Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда техническите изисквания, правилата и нормите за преносните и разпределителните газопроводи и инсталации за природен газ. Включва изисквания за монтаж, безопасна експлоатация, технически надзор, регистрация на специалисти и контрол на подземни газохранилища и подводни газопроводи.
Наредбата определя видовете преносни и разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ. Включени са компресорни станции, преносни газопроводи, газорегулаторни и газоизмервателни станции, разпределителни газопроводи, газови съоръжения, горивни уредби, сградни и бутилкови инсталации, автомобилни газоснабдителни станции и газови уреди.
Наредбата не се прилага за определени категории газови съоръжения и инсталации, включително тези с повишена опасност, газовите съоръжения за втечнен природен газ, аерозолните опаковки на природен газ, съоръжения, подлежащи на международни спогодби за превоз на опасни товари, съоръжения, свързани с производството на оръжие, апаратура за химичен анализ на газ и газови съоръжения от неметални материали.
Газопроводите, газовите съоръжения и уреди подлежат на технически надзор след пускането им в експлоатация. Надзорът е за съответствие с техническото досие и с изискванията, определени в наредбата и в наредбата по Закона за енергетиката.
Чл. 4 от наредбата установява изискванията за тръби, арматура и елементи, предназначени за газопроводи и газови инсталации. Те трябва да отговарят на определени показатели и експлоатационни характеристики. Газопроводите и свързаните съоръжения, които съответстват на българските стандарти, се считат за изпълняващи изискванията на наредбата. Материалите, използвани за производството на тези елементи, трябва също да отговарят на стандартите или да имат одобрение от упълномощено лице. Съответствието на материалите и изделията с изискванията на наредбата се удостоверява с удостоверение за качество.
Персоналът, който извършва неразглобяеми метални съединения (заваряване, спояване, залепване), трябва да има необходимата правоспособност и одобрение от акредитиран орган. За газопроводи с работно налягане под 0,01 МРа и дебелина на стената под 4 mm, одобрение не е необходимо. За заваръчни пластмасови съединения, персоналът трябва да има правоспособност "Заварчик на тръби".
Заваряването на металните газопроводи и съоръжения трябва да се извършва по технологична документация на изпълнителя, спазвайки БДС EN 12732. За стоманените газопроводи, заваряването се извършва по процедури, съобразени с БДС EN 288.
Заваряването на полиетиленови тръбопроводи трябва да се извършва в съответствие с изискванията на БДС EN 12007-2 и специфичните технологични инструкции, за да се гарантира безопасността и надеждността на експлоатацията.
Чл. 8 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че свързването на медни тръби трябва да се извършва чрез спояване с твърд припой, като това трябва да е в съответствие с изискванията на техническите спецификации.
Чл. 9 от наредбата определя, че контролът без разрушаване на заваръчните съединения на газопроводи и свързаните съоръжения се извършва от акредитирани органи. Изискванията и методите за контрол трябва да отговарят на стандартите по БДС ЕN 12732.
Чл. 10 от наредбата определя изискванията за изграждане на елементите на преносната мрежа, включително преносни газопроводи и станции. Те трябва да бъдат изградени в съответствие с подробните устройствени планове и да отговарят на специфични изисквания за материали и свързване, включително стандарти за якост и плътност.
Член 11 от наредбата забранява преминаването на преносни газопроводи през производствени и обслужващи помещения на сгради, освен в случаите, когато газопроводите са предназначени за доставка на газ в тези помещения.
Чл. 12 определя проектната температура на преносната мрежа, която трябва да бъде между минус 40 °С и плюс 120 °С. Освен това, максималната проектна скорост на газа в мрежата не може да надвишава 25 m/s.
Чл. 13 от наредбата определя територията около преносните газопроводи с налягане над 1,6 МРа и дължина до 1600 m, като се установява режим на превантивна устройствена защита. Тази територия има широчина 200 m от двете страни на газопровода и се класифицира в четири класа в зависимост от броя на жилищните сгради в нея. Клас 1 е за участъци с 10 или по-малко жилищни сгради, клас 2 - с над 10 до 45, клас 3 - с над 45 или на разстояние от 100 m от места за обществено събиране, и клас 4 - за участъци с 4- и повече етажни жилища. Определят се и изисквания за дължините на зоните, свързани с класовете.
Чл. 14 от Наредбата определя изискванията за различните класове газопроводи, свързани с коефициента на проектиране F. За клас 1, 2, 3 и 4 са установени съответно коефициенти 0,72; 0,6; 0,5 и 0,4. Специални условия за прилагане на по-ниски коефициенти F = 0,6 или по-малко са предвидени при определени условия като преминаване през блата, пресичане с железопътни линии и автомагистрали. За клас 2 газопроводи, които пресичат път без кожух, се прилага коефициент F = 0,5 или по-малък. Също така, за газопроводи в компресорни и газорегулиращи станции, както и в морски платформи, се прилагат специфични коефициенти.
Чл. 15 от Наредбата определя изискванията за безопасна експлоатация на преносните газопроводи. Те трябва да осигуряват контролирано освобождаване на газ по време на експлоатация и ремонти. Тръбите трябва да имат достатъчна дебелина, за да поемат вътрешното и външното налягане. Преносните газопроводи се проверяват за поемане на различни усилия, включително натоварвания от пътното движение, външни условия, сеизмични влияния и други фактори.
Чл. 16 от наредбата определя изискванията за стоманените тръби на преносните газопроводи, включително химичния състав, механичната характеристика, дебелината на стените и проектното налягане. За газопроводи с налягане над 1,6 МРа се прилага БДС ЕN 1594, а за по-ниски налягания - БДС ЕN 12007 и БДС ЕN 10208-1.
Чл. 17 от наредбата определя изискванията за преносната мрежа, включително разделянето на участъци с кранови възли, които трябва да бъдат физически защитени. Разстоянията между крановите възли зависят от различни фактори, като не трябва да надвишават 30 км. Крановете трябва да затварят автоматично при определени условия и да са свързани със сигнализация. Допълнителни спирателни възли се монтират в специфични случаи, а спирателната арматура с голям диаметър трябва да бъде с механизми за задвижване. Газопроводите под налягане трябва да бъдат изградени подземно с осигурен достъп до механизмите.
На преносните газопроводи се изисква да имат възли за пускане и приемане на очистващи, разделителни и диагностиращи устройства. Газопроводите в определени участъци трябва да имат постоянен вътрешен диаметър и равнопроходна спирателна арматура, без изпъкващи навътре елементи. Освен това, газопроводите и възлите за очистващи устройства трябва да бъдат оборудвани със сигнални уредби за регистриране на преминаването на очистващото устройство.
Член 19 от наредбата предвижда, че на двата края на участъка от газопровода между спирателните възли трябва да се монтират свещи за продухване и изпразване на разстояние не по-малко от 15 метра от спирателната арматура. Размерите на свещите се определят така, че газът в участъка да може да се изпразва за период от 1,5 до 2 часа.
Член 20 от Наредбата предвижда, че на преносните газопроводи и отклоненията от тях трябва да се осигури възможност за монтиране на средства за измерване на налягането на природния газ. Това е важно за контрола и безопасността на експлоатацията на газопроводите.
Чл. 21 от наредбата изисква подземните и подводните части на стоманените газопроводи да бъдат защитавани с антикорозионно покритие и активна електрохимична защита, известна като катодна защита. Освен това, газопроводите трябва да бъдат оборудвани с контролно-измервателни колонки, които да измерват и контролират стационарния, общия поляризационен и поляризационния защитен физикохимичен потенциал, без IR.
Чл. 22 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи посочва, че защитата на газопроводите от почвена корозия и блуждаещи токове трябва да бъде извършвана според техническите спецификации. Антикорозионните покрития на подземните газопроводи трябва да притежават механична якост, пластичност, добра адхезия, изолация от електрически ток и устойчивост на биологични въздействия.
Чл. 23 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква качеството на нанесеното изолационно покритие да бъде проверявано и документирано съгласно техническата документация или инструкциите на производителя на покритието.
Според Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, електрохимичната защита трябва да бъде пусната в действие преди газопроводите да бъдат предадени в експлоатация. Това трябва да стане не по-късно от 6 месеца след полагането на газопровода в изкопа, независимо от това дали целият газопровод е монтиран.
Член 25 от наредбата предвижда, че електрохимично защитената част на газопровода трябва да е галванически непрекъсната. За осигуряване на електрохимичната защита се използва система "катод - анод", която е свързана с източник на постоянен ток, известен като катодна станция.
Чл. 26 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда защита на металните тръби от блуждаещи токове чрез подходящи мероприятия. Електрохимичната защита е задължителна и осигурява защита и срещу близко разположени кабели за високо напрежение. Системата за електрохимична защита и тръбите трябва да бъдат положени така, че да не вредят на съседните подземни метални съоръжения.
Чл. 27 от Наредбата предвижда, че след поляризацията на газопровода е необходимо да се проведе изпитване, с цел установяване на ефективността на системата за електрохимична защита. Освен това, в раздел III се разглежда устройството на технологичната далекосъобщителна мрежа на преносните газопроводи.
Чл. 28 от наредбата предвижда, че преносните газопроводи трябва да бъдат осигурени с технологична далекосъобщителна мрежа, която да гарантира оперативното управление на мрежата.
Чл. 29 от Наредбата предвижда, че технологичната далекосъобщителна мрежа трябва да бъде проектирана в съответствие с наредбата, посочена в чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката. Раздел IV от наредбата съдържа изисквания за разполагане на преносните газопроводи.
Чл. 30 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че преносните газопроводи трябва да се разполагат така, че да не пречат на обслужването на подземните и надземните проводи на другите мрежи на техническата инфраструктура, в съответствие с действащите нормативни актове.
Член 31 от наредбата определя изискванията за означаване на трасето на преносните газопроводи. Трасето трябва да бъде обозначено с метални или стоманобетонни стълбове на всички чупки, които да показват промяна на посоката. Стълбовете трябва да бъдат с височина минимум 1,5 метра, оцветени с хоризонтални черни и жълти ивици и поставени на 2,5 метра от оста на газопровода. Освен това, преносното предприятие е задължено да поставя знаци за газова, взриво- и пожароопасност, както и информация за оператора на компресорните станции и другите съоръжения.
Трасето на технологичната далекосъобщителна мрежа на преносната мрежа, заедно с подземните шахти и съоръженията, трябва да бъде означавано с метални или стоманобетонни стълбове. Височината на стълбовете трябва да бъде най-малко 1,5 метра над терена, като разстоянието между тях трябва да осигурява пряка видимост. Стълбовете трябва да бъдат оцветени в жълто с червена шапка.
Чл. 33 от наредбата определя задълженията на различни институции при пресичане на подземни преносни газопроводи от пътища и железопътни линии. При пресичане от пътища, Националната агенция "Пътна инфраструктура" и общинските администрации трябва да поставят пътни знаци на 150 м от оста на газопровода. При пресичане от железопътни линии, Изпълнителна агенция "Железопътна инфраструктура" трябва да постави табели на 800 м от двете страни на газопровода.
Наредбата предвижда минималната дълбочина на полагане на подземните преносни газопроводи да бъде 0,8 метра, измерена до горната образуваща на тръбата. В определени случаи, като при по-голям диаметър на тръбопровода, опасност от разместване, селскостопански дейности и ерозия, е необходимо да се прилага увеличена дълбочина на полагане.
Надземното полагане на преносни газопроводи е разрешено в планински и блатисти местности при преходи през естествени и изкуствени препятствия. Това е допустимо в случаите, когато не е възможен подземен монтаж или при доказана техническа и/или експлоатационна целесъобразност.
Чл. 36 от наредбата предвижда мерки за компенсиране на надлъжното преместване на преносните газопроводи при надземно полагане. Необходимо е да се поставят колена с радиус, който е поне 5 пъти по-голям от диаметъра на газопровода, за да се осигури преминаването на съоръженията за почистване. Освен това, носещата способност на газопровода при преходи през препятствия се осигурява от самата тръба, а разстоянието между опорите зависи от конструкцията на прехода.
Член 37 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи задължава осигуряването на стационарни площадки в местата на надземните преносни газопроводи, където ще се монтира газопроводна арматура. Тези площадки са предназначени за обслужване и складиране на необходимите материали за обслужването.
Член 38 от Наредбата задължава поставянето на предупредителни табели от двете страни на надземните участъци на преносните газопроводи. Табелите трябва да съдържат наименованието на преносното предприятие.
Чл. 39 определя изискванията за преминаване на преносни газопроводи през реки. Изборът на трасе трябва да се основава на устойчиви участъци с минимална ширина на заливаната ивица. Подводното преминаване трябва да е перпендикулярно на течението, с ограничение на ъгъла до 60°. Не се допуска преминаване през бързеи. Проектната кота на газопровода трябва да е най-малко 0,5 m под дъното на водния обект. При пресичане на широки водни обекти, полагането може да бъде по дъното, с мерки за защита от плавателни съдове. Газопроводите под водни обекти трябва да са защитени от изплуване и да имат контролни зони с увеличена честота на проверки.
Чл. 40 от Наредбата определя минималните разстояния между осите на газопроводи, полагани под дъното на водни прегради, в зависимост от номиналния диаметър на газопроводите. За газопроводи с диаметър до 1000 mm, разстоянието трябва да е не по-малко от 30 m, а за газопроводи с диаметър над 1000 mm - не по-малко от 50 m. При преминаване през блата, газопроводите трябва да се полагат подземно с минимален брой хоризонтални колена.
Член 41 от Наредбата определя правилата за пресичане на преносни газопроводи с железопътни линии и пътища. Пресичането трябва да се извършва на места, където газопроводите са на нивото на терена или върху насип. Ъгълът на пресичане трябва да бъде между 90° и 60°. Забранено е полагането на газопроводи в насип под железопътни линии и пътища, както и под стрелки и кръстовища на железопътни линии.
Чл. 42 определя изискванията за пресичането на преносни газопроводи с железопътни линии, автомагистрали и пътища от I до III клас. Пресичането трябва да се извършва в защитен кожух от стоманена тръба, чийто диаметър е с 200 mm по-голям от номиналния диаметър на газопровода. Краищата на кожуха трябва да са на определени разстояния от различни инфраструктурни обекти: 25 m от крайния коловоз на железопътни линии, 15 m от промишлени железопътни клонове и 10 m от ръба на пътното платно. Освен това, краищата на защитните кожуси трябва да бъдат уплътнени за осигуряване на херметичност.
Чл. 43 от наредбата определя изискванията за монтиране на вентилационни свещи на газопроводите. Вентилационната свещ трябва да бъде разположена на определени разстояния от железопътни линии и автомобилни пътища, както и на минимална височина над терена. При разполагане на свещта под определени коти, разстоянията се увеличават. Конкретно, свещта трябва да бъде на минимум 40 м от крайния коловоз на железопътните линии и 25 м от промишлените железопътни клонове и основата на автомобилния път, като се изисква да е на минимум 5 м над терена.
Наредбата определя минималните дълбочини за полагане на преносни газопроводи при преминаване под железопътни линии и автомобилни пътища. При железопътна линия дълбочината трябва да е минимум 2 метра, а при автомобилен път - минимум 1.4 метра. Освен това, газопроводите трябва да бъдат положени на определена дълбочина под дъното на отводнителните канавки или дренажи, съответно 0.5 метра за железопътни линии и 0.4 метра за автомобилни пътища.
Чл. 45 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че изискванията към строителните конструкции и елементи, свързани с полагането на подземните и надземните преносни газопроводи, се регламентират от наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
При монтажа на преносните газопроводи е забранено проникването на течности и механични замърсявания в газопровода, за да се осигури безопасната експлоатация на съоръженията за природен газ.
Всеки заварчик е задължен да постави щемпел с номер или шифър на разстояние от 30 до 50 mm от всеки заварен шев на металните газопроводи и съоръжения. Това е мярка за идентификация на извършената работа и осигуряване на безопасност при експлоатацията на съоръженията.
Чл. 48 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че по време на повдигане и спускане на участъците от газопровода в траншеята трябва да се вземат мерки, за да се предотвратят недопустими напрежения в тръбния участък. След спускането, газопроводът не трябва да остава в напрегнато състояние.
Чл. 49 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че обратно засипването на газопроводите, включително уплътняването на насипа, трябва да се извърши незабавно след полагането им, за да се осигури защита срещу повреди. При преминаване през скалисти участъци е необходимо да се използват меки почви или пясък за обратно засипване, без наличие на скални късове и хумусни почви.
Чл. 50 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква покритие на заваръчните съединения и неизолираните части на тръбите с технологии, осигуряващи защита на газопровода. При полагане на покрития в полеви условия трябва да се използват материали, които приемат геометрията на арматурите. Качеството и покритието на връзките се проверяват за съответствие със спецификациите.
Компресорните станции в преносните мрежи служат за повишаване на налягането на природния газ, което е необходимо за неговото транспортиране. Тези станции са класифицирани като взривоопасни съоръжения, което налага ограничен достъп до тях за посещения и работа.
Компресорните станции трябва да отговарят на определени изисквания, включително: фундаментите на компресорните агрегати да са отделени от сградата и да предотвратяват предаване на вибрации; газопроводите да са еластично закрепени; смукателните газопроводи да имат филтри и утайници за предотвратяване на замърсяване; основното оборудване да е монтирано в производствената зона; да се инсталират спирателни съоръжения с дистанционно управление; на нагнетателния газопровод да има обратен клапан; и устройства за безопасно изпускане на газа на входящия и изходящия газопровод.
Компресорните агрегати, които могат да генерират налягане над максималното работно налягане на свързаните съоръжения, трябва да бъдат оборудвани с предпазни клапани. Тези клапани трябва да са правилно оразмерени, за да предотвратят повишаване на налягането с повече от 10% над максималното работно налягане на свързаните с компресора съоръжения.
Компресорните агрегати трябва да бъдат оборудвани с автоматична защита, която предотвратява тяхната работа при определени условия: 1. Намаление на налягането в смукателния газопровод под минимално допустимото; 2. Повишаване на налягането след компресора над максимално допустимото; 3. Намаление на налягането в охлаждащата система под минимално допустимото; 4. Намаление на налягането в маслената система под допустимото; 5. Повишаване на температурата на газа над допустимата.
Чл. 55 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква компресорните станции да бъдат оборудвани с аварийна система за изключване. Тази система трябва да изолира компресорната станция от газопровода и да изпусне газа безопасно, да осигурява възможност за изключване на компресорите и електрическите уредби, и да бъде управляема от поне две места, едно от които извън газоопасната зона.
Компресорните станции с бутални компресори трябва да бъдат оборудвани с предпазно устройство, което осигурява, че максималното допустимо налягане не надвишава работното налягане с повече от 10%.
В компресорни станции, които използват бутални компресори, смукателните и нагнетателните колектори трябва да бъдат разположени надземно, за да се осигури безопасна експлоатация.
Чл. 58 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи постановява, че газопроводите, разположени на територията на компресорните станции, трябва да отговарят на специфичните изисквания, описани в раздел II на наредбата.
Чл. 59 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква определяне на изискванията към сградите и помещенията на газорегулиращите станции (КС) в съответствие с наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Чл. 60 от Наредбата описва газорегулиращите станции (ГРС) като взривоопасни съоръжения, които регулират налягането на газа, когато той преминава от преносната мрежа в разпределителните мрежи. ГРС трябва да включват съоръжения за филтриране, търговско мерене и поддържане на температурата на газа, за да осигурят нормалната работа на регулаторите на налягане, особено през есенно-зимния период. Освен това, ГРС и техните регулиращи линии трябва да гарантират нормалната работа на отделните консуматори.
Газорегулиращите станции могат да бъдат инсталирани както на открито, така и в закрити помещения, в зависимост от нуждите и условията на експлоатация.
Чл. 62 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя две категории газорегулиращи станции (ГРС) според степента на автоматизация: 1. газорегулиращи станции с обслужващ персонал; 2. автоматични газорегулиращи станции.
Чл. 63 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя изискванията за газорегулиращите станции (ГРС). Те трябва да бъдат оборудвани с различни устройства, включително спирателна арматура, филтри, предпазни клапани и регулатори на налягане. Освен това, ГРС трябва да имат системи за измерване на газа и електрическо оборудване, което да е взривобезопасно. При наличие на изход до пряк потребител, е необходимо да се монтира одорираща инсталация. В случай на повече от една автоматична регулираща линия, не се предвижда байпас вход-изход.
Чл. 64 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите определя, че изискванията към сградите или навесите, в които се разполагат газорегулиращи станции (ГРС) и автоматични газорегулиращи станции (АГРС), се определят с наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Чл. 65 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя газоизмервателните станции (ГИС) като съоръжения, предназначени за измерване на количеството преминал природен газ. Те се монтират в близост до или на газопроводите от преносната мрежа.
Според Чл. 66 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, газоизмервателните станции трябва да се изграждат надземно.
Чл. 67 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ описва необходимото оборудване на газоизмервателната станция (ГИС). То включва входящ и изходящ кран, филтър, измервателен уред за количеството преминал газ с корекция по температура и налягане, показващи манометър и термометър, както и възможност за лесно монтиране на байпасираща линия за измервателния уред.
Чл. 68 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че изискванията към сградата на газоизмервателната станция (ГИС) се определят с наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Освен това, в раздел IX се посочват изискванията към устройството на подземните газохранилища, които са изградени на базата на изтощени газови и нефтени находища.
Чл. 69 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква подземното газохранилище да е способно да регулира потреблението на природен газ. Освен това, то трябва да осигурява съхранение на резервен (стратегически) и/или оперативен резерв от природен газ при необходимост.
Чл. 70 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя класификацията на подземните газохранилища (ПГХ). Те се разделят на пластови и масивни в зависимост от формата на залежа. В зависимост от наличието на изолирани пластове, ПГХ могат да бъдат еднопластови или многопластови. Освен това, в зависимост от проявата на пластовата енергия, газохранилищата се класифицират на газови, водонапорни и смесени режим.
Чл. 71 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя условията за безопасна и дълговременна експлоатация на подземните газохранилища. Те включват: адекватно проучване на геоложката обстановка, информация за параметрите, необходима за изграждане и експлоатация, доказателства за целесъобразност на конструкцията за продължителна експлоатация и спазване на нормите за качество на околната среда.
Чл. 72 определя изискванията за технологичните схеми при изграждане и експлоатация на подземни газохранилища (ПГХ). Важно е да се оценят остатъчните запаси от газ, нефт и кондензат, както и техническото състояние на съществуващите сондажи. Необходима е достатъчна информация от проучванията, която да включва пространствено очертаване на капаните, характеристики на резервоарите, идентификация на разломите и определяне на екраниращите способности на скалите. При недостатъчна информация е задължително извършването на допълнителни проучвания.
Чл. 73 от Наредбата определя изискванията за технологичната схема на изграждане и експлоатация на подземни газохранилища (ПГХ). Схемата трябва да включва резервоарно симулиране и симулиране на работа на надземните съоръжения. В нея се определят обеми на активен и буферен газ, максимален контур на газонаситената зона, темпове на нагнетяване и добив на газ, избор на вариант на експлоатация преди окончателното просондиране, обеми и последователност на изследователски работи и система за контрол на експлоатацията.
Чл. 74 от Наредбата предвижда, че след изграждането на подземни газови хранилища (ПГХ) и периода на експлоатация, ако се установят несъответствия между фактически и проектни параметри, технологичната схема трябва да бъде допълнена или изменена. При значителни разлики се изготвя нова технологична схема. Тази алинея важи и при разширение на ПГХ, внедряване на нови технологии, подмяна на оборудване или други обстоятелства, които могат да променят съществуващата схема.
Чл. 75 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи описва надземното оборудване на сондажите, което включва колонна глава, фонтанна арматура, тройник за изпитване на сондажите, събирателен газопровод с контролирани кранове, устройство за измерване на налягането и температурата, устройство за нагнетяване на инхибитори и площадка за обслужване на фонтанната арматура.
Чл. 76 от Наредбата определя изискванията за колонните глави в газовите инсталации. Те трябва да осигуряват надеждно окачване на обсадните колони, херметизиране и контрол на налягането в извънтръбното пространство на сондажа. Освен това, типът и конструкцията на колонните глави, както и работното налягане, трябва да съответстват на стандартите за максималното работно налягане при добив и нагнетяване на газа.
Фонтанната арматура на сондажите е задължително да бъде проектирана и оразмерена в съответствие с очакваното работно налягане, за да се осигури безопасната експлоатация на газопроводите и съоръженията за природен газ.
Чл. 78 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че колонните глави и фонтанните арматури трябва да бъдат хидравлично изпитвани. Новите и ремонтираните арматури се изпитват преди монтиране на паспортното им работно налягане, а след монтиране на сондажа - на налягане, което е с 10% по-високо от максималните стойности.
Член 79 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи описва съставките на подземното оборудване на сондажите. То включва помпено-компресорни тръби, експлоатационен пакер и подземно оборудване за безопасност.
Член 80 от Наредбата определя изискванията за конструкцията на подземното оборудване, което трябва да осигурява изолиране на експлоатационните колони, нормална експлоатация на сондажите, безпрепятствени технологични операции и геофизични изследвания, нагнетяване на инхибитори, извършване на профилактични работи и възможност за затваряне на експлоатационния лифт. Освен това, помпено-компресорните тръби трябва да са газохерметични.
Чл. 81 от наредбата позволява използването на непълен технологичен комплект подземно оборудване по време на усвояването на нови сондажи и интензификационни работи, при условие че са осигурени мерки за безопасност. При спускане на помпено-компресорни тръби е задължително да се осигури затягане на резбовите съединения с предписаните въртящи моменти и да се използват подходящи смазки.
Чл. 82 от наредбата определя, че изискванията за прокарване на сондажи, тяхната конструкция и извършване на сондиране ще бъдат уточнени с наредбата, посочена в чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката. Глава трета от наредбата се фокусира върху общите изисквания към устройството на разпределителните мрежи.
Чл. 83 от Наредбата определя изискванията за устройството на разпределителната мрежа и отделните нейни участъци. Те трябва да се съобразяват с дебита на газа, проектното налягане, диаметри на газопроводите, влагани материали, ситуация на мрежата и възможностите за нови консуматори, както и работата на мрежата при аварии. Разпределителната мрежа обхваща газопроводи и съоръжения, необходими за транспортиране на природен газ от ГРС до границата на собственост на потребителите.
Чл. 84 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че разпределителната мрежа трябва да отчита капацитета си, като се вземат предвид: разположението и броя на потребителите, налягането в мрежата, минималното налягане за безопасност и допустимите стойности на скоростта на газа.
Разпределителните мрежи на природен газ се класифицират в зависимост от работното налягане в четири категории: 1) от 0,5 до 1,6 МРа; 2) от 0,2 до 0,5 МРа; 3) от 0,01 до 0,2 МРа; 4) до 0,01 МРа.
Разпределителните мрежи за природен газ трябва да се изграждат с определени материали, включително стомана и полиетилен. Те трябва да отговарят на стандартите БДС EN 10208 или да имат одобрение за материали. Допуска се употребата на стоманени тръби без декларация за съответствие, при условие че преминат химически и механични тестове. Полиетиленовите тръби трябва да отговарят на БДС EN 12007-2. Преходът между различни материали в газопроводите се осъществява чрез специални фасонни елементи.
Чл. 87 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите предвижда проверки на разпределителните газопроводи в зависимост от експлоатационните условия. Стоманените тръби могат да имат по-малки дебелини от посочените в приложение № 2, ако това е обосновано с проектни изчисления. Проектни изчисления не са необходими, когато дебелината на стената е равна или по-голяма от минималната, посочена в таблица 2. При определени условия, отстоянията в таблиците от приложение № 2 могат да бъдат намалени с 50%.
Чл. 88 от Наредбата регламентира условията за използване на полиетиленови тръби с висока плътност и пластифициран поливинилхлорид. Максималното работно налягане на тези тръби се определя в съответствие с БДС ЕN 12007-2. При проектиране се спазват разстоянията, посочени в таблици 3 и 4 от приложение № 2. Възможно е намаляване на разстоянията в таблица 3 (без графи 13 и 14) и таблица 4 (без графи 7, 8 и 9) с 50% при използване на тръби от по-висок тръбен ред или материал с по-висока якост.
Спирателната арматура, фасонните елементи и добавъчните материали, използвани в разпределителните мрежи за природен газ, трябва да бъдат технологично съвместими с материалите на газопроводите. Те също така трябва да отговарят на техническите спецификации за безопасна работа с природен газ.
Чл. 90 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя начините на полагане на елементите на разпределителните мрежи. Те могат да бъдат положени подземно или надземно, в съответствие с подробните устройствени планове, за да не се налага преместване по време на ново строителство. Разпределителните мрежи и газопроводите се полагат основно подземно, но е допустимо и надземно полагане при определени условия, като на негорими мостове и подлези.
Чл. 91 от наредбата определя минималната дълбочина на полагане на разпределителните газопроводи и съоръженията на разпределителните мрежи. Минималната дълбочина е 0,8 метра, с възможност за намаляване до 0,6 метра в участъци, където не преминават транспортни средства, като озеленени площи. Разстоянията до елементите на другите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се определят съгласно наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), при спазване на изискванията на чл. 30.
Надземно монтираните елементи на разпределителните мрежи трябва да са от метал, но е допустимо използването на други материали, ако са специфицирани за определено налягане и са поставени в защитен кожух. Те трябва да се монтират на височина не по-малко от 0,35 м от терена, на негорими конструкции и не трябва да преминават транзитно по стените на обществени и жилищни сгради без съгласие. Разпределителните газопроводи трябва да се заземяват след електроизолиращия фланец, а изискванията към подпорите им се определят с наредби и нормативни актове.
Разпределителните газопроводи могат да преминават под водни прегради, но това трябва да става в съответствие с изискванията, посочени в член 40 от наредбата.
Чл. 94 определя минималните хоризонтални разстояния при пресичане на подземни разпределителни газопроводи с железопътни и трамвайни линии. Разстоянията са: 3 м до стрелките на трамвайните линии, 10 м до стрелките на железопътните линии и 0,5 м до опорите на контактната мрежа. В стеснени условия разстоянията могат да се намалят до 50%. Газопроводите под железопътни и трамвайни линии трябва да преминават в предпазен кожух, който да бъде уплътнен и да има контролна тръба. Вертикалното разстояние от кожуха до релсата трябва да е минимум 1 м. В междутръбното пространство може да се монтират кабелни линии. Краищата на кожуха трябва да са на разстояния от 0,5 м до водоотвеждащото съоръжение и 3 м до крайната железопътна релса.
Чл. 95 от наредбата забранява всякакви въздействия върху газопроводите и съоръженията на разпределителната мрежа от други подземни проводи, трайни насаждения и превозни средства. Освен това, не се допуска изграждането на сгради и постройки, включително временни, върху подземно разположени газопроводи.
Чл. 96 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите предвижда, че елементите на разпределителните мрежи, разположени надземно, трябва да бъдат защитени от потенциални увреждания, причинени от транспортни средства или други фактори. Защитата може да се осъществи чрез полагане на елементите на безопасна височина или чрез осигуряване на надеждна механична защита.
Чл. 97 от наредбата определя изискванията за защита на газопроводите и съоръженията на разпределителните мрежи срещу инцидентни напрежения и природни опасности. Изискват се специални предпазни мерки в следните случаи: нестабилна земна основа в свлачищни райони, подвижен пясък или чакъл, земна основа, подложена на отмиване или наводняване, агресивни въздействия на подземните води и агресивни почви.
Наредбата изисква подземно положените стоманени участъци на разпределителната мрежа да бъдат защитени от корозия чрез пасивни и активни методи, съгласно определените изисквания. Надземните стоманени елементи на разпределителните мрежи трябва да се защитават чрез боядисване, електрометализация или друг подходящ метод.
Разпределителните мрежи за природен газ трябва да бъдат оборудвани със спирателни арматури, които осигуряват безопасна и непрекъсната доставка на газ, както и възможност за изключване на определени участъци от газопровода. Местоположението на тези арматури се определя от необходимостта им, разположението на други арматури, работното налягане, материала и диаметъра на газопровода. Осигурява се лесен достъп до арматурите за манипулация.
Разпределителните газопроводи трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват възможност за обезгазяване, продухване и дрениране на флуида, особено при хидравлично изпитване.
Чл. 101 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя методите за свързване на елементите на разпределителните мрежи. Стоманените елементи могат да се заваряват електродъгово, газово или контактно. Полиетиленовите елементи могат да се заваряват челно с топъл елемент или чрез електрозаваряване. При изграждане на полиетиленови тръбопроводи се прилагат процедурите, посочени в БДС EN 12007-2.
Чл. 102 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи позволява използването на фланцови и резбови съединения за свързване на елементи в разпределителните мрежи. Тези съединения са допустими в местата, където се присъединяват арматура и контролно-измервателни прибори.
Член 103 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че при заваряване на стоманени газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи е задължително да се спазва стандартът БДС ЕN 12732.
Чл. 104 регламентира изискванията за заваряване и контрол на качеството на полиетиленовите тръби, които трябва да отговарят на БДС EN 12007-2. При полагане на газопроводи от полиетилен и PVC, тръбите и арматурите трябва да са защитени от механични повреди. Промените в посоката на газопровода се извършват с помощта на фасонни елементи или чрез естествената еластичност на тръбите. По време на полагането не трябва да се допуска пренапрежение от сили на опън.
Член 105 от наредбата изисква тръбополагащите устройства да осигуряват равномерно полагане на тръбите и да предотвратяват повреди, причинени от провисване. Допустимото провисване на тръбите се определя съгласно стандартите на БДС ЕN 12007-3.
Чл. 106 определя мерките за защита на газопроводите от трайни деформации и повреди. Газопроводът трябва да се полага върху дъното на траншеята и да бъде защитен от повреди, включително от затежняване и анкериране. Обратното засипване и уплътняване не трябва да нарушава целостта на покритието на тръбите.
Чл. 107 от наредбата предвижда, че присъединяването на нови участъци към разпределителната мрежа трябва да се извършва при условия на безопасна експлоатация и по предварително съгласуван проект. Това гарантира, че новите участъци ще бъдат интегрирани в съществуващата мрежа по безопасен начин.
Чл. 108 определя съоръженията, които са неразделна част от разпределителната мрежа за природен газ. Те включват автоматични системи за поддържане на налягане, измервателни уреди за разхода на газ, филтри за пречистване на газа, системи за одориране и устройства за спиране на притока на газ.
Съоръженията на разпределителната мрежа трябва да отговарят на стандартите БДС EN 12186 и БДС EN 12279. На входа и изхода на газорегулаторните пунктове (ГРП) се изисква инсталиране на средства за измерване на налягането на природния газ.
В съответствие с Чл. 110 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, газорегулаторните и измервателните съоръжения трябва да се оразмеряват в зависимост от входящото и изходящото налягане, както и от дебита на газа.
Съоръженията на разпределителната мрежа за природен газ трябва да бъдат защитени физически от достъп на неупълномощени лица. Те трябва да бъдат обозначени с ясни знаци, които забраняват използването на открит огън и тютюнопушене. Освен това, на съоръженията трябва да има табели, които указват взривоопасността и телефонния номер на аварийната служба на оператора.
Член 112 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че оборудването на газорегулаторните станции (ГРП) и газорегулаторните табла трябва да бъде електрически изолирано от защитавания тръбопровод, с цел осигуряване на електрохимична защита.
Чл. 113 от Наредбата определя зависимостите между различни видове налягания, свързани с експлоатацията на газопроводи и газови уреди. Максималното работно налягане, инцидентното налягане и наляганията при изпитване се определят по стандарт БДС ЕN 12279. При изпитване на газови уреди, свързани директно с газопровода, максималното инцидентно налягане след регулатора е ограничено до 0,015 МРа.
Чл. 114 определя изискванията за газорегулаторните пунктове и табла, които трябва да поддържат налягането в допустими граници за разпределителната мрежа. Максималната стойност на налягането не трябва да надвишава зададената стойност, а работното налягане може да варира поради динамиката на системата. Разполагането на газорегулаторните пунктове зависи от входящото налягане, като се предвиждат различни условия за налягания под и над 0,5 МРа.
Според Чл. 115 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, автоматично защитно устройство трябва да бъде монтирано, когато максималното входящо работно налягане е над 0,01 МРа или е по-високо от налягането при комбинирано изпитване или изпитване на якост на изходящия газопровод. Работата на защитното устройство се възстановява след осигуряване на безопасността на съоръжението.
Наредбата допуска използването на защитни устройства от два типа: отсекателен и изпускателен. Мониторите могат да се считат за отсекателни устройства, ако осигуряват безопасност, равна или по-висока от другите отсекателни устройства. Забранено е използването на изпускателни устройства с пълен капацитет.
На входа на газорегулаторните пунктове (ГРП) и газорегулаторните табла е задължително да се поставя спирателна арматура. На изхода спирателната арматура се поставя само при необходимост, като местоположението й трябва да се съобразява с останалото оборудване. Освен това, местоположението на спирателната арматура на входа на ГРП и газорегулаторните табла трябва да бъде ясно указано, за да се осигури бързо манипулиране в спешни ситуации.
Член 118 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите предвижда, че вентилацията на газорегулаторните пунктове и табла трябва да се извършва в съответствие с определените технически спецификации. Това е част от общите изисквания към устройството на промишлените газови инсталации.
Чл. 119 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи гласи, че промишлената газова инсталация трябва да бъде оборудвана с необходимите устройства и автоматика, които да отговарят на специфичните експлоатационни условия и изисквания за безопасност.
Съставните части на промишлените газови инсталации са задължени да издържат на механични, химични и топлинни натоварвания по време на нормална експлоатация.
В зависимост от работното налягане, промишлените газови инсталации са класифицирани в пет категории: 1) до 0,01 MPa; 2) от 0,01 MPa до 0,2 MPa; 3) от 0,2 MPa до 0,5 MPa; 4) от 0,5 MPa до 1,6 MPa; 5) над 1,6 MPa.
Съгласно Чл. 122 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, при изграждането на газови инсталации е задължително използването на тръби, арматура, уреди и други материали, които разполагат с удостоверение за качество (сертификат).
Чл. 123 определя изискванията за изграждане на газови инсталации в сгради. Газопроводите трябва да бъдат изработени от метални тръби, съединени чрез заваряване или спояване, и да отговарят на БДС ЕN 1775. В помещения без вентилация е необходимо минимизиране на заваръчните съединения. Разглобяеми съединения са разрешени само на места за арматура и уреди. Резбови съединения са допустими при определени условия на налягане и диаметър, а механични съединения не могат да се използват за тръбопроводи с диаметър над 42 mm.
Съединителните и фасонните части на газовите инсталации трябва да бъдат изработени от спокойни стомани, които могат да бъдат лети, ковани, щамповани, огънати или заварени, или от мед.
Спирателната арматура за газовите инсталации трябва да осигурява необходимите условия за експлоатация, съобразявайки се с налягането и температурата на природния газ. Арматурата може да бъде изработена от стомана, цветни метали или сплави, а полиетиленова арматура е допустима само за полиетиленови газопроводи. Не се допуска използването на чугунена арматура на места, подложени на вибрации или механични натоварвания.
Материалите за уплътнение при резбови и фланцови съединения трябва да осигуряват херметичност и да запазват чистотата на газа. За резбови съединения се разрешава използването само на невтвърдяващи се уплътнения. Използването на азбест за уплътнения е забранено.
Чл. 127 от наредбата указва, че заваряването на стоманените газопроводи трябва да се извършва в съответствие с БДС EN 288 и съответните технологични инструкции. Освен това, минималният обем на безразрушителния контрол е определен от БДС EN 12732.
Заваряването на тръби от полиетилен висока плътност трябва да се извършва в съответствие с изискванията на БДС EN 12007-2 и приложимите технологични инструкции, за да се осигури безопасността и ефективността на газопроводите.
Член 129 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че свързването на медни тръби трябва да се извършва чрез спояване с твърд припой, като се спазват изискванията на техническите спецификации.
Член 130 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква газопроводите да се изграждат така, че да се предотвратят остатъчни механични напрежения.
Чл. 131 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда мерки за защита на подземните метални газопроводи от корозия. Газопроводите в сгради трябва да имат антикорозионна защита чрез защитни покрития. Защитен кожух е необходим за стоманени газопроводи, които са в контакт с бетонни или гипсови елементи, както и за тези, положени в агресивни строителни материали, и за медни газопроводи в контакт с нитритни и амонитни вещества.
Чл. 132 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че качеството на изолационните покрития, нанесени върху газопроводите, се проверява в съответствие с изискванията, посочени в техническата документация.
При монтаж на газовите уреди е необходимо да се спазват техническите спецификации и инструкциите на производителя. Уредите трябва да се инсталират на разстояние не по-малко от 0,4 метра от горими материали, освен ако не се вземат специални предпазни мерки, които да гарантират, че повърхностната температура на леснозапалими вещества и вградени мебели не надвишава 85 °С при номинална мощност на уредите.
Чл. 134 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че газопроводите на газовите инсталации могат да бъдат изработвани от различни материали, включително безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, тръби от полиетилен с висока плътност, тръби от поливинилхлорид и други, които са специфицирани за природен газ при определено налягане.
Газопроводите в производствените предприятия трябва да бъдат изградени съгласно изискванията за безопасна работа с газ. Те трябва да осигуряват възможности за обезгазяване, продухване и почистване, за да се гарантира безопасността на експлоатацията.
Член 136 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че за площадковите газопроводи се прилагат изискванията, установени в глава трета, раздел II на същата наредба.
Надземните газопроводи могат да се монтират върху негорими колони или естакади на височина минимум 0,35 м от терена. Те могат да бъдат инсталирани съвместно с други технически проводи, при спазване на изискванията за пожарна и аварийна безопасност, както и осигурена възможност за монтаж и обслужване. Газопроводи с налягане до 0,5 МРа могат да бъдат монтирани на външните стени и негорими покриви на сгради.
Чл. 138 от наредбата предвижда, че преминаването на промишлени газопроводи под релсови пътища трябва да се извършва в съответствие с изискванията на чл. 94 от същата наредба.
В производствените сгради се разрешава инсталирането на газопроводи с налягане над 0,5 МРа само в технически обосновани случаи.
Наредбата определя изискванията за монтаж на газопроводи в производствени сгради. Газопроводите могат да бъдат монтирани открито, в шахти и канали с вентилация или в бетонови подове. Откритите газопроводи трябва да бъдат закрепени с негорими разглобяеми съединения и не се допуска заваряване. Шахтите и каналите трябва да осигуряват лесен достъп за монтаж и обслужване, защита от корозия и замърсяване, както и естествена вентилация.
Чл. 141 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите определя условията за преминаване на газопроводи през основи, стени и подове на сгради. Газопроводите трябва да преминават в защитен кожух, който не уврежда конструкцията на сградата и не нарушава пожароустойчивостта, топло- и звукоизолацията. Пространството между кожуха и газопровода трябва да бъде запълнено с устойчив на корозия материал. Защитните кожуси трябва да са газонепроницаеми. Преминаването на газопроводи през определени помещения и структури, като трансформаторни постове, асансьорни шахти, димоходи и др., е забранено, както и прикрепването им към други тръбопроводи.
Чл. 142 определя условията за монтиране на газопроводи, свързани с котли и пещи. Монтажът е разрешен, ако конструкцията е проверена за якост. Забранява се монтаж в зони с топлинно въздействие от горещи газове или корозионно активни течности.
Чл. 143 от Наредбата определя газорегулаторните пунктове (ГРП) като съоръжения, предназначени за понижаване на налягането на природния газ, с цел осигуряване на безопасна експлоатация и работа в автоматичен режим. Съществуващите ГРП, изградени преди влизането в сила на наредбата и с входящо налягане до 0,6 MPa, се приравняват към ГРП с входящо налягане до 0,5 MPa.
Газорегулаторните пунктове (ГРП) с входящо налягане до 0,5 MPa могат да се монтират в затворени помещения или на открито на дълбочина до 1,5 m под нивото на терена. ГРП с налягане над 0,5 MPa могат да се инсталират в производствени помещения при необходимост. Откритите площадки трябва да осигуряват свободно пространство и да имат подходящи условия за функциониране, включително защита от запушване на въздушните тръби.
Газорегулаторните пунктове (ГРП) трябва да се монтират на безопасно разстояние от газовите съоръжения, за да се предотврати загряване, искри и открит пламък. В работното помещение или близо до ГРП не трябва да се монтират съоръжения, които не са свързани с работата на ГРП.
Член 146 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че газорегулиращите пунктове (ГРП) не трябва да преграждат входа на помещения. Освен това, е необходимо да се осигури проход с ширина най-малко 1 метър покрай ГРП.
Газорегулаторните пунктове (ГРП) шкафово изпълнение трябва да се монтират на негорими основи или стени. Шкафовете и газорегулаторните табла (ГРТ) трябва да бъдат изработени от негорими или трудногорими материали, които не разпространяват горенето, и да имат вентилационни отвори в горната и долната част.
Чл. 148 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите определя необходимите съоръжения за газорегулаторните пунктове. Те включват ръчен спирателен вентил, филтър, предпазно-отсекателен вентил, регулатор на налягане, предпазно-изпускателен вентил и изпускателен кран за продухване. Всеки от тези елементи трябва да бъде инсталиран по специфичен начин, за да осигури безопасността и ефективността на газовата инсталация.
Чл. 149 от наредбата посочва допълнителните елементи, които могат да се монтират към газорегулаторни станции (ГРП). Те включват спирателна арматура, газоизмервателни уреди, спирателни кранове, байпасни линии, втора регулираща линия, байпасен кран, контролно-измервателни уреди, водоотделители и сигнална инсталация за налягането на газа. Всеки от тези елементи е предназначен да осигури безопасността и ефективността на експлоатацията на газовите инсталации.
Горивните уредби трябва да отговарят на стандартите БДС EN 746 и на изискванията на наредбата. Те трябва да бъдат проектирани, изградени, комплектувани и експлоатирани така, че да не надвишават нормите за вредни вещества в димните газове, определени в наредбата, съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Наредбата определя изискванията за безопасна експлоатация на горивните уредби, включително задължителното оборудване с ръчни спирателни вентили, филтри, предпазно-отсекателни вентили и системи за контрол на налягането и пламъка. Уредбите трябва да бъдат проектирани и инсталирани така, че да гарантират безопасност при работа и да предотвратяват аварийни ситуации. Включени са изисквания за запалителни системи, управление на мощността и контрол на пламъка, с акцент на редовната проверка и функционалност на устройствата за сигурност.
Чл. 152 от наредбата изисква инсталациите, работещи при ниска температура, да бъдат оборудвани с устройства за контрол на пламъка. За инсталации с една горелка е необходимо едно устройство за контрол на пламъка. При инсталации с повече от една горелка, всяка горелка трябва да има такова устройство, освен ако не е разрешено само едно устройство за непрекъснат контрол, при условие че горелките имат стабилни горивни характеристики и са свързани към един регулатор.
Чл. 153 от Наредбата предвижда правила за контрол на пламъка в инсталации, работещи при висока температура. Контролът може да се извършва с устройство или от персонала, когато температурата на стените е под 750 °С. При изгасване на пламъка инсталацията трябва да има звукова предупредителна система, ако температурата на стените падне под 750 °С.
Чл. 154 определя изискванията за контрол на пламъка при горелки с различна мощност. За горелки над 50 kW е задължително оборудването с устройство за контрол на пламъка. При горелки до 50 kW контролът може да се осъществява от обучен персонал, освен ако не е възможно постоянно наблюдение, в такъв случай се изисква устройство за контрол. При инсталации с множество горелки, ако те могат да запалят една друга, е необходимо да се монтира автоматично запалително устройство. Възможно е също така контролът на пламъка да се извършва от защитни устройства за автоматично изключване, които дават предупредителен сигнал. При инсталации с горелки до 100 kW е допустимо аварийното изключване да се замени с предупредителен сигнал.
Чл. 155 определя изискванията за конструкцията и разположението на горелките в газовите инсталации. Те трябва да бъдат избрани с оглед на топлопроизводителността, габаритите и конструкцията на пещната камера, в съответствие с БДС EN 746-1 и БДС EN 746-2. Конструкцията на горелките трябва да осигури пълно завършване на горивния процес с минимални излишъци на въздуха при регулиране на налягането.
Член 156 от наредбата предвижда изграждане на комини и димоходи за отвеждане на димните газове, с цел осигуряване на безопасна експлоатация на инсталации и уреди за природен газ.
Фуксовите шибъри в котелните трябва да имат отвори за проветряване с диаметър не по-малък от 50 mm. Управлението на шибърите се извежда на фронта на котлите с фиксатори за положенията "отворено" и "затворено".
На котли и пещи, които разполагат с вентилатори за димни газове, е задължително да се осигури защита, която предотвратява подаването на природен газ в случай на изключване на вентилатора. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при експлоатацията на тези съоръжения.
Чл. 159 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите предвижда, че при преустройство на котли, пещи и агрегати, които работят с природен газ, сеченията на димоходите трябва да бъдат определени така, че да осигуряват нормално отвеждане на димните газове.
Чл. 160 от наредбата изисква инсталирането на взривни клапи на пещите и димоходите на газовите агрегати с минимална площ от 0,05 m2. Взривните клапи трябва да се монтират в горната част на пещите и фуксовете, както и на места с риск от натрупване на газ, като е необходимо да се предвидят защитни устройства за безопасността на персонала. За малки промишлени пещи, които изпускат продуктите на горенето под чадър или в помещението, взривни клапи не са задължителни.
Чл. 161 от Наредбата определя правилата за отвеждане на димните газове от отоплителни уреди. Отделените димни газове трябва да се изхвърлят извън сградата. Отвеждането може да се осъществи чрез термично отвеждане, механична или естествена вентилация. При термично и механично отвеждане е необходимо да се осигури минимум 10 m3/h за всяка kW топлинна мощност. Естествена вентилация е разрешена при определени условия за въздухообмен и плътност на топлинния поток.
Чл. 162 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че при проектирането и изграждането на комини, димоходи и вентилация на помещенията трябва да се спазват изискванията на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Сградните газови инсталации представляват съоръжения, които са предназначени за използването на природен газ в различни видове сгради, включително жилищни, административни, обществени и офис сгради.
Чл. 164 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че газопроводите на газовите инсталации могат да бъдат изработвани от различни материали, включително безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, тръби от полиетилен с висока плътност, както и тръби от пластифициран поливинилхлорид и други подходящи материали, специфицирани за природен газ.
Член 165 от наредбата предвижда, че откритите инсталации трябва да се изработват основно с метални тръби. Възможно е обаче да се използват и тръби от други материали, при условие че те са специфицирани за вграждане в открити инсталации.
Наредбата разрешава използването на медни тръби в сградни газови инсталации с определени минимални дебелини на стената, които зависят от външния диаметър на тръбите. За тръби с диаметър до 22 mm включително, дебелината на стената трябва да е 1 mm; за диаметър от 22 до 42 mm - 1,5 mm; от 42 до 89 mm - 2 mm; от 89 до 108 mm - 2,5 mm; и за диаметър над 108 mm - 3 mm.
В жилищни, административни и обществени сгради се допускат газопроводи с налягане до 0,01 МРа. Газопроводи с налягане до 0,5 МРа могат да бъдат изградени в отоплителни котелни с осигурена вентилация, газсигнализация и взривобезопасно осветление. Не се допуска изграждане на ГРП с входящо налягане над 0,01 МРа в посочените сгради, но ГРП с входящо налягане до 0,5 МРа е разрешено в котелни. Газорегулаторните пунктове трябва да отговарят на специфични изисквания.
Металните газопроводи в сгради трябва да бъдат електрически изолирани от разпределителните стоманени газопроводи чрез изолационен елемент. Не е разрешено монтиране на изолационен елемент в подземната част на газопровода. В близост до входа и изхода на газопровода от сградата, той трябва да бъде оборудван със спирателен кран и разглобяема връзка.
Чл. 169 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя изискванията за свързване на газовите уреди. Според чл. 169, газовите уреди трябва да бъдат свързани към газопроводите с твърди връзки. Гъвкавите връзки са разрешени само при работно налягане до 0,01 МРа. Освен това, загряването на присъединителните връзки над допустимите норми по време на експлоатацията на газовите уреди е забранено.
Гъвкавите газопроводи трябва да са кратки, да работят при широк температурен диапазон и налягане, да имат трайно закрепени фитинги, да бъдат оборудвани със спирателна арматура и да са закрепени безопасно, за да се предотвратят завъртания и наранявания.
Наредбата определя условията за полагане на газопроводи под мазилката, като допуска такова полагане без кухина около газопровода при налягане до 0,01 МРа. Не се разрешават разглобяеми съединения в тези случаи. Преминаването на газопроводи през стени и подове трябва да става чрез защитен кожух. Забранено е преминаването на газопроводи през вентилационни тръби, димоотводи и асансьорни шахти.
Газовите инсталации, които се изграждат в сгради, трябва да отговарят на стандартите, определени в БДС EN 1775. Това включва условия за безопасност и ефективност на експлоатацията на инсталациите за природен газ.
Чл. 173 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя условията за преминаване на газопроводи през стълбища и стълбищни площадки. Допуска се такова преминаване при наличие на поне едно от следните условия: 1) газопроводите да са в инсталационни шахти или канали от негорими материали, които са вентилирани, или шахтите да са плътно запълнени с негорим материал; 2) газопроводите да са под мазилка с дебелина минимум 15 mm без въздушен луфт; 3) условията по точки 1 и 2 не важат за сгради с височина до 15 m.
Чл. 174 от Наредбата определя изискванията за разполагане на котелни инсталации и газови уреди. Те трябва да бъдат инсталирани в помещения, които осигуряват условия за безопасна експлоатация. Забранено е монтирането на газови уреди в стълбища (с изключение на малки жилищни сгради), санитарни помещения без вентилация и в помещения с взривоопасни или леснозапалими вещества.
Газови уреди тип "А" с обща номинална мощност до 11 kW могат да се инсталират в помещения с обем поне 20 m3, които имат поне една външна врата или отварящ се прозорец. В помещения с принудителна вентилация, газовите уреди могат да работят само при наличие на работещ смукателен вентилатор, който изхвърля отработения въздух навън. Също така, газовите уреди могат да бъдат инсталирани в помещения, където концентрацията на въглероден оксид не надвишава 30 cm3 на 1 m3 въздух.
Наредбата определя условията за монтаж на газови уреди тип "В", "В1", "В2" и "В3" в различни помещения, свързани с подаването на въздух за горене. Газови уреди тип "В" могат да се монтират при осигурено подаване на 1,6 m3 въздух за 1 kW мощност, а тип "В1" при обем на помещението не по-малък от 1 m3/kW, с възможност за монтиране в помещения с по-малък обем, ако отговарят на изискванията на наредбата. При тип "В2" и "В3" е необходимо осигуряване на достатъчно количество въздух чрез външни отвори.
Наредбата допуска монтиране на газови уреди тип "В" в помещения с принудителна смукателна вентилация, при условие че вентилацията не влияе на захранването с въздух за горене и отвеждането на димните газове.
Чл. 178 от Наредбата указва условията за монтаж на газови уреди в помещения без външна врата или прозорец. Уредите тип 'В2' и 'В3' с мощност над 50 kW могат да се монтират при осигурено захранване с въздух чрез два отвора с минимално сечение. Уредите тип 'В1' също могат да се монтират при определени условия за обема на помещението и захранването с въздух. Освен това, газови инсталации могат да се монтират в помещения, които не са посочени в предходните алинеи, при условие че е осигурена безопасността на експлоатацията.
Наредбата определя условията за монтаж на газови уреди в различни помещения. Газови уреди тип "С" могат да се инсталират във всички помещения. Газови уреди тип "С11" се монтират само на външна стена с мощност до 7 kW за отоплителни тела и до 28 kW за водонагреватели. Газови уреди тип "С12" и "С13" могат да се инсталират на външна и вътрешна стена с максимална мощност 11 kW за отоплителни тела и 28 kW за водонагреватели. Газови уреди тип "С" могат да бъдат монтирани в гаражи, ако производителят предвижда такова приложение.
Димните газове от газовите уреди трябва да се отвеждат извън сградата, спазвайки изискванията на наредбата и инструкциите на производителя. За уредите тип "В", "С4" и "С6" отвеждането става чрез комини, вертикални инсталации, шахти за отработен въздух или вентилационни системи. За уредите тип "А" се използват термично отвеждане, механична или естествена вентилация. Комините и инсталациите трябва да са оразмерени за нормално отвеждане на димните газове.
Чл. 181 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите определя, че тръбопроводите за отвеждане на димни газове не могат да се извеждат в определени места, като проходи, тесни улички, вътрешни дворове с недостатъчна ширина, въздушни и осветителни шахти, лоджии, покрити галерии, под еркери и в зони с взривоопасни или пожароопасни условия.
Присъединяването на газови уреди към комини трябва да се извършва с тръби от негорим материал, като диаметърът на присъединителната тръба не трябва да надвишава диаметъра на димоотвеждащата тръба на газовия уред. Хоризонталните участъци на тръбите трябва да имат наклон към уреда най-малко 1%. Тръбите трябва да бъдат защитени от огъване и провисване, а свързването им трябва да осигурява плътност, за да предотврати изтичане на газове в помещението. При свързване на няколко уреда в общ комин, не се допуска изтичане на димни газове между работещи и неработещи инсталации.
Чл. 183 от наредбата предвижда, че при проектирането и изграждането на комини, димоходи, шахти и вентилация на помещенията е необходимо да се спазват изискванията на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката. Глава шеста от наредбата се фокусира върху изискванията към устройството на други газови инсталации, като например бутилкови инсталации.
Бутилките на бутилковите инсталации трябва да бъдат монтирани в заключващи се шкафове, които могат да се намират на открито, в отделни помещения или в самостоятелни сгради, за да се осигури безопасността при експлоатацията им.
Чл. 185 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че шкафовете за бутилки трябва да бъдат изработени от негорими материали и да имат вентилационни отвори. Размерите на отворите трябва да са минимум 1% от площта на пода, но не по-малко от 0,01 m2. Освен това, шкафовете с бутилкови инсталации за природен газ трябва да са на безопасно разстояние от прозорци и врати, а достъпът до тях трябва да бъде ограничен за неоправомощени лица.
Чл. 186 от наредбата забранява монтиране на бутилкови инсталации в помещения, където хора постоянно пребивават, в помещения под нивото на терена, стълбища и в жилищни, административни, обществено-обслужващи и офис сгради. Освен това, помещенията трябва да бъдат защитени от достъп на неоправомощени лица.
Конструкцията на бутилковите инсталации трябва да осигурява лесен монтаж и удобно обслужване, здраво закрепване на бутилките, отстраняване на въздуха или природния газ, херметичност при максимално работно налягане, присъединяване на бутилките със самостоятелна спирателна арматура, минимална дължина на тръбопроводите, сигурно заземяване и отвеждане на природния газ от предпазния клапан на безопасно място.
Чл. 188 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква бутилковата инсталация да бъде оборудвана с определени устройства и арматура. Те включват спирателна арматура за всяка бутилка, спирателно устройство на събирателния тръбопровод, редуциращо устройство, предпазен клапан, манометри, спирателна арматура след редуциращото устройство, изходящ тръбопровод на предпазния клапан, щуцери за присъединяване на бутилки и автоматично действащо предпазно устройство за безопасност при повишаване на температурата.
Бутилките на бутилковите инсталации трябва да бъдат монтирани на равна повърхност, в вертикално или хоризонтално положение. Те трябва да са разположени на такова разстояние от източници на топлинно излъчване, че повърхностите им да не надвишават температура от 40 °С.
Чл. 190 от Наредбата определя изискванията за монтаж и безопасност на батерии от бутилки с природен газ. Батериите трябва да се монтират на открито или под навес, на хоризонтална настилка с необходимата товароносимост. Те трябва да бъдат защитени от достъп на неоправомощени лица и от пряко попадане на мълния. Изходящият газопровод на предпазния клапан трябва да отвежда газа на безопасно място. Също така, на мястото на монтаж, батериите трябва да имат автоматично действащо предпазно устройство, което да освобождава газа при температура над 100 °С.
Чл. 191 от Наредба за Устройството и Безопасната Експлоатация на Преносните и Разпределителните Газопроводи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 32 от 2009 година.
Член 192 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 32 от 2009 година.
Член 193 от наредбата е отменен с ДВ, бр. 32 от 2009 г. Следва раздел III, който се отнася до автомобилни газоснабдителни станции, които осигуряват компресиран природен газ. Тази част от наредбата определя правилата и изискванията за безопасна експлоатация на тези станции.
Член 194 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя автомобилната газоснабдителна станция за компресиран природен газ (АГСКПГ) като цялото оборудване от входния фланец до уреда за зареждане на автомобили. Уредът за зареждане е считан за крайната точка на газостанцията.
Чл. 195 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че автомобилните газоснабдителни станции за компресиран природен газ (АГСКПГ) трябва да отговарят на определени изисквания. Ако станцията е монтирана от едно лице, тя трябва да спазва Наредбата за съществените изисквания и оценяването на съответствието на съоръженията под налягане, както и изискванията за пожарна и аварийна безопасност. При проектиране, производство и монтаж от повече от едно лице, всяко съоръжение под налягане и устройството за безопасност трябва да отговарят на същите изисквания, а станцията като цяло - на изискванията на наредбата и за пожарна и аварийна безопасност.
Газовите компресори и съдовете под налягане към тях трябва да бъдат монтирани в закрито помещение, под навес или във фабрично изградени модули. Другите съдове, работещи под налягане, бутилки и газопроводи е позволено да се монтират на открито или под навес.
Чл. 197 от наредбата определя изискванията за разположение на компонентите на АГСКПГ, които включват осигуряване на бързо отдалечаване на превозни средства, лесен достъп за пожарни автомобили и линейки, избягване на взаимодействие между моторни превозни средства, защита на стационарни съоръжения от удари и минимално разстояние от 5 метра между съседни колонки за зареждане.
Според Чл. 198 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, за осигуряване на пълно изолиране на Автоматизирани газоразпределителни станции за природен газ (АГСКПГ) е необходимо да се поставят ръчни спирателни вентили на определени места. Тези места включват захранващия тръбопровод на компресора, входа и изхода на всяка група съдове или бутилки за съхранение на природен газ под налягане, входа на газоколонката и захранващия газопровод на границата на технологичното оборудване.
На захранващия газопровод за природен газ (АГСКПГ) е задължително да се монтират два основни елемента: възвратен клапан и спирателен клапан. Тези устройства осигуряват безопасността и надеждността на експлоатацията на газопроводите.
Автомобилната газоснабдителна станция за компресиран природен газ трябва да бъде оборудвана с автоматични предпазни устройства, които предотвратяват: 1. Повишаване на налягането над допустимото в компресорите, съдовете под налягане, бутилките и газопроводите; 2. Доставяне на природен газ с налягане, надвишаващо максимално допустимата стойност към превозното средство; 3. Нарастването на температурата на стените на съдовете или бутилките над 100 °С, като осигуряват изпускане на природния газ.
Чл. 201 от Наредбата определя изискванията за максималното налягане на природния газ при зареждане на превозни средства на АГСКПГ. За станции без температурна компенсация максималното налягане е 20 МРа, а за станции с температурна компенсация - не по-високо от 25 МРа. Контролът на налягането е задължителен, за да се предотврати надвишаване на масата на заредения газ в бутилките, която не трябва да надвишава масата, съответстваща на налягане от 20 МРа при температура 20 °С.
Чл. 202 от наредбата предвижда, че природният газ от предпазните устройства трябва да се отвежда на безопасно място, на открито, на височина минимум 3 метра над земята и 1 метър над околните сгради в радиус от 5 метра. При отвеждането на газ от няколко устройства чрез обща система, не трябва да се възпрепятства понижаването на налягането в газостанцията. Проектирането на тръбопроводите трябва да включва мерки за защита от дъжд, кондензация и корозия.
Чл. 203 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че автомобилните газоснабдителни станции за компресиран природен газ трябва да бъдат оборудвани с автоматични аварийни вентили. Тези вентили имат за цел да прекъснат подаването на газ в три основни области: газоколонките, самата станция и съдовете или бутилките за съхранение на природен газ.
На територията на газостанцията е задължително да се разполагат бутони за аварийно изключване, като един от тях трябва да бъде на безопасно разстояние от рисковите компоненти, за да осигури безопасен достъп в случай на инцидент.
Член 205 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г.
Чл. 206 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 99 от 2011 година.
Чл. 207 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 99 от 2011 година.
Член 208 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г.
Член 209 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г.
Член 210 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г.
Член 211 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г.
Член 212 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 99 от 2011 година.
Член 213 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи е отмянат с обнародването му в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г.
Член 214 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 99 от 2011 г.
Член 215 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 99 от 2011 година.
Член 216 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г.
Чл. 216а от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя нова глава, свързана с изискванията към устройството и безопасната експлоатация на подводните газопроводи. Тази глава е добавена с изменения от 2014 г. и поставя акцент на специфичните изисквания, които трябва да бъдат спазвани при изграждането и експлоатацията на подводни газопроводи.
Чл. 216б от Наредбата определя изискванията за устройството, монтажа и заваряването на подводните газопроводи. Всички тези дейности трябва да отговарят на стандартите на БДС EN 14161. Възлите за пускане и приемане на устройства, свързани с подводните газопроводи, също трябва да се проектират в съответствие с този стандарт. Контролът и критериите за качество на заваръчните съединения на подводните газопроводи са регламентирани от същия стандарт.
Чл. 216в от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи установява, че защитата на подводните газопроводи от корозия, включително почвена и от блуждаещи токове, се извършва съгласно технически спецификации и БДС ЕN 14161. Освен това, качеството на изолационното покритие на тези газопроводи се проверява и документира в съответствие с техническата документация или инструкциите на производителя.
Чл. 216г от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че подводните газопроводи трябва да бъдат означавани в съответствие с Българския държавен стандарт (БДС) EN 14161. Тази разпоредба е нова и е включена в законодателството през 2014 г.
При проектирането и изграждането на подводните газопроводи е необходимо да се спазват изискванията, установени в наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Чл. 216е от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че подводните газопроводи трябва да бъдат изпитвани на якост и плътност в съответствие с БДС EN 14161. Резултатите от тези изпитвания трябва да бъдат документирани и оценени по същия стандарт.
Чл. 216ж от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя изискванията за пускане в експлоатация, контрол, експлоатация, поддръжка, ремонт и спиране на подводните газопроводи. Операторът е задължен да разработи и внедри система за управление на целостта на тръбопровода (PIMS), съобразена с БДС ЕN 14161.
Операторът е задължен да поддържа целостта на подводните газопроводи през целия им срок на експлоатация, като използва системата, описана в чл. 216ж, ал. 2.
Операторите на подводни газопроводи са задължени да разработват и актуализират план за спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи. Този план трябва да отговаря на стандартите на БДС ЕN 14161 и на системата, посочена в чл. 216ж, ал. 2.
Чл. 216к от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че при установяване на недопустимо експлоатационно състояние на подводния газопровод, операторът е задължен да оцени възможността за безопасна експлоатация или да предприеме действия за спиране от експлоатация на съоръжението.
Чл. 216л от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя изискванията към лицата, които извършват дейности по монтиране, поддържане, ремонтиране, преустройване и контрол на техническото състояние на подводните газопроводи и свързаните с тях съоръжения, както и на използваното оборудване. Тези изисквания се определят от оператора на подводния газопровод чрез системата, посочена в чл. 216ж, ал. 2.
Операторът на подводния газопровод е задължен да съхранява всички документи, свързани с изграждането, поддържането, ремонтирането и преустройването на газопровода, включително документи за проверки, изпитвания и изследвания, до извеждането му от експлоатация. Тези документи са важни за безопасната експлоатация и поддържането на газопровода.
Чл. 216н от наредбата определя изискванията за контрол на техническото състояние на подводните газопроводи и съоръженията към тях. Операторите на газопроводите определят видовете, периодичността и изискванията за контрол в съответствие с БДС ЕN 14161. Контролът се извършва от оператора, а резултатите от него се документират също по БДС ЕN 14161.
Чл. 216о от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, предвижда, че за неуредени изисквания относно подводни газопроводи се прилага стандартът БДС ЕN 14161. Глава седма от наредбата се фокусира върху изпитването на газопроводите, съоръженията и газовите инсталации, като раздел I съдържа общите изисквания за тези процеси.
Чл. 217 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи регламентира, че изпитването на газопроводите и свързаните с тях съоръжения трябва да се извършва съгласно БДС ЕN 12327 и производствената технологична инструкция. Инструкцията се предоставя от монтажника и се утвърджава от председателя на комисията, която провежда изпитването. След изпитването се съставя протокол за резултатите.
Чл. 218 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи регламентира условията за изпитване на газопроводите, съоръженията и инсталациите за природен газ. Изпитването се извършва след приключване на монтажа и предварително почистване на вътрешната повърхност на линейните елементи. При изпитване на якост, напрежението в метала на тръбата не трябва да надвишава 90% от границата на провлачване. Забранява се едновременно изпитване с въздух и вода.
След приключване на изпитванията, газопроводите трябва да бъдат освободени от флуида. Преносните газопроводи и компресорните станции задължително се изсушават, докато останалите газопроводи се изсушават само при необходимост.
Изпитванията на преносните и разпределителните газопроводи обикновено се извършват при засипан газопровод, с изключение на линейните кранове, при хидравлични изпитвания, за да се избегнат влияния от температурни промени. Когато температурата на почвата е под 2 °С, трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на замръзване на флуида.
При изпитването на газопроводите е задължително да се използват метрологично проверени измервателни уреди, в съответствие с изискванията на Закона за измерванията. Това е необходимо условие за осигуряване на безопасността и надеждността на експлоатацията на газопроводите и свързаните с тях съоръжения.
Чл. 222 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че преносните газопроводи обикновено се изпитват хидравлично след предварително обезвъздушаване. Пневматичното изпитване е разрешено в определени случаи, при условие че са взети подходящи предпазни мерки.
Наредбата предвижда специфични изисквания за изпитване на изолиращи фланци и куплунги в системите за природен газ. Изолиращите фланци трябва да бъдат подложени на хидравлично налягане за минимум 5 минути, с налягане 1.5 пъти над проектното. При изпитване на плътност с въздух или вода, не трябва да се появяват течове след 10 минути при налягане 0.5 МРа. Изолиращите куплунги трябва да издържат на електротехническо изпитване с напрежение 5000 V за 1 минута, без корона-ефекти. Съпротивлението след хидростатичното изпитване не трябва да пада под 0.1 МW при 500 V.
Изпитването на якост и плътност на преносните газопроводи и свързаните с тях съоръжения се извършва в съответствие с българските стандарти БДС ЕN 1594, БДС ЕN 12186 и БДС ЕN 12327.
Чл. 225 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя процедурата за изпитване на плътност. Изпитването се провежда след изпитването на якост, с налягане, равно на максималното работно налягане. Продължителността на изпитването трябва да бъде не по-малко от 24 часа.
Участъкът от газопровода се счита за уплътнен и херметичен, когато измерванията на температурата и налягането показват постоянен обем на средата по време на изпитването. Успешното изпитване е такова, при което падът на налягане остава в допустими граници.
Чл. 227 определя изискванията за изпитване на якост на газопроводите. Налягането на изпитването трябва да е по-високо от максималното инцидентно налягане на системата. Времето за изпитване е минимум 1 час, освен за отклонения за потребители, където е 10 минути. Изпитването се извършва по стандартите БДС EN 12007, БДС EN 12186, БДС EN 12327 и БДС EN 12279.
Газовите съоръжения, които имат входящо налягане над 0,5 МРа, трябва да бъдат изпитвани на якост. При това изпитване регулиращата, измервателната и защитната система трябва да бъдат изключени.
Чл. 229 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите предвижда, че не се изисква провеждане на изпитване на якост за единични отклонения от съществуваща разпределителна мрежа от полиетилен с висока плътност, ако дължината им е до 100 метра и работното налягане е 0,5 МРа или по-малко. Освен това, не се изисква изпитване на якост за връзки между нови и съществуващи газопроводи.
Чл. 230 определя условията за успешни изпитания на разпределителните мрежи и газорегулаторните пунктове. Успешни се смятат изпитанията, при които наляганията могат да се обяснят само с температурни разлики и няма изтичане при проверка с течност. Периодичните изпитвания на якост и плътност на газопроводите, работещи на непрекъснат режим, могат да се провеждат с газ, при спазване на допълнителни мерки за безопасност, съгласувани с компетентните органи.
Чл. 231 от Наредбата постановява, че нови или съществуващи участъци от газопроводи и съоръжения, както и газови и бутилкови инсталации, могат да бъдат пуснати в експлоатация само след успешно проведени изпитвания на якост и плътност. Изпитванията трябва да обхващат целия газопровод или отделни негови участъци, и се извършват с въздух, инертен газ или вода, като е забранено използването на кислород. За газопроводи и инсталации с непрекъснат режим е допустимо да се използват алтернативни методи за определяне на якостното състояние без прекъсване на газоснабдяването, при спазване на определени условия.
Чл. 232 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи позволява изпитването на якост да се извърши едновременно с изпитването на плътност. Изпитванията се провеждат с един и същ флуид и при едно и също налягане.
Чл. 233 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че изпитването на якост се извършва при определени налягания, посочени в таблица 5 от приложение № 2, и трябва да продължи минимум 1 час. За вътрешни инсталации обаче, времето за изпитване може да бъде съкратено до 10 минути.
Изпитването на плътност на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията и инсталациите за природен газ, трябва да се извършва при налягане, което е равно на работното, но не надвишава 1,5 пъти максималното работно налягане. Продължителността на изпитването трябва да бъде минимум 1 час, с изключение на сградните инсталации, за които времето може да бъде намалено до 10 минути.
Чл. 235 от Наредбата позволява неизвършване на изпитвания на якост на определени места на газопровода, като присъединяването с главното спирателно устройство, газовите регулатори и уредите за природен газ. Вместо това, тези места се проверяват за плътност с пенообразуващ разтвор при работно налягане, а изпитването се счита за успешно, ако херметичността е доказана.
Чл. 236 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че изпитванията на якост и плътност на газопроводите трябва да се извършват чрез плавно повишаване на налягането и температурно изравняване на системата.
Изпитванията на преносните и разпределителните газопроводи се считат за успешни, ако налягането остава стабилно и няма течове. При незадоволителни резултати, след отстраняване на течовете, изпитванията се повтарят. Резултатите от изпитванията се документират в протоколи.
Според Чл. 238 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, газовите съоръжения трябва да бъдат изпитвани от производителя за якост и плътност. Раздел V от наредбата се фокусира върху изпитването на газопроводи и газови уреди, които са част от сградни газови инсталации.
Според Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, изпитването на якост и плътност на газопроводи, които се намират в сгради, трябва да се извършва в съответствие с БДС EN 1775.
Преди началото на експлоатацията на газовите уреди, е задължително да се провери херметичността на техните връзки. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността при работа с природен газ.
Газопроводите подлежат на изпитване на якост с налягане, което е 1,5 пъти по-високо от максимално допустимото работно налягане и се извършва с вода. Времето за изпитване е минимум 1 час, а налягането се увеличава постепенно, без еднократното увеличение да надвишава 10% от максималното допустимо налягане. Изпитването е успешно, ако не се наблюдават спад на налягането, пропуски или деформации. Преди изпитването новите газопроводи трябва да бъдат почистени.
Чл. 242 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя процеса на изпитване на плътност на газопроводите след изпитването на якост. Изпитването се извършва с въздух или инертен газ при максимално допустимо налягане на газопровода и продължава минимум 1 час. Успешното изпитване се определя при отсъствие на спадане на налягането и пропуски от елементите на газопровода.
Член 243 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че изпитването на якост и плътност на газопроводите трябва да се извършва съгласно реда, определен в производствената инструкция.
Чл. 244 от Наредбата предвижда, че след завършване на изпитването на газопроводите, те трябва да бъдат подсушени по подходящ начин. Раздел VII, който се отнася до изпитването на АГУ, е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 99 от 2011 г.
Член 245 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е отменен с Държавен вестник, брой 99 от 2011 година.
Глава осма от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и съоръженията за природен газ определя общите изисквания за безопасна експлоатация на промишлени газови съоръжения и инсталации. Тези изисквания целят да осигурят безопасността на експлоатацията на газовите системи и да предотвратят инциденти и аварии.
Ползвателят на газопроводи и газови съоръжения е длъжен да осигури безопасна и безаварийна експлоатация, да поддържа съоръженията в съответствие с техническите изисквания, да изработи производствена инструкция, да осигури ефективен контрол, да състави техническо досие и ревизионна книга, да уведомява компетентните органи за инциденти и да осигури квалифициран персонал. Освен това, той трябва да документира инструктажите и да поставя указателни табели за безопасност.
Според чл. 248 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, ползвателят, ръководителят на предприятието и обслужващият персонал са задължени да не допускат експлоатация на съоръжения, когато: 1) не са регистрирани пред органите за технически надзор; 2) в акта за първоначален технически преглед е установено, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация; 3) нямат издадено разрешение за експлоатация; 4) не е извършен технически преглед; 5) липсва маркировка за съответствие с изискванията; 6) съоръжението не отговаря на нормативните изисквания или има повреди, които застрашават безопасността.
Обслужващият персонал е задължен да познава и да спазва изискванията на наредбата, производствената инструкция и указанията на производителя, свързани с експлоатацията, поддръжката и ремонта на преносните и разпределителните газопроводи и съоръженията за природен газ.
Чл. 250 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя задълженията на обслужващия персонал. В производствената инструкция се включват: описание на устройството на газопроводите и уредите; методи за изпитване на плътността на газопроводите (най-много на 5 години), инсталацията и димоходите; задължителни изпитвания на защитните съоръжения поне веднъж годишно; условия за стартиране и прекратяване на подаването на газ; и информация за профилактика и ремонти на газовите съоръжения.
По време на експлоатация ползвателят на газопровода, газовото съоръжение или промишлената газова инсталация е задължен да осигури периодично наблюдение от обслужващите я лица. Показанията на измервателните уреди трябва да се записват в сменния дневник на оператора.
Ползвателят на газопровода, газовото съоръжение или инсталация е задължен да осигури извършването на външен технически преглед на газопровода, газовото съоръжение или инсталация най-малко веднъж годишно, независимо от периодичните технически прегледи, извършвани от органите за технически надзор.
Обслужващият персонал е задължен периодично да обхожда газопровода и съоръженията, като проверява за пропуски на газ и състоянието на арматурата, уплътненията, съединенията и предпазните устройства. Освен това, той трябва да проверява плътността на съединенията и функционирането на манометрите. Всички открити неизправности се записват в сменния дневник и се съобщават на ръководителя.
Обслужващият персонал е задължен да спре незабавно работата на газопровода и свързаните с него съоръжения при определени условия, включително при превишаване на налягането или температурата, открития на повреди в елементите, при пожар и природни бедствия, както и в случаи, описани в производствената инструкция.
Ползвателите на газопроводи и свързаните с тях съоръжения са задължени да осигурят метрологичен контрол на манометрите, които измерват налягането в тези системи. Контролът се извършва съгласно Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет.
Ползвателите на газопроводи и свързаните съоръжения са задължени да извършват проверка на изправността и настройките на предпазно-отсекателните клапани поне веднъж на 12 месеца. Тази проверка е важна за безопасната експлоатация на газовите инсталации и уредби.
Според чл. 257 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, ползвателите са задължени да осигуряват проверка на изправността и настройката на сигнализаторите за природен газ поне веднъж на 12 месеца.
Чл. 258 от Наредбата задължава лицата, извършващи проверки по чл. 256 и 257, да документират резултатите от тези проверки. Това е важно за осигуряване на безопасността и надеждността на експлоатацията на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията и инсталациите за природен газ.
Чл. 259 от Наредбата определя газоопасните работи като такива, които се извършват в загазена среда или при риск от изтичане на газ. Към тях се включват огневи работи, свързване на нови газопроводи, въвеждане в експлоатация на нови и ремонтирани газопроводи, ревизии и ремонти на газови съоръжения, почистване на газопроводи, демонтиране на газопроводи, профилактично обслужване, изпитване на газопроводи под налягане, зареждане на газови уредби и бутилки, свързване на нови газови уреди и източване на кондензат.
Чл. 260 определя газоопасните работи, които могат да се извършват от специално обучени лица. Те включват свързване на газови уреди, ремонтни работи без заварки на газопроводи с налягане до 0,002 MPa и диаметър до 32 mm, огледи на шахти, изпомпване на кондензата и обслужване на газови уреди. Работите се извършват от минимум двама работници, а при по-сложни условия - от група с ръководител. Всички изпълнители трябва да преминат инструктаж по пожарна безопасност.
Чл. 261 определя правилата за извършване на газоопасни работи, които изискват издаване на наряди по образец. Правото да издават наряди е предоставено на определени лица от ръководителя на предприятието. Работите трябва да се изпълняват по утвърдени инструкции или планове. В определени случаи, газоопасни работи могат да се извършват без наряд от обучени работници.
Работите по въвеждането в експлоатация на нови газови инсталации и газопроводи с налягане над 0,5 MPa, както и ремонтни дейности по газопроводи с налягане над 0,005 MPa, трябва да се извършват по одобрени специални планове. Тези планове включват последователността на работа, разпределение на работниците, необходимите механизми и мерки за безопасност. Освен това, в тях се уточняват отговорните лица за изпълнението и координацията на газоопасните работи.
Чл. 263 от Наредбата регламентира процедурите за запълване и дегазиране на нови и ремонтирани газопроводи, съоръжения и инсталации за природен газ. При запълване с газ, те трябва да бъдат продухвани, за да се избегне смесване с въздуха и образуване на взривоопасни концентрации. Ако не е възможно да се осигури безопасност, се използва азот или друг инертен газ. Продухването е завършено, когато кислородът в излизащия газ е под 1 обемен процент. При ремонти или прекратяване на експлоатацията, газопроводите се дегазират с въздух или инертни газове. При дългосрочно прекратяване на експлоатацията (над 6 месеца), газопроводите се консервират.
Наредбата регламентира условията за изпълнение на газоопасни работи, включително издаването на наряди, които съдържат основни изисквания и мерки за безопасност. Преди започване на работа, отговорното лице сверява чертежите с фактическото разположение на газовото съоръжение. Нарядите трябва да се издават своевременно и да се записват в специален дневник, като се съхраняват поне една година. Работи по ликвидиране на аварии могат да се извършват без наряд, но последващите възстановителни работи изискват такъв. Специализирани аварийни служби не изискват съставяне на наряд.
Чл. 265 определя отговорностите свързани с безопасността при газоопасни работи. Ръководителят на работите носи отговорност за осигуряване на средства за лична защита, а при работа без ръководител, отговорността е на лицето, издаващо наряда. Проверка на наличието и изправността на средствата се извършва при издаване на наряда. Ръководителят е длъжен да организира работата за бързо извеждане на работниците от опасната зона и да инструктира работниците за мерките за безопасност, което се удостоверява с подпис. Разпореждания за провеждане на работите се дават само от назначения отговорник.
Наредбата предвижда специфични мерки за безопасност при работа в загазена среда. Изисква се употребата на инструменти от цветен метал, забранено е използването на електрически инструменти, а работниците трябва да носят антистатично облекло. Осветлението трябва да е взривозащитено, а газовите операции в шахти и тунели да се извършват след дегазиране. Достъпът на външни лица е забранен, а работните места трябва да бъдат заградени и обозначени. Вентилацията е задължителна при работа в покрити изкопи.
Чл. 267 от наредбата забранява проверката на херметичността на газови съоръжения с огън. Поставянето на бандажи и скоби е разрешено като временна мярка за повредени газопроводи.
Чл. 268 от Наредбата определя условията за газово рязане и заваряване на действащи газопроводи. Работата трябва да се извършва при налягане от 0,0002 до 0,0005 МРа, като налягането се следи непрекъснато. При отклонения от тези граници работата се спира. За контрол на налягането се използва манометър. Врязването в газопровод без намаляване на налягането е разрешено само с помощта на специални приспособления, предотвратяващи изтичането на газ.
Глухите фланци, монтирани на газопроводи, трябва да бъдат проектирани за максимално налягане и да имат дръжки за лесен монтаж и демонтаж. Те могат да се свалят само по указание на отговорното лице след проверка и установяване на налягането на газопроводите.
Чл. 270 от наредбата забранява подаването на газ в газопроводи и инсталации за природен газ, преди да е извършена проверка на тяхната изправност. Освен това, новоизграден газопровод, който е преминал първоначален технически преглед и не е запълван с газ в срок до 6 месеца, трябва да бъде изпитан на плътност преди въвеждането му в експлоатация.
Преди извършване на заваръчни или газови рязания в помещения с газопроводи и агрегати, както и в шахти и колектори, е задължително да се провери въздуха за наличие на природен газ. Съдържанието на кислород във въздуха трябва да е минимум 20,9%. Проби от въздуха се вземат от най-високите и слабо проветряваните места, както и от различни височини. По време на огневите работи, надземните помещения трябва да се проветряват, а подземните - да се вентилират.
Чл. 272 описва процедурите за безопасно изпускане на газ при работа с действащи газопроводи. При необходимост от изпускане на газ, се инсталират свещи със спирателна арматура, а газът, който се изпуска, се запалва, ако е възможно. Преди изрязване на газопровод, новият отвор се затваря с глух фланец. При угасване на пламъка на резача, мястото се замазва с глина и се проверява с газанализатор преди продължаване на работата. След завършване на врязването, заваръчният шев се проверява за плътност с пенообразуващо вещество.
Чл. 273 от наредбата задължава преди събаряне на газифицирани сгради или демонтаж на газови съоръжения, газопроводите да се отрежат на местата на отклонение и да се заварят на глухо, без да се допуска нехерметичност. Отрязаният участък трябва да се продухва с въздух или инертен газ.
Чл. 274 от наредбата определя изискванията за безопасност при извършване на ремонтни работи в загазени шахти, колектори и помещения. Работите трябва да се извършват без огневи средства и работниците трябва да носят шлангови или изолиращи противогази. Дължината на шланговете не трябва да надвишава указаната в документацията. При продължителна работа се осигурява подаване на въздух чрез вентилатор. В шахти и колектори, когато газопроводите не са изключени, не могат да влизат повече от двама работници.
Чл. 275 от наредбата указва изисквания при извършване на вътрешни прегледи и ремонти на газови агрегати. Агрегатите трябва да бъдат изключени от газопроводите с монтиране на глухи фланци. Влизането в резервоари или агрегати е разрешено само след дегазиране, проветряване и анализ на въздуха. При работа в пещи и котли е необходимо отваряне на всички врати и клапани, а при нужда да се подава въздух с вентилатор.
Чл. 276 от наредбата предвижда, че при извършване на ремонтни работи и демонтаж на арматура, резбови и фланцови съединения на газопроводи е необходимо да се извърши продухване. Освен това, разглобяването и смазването на спирателните кранове и газовите уредби е разрешено за газопроводи с диаметър до 50 mm и налягане на газа до 0,1 МРа.
Разглобяването на резбови съединения на кондензатосъбиратели на подземни и надземни газопроводи е разрешено при определени условия. Това е допустимо за газопроводи с налягане до 1,6 MPa, но само когато налягането на газа не надвишава 0,1 MPa.
Чл. 278 описва изискванията за безопасност при работа в шахти и при изкопни работи, свързани с газопроводи. Работниците трябва да се спускат с подходящи стълби и спасителни колани, а на повърхността трябва да бъдат дежурни поне двама души. При работа с повредени газопроводи трябва да се вземат мерки за предотвратяване на запалване на изтичащия газ, а налягането в газопроводите над 0,005 MPa трябва да бъде намалено до безопасно ниво.
Наредбата определя мерките за безопасност при извършване на ремонтни работи на газови съоръжения. При ремонт в действащи газови разпределителни станции (ГРП) и загазени помещения е необходимо дежурство на работник, който следи за безопасността и предотвратява запалване. Всички арматури и съоръжения на газопроводите трябва да бъдат изключени от мрежата, а при необходимост да се инсталират глухи фланци. Почистването на филтри се извършва извън помещението, а при източване на кондензат е забранено пушенето и присъствието на външни лица. Кондензатът трябва да се събира в специални съдове и да се извозва на определени места.
Предприятията, които експлоатират газопроводи и инсталации, трябва да организират аварийни групи с денонощно дежурство, освен в случаи на малък брой съоръжения, когато се назначават подготвени шлосери. Всички съобщения и заявки се регистрират в специални дневници с важна информация за аварийните действия. При получаване на съобщение за наличие на газ, дежурният дава указания за предотвратяване на аварии и нещастни случаи.
Преносните и разпределителните предприятия, както и ползвателите на промишлени газови инсталации, са задължени да разработват и актуализират план за спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи. Този план е предназначен за действия при бедствия, аварии и катастрофи.
Чл. 282 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите и съоръженията определя изискванията за плана за спасителни и аварийно-възстановителни работи. Този план описва действията и задълженията на персонала при аварийни ситуации, включително координацията с различни служби, инспектиране на алармените системи, получаване на предупреждения, и осигуряване на медицински услуги. Планът трябва да бъде съгласуван и утвърден от ръководителя на предприятието.
Чл. 283 от наредбата регламентира процедурите за пускане в действие на преносните газопроводи. Те трябва да се обезвъздушат и налягането да се увеличава плавно до работното ниво. След активиране на електрохимичната защита, се извършва проверка за нейната ефективност. При въвеждане или спиране на експлоатацията е задължително да се спазват изискванията на БДС EN 12327.
При съмнения или установяване на изпускане на газ от преносен газопровод, ползвателят и обслужващият персонал трябва незабавно да предприемат мерки за предотвратяване на щети. При обществена опасност, те незабавно уведомяват аварийните групи и съответните органи.
Ремонтните работи на газовите съоръжения трябва да се извършват периодично, като периодичността се определя на базата на натрупан опит и указанията на производителя на съоръженията.
Член 286 от наредбата задължава инспекцията и поддръжката на газопроводите и съоръженията на преносната мрежа да се извършват по начин, който гарантира тяхното добро състояние и правилна експлоатация.
Наредбата регламентира мерките за безопасност при ремонтни работи на преносните газопроводи. По време на ремонтите не трябва да се допуска образуването на взривоопасни смеси. Преди рязане на газопровода, трябва да се вземат технически мерки за предотвратяване на неконтролирано изтичане на газ. Ремонтираният участък трябва да бъде изолиран, продухан и защитен от проникване на газ преди започване на работите.
Чл. 288 от Наредбата предвижда мерки за безопасност при ремонт на действащи газопроводи. При извършване на ремонтни работи, включително такива, които генерират топлина, е необходимо да се вземат предпазни мерки за предотвратяване на неконтролирано изпускане на газ. Ако ремонтът не може да се извърши при нормално налягане, налягането в ремонтирания участък трябва да се намали по контролиран начин и да се поддържа в течение на ремонта.
Чл. 289 от наредбата определя изискванията за поддръжка и безопасност на надземните газопроводи. Основните грижи включват механична защита, боядисване или покритие, и поддържане на конструкцията. Дейностите по поддръжка трябва да позволяват проверка на всички въздушни части, с акцент на местата, където газопроводът пресича земята. При пресичания на водни препятствия се удостоверява стабилността на леглото и бреговете, състоянието на газопровода и наблюдение на дълбочината на водата.
Неработещите преносни газопроводи трябва да бъдат спирани от експлоатация по безопасен начин, да се изолират от мрежата и да се продухват. При нужда, може да се напълнят с инертен газ или друго подходящо вещество.
Член 291 от наредбата определя, че изпълнението на изискванията за пускане и спиране от експлоатация на отделни участъци и съоръжения на разпределителните мрежи трябва да се извършва съгласно реда, предвиден в член 283, алинея 1 и 2.
Чл. 292 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи уточнява, че при въвеждане в експлоатация или спиране от експлоатация на съоръженията, трябва да се спазват изискванията на БДС EN 12327.
Според Чл. 293 от Наредбата, газът, доставян на потребителите, трябва да бъде одориран. Изключение се допуска при технологична несъвместимост, при условие че потребителят разполага с надеждна система за газсигнализация, вентилация и електромагнитен вентил за спиране на газа. Разпределителното предприятие е отговорно за контрола на одорирането, налягането на системата и безопасността на мрежата.
Разпределителното предприятие е задължено да организира системни и периодични проверки за пропуски на газ, извършвани от упълномощени лица. Честотата на проверките зависи от фактори като експлоатационния период на мрежата, дейности на трети лица, гъстота на населението, предишни инциденти, характеристики на терена и местоположението на откритите участъци. Откритите пропуски се класифицират по важност за ремонт, отчитайки работното налягане, физическите индикации, близостта до чужда собственост и характеристиките на застрашената собственост. Предприятието създава процедура за реагиране на сигнали за изтичане на газ.
Чл. 295 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че операторът на разпределителната мрежа трябва да осигури поддържане на далекосъобщителна връзка с операторите на другите инженерни мрежи. Тази връзка е необходима за уведомяване при възникване на опасност от повреди на техническата инфраструктура.
Работата в близост до газопроводи и съоръжения изисква писмено съгласие от оператора на мрежата. Операторът е отговорен за осигуряване на безопасността на населението по време на ремонт и техническо обслужване на разпределителната мрежа.
Чл. 297 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че електрохимичната защита на газопроводите трябва да се проверява редовно. Тези проверки включват извършване на обходи и замервания по защитените участъци на газопроводите.
При въвеждане в експлоатация на регулаторните инсталации е необходимо да се провери изправността на отсекателната арматура и предпазно-изхвърлящите клапани, за да се осигури безопасната експлоатация на газовите инсталации и уреди.
Подаването на природен газ в газовата инсталация трябва да става плавно, чрез постепенно повишаване на налягането. Преди подаването на газ, е необходимо да се извърши изпитване на плътността на всички съединения.
При газови инсталации и съоръжения, които не са въведени в експлоатация в рамките на 6 месеца след последното изпитване на плътност, е необходимо да се извърши повторно изпитване при тяхното въвеждане в експлоатация. Това включва проверка на състоянието на спирателната, контролната и предпазната арматура, димоходите, вентилационните и горивните системи, както и на комплектността на газовите уреди.
При въвеждане в експлоатация на газорегулаторни станции (ГРП) е необходимо да се провери затварянето на отсекателната арматура. Обезвъздушаването на инсталацията трябва да се извършва внимателно, а повишаването на налягането при запълване с газ да става постепенно.
Чл. 302 от наредбата задължава записването на данните от профилактиката на газовата инсталация в дневници. В тези дневници се отразяват датата на проведените изпитвания и профилактика, резултатите от тях, имената на лицата, извършили дейностите, както и датата за следващата профилактика. Освен това, всяка промяна в газовата инсталация след ремонт или реконструкция трябва да бъде записана в дневника.
Чл. 303 от наредбата предвижда, че неизползваните газорегулаторни станции (ГРП) трябва да бъдат изключвани, продухвани и затваряни входовете и изходите им. Освен това, съоръженията на ГРП трябва да бъдат обезопасени от достъп на трети лица, а на видими места трябва да се поставят табели, които забраняват ползването на открит огън, като на тях се посочва телефонният номер на аварийната служба.
Когато газопроводът е оборудван с активна електрохимична защита, е необходимо газорегулаторната станция (ГРП) да бъде електрически изолирана от входящия и изходящия газопровод. Това е мярка за осигуряване на безопасността при експлоатацията на газопроводите.
Стартирането и експлоатацията на газовите горивни уредби трябва да се извършва в съответствие с БДС ЕN 746. Тази наредба регулира безопасната експлоатация на сградните газови инсталации, осигурявайки необходимите стандарти и изисквания.
Наредбата определя, че ползвателите на газови уреди в жилищни и обществени сгради носят отговорност за тяхната безопасна експлоатация. Преди да бъдат въведени в експлоатация, ползвателите трябва да получат инструктаж за безопасна работа с уредите, който се извършва от специалисти на разпределителното предприятие. След инструктажа, ползвателят получава свидетелство за безопасна работа с газовите уреди.
Наредбата предвижда периодични проверки и почистване на газовите уреди и съоръжения. Комините на сезонно работещите газови уреди трябва да бъдат проверявани и почиствани преди всеки отоплителен сезон. Вентилационните канали и комините от керамични или метални тръби подлежат на проверка и почистване веднъж годишно.
Член 308 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че поддържането и ремонтите на сградните инсталации за природен газ трябва да се извършват от лица, които имат разрешение, издадено по член 36 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Собствениците на сградни газови инсталации и газови уреди трябва да спазват инструкциите за безопасна експлоатация, да защитават инсталациите от неоторизиран достъп, да осигурят техническия надзор и да не експлоатират инсталации при наличие на неизправности, пропуски на газ, при пожар или природни бедствия и в други случаи, посочени от производителя.
Ползвателите на жилищни сгради, които използват бутилкови инсталации или батерии от бутилки за захранване с природен газ, имат задължения да осигурят защита на инсталациите от достъп на трети лица и да не допускат обслужването им от лица, които не са преминали необходимия инструктаж от доставчика на бутилките.
Транспортните средства, които извършват превоз на бутилки и батерии от бутилки, трябва да отговарят на специфични изисквания, установени в Европейските спогодби за превоз на опасни товари, включително ADR за шосе и RID за железопътен транспорт.
Чл. 312 определя правилата за транспортиране на бутилки с природен газ в транспортни средства. Бутилките трябва да бъдат поставени легнали или под прав ъгъл, а ако са в изправено положение, да бъдат обезопасени. Забранено е возенето на пътници и багаж в транспортни средства с бутилки. Транспортът трябва да се извършва с предпазни устройства и специализирани колички. Забранено е също така транспортирането на бутилки с кислород заедно с бутилки за компресиран природен газ.
Чл. 313 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите предвижда, че бутилки и батерии от бутилки, които не могат да бъдат източени поради повреда на вентила, трябва да бъдат върнати в пълначните станции. При изпускането на газа от тези бутилки в пълначните станции трябва да се вземат необходимите мерки за безопасност.
Наредбата определя реда за пълнене, превозване и разтоварване на бутилки и батерии от бутилки с природен газ. Предприятието, извършващо пълненето, трябва да създаде производствена инструкция, която да включва минимални изисквания за монтаж и безопасна експлоатация, ако бутилките ще се използват от физически лица. Пълначните станции са задължени да инструктират потребителите по тази инструкция и да регистрират инструктажите в специален дневник, като издават удостоверения на инструктираните лица.
Ръководството на предприятието, обслужващият персонал и собствениците на жилищни сгради трябва незабавно да прекратят работата на бутилковите инсталации и батериите от бутилки при определени условия, включително повишаване на налягането или температурата, неизправности на устройствата за безопасност, открития на дефекти в бутилките, прекъсване на манометрите, пропуски на газ, пожар или природни бедствия, и в други случаи, посочени в производствената инструкция.
Наредбата предвижда, че съдовете, бутилките и газопроводите, работещи под налягане, трябва да бъдат продухвани преди запълването им с природен газ. Продухването може да бъде спряно, когато кислородът е не повече от 1% обемно. При необходимост, газът от компресорите и съоръженията на газостанцията също трябва да бъде отстранен, като остатъчното съдържание на природен газ не трябва да надвишава една пета от долната граница на взривоопасната концентрация. Процесът на продухване се извършва по установен ред в производствената инструкция.
Чл. 317 от наредбата предвижда, че проверката на изправността и настройката на предпазните клапани и други предпазни устройства, монтирани на компресори, бутилки и газопроводи, трябва да се извършва в сроковете, определени от производителя. Ако производителят не е предоставил инструкции или те не са известни, проверките трябва да се извършват поне веднъж годишно.
В района на АГСКПГ, в близост до газоколонката, са наложени следните забрани: пушенето е забранено, мобилните телефони трябва да бъдат изключени, а двигателите на автомобилите също трябва да бъдат изключени. Тези мерки са предназначени за осигуряване на безопасността при експлоатация на газопроводите и съоръженията за природен газ.
Ползвателят на газостанцията е задължен да разработи план, който да предвижда мерки за предотвратяване на аварии, както и действия за ликвидиране на възникнали такива. Този план е част от изискванията за безопасна експлоатация на газопроводите и свързаните с тях съоръжения.
Чл. 320 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с ДВ, бр. 99 от 2011 г. Раздел X, който се отнася за безопасната експлоатация на АГУ (автоматични газови уредби), също е отменен.
Член 321 от Наредбата е бил изменен през 2009 г. и след това отменен през 2011 г. Тази информация показва, че разпоредбата е била предмет на промяна и последваща отмяна, което може да е свързано с актуализация на нормативната уредба или с необходимостта от преразглеждане на условията за безопасна експлоатация на газопроводите.
Чл. 322 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е бил изменен с ДВ, бр. 32 от 2009 г., но след това е отменен с ДВ, бр. 99 от 2011 г.
Член 323 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 99 от 2011 година.
Член 324 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 99 от 2011 година.
Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ включва разпоредби относно експлоатацията на подземни газохранилища, изградени на базата на изтощени газови и нефтени находища. Чл. 325 е отменен с ДВ, бр. 99 от 2011 г., а в глава девета се описват общите изисквания за експлоатация на тези хранилища.
Чл. 326 от Наредбата определя, че експлоатацията на подземните газови хранилища (ПГХ) се осъществява чрез системен контрол и наблюдение, включващи изследвания, контролни измервания, вземане на проби и специализирани операции. Всички действия трябва да са в съответствие с наредбата и инструкциите на оператора, без да противоречат на БДС EN 1918-2. Освен това, експлоатацията трябва да се извършва по програма за контрол, рехабилитация и развитие, която да бъде актуализирана и детайлизирана на всеки три години.
Чл. 327 от Наредбата определя задълженията на геоложката служба по време на запълване на подземни газохранилища (ПГХ). Тя следи за разпространението на газонаситената зона и преразпределението на налягането чрез системен анализ на данните от нагнетяването и добива на газ. При експлоатацията на ПГХ се извършват количествени прогнози, контрол на херметичността на сондажите и периодични проверки на количеството природен газ. Контролът включва наблюдения на налягането, температурата, дебитите и газонаситеността на сондажите. Херметичността на ПГХ се проверява чрез наблюдения и газови снимки около сондажите.
Чл. 328 определя, че експлоатацията на надземните съоръжения и инсталации на ПГХ трябва да се извършва в съответствие с наредбата, правилата на оператора и стандартите БДС EN 1918-5. Също така, е необходимо да се спазват указанията за безопасност и експлоатация.
Контролът на състоянието на сондажите при експлоатация на подземни газохранилища (ПГХ) включва редица мерки, сред които: външен оглед на колонната глава и крановете, наблюдение на дебита, налягането и температурата, периодичен контрол на проби от газ и течности, както и измерване на дебита и налягането. Осъществяват се и постоянни контролни измервания на състоянието на всеки сондаж. При установяване на проблеми, като наличие на газ в порестите скали или нехерметичност, се предприемат мерки за прекратяване на добива и отстраняване на изтичането на газ.
Чл. 330 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква водене на отчет за всеки сондаж поотделно. Отчетът трябва да включва добитите количества газ, вода и кондензат, както и нагнетените количества газ.
Чл. 331 от наредбата задължава оператора на подземните газохранилища (ПГХ) да оцени експлоатационното състояние на сондажите при установяване на недопустимо състояние. Въз основа на оценката операторът трябва да предприеме необходимите действия за безопасна експлоатация, консервиране или ликвидиране на съоръженията.
Чл. 332 от наредбата предвижда периодично провеждане на сондажно-геофизични изследвания на сондажите с цел проверка на техническото състояние на помпено-компресорните тръби, оценка на качеството на циментните връзки, оценка на състоянието на експлоатационната колона, установяване на профила на дебита, определяне на забойното налягане и температура, изследване на газонаситеността на продуктивните пластове, определяне на интервалите на оводняване, контрол на движението на водогазовия контакт и контрол на вторично натрупване на газ.
Чл. 333 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че ремонтно-възстановителните работи включват ликвидиране на аварии, очистване на сондажа и ремонтни циментации за подобряване на техническото състояние. Тези работи трябва да се извършват по индивидуални програми, одобрени от оператора на ПГХ.
Чл. 334 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи описва процедурата за ремонтно-възстановителни работи на сондажи. Операторът предава сондажа на изпълнителя с акт, отразяващ състоянието му. Преди работите се блокира газоносният пласт с мерки за безопасност. Работите включват шаблониране, монтиране на оборудване и хидравлично изпитване. На площадката се осигурява нужното оборудване, промивната течност трябва да е с подходяща плътност и реологични характеристики, а ремонтната циментация се извършва с пакер.
Член 335 от наредбата предвижда, че при продължителни аварийни работи е необходимо периодично да се шаблонира колоната и да се извършва изпитване при максималното работно налягане, за да се осигури безопасността на експлоатацията на газопроводите.
Преди ново разкриване на газоносен пласт или след ликвидиране на авария, е необходимо да се извърши шаблониране и хидравлично изпитване на обсадната колона и устиевото оборудване. Това се прави с цел осигуряване на безопасността при експлоатация и се извършва на работното налягане.
След приключване на ремонтно-възстановителните работи, подземното оборудване и фонтанната арматура трябва да бъдат спуснати и монтирани, след което да се проведат изпитвания.
Чл. 338 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя методите за интензификация на дебита на газовите сондажи. Тези методи включват химично, физико-химично, хидромеханично и комбинирано въздействие. Изборът на метод зависи от оценка на ефекта му в конкретните условия. Преди прилагането на химичните и физико-химични методи е необходимо забойната зона да бъде очистена от вода и колматиращи частици.
Интензификационните операции на сондажи за природен газ се извършват въз основа на предварително разработен детайлен план, който трябва да бъде спазван.
Чл. 340 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква методът за усвояване на сондажа да гарантира безопасността на съоръжението. Това означава, че всички процедури и техники, използвани при сондирането, трябва да бъдат проектирани и изпълнени така, че да предотвратят инциденти и да осигурят безопасна експлоатация на газовите инсталации.
Методът за усвояване на сондажа зависи от различни фактори, като пластово налягане, проницаемост и замърсеност на зоната. Не е допустимо да се прилага аериране, за да се предотврати образуването на взривоопасни смеси. Усвояването трябва да става чрез плавно намаляване на противоналягането, а операциите се извършват след монтажа на необходимото оборудване.
Решението за продължаване на експлоатационно-нагнетателните работи, промяна на категорията на сондажа, консервиране или ликвидиране се основава на резултатите от ремонтните дейности и техническото състояние на обекта.
Чл. 343 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи определя, че контролът и изследователските работи относно техническото състояние на сондажите и тяхното оборудване, както подземно, така и надземно, трябва да се извършват в съответствие с установените препоръчителни и задължителни стандарти.
Ремонтираният сондаж трябва да бъде предаден на оператора с отчет, който детайлно описва извършените работи, конструкцията и състоянието на сондажа след ремонта. Към отчета се прилагат актове от извършените проверки, шаблониране и хидравлично изпитване на експлоатационната колона, експлоатационния лифт и надземното оборудване.
Чл. 345 предвижда, че преди да се вземе решение за ликвидиране на сондажи, трябва да се разгледат възможностите за тяхното привеждане в друга категория. Проектите и отчетите за ликвидиране, консервиране и разконсервиране на сондажите, заедно със съответните схеми, трябва да бъдат включени в досиетата на сондажите и в документацията на газопроводите.
Ликвидирането на сондажите трябва да се извършва чрез изолиране на газоносния пласт и забойната зона, с цел предотвратяване на неконтролирани проявления на флуидите.
Консервирането на сондажите за природен газ за определен период от време се осъществява съгласно предварително изготвена програма или проект. Процесът не изисква демонтиране на устиевото оборудване, както и освобождаване на сондажната площадка.
Методите за изолиране и типът на мостовите прегради в газохранилищата и сондажите се определят в зависимост от конкретните условия и времето за консервация. Те трябва да осигурят безопасно разконсервиране и последващи операции, без да се влошава състоянието на съоръженията.
Наредбата определя органите за технически надзор на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Техният състав включва председателя на ДАМТН чрез ГД "ИДТН" и лицензирани лица от председателя на ДАМТН. Разпределението на видовете газопроводи и съоръжения между тези органи се определя с наредба по чл. 34, ал. 2 от ЗТИП.
Обектите, в които функционират газови съоръжения, трябва да се изграждат по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор. Проектите трябва да отговарят на Наредба № 4 от 2001 г. и подлежат на заверяване на проектните части, свързани с монтирането на съоръженията. Органите за технически надзор извършват експертиза на проектите и могат да ги заверят или да откажат заверката, уведомявайки заявителя в срок от 14 до 28 дни, в зависимост от броя на газовите съоръжения.
Съоръженията, за които няма наредби по ЗТИП, трябва да се произвеждат по конструкторска документация, заверена от органите за технически надзор. Тази документация включва обяснителна и изчислителна записка, конструктивни чертежи, данни за материали и предпазни устройства, инструкции за монтаж и експлоатация, технологична схема и процедури за изпълнение на неразглобяеми съединения. Органите за технически надзор проверяват и заверяват документацията в срок от 14 дни.
Ремонтът на съоръженията за природен газ трябва да се извършва по техническа документация, която включва обяснителна записка, изчисления, работни чертежи, данни за материалите, информация за безразрушителен контрол, изпитвания и изследвания, допустими нива на качество и приложими стандарти. Тази документация се заверява от органите за технически надзор в срок от 14 дни. За съоръжения, произведени преди влизането в сила на новите наредби, се проверява съответствието с предишните нормативи.
Чл. 352а от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква преди пускането в експлоатация на съоръжения, които са били преустроени и са довели до повишаване на работното налягане или температура, или промяна в конструкцията на елементи под налягане, да се извърши оценяване на съответствието с изискванията на приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП.
Лицата, които извършват поддържане, ремонтиране и преустройване на преносните и разпределителните газопроводи, съоръженията и инсталациите за природен газ, са задължени да въвеждат информация за извършените дейности в компютризирана информационна система, изградена в ДАМТН. Това задължение е в сила от 01.01.2016 г.
Член 353 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 32 от 2009 година.
Член 354 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 32 от 2009 година.
Член 355 от наредбата е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 32 от 2009 г. Раздел II от наредбата е посветен на регистрирането на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.
Ползвателите на стационарни и преносими газови съоръжения имат задължение да ги регистрират пред органите за технически надзор в 10-дневен срок след монтажа или придобиването им. Регистрацията се извършва в регионалните отдели на ГД "ИДТН" за определени категории съоръжения, а за други - пред избран орган. Ползвателите на пълначни станции също трябва да регистрират съоръженията си в същия срок.
Регистрирането на съоръженията за природен газ се извършва по писмено заявление от ползвателите, съдържащо информация за идентификация на ползвателя, мястото на монтаж и производителя. Към заявлението се прилагат различни документи в зависимост от категорията на съоръжението, включително ревизионни книги, инструкции и сертификати за съответствие. За демонтирани и повторно монтирани съоръжения, се изискват допълнителни документи от предишното им досие. Декларация за съответствие не е необходима за определени стационарни съоръжения, регистрирани преди влизането на новите наредби.
Заявленията за регистрация на съоръжения за природен газ се разглеждат от органите за технически надзор в срок от 10 работни дни. Ако документите са пълни и съоръжението отговаря на изискванията, се извършва регистрация. В противен случай, отказът за регистрация трябва да бъде мотивиран писмено.
Ползвателят на съоръжение за природен газ е задължен да уведоми органа за технически надзор за всяко преустройство на съоръжението. Уведомлението трябва да бъде писмено и да включва обяснителна записка за промените, техническа документация, удостоверения за качеството на използваните материали, декларация за съответствие (при определени условия) и протоколи от контролни изпитвания.
При промяна на ползвателя на съоръжението за природен газ, новият ползвател е задължен да уведоми органа за технически надзор в срок от 10 дни. Уведомлението трябва да бъде направено писмено, на хартиен носител, по електронен и/или по мрежов път.
Чл. 358в от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите позволява на ползвателя да промени лицето, осъществяващо техническия надзор на съоръжението. При такава промяна ползвателят е задължен да регистрира съоръжението пред новото лице и да предостави досието. Също така, ползвателят трябва да отправи писмено искане до предишното лице за получаване на досието, което трябва да бъде предоставено в срок от 7 дни.
Ползвателят на съоръжение за природен газ е задължен да уведоми органа за технически надзор в 10-дневен срок, когато съоръжението е бракувано или не е експлоатирано повече от 12 месеца. Уведомлението трябва да се направи пред органа, при който съоръжението е регистрирано.
Чл. 358д от Наредбата задължава органите за технически надзор да уведомяват ГД 'ИДТН' писмено до 31 януари всяка година за регистрираните и снетите от регистрация съоръжения, включително информация за вида, типа, наименованието, ползвателя и местонахождението им, както и общия брой регистрирани съоръжения.
Наредбата определя изискванията за технически прегледи на съоръженията за природен газ. Органите за технически надзор извършват първоначални и периодични прегледи, които включват проверки на якост и плътност, след преустройство, при неексплоатация над 12 месеца, след ремонт и по искане на ползвателя. Сроковете за извършване на прегледите са различни в зависимост от вида на прегледа, а удължаване на сроковете е възможно при писмено искане от ползвателя. В случай на аварии или сигнали от контролни органи, могат да се извършват внезапни проверки.
Ползвателят на преносни и разпределителни газопроводи е задължен да предостави на служителите на ГД "ИДТН" необходимите средства за извършване на техническите прегледи. Това включва калибрирани средства за измерване, технически средства, инструменти, електроенергия, лични предпазни средства и необходим персонал.
Чл. 361 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи описва целите и изискванията за техническите прегледи на газови съоръжения. Техническите прегледи проверяват съответствието на съоръженията с документи и изисквания от различни глави и наредби. Органите за технически надзор извършват външни прегледи, изпитвания на якост и плътност, и проверки на маркировка за съответствие. За определени категории газови уреди се извършват специфични проверки и изпитвания.
Чл. 362 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи указва, че при техническия преглед на определени съоръжения не е необходимо да се извършва изпитване на якост и плътност, ако са изпълнени три условия: 1) крайният контрол е включвал такова изпитване в сглобен вид и не са минали повече от 12 месеца; 2) външният преглед не е установил дефекти, които да влияят на безопасността; 3) не са извършвани ремонти или разглобяване на съединенията след крайния контрол.
Чл. 363 от наредбата предвижда, че при техническите прегледи на съоръженията, изброени в чл. 1а, т. 1 - 5, се извършват определени прегледи, изпитвания и проверки, описани в чл. 361, ал. 2, т. 1 - 3. Тези проверки са задължителни за осигуряване на безопасната експлоатация на газовите инсталации.
Член 364 от наредбата предвижда извършването на външен технически преглед при техническите прегледи, посочени в член 359, алинея 1, точка 2, букви "а" и "б". Втората алинея е отменена с изменения в ДВ, бр. 99 от 2011 г.
Наредбата предвижда, че при извършване на техническите прегледи на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията за природен газ, се извършват два основни вида проверки: 1. Външен преглед на съоръженията. 2. Изпитване на якост и плътност на газопроводите.
Чл. 366 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи предвижда, че при техническите прегледи, посочени в чл. 359, ал. 1, т. 7 или 8, се извършват два основни вида проверки: външен преглед и/или изпитване на якост и плътност на съоръженията.
Чл. 367 определя условията и изискванията за външен преглед на съоръженията, свързани с природен газ. Прегледът включва проверка на съответствието с документацията, визуална инспекция за корозия и повреди, както и удостоверяване на изправността на защитните устройства и системи. Допуска се да не се извършва проверка на подземни стоманени газопроводи при наличие на документи за предходни проверки, а при пластмасови тръбопроводи - при липса на пропуски на газ. При съмнения за повреди, ползвателят трябва да осигури безразрушителен контрол. Резултатите от прегледа са удовлетворителни, ако няма несъответствия или повреди.
Наредбата определя процедурата за изпитване на якост и плътност на преносните и разпределителните газопроводи и съоръженията за природен газ. Изпитванията се извършват в зависимост от това дали съоръженията попадат в обхвата на НСИОССН или не. За съоръжения, които не са обхванати от НСИОССН, се следват специфични изисквания, а за тези, които са обхванати, се прилага инструкцията за ползвателя. При техническите прегледи е допустимо да се използват и алтернативни методи за оценка на техническото състояние. Успешно изпитване се счита, когато не се установят разлики в налягането или видими повреди.
Член 369 от наредбата, изменен през 2009 г. и отменен през 2011 г., не е в сила. Тази наредба регламентира условията за безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.
След извършване на техническия преглед, органите за технически надзор заверяват ревизионната книга и издават акт за първоначален технически преглед. Актът включва вида на извършените проверки, заключение за годността на съоръжението, разрешение или отказ за пускане в експлоатация и срок за периодичен преглед. Актът се предоставя на ползвателя срещу подпис.
Чл. 370а от наредбата установява задълженията на органите за технически надзор след извършване на технически прегледи на газопроводи. Те трябва да записват констатираните неизправности и да дават заключение за годността на съоръжението за безопасна експлоатация. Ползвателите са длъжни да предоставят ревизионните книги при поискване. След всеки преглед се поставя стикер на съоръжението с информация за прегледа. При установяване на несъответствия, органите уведомяват съответния регионален отдел в срок от два дни.
Член 370б от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи е бил изменен през 2009 г. и след това отменен през 2014 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 370в от Наредбата определя задълженията на органите за технически надзор преди пускането в експлоатация на автомобилните газоснабдителни станции за компресиран природен газ. В срок от 10 дни след регистрацията те трябва да проверят: съответствието на станцията със заверения проект, наличието и инструктаж на персонала, съответствието на организацията за безопасна експлоатация и регистрацията на съоръженията с повишена опасност, както и извършването на първоначален технически преглед.
Чл. 370г. определя задълженията на служителите на ГД "ИДТН" за извършване на периодични и внезапни проверки на газоснабдителни станции и обекти с газови съоръжения. Периодичните проверки се провеждат на три години за обекти с до 10 съоръжения, на две години за обекти с 11-100 съоръжения и ежегодно за обекти с над 100 съоръжения. Внезапни проверки се извършват по сигнали или жалби. Проверките обхващат външен преглед на съоръженията, квалификация на персонала, съответствие на организацията за безопасност, водене на документация и регистрация на съоръженията.
Чл. 370д от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи регламентира съставянето на протокол след проверки по чл. 370в и 370г. В протокола се записват: 1. констатираните неизправности и нарушения; 2. заключение за годността на газоснабдителните станции и обектите; 3. разрешение или отказ за пускане в експлоатация на газоснабдителни станции; 4. принудителни административни мерки, ако е необходимо.
Чл. 370е от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на газопроводите определя условията, при които служителите на ГД "ИДТН" могат да разпоредят спиране на експлоатацията на съоръженията. Спирането е задължително при липса на регистрация, неизвършен технически преглед, заключение за негодност, липса на маркировка, отказ за пускане в експлоатация, несъответствие с нормативните изисквания или техническата документация, непълно изпълнение на задълженията от ползвателя, или след изтичане на срока за експлоатация. Разпореждането може да бъде вписано в различни документи. След отстраняване на причините, експлоатацията може да бъде възобновена с писмена заповед.
Чл. 370ж от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи изисква органите за технически надзор и ползвателите на съоръженията да съставят и съхраняват досие на всяко съоръжение до неговото бракуване. Досието трябва да съдържа документи от регистрацията, актове за технически прегледи, чертежи и протоколи от изпитвания, както и други документи, предвидени в наредбата.
Лицата, извършили ремонт или преустройство на преносни и разпределителни газопроводи и съоръжения за природен газ, са задължени да уведомят органа за технически надзор незабавно след приключването на работата. Те трябва да съхраняват досие с документация за всяко съоръжение за срок от 10 години, включваща чертежи, протоколи и удостоверения. При поискване, досието трябва да бъде предоставено на служителите на ГД "ИДТН".
Ползвателят на газово съоръжение е длъжен незабавно да уведоми регионалния отдел на ГД "ИДТН" и териториалната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" при авария или злополука. Той трябва да вземе мерки за помощ на пострадалите и предотвратяване на развитието на аварията. Обстановката при инцидента трябва да бъде запазена, освен ако не е опасно, и при изменения да се предостави писмена справка на инспекторите.
Инспекторите на Главна дирекция "Инфраструктура, безопасност и технологии на природния газ" (ГД "ИДТН") имат задължението да обследват причините за възникване на аварии или злополуки, свързани с преносните и разпределителните газопроводи. След проведеното обследване се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от анализа.
Ремонтът на аварирали газопроводи и инсталации за природен газ трябва да се извършва по документация, съгласувана от органите за технически надзор. Лицето, извършило ремонта, е задължено да изготви екзекутивна документация и да я представи на РО "ИДТН", регистрирал съоръжението. В допълнение, съществува глава, касаеща вписването в регистъра на лицата, които извършват поддържане и ремонт на съоръжения.
Лицата, кандидатстващи за вписване в регистъра за дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на газови съоръжения, трябва да имат нает персонал с висше или средно професионално образование в съответната област, да притежават съответните стандарти и процедури за работа, както и необходимото оборудване. Персоналът трябва да познава и прилага процедурите за работа. Допуска се и наемане на лица, които не са на трудов договор, при определени условия.
Лицата, които искат да експлоатират преносни и разпределителни газопроводи, трябва да подадат писмено заявление до председателя на ДАМТН. Заявлението може да бъде на хартиен носител, по електронен или мрежов път. В него се посочват дейности, видове и технически характеристики на съоръженията. Заявлението трябва да съдържа единен идентификационен код (ЕИК) и информация за законния представител, а също така и необходимите документи, свързани с персонала, нормативните актове и платена държавна такса.
Наредбата урежда правилата за безопасна експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи, включително проверките и изискванията за документи, свързани с тях. Служителите на регионалния отдел на ГД "ИДТН" извършват проверки на подадените документи в срок от 15 дни и дават възможност за допълнително представяне на липсващи документи. Резултатите от проверките се документират и се представят на председателя на ДАМТН, който взема решение за регистрацията на заявителя. Наредбата съдържа определения на термини, свързани с природния газ и газовите инсталации, и указания за контрол и безопасност.
Наредбата определя термини и определения, свързани с природния газ, газопроводите и инсталациите за природен газ. Включени са определения за природен газ, обекти, отклонения, промишлени и сградни инсталации, бутилкови инсталации, компресорни и газорегулиращи станции, газоизмервателни станции, горивни уредби и различни видове газови уреди. Разгледани са също така концепции за аварии, контролирано изпускане на газ, аварийни ремонти, преустройства, ремонти и поддържане на газопроводите. Наредбата уточнява и спецификациите за налягане, якост и изпитване на газопроводите.
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби уточнява, че изпитването на преносните газопроводи, проектирани и изградени до 16 ноември 2002 г. и съобразно изискванията за безопасна експлоатация на газовите съоръжения, е регламентирано в приложение № 5 по време на осъществяване на техническия надзор.
Устройството на газопроводи, газови съоръжения и инсталации, проектирани преди влизането в сила на наредбата, трябва да отговаря на заверената проектна документация, одобрена от техническия надзор.
Параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата определя, че указанията за прилагането на наредбата се дават от министъра на енергетиката. Относно техническия надзор, тези указания се дават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Текстът е изменян няколко пъти, като последното изменение е от 2018 г.
Параграф §8 предвижда, че до влизането в сила на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката, за техническите правила и нормативи за обектите и съоръженията, свързани с пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, ще се прилага Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2002 г., ако тя не противоречи на новата наредба.
Параграф §9 указва, че член 352б и член 376, алинея 7 от наредбата влизат в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 206 от 27 септември 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 78 от 2005 г. и влиза в сила от 1 октомври 2005 г.
В §3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, с термини, свързани с Министерството на икономиката и енергетиката. По-конкретно, всички споменавания на "министъра на енергетиката и енергийните ресурси" и свързаните с него наименования ще бъдат заменени с новите наименования на министерството и министъра на икономиката и енергетиката.
Министърът на финансите е задължен да направи необходимите изменения в бюджетите на съответните администрации, свързани със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката.
Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2005 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 78 от 7 април 2006 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обнародвани в Държавен вестник, бр. 32 от 2006 г., влизат в сила от 1 януари 2007 г.
Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията и инсталациите за природен газ влиза в сила на 1 януари 2007 г. Тази наредба е свързана с Постановление № 109 от 8 май 2006 г., което касае приемането на устройствен правилник на Българския институт по метрология. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 40 от 2006 г. и влиза в сила от 5 май 2006 г.
В Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, се предвижда замяна на термина "Държавната агенция за метрология и технически надзор" с "Държавната агенция за метрологичен и технически надзор" в редица нормативни актове, включително и в посочената наредба, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г.
Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, както и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, влиза в сила от 5 май 2006 г. Заключителните разпоредби включват изменения, свързани с постановление № 123 от 1 юни 2007 г., което е обнародвано в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г. и влиза в сила от 12 юни 2007 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Постановление № 219 от 5 септември 2008 г., което регламентира структурата и организацията на работа на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и тарифите за събиране на такси от нея. Постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 79 от 2008 г. и влиза в сила от 09.09.2008 г.
Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Постановление № 90 от 21 април 2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, както и заключителните разпоредби към Постановление № 347 от 20 декември 2012 г., са обнародвани в "Държавен вестник", брой 103 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на точка 10 от § 1, която влиза в сила от 1 април 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Постановление № 1 от 4 януари 2018 г., което изменя и допълва наредбата за реда и начина на управление на средствата на фонд "Сигурност на електроенергийната система", приета с Постановление № 346 на Министерския съвет от 2015 г. Тези изменения влизат в сила от 09.01.2018 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник', с изключение на § 14, който влиза в сила от 1 юли 2017 г., и на § 5 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 143 от 13 юли 2018 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет, обнародвано в 'Държавен вестник', брой 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Включва приложения с минимални отстояния от газопроводи до сгради, изисквания за дебелина на стената на тръби и максимално работно налягане. Задължителни са мерки за безопасност при извършване на газоопасни работи, включително изисквания за изпитване на съществуващи преносни газопроводи. Приложенията съдържат таблици за минимални разстояния, дебелини на стените на тръбите и условия за изпитване на газопроводи.