Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда техническите изисквания и правила за устройство на котли и тръбопроводи, които не са обхванати от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане. Освен това, наредбата определя изискванията за безопасна експлоатация на съоръженията, реда за технически надзор и процедурата за вписване в регистъра и издаване на удостоверения на лица за поддръжка, ремонт и преустройство на съоръжения под налягане.
Съоръженията под налягане включват стационарно монтирани метални съдове за газове и течности с налягане над 0,05 МРа и произведение от обема и налягането над 100; парни и водогрейни котли с мощност над 116,3 kW; метални тръбопроводи за водна пара и гореща вода с налягане и температура над определени стойности. Измененията в наредбата влязоха в сила на 18.07.2023 г.
Наредбата не се прилага за следните съоръжения: въздушни съдове на спирачни системи на превозни средства, котли и тръбопроводи на превозни средства, носими и возими пожарогасители, съоръжения за Министерството на отбраната, определени съоръжения под налягане, барокамери, газови уреди с оценено съответствие, бутилки за дихателни апарати, съоръжения за ядрена техника, отоплителни тела и тръбопроводи, бойлери за битово водоснабдяване, оборудване, свързано с международния превоз на опасни товари и транспортируемо оборудване под налягане.
В Чл. 4 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, флуидите се класифицират в две групи (група 1 и група 2) в зависимост от тяхната степен на опасност. Класификацията се извършва съгласно критериите, посочени в чл. 9, ал. 3 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане.
Наредбата не се прилага за производството и пускането на пазара на определени съоръжения под налягане, ако те отговарят на националните изисквания на друга държава - членка на ЕС, Турция или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Тези изключения са посочени в чл. 2, т. 3, буква "б", т. 4, буква "б", т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б".
Чл. 6 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя, че изискванията на главата се прилагат за конкретни категории съоръжения под налягане, описани в чл. 2, т. 3, буква "б", т. 4, буква "б", т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б".
Съоръженията под налягане трябва да бъдат проектирани с оглед на натоварванията, свързани с предназначението им и условията на експлоатация. Основните фактори, които трябва да се вземат предвид, включват вътрешното и външното налягане, максималната работна температура, масата на съоръжението и флуида, натоварвания от транспортни средства и природни явления, корозия и ерозия, както и случайни натоварвания. Проектирането трябва да отчита вероятността за едновременното действие на натоварванията, а якостта на елементите трябва да се изчислява по методи.
Чл. 8 определя изискванията при проектирането на съоръжения под налягане, включително необходимостта от използване на коефициенти на сигурност, които да осигурят безопасност и да предотвратят аварии. Коефициентите на якост на заваръчните шевове не трябва да надвишават 1,0 за съоръжения, които подлежат на механични и безразрушителни изпитвания; 0,85 за съоръжения с извадково безразрушително изпитване; и 0,70 за съоръжения, които се проверяват само визуално.
Чл. 9 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя три основни изисквания за якостта на съоръженията под налягане. Първо, изчислителното налягане трябва да бъде равно или по-високо от максимално допустимото налягане, като се вземат предвид статичното и динамичното налягане на работния флуид. Второ, изчислителната температура на стената на загряваните елементи не трябва да бъде по-ниска от средноаритметичната стойност на температурите на външната и вътрешната повърхност на стената в най-нагрятата част. Трето, допустимото напрежение при статични натоварвания не трябва да надвишава стойностите, посочени в приложение № 2.
Съоръженията под налягане трябва да разполагат с устройства за ограничаване на налягането, които предотвратяват временното му превишаване над 10% от максималното допустимо налягане. Не трябва да има спирателни устройства между съоръжението и ограничителното устройство. Предпазните клапани не са задължителни за съдове, при които налягането не се увеличава от химични реакции или загряване, при условие че налягането на захранващия източник е по-ниско от изчислителното налягане на съда, и когато съда се захранва от центробежна помпа или компресор, които не генерират по-високо налягане от изчислителното.
Чл. 11 от Наредбата определя изискванията за материалите, използвани в съоръженията под налягане. Те трябва да бъдат годни за срока на експлоатация и броя на работните цикли, посочени от производителя. Производителят е отговорен за осигуряване на съответствието на материалите, което може да стане по три начина: чрез използване на материали, одобрени в български стандарти; чрез материали с одобрение в съответствие с Наредбата за съществените изисквания; или чрез оценка на безопасността на материалите при определените налягания и температури. Съответствието на материалите се удостоверява с удостоверения за специфичен контрол.
Съоръженията под налягане трябва да бъдат проектирани и конструирани с цел осигуряване на възможност за извършване на всички необходими технически прегледи, които гарантират тяхната безопасност.
Съоръженията под налягане трябва да разполагат с дренажни и обезвъздушаващи устройства за предотвратяване на хидравлични удари и корозия, както и за отстраняване на въздуха при изпитване под налягане. Спирателната арматура и безопасните устройства трябва да имат оценено съответствие с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане.
Съоръженията под налягане трябва да бъдат проектирани и конструирани с оглед на защитата им от корозия. Това може да се постигне чрез добавяне на подходяща дебелина на стените или чрез други еквивалентни методи, в зависимост от срока на експлоатация, указан в инструкциите на производителя.
Съгласно Чл. 15, елементите на съоръжения под налягане, които работят при температура над 60°С и до които имат достъп хора, трябва да бъдат изолирани с термична изолация. Температурата на повърхността на изолацията не трябва да надвишава 50°С при околна температура от 25°С.
Чл. 16 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че при изработването на тези съоръжения, когато има опасност от изменение на свойствата на материала, е необходимо да се извърши подходяща термична обработка. Тази обработка трябва да се осъществява съгласно писмени процедури, които включват информация за скоростта на нагряване, времето и температурата на задържане, скоростта на охлаждане, нагряващата среда, типа на пещта, измервателните средства за температура, опорите на оборудването и необходимите записи за извършените процеси.
Чл. 17 от наредбата определя изискванията за изработване на неразглобяеми съединения на съоръжения под налягане. Те трябва да се извършват от персонал, одобрен от компетентен нотифициран орган или от акредитирано лице. Персоналът, който изработва заварени съединения, трябва да притежава правоспособност "заварчик на тръби" съгласно Наредба № 7 от 11 октомври 2002 г.
Чл. 18 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане изисква процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения да бъдат одобрени от нотифицирани органи, които са компетентни да извършват такова одобрение.
Чл. 19 от Наредбата изисква всички заварени метални съединения на съоръжения под налягане да бъдат проверени чрез визуален контрол по БДС EN ISO 17637. За съединения с коефициент на якост ≥ 0,85 се изискват изпитвания без разрушаване чрез радиографичен контрол и ултразвукова дефектоскопия. Процентът на проверените челни заварени съединения варира в зависимост от работната температура и налягане: 10% за Т≤250°C или P≤1.6 MPa, 20% за 250°C
Производителите на съоръжения под налягане са задължени да извършват надзор при заваряването на елементите, съгласно БДС EN ISO 14731, и да осигурят съответствие с БДС EN ISO 3834-2. Преди заваряване, трябва да се извърши визуален контрол на краищата на елементите, прихващанията и напасването. Всички дефекти, установени при контрола, трябва да бъдат отстранени. При констатирани сериозни дефекти, е необходим безразрушителен контрол. Зоните на временно заварени съединения с висока температура или налягане също подлежат на безразрушителен контрол след отстраняване на частите.
Чл. 21 от Наредбата определя допустимите нива на качество за заваръчните несъвършенства на стоманени заварени съединения. За парни котли с налягане до 0,05 МРа и водогрейни котли до 110°С, както и за тръбопроводи с температура до 200°С и налягане до 1,6 МРа, се изисква ниво на качество С по БДС EN ISO 5817. За тръбопроводи с температура над 200°С или налягане над 1,6 МРа, нивото на качество трябва да е В, с изключение на определени дефекти. При установяване на недопустимо ниво на качество, броят на проверените заварени съединения се удвоява, а при повторно установяване на несъответствия, се проверяват всички съединения. Ремонтираните съединения подлежат на безразрушителен контрол и при повторно недопустимо качество, се бракуват.
Чл. 22 от наредбата задължава производителя да извърши крайно оценяване на всяко произведено съоръжение под налягане, за да се установи съответствието му с изискванията на наредбата и конструкторската документация. Оценяването включва визуален контрол, проверка на размерите, изследване на съоръжението, хидростатично изпитване и проверка на устройствата за безопасност. Специално внимание се обръща на съответствието с документацията, състоянието на заварките, маркировката на материалите и наличието на табелка с данни. Съоръжения, които са ремонтирани след откритие на дефекти, трябва да преминат през ново оценяване.
Чл. 23 определя изискванията за хидростатично изпитване на съоръжения под налягане. Стойността на налягането при изпитването трябва да е минимум 1,25 от максималното натоварване или 1,43 от максималното допустимо налягане. Изпитването се извършва с вода при температура от 5 до 60°С. Необходимо е елементите да са без изолация, налягането да се повишава плавно, да се използват два манометъра и напрежението в метала да не надвишава 90% от границата на провлачане. Успешното изпитване се удостоверява при липса на разлики в налягането, визуални дефекти и течове.
Чл. 24 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че производителят е задължен да постави здраво закрепена метална табела на всяко съоръжение под налягане. Табелата трябва да съдържа информация за наименованието и адреса на производителя, годината на производство, идентификационни данни на съоръжението (тип, серия, заводски номер), допустимите максимални и минимални стойности на основните технически характеристики, налягането на хидростатичното изпитване, налягането на устройството за ограничаване на налягането, номинален диаметър за тръбопроводи, обем на котела, топлинна мощност на котела и маса на котела с максимална маса на водата.
Производителят на съоръжения под налягане е задължен да съхранява техническо досие за всяко произведено съоръжение за период не по-малко от 10 години. Това досие трябва да включва общо описание на типа, проектни чертежи, пояснения за работа, списък на приложените стандарти, резултати от проектиране, спецификации на заваръчни процедури, данни за изпитвания, протоколи от изследвания и документи за правоспособност на персонала. При серийно производство е допустимо част от документите да се съхраняват отделно. Техническото досие трябва да бъде предоставяно на инспекторите от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при проверки.
Чл. 26 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане посочва, че изискванията на съответната глава се отнасят за котлите, определени в чл. 2, т. 3, буква "б" и т. 4, буква "б". Това означава, че конкретните изисквания и регулации важат за тези видове котли, определени в закона.
Чл. 27 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя изискванията към конструкцията на котлите. Те трябва да осигуряват пълно отстраняване на водата, защита от корозия, възможност за технически прегледи и ремонти, инсталиране на средства за управление и сигнализация, свободно топлинно разширение, циркулация на водата, отстраняване на въздуха, недопускане на взривоопасни концентрации на газове, наблюдение на горенето, продухване на пещната камера, предпазване от локални взривове и контрол на температурата. Барабаните на котлите с вътрешен диаметър 700 mm и повече трябва да имат люк с определени размери.
Чл. 28 определя изискванията за дъната на котлите и техните колектори. Дъната трябва да са сферични, полусферични, плоски, елиптични или торосферични, с определено отношение между височината и диаметъра. Те трябва да бъдат изработени от листова стомана чрез щамповка. Плоски дъна могат да се използват при определени условия за котли, но не за колектори с диаметър над 600 mm.
Чл. 29 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че на котлите трябва да се монтират определени средства за измерване, включително манометри и термометри. Изискванията включват: манометър с клас на точност до 1,6, термометри за входящата и изходящата вода, нивопоказатели за парни котли, манометри за налягането на горивото и термометри за температурата на мазута. Средствата за измерване трябва да са защитени от вредни въздействия и лесно достъпни за обслужване.
Системата за управление на автоматизираните котли трябва да осигурява автоматично поддържане на зададения топлинен режим и регулиране на мощността в определени граници. Освен това, тя трябва да може да изключва котела автоматично при аварийни ситуации или когато температурата или налягането на флуида достигнат максималните допустими стойности.
Наредбата предвижда задължителни ограничителни устройства за парни и водогрейни котли, работещи с течно или газово гориво. Тези устройства автоматично прекъсват подаването на гориво при различни аварийни ситуации, като изгасване на пламъка, отваряне на горелката, прекъсване на електрическото захранване, и отклонения в налягането и температурата. За котли с топлинна мощност над 1700 kW и такива, работещи на твърдо гориво, също са предвидени специфични мерки за безопасност.
Член 32 от наредбата определя изискванията за неразглобяемите съединения на котлите. Според алинея 1, тези съединения трябва да бъдат изработени чрез заваряване с стопяване. В алинея 2 се допуска присъединяване на тръби с външен диаметър под 102 mm към барабани и колектори чрез валцуване.
Чл. 33 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя изискванията към конструкцията на електрическите котли. Те трябва да осигуряват: пълно потапяне на активните части на електронагревателните елементи, липса на контакт между елементите, херметичност на присъединителното устройство, възможност за преглед и ремонт, заземяване на корпуса и предотвратяване на механични натоварвания върху изолацията на нагревателните елементи.
Чл. 34 регламентира изискванията за котли-утилизатори. Котлите трябва да имат устройство за незабавно изключване на подаването на горещи газове при нарушаване на нормалния режим на работа. Възможно е да не се монтира такова устройство, ако е предвидена автоматична защита. При опасност от газови взривове, газоходите и газопроводите трябва да имат предпазни устройства, а изпусканият газ да се отвежда на безопасно място.
Чл. 35 от Наредбата предвижда, че при свързване на водогреен котел с общ тръбопровод за няколко котли, е необходимо да се инсталират спирателна арматура и възвратен клапан между всеки котел и общия тръбопровод. Това е важно за безопасната експлоатация на съоръженията.
На изходящия от котела тръбопровод е задължително да се монтира спирателна арматура, която да бъде разположена на удобно място за обслужване. Това е изискване за безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане.
На тръбопровода, който захранва котела с вода, е задължително да се монтира спирателна арматура, разположена между котела и възвратния клапан. Възвратният клапан също трябва да бъде монтиран на същия тръбопровод.
Чл. 38 от наредбата предвижда изисквания за парните котли. В най-ниската част на котела трябва да се монтира тръбопровод със спирателна арматура за изпускане на водата. Изпускателните тръбопроводи на парни котли могат да се свързват към общ изпускателен колектор, при условие че на колектора не се монтира спирателно устройство или други устройства, които могат да прекратят транспортирането на вода.
Чл. 39 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя, че изискванията на съответната глава са приложими за тръбопроводите, които пренасят водна пара и гореща вода, съгласно чл. 2, т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б".
Чл. 40 определя изискванията за конструкцията на тръбопроводи за водна пара или гореща вода, които трябва да осигуряват минимален риск от повреди, възможност за отстраняване на въздуха и кондензата, свободно преместване при топлинно разширение, контрол на вибрации и шум, предотвратяване на турбулентност, възможност за технически прегледи и херметичност. Специфични условия за изпълнение на изискванията включват монтиране на обезвъздушители, щуцери за изпразване, дренажни устройства и устройства за отвеждане на кондензата.
Чл. 41 от наредбата предвижда, че на тръбопроводите трябва да се монтира само стоманена арматура. Допуска се чугунена арматура на тръбопроводи с налягане до 1,6 МРа и температура под 250°С, но не в места, подложени на вибрации или огъване. Използването на изпускателна и продухвателна арматура от сив чугун е забранено.
Чл. 42 от наредбата постановява, че тръбопроводите за пара с външен диаметър 150 мм или по-голям и температура на парата 300°С или по-висока трябва да бъдат оборудвани с указатели за контрол на удължението. Освен това, топлинната изолация на заварените съединения и контролни участъци трябва да бъде разглобяема, за да се осигури наблюдение на пълзенето на метала.
Член 43 от наредбата определя изискванията за изработка на колена и огънати елементи на тръбопроводи. Според алинея 1, тези елементи трябва да се произвеждат по машинен способ с радиус на огъване, който не е по-малък от 3,5 пъти външния диаметър на тръбата. В алинея 2 се допуска радиус на огъване, по-малък от посочения в алинея 1, но не по-малък от външния диаметър на тръбата, при условие че коляното е изработено чрез изтегляне, щамповане или огъване в горещо състояние.
Чл. 44 на наредбата определя ограниченията за използването на заварени сегментни колена и щамповани заварени колена в зависимост от максималното работно налягане и температурата на транспортирания флуид. Не се допуска използването на заварени сегментни колена за тръбопроводи с налягане над 4,0 МРа или температура над 350°С. Щамповани заварени колена и разклонения с два надлъжни заваръчни шева са разрешени само за налягане до 1,6 МРа и температура до 250°С, при условие, че заварените им съединения са преминали тест без разрушаване.
Чл. 45 от наредбата определя изискванията за съединенията на тръбопроводите. Неразглобяемите съединения трябва да се изработват чрез заваряване чрез стопяване. Елементите под налягане на тръбопроводите трябва да се свързват с челни заваръчни съединения. За тръбопроводи с максимално работно налягане до 4,0 МРа или температура на флуида до 350°С, е допустимо присъединяване на щуцери и фланци чрез ъглово или Т-образно заваръчно съединение.
Член 46 от Наредбата постановява, че всички съединения на тръбопроводи, които са положени безканално, трябва да бъдат неразглобяеми. Това изискване е важно за осигуряване на безопасността и надеждността на експлоатацията на съоръженията под налягане.
Чл. 47 от Наредбата забранява използването на неразглобяеми съединения в огънатите участъци на тръбопроводите, с цел осигуряване на безопасността и надеждността на съоръженията под налягане.
Надлъжните заваръчни шевове на челно заварени тръби и цилиндрични елементи с външен диаметър до 100 mm трябва да бъдат разположени на разстояние, което е най-малко трикратната дебелина на заваряваните тръби, но не по-малко от 100 mm.
Болтовете, шпилките и гайките за фланцовите съединения от аустенитна или перлитна стомана трябва да са изработени от същия вид стомана. При фланцови съединения от перлитна стомана е допустимо използването на шпилки, болтове и гайки от различен вид стомана, но само ако имат еднакви коефициенти на линейно разширение с фланцовите и свързващите елементи.
Според Чл. 50 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, поправянето на деформации на елементите на тръбопроводите чрез местно нагряване и изчукване е забранено.
При монтиране на фланцови съединения е необходимо да се спазват определени изисквания: гайките да бъдат разположени от едната страна на съединението; дължината на стеблото на болтовете или шпилките, което излиза над гайките, да е минимум 1.5 стъпки на резбата на гайката; гайките за съединения с температура над 400°С да имат височина, не по-малка от номиналния диаметър на резбата.
Конструкцията на тръбопроводите трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 15 от 28 юли 2005 г., която определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 53 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане установява, че тръбопроводите, които са проектирани, произведени, инсталирани и изпитани в съответствие с БДС EN 13480, отговарят на изискванията на наредбата. Част трета от наредбата описва изискванията за безопасна експлоатация на съоръженията под налягане, като в Глава първа се акцентира на изискванията към разполагането и монтирането на котли и свързаните с тях съоръжения.
Според Чл. 54 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, котлите е задължително да бъдат разположени в самостоятелни помещения. Това изискване е насочено към осигуряване на безопасността при експлоатацията на котлите.
Чл. 55 определя условията за разполагане на котли на открито и в производствени помещения. Котлите на открито трябва да са проектирани за климатичните условия на региона и да имат защитена облицовка от дъжд и сняг. Измервателните уреди и устройства за управление трябва да са в закрито помещение, освен ако не е предвидено друго в инструкциите. В производствени помещения могат да се разполагат различни видове котли, включително правотокови парни котли с паропроизводителност до 4 t/h, парни котли с работно налягане над 0,05 МРа, котли-утилизатори и водогрейни котли с определени температурни и мощностни ограничения.
Наредбата определя изискванията за безопасност на сградите и помещенията, в които се монтират котли. Сградите трябва да имат два изхода, разположени на противоположни стени, а вратите да се отварят навън без ключалки. Допуска се един изход при площ под 100 m2. Котелното помещение трябва да е отделено с брандмауери, а производственото помещение с пожарозащитна стена над 2 m. При липса на специфични изисквания, се прилагат общите правила за безопасност при пожар.
В съответствие с Чл. 57 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, в помещения на жилищни, административни, общественообслужващи или офис сгради могат да се разполагат водогрейни котли с максимална работна температура под 130°С и парни котли с максимално работно налягане под 0,05 МРа, при условие че температурата на наситената пара и общият воден обем на котлите отговарят на зададеното условие.
Член 58 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя условията за разполагане на котли. Не се допуска разполагането на котли в помещения под нивото на околния терен, ако те използват втечнени въглеводородни газове, както и в помещения, разположени под, над или до учебни, детски, лечебни заведения, театри, магазини и др. Освен това, котли не могат да бъдат разполагани под или над асансьори и евакуационни изходи. Изключение правят помещения, които отговарят на специфичните изисквания на Наредбата за газовите съоръжения.
Чл. 59 от наредбата изисква помещенията с котли, разположени над нивото на терена, да имат естествено осветление. Освен това, те трябва да разполагат с изкуствено осветление, отоплителни и вентилационни инсталации, съобразени с Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. За помещения с площ над 200 m³ е задължително да има аварийно електрическо осветление от независим източник, покриващо определени ключови места, като фронта на котлите, таблата за управление и други важни зони.
Котлите трябва да се разполагат така, че да осигурят безопасен достъп за преглед, ремонт и почистване. Разстоянията между котлите и съседни конструкции трябва да съответстват на инструкциите на производителя или да са не по-малки от определени минимални разстояния, включително: 3 м от фронта на котлите до стени, 1 м от горелките на котли с газово или течно гориво, 2 м от пещите на котли с твърдо гориво, 5 м между фронтовете на котли с твърдо гориво и 2 м между горелките на котли с течно или газово гориво.
Според Чл. 61 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, разстоянието от фронта на котлите до машини, съоръжения, табла за управление и други трябва да бъде не по-малко от 1,5 метра.
Чл. 62 от Наредбата определя минималните ширини на проходите при разполагане на котли в котелни помещения. За котли с паропроизводителност до 4 t/h или с топлинна мощност до 2910 kW, широчината на страничния проход трябва да е минимум 1,5 m. За всички останали котли, минималната широчина е 2 m. При котли без необходимост от странично обслужване, широчината на проходите трябва да бъде не по-малка от 1 m. За излизащи извън зидарията части на котлите, широчината на прохода трябва да е минимум 0,8 m.
Чл. 63 определя минималните разстояния, свързани с котлите в котелното помещение. Според (1) разстоянието от най-високите части на котлите до най-ниските части на покрива трябва да е не по-малко от 0,7 метра. Според (2) разстоянието от пода на най-горната площадка на котела до най-ниските части на покрива трябва да бъде не по-малко от 2 метра.
Чл. 64 от наредбата предвижда, че за обслужването на котлите и съоръженията с височина над 2 метра трябва да се монтират постоянни стълби и площадки. Разстоянието от пода на площадките или котелното помещение до средата на нивопоказателите с пряко действие трябва да бъде в диапазона от 0,6 до 1,8 метра.
Според Чл. 65 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, в котелни централи, където височината от работната площадка на машиниста на котела до най-горната площадка на котлите е над 20 метра, е задължително да се монтира товаро-пътнически асансьор.
Проходните коридори за периодично преглеждане и ремонтиране на механизмите за отделяне на пепел и сгур трябва да имат два изхода. Височината на напречното сечение не трябва да бъде по-малка от 1,9 метра, а широчината - не по-малка от 1 метър.
Чл. 67 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда изисквания за проходите при извозване на вагонетки под затворите на бункерите за пепел и сгур. При ръчно извозване, проходът трябва да е с височина не по-малко от 1,9 метра. При механизирано извозване височината на прохода трябва да е поне 0,5 метра по-голяма от височината на вагонетката.
Според Чл. 68 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, широчината на прохода в помещението за пепел и сгур трябва да бъде не по-малка от широчината на вагонетката, увеличена с 0,7 метра от всяка страна. Въпреки това, е допустимо намаление на широчината до 0,4 метра в проходи, разположени между колоните от фундамента на котлите.
Според Чл. 69 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, не е разрешено да се разполагат разширителни съдове с високотемпературен органичен топлоносител над котли. Това правило цели да осигури безопасността при експлоатацията на съоръженията и да предотврати потенциални инциденти.
Чл. 70 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че подаването на горивото в котелното помещение и в пещта на котли на твърдо гориво с паропроизводителност над 1,0 t/h, както и отстраняването на сгурията и пепелта, трябва да се извършват механизирано. Това изискване цели да осигури безопасна и ефективна експлоатация на котлите.
Член 71 от Наредбата предвижда задължително монтиране на разширителен съд за компенсиране на температурните разширения на водата в водогрейните котли и свързаните инсталации. Разширителният съд трябва да отговаря на стандартите БДС EN 12828:2012+A1, а между него и котела не трябва да има спирателни или регулиращи органи. Освен това, разширителните съдове и свързаните тръбопроводи трябва да бъдат защитени от замръзване. Изискванията за защита на водогрейните котли от повреди поради температурни разширения трябва да съответстват и на Наредба № 15 за технически правила и нормативи.
На захранващия тръбопровод на всеки парен котел с непрекъснато захранване с вода е задължително да се монтира регулираща арматура. При захранване на котела чрез регулиращ вентил, управлението на захранващата арматура трябва да се осъществява дистанционно от работното място на машиниста.
Парните котли с паропроизводителност 4 t/h и повече, които използват слоев начин за изгаряне на горивото, трябва да се захранват с вода по два независими тръбопровода. При други методи на изгаряне е необходимо наличието на барабани, обгрявани от горещи газове. Участъкът между регулатора на захранването и котела може да бъде общ за двата тръбопровода.
Според Чл. 74 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, всеки правотоков котел е задължен да разполага с самостоятелно захранващо устройство. Това изискване цели осигуряване на безопасността и надеждността на експлоатацията на котлите.
Член 75 от наредбата определя изискванията за монтиране на помпи за допълване с вода на водогрейни котли. За котли с естествена циркулация и температура над 115°С са необходими две помпи. За котли с принудителна циркулация са необходими две допълващи и две циркулационни помпи. Помпите трябва да осигуряват нормална работа при максималните параметри на котлите. Възможно е да се монтира една допълваща помпа, ако вторият източник на вода е промишлен водопровод с налягане, което надвишава налягането на инсталацията с 0,15 МРа.
Според Чл. 76 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, помпите на водогрейните котли с топлинна мощност 3500 kW и по-голяма трябва да бъдат оборудвани с два независими източника на електрическо захранване. Това изискване е въведено с цел осигуряване на безопасността и надеждността на експлоатацията на съоръженията.
Чл. 77 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че между машиниста на котела и персонала, който обслужва устройствата, захранващи котела с вода и монтирани извън котелното помещение, трябва да бъде осигурена аудиовръзка. Това е необходимо за безопасността и ефективността на експлоатацията на котела.
Чл. 78 предвижда условия за допълване с вода на водогрейни котли с максимална работна температура под 115°С. Необходимо е да се монтира помпа за допълване, а захранването с вода може да се осъществява чрез водопровод, чийто налягане е по-високо от статичното и динамичното налягане на инсталацията с поне 0,2 МРа. За котли с принудителна циркулация е задължително инсталирането на минимум две циркулационни помпи.
Тръбопроводите за водна пара и гореща вода трябва да се инсталират в промишлени сгради, подземно или надземно. Подземното разполагане не е позволено за тръбопроводи с температура над 350°С или налягане над 2,2 МРа. Също така, подземно безканално разполагане не е позволено за тръбопроводи с температура над 140°С.
Чл. 80 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че разстоянията между надземно разположени тръбопроводи и други проводи или съоръжения трябва да отговарят на изискванията на приложение № 3 от Наредба № 15. Тази наредба определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 81 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда минимални разстояния при разполагане на тръбопроводи. Според алинея 1, разстоянието от повърхността на земята или пода до най-ниската точка на изолационната конструкция на тръбопровода трябва да бъде не по-малко от 0,3 метра. Алинея 2 уточнява, че разстоянието от опора или окачване до напречен заваръчен шев не трябва да бъде по-малко от 0,2 метра.
Чл. 82 от Наредбата позволява монтиране на тръбопроводи върху външната част на носещите конструкции на производствените сгради. Изискванията за безопасност предвиждат разстояние от 0,3 м между елементите на сградата и изолацията на тръбопровода, както и минимум 0,8 м разстояние между тръбопровода и прозорци или други отвори в сградата.
Чл. 83 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане забранява разполагането на тръбопроводи за водна пара и гореща вода на естакади в следните случаи: 1. Когато разстоянието между тях и други технологични тръбопроводи е по-малко от 0,4 метра. 2. В съвместимост със силнотокови кабели.
Чл. 84 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя, че разстоянията от подземно разположени тръбопроводи за водна пара и гореща вода до други технически проводи или съоръжения в урбанизирани територии, както и дълбочината на полагането и начинът на разполагане, трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 8 за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Чл. 85 определя минималните изисквания за разположение на безканални подземни тръбопроводи на територията на промишлени обекти. Височината на земното покритие над тръбопроводите трябва да е минимум 0,8 метра. Хоризонталните разстояния между тръбопроводите и други технически проводи варират от 0,5 метра до 2,0 метра в зависимост от типа на проводите. Вертикалното разстояние при пресичане е между 0,2 метра и 0,7 метра. Тръбопроводите трябва да бъдат означени със сигнална пластмасова лента с жълт цвят, поставена на дълбочина 0,3 - 0,5 метра под повърхността на терена.
Чл. 86 определя минималната височина на земното покритие над канали или инсталационни колектори с тръбопроводи за водна пара и гореща вода. За непроходими канали или колектори минималната височина е 0,3 м, а за проходими - 0,5 м. Освен това, не се допуска разполагане на тръбопроводи за водна пара и гореща вода с температура над 450°С и налягане над 8,0 МРа в съвместимост с технологични тръбопроводи за други флуиди.
Подземните тръбопроводи трябва да бъдат разположени в канали или инсталационни колектори при пресичане на важни транспортни линии, преминаване през места с високо ниво на подпочвени води, в корозионно агресивни почви или при наличие на блуждаещи токове с определена опасност. Корозионната агресивност и опасността от токове се оценяват по стандартите БДС 15704. В определени случаи, подземните тръбопроводи могат да бъдат положени в траншеи, ако са защитени с електрохимическа защита.
Според чл. 88 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, хоризонталните участъци на тръбопроводите са задължени да имат наклон, който не е по-малък от 0,0015 m/m.
Чл. 89 изисква за обслужване и ремонт на арматурата на тръбопроводите, разположена на височина над 1,5 метра, да се използва стълба с площадка. Раздел III от наредбата се отнася за стационарно монтирани метални съдове, работещи под налягане, и е изменен с ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.
Съдовете под налягане трябва да се разполагат на открито или под навес. При необходимост, те могат да бъдат разположени в самостоятелни производствени сгради или отделни производствени помещения. В жилищни, административни и офис сгради могат да се монтират съдове за въздух с максимално работно налягане до 0,6 МРа, хидрофори и разширителни съдове за отоплителни инсталации. Пожарната безопасност на съдовете, за които няма специфични изисквания, трябва да отговаря на Наредба № Iз-1971 от 2009 г.
Стационарните метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове трябва да бъдат монтирани извън помещения. Съдовете със сферична форма се монтират надземно.
Съдовете под налягане трябва да бъдат монтирани на негорими опори или фундаменти, които са проектирани да издържат на всички натоварвания, които могат да възникнат по време на експлоатацията им, включително и по време на хидростатичното изпитване.
Чл. 92 определя изискванията за монтаж и безопасност на съдовете под налягане, които са монтирани подземно или в саркофаг. Съдовете трябва да се полагат върху подходящи фундаменти или почва, да бъдат защитени от корозия и електрокорозия, с необходимите мерки за безопасност, включително електрическа изолация от газопроводи. Специфицират се и физико-механични характеристики на антикорозионните покрития.
Съдовете и техните опори трябва да бъдат защитени от недопустимо нагряване при пожар, като е необходимо стойността на Re/t на материала да е равна или по-голяма от определената в приложение № 3. Освен това, предпазният клапан трябва да бъде оразмерен, за да предотврати повишаване на налягането над изчислителното при пожар.
Съгласно Чл. 94 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, хоризонталните съдове, с изключение на сферичните, предназначени за втечнени или разтворени под налягане газове или течности, трябва да бъдат монтирани с наклон от минимум 0,5% към щуцера за изпразване и почистване.
Чл. 94а от Наредбата предвижда изисквания за предпазни клапани на стационарни метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове. Съдовете с обем до 5 m3 могат да имат един предпазен клапан, докато за съдове над 5 m3 се изискват два клапана. Клапаните трябва да бъдат монтирани в газовата фаза на съда, а изпуснатият газ да се отвежда на безопасно място. Всеки клапан трябва да осигурява необходимата пропускателна способност. Съдовете над 5 m3 трябва да имат автоматично устройство за контрол на запълването. Дистанционно управляема спирателна арматура е задължителна за газопроводите на съдове с обем над 5 m3. Надземните съдове трябва да бъдат самостоятелно заземени, без галванична връзка с мълниезащитата.
Стационарните метални съдове трябва да бъдат монтирани така, че да осигуряват безопасен достъп до всички части за преглед, ремонт и почистване. Арматурата и измервателните средства на надземните съдове се поставят близо до щуцерите, а на подземните - над нивото на терена. Допуска се арматурата на подземни съдове да бъде монтирана на капака на люка или ревизионния отвор, при условие че е на разстояние по-малко от 1 м от терена, като се осигурява шахта с капак за достъп до арматурата.
Надземните съдове под налягане трябва да бъдат защитени от съприкосновение с моторни превозни средства. Това може да се постигне чрез изграждане на защитни ограждения или чрез осигуряване на безопасни разстояния между съда и платното за движение на моторните превозни средства.
Според Чл. 97 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, флуидът, който се изпуска от устройствата за ограничаване на налягането, трябва да бъде отвеждан на безопасно място чрез изпускателна свещ.
Чл. 98 от Наредбата установява изисквания за монтиране на арматура на входящите и изходящите тръбопроводи на устройства за непосредствено ограничаване на налягането. Спирателна арматура не трябва да се монтира на тези тръбопроводи. Допуска се инсталирането на триходови вентили или други устройства, които предотвратяват едновременното им изключване. Когато на съда има повече от един предпазен клапан, всеки от които е оразмерен да обезопаси самостоятелно съда, е разрешено монтирането на устройство за бързо затваряне преди предпазния клапан при демонтиране.
На захранващия тръбопровод на съд с максимално работно налягане, по-малко от налягането на захранващия го източник, се изисква поставяне на автоматично редуциращо устройство на налягането. Това устройство трябва да включва манометър и предпазен клапан, които са монтирани след него в посока на движението на флуида.
Чл. 100 регламентира изискванията за стълби и площадки на съдове с височина над 2 метра. Съдовете трябва да имат стационарни метални стълби и площадки за достъп до арматурата и устройствата за безопасност. При наличие на обща площадка на два или повече съда, стълбите трябва да бъдат разположени в двата края, а ако дължината на площадката е над 60 метра, е необходимо да има стълба и в средата. Освен това, стълбите и площадките трябва да бъдат електрически изолирани от съда и защитени от корозия.
Надземно монтираните съдове трябва да бъдат защитени от мълнии, като мълниезащитната уредба трябва да отговаря на Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащитата на сгради и съоръжения.
След монтиране и регистрация на съда, ползвателят е задължен да постави табелка, която да съдържа регистрационния номер на съда и стойността на разрешеното максимално работно налягане в МРа.
Съдовете за съхранение на втечнени газове, монтирани надземно и полуподземно, трябва да бъдат защитени от превишаване на максималната работна температура, причинено от слънчевите лъчи. За целта могат да се използват бяло, сребристо или друг светъл цвят за боядисване, сенници или водна оросителна инсталация с подходящи характеристики.
Член 104 от Наредбата установява изисквания за безопасност при разположение на съоръжения за по-тежки от въздуха газове. Необходимо е да се спазва разстояние от минимум 5 метра от щуцерите или арматурата на тези съдове до открити канали, шахти и входни отвори, за да се предотврати навлизането на газ. При наклонени терени трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на проникването на газове в по-ниско разположени помещения.
Чл. 105 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане изисква на щуцерите за вземане на проби от съдове с флуиди от група 1 да бъдат монтирани две спирателни устройства последователно. Тази промяна е в сила от 18.07.2023 г.
Зоните, в които на открито са монтирани съдове с флуиди от група 1, трябва да бъдат обозначени с табели. На табелите трябва да са записани наименованието на флуида, класът и категорията му. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18.07.2023 г.
Персоналът в открити складове с флуиди от група 1 трябва да има сигурна връзка за оповестяване на специализирани звена по пожарна и аварийна безопасност. Това включва както звената на ползвателя, така и териториалните звена на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи.
Според член 108 от наредбата, в райони с монтирани метални съдове за съхранение на флуиди от група 1 е задължително да бъде инсталиран ветропоказател. Промените в текста са в сила от 18 юли 2023 г.
Съгласно Чл. 109 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, е забранено монтиране на съдове в определени опасни места, включително подземни шахти, асансьорни шахти, тунели, язовирни стени, мостове и под стълбища.
Надземните съдове за съхранение на флуиди от група 1, които са монтирани на открито, задължително трябва да имат самостоятелно заземяване, ако са електрически изолирани от фундамента и свързаните с тях тръбопроводи. Не е разрешено да има галванична връзка между съда и заземлението на мълниезащитата.
Съгласно чл. 110а от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, съдовете, предназначени за съхранение на втечнени въглеводородни газове, които са монтирани подземно или полуподземно върху бетонови основи, трябва да бъдат електрически изолирани от бетона или железобетона. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 18.07.2023 г.
Член 111 от Наредбата определя изискванията за защитната зона около съдовете под налягане, свързани с разстоянията помежду им и до сгради и други обекти. Тези разстояния се определят в съответствие с Наредба № Iз-1971 от 2009 г., която се отнася до строително-техническите правила и норми за безопасност при пожар. Втората алинея на чл. 111 е отменена с изменения от 2023 г.
След първата спирателна арматура на входящия тръбопровод на съдове за съхранение на опасни флуиди с вместимост над 5 m3 е задължително да се монтира дистанционно управляема спирателна арматура. Тази арматура трябва да може да се задейства от безопасна зона, осигурявайки безопасността при експлоатация.
Чл. 113 от Наредба за Устройството, Безопасната експлоатация и Техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Чл. 114 от наредбата предвижда задължителна инсталация за газсигнализация в помещения, където се експлоатират съдове за опасни флуиди. За експлозивни и запалими флуиди, при достигане на 20% от долната граница на възпламеняемост, се задейства звуков и светлинен сигнал, а при 40% - аварийно изключване на тръбопроводите. За токсични флуиди, същите проценти важат, но сигнализацията е свързана с концентрации, опасни за здравето на хората.
Подът под разглобяемите съединения и арматурите на съдовете за криогенни втечнени газове трябва да бъде изграден от негорим материал, за да се осигури безопасността на експлоатацията на тези съоръжения.
Чл. 116 от наредбата изисква средствата за измерване на технологичните параметри на флуидите в съдовете да бъдат защитени от външни въздействия, като висока температура, вибрации и агресивност на околната среда. Освен това, тези средства трябва да бъдат достъпни за безопасно обслужване.
Съгласно Чл. 117 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, съдовете, които се експлоатират през нощта, са задължени да разполагат със стационарна осветителна инсталация, предназначена за средствата за измерване. Това изискване цели осигуряване на безопасност и точност при работа с тези съоръжения в тъмната част на денонощието.
Помещенията, в които са монтирани съдове под налягане, трябва да имат самозатварящи се врати, постоянно действаща вентилация или аварийна вентилация, и да нямат въздухосмукателни отвори за вентилация на други помещения. Изключения се правят за помещения с въздух, разширителни съдове и хидрофори. Вентилацията трябва да осигурява определени норми за обмен на въздух, в зависимост от типа вентилация.
Вентилационната система на помещенията, в които са инсталирани съдове за флуиди от група 1, е задължително да отвежда изтеклия газ на безопасно място или да го насочва към инсталация за неутрализиране. Това е необходимо за осигуряване на безопасна експлоатация и предотвратяване на инциденти.
В помещенията с експлоатация на съдове за запалими флуиди е забранено: 1. Монтиране на източници на открит огън или искри. 2. Складиране на горими материали, несвързани с технологичния процес. 3. Преминаване на несвързани тръбопроводи, кабели и въздуховоди. 4. Наличие на сифони, открити шахти при съдове с по-тежки от въздуха газове. 5. Движение на моторни превозни средства без искрогасител.
Според чл. 121 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, помещенията с площ над 400 m2, в които се монтират стационарни метални съдове за съхранение на флуиди от група 1, трябва да имат минимум два изхода. Вратите на тези изходи трябва да се отварят навън и да нямат ключалки от вътрешната страна на помещението.
Стационарните метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове трябва да бъдат проектирани с якост, която да издържа на проектно налягане, не по-ниско от налягането на парите на флуида при 60 °С за съдове без защита от слънчеви лъчи и 50 °С за съдове с такава защита или монтирани подземно. Раздел IV, касаещ бутилковите инсталации, е отменен.
Член 122 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила на 18 юли 2023 г.
Член 123 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18.07.2023 г.
Член 124 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 125 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 126 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 127 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Чл. 128 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 129 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., с влизане в сила от 18 юли 2023 г.
Член 130 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 131 от Наредбата за Устройството, Безопасната експлоатация и Техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г. Тази отмяна е част от измененията в наредбата, касаещи защитата от корозия.
Чл. 132 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане изисква външните и, при необходимост, вътрешните повърхности на съоръженията, както и площадките и стълбите за обслужване, да бъдат защитени от корозия по подходящ начин през целия период на експлоатация.
Антикорозионните покрития на съоръженията под налягане трябва да притежават механична якост, пластичност, добра адхезия към метала, устойчивост на биологично въздействие, топлоустойчивост и влагоустойчивост. Тези характеристики са важни за запазването на покритието по време на монтажа и експлоатацията, както и за поемането на деформации при температурни колебания.
Съгласно Чл. 134 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, съдовете, които са монтирани подземно или полуподземно, както и тези, които са засипани с почва, пясък и подобни материали, трябва да бъдат защитени от корозия и електрокорозия. Начинът на защита се определя в инструкцията за употреба на съдовете.
Съдовете под налягане не могат да бъдат монтирани подземно или полуподземно, нито да бъдат засипвани с почва, пясък или подобни материали, освен ако това не е указано в инструкциите на производителя.
Според Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, електрохимичната защита на съда трябва да бъде активирана преди началото на експлоатацията му, но не по-късно от три месеца след неговото монтиране.
Чл. 137 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане задължава операторите да контролират електрохимичната защита по указанията в инструкцията за употреба или проекта на съоръжението. Всички изпитвания трябва да бъдат документирани.
Съгласно Чл. 138 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, не е разрешена експлоатацията на съдове, ако електрохимичната им защита е изключена. Това подчертава важността на електрохимичната защита за безопасната работа на съоръженията.
Чл. 139 от наредбата определя, че защитата от корозия на тръбопроводите за водна пара и гореща вода, както и на носещите им метални конструкции, трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. Тази наредба регламентира техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. В глава трета се разглеждат изискванията към пълначните станции, като заглавието е изменено с ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.
На територията на пълначните станции е разрешено да се изграждат сгради и съоръжения, които са свързани с процесите на получаване, съхраняване, пълнене и разтоварване на газ. Това изменение е в сила от 18 юли 2023 г.
Чл. 141 предвижда, че територията на пълначните станции трябва да бъде добре осветена и защитена от мълнии, за да се осигури безопасността на експлоатацията.
Според Чл. 142 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, осветлението в пълначните станции, които работят с експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди, трябва да бъде разположено извън взривоопасните зони. Изключение правят случаите, когато осветлението е с взривозащитено изпълнение.
Чл. 143 регламентира, че пълненето и изпразването на цистерни с газ трябва да се извършва на специално обособени площадки. Операторите на пълначните станции са задължени да запълват оборудването с газ в количества, определени от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) или Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID). Транспортирането, товаренето и разтоварването на оборудването под налягане също трябва да се извършва в съответствие с тези нормативни актове.
Член 144 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, в сила от 18 юли 2023 година.
Чл. 145 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Наредбата изисква пълначните станции, които работят с експлозивни, запалими или токсични флуиди, да бъдат оборудвани с газсигнализаторни инсталации. При достигане на определени концентрации на флуидите във въздуха (20% от долната граница на възпламеняемост за запалими флуиди и 20% от безопасната концентрация за токсични флуиди), системата трябва да задейства звуков и светлинен сигнал, за да предупреди за опасност.
Чл. 147 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда изисквания за площадките и местата за разтоварване на транспортируемо оборудване под налягане. Необходимо е да се осигурят бързи подстъпи за отдалечаване на автомобилите, лесен достъп за пожарни автомобили и линейки, ефективна защита на съоръженията от контакт с автомобили и безопасни разстояния между съседни места за пълнене.
Член 148 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, в сила от 18 юли 2023 година.
Чл. 149 регламентира изискванията за безопасност при монтаж на устройства на стационарни тръбопроводи, свързани с подвижни метални тръбопроводи или гъвкави шлангове за работа с експлозивни и токсични газове. На тръбопроводи за течна и газова фаза трябва да се монтират дистанционно управлявани клапани, ръчни бързо действащи кранове и възвратни клапани с цел предотвратяване на инциденти. Освен това, инсталации за отстраняване на газове също са задължителни.
Стационарните тръбопроводи за пълнене или разтоварване на цистерни трябва да се свързват с цистерната чрез подвижни метални тръбопроводи или гъвкави шлангове, които да издържат на налягане, равно или по-високо от максимално допустимото работно налягане на свързания тръбопровод. Освен това, материалите на тези тръбопроводи и шлангове трябва да са устойчиви на стареене, огъване, триене и въздействието на транспортирания флуид, а разрушаващото им налягане трябва да е поне 2,5 пъти по-високо от максимално допустимото работно налягане.
Според Чл. 151 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, местата за пълнене и разтоварване на цистерни, съдържащи експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди, трябва да бъдат оборудвани с инсталация за заземяване. Това включва заземяване на гъвкавите шлангове, металните тръбопроводи и самите цистерни.
В близост до местата за пълнене на цистерните е задължително да се монтират командни устройства, които позволяват дистанционно спиране на арматурата на тръбопроводите, както и на помпите или компресорите. Тази мярка е част от изискванията за безопасна експлоатация на съоръжения под налягане.
Член 153 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен, като отмяната е публикувана в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г. и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Според Чл. 154 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, апаратурата за пълнене на бутилки с флуиди от група 1 трябва да бъде проектирана така, че да предотвратява изтичането на флуид в случай, че устройствата за присъединяване на бутилките не са свързани.
На тръбопровода, захранващ апаратурата за пълнене на бутилки с газ, е задължително да бъде монтиран дистанционно управляван бързо действащ клапан. Този клапан трябва да има възможност за изключване и извън помещението, където се извършва пълненето.
На тръбопроводите, които свързват апаратурата за бутилиране с съдовете за съхранение на газ, е необходимо да се инсталират дистанционно управляван бързо действащ клапан и възвратен клапан. Тези елементи са важни за безопасността и ефективността на експлоатацията на съоръженията под налягане.
Чл. 156а от наредбата предвижда, че информацията за пълначните станции трябва да бъде вписана в информационно-комуникационната система на ДАМТН в срок от 10 дни след изграждането им, но преди да бъдат пуснати в експлоатация. Вписването става в регионалния отдел на ГД "ИДТН", след подаване на заявление от ползвателя, придружено от заверен инвестиционен проект. Пълначните станции подлежат на проверка съгласно чл. 278.
Чл. 156б от Наредбата определя, че редът за транспортиране, товарене, разтоварване, съхранение и пълнене на транспортируемото оборудване под налягане трябва да бъде регламентиран в инструкция на оператора. Инструкцията трябва да бъде изготвена в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) или Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).
Член 157 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., с влизане в сила на 18 юли 2023 г.
Член 158 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 159 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., с влизане в сила от 18 юли 2023 г.
Член 160 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., с влизане в сила от 18 юли 2023 г.
Член 161 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен, считано от 18 юли 2023 г., съгласно обнародвания текст в Държавен вестник, брой 61.
Член 162 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 163 от Наредбата за Устройството, Безопасната Експлоатация и Техническия Надзор на Съоръжения под Налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 164 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 165 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., с влизане в сила на 18 юли 2023 г.
Чл. 166 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г. Съответният член е част от глава четвърта, която се отнася до техническите изисквания, правила и норми при ремонтиране и преустройство на съоръжения под налягане.
На съоръженията под налягане, които са били преустроени по начин, довел до повишаване на работното налягане или температура, или промяна в конструкцията на елементите под налягане, преди пускането им в експлоатация е необходимо да се извърши оценяване на съответствието с изискванията на приложимата наредба.
Ремонтът на съоръженията под налягане, освен в специфичните случаи, трябва да се извършва по техническа документация, която включва обяснителна записка, изчисления, работни чертежи, данни за материалите, информация за безразрушителния контрол, изпитвания и изследвания, допустими нива на качество и списък на приложените стандарти.
Лицата, извършващи ремонт или преустройство на съоръжения под налягане, трябва да съставят и съхраняват техническо досие за минимум 10 години. То трябва да включва документация, одобрени процедури, правоспособност на персонала, сертификати за оценка на съединенията, протоколи от изпитвания и документи за краен контрол. При поискване, техническото досие трябва да бъде предоставено на служителите на ГД 'ИДТН'.
В техническата документация за съоръжения под налягане е необходимо да се вземат предвид всички фактори, осигуряващи безопасната им работа през целия период на експлоатация. Коефициентите на сигурност при проектирането не трябва да бъдат по-малки от тези в техническата документация за производството на съоръжението. При липса на известни коефициенти, трябва да се следват българските стандарти, които съответстват на хармонизираните европейски стандарти.
Техническата документация за ремонт на съоръжения под налягане трябва да отразява предназначението на съоръженията и предвидимите условия на експлоатация. Важно е да се вземат предвид фактори като налягане, температура, статично налягане, натоварвания от транспортни средства и природни явления, корозия и ерозия на материалите, изменения в свойствата на материалите и остатъчния ресурс на елементите. При проектирането трябва да се отчита вероятността от едновременно действие на различни натоварвания.
При определяне якостта на елементите на съоръжения под налягане, които се заменят или ремонтират, е необходимо да се спазват следните изисквания: 1. Якостта се определя по изчислителния метод от проектирането или по методи от българските стандарти. 2. Изчислителното налягане не трябва да е по-ниско от проектираното. 3. При съдове с отделни камери, дебелината на стената между тях трябва да отчита максималната разлика в наляганията. 4. Възможните комбинации на температура и налягане при работа трябва да бъдат взети под внимание. 5. Максималните напрежения и концентрацията на пиковите напрежения трябва да са в безопасни граници.
В техническата документация, свързана с устройството и безопасната експлоатация на съоръжения под налягане, е необходимо да се посочат три основни параметъра: проектният брой часове за работа на съоръжението при определена температура (за пълзене), проектният брой на работните цикли при определени стойности на напрежение (за умора) и прибавката за корозия, приета при проектирането.
Материалите за ремонт на съоръжения под налягане трябва да отговарят на специфични изисквания, включително подходящи свойства за експлоатация, химическа устойчивост, избягване на вредни влияния при контакт с различни материали и съответствие с българските или европейските стандарти. Допустимо е използването на материали от други държави, при условие че те са предвидени за съответните условия на работа.
Лицето, което извършва ремонт на съоръжения под налягане, е задължено да осигури и удостовери, че използваните материали отговарят на техническата документация, съгласно чл. 168, и да предостави удостоверение за специфичен контрол вид 3.1 или 3.2 по БДС EN 10204.
При извършване на ремонт на съоръжения под налягане е забранено използването на изпъкнали или бортовани дъна, както и на други профилни елементи, които са изработени чрез ръчни способи.
Чл. 177 от наредбата предвижда, че при наличие на опасност от изменение на свойствата на материала на детайла, което може да застраши безопасността на съоръжението под налягане, е необходимо да се извърши подходяща термична обработка на детайла.
Член 178 от наредбата забранява наплавяване с метал на дефекти на елементи под налягане, когато дълбочината на дефекта надвишава 10% от минимално допустимата дебелина на стената на елемента.
Чл. 179 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че неразглобяемите съединения на елементите под налягане трябва да се извършват в съответствие с одобрени процедури от нотифициран орган. Изпълнението на тези съединения трябва да се извършва от одобрен персонал или акредитирано лице, което е сертифицирано от Европейската организация за акредитация.
Оценяването и изпитванията без разрушаване на неразглобяемите съединения на ремонтираните съоръжения под налягане трябва да се извършват от акредитиран орган за контрол, който е член на Европейската организация за акредитация.
Чл. 181 от Наредбата определя изискванията за изпитвания без разрушаване на неразглобяемите съединения на ремонтирани съоръжения под налягане. Обемът и видът на изпитванията трябва да отговарят на техническата документация или на приложимите български стандарти. Критериите за оценка на годността на съединенията също трябва да съответстват на тези, използвани при производството на съоръжението, или на стандартите, ако производствените критерии не са известни.
Чл. 182 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане предвижда, че след ремонта на съоръженията под налягане е необходимо да се извърши краен контрол за установяване на съответствието с изискванията на наредбата и техническата документация. В случай, че краен контрол не може да се извърши след окончателното сглобяване, той може да се осъществи на подходящ етап от ремонта.
Чл. 183 от Наредбата предвижда, че при крайния контрол на съоръжения под налягане е необходимо да се извърши хидростатично изпитване на якост, като стойността на изпитвателното налягане трябва да съответства на тази в техническата документация. В случай че хидростатичното изпитване е вредно за съда, то може да бъде заменено с пневматично изпитване с въздух или инертен газ.
При пневматично изпитване на съоръжения под налягане е необходимо да се спазват следните изисквания: 1. Инсталиране на предпазен клапан на тръбопровода, за да се предотврати повишаване на налягането над изпитателното. 2. Поставяне на прегради в помещението за защита при разрушаване на елементи. 3. Разположение на спирателния орган, манометъра и присъстващите лица в защитени места. 4. Проверка на херметичността на съединенията след понижаване на налягането до работното.
Лицето, което извършва ремонт или преустройство на съоръжения под налягане, е задължено да спазва изискванията на съответните членове от наредбата. Освен това, всички изпитвания, извършвани по определени членове, трябва да бъдат документирани.
Чл. 185а от Наредбата, който е нов от 2014 г. и влязъл в сила от 01.01.2016 г., е отменен с ДВ, бр. 61 от 2023 г., и влиза в сила на 18.07.2023 г. Този член е част от глава пета, която се отнася до експлоатацията на съоръженията под налягане и съдържа общи изисквания.
Ползвателят на съоръжения под налягане е задължен да допуска тяхната експлоатация само след удостоверяване на съответствието им със съществените изисквания, което се извършва чрез декларация за съответствие и маркировка за съответствие, съгласно приложимите наредби по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Ползвателят на съоръжения под налягане има задължения за безопасна експлоатация, включително назначаване на отговорни лица, осигуряване на квалифициран персонал, поддържане на техническа изправност и документиране на обучението на обслужващия персонал. Той не трябва да допуска експлоатацията на съоръжения, които не отговарят на нормативните изисквания или не са регистрирани пред органите за технически надзор.
Съгласно Чл. 187а от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, периодите между провеждането на периодичното обучение не трябва да надвишават 24 месеца.
Отговорните лица по чл. 187, ал. 1, т. 1 имат задължения да изпълняват инструкцията за работа, да информират обслужващия персонал, да контролират изпълнението на инструкциите, да проверяват и удостоверяват сменния дневник, да не допускат експлоатацията на неизправни съоръжения и да съхраняват необходимото досие.
Чл. 189 от наредбата задължава ползвателя и ръководителя на предприятието, което експлоатира съоръжение под налягане, да осигурят извършването на всички необходими прегледи, обслужвания, ремонти и настройки на съоръжението и свързаните с него устройства, според изискванията на производителя и инвестиционния проект. Резултатите от тези дейности трябва да бъдат записвани в ремонтен дневник.
Ползвателят на съоръжения под налягане е длъжен да включи в инструкцията за работа изисквания за безопасност, които да обхващат задачите и отговорностите на обслужващия персонал, реда за пускане и спиране на съоръженията, процедурите за външен оглед и проверки, както и действията при аварии. Инструкцията трябва да предвижда и условията, при които експлоатацията трябва да се преустанови.
Ръководителят на предприятието е задължен да осигури наличието на инструкция за работа и технологична схема за свързване на съоръженията под налягане. Лицата, които обслужват тези съоръжения, трябва да са запознати и да спазват изискванията на инструкцията.
Чл. 192 от Наредбата забранява извършването на ремонт и притягане на разглобяеми съединения на съоръжения под налягане, когато налягането е по-високо от 0,3 МРа.
Член 193 от Наредбата изисква манометърът, който контролира процеса в съоръжения под налягане, да притежава валидни знаци, удостоверяващи извършена първоначална или последваща метрологична проверка, съгласно Закона за измерванията. Втората алинея на член 193 е отменена с измененията от 2023 г.
Чл. 193а постановява, че при контрол на технологичен процес в съоръжение под налягане с помощта на средство за измерване на налягане или температура, което не попада в обхвата на Наредбата за средствата за измерване, е необходимо това средство да притежава валиден сертификат за калибриране от акредитирана лаборатория. Тази разпоредба е в сила от 18.07.2023 г.
Член 194 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, в сила от 18 юли 2023 година.
Ползвателят и ръководителят на предприятието, което експлоатира съоръжения под налягане, са задължени да извършват наблюдение и периодичен контрол на метала на елементите, работещи при определени температури. Контролът е задължителен за елементи, изработени от различни видове стомана, при температури от 450°С до 550°С. Наблюдението и контролът трябва да се извършват по утвърдена инструкция от ръководителя на предприятието.
Ползвателят и отговорните лица за безопасна експлоатация не трябва да позволяват използването на съоръжения под налягане при условия, които не съответстват на инструкциите на производителя, включително параметри и флуиди.
Ползвателят не може да експлоатира съоръжения под налягане, ако са изтекли сроковете за експлоатация или работните цикли, определени от производителя. Водотръбните котли могат да продължат да се експлоатират след изтичането на тези срокове, ако е проведена експертиза на остатъчния ресурс с положителен резултат, съгласно БДС EN 12952-4. Експертизата трябва да бъде извършена от акредитиран орган по БДС EN 12952-4.
Преди влизането на хора в съоръженията под налягане е необходимо те да бъдат почистени от работния флуид, особено ако той е експлозивен или запалим, като се използва инертен газ за продухване. След това трябва да се продухат с въздух до достигане на концентрация на кислород от най-малко 20,9 обемни процента. Съоръженията трябва да бъдат отделени от други чрез поставяне на глухи фланци. Процесът на отстраняване на флуида и измерването на кислорода трябва да бъде документиран.
Ползвателят и отговорните лица за безопасната експлоатация на съоръжения под налягане трябва да прекратят работата на съоръжението в следните случаи: 1) при повишаване на налягането над максимално допустимото с повече от 10%; 2) при повишаване на температурата над максимално допустимата; 3) при неизправност на устройствата за ограничаване на налягането; 4) при откритие на пукнатини или повреди; 5) при повреда на манометъра; 6) при недопустимо отклонение от нормалния технологичен режим; 7) при пожар или природни бедствия; 8) в предвидените в инструкциите случаи.
Лицата, които обслужват съоръжения под налягане, имат задължението да извършат оглед и функционални проверки на съоръжението при постъпване на смяна. Резултатите от проверките трябва да бъдат записани в сменен дневник.
Наредбата задължава ползвателя, ръководителя на предприятието и отговорното лице за безопасната експлоатация на съоръжения под налягане да осигурят проверка на настройката на предпазните клапани преди първото им пускане и периодично, в определени от производителя интервали. Интервалите за проверки варират от 6 до 24 месеца в зависимост от условията на работа на съоръженията. След проверки, клапаните трябва да бъдат защитени от самоволно изменение и да се състави протокол с подробности за извършената проверка.
Чл. 202 от Наредбата предвижда, че проверката на настройката на предпазните клапани трябва да се извършва от квалифицирани лица, които разполагат с необходимите стендове и писмена методика. Методиката трябва да включва информация за приложението, мерките за безопасност, последователността на действията, условията за извършване на проверката, необходимите технически средства, интервалите за калибриране на измервателните средства (не по-големи от 2 години), допустимите отклонения и документите, удостоверяващи проверката.
Ползвателите и отговорните лица за безопасната експлоатация на котлите са задължени да извършват проверки на вътрешните и външните повърхности на съоръженията под налягане поне веднъж на 12 месеца. Проверяват се дефекти, повреди от корозия или ерозия, пукнатини и други недопустими отклонения. Установените проверки се удостоверяват с протокол, който се съхранява в досието.
Обслужващият персонал е задължен да не оставя котела без постоянно наблюдение, докато горенето не бъде прекратено и горивото не бъде отстранено. Котлите със зидария трябва да се наблюдават, докато налягането в парните котли не спадне до атмосферното налягане.
Чл. 205 от Наредбата определя условията за работа на котли с работно налягане до 1,3 МРа и топлинна мощност до 1000 kW. Не се допуска възлагане на обслужващия персонал задължения, които не са включени в инструкцията за работа. Котлите могат да работят без постоянно наблюдение, ако производителят го е предвидил и ако са оценени за съответствие с изискванията на наредбата, както и ако са правилно инсталирани, поддържани и използвани по предназначение.
Чл. 206 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане изисква персоналът на котлите да има аудиовръзка с Главна дирекция 'Пожарна безопасност и защита на населението' и с производствените места за потребление на парата. Персоналът на котлите утилизатори трябва да има също така връзка с мястото на монтиране на източника на топлината.
Ползвателят и отговорните лица за безопасната експлоатация на котлите, както и обслужващият персонал, са задължени да осигурят, че в котелното помещение не се съхраняват ненужни материали и предмети. Също така, не трябва да се допускат лица, които не са свързани с безопасното функциониране на котлите.
Обслужващият персонал е задължен да извършва проверка на манометрите на котела и на други средства за измерване, защитни устройства, сигнализации и блокировки най-малко веднъж на смяна. Проверката трябва да се извършва за наличието на неизправности или повреди, които са видими с невъоръжено око.
Обслужващият персонал е задължен да проверява нивопоказателите на котлите с различно работно налягане. За котли с налягане до 1,6 МРа проверката трябва да се извършва два пъти на смяна, за налягане над 1,6 МРа до 4,0 МРа - два пъти на денонощие, а за налягане над 4,0 МРа - в срокове, определени в инструкцията за работа. Нивопоказателите с непряко действие трябва да се проверяват по ред и срокове, посочени в инструкцията за работа.
Обслужващият персонал е задължен да проверява изправността на предпазните клапани на котли с различно работно налягане. Преди стартиране на котела, клапаните трябва да бъдат продухвани. За котли с налягане до 1,6 МРа проверките се извършват веднъж на смяна, за налягания между 1,6 и 4,0 МРа - веднъж на ден, а за налягания над 4,0 МРа - в срокове, определени от инструкцията. Проверките на импулсните предпазни клапани също се извършват по указания в инструкцията. За котли с налягане над 1,6 МРа проверките трябва да се правят в присъствието на отговорното лице за безопасна експлоатация.
Обслужващият персонал е задължен да проверява редовно изправността на резервните устройства за захранване с вода на котлите. Проверката се извършва по следния начин: котли с налягане до 1,6 МРа - поне веднъж на смяна; котли с налягане от 1,6 до 4,0 МРа - поне веднъж на денонощие; котли с налягане над 4,0 МРа - според указанията в инструкцията за работа.
Ползвателят и отговорното лице за безопасната експлоатация на котела са задължени незабавно да прекратят експлоатацията на котела при определени условия, включително понижаване или повишаване на нивото на водата, прекъсване на функционирането на нивопоказатели и захранващи устройства, изгасване на факела в котли с камерно изгаряне и запалване на сажди в газоходите.
Ползвателят и обслужващият персонал са задължени да прекратят експлоатацията на котела, ако се установят малки пропуски на пара или вода, рязко влошаване на качеството на захранващата вода или в други случаи, указани в инструкцията за работа.
Обслужващият персонал на котлите е задължен да води записки в сменния дневник относно проверките на техническото състояние на котлите и съоръженията, аварийни спирания, както и заявки за ремонти. Лицето, отговорно за безопасната експлоатация, трябва ежедневно да удостоверява с подпис, че е запознато с тези записи.
Ползвателите на стационарно монтирани метални съдове, работещи под налягане, са задължени да извършват проверки на вътрешните и външните повърхности на съдовете на всеки 24 месеца, независимо от извършените периодични технически прегледи. Проверяват се за дефекти, повреди от корозия или ерозия, пукнатини и други недопустими отклонения. Също така, се проверява изправността на устройствата за безопасност и изолацията. Специални проверки се извършват за съдове с външна изолация за съхранение на криогенни газове.
Проверки по чл. 215 се извършват по утвърден график от длъжностни лица с техническо образование и обучение. Допуска се проверки да се извършват и от лица, с които ползвателят е сключил договор, при условие, че техният персонал също отговаря на изискванията.
Съгласно Чл. 217 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, след извършените проверки по Чл. 215, трябва да се съставят протоколи. Тези протоколи се съхраняват в досието на съоръжението.
Чл. 218 от Наредбата позволява замяна на вътрешната проверка на съоръжения под налягане с измерване на дебелините на елементите и изпитване без разрушаване на неразглобяемите съединения. Критериите за оценка на годността на съединенията трябва да съответстват на тези, използвани при производството на съда или на приложимия български стандарт, ако производствените критерии не са известни. Измерванията и изпитванията трябва да се извършват от акредитиран орган за контрол.
Ползвателят, лицето, отговорно за безопасната експлоатация на съда, и обслужващият персонал са задължени да прекратят незабавно експлоатацията на съда при спадането на нивото на течността под допустимото в съдове с температура над 450°С и при пропуски на флуиди от група 1. Също така, те трябва да спрат експлоатацията в срокове, определени в инструкцията за работа, при неизправност на сигнализация, малки пропуски от група 2, прекъсване на манометрите, влошаване на качеството на водата и в други случаи, посочени в инструкцията.
Ползвателят и ръководителят на предприятието са отговорни за извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и подвижните стоманени тръбопроводи. Прегледите трябва да се правят на всеки два месеца, а хидростатичното изпитване - веднъж годишно, с резултати, записвани в протоколи. Изпитванията трябва да се извършват от квалифицирани лица, а налягането за изпитване е 1,20 пъти максималното работно налягане. Използването на шлангове след изтичане на срока им за експлоатация е забранено.
Чл. 221 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила на 18 юли 2023 г.
Член 222 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влезе в сила на 18 юли 2023 г.
Обслужващият персонал на съоръжения под налягане е задължен да извършва периодични проверки на техническото състояние на съда, изправността на средствата за измерване и безопасност, наличието на дефекти и показанията на измервателните уреди. Откритите неизправности и данни от проверките се записват в сменния дневник, включително аварийни спирания и причините за тях.
Член 224 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила на 18 юли 2023 г.
Член 225 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, и влиза в сила от 18 юли 2023 година.
Чл. 226 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен, с влизане в сила от 18 юли 2023 г., съгласно обнародването в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г.
Член 227 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 228 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г. Също така, раздел V, който се отнася за експлоатацията на пълначни станции, е отменен.
Член 229 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, в сила от 18 юли 2023 година.
Член 230 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 231 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, в сила от 18 юли 2023 година.
Член 232 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., като изменението влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 233 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 234 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, в сила от 18 юли 2023 година.
Чл. 235 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 236 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 237 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, и влиза в сила от 18 юли 2023 година.
Чл. 238 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., като изменението влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 239 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18.07.2023 г.
Член 240 от Наредбата за Устройството, Безопасната експлоатация и Техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 61 от 2023 г., и влиза в сила от 18 юли 2023 г.
Член 241 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., в сила от 18 юли 2023 г.
Член 242 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 г., с в сила от 18.07.2023 г. Раздел VI, който касае експлоатацията на тръбопроводи за водна пара и гореща вода, вече не е в сила.
Член 243 от наредбата изисква персоналът, обслужващ тръбопроводите за водна пара и гореща вода, да извършва проверки на изправността на измервателните средства, защитите, сигнализациите и блокировките. Тези проверки трябва да се осъществяват най-малко веднъж на смяна и да включват само средства, които са достъпни за визуален контрол.
Обслужващият персонал е задължен да проверява изправността на предпазните клапани при всяко пускане на тръбопроводите и периодично по време на експлоатация. Проверките са с различна честота в зависимост от работното налягане на тръбопроводите: веднъж на смяна за налягане до 1,6 МРа, веднъж на денонощие за налягане от 1,6 до 4,0 МРа и в срокове, определени в инструкцията за работа, за налягане над 4,0 МРа. За клапани без устройство за принудително отваряне, проверката на изправността и настройката се извършва по специфични изисквания.
Чл. 245 от наредбата изисква обслужващият персонал да извършва проверки на тръбопроводите поне веднъж на смяна. Проверките трябва да обхващат наличието на пропуски, състоянието на арматурата, уплътненията, фланцовите съединения, предпазните устройства, опорите и подвеските, както и състоянието на заварените и разглобяемите съединения и положението на реперните точки.
Обслужващият персонал е задължен да записва резултатите от извършените проверки, свързани със съоръжения под налягане, в дневника, определен в чл. 200 от наредбата. Тези проверки са описани в чл. 243 - 245.
Чл. 246а от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя изискванията за обслужване на тръбопроводи. За тръбопроводи за пара, скоростта на загряване не трябва да надвишава 60 °С/мин за въглеродни стомани и 40 °С/мин за легирани стомани. За тръбопроводи за гореща вода, загряването не трябва да е по-високо от 300 °С/час. Налягането трябва да се повишава само след пълно подгряване. При хидравличен удар, подаването на пара се спира до отстраняване на кондензата. Охлаждането на тръбопроводи от легирани стомани не трябва да надвишава 40 °С/мин.
Ползвателят и обслужващият персонал на тръбопровода са задължени незабавно да прекратят експлоатацията му при възникване на недопустими измествания в опорно-окачващата система или при появата на хидравлични удари в тръбопровода за пара. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността при експлоатацията на съоръжения под налягане.
Чл. 248 от Наредбата регламентира изискванията за качеството на захранващата и котловата вода в котли с мощност над 0,51 МW и в топлообменници с температура на водата над 90°С. Водата трябва да отговаря на изискванията на производителя, посочени в техническата документация. Ако производителят не е определил качествени изисквания, то водата трябва да съответства на изискванията в приложение № 7.
Според Чл. 249 от Наредбата, допустимата дебелина на накипа върху нагревните повърхности на котлите и топлообменниците се определя от производителя. В случай, че производителят не е определил такава дебелина, ползвателят е задължен да прекрати експлоатацията на съоръженията, ако дебелината на накипа достигне 1 mm.
Член 250 от наредбата забранява захранването на съоръженията с вода, която не отговаря на стандартите за качество. Освен това, експлоатацията на котли и топлообменници с дебелина на накипа над 1 mm е недопустима.
Ползвателят на съоръжение под налягане е длъжен незабавно да уведоми регионалния отдел на ГД "ИДТН" при авария или злополука. Той трябва да предприеме мерки за помощ на пострадалите и за предотвратяване на по-нататъшното развитие на аварията. Обстановката при аварията трябва да остане непроменена до пристигането на служителите на ГД "ИДТН", освен ако това не е опасно. При необходимост от промяна, ползвателят трябва да предостави писмена справка за направените изменения.
Служителите на ГД 'ИДТН' имат задължението да обследват причините за възникналите аварии или злополуки, като съставят протокол с резултатите от обследването. Тази наредба включва общи изисквания за техническия надзор на съоръжения под налягане.
Наредбата определя органите за технически надзор на съоръжения под налягане, включително председателя на ДАМТН и лицензирани лица и структури. Техническите прегледи на транспортируемо оборудване под налягане се извършват от нотифицирани органи, съгласно специфични изисквания.
Обектите с съоръжения под налягане трябва да бъдат изградени по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор. Проектите трябва да отговарят на Наредба № 4 от 2001 г. и подлежат на заверяване на проектните части, свързани с монтирането на съоръженията. Органите за технически надзор извършват експертиза на проектите в срок от 14 до 30 дни, в зависимост от броя на съоръженията. При установяване на несъответствия, има срок за отстраняване на проблемите. Заверяването на проектите се извършва с подпис и щемпел, при спазване на изискванията на наредбата.
Съоръженията под налягане, за които няма специфични наредби, трябва да се произвеждат по конструкторска документация, заверена от органите за технически надзор. Тази документация включва обяснителна и изчислителна записка, конструктивни чертежи, данни за материали и устройства, контрол без разрушаване, инструкции за монтаж и експлоатация, както и технологична схема. Органите за технически надзор имат срок от 14 дни да заверят документацията и да проверят съответствието с изискванията на наредбата.
Чл. 256 регламентира условията за ремонт на съоръжения под налягане, който трябва да бъде извършен по техническа документация, заверена от органите за технически надзор. Срокът за проверка на съответствието е 14 дни. Ако съоръжението е произведено преди влизането в сила на наредбата, документацията ще бъде проверена и заверена съгласно нормативните актове, валидни по времето на производството.
Ползвателите на съоръжения под налягане са задължени да ги регистрират пред органите за технически надзор след монтиране, но преди пускането им в експлоатация. Регистрацията се извършва в зависимост от типа на надзора: в регионалните отдели на ГД "ИДТН" за съоръжения, подлежащи на надзор от определен орган, или пред избран от тях орган за съоръжения с друг вид надзор. Член 257, алинея 4 е отменен.
Регистрирането на съоръжения под налягане се извършва с писмено заявление от ползвателите, в което се посочват идентифициращи данни за ползвателя, мястото на експлоатация и информация за производителя. Към заявлението се прилагат различни документи, в зависимост от наличието на наредби по ЗТИП, включително ревизионна книга, проектна документация, декларации за съответствие и сертификати. Декларацията за съответствие не е необходима за стационарни съоръжения, които са били регистрирани преди влизането в сила на новите наредби.
Чл. 259 от наредбата предвижда, че органите за технически надзор разглеждат заявленията за регистриране на съоръжения под налягане и представените документи в срок от 14 дни. Ако не бъдат намерени непълноти или несъответствия в документите, съоръжението се регистрира. В случай на отказ за регистрация, той трябва да бъде мотивиран писмено.
Ползвателят на съоръжение под налягане е задължен да уведомява органа за технически надзор за всяко преустройство на съоръжението. При уведомлението, той трябва да представи обяснителна записка за извършените промени, техническата документация за преустройството, удостоверения за качеството на използваните материали и декларация за съответствие, когато е приложимо.
Новият ползвател на съоръжение под налягане е задължен да уведоми органа за технически надзор за промяната в срок от 10 дни след настъпването ѝ. Уведомлението трябва да бъде отправено към органа, който е регистрирал съоръжението.
Ползвателят на съоръжение под налягане има право да промени лицето, което осъществява техническия надзор, като е длъжен да регистрира съоръжението пред новото лице и да му предостави досието. При промяна ползвателят трябва да отправи писмено искане до предишното лице за предоставяне на досието, което то е длъжно да предостави в срок от 7 дни.
Ползвателят на съоръжение под налягане е задължен да уведоми органа за технически надзор за бракуване или неексплоатация на съоръжението, ако то не е използвано повече от 12 месеца. Уведомлението трябва да бъде подадено в 10-дневен срок от настъпването на събитието.
Чл. 264 от наредбата задължава органите за технически надзор да уведомяват ГД "ИДТН" всяка година до 31 януари за регистрираните и снетите от регистрация съоръжения под налягане, както и за общия брой на регистрираните съоръжения.
Чл. 265 определя задълженията на органите за технически надзор относно извършването на технически прегледи на съоръженията под налягане. Прегледите включват първоначални, периодични, периодични с изпитване на якост и специални прегледи при определени условия. Периодичните прегледи трябва да се извършват на различни интервали в зависимост от типа на съоръжението. Ползвателите са задължени да подават писмени заявления за прегледите, а сроковете за тяхното извършване са регламентирани. Освен това, органите за технически надзор могат да извършват проверки и при наличие на определени условия, като например аварии или изтекли срокове за прегледи. Сроковете за прегледи могат да бъдат удължавани при определени условия и с мотивирано заявление от ползвателя.
Ползвателят на съоръжения под налягане е задължен да предостави на органа за технически надзор необходимите калибрирани средства за измерване, технически средства, инструменти, електроенергия, лични предпазни средства и персонал за извършване на техническите прегледи.
Чл. 267 от Наредбата определя целите и процедурите за техническите прегледи на съоръжения под налягане. Техническите прегледи проверяват съответствието на съоръженията с установените документи и изисквания. Органите за технически надзор извършват външни и вътрешни огледи, проверки на маркировка за съответствие и изпитвания на якост. След всеки преглед се поставя стикер с информация за съоръжението и следващия преглед. Информацията за извършените дейности се въвежда в компютризирана система на ДАМТН.
Чл. 268 от Наредбата предвижда, че при техническия преглед на съоръжения под налягане, които са оценени за съответствие, не е необходимо да се извършва вътрешен оглед и изпитване на якост, ако са изпълнени определени условия. Първо, ако крайният контрол е включвал изпитване на якост в сглобен вид и от него не са изминали повече от 12 месеца. Второ, ако при външния оглед не са открити дефекти, които засягат безопасността. Трето, ако не са извършвани ремонти или разглобяване на съединенията след крайния контрол.
Чл. 269 определя условията за провеждане на техническите прегледи на съдове под налягане. Когато не може да се извърши вътрешен оглед поради наличието на вътрешни устройства или покрития, той се заменя с хидростатично изпитване. Ако хидростатичното изпитване е невъзможно, може да се проведе пневматично изпитване. Всички изпитвания трябва да се извършват след проверка на дебелината на стените и без разрушаване на заваръчните шевове. Оценката на резултатите е задължително да се извършва от акредитиран орган. За изолирани съдове за криогенни газове се извършва само външен оглед, а за определени типове топлообменници техническите прегледи следват указанията на производителя.
Член 270 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародвано решение в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, в сила от 18 юли 2023 година.
Член 271 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2023 година, като влизането в сила на отменената разпоредба е на 18 юли 2023 година.
Член 272 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е изменен през 2014 г. и отменен през 2023 г. с влизане в сила на отменителната разпоредба на 18.07.2023 г.
Чл. 273 определя изискванията за външен оглед на съоръжения под налягане. Проверката включва оценка на съответствието с документацията, наличието на удостоверения за безопасност, визуален оглед за дефекти, проверка на свързващи елементи и устройства за безопасност, както и състоянието на електрохимичната защита и заземителната инсталация. За съдове, монтирани подземно, проверките могат да бъдат опростени при наличие на документи, удостоверяващи целостта на антикорозионното покритие. Резултатите от огледа се считат за удовлетворителни, ако не са установени несъответствия или дефекти.
Чл. 274 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя задълженията на ползвателя при извършване на вътрешен оглед на съоръжения под налягане. Ползвателят трябва да осигури прекратяване на експлоатацията, охлаждане до околната температура, отстраняване на работния флуид, поставяне на глухи фланци, почистване, продухване с инертен газ или въздух, снемане на изолации и демонтиране на пречки за визуален контрол. Вътрешният оглед включва визуална проверка на елементите и заварките за повреди. При съмнения за повреди е необходимо извършване на безразрушителен контрол. Резултатите от огледа са удовлетворителни, ако няма несъответствия с техническата документация. Ползвателят може да поиска замяна на вътрешния оглед с безразрушителен контрол, осъществен от акредитиран орган.
Наредбата определя условията за изпитване на якост на съоръженията под налягане. Изпитването се извършва хидростатично с вода или инертна течност, като се спазват температурни ограничения. Хидростатичното изпитване може да бъде заменено с пневматично при определени условия, описани в текста. Налягането на изпитване зависи от документацията на производителя и от годината на пускане на съоръжението на пазара. Продължителността на изпитването е свързана с дебелината на стената на съоръжението. Успешното изпитване се потвърджа при липса на разлики в налягането и видими повреди.
След извършване на първоначалния технически преглед, органите за технически надзор заверяват ревизионната книга и издават акт, който включва вида на проверките, резултатите, заключение за годността на съоръжението, разрешение или отказ за пускане в експлоатация и срок за периодичен преглед. Актът се предоставя на ползвателя срещу подпис.
Чл. 277 от наредбата описва задълженията на органите за технически надзор относно записването на резултатите от техническите прегледи на стационарни съоръжения под налягане. Те трябва да попълнят ревизионен акт, включващ констатирани неизправности, заключение за годността на съоръжението за експлоатация и срок за следващия преглед. Ползвателите са задължени да предоставят ревизионните книги при поискване. В случай на установяване на негодност за експлоатация, органите трябва да уведомят съответния регионален отдел в срок от два дни.
Служителите на ГД "ИДТН" извършват проверки преди пускането в действие на пълначни станции и котелни централи. Проверяват се: съответствието със заверения проект, наличието на квалифициран персонал, организацията за безопасна експлоатация и регистрацията на съоръженията с извършен първоначален технически преглед.
Наредбата регламентира устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане. Служителите на ГД "ИДТН" извършват периодични и внезапни проверки на пълначни станции, котелни централи и обекти с такива съоръжения. Периодичните проверки се извършват на три години за до 10 съоръжения, на две години за 11-50 съоръжения и ежегодно за над 50 съоръжения. Внезапни проверки се правят по сигнали или жалби. Проверките обхващат външен оглед, правоспособност на персонала, организация на безопасна експлоатация, документация и регистрация на съоръженията.
Служителите на ГД "ИДТН" изготвят протокол след проверки на съоръжения под налягане. Протоколът съдържа констатирани неизправности и нарушения, заключение за годността на обектите за безопасна експлоатация, разрешение или отказ за пускане в експлоатация на пълначни станции, както и принудителни административни мерки по Закона за техническите инспекции и проверки.
Служителите на ГД "ИДТН" могат да разпореждат спиране на експлоатацията на съоръжения под налягане при наличие на определени условия, включително непредставяне на регистрация, липса на технически преглед, удостоверение за безопасност, несъответствие с нормативни изисквания, повреди, изтичане на срок за експлоатация и други. След отстраняване на проблемите, експлоатацията може да бъде възобновена с писмена заповед.
Чл. 282 от наредбата предвижда, че органите за технически надзор и ползвателите на съоръженията под налягане трябва да съставят и съхраняват досие за всяко съоръжение до неговото бракуване. Досието трябва да съдържа документи от регистрацията, актове за технически прегледи, чертежи, изчисления, протоколи от изпитвания, експертизи на остатъчния ресурс и други предвидени документи.
Лицата, кандидатстващи за вписване в регистъра за поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения под налягане, трябва да имат нает персонал с необходимото образование и квалификация. Изискванията включват наличие на лице с висше техническо образование, заварчик с правоспособност, специалисти с професии, свързани с енергийни съоръжения, и наличие на конкретни машини и инструменти. Допуска се и персонал без трудово правоотношение, при условие че притежават необходимата квалификация. Изпълнението на функциите на персонала трябва да бъде описано в длъжностните характеристики.
Чл. 284 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане определя процедурата за подаване на заявление от лица, които желаят да експлоатират съоръжения под налягане. Заявлението се отправя до председателя на ДАМТН и трябва да съдържа информация за дейностите, типовете и техническите характеристики на съоръженията. Към заявлението се прилагат документи, включително списък на персонала, документи за образование и квалификация, нормативни актове и стандартите, процедурите за работа, списък на уредите и документ за платена държавна такса.
Наредбата регламентира процедурата за проверка и регистрация на съоръжения под налягане, включително срокове за представяне на документи и извършване на проверки от служителите на ГД "ИДТН". Заявителите трябва да представят необходимите документи в срок от 15 дни, а при липса на документи - в срок до 1 месец. След успешна проверка, служителите извършват проверка на място в срок от 15 дни. Резултатите от проверките се записват в протокол, който се представя на председателя на ДАМТН. В случай на отказ за регистрация, заявителят е уведомен с мотиви. Наредбата определя и специфични изисквания и определения за различни видове съоръжения под налягане, както и преходни разпоредби за съществуващи съоръжения и лица, извършващи поддържане и ремонти.
Тази наредба определя основните термини и дефиниции, свързани с безопасната експлоатация на съоръжения под налягане. Включва определения за 'съд', 'котел', 'парен котел', 'водогреен котел', 'трубопровод', 'предпазен клапан', 'ограничителни устройства', 'ремонт', 'поддържане', 'транспортируемо оборудване под налягане', 'цистерни', 'резервоари', 'предприятие', 'котелна централа' и други. Всички термини са свързани с изискванията за безопасност и технически надзор на съоръженията под налягане.
Съоръженията под налягане, които са пуснати в експлоатация преди влизането в сила на наредбата, трябва да отговарят на документацията на производителя и/или на заверената проектна документация от органите за технически надзор, включително налягането, при което се изпитват.
Според §4 от преходните и заключителни разпоредби, в срок от 6 месеца след влизането в сила на наредбата, монтажът на съоръженията под налягане и изграждането на пълначни станции могат да се извършват по проекти, които са били заверени от органите за технически надзор преди влизането на наредбата в сила.
Лицата, които преди влизането в сила на наредбата са регистрирани като извършващи поддържане, ремонтиране и/или преустройване на съоръжения под налягане, имат срок от две години след влизането в сила на наредбата, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 283.
Параграф §8 от наредбата установява, че член 185а и член 285, алинея 7 влизат в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 347 от 20 декември 2012 г., което е за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 1 януари 2013 г.
Параграф 13 указва, че наредбата влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на точка 10, която влиза в сила на 1 април 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 143 от 13 юли 2018 г., което изменя нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 20 юли 2018 г.
Параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 99 от 10 юли 2023 г. посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Постановление № 99 изменя и допълва Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, приета с Постановление № 164 на Министерския съвет от 2008 г. Обнародването е в брой 61 на Държавен вестник от 2023 г., а влизането в сила е на 18 юли 2023 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". В приложението са описани условията и изискванията за съоръжения, работещи под налягане, включително различни видове съдове и тръбопроводи. Определени са допустимите стойности на напрежението за различни материали. Приложенията, свързани с техническите спецификации и изисквания, са актуализирани и част от тях са отменени. Изискванията към качеството на водата за захранване на котли и топлообменници също са посочени, с конкретни допустими стойности за различни показатели.