НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БЕДСТВИЯ И ЗА ОПОВЕСТЯВАНЕ ПРИ ВЪЗДУШНА ОПАСНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
С наредбата се определят условията и редът за функциониране на Националната система за ранно предупреждение, която е предназначена за оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия, както и за оповестяване при въздушна опасност.
Чл. 2
Чл. 2 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване определя целта на системата, която е да предоставя навременна и значима информация на застрашените от бедствия хора и организации. Това позволява на тях да се подготвят и да предприемат необходимите действия, с цел минимизиране на възможните вреди или загуби.
Чл. 3
Наредбата регламентира условията и реда за функционирането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване (НСРПО), която осигурява комуникация и координация между органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и въздушна опасност. Системата осигурява устойчива връзка за обмен на информация и предупреждава населението за бедствия, динамиката на тяхното развитие и необходимите действия на гражданите.
Чл. 4
Националната система за ранно предупреждение и оповестяване е организирана в две основни части: 1. система, която предупреждава органите на изпълнителната власт и съставните части на Единната спасителна система; 2. система, която предупреждава населението.
Чл. 5
Националната система за ранно предупреждение и оповестяване осигурява информация и координация на различни нива – национално, областно и общинско, чрез няколко контролни възела. Те включват: 1. Национален контролен възел (НКВ) в националния оперативен център (НОЦ) към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". 2. Алтернативен контролен възел (АКВ) на НКВ в оперативния център на регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Бургас. 3. Регионални контролни възли (РКВ) в административните центрове на областите. 4. Общински контролни възли (ОКВ) в общинските административни центрове и кметствата. 5. Локални контролни възли (ЛКВ) от локални системи за оповестяване в определени обекти.
Чл. 6
Националната система за ранно предупреждение и оповестяване ползва различни комуникационни средства, включително Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация, електронни съобщителни мрежи на предприятия, комуникационни средства от Министерството на вътрешните работи и радиочестотния ресурс, разпределен за МВР.
Чл. 7
Чл. 7 от наредбата определя условията за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и въздушна опасност. Процедурите се извършват по плановете за защита при бедствия, като при аварии в определени обекти, оповестяването се извършва по разпореждане на ръководителя на обекта. Отговорността за оповестяване при въздушна опасност е на служители от НОЦ на ГДПБЗН и ОЦ на РДПБЗН, както и на дежурни длъжностни лица в местните администрации.
Чл. 8
Наредбата регламентира условията и реда за функциониране на системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и въздушна опасност. Системата е предназначена за индивидуално предупреждение, в зависимост от вида и мащабите на бедствията, правомощията на органите и специфичните функции на съставните части на ЕСС. Функционирането на системата се основава на бази данни, които включват групи за оповестяване и длъжностни лица. При промяна на длъжностните лица, органите на изпълнителната власт са задължени да подадат актуални данни в Министерството на вътрешните работи в срок от един месец.
Чл. 9
На национално ниво групите за оповестяване включват президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, министрите, органите на изпълнителната власт, националния щаб и администрациите на тези органи. На областно и общинско ниво влизат областният управител и администрацията, щабът за изпълнение на областния план, кметът и общинската администрация, щабът за изпълнение на общинския план, кметът или кметският наместник, съставните части на ЕСС и общата група, включваща лицата от предходните категории.
Чл. 10
Наредбата определя реда за оповестяване на длъжностни лица при бедствия, като те се разпределят по приоритети от 1 до 9. Всеки служител може да има до 4 телефонни номера, и ако първият номер бъде оповестен, останалите не се избират. Лицето потвърджава получаването на съобщението с персонален идентификационен номер. Ако не потвърди, ще бъде оповестено отново до два пъти. Всички оповестявания се регистрират и архивират.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата описва различните начини за свързване на органите на изпълнителната власт и съставните части на ЕСС чрез системата за ранно предупреждение. Тези методи включват алармиране, оповестяване, спешно свързване с едно лице, спешна конференция и планирана конференция за определен час.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата определя условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия. Ранното предупреждение и оповестяването се осъществяват от министъра на вътрешните работи или оправомощени служители. Изпълнението на тези действия е възложено на НКВ/АКВ по заповед на директора на ГДПБЗН.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата определя, че ранното предупреждение и оповестяването на областно и общинско ниво се осъществяват от областния управител, кметовете на общини или упълномощени служители съгласно плановете за защита при бедствия. Процесът се извършва от Регионалните и Общинските центрове за предупреждение (РКВ/ОКВ) по заповед на директора на РДПБЗН.
Чл. 14
В случай че не може да се извърши ранно предупреждение и оповестяване от определен контролен възел, то такова ще бъде извършено от друг контролен възел, след предварително съгласуване с Националния оперативен център (НОЦ).
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата определя процедурата за ранно предупреждение и оповестяване при възникване на опасност или авария в обект. Ръководителят на обекта или упълномощени от него служители организират оповестяването на отговорните структури и лица, като същевременно незабавно подават сигнал към оперативния център на ГДПБЗН и уведомяват областния управител и кмета на засегнатата община.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване определя процедурата за извършване на ранно предупреждение и оповестяване на населението и органите на изпълнителната власт при бедствия и въздушна опасност. В разпореждането по чл. 12 и чл. 13 се посочват обстоятелствата, наложили предупреждението, и действията на оповестените лица. Устното разпореждане трябва да бъде потвърдено писмено на следващия работен ден. Определят се и групите или длъжностните лица за оповестяване.
Чл. 17
Наредбата определя системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Тя служи за предупреждение на застрашени хора на определена територия относно предстоящо или настъпило бедствие, както и за излъчване на указания за необходимите действия. Сигналите се подават чрез акустични устройства, а информацията се предава чрез електронни сирени. Устройствата могат да се разполагат безвъзмездно в имоти от различен тип, осигурявайки достъп за захранване и експлоатация.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата определя условията за предупреждение на населението при бедствия. За това се излъчва национален сигнал за тревога, който включва предварително записани съобщения за вида опасност и последващи съобщения за конкретната ситуация. Съобщенията се излъчват многократно, с акцент на основните видове опасности. Последващите гласови съобщения предоставят информация за характеристиките на бедствието и указания за действия на населението.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване определя процедурата за обявяване на край на тревогата. След подаване на национален сигнал, се излъчва гласова информация, която многократно уведомява за края на тревогата. При необходимост може да бъде предоставена и допълнителна информация.
Чл. 20
Чл. 20 от наредбата определя, че ранното предупреждение и оповестяването на населението на национално ниво се организират от министъра на вътрешните работи и съответните министри или упълномощени от тях служители. Оперативното извършване на тези действия се осъществява от НКВ/АКВ по заповед на директора на ГДПБЗН. Някои алинеи от текста са отменени, с последни изменения от 2019 г.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредбата определя условията и реда за ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. При опасност или възникване на бедствие, оповестяването се извършва по разпореждане на областния управител или упълномощени от него служители, съгласно областния план за защита при бедствия. Процесът е организиран от РКВ в областния център по заповед на директора на РДПБЗН, който следи за изпращането на доклад до областния управител и НОЦ на ГДПБЗН след задействане на акустичните устройства. При необходимост от оповестяване в различни области, координацията се осъществява от НОЦ на ГДПБЗН.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата определя процедурата за ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. При опасност или възникване на бедствие, предупреждението се осъществява чрез акустични устройства. Кметът на община може да задейства сирените чрез ОКВ или РКВ, а кметът на кметство или кметският наместник могат да задействат механични или електронни сирени. След задействането на сирените, се изпраща доклад до областния управител и ОЦ на РДПБЗН.
Чл. 23
Чл. 23 от наредбата определя правомощията на Националния контролен възел и Регионалните контролни възли (РКВ) за извършване на ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Разпорежданията трябва да включват информация за опасността, мерки за безопасност и указания за действия на населението. Устните разпореждания се потвърдиха писмено на следващия работен ден. При задействане на електронните сирени, оперативният дежурен изпраща доклад до съответните власти.
Чл. 24
Чл. 24 от наредбата определя задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, които осъществяват дейност в обекти с изградени ЛСО, при опасност от авария. Те трябва да извършат ранно предупреждение на персонала и населението в застрашената територия и незабавно да уведомят ОЦ на ГДПБЗН и кмета на общината. При невъзможност за задействане на акустичните устройства, оповестяването може да се извърши от РКВ по искане на лицата и след разпореждане от директора на РДПБЗН.
Чл. 25
Системите за ранно предупреждение в населените места около атомните електрически централи се изграждат и поддържат от лицензианта, експлоатиращ ядрено съоръжение в радиус от 12 км, и от структурите на Министерството на вътрешните работи в радиус от 12 до 30 км.
Чл. 26
Чл. 26 от наредбата е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 61 от 2019 г., в сила от 02.08.2019 г. Глава четвърта се фокусира върху оповестяването на населението и органите на изпълнителната власт при въздушна опасност.
Чл. 27
Наредбата предвижда оповестяване на населението при въздушна опасност чрез единни сигнали за "Въздушна опасност" и "Отбой въздушна опасност". Сигналите имат специфични характеристики, описани в приложения № 4 и 5.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредбата определя начините за оповестяване на населението и органите на изпълнителната власт при бедствия и въздушна опасност. Оповестяването се извършва чрез: 1) подсистема "Сирени" от Техническия комплекс за оповестяване на ГДПБЗН - МВР; 2) системата за ранно предупреждение на населението; 3) системата за оповестяване на органите на изпълнителната власт; 4) Българското национално радио; 5) Българската национална телевизия. Всички схеми за оповестяване са поверителни и част от приложение № 6.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата за функциониране на националната система за ранно предупреждение определя комуникационните средства, които ще се използват за оповестяване на населението и органите на изпълнителната власт при въздушна опасност (ВО) и оповестяване при опасност (ОВО). Изброени са три основни канала: Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация, предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, и защитените оперативни центрове.
Чл. 30
Член 30 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване предвижда, че информацията за въздушна опасност (ВО) и обща въздушна опасност (ОВО) трябва да се излъчва незабавно и безплатно по Българското национално радио (БНР). Излъчването трябва да става без изменение на съдържанието и смисъла на информацията, като в същото време се прекъсва текущото предаване.
Чл. 31
Член 31 от Наредбата за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване предвижда, че оповестяването за въздушна опасност (ВО) по Българската национална телевизия (БНТ) се извършва чрез анимиран видеоклип, който е част от приложение № 6г. Информацията трябва да се излъчва незабавно и безвъзмездно.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредбата предвижда провеждане на тренировки за усвояване на реда за оповестяване при въздушна опасност (ВО) и обща въздушна опасност (ОВО) в мирно време. Тренировките се осъществяват чрез излъчване на видеосигнал по Българската национална телевизия (БНТ), в съответствие с приложение № 6д, което е поверително и неразделна част от приложение № 6.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредбата определя, че предаването на сигналите за въздушна опасност (ВО) и оповестяване на населението (ОВО) се осигурява от министъра на вътрешните работи, министъра на електронното управление, ръководителите на БНР, БНТ и от други предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги. Измененията в текста са в сила от 02.08.2019 г. и 24.06.2022 г.
Чл. 34
Системите за ранно предупреждение и оповестяване на населението излъчват акустичния сигнал "Въздушна опасност" всяка година на 2 юни в 12:00 ч. Продължителността на сигнала е две минути.
Чл. 35
Член 35 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване урежда реда за оповестяване при въздушна опасност, който е описан в приложение № 6, което е поверително. В наредбата се разглеждат също така аспектите на изграждане, развитие и поддържане на националната система за ранно предупреждение и оповестяване.
Чл. 36
Наредбата определя условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия. Министърът на вътрешните работи отговаря за изграждането и поддържането на системата, включително обучение на длъжностните лица. Локалните системи за оповестяване (ЛСО) трябва да осигуряват акустични сигнали, покритие на застрашените територии и постоянен режим на готовност. Съществуват изисквания за съвместно използване на сирени и за изграждане на локални контролни възли. Собствениците на обекти с припокриващи се застрашени територии могат да изграждат и ползват съвместно ЛСО, при спазване на установените изисквания.
Чл. 37
Чл. 37 определя условията за тестване на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване. Системата се тества по план, утвърден от министъра на вътрешните работи, с годишни тренировки за проверка на готовността. Тестовете за населението се провеждат два пъти годишно, а за органите на изпълнителната власт чрез предварително записано съобщение. Министърът може да отмени тестовете. Изградените ЛСО участват в ежегодните тренировки, а лицата, отговорни за тренировките, трябва да координират дейностите и да представят доклад за резултатите.
Чл. 38
Наредбата определя условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и въздушна опасност. Министърът на вътрешните работи утвърджава методически указания за дейностите и задълженията на длъжностните лица. Включва определения за "ранно предупреждение", "оповестяване", "алармиране" и други термини, свързани с действията при бедствия. Системата трябва да отговаря на европейски норми и стандарти и да бъде изградена поетапно. Лицата, отговорни за системата, представят годишен доклад за готовността й.
§1
Преходните и заключителни разпоредби на наредбата определят основни термини, свързани с функционирането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и въздушна опасност. Включват определения за "ранно предупреждение", "оповестяване", "алармиране", "спешно свързване с лице", "спешна конференция", "планирана конференция", "въздушна опасност", "отбой въздушна опасност" и "зона със спящи хора". Те уточняват ролята на различни лица и органи в контекста на реагиране при бедствия.
§4
Параграф §4 на Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване изисква системата да отговаря на европейските норми и стандарти. Основните изисквания включват: акустичните устройства и апаратурата в контролните възли да не излъчват вредни за здравето на населението електромагнитни вълни; всички компоненти да отговарят на специфични стандарти за електромагнитна съвместимост и радиочестотни смущения; и всички компоненти да бъдат маркирани с "CE".
§5
Лицата по чл. 24, ал. 1 са задължени да представят годишен доклад до 30 януари в Министерството на вътрешните работи. Докладът трябва да съдържа информация за техническото състояние на ЛСО, начина на поддържане, локалното задействане по време на тренировки за аварийния план и обученията на персонала за оповестяване.
§7
Параграф §7 от Наредбата предвижда, че до окончателното изграждане на системата за ранно предупреждение и оповестяване, сигналите по чл. 27 ще се подават в населените места, където системата все още не е изградена, чрез съществуващите системи.
§8
Параграф §8 от Наредбата възлага изпълнението на наредбата на министъра на вътрешните работи. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Постановление № 207 от 18 юли 2014 г., което приема правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Наредбата е обнародвана в Държавен вестник, брой 60 от 2014 г. и влиза в сила на 22 юли 2014 г.
§29
В параграф §29 от Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение се предвиждат изменения, при които термините, свързани с органите за управление при бедствия, се актуализират. Конкретно, думите "началника на съответното ОУПБЗН" и подобни се заменят с "директора на съответната РДПБЗН" и свързаните термини, за да отразят новата структура на управление.
§44
Параграф §44 указва, че постановлението влиза в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 189 от 29 юли 2019 г., което изменя и допълва Наредбата, приета с Постановление № 48 на Министерския съвет от 2012 г. Новите разпоредби влизат в сила от 02.08.2019 г., след обнародването им в "Държавен вестник".
§25
Параграф §25 от Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 134 от 20 юни 2022 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 24.06.2022 г.
§15
Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Включва различни приложения, които описват сигналите за тревога, край на тревогата и въздушна опасност, както и предварително записани съобщения за различни ситуации на бедствия и аварии. Основните видове опасности, посочени в наредбата, включват наводнения, пожари, химическо и биологично замърсяване, радиоактивно замърсяване, урагани и снежни бури.
