси и да освободи от такси за техническа инфраструктура в индустриалните паркове.

Чл. 21

Министърът на икономиката и индустрията е отговорен за създаването и поддържането на електронен регистър на индустриалните паркове. Регистърът осигурява обмен на данни и публичен достъп до информация, освен ако тя е защитена или чувствителна. В него се вписва информация като регистров код, наименование на парка, вид и тип на индустриалния парк, местонахождение, данни за собственик и оператор, техническа инфраструктура, инвеститори и партньори, както и промени в обстоятелствата. Публикуват се концепции, правилници и подробни устройствени планове на парковете.

Чл. 22

Индустриален парк, вписан в регистъра, може да бъде заличен по инициатива на собственика или при установяване на недопустими дейности на територията му. Ако операторът не заяви вписване на промени в срок от три месеца, министърът на икономиката уведомява оператора и при неиспълнение в 30-дневен срок, паркът се заличава. Заличаването става в тридневен срок след заповед на министъра, която може да бъде обжалвана.

Чл. 23

Законът за индустриалните паркове не се прилага за индустриални зони и паркове, които не са регистрирани, както и за обекти извън регистрираните индустриални паркове, предназначени за производствени дейности.

Чл. 24

Индустриален парк може да бъде създаден по предложение на министъра на икономиката и индустрията, кмета на общината или съгласно учредителния акт на юридическото лице. За предложението се прилагат концепция, бизнес план, проект на задание за проектиране, проект на договор за експлоатация, правилник за организация и актове за собственост на имотите. Решението за създаване включва наименование, тип и площ на парка, идентификатори на имоти, одобряване на концепцията и правилника, и е основание за сключване на договор за експлоатация и вписване в регистъра.

Чл. 25

Чл. 25 от Закона за индустриалните паркове определя основните елементи, които трябва да съдържа концепцията за създаване на индустриален парк. Тези елементи включват наименование и местонахождение на парка, собственик, цели и задачи, площ и граници, актуални идентификатори на имотите, предложение за устройствения режим и техническа инфраструктура, транспортен достъп, присъединяване към мрежи, дейности на оператора, изисквания към потребителите, оценка на необходимите ресурси и очаквани резултати от функционирането на парка.

Чл. 26

Чл. 26 от Закона за индустриалните паркове описва съдържанието на бизнес плана на оператора, който включва анализ на средата, пазара и конкуренцията, както и маркетингов, управленски, оперативен и финансов план. Освен това, бизнес планът трябва да съдържа информация за източниците на финансиране и приложения.

Чл. 27

Чл. 27 от Закона за индустриалните паркове определя изискванията за изработване на подробен устройствен план (ПУП) на индустриалните паркове (ИП). ПУП може да бъде: 1. План за регулация и застрояване (ПРЗ), изготвен съгласно определени членове от Закона за устройство на територията, включително парцеларни планове, ако ИП е в урбанизирана територия или се присъединява към такава; 2. Специализиран ПУП, необходим за самостоятелни урбанизирани територии, осигуряващ транспортен достъп и свързаност с техническата инфраструктура; 3. Специализиран ПУП за територии, обхващащи две или повече населени места, с обособяване на структурни части в съответствие със землищните граници.

Чл. 28

Договорът за експлоатация на индустриални паркове се сключва между оператора и различни органи в зависимост от типа на индустриалния парк (държавен, общински, съвместен или частен). Той трябва да съдържа информация за страните, предмета, срока, площта на парка, дейностите, условията за функциониране, правата и задълженията на оператора, както и финансовите отношения между страните. Договорът може да бъде изменян, като правата на потребителите са защитени. Собственикът може да извършва част от дейностите по експлоатация сам.

Чл. 29

Чл. 29 от Закона за индустриалните паркове определя съдържанието на правилника за организация в индустриалния парк. Той включва условия и ред за проектиране и строителство на инфраструктура, придобиване на имоти, строителство на територията на парка, предоставяне на услуги от оператора, допустимите дейности и правата и задълженията на оператора и потребителите. Възможни са преференции за определени инвеститори, които трябва да бъдат уточнени в правилника.

Чл. 30

След сключване на договора за експлоатация или приемане на решението за създаване на индустриален парк, операторът подава заявление за вписване в регистъра по електронен път с квалифициран електронен подпис. Към заявлението се прилагат определени документи в електронен формат. В 14-дневен срок министърът на икономиката издава заповед за вписване или уведомява за нередовности. Ако нередовностите не бъдат отстранени в 30-дневен срок, се издава отказ за вписване. Промените и актуализациите също трябва да се заявяват в тримесечен срок.

Чл. 31

Дейности по изграждане на индустриален парк могат да се извършват само след вписване в регистъра на индустриалните паркове и при наличие на влезли в сила административни актове. Процесът включва одобряване на кадастрална карта, разрешаване на изработването на ПУП, издаване на виза за проектиране, одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж. При изграждането се спазват условията на закона и приложимите нормативни актове, а административните органи не могат да изискват информация, налична у тях.

Чл. 32

Член 32 от Закона за индустриалните паркове определя задълженията на административните органи и публичните институции при изграждането на индустриални паркове. Те трябва да осигурят електронно подаване и публикуване на заявления, действия по издаване на административни актове, както и информация за тяхното влизане в сила. Заявленията, които изискват подписване, трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис. Издадените актове, подписани по електронен път, имат същата юридическа стойност като хартиените документи. Административните органи не могат да откажат приемането на заявления, които отговарят на изискванията. Осигурява се публичен достъп до документи и информация, свързани с административните актове за индустриалните паркове.

Чл. 33

Производството по издаване на административни актове започва с постъпване на заявление в електронната система или с завеждане в деловодната система. Процедурите трябва да спазват изискванията на закона и да се извършват в срок, който е наполовина по-кратък от определения в Закона за устройство на територията, освен в специални случаи. При наличие на срокове за обществен достъп или обсъждане, се прилагат сроковете от Закона за устройство на територията.

Чл. 34

Чл. 34 от Закона за индустриалните паркове регламентира процедурата за уведомяване на заявителя при установяване на непълноти и неточности в заявлението. Заявителят е длъжен да отстрани нередовностите в определен срок и да предостави допълнителни документи, които се вписват в електронната преписка. При повторно внасяне на документи, административният орган проверява поправената преписка и издава административен акт в срок от 7 дни. Отказът за издаване на административен акт е възможен само по законосъобразност и трябва да бъде мотивиран. Административните органи уведомяват заявителя и заинтересованите лица по електронен път за издадените актове.

Чл. 35

Чл. 35 от Закона за индустриалните паркове описва основните и допълнителни дейности, които операторът на индустриалния парк трябва да извършва. Основните дейности включват управление на техническата инфраструктура, административно обслужване на инвеститорите, съдействие на потребителите и сключване на договори. Допълнителните дейности могат да включват строителство на инфраструктура, социални услуги, транспортен достъп, управление на отпадъци и изграждане на производствени сгради.

Чл. 36

Чл. 36 от Закона за индустриалните паркове предвижда, че операторът може да изпълнява функции на оператор на затворена електроразпределителна и/или газоразпределителна мрежа, както и на ВиК оператор при условията на Закона за енергетиката, Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Тези функции се посочват в договора за експлоатация, а ако операторът не е собственик, му се учредяват вещни права върху необходимите елементи от вътрешната техническа инфраструктура.

Чл. 37

Производствената дейност в индустриалния парк, както и дейностите на партньорите, трябва да се извършват съгласно правилника за цялостната организация на индустриалния парк.

Чл. 38

Индустриален парк може да се развива чрез разширяване на територията, преструктуриране или преустройство на строежите. Тези дейности изискват административни актове, издадени след приключване на необходимите административни производства.

Чл. 39

Чл. 39 от Закона за индустриалните паркове предвижда, че разширяването на територията на индустриален парк може да се осъществи чрез изменение на плана за улична планировка (ПУП). Целите на разширението включват развитие на производствените дейности, подобряване на качеството и обема на общественообслужващите дейности, както и увеличаване на възможностите на транспортната инфраструктура и капацитета на вътрешната техническа инфраструктура.

Чл. 40

Член 40 от Закона за индустриалните паркове предвижда, че преструктурирането на индустриален парк може да се извършва с цел развитие на производствени дейности и подобряване на общественообслужващите дейности или вътрешната инфраструктура. Това може да стане чрез изменение на ПУП на ИП, включително образуване на нови и разделяне или обединяване на съществуващи урегулирани поземлени имоти, както и промяна на съществуващото застрояване за изграждане на нови сгради и съоръжения, свързани с експлоатацията на индустриалния парк.

Чл. 41 и § 1-15

Законът за индустриалните паркове регламентира условията за преустройство на строежите в индустриални паркове, включително изграждане, реконструкция и промяна на предназначението на сгради и съоръжения. Определя се производствената дейност, която включва създаване на продукти и разработване на нови технологии, извършвана в определени територии. Министърът на икономиката е отговорен за създаването на регистър на индустриалните паркове и за одобрение на списъци с условия за функциониране на индустриалните зони. Законът предвижда и специфични условия за вписване на съществуващи индустриални зони в регистъра, както и изменения в свързани закони, касаещи енергетиката, държавната собственост и опазването на околната среда. Включени са и преходни разпоредби, които задължават съответните министри да предприемат действия в определени срокове.

§1

Законът за индустриалните паркове определя основни термини, свързани с производствената дейност, включително какво представлява тя и какви видове дейности се включват. Производствената дейност обхваща създаването на продукти чрез различни методи на обработка, както и развойна дейност. Сходни производствени дейности се определят като такива, които имат сходни изисквания за инфраструктура и опазване на околната среда. Чувствителната информация е описана като информация, която изисква специална защита поради своите търговски или технически характеристики.

§3

В срок от една година след влизането в сила на Закона за индустриалните паркове, министърът на икономиката и министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да внесат за одобрение в Министерския съвет списъка, предвиден в чл. 19, ал. 2, т. 3.

Параграф §4

Създадените индустриални зони и технологични паркове могат да бъдат вписани в регистъра след представяне на необходимите документи и съгласие на инвеститорите. При вписването не се прилагат определени ограничения, свързани с минималната площ, правата върху имоти и договорите между инвеститора и оператора. Съществуващите подробни устройствени планове могат да бъдат изменени, за да отговарят на изискванията на закона.

§ 5

В Закона за автомобилните превози се въвеждат изменения, като в чл. 17, ал. 8 се заменя изразът "една икономическа агломерация" с "един индустриален парк или на една бизнес зона". Освен това, в § 1 т. 48 се отменя.

§ 6

Параграф 6 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за индустриалните паркове изменя Закона за държавната собственост. В чл. 54, ал. 3 се уточнява, че общините нямат право да даряват имоти, придобити по определен ред, а могат да ги заменят или внасят като непарична вноска само за проекти, свързани с обществени нужди. В допълнителните разпоредби термините "индустриални зони или технологични паркове" се заменят с "индустриални зони, технологични паркове или индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове".

§7

Параграф §7 в Закона за енергетиката включва изменения и допълнения, свързани с разпределението на електрическа енергия и природен газ в затворени мрежи, като се определят условията за лицензиране, цени за достъп и пренос, и правата и задълженията на операторите на затворени мрежи. Включени са нови членове, които уточняват условията за разпределение в индустриални паркове и географски обособени промишлени обекти. Също така, се предвиждат нови термини и определения, свързани с индустриалните паркове и затворените мрежи, с цел подобряване на правната рамка и ефективността на енергийните услуги в тези области.

§8

Съгласно параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби, за дейността по разпределение на електрическа енергия и/или природен газ в затворена мрежа в географски обособен промишлен обект, който е в експлоатация преди влизането в сила на Закона за индустриалните паркове, може да бъде издадена лицензия при специални условия, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране.

§ 9

Съгласно §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за индустриалните паркове, в Закона за защитените територии се прави промяна в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби, като думите "промишлени зони" се заменят с "индустриални паркове".

§10

Параграф §10 внася изменения в Закона за насърчаване на инвестициите, които включват: отмяна на точка 8 в чл. 2, замяна на текст в чл. 10 относно индустриалните паркове, корекции в чл. 11б и чл. 14, добавяне на условия в чл. 22а и изменения в чл. 22б, свързани с финансово подпомагане на инфраструктурата на индустриални паркове. В допълнителните разпоредби се уточняват определенията за индустриален парк и се отменят ненужни точки.

§11

В Закона за опазване на околната среда се извършва изменение в приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2, т. 10 буква "а". Тази буква се променя, за да включва изграждането на индустриални паркове, като част от изискванията за опазване на околната среда.

Параграф §12

В Закона за устройство на територията се въвеждат следните изменения: 1. Чл. 7, ал. 1 уточнява, че индустриалните паркове са извън границите на населените места. 2. Чл. 69 добавя индустриални паркове към курортните зони. 3. Чл. 111, ал. 4 предвижда разработване на специализиран подробен устройствен план за индустриални паркове извън населени места. 4. Чл. 134, ал. 1, т. 7 добавя условия за създаване на индустриален парк. 5. Чл. 205, т. 6 уточнява изграждането на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове.

§13

В Закона за опазване на земеделските земи се правят изменения, свързани с изграждането на индустриални паркове. В чл. 17а, ал. 3 се добавя уточнение, че измененията важат и за индустриални паркове, а в чл. 23 се въвежда нова алинея, която освобождава изграждането на индустриални паркове от прилагането на алинея 1.

§14

В Закона за горите е направена промяна в чл. 73, ал. 1, т. 5, като след думите "както и" се добавя текст, който включва "изграждане на индустриални паркове по смисъла на Закона за индустриалните паркове". Това уточнение разширява обхвата на дейностите, които могат да се извършват в контекста на горите, за да се включат и индустриалните паркове.

§15

В Закона за енергията от възобновяеми източници се извършват следните изменения: отменят се т. 6 на чл. 6, алинеи 8, 9 и 10 на чл. 23, алинея 12 на чл. 23, както и алинеи 1, 2, 3 и 4 на чл. 29. Заличава се част от текста в чл. 28, ал. 3. В чл. 29, ал. 8 и 11 се правят замени на текстове. Член 62 също се отменя. Законът е приет на 25 февруари 2021 г. и влиза в сила от 13.10.2023 г.

§90

Законът за индустриалните паркове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, които са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влизат в сила от 10.05.2024 г.

§51

В Закона за индустриалните паркове, публикуван в Държавен вестник, бр. 21 от 2021 г. и изменен с бр. 86 от 2023 г., се извършва замяна на термините "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" с новите наименования "министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията" навсякъде в текста на закона.