Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности на Столична община за следващите три години, както и за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета и извънбюджетните сметки. Регламентира се управлението на бюджетните средства при спазване на принципите на всеобхватност, отчетност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност.
Общинският бюджет е годишен финансов план, който се съставя, приема, променя, изпълнява и отчита съгласно Закона за публичните финанси. Той обхваща всички постъпления и плащания на общината, с изключение на средства от ЕС и операции с чужди средства. Бюджетът включва бюджети на първостепенни разпоредители, бюджети на районите и второстепенни разпоредители. Кметът организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета, а първостепенният разпоредител разработва вътрешни правила за бюджетния процес.
Бюджетът на Столична община се съставя и изпълнява за една бюджетна година, която започва на 1 януари и приключва на 31 декември. Бюджетът се изготвя в български левове.
Разпоредител с бюджет е ръководителят на бюджетната организация. Първостепенен разпоредител с бюджет е кметът на Столична община, който може да делегира правомощия на заместник или секретаря на общината. Разпоредители с бюджет от по-ниска степен са тези, чиито бюджети се включват в бюджета на по-високите разпоредители. Второстепенни разпоредители се определят от Столичен общински съвет по предложение на кмета. Те прилагат делегиран бюджет, когато е предвидено от закона. Първостепенният разпоредител упражнява контрол върху бюджета на разпоредителите с по-ниска степен.
Бюджетът на Столична община се приема от Столичен общински съвет в съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси. Това осигурява спазване на законовите изисквания и прозрачност в управлението на публичните средства.
Член 6 от Наредбата на Столичен общински съвет определя основните показатели на бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз. Те включват приходите, помощите и даренията, разходите, бюджетните взаимоотношения, бюджетното салдо и финансирането на бюджетното салдо.
Чл. 7 от наредбата определя, че постъпленията в бюджета не са целеви и служат за покриване на плащанията. Средствата от помощи и дарения по международни програми и договори се разходват в съответствие с изискванията на тези програми и договори. Инвестиционните заеми също се разходват според клаузите на сключените договори.
Чл. 8 от Наредбата на Столичен общински съвет определя условията за формиране на приходната част на бюджета на Столична община. Приходите се състоят от: местни данъци, местни такси, предоставяните от общината услуги и права, управление и разпореждане с общинско имущество, глоби и имуществени санкции, лихви, неустойки и други неданъчни приходи, както и постъпления от приватизация.
Наредбата определя условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години, както и за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община. Разходите по бюджетите на разпоредителите се класифицират по икономически и функционален признак. Общинският бюджет предвижда бюджетни кредити за финансиране на местни и делегирани от държавата дейности, включително дофинансиране. Разходите включват текущи и капиталови разходи, лихви и такси по общинския дълг. Постъпленията от приватизация могат да се използват единствено за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи, разходи по приватизационния процес и погасяване на заеми за социална и техническа инфраструктура.
Наредбата определя условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години, както и за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община. Бюджетният процес включва тези дейности и се управлява от Столичен общински съвет и кмета на Столична община.
Общинският съвет и кметът на Столична община следва да спазват фискалните правила, установени в Закона за публичните финанси, при съставянето, приемането и изпълнението на бюджета на общината.
Член 12 от Наредбата на Столичен общински съвет определя средносрочната цел за бюджетното салдо на общината. Тази цел е да се постигне балансирано бюджетно салдо, което е изчислено на касова основа.
Чл. 13 от наредбата определя условията за нарастване на разходите за местни дейности в бюджета на Столична община. Средният темп на нарастване на разходите не трябва да надхвърля темпа на нарастване на отчетените разходи за последните четири години. Допуска се по-висок темп на нарастване, но само ако се компенсира с мерки за увеличаване на бюджетните приходи, които да бъдат устойчиви. При намаляване на бюджетните приходи, трябва да се вземат мерки за намаляване на разходите.
Чл. 14 от Наредбата на Столичен общински съвет определя условията за управление на общинския дълг. Годишният размер на плащанията по дълга не може да надвишава 15% от средногодишните собствени приходи и изравнителната субсидия за последните три години. Номиналът на издадените общински гаранции не може да надвишава 5% от общата сума на приходите. Годишните плащания включват главница, лихви и такси. При рефинансиране на дългове, общината трябва да задели резерв за предстоящи плащания. Изключения от ограниченията се правят за безлихвени заеми и за дългове, свързани с проекти, финансирани от ЕС.
Столична община е задължена да предоставя на Министерството на финансите информация относно състоянието и движението на дълга си. Това включва данни за намеренията за поемане на нов дълг и издаване на гаранции. Информацията трябва да бъде представена по ред и в срокове, определени от министъра на финансите.
Чл. 15а от наредбата задължава кмета на общината да изготви годишен отчет за състоянието на общинския дълг, който да бъде внесен в общинския съвет. Отчетът трябва да включва информация за лицата, издали гаранции, и да бъде изпратен до Министерството на финансите и Сметната палата в срок от 30 дни след приемането му.
Чл. 16 от Наредбата на Столичен общински съвет определя условията за приемане на общинския бюджет, включително максималния размер на новия общински дълг и общинските гаранции. Общинският съвет взима решения за поемане на нов дълг, като уточнява максималния размер, валутата, вида на дълга, начина на обезпечаване, условията за погасяване и максималния лихвен процент.
Столична община има правото да поема дългосрочен дълг за различни цели, включително: финансиране на инвестиционни проекти, рефинансиране на съществуващ дълг, предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства, осигуряване на плащания по общински гаранции и финансиране на проекти за публично-частно партньорство.
Чл. 17 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг са приоритетно задължение на общинския бюджет. Това означава, че тези задължения трябва да бъдат изпълнени преди всякакви други разходи, свързани с бюджета на общината.
Чл. 18 от Наредбата на Столичен общински съвет определя съставките на общинския бюджет, който включва приходи от местни данъци, такси, услуги, разпореждане с общинска собственост, глоби, лихви, помощи и дарения. Разходите се разделят на делегирани от държавата и местни дейности, включващи персонал, издръжка, лихви, помощи за домакинства, текущи субсидии и капиталови разходи. Освен това, бюджетът отразява взаимоотношения с централния бюджет и други бюджети, бюджетно салдо и финансиране.
Чл. 19 от наредбата определя, че бюджетите на второстепенните и по-нискостепенните разпоредители не могат да предвиждат приходи, освен в случаите на помощи и дарения. Изключение от това правило са делегираните бюджети, за които алинея 1 не се прилага.
Чл. 20 от Наредбата на Столичен общински съвет посочва, че общинският бюджет е публичен и подлежи на контрол от местната общност. Контролът се извършва по ред, определен от общинския съвет, както и от компетентни органи, посочени в закона. Това осигурява прозрачност и отчетност на бюджетните процеси в Столичната община.
Чл. 21 от Наредбата на Столичния общински съвет определя, че бюджетните взаимоотношения между общинските бюджети и държавния бюджет се регулират от Закона за държавния бюджет за съответната година. Тези взаимоотношения могат да бъдат променяни в съответствие с Закона за публичните финанси или друг закон, ако е предвидено.
Чл. 22 от Наредба на Столичен Общински Съвет определя бюджетните взаимоотношения на общинския бюджет с централния бюджет. Те включват трансфери за обща субсидия за делегираните от държавата дейности, местни дейности, целеви субсидии за капиталови разходи, финансови компенсации и временни безлихвени заеми. Освен това, бюджетът включва взаимоотношения с други бюджети и средства от Европейския съюз. Средствата се предоставят на основа на Закона за държавния бюджет и в определени срокове.
Чл. 23 от наредбата регламентира, че държавата осигурява финансиране за делегираните на общините държавни дейности чрез обща субсидия. Размерът на тази субсидия се определя на базата на стандарти за финансиране и натурални показатели, приети от Министерския съвет.
Чл. 24 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че общата изравнителна субсидия за местни дейности цели да осигури минимално равнище на местните услуги в общините. Разпределението на тази субсидия между общините се регулира от Закона за държавния бюджет за съответната година.
Чл. 25 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че размерът на целевата субсидия за капиталови разходи, както и механизмът за разпределението им по общини, се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година. Проектът на този механизъм трябва да бъде съгласуван с Националното сдружение на общините в Република България.
Чл. 26 от наредбата определя условията за промени в бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет. Промените в бюджета в резултат на трансфери или временни безлихвени заеми от държавния бюджет не изискват решение на общинския съвет и влизат в сила от датата на уведомление от министъра на финансите.
Наредбата определя процедурата за съставяне на бюджетната прогноза и бюджета на Столична община. Кметът организира съставянето им, следвайки указанията от Закона за публичните финанси. Бюджетната процедура започва с Постановление на Министерски съвет през януари и включва два основни етапа: първият е разработване на тригодишна бюджетна прогноза, а вторият - актуализиране на прогнозата, която служи за основа за бюджета на следващата година. Прогнозата включва информация за общински дълг, приходи и разходи на контролирани от общината лица, както и очаквани ефекти от публично-частни партньорства. Министърът на финансите може да дава указания относно информацията, необходима за прогнозата.
Чл. 28 от Наредбата описва процеса по съставяне на бюджетната прогноза на Столична община. Кметът разработва прогнозата в сътрудничество с кметовете на кметства и райони, следвайки указанията от Закона за публичните финанси, допускания за регионално развитие, приети стратегии и предложения от местната общност. Столичният общински съвет одобрява прогнозата, а кметът я представя в Министерството на финансите в определените срокове.
Кметът на Столична община е отговорен за разработването на проекта за общинския бюджет, като се основава на одобрената средносрочна бюджетна прогноза, указания от закона, делегираните дейности и прогнози за нови задължения и разходи. Проектът на бюджета трябва да бъде внесен в общинския съвет в срок до 20 работни дни след обнародването на Закона за държавния бюджет. Преди това, кметът е задължен да организира публично обсъждане на проекта, като информира местната общност поне 7 дни предварително.
Чл. 30 от наредбата описва процедурата за разглеждане и приемане на бюджета на Столична община. Проектът на бюджета се разглежда от Столичен общински съвет, който трябва да го приеме в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. Одобряват се максимални размери на новите задължения и ангажиментите за разходи, както и просрочените задължения и вземания. Освен това, се определят лимити за общински дълг и разчети за целевата субсидия за капиталови разходи. Бюджетът се разпределя по тримесечия, а разпределението се утвърджава от кмета.
Член 31 от Наредбата на Столичен общински съвет позволява да се предвиди резерв за непредвидени и/или неотложни разходи в общинския бюджет, като размерът на този резерв не може да надвишава 10% от общия размер на разходите по бюджета на общината.
Чл. 32 от Наредба на Столичен общински съвет предвижда, че делегираните от държавата дейности могат да бъдат финансирани допълнително чрез средства от собствените приходи на общината, както и от изравнителната субсидия, предоставена на общината.
Бюджетът на Столична община трябва да бъде публикуван на интернет страницата на общината в срок до 10 работни дни след неговото приемане от общинския съвет. Освен това, бюджетът трябва да бъде предоставен на Сметната палата и на Министерството на финансите в срок до един месец след приемането му. Допълнително, информацията за одобрените показатели по чл. 94, ал. 3 от Закона за публичните финанси също трябва да бъде предоставена на Министерството на финансите и Сметната палата по ред, определен от министъра на финансите.
Чл. 34 от Наредбата на Столичния общински съвет определя условията за изпълнение на бюджета на общината в зависимост от статуса на държавния бюджет. В случай на неприет държавен бюджет, разходите на общината не могат да надвишават разходите от предходната година, а приходите се събират по действащите закони. Ако държавният бюджет е приет, разходите за делегираните дейности са ограничени до утвърдените в държавния бюджет, а разходите за местни дейности също не могат да надвишават разходите от предходната година.
Изпълнението на бюджета на Столична община се организира от кмета чрез кметовете на кметства и ръководителите на бюджетни звена. Столичен общински съвет може да открива, закрива или преструктурира бюджетни звена, финансирани със собствени приходи. Финансовите последици от решенията на съвета, свързани с освобождаване на лица от публични задължения, са за сметка на собствените приходи и разходите за местни дейности по бюджета.
Чл. 36 от Наредбата определя, че приходите по бюджета на Столична община се събират от общинската администрация, освен ако със закон не е предвидено друго. Приходите от приватизация постъпват по бюджета на общината и за тях се организира отделна аналитична отчетност, за да се гарантира, че средствата ще бъдат използвани за инвестиционни разходи, съгласно Закона за публичните финанси. Налични остатъци от закритите извънбюджетни сметки за приватизация също могат да се разходват чрез общинския бюджет, включително за финансиране на дейности, свързани с приватизационния процес.
Чл. 37 от Наредбата регламентира условията и реда за промени в бюджета на Столична община. Промените се извършват съгласно Закона за публичните финанси и Закона за държавния бюджет. Одобрението на промените, освен по чл. 56, ал. 2 от Закона за публичните финанси, е от Столичен общински съвет. За делегираните от държавата дейности се спазват ограниченията по чл. 125, ал. 1, т. 1 от същия закон. Кметът отразява промените, а Наредбата съдържа условия и ред за наблюдение и контрол на показателите от Закона за публичните финанси.
Столичният общински съвет може да упълномощи кмета да извършва компенсирани промени в бюджета. Това включва промени в разходите за делегираните от държавата дейности (между утвърдените показатели, без да се нарушават стандартите и да има просрочени задължения) и в местните дейности (между утвърдените разходи, без да се променя общият размер на разходите). Кметът издава заповеди за тези промени и актуализира разпределението на бюджета на общината, което представя на общинския съвет на тримесечие.
Чл. 39 от Наредбата на Столичен общински съвет определя, че временно свободните средства по бюджета на общината могат да се използват за текущо финансиране на одобрените разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности и местните дейности. Освен това, трябва да се спазват фискалните правила по Закона за публичните финанси и не може да се променя предназначението на средствата в края на годината.
Капиталовите разходи в Столична община могат да се извършват с приходи от бюджета, при условията на определени фискални правила. Постъпления от продажба на общински активи могат да се използват само за изграждане и ремонт на инфраструктура и за погасяване на заеми, свързани с тези проекти. Текущите разходи за местни дейности не могат да се финансират чрез дългосрочен дълг.
Чл. 41 от Наредбата на Столичен общински съвет забранява извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи, поемането на ангажименти за разходи и започването на програми или проекти, които не са включени в годишния бюджет на общината.
Чл. 42 от наредбата регламентира възстановяването на неусвоените средства от целеви трансфери в държавния бюджет от общината до 31 януари на следващата година. Средствата от целеви субсидии за капиталови разходи, които не са усвоени до края на текущата година, могат да се разходват за същата цел през следващата година, а остатъкът трябва да се възстанови в държавния бюджет до 20 декември. Изключение от тези правила може да бъде направено с акт на Министерския съвет или закон за държавния бюджет.
Кметът на общината има правомощия да ограничава или спира финансирането на бюджетни организации и субсидирани дейности при нарушение на бюджетната дисциплина. Въпреки това, това ограничение не може да доведе до спиране на дейността на засегнатите организации или до неизпълнение на задължения, произтичащи от нормативни актове или международни договори.
Кметът на Столична община изготвя годишен отчет за изпълнението на бюджета, който включва показатели, доклад и одитно становище на Сметната палата. Този отчет трябва да бъде внесен за приемане от Столичен общински съвет до 31 август на годината следваща бюджетната година. Отчетът се придружава от информация за средствата от Европейския съюз и друга отчетна информация. Председателят на съвета организира публично обсъждане на отчета, което се оповестява предварително. Приетият отчет и свързаната информация се публикуват на интернет страницата на общината до 30 септември на следващата година. Ежемесечните и тримесечните отчети също се публикуват на сайта на общината в определени срокове.
Чл. 45 от Наредбата на Столичен общински съвет предвижда, че разчетите за сметките за средства от Европейския съюз на общините се изготвят от кмета и се утвърдят от общинския съвет. Процедурата за изготвяне, утвърдяване и актуализиране на разчетите е определена в Раздел IX на Наредбата.
Наредбата определя условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за три години, както и за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община. Чл. 46 посочва, че кметът осъществява текущо наблюдение на изпълнението на общинския бюджет и сметките за средства от ЕС, следи показателите по Закона за публичните финанси, съществени сделки и операции на общината. Кметът е задължен да представя информация за бюджета на общинския съвет до 30 септември, а също така и на Министерството на финансите. Информацията за касовото изпълнение на бюджета се публикува на интернет страницата на общината.
Наредбата регламентира условията и реда за управление на средства от Европейския съюз и свързаното с тях съфинансиране от Столична община. Средствата се администрират чрез специални сметки и могат да се разходват по бюджета на общината, когато е предвидено от закон или акт на Министерския съвет. Министърът на финансите има право да разшири режима на сметките и за средства от други международни програми. Столична община и нейните разпоредители с бюджетни средства поддържат самостоятелни сметки за отчитане на тези средства, за които се изготвят обобщени отчети.
Чл. 48 от Наредбата на Столичен общински съвет определя условията за администриране и управление на чужди средства от бюджетните организации. Чуждите средства се управляват чрез сметки, които служат за получаване, съхраняване, разпределяне и разходване на тези средства. Сметките за чужди средства се използват, освен в случаите, когато операциите с тях се извършват чрез бюджети и сметки на средства от Европейския съюз.
Наредбата определя условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години, както и за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община. Член 49 описва управлението на средствата от Европейския съюз, които се съставят в български левове. Кметът на общината изготвя разчетите, които се утвърдяват от общинския съвет. Предвижда се авансово финансиране на проекти чрез безлихвени заеми, а сроковете за погасяване на заемите са свързани със сроковете на финансирането. При отказ за верификация на разходите, заемите се трансформират в трансфер. При съставяне на индикативен годишен разчет се включва информация за преходни и инвестиционни проекти, включително наименование, източник на финансиране, срокове и усвояване на средства.
Чл. 50 от Наредбата определя, че разпоредители със сметки за средства от Европейския съюз са ръководителите на бюджетни организации. Това е в съответствие с алинея 5 на чл. 47 от същата Наредба.
Наредбата определя условията и реда за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община, включително използването на средства за плащания по бюджетите и сметките за средства от ЕС. Според чл. 51, средствата могат да се използват за финансиране на програми и проекти, дори когато финансирането от ЕС не е налично. Наредбата влиза в сила от 01.01.2014 г., а частта за бюджетния процес от датата на приемането й. Включва правила за публично обсъждане на бюджета и годишния отчет, както и условия за наблюдение и контрол на бюджетните показатели. Отменя предходната наредба от 2004 г.
Наредбата за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години, както и за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на Столична община, е приета от Столичен общински съвет на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за публичните финанси. Тя влиза в сила на 01.01.2014 г., като частта за бюджетния процес влиза в сила от датата на приемането й.
С §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата на Столичен общински съвет за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза, се отменя действащата към момента Наредба за съставяне, изпълнение, отчитане и контрол на бюджета на Столична община. Тази стара наредба е приета с Решение № 224 от Протокол № 24 на 22.07.2004 г. и е била допълвана многократно до 2010 г.
Параграф §3 уточнява, че приложения № 1 и № 2 са неразделна част от Наредбата за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности. Наредбата е приета с Решение № 559 на Столичния общински съвет от 14.09.2017 г. и влиза в сила на същата дата.
Наредбата влиза в сила от датата на нейното приемане от Столичен общински съвет. Определят се правила за провеждане на публично обсъждане на проекта за общински бюджет и годишния отчет за изпълнението на бюджета. Проектът за бюджета се публикува на сайта на Столична община, а общественото обсъждане се организира от кмета, който предоставя достъпна информация на гражданите. Становища могат да се подават до два дни преди обсъждането, а за предложенията се съставя протокол. Правилата за годишния отчет включват изготвяне на отчет от кмета, публично обсъждане и съставяне на протокол за предложения. Също така, определят се условия и ред за извършване на промени и контрол на бюджетните показатели.