НАРЕДБА НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Тази наредба регулира отношенията, свързани с определянето на размерите на местните данъци, които се прилагат на територията на Столична община.
Чл. 2
Наредбата определя местните данъци, които постъпват в общинските бюджети. Те включват: данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху даренията, данък при възмездно придобиване на имущества, данък върху превозните средства, патентен данък, туристически данък и данък върху таксиметров превоз на пътници.
Чл. 3
Размерите на местните данъци се определят с наредбата при условията и реда, посочени в Закона за местните данъци и такси. Ако общинският съвет не е определил нов размер на данъците до края на предходната година, се прилага размерът, действащ към 31 декември. Промени в размера и начина на определяне на местните данъци не са допустими през годината.
Чл. 3а
Данъчните декларации се подават от данъчно задължените лица или техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите и публикуван в "Държавен вестник". Декларациите могат да се подават и електронно, съгласно правилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 4
Местните данъци трябва да се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по определената сметка.
Чл. 5
Наредбата определя реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци от служители на общинската администрация, назначени от кмета. Невнесените данъци се събират с лихви, а принудителното събиране се извършва от публични или съдебни изпълнители. Служителите на администрацията имат правата на органи по приходите и публични изпълнители в съответните производства. При представяне на удостоверения за данъчни задължения, се изисква удостоверение само за задълженията към общината.
Чл. 6
Наредбата определя, че Общинският съвет е отговорен за условията и реда, по които се информират и обсъждат с гражданите и бизнеса предложенията за определяне на размерите на местните данъци. Втората глава на наредбата е посветена на местните данъци, като първият раздел се отнася до данъка върху недвижимите имоти.
Чл. 7
Данък върху недвижимите имоти се налага на сгради, самостоятелни обекти и поземлени имоти в строителните граници на населени места, както и на имоти извън тях, ако имат определено предназначение. Не се облагат имоти, заети от улици, пътища и водни обекти, както и земеделски земи и гори, освен застроените площи.
Чл. 8
Данъчно задължени лица по местни данъци са: 1. Собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. 2. Собствениците на сгради, построени върху държавен или общински поземлен имот. 3. Ползвателите при учредено вещно право на ползване. 4. Концесионерите при концесия. 5. Лицата, на които е предоставено право за управление на имот - държавна или общинска собственост.
Чл. 9
Когато недвижим имот е притежаван от няколко лица, те са задължени да плащат данък в зависимост от дяловете си в собствеността. Това правило е установено с Наредба на Столичен общински съвет и е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 10
Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща по три начина: в брой в касите на общината, по банков път на съответния отдел "МДТ" или с пощенски запис. Всеки съсобственик на имота може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите съсобственици.
Чл. 11
Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Освен това, за лицата, които предплатят данъка до 30 април за цялата година, се предоставя отстъпка от 5% от дължимата сума.
Чл. 12
Данъкът върху недвижимите имоти се дължи и трябва да бъде заплатен, независимо от факта дали имотите се използват или не. Това означава, че собствениците на недвижими имоти са задължени да плащат данъка дори ако имотите не са в експлоатация.
Чл. 13
Лицата, притежаващи имоти, определени в чл. 24 от Закона за местните данъци и такси, са освободени от заплащане на данък.
Чл. 14
Данъкът върху недвижимите имоти се събира от общината, на чиято територия се намира съответният имот, и постъпва в бюджета на тази община.
Чл. 15
Размерът на данъка върху недвижимите имоти в Столична община е определен на 1,875 на хиляда от данъчната оценка на имота. Това е установено с изменения в наредбата, приети с Решение № 859 от 20.12.2018 г. и последващи изменения на 30.12.2019 г.
Чл. 16
Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми, съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. Оценката зависи от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. Тази информация се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата на Столичен общински съвет определя начина на изчисляване на данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията. Данъчната оценка е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. За жилищните имоти данъчната оценка е съгласно същото приложение. Когато имотите са с учредено право на ползване, се взима отчетната стойност или данъчната оценка по приложение № 2. При липса на счетоводни данни, оценката се извършва от служител на общинската администрация, който може да ползва вещи лица.
Чл. 18
Данъкът върху недвижимите имоти се определя на базата на данъчната оценка, актуална към 1 януари на съответната година. Съобщението за данъка трябва да бъде изпратено на лицата до 1 март. При промяна на данъчната оценка в рамките на годината, новият данък влиза в сила от месеца след промяната. Ако общинският съвет променя границите на зоните или категориите на вилните зони, новата данъчна оценка се прилага от 1 януари на следващата година.
Чл. 19
Наредбата предвижда намаление на данъка за основно жилище с 50% и с 75% за основно жилище на лица с намалена работоспособност от 50 до 100%. В случай на деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията не се прилагат и данъкът се дължи в пълен размер за всяко от жилищата.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че условие за определяне на размера на местните данъци е наличието на подадена декларация. Също така, информация, получена по реда на чл. 14, чл. 15, ал. 3 - 7 и чл. 51 от Закона за местните данъци и такси, също е важна за определянето на данъка.
Чл. 21
Лицата, които желаят да се освободят от данък или да ползват данъчно облекчение, трябва да предявят правото си чрез подаване на данъчна декларация. Тази декларация се подава в срока, определен в чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 22
Данъкът върху наследствата се прилага за наследени имущества от български граждани, независимо от местоположението им, както и за имуществата на чужди граждани, ако те се намират в България. Лицата без гражданство, които имат постоянно местопребиваване в България, също се облагат по същия начин като българските граждани.
Чл. 23
Наследственото имущество обхваща движими и недвижими вещи, права, имуществени права, вземания и задължения на наследодателя към момента на откритие на наследството. Имот, получен от трето лице след смъртта на наследодателя, също подлежи на облагане, освен ако е получен по договор, сключен в изпълнение на законово задължение.
Чл. 24
Данъкът върху наследството се дължи от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. Преживелият съпруг и наследниците по права линия не дължат данък и не подават декларация.
Чл. 25
При откриване на наследство, данъчно задължените лица или техните законни представители трябва да подадат декларация в срок от 6 месеца. Декларацията се подава в общината по последното местожителство на наследодателя или по местонахождението на основната част от имуществото, ако наследодателят е живял в чужбина. Ако декларацията не бъде подадена в указания срок, служителят образува партида за наследения недвижим имот въз основа на наличните данни в общината и регистъра на населението.
Чл. 26
Наследственото имущество, освен ако не е освободено от данък, се оценява в съответствие с разпоредбите на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 27
Облагаемата наследствена маса се разделя на дялове за всеки наследник в съответствие с Закона за наследството. Стойността на заветите влияе на наследствените дялове, като те могат да се увеличават или намаляват в зависимост от оценката им по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 28
Данъкът за наследство се определя поотделно за всеки наследник или заветник. За братя и сестри, както и техните деца, данъкът е 0.7% за наследствени дялове над 250 000 лв. За всички останали лица, данъкът е 5% за наследствени дялове над 250 000 лв.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба на Столичен общински съвет предвижда освобождаване от данък върху наследство за имуществата, които са определени в чл. 38 и чл. 39 от Закона за местните данъци и такси. Това означава, че определени активи или права, които спадат към тези членове на закона, не подлежат на облагане с данък върху наследството.
Чл. 30
Данъкът за наследници и заветници се определя и съобщава индивидуално на всеки от тях, съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На базата на данъчната оценка, служител от общинската администрация изчислява дължимия годишен данък и уведомява съответните наследници или заветници.
Чл. 31
Данъкът се дължи в срок от два месеца след получаване на съобщение. Раздел III се отнася до данъка при придобиване на имущества, който се прилага както за дарения, така и за възмездни сделки.
Чл. 32
Наредбата определя обектите на облагане с данък, включително имущества, придобити по дарение, недвижими имоти и моторни превозни средства. Данък дарение се дължи и при безвъзмездно придобиване на имущества, включително при придобиване по давност. Моторни превозни средства, които не са регистрирани в страната, не подлежат на облагане. Имуществата, прехвърлени по закон или акт на Министерския съвет, не се облагат, както и дарения между роднини по права линия и съпрузи.
Чл. 33
Данъкът за придобиване на имущество се заплаща от приобретателя, а при замяна - от лицето с по-висока стойност на имуществото, освен ако не е уговорено друго. При уговорка за солидарна отговорност, страните отговарят заедно. Ако приобретателят е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Чл. 34
Наредбата на Столичен общински съвет определя, че основата за изчисляване на местния данък е оценката на имуществото в левове. При прехвърляне на имуществото данъкът се определя към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който трябва да бъде вписан.
Чл. 35
Наредбата определя размера на местните данъци при дарение и възмездно придобиване на имущество. Данъкът при дарение е 0.7% за братя и сестри и 5% за други лица. При възмездно придобиване данъкът е 3% върху оценката на имуществото, а при замяна - върху по-високата стойност. При делба на имущество данъкът се начислява върху превишението на дяла.
Чл. 36
Наредбата определя условията за освобождаване от местни данъци за различни категории имоти и дарения. Освобождават се имоти, придобити от държавата, общините, образователни и културни организации, Българския Червен кръст, организации на хора с увреждания, фондове за подпомагане, лечебни заведения и законно регистрирани вероизповедания. Освобождават се също дарения за лечение на граждани, хуманитарни дарения, дарения за юридически лица с нестопанска цел, обичайни подаръци, имоти прехвърлени по закон, дарения за народни читалища и непарични вноски. Освобождаването важи и за имоти придобити от сходни лица в други държави от ЕС или ЕИП при представяне на съответни документи.
Чл. 37
Данъкът за недвижим имот се заплаща в общината по местонахождението на имота, а за лица без постоянен адрес - по настоящия адрес. При прехвърляне на имоти и моторни превозни средства данъкът се заплаща при прехвърлянето или в двумесечен срок от получаване на имуществото. Важно е да се спазват сроковете за плащане, особено при издаване на актове за собственост.
Чл. 38
Данъкът върху превозните средства се налага на: 1. превозни средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в България; 2. кораби, вписани в регистрите на българските пристанища; 3. въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър на България за гражданските въздухоплавателни средства.
Чл. 39
Данъкът върху превозните средства е задължение на собствениците на тези превозни средства. Всеки собственик е длъжен да заплати данъка в съответствие с установените правила.
Чл. 40
Наредбата регламентира процедурата за определяне на размера на местните данъци, свързани с пътните превозни средства. Данъкът се определя от служител на общинската администрация на база данни от регистъра на пътните превозни средства, предоставяни от Министерството на финансите. Има изключения от правилото, включително при наследяване на превозно средство, съвместна собственост и липса на постоянен адрес на собственика. Собствениците на плавателни и въздухоплавателни средства са задължени да декларират притежанието им в срок от два месеца. Декларации за освобождаване от данък или данъчни облекчения се подават от собствениците. Служителите на администрацията могат да изискват допълнителни документи, удостоверяващи факти за данъчното облагане.
Чл. 41
Наредбата определя размера на местните данъци за различни видове превозни средства в София. Годишният данък за леки и товарни автомобили с максимална маса до 3,5 т се състои от имуществен и екологичен компонент, изчислени по формули, свързани с мощността на двигателя и екологичната категория на автомобила. Размерите на данъците за различни типове превозни средства, включително мотопеди, мотоциклети, автобуси и товарни автомобили, са подробно описани, като се вземат предвид и специфични условия като брой оси и товароносимост.
Чл. 42
Данъкът за плавателните средства е определен в зависимост от типа и размера им. За малките кораби, плаващи по вътрешни води, данъкът е 1 лв. за всеки започнат бруто тон. За големите кораби данъкът е 1 лв. за всеки бруто тон до 40 и 0.1 лв. над 40 бруто тона. Джетовете се облагат с 100 лв. за брой, ветроходни и моторни яхти с 20 лв. за бруто тон, а влекачи и тласкачи - 0.14 лв. за киловат. Речните несамоходни плавателни съдове дължат 0.5 лв. за тон максимална товароносимост.
Чл. 43
Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е определен в зависимост от типа на средството. За самолети и вертолети с валиден сертификат за летателна годност данъкът е 20.00 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло. За параплан и делтаплан данъкът е 12 лв. За мотоделтаплан данъкът е 20 лв., а за свободен балон и планер - 30 лв.
Чл. 44
Според Чл. 44 от Наредбата на Столичен общински съвет, превозните средства, които попадат под разпоредбите на чл. 58 от Закона за местните данъци и такси, са освободени от данък. Това освобождаване се отнася за определени категории превозни средства, които ще бъдат уточнени в закона.
Чл. 45
Наредбата определя размерите на местните данъци за моторни превозни средства, включително намаления за определени екологични категории. За мотопеди и мотоциклети с мощност до 74 kW, данъкът е с 20% намаление за категория "Евро 4" и 60% за по-високи категории. За автобуси и товарни автомобили над 3,5 т, данъкът е с 20% намаление за "Евро 4" и 50% за "Евро 5", "Евро 6" и "EEV". Автобуси, извършващи обществен превоз, плащат 10% от определените данъци, при условие че не се използват за други цели. При липса на данни за екологичната категория, превозното средство се счита за без категория.
Чл. 46
Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври. Предплатилите до 30 април получават отстъпка от 5%. За новопридобити или регистрирани превозни средства данъкът се плаща в двумесечен срок от придобиването или регистрацията, като размерът е 1/12 от годишния данък за всеки месец до края на годината.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредбата определя, че данъкът се внася в бюджета на общината по постоянния адрес или седалището на собственика. В случаите, когато се отнася до превозни средства, данъкът се внася в общината, където е регистрирано превозното средство. Изменението е в сила от 01.01.2020 г.
Чл. 48
Физическите лица, включително еднолични търговци, които извършват патентни дейности, са задължени да плащат годишен патентен данък, ако оборотът им за предходната година не надвишава 50 000 лв. и не са регистрирани по Закона за ДДС. За тези дейности не се дължат данъци върху доходите на физическите лица, а лицата прилагат разпоредбите за удържани данъци при източника и облагане на разходите съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 49
Наредбата определя условията за облагане на физически лица, които прекратяват патентна дейност или образуват ново предприятие. Ако общият оборот на двете предприятия надвишава 50 000 лв. за 12 месеца, новото предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. При превишаване на 50 000 лв. оборот в текущата година, лицето също се облага по същия ред. Патентният данък е дължим до края на тримесечието, предхождащо настъпването на тези обстоятелства и може да се приспадне от годишното данъчно задължение. Общината издава удостоверение за дължимия патентен данък без такса.
Чл. 50
Член 50 от Наредба на Столичен общински съвет предвижда възможността за определяне на зони за целите на патентния данък, съгласно Приложение № 2 от наредбата.
Чл. 51
Наредбата определя правилата за дължимост на патентния данък за различни дейности. Патентният данък се дължи за всяка дейност поотделно и за всеки обект, в който се осъществява патентна дейност. При започване или прекратяване на дейността през годината, данъкът се определя пропорционално на времето на осъществяване. При промяна на обстоятелствата, влияещи на размера на данъка, той се коригира съобразно промените. За определени дейности, данъкът се дължи само за основната дейност в един обект. При прехвърляне на предприятие, новият собственик дължи данък от следващото тримесечие, а предишният - за тримесечието на прехвърлянето. Доходите от дейности, които не са посочени в приложението, се облагат по общия ред.
Чл. 52
Данъчно задължените лица могат да ползват данъчни облекчения при облагане с патентен данък. Облекченията включват: 1) 50% намаление за физически лица с над 50% намалена работоспособност, които извършват дейността лично; 2) Патентен данък само за дейността с най-висок размер за физически лица, извършващи два или три вида патентна дейност; 3) 50% намаление за пенсионери, извършващи определени патентни дейности; 4) 50% намаление за лица, обучаващи чираци, при условие за представяне на удостоверение. Облекченията важат за цялата данъчна година, в която настъпва неработоспособността.
Чл. 53
Лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, трябва да подадат данъчна декларация до 31 януари на текущата година, или преди започване на дейността, ако тя е след тази дата. При навременно подаване и заплащане на данъка до 31 януари, се ползва отстъпка от 5%. Промени в обстоятелствата, свързани с данъка, трябва да бъдат декларирани в 7-дневен срок. Декларация се подава и за нововъзникнали обстоятелства в срок до края на следващия месец.
Чл. 54
Данъчните декларации за патентна дейност се подават в общината, където се намира обектът на дейността или, ако няма такъв, в общината на постоянния адрес на физическото лице. За чуждестранни физически лица декларацията се подава чрез пълномощник в общината на адреса му. Промяна на местонахождението на обекта през годината, която води до промяна в размера на данъка, се счита за извършване на дейност без постоянно място.
Чл. 55
Патентният данък се внася на четири равни вноски, с крайни срокове: 31 януари, 30 април, 31 юли и 31 октомври. При възникване на задължение за внасяне на данъка през годината, дължимата част се внася в 7-дневен срок след подаване на декларацията. Данъкът се внася в приход на общината, където се извършва патентната дейност или, при липса на такова място, на общината по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец.
Чл. 56
Лицата, посочени в чл. 48, ал. 1, са задължени да заплащат патентен данък, чийто размери са определени в Приложение № 3 от наредбата. В допълнение, е въведен туристически данък, съгласно Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.
Чл. 57
Тази наредба определя туристическия данък, който се прилага за нощувките. Данъчно задължени лица са тези, които предлагат нощувки. Те внасят данъка в бюджета на общината, където се намират местата за настаняване. Данъкът трябва да бъде отделно посочен в документа, издаден от данъчно задълженото лице. Лицата, предлагащи нощувки, трябва да подават декларация до 30 януари всяка година за облагане с туристически данък за предходната година.
Чл. 58
Общинският съвет определя размера на туристическия данък за нощувка в зависимост от категорията на мястото за настаняване. За категоризирани места данъкът е: 1 звезда - 0.40 лв., 2 звезди - 0.60 лв., 3 звезди - 0.80 лв., 4 звезди - 1.00 лв., 5 звезди - 1.20 лв. За регистрирани места за настаняване клас В данъкът е 0.40 лв. за нощувка. Дължимият данък се изчислява на база предоставените нощувки за месеца и се внася до 15-то число на следващия месец.
Чл. 59
Приходите от туристическия данък се използват за мероприятия, определени в чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма. Въвежда се данък върху таксиметровия превоз на пътници, който е в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 60
Данъчно задължените лица, които извършват таксиметров превоз на пътници, подлежат на облагане с данък върху тази дейност. За всички останали дейности, данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на специфични случаи. Данъчно задължени лица в този контекст са превозвачите, които имат удостоверение за регистрация от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и разрешение от кмета на Столична община.
Чл. 61
Данъкът върху таксиметровия превоз на пътници се определя ежегодно от Столичен общински съвет до 31 октомври на предходната година. За 2017 г. размерът на данъка е 850 лева за всеки автомобил с разрешение за таксиметров превоз. В случай че размерът не бъде определен в срока, се прилага данъкът от предходната година.
Чл. 62
Данъчно задължените лица в Столична община трябва да подадат данъчна декларация за дължимия данък преди получаване на разрешение за автомобилни превози. Декларацията съдържа информация, свързана с определянето на данъка, и трябва да се актуализира при всяка промяна на обстоятелствата в 7-дневен срок. При прехвърляне на предприятие, декларации подават както прехвърлителят, така и приобретателят в 7-дневен срок от вписването на прехвърлянето.
Чл. 63
Данъкът, който се дължи за таксиметров превоз на пътници, се събира и постъпва в приход на Столична община. Тази разпоредба е въведена с Решение № 674 от 29.09.2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 64
Наредбата определя как се изчислява дължимият данък за таксиметров превоз на пътници в случай, че разрешението е издадено или прекратено през текущата година. При издаване на разрешение, данъкът се изчислява на база годишния размер и броя на оставащите месеци от годината. При прекратяване на разрешението, се възстановява недължимо внесената част от данъка, изчислена спрямо платения данък и оставащите месеци от разрешението.
Чл. 65
Данъкът върху таксиметровия превоз на пътници, съгласно Наредба на Столичен общински съвет, трябва да бъде внесен преди получаване на разрешение за таксиметров превоз, съгласно чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Размерът на данъка е определен с наредбата и влиза в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 66, § 1-40
Наредбата на Столичен общински съвет регламентира процедурата за възстановяване на надвнесен данък върху таксиметровия превоз, определя сроковете за вноски на данъци за 2008 и 2009 г., както и минималните размери на данъците. Включва и преходни разпоредби за определяне на данъците за 2010 и 2011 г., както и изменения, касаещи данъците за 2019 и 2020 г. Допълнителни разпоредби касаят данъците за различни категории услуги и търговия, с определени размери за всяка категория.
§1
Параграф §1 определя, че размерът на местните данъци за 2008 г. трябва да бъде установен до 29 февруари 2008 г. Ако не бъде определен в този срок, ще се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, а за патентния данък ще важат размерите, които са били в сила през 2007 г.
§2
До определяне на размера на местните данъци за 2008 г., данъкът при придобиване на имущества и данъкът върху наследствата ще се определят на база минималните размери, предвидени в закона, съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за местните данъци и такси.
§ 3
За 2008 г. данъците върху недвижимите имоти и превозните средства трябва да се внесат в срок от 31 март до 30 юни. Предплатилите данъка за цялата година в указаните срокове получават отстъпка от 5% от дължимата сума.
§5
Параграф 5 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наредбата на Столичен общински съвет за определяне на размера на местните данъци указва, че за 2008 г. първата и втората вноска на окончателния годишен (патентен) данък трябва да се внесат до 30 април 2008 г. Освен това, на лицата, които предплатят данъка за цяла година в посочения срок, се предоставя отстъпка от 5% от дължимата сума.
§7
Наредбата за определяне на размера на местните данъци е издадена на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Тя влиза в сила след разгласяването ѝ по начина, приет от общинския съвет. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.
§8
Столичният общински съвет има правомощието да определи стойностите на местните данъци, включително данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата и данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин, за 2009 година, в рамките на условията, приети за 2008 година.
§10
Столичният общински съвет е задължен да определи стойностите на местните данъци за 2010 година, като те ще бъдат в размерите, приети за 2009 година. Това включва данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, данък върху превозните средства и патентния данък.
§12
Столичен общински съвет определя размерите на местните данъци за 2011 година, включително данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, данък върху превозните средства и патентния данък, в размерите, които са действали към 31 декември 2010 година.
§13
Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 година за средствата за подслон и местата за настаняване е определен в зависимост от категорията на настаняването. За 1 звезда данъкът е 0,60 лв. за нощувка, за 2 звезди - 0,80 лв., а за 3, 4 и 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.
§14 от Наредба за определяне на размера на местните данъци
Разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци влиза в сила от 1 юли 2011 г. В допълнение, Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на размера на местните данъци е приета с Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г.
§18
Настоящата Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определяне на размера на местните данъци е приета на основание различни законови разпоредби и ще бъде обявена на сайта на Столичния общински съвет. Тя влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 19
Съгласно § 19 от преходните и заключителни разпоредби, за 2019 г. данъкът върху превозните средства се определя в съответствие с минималните размери на данъците и коригиращите коефициенти, посочени в чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Тези разпоредби са част от Решение № 51 на Столичния общински съвет, прието на 30.12.2019 г., за изменение и допълнение на наредбата.
§7
Наредбата за определяне на размера на местните данъци влиза в сила от 01 януари 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от наредба, изменяща предходната наредба, приета с Решение № 633 по Протокол № 25 от 17.12.2020 г.
§2 от НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ
Параграф §2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет влиза в сила от 01.01.2021 г. Включва изменения и допълнения, приети с различни решения на съвета от 2008 до 2021 г. Решение № 724 от 28.10.2021 г. е свързано с мерки за подкрепа на таксиметровия бранш в условията на COVID-19. Приложенията към наредбата съдържат информация за адреси на каси за плащане на данъци, банкови сметки и размери на данъци за различни услуги и дейности, класифицирани по зони и видове услуги.
