ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правата и задълженията на държавата, работодателите и работещите относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Въвеждат се принципи за превенция и мерки за подобряване на безопасността и здравето на работещите, включително превенция на професионалните рискове, защита на безопасността и здравето, отстраняване на рисковете от трудов травматизъм и професионална заболеваемост, информираност, консултации и обучение, както и балансирано участие.
Чл. 2
Законът за здравословни и безопасни условия на труд се прилага за всички предприятия и места на трудова дейност или обучение, независимо от организацията и собствеността. Включва също мирновременна дейност в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, както и български предприятия в чужбина, освен ако не е предвидено друго в местните закони или международни договори. Законът не важи за специфични дейности в определени държавни агенции, когато изискванията му не могат да бъдат спазени, но безопасността и здравето на работещите трябва да се осигуряват максимално.
Чл. 3
Член 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя, че осигуряването на безопасни условия на труд е задължително и трябва да се адаптира спрямо специфичните нужди на дейността, както и съвременните технически и социални изисквания. Целта е да се защити животът, здравето и работоспособността на работниците. Здравословните условия се осигуряват чрез проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация, експлоатация, поддръжка и ремонт на работните места и оборудване.
Чл. 4
Работодателят е задължен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, като прилага мерки за превенция на професионалните рискове, предоставя информация и обучение, и осигурява необходимата организация и средства. Той трябва да адаптира мерките в зависимост от променящите се обстоятелства и да следва основните принципи на превенция, които включват избягване на рисковете, оценка на неизбежните рискове, ограничаване на рисковете, приспособяване на работата към работещия, и прилагане на цялостна политика за превенция.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължава проектантите на строителни обекти, производства и технологии да спазват правилата за безопасност и здраве при труд. Възложителят е отговорен за спазването на тези правила през целия процес на проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация, а контролни органи следят за тяхното спазване от проектанта и строителя.
Чл. 6
Член 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че нови, реконструирани или модернизирани обекти могат да бъдат въведени в експлоатация само ако е доказано, че отговарят на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 7
Работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Работодателите са задължени да поддържат работното място и оборудването в изправност, да почистват редовно, да проверяват защитното оборудване и да осигуряват свободен достъп до аварийните изходи.
Чл. 8
Работното оборудване трябва да бъде подходящо за работата, за да не застрашава здравето и безопасността на работещите. Изборът му трябва да се прави в съответствие с условията на работа, за да се намалят рисковете. Оборудването може да се пуска на пазара и да се използва само ако отговаря на установените изисквания за безопасност. То трябва да се поддържа и ремонтира редовно, а при наличие на специфични рискове, достъпът до него трябва да бъде ограничен и да се работи само от правоспособни лица.
Чл. 9
Член 9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 86 от 1999 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила.
Чл. 10
Член 10 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира използването на лични предпазни средства при работа с рискове за здравето и безопасността. Предпазните средства трябва да осигуряват защита, да не бъдат вредни за здравето и да не възпрепятстват извършването на работата. Част от текста, касаеща предишни разпоредби, е отменена с изменения от 2003 г.
Чл. 11
Член 11 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда мерки за избягване на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести. При невъзможност за избягване на тези действия, работодателите трябва да предприемат организационни мерки и да използват подходящи средства за намаляване на рисковете за здравето и безопасността на работниците. Минималните изисквания за безопасност при работа с тежести се определят с наредба от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда въвеждане на физиологични режими на труд и почивка при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза. Целта е да се запази здравето и работоспособността на работещите. Условията и редът за разработване на тези режими ще бъдат определени с наредба от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 13
Член 13 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира използването на вещества, суровини и материали, които представляват риск за здравето. Те могат да се използват само с технологии, които ефективно предпазват работещите от заболявания и злополуки. Работодателят е задължен да създава и поддържа картотека на информационните листове за безопасност на опасните химични вещества и смеси, които се употребяват или произвеждат.
Чл. 13а
Чл. 13а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че юридически и физически лица, регистрирани като търговци, могат да извършват специални и технологични взривни работи само след получаване на разрешение от директора на дирекция "Инспекция по труда" или упълномощено от него лице. Условията за извършване на тези работи се определят с наредба, приета от Министерския съвет. Не се изисква разрешение за въоръжените сили на Република България.
Чл. 13б
Чл. 13б от Закона за здравословни и безопасни условия на труд описва процедурата за получаване на разрешение за извършване на специални взривни работи. Лицата, които желаят да извършват такива работи, трябва да подадат заявление, проект за работа, инструкция за безопасност, документ за склад за взривни материали, заповед за ръководителя на работите и списък на лицата с достъп до взривни материали. Заявлението трябва да съдържа информация за наименованието на лицето, целите и методите на работа, данни за ръководителя и склада. Проектът трябва да бъде изработен от квалифициран проектант и да бъде съгласуван с местните власти.
Чл. 13в
Чл. 13в от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя процедурата за получаване на разрешение за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи. Лицата по чл. 13а трябва да подадат заявление и технологичен проект в съответната дирекция "Инспекция по труда". Заявлението трябва да съдържа информация за юридическото или физическото лице, методите за извършване на взривни работи, данни за ръководителя на работите и информация за склада за взривни материали.
Чл. 13г
Чл. 13г от Закона за здравословни и безопасни условия на труд урежда процедурата при непълнота или нередовност на документите, свързани с заявлението за разрешение на специални или технологични взривни работи. Директорът на инспекцията уведомява подателя за констатираните нередовности в срок от 5 работни дни и определя срок за отстраняването им. След отстраняването или в срок от 5 работни дни от подаването на заявлението, се издава разрешение или мотивиран отказ, ако непълнотите не са отстранени.
Чл. 13д
При смяна на ръководителя на взривните работи, лицата с разрешение трябва да уведомят директора на дирекция "Инспекция по труда" в срок от три работни дни, предоставяйки информация за новия ръководител. Директорът или упълномощеното лице отразява промените или прави мотивиран отказ в същия срок. При временно отсъствие на ръководителя, работодателят назначава друг правоспособен ръководител и също уведомява инспекцията в тридневен срок.
Чл. 13е
Член 13е от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че отказите по член 13г, алинея 3 и член 13д, алинея 2 могат да бъдат обжалвани. Процедурата за обжалване се извършва съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 13ж.
Разрешенията за извършване на специални взривни работи се издават еднократно за периода на тяхното извършване. За технологични (повтарящи се) взривни работи разрешенията се издават до края на календарната година.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължава юридическите и физическите лица, които наемат работещи или ползват служители от предприятия за временна работа, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд. Те носят отговорност за това независимо от задълженията на работещите и независимо от това дали дейността се извършва от тях или от компетентни служби. Задълженията важат и за обучението в учебни заведения и организации за повишаване на квалификацията.
Чл. 15
Лицата, посочени в чл. 14, ал. 1, с изключение на самоосигуряващите се, трябва да подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" до 30 април на следващата година. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. При липса на промяна в декларираните обстоятелства, декларация не се подава.
Чл. 16
Работодателят е задължен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, което включва оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите, планиране и прилагане на превантивни мерки, съобразени с компетентностите на работещите, предвиждане на улеснения за лица с ограничена работоспособност, осигуряване на контрол и координация на действията при работа от различни работодатели. Всички работещи, независимо от вида на договора, трябва да получат равна степен на защита от производствени рискове, а разходите за осигуряване на безопасни условия на труд са за сметка на работодателя.
Чл. 17
Член 17 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя, че редът, начинът и периодичността за извършване на оценката на риска на работното място се уреждат с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Чл. 18
Когато обект, работно помещение или оборудване се използват от няколко предприятия, работодателите трябва по писмена договореност да осигурят здравословни и безопасни условия на труд. Те са задължени да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си, за да предпазят работещите от тези рискове.
Чл. 19
Работодателят е задължен да предоставя на работещите информация относно рисковете за здравето и безопасността на труда, както и мерките за контрол и намаляване на тези рискове. Това важи за всички работещи, включително и за тези, които работят по срочни договори или на временна работа. Информацията трябва да се предоставя и на работещите от разстояние, на смени и на нощен труд, както и на работещите от други предприятия на територията на съответното предприятие.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя задълженията на работодателя за предотвратяване на вредни последици при извънредни обстоятелства. Работодателят трябва да осигури организация за ликвидиране на опасности, оказване на първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация. Освен това, той трябва да определи работещи, които да изпълняват мерките за безопасност, като техният брой и обучение трябва да отговарят на специфичните рискове и големината на предприятието. Мерките за първа помощ и противопожарна охрана се определят с наредба на съответните министри.
Чл. 21
Работодателят е задължен да информира работещите за всяка сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота, като предприема необходимите действия за тяхната защита. Той трябва да осигури преустановяване на работата и евакуация на застрашените работещи на безопасно място. Работата не може да бъде възобновена, докато опасността не бъде отстранена.
Чл. 22
Член 22 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира правата и задълженията на работещите и работодателя при възникване на сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота на работещите. При отказ на работещия да изпълнява работа поради такава опасност, работодателят е длъжен да провери основателността на отказа и да предприеме мерки за отстраняване на опасността. Работодателят трябва да осигури условия, при които работещите могат да действат за предотвратяване на последствията от опасността, дори и без връзка с прекия ръководител. Работещите не могат да бъдат наказвани за действията си в тези случаи, освен ако са проявили непредпазливост или не са следвали инструкциите на работодателя.
Чл. 23
Работодателят е задължен да установява, разследва и регистрира всяка трудова злополука и известни случаи на професионални заболявания, съгласно реда, определен в Кодекса за социално осигуряване. При разследването на инцидентите се канят представители на работещите по безопасност и здраве при работа и на синдикалните организации.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя задълженията на работодателя за организиране на дейности, свързани с професионалните рискове. Работодателят назначава длъжностни лица или създава специализирана служба, които да се грижат за безопасността. Функциите им се определят с наредба на министъра на труда. Работодателят може да възлага дейности на външни лица и е длъжен да предостави необходимата информация. Осигурява достъп до оценки на риска и мерки за защита, информация за дейности и предписания от контролни органи.
Чл. 25
Работодателите са задължени да осигурят обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина, които имат предимно превантивни функции. Тези служби консултират и подпомагат работодателите в планирането и организирането на дейности за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, укрепване на здравето и работоспособността на работещите, както и приспособяване на работата към възможностите на работещия. Службите по трудова медицина могат да бъдат създадени от работодатели самостоятелно или съвместно, от юридически или физически лица, а лечебните заведения също могат да създават такива служби.
Чл. 25а
Чл. 25а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя основните дейности на службите по трудова медицина, които включват: помощ на работодателите за организация на безопасност и здраве при работа, оценка на професионалните рискове, предлагане на мерки за намаляване на риска, наблюдение на здравното състояние на работещите и обучение по правилата за безопасност. Службата води необходимата документация и действа в съответствие с утвърдени стандарти за качество, определени от министри на здравеопазването и труда.
Чл. 25б
Чл. 25б от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя минималния състав на службите по трудова медицина, който включва: 1) магистър по медицина със специалност трудова медицина; 2) лице с висше образование в техническите науки и три години опит в безопасността и здравето при работа; 3) технически изпълнител със средно образование. Трудовите договори на служителите в тези служби се регулират от Кодекса на труда. Някои лица не могат да бъдат включвани в състава на службите, като служители на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда, медицински специалисти без правоспособност и лица с договори с Националната здравноосигурителна каса. Дейността на службите се регламентира с наредба от съответните министри, а времето на работа в службата се зачитат за професионален стаж.
Чл. 25в
Службите по трудова медицина се регистрират в Министерството на здравеопазването. Регистрацията се извършва от министъра на здравеопазването по предложение на специална комисия, назначена от него. Комисията се състои от председател и 8 членове, като председателят се определя от министъра. Министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, както и националнопредставителните работодателски и работнически организации определят по двама представители за членове на комисията.
Чл. 25г.
Чл. 25г. от Закона за здравословни и безопасни условия на труд описва процедурата за регистрация на службите по трудова медицина. Лицата, които създават службите, трябва да подадат заявление с необходимите документи, включително данни за наименование и адрес, акта за регистрация, договори между работодатели, идентификационен код, списък на специалистите, документи за образованието и квалификацията на специалистите, декларация за съответствие с изискванията и документ за платена такса. Министърът или упълномощено лице проверява документите и издава удостоверение за регистрация или отказва регистрация при нередовности. Отказът може да се обжалва. Министерството на здравеопазването поддържа публичен регистър на службите.
Чл. 25д
Чл. 25д от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира уведомяването на министъра на здравеопазването при промяна на обстоятелствата, свързани с трудовата медицина. Лицата, създали служби по трудова медицина, трябва да уведомят министъра в 7-дневен срок, прилагайки документи, удостоверяващи промяната. Министърът или упълномощено лице в 20-дневен срок от уведомлението отразява промените в регистъра и издава удостоверение за промяна или мотивиран отказ. Службите по трудова медицина могат да бъдат заличавани от регистъра при определени условия, включително по заявление на създателите, прекратяване на дейността или установени нарушения. Отказите и заповедите подлежат на обжалване.
Чл. 26
Работодателят е задължен да консултира работещите или техните представители относно мерките за здраве и безопасност на труда. Той трябва да осигури участие на работещите при обсъждането на мерките, определянето на отговорни лица за безопасност и планирането на обучения. Работодателят е длъжен да предостави на всеки работещ подходящо обучение по безопасност и здраве, като покрива всички разходи за обучението, което трябва да се провежда в работно време и периодично, в зависимост от новите рискове.
Чл. 27
В предприятия с над 50 работници се учредяват комитети по условия на труд, съставени от 4 до 10 души, включващи представители на работодателя и равен брой представители на работещите. Председателят е работодателят или негов представител, а заместник-председателят е представител на работещите. В работата на комитета могат да участват и представители на контролни органи и външни експерти. В предприятия с голям числен състав може да има комитети и на ниво структурни звена.
Чл. 28
В предприятия с 5 до 50 работещи, както и в отделни структурни звена, се изграждат групи по условия на труд. Групата включва работодателя или ръководителя на структурното звено и един представител на работещите по безопасност и здраве при работа. Някои предишни алинеи са отменени.
Чл. 28а
Чл. 28а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя реда за избор на представители на работещите по безопасност и здраве при работа. Те се избират от общото събрание на предприятието за срок от 4 години. Срокът може да бъде прекратен предсрочно по искане на най-малко една трета от работещите, при условие че решението бъде прието с мнозинство повече от половината от присъстващите на събранието.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд описва задълженията на комитетите и групите, които обсъждат и предлагат мерки за опазване на здравето и безопасността на работещите. Те провеждат тримесечни обсъждания относно дейността по опазване на здравето, оценката на професионалния риск, планираните промени в организацията на труда, извършват проверки за спазване на изискванията за безопасност и следят за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост. Също така, участват в разработването на програми за информиране и обучение на работещите.
Чл. 30
Член 30 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда задължително обучение на представителите в комитетите и групите по условия на труд. Те имат право на достъп до информация относно условията на труд, да изискват мерки от работодателя за безопасност, да се обръщат към контролни органи и да участват в проверки. Заместник-председателят и представителят по безопасност имат допълнителни права, включително достъп до работни места и участие в разследвания на инциденти. Те са длъжни да познават нормативните актове и да информират за нарушения, като също така трябва да защитават конфиденциалността на информацията.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира действията при констатирана непосредствена опасност за здравето и живота на работещите, свързана с работно оборудване или опасни химични вещества. В случай на опасност, заместник-председателят на комитета по условия на труд и представителят на работещите уведомяват работодателя, който може временно да забрани използването на опасното оборудване или вещества. Работодателят може да отмени забраната, ако установи, че опасността е отстранена. При бездействие от страна на работодателя, сигнализира се на контролни органи.
Чл. 30б
Работодателят е задължен да предостави на представителите в комитетите и групите по условия на труд необходимите условия, средства и време за изпълнение на техните задължения, както и обучение по време на работния ден, без да се намалява трудовото им възнаграждение. Освен това, представителите не трябва да бъдат поставяни в неблагоприятно положение за действията им, свързани с осигуряване на безопасни условия на труд.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира работата на комитетите и групите по условия на труд, които трябва да взаимодействат със специализираните служби на предприятието, отговорни за осигуряване на безопасни условия на труд. При извършване на дейности от няколко предприятия на едно работно място, се създава общ комитет по здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 32
В кооперации с над 5 кооператори се създава група по условия на труд, а в кооперации с над 50 кооператори - комитет по условия на труд. Представителите в тези органи се избират от общото събрание на кооперацията, а председателят им е председателят на кооперацията.
Чл. 32а
В предприятия с по-малко от 5 работещи, работодателят е задължен да обсъжда с работниците и служителите въпросите, свързани с безопасността и здравето при работа. Това включва рискове, които могат да застрашат здравето, безопасността или живота на работещите.
Чл. 33
Всеки работещ е задължен да се грижи за собственото си здраве и безопасност, както и за здравето и безопасността на другите, които са пряко засегнати от неговата работа. Това задължение е в съответствие с квалификацията на работещия и указанията, предоставени от работодателя.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя задълженията на работещите по отношение на безопасността на труда. Работещите трябва да използват правилно работното оборудване и личните предпазни средства, да не променят самоволно средствата за защита, и да информират работодателя за опасни ситуации. Всеки, който временно отстрани средство за защита, е длъжен да го възстанови незабавно или да предприеме ефективни защитни мерки.
Чл. 35
Министерският съвет е отговорен за определяне и провеждане на политиката, свързана с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в страната.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя задълженията на министъра на труда и социалната политика. Той е отговорен за разработването и координирането на държавната политика в областта на безопасността и здравето на труда. Министърът ежегодно изготвя анализи за състоянието и проблемите в тази област, издава нормативни актове и осъществява контрол чрез Главната инспекция по труда. Освен това, той определя условията и изискванията за обучение и консултации в сферата на безопасността на труда.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че на всеки 5 години министърът на труда и социалната политика, след консултации с представителните организации на работодателите и работниците, трябва да представи на Европейската комисия единен доклад относно прилагането на различни директиви за безопасност и здраве на работниците. Докладът трябва да бъде изготвен в съответствие с определената от Европейската комисия структура и съдържание и да бъде представен в срок от 12 месеца след края на 5-годишния период.
Чл. 37
Министърът на здравеопазването играе ключова роля в опазването и укрепването на здравето на работещите, като анализира работната среда, разработва национални програми, утвърдителни норми и правила, оценява здравословното състояние на работещите, ръководи обучения и осъществява контрол върху службите по трудова медицина.
Чл. 38
Политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се определя и реализира след консултации в рамките на тристранното сътрудничество на различни нива - национално, отраслово и регионално.
Чл. 39
Националният съвет по условия на труд е постоянен орган, който координира, консултира и сътрудничи при разработването и осъществяването на политиката за здравословни и безопасни условия на труд в България. Съветът работи на обществени начала и включва представители на Министерския съвет, Националния осигурителен институт, национално представителните организации на работодателите и работещите. Председателят е министърът на труда и социалната политика, а заместник-председатели се определят от представителните организации. Членовете приемат правилник за работа, а организацията на дейността се осъществява от Министерството на труда и социалната политика.
Чл. 40
Националният съвет по условия на труд обсъжда състоянието на условията на труд и инспектирането на труда, предлага мерки за подобряване, обсъжда Национална програма за безопасност и здраве при работа, изразява становища по проекти на нормативни актове, взема решения за създаване на отраслови структури за тристранно сътрудничество, координира контролни органи, популяризира опит, организира конкурси и семинари, приема програми за проучване и разработване на проекти, и взема решения за съвместни проверки по Закона за инспектиране на труда.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира състава и функционирането на отрасловите и браншовите съвети по условия на труд. Тези съвети се състоят от представители на националните федерации, съюзи и синдикати на работещите, както и от представители на работодателите и съответното министерство. Съветите избират председател и приемат правила за своята работа.
Чл. 42
Член 42 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд описва задълженията на отрасловите и браншовите съвети по условия на труд. Те включват анализ на текущото състояние на здравословните и безопасни условия на труд, организиране на разработването на специфични правила и изисквания, проучване и популяризиране на добри практики, както и провеждане на обучения за работодатели и работещи. Съветите могат да създават временни структури за решаване на специфични въпроси.
Чл. 43
Регионалните съвети по условия на труд включват представители на работещите, работодателите и местната администрация. Те приемат програми за оптимизиране на условията на труд, обсъждат състоянието на здравословните и безопасни условия на труд, координират контролната дейност и оказват помощ на комитетите по условия на труд.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда създаването на фонд "Условия на труд", който е предназначен за финансиране на дейности и мероприятия, свързани с подобряване на условията на труд. Фондът е юридическо лице и е със седалище в София.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира набирането и разходването на средства по фонд "Условия на труд". Средствата се набират от целева ежегодна субсидия от държавния бюджет, суми от фонд "Трудова злополука и професионална болест", доброволни вноски, дарения, приходи от благотворителни прояви, рекламна дейност и други законово определени източници. Източниците на средства включват: 1) ежегодна субсидия от държавния бюджет; 2) средства от фонд "Трудова злополука и професионална болест" за намаляване на социалните рискове; 3) средства за диагностика на професионалните болести; 4) доброволни вноски и дарения; 5) приходи от благотворителни мероприятия; 6) рекламни дейности; 7) други законови източници.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя разходите на средствата от фонд "Условия на труд". Те се използват за финансиране на проекти и програми за подобряване на условията на труда, участие в проекти с висок социален ефект, диагностика на професионални болести, разработване на нормативни актове и правила, организиране на специализации и обучения, наблюдение на условията на труд, разработване на учебни материали и издръжка на фонда. Средствата се предоставят безвъзмездно при условия, определени от министъра на труда и социалната политика, а за диагностика на професионални болести - от министъра на труда и здравеопазването.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя структурата и назначаването на управителния съвет на фонд "Условия на труд", който се състои от управител, подуправител и седем членове. Управителят се назначава от министъра на труда и социалната политика, който също така определя трима от членовете. Четирима от членовете на управителния съвет се избират от Националния съвет по условия на труд, а представителят на Националния осигурителен институт е член на управителния съвет.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя задълженията на Управителния съвет на фонд "Условия на труд", който включва разработване на правилник за дейността на фонда, съгласуване и предлагане на бюджета на фонда, съставяне на годишен финансов отчет, изготвяне на годишен доклад за дейността, одобряване на проекти и програми за финансиране, както и предлагане на структурата и щата на фонда за утвърдителна проверка от министъра на труда и социалната политика.
Чл. 48а
Управителят на фонд "Условия на труд" организира дейността и ръководи заседанията на управителния съвет, представлява фонда, назначава и освобождава служителите на фонда, и има право да се разпорежда със суми до 3000 лв. месечно за текущи разходи, утвърдени с годишния бюджет на фонда.
Чл. 49
Министърът на труда и социалната политика е отговорен за утвърдяване на два важни правилника, свързани с фонд "Условия на труд": 1. Правилник за дейността на фонда; 2. Правилник за дейността на управителния съвет на фонда. Тези правила имат за цел да регламентират функционирането на фонда и управлението му.
Чл. 50
Член 50 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя, че контролът върху набирането и разходването на средствата от фонд "Условия на труд" се осъществява от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Законът подчертава важността на прозрачността и отговорността при управлението на тези средства.
Чл. 51
Работещите задължително се осигуряват за професионални заболявания и трудови злополуки, като осигурителните вноски са за сметка на работодателите. Условията и редът за осигуряване се уреждат с отделен закон.
Чл. 52
Работещите, които са изложени на опасност за живота и здравето си, трябва да бъдат задължително застраховани за риска "трудова злополука". Застраховката е за сметка на работодателя и условията за нея се определят с акт на Министерския съвет. При определяне на условията се вземат предвид икономическата дейност на предприятието и средните коефициенти за честота и тежест на трудовите злополуки в страната.
Чл. 53
Член 53 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е отменен с ДВ, бр. 76 от 2005 г. Този член е част от Глава седма, която се отнася до контрола и административнонаказателната отговорност в сферата на здравословните и безопасни условия на труд.
Чл. 54
Министерството на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Специализираният контрол по изпълнението на закона и свързаните нормативни актове се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Устройството и дейността на агенцията се регламентират с правилник, утвърден от Министерския съвет.
Чл. 54а
Чл. 54а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя правомощията на органите на държавния здравен контрол относно службите по трудова медицина. Те упражняват контрол върху регистрацията, изпълнението на договорените дейности и документите на службите. Контролът е текущ и при подадени жалби. Органите имат право на достъп до службите, да изискват информация, да дават задължителни предписания и да съставят актове за нарушения. При проверките те са длъжни да пазят в тайна производствената и търговската информация на контролираните предприятия.
Чл. 54б
Лицата и ръководителите на службите по трудова медицина, които не изпълняват задълженията си по закона, подлежат на имуществена санкция или глоба. Първоначалната санкция е между 1500 и 5000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба от 250 до 1000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават до 3000-10000 лв. за службите и 500-2000 лв. за длъжностните лица.
Чл. 54в
Чл. 54в от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че нарушенията по чл. 54б се установяват от длъжностни лица в регионалните здравни инспекции, които са упълномощени от директора. Наказателните постановления за тези нарушения се издават от директора на регионалната здравна инспекция.
Чл. 54г.
Чл. 54г. от Закона за здравословни и безопасни условия на труд определя, че установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 55
Законът за здравословни и безопасни условия на труд определя изискванията за безопасност и здраве на работниците. Лицата, които нарушават тези изисквания, подлежат на отговорност съгласно Кодекса на труда. Законът дефинира термини като 'здравословни и безопасни условия на труд', 'работодател', 'работещ', 'професионален риск', 'вредни фактори' и 'лично предпазно средство'. Включва и разпоредби за превенция на рискове, както и минимални изисквания за безопасност, които работодателите трябва да спазват. Законът е в съответствие с директивите на Европейския съюз за безопасност и здраве на работното място.
§1
Този закон определя основни термини и понятия, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, включително "здравословни и безопасни условия на труд", "работодател", "работещ", "вредни фактори", "професионален риск", "здравен риск", "средства за колективна защита", "лично предпазно средство", "защитно приспособление", "минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда", и специализирани директиви. Законът акцентира на важността на превенцията на рисковете и осигуряването на безопасни условия за работещите.
§1а
Законът въвежда разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета, която е насочена към подобряване на безопасността и здравето на работниците на работното място. Тези разпоредби са нови и са включени с изменение в Държавен вестник, бр. 108 от 2008 г.
§2
Съгласно параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, предвидените средства по чл. 1, ал. 2, т. 6 от Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. за финансиране на дейности, свързани с намаляване на осигурителните рискове от "трудова злополука" и "професионално заболяване", в размер на 900 хил. лв. ще бъдат преведени по сметката на фонд "Условия на труд".
§3
Предприятията, обектите, работните места и работното оборудване, които са въведени в експлоатация преди влизането в сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на закона в срок до 6 години от датата на неговото влизане в сила.
§4
Съществуващите предприятия и организации, които са били в действие преди влизането в сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, имат задължението да уведомят контролни органи за характера и естеството на своята дейност, както и за състоянието на условията на труд в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила.
§5
С §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в член 415, алинея 1 и 2 на Кодекса на труда, се извършва промяна в диапазона на числата, като "от 2 до 8" се заменя с "от 5 до 20". Тази промяна е част от измененията на Кодекса, обнародвани в различни издания от 1986 г. до 1996 г.
§6
Параграф §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд отменя чл. 11 от Закона за народното здраве. Последният е бил обнародван през 1973 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 1997 г. Тези изменения и отменянето на чл. 11 целят актуализиране на законодателството в сферата на здравето и безопасността на труда.
§23
Законът за здравословни и безопасни условия на труд влиза в сила от 1 януари 2001 г. В текста се споменава и законът за изменение и допълнение на същия закон, обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2003 г.
§21
Параграф §21 гласи, че наредбите, правилниците, правилата и нормите, издадени преди влизането в сила на настоящия закон, остават в сила, освен ако противоречат на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Това осигурява приемственост и стабилност в прилагането на нормативната уредба по безопасността и хигиената на труда, докато новият закон не бъде напълно интегриран в практиката.
§42
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на глава четвърта, раздел I, които влизат в сила от 1 януари 2007 г. Разпоредбите на глава четвърта, раздел II, се прилагат до 1 януари 2007 г.
§ 41
Законът за здравословни и безопасни условия на труд влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 53, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2006 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са обнародвани в Държавен вестник, брой 48 от 2006 г. и влизат в сила от 01.07.2006 г.
§48
Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на § 47, т. 6, която влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 61
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграф 48, който влиза в сила от 1 юли 2007 г. Тези разпоредби са свързани с прилагането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
§24
В §24 от закона се предвижда замяна на терминологията, като думите "работници", "работници и служители" и "работници или служители" се заменят с "работещи", а формите "работниците", "работниците и служителите" и "работниците и на служителите" се заменят с "работещите". Тези изменения са част от преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, обнародван в Държавен вестник, брой 40 от 2007 година.
§25
Регистрираните до влизането в сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд служби по трудова медицина трябва да се пререгистрират в срок до една година от влизането му в сила.
§12
В §12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд се предвижда замяна на термини, като "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации". Това изменение е в сила от обнародването на закона.
§ 100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила незабавно, включват § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§ 25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати: параграф 21, т. 1 - от 1 януари 2011 г.; параграф 11 и § 21, т. 4, буква "а" - от 1 януари 2012 г.
Параграф §117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Конкретно, параграфи от § 1 до § 23, § 25, § 27 до § 30, § 32 до § 34, § 40, § 41, § 43 до § 55, § 63 до § 89 и § 91 до § 114 ще влязат в сила на посочената дата. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за здравето, обнародвани в "Държавен вестник" на 14.12.2010 г.
§ 121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различни дати. Някои параграфи влизат в сила от обнародването на закона, други от 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г. Също така, се споменава Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който влиза в сила от 5 август 2011 г.
§ 84
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 65, който влиза в сила от 30 септември 2011 г. Тези разпоредби също така са свързани с изменения и допълнения на Кодекса на труда, обнародвани в ДВ, бр. 7 от 2012 г.
§28
В Закона за здравословни и безопасни условия на труд се извършват изменения, като навсякъде думата "заетост" се заменя с "работа". Тези изменения са част от актуализация на закона, обнародвана в различни издания на Държавен вестник между 1997 г. и 2011 г.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключения: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г.
§9
Министерският съвет е задължен да приеме наредбата по чл. 13а, ал. 2 в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, по предложение на министъра на труда и социалната политика.
§ 31
Законът за здравословни и безопасни условия на труд влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 4 относно чл. 69, която влиза в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на този закон са обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2017 г.
§8
Параграф §8 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че в срок от една година след влизането в сила на закона, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика трябва да утвърдят стандартите по чл. 25а, ал. 4. Законът е свързан с редица директиви на Европейския парламент и на Съвета, които регулират безопасността и здравето на работниците, включително директиви относно защитата от опасни вещества, експозиция на канцерогени и минимални изисквания за безопасност при работа.
