Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда техническите изисквания и правилата за безопасна експлоатация на ацетиленови уредби, които произвеждат ацетилен чрез реакция на калциев карбид и вода. Включва изисквания за инсталации и съоръжения, свързани с ацетилена, като генераторни станции, преносими генератори, бутилкови инсталации и пълначни станции. Съоръженията включват ацетиленопроводи, предпазни устройства, маркучи и горелки.
Наредбата не се прилага за инсталации, които произвеждат ацетилен не от калциев карбид, за инсталации с производство под 0,5 кг ацетилен от калциев карбид, за инсталации за химическо преработване на ацетилен, за инсталации за осветление и отопление, както и за инсталации на транспортни средства или за научноизследователски цели. Освен това, наредбата не важи за устройства, за които вече съществуват влезли в сила наредби по ЗТИП.
Чл. 2а от наредбата посочва, че ако устройството на ацетиленовите инсталации и свързаните с тях съоръжения отговаря на българските стандарти, то се счита, че изпълнява техническите изисквания, правилата и нормите на наредбата. Тази разпоредба е част от глава втора, която се фокусира върху изискванията към устройството на ацетиленовите инсталации и съоръженията.
Чл. 3 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби определя основните изисквания към конструкцията на технологичните съоръжения на ацетиленовите инсталации. Те включват: отстраняване на въздуха и ацетилено-въздушната смес преди пускане, осигуряване на възможност за преглед и контрол, предотвратяване на искрообразуване, осигуряване на плътност, контрол на наляганията и температурите, надеждно заземяване и предотвратяване на вакуум.
Чл. 4 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предписва, че технологичните съоръжения на ацетиленовите инсталации за ниско и средно налягане трябва да бъдат защитени от обратен удар на пламъка и от проникване на кислород и въздух. За инсталациите за високо налягане е необходимо да се осигури защита от разпространяване на взривното разпадане на ацетилена.
Конструкцията на основните технологични съоръжения на ацетиленовите инсталации трябва да бъде проектирана така, че да предотвратява възможността за възникване на екзотермични реакции, които могат да доведат до взривно разпадане и полимеризация на ацетилена при нормални работни условия на налягане и температура.
Ацетиленовите инсталации трябва да бъдат изработени от материали, които са устойчиви на механично и топлинно натоварване, корозия и опасни реакции с технологичните продукти, получавани при производството на ацетилен.
Материалите, използвани за изработване на елементите на ацетиленовите инсталации, трябва да бъдат с удостоверение за качество, издадено от производителя. Това удостоверение потвърдява, че материалите отговарят на необходимите стандарти и изисквания.
Чл. 8 от наредбата определя забранените материали за изработване на елементи на ацетиленови инсталации, които имат контакт с ацетилен. Забранени са мед и медни сплави с мед над 65%, сплави с мед за големи повърхности, алуминий в контакт с ацетилен с примеси, сив и ковък чугун с недостатъчна якост, неустойчиви материали на разтворители, сребро, живак, магнезий (с изключение на антикорозионни покрития) и стъкло (с изключение на защитени наблюдателни стъкла).
Чл. 9 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби определя изискванията за запояване. Допуска се използването на сребърни сплави със съдържание на сребро до 41% и мед до 20%, при широчина на запоявания шев не по-голяма от 0,3 мм. Ако шевът е по-широк от 0,3 мм или е на недостъпно за контрол място, съдържанието на сребро в сплавта не трябва да надвишава 25%.
Чл. 10 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда, че уплътняващите материали за разглобяемите съединения трябва да се избират в зависимост от предназначението им. При избора се вземат предвид налягането, механичното натоварване, топлинното и химическото въздействие, както и взаимното влияние на допиращите се материали.
Чл. 11 от Наредбата определя изискванията за якост и дебелина на стените на ацетиленовите генератори. Генераторите за ниско налягане трябва да бъдат проектирани за налягане, което е поне 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане, докато генераторите за средно и високо налягане трябва да имат якост за налягане от 0,23 МРа. Минималната дебелина на стените на генераторите е 1,5 мм, с възможност за намаление до 1,25 мм, при условие че повърхностите са поцинковани.
Вътрешната повърхност на бункера за карбид на генератор от тип "карбид във вода" е задължително да бъде покрита с материал, който предотвратява искрообразуването по време на експлоатация, обслужване, поддържане и ремонт на уредбата.
Наредбата определя максимално допустимите температури за различни компоненти на ацетиленовите генератори. Температурата на водата в генератора не трябва да надвишава 80°C. При генератори, работещи по "мокър способ", температурата на ацетилена на изхода не трябва да е над 100°C. За генератори, работещи по "сух способ", температурата на ацетилена на изхода е ограничена до 110°C, а в газификационното пространство - до 120°C.
Чл. 14 определя изискванията за конструкцията на генераторите за ацетилен. Те трябва да осигуряват пълна газификация на карбида, лесно отделяне на остатъците, отстраняване на сместа от ацетилен и въздух преди експлоатация, предотвратяване на втвърдявания и затлачвания, запълване с вода до необходимо ниво и възможност за вътрешен и външен преглед и почистване. Херметическите люкове за контрол са задължителни, освен ако генераторът има снемаеми дъна и капаци.
Член 15 от наредбата определя изискванията за конструкцията на ацетиленовите генератори, работещи по "сух способ". Те трябва да осигуряват: 1) получаване на прахообразен калциев хидроокис с не повече от 0,1% неразложен карбид; 2) непрекъснато движение на карбида за пълно отделяне на прахообразния калциев хидроокис; 3) отсъствие на въздух при отделяне на прахообразния калциев хидроокис.
Член 16 от наредбата определя изискванията за конструкцията на генераторите тип "потапяне на карбид във вода". Според първото изречение, конструкцията трябва да предотвратява стартиране на процеса на газификация, когато генераторът е в отворено състояние. Второто изречение описва изискванията за кошницата за карбид, която трябва да осигурява равномерно проникване на водата и да има размери на отворите, не по-големи от допустимите размери на късовете карбид. Освен това, обемът на кошницата не трябва да надвишава 1,1 пъти най-голямото допустимо зареждане.
Чл. 17 определя изискванията за касетките при генераторите тип "вода върху карбид". Обемът им трябва да е поне двукратния обем на зареждащия карбид, а височината на зареждане да е ясно обозначена. Касетките трябва да са закрепени, за да не се преобръщат, разделени на секции и лесно изваждаем и почистваеми. Конструкцията на генераторите трябва да осигурява пълно потапяне на остатъците от карбид и калциев хидроокис в вода.
Чл. 18 от наредбата определя изискванията за дозаторите за карбид на генераторите тип "карбид във вода" в ацетиленовите инсталации от II група. Обемът на дозатора не трябва да надвишава 1,1 пъти допустимия обем за пълнене с карбид. Карбидът трябва да достига водата по най-краткия път, а генераторите трябва да имат устройство против образуване на вакуум. За генератори с производителност над 20 куб.м/ч, налягането, температурата и нивото на водата трябва да се поддържат автоматично.
Стационарните генератори, които се използват за преработване на карбиден прах, са задължени да разполагат с устройства, които улавят карбидния прах във водата. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и предотвратяване на замърсяване.
Ацетиленовите генератори в инсталации от II група трябва да бъдат оборудвани с устройства за контрол на нивото на водата, температурата на водата и температурата на ацетилена. На устройствата трябва да са ясно обозначени допустимите най-ниски и най-високи нива на водата.
Ацетиленовите генератори, които работят по тип "вода върху карбид" и тип "потапяне на карбид във вода", са задължени да имат тръбопровод за продухване, когато обемът на газообразувателя над нивото на водата е над 0,1 куб.м.
Стационарните генератори с подвижен балон са задължени да бъдат оборудвани с устройство, което да показва текущата степен на напълване на балона с ацетилен. Това е важно за безопасността и правилната експлоатация на уредите.
Ацетиленовите генератори са задължени да разполагат с устройство, което автоматично спира подаването на вода и карбид, ако консумацията на ацетилен бъде прекъсната за дълъг период от време. Това е необходимо за безопасната експлоатация на уредите.
Чл. 24 от наредбата изисква генераторите на ацетиленовите инсталации от II група да разполагат с щуцери за продухване с инертен газ и за вземане на проби от ацетилен. При процеса на продухване, газовете трябва да бъдат отведени на безопасно място, за да се осигури безопасността на експлоатацията.
Ацетиленовите генератори, които функционират по "сух способ", са задължени да притежават устройство, което осигурява непрекъснато разбъркване по време на разлагането на карбида. Това е необходимо за безопасната и ефективна работа на уредите.
Ацетиленовите генератори са задължително оборудвани с предпазен затвор. Преносимите генератори за високо налягане трябва да имат предпазна мембрана и предпазен клапан, а газголдерът е задължен да има кран за изпускане на първоначално образувания газ.
Стационарните генератори, работещи по "сух способ", трябва да бъдат оборудвани с предпазна мембрана, която е проектирана да предотврати недопустимо превишаване на налягането.
Преносимите ацетиленови генератори с производителност под 3,2 куб.м/ч трябва да бъдат проектирани за еднократно зареждане с калциев карбид, който е необходим за тяхната непрекъсната работа до 1 час при номинална производителност.
Ацетиленовите генератори са задължени да осигуряват устойчива работа в диапазона от 0,2 до 1,1 куб.м/ч в зависимост от тяхната номинална производителност.
Химическите съединения, използвани за зареждане на филтрите на ацетиленовите уредби, трябва да бъдат безопасни, т.е. да не отделят корозионни вещества, които могат да повредят металните части на генератора или газопровода. Освен това, те не трябва да образуват експлозивни съединения с ацетилена.
Генераторите на ацетиленови уредби трябва да имат антикорозионно покритие както отвътре, така и отвън, за да се осигури тяхната безопасна и дълготрайна експлоатация.
Член 32 от наредбата предвижда, че на тялото на всеки ацетиленов генератор трябва да бъде поставен ясно видим надпис, указващ, че уредбата е огнеопасна и трябва да се пази от огън. Това е част от мерките за безопасност при експлоатацията на ацетиленови генераторни станции.
Чл. 33 от наредбата определя изискванията за изчисляване на якостта на съоръженията, свързани с генераторните станции за високо налягане. Според ал. 1, съоръженията, включително изсушителите и компресорите, трябва да бъдат изчислявани на якост при налягане, което е равно на дванадесеткратното работно налягане, като минималното налягане не трябва да бъде по-ниско от 2,5 МРа. Ал. 2 допуска изсушителите да бъдат изчислявани на якост на налягане, което е 2,4 пъти по-високо от работното налягане, при условие че разполагат с разрушаващи се елементи за ограничаване на налягането.
Член 34 от наредбата определя изискванията за изчисляване на ацетиленопроводите за ниско и средно налягане. В ацетиленовите станции, те трябва да бъдат изчислени на налягане, което не е по-ниско от работното налягане на основните съоръжения. За ацетиленопроводите извън станциите, изчислението трябва да бъде на налягане, равно на десет пъти работното налягане, увеличено с 1,0 МРа.
Чл. 35 определя изискванията за изчисляване на якостта на ацетиленовите станции в зависимост от налягането. Според (1) ацетиленовите станции за ниско налягане трябва да се изчисляват на якост при налягане не по-ниско от 1,5 пъти максималното допустимо работно налягане. Според (2) станциите за средно налягане трябва да се изчисляват на якост при налягане, равно на 0,23 МРа.
Ацетиленовите станции трябва да разполагат с три основни устройства: 1) автоматично блокиране на зареждането с калциев карбид при отсъствие на вода в резервоара или понижаване на налягането в тръбопровода; 2) автоматично управление на подаването на вода от водопроводната мрежа в зависимост от нивото на водата в резервоара; 3) автоматично продухване с азот на въздуха в бункера при отваряне на люка за зареждане с карбид.
Ацетиленовите станции, произвеждащи ацетилен за пълнене на бутилки, трябва да имат системи за безопасност, включително блокировка на газголдера, сигнализация за налягане и автоматично изключване на компресора. При неизправност на автоматичното изключване, операторът трябва да реагира ръчно и да задейства алармена инсталация.
Ацетиленовите станции, които произвеждат ацетилен за пълнене на бутилки с производителност над 20 куб.м/ч, са задължени да имат автоматични устройства за бързо понижаване на налягането на ацетилена в рампите за пълнене, както и за продухване с азот на рампата за пълнене при възникване на аварийни ситуации.
Според Чл. 39 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, газголдерите трябва да разполагат с устройства, които да предотвратяват превишаване на допустимото налягане, да осигуряват отделяне и изпускане на водата, да контролират налягането, да имат спирателна арматура на входящия и изходящия тръбопровод, тръбопроводи за продухване със спирателна арматура и устройство за мълниезащита, ако са монтирани на открито.
Чл. 40 определя изискванията за газголдерите с плаваща камбана. Те трябва да бъдат оборудвани с указател за нивото на камбаната, на който да са обозначени долното и горното допустимо положение. При достигане на най-ниското допустимо положение или спадане на налягането под допустимото, трябва да се активира светлинна и звукова сигнализация.
Чл. 41 от наредбата определя изискванията за конструкцията на съоръженията за очистване и изсушаване на ацетилен. Те трябва да предотвратяват попадане на частици в ацетиленопроводите, да имат измервателни уреди за контрол на налягането и да осигуряват отвеждането на кондензата.
Чл. 42 регламентира изискванията за компресорите за сгъстяване на ацетилен. Те трябва да имат автоматично устройство за изключване при спад на налягането под 400 Ра и при повишаване над 2,8 МРа. Всяка степен на компресора трябва да е оборудвана с предпазен клапан, защитна система срещу разпад на ацетилена и спирателна арматура с манометър. Температурата на ацетилена след сгъстяване не трябва да надвишава 110°C, а след охладителя - 40°C. Също така, компресорът трябва да има термометър и датчик за автоматично изключване при висока температура. Продухването на съоръженията трябва да става в затворена система, а скоростта на буталото не трябва да превишава 1,5 м/сек. На ацетиленопроводите е необходимо да има манометри, а съоръжението трябва да бъде снабдено с огнепреградител.
Чл. 43 от наредбата изисква компресорите за ацетилен да бъдат оборудвани с блокировка, която предотвратява ръчното им пускане в следните случаи: 1. Когато количеството на ацетилена в газголдерите е под допустимия минимум; 2. Когато налягането в рампите за пълнене надвишава допустимото; 3. Когато налягането на водата за охлаждане на компресора е недопустимо ниско.
Член 44 от Наредбата предвижда, че на местата, където се образува кондензат, е задължително да бъдат монтирани водосъбиратели. Те служат за събиране и отвеждане на кондензата.
Член 45 от наредбата предвижда изисквания за монтиране на водоотделители, с цел предотвратяване на три основни проблема: възникване на взрив, попадане на кондензат в канализацията и замръзване. Тези мерки са важни за безопасността и ефективността на ацетиленовите уредби.
Стационарните ацетиленови генераторни инсталации са задължени да разполагат с устройство, което осигурява продухване на генераторите и свързаната апаратура с азот. Азотът трябва да има чистота не по-ниска от 97,5% за да се гарантира безопасната експлоатация на инсталацията.
Член 47 от наредбата забранява използването на плоскоремъчни предавки в взривоопасните помещения на ацетиленовите станции, с цел осигуряване на безопасност и предотвратяване на инциденти.
Според Чл. 48 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, всички съоръжения, уреди, апарати, приспособления и инструменти, използвани в ацетиленовите станции, трябва да отговарят на изискванията за взривобезопасно изпълнение.
Чл. 49 от Наредбата регламентира условията за изпускане на отработената карбидна каша от ацетиленовите генератори. Отработената каша се изпуска в утайници на открито или в закрити утайници с определени изисквания за вентилация. Откритите утайници трябва да бъдат оградени, а каналите за отвеждане на кашата да са от закрит тип и достъпни за почистване. Около утайниците е необходимо да се поставят знаци и сигнали за безопасност, забраняващи определени действия в радиус от 10 м.
Ацетиленопроводите трябва да бъдат изработени от безшевни стоманени тръби. Въпреки това, за тръбопроводи, предназначени за ацетилен с ниско налягане, е допустимо използването на заварени тръби с прав надлъжен шев.
Чл. 51 от наредбата определя изискванията за вътрешния диаметър на ацетиленопроводите в зависимост от налягането. За средно налягане, диаметърът не трябва да надвишава стойностите, посочени в приложение № 1. За високо налягане, диаметърът е ограничен до 25 мм.
Член 52 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби определя минималната дебелина на стената на ацетиленопроводите, която зависи от външния диаметър на тръбите. Тези стойности са посочени в приложение № 2.
Ацетиленопроводите трябва да се присъединяват чрез заваряване. Фланцеви и резбови съединения са разрешени само за свързване към съоръжения, арматура и контролно-измервателни уреди, както и за монтажни съединения на труднодостъпни места. Надлъжните заваръчни шевове на челно заварени тръби трябва да се разполагат от горната страна на тръбата и да са разместени на разстояние, което е не по-малко от трикратната дебелина на стената.
Чл. 54 от наредбата регламентира изискванията към надземните ацетиленопроводи. Те трябва да бъдат лесно достъпни за оглед и да се полагат така, че да не замръзват или да не се нагряват над 50°C. Освен това, ацетиленопроводите трябва да имат антикорозионни покрития и да бъдат оцветени в бял цвят, като при наличие на изолация оцветяването се извършва по външната повърхност.
Устройствата за събиране и отвеждане на кондензата трябва да бъдат защитени от замръзване и да осигуряват безопасност по време на обслужването им.
Ацетиленопроводите са задължително заземени, като съпротивлението на заземяване трябва да бъде под 4 ома и да се проверява поне веднъж годишно. Освен това, те трябва да бъдат защитени от пряко попадане на мълния.
Чл. 57 определя изискванията за монтаж на външни надземни ацетиленопроводи. Те трябва да се монтират върху колони или естакади от негорим материал, като разстоянието от прозорци и врати е минимум 0,5 м, а от вентилационни шахти - минимум 3 м. При полагане с други тръбопроводи, ацетиленопроводът е най-отгоре, а останалите тръбопроводи трябва да са на разстояние не по-малко от 250 мм. Разглобяемите съединения на ацетиленопроводи и тръбопроводи за огнеопасни газове и течности трябва да бъдат на разстояние минимум 1 м.
При подземно полагане на ацетиленопроводи, разстоянието от горната страна на тръбите до повърхността на земята трябва да е минимум 0,8 м. При пресичане с подземни съоръжения е допустимо намаляване на дълбочината, ако ацетиленопроводът е защитен от динамични натоварвания. За влажен газ, при по-малка дълбочина, трябва да се вземат мерки срещу замръзване. При съвместно полагане с тръбопроводи за други газове и течности, разстоянието между тях трябва да е минимум 0,4 м.
Чл. 59 от наредбата забранява полагането на ацетиленопроводи в определени условия: в незасипани канали, тунели и траншеи, под сгради и съоръжения, както и през свлачища. Освен това, подземните канали на ацетиленопроводите трябва да бъдат оборудвани с контролни шахти на всеки 50 метра.
Чл. 60 определя изискванията за поставяне на подземни ацетиленопроводи, които пресичат пътища и жп линии. Ацетиленопроводите трябва да бъдат поставени в защитна тръба с определени условия: 1) ъгъл на пресичане не по-малък от 45°; 2) краищата на защитната тръба да са на разстояние минимум 2 м от банкета на пътя и 3 м от жп линията; 3) разстояние от горната част на тръбата до основата на траверсата - минимум 1 м, до платното на пътя - 0,5 м; 4) диаметър на защитната тръба, осигуряващ хлабина между тръбите от 20 до 100 мм; 5) минимален брой заваръчни шевове на пресечните места.
Член 61 от Наредбата регламентира минималните вертикални разстояния при пресичане на подземни ацетиленопроводи с други съоръжения. Разстоянието между ацетиленопровода и пресичаните съоръжения трябва да е минимум 0,15 м, а между ацетиленопровода и електрически или телефонни кабели - минимум 0,6 м. При пресичане на канали, шахти или тунели, ацетиленопроводът трябва да бъде поставен в защитна тръба, като двата края на тръбата трябва да са на разстояние не по-малко от 2 м от края на канала, шахтата или тунела.
Чл. 62 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда, че хоризонталното разстояние между надземните ацетиленопроводи и сградите, както и железопътните линии, трябва да бъде не по-малко от минималните стойности, указани в приложение № 3 на наредбата.
Надземните ацетиленопроводи трябва да бъдат разположени на безопасно разстояние от електрокомуникации, съобщителни линии и източници на искри, както и от открит пламък. Точните разстояния са определени в приложение № 4 на наредбата.
Член 64 от наредбата посочва, че хоризонталното разстояние между подземен ацетиленопровод и съоръжения трябва да бъде не по-малко от стойностите, определени в приложение № 5 на наредбата.
Надземните ацетиленопроводи трябва да имат височина на преминаване над съоръжения, която не е по-малка от посочената в приложение № 6 на наредбата.
Ацетиленопроводите трябва да бъдат защитени от замръзване, ако ацетиленът не се подсушава. Подземните ацетиленопроводи се полагат на дълбочина под границата на замръзване на почвата, а надземните се полагат с подгряващ паропровод и топлинна изолация от негорим материал.
Тръбопроводите за неподсушен ацетилен трябва да имат наклон от минимум 3 промила към влагоотделителя, който трябва да бъде разположен в най-ниската точка на трасето. Влагоотделителите трябва да имат извод за отделяне на кондензата.
Чл. 68 от Наредбата определя методите за периодично отстраняване на водата от дренажните устройства на подземните ацетиленопроводи. За ниско и средно налягане, водата се отстранява с помпа през тръба на повърхността. За високо налягане, водата се отстранява с помощта на налягането на газа.
Ацетиленопроводите в производствени помещения трябва да се полагат на открито, на височина не по-малка от 2,5 м и на разстояние не по-малко от 0,25 м от други тръби. Ако това не е възможно, може да се полагат в непроходими канали, засипани с пясък и покрити с негорими капаци. Допуска се полагане на ацетиленопровод и кислородопровод в един канал при наличие на разделителна негорима стена и засипване с пясък.
Чл. 70 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда, че между външните стени на каналите за ацетиленопроводи и други инсталации (вентилация, електрически кабели, паропроводи и др.) е необходимо да има разстояние не по-малко от 1 метър. Това правило важи също и за разстоянието между каналите на ацетиленопроводите и водопроводни или канализационни шахти.
Чл. 71 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби забранява полагането на ацетиленопроводи в определени помещения и при определени условия. Не се допуска полагане на ацетиленопроводи в производствени помещения, където не се произвежда или употребява ацетилен, в помещения с взривоопасни и пожароопасни производства, в битови, помощни и административни помещения, в складове, електромашинни и трансформаторни помещения, както и през вентилационни камери и газоотводи. Също така, полагането на ацетиленопроводи не може да бъде на разстояние по-малко от 1 метър от повърхности с температура над 150°C.
Ацетиленопроводите, които преминават през стени или плочи, трябва да се полагат в метална тръба с минимална хлабина от 20 мм. Участъкът на тръбопровода, който е затворен в предпазната метална тръба, не трябва да съдържа съединения. Хлабините между ацетиленопроводите и защитните метални тръби трябва да бъдат запълнени с негорими материали.
Ацетиленопроводите, които подават газ в сгради, трябва да преминават през външните стени в близост до мястото на употреба. На достъпно място до стената в сградата трябва да се монтира спирателен вентил с манометър, а спирателна арматура е задължителна и на разклоненията на ацетиленопроводите. Вентилът може да бъде поставен извън сградата в заключващ се шкаф.
Чл. 74 от наредбата определя изискванията за спирателните вентили на ацетиленопроводите. Спирателните вентили трябва да бъдат поставени на удобна за обслужване височина. При арматура, разположена на височина над 2,2 метра, е необходимо да се осигурят стълби и площадки с ограждения, изработени от негорим материал, за безопасно обслужване.
Ацетиленопроводът трябва да бъде защитен от постъпване на кислород или въздух и от взривна вълна. Защитата се осъществява чрез течностен или сух предпазен затвор със спирателна арматура. При работа с изсушен ацетилен се използва сух предпазен затвор.
Подаването на ацетилен към сгради трябва да става от газоразпределителни постове, които се монтират в метални, вентилируеми и заключваеми шкафове на височина най-малко 0,6 м от пода. Шкафовете трябва да бъдат боядисани в бял цвят с надпис "Ацетилен. Огнеопасно." и да се разполагат на безопасно разстояние от 0,6 м помежду си, особено между шкафовете за ацетилен и кислород.
Постовите течностни предпазни затвори трябва да се избират в зависимост от работното налягане в ацетиленопровода и с пропускателна способност, която не надвишава 3,2 куб.м/ч.
Според Чл. 78 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, при използване на ацетилен е задължително да се поставят огнепреградители, за да се предотврати проникването на пламък при взривен разпад. Огнепреградителите трябва да бъдат инсталирани на ацетиленовите бутилкови инсталации между колектора и редуцир-вентила, както и на ацетиленопроводите с диаметър над 100 мм.
Спирателните вентили на подземните ацетиленопроводи трябва да бъдат поставени в защитен кожух, който да осигурява извод за управление на вентила над повърхността на земята. Забранено е разполагането на арматура в шахти.
Съгласно Чл. 80 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, ацетиленопроводите са задължени да бъдат осигурени с компенсатори, които да компенсират температурните разширения. Това е необходимо за безопасната и ефективна работа на уредбите.
Чл. 81 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда, че в краищата на надземната част на ацетиленопроводите трябва да се монтират щуцери с тапа или пробки. Тези щуцери служат за отстраняване на въздуха по време на хидравлични изпитвания и за продухване на системата.
Чл. 82 определя изискванията за подаване на ацетилен при заваръчни постове. При над 10 поста за газопламъчно заваряване и рязане, ацетиленът трябва да се подава чрез тръбопроводи. При по-малко от 10 поста е допустимо подаването от бутилки или бутилкова инсталация.
Член 83 от Наредбата определя изискванията за броя и разположението на заваръчните постове в стапели, докове и места за строеж, ремонт и престой на плавателни съдове. Специфицира се, че дължината на маркучите за ацетилен не трябва да надвишава 40 метра и да бъде не по-малка от 10 метра. Освен това, на всеки заваръчен пост е задължително да има спирателен вентил.
Ацетиленопровод, който пресича открити и закрити стапелни места, може да бъде положен под релсите между траверсите, но само ако е прокаран в метална тръба. Това е изискване за безопасност и технически надзор при експлоатацията на ацетиленови уредби.
Ацетиленът за газопламъчно заваряване и рязане на кораби трябва да се подава чрез маркуч, който е свързан с ацетиленов захранващ пост, разположен извън кораба.
Чл. 86 от Наредбата забранява разполагането на ацетиленови постове в една ниша с постове за кислород и други енергоносители, като пара, въздух, течни горива и електроенергия, в места за строеж, ремонт и престой на плавателни съдове.
Чл. 87 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби указва, че ацетиленовите постове и ацетиленопроводи на кораби трябва да бъдат разположени на най-високите открити палуби. Това е част от мерките за безопасност и правилно функциониране на уредбите.
Конструкцията на предпазните устройства за ацетиленови уредби трябва да бъде здрава и устойчива на деформация от ацетилено-кислородния или ацетилено-въздушния пламък, както и на разпадане на ацетилена.
Чл. 89 от наредбата предвижда, че конструкцията на течностните предпазни затвори трябва да бъде херметическа. За откритите типове затвори, това важи при максимално работно налягане, а за затворените типове - при удвоеното максимално работно налягане.
Седлата и клапаните на предпазната арматура на ацетиленовите уредби трябва да бъдат изработени от корозионно устойчив материал. Пружините, свързани с тази арматура, трябва да имат антикорозионно покритие, за да се осигури безопасността и дълготрайността на уредбите.
Водосборникът на течностния предпазен затвор, който е монтиран пред обратния клапан в системата за ацетилен, трябва да бъде проектиран така, че да издържа на налягане, което е равно на налягането, на което са проектирани основните съоръжения. Това осигурява безопасността и надеждността на системата.
Чл. 92 от наредбата определя изискванията за течностните предпазни затвори. Те трябва да имат устройства за наливане, източване и контрол на нивото на течността. Затворите от затворен тип трябва да имат обратен клапан за предотвратяване на постъпване на кислород и въздух, както и за спиране на връщането на изтласкваната вода. Откритите течностни предпазни затвори трябва да осигуряват изхвърляне на ацетилен в атмосферата при налягане не по-ниско от 1,5 пъти от работното налягане.
Сухият предпазен затвор на ацетиленови уредби трябва да бъде оборудван с отсекателно устройство, пламогасящ елемент и обратен клапан, за да се осигури безопасността при експлоатацията им.
Огнепреградителите, предназначени за работа при ниско налягане, задължително трябва да разполагат с пламогасящ елемент, който да предотвратява разпространението на пламъци и да осигурява безопасността при експлоатацията на ацетиленови уредби.
Чл. 95 от Наредбата предвижда, че огнепреградителите, предназначени за работа при средно и високо налягане, трябва да бъдат оборудвани с пламогасящ елемент и отсекателно устройство. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при експлоатацията на ацетиленовите уредби.
Чл. 96 от наредбата определя изискванията за конструкцията на течностния предпазен затвор на ацетиленови уредби. Затворът не трябва да допуска: 1. увличане на водни капки при разход на ацетилен, който е 20% по-голям от номиналната му пропускателна способност; 2. проникване на ацетилено-кислородна и ацетилено-въздушна смес при разход на ацетилен, равен на номиналната пропускателна способност на затвора.
В член 97 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби се описват местата, на които трябва да бъдат монтирани предпазни устройства. Те включват централен предпазен затвор на изхода от станцията, постови предпазен затвор пред апаратурата, прегради на изходите от компресора и изсушителя, огнепреградители за високо налягане на входа на компресора и рампата за пълнене, както и огнепреградители за ниско и средно налягане на входовете и изходите на газголдерите.
Манометрите, използвани в ацетиленовите инсталации, са задължени да имат ясно обозначение с надпис "Ацетилен". Това е необходимо за осигуряване на безопасността и правилната експлоатация на уредите.
Чл. 99 от наредбата предвижда, че на редуцир-вентила на ацетиленовите бутилки трябва да бъдат монтирани манометри, които имат диаметър не по-малък от 60 мм. Това изискване е важно за безопасността и ефективността на работа с ацетиленови уредби.
Чл. 100 определя изискванията за диаметъра на манометрите, монтирани на различни височини. За манометри, разположени до 2 м, диаметърът трябва да е минимум 100 мм; от 2 до 5 м - минимум 160 мм; над 5 м - минимум 250 мм. Освен това, манометърът трябва да бъде монтиран така, че показанията му да са ясно видими за обслужващия персонал.
Манометрите трябва да бъдат свързани към съоръженията по начин, който позволява тяхната проверка. На скалата или корпуса на манометъра е необходимо да се нанесе предупредителен знак с червен цвят, който да отразява работното налягане на ацетилена в съоръжението.
Стъклените живачни термометри, използвани в ацетиленовите уредби, са задължително да бъдат монтирани в защитни кожуси, за да се осигури безопасността на експлоатацията им и да се предотвратят инциденти.
Редуцир-вентилите на ацетиленовите бутилки са задължително оборудвани с предпазен клапан, който предотвратява повишаване на налягането над допустимите граници след редуцир-вентила. Промяната на настройките на предпазния клапан, извършена от производителя на редуцир-вентила, е строго забранена.
На изхода от редуцир-вентила на ацетиленовите бутилки е задължително да се монтират предпазно устройство срещу обратен удар и пламъкогасящо устройство. Тези устройства са важни за безопасността при работа с ацетиленови уредби, тъй като предотвратяват опасни ситуации, свързани с обратни удари и запалване.
На входа на редуцир-вентила, преди редуциращия клапан, е задължително да има филтър, който да предпазва клапана от замърсяване. Това изискване е важно за осигуряване на безопасната и ефективна работа на уредбите.
Член 106 от наредбата предвижда, че към един редуцир-вентил, независимо дали е постов или бутилков, може да бъде свързан само един консуматор. Това означава, че не е разрешено да се свързват повече от един консуматор към един редуцир-вентил, за да се осигури безопасната експлоатация на ацетиленовите уредби.
Чл. 107 от наредбата забранява използването на редуцир-вентили, които не са специално предназначени за ацетилен. Това е важно за безопасността и ефективността на ацетиленовите уредби.
Чл. 108 определя изискванията за конструкцията на ацетиленовите бутилкови инсталации. Те трябва да осигуряват: 1) продухване с инертен газ преди пускане или след спиране на работа (не е задължително за инсталации с до 3 бутилки); 2) плътност при максимално допустимо работно налягане; 3) сигурно заземяване; 4) лесен монтаж и удобно обслужване; 5) здраво закрепване на бутилките. Съпротивлението на заземяване трябва да бъде под 4 W и да се контролира поне веднъж годишно. Паралелното включване на редуцир-вентили е разрешено при еднаква производителност и конструкция.
Според Чл. 109 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, всяка бутилка или групи бутилки трябва да се свързват към инсталацията с независима спирателна арматура. Изключение от това правило прави малката бутилкова инсталация, за която не се изисква такова присъединяване.
Член 110 от наредбата предвижда, че събирателните ацетиленопроводи и тези за присъединяване на бутилките трябва да имат минимална дължина, но не уточнява конкретни стойности. Целта е да се осигури безопасна и ефективна работа на ацетиленовите уредби.
Краят на събирателния ацетиленопровод на инсталацията трябва да бъде оборудван с определени устройства, включващи спирателно устройство (за инсталации над 3 бутилки), филтър, преграда срещу разпад на ацетилена, редуцир-вентил, манометри на високото налягане (с обхват 0 до 4,0 МРа), огнепреградител и спирателна арматура за ниско налягане.
Разликата в наляганията на ацетиленовите бутилки, свързани в една инсталация, не трябва да надвишава 0,3 МРа. Тази разпоредба е важна за безопасността и правилната експлоатация на ацетиленовите уредби.
Съоръженията в пълначната станция за ацетиленови бутилки трябва да осигуряват газоплътност при максимално допустимо работно налягане, за да се гарантира безопасността на експлоатацията им.
Пълначна станция с производителност над 20 куб.м/ч трябва да е оборудвана с устройства, които да управляват налягането и подаването на инертен газ в случай на авария. Тези устройства трябва да са достъпни както отвън, така и отвътре в помещението.
Съоръженията към пълначните станции, предназначени за зареждане на бутилки с ацетилен, трябва да бъдат защитени с огнепреградители, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на експлоатацията.
Свързването на всяка бутилка към пълначната станция трябва да се извършва с помощта на обратен клапан. Това е задължителна мярка за безопасност, която предотвратява нежелано обратно движение на газове.
Чл. 117 от наредбата определя изискванията за конструкцията на пълначната станция, които включват: осигуряване на достъпност за обслужване на ацетиленопроводите и арматурата, сигурно закрепване на бутилките, както и охлаждане на всяка бутилка при пълнене с ацетилен.
Чл. 118 предвижда, че при зареждане на бутилките температурата на околната среда не трябва да надвишава стойностите, указани в инструкцията за монтаж и експлоатация на пълначната станция.
Член 119 от наредбата определя, че максимално допустимото работно налягане в пълначната станция за ацетилен не трябва да надвишава 2,2 МРа. Това е важен стандарт за безопасност при работа с ацетиленови уредби.
Чл. 120 определя изискванията за плътността на съединенията в ацетиленовите инсталации. Всички вентили, холендрови гайки и други компоненти трябва да осигуряват необходимата плътност при работа. Специфични изисквания включват: 1. Холендровите гайки на сменяемите накрайници да осигуряват плътност при леко затягане; 2. Салниковите и холендровите съединения да имат резерв за затягане при появата на пропуск; 3. Плътността на резбовите съединения и запоени места да се поддържа при налягане не по-ниско от 0,3 МРа.
Вентилите на горелките и резачите трябва да се управляват лесно с ръка, без нужда от помощни инструменти, и да осигуряват плътно затваряне на горивните канали.
Вентилите на горелките и резачите за ацетилен трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват плавно регулиране на разхода на газ, осигурявайки безопасна и ефективна работа на уредите.
Вентилите в ацетиленовите уредби трябва да бъдат проектирани така, че да не допускат промяна в състава на пламъка, независимо от осевото или странично натискане на маховика.
Ядрото на пламъка на горелките е задължително да бъде симетрично спрямо надлъжната ос на мундщука. Освен това, повърхността му трябва да бъде равна и да има формата на ротационно тяло.
Според Чл. 125 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, горелките и резачите са задължително да бъдат осигурени срещу обратен удар, с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна работа.
Маркучите за ацетилен трябва да са специално проектирани за този газ и да имат удостоверение за качество от производителя. В наредбата се предвиждат изисквания и за сградите и помещенията, в които се намират ацетиленовите инсталации и съоръжения.
В охранителната зона на ацетиленовите станции е забранено строителството на сгради и съоръжения, складирането на суровини и отпадъци, както и паленето на огън. Широчината на охранителната зона е определена в приложение № 7.
Сградите на ацетиленовите станции и на разпределителните уредби следва да бъдат едноетажни и не трябва да имат таванни или подземни помещения, за да отговарят на изискванията за безопасност и експлоатация.
Член 129 от наредбата позволява увеличаване на етажността на невзривоопасните спомагателни производствени помещения, при условие че се спазват изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Тази наредба е издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството, и е обнародвана в Държавен вестник.
Височината на генераторното помещение трябва да бъде минимум 3,25 метра от пода до най-ниската част на тавана. Освен това, свободното разстояние над генераторите и другите съоръжения трябва да бъде не по-малко от 2 метра.
Вътрешните стени на взривоопасните помещения на ацетиленовите станции и разпределителните уредби трябва да са проектирани така, че да позволяват лесно почистване от прах, за да се осигури безопасна експлоатация.
Подовете на взривоопасните помещения на ацетиленовите станции и разпределителните уредби, както и на обслужващите площадки, трябва да бъдат изградени от материали, които предотвратяват образуването на искри при удар с метални предмети.
Член 133 от наредбата изисква площадките и стъпалата на стълбите в взривоопасни помещения да бъдат покрити с антистатични покрития, за да се предотврати искрообразуването и свързаните с него опасности.
Съоръженията на ацетиленовите станции трябва да бъдат разположени така, че да осигуряват достъп за експлоатация, поддържане, преглед и ремонт. Освен това, между отделните машини и съоръжения, които изискват оглед, трябва да има проходи с широчина не по-малка от 1 метър.
Ацетиленовите станции, които функционират и през нощта, са задължени да осигурят аварийно осветление, което да отговаря на изискванията за взривобезопасност.
Сградите на ацетиленовите станции трябва да се разполагат в защитени зони, оборудвани с гръмоотводи. Те трябва да осигуряват защита както от вторични прояви на мълнии, така и от статично електричество.
Помещенията на ацетиленовата станция трябва да се отопляват с водно или парно отопление, като температурата на топлоносителите не надвишава 100°C, или с въздушно отопление и вентилация. Температурата в производствени помещения не трябва да е под 5°C. Отоплителните тела трябва да имат гладка повърхност за почистване и не могат да бъдат монтирани в ниши.
Чл. 138 от наредбата предвижда, че в покривните конструкции на взривоопасните помещения на ацетиленовите станции и разпределителните уредби, във всяка непроветрявана зона между гредите, трябва да се монтира вентилационно устройство. Това е необходимо за осигуряване на безопасна експлоатация на уредбите.
Взривоопасните помещения на ацетиленовите станции с производителност до 20 куб.м/ч ацетилен са задължени да имат естествена вентилация, за да се предотвратят рискове от експлозии.
Във взривоопасните помещения на ацетиленовите станции с производителност над 20 куб.м/ч ацетилен е необходимо да се осигури принудителна нагнетяваща вентилация, както и естествена смукателна вентилация. Тези системи трябва да осигурят шесткратен обмен на въздуха за 1 час. Принудителната вентилация трябва да подава въздуха в работните зони.
В ацетиленовите станции е забранена механичната смукателна вентилация, освен в определени случаи, посочени в чл. 144, ал. 2.
Смукателите за естествена вентилация трябва да бъдат разположени на най-високите места в помещенията, както и на места, където може да се натрупа ацетилен и да се образуват взривоопасни смеси.
Чл. 143 от наредбата предвижда, че естествената вентилация в ацетиленовите станции трябва да се осъществява чрез шахти или изсмукващи тръби, които да бъдат разположени на височина поне 1 метър над покрива на станцията или сградата, към която е пристроена. Освен това, тръбите трябва да бъдат оборудвани с дефлектори, които предотвратяват навлизането на дъжд и сняг в помещенията на станцията.
Принудителната вентилация на ацетиленовите станции трябва да бъде изградена в взривобезопасно изпълнение и да бъде монтирана в отделно изолирано помещение с независим изход навън и естествена вентилация. Изключение може да се направи, ако въздухопроводът, преминаващ през стена на взривоопасно помещение, е оборудван с възвратна клапа.
Преддверията, коридорите и помещенията, които разделят взривоопасните от невзривоопасните зони, са задължени да разполагат с независима нагнетяваща вентилационна система. Тази мярка е необходима за осигуряване на безопасността при експлоатацията на ацетиленови уредби.
Принудителната вентилация на взривоопасните помещения е задължително да разполага с резервен вентилационен агрегат. Този агрегат трябва да се активира автоматично при спиране на основния работен агрегат, а също така да има възможност за ръчно включване.
Чл. 147 описва изискванията към изходящата тръба на вентилатора на нагнетяващото вентилационно устройство в взривоопасни помещения. Вентилаторът трябва да бъде оборудван с възвратна клапа, която е разположена в обслужваното помещение. Отварянето и затварянето на клапата трябва да бъде блокирано, свързано с пускането и спирането на вентилатора. Освен това, материалът и конструкцията на клапата трябва да предотвратяват искренето при отваряне и затваряне.
Чл. 148 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда, че работата и спирането на нагнетяващата вентилация трябва да бъдат известявани чрез светлинна и звукова сигнализация на пулта за управление.
Член 149 от наредбата предвижда, че над разрушаващите се мембрани и предпазните клапани трябва да се осигури естествена смукателна вентилация. Аспирационният тръбопровод на вентилацията трябва да бъде изведен над върха на покрива на височина не по-малка от 1 метър.
Чл. 150 от Наредбата предвижда изисквания за вентилация на местата за зареждане на ацетиленови генератори с калциев карбид и рампите за пълнене на ацетилен. В тези места трябва да има местна естествена смукателна вентилация, а също така е разрешено използването на местна принудителна смукателна вентилация, която да е във взривобезопасно изпълнение. Вентилацията може да се осъществява чрез воднопръстенни вакуумни помпи, устройства за нагнетяване на въздух или специални вентилационни устройства, предназначени за работа в ацетилено-въздушна среда.
Съоръженията в ацетиленовите станции трябва да бъдат оцветени в бял цвят. В наредбата са предвидени изисквания за изработването и монтажа на ацетиленовите инсталации, които ще бъдат разгледани в следващите глави.
Заваряването на ацетиленови инсталации се извършва от квалифицирани заварчици, които имат необходимата степен на правоспособност, одобрени от компетентни органи. Всеки заварчик е задължен да поставя уникален щемпел на заварените шевове.
Заваряването на ацетиленови инсталации трябва да се извършва по технологична документация, която включва информация за основните и допълнителните материали, методите и режимите на заваряване, разположението и размерите на заваръчните шевове, вида и обема на контрола без разрушаване, допустимия клас на дефектност на заварените съединения и необходимата степен на правоспособност на заварчиците.
Съгласно Чл. 154 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетилентови уредби, газово заваряване е разрешено за елементи, които имат външен диаметър до 159 мм и дебелина на стената до 6 мм.
Чл. 155 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби определя задължението на производителя или лицето, извършващо монтажа, ремонтирането или преустройването на ацетиленовата инсталация, да осъществява контрол на заварените съединения в съответствие с БДС EN ISO 14731. Точки 1, 2 и 3 от този член са отменени с измененията в ДВ, бр. 85 от 2006 г.
Чл. 156 регламентира техническите изисквания за заваръчни шевове на елементи, работещи под налягане. Всеки заваръчен шев подлежи на проверка за отклонения в размерите и формата. Определят се допустими отклонения за пречупване на осите на заварени елементи, неперпендикулярност на заварени фланци, овалност на напречното сечение на тръби, изменения в дебелината на стената на колена и огънати участъци, и напречно разминаване на краищата на челно заварените елементи.
Напречните челно заварени съединения на ацетиленопроводите подлежат на контрол без разрушаване чрез ултразвукова дефектоскопия или радиографичен контрол. Контролът обхваща 10% от общия брой заварени съединения, но не по-малко от четири заварки от всеки заварчик. Допустимите нива на качество са определени от БДС EN ISO 5817, като дефекти от определени серийни номера са недопустими. Дефектните участъци се презаваряват и отново се контролират, а проверените съединения се номерират и маркират.
Чл. 158 от наредбата определя, че контролът без разрушаване на заварените съединения на ацетиленовите инсталации трябва да се извършва от акредитирани органи. Тези органи могат да бъдат акредитирани от националния орган по акредитация или от акредитиран орган, който е пълноправен член на Европейската асоциация по акредитация (ЕА) и е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация.
Генераторите за ацетилен с високо налягане подлежат на изпитване за якост на налягане, което е 0,3 МРа.
След монтажа на съоръженията на ацетиленовите станции, те трябва да преминат през различни изпитвания за якост и плътност, в зависимост от работното налягане. Генераторите и съоръженията с налягане до 0,05 МРа се подлагат на пневматично изпитване на плътност с работното налягане. За генераторите с налягане над 0,05 МРа се изисква хидравлично изпитване на 1,5 от работното налягане, но не по-малко от 0,2 МРа, както и пневматично изпитване. Участъците от ацетиленопровода за ниско и средно налягане също се подлагат на хидравлично и пневматично изпитване, а за високо налягане - на хидравлично изпитване на 3,0 МРа и пневматично изпитване с най-голямото работно налягане на компресора.
Ацетиленопроводите, които свързват ацетиленовата станция с местата на потребление, трябва да бъдат изпитвани на якост на налягане, което е 1,25 пъти по-високо от изчислителното налягане. Това е задължителна мярка за осигуряване на безопасността и надеждността на системата.
Член 162 описва процедурата за изпитване на налягането на ацетиленовите уредби. Налягането трябва да се поддържа за 5 минути, след което се понижава до работното ниво и се извършва оглед на ацетиленопровода. Уредбата се счита за успешна, ако не се открият деформации, пукнатини, спад на налягането или течове. В случай на открити дефекти, те трябва да бъдат отстранени и изпитванията да се повторят.
Чл. 163 определя изискванията за изпитване на ацетиленопроводи след полагане на изолация и засипване. Ацетиленопроводът трябва да бъде продухван с въздух или азот за 10 минути при скорост 10 - 20 м/сек, последвано от контролно изпитване на плътност със сгъстен въздух или азот за 24 часа при налягане 1,5 пъти работното, но не по-ниско от 0,1 МРа. Допустимите пропуски не трябва да надвишават 0,5% от обема на газа. Плътността на съединенията се проверява с пенообразуващо средство. Ацетиленопроводът е издържал изпитването, ако не се открият пропуски и налягането остава стабилно след 30 минути.
Член 164 от наредбата определя изискванията за изпитване на ацетиленопроводи в производствени помещения. Изпитването се извършва на налягане не по-ниско от 0,3 МРа. След това, ацетиленопроводите трябва да се продухат с азот с чистота не по-малка от 97,5%, като количеството на азота трябва да е поне три пъти по-голямо от обема на ацетиленопровода. Продухването е успешно, ако кислородът в азота е до 3,5%. Преди пускане в експлоатация, ацетиленопроводите се продухат с ацетилен, докато кислородът в газа е под 3% (или 1% за опаковъчни уредби). Отпадъчните газове трябва да се изхвърлят безопасно.
Според Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, редуцир-вентилите, измервателните и контролните уреди на ацетиленовите бутилкови инсталации не подлежат на хидравлично изпитване. Това означава, че не е необходимо да се извършва хидравлично тестиране на тези компоненти за безопасност и надеждност.
Производителите на предпазните устройства за ацетиленови инсталации трябва да извършат изпитания преди пускането им на пазара. Изпитанията включват проверка за: невъзможност за протичане на газ от страна на консуматора, прекъсване на газовия поток при изменение на налягането или температурата, увличане на течност за течностните предпазни затвори, невъзможност за проникване на пламък и налягане на отваряне и затваряне за предпазните клапани.
След всяка смяна на бутилка или група бутилки, обслужващият персонал е задължен да провери местата на присъединяване, като използва пенообразуващо средство. Тази мярка е важна за осигуряване на безопасността и предотвратяване на евентуални инциденти.
Централните течностни предпазни затвори, течностните предпазни затвори на преносимите ацетиленови генератори и постовите течностни предпазни затвори подлежат на хидравлично изпитване на всеки три години.
Чл. 169 от наредбата предвижда, че маркучите за ацетилен трябва да се подлагат на хидравлично изпитване всеки месец. Изпитването се извършва при налягане, което е 1,5 пъти от работното налягане, но не по-ниско от 0,2 МРа.
Ацетиленовите инсталации могат да се обслужват само от лица, които са навършили 18 години и са запознати с устройството и действието на инсталацията, както и с изискванията на наредбата.
Ползвателят на ацетиленова инсталация носи отговорност за безопасната й експлоатация, като осигурява обучен персонал с определени функции, назначава отговорно лице за безопасността, съставя инструкция за работа, поставя нужните чертежи на работното място, организира обучение и изпити за знания, и води сменен дневник за записване на важна информация относно експлоатацията.
Чл. 172 от наредбата задължава ползвателя, ръководителя на предприятието и обслужващия персонал да не допускат експлоатацията на ацетиленови инсталации и съоръжения в следните случаи: 1) ако не са регистрирани или нямат разрешение за пускане в експлоатация; 2) ако не е извършен технически преглед; 3) ако в акта за преглед е вписано, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация; 4) ако не съответстват на техническата документация или имат повреди; 5) ако нямат маркировка за съответствие с изискванията.
По време на експлоатация на ацетиленовите уредби, ползвателят е задължен да осигури непрекъснато наблюдение от обслужващите лица. Показанията на измервателните уреди на ацетиленовите генератори и газголдери трябва да се записват на всеки 4 часа в специален дневник.
Ползвателят на ацетиленова инсталация е задължен да осигури извършването на годишен външен технически преглед и изпитване за плътност на инсталацията. Тези проверки трябва да се извършват от упълномощено лице, определено в предходна разпоредба.
Чл. 175 от наредбата предвижда, че обслужващият персонал трябва да обхожда ацетиленовата инсталация най-малко веднъж на смяна и да проверява за пропуски в инсталацията, състоянието на арматурата и уплътненията, плътността на съединенията и функционирането на манометрите и предпазните устройства. Всички открити неизправности трябва да бъдат записани в сменния дневник и съобщени на отговорното лице.
Обслужващият персонал е задължен да спре незабавно работата на ацетиленовата инсталация в следните случаи: при повишаване на налягането или температурата над допустимите стойности, при откритие на издутини, пукнатини или пропуски в елементите под налягане, при пожар и природни бедствия, както и в други случаи, определени в инструкцията за работа.
Ацетиленовите генератори трябва да се експлоатират в съответствие с изискванията, посочени в паспортите им. Това включва спазване на определените размери и количество на калциев карбид, както и на максимално допустимите стойности за производителност и налягане.
Чл. 178 от наредбата забранява определени действия при експлоатацията на ацетиленови генератори, за да се осигури безопасността. Не се допуска: 1. Изключване на автоматичния регулатор; 2. Отваряне на капака на зареждащото устройство, докато ацетиленът е под налягане; 3. Изменение на конструкцията на детайлите; 4. Използване на неизправни зареждащи устройства.
В помещенията на ацетиленовата станция и в местата с преносими генератори е забранено извършването на работи, които не са свързани с производството на ацетилен.
Преди да се започне консумацията на ацетилен от новозареден генератор с калциев карбид, е необходимо да се изпусне взривоопасната ацетилено-въздушна смес в атмосферата, за да се предотвратят потенциални инциденти.
Чл. 181 от наредбата задължава генераторите с производителност над 20 куб.м/ч да бъдат продухвани с азот или въглероден двуокис от бутилки, при условие че азотът не съдържа повече от 2,5% кислород. За генератори с производителност до 20 куб.м/ч е разрешено продухването с ацетилен.
Член 182 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби уточнява, че продължителността на продухванията, описани в член 181, се определя съгласно инструкцията за работа, посочена в член 171, точка 3.
Изпусканият ацетилен от предпазните и продухващите устройства трябва да се отвежда на височина не по-малка от 3 метра над най-високата точка на сградите или съоръженията, разположени в радиус до 15 метра от ацетиленовата станция. Освен това, височината на отвеждането не трябва да бъде по-малка от 6 метра над нивото на терена. На отвеждащите тръбопроводи е задължително да се поставят огнепреградители.
След спиране на ползването на преносим ацетиленов генератор, е необходимо да се извършат следните действия: 1. Напълно да се доработи калциевият карбид в генератора. 2. Да се изхвърли карбидната каша на определеното за нея място. 3. Корпусът на генератора и ретортите с касетките за карбид да се промият с вода. 4. Да се извади зареждащото устройство и да се източва напълно водата. 5. Генераторът и затвореният с капак съд с останалия неизползван карбид да се поставят на безопасно място.
Преносимите ацетиленови генератори могат да се използват на открито или под навеси. При временни заваръчни работи е разрешено да се ползват в проветряеми помещения с минимален обем от 300 куб.м за всеки генератор, или с обем над 100 куб.м, ако работата се извършва в съседно помещение. В горещи цехове, генераторите трябва да бъдат разположени на не по-малко от 10 метра от открит огън или нагрети предмети и на места без риск от нагряване от лъчиста топлина или попадане на горещи частици.
Преносимите ацетиленови генератори, заредени с калциев карбид, трябва да бъдат защитени от сътресения, удари, наклоняване и падане, за да се осигури безопасната им експлоатация.
Чл. 187 от Наредбата забранява използването на преносими ацетиленови генератори за високо налягане, докато не бъде установена изправността на регулатора на газообразуването. Това е мярка за безопасност, която цели предотвратяване на инциденти, свързани с неправилна експлоатация на уредите.
Според Чл. 188 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, е забранено при заваръчни работи да се поставя или транспортира зареден преносим ацетиленов генератор в една количка с кислородна бутилка. Това правило е въведено с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с опасни вещества.
Ползването на преносим генератор за захранване с ацетилен е разрешено само за един заваръчен пост, освен ако генераторът не е специално устроен за захранване на повече от един пост и не са осигурени необходимите допълнителни предпазни устройства.
Чл. 190 от Наредбата определя изискванията за експлоатация на преносими ацетиленови генератори при ниски температури. При температура под 0°C е необходимо да се топлоизолират генераторът, маркучите, тялото на вентила и течностният предпазен затвор. В помещения с температура над 0°C е разрешено да се свали течностният предпазен затвор от генератора и да се монтира в помещението, като се свърже с генератора с маркуч. Течностният предпазен затвор трябва да бъде зареден с незамръзваща течност. Размразяването на генератора и свързаните елементи трябва да се извършва в топли помещения, на разстояние не по-малко от 10 м от източници на огън, без използване на открит пламък или нагорещени предмети.
След работа с преносим ацетиленов генератор, помещението трябва да се проветри, за да се осигури безопасност и предотвратяване на натрупване на вредни газове.
Преди да се извърши почистване на ацетиленов генератор, е необходимо да се освободи от ацетилена, калциевия карбид и праха. След това генераторът трябва да се промие и продуха съгласно указанията в инструкцията за експлоатация.
Нивото на течността в течностните предпазни затвори на ацетиленовите инсталации трябва да се проверява поне три пъти в рамките на работна смяна. Доливането на течност е разрешено само след спиране на подаването на газ към предпазния затвор.
Ремонтите на ацетиленовите инсталации трябва да бъдат записвани в специален ремонтен дневник. Този дневник се проверява ежедневно и се подписва от отговорното лице, посочено в чл. 171, т. 2.
Преди започване на ремонтни работи на ацетиленови инсталации, лицата, които ще извършват ремонта, трябва да получат инструктаж по техниката на безопасността. Този инструктаж се предоставя от упълномощено лице, определено в съответствие с разпоредбите на чл. 171, т. 2.
Чл. 196 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда, че всички ремонти на ацетиленови станции, които включват използване на открит огън, нагряване или искрообразуване, трябва да се извършват след пълното прекратяване на работата на станцията. Това е необходимо за осигуряване на безопасността по време на ремонтните дейности.
Член 197 от наредбата забранява използването на искрообразуващи инструменти при експлоатация, обслужване, поддържане и ремонт на ацетиленови инсталации и свързаните с тях съоръжения.
След всеки ремонт на ацетиленопровода се извършва хидравлично изпитване. При смяна на участъци, те трябва да се продухат с азот и да се изпитат на плътност. Ацетиленопроводът се проверява за пропуски на ацетилен най-малко веднъж на 3 месеца при работно налягане.
Преди да се спре ацетиленова станция за ремонт, следва да се извършат следните действия: изразходване на заредения калциев карбид, изнасяне на карбид от помещенията, почистване от карбиден прах, прекъсване на връзката между ямата за отработената каша и генераторното помещение, изключване от външните ацетиленопроводи, изпускане на ацетилен от апарати и компресори, изваждане на отработената карбидна каша и изваждане на хератолит от очистителя.
Чл. 200 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда стъпки, които трябва да се предприемат след спиране на ацетиленовата станция и преди започване на ремонта. Тези стъпки включват: запълване на апарати с вода и изпускането ѝ след определен престой, продухване с азот, разединяване на апарати и проветряване на помещенията, почистване на апарати от карбидна каша, напълване на апарати с вода, измиване на помещения и почистване на канала за отводняване.
Ремонтът на ацетиленова станция, която работи под налягане, е строго забранен, за да се осигури безопасността и предотвратяване на инциденти.
Чл. 202 от наредбата постановява, че газопламъчни работи в ацетиленовите станции или свързани дейности с нагрети уреди изискват разрешение от пожарната безопасност. Преди извършването на работите е необходимо да се направи анализ на въздуха в най-високите точки на помещенията. Съдържанието на ацетилен във въздуха не трябва да надвишава 0,3 мг/л.
Преди пробното пускане на ацетиленова станция е необходимо да се извърши продухване на всички съоръжения и ацетиленопроводи с азот, който трябва да има чистота не по-ниска от 97,5%. След продухването, съдържанието на кислород в съоръженията и ацетиленопроводите не трябва да надвишава 3,5 обемни процента.
Чл. 204 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби задължава поддържането на течността в течностните предпазни затвори на нивото на контролното кранче. Това е необходимо за осигуряване на безопасната работа на уредбите.
Чл. 205 от наредбата предвижда, че течностните предпазни затвори трябва да се почистват основно най-малко веднъж на месец. След почистването е необходимо да се извърши проверка на плътността им, в съответствие с указанията, посочени в паспорта на уредите.
След всеки обратен удар на пламъка, течностният предпазен затвор трябва да бъде разглобен и прегледан. Необходимо е да се провери възвратният клапан, а при безмембранните затвори да се проверява отражателят.
Член 207 от наредбата регламентира процедурите за смяна на мембрани на постовите течностни предпазни затвори и генератори на ацетилен. Смяната на мембраните трябва да се извърши след спиране на подаването на ацетилен или след изразходване на ацетилена и спадане на налягането до атмосферното. Освен това, сменените мембрани трябва да бъдат проверени за плътност с помощта на пенообразуващо вещество.
Чл. 208 от наредбата предвижда мерки при констатиране на пропуски на ацетилен. В случай на откритие на пропуски, повредите трябва да се отстранят незабавно. Ако това не е възможно, участъкът с пропуските трябва да бъде изолиран. Освен това, при пропуски в помещение, то трябва да бъде проветрявано незабавно.
По време на работа вратите на шкафовете на газоразпределителните постове за ацетилен трябва да бъдат отворени, за да се осигури безопасност и правилна експлоатация на уредбите.
Според Чл. 210 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, ползването на ацетилен от тръбопровод е разрешено единствено след инсталиране на постови предпазен затвор.
Чл. 211 от наредбата предвижда, че за осветление при обслужване, поддържане и проверки на ацетиленопроводи и свързани съоръжения трябва да се използват преносими електрически лампи с напрежение 12 V или ръчни акумулаторни фенерчета, които са във взривобезопасно изпълнение.
Според Чл. 212 от наредбата, е забранено ацетиленовите съоръжения да влизат в контакт с електрически проводници, които са под напрежение. Това е необходимо за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с ацетилен.
Чл. 213 от Наредбата забранява поставянето и ползването на преносими ацетиленови генератори в определени места, за да се предотвратят рискове от експлозии и пожари. Забраните включват: около места за вземане на въздух от компресори и вентилатори; в помещения, където се отделят самовзривяващи се смеси; в помещения с леснозапалими вещества; на строящи се или ремонтиращи се кораби и в места за строеж и ремонт на плавателни съдове.
Чл. 214 от наредбата забранява оставянето без надзор на преносими ацетиленови генератори, заредени с калциев карбид, и тяхното поставяне или ползване в наклонено положение.
Чл. 215 от наредбата регулира проверките, свързани с монтирането на редуцир-вентилите на бутилките за ацетилен. Преди монтажа се проверява изправността на уплътненията между свързваните елементи, а след монтажа се извършва проверка на плътността между свързаните елементи с помощта на пенообразуващо вещество или други технически средства.
Чл. 216 от Наредбата забранява ремонта и разглобяването на вентилите на бутилките за ацетилен на работното място. В случай на неизправност на вентила, бутилката с ацетилен трябва да бъде върната в пълначната станция с надпис "Внимание! Пълна".
Ползването на редуцир-вентили с неизправна резба на свързващата гайка е забранено. Тази разпоредба цели да осигури безопасността при експлоатацията на ацетиленови уредби и да предотврати инциденти, свързани с неизправни компоненти.
Регулиращият винт на газов редуцир-вентил, който е монтиран на бутилка, е задължително да бъде насочен вертикално надолу, съгласно разпоредбите на наредбата.
Съгласно чл. 219 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, към един редуцир-вентил, независимо дали е постови или бутилков, може да бъде свързан само един консуматор, който може да бъде горелка или резач. Това правило е важно за безопасността и правилната експлоатация на уредбите.
След завършване на газопламъчните работи, е необходимо да се извършат следните стъпки: затваряне на вентила на бутилката, отпускане на регулиращата пружина на редуцир-вентила чрез регулиращия винт и затваряне на спирателния вентил на редуцир-вентила.
Горелки и резачи, предназначени за газопламъчни работи, трябва да се използват в съответствие с инструкциите, предоставени от производителя. Това осигурява безопасност и ефективност при експлоатацията на тези уреди.
Наредбата определя минималните разстояния, на които трябва да се извършват газопламъчни работи, за да се осигури безопасността. Работите трябва да се извършват на разстояние не по-малко от 10 метра от преносими ацетиленови генератори, 1.5 метра от газопроводи, 3 метра от газоразпределителни постове при ръчно заваряване и рязане, и 1.5 метра от газоразпределителни постове при машинно заваряване и рязане.
При свързване на газовите маркучи към горелката или резача, маркучът за кислород трябва да бъде свързан към горния нипел, а маркучът за ацетилен - към долния нипел.
Според Чл. 224 от Наредбата за устройство, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, е забранено да се работи с горелки и резачи, ако те имат неуплътнени съединения. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността при работа с ацетиленови уредби.
Член 225 от наредбата предвижда, че при захранване на ръчни горелки и резачи с ацетилен и кислород, всяка бутилка трябва да се обслужва от самостоятелен редуцир-вентил. Това осигурява безопасност и правилно функциониране на уредбите.
Резачите на машина за газопламъчно рязане на метали трябва да бъдат захранвани с ацетилен и кислород, като за всеки газ е необходимо да има по един редуцир-вентил. Това осигурява безопасната работа на уредбата и контролира налягането на подаваните газове.
Преди да се започне работа с ацетиленови горелки и резачи, е задължително да се извърши проверка на тяхното изправно действие, за да се гарантира безопасността на експлоатацията им.
Чл. 228 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби забранява запалването на горелки и резачи от огнища, пещи, горещи заваръчни шевове и други нагрети предмети. Тази мярка е предназначена за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с ацетиленови уредби.
Чл. 229 от наредбата предвижда, че горелки и резачи, които не се държат в ръка, трябва да бъдат поставяни на пожаробезопасни приспособления. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с ацетиленови уредби.
Чл. 230 от Наредбата забранява използването на горелки и резачи, които имат омаслени вентили. Освен това, не се допуска докосването на вентилите с ръце, които са омаслени. Тези мерки са необходими за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с ацетилен.
След преустановяване на работа с газопламъчни горелки и резачи, в случай на обратен удар на пламъка или прекъсване на горенето, е необходимо да се изключат горелките и резачите от работа, спазвайки указанията на производителите относно последователността на действията.
Наредбата регламентира изискванията за безопасност при газопламъчно заваряване и рязане. Преди работа, заварчикът трябва да отстрани леснозапалимите материали и да провери сигурността на газовите маркучи, нивото на течността в предпазните устройства, засмукването на инжекторната апаратура и електрическата безопасност. По време на работа е забранено прегъването на маркучи, преместването с запалена горелка извън работното място, работа с замърсени мундщуци и изразходването на ацетилен до падане на налягането. При прекъсване на работа, пламъкът трябва да бъде угасен и вентилите затворени. При прегряване на оборудването, то трябва да бъде охладено. В случай на обратен удар на пламъка, вентилите се затварят незабавно, а състоянието на оборудването се проверява.
След приключване на газопламъчните работи следва да се предприемат следните действия: прекратяване на подаването на газ, заключване на шкафовете с течностните предпазни затвори и командната апаратура, изваждане на маркучите от газозахранващите източници и съхранение на оборудването съгласно инструкциите на производителите.
Чл. 234 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби задължава заварчиците и газорезачите незабавно да преустановят работа с горелки или резачи, при установена неизправност.
Член 235 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби забранява подмяната на детайли на горелки и резачи с неоригинални части. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и надеждността на уредбите.
Чл. 236 от Наредбата забранява използването на маркучи, предназначени за ацетилен, за подаване на кислород и обратно – маркучи, предназначени за кислород, не могат да се използват за ацетилен. Това е важно за безопасността при работа с тези газове.
Чл. 237 от наредбата забранява продухването на маркучи за ацетилен с кислород, както и продухването на маркучи за кислород с ацетилен. Това е важно правило за безопасност, което цели да предотврати опасни ситуации, свързани с неправилната експлоатация на газовите уредби.
Маркучите за ацетилен трябва да се съхраняват окачени на специални приспособления, които да ги предпазват от прегъване, нагряване, изгаряне, омасляване и други вредни въздействия. Когато приспособленията за окачване са в шкафове, шкафовете трябва да имат постоянно проветряване.
Ползването на маркучи за ацетилен за газопламъчни работи е разрешено само ако маркучите са в изправност и са изпитани в съответствие с изискванията на чл. 169 от наредбата.
Чл. 240 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предписва, че за извършване на газопламъчни работи трябва да се използват маркучи за ацетилен, които да имат дължина между 10 и 40 метра.
Маркучът за ацетилен трябва да се състои максимум от две последователно свързани части, като дължината на всяка част не може да бъде по-малка от 3 метра.
Според Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, маркучите за ацетилен трябва да се свързват чрез нипел - винтови съединители. Това осигурява надеждност и безопасност при работа с ацетилен.
Маркучите за ацетилен трябва да бъдат защитени от различни вредни въздействия, включително искри, пръски разтопен метал, отрязани парчета метал, огън и тежки предмети. Те трябва да се разполагат по начин, който предотвратява стъпване, прегазване, прегъване, пробиване, нагряване и други вредни влияния.
Съгласно Чл. 244, не е разрешено съвместното транспортиране и съхранение на пълни или използвани ацетиленови и кислородни бутилки. При преместване на бутилка от едно помещение в друго, трябва да се използва специална количка.
Според Чл. 245 от наредбата, бутилките за ацетилен трябва да бъдат защитени от директно излагане на слънчеви лъчи, за да се осигури тяхната безопасност и правилна експлоатация.
Преместването на бутилки за ацетилен в работното място трябва да се извършва с носилка, като бутилките са в леко наклонено положение, или чрез въртене около надлъжната им ос. Това е необходимо за безопасността на работещите и предотвратяване на инциденти.
Чл. 247 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби предвижда, че бутилки, пълни с ацетилен, могат да бъдат приемани, съхранявани, транспортирани и предавани за потребление единствено с поставена оригинална предпазна капачка, която да защитава вентила им.
Член 248 забранява използването и изпускането на газ от бутилки, които се намират на склад. Това е мярка за безопасност, която цели да предотврати инциденти и неправилно боравене с ацетиленовите бутилки, докато те не бъдат подготвени за употреба.
В помещения с по-малко от 10 заваръчни поста е забранено да се съхранява повече от една резервна бутилка с ацетилен. Резервните бутилки трябва да се съхраняват в пристройки от негорими материали, близо до плътни негорими стени, или да бъдат оградени със стоманени щитове.
Член 250 от наредбата предвижда, че бутилките с ацетилен трябва да се поставят във вертикално положение с вентила нагоре. Освен това, бутилките трябва да се закрепват против падане към стени, колони и стойки с помощта на скоби от метал, който не образува искри.
Чл. 251 от наредбата указва, че за отваряне на вентила на бутилката с ацетилен и присъединяване на редуцир-вентила, заварчикът е задължен да използва специален ключ. Ключът трябва да бъде постоянно поставен върху шпиндела на вентила по време на работа. Освен това, вентилите на бутилките трябва да се отвиват бавно, без да се прилагат тласъци и удари.
Чл. 252 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби забранява отвиването на предпазните капачки на бутилките с чук, секач, удари или с искрообразуващи инструменти като ключове. Тази мярка е въведена с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с ацетиленови уредби.
Не се допуска използването на бутилка с ацетилен, ако вентилът ѝ пропуска газ в затворено положение.
При експлоатация на бутилки с ацетилен е необходимо да се осигури тяхното правилно разположение, така че накрайниците на редуцир-вентилите да не бъдат насочени към други бутилки, които съдържат сгъстени или втечнени газове. Това е важно за безопасността при работа с ацетиленови уредби и предотвратяване на инциденти.
При продължително прекъсване на работа е задължително да се затварят вентилите на бутилките с ацетилен и да се снемат редуцир-вентилите от бутилките, за да се осигури безопасността при експлоатацията на уредбите.
Съгласно Чл. 256 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, е установено изискване за минимално разстояние от 5 метра между бутилките за ацетилен и ацетиленовите генератори. Това изискване е предназначено за осигуряване на безопасност при работа с ацетиленови уредби.
Чл. 257 указва, че повредени или неуплътнени бутилки, както и бутилки, които са били подложени на пожар или нагряване, трябва да се обозначат с боя и да бъдат отстранени от експлоатация. При връщане на тези бутилки в пълначните станции, персоналът трябва да бъде информиран за причините за отстраняването им.
При запалване на газ, изтичащ от неплътно затегната арматура на ацетиленова бутилка, е необходимо веднага да се затвори вентилът на бутилката и да се проветри помещението.
При нагряване на ацетиленова бутилка над 40°C, е необходимо да се затвори вентилът плътно и, ако е възможно, бутилката да се изнесе навън за охлаждане с водна струя. Ако вентилът не може да се затвори и бутилката не може да бъде изнесена, се изключва токозахранването на помещението, вентилира се и бутилката се охлажда от защитено място.
Разходът на газ от ацетиленова бутилка не трябва да надвишава 1,0 куб.м/ч. При необходимост от по-голям разход или продължителна консумация, бутилките трябва да се свързват в инсталация, осигуряваща разход за всяка бутилка не по-голям от 1 куб.м/ч.
Разликата между наляганията в ацетиленовите бутилки, свързани в една инсталация, не трябва да надвишава 0,3 МРа.
Арматурата на бутилките за ацетилен, която осигурява безопасното съхранение на газа при пълненето и изпразването, трябва да бъде свързана чрез хомут или щуцер с лява резба.
Варелите с калциев карбид трябва да се съхраняват в сухи, проветрявани и негорими складове, като могат да бъдат разположени както вертикално, така и хоризонтално. Складовете трябва да имат лек покрив.
В междинния склад на ацетиленова станция е разрешено съхраняването на калциев карбид в количество, което е необходимо за едно денонощие, като максималното количество не трябва да надвишава 3000 кг.
Наредбата предвижда специфични условия за съхранение на варели с калциев карбид в механизирани и немеханизирани складове. В механизирани складове варелите могат да се съхраняват вертикално на три реда, а в немеханизирани - вертикално на два реда и хоризонтално на три реда. Между редовете трябва да се поставят дъски с дебелина 40-50 мм, а проходите между редиците варели не трябва да бъдат по-малки от 1,5 м.
Член 266 от наредбата забранява хвърлянето и нанасянето на удари на варелите с карбид при товарене и разтоварване, с цел да се предотвратят инциденти и аварии.
Член 267 от наредбата предвижда, че повредените варели с калциев карбид трябва да бъдат покривани с брезент по време на транспортиране, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността.
Съгласно Чл. 268 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, е забранено съхраняването на калциев карбид в отворени или повредени варели в складовете.
Чл. 269 предвижда, че неупотребеното количество карбид, което остава в отворени варели, както и карбидът от повредени варели, трябва да бъде пресипан в плътно затварящи се съдове. След това, той трябва да се изразходва при първа необходимост, за да се предотвратят рискове и да се осигури безопасност.
Член 270 от Наредбата забранява наличието на карбиден прах в складовете за калциев карбид и в подготвителните помещения. Всякакъв карбиден прах и малки парчета карбид трябва да бъдат изхвърляни в специални карбидни утаечни ями или да се разлагат във вода на открито.
Празните варели от калциев карбид трябва да се съхраняват на определени места извън производствените помещения и да се защитават от овлажняване.
Съгласно Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, не е разрешено съхраняването на варели с калциев карбид в помещения, които са под нивото на околния терен, в ниски наводняеми места, както и в помещения с водни, парни или канализационни инсталации.
Член 273 от наредбата предвижда, че всички подготвителни работи, свързани с варелите с калциев карбид, като отваряне, отсяване на карбидния прах, отделяне на дребни парчета карбид и претегляне, трябва да се извършват в специално подготвени помещения. В тези помещения е необходимо да бъде осигурена естествена смукателна вентилация, за да се гарантира безопасността на работния процес.
Чл. 274 указва, че отварянето на варелите с калциев карбид трябва да се извършва с месингови секачи и чукове, които съдържат не повече от 65% мед, или с консервени ножове. Преди да се използват консервените ножове, линията за рязане трябва да бъде намазана с грес с дебелина 2 мм.
Член 275 от наредбата забранява пушенето, използването на открит огън и инструменти, които могат да предизвикат искри в складовете за калциев карбид и в местата, където се отварят варели с карбид. Също така, в тези складове трябва да се поставят табели с надпис "Внимание! Взривоопасна зона" на видно място.
Чл. 276 от наредбата указва, че калциевият карбид с определени размери (2 х 8 мм, 8 х 15 мм и 15 х 25 мм), както и карбиден прах (по-малък от 2 мм), трябва да се използват само в специално указани генератори, посочени в паспортите им. Тази разпоредба е част от главата, отнасяща се до техническия надзор на ацетиленовите уредби.
Наредбата определя органите за технически надзор на ацетиленовите уредби, които включват председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и лицензирани лица и структурно обособени части на предприятия или организации. Лицензиите се издават по реда на специална наредба. Разпределението на видовете уредби за надзор се определя с наредба.
Член 278 от наредбата е бил изменен с ДВ, бр. 115 от 2002 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 85 от 2006 г. Тази информация показва, че разпоредбата е била актуализирана и след това премахната, което може да е свързано с промени в законодателството или с необходимостта от нова регулация.
Ацетиленовите инсталации и ацетиленопроводите трябва да се изграждат по инвестиционни проекти, които са заверени от органите за технически надзор. Тези органи извършват експертиза на проектите в срок от 14 дни след получаването им, като могат да ги заверят или да откажат заверка, уведомявайки писмено заявителя. Заверката се извършва, когато проектните решения отговарят на изискванията на наредбата, а при отказ органите мотивират писмено причините за него.
Ацетиленовите инсталации и ацетиленопроводите, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, трябва да бъдат проектирани и конструирани по документация, заверена от органите за технически надзор. Тази документация включва обяснителна записка с работни параметри, изчислителна записка, конструктивни чертежи, данни за вложените материали, температурен режим, инструкции за монтаж и експлоатация, и арматурна схема. Заверяването на документацията се извършва по реда и в сроковете, определени от наредбата.
Член 281 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 114 от 2003 година.
Чл. 282 от Наредбата регламентира ремонта на ацетиленови инсталации и свързаните с тях съоръжения, които съдържат елементи под налягане. Ремонтирането трябва да се извършва по документация, която е заверена от органите за технически надзор. Документацията трябва да включва чертежи, информация за използваните материали, детайли относно местата и методите за безразрушителен контрол, както и други свързани документи.
Лицата, които извършват поддържане, ремонтиране и преустройване на ацетиленови инсталации, са задължени да въвеждат информация за всички извършени дейности в компютризирана информационна система, изградена в ДАМТН, при извършването им.
Лицата, които извършват ремонт или преустройство на ацетиленови инсталации, са задължени незабавно да уведомят органа за технически надзор след приключването на дейностите. Те трябва да съхраняват досие за всяка инсталация в продължение на 10 години, което включва чертежи, схеми, изчисления, протоколи от изпитвания и удостоверения за качество на вложените материали. При поискване, досието трябва да бъде предоставено на служителите на ГД "ИДТН".
Член 283 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 85 от 2006 година.
Чл. 284 от Наредбата за устройство, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби е изменен през 2002 г. и отменен през 2006 г. В раздел II се обсъжда регистрирането на ацетиленови инсталации, но конкретното съдържание не е предоставено в извадката.
Ползвателите на ацетиленови инсталации и ацетиленопроводи са задължени да ги регистрират в срок от 10 дни след монтажа, но преди пускането в експлоатация. Регистрацията се извършва пред органите за технически надзор, като за инсталации, подлежащи на надзор от определени органи, регистрацията трябва да е в регионалните отдели на ГД "ИДТН" или пред избран от тях орган.
Регистрацията на ацетиленовите инсталации и ацетиленопроводите се извършва по писмено заявление от ползвателите, което включва данни за идентификация и мястото на монтажа. Към заявлението се прилагат ревизионна книга, паспорт на инсталацията, инструкция за монтаж и експлоатация, декларация за съответствие, заверена документация и удостоверения за качеството на материалите. За инсталации, пуснати на пазара преди влизането в сила на наредбата, се представя конструкторска документация, заверена от органите за технически надзор.
Заявлението за регистриране на ацетиленови инсталации и представените документи се проверяват от органите за технически надзор в срок до 10 работни дни. Ако не се установят непълноти или несъответствия, инсталацията се регистрира. В случай на отказ, той трябва да бъде мотивиран писмено.
Ползвателят на ацетиленова инсталация е задължен да уведоми органа за технически надзор за всяко преустройство на инсталацията. Той трябва да предостави обяснителна записка за промените, техническата документация, удостоверения за качеството на използваните материали и протоколи от контролни изпитвания.
При промяна на ползвателя на ацетиленова инсталация, новият ползвател е задължен да уведоми органа за технически надзор в срок от 10 дни след настъпване на промяната. Уведомлението трябва да бъде направено към органа, който е регистрирал инсталацията.
Чл. 286г. от Наредбата позволява на ползвателя да промени лицето, което осъществява техническия надзор на ацетиленовата инсталация по всяко време. При такава промяна, ползвателят е задължен да регистрира инсталацията пред новия надзорник и да му предостави необходимото досие. Освен това, ползвателят трябва да отправи писмено искане до предишния надзорник за предоставяне на досието, което той е длъжен да предостави в срок от 7 дни.
Ако ацетиленовата инсталация бъде бракувана, ползвателят е задължен да уведоми органа за технически надзор, пред който е регистрирана, в срок от 10 дни.
Чл. 286е от наредбата задължава органите за технически надзор да уведомяват ГД "ИДТН" до 31 януари всяка година за регистрираните и снетите от регистрация ацетиленови инсталации и ацетиленопроводи през предходната година.
Член 287 от Наредбата за устройство, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 2006 година.
Член 288 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 85 от 2006 година.
Член 289 от Наредба за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 85 от 2006 година.
Член 290 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 2006 година.
Чл. 291 от наредбата е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 85 от 2006 г. Раздел IV на наредбата се отнася до проверките и техническите прегледи на ацетиленови инсталации, но конкретното съдържание на този раздел не е предоставено в текущия текст.
Инспекторите на ГД "ИДТН" провеждат годишна проверка на обектите с ацетиленови инсталации, която включва: преглед на състоянието на инсталацията и тръбопроводите, наличието на квалифициран персонал, спазването на наредбата, поддържането на инсталацията в изправност, наличието на необходимата документация и документите от прегледите и изпитванията. Резултатите от проверката се документират в акт, който се връчва на ползвателя или негов представител.
Наредбата урежда техническите прегледи на регистрираните ацетиленови инсталации и ацетиленопроводите. Техническите прегледи включват първоначални, периодични (веднъж на 3 години), периодични с хидравлично изпитване (веднъж на 6 години), прегледи след преустройство, след неексплоатация над 1 година, след подмяна или ремонт на елементи под налягане, след демонтиране и монтиране на ново място, а също и по искане на ползвателя. Ползвателите са длъжни да подадат писмено заявление за прегледите, които се извършват в двуседмичен срок. Инспекторите могат да извършват внезапни проверки. След всеки преглед се поставя стикер с информация за извършилия прегледа и датите за следващите прегледи.
Чл. 294 от наредбата регламентира извършването на периодични технически прегледи на ацетиленови инсталации. Датите за прегледите се определят от органите за технически надзор и се съобщават на ползвателя един месец предварително. Възможно е удължаване на сроковете за прегледи до 6 месеца по писмено искане на ползвателя, който трябва да предложи нова дата и мерки за безопасна експлоатация.
Според Чл. 295 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, ползвателят на ацетиленовата инсталация е задължен до определената дата за извършване на техническия преглед да осигури спиране, почистване и възможност за съответния преглед на съоръженията.
Чл. 296 от наредбата определя процедурите за първоначалния технически преглед на ацетиленови инсталации. Той включва проверка на маркировката за съответствие, съответствието на инсталацията с документите, вътрешен и/или външен оглед, както и изпитвания. Изпитванията не се извършват, ако инсталацията е пусната на пазара в сглобен вид и не е изминал повече от 12 месеца от издаването на декларацията за съответствие, при условие че не са установени повреди или неизправности.
Чл. 297 от Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби определя процедурите за технически прегледи на тези уредби. При прегледите по чл. 293, ал. 1, т. 2 се извършват проверки и огледи съгласно чл. 296, ал. 1, т. 2 и 3. При прегледите по чл. 293, ал. 1, т. 3, 4 - 8 се извършват проверки и изпитвания по чл. 296, ал. 1, т. 2 - 4.
Чл. 297а от наредбата определя процедурата след извършване на първоначален технически преглед на ацетиленови инсталации. След прегледа, органите за технически надзор заверяват ревизионната книга и издават акт, който включва вида на проверките, заключение за годността на инсталацията, разрешение или отказ за пускане в експлоатация и срок за следващ периодичен преглед. Актът се предоставя на ползвателя срещу подпис.
Чл. 297б определя задълженията на органите за технически надзор относно записването на резултатите от техническите прегледи на ацетиленовите инсталации. Те трябва да попълват ревизионен акт, в който се отразяват констатираните неизправности, заключението за годността на съоръжението и срока за следващия преглед. Ползвателите са длъжни да предоставят ревизионните книги при поискване. Инспекторите имат право да записват предписания в ревизионните книги. В случай на установяване на негодност на инсталацията, органите трябва да уведомят регионалния отдел на ГД "ИДТН".
Инспекторите на ГД "ИДТН" могат да разпоредят спиране на експлоатацията на ацетиленови инсталации при определени условия, като: липса на регистрация, неизвършен технически преглед, заключение за негодност, несъответствие с техническата документация или наличие на повреди. Разпореждането може да бъде вписано в техническите документи или издадено писмено. След отстраняване на проблемите, инспекторите могат да разрешат повторна експлоатация.
Чл. 297г. от наредбата предвижда, че при наличие на дефекти или износване на елементите на ацетиленовата инсталация, потребителят може да поиска разрешение от органите за технически надзор за експлоатация на инсталацията при различни условия или с по-ниски параметри. Към искането трябва да се приложат изчисления, протоколи от изпитвания и експертни заключения, които да удостоверяват безопасността на инсталацията при новите условия.
Чл. 297д от наредбата предвижда, че органите за технически надзор и ползвателите на ацетиленови инсталации трябва да съставят и съхраняват досие на всяко съоръжение до неговото бракуване. Досието включва документи от регистрацията, актове за технически прегледи и свързани документи, чертежи, изчисления, удостоверения за качество на материалите, протоколи от изпитвания и документи за ремонти и преустройства, както и платежни документи.
Ползвателят на ацетиленова инсталация е задължен незабавно да уведомява регионалния отдел на ГД "ИДТН" при всяка авария или злополука. Преди пристигането на инспекторите, той трябва да предприеме мерки за помощ на пострадалите и за предотвратяване на развитието на аварията. Ползвателят трябва да запази обстановката при аварията непроменена до пристигането на инспекторите, освен ако не се налага изменение за предотвратяване на допълнителна опасност. В такъв случай е необходимо представяне на писмена справка за направените изменения.
Инспекторите на ГД "ИДТН" имат задължението да обследват причините за възникването на аварии или злополуки свързани с ацетиленови уредби. След проведеното обследване се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от анализа на инцидентите. В допълнение, наредбата предвижда и процедура за вписване в регистъра на лицата, които извършват поддържане, ремонтиране и преустройване на ацетиленови инсталации и съоръжения.
Лицата, кандидатстващи за вписване в регистъра за дейности по поддържане и ремонт на ацетиленови инсталации, трябва да имат квалифициран персонал, включващ специалисти с висше и средно професионално образование, заварчици с правоспособност и машинни монтьори. Освен това, те трябва да притежават българските стандарти и инструкции за работа, както и необходимото оборудване за заваряване и техническо обслужване. Допуска се част от персонала да не е нает по трудово правоотношение при определени условия.
Лицата, които искат да регистрират ацетиленови инсталации, трябва да подадат писмено заявление до председателя на ДАМТН чрез регионалните отдели на ГД "ИДТН". В заявлението се вписват единният идентификационен код (ЕИК) и името на законния представител. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи правоспособността на персонала, списък на приложимите нормативни актове и стандарти, инструкции за работа, списък на уредите и документ за платена държавна такса.
Наредбата определя условията и реда за устройство, експлоатация и технически надзор на ацетиленови уредби. Инспекторите на ГД "ИДТН" извършват проверки на документи, подадени от заявители, в срок от 15 дни. При установяване на липси, заявителят има 15 дни да допълни документите. След успешна проверка, в срок от 15 дни се извършва проверка на място. Резултатите от проверките се оформят в протокол, който се представя на председателя на ДАМТН. В срок от 10 дни, след получаване на протокола, се извършва вписване в регистър и издаване на удостоверение при спазени изисквания. Наредбата включва и определения за различни видове ацетиленови инсталации и съоръжения, както и специфични изисквания за безопасност и технически условия.
Наредбата определя термини и определения, свързани с ацетиленовите уредби, включително различни видове инсталации, генератори и устройства за безопасност. Включени са определения за ацетиленови генераторни станции, инсталации с различно налягане, устройства за безопасност, като предпазни затвори и пламогасящи елементи, както и процеси като преустройство, ремонт и поддържане на инсталациите. Декларацията за съответствие удостоверява спазването на изискванията на наредбата и на европейските директиви.
Съдовете под налягане, работещи с максимално допустимо налягане над 0,05 MPa, към ацетиленовите инсталации, трябва да отговарят на съществени изисквания, определени в наредбите на Министерския съвет. Те се пускат на пазара и/или в действие по реда на тези наредби, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите.
Наредбата е приета на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 109 от 8 май 2006 г., което е в сила от 5 май 2006 г. и касае устройствен правилник на Българския институт по метрология.
В параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби се указва, че навсякъде в нормативните актове, включително в Наредбата за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби, думите "Държавната агенция за метрология и технически надзор" трябва да бъдат заменени с "Държавната агенция за метрологичен и технически надзор". Това изменение касае и Наредбата, приета с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2001 г.
Параграф §21 от наредбата влиза в сила от 5 май 2006 г. Заключителните разпоредби включват Постановление № 164 от 7 юли 2008 г., което приема наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане. Тази наредба е обнародвана в Държавен вестник, брой 64 от 2008 г. и влиза в сила от 19 август 2008 г.
Параграф §8 от Наредбата постановява, че тя влиза в сила един месец след обнародването ѝ в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 347 от 20 декември 2012 г., което е обнародвано в брой 103 от 2012 г. и влиза в сила от 01.01.2013 г.
Параграф §13 от наредбата влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на т. 10 от § 1, която влиза в сила на 1 април 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 143 от 13 юли 2018 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 60 от 2018 г. и влиза в сила от 20 юли 2018 г.
Наредбата регламентира условията за устройство, експлоатация и технически надзор на ацетиленови уредби. Влизането в сила на наредбата е от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Приложенията предоставят специфични технически изисквания, включително допустими диаметри и дебелини на ацетиленопроводите, минимални разстояния между ацетиленопроводи и различни съоръжения, както и височини на надземни ацетиленопроводи над съоръжения. Включени са и изисквания за охранителни зони около ацетиленови станции.