ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда начина на изпълнение на наказанията, налагани от съдилищата, които са влезли в сила, и определя правното положение на лицата, задържани под стража в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва основните цели на изпълнението на наказанията, които включват контрол върху поведението на осъдените, индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие, осигуряване на условия за здраве и зачитане на правата на осъдените, публичност и независим контрол върху дейността на органите, както и взаимодействие с различни държавни и частни организации.
Чл. 3
Член 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража забранява на осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Нарушение на тази забрана включва предоставяне на неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, като недостатъчна жилищна площ, липса на храна, облекло, отопление, осветление, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация и необоснована употреба на помощни средства, които уронват човешкото достойнство.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира взаимодействието между държавни органи и организации, което е необходимо за постигане на целите на наказанието. Контролът при изпълнението на наказанията се осъществява от държавни органи и организации с нестопанска цел, а констатациите от проверките в наказателно-изпълнителната система се обявяват публично. Наблюдението и контролът върху дейността на органите по изпълнение на наказанията се извършват в сътрудничество с международни органи и неправителствени организации.
Чл. 5
Прокуратурата осъществява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, като прокурорът има право да се запознава с работата по изпълнението и да предлага подобрения. Органите по изпълнение на наказанията са задължени да оказват съдействие на прокурора, предоставяйки му необходимите материали и информация. Администрацията на местата за лишаване от свобода трябва да осигури на прокурора достъп до затворите и да изпълнява неговите нареждания относно правилата за изпълнение на наказанията.
Чл. 6
Член 6 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че съдиите имат право да се запознават с работата по изпълнение на наказанията и с мярката за задържане под стража. Органите по изпълнение на наказанията са задължени да оказват пълно съдействие на съдиите, като осигуряват достъп до местата за лишаване от свобода и пробационните служби, както и възможност за разговори с осъдените.
Чл. 7
Органите по изпълнение на наказанията са задължени да оказват съдействие на омбудсмана, като му предоставят необходимата информация и исканите сведения. Омбудсманът има право на достъп до местата за лишаване от свобода и пробационните служби, както и да разговаря насаме с осъдените.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че органите на държавната и местната власт, както и неправителствените организации, трябва да съдействат за постигане на целите на наказанието в рамките на техните функции. Освен това, в процеса на изпълнение на наказанията могат да се осъществяват договорни отношения с юридически лица за финансирането, изграждането, реконструкцията или поддръжката на материалната база, както и за предоставянето на услуги от значим обществен интерес.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че доброто поведение на осъдените се поощрява, като им се предлагат възможности за избор на подходящо поведение. Осъдените също така получават разяснения относно последиците от неизпълнение на задълженията и ограниченията, които имат по време на изтърпяване на наказанието.
Чл. 10
Министърът на правосъдието осъществява ръководство и контрол върху изпълнението на наказанията, провежда държавната политика в тази област, организира взаимодействието с други органи и определя условията за договорни отношения. Той също така определя финансовите показатели за издръжка на местата за лишаване от свобода, назначава държавни служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", издава класификатор на длъжностите, утвърджава етичен кодекс и униформено облекло, управлява държавни имоти, определя условия за труд на лишените от свобода и образува търговски дружества.
Чл. 11
Министърът на правосъдието има право да делегира определени правомощия на заместник-министър и да възлага изпълнението на правомощия на главния директор на дирекция "Изпълнение на наказанията". Заместник-министърът и главният директор издават заповеди при осъществяване на тези правомощия.
Чл. 12
Член 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя структурата и функциите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която осъществява прякото ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Главната дирекция е юридическо лице, подчинено на министъра на правосъдието, със седалище в София и е на бюджетна издръжка. Затворите и областните служби за изпълнение на наказанията са териториални звена на Главната дирекция.
Чл. 13
Чл. 13 определя условията за назначаване и правомощията на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". За длъжността може да бъде назначено лице с висше юридическо образование и минимум 10 години стаж, от които 5 години управленски опит в държавното управление. Главният директор ръководи и контролира дейността на дирекцията, планира бюджета, назначава служители, организира обучения и участва в международно сътрудничество. Правомощията му могат да бъдат прекратени при определени условия, включително по взаимно съгласие, при искане на директора или при навършване на пенсионна възраст.
Чл. 14
Член 14 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя изискванията за назначаване на началници на затвори и затворнически общежития. За началници на затвори се изисква висше юридическо образование, а при липса на такива кандидати - друго подходящо висше образование. Кандидатите трябва да имат минимум три години управленски опит в системата на държавното управление. За началници на поправителните домове се изисква висше юридическо или педагогическо образование.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията на началника на затвора. Той е отговорен за анализ и оценка на дейността в затвора, планиране на цели и задачи, управление на служителите, спазване на законността, ръководство в кризисни ситуации и уведомяване на пострадалите със специфични нужди. Началникът може да делегира правомощия на други длъжностни лица.
Чл. 16
Областните служби "Изпълнение на наказанията" обединяват и контролират пробационните служби и арестите. Към тях могат да се създават районни служби. Началниците на пробационните служби и арестите изпълняват функции, определени от закона или заповеди на министъра на правосъдието или главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Чл. 16а
Член 16а определя изискванията за назначаване на началници на областните служби "Изпълнение на наказанията". За тази длъжност се изисква висше юридическо образование или друго подходящо висше образование и минимум три години управленски опит. Началникът отговаря за ръководството, планирането и контрола на дейността на териториалната служба, спазването на законността, управлението на служителите и финансовите средства, както и за делегирането на правомощия на подчинени лица.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва дейностите, свързани с огнестрелни оръжия и боеприпаси в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Те включват придобиване, съхранение, носене, употреба и отчет на оръжия и боеприпаси; транспортиране; ремонтни дейности; технически прегледи, бракуване и унищожаване; както и контрол върху тези дейности.
Чл. 18
Член 18 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията и реда за договаряне, закупуване, доставка, монтаж и експлоатация на технически средства за охрана и контрол, оръжие и помощни средства, които се осъществяват от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя категориите служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните служби. Те включват: 1) държавни служители, които осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или задържане под стража; 2) държавни служители; 3) лица на трудов договор. Статутът на тези служители се регулира от съответните закони и разпоредби, включително Закона за Министерството на вътрешните работи и Кодекса на труда.
Чл. 20
Член 20 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя изискванията за назначаване на държавни служители в местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Лицата трябва да имат висока нравственост, професионална квалификация, както и физическа и психологическа пригодност. Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се определя от заплатата за длъжност, а конкретният размер се определя от министъра на правосъдието.
Чл. 21
Лицата, които работят по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода и пробационните служби, получават основно месечно възнаграждение, което включва заплатата за длъжност и добавка за работа в тези места. Размерът на добавката се определя от министъра на правосъдието.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърджава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. Това възнаграждение може да бъде увеличавано с коефициенти, които съответстват на тези за държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 22а
Член 22а от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че условията и редът за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните служби ще бъдат определени с наредба на министъра на правосъдието. Законът е нов, обнародван в Държавен вестник, брой 64 от 2019 г., и влиза в сила от 13.08.2019 г.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира правата и задълженията на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните служби относно осигуряването на храна, облекло, допълнителни възнаграждения и обезщетения. Служителите получават ежемесечна храна или парична равностойност без данъчно облагане. Държавните служители получават униформено облекло, а неносещите униформа - парична сума за облекло. Лицата по трудово правоотношение получават сума за облекло, равна на тази на държавните служители. Осигуряват се и допълнителни възнаграждения за работа с вредни последици. При преместване на работа, служителите и семействата им получават обезщетение и транспортни разходи. Служители в тежко материално положение и семействата на загинали служители получават парични помощи. Разходите за погребение на служители се поемат от Главна дирекция. Размерът на тези суми и условията за предоставянето им се определят ежегодно от министъра на правосъдието.
Чл. 24
Член 24 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда различни аспекти, свързани с трудовите права и задължения на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Трудът на служителите, които имат висше юридическо образование, се признава за стаж по специалността. Служителите се застраховат задължително за сметка на държавния бюджет срещу различни рискове, като смърт и неработоспособност, а задължителното осигуряване също е за сметка на бюджета. Служителите могат да сключват и допълнителни застрахователни договори.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че държавните служители, които живеят в жилища на база свободно договаряне, имат право на компенсационни суми. Тези суми се изплащат от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл. 26
Служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните служби имат право на безплатно пътуване в обществения градски транспорт, което се регулира със заповед на министъра на правосъдието. За да ползват безплатните пътувания, служителите трябва да имат специален превозен документ, утвърден от министъра на транспорта. Освен това, служителите получават ежегодно еднократна сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск, определена със заповед на министъра на правосъдието.
Чл. 27
Член 27 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя правомощията и задълженията на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Те удостоверяват качеството си със служебна карта, чийто вид се определя от министъра на правосъдието. Държавните служители, осъществяващи охранителна дейност, носят униформено облекло, определено от министъра. Служебното оръжие се носи при условия и ред, установени със заповед на министъра.
Чл. 28
Служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на България, удостоверена с подпис на клетвен лист. Отказът от клетва е пречка за встъпване в длъжност. Служителите не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи, за да запазят политическия си неутралитет.
Чл. 29
Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за несъвместимост на държавните служители със службата им. Те не могат да извършват друга държавна служба, освен в определени случаи, и не могат да извършват дейности, които биха довели до конфликт на интереси, като работа в търговски дружества или участие в управителни органи. Държавните служители са длъжни да подават декларация при възникване на обстоятелства, които могат да доведат до несъвместимост.
Чл. 30
Служителите, които постигат високи резултати или имат съществен принос в изпълнението на служебните си задължения, могат да бъдат награждавани. Наградите включват писмена похвала, парични награди (до 200 лв. от министър или заместник-министър, до 120 лв. от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"), парични или предметни награди, и почетни отличия. Условията и редът за награждаване се определят от министъра на правосъдието.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда реда за обучение и квалификация на държавните служители в системата. Спечелилите конкурс за работа подлежат на първоначално професионално обучение, което е задължително, освен за определени длъжности. Незавършването на обучението води до прекратяване на служебното правоотношение. Обучението се провежда в учебните центрове на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Служителите, работещи със специални групи лишени от свобода, преминават специализирано обучение. Министърът на правосъдието може да сключва договори с висши училища за повишаване квалификацията на служителите.
Чл. 32
Съветът по изпълнение на наказанията е създаден към Министерството на правосъдието и е председателстван от заместник-министъра на правосъдието. Неговите основни функции включват организиране на изследвания, разработване на методически указания, подготовка на проекти на нормативни актове, участие в обучението на служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и изграждане на обществено доверие. Съветът работи в тясно взаимодействие с други организации и издава бюлетин "Затворно дело".
Чл. 33
Чл. 33 определя структурата и състава на Съвета по изпълнение на наказанията. Той се състои от щатни служители, ръководени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", и пленарен състав, включващ представители от различни министерства, магистрати, общественици и неправителствени организации. Съветът може да привлича и специалисти от други области, като редът за това се определя с правилник, издаден от министъра на правосъдието.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда създаването на Психологическа лаборатория към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Лабораторията е отговорна за провеждане на изследвания за професионална и психологическа пригодност, разработване на методически указания и контрол на психолозите в местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Служителите в лабораторията са държавни служители, а методическите указания се утвърдиха от главния директор на дирекцията.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че кандидатите за държавни служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните служби трябва да преминат през изследване за професионална и психологическа пригодност. Това изследване е задължително и за действащи служители при преназначаване на по-висока длъжност.
Чл. 35а
Чл. 35а от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда изследване за професионална и психологическа пригодност на държавните служители, за да се определи тяхната съвместимост с изискванията на заеманата длъжност. Изследването е насочено към служители, които имат затруднения в адаптацията, проявяват демотивация и системни дисциплинарни нарушения. То се извършва по заповед на министъра на правосъдието или главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Началниците на териториалните служби могат да правят предложения за изследване, което да включва описание на проблемите и служебна характеристика. При установяване на психологическа несъвместимост служителят може да бъде предложен за оценка на изпълнението на задълженията си.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда изследването за професионална и психологическа пригодност. То се извършва от експерти психолози и завършва с експертно заключение. Условията и редът за провеждането на това изследване се определят с наредба на министъра на правосъдието. Членът е в сила от 01.07.2017 г.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва Държавно предприятие "Фонд затворно дело", което управлява дейности за подобряване на условията за изпълнение на наказанията. То е юридическо лице с център в София и териториални поделения в затворите. Управлява се от министъра на правосъдието, управителния съвет и изпълнителния директор. Предприятието открива разплащателни сметки за набиране и разходване на средства от дейностите си, а устройството и дейността му се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 38
Чл. 38 определя източниците на средства за Държавно предприятие "Фонд затворно дело", които включват приходи от стопанска дейност в местата за лишаване от свобода, наемни доходи, част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода, иззети пари и вещи, удържани средства от осъдени на пробация, дарения и други приходоизточници. Финансовият резултат на фонда е освободен от данъчно облагане.
Чл. 39
Набраните средства от Държавно предприятие "Фонд затворно дело" се използват за изграждане и ремонт на места за лишаване от свобода, подобряване на битовите условия, оборотен капитал за производствени дейности, медицинско обслужване, изследователска и издателска дейност, подготовка на лишени от свобода и служители, културна и спортна дейност, стимулиране на лишени от свобода и служители, и други разходи, свързани с изпълнението на наказанията.
Чл. 40
Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места и осигуряване на поправително въздействие. Това включва условия за поддържане на здравето и достойнството на осъдените, реализиране на ограничения, ограничаване на отрицателните последици от присъдата, осигуряване на права и организиране на различни дейности.
Чл. 41
Според чл. 41 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са затворите. Към затворите могат да бъдат създавани затворнически общежития от закрит и открит тип, поправителни домове за непълнолетни и арести. В тези заведения поправителното въздействие се осъществява диференцирано спрямо различните категории осъдени.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя местата за настаняване на осъдени и задържани лица. Осъдените на лишаване от свобода се настаняват в затвори, поправителни домове и затворнически общежития с влязла в сила присъда. Арестите служат за места за лишаване от свобода на задържани лица, а те могат да бъдат настанявани в затворите и поправителните домове при определени условия.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за създаване и закриване на места за лишаване от свобода, които се извършват от министъра на правосъдието. Местата за лишаване от свобода трябва да осигуряват необходимите условия за поправително въздействие и да уважават човешкото достойнство на задържаните. Минималната жилищна площ за всеки лишен от свобода е 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа база данни за капацитета на местата, а правилникът за прилагане на закона определя условията за осветление, отопление, проветряване и санитарни възли.
Чл. 44
Член 44 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че местата за лишаване от свобода трябва да бъдат оборудвани с технически и други средства за охрана и контрол. Целта е да се предотвратят бягства, престъпления и нарушения. Лишените от свобода трябва да бъдат информирани за възможността за използване на охранителни и технически средства, включително аудиовизуални системи, за контрол на тяхното поведение.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че условията за създаване и закриване на места за лишаване от свобода се оценяват от комисия, назначена от министъра на правосъдието. Комисията, предложена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", трябва да включва специалисти в различни области, като строителство, охрана, медицинско обслужване и прехрана. Тя изготвя технически задания за нови места или за реконструкция на съществуващите.
Чл. 46
Омбудсманът има правото да препоръчва закриване, реконструкция или разширение на затвори, затворнически общежития и арести, когато условията там са незадоволителни, което пречи на поправителното въздействие и застрашава здравето на задържаните. Министърът на правосъдието е задължен да внесе препоръката в Министерския съвет в срок от един месец, а съответните мерки трябва да бъдат обявени в срок от три месеца.
Чл. 47
Според Чл. 47 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, новопостъпилите лишени от свобода се настаняват в приемно отделение за период от 14 денонощия до един месец. Осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, както и осъдените за престъпления по непредпазливост, се настаняват отделно. Лицата, постъпили от арестите, се настаняват в приемното отделение на затвора за срок до 7 денонощия.
Чл. 48
При настаняване на новопостъпили лишени от свобода в приемното отделение се записват важни данни, включително личните данни на новопостъпилия, основанията за настаняване, деня и часа на приемането, описание на личните вещи, следи от наранявания и здравословното състояние, с внимание към поверителността на медицинските данни. Освен това, новопостъпилите се фотографират и се изземват българските им лични документи, като причините за липсата на документи, ако има такива, също се отбелязват.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража позволява на началника на затвора или на оправомощени от него лица да събират и обработват лични данни на лишените от свобода, при условие че се спазват правилата за защита на личните данни.
Чл. 50
На новопостъпилите лишени от свобода се предоставя незабавна възможност да уведомят близките си. В случай, че те не могат да го направят поради заболяване, неграмотност или други причини, администрацията на затвора извършва уведомяването с изрично съгласие от лишеното лице.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че лишените от свобода чужди граждани трябва да бъдат информирани на разбираем език за правото си на среща с представител на дипломатическата или консулската служба на съответната държава, правото на правна помощ и защита, както и условията за трансфер в родната им страна. Освен това, Министерството на външните работи се уведомява незабавно за постъпването на лишени от свобода, които не са български граждани.
Чл. 52
В приемното отделение на затвора, лишените от свобода получават информация относно правилата за вътрешния ред и дисциплината, както и за техните основни права и задължения, на разбираем език. При искане от страна на лишения от свобода, тази информация може да бъде предоставена и в писмен вид.
Чл. 53
Лишените от свобода имат право да поискат консултация по време на престоя си в приемното отделение. Те могат да се консултират относно лични проблеми, свързани с опазването на имуществото, трудови, семейни и други въпроси, които са възникнали във връзка с изпълнението на присъдата.
Чл. 54
По чл. 54 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие в срок до два работни дни. Досието съдържа документи и данни, свързани с постъпването и изпълнението на присъдата. Освен това, в него се съхраняват данни за незабавно уведомяване на пострадалия в случаи на бягство, временно напускане на затвора или освобождаване на лишения от свобода. Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" определя длъжностните лица, които имат достъп до данните от личното досие и реда за тяхното използване.
Чл. 55
Член 55 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията на новопостъпилите лишени от свобода. Те са длъжни да съдействат за извършването на санитарно-хигиенен контрол, медицински преглед и психологическо изследване. Преди изтичането на срока за престой в приемното отделение, се изготвя оценка на риска от рецидив, която включва личностни особености, здравословно състояние и работоспособност, и се правят препоръки за бъдещата работа. Задължително психологическо изследване се провежда на осъдени на доживотен затвор и на осъдени с наказание над 10 години, както и на лишени от свобода с много висок и висок риск от вреди. В останалите случаи изследване се прави по искане на инспектор.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя как се управляват иззетите вещи и парични средства на лишените от свобода. Вещите могат да бъдат изпратени на близките им с тяхно съгласие или предоставени за ползване, ако лишените от свобода желаят това. Лишените от свобода могат да разполагат с парични средства до една минимална работна заплата, а сумите над този размер се внасят на влог или изпращат на близките им.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя три основни режима за изтърпяване на наказанията: специален режим за доживотен затвор, строг режим за осъдени на лишаване от свобода за повече от 5 години или при определени условия, и общ режим за всички останали случаи. Съдът има правомощия да променя режима в зависимост от поведението на осъдения и степента на обществена опасност.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за разпределение на осъдените в местата за лишаване от свобода. Осъдените се разпределят от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в зависимост от възможността да изтърпяват наказанието близо до постоянния си адрес и изискванията на чл. 43, ал. 4. Разпределението е следното: 1. в затворите - осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип - осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип - осъдените с първоначално определен общ режим.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда различно настаняване на лишените от свобода. Жените изтърпяват наказанието в отделни затвори и затворнически общежития. Непълнолетните се настаняват в поправителни домове, разделени по пол. Чужди граждани изтърпяват наказанието в затвори, определени от министъра на правосъдието.
Чл. 60
Съгласно Чл. 60 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, началникът на затвора има правомощието да обособява отделения за настаняване на лишени от свобода, които представляват висока степен на обществена опасност. В тези отделения могат да бъдат настанявани лица, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства, както и уязвими лица, с цел осигуряване на тяхната безопасност и безопасността на останалите лишени от свобода и на служителите на затвора.
Чл. 61
Член 61 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г., с влизане в сила от 07.02.2017 г. Този член се отнасяше до разпоредби, свързани с преместените лишени от свобода.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията и реда за преместване на лишени от свобода. Преместването се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и може да се осъществи при различни обстоятелства, като: желание за участие в обучения, лечение в болница, промяна на адрес на семейството, възникване на конфликти или необходимост от съобразяване с определени изисквания. Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако това може да влоши здравословното им състояние. Заповедите за преместване подлежат на оспорване пред административния съд, а решенията на съда са окончателни. Главният директор може да делегира правомощия за преместване на свои заместници или на началник на отдел.
Чл. 63
Лишените от свобода могат да бъдат премествани между затвор и затворническо общежитие от закрит тип по заповед на началника на затвора. Заповедта за преместване или отказ за такова може да бъде оспорена пред административния съд, като решението му е окончателно. Определенията и разпорежданията на административния съд в производството по оспорването също могат да бъдат обжалвани, като окончателното решение е на тричленен състав на същия съд.
Чл. 64
Лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели поне 6 месеца от наказанието си, могат да бъдат преместени в затворнически общежития от открит тип. Решението за преместване се взема от началника на затвора след консултация с ръководството на социалната и възпитателната дейност. Заповедта за преместване може да бъде оспорена в 14-дневен срок пред административен съд, а решенията на съда са окончателни.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда условията, при които лишените от свобода в затворническо общежитие от открит тип могат да бъдат премествани в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Преместването е възможно при груби или системни нарушения на реда, данни за подготвяне на бягство, системно отклонение от работа или негативно влияние върху останалите. Процедурата включва предложение от началника на затвора и решение на окръжния съд, което не подлежи на обжалване. Началникът на затвора може да разпореди незабавно преместване до произнасянето на съда.
Чл. 65
Член 65 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че режимът в местата за лишаване от свобода е насочен към постигане на целите на наказанието. В затворите и затворническите общежития от закрит тип се прилагат три режима: общ, строг и специален. В затворническите общежития от открит тип се прилагат общ и лек режим.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за замяна на първоначалния режим на лишаване от свобода с по-лек режим. Замяната е възможна след изтърпяване на минимум 6 месеца от наказанието и при условие, че лишеният от свобода е показал добро поведение. Началникът на затвора взема решение след консултация с ръководители на социалната и възпитателната дейност. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок. При наличие на две или повече присъди, минимумът за замяна се изчислява от сбора на наказанията, но не може да надвишава 30 години. Допълнителна замяна е възможна след изтърпяване на минимум 6 месеца от предходната замяна.
Чл. 67
Член 67 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва условията, при които режимът на лишените от свобода може да бъде променен. Режимът може да бъде заменен с по-тежък, ако лишеният от свобода грубо или системно нарушава реда, отклонява се от работа или влияе негативно на останалите. За смяна на режима е необходима мотивирана заповед от началника на затвора или решение на окръжния съд. Заповедта за смяна на режима може да бъде оспорвана в 14-дневен срок. Съществува и възможност за смяна на режима с по-лек след 6 месеца, а тежко болни, бременни и кърмачки могат да бъдат преместени на общ режим.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предоставя възможност на окръжния съд да определи специален режим на лишени от свобода, прилаган към лица, които грубо или системно нарушават реда в затвора и представляват опасност за останалите. За жени, специалният режим може да бъде определен само в началото на наказанието. Прилагането на специалния режим подлежи на допълнителни разпоредби, посочени в чл. 198, ал. 4.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията, при които лишените от свобода могат да бъдат преместени от затворническо общежитие от открит тип в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът може да наложи строг режим на изтърпяване на наказанието, ако получи предложение от началника на затвора. В противен случай, осъденият ще бъде поставен на общ режим.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че не може да се назначи лек режим като първоначален. Осъдените, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип на лек режим, могат да бъдат преместени в затвор или затворническо общежитие от закрит тип само при условие, че режимът им бъде сменен с общ.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва условията на настаняване на лишените от свобода. В затворите и затворническите общежития с усилен надзор, лишените от свобода работят основно в района на затвора. Лишените от свобода на специален режим са настанени в постоянно заключени помещения с повишен надзор. Осъдените на доживотен затвор, поставени на строг режим, също са настанени в заключени помещения с усилен надзор, освен ако не са налице условията за настаняване в общи помещения.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва правата и условията на лишените от свобода в затворнически общежития от открит тип. Те могат да работят без охрана, да провеждат свиждания без заграждения и да ползват медицинска помощ извън затвора. Също така, имат право да присъстват на културни и спортни мероприятия и да се обучават в училища, включително за придобиване на специалности. Заповед на главния директор може да разреши на някои от тях да нощуват на работните обекти извън общежитието, като контролът се осъществява от началника на общежитието.
Чл. 73
Член 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г., с влизане в сила от 07.02.2017 г.
Чл. 74
Член 74 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с ДВ, бр. 13 от 2017 г. и влиза в сила от 07.02.2017 г. В глава девета на закона се разглеждат правата и задълженията на лишените от свобода, както и средствата за поддържане на реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода.
Чл. 75
Лишените от свобода имат право на ползване на своите права, освен в следните случаи: (1) ако са лишени от права с присъда; (2) ако правата им са изрично отнети или ограничени със закон; (3) ако упражняването на правата е несъвместимо с присъдата и изпълнението на наказанието.
Чл. 76
Лишените от свобода имат право да искат информация относно изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част от наказанието и възможностите за облекчаване на условията на изтърпяване, както и за предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Те могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор, да се срещат с него насаме и да кореспондират без ограничения. Срещите могат да бъдат наблюдавани, но разговорите не могат да бъдат слушани или записвани.
Чл. 77
Лишените от свобода имат право на подходяща работа по време на изтърпяване на наказанието. Предпочитанията им към конкретен вид работа се удовлетворяват, когато е възможно. Участието в трудова дейност се насърчава и се взима предвид при оценка на степента на поправяне и превъзпитание.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията за възнаграждение на лишените от свобода за извършена работа. Според чл. 78, те получават минимум 30% от възнаграждението за изработеното, освен ако работата е доброволен неплатен труд или дежурства по поддържане на реда и хигиената. Размерът на възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Освен това, на лишените от свобода могат да се правят удръжки от възнаграждението, но те не могат да надвишават две трети от полагащото им се, освен за удръжки по задължение за издръжка.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за работа на лишените от свобода. Работният ден се определя в съответствие с трудовото законодателство, а полагането на извънреден труд е разрешено със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Лишените от свобода могат да работят на 6-дневна работна седмица с разрешение на директора. Те имат право на минимална междудневна почивка от 12 часа и седмична почивка от 38 часа. Не работят в празнични дни, освен в специфични случаи.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража позволява на администрацията на затвора да възлага доброволен неплатен труд на лишените от свобода с тяхно изрично писмено съгласие. Този труд може да включва дейности като благоустройство и поддържане на затворническите помещения, опазване на културни и исторически паметници, възстановяване на щети от бедствия, организиране на курсове и други дейности. Времето, прекарано в доброволен труд, се зачита за намаляване на срока на наказанието.
Чл. 81
Лишените от свобода ученици имат право на освобождаване от работа един час по-рано през дните на занятията. Началникът на затвора може да освобождава ученици от работа за срок до 30 дни, за да се подготвят и полагат изпити за завършване на клас или придобиване на образователна степен и професионална квалификация. По време на освобождаването от работа, учениците запазват правата на работещи, но не получават възнаграждение.
Чл. 82
Лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили поне 8 месеца, имат право на 14 работни дни годишна почивка. Работещите в особено вредни и опасни условия могат да получат допълнителна неплатена почивка. Времето, през което лишените от свобода са били в болничен или поради други причини, се включва в срока за получаване на почивка. Годишната почивка се зачита за работни дни.
Чл. 83
Чл. 83 регламентира правата на лишените от свобода относно работните дни при трудови злополуки или професионални заболявания. Времето на бездействие поради такива обстоятелства се зачита за работни дни, освен ако лицето умишлено е причинило здравословни проблеми. Освен това, лишените от свобода жени имат право на почивка по време на бременност и раждане, която също се зачита за работни дни.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя правата на лишените от свобода, включително безплатна храна, минимално време за сън, самостоятелно легло и спални принадлежности, както и здравно осигуряване. Работещите получават увеличена дажба храна, а бременните жени и майките - усилена дажба храна по време на бременността и след раждането. Болни лица получават диетична храна по предписание на лекар.
Чл. 85
Член 85 от закона предвижда, че бременните жени и кърмачките в затворите са под системен медицински контрол и се настаняват в специално обзаведени помещения, които отговарят на хигиенните изисквания. Освен това, децата на лишените от свобода жени, които са до една година, могат да остават при майките си в детските ясли към затвора.
Чл. 86
Лишените от свобода имат право на престой на открито, свиждания, кореспонденция, парични средства за лични нужди и телефонна връзка. Началникът на затвора може да ограничи свижданията и кореспонденцията с лица, оказващи отрицателно влияние, с изключение на близки роднини и защитници. Кореспонденцията не подлежи на контрол, освен в случаи на тежки престъпления. По време на свижданията могат да получават храни и предмети. Лишените от свобода в отдалечени затвори могат да ползват правата си при по-благоприятни условия.
Чл. 87
Лишените от свобода имат право да получават и четат вестници, списания и книги, както и да изучават чужди езици. Те също така могат да слушат радиопредавания и да гледат телевизия, при условия, определени от началника на мястото за лишаване от свобода.
Чл. 88
Лишените от свобода имат право да създават и публикуват авторски произведения, както и да се занимават с творческа дейност през свободното си време. Изявени специалисти могат да получат разрешение да се занимават само с творческа дейност, като времето им се зачита за работни дни. Те получават хонорар за своите изобретения и произведения, както и други права, предвидени в законите.
Чл. 89
Лишените от свобода имат право да сключват граждански брак. Времето и мястото на бракосъчетанието, когато то се извършва в място за лишаване от свобода, се определят от съответния началник на затвора.
Чл. 90
Лишените от свобода имат право да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началниците на затворите. Адвокати и неправителствени организации могат да подават молби и жалби от името на лишените от свобода с писмено пълномощно. Разходите за пощенска кореспонденция са за сметка на лишените от свобода, освен ако те не разполагат със средства, в такъв случай разходите покрива затворът. Повторно подадени молби и жалби се разглеждат само при наличие на нови обстоятелства. Лишените от свобода не носят дисциплинарна отговорност за подадените молби и жалби.
Чл. 91
Лишените от свобода могат да бъдат фотографирани, филмирани или записвани от медии само с тяхно съгласие. Те имат право да подават молби и жалби до медии и да се срещат с журналисти. Представители на медии могат да посещават затворите и да интервюират осъдени лица с разрешение на началника на затвора. Отказите за достъп могат да се обжалват. Не се разрешава заснемането на рекламни видеоклипове, модни ревюта и филмови продукции на територията на затворите, а музикални видеоклипове могат да се заснемат само с авторски творби на лишените от свобода.
Чл. 92
Лишените от свобода подлежат на задължителен обиск при влизане и излизане от затвора, при преминаване към работни обекти, при постъпване и освобождаване от килия, при свиждане, и при постъпване и изписване от болница. Освен това, с разрешение на началника на затвора, те могат да бъдат подлагани на обиск и с цел предотвратяване на престъпления и нарушения. В отсъствие на началника, разрешението се дава от ръководителя на дежурната част.
Чл. 93
Обискът на лишените от свобода трябва да бъде извършван по начин, който да не унижава тяхното достойнство. Процедурата се осъществява от специално обучени служители от същия пол като лишения от свобода, а обиск на интимните части може да се извършва само от медицинско лице.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира, че обиск на служители и граждани, които влизат в затвора, може да се извършва само с изрична писмена или устна заповед на началника. Обискът се провежда по ред, определен с правилника за прилагане на закона, когато има основания да се смята, че лицата внасят забранени вещи.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процедурата за претърсване на помещения в затворите. Претърсванията се извършват от служители на охранителния състав в присъствието на лишени от свобода или техни представители. За всеки обиск се съставя протокол, подписан от длъжностното лице и лишения от свобода. При определени условия, свързани с многократното влизане и напускане на затворническото заведение, обискът се отразява в специален дневник без протокол, освен ако не бъдат открити забранени вещи. За неуредени случаи се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 96
Лишените от свобода имат следните задължения: да изпълняват възложената работа от администрацията, да се грижат за опазване на имуществото, да спазват установените правила, да изпълняват нарежданията на длъжностните лица и да оказват съдействие при проверки за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя редица ограничения за лицата, лишени от свобода. Те не могат да внасят и държат неразрешени предмети, да извършват сделки помежду си с вещи, да притежават оръжие и взривни вещества, да упражняват насилие, да употребяват алкохол и наркотици, да играят игри, които нарушават реда, да притежават порнографски материали или материали, проповядващи омраза, да провеждат митинги и протести, да организират неразрешени събрания, да се придвижват произволно и да затрудняват наблюдението на служителите.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя различни награди за лишените от свобода, които проявяват дисциплинираност и положителни качества. Наградите включват писмена похвала, отмяна на дисциплинарни наказания, извънредни хранителни пратки, парични награди до 200 лв., удължени свиждания, месечни и годишни домашни отпуски. Наградите зависят от режима на изтърпяване на наказанието и продължителността на изтърпяването.
Чл. 99
Наградите за лишените от свобода се дават със заповед на началника на затвора или на затворническото общежитие, а Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да дава всички предвидени в закона награди. Времето на домашен отпуск или годишна почивка се зачита за изтърпяване на наказанието. Ако по време на тези награди се получат данни за престъпления или отклоняване от наказанието, те се прекратяват със заповед на началника на затвора, който уведомява прокурора.
Чл. 100
Дисциплинарното нарушение е виновно деяние от лишените от свобода, което нарушава вътрешния ред или уврежда имуществото. За такова се смята неспазване на реда, неизпълнение на заповеди, грубо нарушаване на хигиената, завръщане след домашен отпуск, опити за бягство, физическа саморазправа, и опити за внасяне на забранени вещи. При наличие на признаци на престъпление, преписката се изпраща в прокуратурата.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя дисциплинарните наказания, които могат да бъдат налагани на лишените от свобода. Наказанията включват писмено предупреждение, извънредно дежурство, отмяна на награда, забрана за участие в колективни мероприятия, лишаване от хранителна пратка, лишаване от месечен домашен отпуск, изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия, и изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време до 14 денонощия в продължение на три месеца.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя критериите за налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода. При определяне на наказанието се вземат предвид характерът и тежестта на нарушението, поведението на лишения от свобода и здравословното му състояние. Дисциплинарни наказания могат да се налагат само при определени нарушения, а изпълнението им може да бъде отложено в зависимост от здравословното състояние на нарушителя.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че лишените от свобода нямат право на ползване на хранителни пратки по време на престоя си в наказателна килия. Условията в килията и вещите, които могат да се държат и ползват от наказаните, се регламентират с правилника за прилагане на закона.
Чл. 104
Дисциплинарните наказания в затворите се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора или поправителния дом. Началниците на затворнически общежития имат право да налагат определени наказания, а Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да налага всички предвидени в закона наказания.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че преди налагане на наказание на нарушител, той задължително трябва да бъде изслушан. Освен това, за едно и също нарушение, лишеният от свобода може да бъде наказван само веднъж.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира сроковете за налагане и изпълнение на дисциплинарни наказания. Дисциплинарни наказания не могат да се налагат, ако са изтекли една година от извършване на нарушението или два месеца от откритето му. Наложените наказания не се изпълняват, ако са изтекли три месеца от издаването на заповедта. Сроковете не текат, ако изпълнението е отложено. При наложени две или повече наказания изолиране в наказателна килия, престоят може да бъде удължен до 20 денонощия, но не повече от общия брой на дните, с които е наказан.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че дисциплинарното наказание може да бъде отложено условно за срок до три месеца при условие, че лицето не е наказвано дисциплинарно през последните 6 месеца и изтекъл е изпитателният срок по предходното наказание. Ако в определения срок лицето извърши ново нарушение, отложеното наказание се изтърпява отделно.
Чл. 108
Член 108 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че ако лишеният от свобода демонстрира добро поведение по време на изтърпяване на наказанието, началникът на мястото за лишаване от свобода има правото да го освободи от остатъка от наложеното наказание.
Чл. 109
Лишените от свобода, които не са извършвали дисциплинарни нарушения в рамките на една година след изтърпяване на дисциплинарно наказание, се считат за ненаказвани. Ако те са били наказвани за нарушение в този срок, те също могат да бъдат считани за ненаказвани, ако не извършат ново нарушение в срок от две години след последното наказание.
Чл. 110
Заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и поправителни домове, могат да се обжалват пред началника на затвора в 7-дневен срок от запознаване с тях. Жалбата се подава чрез органа, наложил наказанието, и не спира изпълнението на заповедта, освен ако не е разпоредено друго от компетентен орган. Решението по жалбата трябва да бъде взето в срок от един месец и може да включва отменяне на заповедта, отхвърляне на жалбата или връщане на преписката с указания.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процедурата за оспорване на заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Жалбата може да се подаде в тридневен срок от обявяването на заповедта и се подава чрез органа, наложил наказанието. Съдът разглежда делото незабавно, но не по-късно от три дни и може да потвърди или отмени заповедта. Решението на съда е окончателно и подлежи на касационно оспорване.
Чл. 112
Държавните служители от местата за лишаване от свобода имат право да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, когато е необходимо за поддържане на реда и дисциплината. При изпълнение на служебните си задължения те могат да използват и средства за индивидуална защита, като шлемове, щитове и бронирани жилетки, осигурени от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 113
Държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила само в строго определени случаи, включващи явно неподчинение, физическа съпротива или нападение, както и за предотвратяване на бягство. Употребата на физическа сила може да включва бойни приложни техники.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията за употреба на помощни средства. Те могат да се използват само когато е абсолютно необходимо и не е възможно да се постигне резултат с физическа сила. Допустими случаи включват освобождаване на заложници, завзети помещения, пресичане на групови нападения, задържане на лишен от свобода и предотвратяване на самоубийства. Помощни средства, които могат да се използват, включват белезници, усмирителни пояси и различни видове палки и химически вещества, одобрени от съответните министри. Употребата на белезници е разрешена и при конвоиране на лишен от свобода.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията за използване на физическа сила и помощни средства от държавните служители в местата за лишаване от свобода. Използването им трябва да бъде съобразено с конкретната обстановка и личността на нарушителя, като служителите са задължени да опазват здравето и живота на лицата, срещу които се насочват. Употребата на сила трябва да се прекрати веднага след овладяване на ситуацията, а за лишените от свобода в напреднала възраст или с физически или психически недостатъци, тя е допустима само в крайни случаи.
Чл. 116
В местата за лишаване от свобода, употребата на оръжие е разрешена само в крайни случаи, като например при пресичане на бягство, защита от нападение, застрашаващо живота и здравето, или при освобождаване на заложник. За непълнолетни и жени, оръжие може да се използва само при въоръжено нападение.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията за използване на физическа сила, помощни средства и оръжие от служителите в местата за лишаване от свобода. Те могат да прибягват до тези средства само след изрично предупреждение и ако са преминали специално обучение. След употребата на тези средства, служителите са задължени да окажат помощ на ранените и пострадалите.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за използване на помощни средства и оръжие. Те могат да бъдат използвани само след нареждане на началника на съответното заведение. В извънработно време нареждането е от командира на дежурната част. При внезапни нападения служителят взема решение сам. След употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие, се съставя доклад и прокурорът се уведомява незабавно.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира възможността министърът на правосъдието да въвежда допълнителни ограничителни мерки в случаи на природни бедствия, епидемии, пожари, наводнения, въоръжени нападения и бунтове в местата за лишаване от свобода. Тези мерки могат да продължат до 30 денонощия и трябва да са пропорционални на характера на опасността. Те включват ограничения на достъпа на външни лица, свиждания, домашни отпуски, престой на открито и провеждане на колективни мероприятия. При необходимост може да се поиска съдействие от специализираните сили на Министерството на вътрешните работи, като участието им се разрешава от министъра на вътрешните работи или оправомощено лице.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда възможността за изолиране на лишените от свобода в единична килия за срок до два месеца, когато е необходимо за предотвратяване на бягство или посегателство върху живота и здравето на други лица. Заповедта за изолиране може да се обжалва пред окръжния съд в тридневен срок. Лишеният от свобода трябва да бъде изслушан от началника на затвора преди изолирането, а прокурорът трябва да бъде уведомяван за началото и освобождаването от изолацията. Освобождаването може да стане и преди изтичането на срока, ако лишеният покаже добро поведение.
Чл. 121
Когато лишен от свобода отказва да приема храна и това поставя под заплаха живота или здравето му, лекарят предприема необходимите медицински мерки. В подобни случаи се уведомява и съответният прокурор.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя правилата относно разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните лица могат да притежават в затворите. Министърът на правосъдието утвърдителен списък на разрешените предмети, а тези, които не са разрешени или чиято собственост не е установена, се изземват и отнемат в полза на Фонд "Затворно дело". Лишените от свобода имат право да обжалват заповедта за изземване в 14-дневен срок.
Чл. 123
Лишените от свобода носят имуществена отговорност за вредите, причинени на затвора, при или по повод изпълнение на възложената работа, ако извършеното не е престъпление. Отговорността е в размер на причинената вреда, но не може да надвишава част от основното месечно възнаграждение за работата. Имуществената отговорност се налага независимо от дисциплинарната отговорност за същото деяние.
Чл. 124
Имуществената отговорност на лишените от свобода се реализира чрез удръжки от възнаграждението им, въз основа на заповед на началника на затвора. Заповедта трябва да бъде издадена в срок до един месец от откритата вреда, но не по-късно от 6 месеца от причиняването й. Удръжки не могат да се правят преди изтичането на 14 дни от уведомлението на затворника. Ако той оспори размера на обезщетението, спорът се предава на районния съд. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 125
Лишените от свобода отговарят в пълен размер за липсващи дрехи, обувки, спални принадлежности и други предмети, предоставени им за лично ползване. Стойността на липсващите вещи се удържа от възнаграждението им по реда на чл. 124, ал. 1. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 не се прилага в тези случаи.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че ако лишен от свобода причини вреда на трето лице, имуществена отговорност носи затворът. Ако третото лице е възложител на работа, отговорността е на Държавно предприятие 'Фонд затворно дело', но в размер на намалената отговорност на виновния. Затворът или Фондът могат да удържат от лишения от свобода или да искат връщане на платеното, но не повече от размера на намалената имуществена отговорност.
Чл. 127
Чл. 127 от закона указва, че за въпроси, свързани с имуществената отговорност на лишените от свобода, които не са уредени в самия закон, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Законът обхваща и медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, като в глава десета се разглеждат лечебни заведения, свързани с тези места.
Чл. 128
Член 128 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Всеки лишен от свобода има медицинско досие, което съдържа информация за здравословното му състояние и се изпраща при преместване в друг затвор. Осигуряват се здравноосигурителни вноски за лишените от свобода, които придобиват статус на здравноосигурени лица, с вноски, покривани от държавния бюджет. Условията за медицинското обслужване се определят с наредба от министрите на здравеопазването и правосъдието.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че медицинското обслужване на лишените от свобода се извършва в специализирани медицински центрове и болници, разкрити към местата за лишаване от свобода. Тези лечебни заведения са част от националната здравна система и предлаганата медицинска помощ отговаря на общите медицински стандарти. Предписанията на медицинските специалисти са задължителни за началниците на местата за лишаване от свобода и медицинските решения се вземат в интерес на здравето на лишените от свобода.
Чл. 130
Законът определя лечебните заведения, свързани с местата за лишаване от свобода, които включват специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична помощ. Дейността на тези заведения се координира от министъра на правосъдието, а министърът на здравеопазването отговаря за методическото ръководство и контрол на медицинската дейност, както и за осигуряване на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира разкриването на специализирани болници към местата за лишаване от свобода. В тези болници се създават диагностично-консултативен блок, стационарен блок, болнична аптека и административно-стопански блок. Стационарният блок е предназначен за болнично лечение на лишени от свобода и включва отделения с легла, като в тях се предвиждат и сектори за лечение на лишени от свобода жени.
Чл. 132
Член 132 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за лечение на лишени от свобода в специализирани болници за активно лечение. Те могат да бъдат приети, ако страдат от остри или обострени хронични заболявания, които не могат да се лекуват амбулаторно, ако има опасност за живота им или за влошаване на здравословното им състояние, или ако имат неустановена диагноза, изискваща клинично наблюдение и лабораторно изследване. Приемът за лечение е възможен за лишени от свобода от цялата страна.
Чл. 133
Съгласно Чл. 133 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове. Всеки медицински център може да разполага с до 10 легла за краткотрайно лечение.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя функциите на медицинските центрове, които включват спешна и първична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ, дентално обслужване, профилактика и рехабилитация на лишените от свобода, както и медицинско освидетелстване на тяхното здравословно състояние. Директорът на медицинския център има неограничен достъп до местата за изолирано настаняване и изготвя медицински справки относно здравословното състояние на лишените от свобода.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията и процедурата за изпращане на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Лишените от свобода могат да бъдат изпратени за лечение, когато: 1) в лечебните заведения към затворите няма условия за необходимото лечение; 2) е необходимо лечение на инфекциозни заболявания; или 3) са нужни консултативни прегледи и специализирани изследвания. Изпращането се извършва със заповед на началника на затвора, а в спешни случаи - с устно нареждане. Организацията на охраната и транспортирането на лишените от свобода е под ръководството на началника на затвора.
Чл. 136
Член 136 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда възможността за привличане на консултанти от други лечебни заведения с цел подпомагане на медицинското обслужване на лишените от свобода. Предложението за консултация се прави от директора на болницата или медицинския център и се утвърдява от началника на съответното място за лишаване от свобода.
Чл. 137
Лишените от свобода имат право да поискат консултация със специалисти от други лечебни заведения, ако не са съгласни с поставената им диагноза или назначеното лечение, като разходите за това са за тяхна сметка. Директорът на болницата е задължен да предостави необходимата медицинска документация на специалиста. Становището на консултантите е само с консултативен характер и те нямат право да определят мястото на лечението.
Чл. 138
Член 138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда създаването на медицинска комисия към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Тази комисия има три основни функции: да дава становища относно условията за лечение на лица със здравословни проблеми, да разглежда жалби на лишени от свобода за лечение извън лечебните заведения и да прави предложения за помилване по здравословни причини. Съставът на комисията се определя от министъра на правосъдието, а за подпомагане на работата ѝ могат да се привлекат консултанти от други лечебни заведения.
Чл. 139
Законът предвижда, че всеки лишен от свобода трябва да премине първичен медицински преглед след постъпването си в затвора, който да оцени здравословното му състояние и да извърши санитарна обработка. В случай на установяване на насилие, лицето се освидетелства и получава медицинска помощ, а инцидентът се докладва на началника на затвора и прокурора, който отговаря за законността.
Чл. 140
Член 140 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че на всеки лишен от свобода се извършват профилактични прегледи и лабораторни изследвания поне веднъж годишно, както и задължителни имунизации. Осигуряват се условия за доброволно и конфиденциално консултиране и изследване за ХИВ/СПИН. Изследванията могат да бъдат назначени от директора на болницата, като лишеният от свобода има право да откаже изследването.
Чл. 141
Член 141 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че лицата, лишени от свобода и носители на ХИВ/СПИН, имат право на конфиденциалност относно своя здравен статус. Освен това, текущото медицинско наблюдение, лабораторните изследвания и антивирусното лечение на тези лица се извършват в сътрудничество със специализирани лечебни заведения за СПИН.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при установяване на инфекциозни заболявания, лицата се настаняват в изолирани помещения до получаване на лечение в специализирани лечебни заведения. Специално за болните от туберкулоза се предвижда лечение в пневмофтизиатричното отделение на специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода.
Чл. 143
Лишените от свобода имат право на медицински преглед, който трябва да бъде извършен в срок до 24 часа, ако са пожелали такъв. В случай на спешни медицински състояния, като висока температура или травми, те се приемат незабавно от лекар, независимо от времето.
Чл. 144
Член 144 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че лишените от свобода, които са изолирани в наказателна килия, трябва да бъдат посещавани от медицински специалист всеки работен ден. Прегледите се извършват на място, освен в случаи, когато е необходимо друго. При искане от лицата, прегледът се осъществява незабавно. Извършените медицински прегледи се удостоверяват в писмени документи, които се прилагат към медицинското досие на осъденото лице.
Чл. 145
Член 145 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража задължава лекаря да окаже незабавна медицинска помощ на пострадалите след употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие, както и да регистрира причинените увреждания. В случай на самонаранявания или опити за самоубийство на лишените от свобода, също незабавно се оказва необходимата медицинска помощ.
Чл. 146
Чл. 146 предвижда, че директорът на лечебното заведение може да препоръча удължаване на престоя на открито, промяна на характера на работата, отмяна или отлагане на дисциплинарно наказание, или настаняване на лечение в специализирано заведение при наличие на здравословни проблеми у лишените от свобода. Освен това, наредбата за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода включва специфични разпоредби за жени и непълнолетни, вземащи предвид техните нужди.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процедурата при съмнения за психично разстройство на лишен от свобода. При установяване на такива съмнения се провеждат клинично-психологически и психиатрични изследвания. Лишените от свобода, които страдат от психични разстройства и се нуждаят от болнично лечение, се настаняват в специализирани болници. В случай на констатирана невменяемост, лицето се изпраща за лечение в психиатрично заведение.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че лишените от свобода, които имат зависимости или прояви на суицидни наклонности, се наблюдават от лекар психиатър и инспектор-психолог. За тях се разработват специализирани програми за лечение.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода ръководят и контролират снабдяването с лекарства. Лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят само в предписаната дневна доза. Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само с разрешение и под контрол на лекаря на лечебното заведение.
Чл. 150
Член 150 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията на медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода. Те действат като здравни инспектори и дават предписания относно качеството на храната и водата, годността на дрехите и спалните принадлежности, хигиената на помещенията, условията на осветление, отопление, канализация и проветряване, здравословните условия на труд и спазването на противоепидемичния режим. При установени нарушения, инспекторите издават задължителни предписания за отстраняването им.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задължителните условия за хигиена на лишените от свобода. Те включват поддържане на косата и бръснене, хигиена на ръцете и краката, къпане поне два пъти седмично, и задължителна смяна на личното и постелъчното бельо веднъж седмично. Освен това, се извършва ежемесечно основно почистване и дезинфекция на спалните и общите помещения под контрола на медицински специалист.
Чл. 152
Член 152 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя социалната дейност и възпитателната работа като основни средства за ресоциализация на лишените от свобода. Целта е да се подпомогне личностната промяна на осъдените и да се изградят умения за законосъобразен живот. Включва диагностична и индивидуална корекционна дейност, програми за намаляване на риска от рецидив, образование и творчески дейности. Социалната работа се осъществява както индивидуално, така и в групи.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража задължава осъдените, обвиняемите и подсъдимите да участват в програма за адаптация след постъпването им в затвора. Програмата има продължителност до три месеца и предоставя информация на достъпен език относно социалната дейност и възпитателната работа в затворите.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията по време на престоя на осъдените в приемното отделение. Всеки осъден участва в програма за адаптация, изготвя се оценка на риска от рецидив и първоначален доклад, който включва оценка на риска и фактори, формиращи риска от рецидив. За лица с психиатрични отклонения се провеждат специализирани изследвания. Обвиняемите и подсъдимите също се включват в програмата за адаптация, а правилата за оценка на риска се утвърдиха от министъра на правосъдието.
Чл. 155
Член 155 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че оценката на осъдения се изменя в зависимост от неговото поведение. На базата на тази оценка се правят предложения за промяна в режима на изтърпяване на наказанието, преместване в затворническо заведение с различен тип режим, както и условно предсрочно освобождаване.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира изготвянето на индивидуален план за изпълнение на присъдата след приключване на програмата за адаптация на осъдения. Планът включва дейности и програми за ресоциализация, базирани на вида на престъплението, размера на наказанието, оценката на осъдения и риска от рецидив. Целите на плана са включване на осъдения в програми за личностна промяна, възможност за прехвърляне в по-лек затвор и условно предсрочно освобождаване. Годишен доклад се изготвя за резултатите от работата по плана.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че специализираните програми за индивидуална и групова работа се реализират от инспектори по социална дейност и възпитателна работа, съвместно с други служители и експерти. Целите на програмите включват мотивиране на законосъобразно поведение, повишаване на социалната компетентност, изграждане на поведенчески умения и преодоляване на зависимости. Участието в програмите е доброволно, а тяхното утвърдяване се извършва от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Чл. 157а
Чл. 157а от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че преди освобождаване, лишените от свобода трябва да се включат в програма за подготовка за живот на свобода. Програмата е с продължителност от един до три месеца и включва изработване на план за действие за справяне в условията на свободен живот, който съдържа реалистични и практически стъпки.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че индивидуалната работа с осъдените лица включва информираност за правния и социалния статус, подпомагане при решаване на проблеми, насочване към външни организации и мотивиране за активно участие в подготовката за живот на свобода.
Чл. 159
В местата за лишаване от свобода се провеждат образователни, обучителни и квалификационни дейности, до които всички лишени от свобода имат равен достъп. Участието в тези дейности се взима предвид при оценка на степента на поправяне и превъзпитание на лишените от свобода.
Чл. 160
Член 160 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира откриването, преобразуването и закриването на училища в местата за лишаване от свобода, които се извършват от министъра на образованието и науката по предложение на министъра на правосъдието. Училищата функционират съгласно държавните образователни стандарти. Назначаването на директорите и учителите в тези училища става по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.
Чл. 161
Член 161 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за утвърждаване на учебни планове и програми в местата за лишаване от свобода, които се финансират от държавния бюджет. Завършената степен на образование и придобита квалификация се удостоверяват с документ, издаден от Министерството на образованието и науката. Министерството на правосъдието осигурява необходимия сграден фонд за училищата в затворите.
Чл. 162
Член 162 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира задължителното и доброволното обучение на лишените от свобода. Лицата до 16 години са задължени да се обучават в училищата към местата за лишаване от свобода, докато тези над 16 години могат да се обучават по собствено желание. Образователните дейности включват общо и професионално образование, професионално обучение, ограмотителни и професионални курсове, както и социално образование. Формите на обучение могат да бъдат дневна, вечерна, задочна, индивидуална или самостоятелна.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда създаването на условия за творчески, културни и физически дейности на лишените от свобода. Могат да се привлекат външни организации и доброволци за реализирането на тези дейности. Обменът на прояви между различни места за лишаване от свобода се организира от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Чл. 164
Законът предвижда, че на всеки лишен от свобода трябва да се осигурят условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден. При неблагоприятни условия, тези дейности могат да се провеждат на закрито. За непълнолетни, жени и определени категории мъже, могат да се организират туристически излети и посещения на културни мероприятия извън местата за лишаване от свобода.
Чл. 165
Във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека с достъп за всички лишени от свобода. Библиотечният фонд се обновява периодично и включва национални и международни правни актове, свързани с наказателно-изпълнителната дейност. Лишените от свобода могат да се абонират за местни и национални печатни медии, като служебният абонамент се утвърджава от министъра на правосъдието.
Чл. 166
На лишените от свобода се предоставя възможност да участват в религиозни служби и обреди и да ползват религиозна литература. Удовлетворяването на религиозните нужди не трябва да нарушава реда в местата за лишаване от свобода.
Чл. 167
Законът осигурява достъп на регистрирани духовни лица в местата за лишаване от свобода, като те могат да се срещат насаме с лишените от свобода. Участието в религиозни служби не е задължително, а лишените от свобода имат равни права независимо от изповядваната религия. В затворите могат да бъдат назначавани духовни лица от вероизповеданието, което е преобладаващо сред лишените от свобода.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че дейностите в местата за лишаване от свобода се осъществяват с активно и организирано участие на лишените от свобода. Лишените от свобода имат право да избират самодейни органи и да организират събрания и мероприятия с разрешение на ръководството на затвора или поправителния дом.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира съществуването на самодейни органи в местата за лишаване от свобода. Тези органи развиват инициативността на осъдените и помагат на администрацията в организацията на различни дейности. Членовете на тези органи се избират чрез тайно гласуване и представляват лишените от свобода пред администрацията. Броят и структурата на органите се утвърдиха от началника на съответното заведение.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че ресоциализацията на лишените от свобода се подпомага от наблюдателни комисии, комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и от териториални структури на Министерството на труда и социалната политика, граждански и религиозни сдружения и неправителствени организации. Наблюдателните комисии се създават към общинските съвети и включват пробационен служител и представител на затвора. Съставът им се утвърджава от председателя на общинския съвет.
Чл. 171
Наблюдателните комисии имат за цел да осъществяват контрол над дейността на местата за лишаване от свобода, да подпомагат ресоциализацията на лишените от свобода, да правят предложения за промяна на режима и условно предсрочно освобождаване, да дават мнения по искания за помилване, да подпомагат семействата на лишените от свобода и да съдействат за настаняване на работа на освободените. Членовете на комисии имат право да посещават затворите и да получават информация от администрацията. Предложенията им са задължителни за началника на затвора, а издръжката им се осигурява от общинските съвети.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира участието на лишените от свобода в трудова дейност с цел тяхната ресоциализация. Администрацията определя работата, която лишените от свобода ще изпълняват, като взема предвид различни фактори, включително възраст, пол, здравословно състояние и професионална квалификация. Особено внимание се обръща на непълнолетните, за да се осигурят възможности за повишаване на квалификацията им.
Чл. 173
Лишените от свобода са задължени да работят основно в цехове, стопанства и работилници, разположени в местата за лишаване от свобода. Организацията на работа в тези места трябва да бъде на съвременно ниво и да съответства на производствените практики в съответния отрасъл извън местата за лишаване от свобода.
Чл. 174
Лишените от свобода имат право да работят на обекти на юридически и физически лица, при условия определени от министъра на правосъдието. Тези лица са задължени да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, хигиенно-битови условия и охрана. Работата на лишените от свобода може да бъде спряна от началника на затвора, ако не са спазени изискванията за безопасност и условия на труд.
Чл. 175
Член 175 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че юридическите и физическите лица заплащат на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" възнаграждение за извършената работа, което е съобразено с действащите системи на заплащане на труда, включително всички начисления за работниците. Условията за работа на лишените от свобода се определят от трудовото законодателство.
Чл. 176
Лишените от свобода могат да бъдат освободени от затворите при следните обстоятелства: 1. след изтърпяване на наказанието; 2. при амнистия; 3. при помилване с остатъка от наложеното наказание; 4. при условно предсрочно и предсрочно освобождаване; 5. при прекъсване изпълнението на наказанието; 6. в други случаи, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за освобождаване на лишените от свобода. Освобождаването се извършва в деня, в който изтича срокът на наложеното наказание, а ако той е неработен, освобождаването става на предходния работен ден. Сроковете, изчислени в години и месеци, изтичат на същото число на месеца, на което лицето е задържано, а ако такова число не съществува, срокът изтича в последния ден на месеца.
Чл. 178
Съгласно чл. 178 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, срокът на изтърпяното наказание се изчислява по следния начин: два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, освен ако съдът не е отменил зачитането на определени работни дни. Дните, в които лишените от свобода изпълняват трудовите си норми, се зачитат, а при непълно изпълнение се зачита съответна част от работния ден. При липса на трудови норми, работните дни се зачитат според уплътняването на работното време. Лишените от свобода, които не работят, но участват в обучение или специализирани програми, също получават зачитане на работни дни за присъствието си на занятия. Намаляване на наказанието с 30 дни се счита за намаляване с един месец, а с 360 дни - за намаляване с една година.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията, при които изтърпяното наказание по отменена присъда се зачита при изпълнението на останалите присъди. Ако осъденият е изтърпял наказание над определения срок по една от присъдите, то изтърпяното в повече се зачита при останалите. Заповедите на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по тези алинеи могат да се оспорват в 14-дневен срок пред административен съд, а решенията на съда са окончателни. Постановленията на административния съд в производствата по оспорванията също подлежат на обжалване пред тричленен съдебен състав, като и те са окончателни.
Чл. 180
Указите за помилване, определенията за условно предсрочно и предсрочно освобождаване, както и актовете за освобождаване от затворите се изпълняват в деня на тяхното получаване. Ако документите са получени извън работно време, освобождаването се извършва на първия работен ден след получаването им.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че освободените лица, с изключение на определени категории, получават помощ за пътни разноски до постоянния си адрес и храна за времето на пътуването. Освен това, ако нямат необходимите дрехи, бельо или обувки, те също се осигуряват. Лицата, които имат физически недъг или болест и се нуждаят от помощ, получават придружител.
Чл. 182
Член 182 регламентира условията, при които лишените от свобода, които са на лечение в лечебни заведения, могат да бъдат освободени. Ако в деня на освобождаването лицето е на лечение и здравословното му състояние налага продължаване на лечението, администрацията осигурява настаняване в друго лечебно заведение. Ако здравословното състояние не позволява преместване, лицето остава в лечебното заведение към местата за лишаване от свобода, освен ако не е съгласно с това. За случая се уведомяват Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", прокурор и близките на лицето.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че един месец преди освобождаването на лишен от свобода, администрацията уведомява общинския съвет и наблюдателната комисия. В уведомлението се включват производствената специалност, квалификацията на лицето и необходимата помощ за трудовото и битовото му устройване. При наличие на алкохолизъм, наркомания, психично разстройство или хронично заболяване, се посочват постигнатите резултати и препоръки за закрепване след освобождаването. Уведомлението се изпраща и при помилване, амнистия или условно предсрочно освобождаване.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя процедурата за изпълнение на пробационни мерки при условно предсрочно освобождаване на лишен от свобода. След освобождаването, началникът на затвора изпраща определението на съда в пробационната служба. Освободеното лице трябва да се яви в пробационната служба в срок от три дни. Пробационният служител е задължен да уведоми прокурора за полученото определение и за започването на изпълнението на пробационните мерки.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че общинските съвети и кметствата трябва да оказват съдействие за настаняване на освободените на работа и за тяхното битово устройване. За освободените непълнолетни се полагат особени грижи, което подчертава необходимостта от специално внимание към тях.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража подчертава, че основната цел на наказанието лишаване от свобода за непълнолетни е тяхното превъзпитание и подготовка за живот на свобода. Това означава, че акцентът е поставен на социалната реинтеграция и подобряване на поведението на младите хора, а не само на наказателната функция на лишаването от свобода.
Чл. 187
Непълнолетните лишени от свобода при постъпването си в поправителния дом се настаняват в приемно отделение за период от 14 дни до 1 месец, където са под наблюдение на възпитател, лекар и психолог. Първоначално, новопостъпилите се настаняват отделно от другите. В срок от три дни след постъпването, администрацията уведомява родителите, прокуратурата, военното окръжие, общинския съвет и други съответни институции.
Чл. 188
В затвора, в който е разкрит поправителен дом, се създава педагогически съвет. Съставът, задачите и дейността на този съвет се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и министъра на образованието и науката.
Чл. 189
Непълнолетните, които учат в дневни училища и курсове, могат да работят до три часа на ден извън учебните занятия. Времето, прекарано в работа и присъствие на учебни занятия, се зачита за работни дни при намаляване на срока на наказанието.
Чл. 190
Законът предвижда, че ресоциализацията на непълнолетни лишени от свобода се осъществява с акцент на разширяване на контактите им с външната среда, близки и доброволци. На тези лица се осигурява минимум два часа престой на открито. Началникът на затвора има правомощия да насочва непълнолетните към благотворителни организации, да разрешава удължени свиждания и да организира посещения на културни и исторически места.
Чл. 191
В поправителния дом се прилагат три режима: лек, общ и строг. Непълнолетните лишени от свобода първоначално получават общ режим. Строг режим може да бъде наложен на непълнолетни при определени условия, като предишно изтърпяване на наказание, извършване на бягство или груби нарушения. Непълнолетни на строг режим могат да бъдат изолирани, ако оказват отрицателно влияние върху другите.
Чл. 192
Член 192 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва условията за смяна на режимите на лишаване от свобода за непълнолетни. Строгият режим може да се замени с общ след минимум два месеца при добро поведение. Общият режим може да премине в лек след изтърпяване на една четвърт от наказанието, но не по-малко от три месеца. Лицата на лек режим имат право на свиждания и срещи с доброволци до 6 часа дневно и могат да бъдат извеждани на работа без охрана.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на непълнолетни лишени от свобода. Наказанията включват писмено предупреждение, извънредно дежурство по поддържане на чистотата, отмяна на награда, забрана за участие в мероприятия и изолиране в наказателна килия. Дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от ръководството на затвора или поправителния дом, и изолирането може да се налага само при определени нарушения. Непълнолетният има право да обжалва наложеното наказание.
Чл. 194
Лишените от свобода, навършили пълнолетие, се преместват в затвор или затворническо общежитие. Лицата на лек и общ режим изтърпяват наказанието си в общежития от открит тип, докато тези на строг режим или с остатък от наказание над 5 години се настаняват в затвори или затворнически общежития от закрит тип. Преместването се извършва по заповед на началника на затвора или на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в зависимост от случая.
Чл. 195
Член 195 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира възможността лишените от свобода ученици, навършили пълнолетие, да бъдат оставени в поправителен дом до навършването на 20 години. Това може да стане по предложение на педагогическия съвет или по желание на лишените от свобода, с предложение от началника на затвора. Във всички случаи прокурорът трябва да бъде уведомяван.
Чл. 196
Чл. 196 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при изпълнение на наказанието лишаване от свобода за непълнолетни се прилагат общите разпоредби, освен ако в конкретната глава не е указано друго. Законът също така съдържа разпоредби относно изпълнението на доживотен затвор, включително доживотен затвор без замяна.
Чл. 197
Наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се изпълняват в специализирани затвори или отделения. При изпълнението им се прилагат общите разпоредби, освен ако в закона не е предвидено друго.
Чл. 198
След изтърпяване на една година от наказанието, началникът на затвора взема решение относно продължаването на специалния режим за осъдените, след като се консултира с ръководители на социалната и възпитателна дейност, режимно-охранителната дейност и психолога. Осъденият получава копие от заповедта, която може да бъде обжалвана в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта се преглежда периодично, но не по-късно от една година след последното произнасяне. Осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения и да участват в различни дейности с други лишени от свобода.
Чл. 199
Осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна не могат да бъдат на лек и общ режим и нямат право на награди извън затвора. Те могат да бъдат преместени в затворнически общежития от открит тип, ако съдът замени доживотния затвор с наказание лишаване от свобода, при което ограниченията не важат.
Чл. 200
Наказанието пробация се изпълнява от пробационните служби, които се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието. Министърът осъществява общото ръководство и контрол върху тяхната дейност, докато прякото ръководство и контрол се осъществяват от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Чл. 201
Пробационните служби играят важна роля в наказателната система, като подпомагат съда при избора на наказания и пробационни мерки, организират и осъществяват пробационните мерки за осъдените, осигуряват необходимото въздействие за поправяне и ресоциализация, и работят в сътрудничество с различни организации.
Чл. 202
Пробационните служби организират и ръководят работата на пробационните служители. Те изготвят предсъдебни доклади по искане на съда. В района на действие на всеки районен съд се създават пробационни съвети, които включват председател (пробационен служител или юрисконсулт) и членове от различни институции. Прокурор от съответната районна прокуратура участва в заседанията, а представители на неправителствени организации могат да бъдат привличани за участие. Поименният състав на пробационните съвети се определя от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Чл. 203
Пробационният съвет заседава поне веднъж месечно и решенията се вземат с обикновено мнозинство. Заседанията са валидни при присъствие на две трети от членовете. Съветът взема решения относно обектите за безвъзмезден труд, подбора на доброволци и организации, предложения до съда и становища за медицински мерки.
Чл. 204
Окръжният прокурор има задължението да упражнява надзор за законността на дейността на пробационните служби и пробационните съвети. Този надзор се извършва по реда на Закона за съдебната власт.
Чл. 205
Пробационните мерки се изпълняват на адреса на осъдения. Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да промени местоизпълнението по молба на осъдения, с становище от пробационния служител. Промяната в района на една пробационна служба също може да бъде извършена по молба на осъдения, но изисква уведомяване на прокуратурата, кмета и началника на районното управление на МВР.
Чл. 206
Съдебните актове, с които се налага наказание пробация, се изпращат от прокурора за изпълнение в съответната пробационна служба. Член 206(2) е отменен.
Чл. 207
В тридневен срок след получаване на съдебния акт, пробационният служител призовава осъдения да се яви за изпълнение на наказанието в срок до 7 дни. Ако осъденият не се яви без уважителни причини три дни след изтичането на срока, прокурорът се уведомява и разпорежда принудителното му довеждане.
Чл. 208
Според Чл. 208 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, началото на изпълнението на наказанието се определя от деня, в който осъденият се яви пред пробационния служител. Уведомяват се прокурорът, кметът на населеното място и началникът на районното управление на МВР. В уведомлението се посочват данни за осъдения, характера на престъплението и мерките. В срок от три дни след явяването се съставя досие и отчетна карта. Пробационният служител съставя протокол, уведомяващ осъдения за правата и задълженията му, който се подписва от осъдения и се прилага към досието.
Чл. 209
В 14-дневен срок от началото на изпълнението на наказанието се изготвят две основни документации: оценка на осъдения, която определя риска от рецидив и причиняване на вреди, и индивидуален план за пробационни мерки. Оценката включва анализ на причините и условията, водещи до риска. Правилата за оценка на риска се утвърдиха от министъра на правосъдието, а индивидуалният план се изготвя от пробационния служител с участието на осъдения.
Чл. 210
Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва чрез подписване на осъдения пред пробационен служител. Ако на осъдения е наложен и поправителен труд, регистрацията може да се извършва по месторабота. Времето за стационарно или домашно лечение на осъденото лице, удостоверено с официален документ, се зачита за изтърпяна пробационна мярка. Изпълнението на мярката се извършва по план, изготвен от пробационния служител и съгласуван с началника на районното управление на МВР.
Чл. 211
Пробационният служител има правомощия да освободи осъдения от задължението да полага подпис за срок до 10 дни по различни причини, включително лични или служебни обстоятелства, за домашно или болнично лечение, или за явяване на изпити и в съдебни производства. Ако отсъствието е необходимо за повече от 10 денонощия, пробационният служител трябва да получи съгласие от районния прокурор.
Чл. 212
Чл. 212 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира провеждането на срещи между осъдените и пробационния служител. Срещите могат да бъдат по график, извънредни или по искане на осъдения. Извънредните срещи се организират от пробационния служител, а при необходимост, ако се провеждат след 22:00 ч. до 06:00 ч., районният прокурор трябва да бъде уведомлен. Искането на осъденото лице за среща се удовлетворява в срок до 7 дни.
Чл. 213
Чл. 213 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва процедурата за контрол на пробационната мярка ограничения на свободното придвижване. Проверките се извършват от пробационен служител, като се изготвя план и график, съгласувани с МВР. Забраната за достъп до определени места се обявява на отговорните лица. Осъдените могат да получат разрешение за напускане на населеното място по различни причини, но ако отсъствието надвишава 7 денонощия, е необходимо съгласие от районния прокурор.
Чл. 214
Член 214 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 32 от 2016 година.
Чл. 215
Чл. 215 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва задълженията на пробационния служител при прилагане на пробационната мярка, включваща курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие. Той трябва да вземе под внимание оценката на осъдения, нуждите му, риска от рецидив, квалификацията, образованието и желанието на осъденото лице.
Чл. 216
Чл. 216 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при организиране на обучение за професионална квалификация се вземат предвид нуждите на пазара на труда и интересите на осъдените. Курсовете се организират и финансират от пробационната служба в сътрудничество с териториалните органи на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката.
Чл. 217
Чл. 217 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че програмите за обществено въздействие се организират и финансират от областната пробационна служба и могат да бъдат разделени на развиващи и корекционни. Развиващите програми включват курсове за ограмотяване, обучение за работа и консултации със социални служби и полиция. Корекционните програми целят промяна на нагласите и поведението на осъдените, както и преодоляване на зависимости.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда възможността за организиране на курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие, в които могат да участват неправителствени организации и доброволци. Пробационните служби имат правото да разработват и реализират пробационни програми съвместно с неправителствени организации. Освен това, пробационните служби могат да наемат специализирани услуги от физически и юридически лица за работа с осъдени.
Чл. 219
Изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се организира от пробационния служител на местоработата на осъдения. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение. Осъденият е длъжен да уведомява пробационния служител при смяна на работа или уволнение. При уважителни причини за невъзможност да изпълнява поправителния труд, пробационният служител може да предложи замяна на мярката.
Чл. 220
Чл. 220 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира организацията на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото. Тази мярка се управлява от пробационния служител и трудът се извършва на обекти, свързани с Държавно предприятие "Фонд затворно дело" или на обекти, утвърдени от пробационния съвет. Забранява се полагането на безвъзмезден труд в полза на физически лица, еднолични търговци или търговски дружества без държавно или общинско участие.
Чл. 221
Чл. 221 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда условията за полагане на безвъзмезден труд от осъдени лица. Трудът може да бъде извършван в полза на пострадали от престъпления с тяхно и на осъдения съгласие. При избора на обектите за работа се вземат предвид уменията и квалификацията на осъдения. Работата може да бъде до три часа дневно или за пълен ден в празнични или почивни дни. При отпуск или безработица, осъденият може да работи до 56 часа месечно, спазвайки Кодекса на труда. Надзорът по време на работа се осъществява от пробационен служител или упълномощено лице.
Чл. 222
Чл. 222 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че ако осъденият не е отработил определен брой часове безвъзмезден труд до края на зададения срок, задължението му за отработване се погасява. Освен това, пробационните служители носят дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задълженията си, свързани с определянето на обектите и контрола на полагането на безвъзмездния труд.
Чл. 223
Чл. 223 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда действия при неизпълнение на задължението за полагане на безвъзмезден труд от осъдения. Пробационният служител може да предложи на пробационния съвет да замени безвъзмездния труд с друга пробационна мярка, ако има уважителни причини за неизпълнението. Възможна е и замяна на пробацията с лишаване от свобода при определени условия.
Чл. 224
Чл. 224 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че началникът на пробационната служба е отговорен за организиране на взаимодействието с началника на затвора, когато става въпрос за условно предсрочно освобождаване, при което се налагат пробационни мерки.
Чл. 225
Пробационният служител е задължен да внася доклад за оценка на поведението на всеки осъден в пробационния съвет. Този доклад трябва да се изготвя поне веднъж на 6 месеца по време на изтърпяване на наказанието.
Чл. 226
Когато осъденият е изтърпял поне 25% от наложената пробационна мярка и е показал примерно поведение, пробационният съвет може да предложи промени в условията на пробацията. Възможните промени включват: 1) смекчаване на задължението за регистрация по адрес; 2) отмяна на забраната за напускане на жилището след 22:00 ч. през почивните и празничните дни; 3) отмяна на забраната за напускане на населеното място без разрешение през почивните и празничните дни. При нарушения пробационният съвет може да възстанови първоначалните мерки.
Чл. 227
Чл. 227 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда наказания за осъдени, допуснали нарушения на пробационни мерки. Наказанията включват забележка и писмено предупреждение за замяна на пробацията с лишаване от свобода. Наказанията се налагат от началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" след изслушване на нарушителя. Заповедта за наказание може да се обжалва в 7-дневен срок пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чийто решения са окончателни. Осъденият се счита за ненаказан, ако в рамките на 6 месеца не извърши ново нарушение.
Чл. 228
Чл. 228 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за преустановяване на пробационните мерки. Ако пробационният съвет приеме предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода, изпълнението на пробацията се спира и се изчислява неизтърпяната част от наказанието. В случай на задържане под стража, домашен арест или друга присъда, пробационните мерки също се преустановяват. При отклонение на осъдения и обявяването му за национално издирване, мерките ще бъдат спрени до неговото установяване.
Чл. 229
Изпълнението на пробацията за непълнолетни осъдени лица се извършва от специално подготвени пробационни служители в сътрудничество с инспектор от детската педагогическа стая.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията на пробационен служител, социален работник, инспектор от детската педагогическа стая, педагогически съветник и член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Те съвместно изготвят индивидуални програми за изпълнение на пробационни мерки, програми за обществено въздействие, предложения до пробационния съвет и становища до съда, когато това е предвидено от Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 231
Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичането на най-дългия срок на пробационната мярка. За приключването се уведомяват различни институции, включително прокурора и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Освободените от пробация получават удостоверение и по желание характеристика.
Чл. 232
Чл. 232 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража уточнява, че разпоредбите, отнасящи се до изпълнението на наказанието лишаване от свобода, също се прилагат и за наказанието пробация, освен ако в главата не е предвидено друго.
Чл. 233
Наказанието конфискация се изпълнява от Националната агенция за приходите на две места: 1) по местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи; 2) по постоянния адрес на осъдения в случаите на конфискувани парични суми. Иззетите вещи се предоставят на агенцията, а паричните суми се внасят в държавния бюджет.
Чл. 234
След изпълнението на наказанието и конфискацията, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Ако връщането не е възможно, се заплаща равностойността им по държавни цени на дребно или, при липса на такива, по пазарни цени, с оглед на овехтяването.
Чл. 235
Наказанието глоба се изпълнява от Националната агенция за приходите на постоянния адрес на осъдения, в съответствие с разпоредбите за събиране на държавни вземания. Тази процедура е регламентирана в Чл. 235 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Чл. 236
Наказанието лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност се изпълнява от органите, които отговарят за избора или назначаването на съответните длъжностни лица. При наличие на осъден, който заема длъжност, от правото на заемане на която е лишен, органът го освобождава незабавно.
Чл. 237
Наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които контролират правото на упражняване, и от ръководителите на съответните учреждения или организации. Ако осъденият продължи да упражнява забранената дейност, ръководителят е задължен да го освободи незабавно. При наложено наказание лишаване от право да се упражнява търговска дейност, съдебният акт се изпраща на Агенцията по вписванията за вписване и обявяване.
Чл. 238
Наказанията, свързани с лишаване от право на получаване на ордени, почетни звания и отличия, както и лишаване от военно звание, се изпълняват по установения ред.
Чл. 239
Наказанието обществено порицание се изпълнява чрез обявяване на осъдения по месторабота или постоянен адрес, както и в печата или по друг указан в присъдата начин.
Чл. 240
Член 240 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че разпоредбите, касаещи осъдените на лишаване от свобода, също се прилагат и за обвиняемите и подсъдимите, които са задържани под стража. Това означава, че условията и правилата, които важат за осъдените, важат и за тези, които са в процес на наказателно производство и са под мярка за неотклонение задържане под стража.
Чл. 241
Чл. 241 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за настаняване на лица с мярка за неотклонение задържане под стража в арестите. Лицата се настаняват в ареста, където се провежда досъдебното производство или делото. Освен тях, в арестите могат да бъдат настанявани и осъдени на лишаване от свобода, задържани лица, обявени за национално издирване, и лица, задържани от прокурора. В случай че не могат да бъдат настанени в съответния арест, по мотивирано предложение на началника на областната служба или на арестите, съдът може да разпореди настаняването им в друг арест, най-близо до района на досъдебното производство.
Чл. 242
Чл. 242 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че задържането на лице в ареста става само с писмено нареждане. Всеки новопостъпил се подлага на обиск, санитарна обработка и медицински преглед. Българските лични документи на задържаните се изземват и съхраняват, а при освобождаване се връщат. За иззетите документи, пари и вещи се съставя протокол в три екземпляра, който се прилага към делото, към документите и се дава на задържаното лице.
Чл. 243
Законът предвижда, че всеки задържан има правото да уведоми семейството или близките си незабавно след постъпването в местата за лишаване от свобода. Ако не желае да уведомява, той подписва декларация за отказ. Администрацията не може да уведомява близките без съгласие. Задържаните получават информация за правата си на свиждане, телефонна връзка, кореспонденция и хранителни пратки. Задържаните чужденци имат право да се свържат с дипломатически или консулски представители на своята държава. При настаняване те се уведомяват за правата и задълженията си, както и за санкции при нарушения. Също така, извършва се оценка на риска от вреди и се следят поведението им.
Чл. 244
Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затворите с писмено разпореждане на прокурор или съдия след съставяне на писмено мнение от разследващия орган или внасяне на обвинителния акт. Прокурорът може да разпореди преместване от арест в затвор, ако разследването е приключило, но изготвянето на писмено мнение се забавя поради усложнена обстановка.
Чл. 245
Чл. 245 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при превеждането на обвиняеми и подсъдими в затвор, разпореждането на прокурора или на съда трябва да бъде придружено с копие или справка-извлечение от писменото мнение на разследващия орган или от обвинителния акт, медицинска справка, определение за мярка за неотклонение и справка за съдимост. В случай, че няма изготвено писмено мнение или обвинителен акт, справката трябва да включва правната квалификация на деянието, описание на фактическата обстановка, данни за предишни осъждания и друга информация, необходима за изпълнението на мярката за неотклонение.
Чл. 245а
Когато обвиняемият или подсъдимият наруши мярката за неотклонение задържане под стража, прокурорът в досъдебното производство или съдът, който разглежда делото, трябва незабавно да бъдат уведомени.
Чл. 246
Чл. 246 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че обвиняемите и подсъдимите трябва да се настаняват отделно в затворите. Мъжете и жените, непълнолетните и пълнолетните, както и чуждестранните граждани трябва да бъдат отделени. Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не е задължително да бъдат изолирано настанявани, освен ако прокурорът или съдът не реши друго. Освен това, обвиняемите и подсъдимите се настаняват отделно от осъдените, а подсъдимите с доживотен затвор се държат в заключени помещения.
Чл. 247
Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затвора, в района на който се провежда досъдебното производство или делото. Непълнолетните лица се изпращат в поправителен дом, който е свързан със съответния затвор.
Чл. 248
Чл. 248 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията, при които обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат държани в постоянно заключени помещения в затворите. Това се случва, когато: 1) те са обвинени за престъпления с наказание над 15 години или доживотен затвор; 2) грубо или системно нарушават реда в затвора, застрашавайки сигурността. За настаняването е необходима писмена заповед от началника на затвора, която се изпраща на прокурора. Разпоредбите важат и за арестите, а заповедите подлежат на обжалване пред районния съд.
Чл. 249
Чл. 249 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че изолацията на обвиняемите и подсъдимите, които са настанени отделно от останалите, трябва да бъде осигурена и по време на конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението.
Чл. 250
Чл. 250 определя условията за преместване на обвиняеми и подсъдими между затвори и арести, както и за изпращането им в лечебни заведения. Преместването може да се извършва по разпореждане на прокурор или съд, а при спешни случаи - със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат изпращани в лечебни заведения, ако там няма условия за лечение или за консултации. Транспортирането и охраната се организират от началниците на съответните служби. Освен това, обвиняемите с мярка задържане под стража могат да бъдат конвоирани в страната по решение на съдебната власт.
Чл. 250а
Чл. 250а от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира конвоите на лишените от свобода и задържаните лица. Тези лица могат да бъдат конвоирани само до определени места, като затворнически общежития, поправителни домове, работни обекти и лечебни заведения, по нареждане на съответните началници. Организацията и редът на конвойната дейност се определят от инструкция на министъра на правосъдието.
Чл. 251
Действията по разследване и други процесуални действия за осъдени на лишаване от свобода или обвиняеми и подсъдими без мярка задържане под стража се извършват в затвора или ареста, където се намират. В редки случаи е възможно преместване в друг затвор или арест, но само с писмено разрешение от прокурор или съд, с указание на срока на преместването.
Чл. 252
Съдът е длъжен да уведомява писмено администрацията на затвора за постановената присъда незабавно след произнасянето й. В случай, че съдът освободи подсъдимия в съдебната зала, той изпраща веднага препис от решението на затвора или ареста. При довеждане на подсъдимия за съдебно заседание, администрацията на затвора предоставя справка за времето на задържане по делото, включително за зачетените работни дни.
Чл. 253
Чл. 253 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя правото на достъп до обвиняемите и подсъдимите за прокурори, разследващи органи, съдии, експерти, адвокати и защитници. Международни експерти имат достъп по силата на ратифицирани международни договори. Прокурор или съд може да разреши срещи с правозащитни и религиозни организации. Срещи с медии се допускат след писмено разрешение и изрично съгласие на обвиняемите. Достъпът е в рамките на работното време, с възможност за удължаване, а прокурорите по надзор имат достъп по всяко време.
Чл. 254
Обвиняемите и подсъдимите имат право на незабавна среща със своя защитник след задържането. По време на тези срещи могат да предават или получават само писмени материали, свързани с делото, без да подлежат на проверка. Срещите се провеждат насаме, като могат да бъдат наблюдавани, но разговорите не могат да бъдат слушани или записвани.
Чл. 255
Обвиняемите и подсъдимите имат право на медицинска помощ, като посещенията от лекар се извършват поне веднъж седмично. В случай на спешност, медицинската помощ се предоставя незабавно, а при необходимост задържаните могат да бъдат настанени в специализирани лечебни заведения. Предписанията на лекаря са задължителни за служителите от охраната и администрацията на затворите.
Чл. 256
Обвиняемите и подсъдимите имат право на свиждания, хранителни пратки, дрехи, кореспонденция, престой на открито, телефонни разговори с близки и защитници, лично облекло, достъп до медии и парични суми. Кореспонденцията им не подлежи на проверка, освен в определени случаи, когато прокурор или съд наложи ограничения. Вътрешният ред и условията за свиждания и престой на открито се определят от главния директор на Главна дирекция 'Изпълнение на наказанията'.
Чл. 257
Чл. 257 регламентира правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в затворите. Те могат да работят при желание, да участват в обучения за ограмотяване и придобиване на квалификации. Могат да получават награди и наказания, но не им се полагат домашен отпуск и свиждания. За буйство или съпротива могат да се прилагат физически мерки. При отказ от храна, се вземат медицински мерки. Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат затваряни в помещения, заключвани само през нощта.
Чл. 258
Член 258 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че осъдените на лишаване от свобода, които също така са обвиняеми или подсъдими по друго дело, подлежат на по-строги ограничения. Тези ограничения са в зависимост от режима на изпълнение на наказанието или правното положение на обвиняемите и подсъдимите.
Чл. 258а
Министърът на правосъдието е отговорен за утвърдяване на списък с вещи и предмети, които осъдените, обвиняемите и подсъдимите, настанени в арестите, могат да притежават и използват.
Чл. 259
Обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга. Освобождаването става след получаване на определението на съда или постановлението на прокурора, освен ако задържането е на друго основание.
Чл. 260
В затворите могат да се настаняват лица, които са задържани по искане за предаване на чужда държава, както и български граждани, осъдени в чужбина и предадени на България за изтърпяване на наказание. Докато не бъде изпълнено решението за предаване или не влезе в сила решението на съда относно чуждестранната присъда, тези лица имат същите права като обвиняемите и подсъдимите по закона.
Чл. 261
Чл. 261 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че разпоредбите на частта, в която се намира, се прилагат и за лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това означава, че правилата за електронно наблюдение, въведени с новата разпоредба, се отнасят не само за осъдени лица, но и за тези, които са задържани в хода на наказателното производство.
Чл. 262
Чл. 262 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя електронното наблюдение като форма на контрол върху местонахождението, движението и поведението на лица. Това наблюдение се осъществява чрез три основни метода: система за гласово разпознаване, радиочестотно наблюдение и сателитно наблюдение.
Чл. 263
Чл. 263 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира прилагането на електронно наблюдение за три категории лица: 1) лишени от свобода в затворническо общежитие от открит тип; 2) лица с наложени пробационни мерки, включващи задължителна регистрация или ограничения в движението; 3) лица под домашен арест. За третата категория не се прилага електронно наблюдение чрез система за гласово разпознаване.
Чл. 264
Член 264 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира, че електронното наблюдение не може да се прилага за лица, които страдат от заболявания, несъвместими с него. Тази разпоредба е въведена с изменения от Държавен вестник, брой 32 от 2016 г.
Чл. 265
Чл. 265 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че лицата, на които са наложени пробационни мерки, като задължителна регистрация по настоящ адрес или ограничения в свободното придвижване, трябва да подписват декларация за информирано съгласие, когато се прилага електронно наблюдение.
Чл. 266
Чл. 266 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че електронното наблюдение на лишените от свобода се прилага за периода, в който те работят или нощуват извън затворническото общежитие. Тази разпоредба е нова и е влязла в сила с изменение от Държавен вестник, брой 32 от 2016 г.
Чл. 267
Лицата, на които са наложени пробационни мерки, се поставят под електронно наблюдение за срок от 2 до 6 месеца. Пробационният служител изготвя доклад за поведението на осъдения до един месец преди изтичането на срока, след което срокът на наблюдението може да бъде удължен с още 6 месеца, но общият срок не може да надвишава 1 година. Срокът започва да тече от момента на монтиране на техническите средства и приключва в последния работен ден, ако изтичането му е в неработен ден.
Чл. 268
Според Чл. 268 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, електронното наблюдение се прилага за лицата, които са под мярка за неотклонение домашен арест, за целия период на действие на тази мярка.
Чл. 269
Чл. 269 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че осъдените лица, които са под електронно наблюдение по пробационна мярка, са освободени от задължението за регистрация по постоянен адрес. След изтърпяване на поне една четвърт от наложената мярка и при условие на добро поведение, те могат да получат облекчения, включително и намаляване на ограниченията в свободното придвижване, по решение на началника на областната служба "Изпълнение на наказанията".
Чл. 270
Член 270 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда електронното наблюдение, което се изпълнява от териториалните служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Дейността по електронно наблюдение се осъществява в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи и се регулира от инструкция, издадена съвместно от министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.
Чл. 271
Член 271 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира възможността за възлагане на техническите дейности по електронното наблюдение на доставчици на услуги - юридически лица, регистрирани в България. Договорът с изпълнителя следва да бъде сключен в съответствие с Закона за обществените поръчки и да включва клаузи за доставка, монтаж, поддръжка и обслужване на техническите средства, както и за взаимодействие с пробационните служби при нарушения. Освен това, доставчикът е задължен да обработва личните данни в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 272
Електронното наблюдение на лица с наложени пробационни мерки, като задължителна регистрация по настоящ адрес или ограничения в свободното придвижване, се осъществява само със заповед на началника на областната служба 'Изпълнение на наказанията'. Тази заповед се издава по писмено предложение на пробационния служител и трябва да бъде придружена с декларация за информирано съгласие от осъденото лице. Заповедта трябва да бъде издадена в срока, определен в чл. 209, ал. 1.
Чл. 273
Чл. 273 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира, че електронното наблюдение на лишени от свобода се въвежда със заповед на началника на затвора, след писмено предложение от началника на затворническото общежитие.
Чл. 274
Чл. 274 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира, че електронното наблюдение на лица, които са под мярка за неотклонение домашен арест, се извършва по заповед на началника на областната служба "Изпълнение на наказанията". Заповедта трябва да бъде издадена в срок от три дни след получаване на съдебния акт, като началникът на районното управление на Министерството на вътрешните работи по местоживеене на лицето трябва да бъде уведомлен за това.
Чл. 275
Чл. 275 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира временно преустановяване на електронното наблюдение. Това може да стане с акт на органа, разпоредил прилагането му, при определени условия: издадено разрешение по чл. 211 или чл. 213, ал. 4 - 6, постановено прекъсване на изпълнение на наказанието или ползване на отпуск, или издадено разрешение за напускане на жилището при домашен арест. С акта се решава и въпросът за демонтиране на техническото средство.
Чл. 276
Чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предоставя на всеки лишен от свобода или задържан под стража правото да иска прекратяване на действия или бездействия на органи по изпълнение на наказанията, които нарушават забраната по чл. 3. Освен това, те могат да искат извършването на действия с цел предотвратяване на нарушения на тази забрана. Липсата на конкретно задължение в нормативен акт не е пречка искането да бъде уважено.
Чл. 277
Искането за оспорване на действия или бездействия, свързани с изпълнението на наказанията или задържането под стража, се предявява писмено пред административния съд по местоизпълнение. То може да бъде подадено и чрез началника на затвора или съответната служба "Изпълнение на наказанията", която е длъжна да го изпрати в тридневен срок. Искането се вписва в специална книга в съда, а съдът задължава органа по изпълнение на наказанията да предостави данни за оспорваните действия или бездействия.
Чл. 278
Съдията е задължен да провери искането за прекратяване на действия или бездействия в 14-дневен срок. Проверката може да се извърши чрез органите на полицията, прокуратурата, омбудсмана, вещо лице или неправителствени организации, както и по други начини.
Чл. 279
Съдът разглежда искането в открито заседание, в което участват началникът на затвора или представител на службата "Изпълнение на наказанията", както и лицето по чл. 276, ал. 1 и негов представител. Неявяването на началника или на представителя не пречи на разглеждането на делото. Делото може да се разглежда и в отсъствие на лицето, ако то не желае да се яви или явяването му е невъзможно по основателни причини.
Чл. 280
Чл. 280 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира произнасянето на съда с разпореждане в определен срок. Съдът може да отхвърли искането или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да предприеме конкретни действия за предотвратяване или прекратяване на нарушения на закона, определяйки срок за изпълнение на тези действия.
Чл. 281
Разпореждането може да бъде обжалвано в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на същия съд. Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс и не спира изпълнението. Определението на съда е окончателно.
Чл. 282
Чл. 282 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража указва, че разпореждането по този закон подлежи на изпълнение съгласно процедурата, описана в глава седемнадесета на Административнопроцесуалния кодекс. Това означава, че правилата и стъпките за изпълнение на разпореждането следват административната процедура, предвидена в съответния кодекс.
Чл. 283
Чл. 283 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража указва, че за неуредените в тази част въпроси се прилагат разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Част седма от закона се отнася до отговорността за дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията.
Чл. 284
Законът предвижда, че държавата носи отговорност за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализирани органи, в резултат на нарушения на определени права. Съдът взима предвид условията на изтърпяване на наказанието, продължителността и други значими обстоятелства. Специализираните органи са задължени да предоставят информация, а съдът може да призовава свидетели за изясняване на фактите. При доказване на неимуществени вреди, те се считат за настъпили, освен ако не бъде доказано противното.
Чл. 285
Чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процедурата за предявяване на иск за обезщетение. Искът се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решенията на административния съд подлежат на касационно оспорване. Искът може да бъде предявен по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. За исковете се внася проста държавна такса, определена с тарифата на Гражданския процесуален кодекс, без предварителни разноски по делата.
Чл. 286 и § 1-12
Законът регламентира условията и реда за изпълнение на наказанията, включително задържането под стража. Делата по тази част се разглеждат с задължително участие на прокурор. При отхвърляне на иск, ищецът заплаща разноските, а при уважаване на иск - ответникът. Отделните наказания лишаване от свобода се изпълняват по реда на влизане в сила на присъдите. Законът въвежда и нови технологии за наблюдение, както и правила за обработка на лични данни. Включва и преходни разпоредби за адаптиране на съществуващи правни актове. Законът влиза в сила на 1 юни 2009 г. с последващи изменения.
§1
Разпоредбите определят реда за изпълнение на наказанията лишаване от свобода, наложени на едно и също лице, като се изпълняват по реда на влизане в сила на присъдите. Наказанията, по отношение на които не се прилагат определени членове от Наказателния кодекс, също се изпълняват по същия ред. В случаите на условни присъди или остатъци от наказания при условно предсрочно освобождаване, администрацията в затвора внася изменения в личното досие на лишения от свобода и започва изпълнението на наложеното наказание. Уведомление за измененията се изпраща на съответния прокурор.
§2
Разпоредбите указват процедурата, при която администрацията на затвора уведомява лишените от свобода за правото им да подадат молба до съда, когато имат две или повече присъди. Лишените от свобода трябва да посочат важни данни в молбата си, а администрацията на затвора е задължена да съдейства за събирането на необходимата информация. Молбата се препраща на съда в срок от 24 часа, като в съпроводителното писмо се включват данни за задържането и изтърпяното наказание.
§3а
Параграф §3а от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че "друго подходящо висше образование" в контекста на закона включва специалности от следните професионални направления: "Педагогика", "Педагогика на обучението", "Филология", "Психология", "Социални дейности", "Администрация и управление", "Икономика" и "Национална сигурност". Тази разпоредба е въведена с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 32 от 2016 г.
§3б
Параграф §3б, нов в ДВ, бр. 32 от 2016 г., дефинира три технологии, свързани с наблюдение и идентификация на осъдени лица: 1) Гласово разпознаване - биометрична технология, която идентифицира осъденото лице по произнесени думи и фрази. 2) Радиочестотно наблюдение - потвърждава местонахождението на лицето, регистрирайки присъствието или отсъствието му на определено място в определено време. 3) Сателитно наблюдение - установява местонахождението и движението на лицето чрез система за глобално позициониране.
§4б
Разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат за обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията, освен ако не е предвидено изрично в закона. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, а решенията са окончателни. Определения и разпореждания на административния съд подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс. За защита срещу неоснователни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията се прилага глава петнадесета от Административнопроцесуалния кодекс, с възможност за обжалване на актовете на съда.
§5
С §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се отменя предходният Закон за изпълнение на наказанията, който е в сила от 1969 г. и е претърпял множество изменения до 2009 г. Отмяната е регламентирана с последното изменение, публикувано в Държавен вестник.
§6
Подзаконовите нормативни актове, които са издадени на основание на отменения Закон за изпълнение на наказанията, остават в сила до приемането на нови актове, при условие че не противоречат на новия закон.
§7
В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения: 1. Чл. 4, ал. 1, т. 4 - добавя се "и задържането под стража" след "Закона за изпълнение на наказанията". 2. Чл. 69 - в заглавието и ал. 2 се добавя "и задържането под стража". 3. Чл. 230, ал. 3, т. 3, буква "в" - добавя се "и задържането под стража" след "Закона за изпълнение на наказанията". 4. Чл. 262, ал. 1, т. 4 - добавя се "и задържането под стража" след "Закона за изпълнение на наказанията". 5. Чл. 282, ал. 1, т. 3, буква "в" - добавя се "и задържането под стража" след "Закона за изпълнение на наказанията".
§8
В параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се предвижда изменение в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Конкретно, в член 10, алинея 1, буква "в" думите "чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията" се заменят с "чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража".
§9
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в чл. 24, ал. 2, т. 1, буква "д" се добавя уточнението, че освен Закона за изпълнение на наказанията, вече се включва и Закона за задържането под стража.
§ 13
Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража влиза в сила на 1 юни 2009 г., с изключение на чл. 43, ал. 3, който влиза в сила на 1 януари 2019 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 19 март 2009 г. и е официално подпечатан.
§30
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, публикуван в Държавен вестник, бр. 25 от 2009 г., се извършват изменения, при които термините 'министъра на образованието и науката' и 'Министерството на образованието и науката' се заменят с 'министъра на образованието, младежта и науката' и 'Министерството на образованието, младежта и науката'.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходни и Заключителни разпоредби са включени и в Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2010 г. и влиза в сила от 28.05.2010 г.
§ 72
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, който е обнародван в ДВ, бр. 73 от 2010 г. и влиза в сила от 17.09.2010 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила от 5 април 2012 г. и един член, който влиза в сила от 1 март 2011 г. Конкретно, членове 15, 16, 17, 29, 30, 33, 34, 44, 72, 107, 110, 121, 130, 145, 162, 163, 164, 166, 169 и 214 имат отложено влизане в сила.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано: § 115 от 1 януари 2013 г. и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила на 02.08.2013 г.
§33
В параграф §33 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се предвижда замяна на наименованията на "министъра на образованието, младежта и науката" с "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката" с "Министерството на образованието и науката". Тази промяна е в сила за всички разпоредби на закона.
§ 55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на закона за предучилищното и училищното образование, който е обнародван в "Държавен вестник" на 79-ти брой от 2015 г. и влиза в сила от 01.08.2016 г.
§60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§ 77
С влизането в сила на Закона за изпълнение на наказанията, служебните правоотношения на държавните служители на експертни длъжности се преобразуват в служебни правоотношения на изпълнителски длъжности. Също така, служебните правоотношения на държавните служители на старши ръководни длъжности се преобразуват в служебни правоотношения на ръководни длъжности.
§79
Параграф §79 постановява, че държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните служби, които заемат длъжности по чл. 19, ал. 1, т. 2 и чиито служебни правоотношения не са прекратени до влизането в сила на закона, ще продължат да се ръководят от действащото законодателство за държавните служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 до момента на прекратяване на служебните им правоотношения.
§ 81
Държавните служители, посочени в параграф 79, имат право да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители съгласно член 19, алинея 1, точка 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при условие че отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.
§ 85
Министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи са задължени да издадат инструкцията по чл. 270, ал. 2 в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Подзаконовите актове, приети преди влизането в сила на закона, остават в сила, освен ако противоречат на новия закон.
§86
Електронното наблюдение, установено в закона, не се прилага за пробационни мерки, започнали преди влизането му в сила. Разпоредбите са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г., и в сила от 01.01.2017 г.
§102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" или от 1 февруари 2017 г. Конкретно, параграфи 6-8, 12, 13, 14, 18-20, 23, 26-31, 32, 33-39, 41-48, 49, 50-59, 61-65, 81-85, 86, 87, 90, 91, 92, 93 и 97-101 влизат в сила от обнародването, а параграфи 32, 49, 69-72, 76, 78, 79, 91 и 94 влизат в сила от 1 февруари 2017 г.
Параграф §48
Лишените от свобода или задържаните под стража, освободени преди влизането в сила на закона и чиито оплаквания за условия на задържане са обявени за недопустими от Европейския съд по правата на човека, могат да предявят иск в 6-месечен срок от уведомяването им за решението. Искът се предявява на основание чл. 284, ал. 1 от закона.
§49
Параграф §49 предвижда, че исковете за вреди, подадени преди влизането в сила на закона, относно условията на задържане на лишени от свобода или задържани под стража, ще се разглеждат съгласно реда, определен в чл. 284, ал. 1.
§ 53
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграфи 3, 4, 5 и § 6 относно чл. 35а и чл. 36, ал. 1, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.; параграф 45 относно част шеста, който влиза в сила от 1 май 2017 г.
§116
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за физическото възпитание и спорта, обнародван в "Държавен вестник", брой 64 от 2019 г., и в сила от 13.08.2019 г.
§9
Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграфи 1, 2 и 3 влизат в сила от 1 март 2020 г., а параграф 6 влиза в сила от 18 януари 2019 г. Включени са и заключителни разпоредби, свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 100 от 2019 г. и влиза в сила от 01.01.2020 г.
§ 23
Законът влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обнародван в ДВ, бр. 105 от 2020 г.
§13
Параграф §13 от закона постановява, че всички производства, образувани преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред. Тази разпоредба осигурява плавен преход и защита на правните интереси на страните, участващи в тези производства.
