НАРЕДБА НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА СЪСТАВЯНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ, ОТЧИТАНЕ И КОНТРОЛ НА БЮДЖЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за съставяне, приемане, изпълнение, контрол и отчитане на бюджета на Столична община, включително извънбюджетните сметки. Регламентират се взаимоотношенията с различни институции, общини и местната общност. Управлението на средствата трябва да се извършва при спазване на принципите на законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност и публичност.
Чл. 2
Общинският бюджет на Столична община представлява самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите за една бюджетна година. Той служи като документ за финансовата политика на общината и ръководство за оперативната дейност. Бюджетът включва бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, както и бюджетите на районите и второстепенните разпоредители. Осигурява парични средства за финансиране на местни и делегирани от държавата дейности в интерес на местната общност.
Чл. 3
Наредбата определя структурата на бюджета на Столична община, включваща приходна и разходна част. Приходите се делят на местни, делегирани от държавата и държавни трансфери. Местните приходи обхващат данъци, такси, доходи от собственост, глоби и други постъпления. Разходната част предвижда бюджетни кредити за финансиране на местни и делегирани дейности, с възможност за дофинансиране от собствени приходи. Бюджетът е публичен и подлежи на контрол от законово определени органи и местната общност.
Чл. 4
Бюджетният процес на Столична община обхваща дейностите по съставяне, приемане, изпълнение, контрол и отчитане на общинския бюджет. Този процес се управлява от общинския съвет и кмета на общината.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба на Столичен общински съвет предвижда създаването на резерв за неотложни и непредвидени разходи в общинския бюджет. Размерът на този резерв се одобрява от общинския съвет при приемането на бюджета. Разходите от резерва могат да се извършват само след разпределянето им по съответните дейности и параграфи.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредбата на Столичен общински съвет описва подготовката за съставяне на бюджета на Столична община за следващата финансова година. Тя включва преглед на дългосрочни цели, местни такси и услуги, проучване на потребности на общността, формулиране на годишни цели и анализ на социалната инфраструктура и общинската собственост. Проектът на бюджета се разработва след откриване на бюджетна процедура и получаване на макроикономически показатели от Министерство на финансите. Тенденциите в местната икономическа прогноза се използват за съставяне на текущия бюджет и тригодишната прогноза. Дирекция "Финанси" предава указания до второстепенните разпоредители, които представят свои предложения за разходи. Анализите са неразделна част от проекта за бюджета.
Чл. 7
Проектобюджетът на Столична община се изготвя на базата на предложения от различни лица и организации, включително кметовете на районите, кметствата, кметските наместници, ръководителите на бюджетните звена и председателя на Столичен общински съвет, както и от организации, получаващи субсидии от общинския бюджет.
Чл. 8
Съгласно чл. 8 от Наредбата на Столичен общински съвет, сроковете за изпълнение на бюджетния процес се определят с Решение на Министерски съвет, което обявява откриването на бюджетната процедура за конкретната година.
Чл. 9
Кметът на Столична община е задължен да информира Столичния общински съвет и местната общност за годишните цели, задачи и приоритети на проекта на бюджета. Информацията се предоставя чрез сайта на Столична община и средствата за масово осведомяване.
Чл. 10
Кметът на общината е задължен да представи в Министерството на финансите прогноза за собствените приходи и местните разходи на общината. Той също така трябва да предложи размера на целевата субсидия от централния бюджет за капиталови разходи за предстоящата бюджетна година и да изрази намеренията на общината относно поемането на общински дълг, съгласно указанията на министъра на финансите.
Чл. 11
Проектът на бюджета на Столична община включва три основни компонента: прогноза за приходите от местни данъци, такси и неданъчни приходи; проект на бюджет за местните дейности; и проект на бюджет за капиталови разходи. Всички тези елементи са важни за планирането и управлението на финансовите ресурси на общината.
Чл. 12
Чл. 12 определя начина на отразяване на средствата за делегираните от държавата дейности в бюджета на Столичната община. Общинската администрация трябва да спазва разходни стандарти и бюджетна класификация. Включва се преходен остатък от предходната година, а общинският съвет може да дофинансира дейности над стандартите с собствени приходи. Делегираните дейности не могат да имат дефицит, а резерв за неотложни разходи може да бъде до 10% от одобрените средства. Средствата от дарения се отразяват текущо, а финансирането на образованието и културата може да бъде организирано като "делегиран бюджет".
Чл. 13
Чл. 13 от Наредбата за съставяне, изпълнение, отчитане и контрол на бюджета на Столична община определя процеса на съставяне на текущия бюджет за местните дейности. Проектът се изготвя след приемането на Закона за държавния бюджет и се финансира от собствени приходи и изравнителна субсидия. Собствените приходи включват местни данъци, такси и неданъчни приходи. Общинската администрация разработва проекта на основата на прогнози за данъчни приходи, такси и неданъчни приходи, а също така включва преходния остатък от предходната година. Текущите постъпления от дарения не се планират и се отразяват по волята на дарителя. Бюджетът не може да бъде дефицитен, а при недостиг на средства Общинският съвет определя приоритети и мерки за увеличаване на приходите.
Чл. 14
В бюджета за капиталови разходи на Столична община се включват средства, предназначени за основен ремонт на материалната база и техническата инфраструктура, както и за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, свързани с делегираните от държавата дейности и местните дейности.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че капиталовите разходи за текущата година се планират на база тригодишна инвестиционна програма, нуждите на бюджетните структури, предложения на местната общност, прехвърлени задължения по общинския дълг и задължения за съфинансиране по различни програми. Източниците на финансиране включват целеви субсидии, собствени общински приходи, средства от Европейски програми, кредити и извънбюджетни източници.
Чл. 16
Чл. 16 определя процеса за съставяне, изпълнение, отчитане и контрол на бюджета на Столична община. Окончателният проект на бюджета се изготвя от дирекция "Финанси" след обнародване на Закона за държавния бюджет. В него се отчитат структурни промени и изменения в нормативната уредба. Проектът включва анализ на приходите от местни данъци и такси, както и разходите за делегирани държавни дейности, основани на натурални показатели. След съставянето, проектът се предоставя на второстепенните разпоредители за разпределение и се отразяват ангажиментите от Годишния финансов отчет. Бюджетните сметки на второстепенните разпоредители се приемат от Столичен общински съвет по предложение на кмета.
Чл. 17
Кметът на Столична община е отговорен за информирането на местната общност относно проекта на общинския бюджет. Той организира обществено обсъждане на бюджета, съгласно установения ред от Столичния общински съвет, описан в Приложение № 2 към Наредбата.
Чл. 18
Кметът на Столична община е задължен да внесе проекта на общинския бюджет в Столичен общински съвет в срок до 30 работни дни след обнародването на Закона за държавния бюджет. При неспазване на този срок, кметът не получава възнаграждение за периода до внасянето на проекта. Комисиите към общинския съвет разглеждат проекта и дават становище по него в съответствие с правилника за организацията и дейността на общинския съвет и администрацията.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредбата определя сроковете за приемане на бюджета на Столична община от общинския съвет. Ако кметът внесе проекта в срок, бюджетът се приема в рамките на 45 работни дни след обнародването на Закона за държавния бюджет. При закъснение от страна на кмета, срокът за приемане е 15 работни дни след внасянето. В случай на неспазване на сроковете, председателят на общинския съвет и общинските съветници не получават възнаграждение за периода до приемането на бюджета.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредбата на Столичен общински съвет предвижда, че с приемането на бюджета се определят приоритети за финансиране на местните дейности. Тези приоритети трябва да бъдат основани на ясни и обосновани критерии, което осигурява прозрачност и ефективност в разходването на средствата.
Чл. 21
Кметът на общината е задължен да представи приетия общински бюджет в областното поделение на Сметната палата и в Министерството на финансите в срок, определен от закона.
Чл. 22
Когато законът за държавния бюджет на Република България не е приет за съответната година, разходите за делегираните от държавата дейности и разходите за местните дейности се извършват месечно в размер до 1/12 от отчета на бюджетните кредити за съответния период на предходната година.
Чл. 23
След приемането на закона за държавния бюджет на Република България, разходите за делегираните от държавата дейности в Столична община се извършват месечно в размер на утвърдените държавни трансфери. Разходите за местните дейности се извършват месечно до 1/12 от отчетените бюджетни кредити за предходната година.
Чл. 24
След внасяне на проекта на общинския бюджет от кмета в общинския съвет, разходите за местните дейности могат да се извършват в съответствие с внесения проект до момента на приемането на бюджета. Разходите за делегираните от държавата дейности се регулират по условията на чл. 23 от наредбата.
Чл. 25
Член 25 от Наредбата на Столичен общински съвет за съставяне, изпълнение, отчитане и контрол на бюджета на Столична община е отменен с Решение № 424 по Протокол № 94 от 14.07.2011 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 26
Изпълнението на бюджета на Столична община започва на 1 януари и завършва на 31 декември. Организацията на изпълнението е в отговорност на кмета на Столична община, който работи в сътрудничество с кметовете на райони, кметовете на кметства и ръководителите на бюджетни звена, които са второстепенни и третостепенни разпоредители на бюджета.
Чл. 27
Кметът на Столична община е отговорен за разпределението на одобрените от общинския съвет бюджетни кредити. Това разпределение се извършва по тримесечия и се основава на предложения от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Чл. 28
Общинският съвет определя второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и приема техните сметки заедно с бюджета на общината. Кметът, като първостепенен разпоредител, определя правата и отговорностите на разпоредителите от втора и трета степен чрез заповед.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредбата на Столичен общински съвет предвижда, че събирането на приходите от местните такси и цените на услуги в бюджета на Столична община се извършва съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, която е основана на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Чл. 30
Разходите по бюджета на Столична община се осъществяват в рамките на постъпилите приходи за деня и в пределите на бюджетните кредити за съответния отчетен период.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредбата на Столичен общински съвет забранява на второстепенни и третостепенни разпоредители да извършват и поемат задължения, както и да започват програми и проекти, които влошават бюджета на Столична община и не са включени в приетия бюджет.
Чл. 32
Кметът на Столична община има правото да ограничава или спира финансирането на бюджетни организации и субсидирани дейности при установени нарушения на бюджетната дисциплина. Това действие остава в сила до отстраняване на нарушението и кметът е задължен да уведомява съответните контролни органи, включително АДФК, делегирани одитори и Сметна палата.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредбата на Столичен общински съвет позволява на общинския съвет да открива, закрива или преструктурира бюджетни звена, финансирани със собствени приходи, през бюджетната година. Също така, той може да предлага решения на компетентните държавни органи относно делегираните от държавата дейности, за да отговори на потребностите на местната общност. Общинският съвет има право да променя бюджетите на разпоредителите с делегиран бюджет при промяна на общия размер на бюджета, съгласно чл. 18 от Закона за общинския бюджет.
Чл. 34
Столичният общински съвет има право да делегира на кмета на Столична община правомощия за управление на бюджета при неотложни нужди. Кметът може да изменя и прехвърля бюджетни кредити в рамките на одобрените разходи, без да нарушава общия размер на бюджета. При недостатъчност на одобрените разпределения, кметът може да осигури средства чрез прехвърляне от бъдещи тримесечия или реализирани икономии. Временни свободни бюджетни средства могат да бъдат вложени в срочен депозит.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредбата на Столичен общински съвет предвижда, че кметът на Столична община е длъжен да спазва определени лимити при текущото изпълнение на бюджета. Тези лимити включват представителни разходи, разходи за помощи за лечение и погребение, както и разходи за поевтиняване на храната за ученическо столово хранене, спортни паралелки и детски млечни кухни.
Чл. 36
Кметът на Столична община е задължен да предоставя на общинския съвет информация относно текущото изпълнение на бюджета, като това се извършва два пъти в годината - за първото шестмесечие и за цялата година.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредбата на Столичен общински съвет задължава кмета на Столична община, кметовете на райони и кметовете на кметства да информират местната общност поне два пъти годишно за изпълнението на техните бюджети. Информацията трябва да бъде предоставена чрез местните медии, интернет страницата на Столична община, нагледни материали и срещи с местната общност, като отчетите се правят към полугодието и след приключване на бюджетната година.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредбата на Столичен общински съвет регламентира условията за актуализация на бюджета на Столична община. Бюджетът може да бъде променян при изменения в макроикономическите условия, неотложни потребности или непредвидими обстоятелства. Промените трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Закона за общинските бюджети, като се отчитат на края на всяко тримесечие. Промени в бюджета, свързани с отношенията с централния бюджет, се регулират от Закона за държавния бюджет на Р България. Кметът на Столична община е отговорен за отразяване на измененията в бюджета, свързани с корекции от Министерството на финансите, целеви трансфери, дарения и спонсорства, както и за разпределение на резервния кредит, ако е упълномощен от общинския съвет.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредбата определя извънбюджетните средства като средства, които се набират и разходват чрез извънбюджетни сметки и фондове. Те могат да бъдат предмет на законова разпоредба, включени в Закона за държавния бюджет на Р България, да се финансират по международни и оперативни програми на ЕС, или да бъдат предоставяни като временни безлихвени заеми от бюджета за оперативни програми, съгласно указания на Министерството на финансите.
Чл. 40
Член 40 от Наредбата на Столичен общински съвет предвижда, че извънбюджетните средства трябва да се отразяват в приходно-разходни сметки. Тези сметки следва да съответстват на единната бюджетна класификация и да бъдат приети от общинския съвет заедно с бюджета на Столична община.
Чл. 41
Когато бюджетът на Столична община не е приет, общинският съвет има задължението да приеме извънбюджетните сметки и фондове в срок до един месец след изтичането на срока за приемане на бюджета.
Чл. 42
Отчетът за разходваните извънбюджетни сметки и фондове на Столична община се приема в комплект с отчета за касовото изпълнение на бюджета. Това означава, че двете отчетни документации са взаимосвързани и се представят заедно на съответните органи.
Чл. 43
Кметът на Столична община е задължен да представя на областното поделение на Сметната палата и на Министерството на финансите одобрените план сметки за извънбюджетните средства и фондове, както и отчетите за тяхното изпълнение.
Чл. 44
Приключването и отчитането на бюджета на Столична община се извършва в съответствие с процедурите и сроковете, установени за държавния бюджет. Задължения, произтичащи от влезли в сила съдебни решения и непредвидени в текущия бюджет, трябва да бъдат изплатени с бюджета за следващата година.
Чл. 45
Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са задължени да съставят тримесечни и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджетните си сметки, следвайки указанията на Министерството на финансите. Кметът на Столична община изготвя периодични и годишни отчети за изпълнението на бюджета на общината, основавайки се на отчетите на второстепенните разпоредители и на отчетите за дейностите, финансирани от общината.
Чл. 46
Кметът на Столична община е отговорен за представянето на годишния отчет за изпълнението и приключването на бюджета. Този отчет трябва да бъде обсъден публично с местната общност. Публичното обсъждане на годишния отчет се организира заедно с обсъждането на проекта на бюджет, по ред, определен от Столичния общински съвет.
Чл. 47
Водещата комисия по бюджет и финанси, заедно с другите постоянни комисии на Столичен общински съвет, разглеждат годишния отчет за изпълнението на бюджета на Столична община. Това се извършва съгласно условията и реда, установени в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и взаимодействието му с общинската администрация.
Чл. 48
Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Столична община се внася от кмета в общинския съвет, включващ отчети за общинския дълг и извънбюджетните сметки. Кметът представя периодични и годишни отчети, съгласувани с Министерството на финансите и Сметната палата, и предоставя информация на Националното сдружение на общините за анализи и преговори с централната власт.
Чл. 49
Кметът на Столична община е отговорен за изграждането и прилагането на системи за финансово управление и контрол на бюджетните и извънбюджетните средства. Вътрешният финансов контрол се осъществява независимо от контрола на държавните органи, съгласно закона. Кметът представя годишен доклад и самооценка за функционирането на системите пред Министерството на финансите.
Чл. 50
Член 50 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че общинският дълг обхваща всички финансови задължения, които са поети с решение на общинския съвет, от името и за сметка на Столична община.
Чл. 51
Член 51 от Наредбата на Столичен общински съвет определя начина за осигуряване на временен недостиг на средства за финансиране на местните дейности в бюджета на Столична община. По решение на общинския съвет, недостигът може да се покрие чрез заеми от извънбюджетни средства и фондове на общината, банки и други финансови институции, или от други източници. Заемите са краткосрочни, предназначени за текущо балансиране и трябва да бъдат възстановени до края на бюджетната година.
Чл. 52
Дългосрочен дълг може да бъде поет само с решение на Столичен общински съвет. Той може да се използва единствено за финансиране на инвестиционни програми и проекти, които не могат да бъдат финансирани с бюджетни приходи, както и за рефинансиране на непогасен дълг.
Чл. 53
Инвестиционните програми и проекти, които изискват финансиране чрез поемане на общински дълг, трябва да бъдат одобрени от Столичен общински съвет.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредбата определя, че дължимите суми за лихви, такси, комисионни и погашения по общинския дълг се покриват от собствените приходи, общата изравнителна субсидия и извънбюджетните средства, предназначени за инвестиции. Тези средства трябва да бъдат предвидени при съставянето на бюджета, като не се нарушава финансирането на местните дейности.
Чл. 55
Годишният размер на разходите за обслужване на дълга на Столична община не може да бъде повече от 15% от общата сума на собствените приходи и изравнителната субсидия за съответната година. Това правило е установено с изменения в Наредбата на Столичен общински съвет.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредбата на Столичен общински съвет постановява, че Общинският съвет не може да взема решения за поемане на дългосрочен общински дълг след изтичането на 39 месеца от избора си. Изключение от това правило се допуска за дългове, които със закон не попадат в обхвата на чл. 12 от Закона за общинския дълг.
Чл. 57
Общинският дълг на Столична община не може да бъде обезпечаван с залог или ипотека на имущество, което е публична общинска собственост. Това означава, че публичните активи на общината не могат да се използват като гаранция за задълженията на общината.
Чл. 58
Столичен общински съвет има правомощието да взема решения за сключване на договори, включително с други общини, и за отпускане на заеми, предназначени за капиталови разходи от взаимен интерес. Важно е да се отбележи, че целевите субсидии от централния бюджет не могат да бъдат използвани като източник на средства за тези дейности.
Чл. 59
Кметът на Столична община е задължен да предоставя на финансовите институции информация, свързана с финансовото състояние и проектите на общината, както и да информира местната общност относно дълга на общината.
Чл. 60
Кметът на Столична община е задължен да изготви годишен отчет за състоянието на общинския дълг. Този отчет се внася в Столичен общински съвет и е неразделна част от отчета за изпълнение на бюджета на Столична община.
Чл. 61
Наредбата определя правилата за съставяне, изпълнение, отчитане и контрол на бюджета на Столична община. Чл. 61 забранява поемането на нов дълг, ако годишният дълг надвишава 15% от собствените приходи до 31 декември 2010 г. Наредбата влиза в сила след приемане от Столичен общински съвет и съдържа приложение за финансова политика, която цели поддържане на стабилно финансово състояние. Общината финансира текущите разходи с текущи приходи и краткосрочен дълг, а инвестиционната политика се основава на одобрена стратегия. Общината провежда консервативна политика по дълга, а разходите за обслужване на дълга не могат да надвишават определени проценти от приходите. Публичното обсъждане на бюджета включва организиране на информация и покани до заинтересовани страни.
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за набиране, формиране и разпределяне на допълнителни средства, предназначени за капиталови разходи. Целта е подобряване на технологичната база на администрацията и допълнително материално стимулиране на служителите в общинските и районни администрации на Столична община.
Чл. 2
Наредбата на Столичен общински съвет определя основната цел на правилата, която е да се осигури справедливо разпределение на средствата. Основните насоки включват поощряване на служителите за по-ефективно изпълнение на функциите на общината, постигане на значими резултати в качеството на услугите, повишаване на събираемостта на местните данъци и подобряване на технологичната база на администрацията.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредбата на Столичния общински съвет определя начините за набиране на средства за бюджета на Столична община. Средствата се набират чрез отчисления от местни такси, цени на услуги, местни данъци и такси, лихви върху невнесени в срок задължения, и надпланови глоби. Приходите от такси и цени на услуги трябва да бъдат от бързи и експресни услуги.
Чл. 4
Ръководителите на дирекции, самостоятелни отдели и сектори, както и кметовете на райони и кметства в Столична община, са задължени да подават тримесечни декларации за приходите в Дирекция "Финанси". Декларациите трябва да бъдат придружени от отчет за касовото изпълнение на бюджета и годишен касов отчет. Сроковете за подаване на декларациите са: до 10 април за първо тримесечие, до 10 юли за второ, до 10 октомври за трето и до 20 януари на следващата година за четвърто тримесечие.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредбата определя начина на набиране на приходите на Столична община. Приходите по чл. 3, ал. 1, т.т. 1 - 5 се набират по параграфи за определен период. Приходите по чл. 3, ал. 1, т. 6 се отнасят към планираните приходи за годината, като преизпълнението подлежи на разпределение.
Чл. 6
Наредбата определя отчисленията за капиталови разходи и допълнително материално стимулиране на служителите в Столична община. Отчисленията са 55% от приходите, реализирани от дирекциите и отделите на общината, и 85% от приходите, реализирани от районните администрации.
Чл. 7
Чл. 7 от наредбата предвижда, че Столичният общински съвет взима решение за завишаване на приходната и разходната част на бюджета за всяко тримесечие с размера на отчислените средства. За последното тримесечие на годината, тези средства се включват в бюджета за следващата година. В наредбата е посочена и глава, свързана с разпределянето на средства за капиталови разходи и допълнително материално стимулиране на служителите.
Чл. 8
Според чл. 8 от Наредбата на Столичен общински съвет, право на допълнително материално стимулиране имат зам.-кметовете, секретарят, главният архитект на Столична община, кметовете на райони и кметства, както и всички служители по трудово и служебно правоотношение.
Чл. 9
Наредбата определя разпределението на средствата от бюджета на Столична община. 70% от средствата се предоставят на дирекциите и самостоятелните отдели, а 30% - на районните администрации. Разпределението на средствата за районните администрации зависи от техния принос в събирането на местните данъци и такси. За 2008 г. разпределението се базира на приходите от началото на годината (1 януари 2008 г.).
Чл. 10
Кметът на Столична община, в съответствие с решението на Столичен общински съвет, издава заповед за определяне на размера на средствата, предназначени за районните администрации и Столична община, съгласно разпоредбите на чл. 9.
Чл. 11
Кметът на района има правомощието да издава заповеди за определяне на средства, които ще бъдат използвани за капиталови разходи и за допълнително материално стимулиране на служителите. Той също така определя индивидуалните размери на възнагражденията за допълнително материално стимулиране, базирани на приноса на служителите.
Чл. 12
Кметът на Столична община определя средствата за капиталови разходи и за допълнително материално стимулиране на служителите на общината, на база приноса и числеността им. Индивидуалните възнаграждения за стимулиране се определят със заповед на кмета, по предложение на пряк ръководител, в рамките на лимита за структурата.
Чл. 13
Член 13 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че общият размер на възнагражденията за допълнително материално стимулиране на всеки служител за една година не може да надвишава дванадесет брутни работни заплати на съответния служител.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредбата на Столичен общински съвет предвижда, че осигурителните вноски, които дължи работодателят, се отчисляват от средствата, посочени в чл. 6 на същата наредба. Това означава, че средствата за осигурителни вноски ще бъдат отделяни от бюджета на Столична община, съгласно определените в чл. 6 разпоредби.
Чл. 15
При прекратяване на служебно или трудово правоотношение без виновно поведение на служителя, той има право на допълнително материално стимулиране, ако е направена оценка за личния му принос от ръководителя на звеното, в което е работил, към последния работен ден. Това стимулиране се отнася за действително отработеното време.
Чл. 16
При преназначаване на служител от едно звено в друго на общинската администрация, неговият принос се определя въз основа на действително отработеното време в съответните звена, както и на оценката на ръководителя на новото звено.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредбата на Столичен общински съвет определя критериите за индивидуалните възнаграждения за допълнително материално стимулиране на служителите. Те включват изпълнение на индивидуалния работен план, постигнати резултати при предоставяне на услуги, успехи в събирането на местни данъци и такси, принос за подобряване на качеството на работа, както и специфични фактори, оценявани от прекия ръководител.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредбата постановява, че кметът на Столична община е отговорен за утвърждаването на указания относно условията и реда за разходване на средства за допълнително материално стимулиране в администрацията. Декларацията, която трябва да бъде подадена от кмета на района или ръководителя на съответното звено, съдържа информация за постъпленията от предоставени услуги, включително такси за технически и административни услуги, местни данъци и такси, и други приходи. За неверни данни деклараторът носи наказателна отговорност.
§4, Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3
Параграф §4 определя, че целевото разходване на средства от постъпления, неразчетени в бюджета, ще се извършва съгласно правила за допълнителни средства за капиталови разходи. Приложение № 1 описва финансовата политика на Столична община, включваща цели, принципи на управление и правила за бюджета. Основната цел е да се поддържа финансова основа за предоставяне на услуги. Общината не може да финансира текущи разходи с дългосрочен дълг. Приложение № 2 установява правила за публично обсъждане на бюджета, а Приложение № 3 определя условията за набиране и разпределяне на допълнителни средства за капиталови разходи и материално стимулиране на служителите.
