Виж оригиналния текст на документа
Инвестиционните проекти, които ще се финансират чрез външни и вътрешни държавни заеми, трябва да бъдат разгледани и одобрени от Министерския съвет в рамките на бюджетната процедура за съответната година. Тази наредба определя условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавни заеми и гаранции.
Министрите ежегодно представят предложения за инвестиционни проекти, които ще бъдат финансирани с държавни заеми или гаранции. Срокът за представяне на тези предложения се определя от Министерския съвет в рамките на бюджетната процедура за съответната година, съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси.
Чл. 3 от Наредбата определя условията, при които Министерският съвет разглежда искания за финансиране на инвестиционни проекти с държавни заеми. Проектите трябва да допринасят за развитието на публичния сектор и икономиката, да включват пълно описание и анализи, да се оценява приложимостта на държавните помощи, да се представят финансови параметри, анализи на влиянието върху бюджета, оценка на рисковете и схема за вътрешноведомствен контрол.
Чл. 4 от Наредбата предвижда, че министрите представят предложения за инвестиционни проекти в Министерството на финансите, придружени от писмо, което включва информация за значимостта на проекта за икономиката, причините за невъзможност за финансиране от ЕС или частния сектор, анализ на съществуващите заемни споразумения, влияние на новото финансиране върху разходите в сектора, готовност за реализация и основни изводи от анализа.
Чл. 5 определя задълженията на министъра на финансите по отношение на инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми. Той трябва да изготви списък на предложенията и анализ на покритите критерии, които включват облекчени условия на финансиране, минимални разходи, готовност за реализиране на проекта, възможност за формиране на приходи и съвместимост с режима по държавните помощи. Проектите от списъка се съгласуват с Съвета за развитие преди одобрение от Министерския съвет.
Одобряването на инвестиционни проекти, финансирани с държавни заеми или кандидатстващи за държавна гаранция, е обвързано с ограниченията на Закона за публичните финанси. Проектите трябва да бъдат оценени за влиянието им върху бюджетните разходи и фискалните правила, както и да спазват процедурите за държавна помощ, ако включват такава.
Чл. 7 от наредбата указва, че одобрените проекти от Министерския съвет, които ще бъдат финансирани с държавни заеми през следващата година, трябва да бъдат включени в разчетите за законопроекта за държавния бюджет и в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за съответния период.
Инвестиционните проекти, които кандидатстват за държавна гаранция, трябва да бъдат разгледани и одобрени от Министерския съвет в рамките на бюджетната процедура за съответната година. Това важи за проекти, за които се предвижда издаване на държавна гаранция по заеми, сключвани през следващата година.
Чл. 9 от Наредбата определя изискванията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми или кандидатстващи за държавна гаранция. Министрите трябва ежегодно да представят предложения, включващи: 1. Пълно описание на проекта с цели, технико-икономическа обосновка, инвестиции и очаквани резултати. 2. Анализ за приложимост на държавните помощи. 3. Капиталова структура и финансово състояние на заемоискателя. 4. Финансови параметри на искания заем. 5. Обезпечения или гаранционни схеми.
Чл. 10 от наредбата указва, че предложенията за финансиране със заеми, които включват издаване на държавни гаранции, трябва да са в съответствие с националното и европейското законодателство относно държавните помощи и с разпоредбите на закона за държавния дълг.
Чл. 11 от Наредбата определя информацията, която министрите трябва да предоставят при внасяне на предложения за инвестиционни проекти, финансирани с държавни заеми или кандидатстващи за държавна гаранция. Тази информация включва значимостта на проекта, причините за липса на финансиране от ЕС, рисковете при реализацията, обезпечеността на заемополучателя и степента на готовност за реализация на проекта. Освен това, трябва да се извърши анализ на влиянието на новото финансиране върху разходите в сектора и подготовка на документи за съвместимост с правилата на Европейската комисия.
Чл. 12 от Наредбата определя задълженията на министъра на финансите по отношение на инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми. Министърът изготвя списък на предложенията и анализира в каква степен те отговарят на осем критерия, включително значимост за икономиката, предимства на кредитните условия, дял на съпътстващите разходи, очаквани икономически ефекти, поемани рискове, обезпеченост за обслужване на заема, репутация на заемоискателя и съвместимост с правилата за държавни помощи. Проектите след това се съгласуват в Съвета за развитие преди да бъдат внесени за одобрение от Министерския съвет.
Чл. 13 от наредбата посочва, че всички одобрени проекти от Министерския съвет, които ще се финансират с държавни заеми и изискват държавна гаранция, трябва да бъдат включени в разчетите за законопроекта за държавния бюджет за следващата година. Освен това, те трябва да бъдат отразени и в актуализираната средносрочна прогноза за съответния период.
Чл. 14 от Наредбата определя процедурата при невъзможност за сключване на заемни или гаранционни споразумения, включени в закона за държавния бюджет. Министрите трябва да уведомят Министерството на финансите, ако възникнат обстоятелства, налагащи отлагане на проектите. При съществени изменения на одобрените проекти, те трябва да бъдат внесени за ново разглеждане от Министерския съвет с необходимата обосновка. Съществени изменения включват увеличаване на бюджета или промени в управлението на проекта. Проектите, подлежащи на отлагане, се включват в законопроекта за следващия бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.
Наредбата определя условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция. Член 15 указва, че не се внасят за разглеждане проекти, които предвиждат финансиране чрез заемни споразумения или издаване на държавна гаранция, ако за тях съществува специален ред в закон или акт на Министерския съвет. Наредбата е приета на основание чл. 5, ал. 3 и чл. 22 от Закона за държавния дълг.