ЗАКОН ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, които са свързани с осигуряването на проследимост, точност и достоверност на измерванията.
Чл. 2
Законът за измерванията цели да защити живота и здравето на хората, околната среда и имуществото на физическите и юридическите лица от вредни въздействия и неблагоприятни последици, произтичащи от неверни резултати от измервания. Освен това, законът има за цел да създаде условия за международно признаване на резултатите от измерванията, извършвани в България.
Чл. 3
В Република България е разрешено да се използват само единици за измерване, които са определени в закона. Всички останали единици не са допустими за употреба.
Чл. 4
Член 4 от Закона за измерванията предвижда създаването на национални еталони и национална система за сертифицирани сравнителни материали, с цел осигуряване на проследимост на измерванията в страната.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за измерванията предвижда извършването на метрологичен контрол, с цел осигуряване на точност и достоверност на измерванията, които са свързани със здравеопазването, обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания, както и търговските плащания.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за измерванията определя обхвата на метрологичния контрол, който включва контрол на средства за измерване, метрологична експертиза на средства за измерване и контрол на предварително опаковани продукти и опаковки. Контролът на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с изискванията на глава четвърта и съответната наредба. Метрологичната експертиза се прилага при спорове относно техническите характеристики на средствата за измерване по искане на физически или юридически лица. Контролът на опакованите продукти и опаковките е насочен към установяване на съответствието им с изискванията за количества или вместимости.
Чл. 7
Член 7 от Закона за измерванията предвижда извършване на метрологичен надзор с цел спазване на разпоредбите на закона и свързаните с него наредби. Тази разпоредба е част от глава втора, която се занимава с държавното управление в областта на измерванията. Изменението е публикувано в Държавен вестник, брой 95 от 2005 г. и влиза в сила от 01.03.2006 г.
Чл. 8
Държавната политика в областта на измерванията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията. Изпълнението на политиката се осъществява от председателя на Българския институт по метрология и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. При разработването на политиката, министърът е подпомаган от тези председатели, които осъществяват правомощията си, ръководейки се от принципите за проследимост, точност и достоверност на измерванията. Министрите и ръководителите на ведомства организират дейности за осигуряване на тези принципи в ръководените от тях юридически лица.
Чл. 9
Член 9 от Закона за измерванията определя органите на управление в областта на измерванията, които са председателят на Българския институт по метрология и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Тази промяна е в сила от 01.03.2006 г., след изменение в Държавен вестник, брой 95 от 2005 г.
Чл. 10
Член 10 от Закона за измерванията установява създаването на Български институт по метрология като юридическо лице, което е подчинено на министъра на икономиката и индустрията. Институтът има за задача да осигурява националните еталони, да контролира средствата за измерване, да провежда метрологични изследвания и да подпомага държавните органи в свързаните с измервания въпроси. Председателят на института се назначава от министър-председателя, а за негов заместник се назначава лице по предложение на председателя. Председателят трябва да има висше образование и поне 10 години опит в областта на измерванията.
Чл. 10а
Член 10а от Закона за измерванията описва финансирането на Българския институт по метрология. Институтът получава средства от бюджета на Министерството на икономиката и индустрията и от собствени приходи. Собствените приходи включват такси от измервания, метрологични изследвания, калибриране, отпечатване на бюлетини и специализирани материали, курсове, дарения, лихви и средства от програми и проекти. Член 10а е изменян многократно, с последно изменение, в сила от 10.05.2024 г.
Чл. 10б
Чл. 10б от Закона за измерванията определя задълженията на председателя на Българския институт по метрология. Той предлага утвърдителни решения за националните еталони и дългосрочни програми за тяхното развитие, координира сертификацията на сравнителни материали, одобрява типове средства за измерване, представлява страната пред международни органи и изпълнява задълженията на България в тази област. Председателят също така сключва споразумения за сътрудничество, издава указания и организира бюлетин на института. Служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор могат да участват в работата по задълженията на института, по искане на председателя.
Чл. 10в
Чл. 10в от Закона за измерванията определя Държавната агенция за метрологичен и технически надзор като юридическо лице на бюджетна издръжка, което осъществява метрологичен надзор. Председателят на агенцията има правомощия да определя периодичността на проверките на средствата за измерване, да оправомощава лица за извършване на проверки и да предлага отменяне на одобряването на типа на средствата за измерване при установени нарушения.
Чл. 10г.
Член 10г от Закона за измерванията определя, че поддържането и повишаването на професионалната подготовка на лицата, ангажирани с измервания, се извършва в учебния център по метрология, който е част от Българския институт по метрология. Този член е нов и влиза в сила от 1 март 2006 г.
Чл. 10д
Чл. 10д от Закона за измерванията определя консултативните органи по метрология в България. Те включват Националния съвет по метрология, който е към министъра на икономиката и индустрията, и Научния съвет по метрология, който е към председателя на Българския институт по метрология. Текстът е изменян и актуализиран с различни наредби, последното изменение е от 2024 г. с влизане в сила на 10.05.2024 г.
Чл. 10е
Член 10е от Закона за измерванията определя функциите и структурата на Националния съвет по метрология. Съветът разглежда проекти на нормативни актове и програми, свързани с развитието на метрологията и предоставя становища по въпроси от министъра на икономиката и индустрията. Съветът се състои от 26 членове, включващи представители на различни министерства, научната общност, работодателски организации, сдружения на потребителите и метролозите.
Чл. 10ж
Член 10ж от Закона за измерванията описва функциите на Научния съвет по метрология, който разглежда проектите на дългосрочни програми за развитие на националните еталони и сертифицирани сравнителни материали, както и докладите за тяхното изпълнение. Съветът консултира председателя на Българския институт по метрология по важни метрологични въпроси. Съставът на съвета включва до 10 членове, определяни със заповед на председателя на института.
Чл. 10з
Членовете на Националния съвет по метрология и Научния съвет по метрология не получават възнаграждение за участието си. Съветите приемат правила за работа, ръководени от министъра на икономиката и председателя на Българския институт по метрология. Организационно-техническото обслужване на съветите се осигурява от съответните институции.
Чл. 11
Член 11 от Закона за измерванията определя разрешените единици за измерване, които са единиците от Международната система единици (SI), единиците, използвани с тази система, и техните съставни единици. Тези единици трябва да се използват както за средствата за измерване, така и за резултатите от извършваните измервания.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за измерванията предвижда, че при въздушния, морския и железопътния транспорт могат да се използват единици, които са приети с международни договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани, и които са влезли в сила за Република България.
Чл. 13
Министерският съвет е отговорен за приемането на наредба, която да определя наименованията, означенията и определенията на единиците, посочени в чл. 11, ал. 1. Освен това, наредбата ще включва правила за изразяване и обявяване на резултатите от измерванията.
Чл. 14
Член 14 от Закона за измерванията определя ролята на еталоните, които служат за основа при определянето, възпроизвеждането, реализирането или съхраняването на единиците на измерване.
Чл. 15
Националните еталони служат за основа при определяне на стойностите на други еталони. Министерският съвет, по предложение на председателя на Българския институт по метрология, приема дългосрочна програма за развитие на националните еталони.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за измерванията определя, че националните еталони са тези, които са утвърдени за единици за измерване и притежават необходимата точност, както и задоволителна степен на еквивалентност с международни еталони или с национални еталони на държави, членки на Конвенцията за метъра.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за измерванията определя задълженията на Българския институт по метрология, който чрез Главна дирекция "Национален център по метрология" създава, съхранява и усъвършенства национални еталони. Институтът организира международни сравнения, осигурява проследимост на еталоните, внедрява система за управление на качеството, предприема мерки за поддържане на проследимостта на измерванията и може да привлича експерти за усъвършенстване на еталоните. Освен това, институтът разпространява единиците от националните еталони чрез калибриране, което трябва да се извършва на всеки 12 месеца.
Чл. 18
Член 18 от Закона за измерванията предвижда, че националните еталони се утвърдяват с решение на Министерския съвет, след предложение от председателя на Българския институт по метрология. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 95 от 2005 г. и е в сила от 01.03.2006 г.
Чл. 19
Член 19 от Закона за измерванията определя правата и задълженията на лицата, притежаващи еталони, които отговарят на изискванията. Те могат да предлагат еталоните си на председателя на Българския институт по метрология за утвърждаване като национални. Лицата с национални еталони имат задължението да извършват определени дейности и да спазват указанията на института, произтичащи от членството в международни метрологични организации. Българският институт по метрология координира дейността на притежателите на национални еталони и организира тяхното участие в международни сравнения.
Чл. 20
Българският институт по метрология е отговорен за воденето на регистър на националните еталони и публикува информация за тях в официалния си бюлетин. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 95 от 2005 г. и е в сила от 01.03.2006 г.
Чл. 21
Министерският съвет е отговорен за определяне на наредба, която регламентира реда за утвърдителния процес на националните еталони, както и начина на тяхното използване и съхраняване.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за измерванията определя отговорностите и процесите, свързани с изграждането на националната система за сертифицирани сравнителни материали. Председателят на Българския институт по метрология издава указания за системата, като министри и ръководители на ведомства могат да предлагат развитие на системата. Проектите за сертификация на сравнителни материали могат да бъдат заявявани от физически и юридически лица, а финансирането е за сметка на заявителите. Институтът по метрология координира изпълнението на програмата и води регистър на сертифицираните материали, публикувайки информация за тях.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за измерванията определя, че средствата за измерване, включително компонентите и допълнителните устройства, подлежат на контрол. Те могат да се пускат на пазара и да се използват само ако отговарят на изискванията на закона и на наредбата по чл. 28.
Чл. 24
Лицата, които пускат на пазара или използват средства за измерване, носят отговорност за тяхното съответствие с установените изисквания.
Чл. 25
Член 25 от Закона за измерванията предвижда, че средствата за измерване, които са предназначени за измервания по член 5, подлежат на контрол, ако за тях в други нормативни актове са определени технически и метрологични изисквания.
Чл. 26
Контролът на средствата за измерване включва одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. В определени случаи, съгласно наредбата по чл. 28, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без първоначална проверка. Средствата за измерване, които са оценени и удостоверени по съответствие с изискванията на Закона за техническите изисквания, подлежат само на последващи проверки.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за измерванията предвижда, че при извършване на контрол на средствата за измерване на място, лицето, което извършва контрола, има право да изиска от заявителя да предостави еталони, оборудване, консумативи и помощен персонал.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за измерванията постановява, че Министерският съвет е отговорен за определяне на наредба, която да съдържа изискванията за средствата за измерване и тяхното предназначение, методите за контрол, знаците, удостоверяващи резултатите от контрола, и реда за водене на регистър, съгласно чл. 34 от закона.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за измерванията описва процеса на одобряване на типа средства за измерване. Одобряването се извършва при производството или вноса на средства, които не са одобрени, за да се допуснат до проверка. При модификации или допълнения на одобрен тип, които влияят на измерванията, е необходимо допълнително одобрение. В случай на нови технологии, за които няма специфични изисквания, може да се направи ограничено одобряване на типа, съгласно наредбата по чл. 28.
Чл. 29а
Чл. 29а от Закона за измерванията определя процеса на одобряване на типа на средствата за измерване, който включва преглед на документи, изследване на средството, оценяване на съответствието с изискванията и издаване на удостоверение. Сроковете за одобрение са различни в зависимост от вида на средството и етапа на одобрение, като общо те варират от 20 до 30 дни за различните етапи на одобряване.
Чл. 30
Срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години, с възможност за продължаване на същия период. Ограниченото одобрение е валидно до 2 години, с опция за удължаване до 3 години. Броят на средствата, които могат да се произвеждат или внасят е неограничен, освен в специфични случаи. След изтичане на срока, средствата, отговарящи на одобрения тип, остават в съответствие с него.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за измерванията задължава лицата, които произвеждат или внасят средства за измерване, да ги заявят за одобряване на типа в Българския институт по метрология. Освен това, всяка модификация или допълнение на одобрен тип средство за измерване също трябва да бъде заявена за одобряване, като се спазват изискванията на закона.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за измерванията определя процедурата за одобряване на типове средства за измерване от Председателя на Българския институт по метрология. Той издава удостоверение за одобрен тип след изпитване и оценка на съответствието с изискванията. Одобряването може да се основава на сертификати от държави членки на ЕС или споразумения за взаимно признаване. Също така, може да бъде одобрен тип, ако е представен сертификат от Международната организация по законова метрология (OIML). Удостоверението е валидно до изтичане на валидността на представения сертификат, но не повече от десет години.
Чл. 33
Председателят на Българския институт по метрология може да откаже одобряването на типа или признаването на одобрения тип на средствата за измерване, ако не са спазени изискванията на чл. 32. В такъв случай, той уведомява заявителя за отказа.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за измерванията определя, че Българският институт по метрология води публичен регистър на одобрените типове средства за измерване, както и на допълненията към тях. Информацията за одобрените средства се публикува в официалния бюлетин на института.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за измерванията задължава производителите и вносителите да нанасят знак за одобрен тип върху всяко средство за измерване, произведено в съответствие с одобрения тип. Допълнително, по желание, знакът може да бъде нанесен и върху съпровождащата документация. В случай на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа или на първоначална проверка, производителите или вносителите също трябва да нанесат съответния знак, удостоверяващ това.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за измерванията регламентира условията, при които председателят на Българския институт по метрология може да отмени одобряването на типа средства за измерване. Отмяната може да настъпи, ако средствата не съответстват на одобрения тип или не потвърдят метрологичните си характеристики, или ако при употреба покажат недостатък, който ги прави непригодни. Производителят или вносителят е задължен да изтегли от пазара неодобрените средства. В случай на отмяна, средствата в употреба се считат за неодобрен тип, освен ако не е предвидено друго. Председателят уведомява производителя или вносителя в срок от 7 дни след издаването на заповедта.
Чл. 37
Член 37 от Закона за измерванията предвижда, че отмяната на одобряването на средства за измерване се вписва в регистъра на одобрените типове средства. Информация за отмяната се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по метрология. Раздел III от закона се отнася до първоначалната и последващата проверка на средствата за измерване.
Чл. 38
Първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, упълномощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл. 39
Първоначалната проверка на средства за измерване, одобрени или не подлежащи на одобряване, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци. Срокът на валидност на проверката е до края на следващата календарна година, освен ако не е определен друг срок в наредбата. Първоначалната проверка трябва да бъде извършена в срок до 30 дни от заявяването, освен ако заявителят не е посочил по-дълъг срок.
Чл. 40
Лицата, които произвеждат или внасят средства за измерване, са задължени да ги заявят и да ги представят за проверка в Българския институт по метрология или пред упълномощено лице.
Чл. 41
Средствата за измерване, които не отговарят на одобрения тип или на изискванията при първоначална проверка, не могат да бъдат пуснати на пазара или в действие, докато производителят или вносителят не ги приведат в съответствие.
Чл. 42
Чл. 42 определя процедурата за първоначална проверка на средства за измерване, внесени от държава - членка на ЕС. Проверка се извършва на извадка от партидата, а резултатите от нея се признават, ако проверката е направена от компетентен орган на друга държава, с която България има споразумение за взаимно признаване.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за измерванията регламентира процедурата за последваща проверка на средствата за измерване. Тази проверка се извършва на средства в употреба и се удостоверява със знаци. Тя може да се извършва периодично или след ремонт, преди изтичането на срока на валидност на предходната проверка, при унищожаване на знака или по желание на ползвателя. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се публикува в „Държавен вестник“ и в официалния бюлетин на агенцията.
Чл. 44
Лицата, използващи средства за измерване, имат задължения да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба, да не променят съответствието им с одобрения тип, да ги заявяват и представят за проверка в Българския институт по метрология или пред оправомощено лице, както и да не използват средства без необходимите знаци.
Чл. 45
Лицата, които ремонтират средства за измерване, трябва да спазват следните изисквания: да запазят съответствието на средствата с одобрения тип, да ги заявят и представят за проверка след ремонта, и да съставят документи за извършения ремонт, включващи информация за типа и идентификационния номер на средствата, данни за заявителя и датата на ремонта.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за измерванията определя изискванията, които трябва да изпълняват лицата, извършващи проверка на средства за измерване. Те трябва да разполагат с необходимите еталони и оборудване, да използват средства с проследимост в срок на годност, да имат квалифицирани специалисти и функционираща система за управление на качеството.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за измерванията определя условията за оправомощаване на лица, които могат да извършват проверки на средства за измерване. Оправомощените лица трябва да са регистрирани по Търговския закон или да са създадени по нормативен акт, да бъдат независима трета страна и да отговарят на изискванията на чл. 46. Производителите на средства за измерване с сертифицирана система за управление на качеството не подлежат на изискването за независимост при кандидатстване за проверка на произведените от тях средства.
Чл. 48
Лицата, които искат да бъдат оправомощени, трябва да подадат заявление в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В заявлението те трябва да посочат вида на проверките и средствата за измерване, за които искат оправомощаване.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за измерванията определя сроковете и процедурата за произнасяне на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по заявления за оправомощаване. В срок до два месеца от подаването на заявлението, Председателят уведомява заявителя. При несъответствие с изискванията, агенцията уведомява писмено заявителя и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-малък от един месец.
Чл. 50
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава заповед за оправомощаване на средства за измерване и вид на проверките, което е валидно за срок от пет години. Оправомощеното лице може да подава заявление за изменение на обстоятелствата, при което оправомощаването се удължава до изтичането на първоначалния срок.
Чл. 51
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) може да откаже оправомощаване на заявител, ако той не отговаря на изискванията по чл. 47 или не отстрани несъответствията в указан срок. Отказът трябва да бъде мотивиран.
Чл. 52
Оправомощените лица имат задължения да извършват проверки на средствата за измерване, да отчитат извършените проверки пред Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, да изпълняват указанията на агенцията и да уведомяват агенцията за промени в обстоятелствата в 14-дневен срок.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за измерванията регламентира условията, при които председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор може да отнеме оправомощаването на лице. Това може да се случи, когато лицето не изпълнява задълженията си, издава неверни заключения, не спазва предписания на агенцията или престане да отговаря на изискванията по законодателството.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за измерванията предвижда, че отказът за оправомощаване, както и заповедта по чл. 53, могат да бъдат обжалвани. Обжалването следва да се извърши по реда на Административнопроцесуалния кодекс в срок от 14 дни от момента на уведомяване.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за измерванията предвижда публикуване на информация в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Параграф 1 изисква публикуване на списък с оправомощените лица и тези, на които е отнето оправомощаването. Параграф 2 постановява, че ежегодно до 31 март се публикува информация за административните звена на Българския институт по метрология и за оправомощените лица, извършващи проверки на средствата за измерване.
Чл. 56
Министерският съвет определя с наредба средствата за измерване, които подлежат на проверка от Българския институт по метрология и от оправомощени лица. Също така, се определя реда за оправомощаване на лица за извършване на проверка на тези средства.
Чл. 57
Метрологичната експертиза на средствата за измерване в България се осъществява от Българския институт по метрология. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 95 от 2005 г. и влиза в сила от 01.03.2006 г.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за измерванията описва процедурата за метрологична експертиза на средства за измерване. Метрологичната експертиза се извършва по заявление в териториалните звена на Българския институт по метрология. Председателят на института определя служители и срок за експертизата, който не трябва да надвишава 12 месеца. Служителите съставят констативен протокол с детайли за експертизата, който се изпраща на заявителя в срок от 10 дни.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за измерванията определя изискванията за предварително опаковани продукти с номинални количества от 5 g до 10 kg и обем от 5 ml до 10 l. Освен това, той обхваща опаковки, използвани като съдове за измерване на течности, с вместимост от 50 ml до 5 l. Изискванията не важат за изделия от благородни метали и лекарства. Продуктите и бутилките могат да се предлагат на пазара само ако отговарят на изискванията на закона и свързаните наредби.
Чл. 60
Лицата, които произвеждат или внасят предварително опаковани продукти или бутилки, са задължени да гарантират, че тези продукти отговарят на установените изисквания.
Чл. 61
Лицата, които извършват търговия с предварително опаковани продукти, са задължени да спазват изискванията за съответствие, предоставени от производителя или вносителя, и нямат право да ги променят.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за измерванията регламентира производството на предварително опаковани продукти с еднакви количества. Според ал. 1, тези продукти трябва да се произвеждат в количества, избрани от задължителните номинални стойности, установени по реда на чл. 72. Ал. 2 позволява опаковането на продукти в количества, различни от редовете, когато те са предназначени за упражняване на професия или занаят.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за измерванията предвижда, че предварително опакованите продукти и бутилките трябва да отговарят на определени изисквания за нетни количества и действителни вместимости, установени в наредбите по чл. 72 и 73. Те трябва да носят означения съгласно чл. 70 и 71 и да запазват съответствието си с тези изисквания до момента на продажба на потребителите.
Чл. 64
Лицата, произвеждащи предварително опаковани продукти или бутилки, са задължени да извършват контрол на нетните количества на продуктите и на действителните вместимости на бутилките, за да се уверят в съответствието им с изискванията. Контролът се извършва по определени критерии, методи и средства за измерване, установени в наредбите по чл. 72 и 73.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за измерванията определя задълженията на лицата, произвеждащи предварително опаковани продукти и бутилки. Те трябва да поставят знак за съответствие, ако контролните резултати потвърдят, че нетните количества или вместимостите отговарят на изискванията. При установено несъответствие, те трябва да предприемат коригиращи действия. Освен това, лицата трябва да съхраняват документи с резултатите от контрола и предприетите действия, които да предоставят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор при поискване.
Чл. 66
Лицата, произвеждащи или внасящи предварително опаковани продукти или бутилки, са задължени да изтеглят продуктите от пазара, ако при надзорна проверка се установи, че не отговарят на изискванията и несъответствието не може да се коригира. Раздел III от закона се отнася до одобряване на идентификационните знаци на производителите на бутилки и уведомяване от производителите или вносителите на опаковани продукти.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за измерванията регламентира процеса на одобряване на идентификационен знак за производители на бутилки. Производителите подават заявление до Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в което посочват информация за себе си, идентификационния код БУЛСТАТ, видовете течности, за които са предназначени бутилките, и местата на производство. Заявлението трябва да съдържа и графично изображение на знака. Одобрението на знака се извършва в срок от 7 дни, а при промяна на обстоятелствата производителят е длъжен да уведоми агенцията в 14-дневен срок.
Чл. 68
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор поддържа публичен регистър на одобрените идентификационни знаци на производителите на бутилки. Информацията за тези знаци се публикува в официалния бюлетин на агенцията.
Чл. 69
Член 69 от Закона за измерванията, който беше изменен през 2005 г. и отменен през 2018 г., се отнася до обозначенията, които трябва да бъдат поставени върху предварително опаковани продукти и бутилки. Този член е част от Раздел IV на закона.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за измерванията регламентира задълженията на производителите и вносителите на предварително опаковани продукти относно обявяването на номиналните количества на продуктите. Производителите трябва да посочат количествата в определени единици (кг, г, л, с.л., мл) на опаковката, а вносителите имат задължение да обявят количествата, ако те не са в определените единици. Номиналното количество на течностите в бутилки може да не се посочва, ако бутилката има знак за съответствие и разликата между номиналните стойности е над 50 мл.
Чл. 71
Лицата, произвеждащи бутилки, са задължени да посочат на бутилките номиналната им вместимост в литри, сантилитри или милилитри, както и вместимостта до ръба на бутилката в сантилитри или свободния обем в милилитри. Тези означения трябва да включват одобрения идентификационен знак и знак за съответствие с изискванията. Същите изисквания важат и за вносните бутилки.
Чл. 71а
Чл. 71а от Закона за измерванията предвижда, че изискванията на чл. 60, чл. 70, ал. 2 и чл. 71, ал. 2 не важат за предварително опаковани количества продукти, произведени в държава - членка на ЕС, ако те отговарят на изискванията на съответната държава. Вносителят е задължен да предостави документи, доказващи съответствието на внесените продукти с изискванията при поискване от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл. 72
Член 72 от Закона за измерванията предвижда, че Министерският съвет приема наредба, която регламентира предварително опакованите количества продукти. В наредбата се определят видовете продукти, задължителните номинални стойности на количествата, изискванията към нетните количества, методите и средствата за измерване, критерии и методи за контрол, правила за означенията и формата на знака за съответствие на нетните количества.
Чл. 73
Министерският съвет е отговорен за приемането на наредба, която регулира опаковките, предназначени за измерване. Наредбата определя изискванията за вместимостите на бутилките, методите за измерване на действителните вместимости, критериите и методите за контрол, правилата за означаване на бутилките и графичното изображение на знака за съответствие.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за измерванията определя задълженията на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, който осъществява метрологичен надзор. Надзорът обхваща лица, които използват, произвеждат, внасят, ремонтират средства за измерване, както и тези, които предлагат за продажба предварително опаковани продукти или бутилки.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за измерванията определя, че метрологичният надзор се осъществява от Главна дирекция "Метрологичен надзор" чрез наблюдение и проверки от упълномощени длъжностни лица. Надзорът може да се извършва и съвместно с органи на Министерството на вътрешните работи, органите за защита на потребителите, контролни органи по Закона за храните и местни власти.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за измерванията определя правата на длъжностните лица, извършващи метрологичен надзор. Те имат право на достъп до места, свързани с производството, съхранението, продажбата, ремонта и употребата на средства за измерване, както и до места, свързани с предварително опаковани продукти. Освен това, те могат да изискват и получават документи, свързани с контрола на средствата за измерване и произхода на продуктите. Получената информация може да се използва само за нуждите на метрологичния надзор.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за измерванията определя задълженията на длъжностните лица при извършване на метрологичен надзор. Те трябва да дават задължителни предписания за коригиращи действия при несъответствия, да подлагат на контрол средствата за измерване, да ограничават пускането на пазара на несъответстващи средства, да предлагат отмяна на одобрения и отнемане на разрешения за проверка, както и да контролират предварително опакованите продукти.
Чл. 78
Длъжностните лица, отговорни за надзор, имат правото да извършват проверки на нетните количества на предварително опаковани продукти, като за целта могат да разрушават опаковките. Това се отнася за местата на производство, съхраняване и продажба на тези продукти.
Чл. 79
При надзорна проверка, ако длъжностните лица установят, че изискванията на закона не са спазени, те трябва да информират потребителите. Това включва поставяне на подходящи означения на предварително опакованите продукти, предлагани за продажба.
Чл. 80
Длъжностните лица, посочени в чл. 75, ал. 1 от Закона за измерванията, са задължени да се застраховат срещу злополука, която може да настъпи при или по повод изпълнението на служебните им задължения. Застраховката се финансира от бюджета на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл. 81
Министерският съвет е отговорен за приемането на наредба, която определя реда и начина на извършване на метрологичен надзор. Тази наредба е важна за осигуряване на точността и надеждността на измерванията в страната.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за измерванията предвижда събиране на такси за контрол на средствата за измерване и метрологична експертиза, одобрени от Министерския съвет. Допълнително, за оправомощаване на лица, които проверяват средства за измерване и одобряват идентификационни знаци на производители на бутилки, се събират такси съгласно Тарифа № 11, утвърдена с Постановление № 97 на Министерския съвет от 1999 г.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за измерванията регламентира, че разходите за контрол на средства за измерване, предварително опаковани продукти или бутилки се поемат от бюджета на ДАМТН. В случай на несъответствие с изискванията, разходите са за сметка на виновните лица. Член 83, алинея 2 и 3 са отменени.
Чл. 84
Производителите или вносителите, които пускат на пазара средства за измерване, които не отговарят на изискванията, подлежат на наказания. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 1000 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата или санкцията е в двоен размер.
Чл. 85
Физическите лица, които използват несъответстващи средства за измерване или не изпълняват задълженията си, подлежат на глоба от 100 до 300 лв. За еднолични търговци и юридически лица санкцията е имуществена от 200 до 500 лв. При повторно нарушение глобата или санкцията е в двоен размер.
Чл. 86
Физическите лица, които ремонтират средства за измерване и не спазват задълженията си по чл. 45 от Закона за измерванията, подлежат на глоба от 150 до 500 лв. Ако нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 800 лв. При повторно нарушение, глобата или санкцията се удвояват.
Чл. 87
Физическите лица, които неправомерно поставят знаци за проверка на средства за измерване, ще бъдат глобени с между 1000 и 3000 лв. Ако нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, имуществената санкция е между 2000 и 8000 лв.
Чл. 88
Производителите или вносителите, които пуснат на пазара опаковани продукти или бутилки, несъответстващи на изискванията, подлежат на глоба от 500 до 5000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 1000 до 7000 лв. за еднолични търговци или юридически лица. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за измерванията предвижда наказания за физически и юридически лица, които предлагат за продажба предварително опаковани продукти, които не отговарят на законовите изисквания. Физическите лица, извършващи такова нарушение, подлежат на глоба от 200 до 600 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица могат да получат имуществена санкция от 400 до 1000 лв. Допълнително, санкции се налагат и за случаи, когато продуктите са пакетирани от самото лице на местата за съхраняване или продажба, но не отговарят на изискванията.
Чл. 90
Производителите, които не спазват задълженията по глава шеста, раздел III от Закона за измерванията, подлежат на наказания. Физическите лица получават глоба от 50 до 150 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 200 до 500 лв.
Чл. 91
Лицата, които унищожават, подправят или използват подправени знаци, регламентирани в определени членове на закона, подлежат на наказание с глоба в размер от 150 до 400 лв. при условие, че деянието не е квалифицирано като престъпление.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за измерванията предвижда наказания за нарушения на задължителни предписания на длъжностни лица. Физическите лица, които не изпълняват предписанията, подлежат на глоба от 300 до 2000 лв. За еднолични търговци и юридически лица, нарушенията водят до имуществена санкция от 500 до 3000 лв.
Чл. 93
Физическите лица, които възпрепятстват изпълнението на служебните задължения на длъжностните лица, подлежащи на чл. 75, ал. 1, могат да бъдат наказани с глоба в размер на 50 лв.
Чл. 94
Законът за измерванията регламентира процедурите за установяване на нарушения в метрологията, съставянето на актове и издаването на наказателни постановления от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Определя се, че установяването на нарушения и обжалването на наказателни постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Допълнителните разпоредби на закона дават определения на ключови термини, свързани с измерванията, като „величина“, „единица за измерване“, „калибриране“ и др. Законът отменя предходния Закон за измерванията и влиза в сила шест месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила незабавно.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за измерванията се дефинират ключови термини, свързани с измерванията и средствата за измерване. Включени са определения за величини, вместимост на бутилки, единици за измерване, еталони, калибриране, проследимост и др. Законът установява основни принципи и правила за осигуряване на точност и надеждност на измерванията, включително изисквания за сертифициране и контрол на средствата за измерване.
§7
Средствата за измерване, които подлежат на контрол по закона, могат да се използват от притежателите им, при условие че те изпълняват предназначението си и при последващи проверки отговарят на метрологичните изисквания.
§10
Лицата, произвеждащи предварително опаковани продукти или бутилки, трябва да въведат контрол на нетните количества или действителните вместимости на бутилките в срок от шест месеца след влизането в сила на Закона за измерванията.
§11
Предварително опакованите продукти и бутилки, които са на пазара и не отговарят на изискванията на глава шеста към момента на влизане в сила на закона, могат да се продават до изчерпване на наличните количества.
§12
Параграф §12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за измерванията определя, че изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката и индустрията. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 24 април 2002 г. и е обнародван в Държавен вестник, последно изменен с изменения, обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.
§48
Съгласно параграф 48 от закона, Държавната агенция за метрология и технически надзор се преобразува в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, след което Главна дирекция "Национален център по метрология" и Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" стават Български институт по метрология. Институтът поема архивите, активите и пасивите на двете дирекции, а правата и задълженията по договорите на Държавната агенция преминават към него. Служебните и трудовите правоотношения на служителите се уреждат по съответните законови разпоредби.
§49
Министерският съвет е задължен да приеме устройствения правилник на Българския институт по метрология и да извърши изменения в устройствения правилник на Държавната агенция за метрология и технически надзор в срок от един месец след обнародването на закона, който влиза в сила на 29.11.2005 г.
§ 51
Заварените процедури по одобряване типа на средства за измерване ще бъдат завършени от Българския институт по метрология. Удостоверенията за одобрен тип ще се издават от председателя на института.
§ 66 от Закона за измерванията
Законът за измерванията влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", освен параграфи 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за защита на потребителите са обнародвани в ДВ, бр. 99 от 2005 г. и влизат в сила от 10.06.2006 г.
§34
Законът за измерванията влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 159 и 160, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
§31
Във Закона за измерванията, приет през 2002 г. и изменян многократно, се извършват промени в наименованията на министерствата и техните ръководители. Всички споменавания на "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" се заменят с новите наименования, свързани с "министърът на икономиката, енергетиката и туризма" и съответните термини.
§59
Законът за измерванията влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за държавния служител, обнародвани в брой 38 от 2012 г. и в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно §84 от Закона за измерванията, в срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новите разпоредби. Също така, компетентните органи трябва да актуализират устройствените актове на администрацията, за да отразят промените, въведени с този закон.
§ 85
Параграф §85 урежда правотоотношенията с различни администрации и определя условията за назначаване на държавни служители. Назначаването включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджетите на разпоредителите. Министерският съвет е задължен да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие". Органите на управление на НОИ и НЗОК също трябва да извършат промени в бюджетите си. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за измерванията, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на данъците и задължителните осигурителни вноски, да не бъде по-ниска от брутната месечна заплата, която служителят е получавал до момента, също след приспадане на дължимите данъци и осигуровки. Брутната заплата включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът за измерванията влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение на закона за административните нарушения и наказания, който е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2012 г. и влиза в сила на 09.10.2012 г.
§19 от Закона за измерванията и Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси.
Законът за измерванията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за измерванията влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 115, който влиза в сила на 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
§16
В Закона за измерванията се въвеждат изменения, при които се заменят термини, свързани с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с новите наименования, отнасящи се само до Министерството на икономиката. Тези промени са част от актуализацията на закона, която е обнародвана в държавен вестник и влиза в сила от определена дата.
§76
Законът за измерванията влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§106
Законът за измерванията влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Допълнително, законодателството относно изменения и допълнения на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, е обнародвано в Държавен вестник, бр. 41 от 2024 г. и влиза в сила от 10.05.2024 г.
§ 36
В параграф 36 от Закона за измерванията се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката. Всички споменавания на "Министерството на икономиката", "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" се заменят с новите наименования: "Министерството на икономиката и индустрията", "министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията".
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законодателството е свързано с редица директиви на Европейския парламент и Съвета, които целят хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно измервателните средства и методите за контрол. Директивите обхващат различни аспекти на метрологията и предоставянето на средства за измерване на пазара.
