ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда здравното осигуряване в България и свързаните обществени отношения. Здравното осигуряване включва набирането на вноски, управлението на средствата и тяхното разходване за здравни услуги и стоки, съгласно националните рамкови договори и застрахователни договори. То е както задължително, така и доброволно.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за здравното осигуряване определя задължителното здравно осигуряване като дейност, свързана с управлението и разходването на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, осъществявана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и нейните териториални поделения. НЗОК предоставя пакет от здравни дейности, финансиран от бюджета си. Средствата от вноските се събират от Националната агенция за приходите. НЗОК закупува здравни дейности от изпълнителите на медицинска помощ, съобразявайки се с критерии за качество и достъпност.
Чл. 3
Член 3 от Закона за здравното осигуряване определя доброволното здравно осигуряване като дейност, която включва поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки. Тази дейност се осъществява чрез заплащане на премии и на основата на застрахователни договори. Промените в закона са направени с изменения от 2009 и 2012 година.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за здравното осигуряване гарантира на осигурените лица свободен достъп до медицинска помощ, определяйки пакет от здравни дейности и свободен избор на изпълнител с договор с районната здравноосигурителна каса. Правото на избор е валидно на територията на страната и не може да бъде ограничавано по географски или административни основания. Условията за упражняване на правото на достъп и избор се уреждат в съответната наредба и националните рамкови договори.
Чл. 4а
Чл. 4а от Закона за здравното осигуряване определя Националния рамков договор като нормативен административен акт, който е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Този договор има действие на територията на цялата страна за определен срок.
Чл. 5
Задължителното здравно осигуряване в България се осъществява на базата на следните принципи: участие на осигурените в набирането на вноските, участие на държавата и работодателите в управлението на НЗОК, солидарност при ползване на средствата, отговорност на осигурените за собственото здраве, равнопоставеност при достъпа до медицинска помощ, равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ, самоуправление на НЗОК, договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите, пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, свободен избор на изпълнители от осигурените и публичност и контрол върху разходите на НЗОК.
Чл. 6
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е юридическо лице със седалище в София, което осъществява задължително здравно осигуряване. НЗОК се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и техните поделения. Управлението на НЗОК включва надзорен съвет, управител и подуправител. Служителите на НЗОК могат да заемат длъжности по служебно или трудово правоотношение. НЗОК не може да извършва доброволно здравно осигуряване.
Чл. 7
Член 7 от Закона за здравното осигуряване е изменен с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 101 от 2009 г., като отменянето влиза в сила от 18.12.2009 г.
Чл. 7а
Член 7а от Закона за здравното осигуряване е бил нов, приет с ДВ, бр. 107 от 2002 г., но е отменен с ДВ, бр. 101 от 2009 г., като отмяната влиза в сила на 18.12.2009 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за определен период, след което е загубила своето правно действие.
Чл. 7б
Член 7б от Закона за здравното осигуряване е нов, но е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., като отменянето влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 8
Член 8 от Закона за здравното осигуряване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., с влизане в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 9
Член 9 от Закона за здравното осигуряване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 10
Член 10 от Закона за здравното осигуряване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., с влизане в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 11
Член 11 от Закона за здравното осигуряване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 12
Член 12 от Закона за здравното осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 101 от 2009 година, и изменението влиза в сила на 18 декември 2009 година.
Чл. 13
Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се състои от 9 членове, включващи представители на организации за защита правата на пациентите, работниците и работодателите, както и представители на държавата. Изборът и освобождаването на представителите се извършва от съответните организации, а председателят и тримата държавни представители се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Чл. 14
Надзорният съвет се избира за срок от 5 години. Член на надзорния съвет може да бъде предсрочно освободен по следните причини: по негова молба, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок над 6 месеца, при наличие на основанията по чл. 18, или по решение на Министерския съвет. На мястото на предсрочно освободения член или при смърт, се избира нов член за остатъка от мандата на съвета.
Чл. 15 от Закона за здравното осигуряване
Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изпълнява редица важни функции, включително: 1) приема правилник за устройството и дейността на НЗОК; 2) участва в изготвянето на Националния рамков договор (НРД); 3) одобрява годишния бюджет и финансовите отчети на НЗОК; 4) контролира оперативната дейност на управителя и подуправителя; 5) утвърдителни разходи за здравноосигурителни плащания; 6) взема решения за временно възлагане на длъжности; 7) управлява резерви и сключва сделки; 8) определя изисквания за заемане на длъжности в РЗОК; 9) определя представителите на НЗОК за съгласуване на условия. Членовете на съвета отговарят солидарно за вреди, но не получават възнаграждение за участие в заседания.
Чл. 16
Член 16 от Закона за здравното осигуряване регламентира работата на Надзорния съвет на НЗОК. Той провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно, свиквани от председателя. Извънредни заседания могат да бъдат свиквани и от други членове или от управителя на НЗОК и министъра на здравеопазването. Решенията се вземат при присъствие на две трети от членовете, но не по-малко от 5 гласа
Чл. 17
Член 17 от Закона за здравното осигуряване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 18
Член 18 от Закона за здравното осигуряване определя ограниченията за членовете на надзорния съвет. Лица, които не могат да бъдат членове, включват народни представители, министри, членове на управителни органи на лечебни заведения, собственици на търговски дружества с предмет на дейност свързан с лекарствени продукти, директори на РЗОК и техните близки, служители на НЗОК и РЗОК, лица с несъстоятелност или осъждания за престъпления. Забраната важи три месеца след отпадане на основанието.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за здравното осигуряване определя реда за избор и задължения на управителя и подуправителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Управителят и подуправителят се избират от Народното събрание за срок от 5 години и могат да бъдат преизбрани. Управителят трябва да има висше образование и минимум три години опит в съответната област, докато подуправителят изисква висше образование и поне една година опит. Мандатът им може да бъде прекратен предсрочно при определени условия, като влязла в сила присъда за престъпление или конфликт на интереси. След предсрочно прекратяване Народното събрание избира нов управител или подуправител. Управителят е отговорен за оперативното управление на НЗОК и представителството й, докато подуправителят подпомага управителя в изпълнението на задълженията му.
Чл. 19а
Член 19а от Закона за здравното осигуряване, който е бил нов, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г., и влиза в сила на 29 септември 2023 г.
Чл. 20
Директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално ниво и организира дейността на РЗОК в съответствие с закона и правилниците. Той сключва и управлява договори с медицински изпълнители и притежатели на разрешения за търговия с лекарства. За да заеме длъжността, директорът трябва да има висше образование и минимум три години стаж в областта на здравеопазването. Назначаването става чрез конкурс по Кодекса на труда.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за здравното осигуряване определя условията, при които лица не могат да бъдат назначавани за управители на НЗОК и РЗОК. Сред тях са: българско гражданство, липса на осъждания за умишлени престъпления, несвързаност с надзорния съвет, роднински връзки с членове на надзорния съвет, и различни търговски и политически ангажименти. Лицата по ал. 1 не могат да извършват конкурентна дейност и да предоставят медицинска помощ.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за здравното осигуряване определя бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) като основен финансов план за набиране и разходване на средства от задължителното здравно осигуряване, отделен от държавния бюджет. Годишната стойност на разходите за медицинска помощ, изплащана от НЗОК, е неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за здравното осигуряване описва източниците на приходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Те включват осигурителни вноски, трансфери от държавния бюджет, лихви от управлението на имуществото, приходи от други закони, възстановяване на осигурителни разходи, глоби, такси, ликвидационни дялове, целеви субсидии, дарения, завещания и други източници. При недостиг на средства НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет. Трансферите за финансиране на определени дейности включват разходи от предходни години, а условията за предоставяне на трансфери се утвърдиха от министъра на здравеопазването и управителя на НЗОК.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за здравното осигуряване определя как се разходват средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Основните разходи включват: закупуване на медицинска помощ, издръжка на административни дейности (до 3% от бюджета), издаване на документи, инвестиционни разходи, медицинска помощ в съответствие с координацията на социалната сигурност, закупуване на медицински дейности и лекарствени продукти, заплащане на търговци на дребно за електронни предписания и други разходи.
Чл. 25
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е задължително да се предвижда резерв, който включва средства за непредвидени и неотложни разходи.
Чл. 26
Член 26 от Закона за здравното осигуряване определя резервът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) като сума от три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери от други бюджети, както и други приходи. Резервът се използва за покриване на разходи при значителни отклонения в разходването на средствата за здравноосигурителни плащания.
Чл. 27
Член 27 от Закона за здравното осигуряване описва управлението на временно свободните средства на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според параграф 2, тези средства се съхраняват в Българската народна банка и могат да се влагат само в депозитни сметки или за придобиване на държавни ценни книжа. Параграф 3 определя, че банките, които могат да управляват средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна банка и Министерството на финансите, а надзорният съвет избира кои от тези банки да оперират със средствата на НЗОК.
Чл. 28
Според Чл. 28 от Закона за здравното осигуряване, управителят на НЗОК е първостепенен разпоредител със средствата на НЗОК, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители с тях. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 62 от 2010 г. и влиза в сила от 10.08.2010 г.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за здравното осигуряване урежда процедурата за внасяне и разглеждане на проекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Управителят на НЗОК внася проекта чрез министъра на здравеопазването, който се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите за държавния бюджет. Бюджетът на НЗОК трябва да включва размер на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите, както и разходите по различни здравноосигурителни плащания, описани в точките от 1 до 8. В случай на неприемане на бюджета до началото на бюджетната година, се прилага бюджета от предходната година.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за здравното осигуряване регламентира задълженията на управителя на НЗОК относно годишния отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК. Тези отчети трябва да бъдат внесени в Народното събрание чрез министъра на здравеопазването и Министерския съвет не по-късно от 30 юни на следващата година. Приемането на отчетите от Народното събрание се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 31
Националната здравноосигурителна каса е забранено да притежава лечебни и здравни заведения, както и аптеки. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 101 от 2009 г. и влиза в сила от 18.12.2009 г.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за здравното осигуряване определя, че Националната здравноосигурителна каса е отговорна за събирането, обработката и контрола на отчетите на изпълнителите на болнична медицинска помощ, свързани с дейностите, предмет на Националния рамков договор. Членът е изменян и актуализиран през 2006 и 2015 година, като последната промяна влиза в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 33
Законът за здравното осигуряване определя задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Задължително осигурени са: всички български граждани, които не притежават гражданство на друга държава; български граждани с двойно гражданство, живеещи в България; чуждестранни граждани с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване; лица със статут на бежанец или хуманитарен статут; лица с временна закрила; чужди граждани с "Синя карта на ЕС"; чуждестранни студенти и докторанти; и други лица, за които важат българските правила за социална сигурност. Лицата, които подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка, не са задължително осигурени в НЗОК.
Чл. 34
Законът за здравното осигуряване определя задълженията за осигуряване на българските граждани и чужденците, които получават разрешение за пребиваване или статут на бежанец. Задължението за осигуряване възниква от влизането на закона в сила или от конкретни дати, свързани с раждане, пребиваване, образование и работа. Правата на осигурените лица са лични и не могат да бъдат прехвърляни. Лицата с временна закрила имат право на медицинска помощ при условия, равни на тези на българските граждани.
Чл. 35
Задължително осигурените лица имат право на медицинска помощ в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират лекар от лечебно заведение с договор с РЗОК, да получават спешна помощ, информация за договорите на РЗОК, участие в управлението на НЗОК, подаване на жалби при нарушения, получаване на документи за здравноосигурителни права и трансгранично здравно обслужване. Освен това, те могат да подават жалби при неудовлетвореност от медицинските услуги, свързани с определени основания като неизвършена медицинска дейност и отказ за достъп до медицинска документация.
Чл. 36
Член 36 от Закона за здравното осигуряване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за здравното осигуряване регламентира задължението на лицата, посочени в чл. 33, да заплащат определени суми за посещения при лекари и за болнично лечение, с ограничение до 10 дни годишно. За пенсионерите по осигурителен стаж и възраст се предвиждат по-ниски такси. Лица с определени заболявания, малолетни и непълнолетни, ветерани и социално слаби са освободени от заплащане. Лекарите и лечебните заведения издават документи за заплатените суми, а разликата между таксите и заплащането от бюджета се урежда по установен ред.
Чл. 38
Осигурените лица имат задължение да спазват предписанията на медицинските изпълнители и да следват изискванията за профилактика на заболявания, съгласно Националния рамков договор (НРД) и сключените договори с изпълнителите на медицинска помощ.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за здравното осигуряване определя задълженията на лицата, осигурени в Националната здравноосигурителна каса, относно подаването на данни и декларации за здравноосигурителни вноски. Задължените лица трябва ежемесечно да подават данни в Националната агенция за приходите, а също така и декларации за дължимите вноски. Чужденците, които пребивават в България, заплащат стойността на медицинската помощ, освен ако не се прилага международен договор. Лицата с двойно гражданство, които не са осигурени, също заплащат за медицинска помощ, освен в определени случаи. Здравноосигурителният статус се определя на базата на данни от заявления, декларации и внесени вноски.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за здравното осигуряване описва основните правила за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски от различни категории осигурени лица. Вноските се определят върху доход и се внасят от работодателя, самоосигуряващите се лица или от държавния бюджет, в зависимост от случая. Правилата включват различни проценти на разпределение между работодателя и осигуреното лице, специални условия за лицата в неплатен отпуск, както и различия в осигуряването на пенсионери и лица с увреждания. Осигурителните вноски трябва да се внасят в срокове, определени в Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 40а
Българските граждани, пребиваващи в чужбина над 183 дни в календарна година, могат да не плащат здравноосигурителни вноски до края на годината след напускането на страната, при условие че подадат заявление до Националната агенция за приходите. След завръщането им, правата им се възстановяват след 6 месеца осигуряване или след заплащане на 12 вноски. Съществуват и допълнителни условия за възстановяване на правата при определени обстоятелства, свързани с временно предоставяне на закрила.
Чл. 40б
Чл. 40б от Закона за здравното осигуряване предвижда, че задължително здравноосигурените лица, които попадат под схемата за здравно застраховане на Европейския съюз, не дължат здравноосигурителни вноски за периода на приложение на тази схема, след като подадат заявление до Националната агенция за приходите. В случай на получаване на медицинска помощ, те заплащат цените, определени от лечебното заведение, а възстановяването на разходите се извършва съгласно правилата на Европейския съюз.
Чл. 40в
Българските граждани, които също са граждани на друга държава и пребивават в чужбина повече от 183 дни в рамките на една календарна година, имат правото да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски. За целта те трябва да подадат декларация в Националната агенция за приходите, като използват образец, утвърден от министъра на финансите.
Чл. 41
Член 41 от Закона за здравното осигуряване определя реда за внасяне на осигурителните вноски, които се извършват по сметките на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При наличие на няколко публични задължения, самоосигуряващите се лица имат право да избират кои задължения за осигурителни вноски да погасат, следвайки наредба от министъра на финансите. В този случай не се прилагат определени разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 42
Чл. 42 определя начина на установяване на осигурителния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, като се използват ведомости и документи за изплатени или начислени възнаграждения, пенсионни картони, болнични листове, обезщетения за безработни и данъчни декларации. Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане, а платените вноски се отразяват в годишната данъчна декларация. Работодателите и самоосигуряващите се са задължени да предоставят информация на Националната агенция за приходите и НЗОК.
Чл. 43
Член 43 от Закона за здравното осигуряване позволява на определени осигурени лица, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 2, т. 5, изречение трето и по ал. 5, да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период. Тази възможност е въведена с изменения в закона, като последните изменения са влезли в сила на 01.01.2008 г.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за здравното осигуряване предвижда два начина за плащане на вноските: по банков път и с пощенски запис.
Чл. 44а
Чл. 44а от Закона за здравното осигуряване предвижда, че набраните приходи от здравноосигурителни вноски се използват единствено за дейности, определени в чл. 24 на закона. Тези приходи се разходват по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за здравното осигуряване определя видовете медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща. Те включват профилактика, диагностика и лечение на заболявания, неотложна помощ, медицински грижи при бременност и раждане, дентална помощ, долекуване, рехабилитация, предписване на лекарства и медицински изделия, както и транспортни услуги по медицински показания. Членът уточнява, че медицинската помощ е пакет, финансиран от бюджета на НЗОК, и определя реда за заплащане на лекарствени продукти и медицински изделия, включително механизми за договаряне на отстъпки и условия за заплащане.
Чл. 45а
Чл. 45а от Закона за здравното осигуряване регламентира сключването, изменението и прекратяването на административни договори с физически и юридически лица. Тези договори се извършват съгласно закона и националните рамкови договори. За договори, свързани с лекарствени продукти и медицински изделия, е необходимо съгласие от друг административен орган, което трябва да бъде получено преди договора да влезе в сила. В случай че не се получи отговор в установения срок, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. Договорите, сключени с Националната или Регионалната здравноосигурителна каса, са административни и не подлежат на разпоредбите на чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за здравното осигуряване определя реда за предоставяне на медицинска помощ и изискванията към изпълнителите. Тези изисквания са регламентирани в Националния рамков договор (НРД) и в договорите между РЗОК и изпълнителите. Качеството на медицинската помощ, финансирана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за здравното осигуряване определя, че закупуването на медицинската помощ, оказана на осигуреното лице, се извършва от Регионалната здравна осигурителна каса (РЗОК). Средствата за това се превеждат на изпълнителя, който е предоставил медицинската помощ.
Чл. 48
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е задължена да предоставя редовна информация на осигурените лица относно мерките, които могат да помогнат за опазване и укрепване на тяхното здраве.
Чл. 49
Член 49 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен с ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., и след това отменен с ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Текущо този член не е в сила.
Чл. 50
При ползване на медицинската помощ, осигурените лица трябва да представят документ за самоличност. Изпълнителите на медицинска и дентална помощ са задължени да проверят здравноосигурителния статус на лицата, използвайки данни от Националната агенция за приходите.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за здравното осигуряване указва, че медицинската помощ, която не попада в обхвата на чл. 45 и не е договорена в Националния рамков договор (НРД), не се финансира от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Освен това, разходите за клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия също не се покриват от НЗОК.
Чл. 52
Изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, са задължени да оказват медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица без заплащане от тях. Неосигурените лица заплащат за медицинската помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на определени услуги. Наредбата по чл. 4, ал. 3 определя условията за предоставяне на допълнителни услуги.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за здравното осигуряване регламентира подписването на Национални рамкови договори между НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите. Тези договори се сключват за срок от три години и могат да бъдат актуализирани при необходимост. Освен това, ежегодно се предоговарят определени условия от договорите, а останалите се предоговарят при нужда.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за здравното осигуряване описва процеса на изготвяне и приемане на Националните рамкови договори (НРД) за медицински и дентални дейности. Изготвянето на НРД включва представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и съсловните организации на лекарите и зъболекарите. НРД трябва да бъдат приети в срокове, съобразени с бюджета на НЗОК. Министърът на здравеопазването съгласува и обнародва приетите договори. При неприемане на нови НРД, влизат в сила действащите до момента. Актуализации на НРД могат да се извършват при необходимост или по искане на страните.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за здравното осигуряване определя условията за влизане в сила на националните рамкови договори и техните анекси, които влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. Националните рамкови договори включват условия за изпълнителите на медицинска помощ, видове медицинска помощ, условия за оказване на помощ, обеми и цени на медицинската помощ, изисквания за трудови възнаграждения на медицинските специалисти, критерии за качество и достъпност на помощта, документация, задължения по информационното осигуряване, условия за контрол и санкции при неизпълнение. Те не могат да установяват минимален брой регистрирани здравноосигурени лица, да възпрепятстват свободния избор на изпълнители на медицинска помощ, или да налагат допълнителни изисквания за аптеки и производители на лекарства. Промените в НРД се извършват с анекси.
Чл. 55а
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отговаря за планирането, договарянето и закупуването на медицинска помощ за здравноосигурените лица в рамките на договорените обеми и бюджета на НЗОК. НЗОК не заплаща за медицинска и дентална помощ, предоставена в нарушение на договорените обеми и стойности с лечебните заведения.
Чл. 55б
Член 55б от Закона за здравното осигуряване е приет с изменение през 2009 г. и е влязъл в сила от 18 декември 2009 г. Впоследствие, той е отменен с нова редакция на закона, публикувана в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., с влизане в сила от 7 август 2012 г.
Чл. 55в
Член 55в е нова разпоредба, въведена с изменение от Държавен вестник, бр. 101 от 2009 г. и влиза в сила на 01.01.2011 г. Въпреки това, той е отменен с последващо изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 60 от 2012 г., с дата на влизане в сила 07.08.2012 г.
Чл. 55г
Член 55г от Закона за здравното осигуряване е нов, приет с ДВ, бр. 98 от 2010 г. и е в сила от 01.03.2011 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 48 от 2015 г. Този член е бил част от законодателството, но след определен период е бил премахнат, което може да указва промени в здравната политика или структурата на осигурителната система.
Чл. 55д
Член 55д от Закона за здравното осигуряване е бил новоприет с обнародването на ДВ, бр. 98 от 2010 г. и е влязъл в сила от 01.03.2011 г. Впоследствие, този член е отменен с обнародването на ДВ, бр. 48 от 2015 г.
Чл. 55е
Член 55е от Закона за здравното осигуряване е новоприет с ДВ, бр. 98 от 2010 г. и е влязъл в сила на 01.03.2011 г. Впоследствие, в ДВ, бр. 48 от 2015 г., този член е отменен, което означава, че той вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 56
Член 56 от Закона за здравното осигуряване регламентира правото на лекарите и лекарите по дентална медицина да предписват лекарствени продукти на задължително осигурените лица, които да бъдат заплатени напълно или частично от НЗОК. Предписването трябва да става в съответствие с утвърдените фармако-терапевтични ръководства и включва лекарства за домашно лечение и за лечение на злокачествени заболявания в болнична среда. Лекарите могат да предписват лекарства на база разходна ефективност при наличие на терапевтични алтернативи. Съществуват и условия за предписване на медицински изделия и диетични храни, определени от НЗОК.
Чл. 57
Раздел VIII от Закона за здравното осигуряване урежда отношенията между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и изпълнителите на медицинска помощ. Важно е да се отбележи, че член 57 е отменен с ДВ, бр. 107 от 2002 г., което означава, че предишните разпоредби по този въпрос вече не са в сила. За актуалните условия и изисквания е необходимо да се консултира актуалният текст на закона.
Чл. 58
Според Чл. 58 от Закона за здравното осигуряване, изпълнители на медицинска помощ са лечебни заведения или техни обединения, с изключение на определени лечебни заведения и национални центрове по проблемите на общественото здраве. Измененията в закона са извършени през 1999, 2004, 2015 и 2020 г.
Чл. 58а
Член 58а от Закона за здравното осигуряване е нов, приет с ДВ, бр. 41 от 2009 г., и влиза в сила на 02.06.2009 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 99 от 2009 г., и е в сила от 01.01.2010 г.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за здравното осигуряване регламентира условията за сключване на договори за оказване на медицинска помощ между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Договорите трябва да са в съответствие с НРД и да не са по-неизгодни от него. Забранява се сключването на договори с нови лечебни заведения, ако те не планират да ползват средства от НЗОК. Договорите могат да бъдат електронни и да се подписват с квалифициран електронен подпис. Контролът за спазване на критериите за качество и достъпност на медицинската помощ се извършва ежегодно. Лечебните заведения, които не отговарят на определени изисквания, имат ограничения при сключването на договори.
Чл. 59а
Член 59а от Закона за здравното осигуряване регламентира процеса на подаване на заявления от лечебните заведения за сключване на договори с РЗОК в срок от 30 дни след влизането в сила на НРД. Документите, нужни за заявлението, се определят от НРД. НЗОК и РЗОК не могат да изискват допълнителни документи, освен тези, посочени в НРД. При необходимост от допълнителни споразумения, заявленията трябва да се подават в 30-дневен срок след влизането в сила на промените в законодателството. Лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през предходната година, подават заявления в срокове, определени от надзорния съвет на НЗОК.
Чл. 59б
Чл. 59б от Закона за здравното осигуряване регламентира процеса на сключване на договори между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. В срок от 30 дни след подаване на заявление, директорът сключва договор с тези, които отговарят на условията. В противен случай, той издава мотивиран отказ, който може да бъде обжалван. Забранено е сключването на договори с лечебни заведения, които не са подали заявления в срок. Предметът на договорите не може да се разширява, освен в специфични случаи. За оценка на потребностите от извънболнична помощ, РЗОК трябва да поиска информация от регионалната здравна инспекция.
Чл. 59в
Чл. 59в от Закона за здравното осигуряване определя критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, които включват: 1. Лечебните заведения трябва да имат медицински специалисти на основен трудов договор. 1а. Спазване на определени изисквания, освен в специфични случаи. 2. Наличие на нормативно определена и технически изправна медицинска апаратура. 3. Осигуряване на 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния. 4. Предоставяне на медицинска помощ в съответствие с установените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика.
Чл. 60
Член 60 от Закона за здравното осигуряване посочва, че научната дейност и обучението на медицински специалисти не подлежат на договаряне и заплащане от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Освен това, лечебната дейност по стоматология, извършвана по време на обучението на студенти, докторанти и специализанти, също не е обект на договаряне и заплащане от НЗОК.
Чл. 61
Директорът на Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) има право да сключва договори с лекари и лекари по дентална медицина, които работят в извънболнична практика, при условие че те имат договор с болница, разположена на същата територия. В тези договори се определят условията и редът за закупуването на медицинската помощ, предоставена в болницата.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за здравното осигуряване регламентира условията, при които директорът на РЗОК може да сключи договори за извънболнична помощ с лекари, работещи в болници. Това е допустимо само при наличие на недостатъчно лекари на извънболнична практика в същата специалност на територията. За да се сключи такъв договор, директорът на РЗОК трябва да поиска оценка от регионалната здравна инспекция относно наличието на специалисти. Инспекцията извършва оценката и изпраща удостоверение в срок от 14 дни.
Чл. 63
Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която включва регистри на осигурените лица, лицата, осигурени в друга държава членка, изпълнителите на медицинска помощ, специалистите в лечебни заведения, производителите и дистрибуторите на лекарства, както и информация от дейността на контролните органи. Осигурява се достъп на Министерството на здравеопазването до тази система.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за здравното осигуряване определя правата на осигурените лица относно достъпа до информация. Всеки осигурен има право да получи информация от НЗОК за ползваната медицинска и дентална помощ през последните пет години, както и информация за изпълнителите на медицинска помощ и аптеките в региона. Информацията включва данни за лечебните заведения, техните управителни органи, лекари и предоставяните медицински дейности. Тази информация е публична и се управлява от НЗОК.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за здравното осигуряване задължава лечебните заведения, изпълнители на медицинска помощ, да предоставят информация на общодостъпни места относно здравните дейности, финансирани от НЗОК, стойността на тези дейности, безплатните медицински услуги, правото на целеви средства от бюджета, заплащането на медицинска помощ извън задължителното осигуряване, информация за застрахователите и списък на заболяванията, при които пациентите не заплащат. Информацията трябва да бъде достъпна и на интернет страниците на заведенията и Министерството на здравеопазването. Лечебните заведения са длъжни също така да издават финансови документи на пациентите за заплатените от тях суми.
Чл. 65
Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да предоставят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или регионалните здравноосигурителни каси (РЗОК) информация относно извършената от тях медицинска дейност. Това трябва да става при условия, ред и обем, определени в Националния рамков договор (НРД).
Чл. 66
В член 66 от Закона за здравното осигуряване се регламентира използването на кодове и номенклатури в информационната система на задължителното здравно осигуряване. Според новите разпоредби, лекарствени продукти, които не са проверени за автентичност и не са дезактивирани в системата, няма да бъдат заплащани от НЗОК. Обменът на данни за лекарствени продукти се осъществява по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Данните и документацията, изисквани от НРД, трябва да се предоставят само в електронен или магнитен формат.
Чл. 67
Данните за осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се съхраняват за период от 5 години след приключване на здравното им осигуряване. За изпълнителите на медицински услуги, данните се съхраняват 5 години след прекратяване на договора с НЗОК.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за здравното осигуряване регламентира условията за използване на данни, свързани с личността на осигурените и изпълнителите на медицинска помощ. Данните на осигурените могат да се използват за установяване на осигурителното отношение, разплащане с изпълнители, изготвяне на електронни здравноосигурителни карти, установяване на дългове и вреди, и упражняване на контрол. Данните на изпълнителите могат да се ползват за водене на регистри и контрол на договори. НЗОК не може да изисква допълнителни данни освен основните, а служителите нямат право да разпространяват лична информация без законово основание. НЗОК и РЗОК са длъжни да предоставят информация на Министерството на здравеопазването при спазване на определени условия.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за здравното осигуряване определя задължението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да изготвя и представя информация относно осигурените лица и размера на събраните здравноосигурителни вноски. Тази информация се предоставя на Министерството на здравеопазването и НЗОК, като се следят тенденциите за събираемостта на вноските по ред, определен в инструкция, издадена от съответните органи.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за здравното осигуряване регламентира контрола върху бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Контролът се осъществява от Сметната палата, която в доклада си изразява становище относно механизмите за предвидимост и устойчивост на бюджета. Докладът се изпраща на министъра на здравеопазването, който може да предложи изменения на механизмите. Цялостният финансов контрол на НЗОК се извършва съгласно Закона за държавната финансова инспекция.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за здравното осигуряване определя, че контролът върху управителя и подуправителя на НЗОК, както и директорите на РЗОК, се осъществява от надзорния съвет. Този контрол включва проверка на изпълнението на разпоредбите на чл. 44а. Промените в закона са в сила от 29.09.2023 г.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за здравното осигуряване определя задълженията на управителя на НЗОК по отношение на контрола на задължителното здравно осигуряване. Управителят осъществява цялостен контрол и възлага проверки след получаване на одитен доклад. Контролът на договорите за медицинска и дентална помощ се извършва от служители на НЗОК и РЗОК, които могат да провеждат проверки на територията на страната. При проверки могат да присъстват и експерти от съсловните организации. Проверките по жалби на здравноосигурени лица се осъществяват в срок до два месеца, с уведомление за резултатите. Контролът на отпускането на лекарствени продукти и медицински изделия също е регламентиран.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за здравното осигуряване определя правата на контролни органи, които проверяват плащанията и документацията на изпълнителите на медицинска и дентална помощ, осъществяват контрол по законосъобразността на финансовата им дейност, проверяват жалби от осигурени лица и работодатели, както и наличието на плащания от задължително здравноосигурени лица. Те имат право на достъп до информация и документи, свързани с дейността на изпълнителите, и не могат да разпространяват данни от проверките, освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 73а
Чл. 73а от Закона за здравното осигуряване установява, че финансовият контрол по приходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от здравноосигурителните вноски и дължимите лихви се извършва от контролните органи на Националната агенция за приходите. Контролът се осъществява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за здравното осигуряване регламентира контролната дейност на органите по чл. 72, ал. 2, която се осъществява чрез планови и внезапни проверки, както и по жалби. При установяване на нарушения, длъжностното лице съставя протокол, който се предоставя на обекта на проверката и се изпраща на съответните органи. Обектът на проверката има право да представи писмено становище в 7-дневен срок. При липса на възражения, управителят на НЗОК или директорът на РЗОК налагат санкция.
Чл. 75
Член 75 от Закона за здравното осигуряване регламентира процедурата за оспорване на констатации на длъжностни лица. При оспорване, управителят на НЗОК или директорът на РЗОК в срок от 7 дни след получаване на становището, изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Комисията включва представители на РЗОК и съсловни организации, а броят на представителите от РЗОК е равен на общия брой на представителите от съсловните организации. Създаването на комисията се организира от директора на РЗОК, а арбитражът не е задължителен, освен ако не е сформиран в срок от две седмици. Решението на комисията трябва да бъде издадено в срок от две седмици след получаване на преписката.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за здравното осигуряване регламентира процедурата за налагане на санкции в случай на потвърдени нарушения от арбитражната комисия. При потвърждение на констатациите на длъжностно лице, санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК или директора на РЗОК в срок до един месец. Ако арбитражната комисия не се произнесе, управителят или директорът може да наложи санкции. Също така, ако съсловните организации не посочат свои представители за арбитражната комисия, управителят или директорът издава заповед за санкции без необходимост от становище на комисията. Налаганите санкции подлежат на съдебно обжалване.
Чл. 76а
Чл. 76а от Закона за здравното осигуряване регламентира задълженията на изпълнителите на медицинска и дентална помощ при получаване на суми без правно основание. При установяване на такова получаване, изпълнителят трябва да възстанови сумите. Съставя се протокол, на който лицето има право да възрази в 7-дневен срок. След изтичане на този срок, управителят на НЗОК или директорът на РЗОК издава покана за възстановяване на сумите, която може да бъде обжалвана.
Чл. 76б
Чл. 76б от Закона за здравното осигуряване предвижда, че ако изпълнител на медицинска или дентална помощ получи суми без правно основание поради нарушение на закона или на НРД, управителят на НЗОК или директорът на РЗОК има право да удържи тези суми. На нарушителя се налагат наказания, определени в закона или в НРД. След влизането в сила на наказателното постановление или заповедта за налагане на санкция, управителят на НЗОК или директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на неоснователно платените суми.
Чл. 76в
Чл. 76в от Закона за здравното осигуряване предвижда, че протоколите, свързани с нарушения на здравното осигуряване, се връчват съгласно правилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това включва протоколите по чл. 74, ал. 3 и чл. 76а, ал. 2, както и протоколите за нарушения при получаване на суми без правно основание по чл. 76б.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за здравното осигуряване задължава физическите и юридическите лица да предоставят на контролните органи на НЗОК и на Националната агенция за приходите исканите документи и информация, свързани със здравното осигуряване. Те също така трябва да оказват съдействие при изпълнението на служебните задължения на тези органи.
Чл. 78
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има право да извършва експертиза на медицинска помощ, когато стойността й надвишава 200 пъти минималната работна заплата в страната. Освен това, НЗОК може да извършва експертиза на скъпоструващи лекарствени продукти, в случаите, предвидени в Нормативната рамка за договори (НРД). Важно е да се отбележи, че предходната точка относно експертизата за определени случаи е отменена.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че експертизата, свързана с чл. 78, се осъществява от комисии на НЗОК и РЗОК. Процедурата се регулира от правилника за устройството и дейността на НЗОК и експертизата трябва да бъде извършена в срок до два месеца след постъпване на съответното заявление.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че споровете, свързани с изпълнението на договорите между Регионалните здравноосигурителни каси (РЗОК) и изпълнителите на медицинска или дентална помощ, могат да се решават по съдебен ред, ако не се постигне съгласие чрез арбитраж. Освен това, в Раздел XI се регулират условията за издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Чл. 80а
Националната здравноосигурителна каса е задължена да издава документи, необходими за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в срок от 30 дни след подаване на искане от заинтересованите лица. Искането се подава чрез РЗОК. Министърът на здравеопазването, по предложение на управителя на НЗОК, определя реда за издаване на удостоверителните документи. Документи се издават и в случаи, предвидени в Закона за здравето.
Чл. 80б
Управителят на НЗОК или упълномощено от него лице издава европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност една година. За непълнолетни срокът е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години. За лица, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът е 10 години, а за лица с пенсия за инвалидност - до 10 години в зависимост от срока на отпуснатата пенсия.
Чл. 80в
Чл. 80в от Закона за здравното осигуряване определя условията, при които европейската здравноосигурителна карта става невалидна. Тя може да бъде обявена за невалидна от управителя на НЗОК или упълномощено лице, в следните случаи: 1) при загуба, кражба или унищожаване на картата; 2) при смърт на здравноосигуреното лице; 3) при загуба на правото на НЗОК да заплати за медицинска помощ, освен ако здравноосигурителните права не бъдат възстановени преди обявяването на картата за невалидна.
Чл. 80г.
Чл. 80г. от Закона за здравното осигуряване определя условията за издаване на Европейската здравноосигурителна карта. Според алинея 1, картата не се издава на определени категории лица, включително тези по чл. 40а, ал. 1 и чл. 109, ал. 1, както и на лицата с временна закрила по Закона за убежището и бежанците. Алинея 2 уточнява, че картата е препоръчителна за здравноосигурените лица при временно пребиваване в държави от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Чл. 80д.
Здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване в държава членка на ЕС. Правото може да се упражнява, само когато услугите са част от финансирания пакет на НЗОК или Министерството на здравеопазването. Изключения от правото на трансгранично здравно обслужване включват трансплантации, дългосрочни грижи за хронични увреждания, имунизационни програми и случаи, свързани с координация на социалната сигурност.
Чл. 80е
При упражняване на правото на трансгранично здравно обслужване, здравноосигурените лица заплащат на лечебното заведение в чужбина стойността на полученото здравно обслужване. Те имат право на възстановяване на разходите до размера, който НЗОК или Министерството на здравеопазването биха заплатили в България, но не повече от действително направените разходи. Възстановяване не се отнася за услуги, предоставени от лечебни заведения в България, които нямат договори с НЗОК. Условията за трансгранично здравно обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 80ж
Чл. 80ж регламентира условията за получаване на предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване. Наредбата, предложена от управителя на НЗОК, определя здравните услуги, лекарствени продукти и медицински изделия, за които е необходимо такова разрешение. Предварителното разрешение се изисква, ако лечението изисква настаняване, носи риск за пациента или е предоставено от заведение с неясно качество. НЗОК и Министерството на здравеопазването проверяват условията за разрешение и могат да откажат, ако има риск за безопасността или ако лечението може да се осигури в България. Отказът може да се обжалва пред административен съд.
Чл. 80з
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определена като национална точка за контакт по въпросите на трансграничното здравно обслужване. Тя предоставя информация на пациентите и осъществява връзки с други национални точки за контакт и с Европейската комисия. Различни институции, включително Министерството на здравеопазването и съсловните организации, са задължени да предоставят информация на НЗОК при поискване, в срок от два дни. Условията и редът за предоставяне на информацията ще бъдат определени с наредба.
Чл. 81
Член 81 от Закона за здравното осигуряване урежда въпросите, свързани с доброволното здравно осигуряване. Промените в закона са направени с изменения от ДВ, бр. 107 от 2002 г. и ДВ, бр. 60 от 2012 г., като последното изменение е в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за здравното осигуряване определя принципите на доброволното здравно осигуряване в България. То се осъществява чрез договор за медицинска застраховка, съгласно Кодекса за застраховането. Договорите за медицинска застраховка, свързани с пътувания извън страната, не се считат за доброволно здравно осигуряване. Също така, дейността на изпълнители на медицинска помощ, която е регламентирана в договори с физически и юридически лица, не попада в категорията на доброволните здравни осигуровки, когато е с определен вид, обем и цени.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за здравното осигуряване определя, че застрахователните акционерни дружества, лицензирани по определени видове застраховки, могат да осъществяват дейност по доброволно здравно осигуряване. Застрахователите имат право да изискват от изпълнителите на медицинска помощ писмена информация и документи относно предоставените здравни услуги или стоки, включително диагноза, предписано лечение и ценоразпис на услугите.
Чл. 84
Член 84 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен с обнародването в Държавен вестник, брой 107 от 2002 г., и е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., като изменението влиза в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 85
Член 85 от Закона за здравното осигуряване определя, че здравните услуги се предоставят от изпълнители на медицинска помощ. Условията, цените и редът за предоставяне на тези услуги се определят с договори между изпълнителите и застрахователите. Един от параграфите, касаещи условията, е отменен през 2012 г.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за здравното осигуряване е изменен и отменен в различни периоди. В момента раздел II, касаещ дейността по доброволното здравно осигуряване, е отменен с изменения, влезли в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 87
Член 87 от Закона за здравното осигуряване е изменен с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като отменянето влиза в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 88
Член 88 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и след това отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г. Това означава, че разпоредбите на този член вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 88а
Член 88а от Закона за здравното осигуряване е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 100 от 2007 г., и влиза в сила на 20.12.2007 г. Тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 60 от 2012 г. и е в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 89
Член 89 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен с ДВ, бр. 107 от 2002 г., но е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като изменението е влязло в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 90
Член 90 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен със закон, публикуван в Държавен вестник, брой 107 от 2002 година, и впоследствие е отмянен с закон, публикуван в Държавен вестник, брой 60 от 2012 година, като отмяната е влязла в сила на 07.08.2012 година.
Чл. 90а
Член 90а от Закона за здравното осигуряване е нов, въведен с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и е изменен с ДВ, бр. 8 от 2003 г. В сила е от 01.03.2003 г., но е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 90б
Член 90б от Закона за здравното осигуряване е новоприет с ДВ, бр. 107 от 2002 г., но е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като отмяната влиза в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 90в
Чл. 90в от Закона за здравното осигуряване, който е нов, е приет с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г. Отмяната влиза в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 90г.
Член 90г. от Закона за здравното осигуряване, който е бил добавен с обнародване в Държавен вестник, бр. 107 от 2002 г., е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 60 от 2012 г., и е в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 90д
Член 90д от Закона за здравното осигуряване е новоприет, но е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г. Отмяната влиза в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 90е
Член 90е от Закона за здравното осигуряване, който е бил нов през 2002 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., и е влязъл в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 90ж
Член 90ж от Закона за здравното осигуряване е бил новоприет през 2002 г. и е претърпял изменения през 2003 г. Той е влязъл в сила на 01.03.2003 г., но е отменен с измененията, публикувани в ДВ, бр. 60 от 2012 г., с влизане в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 90з
Член 90з от Закона за здравното осигуряване е бил ново въведен с ДВ, бр. 107 от 2002 г., но е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 90и
Чл. 90и от Закона за здравното осигуряване е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и е отменена с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г. Раздел III от закона се отнася до здравноосигурителните дружества и тяхното лицензиране.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен и отменен в различни години. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като е влязла в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 92
Член 92 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен през 2002 г. и впоследствие отменен през 2012 г. с влизане в сила от 7 август 2012 г.
Чл. 93
Член 93 от Закона за здравното осигуряване е бил изменян и отменян в различни години, като последното изменение е било през 2012 г. и е влязло в сила на 07.08.2012 г. Текущият текст на члена не е наличен, тъй като е отменен.
Чл. 94
Член 94 от Закона за здравното осигуряване е премахнат с изменения, извършени в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., и е в сила от 7 август 2012 г. Предходно е бил изменян в брой 65 от 1999 г. и брой 107 от 2002 г.
Чл. 95
Член 95 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен с обнародване в Държавен вестник, брой 107 от 2002 г. и е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., като отменянето влиза в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 96
Член 96 от Закона за здравното осигуряване е изменен с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като отменянето е в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 97
Член 97 от Закона за здравното осигуряване е бил изменен с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като изменението влиза в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 97а
Член 97а е нов, приет с ДВ, бр. 103 от 2005 г. и влиза в сила от 01.01.2006 г. По-късно, той е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 97б
Член 97б от Закона за здравното осигуряване е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 103 от 2005 г. и е в сила от 01.01.2006 г. Тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 97в
Член 97в от Закона за здравното осигуряване, който е нов, е бил въведен с ДВ, бр. 103 от 2005 г. и е влязъл в сила от 01.01.2006 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като отмяната е влязла в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 98
Член 98 от Закона за здравното осигуряване е бил изменян и отменян в различни периоди. Последното изменение е направено с ДВ, бр. 107 от 2002 г., а последващи изменения са в ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г. Членът е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., с влизане в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 99
Член 99 от Закона за здравното осигуряване е изменен и отменен. Изменението е направено с Държавен вестник, брой 107 от 2002 г., а отмяната е обявена в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., като влезе в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 99а
Член 99а от Закона за здравното осигуряване, който беше новоприет с ДВ, бр. 107 от 2002 г., е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г. и е в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 99б
Член 99б от Закона за здравното осигуряване, който е бил нов, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г. Отмяната влиза в сила на 7 август 2012 г.
Чл. 99в
Член 99в от Закона за здравното осигуряване е нов, но е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г. Отмяната влиза в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 99г.
Член 99г. от Закона за здравното осигуряване, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 107 от 2002 г., е отменен с решение в Държавен вестник, брой 8 от 2003 г., и е влязъл в сила на 1 март 2003 г.
Чл. 99д
Чл. 99д от Закона за здравното осигуряване, който е нов през 2002 г. и отменен през 2012 г., урежда въпросите, свързани с преобразуването, прекратяването, ликвидацията и несъстоятелността на здравноосигурителни дружества. С измененията в закона, текстът е отменен и в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 99е
Член 99е от Закона за здравното осигуряване е бил ново въведен с ДВ, бр. 107 от 2002 г., но е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като отмяната влиза в сила на 07.08.2012 г.
Чл. 99ж
Член 99ж от Закона за здравното осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 60 от 2012 година, и е в сила от 7 август 2012 година.
Чл. 99з
Член 99з от Закона за здравното осигуряване е бил новоприет с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като отмяната влиза в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 99и
Член 99и от Закона за здравното осигуряване е бил въведен през 2002 г. и е подлаган на множество изменения, последното от които е отмяна през 2012 г. Този член е свързан с държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване. Той е в сила от 01.03.2003 г. до 07.08.2012 г., когато е отменен.
Чл. 99к
Член 99к от Закона за здравното осигуряване е бил нов, създаден с ДВ, бр. 107 от 2002 г., но е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г. и е влязъл в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 99л.
Член 99л. е новоприет в Държавен вестник, брой 107 от 2002 г. и е изменен в брой 8 от 2003 г., като е влязъл в сила на 01.03.2003 г. Впоследствие е отменен с Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., с влизане в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 99м
Член 99м от Закона за здравното осигуряване е бил ново въведен с ДВ, бр. 107 от 2002 г., но е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., като отмяната влиза в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 99н
Член 99н от Закона за здравното осигуряване е нов, приет с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и изменен с ДВ, бр. 8 от 2003 г. Той е в сила от 01.03.2003 г. и е отменен с ДВ, бр. 60 от 2012 г., с в сила от 07.08.2012 г. Членът е част от Глава четвърта, която се отнася до медицинския контрол. Заглавието на главата е изменено с ДВ, бр. 107 от 2002 г. и с ДВ, бр. 41 от 2009 г., като последното изменение влиза в сила на 02.06.2009 г.
Чл. 100
Член 100 от Закона за здравното осигуряване е претърпял изменения, последните от които са обнародвани в Държавен вестник, брой 107 от 2002 г. и брой 41 от 2009 г. След тези изменения, членът е отмнен с Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., а отмяната е в сила от 01.01.2010 г.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за здравното осигуряване определя правомощията на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Агенцията следи за предоставянето на пакет от здравни дейности от НЗОК и застрахователите, предоставя информация на Комисията за финансов надзор, изготвя становища по застрахователни договори и годишен доклад за състоянието на здравното осигуряване. Освен това, тя проверява спазването на правата на пациентите и задълженията на лечебните заведения.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за здравното осигуряване определя правомощията на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Агенцията има право да изисква и проверява договори между районни здравноосигурителни каси и изпълнители на медицинска помощ, както и между застрахователи и изпълнители на медицинска помощ. Националната здравноосигурителна каса и застрахователите са задължени да предоставят шестмесечни справки за предоставените услуги. Също така, застрахователите трябва да предоставят списък на изпълнителите на медицинска помощ с договори. Достъп до информацията имат само служителите на агенцията, която се използва за контрол и статистика. Служителите на агенцията могат да извършват проверки на място и да изискват документи от здравните институции. Те са задължени да пазят в тайна информацията, освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 103
Длъжностни лица или работодатели, които не предоставят или дават невярна информация за осигурителните отношения с НЗОК, подлежат на глоби и санкции. За физически лица глобата е между 500 и 1000 лв., за еднолични търговци - имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а за юридически лица - 2000 до 4000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица е 2000 лв., имуществената санкция за еднолични търговци е 2000 лв., а за юридически лица - 8000 лв. Ако нарушението е извършено от осигурено лице, глобата е от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - 150 лв.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за здравното осигуряване предвижда наказания за длъжностни лица и работодатели, които не заплащат дължимите осигурителни вноски. Глобите за физически лица варират от 2000 до 4000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 8000 лв. за повторно. За еднолични търговци и юридически лица имуществените санкции са между 4000 и 8000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 15 000 лв. за повторно. Самоосигуряващите се лица, които не плащат вноски за над три месеца, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 3000 лв. за повторно. Лица, които не подават декларации, също се санкционират с глоби от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 3000 лв. за повторно.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за здравното осигуряване урежда установяването на нарушения по чл. 103 и 104 от закона. Тези нарушения се констатират от контролните органи на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от упълномощено лице.
Чл. 105а
Член 105а е новоприет с ДВ, бр. 101 от 2009 г. и е в сила от 01.01.2010 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 48 от 2015 г.
Чл. 105б
Член 105б от Закона за здравното осигуряване е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 101 от 2009 г., и е в сила от 01.01.2010 г. Тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 48 от 2015 г.
Чл. 105в
Член 105в от Закона за здравното осигуряване е новоприет с ДВ, бр. 101 от 2009 г. и влиза в сила от 01.01.2010 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 48 от 2015 г.
Чл. 105г.
Член 105г от Закона за здравното осигуряване е нов, въведен с ДВ, бр. 101 от 2009 г., и е в сила от 01.01.2010 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 48 от 2015 г. Това означава, че разпоредбите, включени в този член, вече не са в сила.
Чл. 105д
Чл. 105д от Закона за здравното осигуряване предвижда наказания за изпълнители на медицинска помощ, които не спазват изискванията за предоставяне на информация, посочени в чл. 64а. Наказанията включват глоба от 20 до 50 лв. за физически лица и имуществена санкция от 20 до 50 лв. за еднолични търговци и юридически лица.
Чл. 105е
Чл. 105е от Закона за здравното осигуряване предвижда наказания за изпълнители на медицинска помощ, които пречат на длъжностни лица на НЗОК и РЗОК да изпълняват задълженията си. За първо нарушение глобата е от 50 до 150 лв. за физически лица и имуществена санкция в същия размер за еднолични търговци и юридически лица. При повторно нарушение глобата и санкцията се увеличават на 100 до 300 лв.
Чл. 105ж
Член 105ж от Закона за здравното осигуряване е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 101 от 2009 г., която влиза в сила от 01.01.2010 г. Въпреки това, този член е отменен с ДВ, бр. 48 от 2015 г.
Чл. 105з
Чл. 105з от Закона за здравното осигуряване определя, че актовете за установяване на административни нарушения по чл. 105д и 105е се съставят от длъжностни лица, определени в чл. 72, ал. 2. Наказателните постановления се издават от управителя на НЗОК, директора на РЗОК или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Чл. 105и
Чл. 105и от Закона за здравното осигуряване предвижда глоба от 2000 до 4000 лв. или имуществена санкция от 4000 до 8000 лв. за нарушения на правата на пациентите или неизпълнение на задължения по чл. 52. При повторни нарушения глобата е фиксирана на 4000 лв., а имуществената санкция на 8000 лв. Контролът и установяването на нарушенията се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор", която издава и наказателните постановления.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за здравното осигуряване предвижда санкции за различни нарушения, свързани с отказ на директор на РЗОК да сключи договор с изпълнител на медицинска помощ, и за нарушения на разпоредбите на закона. За неправомерен отказ на директора се налага глоба от 300 до 500 лв., а за повторно нарушение - от 600 до 1000 лв. Длъжностни лица на НЗОК или РЗОК, нарушили разпоредбите на закона, подлежат на глоба от 100 до 300 лв., а за повторно - от 200 до 600 лв. За други нарушения се налага глоба от 100 до 500 лв., а за повторно - от 200 до 1000 лв. Юридически лица и еднолични търговци, извършващи нарушения, подлежат на имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. за повторно. Всички нарушения се установяват от длъжностни лица на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за здравното осигуряване предвижда наказания за директорите на РЗОК, които закупят или заплатят здравни дейности в нарушение на определените стойности за съответната РЗОК. Наказанията варират от глоба от 600 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. за повторно нарушение. Установяването на нарушенията става чрез актове на длъжностни лица на НЗОК, а наказателните постановления се издават от управителя на НЗОК.
Чл. 106б
Чл. 106б от Закона за здравното осигуряване предвижда наказания за физически и юридически лица, които извършват или допускат дейност по доброволно здравно осигуряване без необходимия лиценз. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават. Нарушенията се установяват от длъжностни лица на Комисията за финансов надзор, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя на комисията.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за здравното осигуряване указва, че налагането на наказание по чл. 103 и 104 не освобождава от задължението за заплащане на дължимите вноски, както и на законната лихва за периода на задължението.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за здравното осигуряване регулира процедурата по съставяне, обжалване и изпълнение на наказателните постановления, като се позовава на Закона за административните нарушения и наказания. Наложените глоби се внасят в приход на НЗОК, а глоби на служители от НЗОК или РЗОК - в държавния бюджет. Глобите и имуществените санкции за нарушения по глава трета на закона също постъпват в държавния бюджет.
Чл. 109
Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват при неплащане на повече от три дължими вноски за период от 36 месеца. Възстановяването на правата става след заплащане на всички дължими вноски през последните 60 месеца. Платените суми за медицинска помощ не се възстановяват. Когато задължението за внасяне на вноски е на работодателя, осигуреното лице не губи правата си.
Чл. 110
Член 110 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че ако осигуреното лице не се яви на профилактични прегледи, които са регламентирани в НРД, то губи осигурителни права за срок от един месец.
Чл. 111, § 1
Законът за здравното осигуряване регламентира задължителното здравно осигуряване в България, включително правата и задълженията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и районните здравноосигурителни каси (РЗОК). Основни положения включват възстановяване на средства от НЗОК при умишлени вреди на здравето, процедурите за издаване на заповеди за незабавно изпълнение, както и задължението на административните органи да предоставят информация на НЗОК. Законът определя и основни термини като "здравна дейност", "осигурено лице" и "медицинска помощ". В допълнение, законът предвижда задължения за министъра на здравеопазването и НЗОК за приемане на подзаконови актове и регламентиране на механизмите за контрол и финансиране на здравните услуги.
Параграф §1
Параграф §1 от Закона за здравното осигуряване дефинира ключови термини, свързани със здравната система в България. Включва определения за "високоспециализирана медицинска дейност", "пакет от здравни дейности", "здравна дейност", "здравноосигурителна вноска", "осигурено лице" и други. Специално внимание се обръща на правата и задълженията на осигурителите и осигурените лица, както и на механизми за контрол и оценка на качеството на медицинската помощ. Промените в терминологията и новите определения отразяват актуализация на нормативната уредба в отговор на променящите се нужди на обществото и здравната система.
§1а
Параграф §1а от Закона за здравното осигуряване, въведен с изменения през 2010 г. и актуализиран през 2017 г., предвижда, че Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси ще приемат заявления и документи по електронен път. Заявленията трябва да се подписват с усъвършенстван електронен подпис, съобразно изискванията на европейските и националните законодателства. Процесът ще се осъществява след осигуряване на необходимите технически и организационни условия.
Параграф §1б
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване се определят ключови термини и понятия, свързани със здравното обслужване. Определя се какво представлява 'здравно обслужване', 'здравноосигурени лица', 'държава членка по осигуряване', 'държава членка по местолечение', 'медицински специалисти', 'пациент', 'лекарствен продукт', 'медицинско изделие' и 'медицинско предписание'. Тези определения улесняват разбирането на приложимостта на закона и правата на лицата, които получават здравни услуги.
§2
Заплащането на здравноосигурителните вноски започва от 1 юли 1999 г. Министърът на здравеопазването и министърът на финансите имат правомощия да определят здравни заведения и кабинети, в които заплащането се извършва на основата на договори преди въвеждането на здравното осигуряване.
§3
Изпълнението на договорите между РЗОК и изпълнителите на извънболничната помощ започва от 1 юли 2000 г., а с болниците - от 1 юли 2001 г. До началото на изпълнението на тези договори, финансирането на държавните и общинските лечебни заведения се осъществява от републиканския и общинските бюджети. Лечебните заведения за болнична помощ, които са търговски дружества с държавно и/или общинско участие, получават финансиране от бюджета и НЗОК на база едногодишен договор, съобразен с бюджета на НЗОК.
§5
След влизането на закона в сила, министърът на здравеопазването е задължен да започне изграждането на предвидените в него структури и органи. След като органите на НЗОК бъдат конституирани, те поемат отговорността за изграждането на структурите и осъществяването на дейностите, свързани със задължителното здравно осигуряване.
§6
Министерският съвет, събранията на областите и представителните организации на работодателите и на работниците и служителите трябва да определи своите представители в събранието на представителите на НЗОК в срок от 3 месеца след влизането на закона в сила.
§7
В рамките на 5 месеца след влизането на закона в сила, трябва да се проведе първото заседание на събранието на представителите на НЗОК, което ще избере управителен и контролен съвет. След конституирането на събранието, в срок от 1 месец, ще бъде приет правилник за устройството и дейността на НЗОК. След конституирането на управителния съвет, в срок от 1 месец, ще се проведе конкурс за назначаване на директор на НЗОК.
§8
След конституирането на органите на НЗОК, управителният съвет е задължен в срок от 1 месец да открие процедура за подготовка и преговори по НРД. В допълнение, в срок от 3 месеца след конституирането, трябва да се изработят и приемат съответните правилници, посочени в закона.
§9
Министерският съвет, областните управители и общините трябва в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила да предоставят сгради и материална база за централното управление на НЗОК и РЗОК. Министърът на финансите, по предложение на министъра на здравеопазването, е отговорен за осигуряване на финансови средства за организиране на процеса на създаване на НЗОК и РЗОК.
§10
Българската народна банка е задължена да открива набирателни сметки на здравноосигурителните дружества, като средствата по тези сметки се олихвяват с основния лихвен процент. Това изменение е в сила от 18 декември 2009 г.
Параграф §11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване посочва, че за 2007 г. се прилагат правилата на Националния рамков договор за 2006 г. и условията, определени от управителния съвет на НЗОК, относно изпълнителите на медицинска помощ. Това включва специфични разпоредби по чл. 55, ал. 2, т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11.
§11а
Параграф §11а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че ако Националният рамков договор (НРД) за 2008 г. не бъде сключен до 15 декември 2007 г., от 1 януари 2008 г. ще се прилагат правилата по чл. 55, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 6 от закона.
§12б
Параграф §12б от Закона за здравното осигуряване предвижда, че през 2011 г. ще се прилагат Национален рамков договор за медицинските и денталните дейности, сключени до 31 декември 2010 г. Ако тези договори не бъдат подписани, ще се прилага Националният рамков договор за 2010 г., с изключение на обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, приети по реда на чл. 55в.
§13 от Преходни и Заключителни разпоредби
В §13 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за здравното осигуряване се добавя нова точка 7 в чл. 6, ал. 1 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Тази нова точка указва, че за Националната здравноосигурителна каса, от постъпленията по т. 5, трябва да се осигурят не по-малко от 50% от тях.
§14
В Закона за народното здраве се правят изменения, включващи правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ и здравно осигуряване. Създава се нов член 3а, който определя финансирането на здравеопазването от републиканския и общинските бюджети за определени дейности. Досегашният чл. 3а става чл. 3б. В чл. 4 се добавят уточнения относно медицинското обслужване, а алинея 3 се отменя. В чл. 25и се добавя нова алинея, свързана с правилниците за дейности с Националната здравноосигурителна каса. Чл. 26 се променя, за да осигури правото на свободен избор на лекар, а алинеи 2-5 се отменят. В чл. 53 и чл. 55 се правят допълнителни изменения.
§15
В параграф 15 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване се извършва промяна в чл. 161, ал. 3 от Търговския закон. Думите "или застрахователна дейност" ще бъдат заменени с "застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване", като това изменение е част от редица предходни изменения на Търговския закон, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 1991 до 1998 година.
§16
С измененията в чл. 237, буква "в" на Гражданския процесуален кодекс, след думата "банките" се добавят "Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за здравното осигуряване.
§17
С §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване се извършват изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Отменят се ал. 1 и 2 на чл. 242, както и ал. 1, 2 и 3 на чл. 243 от същия закон.
§ 19
Параграф 19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила, Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, трябва да приеме подзаконовите нормативни актове, необходими за неговото прилагане. Втората част на параграфа, която е била нова, е отменена с изменения през 2005 г.
Параграф §19а
Параграф §19а от Закона за здравното осигуряване предоставя възможност на лицата, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски до 31 декември 2003 г., да подадат искане за разсрочване на дълговете си до 31 декември 2004 г. Разсрочването е възможно за задължения над 50 лв. и се извършва чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Лицата, на които е разсрочено задължението, запазват правата си на здравноосигурени. При неплащане в срок или при неплащане на повече от три вноски за 2004 г., правата на здравноосигуряване се губят. За периода на разсрочването се дължи 1% месечна лихва и спира давността. Работодатели, които внесат дълговете в срок, не подлежат на глоби.
Параграф §19в
Параграф §19в от Закона за здравното осигуряване урежда условията, при които българските граждани, пребивавали извън страната повече от 183 дни между 1 януари 2000 г. и 31 декември 2004 г., могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. Освобождаването е възможно, ако не е направен свободен избор на изпълнител на медицинска помощ. Лицата могат да подадат молба-декларация до 31 декември 2006 г. за получаване на освобождаване от вноските, а здравноосигурителните им права ще бъдат възстановени по реда на чл. 40а.
Параграф §19г
Параграф §19г. от Закона за здравното осигуряване предоставя възможност на лицата, дължащи здравноосигурителни вноски до 1 юни 2005 г., да поискат разсрочване на задълженията си до 31 декември 2006 г., при условие че средномесечният доход на семейството им е до 200 лв. за периода 1 октомври 2004 г. - 31 март 2005 г. Разсрочват се задължения над 50 лв., а искането трябва да бъде подадено в териториалните дирекции на НАП до 31 декември 2005 г. Разсрочването започва от датата на подаване на искането и се оформя с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Определянето на дохода включва всички облагаеми доходи, с изключение на определени помощи и стипендии. Лицата, които не заплатят повече от три вноски, дължат заплащане за оказаната медицинска помощ. За периода на разсрочване давностният срок за вземанията спира, а не се налагат глоби и не се предприемат принудителни мерки за събиране на задълженията.
§19д
Според параграф 19д, за задълженията за здравноосигурителни вноски на лица, които ги дължат за своя сметка и са възникнали до 1 юни 2005 г., не се начислява лихва за периода от 1 юни 2005 г. до 31 декември 2006 г.
§19е
Параграф §19е от Закона за здравното осигуряване предвижда, че ако до 18 декември 2005 г. не бъде подписан Националният рамков договор за 2006 г., Министерският съвет е задължен да внесе за приемане в Народното събрание проектите по чл. 22, ал. 3.
§19ж
Параграф §19ж от Закона за здравното осигуряване предвижда срокове и задължения относно наредбите за актюерско обслужване след влизането в сила на Кодекса за застраховането. Наредбите трябва да бъдат приети в срок от една година, а първият изпит за актюерска правоспособност ще се проведе 6 месеца след това. Здравноосигурителните дружества имат три години да сключат договори с квалифицирани актюери. Лицата, одобрени за актюери преди изтичането на този срок, могат временно да изпълняват задълженията на отговорен актюер.
§19з
Параграф §19з от Закона за здравното осигуряване предвижда, че до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор трябва да изготви доклад относно прилагането на чл. 88а, ал. 1. Докладът ще анализира отчитането на пола като актюерски фактор при определяне на здравноосигурителните премии, основавайки се на актуални актюерски данни и статистическа информация, както и на доклада на Европейската комисия за равното третиране на мъжете и жените в достъпа до стоки и услуги. След изготвянето, докладът ще бъде предоставен на министъра на труда и социалната политика за уведомяване на Европейската комисия.
§19и
Българските граждани, пребивавали извън страната повече от 183 дни за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2007 г., се освобождават от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, ако не са ползвали медицинска помощ от НЗОК. За освобождаване, лицата подават декларация в териториалната дирекция на НАП, която може да бъде подадена и електронно. Здравноосигурителните права на тези лица се възстановяват по реда на чл. 40а, ал. 2 и 3.
§19к
Параграф §19к от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване урежда здравноосигурителните вноски върху възнагражденията по § 22о, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Тези вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 за периода до 31 декември 2012 г. Разпоредбата е в сила от 01.07.2010 г. с последващи изменения.
§ 19л
До 31 декември 2010 г. работодателят е отговорен за плащането на здравноосигурителната вноска за лица в неплатен отпуск, предоставен по реда на Кодекса на труда, които не подлежат на осигуряване на друго основание. Вноската се определя на база половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, както е определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., и трябва да бъде внесена до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
§19н
Параграф §19н от Закона за здравното осигуряване, въведен с ДВ, бр. 98 от 2010 г., предвижда, че през 2011 г. медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ще бъде заплащана в обеми, цени и методики, определени от Министерския съвет. Тези обеми, цени и методики могат да бъдат изменяни и допълвани при необходимост, по предложение на министъра на финансите, след съгласуване с министъра на здравеопазването.
§19о
Параграф §19о урежда заплащането на медицинската помощ през 2012 г. по чл. 55, ал. 2, т. 2, което ще се извършва по определени обеми, цени и методики. Ако не се осъществят процедурите по чл. 55г - 55е, заплащането ще се извършва по условията на постановлението на Министерския съвет. Обемите, цените и методиките подлежат на промяна до един месец след обнародването на Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. Предложенията за изменения се внасят от органите на управление на НЗОК в Министерския съвет.
§19п
Лицата, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, имат право да подадат заявление до 31 декември 2012 г. Към заявлението се прилага декларация по образец от Националната агенция за приходите, удостоверяваща датата на напускане. Заявлението и декларацията могат да се подават лично, чрез упълномощено лице, по пощата или електронно с квалифициран електронен подпис.
§20
Параграф §20 от Закона за здравното осигуряване определя, че изпълнението на закона е в отговорност на министъра на здравеопазването, органите на НЗОК и Националната агенция за приходите, които отговарят за събирането на здравноосигурителните вноски. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 4 юни 1998 г.
§ 94
В срок от 15 дни след влизането в сила на закона, Министерският съвет и представителните организации трябва да определят свои представители в събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса. Първото заседание за избор на нови управителен и контролен съвет се провежда в срок от 10 дни след определения срок. В срок от 15 дни след първото събрание, то приема правила за конкурс за директор на касата. Управителният съвет трябва да определи изисквания и правила за конкурси за директори на РЗОК в срок от един месец след избора на директор на касата. Организациите, които не са определили свои представители, могат да участват след определянето им, а събранието остава легитимно и без тях при спазване на изискванията на закона.
§95
Съгласно параграф 95 от Закона за здравното осигуряване, в срок от два месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет и Комисията за финансов надзор са задължени да приемат и изменят необходимите подзаконови нормативни актове за неговото прилагане.
§96
Министърът на здравеопазването е задължен да издаде наредбите и подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за здравното осигуряване, в срок от един месец след влизането в сила на закона. Това включва наредбите по чл. 45, ал. 2 и 3, както и измененията в тях.
§ 97
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за здравното осигуряване, Министерството на здравеопазването и Държавната агенция за осигурителен надзор са задължени да предадат на Агенцията за застрахователен надзор съществуващите регистри и досиета на дружествата, определени в параграфи 101 и 102.
§98
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за здравното осигуряване, Комисията за финансов надзор, или заместник-председателят, отговарящ за управление "Застрахователен надзор", е задължена да приеме и измени вътрешните актове, свързани с прилагането на закона.
§101
Параграф §101 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че заявленията за лицензиране на дружества за доброволно здравно осигуряване, подадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани от Комисията за финансов надзор, ако няма издадена лицензия или отказ. Дружествата, които искат лицензия, трябва да приведат своята организация и дейност в съответствие с изискванията на закона.
§102
Параграф §102 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че лицензии за доброволно здравно осигуряване, издадени преди влизането в сила на закона, запазват действието си. Дружествата, получили тези лицензии, трябва да приведат своята организация и дейност в съответствие с новите изисквания на закона в срок от 9 месеца. В рамките на този срок, лицензираните дружества трябва да представят необходимите документи и информация за издаване на лицензия по новия закон в Комисията за финансов надзор.
§ 103
Физически и юридически лица, които извършват дейност по доброволно здравно осигуряване без лицензия, трябва в срок от 6 месеца да приведат дейността си в съответствие с новия закон и да подадат заявления за лицензиране. Лица, които не подадат заявление в срока или получат отказ за лицензия, нямат право да извършват такава дейност.
§103а
Параграф §103а от Закона за здравното осигуряване предвижда, че здравноосигурителното дружество, след получаване на лицензия за дейност по доброволно здравно осигуряване, е задължено да инвестира част от собствените си средства. Тази инвестиция трябва да бъде равна на една трета от границата на платежоспособност до увеличаване на капитала на 2 млн. лв., съгласно условията на чл. 90д от закона. Разпоредбата е в сила от 01.03.2003 г.
§ 12
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 октомври 2004 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези изключения включват разпоредби от чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 5, чл. 17, т. 3 и 4, чл. 18, чл. 19, ал. 1 и 2, т. 5, 9-11, чл. 20, § 3, § 4, ал. 1 и 3, § 8, § 9 и § 10.
§4
Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, нямат задължение да определят окончателен размер на осигурителния доход за 2004 година.
Параграф §5
Параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване указва, че параграф 1 влиза в сила от 1 януари 2005 г. Освен това, се отбелязва, че Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е обнародван в Държавен вестник, брой 111 от 2004 г. и е изменен в брой 45 от 2005 г., като влиза в сила от 1 юни 2005 г.
§ 13
Лицата, които имат задължения за повече от три здравноосигурителни вноски преди влизането в сила на закона, могат да възстановят здравноосигурителните си права, ако до 31 януари 2005 г. заплатят еднократно сума, равна на три здравноосигурителни вноски. Също така, заплатените суми намаляват задълженията за здравноосигурителни вноски и се внасят по реда на съответната разпоредба.
§14
Параграф §14 урежда прилагането на чл. 109, ал. 1 за лица, възстановили здравноосигурителните си права. Той влиза в сила от 1 януари 2006 г. Осигурените лица, които не са заплатили повече от три здравноосигурителни вноски в периода от 1 февруари 2005 г. до 1 януари 2006 г., дължат заплащане за оказаната им медицинска помощ на изпълнителите.
§15
Лицата, посочени в чл. 40, ал. 2, т. 4, които преди влизането в сила на закона имат задължения за повече от три здравноосигурителни вноски, могат да възстановят здравноосигурителните си права след 1 януари 2005 г. при условие, че внесат първата вноска, която ще бъде покрита от републиканския бюджет.
§16
Българските граждани, които са задължени да осигуряват себе си и са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да възстановят здравноосигурителните си права, ако не са внесли дължимите вноски за този период. Възстановяването става при условията на чл. 40а и не е необходимо подаване на заявление до Националния осигурителен институт.
§ 19
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2005 г. Конкретно, § 4, т. 1, буква "б" и § 4, т. 2, буква "а" ще влязат в сила на посочената дата.
§ 15
Законът за здравното осигуряване влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Член 7, ал. 1, т. 18, чл. 10, ал. 1, т. 2 и параграфи 10, 11 и 12 от преходните и заключителните разпоредби влизат в сила 9 месеца след обнародването. Параграф 14 от преходните и заключителните разпоредби влиза в сила от деня на обнародването на закона.
§3
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 юни 2005 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 76 от 2005 г. и влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§4
Параграф §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда замяна на термини, свързани със стоматологията, с дентални термини. Всички изрази, свързани със стоматологията, се заменят с дентални еквиваленти, включително названия на професии и организации, за да се актуализира терминологията в закона.
§ 2
Членовете на Националния осигурителен институт трябва да изпратят задължителни предписания до лицата, които не са упражнили правото си на здравно осигуряване до 31 декември 2005 г. Предписанията ще съдържат информация за размера на задълженията и периода, за който се отнасят. Изпращането на предписанията прекъсва погасителната давност за разсрочените задължения.
Параграф §28
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения за определени членове и алинеи, които влизат в сила при различни условия, свързани с присъединяването на България към ЕС и решения на Европейската комисия. Конкретни членове влизат в сила на 11 юни 2012 г. и 11 юни 2007 г., а някои разпоредби са свързани с организационни задължения на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
§ 88
Кодексът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Специфичните разпоредби, които имат различна дата на влизане в сила, са посочени в текста.
Параграф §142
Параграф §142 указва, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Конкретно, разпоредби от дял трети, § 2, т. 1 и 2, както и множество параграфи, свързани с изменения, влизат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса. В допълнение, има преходни и заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър, които са обнародвани и изменяни в различни издания на 'Държавен вестник', с влизане в сила от 01.01.2008 г.
§ 56
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Допълнителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван и влиза в сила на 1 януари 2007 г.
§21
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 4, 5 и 14, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване са обнародвани в брой 95 от 2006 г. и влизат в сила от 24.11.2006 г.
§13
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване се посочва, че до 1 декември 2006 г. министърът на здравеопазването трябва да издаде наредба по чл. 80а, ал. 3, а директорът на НЗОК е задължен да утвърди образец на европейска здравноосигурителна карта.
§15
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 10, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 13
В Закона за здравното осигуряване, в член 42, алинея 1 и 3, както и в параграф 19г, алинея 5 от преходните и заключителните разпоредби, се заменят изразите "Закона за облагане доходите на физическите лица" с "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".
§ 21
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., обнародван в брой 105 от 2006 г.
§ 37
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на закона. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в ДВ, бр. 46 от 2007 г., влиза в сила от 01.01.2008 г.
§ 77
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове след обнародването в "Държавен вестник". Някои параграфи влизат в сила три дни след обнародването, а други - 6 месеца след него.
Параграф §61
Параграф §61 уточнява, че Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му. Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела, определени алинеи и параграфи, свързани с признаване на решения на чуждестранни съдилища и производство за връщане на деца.
§7
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 20 декември 2007 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 113 от 2007 г. и влиза в сила от 01.01.2008 г.
§99
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2008 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., който също влиза в сила от същата дата.
§18
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на разпоредбите в § 15, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 декември 2007 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§ 7 от Закона за здравното осигуряване
Параграф §7 от Закона за здравното осигуряване указва, че разпоредбата на §4 влиза в сила от 1 юли 2008 г. Освен това, са представени и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е обнародван в Държавен вестник, брой 71 от 2008 г. и влиза в сила от 12.08.2008 г.
§ 75
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Разпоредбата на § 64, т. 2 влиза в сила от 14 април 2008 г., а разпоредбите на § 9, т. 4, § 41, 42 и 43 влизат в сила от 26 юли 2008 г. В допълнение, към Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. (обнародван в ДВ, бр. 110 от 2008 г.) се посочва, че той влиза в сила от 01.01.2009 г.
§ 104
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2009 г., с изключение на параграф 100, точка 7, която влиза в сила на 1 април 2009 г., при условие че са изпълнени условията на параграф 102. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 2009 г. и влизат в сила от 12 май 2009 г.
§46
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в "Държавен вестник", брой 41 от 2009 година и влизат в сила от 02.06.2009 година.
§72
В Закона за здравното осигуряване се извършват изменения, включително замяна на термина "дирекция 'Специализиран медицински надзор'" с "Изпълнителна агенция 'Медицински инспекторат'". Тези промени са част от поредица изменения и допълнения на закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 1998 до 2009 година.
§ 96
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г. Други параграфи, включително 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90, влизат в сила от 1 юли 2009 г. Параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г. Допълнителни разпоредби са включени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
§ 84
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на параграф 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 99 от 2009 г. и също влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§ 12
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2010 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
§11
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на закона, включват различни дати на влизане в сила на измененията, които са обнародвани в Държавен вестник. Последните изменения в закона са направени с обнародване в БР. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.
§65
В срок от два месеца след влизането в сила на Закона за здравното осигуряване, Народното събрание трябва да избере нов директор на НЗОК, като решението за избора се обнародва в "Държавен вестник". Мандатът на настоящия директор на НЗОК се прекратява в момента на обнародването на решението за новия директор.
§ 66
В срок до 20 дни от влизането в сила на закона, Министерският съвет и представителните организации по чл. 13 трябва да определят свои представители в надзорния съвет на НЗОК и да уведомят директора на НЗОК. Ако не определят представители, те ще имат право на участие след определянето им, а заседанията на съвета остават легитимни при спазване на кворума. Надзорният съвет трябва да се конституира в срок от 14 дни след обнародване на решението по § 65, ал. 1 и да проведе първото си заседание. Директорът на НЗОК свиква първото заседание и изпраща покани на избраните членове в 7-дневен срок. Правомощията на предишните органи за управление на НЗОК се прекратяват с конституирането на новия надзорен съвет.
§67
Параграф §67 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че управителят на НЗОК е задължен да обяви и проведе конкурси за директорите на РЗОК в срок до три месеца след влизането в сила на закона. Лицата, които вече заемат тези длъжности, запазват правата си до провеждането на конкурса, но не за повече от три месеца след влизането в сила на закона.
Параграф §68
Параграф §68 определя условията за прилагане на Национален рамков договор за 2010 г., който трябва да бъде сключен до 23 декември 2009 г. между НЗОК и съсловните организации на лекарите. Договорът включва условия за изпълнителите на медицинска помощ, видове помощ, обем, цени, качество, документация и задължения за информационно осигуряване. В случай на неподписване, се прилага предходният договор от 2006 г. с определени изключения. Правомощията на управителния съвет се осъществяват от надзорния съвет или управителя на НЗОК.
§69
Лицата, които имат задължение за осигуряване по чл. 40, ал. 5 и това задължение е възникнало преди 1 януари 2010 г., трябва да подадат декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 до 30 юни 2010 г.
§ 70
Параграф 70 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че всички производства по налагане на санкции, започнати от контролните органи на НЗОК до 1 януари 2010 г., ще бъдат довършени от същите органи по досегашния ред. Освен това, съдебните производства, образувани до същата дата за оспорване на наложени санкции, също ще продължат и ще бъдат завършени по стария ред.
§71
Параграф §71 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че при неизпълнение на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2009 г., намалението на положителното салдо ще бъде за сметка на операции, свързани с финансирането, включително чрез изменение на средствата по сметки.
§ 77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Някои от тях влизат в сила от 1 януари 2010 г., 2 януари 2010 г., 1 февруари 2010 г., 1 януари 2011 г., 1 януари 2012 г. и 1 януари 2013 г. Има и параграф, който е отменен.
§ 17
Параграф 17 указва, че параграф 2 влиза в сила 6 месеца след влизането в сила на закона и се прилага за командировани лица, за които важи българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) № 1408/71. Параграф 16, т. 2 влиза в сила от 28 февруари 2010 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който е обнародван в Държавен вестник, брой 49 от 2010 г. и влиза в сила от 01.07.2010 г.
§ 25
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 21, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграф 11 и § 21, т. 4, буква "а" влизат в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2010 г. и влизат в сила от 31.07.2010 г.
§ 77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 9, 53, 60 и 66 влизат в сила от 1 януари 2011 г., а параграф 75 влиза в сила от 30 септември 2011 г. В допълнение, Законът за изменение и допълнение на закона за здравното осигуряване е обнародван в "Държавен вестник", брой 62 от 2010 г. и влиза в сила от 10.08.2010 г.
§12
Параграф §12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване указва, че правомощията на управителя на НЗОК ще се изпълняват от заварения директор до края на неговия мандат, а трудовите договори на заместник-директорите на НЗОК ще бъдат прекратени с предизвестие по Кодекса на труда.
§18
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 6, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. и параграф 8, който влиза в сила от 30 септември 2011 г. В допълнение, има преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 97 от 2010 г. и влиза в сила от 10.12.2010 г.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на някои параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи (7, 8, 9, 11 относно чл. 22е – 22и и 12 до 23) влизат в сила от 1 април 2011 г.
§10
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., също са обнародвани с дата 01.01.2011 г. и предвиждат конкретни условия и правила за прилагане на закона и бюджета.
§15
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на параграф 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за здравето, обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г., и също влизат в сила от 01.01.2011 г.
§121
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: някои с обнародването на закона, други на 1 март, 1 юли и 30 септември 2011 г. Конкретни параграфи, като §121, определят тези дати.
§ 54
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 юли 2011 г., с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са обнародвани в "Държавен вестник", брой 100 от 2010 г. и влизат в сила от 01.01.2011 г., а измененията от брой 60 от 2011 г. влизат в сила от 05.08.2011 г.
§65
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 32, 33 и 36 влизат в сила на 1 януари 2013 г., а параграф 51 влиза в сила на 1 януари 2012 г. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който също е обнародван в ДВ, бр. 60 от 2011 г. и влиза в сила от 05.08.2011 г.
§ 84
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 65, който влиза в сила от 30 септември 2011 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. са обнародвани в "Държавен вестник", брой 99 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г.
§ 12
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на определена разпоредба (§ 10, т. 6, буква "б"), която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. е обнародван и влиза в сила на същата дата.
§ 13
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на § 8, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г. и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че в срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи са задължени да актуализират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на изискванията на закона.
§ 85
Параграф 85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване урежда правотоотношенията на лицата от администрациите по различни закони, като се прилагат условията на § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на индивидуална основна месечна заплата. Необходимите средства за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет трябва да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК също трябва да извършат необходими промени в бюджетите си. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф §86 от Закона за здравното осигуряване определя условията за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в срок от един месец след влизането в сила на закона. Заплатата не може да бъде по-ниска от брутната заплата, която служителят е получавал до момента, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Брутната заплата включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване, обнародвани в брой 60 от 2012 г. и в сила от 07.08.2012 г., с последващи изменения и допълнения, обнародвани в брой 20 от 2013 г.
§ 29
Здравноосигурителните дружества, които са получили лиценз за доброволно здравно осигуряване, трябва в срок от една година след влизането в сила на закона да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането и да подадат заявление до Комисията за финансов надзор за издаване на нов лиценз. Комисията може да откаже издаването на лиценз при определени основания. Лицензиите, издадени преди влизането на закона, остават валидни до привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания. За издаването на нов лиценз не се дължи държавна такса.
§30
Заварените здравноосигурителни дружества, които имат лиценз за доброволно здравно осигуряване, продължават да извършват дейността си по досегашния ред до получаване на лиценз за застраховане или до изтичане на срока за привеждане на дейността в съответствие с Кодекса за застраховането. В този период се прилагат предишните разпоредби на определени членове от закона. Инвестициите на техническите резерви на здравноосигурителното дружество следват Кодекса за застраховането.
§ 31
Заварените здравноосигурителни дружества имат задължение да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането в едномесечен срок след изтичането на определен срок. Те могат да подадат заявление за преобразуване, прехвърляне на портфейл от здравноосигурителни договори или прекратяване на дейността си. Ако не спазят срока или не подадат заявление, ще бъдат принудително прекратени. Всички процедури по преобразуване и прекратяване се извършват съгласно Кодекса за застраховането.
§ 32
Договорите за доброволно здравно осигуряване, които са в сила при влизането в сила на закона, запазват действието си до изтичането на срока им, но не по-дълго от една година. При изтичане на договора преди края на едногодишния период, той може да бъде подновен, при условие че застрахователното дружество има лиценз. Нови договори също могат да се сключват при същите условия. За тези договори се прилагат определени разпоредби от Кодекса за застраховането.
§ 33
Договорите по раздел І, т. 4 и 6 и по раздел ІІ, буква "А", т. 2 на приложение № 1 към Кодекса за застраховането, които са в сила към момента на влизане в сила на закона, ще запазят действието си до изтичането на срока, за който са сключени. Важно е да се отбележи, че срокът на тези договори не може да бъде удължаван.
§34
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договаря стойността на медицинските изделия за заболявания, включени в списъка по наредбата по чл. 45, ал. 3, както и стойността на медицинските изделия, заплащани в условията на болнична медицинска помощ. Условията и редът за тези договори се утвърдват от Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. Стойностите, договорени по ал. 1, се заплащат от НЗОК до приключване на процедурата по определяне на стойността на медицинските изделия, принадлежащи към една група, съгласно наредбата по чл. 30а, ал. 3 от Закона за медицинските изделия.
§44
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
Параграф §49
Здравноосигурителните вноски за лица, подали декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 преди влизането в сила на закона, се определят на база половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се. Лицата, желаещи да се осигуряват на по-висок доход, трябва да подадат нова декларация до 31 януари 2013 г.
§50
Параграф §50 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване указва, че член 41, ал. 2 от същия закон се прилага и за неплатени задължения, чийто срок за плащане е изтекъл преди влизането в сила на закона.
§ 65
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове: § 61, т. 2, 3, 4, 6, 7 и 9, както и § 64 влизат в сила от деня на обнародването; § 61, т. 5, 7 и 8 - от 1 април 2013 г.; § 47, т. 9, буква "в" - от 1 юли 2013 г.
§2
Министерството на здравеопазването е задължено да предоставя ежемесечно трансфер към бюджета на НЗОК, който да покрива задълженията към лечебните заведения за акушерска помощ и разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка. Трансферът се основава на поетите задължения през месеца и се отразява в бюджета на НЗОК.
§3
Параграф §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че от републиканския бюджет може да се предоставят целеви субсидии на бюджета на НЗОК за изпълнение на задължения, произтичащи от координацията на социалните системи. Тези субсидии са извън медицинската помощ и влияят на определени разходи, които се завишават в бюджета на НЗОК.
§5
Разчитането на дължимите суми от бюджета на НЗОК към бюджета на Националната агенция за приходите се извършва в края на всеки календарен месец. Сумата е 0,2% върху набраните здравноосигурителни вноски от предходния месец. Тези средства се отчитат като трансфери между бюджетни сметки.
§6
Надзорният съвет на НЗОК има правомощия да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между различните елементи на разходи и трансфери, при условие че тези промени са в рамките на утвърдения бюджет. Изключение правят разходите за персонал, които не могат да бъдат променяни по този начин.
§7
Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има правомощия да разходва средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи, съгласно разпоредбите на Закона за здравното осигуряване.
§8
Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има право да решава, че приходите от продажба на дълготрайни материални активи могат да бъдат използвани за придобиването на нови дълготрайни активи, дори и над утвърдения разход, посочен в чл. 1, ал. 2, ред 1.2.
§9
Надзорният съвет на НЗОК, по предложение на управителя, одобрява промени в разходите, финансирани от трансфери от Министерството на здравеопазването, без да нарушава бюджета на НЗОК. Трансферите са за здравно неосигурени лица и включват амбулаторно проследяване на болни с психични и кожно-венерически заболявания, интензивно лечение, и профилактичен преглед за здравно неосигурени жени. Размерът на трансферите се определя от Министерството на здравеопазването при определени условия.
§10
Ваксините за задължителни имунизации и реимунизации, предоставяни от Министерството на здравеопазването през 2012 г., ще бъдат финансирани от същото министерство през 2013 г. по досегашния ред, докато не бъдат осигурени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но не по-късно от 1 април 2013 г.
§11
Лечебните заведения, които през 2012 г. са получавали субсидии от Министерството на здравеопазването, ще продължат да получават субсидии и през 2013 г. при условие, че до 31 декември 2012 г. са изпълнили договорите си за дейности, които ще бъдат финансирани от НЗОК през 2013 г. Заплащането на тези дейности ще се извърши от Министерството на здравеопазването след определяне на окончателния размер на субсидията за четвъртото тримесечие на 2012 г.
§12
През 2013 г. средствата за лекарствени продукти за ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали се осигуряват от държавния бюджет. Агенцията за социално подпомагане е отговорна за изплащането на тези средства чрез НЗОК, като превежда необходимите суми за заплащане на заявените от аптеките лекарства.
§16
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби към него са свързани с прилагането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., който също влиза в сила от същата дата.
§78
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2013 г., освен параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'.
§ 138
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 9, 29-36, 38-43, 44 относно чл. 167а-167з, и други, влизат в сила от 2 януари 2013 г. Параграфи 20 и 117, т. 2 влизат в сила от 1 април 2013 г. Параграф 44 относно чл. 167е, ал. 2, т. 2 и ал. 3 и чл. 167ж влиза в сила от 2 юли 2013 г. Заключителните разпоредби към закона за допълнение на закона за здравното осигуряване са обнародвани на 15.01.2013 г.
§5
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят и Закона за публичните финанси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. В допълнение, заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2013 г. и влизат в сила на 08.03.2013 г.
§14
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби касаят Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 106 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 19
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на параграф 15, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в Брой 1 от 2014 г. и също влизат в сила от 1 януари 2014 г.
§17
В срок до един месец след влизането в сила на Закона за здравното осигуряване, министърът на здравеопазването е задължен да издаде наредби по определени членове от закона, включително член 37, ал. 8, член 52, член 114а, ал. 2 и член 80е, ал. 4.
§19 от Закона за здравното осигуряване
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят измененията и допълненията в данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани в брой 18 от 2014 г. и в сила от 04.03.2014 г.
§7
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2014 г. и влизат в сила от 01.07.2014 г.
§8
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., който е обнародван в брой 107 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
§13
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2015 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 107 от 2014 г. и също влизат в сила от 01.01.2015 г.
§ 10
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2015 г., с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила на 1 януари 2016 г. Конкретните разпоредби, които влизат в сила по-късно, са § 3, т. 5, буква "б", т. 18 и т. 31.
§40
Министърът на здравеопазването трябва да определи критериите по чл. 45, ал. 3 в срок до три месеца от влизането в сила на закона. След това, Надзорният съвет на НЗОК утвърдява списъка по чл. 45, ал. 4 в срок до три месеца след определяне на критериите. В рамките на един месец след влизането в сила на списъка, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти изключва от Позитивния лекарствен списък лекарства за заболявания, които не са включени в него. Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства и медицински изделия, предписани до изтичането на срока за изключване. Обжалването на актовете на Националния съвет не спира изпълнението им.
§ 42
Параграф 42 от закона предвижда, че лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и за които не са договорени отстъпки, трябва да имат договорени отстъпки в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона. Ако отстъпки не бъдат договорени в този срок, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти ще изключи тези лекарства от списъка в срок до един месец. Обжалването на решенията на съвета не спира тяхното изпълнение.
§43
Съгласно §43 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване, НЗОК заплаща стойността на лекарствените продукти, свързани с лечението на злокачествени заболявания, по договори между лечебните заведения и доставчици. Това заплащане е валидно независимо от наличието на договорени отстъпки и важи до 6 месеца след влизането в сила на закона.
§ 44
Параграф 44 от Закона за здравното осигуряване установява, че текущите национални рамкови договори, обеми и цени на медицинските и денталните дейности, както и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, ще продължат да действат до приемането на нови национални рамкови договори. Освен това, НЗОК ще заплаща медицинската помощ в рамките на действащите обеми до момента на влизането в сила на новия закон.
§45
Параграф §45 указва, че до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, проверките от финансовите инспектори и контрольорите, както и налагането на санкции и тяхното обжалване, ще се извършват по досегашния ред. Освен това, проверки и санкции, започнали преди приемането на новите договори, ще бъдат приключени по същия ред.
§46
Параграф 46 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че медицинските научни дружества трябва да представят ръководства и алгоритми на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Ако не го направят, съветът организира изготвянето им от национални консултанти или опитни медицински специалисти. Утвърдителният срок за ръководствата и алгоритмите е до три месеца след изтичането на първоначалния срок.
§ 47
Параграф 47 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че министърът на здравеопазването трябва да издаде наредба в срок до три месеца след влизането в сила на закона, относно чл. 262, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Освен това, в срок до 6 месеца след влизането в сила на закона, в Позитивния лекарствен списък могат да се добавят лекарствени продукти с нови международни непатентни наименования, без предварителна оценка на здравните технологии.
§48 от Закона за здравното осигуряване
Параграф §48 уточнява, че параграф 9, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2016 г., докато § 37 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2015 г. и влизат в сила от 17.07.2015 г.
§30
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят и измененията в Кодекса за социално осигуряване, които са обнародвани в брой 61 от 2015 г. и влизат в сила от 01.01.2016 г.
§ 60
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по различни дати. Параграфи 3, 4, 7, 8, 16, 25, 31-36, 47-51, 54, 55, 56 и 60 влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Параграф 45 влиза в сила 12 месеца след обнародването, параграф 57 влиза в сила от 1 април 2015 г., а параграф 58 - от 17 юли 2015 г.
§ 72
Параграф 72 от Закона за здравното осигуряване посочва, че параграф 24, точка 3 и параграф 67, точка 2 влизат в сила от 1 януари 2016 г. В допълнение, в преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавна агенция "Разузнаване" се посочва, че те са обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влизат в сила от 01.11.2015 г.
§ 31
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 4 относно чл. 69, която влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2015 г. и влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§13
Националният рамков договор за медицинските дейности и Националният рамков договор за денталните дейности за 2015 г. продължават действието си до 31 март 2016 г. с изключение на случаите, посочени в чл. 54, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване, при които действието им продължава до приемането на нови национални рамкови договори.
Параграф §50
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуални данни на Информационния център, а той от своя страна предоставя данни обратно на тези институции. Освен това, законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. е обнародван и влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§14
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2017 г. и влизат в сила от 1 януари 2018 г.
§ 14
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на § 12, т. 5 относно чл. 45, ал. 2, която влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г.
§15
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 юли 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник" бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 40 от 2018 г. и влизат в сила от 15.05.2018 г.
§6
Параграф §6 указва, че приложенията към Националните рамкови договори за 2018 г., съгласно чл. 54, ал. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, които са представени преди влизането в сила на закона, ще бъдат обнародвани само на интернет страницата на "Държавен вестник", а не в печатната версия.
§7 от Закона за здравното осигуряване
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., влизат в сила от 01.01.2019 г.
§156
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона. Параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§30
Параграф §30 от Закона за здравното осигуряване, в сила от 11.12.2018 г., гласи, че за 2019 г. не се приемат нови национални рамкови договори. Вместо това, се прилага Националният рамков договор за медицинските и денталните дейности за 2018 г. Националната здравноосигурителна каса и съответните съюзи трябва да подпишат анекси към тези договори до определени дати, като анексите влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Параграф §43
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи и точки, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби влизат в сила от деня на обнародването, докато други влизат в сила на 1 април 2019 г. или на 1 януари 2020 г. Тези разпоредби касаят заплащането на медицински изделия и помощни средства за хора с увреждания.
§ 28 от Закона за здравното осигуряване
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени членове и параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Член 73, ал. 3 и параграфи 16 и 18 влизат в сила на 1 януари 2020 г., параграф 7, ал. 6 влиза в сила с обнародването на закона, а параграфи 12 и 13 влизат в сила на 1 януари 2021 г. Законът за социалните услуги е обнародван на 24.02.2019 г. и влиза в сила на 01.07.2020 г.
Параграф §41
Разпоредбите на различни закони, свързани със социалните и здравно-социални услуги, се прилагат за определени домове за деца и възрастни, до тяхното закриване. Конкретно, разпоредбите от Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, както и други закони, са валидни за домовете за деца, лишени от родителска грижа, и за домове за възрастни с различни увреждания. Освен това, до закриването на домовете за медико-социални грижи за деца, определени членове от Закона за здравето и Закона за семейни помощи за деца остават в сила.
§ 45
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи и членове, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби, касаещи домове за медико-социални грижи за деца, ще влязат в сила от 1 януари 2021 г., а други от 1 януари 2019 г. Определени членове ще влязат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 16
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14 и 15, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби са включени и към Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 54 от 2020 г. и влиза в сила от 16.06.2020 г.
§ 38
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 23, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. В допълнение, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, обнародван в Държавен вестник, брой 67 от 2020 г.
§73
Управителят на Националната здравноосигурителна каса има право да определи нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на директорите на районните здравноосигурителни каси в срок до три месеца след влизането в сила на закона. Този размер не трябва да надхвърля максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен, и трябва да бъде в рамките на разходите за персонал по бюджета на НЗОК за съответната година, независимо от предстоящите увеличения на заплатите.
§ 78
Параграф §78 указва, че подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за здравното осигуряване, Закона за медицинските изделия и Закона за хората с увреждания, трябва да бъдат приети и приведени в съответствие в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Дотогава ще се прилагат действащите подзаконови актове, ако не противоречат на новия закон.
§ 24
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на параграфи 17, 22 и 23, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който е обнародван в брой 21 от 2021 г. и влиза в сила от 12.03.2021 г.
§2
През 2021 г. при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, механизмът за заплащане на лекарствени продукти, получени от човешка плазма или кръв, не се прилага. НЗОК покрива разходите за домашно лечение и болнична помощ извън стойността на медицинските услуги. Разходите над определените целеви средства не подлежат на възстановяване от притежателите на разрешения за употреба на тези лекарства. Тези разпоредби са в сила до отмяната на извънредното положение или епидемичната обстановка.
§4
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 18 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
§17
Параграф 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване определя сроковете за приемане на механизми и методики, свързани с бюджета на НЗОК за 2022 г. Механизмите трябва да бъдат приети до един месец след обнародването на Закона за бюджета и влизат в сила от 1 април 2022 г. Договорите, свързани с тези механизми, трябва да се сключат до два месеца след тяхното приемане. Лекарствени продукти и медицински изделия, за които не са сключени договори в указания срок, няма да бъдат заплащани от НЗОК.
§20
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на параграфи 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване са обнародвани в брой 32 от 2022 г. и влизат в сила от 26 април 2022 г.
§8
Медицинската помощ, оказана на лица с временна закрила и определени категории лица, се заплаща на лечебните заведения при условия и ред, определени от Министерския съвет. Заплащането важи, освен ако не е извършено или не подлежи на заплащане по друг законов ред.
§12 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 2022 г. и влиза в сила от 01.08.2022 г.
§15
Законът влиза в сила от 1 август 2022 г. Също така, се предвиждат преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за лечебните заведения, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 8 от 2023 г. и влизат в сила от 25.01.2023 г.
§3
Параграф §3 определя процедурата за избор на нов управител на Националната здравноосигурителна каса в случай, че мандатът на предходния управител е прекратен предсрочно от Народното събрание и не е взето решение за нов управител преди влизането в сила на закона. В такъв случай, Народното събрание е задължено да приеме решение за избор на нов управител по новия ред.
§5
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за допълнение на Закона за здравното осигуряване, който е обнародван в брой 13 от 2023 г. и влиза в сила на 07.02.2023 г.
§3
Министерският съвет е задължен да приеме изменения и допълнения в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето в срок до 6 месеца след влизането в сила на Закона за здравното осигуряване, за да се съобрази с новите изисквания на закона.
§4
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 64 от 2023 г., и влизат в сила от 12.07.2023 г.
§2
В параграф §2 се уточнява процедурата при предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Когато Народното събрание е прекратило мандата, но нов управител не е избран, подуправителят на НЗОК временно изпълнява длъжността управител до избора на нов управител, считано от 12 юли 2023 г.
§3
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 12 юли 2023 г. В допълнение, към него са прилагани преходни и заключителни разпоредби, свързани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., който влиза в сила от 01.01.2023 г.
§15
В двумесечен срок след обнародването на закона в "Държавен вестник", надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е задължен да приеме методики по две основни точки: 1. Методика по чл. 45, ал. 29а от Закона за здравното осигуряване. 2. Методика за разпределяне на средства за здравноосигурителни плащания, включваща резерви за непредвидени и неотложни разходи.
§16
Съгласно параграф §16 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване, министърът на здравеопазването е задължен в срок от три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник" да осигури техническите условия за автоматизиран обмен на данни между информационната система на НЗОК, Националната здравноинформационна система и Националния регистър, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/161.
§17
Националните рамкови договори за медицински и дентални дейности за периода 2023 - 2025 г. ще бъдат приети след обнародването на закона в "Държавен вестник". До тяхното приемане, Националната здравноосигурителна каса ще продължи да закупува медицинска и дентална помощ по цените и обемите, валидни към 31 декември 2022 г., съгласно действащите национални рамкови договори и анексите към тях, спазвайки параметрите на новия закон и определените стойности на разходите от надзорния съвет на касата.
§18
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключения на конкретни разпоредби, свързани с финансирането на медицински персонал и аптеки в отдалечени райони, механизми за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване са обнародвани в ДВ, бр. 82 от 2023 г. и влизат в сила от 29.09.2023 г.
§8
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 84 от 2023 г. и влизат в сила от 06.10.2023 г.
§ 79
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. също са обнародвани и влизат в сила от 1 януари 2024 г.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване предвижда, че от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, могат да се предоставят целеви субсидии на бюджета на НЗОК. Тези субсидии са предназначени за изпълнение на задължения, произтичащи от правилата за координация на системите за социална сигурност и са насочени към обезщетения в натура, различни от медицинската помощ. Разходите за тези обезщетения водят до увеличение на определени суми по бюджета на НЗОК.
§ 5
Отстъпките за лекарствени продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 10 и 21 от Закона за здравното осигуряване, се отчитат като намаление на разходите на НЗОК. Сумите, възстановявани пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба, също се отчитат в намаление на разходите, в контекста на механизъм за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.
Параграф §12
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. ще договаря заплащане на лекарствени продукти за редки и злокачествени заболявания на база резултатите от терапията. Това ще става при условия и ред, определени в наредба, свързана със закона. В случай на липса на резултат, заплатените средства от НЗОК трябва да бъдат възстановени от притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители.
§13
Националната здравноосигурителна каса и съответните лекарски и зъболекарски съюзи могат да предоговорят Националния рамков договор за медицинските и денталните дейности за 2023 - 2025 г. в срок до два месеца от обнародването на закона. Анексите влизат в сила от 1 януари 2024 г.
§15
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от 1 януари 2024 г. Заключителните разпоредби относно измененията и допълненията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица също са обнародвани и влизат в сила от същата дата.
§ 25
Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на част от § 17, т. 1, буква "б", която влиза в сила от 1 януари 2023 г. Тази част се отнася до дохода на физическите лица, който превишава 3000 лв. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на закона, обнародвано в Държавен вестник, брой 13 от 2024 г. и влизащо в сила от 31 януари 2024 г.
§3
Министърът на здравеопазването е задължен да приведе наредбата по чл. 45, ал. 9 в съответствие с новите изисквания до 1 април 2024 г. От 1 юли 2024 г. НЗОК ще заплаща лекарствените продукти на стойност, равна на стойността, определена по реда на чл. 45, ал. 29а и 29б.
§ 4
Договорите между изпълнителите на болнична медицинска помощ и притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон до 1 юли 2024 г. След тази дата, притежателите на разрешение за търговия на едро ще възстановяват разликата в цената на лекарствените продукти, заплатена от НЗОК, и цената на доставените продукти на изпълнителите на болнична медицинска помощ.
§6
Законът за здравното осигуряване влиза в сила на 31 януари 2024 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е обнародван в Държавен вестник, брой 16 от 2024 г. и влиза в сила на 23 февруари 2024 г.
§ 23
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 7 относно чл. 262, ал. 20 и § 22, които влизат в сила 6 месеца след влизането в сила на закона. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и към закона за изменение и допълнение на закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, който влиза в сила от 01.05.2024 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 85 от 2024 г. и влиза в сила от 08.10.2024 г.
§14
До 1 януари 2027 г. лечебните и здравните заведения са задължени да въведат електронен здравен запис за всяка извършена дейност, при условие че не е наличен запис в Националната здравноинформационна система, информацията е структурирана в електронни системи, има утвърден образец от министъра на здравеопазването и дейността е извършена след 1 януари 2022 г. Записите трябва да се изпращат към Националната здравноинформационна система, а подписването им може да се извърши от различно длъжностно лице. Разпоредбите на чл. 28г, ал. 9 и 10 не се прилагат за тези записи. Министърът на здравеопазването ще осигури тестово въвеждане на записите до 1 април 2026 г.
§15
В срок до една година след влизането в сила на Закона за здравното осигуряване, Националната здравноосигурителна каса е задължена да изпрати всички здравни данни, въведени след 1 януари 2010 г., на министъра на здравеопазването. Целта е попълване на електронните здравни записи на пациентите, като редът за това ще бъде определен от министъра на здравеопазването.
§ 18
Законът за здравното осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 11, т. 1 влиза в сила от 1 април 2025 г., а параграф 5 и § 11, т. 2, 3 и 4 влизат в сила от 1 януари 2026 г. Освен това, законът определя районите на здравноосигурителните каси в България, като изброява общините, които попадат в обхвата на всяка каса.
