НАРЕДБА ЗА УСТРОЙСТВОТО И БЕЗОПАСНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НЕФТОПРОВОДИ И НЕФТОПРОДУКТОПРОВОДИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания, правила и норми за устройството, монтажа и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Тя обхваща транспортирането на нефт и нефтопродукти от добивните места до съхраняването или потреблението, включително свързаните съоръжения, както и помпените станции, свързани с тези тръбопроводи.
Чл. 2
Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи не се прилага за тръбопроводите, разположени в производствени инсталации за преработка на нефт, складове и пласментно-снабдителни бази за нефт и течни нефтопродукти, както и за съоръженията на товарно-разтоварната инфраструктура за нефт и течни нефтопродукти.
Чл. 3
Тръбопроводите и помпените станции, свързани с тях, подлежат на технически надзор след пускането им в действие. Техническият надзор проверява съответствието на тръбопроводите с техническото им досие и с изискванията, правилата и нормите, определени в наредбата.
Чл. 4
Материалите, предназначени за влагане в нефтопроводи и съоръжения, трябва да отговарят на определени показатели и експлоатационни характеристики, установени от наредбата. Съответствието на материалите с тези изисквания трябва да бъде документирано с удостоверение за качество.
Чл. 5
Персоналът, който извършва заваръчни съединения на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, е задължен да притежава необходимата правоспособност. Той трябва да бъде сертифициран от акредитиран орган по сертификация, който е признат от националния орган по акредитация или от орган, член на ЕА и страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация.
Чл. 6
Заваряването на тръбопроводите, както и сертифицирането на персонал и одобряването на процедурите за заваряване, трябва да се извършват в съответствие с БДС EN 14163.
Чл. 7
Чл. 7 определя изискванията за контрол без разрушаване на заваръчните съединения на тръбопроводите, който трябва да се извършва от акредитиран орган. Методите за изпитване трябва да отговарят на БДС EN 14163. Втората глава от наредбата се фокусира върху изискванията към устройството на тръбопроводите и съоръженията за транспортиране на нефт и течни нефтопродукти, включително охранителни зони и проектиране на нови тръбопроводи.
Чл. 8
Чл. 8 определя охранителни зони за тръбопроводи с налягане над 0,5 МРа, в зависимост от диаметъра им. За тръбопроводи с диаметър над 500 mm охранителната зона е 100 m, 50 m за диаметър от 300 до 500 mm и 30 m за под 300 mm. Помпените станции имат охранителна зона от 100 m. За тръбопроводи с налягане над 1,6 МРа и дължина до 1600 m се определят класове в зависимост от броя на жилищните сгради в зоната. Клас 1 е за до 10 сгради, клас 2 за 11-45, клас 3 за над 45 или в близост до места за събиране на хора, а клас 4 е за територии с 4 и повече етажни сгради или с над 100 лица. Минималните разстояния до сгради са определени в приложение № 1, но могат да се намалят при спазване на определени условия.
Чл. 9
Чл. 9 от наредбата определя условията за използване на земеделски и горски земи в близост до тръбопроводи. В обработваемите ивици земя до 10 метра от тръбопровода се разрешава само засяване с едногодишни култури. За горите, тръбопроводите се полагат в просеки с определена ширина в зависимост от височината на насажденията. Осигуряват се противопожарни минерализирани полоси в просеките, а в останалата част се допуска отглеждане на едногодишни култури при спазване на конкретни условия.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата определя забраните в охранителните зони на нефтопроводите. В охранителните зони е забранено изграждането на спортни стрелбища и военни полигони, стрелбата с оръжие по направление на тръбопровода, паленето на огън в близост до тръбопровода и опожаряването на площи. В ивиците около тръбопроводите е забранено строителството (с изключение на определени пътища), движението на транспортни средства върху тръбопровода, складирането на отпадъци, движението на хора и добитък, създаването на вибрации, обработването на земята на дълбочина над 30 см и засаждането на дървета с развита коренова система.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредбата позволява след съгласуване с експлоатиращото предприятие извършването на определени дейности в ивиците и просеките, свързани с тръбопроводите. Допустими са: 1. Извършване на сондажни, изкопни, насипни, строителни и монтажни работи, свързани с полагане и ремонт на мрежи на техническата инфраструктура, които пресичат тръбопровода. 2. Извършване на корекции на реки, удълбочаване на дъна и оформяне на риболовни участъци на преходите на тръбопровода през водни прегради.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредбата предвижда изисквания за проектиране на тръбопроводи, които да осигурят безопасна експлоатация и контролирано освобождаване на нефт и нефтопродукти. Тръбите трябва да имат достатъчна дебелина, за да издържат на вътрешни и външни натоварвания. Проектирането на тръбопроводите трябва да вземе предвид различни експлоатационни условия и натоварвания, включително вътрешно налягане, натоварвания от движение, сеизмични и климатични условия, както и ефекти от минни разработки и свлачища.
Чл. 13
Член 13 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя, че минималната дебелина на стената на тръбите на тръбопроводите, необходима за поемане на усилията от вътрешното налягане, се определя в съответствие с приложение № 2 на наредбата.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата предвижда, че тръбопроводите трябва да бъдат защитени от превишаване на налягането над максималното работно налягане чрез монтиране на предпазен клапан. Изключение е допустимо, когато тръбопроводът се захранва от центробежна помпа, която не генерира налягане над изчислителното налягане на тръбопровода при максимални обороти.
Чл. 15
Чл. 15 определя изискванията за тръбопроводите, включително разделянето им на участъци с кранови възли, които трябва да имат физическа защита. Разстоянието между крановите възли зависи от различни фактори, но не трябва да надвишава 30 км. Крановете трябва да се затварят автоматично при повишаване на налягането и да са свързани с помпени станции. Кранови възли се монтират на стратегически места, включително в началото на отклонения и близо до помпени станции. В близост до водни обекти и защитени територии се изискват възвратни клапани за предотвратяване на замърсявания.
Чл. 16
Чл. 16 от наредбата предвижда, че на тръбопроводите трябва да се инсталират възли за пускане и приемане на очистващи, разделителни и диагностични устройства. Тръбопроводът в един участък за почистване трябва да има постоянен вътрешен диаметър и равнопроходна спирателна арматура, без изпъкващи елементи. Освен това, тръбопроводите и възлите трябва да бъдат оборудвани със сигнални уредби, които регистрират преминаването на очистващото устройство.
Чл. 17
Член 17 от наредбата предвижда, че на тръбопроводите и техните отклонения трябва да се осигури възможност за инсталиране на средства за измерване на налягането на флуида, което е важно за безопасната експлоатация на системата.
Чл. 18
Член 18 от наредбата определя изискванията за защита на подземните и подводните части на нефтопроводите от корозия. Тези части трябва да бъдат защитени чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита, съобразени с БДС 15704-83 и БДС 15705-83. Системата за електрохимична защита трябва да бъде проектирана така, че да не вреди на съседни подземни метални конструкции. Освен това, тръбопроводите трябва да бъдат оборудвани с контролно-измервателни колонки за мониторинг на различни физико-химични потенциали.
Чл. 19
Антикорозионните покрития на подземните тръбопроводи и съоръжения трябва да притежават механична якост, пластичност, добра адхезия към метала, изолация срещу електрически ток и устойчивост на биологични въздействия, за да осигурят безопасна експлоатация.
Чл. 20
Чл. 20 от наредбата предвижда, че качеството на изолационното покритие на нефтопроводи трябва да се проверява в съответствие с БДС 15704-83 и БДС 15705-83, както и с техническата документация и инструкциите на производителя. Всички изпитвания трябва да бъдат документирани.
Чл. 21
Електрохимичната защита на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите трябва да бъде активирана преди началото на експлоатацията на тръбопровода. В случай че това не е възможно, тя трябва да бъде включена не по-късно от 3 месеца след полагането на тръбопровода в изкопа.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предписва, че електрохимично защитената част на тръбопровода трябва да бъде галванически непрекъсната. Това означава, че защитата трябва да бъде осигурена без прекъсвания, за да се предотврати корозия и да се гарантира безопасността на експлоатацията.
Чл. 23
Член 23 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите забранява галваничната връзка между стоманения кожух и тръбопровода. Това е важно за предотвратяване на корозия и осигуряване на безопасна експлоатация на системите.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че подземните тръбопроводи трябва да бъдат електрически изолирани от надземните тръбопроводи. Това се осъществява чрез монтиране на изолационен елемент към надземния тръбопровод, който е шунтиран с искрогасително съпротивление.
Чл. 25
Чл. 25 определя изискванията за изработка на тръбопроводи, които трябва да отговарят на стандарти БДС ЕN 10208-1 и БДС ЕN 10208-2 в зависимост от максималното работно налягане. Арматурата трябва да бъде от стомана и съвместима с материала на тръбопровода, с определени ограничения за химическия състав. Свързването на елементите става чрез заваряване, а фланцови и резбови съединения са допустими за определени приложения. Разглобяемите съединения трябва да бъдат разположени на удобни места за поддръжка. Възможно е използването на алтернативни тръби, ако техните характеристики са съпоставими със стандартите.
Чл. 26
Наредбата определя изискванията за изпитвания без разрушаване на тръбопроводи. Изпитванията се извършват на 100% от заваръчните съединения на тръбопроводи, преминаващи под важни инфраструктури, на 25% от съединения с налягане над 1,6 МРа и на 10% от съединения с налягане до 1,6 МРа. Ултразвуковата дефектоскопия е допустима само за тръбопроводи с дебелина на стената над 10 mm. Качеството на заварките се оценява според БДС EN 14163. При установяване на недопустимо качество, заварките се изпитват отново, а ремонтът следва същия стандарт.
Чл. 27
Съгласно Чл. 27 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, е забранено заваръчните шевове да бъдат зазиждани във фундаменти и стени. Тази мярка е наложителна за осигуряване на безопасността и надеждността на тръбопроводите.
Чл. 28
Чл. 28 от наредбата постановява, че при монтажа на тръбопроводите е забранено проникването на течности и механични замърсявания в тръбопровода, с цел осигуряване на безопасността и правилната експлоатация на системата.
Чл. 29
Всеки заварчик е длъжен да постави щемпел с уникален номер или шифър на разстояние от 30 до 50 mm от всеки заварен шев на тръбопроводите. Това е необходимо за идентификация и проследяемост на извършените заварки.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че по време на полагане на участъците от тръбопровода в траншеята трябва да се вземат мерки за предотвратяване на недопустими напрежения. След спускането, тръбопроводът не трябва да остава в напрегнато състояние, за да се осигури безопасността на експлоатацията.
Чл. 31
Чл. 31 от наредбата регламентира процеса на обратно засипване на тръбопроводите след полагането им, с цел защита от повреди. При преминаване през скалисти участъци, тръбопроводите трябва да се полагат върху пясъчна подложка, а засипването да се извършва с меки почви или пясък. Подготовката на траншеята за полагането на тръбопроводите включва два етапа: отделяне на хумусния и неплодородния слой. Засипването на тръбопровода става в обратен ред.
Чл. 32
Член 32 от наредбата регламентира изискванията за покритие на заваръчните съединения и неизолираните части на тръбопроводите. Покритията трябва да осигуряват защита от корозия, а при полагане на покрития в полеви условия да се използват материали, които приемат геометрията на арматурите. Освен това, качеството и покритията на връзките трябва да бъдат проверявани за съответствие със специфичните им характеристики.
Чл. 33
В местата на надземните тръбопроводи, където ще се монтира тръбопроводна арматура, трябва да се създадат стационарни площадки. Тези площадки са предназначени за обслужване и за складиране на необходимите материали за обслужването.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че тръбопроводите трябва да се разполагат така, че да не застрашават и да не пречат на обслужването на подземните и надземните проводи на другите мрежи на техническата инфраструктура.
Чл. 35
Трасетата на тръбопроводите трябва да бъдат означавани с метални или стоманобетонни стълбове, които да имат табелки на всички чупки, указващи промяна на посоката на тръбопровода. Стълбовете трябва да са с височина най-малко 1,5 метра, оцветени с хоризонтални черни и червени ивици и разположени на 2,5 метра от оста на тръбопровода, осигурявайки пряка видимост помежду им.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда задължения за поставяне на пътни знаци и предупредителни табели при пресичане на подземни тръбопроводи. За републиканските пътища отговаря Национална агенция "Пътна инфраструктура", а за общинските - общинската администрация. Знаците трябва да бъдат поставени на разстояние 150 метра от оста на тръбопровода. При пресичане на подземни тръбопроводи от железопътни линии, отговорността е на Национална компания "Железопътна инфраструктура".
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя минималната дълбочина на полагане на подземните тръбопроводи и кожусите на 0,8 метра. Увеличена дълбочина е необходима при диаметър на тръбопровода над 1000 mm, при опасност от разместване поради замръзване, в селскостопански зони, изискващи по-голяма дълбочина, и в зони, подлежащи на ерозия.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите допуска надземно полагане на тръбопроводи в планински и блатисти местности. Това е разрешено при преходи през естествени и изкуствени препятствия, в случаите на невъзможност за подземен монтаж или при доказана техническа и/или експлоатационна целесъобразност.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредбата определя изискванията за компенсиране на надлъжното преместване на надземно положените тръбопроводи. Предвижда се, че ако се използват колена за изграждане на компенсатори, радиусът им трябва да бъде не по-малък от 5 пъти диаметъра на тръбопровода, за да се осигури преминаването на съоръженията за почистване. Също така, носещата способност на надземните тръбопроводи и преходите им през препятствия се осигурява от самата тръба, а разстоянието между опорите се определя в зависимост от конструкцията на прехода.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи изисква поставянето на предупредителни табели от двете страни на надземните участъци на тръбопроводите. Тези табели трябва да съдържат наименованието на предприятието, което е ползвател на тръбопровода.
Чл. 41
Чл. 41 описва изискванията за преминаване на нефтопроводи през реки. Изборът на направление трябва да отчита хидрогеоложките и хидроложките проучвания, като подводното преминаване трябва да е перпендикулярно на течението. Не е разрешено преминаването през бързеи. Проектната кота на тръбопровода трябва да е 0,5 m под прогнозирания граничен профил на размиване, а при скални почви разстоянието до дъното на водния обект е най-малко 0,5 m. За широки и дълбоки водни обекти е допустимо полагане на дъното, с мерки срещу повреди от плавателни съдове. Участъците под водни обекти трябва да бъдат осигурени срещу изплуване и да имат контролна зона, увеличена честота на проверки и защита от намеса на трети лица.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредбата постановява изисквания при преминаване на тръбопроводи през водни прегради и блата. При водни прегради със средна широчина над 75 метра трябва да се осигури резервен тръбопровод. Минималното разстояние между осите на тръбопроводите под дъното е 30 метра за диаметри до 1000 мм и 50 метра за над 1000 мм. В блата тръбопроводите трябва да бъдат полагани подземно с минимален брой хоризонтални колена, като наземно полагане е разрешено само в определени случаи.
Чл. 43
Чл. 43 от наредбата предвижда правила за пресичането на нефтопроводи с железопътни линии и пътища. Пресичането трябва да се извършва на места, където тръбопроводите преминават върху насип или на нивото на терена, а ъгълът на пресичане да е между 90° и 60°. Забранено е полагането на тръбопроводи в насипа под железопътни линии и пътища, както и под стрелки и кръстовища на железопътни линии.
Чл. 44
Чл. 44 от наредбата определя изискванията за пресичане на тръбопроводи с железопътни линии и пътища. Пресичането трябва да се извършва в защитен кожух от стоманена тръба, чийто диаметър е с 200 mm по-голям от номиналния диаметър на тръбопровода. Краищата на защитния кожух трябва да се извеждат на определени разстояния от различни инфраструктури: 25 m от крайния коловоз на железопътните линии, 15 m от промишлени железопътни клонове и 10 m от ръба на пътното платно, но не по-малко от 2 m от основата на насипа. Осигурява се херметичност на междутръбното пространство.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите предвижда, че на по-ниския край на защитния кожух на тръбопровода трябва да се монтира контролна тръба със спирателен кран, която да бъде защитена от валежи.
Чл. 46
Член 46 от наредбата предвижда, че за осигуряване на оперативното управление на нефтопроводите, посочени в чл. 1, т. 1, буква "а", е необходимо да се осигури технологична далекосъобщителна мрежа.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя изискванията за полагане на кабелни линии с медни и оптични жила. Кабелите трябва да се полагат на определени дълбочини в зависимост от категорията на почвата и разстояния от тръбопровода, като за медните линии минималната дълбочина е от 0.4 m до 1 m, а за оптичните линии - съгласно същите изисквания, с допълнителни мерки за защита. При специфични условия, като преминаване през горски участъци или стръмни терени, се предвиждат намаления на разстоянията. Също така, се допуска полагане на кабелите в общ защитен кожух с тръбопровода при пресичане на железопътни линии и автомобилни пътища.
Чл. 48
На местата, където електрически и технологични кабели пресичат тръбопроводи, те трябва да се поставят в стоманена тръба, разположена на поне 5 метра от оста на тръбопровода. Стоманената тръба трябва да бъде защитена с бетонов кожух с размери минимум 0,4 x 0,4 метра. При дълбочина на тръбопровода до 2,5 метра, пресичането става под него, а при дълбочина над 2,5 метра - над него. Разстоянието между тръбопровода и защитния бетон трябва да е минимум 0,3 метра в първия случай и 0,5 метра във втория.
Чл. 49
Наредбата допуска полагането на надземни кабелни далекосъобщителни линии и тръбопроводи върху общи опори, при условие че кабелната линия е защитена в стоманена тръба.
Чл. 50
Член 50 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че при необходимост на технологичната далекосъобщителна мрежа трябва да се осигури мълниезащита. Това е важно за предотвратяване на повреди и осигуряване на безопасността на експлоатацията.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че когато е необходимо да се защити кабелната линия на технологичната далекосъобщителна мрежа от електрохимична корозия, тази защита трябва да бъде изработена едновременно със защитата на тръбопровода.
Чл. 52
Чл. 52 от наредбата определя изискванията за изграждане на необслужваеми усилвателни пунктове на технологичната далекосъобщителна мрежа. Според (1) те трябва да се намират на разстояние най-малко 7 метра от оста на тръбопровода. Според (2) вратата на надземната част на тези пунктове трябва да бъде разположена на страна, противоположна на тръбопровода. Раздел VIII от наредбата е посветен на изпитването на тръбопроводите и свързаните с тях съоръжения.
Чл. 53
Чл. 53 от наредбата определя процедурата за изпитване на тръбопроводи на якост и плътност. Изпитването се извършва по технологична инструкция, която се осигурява от монтажника или проектанта, съгласува се със собственика и се утвърдва от председателя на комисията. Резултатите от изпитването се документират в протокол. Инструкцията включва методите на изпитване, налягания, продължителност, флуид за изпитване, критерии за приемане, допустими изменения на налягането, методи за откриване на пропуски и отстраняване на флуида.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи указва, че изпитването на тръбопроводите трябва да се извършва след завършване на монтажа и предварително почистване на вътрешната повърхност на тръбопровода.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че изпитванията на подземните тръбопроводи трябва да се извършват след тяхното засипване, с цел избягване на въздействието на температурните промени. При температура на почвата под 2°С, е необходимо да се предприемат мерки за предотвратяване на замръзване на флуида.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите изисква средствата за измерване, използвани при изпитването, да бъдат калибрирани и да притежават валиден сертификат за калибриране. Това е важно за осигуряване на точност и надеждност на измерванията.
Чл. 57
Тръбопроводите трябва да бъдат изпитвани на якост с вода след предварително обезвъздушаване. В определени случаи е разрешено пневматично изпитване с въздух или инертен газ, но само при спазване на подходящи предпазни мерки. Забранено е едновременното изпитване с въздух и вода.
Чл. 58
Наредбата определя минималната продължителност на изпитване на якост на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, която е 15 минути. Налягането при изпитването трябва да бъде минимум 1,25 пъти максималното работно налягане. В планински райони налягането не трябва да е по-малко от 1,25 пъти и по-високо от 1,35 пъти максималното работно налягане. Освен това, напрежението в метала на тръбата не трябва да надвишава 90% от границата на провлачване.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя правилата за провеждане на изпитването на плътност. Изпитването трябва да се проведе след изпитването на якост или съвместно с него, при налягане, което е между налягането на якост и максималното работно налягане. То се извършва с въздух или инертен газ и трябва да продължи минимум 12 часа. За тръбопроводи с обем под 20 m3 или непокрити участъци до 200 m, времето за изпитване може да бъде намалено до 6 часа.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи описва процедурата за изпитване на плътността на тръбопроводите. При достигане на определеното налягане, участъкът се отделя от източника и се изчаква стабилизация на налягането и температурата. След това се отчита налягането с манометър или записващ уред с висока точност. Уредите трябва да имат валидни сертификати за калибриране. Тръбопроводът се счита за херметичен, ако няма съществени промени в масата на флуида и са изпълнени критериите за приемане.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда четири основни изпитвания на изолиращите фланци на електрохимичната защита. Първото е хидростатично изпитване с налягане 1,5 пъти максимално допустимото работно налягане за минимум 5 минути. Второто е изпитване на плътност с работно налягане за минимум 10 минути, при което се използва пенообразуващо вещество. Третото е изпитване с променлив ток от 5000 V за 1 минута, за да се провери короновия ефект. Четвъртото е изпитване с прав ток от 500 V, при което съпротивлението не трябва да е под 0,1 МΩ.
Чл. 62
Помпите за нефтопроводи трябва да бъдат инсталирани на открито или в самостоятелни сгради от негорими материали, с леки покриви и без тавански или сутеренни помещения. Те се поставят на фундаменти, които не са свързани с други строителни конструкции, като горната част на помпите трябва да бъде над нивото на околния терен.
Чл. 63
Член 63 от Наредбата изисква помпите да бъдат оборудвани с защитни устройства, които да предотвратяват тяхното задвижване, ако налягането в нагнетателния тръбопровод надвиши максимално допустимото налягане.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредбата определя минималните безопасни разстояния между помпи и други съоръжения. Разстоянието между помпи трябва да е минимум 0,8 метра, а от помпите до стени или други съоръжения - минимум 1,5 метра. При монтаж на открито е допустимо разстоянието до други съоръжения да бъде намалено до 0,4 метра, при условие, че са осигурени условия за обслужване и ремонт.
Чл. 65
Член 65 от наредбата постановява изисквания за монтиране на спирателна арматура на смукателния тръбопровод на помпата. На нагнетателния тръбопровод също се изисква монтиране на спирателна арматура, възвратен клапан и диференциален клапан, който е свързан с тръбопровода за обратно връщане на флуида.
Чл. 66
Уплътненията на помпите в нефтопроводите трябва да осигуряват надеждна защита от изтичане на работен флуид. Те трябва да бъдат изработени от материали, които са устойчиви на въздействието на работния флуид.
Чл. 67
Ползвателят на тръбопроводите е задължен да осигури безопасна експлоатация и поддръжка, да изработи производствени инструкции, да осигури контрол на работата и обслужващия персонал, да състави техническо досие и ревизионна книга, да уведомява органите за технически надзор при инциденти, да осигури квалифициран персонал и да документира инструктажи за безопасност.
Чл. 68
Ползвателят и обслужващият персонал са задължени да не експлоатират тръбопроводи и съоръжения, ако: 1. устройството не отговаря на нормативните изисквания; 2. съществуват повреди или неизправности; 3. не е извършен технически надзор в съответствие с изискванията на ЗТИП и наредбата.
Чл. 69
Обслужващият персонал на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи е задължен да познава и спазва изискванията на съответната наредба, производствените инструкции и указанията на производителя, свързани с безопасната експлоатация, поддържане и ремонт на съоръженията.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредбата определя задължителните елементи, които трябва да бъдат включени в производствената инструкция за обслужване на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Инструкцията трябва да съдържа задачи, функции и отговорности на персонала, ред за пускане и спиране на тръбопроводите, действия при аварийни ситуации, описание на устройството, методи за изпитвания, информация за профилактика и ремонти, както и срокове за обходи.
Чл. 71
При прекратяване на експлоатацията на тръбопроводи и съоръжения към тях за период, по-голям от 6 месеца, те трябва да бъдат консервирани по подходящ начин.
Чл. 72
Ползвателят на тръбопровода е задължен да извършва външен технически преглед на тръбопроводите и съоръженията към тях поне веднъж годишно, независимо от периодичните прегледи от органите за технически надзор. Прегледите трябва да бъдат документирани и съхранявани в досието. Ръководителят на предприятието определя лицата, които ще извършват тези прегледи.
Чл. 73
Обслужващият персонал е задължен периодично да обхожда тръбопроводите и съоръженията, следвайки инструкциите за безопасна експлоатация. Проверките включват откриване на пропуски на флуид, оценка на състоянието на арматурата и съединенията, плътността на съединенията и изправността на манометрите и предпазните устройства. Всички неизправности, открити по време на проверките, трябва да бъдат записани в сменния дневник и съобщени на прекия ръководител.
Чл. 74
Обслужващият персонал е задължен да спре незабавно функционирането на тръбопровода или свързаното с него съоръжение при определени условия. Тези условия включват: повишаване на налягането или температурата над допустимите стойности, откритие на издутини, пукнатини или пропуски в елементите под налягане, наличие на пожар или природни бедствия, които застрашават тръбопровода, както и други случаи, посочени в производствената инструкция.
Чл. 75
Член 75 от Наредбата предвижда, че манометрите, контролиращи налягането в тръбопроводите, подлежат на метрологична проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване. Предпазните клапани на тръбопроводите трябва да бъдат проверявани за изправност и настройка преди монтажа и поне веднъж на 12 месеца, като проверките трябва да се документират.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредбата предвижда периодична проверка на ефективността на електрохимичната защита след нейното пускане в действие. Контролът на средствата за електрохимична защита се извършва в съответствие с БДС 15705-83, като резултатите от изпитванията трябва да се документират и съхраняват в досието, посочено в чл. 67, ал. 1, т. 4.
Чл. 77
Чл. 77 регламентира извършването на пожароопасни работи, които трябва да се извършват по наряд, издаден от ръководителя на предприятието. Работите включват присъединяване на нови тръбопроводи, подаване на флуиди след ремонт, въвеждане в експлоатация, почистване и демонтаж на тръбопроводи. Специално обучени работници могат да извършват определени дейности самостоятелно. Работите трябва да се извършват от минимум двама работници, а в затворени пространства - от трима, с назначен ръководител.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя, че пожароопасните работи трябва да се извършват по утвърдени инструкции от ръководителя на предприятието. Включват свързване на контролно-измервателни уреди и обслужване на тръбопроводи и съоръженията към тях по време на експлоатацията.
Чл. 79
Чл. 79 от наредбата регламентира условията за извършване на работи по нефтопроводи с налягане над 0,5 МРа. Работите, включително пускането на флуид и ремонтни дейности, трябва да се извършват по специални планове, одобрени от ръководителите на юридическите лица или упълномощени лица. Планът трябва да включва последователността на работите, разпределение на работниците, необходимите механизми и мерки за техническа и пожарна безопасност, както и здравословни условия на труд. Освен това, се уточняват отговорните лица за изпълнението на пожароопасни работи и ръководителя на тези работи, който координира изпълнението.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефто- и нефтопродуктопроводи предвижда, че лицето, издаващо наряд за извършване на пожароопасни работи, трябва да посочи изискванията и мерките за безопасност, ръководителя на работите и отговорните лица за изпълнението на отделните дейности.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи регламентира изискванията за планиране и изпълнение на пожароопасни работи. Преди започването на работите, ръководителят проверява чертежа на тръбопровода. Нарядът за работа трябва да съдържа дата и час на започване и завършване, а при необходимост от удължаване, лицето, което го е издало, трябва да определи мерки за безопасност. Нарядите се регистрират в специален дневник и се съхраняват минимум 12 месеца. Ръководителят докладва ежедневно за напредъка на работите. Аварийните работи могат да се извършват без наряд, но възстановителните работи изискват такъв.
Чл. 82
Ръководителят на пожароопасните работи носи отговорност за осигуряване на средства за лична защита и тяхната изправност. Той е длъжен да провери наличието и изправността на личните предпазни средства, да инструктира работниците за мерките за безопасност и да организира работата, за да може бързо да изведе работниците от опасната зона. Всички разпореждания за реда на извършване на тези работи се издават от него.
Чл. 83
При работа в взривоопасни и пожароопасни места е задължително да се използват инструменти и уреди, които не образуват искри. На обекта се поставят знаци за безопасност и противопожарна охрана, като достъпът е ограничен само до участниците в работите. Работниците трябва да използват взривозащитени осветителни лампи с напрежение 12 V и облекло от антистатични материали. Обувките не трябва да имат железни гвоздеи и обковки.
Чл. 84
Според Чл. 84 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, не е разрешено извършването на пожароопасни работи в изкопи и траншеи, които имат монтирано покритие, освен ако не е осигурена вентилация. Това е важно за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с горими материали.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредбата допуска използването на бандажи и скоби, които са специално проектирани за поправка, върху повредени тръбопроводи. Тази мярка е временна и служи за осигуряване на безопасността при експлоатацията на нефтопроводите.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че врязването в действащ тръбопровод без намаляване на налягането е разрешено единствено при използване на специални приспособления, които предотвратяват изтичането на флуид навън.
Чл. 87
Глухите фланци, монтирани на тръбопроводи, трябва да бъдат проектирани за максималното налягане. Те трябва да имат дръжки, които излизат извън периферията на фланците, и да осигуряват бърз монтаж и демонтаж.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредбата предвижда вземане на проби за наличие на взривоопасни концентрации на транспортирания флуид или негови летливи съставки на всеки два часа по време на заваряване или рязане. Пробите се вземат от най-трудно проветряемите зони, а помещенията трябва да бъдат проветрявани или вентилирани през цялото време на дейностите.
Чл. 89
Чл. 89 от наредбата определя мерките за безопасно спускане на работници в шахти с нефтопроводи. Работниците трябва да използват преносими метални стълби, които не предизвикват искри. Те се спускат с спасителни колани, а на повърхността трябва да има дежурни, които да следят за тяхното здравословно състояние. При работа с повредени тръбопроводи е необходимо да се предприемат мерки за предотвратяване запалването на изтичащия флуид.
Чл. 90
Ръководителите на предприятия, експлоатиращи нефтопроводи, трябва да организират аварийни групи с денонощно дежурство от инженерно-технически работници и шлосери. За тръбопроводи от втори тип се организира дежурство на подготвени шлосери. Всички съобщения, получени от аварийната група, се регистрират в специални дневници, където се отбелязват времето на получаване, часът на тръгване, времетраенето на отстраняването на повредите и извършените работи.
Чл. 91
Ползвателите на съоръжения по чл. 1, т. 1 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите са задължени да разработват и актуализират план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи. Този план, наречен "План за предотвратяване и ликвидиране на аварии" (ППЛА), е необходим при бедствия, аварии и катастрофи.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя изискванията за плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии. Планът включва действия на персонала при природни бедствия и аварийни ситуации, оперативна част с схеми на тръбопроводите, профилактични мерки за предотвратяване на аварии, разпределение на задълженията на участниците и списък на длъжностните лица за уведомяване при авария. Ръководителят на предприятието е отговорен за запознаването на работниците с плана и организиране на обучения, а планът се утвърджа от него след съгласуване с правилника за безопасност.
Чл. 93
Член 93 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите определя, че органът за технически надзор е председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция "Инспекция по техническия надзор" (ГД "ИДТН").
Чл. 94
Тръбопроводите и помпените станции за транспортиране на нефт и нефтопродукти трябва да се изграждат по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор. Инвестиционните проекти, които подлежат на заверяване, трябва да съдържат проектна документация. Органите за технически надзор извършват експертиза на проектите в срок от 14 дни и могат да ги заверят или да откажат заверяване при несъответствие с изискванията на наредбата. Отказите за заверяване трябва да бъдат мотивирани и да посочват нарушения. За определени тръбопроводи и помпени станции не се прилагат тези разпоредби, а заверяването на проектите се съвместява с процедурата по ЗУТ.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че ремонтът и преустройството на тръбопроводите и съоръженията за транспортиране на нефт и нефтопродукти трябва да се извършват по техническа документация, която е заверена от органите за технически надзор. Процедурата следва да се извърши в съответствие с изискванията, посочени в наредбата, и в сроковете, определени в чл. 94, ал. 3 - 5.
Чл. 95а
Лицата, ангажирани с поддържане, ремонтиране и преустройване на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, трябва да въвеждат информация за извършените дейности в компютризирана информационна система, управлявана от ДАМТН. Тази наредба е в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 95б
Чл. 95б от Наредбата задължава лицето, извършило ремонт или преустройство на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, да уведомява съответния регионален отдел на ГД "ИДТН" незабавно след приключването на дейностите. Лицето трябва да състави и съхранява досие за всеки нефтопровод и нефтопродуктопровод за срок не по-малко от 10 години, което да включва чертежи, схеми, изчисления, протоколи от изпитвания, удостоверения за качество на материалите, декларации за съответствие и платежни документи. При поискване, досието трябва да бъде предоставено на служителите на ГД "ИДТН".
Чл. 96
Член 96 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 32 от 2009 година.
Чл. 97
Член 97 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 32 от 2009 година.
Чл. 98
Член 98 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 32 от 2009 година. Тази статия не е в сила и не се прилага.
Чл. 99
Ползвателите на тръбопроводи и помпени станции са задължени да ги регистрират в ГД "ИДТН" в 7-дневен срок след изграждането им. Регистрацията се извършва с писмено заявление, придружено от необходимата документация. За тръбопроводи с наредби по чл. 7 ЗТИП се изисква ревизионна книга и декларация за съответствие, а за тези без наредби - ревизионна книга и заверен проект, удостоверения за качество на материалите и протоколи за изпитвания. Помпени станции изискват заверени проекти и декларация за съответствие, ако е приложимо.
Чл. 100
Наредбата задължава новия ползвател на нефтопроводи и помпени станции да уведоми регионалния отдел на ГД "ИДТН" в 10-дневен срок след промяната. При преустройство ползвателят е длъжен да уведомява в 7-дневен срок, предоставяйки обяснителна записка, проектна документация, удостоверения за качество на материалите и декларация за съответствие, ако е необходима.
Чл. 101
Заявленията за регистриране на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи се разглеждат в срок от 7 дни след получаването им. При условие, че не са установени непълноти в документите, органите за технически надзор извършват регистрация на съоръжението.
Чл. 102
Наредбата определя процедурите за технически прегледи на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, които включват първоначални, периодични, след преустройство, след дълъг период на неексплоатация и след ремонт. Периодичните прегледи се извършват на всеки 8 години, а техническият преглед без спиране на експлоатацията - на всеки 12 месеца. Ползвателите на тръбопроводите трябва да подадат писмено заявление за първоначалния преглед и да уведомят за дългосрочно неексплоатиране в срок от 7 дни. Допуска се използването на алтернативни методи за оценка на състоянието на тръбопроводите, ако са съгласувани с компетентните органи.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи позволява удължаване на сроковете за извършване на периодичен преглед до 6 месеца. Удължаването става по писмено заявление на ползвателя на тръбопроводите, в което се предлага нова дата за прегледа и мерки за безопасна експлоатация през този период.
Чл. 104
Чл. 104 от наредбата определя задълженията на ползвателя при извършване на технически прегледи на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Ползвателят е длъжен да осигури спиране и почистване на системата, както и възможност за извършване на необходимите прегледи или изпитвания. Техническите прегледи трябва да се извършват в присъствието на ползвателя или на упълномощено лице, посочено в чл. 67, ал. 2, т. 2.
Чл. 105
Чл. 105 описва задълженията на органите за технически надзор при извършване на технически прегледи на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Те трябва да записват резултатите в ревизионни книги, включително констатирани неизправности, условия за по-нататъшна експлоатация, следващ периодичен преглед, стойности на работни параметри и извършени допълнителни изпитвания. При сериозни нарушения, които застрашават безопасността, тръбопроводът се спира, а органите дават предписания за отстраняване на проблемите. След изпълнението на предписанията, се разрешава експлоатацията на тръбопровода, което се вписва в ревизионната книга.
Чл. 106
Тръбопроводите и помпените станции, които не са регулирани от наредби по чл. 7 ЗТИП, могат да бъдат пуснати в експлоатация само след получаване на писмено разрешение от органите за технически надзор. Разрешението се издава след подаване на заявление от ползвателя и извършване на необходимите технически прегледи и проверки. Органите за технически надзор имат 10 дни да издадат разрешение или да мотивират отказа си. Полученото разрешение е необходимо за запълване с работен флуид и пускане в експлоатация на тръбопровода или помпената станция.
Чл. 107
След извършване на първоначален технически преглед на тръбопроводите, органите за технически надзор заверяват ревизионната книга и я предават на ползвателя, заедно с акта за преглед или разрешението за експлоатация. Това важи за тръбопроводи, за които има наредби по чл. 7 от Закона за технически изисквания към продуктите (ЗТИП) и за такива, за които няма наредби.
Чл. 108
Чл. 108 определя задълженията на органите за технически надзор относно проверките на помпените станции и обектите, в които се експлоатират тръбопроводи. Първоначалните проверки се извършват преди пускането в експлоатация, а последващи проверки трябва да се правят най-малко веднъж на три години. Проверките обхващат: външен преглед на съоръженията, наличие на квалифициран персонал, спазване на наредбата, поддържане на съоръженията в изправност, наличие на необходимата документация и организация за пожарна безопасност и ликвидиране на аварии. Резултатите от проверките се документират в акт, който се връчва на ползвателя.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводите дава правомощия на органите за технически надзор да извършват внезапни проверки и технически прегледи по своя инициатива. Освен това, те могат да провеждат технически прегледи и по искане на ползвателя на тръбопроводите и помпените станции.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя условията, при които органите за технически надзор могат да спрат експлоатацията на тръбопроводи и помпени станции. Спирането може да бъде разпоредено при несъответствия с техническата документация, липса на разрешение за експлоатация, неизпълнение на определени изисквания, извършване на поддръжка от неупълномощени лица или непроведени технически прегледи. Ръководителят на предприятието и персоналът трябва да предотвратят експлоатацията при наличието на изброените събития. След отстраняване на проблемите, експлоатацията може да бъде възстановена с разрешение от техническия надзор. Ползвателите са задължени да уведомят надзорните органи в случай на бракуване на тръбопроводи.
Чл. 111
Член 111 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи предвижда, че при поява на дефекти или износване на елементите на тръбопроводите, ползвателят може да поиска разрешение за експлоатация при нови условия или с по-ниски параметри. Към заявлението се прилагат изчисления, протоколи от изпитвания и експертни заключения, доказващи безопасността на съоръжението при новите условия.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредбата предвижда, че органите за технически надзор и ползвателите на тръбопроводи и помпени станции трябва да съставят и съхраняват техническо досие. Това досие включва документи от регистрацията и пререгистрацията, актове за технически прегледи, разрешение за експлоатация, документи за ремонти и преустройства, както и документи от органите за технически надзор.
Чл. 113
При възникване на авария или злополука при експлоатацията на нефтопроводи и помпени станции, ползвателят е задължен незабавно да уведоми регионалния отдел на ГД "ИДТН". Преди пристигането на инспекторите, той трябва да предприеме мерки за помощ на пострадалите и за предотвратяване на развитието на аварията. Освен това, ползвателят трябва да запази обстановката на мястото на инцидента до идването на инспекторите, освен ако това не създава допълнителна опасност. В случай на необходимост от изменение на обстановката, ползвателят трябва да предостави писмена справка на инспекторите.
Чл. 114
Инспекторите на Главна Дирекция "Инспекция по Държавен Технически Надзор" (ГД "ИДТН") са отговорни за обследването на причините, довели до аварии или злополуки, свързани с нефто- и нефтопродуктопроводи. След проведеното обследване се съставя протокол, който документира резултатите от анализа.
Чл. 115
Ремонтът на аварирали тръбопроводи трябва да бъде извършен по документация, одобрена от органите за технически надзор. Лицето, което извършва ремонта, е задължено да изготви екзекутивна документация и да предостави копие на органа за технически надзор, който е регистрирал съоръжението.
Чл. 116
Чл. 116 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи определя изискванията, на които трябва да отговарят лицата, кандидатстващи за вписване в регистъра за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията. Те трябва да разполагат с квалифициран персонал, включително инженери и заварчици, да притежават необходимите стандарти и процедури за работа, както и подходящи машини и инструменти. Възможно е част от персонала да не е нает по трудово правоотношение при определени условия.
Чл. 117
Чл. 117 от НАРЕДБА ЗА УСТРОЙСТВОТО И БЕЗОПАСНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НЕФТОПРОВОДИ И НЕФТОПРОДУКТОПРОВОДИ описва процедурата за подаване на заявление от лица, които искат да извършват дейности, свързани с нефтопроводи. Заявлението се отправя до председателя на ДАМТН и трябва да включва информация за дейностите и техническите характеристики на съоръженията. Необходими са документи, включително копия от длъжностни характеристики, образователни и квалификационни документи на персонала, списък на приложимите нормативни актове, процедури за работа и списък на уредите и машините. Заявлението трябва да бъде придружено от документ за платена държавна такса.
Чл. 118
Наредбата регламентира процедурата за проверка и регистрация на нефто- и нефтопродуктопроводи. Заявителите трябва да представят необходимите документи в срок от 15 дни. При липса на документи, им се дава възможност за допълнително представяне. Проверка на място се извършва в срок от 15 дни след проверка на документи. Резултатите от проверките се протоколират, а регистрацията се извършва в срок от 10 дни. В наредбата са включени дефиниции на ключови термини, свързани с безопасността и експлоатацията на тръбопроводи. Също така, наредбата предвижда преходни разпоредби за съществуващите тръбопроводи и помпени станции, които трябва да бъдат регистрирани в срок от два месеца след влизането в сила на наредбата.
§1
Наредбата определя термини, свързани с експлоатацията на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, включително определения за "оправомощено лице", "помпена станция", "обслужващ персонал", "инструкция", "максимално работно налягане" и др. Включени са и понятия като "авария", "ремонт", "поддържане" и "пожароопасни работи", които са важни за безопасността и ефективността на експлоатацията на съоръженията.
§2
Наредбата предвижда, че тръбопроводите и помпените станции, изградени преди влизането в сила на наредбата, трябва да отговарят на проектите, по които са изградени. Ползвателите са длъжни да ги регистрират в срок от два месеца, като предоставят необходимата документация. В случай на липса на документация, ползвателят трябва да представи алтернативни документи. Разрешения за експлоатация се издават след положителни резултати от изпитвания на якост и плътност, които трябва да се осигурят в срок от 6 месеца след влизането в сила на наредбата.
§ 3
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби определя, че указанията по прилагането на наредбата се дават от министъра на енергетиката, а за техническия надзор от председателя на ДАМТН. Този параграф е изменян три пъти, с последната промяна, която е в сила от 09.01.2018 г.
§6 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи
Параграф §6 от Наредбата указва, че член 95а и член 118, ал. 7 влизат в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 206 от 27 септември 2005 г., което е прието за устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката и влиза в сила от 1 октомври 2005 г.
§3
В параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, с термини, свързани с Министерството на икономиката и енергетиката. Това включва промяна на наименованията в различни нормативни актове, включително и в Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, приета през 2004 г.
Параграф §24
Министърът на финансите е задължен да направи необходимите изменения в бюджетите на съответните администрации, свързани със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката.
§26 от Наредбата
Наредбата влиза в сила на 1 октомври 2005 г. и е свързана с Постановление № 109 от 8 май 2006 г., което приема устройствен правилник на Българския институт по метрология. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 40 от 2006 г. и влиза в сила на 5 май 2006 г.
§2
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби предвижда замяна на термина "Държавната агенция за метрология и технически надзор" с "Държавната агенция за метрологичен и технически надзор" в различни нормативни актове, включително и в Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, приета с Постановление № 312 на Министерския съвет от 2004 г.
§21
Параграф §21 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила на 5 май 2006 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 123 от 1 юни 2007 г., което изменя нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 12 юни 2007 г.
§16
Параграф §16 указва, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Също така се посочва, че преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Постановление № 219 от 5 септември 2008 г., което е свързано с правилника за структурата и организацията на работа на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и тарифите за таксите, които тя събира.
§21 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи.
Параграф §21 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 90 от 21 април 2009 г. касаят изменения и допълнения на нормативни актове на Министерския съвет, свързани с устройствен правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвани в "Държавен вестник", брой 93 от 2009 г. и в сила от 24.11.2009 г. с последващи поправки и изменения.
§ 94
Параграф §94 от Наредбата, поправен през 2009 г. и отменен с решение на ВАС през 2011 г., установява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Постановление № 347 от 20 декември 2012 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет са обнародвани в "Държавен вестник", бр. 103 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
§ 13
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на точка 10 от § 1, която влиза в сила от 1 април 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 207 от 18 юли 2014 г., което е в сила от 22 юли 2014 г.
§44
Параграф §44 от наредбата постановява, че тя влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби също така се отнасят до Постановление № 1 от 4 януари 2018 г., което е свързано с изменения и допълнения на наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на фонд "Сигурност на електроенергийната система", като е обнародвано в брой 4 от 2018 г. и влиза в сила от 09.01.2018 г.
§ 29
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на § 14, който влиза в сила от 1 юли 2017 г., и на § 5 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 143 от 13 юли 2018 г., което изменя нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 20.07.2018 г.
§9
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". В приложението са посочени минималните разстояния от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи, които зависят от диаметъра на тръбопровода и максималното работно налягане. Изчисленията на якостта на нефтопродуктопроводите включват фактори като клас на тръбопровода и метод на заваряване. Определянето на въглеродния еквивалент и изискванията за пожароопасни работи са също част от наредбата, с необходимост от мерки за безопасност и документиране на работата.
