НАРЕДБА ОТНОСНО РЕДА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПОЧЕТНИ (НЕЩАТНИ) КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата определя реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица от Република България с цел развитие на международните отношения и защита на правата на гражданите и юридическите лица. Назначаването и функциите на тези лица се извършва в съответствие с Виенската конвенция за консулските отношения и българската нормативна уредба.

Чл. 2

Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина могат да бъдат както български граждани, така и граждани на други държави. Те не получават възнаграждение от държавата за своята дейност и не могат да изпълняват функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава.

Чл. 3

Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се назначават и освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 4

Министерството на външните работи упражнява контрол върху дейността на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина. Всяка година, в началото на календарната година, тези лица трябва да представят отчет за своята дейност през предходната година.

Чл. 4а

Почетните (нещатни) консулски длъжностни лица са задължени да представят отчет за дейността си на министъра на външните работи в срок до един месец след изтичането на четиригодишен срок от назначаването им и след всеки последващ четиригодишен период. Министърът на външните работи може да предложи освобождаването им пред Министерския съвет при отрицателна оценка или непредставяне на отчета.

Чл. 5

Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина работят за развитието на двустранните икономически, търговски, културни и научни отношения между България и съответната държава. Техните функции са определени в чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения.

Чл. 6

Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица и техните консулства получават улеснения, привилегии и имунитети, съгласно Виенската конвенция за консулските отношения, при условие че приемащата държава е страна по конвенцията. Тези права се предоставят и в съответствие с вътрешното законодателство на приемащата държава.

Чл. 7

Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица могат да започнат изпълнението на функциите си след назначаване, съгласно разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения и международната практика. Преди получаване на патент от изпращащата държава, те връчват клетвен лист на министъра на външните работи на България, в който декларират, че ще изпълняват добросъвестно задълженията си.

Чл. 8

Функциите на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се прекратяват съгласно чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения. При прекратяване на функциите, лицата или техните наследници трябва да предадат архива и документацията на съответното българско представителство или на дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи.

Чл. 9

Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица могат да прекъсват изпълнението на своите функции за срок, по-дълъг от 3 месеца, само с разрешение на министъра на външните работи на Република България.

Чл. 10

Почетните консулски длъжностни лица на Република България, които извършват консулски услуги, имат право да събират такси за тези услуги. Таксите се определят в съответствие с българското законодателство относно консулското обслужване.

Чл. 11

Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица са задължени да осигурят за своя сметка необходимите помещения, съоръжения и оборудване за изпълнение на техните функции. Тази разпоредба е част от наредбата, която регламентира реда за назначаване и приемане на такива лица на територията на Република България.

Чл. 12

Почетни консулски длъжностни лица могат да бъдат назначавани от български граждани или граждани на други държави със съгласието на Република България, което може да бъде оттеглено по всяко време. Решението за даване или оттегляне на съгласието се взема от Министерския съвет. Почетните консулски длъжностни лица не могат да представляват повече от една държава, освен ако не е изрично настоявано от изпращащите държави.

Чл. 13

Почетните консулски длъжностни лица на други държави се приемат в България съгласно разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения. Функциите им могат да бъдат прекратени също в съответствие с конвенцията.

Чл. 14 и § 1, § 2 от заключителните разпоредби

Наредбата определя реда за назначаване и приемане на почетни консулски длъжностни лица в Република България. Чл. 14 указва, че при изпълнение на функциите им се прилага режимът на Виенската конвенция за консулските отношения. Наредбата е приета на основание чл. 68 от същата конвенция и министърът на външните работи е отговорен за нейното изпълнение, като трябва да издаде инструкция в срок от 3 месеца. Преходните разпоредби уточняват, че почетните консулски длъжностни лица, чийто четиригодишен срок е изтекъл, трябва да представят отчет за дейността си в срок до една година след влизането на постановлението в сила.

§1

Наредбата е приета на основание чл. 68 от Виенската конвенция за консулските отношения, която е ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет през 1989 г. и обнародвана в Държавен вестник, брой 42 от 1989 г. и 1990 г.

§2

Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи, който трябва да издаде инструкция за прилагането й в срок от 3 месеца след влизането й в сила. Преходните разпоредби са свързани с постановление № 255 от 22 август 2014 г., което допълва наредбата, приета с постановление № 311 на Министерския съвет от 2003 г.

§2

Почетните (нещатни) консулски длъжностни лица, чийто четиригодишен срок по чл. 4а, ал. 1 е изтекъл към момента на влизане в сила на наредбата, са задължени да представят отчет за дейността си в срок до една година от влизането в сила на постановлението.