ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за здравето регулира обществените отношения, свързани с опазването на здравето на гражданите. Той поставя основите за защита и подобряване на общественото здраве в страната.
Чл. 2
Законът за здравето постановява, че опазването на здравето на гражданите е национален приоритет, който се гарантира от държавата чрез принципи като равнопоставеност при ползване на здравни услуги, осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ с приоритет за уязвими групи, акцент върху промоцията на здраве и профилактиката на болестите, предотвратяване на рискове от неблагоприятни фактори на средата, специална защита за деца, бременни и лица с увреждания, както и държавно участие в финансирането на здравни дейности.
Чл. 3
Държавната здравна политика се управлява от Министерския съвет, който одобрява Национална здравна стратегия по предложение на министъра на здравеопазването. Министерският съвет също така приема национални здравни програми и планове, основаващи се на оценка на здравното състояние и потребности на гражданите, както и на ресурсите на здравната система. Финансирането на тези програми и планове идва от държавния бюджет, с възможност за допълнително подпомагане от други източници.
Чл. 4
Националната система за здравеопазване обхваща лечебните заведения, здравните заведения, както и държавните, общинските и обществените органи, които отговарят за организацията, управлението и контрола на дейностите, свързани с опазване и укрепване на здравето. Тази система е регламентирана от Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Чл. 5
Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и контролира дейности, свързани с опазването на здравето на гражданите, спешна медицинска помощ, медико-социални грижи и медицинска експертиза. Той представя годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия. Освен това, утвърдител разпределението на субсидиите от бюджета за здравни дейности и осъществява контрол върху медицинската дейност на лечебни заведения, свързани с различни министерства. Министърът има и допълнителни правомощия, определени от закон или нормативен акт.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за здравето предвижда създаването на Висш медицински съвет към министъра на здравеопазването. Съветът включва представители на различни здравни и медицински организации, включително Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и други. Министърът на здравеопазването е председател на съвета, но без право на глас. Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда приоритетите на Националната здравна стратегия, етични проблеми в медицината, законопроекти, доклади и годишния проектобюджет на здравеопазването. Организацията и дейността на съвета се уреждат с правилник, утвърден от министъра.
Чл. 6а
Чл. 6а от Закона за здравето регламентира създаването на експертни съвети и републикански консултанти по медицински специалности от министъра на здравеопазването. Експертните съвети дават консултации и становища по въпроси, зададени от министъра, а републиканските консултанти предоставят консултации на лечебни заведения и центрове за психично здраве. Финансирането на дейностите на експертните съвети е от бюджета на Министерството на здравеопазването, а на републиканските консултанти - от съответните лечебни заведения. Условията за финансиране и организация на дейностите се определят с наредба на министъра.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за здравето определя, че държавната здравна политика в областта се организира от регионалната здравна инспекция. Освен това, общинските съвети имат правото да създават служби по здравеопазване в общинската администрация, които работят под методическото ръководство на регионалната здравна инспекция.
Чл. 8
Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка, подчинени на министъра на здравеопазването и разположени в административния център на областта. Те се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за здравето определя структурата и изискванията за назначаване на директор и заместник-директор на регионалната здравна инспекция. Директорът се избира чрез конкурс и трябва да притежава магистърска степен по медицина и минимум три години стаж. Той се атестира на всеки три години, а при отрицателна атестация министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото му правоотношение. Заместник-директорът също се назначава чрез конкурс и трябва да има съответната образователна квалификация.
Чл. 10
Регионалните здравни инспекции осъществяват контрол и мониторинг на здравните дейности в областта, включително държавен здравен контрол, проверка на здравните заведения, планиране на медицинската експертиза, промоция на здравето, събиране и анализ на здравна информация, мониторинг на факторите на жизнената среда, лабораторни анализи, разработване на регионални здравни програми, и предоставяне на методическа помощ. Те също така проучват нуждите от медицински специалисти и предлагат местата за следдипломно обучение. Броят и функциите на дирекциите в инспекциите се определят с правилник от министъра на здравеопазването.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за здравето определя приходите на регионалните здравни инспекции, които се формират от субсидия от държавния бюджет и собствена дейност. Собствената дейност включва държавни такси, глоби и имуществени санкции, както и други източници. Средствата от собствената дейност се използват за контролна дейност, профилактика на болести, поддържане на регистри, лабораторни анализи, участие в изпитвания и разпространение на научни материали.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за здравето определя, че с цел защита на здравето на гражданите в България се осъществява държавен здравен контрол. Този контрол включва дейностите, описани в чл. 15 от същия закон. Изменението е в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 12
Член 12 от Закона за здравето определя органите на държавния здравен контрол в България, които включват главния държавен здравен инспектор, регионалните здравни инспекции и Националния център по радиобиология и радиационна защита. Държавният здравен контрол се осъществява от държавни здравни инспектори, които са служители на Министерството на здравеопазването и регионалните инспекции. Те нямат право да извършват дейности, подлежащи на контрол.
Чл. 13
Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на здравеопазването. В негово отсъствие или отпуск, правомощията му се изпълняват от определен заместник, който е служител в администрацията на Министерството на здравеопазването. Дейността на инспектора се подпомага от администрацията на същото министерство.
Чл. 14
Главният държавен здравен инспектор има за задача да организира и ръководи държавния здравен контрол, дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите, както и профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия, аварии и катастрофи. Освен това, той осъществява методическо ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол в различни министерства.
Чл. 15
Регионалните здравни инспекции провеждат държавен здравен контрол, който включва контрол на здравните изисквания за обществени обекти, продукти и стоки, дейности и фактори на жизнената среда, надзор на заразни болести, и контрол на забрани и ограничения за реклама на алкохол и тютюнопушене. Освен това, контролът за защита от йонизиращи лъчения се осъществява от определени инспекции и НЦРРЗ.
Чл. 16
Член 16 от Закона за здравето е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г., и влезе в сила на 01.01.2011 г.
Чл. 17
Член 17 от Закона за здравето е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г., и влиза в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за здравето е бил изменен през 2009 г., но след това е отменен през 2010 г. и е влязъл в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 18а
Член 18а от Закона за здравето е новоприет с ДВ, бр. 41 от 2009 г., но е отменен с ДВ, бр. 98 от 2010 г. и е в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 19
Държавният здравен контрол се извършва систематично и при постъпили сигнали. Държавните здравни инспектори имат право на свободен достъп до обекти и документи, да вземат проби, да предписват задължителни мерки и да спират дейности, които представляват опасност за здравето. Те могат също да издават хигиенни заключения и да предлагат административни мерки. Принудителните мерки се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. Правилата за контрол се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 19а
Чл. 19а от Закона за здравето регламентира анализа на проби от продукти и стоки, важни за здравето на човека, който се извършва в лаборатории, определени от министъра на здравеопазването. Лабораториите трябва да бъдат акредитирани по БДС ЕN ISO/IEC 17025 или БДС ЕN ISO/IEC 17020. Министърът може да определи и неакредитирани лаборатории за анализи при наличието на определени условия, свързани с процедурите за акредитация и качеството на лабораторната дейност.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за здравето предвижда възможността за доброволно плащане на наложени глоби и имуществени санкции, които са издадени с влезли в сила наказателни постановления от органите на държавния здравен контрол. Плащането може да се извършва в Министерството на здравеопазването или в съответната регионална здравна инспекция.
Чл. 21
Здравните заведения в България са част от националната система за здравеопазване и осъществяват дейности за опазване и укрепване на здравето на гражданите. Те включват национални центрове по обществено здраве, НЕЛК, здравни кабинети и оптики. Аптеките също са разглеждани като здравни заведения, с определен статут и дейност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Чл. 22
Националните центрове по проблемите на общественото здраве са юридически лица на бюджетна издръжка, откривани и закривани с постановление на Министерския съвет. Те се ръководят от директори, избирани чрез конкурс, и подлежат на атестация на всеки три години. Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор, получил отрицателна атестация.
Чл. 23
Националните центрове по проблемите на общественото здраве извършват разнообразни дейности, включително проучвания и оценки в областта на общественото здраве, предотвратяване на епидемии, управление на медицинската помощ при бедствия, оценка на рисковете от факторите на околната среда, лабораторни изследвания, защита от лъчения, промоция на здравето, експертна помощ на здравни инспекции и заведения, планиране на научна дейност, държавен здравен контрол, учебна дейност и анализ на информация от регионалните инспекции.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за здравето определя приходите на националните центрове по проблемите на общественото здраве, които се формират от субсидии от държавния бюджет, дарения и завещания, както и от други бюджетни приходи, включващи държавни такси, научноизследователска и експертна дейност и такси за следдипломно обучение. Част от текста, свързана с други приходи, е отменена.
Чл. 25
Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е юридическо лице на бюджетна издръжка, което се ръководи от директор, назначаван чрез конкурс от министъра на здравеопазването. Директорът на НЕЛК се атестира на всеки три години, а при отрицателна атестация министърът може да прекрати трудовото му правоотношение. НЕЛК осъществява експертни, контролно-методически и консултативни дейности, свързани с експертизата на работоспособността.
Чл. 26
Член 26 от Закона за здравето определя местата, където могат да се създават здравни кабинети, включително детски градини и училища, както и социални услуги за резидентна грижа. Условията за откриване и функциониране на тези кабинети се регламентират с наредба от министъра на здравеопазването. Финансирането на здравните дейности за деца и ученици се определя ежегодно с бюджета на Република България. Наредбата също така ще определи минималния брой деца или ученици, необходим за откриване на здравен кабинет и изискванията за тяхното оборудване.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за здравето регламентира дейностите на оптиките, които включват здравна консултация по проблемите на зрението, предприемане на мерки за корекция на зрението и изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. Консултациите могат да се извършват само от лекари с призната специалност по очни болести или от квалифицирани специалисти. Оптиките трябва да се ръководят от лица с висше образование по медицина или с квалификация в областта на очната оптика и да имат необходимия стаж.
Чл. 26б
Чл. 26б от Закона за здравето регламентира откриването на оптики в България. Откритията се извършват по реда на чл. 36. Изискванията за устройството и дейността на оптиките се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за здравето определя здравната информация като лични данни, свързани със здравословното състояние на лицата, включително информация от медицински рецепти и документи. Лечебните заведения и медицинските специалисти имат право да събират и обработват тази информация. Условията за обработка и съхранение на медицинската документация се регулират от наредби на министъра на здравеопазването, одобрени от Националния статистически институт.
Чл. 28
Здравната информация може да бъде предоставяна на трети лица при определени условия, включително при продължаване на лечението в друго заведение, заплаха за здравето на други лица, идентификация на труп, нужди на държавния здравен контрол, медицинска експертиза, статистика и научни изследвания, както и за нуждите на здравни институции и застрахователи. Предоставянето на информация при заплаха за здравето става след уведомление на лицето. Лицата, които съхраняват здравна информация, трябва да осигурят защита от неправомерен достъп.
Чл. 28а
Министърът на здравеопазването, разпоредителите с бюджети към него и лечебните заведения, които имат регистри с национално значение, имат право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства, при осъществяване на функциите си.
Чл. 28б
Според чл. 28б от Закона за здравето, пациентите имат право да получат информация за своето здравословно състояние, включително копия от медицинските документи. Те могат да упълномощят друго лице да се запознае с медицинските им документи и да направи копия от тях. В случай на смърт на пациента, наследниците и роднините по права и по съребрена линия до четвърта степен имат право да се запознаят със здравната информация и да направят копия от медицинските документи на починалия.
Чл. 28в
Чл. 28в от Закона за здравето постановява, че медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациентите, получена в хода на изпълнение на служебните им задължения. Това правило е в сила от 02.06.2009 г. и е част от усилията за защита на личните данни и конфиденциалност в здравеопазването. Освен това, в Закона е предвидена и Национална здравноинформационна система, която е въведена от 01.01.2019 г.
Чл. 28г
Създава се Национална здравноинформационна система, администрирана от Министерството на здравеопазването, която събира и обработва информация за здравното състояние на населението чрез електронен здравен запис на всеки гражданин. Специалистите са задължени да създават електронни записи за извършените дейности, а лечебните заведения не могат да изискват заплащане за тях. Системата включва данни от различни източници и осигурява регламентиран достъп и информационна сигурност.
Чл. 28д
Чл. 28д от Закона за здравето предвижда право на безвъзмезден достъп до Националната здравноинформационна система за определени лица. Гражданите имат достъп до информация в техния електронен здравен запис. Лечебните заведения, здравните заведения, Националната здравноосигурителна каса, лицензирани застрахователни дружества и държавни органи също имат право на достъп, при условия предвидени в закона. От 08.10.2024 г. и съсловни организации на медицински специалисти ще имат достъп, но предоставянето на информация на изброените лица изисква писмено съгласие от гражданите.
Чл. 28е
Лечебните и здравните заведения не носят отговорност за неправилно въведени или неактуални данни в регистрите и информационните системи. При противоречие между хартиен документ и електронен здравен запис, предимство има електронният запис, освен ако не се поставят под съмнение автентичността или ако електронният документ е образ на хартиен документ.
Чл. 28ж
Чл. 28ж от Закона за здравето предвижда, че министърът на здравеопазването извършва оценка на специализирания софтуер, който обменя данни със системата по чл. 28г, ал. 1, за да се установи лесното му използване и съответствието с изискванията на наредбата по чл. 28г, ал. 6. Не могат да се налагат ограничения за използването на софтуерни продукти на база резултатите от оценката. Министърът утвърдил списък на оценените софтуери, който се публикува в интернет. Производителите на софтуера трябва да го предоставят безплатно на определени от министъра лица за оценяване.
Чл. 28з
Министърът на здравеопазването е отговорен за изграждането и поддържането на система за управление на графиците на работа с пациенти на медицинските специалисти в лечебните заведения. Тази система е част от Националната здравноинформационна система и медицинските специалисти могат да я използват доброволно и безплатно.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за здравето регламентира задълженията на държавните и общинските органи по отношение на опазване здравето на гражданите. Те трябва да планират и провеждат политики за осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика. Общините могат да използват здравни медиатори за подпомагане на здравната профилактика, а министърът на здравеопазването определя изискванията за тяхната дейност с наредба. Освен това, юридически лица с нестопанска цел могат също да участват в дейността, при условия, определени от наредбата.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за здравето предвижда, че лечебните заведения са задължени да извършват профилактични прегледи и диспансеризация за опазване здравето и работоспособността на гражданите. Лицата с повишен здравен риск или заболявания подлежат на диспансеризация. Условията, редът и финансирането на тези дейности, както и списъкът на заболяванията, свързани с диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 31
Държавата, общините и всички юридически и физически лица трябва да осигуряват опазването на жизнената среда от вредни фактори, които могат да повлияят на здравето на човека. Освен това, те са задължени да спазват установените здравни изисквания в своята дейност.
Чл. 32
Министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на шума, замърсителите в питейните води и нейонизиращите лъчения в урбанизираните територии и обществените сгради. Той анализира факторите на жизнената среда и предлага мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите, като представя годишен доклад. Регионалните здравни инспекции наблюдават и предлагат мерки за здравето на гражданите на областно ниво. Държавните органи предоставят необходимите данни на Министерството на здравеопазването за оценка на здравния риск.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за здравето предвижда, че министърът на здравеопазването е отговорен за организирането на епидемиологични проучвания, които да установят връзката между замърсяването на околната среда и здравето на населението. Също така, Министерският съвет и/или общините трябва да приемат и финансират програми за дейности, свързани с опазването и подобряването на здравето на гражданите в райони, където е установена такава зависимост.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за здравето определя, че здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките, които имат значение за здравето на човека, се регулират чрез наредби на министъра на здравеопазването. Тези изисквания включват максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда. Допълнително, наредба на министъра на здравеопазването определя здравните изисквания за лицата, работещи в детските заведения, социалните услуги, водоснабдителните обекти и предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, както и за бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за здравето определя, че органите на държавния здравен контрол имат важна роля в експертните съвети, свързани с устройството на територията. Те съгласуват устройствени планове, участват в оценката на инвестиционни проекти и дават становища относно готовността на строежите за експлоатация, в съответствие с Закона за устройството на територията.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за здравето задължава всяко лице, което открива обект с обществено предназначение, да уведоми съответната регионална здравна инспекция не по-късно от деня на започване на дейността. Уведомлението трябва да съдържа адреса на обекта, видовете дейности, името и постоянния адрес на лицето, упражняващо дейността, а ако е търговец - и ЕИК. Уведомлението може да се подава и електронно. В срок до един месец след уведомяването, териториалните органи на държавния здравен контрол извършват проверка на спазването на здравните изисквания. Регионалните здравни инспекции поддържат публичен регистър на обектите с обществено предназначение. Аlineя 1 не се прилага за лечебни заведения, аптеки и предприятия за търговия с храни.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за здравето регламентира издаването на здравен сертификат за износ на продукти и стоки, които са от значение за здравето на човека. Сертификатът удостоверява, че тези продукти и стоки са пуснати на пазара в съответствие с националното законодателство. За издаване на сертификата заинтересованото лице подава заявление до главния държавен здравен инспектор, в което посочва необходимата информация и документация. Срокът за издаване на сертификата е до 15 работни дни, а отказът за издаване може да бъде обжалван. Сертификатът е валиден за срок от три години.
Чл. 37а
В Министерството на здравеопазването се създава публичен регистър на издадените здравни сертификати за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека. Регистърът включва информация като номер и дата на сертификата, наименования на износителя и производителя, държавата на износ и списък на изнасяните продукти. Освен това, регистърът съдържа отделен раздел за лицата, подали заявления за издаване на сертификат, с описание на приложените документи и движението на преписката.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за здравето определя действията на държавните здравни инспектори при неспазване на здравните изисквания. При установени нарушения, инспекторите дават задължителни предписания с определен срок за отстраняване. Ако предписанията не се изпълнят, директорът на регионалната здравна инспекция може да издаде заповед за спиране на експлоатацията на обекта или дейността. При непосредствена опасност, инспекторите могат незабавно да спрат експлоатацията и да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията. Директорът на инспекцията е длъжен да потвърди или отмени предписанието в срок от 48 часа. След изпълнение на предписанията, органът разрешава възстановяване на дейността.
Чл. 39
При съмнение за безопасността на стоки, свързани със здравето на човека, държавният здравен инспектор издава предписание за спиране на реализацията на тези стоки. Той взема проби за анализ в присъствието на заинтересованото лице и уведомява за резултатите в тридневен срок. Ако резултатите се оспорват, заинтересованото лице може да поиска повторно изследване в срок от три дни, което ще бъде извършено от друга регионална здравна инспекция. Резултатите от повторните изследвания не могат да се оспорват.
Чл. 40
В случай, че продуктите и стоките са ясно негодни за употреба, и заинтересованото лице не подава писмени възражения срещу заключението на държавния здравен инспектор, не се извършват лабораторни анализи и експертиза.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за здравето регламентира действията на държавния здравен инспектор при лабораторни изследвания на продукти и стоки. Ако резултатите потвърдят съответствието със здравните изисквания, инспекторът отменя предписанието за спиране на реализацията в срок от три дни. Ако резултатите покажат несъответствие, инспекторът предлага заповед за преработка, използване за други цели или унищожаване на продуктите, които не отговарят на здравните изисквания.
Чл. 42
Заповед за преработка, използване за други цели или унищожаване на продукти и стоки, свързани със здравето на човека, се издава от директора на регионалната здравна инспекция или НЦРРЗ за стойности до 100 000 лв., а за стойности над 100 000 лв. - от главния държавен здравен инспектор. След издаването на заповедта, продуктите и стоките трябва да бъдат предадени за преработка или унищожаване в срок от 7 дни, в присъствието на държавен здравен инспектор, който съставя протокол, прилаган към заповедта.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за здравето определя, че условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, необходими за държавния здравен контрол, се установяват с наредба на министъра на здравеопазването. Лабораторните изследвания, свързани с държавния здравен контрол, се финансират от регионалните здравни инспекции. При повторни лабораторни изследвания, когато се оспорват резултати, разходите за тях се поемат от лицето, което оспорва, ако първоначалните резултати бъдат потвърдени.
Чл. 44
Според Чл. 44 от Закона за здравето, физическите и юридическите лица са задължени да спазват задължителните предписания, издадени от държавните здравни инспектори, както и заповедите на органите за държавен здравен контрол. Това означава, че всички лица и организации трябва да се съобразяват с указанията на здравните власти, за да осигурят общественото здраве и безопасност.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за здравето регламентира обжалването на принудителни административни мерки. Тези мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс и подлежат на предварително изпълнение. Обжалването става по административен ред: мерките, наложени от държавен здравен инспектор, се обжалват пред директора на регионалната здравна инспекция и директора на НЦРРЗ; мерките, наложени от директора на регионалната здравна инспекция и НЦРРЗ, се обжалват пред главния държавен здравен инспектор; мерките, наложени от главния държавен здравен инспектор, се обжалват пред министъра на здравеопазването.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за здравето предвижда, че за издаване на документи и услуги от органите на държавния здравен контрол и националните центрове по обществено здраве се заплащат държавни такси. Размерът на тези такси се определя с тарифа, която се одобрява от Министерския съвет.
Чл. 47
Длъжностните лица, които извършват държавен здравен контрол, са задължени да запазват в тайна фактите и обстоятелствата, които научават в процеса на работа. Изключение от това правило се прави единствено в случаи, когато съществува заплаха за здравето и живота на гражданите.
Чл. 48
Член 48 от Закона за здравето задължава органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите държавни и общински органи, да предоставят необходимата помощ и съдействие на държавните здравни инспектори при изпълнение на техните правомощия. Това включва и взаимодействие с ръководителите на ведомства, организации, физически и юридически лица.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за здравето регламентира безопасността на козметичните продукти, предлагани на пазара. Те трябва да бъдат безопасни при нормална употреба, като се вземат предвид етикетиране, инструкции и указания от производителя. Безопасността се осигурява чрез спазване на добри производствени практики, оценка на безопасността, изисквания за досиета, проби и анализи, нотификация, ограничения на веществата, етикетиране и информация за обществеността. Всички изисквания следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 1223/2009.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за здравето определя компетентността на министъра на здравеопазването и органите на държавния здравен контрол в контекста на Регламент (ЕО) № 1223/2009. Уточнява, че Клиниката по токсикология на болница "Н. И. Пирогов" е токсикологичен център и описва условията за използване и защита на информацията, предоставена от Европейската комисия, свързана с лечебната дейност.
Чл. 51
Министърът на здравеопазването е задължен периодично да преразглежда и оценява дейността на органите на държавния здравен контрол относно контрола на козметични продукти. Тази оценка трябва да се извършва поне веднъж на 4 години, като резултатите се съобщават на другите държави членки на Европейския съюз и на Европейската комисия. Освен това, резултатите трябва да бъдат оповестени публично чрез електронни средства и, при необходимост, чрез други средства, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1223/2009.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за здравето определя, че министърът на здравеопазването е отговорен за издаването на наредби, които регламентират: 1) правилата за представяне на информация за козметични продукти, които не са предварително пакетирани или се пакетират по искане на потребителя; 2) изискванията за ефикасността на продуктите за защита от слънчевото лъчение; 3) химичните методи за проверка на състава на козметичните продукти.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за здравето предвижда мерки за ограничаване на употребата на тютюневи изделия, алкохол, наркотични вещества и диазотен оксид от лица под 18 години. Министърът на здравеопазването, заедно с държавни органи и неправителствени организации, ще осъществяват промотивни и профилактични дейности, както и ще осигурят достъп до медицинска помощ и социална защита за засегнатите. Средствата от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки ще се използват за финансиране на национални програми за ограничаване на тези вредни практики. Общините също ще приемат и осъществяват регионални програми в тази насока.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за здравето забранява продажбата на алкохолни напитки на лица под 18 години, лица в пияно състояние, както и на територията на детски градини, училища, общежития за ученици, лечебни заведения, спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.
Чл. 54а
Чл. 54а от Закона за здравето забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него на физически лица, с изключение на еднолични търговци, които продават на търговци. Продажбата е забранена на територията на детски градини, училища, общежития за ученици, лечебни заведения, спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици. В закритите обществени места продажбата е забранена, освен за медицински цели.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за здравето забранява пряката реклама на спиртни напитки. Непряката реклама на спиртни напитки, както и рекламата на вино и бира, не може да бъде насочена към лица под 18 години, да използва участници под 18 години, да свързва употребата на алкохол с физически постижения или управление на превозни средства, и да съдържа неверни твърдения относно здравословните ползи. Непряката реклама не може да се излъчва в радио и телевизионни предавания преди 22:00 часа.
Чл. 55а
Чл. 55а от Закона за здравето забранява рекламата на диазотен оксид (райски газ) в онлайн платформи, съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065. При нарушение, председателят на Комисията за защита на потребителите може да издаде заповед за премахване на рекламата.
Чл. 56
Законът забранява тютюнопушенето в закритите обществени места и в помещенията с обособени работни места. Изключение правят самостоятелни помещения на летищата, където тютюнопушенето е разрешено, но не се допуска присъствието на лица под 18 години. Тези помещения трябва да имат въздухонепроницаеми стени, плътно затварящи се врати и вентилационна инсталация. Министерският съвет ще определи изискванията за тези помещения с наредба.
Чл. 56а
Член 56а от Закона за здравето забранява тютюнопушенето на определени открити обществени места, включително около детски заведения, площадки за игра и спортни обекти по време на мероприятия. Също така, забранена е употребата на диазотен оксид (райски газ) на откритите обществени места, свързани с деца, и в закритите обществени места, освен за медицински цели и в специфични случаи. Тези изменения в закона са в сила от 05.08.2022 г. и 80 от 2023 г.
Чл. 56б
Член 56б, въведен с ДВ, бр. 42 от 2010 г., е отменен с ДВ, бр. 40 от 2012 г. и е в сила от 01.06.2012 г.
Чл. 56в
Чл. 56в от Закона за здравето е бил новоприет с ДВ, бр. 42 от 2010 г. и е влязъл в сила на 02.06.2010 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г. Членът е част от раздел V, който се отнася до надзора на заразните болести и е бил изменен с ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за здравето предвижда извършване на граничен здравен контрол за опазване на страната от разпространение на особено опасни заразни болести. Условията и редът за провеждане на този контрол се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 58
Законът предвижда задължителни имунизации за предпазване на гражданите от заразни болести. Министърът на здравеопазването има правомощия да определи с наредба кои лица подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на задължителни планови имунизации, целеви имунизации и препоръчителни имунизации. Наредбата също така определя специфичните изисквания и приложението на серуми и имуноглобулини.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за здравето регламентира действията на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка или значителен спад в имунизационното покритие. В тези случаи министърът може да разпореди задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, използване на препарати, които не са включени в имунизационния календар, и организиране на имунизационни кампании. Лечебните и здравните заведения са задължени да изпълняват тези разпореждания.
Чл. 60
Член 60 от Закона за здравето определя задълженията за регистрация, съобщаване и отчет на болните от заразни болести, контактните лица и заразоносителите. Министърът на здравеопазването е отговорен за определяне на болестите, реда за регистрация и мерките при биотероризъм или нови заразни болести. Също така, той определя организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, условията за диагностика и контрол на отделни заразни болести, както и реда за изследване и съобщаване на заразеност с ХИВ. Допълнително, редът за съобщаване на хранителни заболявания и епидемиологичните проучвания се определя с наредба на министъра.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за здравето определя условията за задължителна изолация и карантина на лица, свързани с определени заразни болести. Лицата, болни от или заразоносители на специфични заболявания, подлежат на задължителна изолация, а контактните с тях лица на задължителна карантина. Министърът на здравеопазването може да разпореди изолация и карантина и за други заразни болести, в зависимост от епидемичния риск. Изолацията и карантината се извършват с предписания от регионалните здравни инспекции, а сроковете им се определят от министъра. Лицата не могат да отказват изследвания за установяване на носителство на заразна болест. Предписанията подлежат на обжалване и условията за тяхното изпълнение се определят с наредба.
Чл. 61а
Чл. 61а от Закона за здравето определя процедурата за задължителна изолация на лица, болни от или заразоносители на заразни болести. Изолацията може да се извършва в лечебно заведение с предписание от директора на регионалната здравна инспекция, предложено от лекуващия лекар. Министърът на здравеопазването утвърдител образец на предписанието, което подлежи на предварително изпълнение и обжалване. Условията за изолация и оценка на епидемичния риск ще бъдат определени с наредба.
Чл. 62
Физическите и юридическите лица, които извършват дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, са задължени да уведомят Министерството на здравеопазването не по-късно от деня на започването на дейността. Условията и редът за извършване на тези дейности се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за здравето регламентира обявяването на извънредна епидемична обстановка при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от заразна болест. Такова обявяване става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, след оценка от главния държавен здравен инспектор. Извънредната обстановка може да включва временни противоепидемични мерки, които се прилагат за територията на страната или за отделни области, и включват забрани и ограничения, свързани с общественото здраве. Заповедите за мерките подлежат на обжалване, а лечебните заведения са задължени да ги спазват.
Чл. 63а
Чл. 63а от Закона за здравето регламентира правомощията на министъра на здравеопазването и директорите на регионалните здравни инспекции при епидемично разпространение на заразни болести. Министърът може да въвежда противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор, а директорите на регионалните инспекции могат да вземат мерки за конкретни области, общини или населени места. Заповедите подлежат на обжалване и са общи административни актове, които се публикуват онлайн и подлежат на предварително изпълнение. Забраната за влизане на граждани от чужди държави не е допустима.
Чл. 63б
Чл. 63б от Закона за здравето предвижда, че при кризисни ситуации, включително масово навлизане на чужденци, търсещи закрила, министърът на здравеопазването може да разпореди мерки за опазване на общественото здраве. Тези мерки се координират от главния държавен здравен инспектор и се изпълняват от регионалните здравни инспекции, с финансиране от държавния бюджет.
Чл. 63в
Чл. 63в от Закона за здравето задължава държавните и общинските органи, както и физическите и юридическите лица, да оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол при опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести.
Чл. 63г
Областните управители са отговорни за организиране и координиране на изпълнението и контрола на противоепидемични мерки, определени в съответните членове на закона. Те имат правомощия да разпореждат действия на местната администрация и други органи в областта за реализиране на тези мерки.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за здравето регламентира защитата на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения, като се спазват принципите на радиационна защита. Защитата включва контрол на факторите на работната среда, медицинско наблюдение на работещите с източници на йонизиращи лъчения, дозиметричен контрол, оценка на радиационния риск за населението, медицинско наблюдение при медицински изследвания и осигуряване на медицинска помощ при радиационни аварии. Медицинското наблюдение се извършва от квалифицирани лекари и може да бъде обжалвано пред комисия за медицинска пригодност.
Чл. 65
Министърът на здравеопазването е отговорен за определяне на условията и реда за медицинско осигуряване и защита на лицата при радиационни аварии, медицинско облъчване и работа с йонизиращи лъчения. Включва изисквания за индивидуален дозиметричен контрол, здравни норми и защита при хронично облъчване. Осигурява радиационна защита при работа с източници на йонизиращи лъчения за медицински цели.
Чл. 65а
Дейностите по изпитване качеството на медицинската радиологична апаратура се извършват от юридически лица или еднолични търговци, вписани в регистъра. Те назначават лица с квалификация "Медицинска радиологична физика" и минимум 5 години опит, освен ако самите те притежават необходимата квалификация. За вписване в регистъра се подава заявление с необходимите документи. Министърът на здравеопазването разглежда заявлението и може да извърши вписване или отказ. При нередовности, срокът за разглеждане спира до отстраняването им.
Чл. 65б
Министърът на здравеопазването или упълномощено лице може да откаже вписване в регистъра, ако: 1. са предоставени неверни данни или документи; 2. лицето, което ще извършва изпитване на медицинската радиологична апаратура, не отговаря на изискванията; 3. предоставените данни или документи не съответстват на установените изисквания.
Чл. 65в
В Министерството на здравеопазването се създава публичен регистър на лицата, получили удостоверение за регистрация за извършване на дейности по изпитване качеството на медицинската радиологична апаратура. Регистърът включва номер и дата на удостоверението, данни за юридическите лица или еднолични търговци, както и информация за подадените заявления и приложените документи. Министърът може да заличи лица от регистъра при определени условия, като искане от лицето, прекратяване на юридическото лице, предоставяне на неверни данни и др. Лицата, вписани в регистъра, са длъжни да уведомяват Министерството за промени в обстоятелствата в срок от 7 дни.
Чл. 65г.
Актовете, издадени по чл. 65б и чл. 65в, ал. 4 от Закона за здравето, могат да бъдат обжалвани пред съответния административен съд. Процедурата за обжалване се извършва съгласно правилата на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за здравето регламентира условията, при които е допустимо медицинското облъчване с източници на йонизиращи лъчения. То е разрешено за диагностика или лечение на пациенти, здравен скрининг и медицински изследователски програми с доброволци. Също така, се допуска облъчване на лица, които оказват помощ на пациенти, но не е тяхно професионално задължение. Медицинското облъчване трябва да се предписва и извършва от квалифицирани лекари, а облъчването на деца и случаи с високи дози изисква специалисти с допълнително обучение. Пациентите имат правото да откажат облъчване по всяко време.
Чл. 67
Член 67 от Закона за здравето регламентира извършването на образни изследвания с йонизиращи лъчения за немедицински цели, при спазване на принципа за обоснованост на облъчването. Определят се условията и редът за провеждането им с наредба на съответните министри.
Чл. 68
Член 68 от Закона за здравето регламентира условията, при които се извършва медицинско облъчване с йонизиращи лъчения на бременни жени. Облъчването е забранено, освен в случаи на сериозна опасност за живота или здравето на жената. При жени в репродуктивна възраст, медицинските специалисти трябва да проверят за бременност. В спешни случаи, когато не може да се изключи възможността за бременност, трябва да се вземат мерки за защита на бременната и плода. Облъчването на кърмачки е разрешено само при сериозна опасност за живота или здравето им.
Чл. 69
Когато пациент, получаващ лечение или диагностика с радиоактивни вещества, е в домашни условия, медицинският специалист е задължен да предостави писмена инструкция за ограничаване на облъчването на членовете на семейството или на лицата, които се грижат за него. В случай, че пациентът е малолетен или под пълно запрещение, инструкцията се предоставя на родителя или настойника. При непълнолетни или с ограничено запрещение, инструкцията се дава на родителя или попечителя.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за здравето предвижда, че при радиационна авария органите на държавния здравен контрол могат да разрешат извършването на дейности от доброволци с цел спасяване на човешки живот или предотвратяване на по-голямо облъчване. Максималната ефективна доза за едно лице не трябва да надвишава 50 милисиверта за една година и 200 милисиверта общо за 10 години. Освен това, лицата, които участват в тези дейности, подлежат на незабавно медицинско изследване и наблюдение.
Чл. 71
Министерството на здравеопазването е отговорно за създаването и поддържането на регистър на лица, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения. Условията и редът за регистрация и обработка на данните ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за здравето задължава физическите и юридическите лица, които работят с източници на йонизиращи лъчения, да спазват определени изисквания. Те трябва да допускат персонал от външни организации само след представяне на медицинско заключение за годността им, да извършват радиационен мониторинг и да осигурят медицинско наблюдение на работниците. Също така, те са длъжни да уведомяват Министерството на здравеопазването за всякакви отклонения, които могат да предизвикат облъчване на гражданите. Държавните органи, които следят радиационните параметри, предоставят данни на министъра за оценка на здравния риск. Резултатите от мониторинга и уведомленията могат да се подават електронно с квалифициран електронен подпис.
Чл. 73
Дейностите по разрушаване или отстраняване на азбест и азбестосъдържащи материали изискват разрешение от директора на регионалната здравна инспекция. За получаване на разрешение се подава заявление, план за работа, списък на ангажираните работници и удостоверение за обучение. Планът трябва да съдържа информация за вида и продължителността на дейностите, мястото на изпълнение, методите на работа, личните предпазни средства, мерките за опазване на околната среда и доказване на липсата на риск след приключване на дейностите. Обучението на работниците се извършва по ред, определен от наредба. Разрешение не е необходимо при аварийно-спасителни дейности.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за здравето регламентира процедурата за издаване на разрешение за разрушаване или отстраняване на азбест и азбестосъдържащи материали. В тридневен срок след подаване на заявлението, директорът на регионалната здравна инспекция изпраща документите за становище до регионалната инспекция по околната среда и водите. Регионалната инспекция трябва да даде становище в 14-дневен срок, а при липса на отговор, документите се смятат за съгласувани. Директорът уведомява заявителя за препоръките и той трябва да представи коригирания план в срок до един месец. Разрешението се издава в срок от 5 дни след получаване на положително становище или коригиран план. При неизпълнение на препоръките, директорът може да откаже издаването на разрешение.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за здравето определя курортните ресурси, които включват минерални води, лечебни пелоиди, крайбрежни плажни ивици и морска вода с благоприятни биоклиматични условия. Лечебните пелоиди включват различни видове кал. За ползването на минерални води за различни цели, министърът на здравеопазването издава балнеологична оценка, удостоверяваща състава и свойствата на водата. Оценката се издава по предложение на директора на басейнова дирекция или кмета на общината и се базира на анализи на хидрогеоложките условия и характеристиките на водата. Валидността на оценката е 10 години, с възможност за подновяване.
Чл. 76
Урбанизираните територии с обявени курортни ресурси и възможности за изграждане на обекти за профилактика, лечение, рехабилитация, отдих и туризъм се обявяват за курорт. Процедурата по обявяване се извършва по предложение на министъра на здравеопазването и се одобрява с решение на Министерския съвет, което се публикува в "Държавен вестник".
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за здравето определя, че министърът на здравеопазването, заедно с други министри, ще изготвят наредби относно обявяването, използването и опазването на курортните ресурси и класификацията на курортите. Също така, ще се утвърдят експлоатационни запаси и използването на лечебните калонаходища. Някои от предишните точки в закона са отменени.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за здравето предвижда, че лечебните заведения имат приоритетно право да ползват минерални води и лечебна кал в своята лечебна дейност. Това важи и в случаи, когато тези ресурси се отдават по реда на Закона за концесиите. Член 78, алинея 2 е отменен.
Чл. 78а
Чл. 78а от Закона за здравето предвижда мерки за опазване на живота и здравето на хората чрез обезопасяване на водни площи и басейни за обществено ползване, както и организиране на водноспасителна дейност. Изискванията за водноспасителната дейност и обезопасяването се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за здравето определя, че медицинската помощ в България трябва да се осъществява чрез утвърдени методи и технологии от медицинската наука и практика. Освен това, същото изискване важи и за медицинските дейности, предоставяни на български граждани в чужбина, съгласно чл. 82, ал. 1а.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за здравето определя, че качеството на медицинската помощ се основава на утвърдени медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика. Тези стандарти и правила се приемат по реда на съответните закони за лечебните заведения и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Чл. 81
Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която се осъществява при спазване на принципите на своевременност, качество, равнопоставеност, сътрудничество и зачитане правата на пациента. Особено внимание се обръща на деца, бременни жени и майки на деца до 1 година. Условията за осъществяване на това право се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за здравето определя медицинските услуги, които се предоставят извън задължителното здравно осигуряване, включително спешна помощ, интензивно лечение на здравно неосигурени лица, профилактични прегледи, психиатрична помощ, осигуряване на кръв и органи, лечение на инфекциозни заболявания и други. Българските граждани имат право на заплащане за медицински услуги в страната или чужбина, при определени условия. Децата в лечебни заведения получават безплатни медико-социални грижи. Финансирането на тези дейности се осъществява от държавния и общинските бюджети, а условията за заплащане се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 82а
Чл. 82а от Закона за здравето позволява на общините да използват собствени приходи за подпомагане на дейности, свързани с профилактика и лечение на социално слаби, безработни и други лица, които имат постоянен адрес в съответната община. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 82б
Лечебните заведения за болнична помощ са задължени да предоставят на пациентите необходимите медицински изделия за лечението им. Тези изделия се осигуряват чрез болничните аптеки на съответните заведения. В случай, че медицинските изделия не се покриват от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентите са длъжни да заплатят цената, на която лечебното заведение е закупило изделията.
Чл. 83
Член 83 от Закона за здравето урежда правото на чужденците, които пребивават в България, на достъп до медицинска помощ. Чужденците с дългосрочно или постоянно пребиваване, бежанци и лица с хуманитарен статут имат равни права с българските граждани. Чужденците с временна закрила също получават медицинска помощ, с изключение на случаи, свързани с координацията на социалната сигурност. Чуждестранните студенти и докторанти също се ползват с медицинска помощ при същите условия. Краткосрочно пребиваващите чужденци заплащат за медицинските услуги, а за тях е задължително да имат здравна осигуровка. Има специфични изключения за правила, свързани с координацията на системите за социална сигурност.
Чл. 83а
Чл. 83а от Закона за здравето определя условията за предоставяне на здравно обслужване на граждани на други държави - членки на Европейския съюз в България. Според чл. 1, на тези лица се прилагат утвърдените медицински стандарти и правила, които важат и за българските граждани. Чл. 2 посочва, че тези лица заплащат за предоставеното здравно обслужване и получават подробен финансов отчет. Чл. 3 забранява на лечебните заведения да определят различни цени за здравни услуги за граждани на ЕС в сравнение с българските граждани.
Чл. 84
Според чл. 84 от Закона за здравето, пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Регистрацията на лице като пациент изисква информирано съгласие, освен в предвидените от закона изключения.
Чл. 85
На пациента се осигурява здравна помощ без дискриминация на основание възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, материално положение, увреждане и вид или причина на заболяването.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за здравето описва правата на пациентите, които включват: зачитане на личните права, достъп до качествена здравна помощ, правото на второ медицинско становище, защита на личните данни, равноправно възнаграждение, достъп до информация за здравословното състояние и лечение, както и право на профилактика и рехабилитация. При хоспитализация, пациентът има право на посещения от личния лекар, осигуряване на медицински изделия, право да приема или отказва посетители и достъп до информация за цените на медицинските услуги. Всички права трябва да се упражняват в съответствие с правилника на лечебното заведение.
Чл. 86а
Създава се Обществен съвет по правата на пациента към министъра на здравеопазването, състоящ се от представители на организации за защита правата на пациентите, хора с увреждания и различни министерства и съюзи. Съветът е консултативен орган, който наблюдава и анализира дейностите, свързани с правата на пациента, изготвя ежегоден доклад, анализира прилагането на нормативната уредба и обсъжда проекти на нормативни актове. Организацията и дейността му се уреждат с правилник, одобрен от министъра на здравеопазването.
Чл. 86б
Чл. 86б от Закона за здравето определя условията, при които организации могат да бъдат признати за представителни за защита правата на пациентите. Те трябва да защитават правата на всички пациенти, да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел и да имат национално представителство с областни структури. В управителните им органи не могат да участват служители на държавни органи, НЗОК или производители на медицински продукти. Министерството на здравеопазването и други органи оказват съдействие на тези сдружения, които имат право на информация за проекти на нормативни актове и да информират за нарушения на правата на пациентите. Организациите могат да участват в консултативни органи и работни групи.
Чл. 86в
Чл. 86в от Закона за здравето регламентира признаването на организациите за защита правата на пациентите като представителни. Признаването става по искане до министъра на здравеопазването и е подчинено на определени критерии и ред, установени в наредба. Отказът за признаване може да бъде обжалван в административен съд. Организациите трябва да удостоверяват представителността си на всеки три години. Министърът има право да извършва проверки за съответствие с изискванията и да отнема представителността, като и тези заповеди могат да бъдат обжалвани.
Чл. 87
Медицинските дейности изискват информирано съгласие от пациента. За непълнолетни или лица под ограничено запрещение е необходимо съгласие от родител или попечител, освен при здравни консултации и профилактични прегледи на лица над 16 години. При малолетни или недееспособни, съгласието се изразява от родител или настойник, освен в определени случаи. При непълнолетни, настанени извън семейството, съгласието може да бъде дадено от лицето, което се грижи за тях, след становище на социалните служби. При лица с психични разстройства, съгласието се изразява от определени лица по закон.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за здравето определя задължението на лекуващия лекар да информира пациента (или неговите представители) относно диагнозата, целите и естеството на лечението, алтернативите, потенциалните рискове и вероятността за успех. Информацията трябва да бъде предоставена своевременно и в подходяща форма, за да осигури свобода на избора на лечение.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за здравето предвижда, че при хирургични интервенции и инвазивни методи, които увеличават риска за пациента, информацията и информираното съгласие трябва да се предоставят в писмена форма. В случаи на непосредствена заплаха за живота, интервенции могат да се проведат без писмено съгласие, ако пациентът не е в състояние да изрази такова или ако не е възможно да се получи съгласие от законен представител. За лица с психични разстройства, интервенции могат да се извършват само след разрешение от комисия по медицинска етика и съгласие на законните им представители.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за здравето урежда правото на пациента или упълномощено лице да откаже медицинска помощ по всяко време. Отказът трябва да бъде удостоверен в медицинската документация, а ако лицето не може да удостовери отказа, това се прави от лекуващия лекар и свидетел. В случай на отказ и застрашен живот, ръководителят на лечебното заведение може да предприеме животоспасяващи мерки. Пациентът има право да оттегли отказа си по всяко време, без медицинските специалисти да носят отговорност за забавяне на лечението.
Чл. 91
Според Чл. 91 от Закона за здравето, медицинска помощ може да се предоставя против волята на пациента само в конкретни случаи, които са определени със закон. Това означава, че в нормални обстоятелства пациентът трябва да даде съгласие за медицинска интервенция, освен ако не настъпят извънредни ситуации, предвидени от законодателството.
Чл. 92
Лекуващият лекар е задължен да информира пациента за здравословното му състояние, необходимостта от лечение, заболяването и неговата прогноза, планираните медицински дейности и рисковете, както и за алтернативите на диагностиката и терапията. Пациентът може да откаже информация за прогнозата и рисковете, освен ако здравето му застрашава други. Решението за отказ се записва в медицинската документация. Пациентът може да упълномощи друго лице да бъде информирано вместо него.
Чл. 93
Законът за здравето дава право на пациента или упълномощено от него лице да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушения на правата му или при спорове, свързани с медицинското обслужване. Регионалната здравна инспекция е задължена да извърши проверка в срок от 7 дни. При установяване на административно нарушение, се съставя акт и се издава наказателно постановление. При нарушения, свързани с лекарски съюзи или здравно осигуряване, жалбата се изпраща на съответните институции. Пациентът трябва да бъде уведомлен за резултатите от проверката в срок от 3 дни.
Чл. 94
Пациентът е задължен да се грижи за собственото си здраве, да не уврежда здравето на другите, да съдейства на медицинските специалисти в процеса на лечение и да спазва установения ред в лечебните заведения.
Чл. 95
Според чл. 95 от Закона за здравето, пациентите с нелечими заболявания, които имат неблагоприятна прогноза, имат право на палиативни медицински грижи. Основната цел на тези грижи е да се поддържа качеството на живот на пациента, като се намаляват или премахват непосредствените прояви на заболяването, както и неблагоприятните психологични и социални ефекти, които то може да предизвика.
Чл. 96
Палиативните медицински грижи включват медицинско наблюдение, здравни грижи за обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта, както и морална подкрепа на пациента и неговите близки. Те се оказват от личния лекар, лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, както и от хосписи. Изискванията за тяхното оказване се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 97
На територията на Република България евтаназията не се прилага.
Чл. 98
На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на близките. Патологоанатомична аутопсия се извършва и при смърт на дете, настанено извън семейството. При смърт извън лечебно заведение, аутопсия може да се извърши по искане на лекаря или близките. Близките могат да поискат освобождаване от аутопсия, а ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за това. Аутопсия не се извършва, ако трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза.
Чл. 99
Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Спешно състояние се определя като остро или внезапно възникнала промяна в здравето, която изисква незабавна медицинска помощ. Целта на медицинската помощ при спешни състояния е да предотврати смърт, тежки или необратими увреждания на жизненоважни органи и системи, както и усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.
Чл. 100
Член 100 от Закона за здравето определя задълженията на лицата и лечебните заведения в случай на инцидент. Всеки, който е на мястото на инцидента, трябва да информира най-близкия център за спешна медицинска помощ, лечебно заведение или полицейско управление. Лечебните заведения са задължени да предоставят необходимата медицинска помощ на пациенти в спешно състояние, независимо от техния статус. При невъзможност за предоставяне на необходимите услуги, пациентът се настанява в най-близкото подходящо заведение. При пренастаняване се предават медицинските документи, а транспортирането на пациенти е забранено, ако то носи неоправдан риск за здравето им.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за здравето урежда медицинската експертиза, необходима за установяване на временна неработоспособност, вида и степента на увреждане на деца до 16 години и на лица с пенсия, както и за потвърждаване на професионални болести. Медицинската експертиза се организира от министъра на здравеопазването и регионалната здравна инспекция. При оценка на временната неработоспособност се взема предвид и възможността за явяване пред разследващи и съдебни органи. Видът и степента на увреждане се определят в проценти, а за лица с пенсия увреждането се определя пожизнено, с възможност за преосвидетелстване. Правилата и критерии за медицинската експертиза се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 101а
Чл. 101а от Закона за здравето определя сроковете за решения относно степента на трайно намалена работоспособност в зависимост от характера на увреждането и възможностите за възстановяване. При дефинитивни състояния, където няма шанс за възстановяване, решението е пожизнено. При множествени увреждания, срокът се определя според спецификите на всяко увреждане.
Чл. 101б
Чл. 101б от Закона за здравето регламентира процедурата за уведомяване на лицата относно необходимостта от редовно преосвидетелстване. Регионалната здравна инспекция е задължена да уведомява лицата не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока на експертното решение. Ако лицата подадат заявление за преосвидетелстване до 3 месеца преди изтичането на срока и не е установена степента на увреждане, валидността на предишното експертно решение се удължава. Информация за забавяне на медицинската експертиза се изпраща до съответните органи. Лицата, които не се явят на преглед, ще имат прекратени правата, произтичащи от експертното решение.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за здравето предвижда създаването на Национален съвет по медицинска експертиза към Министерския съвет. Съветът има за задача да разработва становища по националната здравна политика, да координира дейностите между държавните органи, да анализира информация за медицинската експертиза, да предлага изменения на нормативни актове и да разработва методики за финансиране и контрол на медицинската експертиза. Съставът на съвета включва ключови министри и управители на институции, а устройството и дейността му се уреждат с правилник на Министерския съвет.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за здравето урежда медицинската експертиза, която включва оценка на временната неработоспособност, вида и степента на увреждане, както и трайно намалената работоспособност. Освидетелстването за неработоспособност се извършва от лекуващи лекари, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, и се удостоверява с медицинско удостоверение. Експертизата на уврежданията при деца до 16 години включва специалист по детски болести. Срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението или жалбата.
Чл. 103а
Чл. 103а от Закона за здравето предвижда, че органите на медицинската експертиза са задължени да представят на Националния осигурителен институт информация относно издадените болнични листове и решенията по тяхното обжалване. Процедурата за това представяне се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 104
Член 104 от Закона за здравето установява реда за разкриване и закриване на лекарските консултативни комисии (ЛКК) в лечебни заведения. Те се разкриват със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции по предложение на ръководителя на лечебното заведение. В университетските болници и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съставите на ЛКК се определят от ръководителя на съответното заведение. ЛКК могат да бъдат общи или специализирани и трябва да включват минимум двама постоянни членове, един от които е председател с призната специалност.
Чл. 104а
Член 104а е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 41 от 2009 г. и влиза в сила на 01.07.2009 г. Тази разпоредба е изменяна с ДВ, бр. 98 от 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2011 г., но по-късно е отменена с ДВ, бр. 40 от 2012 г.
Чл. 105
Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на регионалните здравни инспекции в съгласие с министъра на здравеопазването. Те са свързани с държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, психично здраве, кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. Комисиите са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити.
Чл. 106
Чл. 106 определя условията за участие на лекари в съставите на ТЕЛК и НЕЛК, като изисква те да имат призната специалност и минимум 5 години трудов стаж. Лекарите не могат да участват в експертизи, ако имат конфликт на интереси, например, ако са участвали в изготвянето на обжалваното решение или са роднини на освидетелстваното лице. Лекарите и освидетелстваните лица могат да искат отстраняване на лекар при наличие на конфликт. Искането за отстраняване се разглежда в тридневен срок, а при основателно искане се включва резервен член в експертизата. Исканията могат да се подават и електронно.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за здравето предвижда, че директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването за осъществяване дейността на ТЕЛК. В допълнение, високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с медицинската експертиза на работоспособността, се финансират от НЗОК по искане на ТЕЛК и НЕЛК, в рамките на годишния бюджет.
Чл. 108
Законът за здравето предвижда, че регистрацията, обработката и съхраняването на здравна информация за лицата, освидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК, се извършва от регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), които са част от регионалната здравна инспекция. Медицинската документация на тези лица се съхранява 40 години, докато на останалите лица - 5 години. Решенията на ТЕЛК и НЕЛК се изпращат електронно в Националния център за здравна информация и в Агенцията за хората с увреждания.
Чл. 108а
Националната експертна лекарска комисия създава и поддържа информационна база данни за лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК, която включва различни медицински документи и данни, свързани с оценката на трайно намалената работоспособност и увреждания. Базата данни служи за събиране, обработване и анализ на информацията, необходима за медицинска експертиза, рехабилитация и оценка на здравния статус на населението. Достъп до данните имат редица държавни органи, както и самите освидетелствани лица и техните представители.
Чл. 109
Член 109 от Закона за здравето предвижда, че устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза, както и на Регионалните комисии по медицинска експертиза (РКМЕ), се определят с правилник, издаден от Министерския съвет.
Чл. 110
Контролът върху медицинската експертиза в България се осъществява от няколко органа, включително Националния съвет по медицинска експертиза, министри на здравеопазването и труда и социалната политика, НЗОК, НОИ, регионалните съвети и регионалните здравни инспекции.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за здравето предвижда създаването на регионален съвет от директора на регионалната здравна инспекция за контрол на актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност. Съветът включва представители на различни институции и извършва проверки на решенията за временна неработоспособност, анализира дейностите на лекуващите лекари и ТЕЛК, и може да извършва проверки по искане на заинтересовани лица. При установяване на нарушения, съветът уведомява висшестоящите органи и заинтересованите страни.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за здравето регламентира реда за обжалване на решения от различни медицински органи. Обжалванията могат да се правят в 14-дневен срок от получаване на решението, като заинтересованите лица могат да обжалват пред различни инстанции в зависимост от издаденото решение. Важно е, че обжалването не спира изпълнението на експертното решение за трайно намалена работоспособност, а лицата ползват правата си по него, дори и при обжалване. Сроковете за обжалване и правата на заинтересованите лица са подробно описани в текста.
Чл. 112а
Чл. 112а от Закона за здравето определя, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК се съобщават на заинтересованите организации по електронен път, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и Закона за електронното управление. Освидетелстваните лица и осигурителите също получават уведомления с писмо с известие за доставяне или по електронен път.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за здравето описва правомощията на органите на медицинската експертиза. Те могат да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящи органи и да връщат решения за корекция на грешки в срок от три месеца. Ръководителят на НЕЛК също може да разпореди преразглеждане на решения в същия срок. Решенията, които не са обжалвани или за които е изчерпан редът за обжалване, са задължителни за всички лица и организации в страната.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за здравето определя, че управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването и други ключови фигури, включително главния държавен здравен инспектор и директорите на здравните инспекции. В допълнение, органите по чл. 114, ал. 1 работят в сътрудничество с централната и местната власт, Министерството на вътрешните работи, неправителствени организации и Българския Червен кръст.
Чл. 115
Министърът на здравеопазването разработва планове за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, които се утвърдиха от Министерския съвет. На базата на тези планове, органите по чл. 114, ал. 1 създават условия за медицинска сортировка и лечение на пострадалите, формират екипи за медицинска помощ, осигуряват защитата на болните и персонала, организират противоепидемични дейности и формират запаси за ресурсно осигуряване. Финансовото осигуряване на здравната помощ в тези ситуации се осъществява от държавния бюджет.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за здравето предвижда създаването на съвет за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на регионалната здравна инспекция. Този съвет е отговорен за осъществяване на медицинското осигуряване в критични ситуации и включва представители на различни здравни и административни структури. Съветът приема регионални планове за действие и програми за обучение на медицинските екипи.
Чл. 116а
Член 116а от Закона за здравето е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 41 от 2009 г. и влиза в сила на 02.06.2009 г. Този член е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2018 г., с влизане в сила от 01.04.2019 г.
Чл. 116б
Член 116б от Закона за здравето е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 102 от 2018 година, и влиза в сила на 1 април 2019 година.
Чл. 116в
Чл. 116в от Закона за здравето е бил въведен с изменения през 2009 г. и е отменен през 2018 г. Той е влязъл в сила на 02.06.2009 г. и е изменен на 01.01.2010 г., но впоследствие е отмянен на 01.04.2019 г. с последващите изменения в закона.
Чл. 116г.
Член 116г. от Закона за здравето, който е бил въведен с изменение в Държавен вестник, брой 41 от 2009 г. и е влязъл в сила на 02.06.2009 г., беше отменен с изменение в Държавен вестник, брой 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.
Чл. 116д
Член 116д от Закона за здравето е нов, приет с ДВ, бр. 41 от 2009 г., и е в сила от 02.06.2009 г. Той обаче е отменен с ДВ, бр. 102 от 2018 г., и е в сила от 01.04.2019 г.
Чл. 116е
Чл. 116е от Закона за здравето, който е в сила от 02.06.2009 г. и е отменен на 01.04.2019 г., се отнася до здравната закрила на определени групи от населението, като акцентът е поставен върху здравната закрила на децата. Този член е част от глава четвърта от закона, която се фокусира върху различни аспекти на здравната защита на уязвими групи.
Чл. 117
Държавата, общините, юридическите и физическите лица имат задължението да създават условия, които да осигурят здравословна жизнена среда, както и нормално физическо и психическо развитие на децата.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за здравето предвижда създаването на детски ясли и детски кухни с цел подпомагане на семействата при отглеждане на деца до тригодишна възраст и осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Детските ясли осигуряват отглеждане и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст, а детските кухни приготвят и предоставят храна за същата възрастова група. Изискванията за устройството и дейността на тези структури, както и нормите за здравословно хранене, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за здравето регламентира създаването, преобразуването и закриването на детските ясли и детските кухни от общини и физически или юридически лица. Общинските ясли и кухни се управляват от кмета с решение на общинския съвет и съгласие на регионалната здравна инспекция. Издръжката на децата се финансира от общинския бюджет. Родителите заплащат такси за детска храна, определени от общинския съвет. Държавата предоставя средства на родителите на деца до тригодишна възраст, които не са приети в ясла поради липса на места. Размерът на средствата не може да надвишава средния месечен разход за дете в предучилищно образование, а условията за изплащането им ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 120
Здравните кабинети в детските градини и училищата осъществяват медицинско обслужване, включително оказване на първа помощ, подпомагане на деца с хронични заболявания, промоция и превенция на здравето, организиране на дейности за предотвратяване на заразни заболявания, участие в подготовка на спортни и отдихни мероприятия, провеждане на здравно образование и съгласуване на учебното разписание. Дейностите се извършват от квалифицирани медицински специалисти и се финансират от общинските бюджети или от собствениците на частни заведения. Контролът върху дейността на кабинета се осъществява от регионалната здравна инспекция.
Чл. 121
Специалистите от здравните кабинети имат задължение да уведомят родителите, настойниците или попечителите, както и общопрактикуващия лекар на детето при новооткрито заболяване или отклонение в развитието на детето.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за здравето предвижда обучение на учениците по важни теми, свързани със здравето, включително лична хигиена, здравословно хранене, здравословен начин на живот, предпазване от инфекциозни болести, рискове от употреба на тютюневи изделия, алкохол и наркотични вещества, сексуално поведение и първа помощ. Обучението на лекторите по тези теми се организира от министъра на образованието в сътрудничество с министъра на здравеопазването. Освен това, училищните настоятелства трябва да организират мероприятия за информираност на родителите относно детското здраве.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за здравето предвижда, че за осигуряване на профилактична медицинска и дентална помощ на деца и ученици в различни учебни и социални заведения, веднъж годишно се изискват документи за проведени прегледи или се извършват профилактични прегледи. Условията и редът за тези прегледи се определят с наредба на министъра на здравеопазването, а дейностите се финансират от НЗОК.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за здравето отменя предходната разпоредба (параграф 1) и изменя параграф 2. Според новите разпоредби, денталното лечение на деца, настанени в институции, които са под управлението на Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и социалните услуги, ще се заплаща от съответните ведомства, а не от Националния рамков договор.
Чл. 125
Заведенията, отговарящи на чл. 123, ал. 1 от Закона за здравето, имат право да сключват договори с лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, за да осигурят допълнително или специализирано медицинско обслужване на децата.
Чл. 125а
Чл. 125а от Закона за здравето задължава медицинските специалисти да уведомяват дирекция "Социално подпомагане" за всяко дете, родено в лечебно заведение, при наличие на риск от изоставяне. Това включва случаи, когато майката няма документ за самоличност, е самотна, е многодетна или страда от сериозни заболявания. Освен това, те трябва да уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и социалните служби за деца, жертви на насилие, които постъпват в лечебни заведения или здравни кабинети.
Чл. 125б
Член 125б от Закона за здравето е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 72 от 2015 г. и е отменен с ДВ, брой 24 от 2019 г., като е влязъл в сила от 01.07.2020 г. Промените относно влизането в сила са обявени в ДВ, брой 101 от 2019 г.
Чл. 125в
Член 125в от Закона за здравето е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 72 от 2015 г. и е отменена с ДВ, бр. 24 от 2019 г. Влизането в сила на отменянето е на 01.07.2020 г., а измененията относно влизането в сила са публикувани в ДВ, бр. 101 от 2019 г.
Чл. 125г.
Чл. 125г. от Закона за здравето е отменен с ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г. Преди това, членът е бил нов, добавен с ДВ, бр. 72 от 2015 г. и е бил свързан с темата за репродуктивното здраве.
Чл. 126
Държавата осигурява здравна защита на репродуктивното здраве чрез промоция, консултации, достъп до специализирана помощ, профилактика и лечение на безплодието, информация за предавани по полов път болести и диспансерно наблюдение на злокачествени заболявания на репродуктивната система. Всеки има право на информация и свобода на решение относно своето репродуктивно здраве.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за здравето гарантира правото на всяка жена на достъп до здравни дейности, които осигуряват оптимално здравословно състояние на жената и плода от момента на бременността до 42-ия ден след раждането. Здравните дейности включват промоция на здравето, профилактика на аборти и преждевременни раждания, обучение по грижи за новороденото, активно медицинско наблюдение, пренатална диагностика, осигуряване на оптимална жизнена среда, диспансерно наблюдение, свободен достъп до специализирана помощ и право на избор на лечебно заведение за раждане.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за здравето предвижда, че условията и редът за извършване на изкуствен аборт, както и критериите за жизнеспособност на плода, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Същата наредба уточнява и задълженията на медицинските специалисти при съмнение за неправомерно извършен аборт. Освен това, трайно отнемане на способността за репродукция също се извършва при условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 129
Асистираната репродукция е процедура, която се използва в случаите, когато мъжът или жената имат здравословни проблеми, пречещи на естественото осъществяване на репродуктивните им функции.
Чл. 130
Асистираната репродукция може да се извършва само след получаване на писмено информирано съгласие от желаещите да създадат потомство и след провеждане на медицински изследвания, които гарантират здравето на потомството. Дейностите по асистираната репродукция включват оплождане на яйцеклетки, вземане и обработка на репродуктивни клетки и трансплантация на яйцеклетки между жени. За донорството на яйцеклетки се изисква писмено съгласие, удостоверено от нотариус, и установяване на здравословното състояние на донора. Лечебните заведения са задължени да изготвят ежегоден отчет за дейностите, а материални облаги за донорите са забранени.
Чл. 131
Асистираната репродукция, както и управлението на човешки яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, се извършва от специализирани лечебни заведения, които имат разрешение или регистрация за тези дейности. Министърът на здравеопазването може да спре дейностите по асистирана репродукция за срок до 6 месеца, ако не се спазват медицинските стандарти. При продължаващи нарушения, могат да се отнемат разрешения, регистрации или удостоверения. Заповедите на министъра подлежат на обжалване. Лечебните заведения са отговорни за медицинските дейности, свързани с асистираната репродукция, и за контрола на здравословното състояние на пациентите. Условията за работа с биологичен материал се определят с наредба на министъра.
Чл. 131а
Чл. 131а от Закона за здравето определя правомощията на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" в контекста на асистираната репродукция. Агенцията регистрира и анализира информация за донори и реципиенти, контролира качеството и безопасността на процедурите, изготвя отчети за Европейската комисия, участва в разработването на национални стратегии и създава публичен и служебен регистър. Данните от публичния регистър са достъпни за обществеността, а данните от служебния регистър се съхраняват 30 години.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за здравето задължава лечебните заведения да създадат и поддържат регистър с данни за извършени медицински процедури, свързани с яйцеклетки и сперматозоиди. Регистърът включва информация за донорите и реципиентите, уникални идентификационни номера и лични данни. Разпространението на идентифицираща информация е забранено, освен в предвидените от закона случаи. Данните се съхраняват 30 години и редът за управление на регистъра се определя с наредба.
Чл. 132а
Лечебните заведения са задължени да съобщят на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за сериозни нежелани реакции или инциденти, свързани с яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, в срок от 7 дни. Те също така трябва да създадат система за незабавно блокиране, изтегляне или унищожаване на тези биологични материали при риск от нежелани реакции. Условията за съобщаване и действията при инциденти ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 132б
Чл. 132б от Закона за здравето постановява, че лечебните заведения са задължени да етикетират яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи. Освен това, те трябва да осигурят условия за проследяване на тези биологични материали и на свързаните с тях продукти и материали, за да гарантират тяхното качество и безопасност. Подробностите за условията и реда на проследяване се определят с наредба, свързана с чл. 131, ал. 7.
Чл. 133
Законът забранява изкуственото оплождане на яйцеклетка със сперматозоиди от донор, който е в кръвно родство с жената по права линия и по съребрена линия до четвърта степен. За удостоверяване на това обстоятелство, лицата, желаещи да създадат потомство, трябва да предоставят писмена декларация.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за здравето регулира износа и вноса на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, който се извършва по реда на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Освен това, неупотребените яйцеклетки, сперматозоиди и оплодени яйцеклетки могат да бъдат предоставяни на научни, учебни и лечебни заведения след получаване на писмено информирано съгласие от донора или от двамата донори в случай на оплодени яйцеклетки, по ред, определен от министъра на здравеопазването.
Чл. 135
Законът забранява: 1) Подбор на пола на потомството чрез асистирана репродукция, освен при предотвратяване на наследствени заболявания, свързани с пола; 2) Предаване на генетична информация само от един индивид; 3) Репродуктивно клониране на хора; 4) Модифициране на човешкия геном, освен за профилактични или лечебни цели и не за модификация на потомството.
Чл. 136
Член 136 от Закона за здравето забранява всякаква форма на дискриминация, основана на генома на лицето. Това означава, че никой не може да бъде дискриминиран поради генетичната си информация или характеристики.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за здравето предвижда мерки за опазване на генетичното здраве, включващи профилактика и диагностика на генетични заболявания, диспансеризация на рискови лица, лечение на наследствени заболявания, установяване на наследствени признаци и съхраняване на генетична информация.
Чл. 138 от Закона за здравето
Профилактичните генетични изследвания имат за цел да определят риска от генетични заболявания в потомството, да идентифицират клинично здрави носители на генетични отклонения и да диагностицират наследствени и други заболявания в периодите преди и по време на бременността и след раждането.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за здравето регламентира генетичните изследвания преди раждането, които се извършват при доказан риск за предаване на генетично заболяване. Изследванията се осъществяват под контрола на лекар и обхващат доказване на генетични отклонения, установяване на предразположение за генетично заболяване, генетични отклонения вследствие на начина на живот или средата, както и доказване на генетични заболявания при клиничната им проява.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за здравето предвижда провеждането на целеви проучвания за установяване на вида и честотата на генетичните отклонения, както и за определяне на генетичния фонд. Тези проучвания се реализират чрез национални здравни програми.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за здравето определя условията за провеждане на генетични изследвания. Те могат да се извършват само след получаване на писмено информирано съгласие от изследваните лица. За деца, лица с психични разстройства и лица под запрещение е необходимо и разрешение от комисията по медицинска етика. Резултатите от генетичните изследвания не могат да водят до дискриминация на изследваните лица, а данните за човешкия геном са лични и не могат да бъдат предоставяни на работодатели, здравноосигурителни организации или застрахователни компании.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за здравето регламентира извършването на генетични изследвания за медицински или научни цели, които могат да се провеждат само в акредитирани генетични лаборатории. Тези лаборатории могат да бъдат част от лечебни заведения за болнична или извънболнична помощ, както и самостоятелни лаборатории. Министърът на здравеопазването назначава Национална генетична лаборатория, която отговаря за методическото ръководство и контрол на генетичните лаборатории. Тази лаборатория също така поддържа национален генетичен регистър. Условията за работа на Националната генетична лаборатория и регистъра ще бъдат определени с наредба на министъра.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за здравето задължава лечебните заведения да информират Националната генетична лаборатория ежемесечно за проведените генетични изследвания и техните резултати. Освен това, те трябва да създадат и поддържат служебен регистър на извършените изследвания. Устройството на лабораториите и дейностите, свързани с регистрацията, съхраняването, обработката и достъпа до информацията в регистъра, се уреждат с правилник и наредба, издадени от министъра на здравеопазването.
Чл. 144
Генетичните лаборатории към лечебните заведения имат право да създават ДНК банки за съхраняване на генетичен материал, който да се използва за научни и медицински цели. Създадените ДНК банки трябва да бъдат регистрирани в Министерството на здравеопазването в срок от 7 дни, съгласно условията и реда, определени в наредбата по чл. 142, ал. 5 от закона.
Чл. 144а
Чл. 144а от Закона за здравето предвижда създаването на национален регистър на пациентите с редки заболявания, който има за цел да установи вида и честотата на тези заболявания, както и да подпомогне планирането и осигуряването на профилактични, диагностични и лечебни дейности. Условията и редът за регистриране на редките заболявания ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването, която също така ще уточни условията и критериите за лечебни заведения, желаещи да участват в Европейските референтни мрежи, и реда за създаване на експертни центрове и референтни мрежи.
Чл. 145
Законът за здравето предвижда, че държавата, общините и неправителствени организации организират дейности за опазване на психичното здраве, включително осигуряване на достъпна медицинска помощ за лица с психични разстройства, защита на рискови групи, активна профилактика, подкрепа на обществени инициативи, обучение на специалисти, изпълнение на програми за укрепване на психичното здраве, научни изследвания и обществена информираност. Общините са отговорни за психосоциална рехабилитация и предоставяне на жилища на лица с психични разстройства.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за здравето определя лицата с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи. Те включват психичноболни с сериозни нарушения на психичните функции, лица с умствена изостаналост или деменция, както и лица с други психични нарушения, които изискват медицинска помощ и подкрепа. Осигурява се лечение и грижи при равни условия с пациентите с други заболявания.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за здравето определя, че никой не може да бъде подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично разстройство, освен при условия и ред, определени със закон. Оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на конфликти от личен или професионален характер или на информация за предишни психични разстройства.
Чл. 147а
Министерството на здравеопазването е отговорно за създаването и поддържането на Национален служебен регистър на лица с психични разстройства. Правилата за водене и достъп до информация от регистъра ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването. Освен това, редът за обмен на информация относно лица с психични разстройства, които кандидатстват за работа с общоопасни средства, ще бъде установен с наредба на министъра на здравеопазването в сътрудничество с министъра на вътрешните работи, като се спазват изискванията за конфиденциалност.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за здравето определя основните принципи при лечението на лица с психични разстройства. Те включват минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента, намаляване на зависимостта от продължително болнично лечение, изграждане на мрежа от специализирани заведения за извънболнична помощ, интегрираност на психиатричната помощ с останалите медицински направления, спазване на хуманитарните принципи, стимулиране на самопомощта, специализирано обучение и участие на неправителствени организации.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за здравето регламентира лечението на лица с психични разстройства, което се извършва в различни лечебни заведения, включително психиатрични болници и центрове за психично здраве. Медицинските дейности включват диагностика, медикаментозно и инструментално лечение, както и психотерапия, като условията за тяхното провеждане ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването. Забранено е използването на хирургични методи за промяна в структурата на централната нервна система с цел постигане на определени психични характеристики.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за здравето регламентира прилагането на мерки за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства, когато те представляват пряка опасност за себе си или за други. Тези мерки се прилагат само за създаване на условия за лечение и не заместват активното лечение. Разпореждането за мерките се извършва от лекар, като срокът за прилагане не може да надвишава 6 часа. Всички мерки и свързаната информация се вписват в специална книга и историята на заболяването. Лицето подлежи на постоянно наблюдение, а редът за прилагане на мерките е уреден с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.
Чл. 151
Трудовата терапия за лица с психични разстройства е част от психо-социалните рехабилитационни програми и не трябва да включва експлоатация или принудителен труд. Условията за труд и възнаграждение ще бъдат определени с наредба от министъра на здравеопазването, в съгласие с министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
Чл. 152
Член 152 от Закона за здравето предвижда създаването на здравни кабинети в социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, които обслужват над 20 лица с психически разстройства. Тези кабинети ще включват медицински специалисти и ще осъществяват различни дейности, включително постоянно медицинско наблюдение, оказване на първа медицинска помощ, контрол върху хигиената и поддържане на медицинска документация.
Чл. 153
Спешната психиатрична помощ е набор от медицински правила и дейности, предназначени за лица с явни признаци на психично разстройство, при условие че те представляват непосредствена опасност за себе си или за другите. Тази помощ се предоставя от различни медицински заведения, включително центрове за психично здраве и психиатрични отделения, и се извършва в съответствие с утвърдените медицински стандарти.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за здравето регламентира процедурите за временно настаняване на лица, нуждаещи се от лечение след спешно състояние. Ръководителят на лечебното заведение може да настани пациента за срок до 24 часа, уведомявайки близките. Срокът може да бъде удължен с още 48 часа с разрешение на районния съдия. При необходимост от задължително лечение, ръководителят внася искане в съда, придружено от становище на психиатър.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за здравето предвижда задължително настаняване и лечение на лица, които поради своето заболяване могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките, околните или обществото, или което сериозно застрашава собственото им здраве. Тези лица са посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за здравето определя процедурата за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства. Решението за настаняване се постановява от районния съд, в зависимост от адреса на лицето или местонахождението на лечебното заведение. Лечението се осъществява в специализирани лечебни заведения, включително психиатрични болници и центрове за психично здраве.
Чл. 157
Член 157 от Закона за здравето предвижда, че задължителното настаняване и лечение на лица може да бъде поискано от прокурора. В определени случаи, посочени в член 154, алинея 3, такова искане може да направи и ръководителят на лечебното заведение.
Чл. 158
Съдът изпраща искането за задължително настаняване на лицето, което може да направи възражение в 7-дневен срок. Делото се разглежда в открито заседание в 14-дневен срок. При разрешение от районния съдия, делото се разглежда незабавно. Задължително участие на психиатър, защитник и прокурор. Лицето трябва да бъде разпитано лично, а при необходимост може да бъде доведено принудително. При определени обстоятелства, участието може да се осъществи чрез видеоконференция.
Чл. 159
Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза при наличие на обстоятелствата по чл. 155, след изслушване на психиатър. Определя се форма на експертизата (амбулаторна или стационарна), лечебно заведение и вещо лице. Срокът за експертизата е до 14 дни, с възможност за еднократно удължаване до 10 дни. Ако не са установени условията по чл. 155 или психично разстройство, делото се прекратява.
Чл. 160
Съдебно-психиатричните експертизи по чл. 159, ал. 1 от ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО се провеждат по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. По време на експертизата не се извършва лечение, освен при спешни случаи или с информирано съгласие на лицето. Вещото лице предоставя становище относно способността на лицето да дава информирано съгласие за лечение, предлага лечение за конкретно заболяване и препоръчва лечебни заведения.
Чл. 161
Определението на съда за прекратяване на делото или за назначаване на експертизата може да бъде обжалвано с частна жалба или протест в тридневен срок. Обжалването спира извършването на експертизата, освен ако съдът не постанови друго. Окръжният съд разглежда делото в открито заседание, като неявяването на лицето без уважителни причини не пречи на разглеждането на делото.
Чл. 162
Чл. 162 от Закона за здравето описва процедурата, по която съдът се произнася след изслушване на лицето относно съдебно-психиатричната експертиза. Съдът решава за необходимостта от задължително настаняване и определя лечебното заведение, срока и формата на лечението. В случай на липса на способност за информирано съгласие, съдът назначава близък или представител на общинската служба за изразяване на съгласие за лечението.
Чл. 163
Член 163 от Закона за здравето предвижда, че решенията на съда могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица в срок от 7 дни след постановяването им. Окръжният съд взема решение в 7-дневен срок, което не може да бъде обжалвано. Обжалването на решения за задължително настаняване и лечение спира тяхното изпълнение, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 164
Задължителното лечение може да бъде прекратено: 1) с изтичането на срока, за който е постановено, или с решение на районния съд; 2) на всеки три месеца, след съдебно-психиатрична експертиза, съдът служебно решава за продължаване или прекратяване на лечението; 3) при отпадане на предпоставките за лечение, преди изтичането на срока, съдът може да прекрати лечението по искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение.
Чл. 165
Член 165 от Закона за здравето указва, че в отсъствие на специални правила в този раздел се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Влязлото в сила решение за задължително настаняване и лечение, както и назначаването на съдебно-психиатрична експертиза, се изпълняват от лечебните заведения, при необходимост със съдействието на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 166
Министърът на здравеопазването осъществява контрол върху прилагането на неконвенционални методи за здраве, които включват: нелекарствени продукти от органичен и минерален произход, нетрадиционни физикални методи, хомеопатия, акупунктура, ирисови и пулсови методи, диетика и лечебно гладуване. Използването на неконвенционални методи, които не са посочени в закона, е забранено. Министърът също така определя изисквания за лицата, които практикуват тези методи.
Чл. 167
Според чл. 167 от Закона за здравето, български граждани и граждани на държави от ЕС, ЕИП и Швейцария имат право да практикуват неконвенционални методи, с изключение на хомеопатия, ако са психически здрави, не са осъждани за престъпление и отговарят на определени образователни изисквания. За неконвенционални методи се изисква образователно-квалификационна степен 'магистър' по медицина, дентална медицина или фармация, 'специалист' или 'бакалавър' по здравни грижи, или диплома за средно образование и обучение във висше медицинско училище. Правото да практикуват хомеопатия имат само тези, които притежават 'магистър' по медицина или дентална медицина.
Чл. 168
Лицата, които практикуват неконвенционални методи, трябва да действат добросъвестно и да не вредят на здравето на клиентите. Те са задължени да обяснят на достъпен език какъв метод ще приложат и какви резултати могат да се очакват. Освен това, е необходимо да получат писмено съгласие от клиентите преди прилагането на метода и да не подвеждат клиентите относно ефективността на практикувания метод.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за здравето постановява забрана на всички форми на реклама на неконвенционални методи. Тази забрана включва и свързването на неконвенционални методи с дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.
Чл. 170
Лицата, които искат да практикуват неконвенционални методи, трябва да се регистрират в регионалната здравна инспекция, като подадат заявление с документи, удостоверяващи изискванията по чл. 167. В заявлението се описват методите, които ще се практикуват. В случай на непълнота на документите, директорът на инспекцията уведомява лицето и му дава 10 дни за отстраняване на несъответствията. След това, в срок от 15 дни, се издава удостоверение за регистрация или се прави отказ. Регистрацията може да бъде отказана, ако методите нарушават нормативните изисквания, а отказът подлежи на обжалване. За регистрацията се заплаща такса, определена от Министерския съвет.
Чл. 171
Регионалната здравна инспекция поддържа публичен регистър на лицата, практикуващи неконвенционални методи, който включва пореден номер, дата на удостоверение, данни за лицето (име, ЕГН, адрес), описание на метода, регистрационен номер на книгата за посещения, дата и основание за заличаване, промени в обстоятелствата и забележки. Лицата са задължени да уведомяват инспекцията за промени в 7-дневен срок.
Чл. 171а
Заявлението по чл. 170, ал. 1 и уведомлението по чл. 171, ал. 2 могат да се подават по електронен път, като са необходими усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 и българските закони за електронния документ и управление.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за здравето регламентира условията и процедурата за заличаване на регистрацията на лица, практикуващи неконвенционални методи. Заличаването може да стане по искане на лицето, при смърт или запрещение на регистрирания, при установено представяне на неверни данни, при нарушения на регистрацията или при неблагоприятни последици за здравето от прилаганите методи. Процедурата се извършва със заповед на директора на регионалната здравна инспекция, а заповедите подлежат на обжалване, без да спират изпълнението.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за здравето задължава лицата, практикуващи неконвенционални методи, да водят книга за посещенията на своите клиенти. В книгата трябва да се вписват дата и пореден номер на посещението, трите имена, единен граждански номер и адрес на клиента, оплакванията, съобщени по време на посещението, и извършените неконвенционални дейности. Книгата трябва да бъде прошнурована, подпечатана и регистрирана от регионалната здравна инспекция. Съхранението на книгата е задължително за 10 години след приключването й, като тя трябва да бъде предоставена на контролните органи при поискване.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за здравето определя, че медицинското образование осигурява качествена подготовка на медицинските и немедицинските специалисти в здравеопазването. Основните принципи на медицинското образование включват: 1) продължителност и високо качество на преподаването с усвояване на необходимите теоретични знания и практически умения; 2) етапност и непрекъсваемост на обучението; 3) право на избор на специалност.
Чл. 175
Законът предвижда организиране на подготовката и придобиването на образователно-квалификационни степени в областта на здравеопазването. За магистърски степени по специалности в направления 'Медицина', 'Дентална медицина', 'Фармация' и 'Обществено здраве' обучението се провежда във факултети на акредитирани висши училища. Бакалавърски степени по 'Обществено здраве' и 'Здравни грижи' се организират в акредитирани факултети и филиали, а специалности от направление 'Здравни грижи' могат да се изучават и в акредитирани колежи. Подготовката за докторска степен в областта на здравеопазването се осъществява в акредитирани висши училища, БАН и други научни организации.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за здравето предвижда, че при връчване на дипломите всички лекари и лекари по дентална медицина полагат Хипократова клетва, чийто текст се приема от Висшия медицински съвет. За гражданите на държави - членки на ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария се осигурява подходяща клетва.
Чл. 177 от Закона за здравето
Министерският съвет е отговорен за приемането на единни държавни изисквания за придобиване на висше образование в специалностите, свързани с регулираните професии в областта на здравеопазването. Това включва специалностите "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация", "Обществено здраве" и "Здравни грижи", и се извършва по предложение на министъра на здравеопазването.
Чл. 178
Следдипломното обучение в националната система за здравеопазване е предназначено за лица с образователна степен "доктор", "магистър" и "бакалавър". То включва обучение за придобиване на специалност в здравеопазването и продължаващо медицинско обучение. Министърът на здравеопазването определя ежегодно броя на местата за такова обучение, които се субсидират от държавата, в съответствие с националната здравна стратегия.
Чл. 179
Министърът на здравеопазването е отговорен за планирането, координирането и контролирането на следдипломното обучение на медицинските и немедицинските специалисти в системата на здравеопазването. Той упражнява контрол върху висшите училища и здравните заведения, като след проверки изготвя констативни протоколи с препоръки и определя срокове за отстраняване на нарушения.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за здравето определя условията за теоретично и практическо обучение в сферата на здравеопазването. Теоретичното обучение се провежда от акредитирани висши училища и национални центрове по обществено здраве. Практическото обучение се извършва в същите заведения, както и в лечебни заведения с одобрение от министъра на здравеопазването. Специалност се придобива след успешно завършване на учебни програми и полагане на изпити пред държавна комисия.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за здравето определя, че номенклатурата на специалностите в здравеопазването, както и условията и редът за обучението и придобиването на специалности, се регламентират с наредба на министъра на здравеопазването, в съгласие с министъра на образованието и науката и министъра на финансите. Финансирането на обучението за специалности в здравеопазването се осъществява в съответствие с целите на националната здравна стратегия.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за здравето определя организациите и институциите, които отговарят за продължаващото медицинско обучение на различни специалисти в здравеопазването. Съсловните организации на медицинските специалисти, висшите училища, Военномедицинската академия и други сдружения организират и провеждат обучението, като условията и редът се определят в договори. Също така, научни и медицински дружества могат да участват в обучението на лекари и фармацевти по определени условия.
Чл. 183 от Закона за здравето
Медицинската професия може да се упражнява само от лица, притежаващи диплома за висше образование в области като "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". Дипломата удостоверява придобитото образование и квалификация, а различни категории медицински специалисти имат специфични условия за упражняване на професията, съгласно съответните закони.
Чл. 184
Член 184 от Закона за здравето е бил изменен с ДВ, бр. 76 от 2005 г. и е влязъл в сила на 01.01.2007 г. По-късно, същият член е отменен с ДВ, бр. 85 от 2005 г., с влизане в сила на 25.10.2005 г.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за здравето определя задълженията на Министерството на здравеопазването относно създаването и поддържането на списък на лицата, завършили висше образование в области, свързани със здравеопазването. Списъкът включва специалности като 'Медицина', 'Дентална медицина', 'Фармация', 'Обществено здраве' и 'Здравни грижи'. Съсловните организации трябва да предоставят информация за вписването и заличаването на членове, както и за наложени административни наказания. Освен това, Министерството на образованието и науката и висшите училища са задължени да предоставят информация за завършилите студенти по съответните специалности, а институциите за професионално образование трябва да информират за лицата с придобита квалификация.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за здравето определя условията, при които граждани на държави от ЕС, ЕИП и Швейцария, както и чужденци, могат да упражняват медицинска професия в България. Гражданите на ЕС трябва да признаят професионалната си квалификация, а чужденците трябва да владеят български език и да преминат определени условия за признаване на квалификацията. Чужденци, поканени за научен обмен, също могат да упражняват медицинска професия при специфични условия. Редът за изпити и проверка на езиковите познания се определя с наредби на Министерството на здравеопазването.
Чл. 187
Член 187 от Закона за здравето е бил изменен с Държавен вестник, брой 76 от 2005 година, с влизане в сила от 1 януари 2007 година. По-късно е отменен с Държавен вестник, брой 85 от 2005 година, с влизане в сила от 25 октомври 2005 година.
Чл. 188
Министърът на здравеопазването е отговорен за издаването на наредби, които определят професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система за здравеопазване. Това важи за специалисти, завършили висше образование в области като психология, кинезитерапия, биология, биохимия, микробиология и молекулярна биология.
Чл. 189
Чл. 189 от Закона за здравето предвижда задължително застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия в лечебните заведения, за вредите, произтичащи от виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Условията и редът за това застраховане, както и минималната застрахователна сума, ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 190
Според Чл. 190 от Закона за здравето, лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения, които трябва да съответстват на тяхната професионална квалификация, медицинските стандарти и етика. Освен това, медицинските специалисти и лечебните заведения нямат право да използват търговска реклама за своята дейност.
Чл. 191
Член 191 от Закона за здравето е бил изменян и отменян многократно. Първоначално е изменен с ДВ, бр. 85 от 2005 г. и е влязъл в сила на 25.10.2005 г. След това е изменен отново с ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Накрая, членът е отменен с ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.
Чл. 192
Медицинските специалисти не могат да упражняват професията си, ако страдат от заболявания, които застрашават здравето и живота на пациентите. Списъкът на тези заболявания се определя от министъра на здравеопазването, който издава заповед за заличаване на специалиста от регистъра. Заповедта може да бъде обжалвана пред административен съд. Министерството на здравеопазването изпраща заверено копие от заповедта на съсловната организация и регионалната здравна инспекция.
Чл. 193
Министърът на здравеопазването има правото да отнеме правото на лице да упражнява медицинска професия в България за срок от шест месеца до две години в случаи на повторно нарушаване на медицински стандарти, принципите за извършване на експертиза на работоспособността или реда за медицинска експертиза. Заповедта за отнемане подлежи на обжалване пред административен съд, а Министерството на здравеопазването е задължено да изпрати заверено копие на заповедта на съсловната организация и регионалната здравна инспекция.
Чл. 194
Чл. 194 от Закона за здравето е бил изменен и допълнен с измененията, обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2005 г., и е влязъл в сила на 25.10.2005 г. По-късно е изменен с изменения от ДВ, бр. 59 от 2006 г., с влизане в сила на 01.01.2007 г. Впоследствие, този член е отменен с измененията, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2008 г., с влизане в сила на 08.02.2008 г.
Чл. 195
Член 195 от Закона за здравето е бил допълнен през 2005 г. и изменен през 2006 г., но е отменен през 2008 г. с влизане в сила на 08.02.2008 г.
Чл. 196
Член 196 от Закона за здравето е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2006 година, и влиза в сила от 01.01.2007 година. Този член е част от Раздел IV, който се отнася до медицинските научни изследвания върху хора и медицинската наука.
Чл. 197
Министерството на здравеопазването отговаря за организацията и контрола на медицинските научни изследвания върху хора, които имат за цел повишаване на медицинското познание. Всички изследвани лица притежават правата на пациенти, а изследванията трябва да се провеждат при максимална безопасност и с опазване на личните данни. Интересите на изследваните лица са приоритетни пред научните и финансовите интереси на изследователите.
Чл. 198
Чл. 198 от Закона за здравето определя условията, при които не се разрешават медицински научни изследвания върху хора. Изследванията не могат да се провеждат, ако: 1) противоречат на закона или медицинската етика; 2) липсват доказателства за безопасност; 3) липсват доказателства за очаквани научни ползи; 4) не съответстват на научната цел и плана за изследването; 5) съществува повишен риск за здравето и живота на изследваното лице. Освен това, не се разрешават изследвания с химически субстанции и физични източници на лъчение, които могат да променят човешкия геном, както и с продукти на генното инженерство, които биха могли да предадат нови признаци на потомството.
Чл. 199
Медицински научни изследвания могат да се провеждат само след писмено информирано съгласие от участниците, което се предоставя след уведомление относно същността, значението, обхвата и рисковете от изследването. Съгласието трябва да бъде дадено от дееспособно лице, което разбира информацията, и може да бъде оттеглено по всяко време.
Чл. 200
Според Закона за здравето, медицински научни изследвания не могат да се провеждат върху недееспособни лица. Освен това, изследвания не трябва да се провеждат на бременни жени, кърмачки и лица, лишени от свобода, когато не се очакват значителни ползи за тяхното здраве.
Чл. 201
Ръководителят на медицинското научно изследване носи солидарна отговорност с участниците в изследователския екип за вреди на участниците в изследването. Той е задължен да сключи застраховка, която покрива тази отговорност. Минималната застрахователна сума и условията за застраховането ще бъдат определени с наредба от Министерския съвет.
Чл. 202
Член 202 от Закона за здравето определя условията за провеждане на медицински изследвания. Ръководителят на изследването трябва да бъде лекар или стоматолог с призната специалност и носи отговорност за планирането и изпълнението на изследванията. Изследванията върху хора могат да се провеждат само от квалифицирани специалисти с висше образование в съответните области. Чуждестранни лица могат да провеждат изследвания само при наличие на договор, одобрен от министъра на здравеопазването.
Чл. 203
Чл. 203 от Закона за здравето регламентира провеждането на медицински научни изследвания, които могат да се извършват само след получаване на положително становище от местна комисия по етика. Комисията се учредява в лечебното или здравното заведение, или в научната организация, където се провеждат изследванията. Съставът на комисията се определя от ръководителя на съответното заведение или организация. Специалисти, участващи в изследването, не могат да бъдат част от комисията. Комисията трябва да издаде становище в срок до 30 дни след постъпване на искането и упражнява контрол върху изследванията, за които е дало положително становище.
Чл. 204
При завършване на медицинското научно изследване върху хора, ръководителят на изследването е задължен да информира местната комисия по етика в срок до 30 дни.
Чл. 205
Медицинското научно изследване може да бъде спряно на всеки етап при: 1. Оттегляне на съгласието на участника; 2. Установяване на вредно въздействие върху здравето; 3. Предложение от ръководителя на изследването; 4. Предложение от председателя на местната комисия по етика при доказани нарушения. При прекратяване по точки 1 и 2, ръководителят информира местната комисия по етика в срок до 15 дни. В случай на вредно въздействие, изследването се прекратява със заповед на директора на регионалната здравна инспекция.
Чл. 206
Чл. 206 от Закона за здравето определя, че условията и редът за провеждане на медицинските научни изследвания се установяват с наредба, която се издава от министъра на здравеопазването в съгласие с министъра на образованието и науката. Промените в закона са извършени с изменения от 2009 г. и 2013 г.
Чл. 207
Министърът на здравеопазването ежегодно избира научни проекти, които отговарят на държавните приоритети в медицината. Това става по предложения на ректори на висши училища, директори на национални центрове и ръководители на научни организации, след становище на Висшия медицински съвет.
Чл. 208
Министърът на здравеопазването организира конкурс за избор на изпълнители на научни проекти, които са в съответствие с определените научни приоритети. Условията и редът за провеждане на конкурса, както и изискванията към кандидатите, се определят с наредба на министъра на здравеопазването в съгласие с министъра на образованието и науката. Финансирането на научните проекти се осъществява чрез държавни субсидии и други източници.
Чл. 208а
Тялото на починало лице може да бъде използвано за обучение и научни изследвания в медицинските училища, след установяване на смъртта по медицински критерии и ред, определени в наредбата по чл. 18, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Чл. 208б
Тялото на починало лице може да се използва за обучение и научни изследвания във висшите медицински училища, ако лицето е български гражданин и е дало писмено съгласие. При липса на такова съгласие, тялото може да бъде използвано след получаване на съгласие от близките роднини по определен ред. В случай на липса на роднини, тялото може да бъде използвано и без получено съгласие. Процедурата за използване на телата се определя с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 208в
След приключване на обучителната дейност, висшите медицински училища уведомяват близките на починалото лице и поемат разходите по погребението му. Те организират и покриват разходите по погребението в два случая: 1. Когато има съгласие по чл. 208б, ал. 1 и няма установени лица по смисъла на чл. 208б, ал. 2; 2. При наличие на условията на чл. 208б, ал. 3.
Чл. 209
Чл. 209 от Закона за здравето предвижда санкции за лица, които не се явяват на задължителни профилактични медицински прегледи, изследвания или имунизации. Първоначалната глоба е между 50 и 100 лв., а при повторно неявяване - между 100 и 200 лв. Наказанията се налагат и на длъжностни лица, които пречат на явяването на лицата за медицински прегледи. Родители или настойници, които не осигуряват имунизации на децата си, също подлежат на глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение - от 100 до 200 лв.
Чл. 209а
Чл. 209а от Закона за здравето предвижда наказания за нарушаване на противоепидемични мерки, въведени от министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция. Физическите лица, които нарушат мерките, подлежат на глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата е от 500 до 2000 лв. при първо нарушение и от 2000 до 5000 лв. при повторно. Нарушенията се установяват от държавни здравни инспектори и други упълномощени лица, а наказателните постановления се издават от съответните директори и кметове.
Чл. 210
Законът предвижда наказания за лица, които извършват дейности в нарушение на здравните изисквания. Физическите лица подлежат на глоба от 100 до 1500 лв. за първо нарушение и от 500 до 5000 лв. за повторно. За еднолични търговци глобите са от 200 до 3000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 8000 лв. за повторно. Юридическите лица получават санкции от 1000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 12000 лв. за повторно.
Чл. 211
Законът предвижда санкции за лица, които осъществяват дейност в обект с обществено предназначение без уведомление на регионалната здравна инспекция. Глобите варират в зависимост от типа на нарушителя: физически лица - от 200 до 3000 лв., еднолични търговци - от 500 до 9000 лв., а юридически лица - от 2000 до 15 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават значително.
Чл. 212
Чл. 212 от Закона за здравето предвижда наказания за лица, които не изпълняват предписания на органите на държавния здравен контрол. Физическите лица подлежат на глоба от 200 до 500 лв. при първо нарушение и от 500 до 1000 лв. при повторно. За еднолични търговци санкцията е от 500 до 2000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 3000 лв. за повторно. Юридическите лица подлежат на санкция от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 5000 лв. за повторно.
Чл. 212а
Чл. 212а от Закона за здравето предвижда наказания за лица, които отказват или пречат на извършването на държавен здравен контрол. Физическите лица могат да бъдат глобени с 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. За еднолични търговци глобите варират от 1000 до 3000 лв. при първо нарушение и от 2000 до 5000 лв. при повторно. Юридическите лица подлежат на санкции от 2000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. за повторно.
Чл. 213
Чл. 213 от Закона за здравето предвижда наказания за лица, които не изпълняват заповеди за спиране на обекти или нарушават забрани за реализация на стоки, издадени от органите на държавния здравен контрол. Наказанията варират в зависимост от вида на нарушителя: физически лица получават глоба от 2000 до 6000 лв., а при повторно нарушение - от 6000 до 12 000 лв. За еднолични търговци санкцията е от 3000 до 9000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 30 000 лв. Юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 30 000 лв.
Чл. 213а
Чл. 213а от Закона за здравето предвижда санкции за пускане на козметични продукти на пазара в нарушение на определени изисквания. За физически лица глобата е 1500 лв. при първо нарушение и 3000 лв. при повторно. За еднолични търговци санкцията е 3000 лв. при първо нарушение и 6000 лв. при повторно, а за юридически лица санкцията е 6000 лв. при първо нарушение и 12000 лв. при повторно.
Чл. 213б
Чл. 213б от Закона за здравето предвижда санкции за пускане на козметични продукти на пазара в нарушение на определени изисквания. Физическите лица, които извършат такова нарушение, ще бъдат глобени с 1000 лв. за първо нарушение и 2000 лв. за повторно. За еднолични търговци глобата е 2000 лв. за първо нарушение и 4000 лв. за повторно. Юридическите лица подлежат на санкция от 4000 лв. за първо нарушение и 8000 лв. за повторно.
Чл. 214
Законът предвижда наказания за лица, които извършват дейности по разрушаване или отстраняване на азбест без разрешение. Физическите лица могат да получат глоба до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв. За еднолични търговци санкцията е между 500 и 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв. Юридическите лица подлежат на санкции от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.
Чл. 215
Чл. 215 от Закона за здравето предвижда, че лица, които са болни или заразоносители на заразни болести и откажат или прекъснат задължителната изолация, ще бъдат наказани с глоба в размер на 5000 лв. Освен това, тези лица могат да бъдат принудително доведени от органите на Министерството на вътрешните работи по искане на здравните органи или лекуващите лекари.
Чл. 215а
Чл. 215а от Закона за здравето предвижда наказания за контактни лица, които отказват да се подложат на изследване за установяване на носителство на заразна болест. Наказанието е глоба в размер от 50 до 500 лв. Лицата, които отказват доброволно да се явят за изследване, могат да бъдат доведени принудително с помощта на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.
Чл. 215б
Чл. 215б от Закона за здравето предвижда, че контактни лица на заразни болести и лица, влизащи от чужбина, които отказват или не спазват задължителната карантина, подлежат на глоба от 5000 лв. Освен това, при отказ от карантина, тези лица могат да бъдат принудително доведени от органите на Министерството на вътрешните работи по искане на здравния контрол.
Чл. 216
Медицинските специалисти, които не спазват правилата за регистрация, съобщаване и отчет, както и за изолация, изследване и диспансеризация на болни и контактни лица, подлежат на наказание. Първото нарушение се санкционира с глоба между 300 и 1000 лв. При повторно нарушение, наказанието е лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.
Чл. 217
Законът предвижда глоба за физически лица, които извършват дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в нарушение на установените изисквания, в размер от 500 до 1500 лв. При повторно нарушение глобата е от 1500 до 3000 лв. За еднолични търговци санкцията е от 300 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 3000 лв. за повторно. За юридически лица санкцията е от 500 до 1500 лв. за първо нарушение и от 1500 до 5000 лв. за повторно.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за здравето предвижда различни глоба и имуществени санкции за нарушения на определени членове. За нарушения на чл. 54, 56 и 56а, ал. 1, глобите варират от 300 до 500 лв., а при повторно извършване от 500 до 1000 лв. Лицата, допуснали нарушения в управлявани от тях обекти, подлежат на глоба и имуществени санкции, вариращи от 1000 до 5000 лв. при еднолични търговци и до 5000 лв. за юридически лица. Нарушения на чл. 54а предизвикват глоба от 5000 до 10 000 лв., а за повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. Специални санкции се налагат за реклама на алкохолни напитки, с глоба от 1500 до 5000 лв. и имуществени санкции до 50 000 лв. за юридически лица.
Чл. 218а
Член 218а от Закона за здравето е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 42 от 2010 г. и е влязла в сила на 02.06.2010 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 40 от 2012 г., като отменянето е в сила от 01.06.2012 г.
Чл. 219
Чл. 219 от Закона за здравето предвижда наказания за физически и юридически лица, които осъществяват дейности с източници на йонизиращи лъчения в нарушение на закона. За физически лица глобата е между 2000 и 5000 лв., а при повторно нарушение - между 5000 и 15000 лв. За еднолични търговци санкцията е от 1000 до 3000 лв. при първо нарушение и от 3000 до 10000 лв. при повторно. Юридическите лица подлежат на санкции от 1500 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 15000 лв. за повторно.
Чл. 220
Законът предвижда наказания за длъжностни лица, които не информират пациентите или нарушават изискванията за информирано съгласие. За непредоставяне на информация по чл. 88, ал. 1, глобата е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - лишаване от право да упражняват медицинска професия за 6 месеца до 1 година. За оказване на медицинска помощ без информирано съгласие глобата е от 500 до 1500 лв., с аналогични последици при повторно нарушение. За предоставяне на здравна информация в нарушение на закона глобата е от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв.
Чл. 221
Лечебните заведения, които нарушават правата на пациентите, подлежат на санкции. За първо нарушение глобата варира от 300 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава до 500-1500 лв. Ако нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, санкцията е от 500 до 1500 лв. за първо нарушение и от 1000 до 3000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 221а
Чл. 221а от Закона за здравето предвижда наказания за медицински специалисти, които не изпълняват задължения по чл. 125а. Първоначалното нарушение се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. При повторно нарушение, наказанието е лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.
Чл. 222
Законът предвижда наказания за лица, които извършват медицинска дейност без необходимата квалификация, с глоба от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 10 000 до 20 000 лв. Медицински специалисти, които системно нарушават правилата или извършват неморални деяния, могат да бъдат лишени от право да упражняват професията си за срок от три месеца до две години. Лекари и медицински лица, които отказват спешна помощ на критично болни, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв. и лишаване от право да упражняват професията при повторно нарушение. Консултанти, които не изпълняват задължения, също се наказват с глоба от 1000 до 3000 лв. и по-високи санкции при повторно нарушение.
Чл. 223
Законът предвижда следните наказания за нарушения, свързани с асистирана репродукция: 1. За нарушения на чл. 130, 131, 132а, 132б, 133, 135 и 136 се налага глоба от 15 000 до 50 000 лв. При повторно нарушение, наказанието е лишаване от правото да упражнява професията за срок от три месеца до една година. 2. За нарушение на чл. 132, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а за юридически лица - имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. 3. За нарушение на чл. 134, глобата е от 25 000 до 50 000 лв., а за юридически лица - имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.
Чл. 224
Длъжностно лице, което неправомерно налага мерки за физическо ограничаване на пациент с психично разстройство, подлежи на глоба от 500 до 1500 лв. При повторно нарушение, наказанието е лишаване от право да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за здравето предвижда наказания за медицински специалисти и длъжностни лица при нарушения на нормативните изисквания. Специалист, който издаде болничен лист неправомерно, подлежи на глоба от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 4000 до 10 000 лв. Длъжностно лице, което не изпълни заповед за създаване на лекарска консултативна комисия, ще бъде глобено от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение глобата е от 1500 до 4500 лв.
Чл. 226
Лицата, които извършват медицинско научно изследване в нарушение на Закона за здравето, подлежат на глоба в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение, наказанието е лишаване от правото да упражняват професията си за срок от три месеца до една година.
Чл. 227
Лицата, които практикуват неконвенционални методи за въздействие върху здравето, в нарушение на Закона за здравето и свързаните с него нормативни актове, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е между 500 и 1500 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 1500 - 5000 лв.
Чл. 228
Медицински специалисти, които не спазват изискванията за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на медицинската документация, подлежат на глоби. Първоначалната глоба е между 500 и 1500 лв., а при повторно нарушение глобата нараства до 1500 - 3000 лв.
Чл. 228а
На лечебни заведения, нарушили реда за разходване на средства от държавния бюджет, се налагат имуществени санкции. При първо нарушение санкцията е между 5000 и 15000 лв., а при повторно - между 15000 и 25000 лв. При нарушения на реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, санкцията е от 3000 до 10000 лв. за първо нарушение и от 10000 до 20000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 228б
Член 228б от Закона за здравето е нов, приет с ДВ, бр. 41 от 2009 г. и влиза в сила на 02.06.2009 г. Претърпява изменения с ДВ, бр. 101 от 2009 г. с влизане в сила на 01.01.2010 г. Впоследствие, членът е отмянен с ДВ, бр. 102 от 2018 г., като изменението влиза в сила на 01.04.2019 г.
Чл. 228в
Чл. 228в от Закона за здравето предвижда наказания за длъжностни лица, които нарушават условията за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването. Наказанията варират от глоба от 500 до 1500 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно нарушение. При нарушения от лечебни или здравни заведения, санкциите са имуществени и варират от 2000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 6000 лв. за повторно.
Чл. 229
Чл. 229 от Закона за здравето предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на закона и свързаните с него нормативни актове. Наказанията варират в зависимост от това дали нарушението е извършено от физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице. За физически лица глобите са между 100 и 600 лв. (повторно - 500 до 3000 лв.). За еднолични търговци санкцията е от 200 до 600 лв. (повторно - 600 до 2000 лв.). Юридическите лица подлежат на санкции от 500 до 2000 лв. (повторно - 2000 до 5000 лв.).
Чл. 229а
Нарушенията по член 223, алинея 1 и 2 от Закона за здравето се установяват чрез актове, които се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Наказателните постановления за тези нарушения се издават от същия директор.
Чл. 229б
Чл. 229б от Закона за здравето предвижда, че нарушенията по чл. 223, ал. 3 се установяват чрез актове, съставени от митническите органи или от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Медицински надзор'. Наказателните постановления се издават от директора на Агенция 'Митници' или от определени от него длъжностни лица, а също и от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Медицински надзор'.
Чл. 230
Член 230 от Закона за здравето определя процедурата за установяване на нарушения по членове 225 и 227. Нарушенията се установяват от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, назначени от директора на регионалната здравна инспекция. Наказателните постановления се издават от същия директор. Препис от наказателното постановление се изпраща на висшестоящия орган по експертиза на работоспособността, на регионалния съвет за контрол върху актовете, на заинтересованите лица и на РЗОК.
Чл. 231
Чл. 231 от Закона за здравето определя процедурите за установяване на нарушения. Нарушенията по чл. 209 - 217 се установяват от държавни здравни инспектори или определени от директора на регионалната здравна инспекция длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция. Нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции или от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от министъра на здравеопазването.
Чл. 232
Член 232 от Закона за здравето е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г. и е в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 233
Чл. 233 от Закона за здравето определя, че нарушенията по чл. 219 се установяват от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директорите на регионалните здравни инспекции или на НЦРРЗ. Наказателните постановления се издават от същите директори.
Чл. 233а
Чл. 233а от Закона за здравето определя, че нарушенията по членове 220, 221, 224, 226 и 228а се установяват чрез актове, съставени от длъжностни лица, назначени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Медицински надзор'. Наказателните постановления за тези нарушения се издават също от изпълнителния директор на същата агенция.
Чл. 234
Чл. 234 от Закона за здравето определя, че нарушенията по чл. 221а и 222 се установяват чрез актове, съставени от държавни здравни инспектори или от лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция. Наказателните постановления за тези нарушения се издават от същия директор.
Чл. 234а
Чл. 234а от Закона за здравето указва, че нарушенията по чл. 228 се установяват от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Наказателните постановления се издават от същите лица.
Чл. 234б
Чл. 234б от Закона за здравето предвижда, че нарушенията по чл. 228в се установяват чрез актове, съставени от длъжностни лица, упълномощени от министъра на здравеопазването. Наказателните постановления за тези нарушения се издават от същия министър.
Чл. 235
Чл. 235 от Закона за здравето урежда установяването на нарушения по чл. 229 чрез актове, съставени от държавни здравни инспектори или определени длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Медицински надзор'.
Чл. 235а
Чл. 235а от Закона за здравето предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на Министерския съвет и за ръководители на лечебни заведения, които не спазват задълженията си по предоставяне на данни в регистъра. Глобите варират от 100 до 500 лв. за всеки случай, а при повторни нарушения те се удвояват. Установяването на нарушенията се извършва от контролни органи на Националния осигурителен институт, а наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение или упълномощено лице.
Чл. 236 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът за здравето регламентира основните принципи и правила за опазване на общественото здраве в България. Той определя термини и понятия, свързани със здравната документация, диспансеризация, инвазивни методи, промоция на здравето и други. Законът предвижда и процедури за издаване и обжалване на наказателни постановления, свързани с нарушения в здравеопазването. Също така, той определя обектите с обществено предназначение и дейностите, които влияят на здравето на гражданите. Включени са и преходни и заключителни разпоредби, които отменят предходния Закон за народното здраве и предвиждат нови правила за акредитация на лечебни заведения и правоспособност на медицински специалисти.
Чл. 59а, § 29, § 30, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41
Законът за здравето определя основните принципи и правила за опазване на здравето на населението в България. Министърът на околната среда и водите, в сътрудничество с министъра на здравеопазването, има правомощия да издава наредби, свързани с предотвратяване на замърсяването на въздуха и водата с азбест, методи за анализ на азбест в прахови емисии, и определяне на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи. Законът също така регламентира условията за работа на медицинските специалисти и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. В допълнение, предвиждат се изменения и допълнения в редица свързани закони, включително Закона за съсловните организации, Закона за храните, Закона за тютюна и тютюневите изделия, и други. Законът влиза в сила на 1 януари 2005 г. и е подложен на редовни изменения и актуализации.
Параграф §1
Тези разпоредби дефинират ключови термини и концепции, свързани със здравеопазването в България. Включват определения за здравна документация, диспансеризация, инвазивни методи, медико-правни процедури, скрининг, физическо ограничаване, промоция на здравето, обекти с обществено предназначение и различни категории продукти и дейности, които влияят на здравето на хората. Освен това, разпоредбите разглеждат и важни аспекти на здравеопазването, като информирано съгласие, репродуктивно здраве и мерки за контрол на заразни болести, включително изолация и карантина.
§1а
Параграф §1а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравето определя "обществените места" като всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, независимо от собствеността или правото на достъп. Към тях се включват обекти като аптеки, дрогерии, търговски обекти, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, административни учреждения, асансьори, транспортни средства за обществен превоз и площадки за игра.
§1в
С параграф §1в от Закона за здравето, който е нов и влиза в сила от 03.01.2014 г., се въвеждат изискванията на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и Съвета, касаещи правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Тази директива има за цел да осигури защита на правата на пациентите при получаване на медицински услуги в друга държава-членка на Европейския съюз.
§ 2
Лицата, които са правоспособни медицински специалисти по отменения Закон за народното здраве, запазват правоспособността си съгласно новия Закон за здравето. Параграф 2, алинея 2 е отменен с изменение от Държавен вестник, брой 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.
§2а
Параграф §2а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравето гласи, че лицата с образователно-квалификационна степен "магистър" по "Стоматология" имат същите права като тези с образователно-квалификационна степен "магистър" по "Дентална медицина". Министърът на здравеопазването е отговорен за издаването на документ, удостоверяващ правата на тези лица.
§ 2б
Параграф §2б от Закона за здравето предоставя права на лица с определен стаж в професията медицинска сестра или акушерка. Лицата, които имат права по § 32, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, могат да упражняват професията, ако имат минимум три години стаж за медицинска сестра или две години за акушерка в последните пет години. Лицата, които не отговарят на тези изисквания, могат да получат правата след придобиване на необходимия стаж.
§ 2в
Фелдшерите, които имат права по определени параграфи от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование и Закона за съсловните организации, могат да се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен "бакалавър", при условие че имат необходимия стаж в медицинската професия. За фелдшерите с права по § 32, ал. 2 и 3 е необходим стаж не по-малко от две години, а за тези с права по § 3 - не по-малко от три години в последните 10 години.
§2г
Параграф §2г от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето, въведен с изменения в ДВ, бр. 102 от 2018 г., предвижда, че времето, през което специализантите са се обучавали за придобиване на специалност по договор, сключен съгласно отменената Наредба № 34 от 2006 г., и са се осигурявали по отменения чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване, ще се зачита за трудов стаж. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §3
Лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, след навършване на 65-годишна възраст получават пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност.
§ 4
В едномесечен срок от влизането в сила на Закона за здравето, Министерският съвет трябва да преобразува съществуващите районни центрове по здравеопазване в регионални центрове, а хигиенно-епидемиологичните инспекции в регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве. Министърът на здравеопазването следва да издаде правилници за устройството и дейността на тези нови структури. Лицата, упражняващи държавен санитарен контрол, запазват правата си по Закона за държавния служител. Регионалните инспекции могат да сключват договори с НЗОК до 31 декември 2005 г.
§5
Параграф §5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за здравето отменя Закона за народното здраве, който е обнародван през 1973 г. и е претърпял множество изменения и поправки до 2003 г. Тази отмяна означава, че всички предходни разпоредби и правила, установени от стария закон, вече не са в сила.
§6
В параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето се извършва изменение в чл. 52, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, където думата "санитарните" е заменена с "органите за държавен здравен контрол". Това изменение има за цел да актуализира терминологията, свързана с контрола на здравето в контекста на автомобилните превози.
§7
В Закона за безопасно използване на ядрената енергия се извършват изменения и допълнения, включително отмяна на определени точки в членове 15, 18, 29, 31, 57 и 58. В член 29 се добавя нова алинея, която освобождава от такса за издаване на разрешение за внос или износ на източници на йонизиращи лъчения. Член 31 предвижда намаляване на лицензионните такси за медицински цели. Член 59 уточнява условията за издаване на разрешение за внос на радиоактивни източници, а член 60 определя задълженията за служебно съгласуване. Член 61 се отменя, а в член 62 се добавя уточнение относно лицензиантите.
§8
В параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето, се внасят изменения в чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование. Към списъка на специалностите, след думите "аграрни науки", се добавя и "националните центрове по проблемите на общественото здраве".
§9
В Закона за водите се въвеждат промени, които включват замяна на термини и уточняване на определени категории заведения. В чл. 42 и чл. 48, терминът "санитарни" се заменя с "хигиенно-епидемиологични". В чл. 47 и чл. 151, терминът "публични здравни заведения" се заменя с "лечебните заведения за болнична помощ". Тези изменения целят актуализиране на законодателството в съответствие с новите изисквания и стандарти.
§10
В §10 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето се предвижда замяна на термините в Закона за гражданската регистрация. Думите 'здравно заведение', 'здравното заведение' и 'специализирани здравни заведения' трябва да бъдат заменени съответно с 'лечебно заведение', 'лечебното заведение' и 'лечебни заведения'.
§11
В Закона за гражданското въздухоплаване се извършват изменения, свързани с термини в здравната сфера. В член 71, алинея 1, буква "а" се заменя "здравно заведение" с "лечебно заведение". В член 85, алинея 2 думата "санитарните" се замества с "здравните".
Параграф §12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето предвижда изменения в чл. 40, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. В текста се заменят термини, свързани със здравните заведения и медицинските специалисти, в контекста на актуализиране на законодателството. Конкретно, 'здравни заведения по Закона за народното здраве' се променя на 'национални центрове по проблемите на общественото здраве', а 'медицински специалисти по Закона за народното здраве' на 'медицински специалисти по Закона за здравето'.
Параграф §13
В параграф §13 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето се предвижда замяна на термина "здравното заведение" с "лечебното заведение" в чл. 123, ал. 1, т. 2, буква "г" от Закона за движението по пътищата. Тази промяна е част от измененията в закона и е обнародвана в Държавен вестник, бр. 20 от 1999 г. и последващи изменения.
§15
В параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето се извършва изменение в чл. 32, т. 8 от Закона за закрила на детето. Конкретно, думите "от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве" се заменят с "от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето."
Параграф §16
В параграф 16 се извършва изменение в член 37, алинея 2, точка 2 от Закона за замяна на войнските задължения с алтернативна служба. Думите "органи на държавния санитарен контрол" се заменят с "органи на държавния здравен контрол", с цел актуализиране на терминологията в закона.
§17
В Закона за здравното осигуряване се извършват изменения и допълнения. В чл. 49 се заменя терминът "държавния санитарен контрол" с "държавния здравен контрол". В чл. 58 се променя текста, като вместо "и здравни заведения по Закона за народното здраве" се посочва "национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето".
§18
В Закона за здравословни и безопасни условия на труд се въвеждат изменения, касаещи акредитацията на службите по трудова медицина. Създава се нова алинея 6 в чл. 25, която предвижда, че тези служби подлежат на акредитация по реда на Закона за лечебните заведения. Освен това, в чл. 37, т. 6, думата "санитарен" се заменя с "здравен".
§19
В параграф 19 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за здравето се извършва промяна в чл. 9 на Закона за изпълнение на наказанията. Вместо термина 'санитарните изисквания' се въвежда терминът 'здравните изисквания'.
§20, чл. 34а от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането
С измененията в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането се въвеждат нови разпоредби относно автохемотрансфузията. Лечебните заведения и диспансерите с легла ще могат да извършват автохемотрансфузия, при условие че нямат медицински противопоказания и след получаване на писмено информирано съгласие от пациента. За непълнолетни лица, съгласието трябва да бъде предоставено от законния представител или попечител. В допълнителната разпоредба е дефиниран терминът "автохемотрансфузия".
Параграф §21
В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се извършват промени в терминологията. Думите "главния държавен санитарен инспектор" се заменят с "главния държавен здравен инспектор". Освен това, термините "хигиенно-епидемиологичната инспекция" и "хигиенно-епидемиологичните инспекции" се заменят с "регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве" и "регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве".
§22 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравето включва изменения и допълнения в Закона за лечебните заведения. В чл. 86 се въвежда нова алинея, която предвижда доброволна акредитация на лечебните заведения, които не са посочени в предходната алинея, за оценка на възможностите им за обучение. Чл. 91 уточнява, че в лечебните заведения за извънболнична помощ може да се провежда практическо обучение на специализанти. Чл. 115 и 116 предвиждат увеличаване на глобите за нарушения в извънболничната медицинска помощ и за неспазване на определени задължения, като се увеличават и размерите на глобите. Освен това, терминологията в закона се актуализира, заменяйки "районен център по здравеопазване" с "регионален център по здравеопазване" и "хигиенно-епидемиологичната инспекция" с "регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве."
§23
С измененията в чл. 6, ал. 1, буква "в" от Закона за местните данъци и такси, след думите "детски ясли" е добавена и фразата "детски кухни". Това изменение е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето.
Параграф §24
Параграф §24 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за здравето предвижда изменение на ал. 3 на чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Според новата формулировка, заведенията за отрезвяване ще се създават от Министерството на вътрешните работи в съгласие с общините.
§25
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се правят изменения, касаещи терминологията. Думата "санитарните" в чл. 23, ал. 1 е заменена с "здравните", а в чл. 38 и чл. 66, т. 2 думите "санитарните разпоредби" са заменени с "здравните изисквания".
§ 26
В параграф 26 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за здравето се предвижда изменение в член 19, алинея 2, точка 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Конкретно, се заличават думите "и здравните" от текста на закона, което означава, че здравните доходи вече няма да бъдат включвани в определението за облагаем доход.
Параграф §27
В параграф §27 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за здравето се извършват изменения в чл. 95 от Закона за управление на отпадъците. Вместо "Директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция" се посочва "Директорът на РИОКОЗ", а терминът "санитарен" се заменя с "здравен".
§28
В Закона за опазване на околната среда се добавя раздел VIII, който се фокусира върху опазването на околната среда от замърсяване с азбест. Министърът на околната среда, в сътрудничество с министъра на здравеопазването, ще издаде наредба, която ще определи изискванията и мерките за предотвратяване на замърсяването на въздуха и водата с азбест, методи за определяне на азбест в прахови емисии и концентрацията на неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест. Ще се предвидят и случаи на изключения от тези изисквания. Министърът на околната среда може да разреши използването на алтернативни методи, ако те дават еквивалентни данни.
§29
В параграф §29 от Закона за здравето се добавя нова алинея 3 в чл. 200л от Закона за съдебната власт. Тази алинея уточнява, че с наредбата, посочена в алинея 2, ще бъдат определени условията и редът за определяне и заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи.
§ 30
В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите се въвеждат изменения, включително замяна на конкретни членове от Закона за народното здраве с нови разпоредби от Закона за здравето. Отменят се определени точки и се добавят нови изисквания за удостоверение за правоспособност. Създава се нов параграф, който задължава Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите да изготвят Правила за добра медицинска практика, които да бъдат предложени за утвърдяване от министъра на здравеопазването до 1 юли 2005 г.
Параграф §31
В параграф 31 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето се извършва изменение в член 4, алинея 4 на Закона за хазарта. След думата 'учебните' се добавя запетая и се включва термина 'лечебните'.
§32
В Закона за храните се извършват изменения, при които термини, свързани с държавния санитарен контрол, се заменят с термини, свързани с държавния здравен контрол. По-конкретно, 'държавния санитарен контрол' става 'държавния здравен контрол', 'Закона за народното здраве' се заменя с 'Закона за здравето', а 'главен държавен санитарен инспектор' и 'главния държавен санитарен инспектор' стават 'главен държавен здравен инспектор' и 'главния държавен здравен инспектор'.
§33
В чл. 24, ал. 1, т. 8 от Закона за чужденците в Република България се извършва промяна, при която терминът "здравно заведение" се заменя с "лечебно заведение". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за здравето.
Параграф §34
В параграф §34 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за здравето се извършват изменения в чл. 30, ал. 2 на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Промените включват: 1) изменение на точка 1, която сега забранява тютюнопушенето на територията на детски ясли, градини, училища, общежития за ученици и лечебни заведения; 2) изменение на точка 5, която сега забранява тютюнопушенето на места, които не отговарят на здравните изисквания; 3) заличаване на думите в т. 11 относно обектите за безмитна търговия; 4) добавяне на нова точка 16, която забранява тютюнопушенето на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.
§35
С §35 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето се отменят членове 14, 15, 16 и 17 от Кодекса за социално осигуряване. Този текст е част от измененията, които се въвеждат с новия закон, и се отнася до актуализацията на социалните осигуровки.
§ 36
В Закона за защита срещу дискриминацията се правят изменения, като в чл. 4, ал. 1 след "етническа принадлежност" се добавя "човешки геном". Създава се нова точка в допълнителната разпоредба, определяща "Човешки геном" като съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.
§ 37
Параграф §37 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето предвижда изменения в Закона за защита на личните данни. В чл. 2, ал. 1 на закона се добавя, че данните за личността включват и "данните за човешкия геном". Освен това, в допълнителната разпоредба се въвежда нова точка 10, която дефинира "човешки геном" като съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.
§41
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на член 53, алинея 3, която влиза в сила от 1 януари 2006 г. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 29 юли 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Параграф §3
В Закона за здравето се извършват изменения, при които термините, свързани със стоматологията, се заменят с нови наименования. Конкретно, думите "стоматолог", "стоматолози", "стоматологично" и свързаните с тях термини се заменят с "лекар по дентална медицина", "лекари по дентална медицина" и техните производни. Освен това, "Съюза на стоматолозите в България" се заменя с "Българския зъболекарски съюз".
§15
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителните разпоредби, касаещи изменения и допълнения на закона, са обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2005 г. и са изменени в брой 59 от 2007 г., в сила от 26.05.2007 г.
Параграф §17
Висшите училища трябва да осигурят подготовка за придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" по специалности от професионално направление "Здравни грижи" до началото на учебната 2006/2007 г. Лица, които не са завършили образованието си по специалностите "медицинска сестра" и "акушерка" до 1 септември 2006 г., могат да продължат обучението си без конкурсни изпити. Лица, започнали обучение по специалности като "рехабилитатор", "медицински лаборант" и други, продължават обучението си за придобиване на същата образователна степен в направление "Здравни грижи".
§ 22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 2 и § 18, т. 1, които влизат в сила от 1 септември 2006 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, обнародван в 'Държавен вестник', брой 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.
§88
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване, които са обнародвани в брой 18 от 2006 година и влизат в сила от 01.01.2007 година.
§61
В Закона за здравето се правят изменения, при които се заменят термини. Конкретно, думите 'Закона за административното производство' и 'Закона за Върховния административен съд' се заменят с 'Административнопроцесуалния кодекс'.
§ 142 от Закона за Здравето
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретни дати. Например, дял трети от закона, касаещ отмяна на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред" и други специфични параграфи, влизат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 56
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2006 г. и влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§ 21
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 4, 5 и 14, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който също влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§ 30
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Конкретно, § 4, т. 3, буква "д" и § 28 влизат в сила с присъединяването.
§5
Занаятчийските предприятия, които извършват услуги в оптиката и оптометрията, могат да продължат дейността си, ако се регистрират в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Собствениците, наследниците или правоприемниците на тези предприятия, както и чираците, калфите и майсторите, трябва да подадат молба за заличаване от съответните регистри в същия срок. Регионалните занаятчийски камари са задължени да заличат регистрацията в 14-дневен срок и да издадат удостоверение за заличаване на калфите и майсторите.
§6
Лицата с професионална квалификация по "Оптометрия" имат право да предприемат мерки за корекция на зрението, съгласно чл. 26а, ал. 2 и 3. Лицата с квалификация по "помощник-фармацевт и очилар" също се ползват с правата по чл. 26а, ал. 2 и 3, докато лицата с квалификация по "оптика, оптико-механични и оптико-електронни уреди" имат права само по чл. 26а, ал. 3. Тези разпоредби са част от измененията в Закона за здравното осигуряване, влезли в сила на 24.11.2006 г.
§15
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 10, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 37 от Закона за Здравето
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с единствено изключение на § 22, който ще влезе в сила една година след влизането в сила на закона. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за медицинските изделия, който е обнародван в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година и влиза в сила на 12 юни 2007 година.
§16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 4, ал. 2, която влиза в сила от 29 декември 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби съдържат информация относно измененията и допълненията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародвани в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г., и влизат в сила от 01.01.2008 г.
Параграф §77
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила три дни или шест месеца след обнародването в "Държавен вестник". Конкретно, параграфи като § 1, § 2, § 4 и други влизат в сила три дни след обнародването, а параграфи като § 2, § 4, § 6 и др. влизат в сила шест месеца след обнародването.
§15
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 14, който влиза в сила от 26 май 2007 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за здравето, които са обнародвани в бр. 95 от 2007 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§ 15
Подзаконовите актове, необходими за прилагането на Закона за здравето, трябва да бъдат издадени в срок от един месец след влизането на закона в сила. До момента на влизането в сила на новите актове, продължават да се прилагат издадените актове по отменените разпоредби, ако не противоречат на новия закон.
§16
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. са обнародвани в брой 110 от 2008 г. и влизат в сила от 01.01.2009 г.
§ 104
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7, която влиза в сила на 1 април 2009 г., при условие че са изпълнени изискванията на § 102. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2009 г. и влизат в сила от 02.06.2009 г., като са изменени в Държавен вестник, брой 40 от 2012 г.
§65
Параграф §65 регламентира, че започналите и неприключили до 1 юли 2009 г. процедури за освидетелстване пред ТЕЛК и НЕЛК, касаещи деца до 16 години и лица с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще продължат да се разглеждат по стария ред до 31 декември 2009 г.
§65а
В случай на липса на детски експертни лекарски комисии, експертизата на увреждането за деца до 16 години, подали заявления след 1 юли 2009 г., се извършва от ТЕЛК с участието на детски специалист.
§ 66
Параграф §66 от Закона за здравето, в сила от 01.07.2009 г., постановява, че лицата, на които е определена пожизнена степен на трайно намалена работоспособност по досегашния ред, както и тези с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3, се считат за с пожизнено определени вид и степен на увреждане.
§67
Училищата, детските градини и специализираните институции, които предоставят социални услуги и нямат здравни кабинети към момента на влизане в сила на закона, са задължени да открият такива кабинети до 1 юли 2011 г.
§ 68
Параграф 68 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за здравето предвижда, че в срок до два месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Медицински инспекторат". Освен това, в срок до 6 месеца след влизането в сила на закона, трябва да се издадат подзаконовите актове, предвидени в него.
§96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г. Параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 влизат в сила от 1 юли 2009 г. Параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
§ 29
В параграф 29 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравето се указва, че навсякъде в текста на закона термините "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" се заменят с "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката". Тази промяна е в сила след обнародването на закона в Държавен вестник.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г., и влизат в сила от 16.10.2009 г.
§59
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят и Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 93 от 2009 г. и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§100
Законът за здравето влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91), които влизат в сила от деня на обнародването му.
§ 84
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2010 г., с изключение на параграф 80, който влиза в сила на 15 декември 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г. и влизат в сила от 18 декември 2009 г.
§72
В Закона за здравето са направени изменения и допълнения, като най-значителната промяна е замяната на термина "Медицински инспекторат" с "Медицински одит". Тази промяна влиза в сила от 01.01.2010 г.
§76
Министерският съвет е задължен да приеме устройствения правилник по чл. 116а, ал. 4 от Закона за здравето до 31 януари 2010 г. Агенцията за икономически анализи и прогнози трябва да разработи обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ до 1 ноември 2010 г.
§ 77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 4, 5, 10, 26, 27 (т. 1, буква "б", т. 2, 4, 5 и 6), 28, 29, 30, 33, 34, 35, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 64 (т. 2), 69, 72 (т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8), 73 и 75 влизат в сила от 1 януари 2010 г.; параграфи 25 и 27, т. 1, буква "а" влизат в сила от 2 януари 2010 г.; параграф 63 влиза в сила от 1 февруари 2010 г.; параграф 36 (относно чл. 55в) влиза в сила от 1 януари 2011 г.; параграфи 31 и 43 (т. 1) влизат в сила от 1 януари 2012 г.; параграф 27, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2013 г.; параграф 29, т. 1, буква "б" влиза в сила от 1 януари 2011 г.
§7
Законът за здравето влиза в сила на 2 юни 2010 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2010 г. и влизат в сила от 31 юли 2010 г.
Параграф §77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-късно. Параграфи 9, 53, 60 и 66 влизат в сила от 1 януари 2011 г., а параграф 75 влиза в сила от 30 септември 2011 г. Допълнителни разпоредби са включени в закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, обнародван на 10.08.2010 г.
§18
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 6, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и параграф 8, който влиза в сила от 30 септември 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г. и влизат в сила от 1 януари 2011 г.
§93
Министерският съвет е задължен да преобразува регионалните центрове по здравеопазване и инспекции за опазване на общественото здраве в регионални здравни инспекции в срок до един месец от влизането в сила на закона. Министърът на здравеопазването трябва да издаде правилник в същия срок. Всички права и задължения на преобразуваните структури преминават към новите инспекции. Трудовите отношения с директорите на старите структури се прекратяват по Кодекса на труда, а конкурсите за нови директори трябва да се проведат в срок до три месеца. До провеждането на конкурсите, директорите на новите инспекции ще бъдат назначавани по друг ред. Служителите от старите структури ще бъдат уредени по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, в съответствие с новата структура на инспекциите. Старите центрове и инспекции ще продължат дейността си до преобразуването.
§121
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Някои параграфи влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник', други - на 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г. Също така, се споменава, че законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е обнародван и влиза в сила на 01.01.2011 г.
Параграф §65
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи: параграфи 32, 33 и 36, които влизат в сила на 1 януари 2013 г., и параграф 51, който влиза в сила на 1 януари 2012 г. Освен това, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 8 от 2011 г. и влиза в сила на 25.01.2011 г.
§30
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят измененията в Закона за лечебните заведения, които са обнародвани в брой 45 от 2011 г. и влизат в сила от 14.06.2011 г.
§6
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2011 година и влиза в сила от 05.08.2011 г.
§ 84 от Закона за здравето и Закона за изменение и допълнение на закона за държавния служител.
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 65, който влиза в сила от 30 септември 2011 г. В допълнение, се посочва, че законът за изменение и допълнение на закона за държавния служител е обнародван в "Държавен вестник", брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 1 юли 2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за здравето предвижда, че в срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет трябва да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, така че да отговаря на новите изисквания на закона. Освен това, компетентните органи са задължени да адаптират устройствените актове на съответната администрация в съответствие с разпоредбите на закона.
§85
Параграф §85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето урежда правоотношенията с различни администрации, свързани с редица закони. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на индивидуална заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет е задължен да направи необходимите промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК - в своите бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
В едномесечен срок след влизането в сила на Закона за здравето, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след удръжките за данъци и осигурителни вноски, да не е по-ниска от предходната брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски и данък. Брутната заплата включва основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
§ 87
Законът за здравето влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, публикуван в Държавен вестник, брой 40 от 2012 г.
§18
Съгласно параграф §18 от Закона за здравето, лечебните заведения, които имат разкрити ТЕЛК и извършват освидетелстване на деца до 16 години, са задължени да осигурят участието на специалист по детски болести в състава на ТЕЛК в срок до 7 дни от влизането в сила на закона.
§ 22
Разпоредбите на параграфи 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 от Закона за здравето влизат в сила от 1 юни 2012 г. Допълнителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г., и влизат в сила от 07.08.2012 г.
§44
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г., и влизат в сила от 26.11.2012 г.
§149
Законът влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. В допълнение, влизането в сила на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. е обнародвано в "Държавен вестник", брой 101 от 2012 г. и влиза в сила от 01.01.2013 г.
§2
Министерството на здравеопазването е задължено да предоставя ежемесечно трансфер към бюджета на НЗОК. Този трансфер е в размер на задължението към лечебните заведения за акушерска помощ и за разходите по националните програми за профилактика на рак на маточната шийка. Средствата се отчитат по определени редове в бюджета на НЗОК.
§3
Параграф §3 предвижда, че от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването могат да се получават целеви субсидии по бюджета на НЗОК. Тези субсидии са свързани с изпълнението на задължения по координация на системите за социална сигурност и се отнасят за обезщетения в натура, които не включват медицинска помощ. Разходите за тези обезщетения увеличават определени суми по чл. 1, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравето регламентира разчитането на дължимите суми от бюджета на НЗОК към бюджета на Националната агенция за приходите. То се извършва в края на всеки календарен месец и е в размер на 0,2% от набраните здравноосигурителни вноски през предходния месец. Средствата се отчитат като трансфери между бюджетни сметки.
§6
Надзорният съвет на НЗОК е упълномощен да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между различните елементи на разходи и трансфери, при условие че промените са в рамките на утвърдения бюджет. Изключение правят разходите за персонал, които не могат да бъдат променяни по този начин.
§7
Надзорният съвет на НЗОК, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, има правомощия да разходва средствата от резерва. Тези средства могат да бъдат използвани за непредвидени и неотложни разходи, описани в чл. 1, ал. 2, ред 1.3.
§8
Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има правото да реши, че приходите от продажба на дълготрайни материални активи могат да бъдат използвани за придобиването на нови дълготрайни активи, като разходите за това надвишават утвърдения разход съгласно чл. 1, ал. 2, ред 1.2.
§9
Надзорният съвет на НЗОК, по предложение на управителя, може да одобрява промени в разходите, финансирани от трансфери от Министерството на здравеопазването, без да нарушава бюджета на НЗОК. Трансферите са предназначени за здравно неосигурени лица и включват амбулаторно проследяване на болни с психични и кожно-венерически заболявания, интензивно лечение и профилактичен преглед за здравно неосигурени жени. Размерът на трансферите се определя от Министерството на здравеопазването при определени условия.
§10
Ваксините за задължителни имунизации и реимунизации, предоставяни от Министерството на здравеопазването през 2012 г., ще бъдат финансирани от същото министерство през 2013 г. по досегашния ред, докато не бъдат осигурени от НЗОК, но не по-късно от 1 април 2013 г.
§11
Лечебните заведения, които през 2012 г. са получавали субсидия от Министерството на здравеопазването, ще продължат да получават субсидия и през 2013 г. при условие, че са се отчели по договорите до 31 декември 2012 г. Заплащането на тези дейности ще се извърши след определяне на окончателния размер на субсидията за четвъртото тримесечие на 2012 г.
§ 12
През 2013 г. средствата за лекарствени продукти, свързани с ветерани от войните и военноинвалиди, ще бъдат осигурени от държавния бюджет и ще се изплащат от Агенцията за социално подпомагане чрез НЗОК. Агенцията ще превежда необходимите средства на НЗОК за покриване на разходите на аптеките, които предоставят лекарства на тези категории лица.
§ 138
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 9, 29-36, 38-43, 44, 65-76, 98, 101, 102, 103, 106-108, 111, 116, 117, т. 1, букви "а", "е", "ж" и "л" влизат в сила от 2 януари 2013 г.; параграфи 20 и 117, т. 2 - от 1 април 2013 г.; параграф 44 относно чл. 167е, ал. 2, т. 2 и ал. 3 и чл. 167ж - от 2 юли 2013 г.
§ 123
Законът за Здравето влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на някои разпоредби, които влизат в сила по-рано: § 115 от 1 януари 2013 г. и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 от 1 февруари 2013 г.
§20
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които ще влязат в сила 6 месеца след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за устройство на територията, обнародвани в "Държавен вестник", брой 66 от 2013 г., и влизат в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§32
В Закона за здравето, обнародван в Държавен вестник, се извършват изменения, включително замяна на наименованията на Министерството на образованието. Думите "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката" се заменят с "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката".
§55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, обнародван в брой 99 от 2013 г.
Параграф §14 от Закона за здравето
Съгласно параграф §14, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните трябва да приемат наредба по чл. 62, ал. 2 от Закона за здравето в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на административнопроцесуалния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 104 от 2013 г. и влизащи в сила от 04.01.2014 г.
§5
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., който е обнародван в брой 106 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 19
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 15, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г.
§ 9
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила на 1 декември 2014 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г., и влизат в сила от 3 януари 2014 г.
Параграф §14
Параграф §14 предвижда, че заявленията за издаване на здравни сертификати за износ на продукти и стоки, които са важни за здравето на човека и са подадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани по досегашния ред. Освен това, за заявленията за козметични продукти е необходимо да се предоставят и данните по чл. 37, ал. 2, т. 4.
§17
Министърът на здравеопазването е задължен да издаде наредбите, свързани с член 37, ал. 8, член 52, член 114а, ал. 2 и член 80е, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване, в срок от един месец след влизането в сила на Закона за здравето.
§19 от Закона за здравето
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 година и влизат в сила от 28.11.2014 година.
§117
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. са обнародвани в брой 107 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2015 г.
§ 10 от Закона за здравето
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2015 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2016 г. Конкретно, § 3, т. 5, буква "б", т. 18 и т. 31 ще започнат да действат от 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за туризма, който е обнародван в Държавен вестник, брой 9 от 2015 г. и влиза в сила на 3 февруари 2015 г.
§6
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби съпътстват измененията и допълненията към Закона за убежището и бежанците, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2015 г. и влизат в сила от 16.10.2015 г.
§ 83
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на параграф 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби към Кодекса за застраховането са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2015 г. и влизат в сила от 01.01.2016 г.
§50
Законът влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила на 1 юли 2016 г. До тази дата обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация' предоставят актуални данни на Информационния център, а той им предоставя актуални данни по другите параграфи.
§38
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., който е обнародван в брой 98 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г.
§14
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2016 г.
§ 12
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения: параграф 5 влиза в сила на 9 август 2016 г.; параграф 3, т. 13-15 и § 8 - от 1 юни 2017 г.; параграф 3, т. 2 - от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван на 18.07.2017 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2017 година и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§39
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на параграф 37, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменението и допълнението на закона, обнародвано в брой 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.
§2
Съгласно параграф §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето, специализираните състави на НЕЛК трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания на закона в срок от два месеца от неговото влизане в сила. Освен това, процедурите по медицинска експертиза, които са започнали преди влизането на закона в сила и не са приключили, ще бъдат завършени по реда на новия закон.
§5
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения в административнопроцесуалния кодекс, които са в сила от 01.01.2019 г., обнародвани в ДВ, бр. 77 от 2018 г.
§ 156
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: 1) Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; 2) Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник"; 3) Параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Параграф §49
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Конкретни дати са посочени за параграф 40, т. 24, която влиза в сила на 11 август 2006 г. Освен това, има и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., който е в сила от 01.01.2019 г.
§ 43
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: 1. Някои параграфи влизат в сила от деня на обнародването; 2. Други параграфи влизат в сила на 1 април 2019 г.; 3. Определени текстове от параграф 29 и 36, 37 влизат в сила на 1 януари 2020 г. Преходни и заключителни разпоредби са част от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.
§5 от Закона за здравето и преходни и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги.
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги са обнародвани в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влизат в сила на 1 юли 2020 г. Съществуват изменения относно влизането в сила, обнародвани в различни брой на Държавен вестник, като последното изменение е от брой 104 от 2022 г. и влиза в сила на 1 януари 2023 г.
§41
Разпоредбите на Закона за здравето и свързаните с него закони, касаещи социалните и интегрираните здравно-социални услуги, се прилагат за различни типове домове за деца и възрастни с увреждания до тяхното закриване. Това включва домовете за деца, лишени от родителска грижа, и дома за медико-социални грижи за деца. Разпоредбите за данъци и дарения също се отнасят до тези домове до техния край.
§ 45
Законът за здравето влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключения. Част от разпоредбите влизат в сила на 31 декември 2023 г., а други на 1 януари 2019 г. Някои членове и параграфи влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на закона, обнародвани през 2019 г.
§7 от Закона за здравето и преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г.
Министърът на здравеопазването е задължен да издаде наредба по чл. 29, ал. 3 в срок от 4 месеца след влизането в сила на закона. Допълнително, в преходните и заключителни разпоредби се споменава Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., който влиза в сила от 01.01.2020 г.
§16
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14 и 15, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2020 г., влизат в сила от 14 март 2020 г.
§4
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последствията от него. Законът е обнародван в "Държавен вестник", брой 28 от 2020 г. и влиза в сила от 13.03.2020 г., с изменения и допълнения, обнародвани в брой 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
§ 52
Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включени са и заключителни разпоредби относно закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г.
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, т. 2 относно чл. 4, ал. 2, който влиза в сила в 7-дневен срок от обнародването му. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр. 44 от 2020 г., и влизат в сила от 14.05.2020 г.
§ 44
Законът за здравето влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Допълнително, към закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. се прилага обнародваната разпоредба, която влиза в сила от 01.01.2021 г.
§ 24
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на параграфи 17, 22 и 23, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в брой 105 от 2020 г. и влизат в сила от 11.12.2020 г.
§9 от Закона за здравето и преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания.
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания включват информация за обнародване и влизане в сила на изменения, като последните изменения са обнародвани в "Държавен вестник" бр. 18 от 2022 г. и влизат в сила от 01.04.2022 г.
§ 26
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи (1, 2, 7, 9, 10, 13 - 17 и 25), които ще влязат в сила от 1 юли 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 110 от 2020 г. и влизат в сила от 30 юни 2021 г.
§ 28
Законът влиза в сила на 30 юни 2021 г., с изключение на: 1. Параграфи 9 и 25, които влизат в сила от 30 юни 2022 г.; 2. Параграфи 26 и 27, които влизат в сила от 31 декември 2020 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.
§4
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят до прилагането на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 8 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2022 г.
§14
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане също са обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2022 г. и влизат в сила от същата дата.
§ 9
Законът влиза в сила на 1 януари 2022 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 април 2022 г. Конкретно, § 3, т. 1, 2, 5 - 11 и § 5, 6 и 7 ще влязат в сила на по-късна дата. Заключителните разпоредби са свързани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
§20 от Закона за здравето
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на параграфи 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е обнародван в брой 18 от 2022 г. и също влиза в сила от 01.01.2022 г.
§ 22
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключения: параграфи 6 и 20 влизат в сила от 1 април 2022 г.; параграф 10 влиза в сила от учебната 2022-2023 година; параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19 влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§12
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 32 от 2022 г. и влиза в сила от 26.04.2022 г.
§10
Министерският съвет е задължен да приведе Националния план за готовност при пандемия в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила. Планирането е в контекста на Решение № 884 от 2020 г.
§ 11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 април 2022 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за насърчаване на заетостта, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 41 от 2022 г. и влиза в сила от 03.06.2022 г.
§24
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения в Закона за здравето, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 58 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§6
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби уточняват, че законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители е обнародван в брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§106
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който ще влезе в сила от 1 март 2023 г. Тези разпоредби са част от законодателството, свързано с бюджета на Република България за 2022 г., включително бюджетите на държавното обществено осигуряване и националната здравноосигурителна каса.
§16
Законът за здравето влиза в сила на 1 януари 2023 г., с някои изключения: параграф 2 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; параграф 8 влиза в сила от 1 декември 2022 г.; параграф 10 влиза в сила с влизането на Закона за държавния бюджет за 2023 г.
§5
Параграф §5 регламентира завършването на започнатите и неприключени производства по преосвидетелстване на лица пред органите на медицинската експертиза. Тези производства ще бъдат довършвани съгласно чл. 101б от Закона за здравето, независимо от срока на подаване на заявление-декларация от лицата или техните упълномощени представители, в рамките на 4 месеца след влизането на закона в сила.
§ 6
Параграф §6 предвижда автоматично възобновяване на правата и подкрепата на лица с изтекъл срок на експертно решение, които са подали заявление-декларация за преосвидетелстване преди влизането в сила на закона. Това възобновяване се извършва след получаване на информация от Регионалните здравни инспекции и е свързано със забавяне, определено в § 1, т. 48 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Информацията от инспекциите трябва да бъде изпратена на компетентните органи в срок от 14 дни след влизането в сила на закона.
§7
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето предвижда, че информацията по чл. 101б, ал. 3 ще бъде изпращана чрез информационна база данни, съгласно чл. 108а, ал. 1 от същия закон. Тази възможност трябва да бъде реализирана в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§ 46
Законът за здравето влиза в сила от 1 януари 2023 г., с различни дати за влизане в сила на отделни параграфи и алинеи. Основните дати включват: 1 август 2023 г. за параграфи 1, 25, 27 и 28; 1 юли 2023 г. за параграф 3 и § 29; незабавно след обнародване за параграф 4 и § 33; 1 септември 2023 г. за параграф 7 и § 8; 1 декември 2023 г. за параграф 7, § 14 и § 40; 1 октомври 2023 г. за параграф 14; 9 месеца след обнародване за определени разпоредби; 1 януари 2024 г. за параграф 14 и § 24; 8 месеца след обнародване за параграф 19; и 1 януари на втората година след преброяването на населението за параграф 32.
§90
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последните изменения на закона са обнародвани в брой 96 от 2023 година и влизат в сила на 17 ноември 2023 година.
§2
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят измененията и допълненията на Закона за здравето, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 35 от 2024 г. и влизат в сила от 19.04.2024 г.
§3
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и помощник-фармацевтите, като новите разпоредби влизат в сила от 01.05.2024 г.
§32
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в брой 85 на "Държавен вестник" от 2024 г. и ще влязат в сила от 08.10.2024 г.
§14
Лечебните и здравните заведения са задължени да въведат електронен здравен запис за всяка извършена дейност до 1 януари 2027 г., при условие че няма наличен запис в Националната здравноинформационна система, информацията е структурирана в електронни системи, има утвърден образец от министъра на здравеопазването и дейността е извършена след 1 януари 2022 г. Записите се изпращат към Националната здравноинформационна система, а подписването може да бъде извършено от различно длъжностно лице. За тези записи не се прилагат определени разпоредби, а министърът на здравеопазването трябва да осигури тестово въвеждане до 1 април 2026 г.
§15
Съгласно параграф §15 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за здравето, Националната здравноосигурителна каса е задължена да изпрати всички здравни данни от информационната система, които са въведени след 1 януари 2010 г., на министъра на здравеопазването. Това трябва да стане в срок до една година от влизането в сила на закона с цел попълване на електронните здравни записи на пациентите, по ред, определен от министъра на здравеопазването.
§17
Министърът на здравеопазването е задължен да издаде наредбата по чл. 6б, ал. 9 от Закона за лечебните заведения до 1 април 2025 г. Освен това, той трябва да приведе наредбата по чл. 46, ал. 3 от същия закон в съответствие с новите изисквания до 1 юли 2025 г.
§ 18
Законът за здравето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с някои изключения. Параграф 11, т. 1 влиза в сила от 1 април 2025 г., а параграф 5 и § 11, т. 2, 3 и 4 влизат в сила от 1 януари 2026 г. Законът е свързан с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които касаят безопасността и качеството на здравните услуги и продукти.
