ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда категориите защитени територии в България, определя тяхното предназначение, режима на опазване и ползване, както и процедурите за обявяване и управление на тези територии.
Чл. 2
Законът за защитените територии има за цел опазването и съхраняването на защитените територии, считани за национално и общочовешко богатство. Той подчертава важността на защитените територии за развитието на културата и науката, както и за благополучието на обществото. Освен това, опазването на природата в тези територии е с приоритет пред другите дейности.
Чл. 3
Държавата е отговорна за изграждането, функционирането и съхраняването на система от защитени територии. Тази система е част от регионалната и световната мрежа от защитени територии и трябва да бъде в съответствие с международните договори за опазване на околната среда, по които България е страна.
Чл. 4
Член 4 от Закона за защитените територии определя, че защитените територии имат за цел да опазват биологичното разнообразие и естествените процеси в екосистемите, както и характерни обекти на неживата природа и пейзажи. Промените в предназначението на тези територии са разрешени единствено по реда на глава трета от закона. Освен това, опазването и ползването на лечебните растения в защитените територии се уреждат с отделен закон.
Чл. 5
Законът за защитените територии определя шест основни категории защитени територии: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност.
Чл. 6
Член 6 от Закона за защитените територии определя какво включват защитените територии, като те обхващат гори, земи и водни площи. Населените места и селищните образувания, определени в застроителните планове, не са част от защитените територии. Културните ценности в тези територии запазват своите режимите на опазване, определени от Закона за културното наследство. Защитените територии, които са в границите на населени места при влизането в сила на закона, запазват статута си и се категоризират по новия закон.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защитените територии установява, че разпоредбите на закона важат за всички защитени територии, независимо от собствеността на горите, земите и водните площи в тях. Определянето на забраните и ограниченията за дейности в санитарно-охранителните зони на защитените територии се извършва по реда на Закона за водите.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защитените територии определя, че парковете с национално значение и природните резервати са изключителна държавна собственост, предназначени за задоволяване на обществени потребности. Парковете с национално значение включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на видове и имат площ над 1000 хектара, без да включват селища. Природните резервати представляват територии, където опазването на естествени екосистеми изключва човешка намеса или допуска минимална такава.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за защитените територии указва, че при увеличаване на площта или включване на нови защитени територии, горите, земите и водните площи, които са собственост на физически и юридически лица, както и частна общинска собственост, се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост. Извън тези случаи обаче, обявяването на защитени територии не променя собствеността на съответните имоти.
Чл. 10
Собствеността на държавата и общините върху горите, земите и водните площи в защитените територии е публична. Чужди държави нямат право на собственост в тези територии. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост само по силата на международен договор или чрез наследяване, при спазване на законовите изисквания. Политически партии и организации не могат да имат собственост върху тези територии.
Чл. 11
Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са задължени да спазват установените режими, които са определени с този закон, заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление на територията.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за защитените територии регламентира условията за разпоредителни сделки с недвижими имоти, разположени в защитени територии. Прехвърлителите трябва да представят писмена декларация относно статуса на имота, а приобретателите декларират, че са запознати с режима на дейностите в защитената територия. Образците на декларациите се утвърдиха от министъра на околната среда и водите, в съгласие с министъра на правосъдието. След прехвърлянето, новите собственици трябва да уведомят регионалните органи на Министерството на околната среда и водите за промяната в собствеността в срок от 14 дни.
Чл. 13
Строителството и ползването на обекти в защитените територии трябва да се извършват в съответствие с установените правила по този закон, заповедта за обявяване и плановете за управление. За нови обекти и промени на съществуващи, които не изискват оценка на въздействието на околната среда, е необходимо съгласуване с министъра на околната среда и водите, независимо от другите необходими разрешения.
Чл. 14
Собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии нямат право да ограничават движението по пътищата и маркираните пътеки, освен ако не е предвидено друго в специален закон. Те не могат да ограждат имотите си, с изключение на сградите и прилежащите дворни места, както и младите горски насаждения. Ограниченията не важат за обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили. Заграждането на площи в защитени територии е допустимо само след съгласуване с министъра на околната среда и водите.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защитените територии задължава собствениците и ползвателите на имоти да осигуряват свободен достъп до имотите си, с изключение на жилищните сгради, по искане на компетентни органи (Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите). Достъпът е необходим за извършване на проучвания, измервания, проверки и поддържащи дейности, свързани с опазването на защитените територии.
Чл. 16
Член 16 от Закона за защитените територии определя резервати като обекти, представляващи естествени екосистеми, които включват характерни или забележителни диви растителни и животински видове, както и техните местообитания. Основните цели на управлението на резерватите са запазването на естествения им характер, провеждане на научна и образователна дейност, опазване на генетичните ресурси, запазване на естествени местообитания и популации на защитени видове, както и развитие на мрежа от представителни екосистеми.
Чл. 17
В резерватите са забранени всякакви дейности, освен охрана, научни посещения, преминаване по маркирани пътеки, събиране на семена и животни за научни цели и потушаване на пожари. Пътеките се определят от министъра на околната среда, а посещенията и мероприятията се осъществяват след съгласуване с него или упълномощени лица, след положителни научни становища.
Чл. 18
Чл. 18 определя критериите за обявяване на национални паркове, които не включват населени места и обхващат естествени екосистеми с разнообразие на видове и характерни ландшафти. Управлението на националните паркове цели: поддържане на екосистемното разнообразие и защита на дивата природа; опазване на биологичното разнообразие; развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; и насърчаване на туризма и екологосъобразния поминък на населението.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за защитените територии определя четири основни типа зони в националните паркове: резервати и поддържани резервати, туристическа зона, зони за хижи и административни центрове, както и други зони, в зависимост от специфичните условия на парковете.
Чл. 20
Резерватите и поддържаните резервати, които са разположени в границите на националните паркове, запазват своите режимни условия, които са определени с наредба при тяхното обявяване.
Чл. 21 от Закона за защитените територии
В националните паркове се забраняват следните дейности: строителство (с изключение на определени съоръжения), производствени дейности, извеждане на голи сечи, използване на изкуствени торове, внасяне на неприсъщи видове, паша на кози, събиране на билки и диворастящи плодове на определени места, събиране на вкаменелости, нарушаване на естественото състояние на водни площи, ловуване и спортен риболов на определени места, замърсяване, бивакуване и палене на огън извън определените места, намеса в биологичното разнообразие, събиране на редки и защитени видове (освен за научни цели) и други дейности, определени в заповедта за обявяване на защитената територия.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за защитените територии предвижда, че зоните, районите, местата и условията за извършване на дейности в националните паркове се определят чрез плановете за управление на тези паркове.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за защитените територии определя какво представляват природните забележителности, които включват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, пещери, водопади и находища на минерали. Те се обявяват за защитени поради своята рядкост, естетичност и значение за науката и културата. Управлението на тези забележителности е насочено към запазване на техните естествени характеристики, и те се обявяват с прилежаща територия, необходима за тяхното опазване.
Чл. 24
В природните забележителности е забранено извършването на дейности, които биха могли да нарушат естественото им състояние или да понижат естетическата им стойност.
Чл. 25
Според Чл. 25 от Закона за защитените територии, мерките за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности изискват разрешение от Министерството на околната среда и водите. Това разрешение трябва да бъде съгласувано с собствениците на забележителностите и с други заинтересовани институции.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за защитените територии определя поддържаните резервати като екосистеми, които включват редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и техните местообитания. Целите на управлението на поддържаните резервати са: запазване на природния им характер, научни и образователни цели, възстановяване на популации на растителни и животински видове, както и опазване на генетичните ресурси.
Чл. 27
В поддържаните резервати е забранено извършването на всякакви дейности, освен охрана, посещения с научна цел, преминаване по маркирани пътеки, събиране на семенен материал и провеждане на поддържащи мерки. Дейностите по поддържащи мерки се определят в плана за управление на резервата.
Чл. 28
Член 28 от Закона за защитените територии указва, че за поддържаните резервати се прилагат разпоредбите на член 17, алинея 2 и 3. Този член се отнася до специфични правила и изисквания, които следва да се спазват в резервати, осигурявайки тяхната защита и опазване.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за защитените територии определя условията за обявяване и управление на природни паркове. Те обхващат територии с разнообразие на екосистеми, растителни и животински видове, характерни ландшафти и обекти на неживата природа. Управлението на природните паркове има за цел да поддържа биологичното разнообразие, да предоставя възможности за научни, образователни и рекреационни дейности, както и да осигури устойчиво ползване на природните ресурси и развитие на туризма.
Чл. 30
В природните паркове могат да съществуват населени места, селищни образувания и курорти, както и дейности, които не замърсяват околната среда. Защитените територии от други категории в границите на природните паркове запазват своите режими, определени със заповедта за обявяването им.
Чл. 31
В природните паркове са забранени следните дейности: гола сеч (с изключения), внасяне на неприсъщи растителни и животински видове, паша на кози на неразрешени места, събиране на вкаменелости и минерали, замърсяване на води и терени, бивакуване и палене на огън извън определените места, добив на полезни изкопаеми, химическа обработка на метални полезни изкопаеми, незаконосъобразно строителство, събиране на защитени видове, добив от морето и други дейности, определени от заповедта и плана за управление.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за защитените територии определя, че за природните паркове се прилагат разпоредбите на чл. 19 и 22. Освен това, разпоредбите на чл. 21, ал. 1 могат да се прилагат за природните паркове или части от тях, само ако са включени в утвърдените от Министерския съвет планове за управление.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за защитените територии определя какви територии се обявяват за защитени местности. Те включват територии с характерни или забележителни ландшафти, както и местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове. Управлението на защитените местности цели запазване на ландшафта, опазване на условията в местообитанията, предоставяне на възможности за научни изследвания и туризъм.
Чл. 34
В защитените местности е забранено извършването на дейности, които противоречат на изискванията за опазване на обектите, които са предмет на защита. Тази забрана е основополагающа за запазването на природните ресурси и биологичното разнообразие в защитените територии.
Чл. 35
Обявяването на защитените територии, както и всякакви промени в тях, се осъществява от министъра на околната среда и водите.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за защитените територии определя процедурите за обявяване на национални и природни паркове, както и на други защитени територии. Предложенията за обявяване могат да бъдат направени от различни организации и физически лица и се внасят в Министерството на околната среда и водите. Министерството разглежда предложенията за целесъобразност в срок от един месец, а ако предложението касае горски територии, се извършва консултация с Министерството на земеделието и храните. Министерството на околната среда и водите отговаря за съставянето на необходимата документация, която включва обосновка, картен материал и проект на заповед за обявяване. Други институции, като Министерството на земеделието и храните и общините, предоставят необходимите данни за документацията.
Чл. 37
Министерството на околната среда и водите е отговорно за организирането на обществено обсъждане относно предложенията за обявяване на национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати. В обсъждането участват представители на общините, областните управители, местни екологични и обществени организации, както и представители на министерства и научни институти. Водят се протоколи за становищата и предложенията, направени по време на обсъждането.
Чл. 38
Законът предвижда, че министърът на околната среда и водите назначава комисия в срок до една година за национални и природни паркове, и до шест месеца за други категории защитени територии. Комисията включва представители от различни министерства и местни власти. Тя взема решения с обикновено мнозинство относно предложението и подготвя проект за заповед. Членовете на комисията, които не са съгласни с решението, могат да изразят особено мнение в писмен вид. Окончателното решение за обявяване или отхвърляне на предложението се взема от министъра на околната среда и водите.
Чл. 39
Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на защитена територия след положителни решения по определени членове на закона. Заповедта съдържа информация за основанието, основните цели, категорията, наименованието, площното разпределение на ресурсите и режима на основните дейности в защитената територия.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за защитените територии описва процедурата за обявяване на национален парк или резерват. Според алинея 1, министърът на околната среда и водите предлага обявяване на защитена територия, след което Министерският съвет внася проект за закон за изменение и допълнение на закона в Народното събрание. Алинея 2 уточнява, че заповедта за обявяване на национален парк или резерват влиза в сила след приемането на закона по предходната алинея.
Чл. 41
Член 41 от Закона за защитените територии описва пет основни типа промени, които могат да настъпят в защитените територии: заличаване, увеличаване на площта, намаляване на площта, прекатегоризиране и промени в режима на дейностите.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за защитените територии определя процедурите за извършване на промени в защитените територии. Промените по чл. 41, т. 1, 2 и 3 изискват спазване на процедурите за обявяване на защитени територии. Промените по т. 4 и т. 5 изискват съгласуване със заинтересованите държавни органи и собствениците на имоти. Промените по т. 1 могат да се извършват само при напълно унищожени или увредени територии. Министърът на околната среда издава заповед за промените, а площта на защитената територия може да бъде актуализирана без спазване на процедурите, ако корекцията е резултат от по-точни замервания.
Чл. 43
Заповедите, издадени по чл. 39, ал. 1 и чл. 42, ал. 5 от Закона за защитените територии, трябва да бъдат обнародвани в "Държавен вестник". Това е задължителна процедура за осигуряване на публичност и достъпност на тези заповеди.
Чл. 44
Член 44 от Закона за защитените територии предвижда, че всички обявени защитени територии, както и измененията в тях, трябва да бъдат записани в Държавния регистър, който се води от Министерството на околната среда и водите.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за защитените територии предвижда, че министърът на околната среда и водите може да забрани или ограничи ползването и строителството в територии, предложени за обявяване за защитени, при наличие на опасност от унищожаване или увреждане. Тази забрана може да бъде в сила за срок до две години, с изключение на обектите, свързани с отбраната и въоръжените сили. Нарушенията на заповедта на министъра се санкционират съгласно наказателните и административнонаказателните разпоредби на закона.
Чл. 45а
Чл. 45а от Закона за защитените територии предвижда, че лицето, което нанесе щети на защитена територия, е задължено да заплати обезщетение. Процедурата за установяване на щетите и размерът на обезщетението ще бъде регламентирана с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 46
Министерството на околната среда и водите, заедно с неговите регионални органи, отговарят за управлението и контрола в защитените територии. Те също така управляват и възлагат дейности, свързани с поддържането и възстановяването на тези територии, включително туристически дейности, охрана и контрол в горите, земите и водните площи, които са изключителна държавна собственост. Всички дейности по управление и контрол се извършват по ред, определен с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Чл. 47
Министърът на околната среда и водите има редица правомощия, свързани с управлението на защитените територии. Той разработва стратегии и програми, изгражда системата от защитени територии, организира набирането и поддържането на данни за тях, възлага изработването на планове за управление и контролира дейността на собствениците и ползвателите в защитените територии. Освен това координира дейностите на различни институции и предлага включване на защитени територии в международни списъци. Министърът също така организира охрана на защитените територии и изграждане на посетителски центрове.
Чл. 48
Регионалните органи на Министерството на околната среда и водите, които отговарят за защитените територии, включват дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите.
Чл. 49
Дирекциите на националните паркове функционират като самостоятелни юридически лица, които се финансират от бюджета и са под пряко подчинение на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 50
Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии имат следните правомощия: управление на териториите, организиране на планове за управление, прилагане на тези планове, издаване на разрешителни за паша и ползване на дървесина, контрол върху дейностите на собствениците на гори и водни площи, координиране на научни и природозащитни дейности, мониторинг на околната среда, функциониране на посетителски центрове и санкциониране на нарушители.
Чл. 51
Член 51 от Закона за защитените територии предвижда, че функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се определят в правилник, който се утвърджава от министъра на околната среда и водите.
Чл. 52
Член 52 от Закона за защитените територии определя отговорностите за стопанисване, опазване и охрана на защитените територии, включително задълженията на Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, както и на физическите и юридическите лица и общините, които са собственици на гори, земи и водни площи в тези територии. Изпълнителната агенция по горите създава специализирани дирекции за управление на природните паркове, а функциите на тези дирекции се определят с устройствени правилници. Собствениците на гори, земи и водни площи в защитени територии могат да създават специализирани звена за поддържащи и регулиращи дейности.
Чл. 53
Министерството на околната среда и водите, както и определени органи и лица, имат правото да предоставят на неправителствени и други организации и сдружения възможността да организират различни природозащитни дейности в защитените територии. Тези дейности могат да включват поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за защитените територии описва задълженията на Министерството на околната среда и водите относно създаването на специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии. Тези документи трябва да бъдат създадени и поддържани съгласно наредба, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Данните от тези документи са публични и могат да се предоставят срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет. Условията за предоставяне на данни ще бъдат определени с наредба на министъра на околната среда и водите.
Чл. 55
Законът предвижда разработването на планове за управление на защитените територии, които трябва да се съобразяват с наредба, одобрена от Министерския съвет. Плановете за управление на национални и природни паркове трябва да бъдат изготвени в срок до три години от обявяването им, докато за резервати и поддържани резервати срокът е две години. Актуализацията на плановете се извършва на всеки десет години.
Чл. 56
Плановете за управление на защитените територии трябва да отговарят на три основни изисквания: (1) да са съобразени с категорията на защитената територия, (2) да спазват режима, определен в заповедта за обявяване на територията, и (3) да отговарят на изискванията на международни договори.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за защитените територии определя съдържанието на плановете за управление, които включват обща характеристика на защитената територия, целите на управлението, норми и условия за осъществяване на дейности в горите, земите и водните площи, както и програми за научноизследователска работа и мониторинг на околната среда.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за защитените територии регламентира възлагането на плановете за управление на защитени територии. Основно, те се възлагат от Министерството на околната среда и водите. Възможно е също така собственици, общини, неправителствени организации или сдружения да възлагат планове, но след съгласуване с министъра или негово оправомощено лице. Заданията за тези планове се утвърдиха от министъра.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за защитените територии предвижда, че при разработването на планове за управление на национални и природни паркове и поддържани резервати, изпълнителите трябва да организират обществени обсъждания. В тях участват представители на централни и местни органи на властта, собственици и техни сдружения, научни, академични и неправителствени организации и други заинтересовани страни. Резултатите от обсъжданията, включително становища, препоръки и бележки, се записват в протокол, който се прилага към проекта на плана за управление. Планът за управление трябва да отчита изразените мнения и предложения.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за защитените територии регламентира процеса на приемане на плановете за управление на националните и природните паркове. Плановете се внасят в Министерския съвет от министъра на околната среда и водите след получаване на заключение от Висшия експертен екологичен съвет. Министерският съвет приема плановете с решение, което се обнародва в "Държавен вестник", а министърът подписва плановете при положително решение. За участие в заседанията на съвета се уведомяват заинтересовани страни, а публично обсъждане на изпълнението на плана се организира на всеки четири години.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за защитените територии определя, че плановете за управление на резервати, поддържани резервати, природни забележителности и защитени местности се утвърдват от министъра на околната среда и водите. За утвърждаването им е необходимо съгласуване с няколко министерства и съответните общини, а когато в защитената територия има културни ценности, е необходимо и съгласуване с Министерството на културата.
Чл. 62
Утвърдяването на плановете за защитените територии се осъществява чрез заповед на министъра на околната среда и водите, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 63
Член 63 от Закона за защитените територии предвижда, че измененията в утвърдените планове за управление, които са свързани с нормите и режимите по член 57, точка 3, се осъществяват по реда на членове 60 и 61 от същия закон.
Чл. 64
Член 64 от Закона за защитените територии предвижда, че за определяне на видовете и обемите на дейностите, свързани с ползването на природни ресурси, устройството и строителството в защитените територии, се разработват съответни устройствени и технически планове и проекти.
Чл. 65
Член 65 от Закона за защитените територии указва, че плановете и проектите, свързани с защитените територии, които са изключителна държавна собственост, се възлагат, утвърдяват и променят съгласно процедурата, описана в членове 61 и 62 на същия закон. Изключение правят териториално-устройствените планове.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за защитените територии описва процеса на възлагане и утвърдяване на плановете и проектите за защитени територии, които не са изключителна държавна собственост. Утвърдителният процес изисква положително решение по оценка на въздействие върху околната среда и съгласуване с министъра на околната среда. Промени в утвърдените планове са допустими при природни бедствия или при изменения на обективните обстоятелства, свързани с утвърдяването им.
Чл. 66а
Чл. 66а от Закона за защитените територии предвижда, че издадените общи или индивидуални административни актове в рамките на този закон могат да бъдат обжалвани пред административен съд. Процедурата по обжалване се извършва съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 67
Охраната на защитените територии, които са изключителна държавна собственост, се организира от Министерството на околната среда и водите, включително обектите, свързани с Рамсарската конвенция. Регионалните органи на министерството осъществяват охраната в своите райони, включително чрез подвижна паркова охрана. Охраната на отделни резервати може да се делегира на други органи или общини от министъра на околната среда и водите.
Чл. 68
Защитените територии в България са изключителна държавна собственост и се организират в охранителни участъци, които имат максимална площ от 1500 хектара.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за защитените територии определя, че охраната в защитените територии, които са изключителна държавна собственост, се осъществява от паркова охрана. Служителите от парковата охрана са подчинени на директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите и отговарят за определени охранителни участъци, носейки униформено облекло с отличителни знаци и огнестрелно оръжие. За заемане на длъжността служителите трябва да имат най-малко средно образование. Освен това, права за охрана имат и други служители на регионалните органи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите.
Чл. 70
Член 70 от Закона за защитените територии описва задълженията на служителите от парковата охрана. Те включват охрана на горите и водните площи, следене за спазването на режима в защитените територии, проверка на документи за ползвания и дейности, участие в противопожарни действия, опазване на водите от замърсяване, уведомяване на директора на регионалния орган при проблеми с горите, опазване на флората и фауната, съпровождане на посетители и взаимодействие с други органи. Служителите могат да спират и проверяват превозни средства, а органите на Министерството на вътрешните работи са задължени да оказват съдействие при тези проверки.
Чл. 71
Член 71 от Закона за защитените територии предвижда застраховане на служителите от парковата охрана от Министерството на околната среда и водите. При неимуществени вреди, служителите получават парично обезщетение - 10 брутни месечни възнаграждения за тежка телесна повреда и 6 за средна. В случай на смърт на служител, семейството получава 12 брутни месечни възнаграждения. Правоимащите имат право да търсят допълнителни обезщетения по общия исков ред.
Чл. 72
Служителите от парковата охрана имат право да ползват жилищни помещения, предоставени от Министерството на околната среда и водите. Освен това, те могат безвъзмездно да ползват до 10 куб. м дърва за огрев ежегодно, след получаване на разрешение от директора на регионалния орган на Министерството.
Чл. 73
Член 73 от Закона за защитените територии задължава органите на държавната и местната власт, организациите и лицата да оказват съдействие на служителите от парковата охрана при изпълнение на служебните им задължения. Това е част от усилията за защита и управление на защитените територии.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за защитените територии определя източниците на финансиране за дейности в защитените територии, които включват обезщетения, такси, концесионни средства, глоби, дарения и други приходи. Средствата се използват за управление, поддържане на биоразнообразието, изграждане на инфраструктура, образователни програми и подпомагане на собствениците на земи в защитените територии. Разходването на средствата става по установените правила на предприятието, отговорно за опазването на околната среда.
Чл. 75
Член 75 от Закона за защитените територии регламентира условията за концесия на защитени територии, които са изключителна държавна собственост. Според текста, 50% от концесионните възнаграждения се превеждат на бюджета на общината, в която се намира концесионната територия. В случай, че територията е разположена на повече от една община, средствата се разпределят пропорционално на площите на територията в съответните общини.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за защитените територии регламентира таксите за разрешените ползвания, определени в чл. 50, т. 5 и 6. Таксите се заплащат по ред, установен от Министерския съвет. Въпреки това, не се заплащат такси за добита дървесина, предназначена за строителство, ремонт и отопление на сградите на органите по чл. 48, както и за строителство и ремонт на обществени съоръжения, свързани с туризма и безопасността на посетителите в защитените територии, които са изключителна държавна собственост.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за защитените територии предвижда, че министърът на околната среда и водите има право да въвежда посетителски такси за посещения в защитени територии, които са изключителна държавна собственост. Размерът на таксите, както и редът и начините за тяхното заплащане, се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 78
Член 78 от Закона за защитените територии предвижда, че компетентните органи или упълномощени от тях лица могат да налагат принудителни административни мерки с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения по закона, както и на вредните последици от тях. Тези мерки се прилагат по реда на член 79 от същия закон.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за защитените територии определя правомощията на министъра на околната среда и водите и директорите на регионалните органи на министерството. Министърът може да спира разпореждания и проекти, които нарушават закона или не съответстват на режима на защитените територии. Директорите на регионалните органи имат право да спират дейности, които увреждат околната среда или не са съгласувани по установения ред. Те също така могат да издават предписания за предотвратяване на вредни последици от нарушения.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за защитените територии предвижда, че принудителните административни мерки могат да бъдат обжалвани пред административния съд. Обжалването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази разпоредба е изменяна и допълвана с изменения от 2006 г. и 2018 г., като последните изменения влизат в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 81
Физическите лица, които извършват дейности в защитени територии в нарушение на законодателството, подлежат на глоба. Глобите варират от 500 до 5000 лв. за общи нарушения, а за строителство глобата е между 5000 и 20000 лв. При разработване на площи глобата е между 2000 и 20000 лв. В маловажни случаи глобата е от 5 до 100 лв.
Чл. 82
Длъжностно лице, което разреши или разпореди дейности или строителство в защитена територия, в нарушение на закона, или не наложи наказание за такива действия, подлежи на глоба от 500 до 10 000 лв. Също така, ако не съгласува дейности в защитена територия без утвърдени планове, също е наказуемо.
Чл. 83
Законът предвижда глоба за еднолични търговци или юридически лица, които осъществяват дейности в защитени територии в нарушение на режима, определен от закона, или без необходимото разрешение. Глобата варира от 1000 до 10 000 лв. За строителство или разработване на площи, глобата е между 5000 и 50 000 лв. В маловажни случаи, глобата е от 100 до 1000 лв.
Чл. 84
Член 84 от Закона за защитените територии предвижда, че вещите, които са предмет на нарушение, както и вещите, използвани за извършване на нарушението в защитени територии, се отнемат в полза на държавата. Редът за продажба на тези вещи се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за защитените територии предвижда, че нарушенията по чл. 81 и 83 се установяват от определени длъжностни лица, включително министри и кметове, а наказателните постановления се издават от същите или упълномощени от тях лица. За нарушенията по чл. 82, установяването се извършва от длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните постановления се издават от него или упълномощени от него лица. Целият процес по установяване, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 86, Допълнителни разпоредби (§ 1 - § 15)
Законът за защитените територии регламентира различни категории защитени територии в България, включително национални паркове, природни резервати, буферни зони и защитени местности. Определя се значението на различни територии, като селскостопански земи, гори и водни площи. Законът включва допълнителни разпоредби относно защитата на биологичното разнообразие, редките и застрашените видове, както и генетичните ресурси. Преходните и заключителни разпоредби предвиждат процедури за прекатегоризиране на защитените територии и запазване на техния статут. Законът е приет на 30 октомври 1998 г. и е подложен на множество изменения и допълнения.
§1
Тази част от закона определя основните термини, свързани със защитените територии, включително "земи", "гори", "водни площи", "селищни образувания", "паркове с национално значение", "природни резервати", "биологично разнообразие", "екосистема", "местообитание на вид", "генетични ресурси", "редки видове", "застрашен вид", "ендемитен вид", "реликтен вид" и "устройствени и технически планове и проекти". Всеки от тези термини е дефиниран, за да се осигури яснота относно приложението на закона.
§2
Параграф §2 от Закона за защитените територии предвижда прекатегоризация на част от парк "Рила" в природен парк "Рилски манастир". Срокът за извършване на прекатегоризацията е три месеца след влизането в сила на закона и обхваща определени горски територии и високопланински пасища с обща площ от 27 370,7 хектара. В плана за управление на новосъздадения природен парк се прилагат разпоредбите на чл. 21. Освен това, защитените територии, които са в населени места към момента на приемането на закона, запазват статута си и се прекатегоризират съгласно новите разпоредби.
§3
Параграф §3 предвижда, че в срок от три години след влизането в сила на закона, всички защитени територии, с изключение на тези, изброени в приложенията, трябва да бъдат прекатегоризирани в съответствие с категориите защитени територии, посочени в чл. 5, т. 3, 5 и 6, когато е необходимо.
§6
Министерството на околната среда и водите трябва да съгласува с областните управители проектозаповедите за обявяване на защитени територии, които са били подготвени съгласно Закона за защита на природата, преди влизането в сила на Закона за защитените територии. Заповедите за обявяване на защитени територии се издават на основание чл. 39, ал. 1.
§7
Собствениците и ползвателите на защитени територии, съгласно чл. 11, трябва да съгласуват с министъра на околната среда и водите или с упълномощени от него лица планираните дейности, ако няма план за управление или ако дейностите не са предвидени в съществуващите планове и проекти по глава четвърта. Това е задължително независимо от разрешенията, изисквани от други закони.
§7а
Параграф §7а от Закона за защитените територии определя, че административните актове за обявяване на защитени територии, издадени до 30 юни 2007 г., не могат да бъдат обжалвани в съда. Освен това, всички съдебни производства, които са започнали срещу тези актове, ще бъдат прекратени.
§8
В Закона за защита на природата се въвеждат изменения, включващи замяна на термина "култивиране" с "ползване със заповед на министъра на околната среда". Въвеждат се нови алинеи, които регламентират защитата на диви животни и растения, забраняват улавянето и убиването на защитени видове, и определят специален режим за застрашените видове. Създават се буферни зони около резервати и се въвеждат процедури за обявяване на защитени обекти. Налагат се имуществени санкции за нарушения на новите разпоредби. Освен това, се актуализират наименованията на министерствата и органите, свързани с опазването на природата.
Параграф §9
В Наказателния кодекс, чл. 278в, се извършват изменения, свързани с защитените територии. В ал. 1 се заместват термините "защитен природен обект" с "защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид". В ал. 3 се актуализират описанията на защитените обекти, като се добавят "скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени".
Параграф §10 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защитените територии изменя чл. 24, ал. 4 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Според новата разпоредба, правото на собственост върху земеделски земи, които са част от паркове с национално значение и природни резервати, няма да се възстановява. Тези земи са определени като изключителна държавна собственост съгласно Закона за защитените територии. Освен това, не се възстановява правото на собственост и върху земите, които включват неотделими археологически обекти.
§ 11
Съгласно параграф 11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защитените територии, в Закона за горите се добавя нова алинея 2 в чл. 3. Тази алинея уточнява, че разпоредбите на Закона за горите не важат за горите и земите от горския фонд, които се намират в защитените територии, считани за изключителна държавна собственост.
§ 4а
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се добавя нов параграф 4а. Този параграф указва, че поземлените комисии имат задължението да разглеждат искания за възстановяване на гори и земи, които са в границите на националните паркове, след като бъдат определени границите на тези паркове, съгласно § 4 от Закона за защитените територии.
§ 13
В параграф §13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защитените територии се предлага изменение в § 2 от Закона за държавните такси. В него се добавя уточнението, че освен вече посочените закони, в изречение първо се включва и Закона за защитените територии. Това изменение е част от усилията за актуализиране на правната рамка, свързана с таксите за услуги и дейности, свързани с защитените територии.
§14 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за териториално и селищно устройство се въвеждат нови разпоредби, свързани с незаконните строежи в защитените територии и вододайни зони. Според новите алинеи, незаконните строежи подлежат на задължително премахване и рекултивиране за сметка на нарушителя. Освен това, строежи или части от строежи, извършени без разрешение или в нарушение на закона, няма да могат да бъдат узаконени.
Параграф §15
Параграф §15 от Закона за защитените територии определя, че изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на финансите и кметовете на общини. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 30 октомври 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, се споменава Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма, който е обнародван през 2005 г. и влиза в сила от 25.11.2005 г.
§88
Законът за защитените територии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влиза в сила от 12.07.2006 г.
§ 142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила на по-ранни дати. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 от деня на обнародването. Специфични изменения, касаещи термини и съдебни инстанции, също влизат в сила от 1 март 2007 г.
§145
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по различно време. Параграф 18, т. 3 влиза в сила една година след обнародването, чл. 118а, ал. 1, т. 1 от параграф 48 влиза в сила от 22 декември 2013 г., параграф 60, т. 5 влиза в сила от 1 март 2007 г., а чл. 155а, ал. 1, т. 1 от параграф 73 влиза в сила една година след обнародването на закона.
§99
В Закона за защитените територии се извършва замяна на наименованията на "Министерството на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите" с новите наименования "Министерството на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието". Тази промяна е в сила след измененията, извършени през 2008 г. с обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите.
§76
В Закона за защитените територии, обнародван през 1998 г., се извършват изменения, като навсякъде в текста думата "лесничейства" се заменя с "горски стопанства". Тези изменения са част от по-широки поправки в закона, които включват множество изменения и допълнения през годините.
§44
Законът влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за горите, обнародван в Държавен вестник, брой 80 от 2009 г.
§66
В Закона за защитените територии се извършват изменения, при които се заменят наименованията на институции. "Министерството на земеделието и продоволствието" става "Министерството на земеделието и храните", а "Държавната агенция по горите" се заменя с "Изпълнителната агенция по горите". Тези промени са част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник.
§ 42
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретни дати. По-специално, параграф 3, § 9, ал. 9 - 11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, а чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§ 84
Параграф 84 от Закона за защитените територии, който влиза в сила на 18.05.2012 г., предвижда, че в срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новите разпоредби, а компетентните органи да адаптират устройствените актове на съответната администрация с новия закон.
§85
Параграф §85 регламентира правоотношенията на администрациите, свързани с различни закони, включително Закона за радиото и телевизията и Кодекса за социално осигуряване. Назначаването на държавен служител включва определяне на минимален ранг и индивидуална заплата. Осигурителните вноски се покриват в рамките на бюджетите на съответните органи. Министерският съвет е задължен да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие" и в бюджетите на осигурителните институции. Неизползваните отпуски не се компенсират парично.
§86
Съгласно §86 от Закона за защитените територии, в едномесечен срок от влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски, да не е по-ниска от брутната им месечна заплата, която са получавали до момента, също намалена с дължимите осигурителни вноски и данък. В брутната заплата се включват основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът за защитените територии влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван на 26.07.2013 г.
§71
В Закона за защитените територии се правят изменения, като се заменят изразите "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" и "министъра на регионалното развитие и благоустройството" с "Министерството на регионалното развитие" и "министъра на регионалното развитие". Тези изменения са част от поредицата актуализации на закона, който е обнародван през 1998 г. и е претърпял множество изменения до 2013 г.
§117
Законът за защитените територии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§71
В Закона за защитените територии се извършват изменения, като в останалите текстове на закона думите "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в "Държавен вестник", брой 61 от 2015 г.
Параграф §25
В параграф 25 от Закона за защитените територии се указва, че навсякъде в текста на закона думата "ползуването" трябва да бъде заменена с "ползването". Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§32
В Закона за защитените територии се извършва замяна на наименованията на Министерството на земеделието и храните с новото наименование - Министерството на земеделието, храните и горите, както и на министъра на съответното министерство. Тези изменения важат за всички предходни изменения на закона.
§76
Законът за защитените територии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите са обнародвани в брой 96 от 2017 г. и влизат в сила от 02.01.2018 г.
§41
Законът влиза в сила в срок от един месец след обнародването му, с изключение на определени членове. Член 45, ал. 5 влиза в сила след 12 месеца, а членове 191, ал. 2-5, 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби съществуват и за Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван на 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с няколко изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването в "Държавен вестник"; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, обнародван в ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.
§ 34
Законът за защитените територии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. Сред тях са § 9 относно чл. 27, ал. 9 и § 23 относно чл. 42а, ал. 4 и 5. Допълнителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, който е обнародван на 17.06.2022 г.
§8
Законът за защитените територии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в ДВ, бр. 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§63
Параграф §63 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии предвижда замяна на изразите "Министерството на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" с "Министерството на земеделието" и "министъра на земеделието" в целия текст на закона. Тази промяна е в сила за всички изменения и допълнения на закона, обнародвани в различни години от 1998 г. до 2022 г.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
§77 от Закона за защитените територии
Параграф §77 от Закона за защитените територии предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования "Министерството на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните". В приложението са изброени националните паркове и резервати с техните съответстващи документи и дати на учредяване, включително и изменения и допълнения на наредбите, свързани с тях.
