Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда условията и реда за извършване на дейности, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини. Включва контрол върху тези дейности и предоставяне на помощ на жертви от касетъчни боеприпаси и противопехотни мини в България.
Чл. 2 от закона забранява всякакви дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, освен ако не са разрешени от съответните международни конвенции. Това включва и касетъчни елементи с експлозивно действие.
Чл. 3 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси определя касетъчните боеприпаси като конвенционални боеприпаси, които разпръскват касетъчни елементи с експлозивно действие, всеки с маса под 20 кг. Изключенията включват боеприпаси, проектирани за противовъздушна отбрана, създаващи електронни въздействия, и такива с определени характеристики, които ограничават рисковете от неизбирателно поразяване.
Чл. 4 определя какво представлява противопехотна мина, като я описва като мина, която се взривява от присъствието или контакта с човек и причинява нараняване или смърт. Мините, предназначени да се взривят само от превозни средства, не се считат за противопехотни. Освен това, мините са определени като боеприпаси, които се поставят близо до земята и се активират от присъствието на човек или превозно средство.
Чл. 5 от закона определя разрешените дейности, свързани с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Разрешават се притежаването, транспортирането, вносът или износът на тези боеприпаси от Въоръжените сили на Република България с цел обучение и разработка на мерки за разминиране или унищожаване. Транспортирането и унищожаването на боеприпасите също е разрешено, но изисква разрешение, освен ако дейността се извършва от Въоръжените сили. Държавните органи трябва да осигурят безопасността на населението и защитата на околната среда. Количествата на боеприпасите за обучение не трябва да надвишават минимално необходимия брой.
Чл. 6 от закона описва методите за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Унищожаването може да се извършва чрез взривяване, изгаряне или утилизация с необратимо преобразуване. При унищожаване на такива боеприпаси от Въоръжените сили на Република България извън страната, отпадъчните материали преминават в собственост на лицето, което извършва унищожаването.
Касетъчните боеприпаси и противопехотните мини трябва да се унищожават на специални площадки, като се спазват изискванията на Закона за опазване на околната среда и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Член 8 от закона предвижда, че касетъчните боеприпаси и противопехотните мини могат да бъдат унищожавани само от физически и юридически лица, регистрирани като търговци и получили разрешение от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Разрешението за унищожаване също така покрива съхранението на тези боеприпаси.
Чл. 9 регламентира издаването на разрешения от Междуведомствената комисия, която включва представители от различни министерства и агенции. Комисията се ръководи от съпредседатели от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, а деловодството се осъществява от Министерството на отбраната. Заседанията на комисията са редовни при присъствие на повече от половината членове, а решенията се вземат с единодушие. В изключителни случаи могат да се вземат решения и неприсъствено. Правилата за организация на дейността на комисията се утвърдиха от съответните министри.
Чл. 10 от Закона за изпълнение на Конвенцията относно касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на противопехотни мини определя изискванията, които лицата по чл. 8 трябва да спазват. Те трябва да разполагат с подходящи площадки и обекти за унищожаване и съхранение, квалифициран персонал, служители за контрол на безопасността, служител по сигурността и специалисти за отчет на боеприпасите. Изискванията за квалификация на персонала ще бъдат определени с наредба, свързана с оръжията и боеприпасите.
Чл. 11 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на противопехотни мини регламентира процедурата за получаване на разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Лицата, които искат разрешение, трябва да подадат заявление, придружено от редица документи, включително удостоверения за регистрация, разрешения за ползване на обекти, списъци на боеприпасите, инструкции за безопасност, документи за съответствие с екологичните изисквания и доказателства за квалификация на персонала. Допълнителни изисквания важат за чуждестранни граждани и при извършване на унищожаване в други обекти.
Чл. 12 определя процедурата за съгласуване на списък с лицата, подаващи заявление до началника на РУ на МВР. Заявлението трябва да бъде придружено от документи, удостоверяващи, че лицата не са осъждани за умишлени престъпления и не страдат от психически разстройства. За български граждани информацията се проверява служебно, а за чуждестранни граждани се изискват легализирани преводи на документите. Съгласуването трябва да бъде извършено в срок от 14 дни.
Чл. 13 от Закона за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на противопехотните мини определя процедурата за оценка на заявленията за разрешение за унищожаване на боеприпаси. Комисията проверява подадените документи и извършва проверка на място. При установяване на непълноти, заявителят трябва да ги отстрани в 30-дневен срок. Ако не бъдат отстранени, производството се прекратява. Разрешението се издава или отказва от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи в двумесечен срок, като отказът може да се обжалва.
Разрешенията за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини се издават за срок от две години. Те важат само за конкретно посочените дейности и видове боеприпаси и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
Чл. 15 определя задълженията на лицата, получили разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Те трябва да уведомят комисията за редица промени, включително преустройство на обектите, промяна на персонала, търговската регистрация, вида на боеприпасите и технологията на унищожаване. Уведомлението трябва да бъде придружено от съответните документи в срок от 14 дни. Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи отразяват измененията в разрешението в срок от един месец след получаване на документите.
Чл. 16 от закона определя процедурата за лицата, получили разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. При откриване на нов обект или площадка, лицето трябва да подаде заявление до комисията, придружено от определени документи. При промяна на документите, също е необходимо да се подадат нови документи. Оценяването на документите и проверките се извършват по установен ред, а министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи издават решение за допълване на разрешението в срок от два месеца след подаването на документите.
Чл. 17 от закона позволява на лицата, упоменати в чл. 8, да транспортират касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на България с цел унищожаване. За целта е необходимо разрешение за транспортиране, което се издава от директора на Главна дирекция 'Национална полиция' или от оправомощено от него лице.
Чл. 18 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини определя изискванията за транспортиране на тези боеприпаси на територията на Република България. Транспортирането трябва да се извършва с въоръжена охрана и в съответствие с международните споразумения за превоз на опасни товари. Одобрението на транспортните опаковки се извършва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно наредбата по Закона за оръжията.
Чл. 19 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини регламентира процедурата за получаване на разрешение за транспортиране. Лицата, посочени в чл. 8, трябва да подадат заявление до директора на ГДНП, придружено от копие от разрешението за унищожаване, копие от договора с частна охранителна фирма или документ, удостоверяващ правото на охрана, и удостоверение за годност на превозното средство, ако е необходимо.
Чл. 20 от закона описва процедурата за издаване на разрешение от директора на ГДНП. При постъпване на заявлението, директорът оценява документите за пълнота и съответствие. При непълноти, заявителят получава уведомление и 30-дневен срок за корекция. Ако не бъдат отстранени несъответствията в този срок, производството се прекратява. Разрешението се издава или отказва в едномесечен срок, а отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разрешенията за транспортиране на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини в България се издават за срок от 6 месеца и могат да се използват многократно в този период. Лицето, получило разрешение, трябва да подаде заявление на РУ на МВР до три дни преди транспортиране, което включва информация за получателя, адрес на обекта, количество и идентификационни данни на изделията, превозно средство и маршрут. Разрешенията важат само за указаните изделия и количества, и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
Копие от разрешението за транспортиране на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини трябва да придружава доставката. Това копие трябва да бъде предоставено за проверка на органите на Министерството на вътрешните работи или Министерството на отбраната при поискване.
Чл. 23 от закона определя задълженията на лицата, получили разрешение за транспортиране на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Те трябва да осигурят безопасно товарене и разтоварване, като ограничат достъпа до боеприпасите на неупълномощени лица. Освен това, трябва да спазват изискванията на производителя за всеки вид боеприпаси.
Член 24 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини забранява транспортирането на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България. Това включва забрана за транспортиране по обществения транспорт и във вид на колетни пратки по всички видове транспорт.
Член 25 от закона определя, че вносът, износът и трансферът на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, предназначени за унищожаване, се извършват в съответствие с реда, установен в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, както и на изделия и технологии с двойна употреба.
Член 26 от Закона задължава митническите органи на граничните контролно-пропускателни пунктове да отразяват в издадените документи датата на внос или износ, както и количеството на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини.
Член 27 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на противопехотни мини определя условията за износ, внос и трансфер на боеприпаси. Тези операции могат да се извършват само при условие, че крайният потребител е на територията на Република България или на друга страна, подписала съответните конвенции, и че крайната употреба е в съответствие с определените цели в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3.
Чл. 27а от закона предвижда, че касетъчните боеприпаси и противопехотните мини се унищожават извън територията на Република България от физически и юридически лица, след получаване на разрешение за унищожаване от компетентните органи на държава - страна по съответните конвенции. Разрешение за транспортиране на боеприпасите до мястото на унищожаване се издава от директора на ГДНП, при условие че е подадено заявление с необходимите документи, включително разрешение за унищожаване и договор с търговец.
Чл. 28 от закона задължава всяко лице, притежаващо касетъчни боеприпаси, противопехотни мини или свързани с тях остатъци, да уведомява незабавно Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Освен това, физически и юридически лица, притежаващи такива изделия към момента на влизането в сила на Конвенцията, трябва незабавно да предприемат мерки за унищожаването им за своя сметка.
Чл. 29 от закона предвижда мерки, които Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи трябва да предприемат при идентифициране на райони, засегнати от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини. Мерките включват проучване и оценка на заплахата, изготвяне на приоритети за безопасност и разчистване, обозначаване и наблюдение на засегнатите райони, унищожаване на остатъци от боеприпаси и информиране на населението за опасностите.
Чл. 30 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини определя жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини като всички хора, които са загинали, починали или понесли физически или психологически травми, икономически загуби, или чиито права са били сериозно затруднени поради използването на тези боеприпаси. Също така, за жертви се смятат съпругът (съпругата), децата и родителите на засегнатите лица.
В Министерството на отбраната се създава Централен регистър на жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Редът за установяване на качеството 'жертва на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини', необходимите документи за това, както и воденето на регистъра, ще се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 32 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на противопехотните мини предвижда, че жертвите, които не могат да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане. Освен това, жертвите, посочени в чл. 30, ал. 1, ползват правата, предвидени в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Член 33 от закона предвижда, че при смърт на жертва на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, наследниците имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер на 500 лв. Тази помощ се осигурява от бюджета на общината, където е бил последния постоянен адрес на починалия.
Член 34 от закона предвижда, че при получаване на искане за разяснение от друга държава, страна по съответните конвенции, министърът на отбраната, чрез министъра на външните работи, е задължен да предостави необходимата информация на Генералния секретар на ООН в срок от 28 дни.
Чл. 35 от закона определя задълженията на министъра на отбраната относно събирането на информация за прилагането на закона. Той е отговорен за отчетността на Република България съгласно разпоредбите на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини. Министърът може да изисква информация и документи от всички държавни органи, юридически и физически лица, за да изпълни тези задължения.
Контролът върху дейностите, свързани с изпълнението на закона, се осъществява от министъра на отбраната за Въоръжените сили и от министъра на вътрешните работи за физически и юридически лица, както и от упълномощени от тях длъжностни лица. Контролът може да се извършва и съвместно с представители на други държавни органи. Условията и редът за извършване на контрола ще бъдат определени с наредба, издадена съвместно от двамата министри.
Контролните органи имат право на достъп до обекти и документи, свързани с дейностите по закона, да проверяват документи и изделия, да отнемат разрешения и да изземват изделия. Те могат да преустановяват транспортирането на изделия без разрешение, да дават задължителни предписания, да съставят актове за нарушения и да сезират прокуратурата при установяване на престъпления. Правомощията могат да се упражняват съвместно от различни контролни органи.
Контролните органи извършват проверки на площадките и обектите, свързани с боеприпасите, след издаване на разрешения. Проверки се извършват по утвърден план, по сигнали от контролни органи, от ООН или компетентни органи на други държави, както и по сигнали от граждани. Възможни са и внезапни проверки. При нарушения на закона, органите издават задължителни предписания, които се изпълняват незабавно, освен ако съдът реши друго. Процедурата за обжалване и изпълнение на заповедите следва реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Член 39 от закона предвижда, че при настъпване на определени обстоятелства, посочени в чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, издаденото разрешение за боеприпаси може да бъде отнето с решение на органа, който го е издал. Решението подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението му.
Член 40 от Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини предвижда санкции за лица, които отказват да предоставят информация или документи без основателна причина, или които съзнателно предоставят невярна или подвеждаща информация. За първо нарушение глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция 10 000 лв., а при повторно нарушение глобата е 2000 лв. и/или имуществена санкция 20 000 лв.
Член 41 от Закона за изпълнение на конвенцията по касетъчните боеприпаси и конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини предвижда, че за нарушения на закона и свързаните с него нормативни актове, които не са предмет на друго наказание, виновните лица подлежат на глоба в размер от 500 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Законът регламентира процеса на установяване на нарушения, свързани с касетъчните боеприпаси и противопехотните мини. Нарушенията се установяват от длъжностни лица, определени от министрите на отбраната и вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от тях или от упълномощени длъжностни лица. Законът включва и определения на ключови термини, свързани с касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, и предвижда изменения в Закона за оръжията и боеприпасите. Изпълнението на закона е възложено на министрите на отбраната и вътрешните работи.
Тези разпоредби дефинират основни термини, свързани с касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, в контекста на международните конвенции. Включват понятия като "механизъм за самоунищожаване", "остатъци от касетъчни боеприпаси", "трансфер", "касетъчни елементи с експлозивно действие", "невзривени касетъчни елементи" и "необратимо преобразуване". Определят също термини свързани с вноса и износа на отбранителни продукти и статута на държавите членки.
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини предвиждат изменения и допълнения в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Основните изменения включват: 1) нова алинея в чл. 5, която изисква разрешение за дейности с огнестрелни оръжия от категория А; 2) нова алинея в чл. 13, позволяваща на лицата с разрешение за производство да извършват утилизация само на собственоръчно произведени оръжия и боеприпаси; 3) изменения в чл. 17, ал. 1, т. 8, които уточняват документите, доказващи съответствие с изискванията за опазване на околната среда.
Законът за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини, както и за тяхното унищожаване, е приет от 43-то Народно събрание на 24 ноември 2015 г. Изпълнението на закона е възложено на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Преходните и заключителни разпоредби към закона за допълнение на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност са обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влизат в сила от 01.01.2018 г.
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини изменя текста в закона, като заменя термина "чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност" с "чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност".
Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обнародван в ДВ, бр. 37 от 2019 г.
Параграф §73 уточнява, че определени параграфи от закона влизат в сила от 1 юли 2019 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2019 г. и влизат в сила от 13.12.2019 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влиза в сила от 10.05.2024 г.