ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия.
Чл. 2
Според чл. 2 от Закона за защита при бедствия, бедствието представлява значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, което е причинено от природни явления или човешка дейност. То води до негативни последици за живота и здравето на населението, имуществото, икономиката и околната среда. Преодоляването на бедствието изисква ресурси, които надхвърлят капацитета на обичайната система за защита на обществото.
Чл. 3
Член 3 от Закона за защита при бедствия определя задълженията на органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци за организиране на защита при бедствия. Те трябва да изпълняват функциите си в съответствие с този закон и с други нормативни актове. Всички действия на тези органи и лица се координират в рамките на единна спасителна система за защита при бедствия.
Чл. 4
Член 4 от Закона за защита при бедствия посочва основните принципи, които ръководят действията по защита при бедствия. Те включват правото на защита на всяко лице, приоритет на спасяването на човешкия живот, публичност на информацията за рисковете и дейностите на органите, акцент на превантивните мерки, отговорност за изпълнението на мерките и поетапно предоставяне на сили и ресурси.
Чл. 5
Член 5 от Закона за защита при бедствия определя, че защитата при бедствия се осъществява на три нива: национално, областно и общинско. Основните дейности включват превантивна дейност, дейности за готовност и реагиране при бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване, както и предоставяне и приемане на помощи.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за защита при бедствия описва превантивната дейност, която има за цел намаляване на риска от бедствия. Тази дейност включва анализ и оценка на рисковете, картографиране на рисковете, планиране, разработване на програми, категоризиране на населени места, защита на критични инфраструктури, планиране на защита при бедствия, установяване на норми за строителство, изграждане на системи за наблюдение и оповестяване, осигуряване на условия за временно настаняване на пострадали, както и обучение на органите и населението. Допълнителни условия и ред за извършване на тези дейности се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 6а
Чл. 6а от Закона за защита при бедствия предвижда, че планирането на намаляване на риска от бедствия се осъществява на три нива: национално, областно и общинско. То включва разработването и актуализацията на национална стратегия и програма, секторни и регионални програми, както и областни и общински програми. Съветът по чл. 62, ал. 3 е отговорен за даване на указания за разработването и изпълнението на областните и общинските програми.
Чл. 6б
Чл. 6б от Закона за защита при бедствия определя основните компоненти на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия. Тези компоненти включват анализ на средата, анализ на силните и слабите страни, стратегическите цели за намаляване на риска, принципи за изпълнение, мерки за постигане на целите, индикатори за изпълнение и механизъм за наблюдение и контрол. Проектът на стратегията трябва да бъде публикуван за обществено обсъждане, след което министърът на вътрешните работи внася стратегията за приемане от Министерския съвет. Срокът за изпълнение на стратегията е минимум 10 години, а тя може да бъде изменяна или отменяна с решение на Министерския съвет след спазване на определена процедура.
Чл. 6в
Чл. 6в от Закона за защита при бедствия определя процедурата за разработване и приемане на Национална програма за намаляване на риска от бедствия, която има срок на действие от 5 години. Програмата включва стратегически и оперативни цели, както и конкретни дейности за реализиране на тези цели. Проектът на програмата трябва да бъде публикуван за обществено обсъждане и след това внесен за приемане от Министерския съвет. Всяка година се приемат планове за изпълнение на програмата, които съдържат оперативни цели, бюджет, срокове и отговорни институции. Финансирането на дейностите се осъществява от одобрените бюджети и други източници. Министърът на вътрешните работи ежегодно внася доклад за необходимото финансиране на приоритетните дейности.
Чл. 6г
Чл. 6г от Закона за защита при бедствия предвижда разработването на областни програми за намаляване на риска от бедствия, които включват оперативни цели и дейности за тяхното реализиране. Проектите на тези програми се публикуват за обществено обсъждане за един месец, след което областният управител внася програмата за приемане от съвета. Програмите могат да бъдат изменяни или отменяни по предложение на областния управител, следвайки същата процедура. За изпълнението на програмите се приемат годишни планове, които трябва да съдържат оперативни цели, дейности, бюджет, срок за реализация, очаквани резултати, индикатори за изпълнение и отговорни институции. Финансирането на дейностите се осъществява от бюджета на компетентните органи и други източници. Председателят на съвета ежегодно внася доклад за приоритетните дейности, нуждаещи се от финансиране.
Чл. 6д
Чл. 6д от Закона за защита при бедствия регламентира разработването на общински програми за намаляване на риска от бедствия. Тези програми включват оперативни цели и дейности за тяхното реализиране. Проектът на програмата се публикува за обществено обсъждане за един месец, след което кметът внася програмата за съгласуване и приемане от общинския съвет. Може да се извършват изменения или отмяна на програмата по същата процедура. За изпълнението на програмата се приемат годишни планове, които трябва да съдържат оперативни цели, дейности, бюджет, срок за реализация, очаквани резултати, индикатори за изпълнение и отговорни институции. Финансирането на дейностите се осъществява от одобрения бюджет и други източници. Председателят на съвета ежегодно внася доклад за приоритетните дейности, нуждаещи се от финансиране.
Чл. 7
Член 7 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 80 от 2011 г., и влезе в сила на 14 октомври 2011 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защита при бедствия определя категорията на урбанизираните територии в зависимост от населението. Те са разделени на пет групи: 1. особена важност (София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас); 2. първа група (над 80 000 души); 3. втора група (над 30 000 души); 4. трета група (над 10 000 души); 5. четвърта група (под 10 000 души).
Чл. 8а
Член 8а от Закона за защита при бедствия определя, че критичните инфраструктури и обектите им, както и оценката на риска и мерките за защита, се установяват с наредба на Министерския съвет. Мерките за защита на критичните инфраструктури имат приоритет при определяне на дейностите в съответните планове.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за защита при бедствия определя принципите и задълженията по планирането на защитата при бедствия на общинско, областно и национално ниво. Плановете се изготвят по части, специфични за различни опасности, като задължителни са частите за земетресение, наводнение и ядрена или радиационна авария. В тях се включват мерки за предотвратяване на бедствия, защита на населението, разпределение на отговорности и ресурси, взаимодействие между спасителните органи и ред за предупреждение. Плановете се разработват и актуализират на всеки 5 години или при промяна на нормативната уредба. Съществува система за съгласуване и утвърдителни заповеди от различни органи, а също така се изисква публикуване на плановете на интернет страниците на съответните администрации.
Чл. 10
Член 10 от Закона за защита при бедствия е бил изменен с ДВ, бр. 80 от 2011 г., и е влязъл в сила на 14.10.2011 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 53 от 2014 г.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за защита при бедствия описва основите на наблюдението, ранното предупреждение и оповестяването. Информацията за тези дейности идва от различни източници, включително физически лица, системи за мониторинг и международен обмен. Министерството на вътрешните работи и други компетентни органи получават информация безвъзмездно. Ранното предупреждение включва наблюдение, анализ, вземане на решения и разпространение на информация, с цел бързо реагиране при бедствия.
Чл. 12
Член 12 от Закона за защита при бедствия определя колективните средства за защита, които представляват инженерни съоръжения, предназначени за укриване на населението при въздушно нападение и при опасности от отровни и радиоактивни вещества. Метрополитени и подземни етажи в сгради от особена важност също се проектират като колективни средства за защита. Те са публична или частна собственост и се управляват от съответните ведомства или кметове. Могат да имат и допълнителни предназначения, стига да не пречат на основната им функция. Отдаването под наем е разрешено само за предназначения, които не възпрепятстват укриването на населението. Редът за изграждане и поддържане на тези средства се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 13
Член 13 от Закона за защита при бедствия определя индивидуалните средства за защита, които са предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от опасности като отровни вещества, високи температури и механични въздействия. Запасите от тези средства се създават и поддържат от различни органи, включително Министерството на вътрешните работи, кметовете на общините и собствениците на търговски дружества. Освен това, индивидуалните средства за йодна профилактика на населението се планират и предоставят от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 14
Член 14 от Закона за защита при бедствия предвижда, че органите на изпълнителната власт, другите държавни органи и населението трябва да бъдат обучавани за защита при бедствия. Обучението за органите е задължително, а те също така организират обучение на служителите от подчинените им звена и оперативни структури за изпълнение на дейности в тази сфера.
Чл. 15
Член 15 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., като отмяната влиза в сила на 25 декември 2009 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита при бедствия предвижда обучение за защита при бедствия и оказване на първа долекарска помощ в предучилищното, училищното и висшето образование. Обучението в училищата е в съответствие с държавните образователни стандарти и се интегрира в учебните предмети. Министърът на образованието утвърджава изискванията за обучението след съгласуване с министъра на вътрешните работи. Висшите училища организират обучението съобразно спецификата на своите програми, с възможност за съгласуване с министъра на вътрешните работи.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за защита при бедствия предвижда, че кметовете на общините организират обучение на населението относно поведение и действия при бедствия, както и изпълнението на защитни мерки. Органите на изпълнителната власт също подпомагат обучението, като предоставят информация на своите интернет страници за намаляване на риска от бедствия и за защитните мерки.
Чл. 18
Член 18 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2016 г., и влязъл в сила на 5 юли 2016 г.
Чл. 18а
Чл. 18а от Закона за защита при бедствия определя процедурата за установяване на потенциална Европейска критична инфраструктура (ЕКИ) в България. Установяването се извършва от съответния министър, който уведомява собственика или оператора на инфраструктурата за нейното означаване като ЕКИ. Информацията за означаването е класифицирана съгласно Закона за защита на класифицираната информация и правото на ЕС. Редът за установяване и защита на ЕКИ ще бъде определен с наредба на Министерския съвет.
Чл. 18б
Собственикът или операторът на означена ЕКИ трябва да изготви операторски план за сигурност в срок от три месеца след уведомяване. Планът съдържа елементи на ЕКИ и мерки за защита, чието съдържание се определя с наредба. След изготвяне, планът трябва да бъде съгласуван с министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция "Национална сигурност" в срок от един месец. Утвърдителният акт идва от съответния министър. В срок до една година след утвърдяване, мерките от плана трябва да бъдат въведени в действие и плана да се актуализира ежегодно. Операторският план е класифицирана информация.
Чл. 18в
Чл. 18в от Закона за защита при бедствия определя задълженията на собствениците и операторите на означени ЕКИ (екCritical Infrastructure) относно назначаването на служител за връзка по сигурността. Този служител служи за контакт между оператора и съответния министър. След утвърдяване на операторския план, операторът трябва да информира министъра за назначеното лице в срок от един месец. Информацията, която обменят служителят, операторът и министърът, подлежи на класификация съгласно закона за защита на класифицираната информация. При установяване на рискове и заплахи, служителят е задължен незабавно да информира министъра.
Чл. 18г
Чл. 18г от Закона за защита при бедствия определя министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице за орган за контакт на Република България по защитата на ЕКИ (Европейски ключови инфраструктури). Този орган координира въпросите по защитата на ЕКИ с други държави - членки на ЕС и с Европейската комисия. Освен това, ежегодно информира Комисията за броя на означените ЕКИ и инфраструктурите, обсъждани по междусекторните критерии.
Чл. 18д
Съгласно Чл. 18д от Закона за защита при бедствия, министърът е задължен да извърши оценка на заплахите в подсектори с ЕКИ в срок от една година след тяхното означаване. Освен това, на всеки две години, министърът трябва да представя на Европейската комисия доклад, който съдържа информация за уязвимите места, заплахите и рисковете в секторите с ЕКИ, чрез органа за контакт.
Чл. 18е
Чл. 18е от Закона за защита при бедствия регламентира, че информацията, свързана с защитата на критичните инфраструктури, която се предоставя на други държави - членки на ЕС или на Европейската комисия, може да бъде използвана единствено за целите на защитата на тези инфраструктури. Това подчертава важността на защитата на критичните инфраструктури и ограничаването на използването на предоставената информация само за специфични цели.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за защита при бедствия описва дейностите, които се извършват за защита на населението в случай на опасност или бедствия. Те включват предупреждение, неотложни мерки за намаляване на въздействието, оповестяване, спасителни операции, медицинска помощ при спешни състояния, психологична помощ, овладяване на екологични инциденти, защита срещу взривни вещества, операции по издирване и спасяване, радиационна и химическа защита, ограничаване на пожари, евакуация и предоставяне на индивидуални средства за защита, аварийно-възстановителни работи, ограничаване на епидемии и други свързани операции. При извънредни ситуации, защитата на населението следва Женевските конвенции и допълнителните протоколи.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за защита при бедствия определя, че дейностите по чл. 19 се изпълняват от единната спасителна система, която включва различни структури, сред които министерства, общини, търговски дружества, центрове за спешна медицинска помощ, юридически лица с нестопанска цел и въоръжените сили. Звената и службите, включени в системата, запазват своята институционална принадлежност и определените им функции.
Чл. 21
Член 21 от Закона за защита при бедствия е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 80 от 2011 г., и е в сила от 14 октомври 2011 г.
Чл. 22
Член 22 от Закона за защита при бедствия определя основните съставни части на единната спасителна система, които включват Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, областните дирекции на МВР, Българския Червен кръст и центровете за спешна медицинска помощ. Тези съставни части осигуряват непрекъсната готовност за приемане на съобщения при бедствия, тяхната оценка и незабавни действия. Структурата им се изгражда в съответствие с административно-териториалното деление на страната.
Чл. 23
Чл. 23 предвижда, че съставните части на единната спасителна система предоставят помощ при поискване, съгласно плановете за защита при бедствия. Въоръжените сили могат да оказват помощ при спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, но само с разрешение на министъра на отбраната и при искане от съответния държавен орган, в съответствие с плановете за защита.
Чл. 24
При възникване на бедствия, съставните части на единната спасителна система са задължени да организират и изпълняват дейностите в съответствие с разработените планове за защита при бедствия.
Чл. 25
Член 25 от Закона за защита при бедствия е бил изменян и отменян няколко пъти. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 102 от 2008 г. и ДВ, бр. 93 от 2009 г., след което е отменен с ДВ, бр. 80 от 2011 г., като отменянето влиза в сила от 14.10.2011 г.
Чл. 26
Член 26 от Закона за защита при бедствия е бил изменен на 14.10.2011 г. и след това отменен на 05.07.2016 г. Тази статия вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 27
Член 27 от Закона за защита при бедствия е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 80 от 2011 година, и е в сила от 14 октомври 2011 година.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за защита при бедствия определя, че подготовката на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез тренировки и учения. Целта на тези мероприятия е да се провери състоянието на комуникационно-информационната система и готовността на екипите за реагиране при бедствия. Ученията са насочени към подобряване на взаимодействието между съставните части на системата и органите на изпълнителната власт. Провеждането на тренировките и ученията става по заповед на министъра на вътрешните работи, областния управител или кмета на общината.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за защита при бедствия регламентира координацията на съставните части на единната спасителна система чрез оперативните центрове на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Оперативните центрове приемат и оценяват информация за бедствия, уведомяват компетентните органи, извършват ранно предупреждение и организират включване на съставни части от системата. Гласовата информация в оперативните комуникационно-информационни центрове се записва и архивира. Стандартните оперативни процедури се разработват от главния секретар на МВР.
Чл. 30
Член 30 от Закона за защита при бедствия предвижда, че предприятията, които осъществяват електронни съобщения, са задължени да съдействат на Министерството на вътрешните работи (МВР) за осъществяване на комуникации по време на бедствия. Те също така трябва да подпомагат Националната система за спешни повиквания, която използва единния европейски номер 112.
Чл. 31
Чл. 31 регламентира взаимодействието и координацията между частите на единната спасителна система по време на бедствия. Ръководителят на операциите отговаря за координацията и трябва да притежава необходимата експертиза. Той се определя с конкретни заповеди и организира изпълнението на решенията на щабовете.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за защита при бедствия определя правомощията на ръководителя на операциите по време на спасителни и аварийно-възстановителни работи. Той има право да забрани или ограничи достъпа до района на бедствието, да нареди временно извеждане на лица, да спре строителни работи и да поиска помощ от юридически и физически лица. Също така, той може да създаде щаб и да организира района на бедствието на сектори с назначени ръководители и задачи.
Чл. 33
Всеки гражданин има право на информация относно мерките за защита, обучение за поведение при бедствия, средства за защита, неотложна и възстановителна помощ, както и обезщетение за реално причинени вреди в резултат на действия за защита при бедствия. Помощта и обезщетението се предоставят при условия и ред, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за защита при бедствия задължава физическите лица да изпълняват определени задължения по време на обявено бедствено положение. Те включват: спазване на ограниченията, оказване на помощ на пострадали, информиране на спешните служби, съдействие на кмета или ръководителя на операциите, допускане на спасителни екипи и техника, предоставяне на информация за опасности, осигуряване на достъп до системи за предупреждение, и вземане на мерки за защита на имуществото.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за защита при бедствия предвижда задължения за юридически лица и еднолични търговци, които оперират в строежи с потенциална опасност за бедствия. Те трябва да разработят авариен план, който включва оценка на рисковете, мерки за защита на персонала и околната среда, разпределение на отговорности и ресурси, както и ред за информираност на властите. Лицата са задължени да актуализират плана, да провеждат тренировки, и да информират местната власт за рисковете и последствията от аварии. При инцидент те трябва незабавно да реагират, да уведомят съответните органи и да осигурят безопасно управление на отпадъците. Локалните системи за оповестяване за ранно предупреждение могат да не се изграждат в определени случаи, свързани с минимални рискове за населението.
Чл. 36
Юридическите лица и едноличните търговци, които работят в сгради за обществено обслужване и лечебни заведения, трябва да изготвят план за защита при бедствия. Този план включва оценка на рисковете, мерки за защита, разпределение на задълженията, необходими ресурси, време за готовност и взаимодействие с спасителните служби. Освен това, те трябва да актуализират плана, да провеждат годишни тренировки и да обучават персонала за защита при бедствия.
Чл. 37
Юридическите лица и едноличните търговци, които са част от плановете за защита при бедствия, имат задължението да предоставят планираната помощ, когато им бъде поискано, в съответствие със сключените споразумения.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за защита при бедствия задължава операторите на радио- и телевизионни програми, както и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да предават незабавно и без изменение на съдържанието необходима информация на оперативните центрове на единната спасителна система при поискване. Информацията се предоставя безвъзмездно. При сигнал за физическо лице в риск, предприятията извършват справка за данни, съгласно Закона за електронните съобщения.
Чл. 38а
Чл. 38а от Закона за защита при бедствия задължава юридическите лица да спазват ограниченията при обявено бедствено положение, да оказват съдействие на местните власти, да допускат спасителни екипи за неотложни работи и да осигуряват достъп до съоръжения за ранно предупреждение. Освен това, те трябва да не възпрепятстват достъпа на контролни органи до защитните средства и да вземат мерки за защита на имуществото си от вреди, спазвайки предписанията на компетентните органи.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за защита при бедствия определя доброволеца като лице, участващо в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации, както и за отстраняване на последиците от тях. Доброволецът притежава специфични правомощия, изброени в чл. 124, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, свързани с действията му в тези ситуации.
Чл. 40
Според Закона за защита при бедствия, доброволец може да бъде всяко дееспособно лице, навършило 18 години, което е клинично здраво и не е осъждано за умишлено престъпление, освен ако е реабилитирано. Лицата, навършили 16 години, могат да бъдат обучавани за доброволци, без да извършват конкретни задачи. Всеки доброволец получава персонален идентификационен номер.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за защита при бедствия определя условията за създаване на доброволни формирования от кмета на общината по решение на общинския съвет. В общини с население до 20 000 души е задължително създаването на такива формирования. Кметовете получават безвъзмездно радиочестотен ресурс за дейности, свързани с предотвратяване на бедствия и извънредни ситуации. Юридически лица също могат да създават доброволни формирования за своя сметка, съгласно наредбата.
Чл. 42
Кметът е задължен да сключи договор с доброволеца, да осигури обучение и екипировка, както и да застрахова доброволеца срещу злополука, свързана с изпълнението на задълженията му. Освен това, той трябва да подаде заявление за вписване на доброволното формирование в регистъра на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Разходите по тези дейности се покриват от държавния бюджет.
Чл. 43
Член 43 от Закона за защита при бедствия урежда правата на доброволците, които участват в обучение или изпълнение на задачи за предотвратяване и овладяване на бедствия. По време на такова участие, доброволците са освободени от задължения към работодателя и получават възнаграждение от държавния бюджет. Също така, времето на участие се признава за служебен стаж и доброволците са осигурени с вноски за социално и здравно осигуряване, покрити от държавния бюджет.
Чл. 44
Кметът е задължен да уведоми работодателя на доброволеца за участието му в мероприятия, да издаде удостоверение за участие в срок от три дни след приключване на мероприятието и да осигури безвъзмездно ползване на необходимите помещения и техника за доброволните формирования. Редът за организиране на доброволните формирования се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 45
Според Чл. 45 от Закона за защита при бедствия, доброволецът не е задължен да изпълнява своите задължения, ако той или членове на неговото домакинство са непосредствено засегнати от бедствие, пожар или извънредна ситуация. В такъв случай, той трябва своевременно да уведоми кмета.
Чл. 46
Доброволците, които не са в трудови или служебни правоотношения при повикване за обучение или изпълнение на задачи, свързани с предотвратяване или овладяване на бедствия, получават възнаграждение от държавния бюджет. Условията, редът и размерите на възнаграждението се определят от Министерския съвет.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за защита при бедствия предвижда, че в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" се води регистър на доброволните формирования. Редът за създаване, поддържане и водене на този регистър се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за защита при бедствия предвижда, че доброволните формирования могат да се сдружават на доброволен принцип за решаване на общи въпроси и за постигане на взаимни цели. Те могат да създадат национално сдружение, което да представлява членовете си пред държавните органи, да предлага промени в правната уредба, да участва в подготовката на доброволците, да осъществява международни контакти и да извършва други законово определени дейности. Министерството на вътрешните работи подпомага сдружението, предоставяйки му безвъзмездно помещения. Правата на сдружението се упражняват, ако в него членуват над половината от доброволните формирования.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за защита при бедствия определя бедственото положение като режим, който се въвежда в зоната на бедствието от съответните органи. Целта му е да се прилагат мерки за овладяване на бедствието и провеждане на спасителни и аварийно-възстановителни работи. С обявяването на бедствено положение се въвежда план за защита при бедствия. То се обявява при наличие на загуба на човешки живот, увреждане на здравето, значителни вреди на имуществото или икономиката, или сериозни последици за околната среда, свързани със замърсяване.
Чл. 49
Кметът на общината има правомощието да обявява бедствено положение, което може да обхваща цялата или част от територията на общината. След обявяването, той е задължен да изпрати копие от заповедта на областния управител и на министъра на вътрешните работи незабавно.
Чл. 50
Областният управител има правомощието да обявява бедствено положение за цялата или част от територията на областта чрез заповед. След издаването на заповедта, копие от нея незабавно се изпраща на министъра на вътрешните работи.
Чл. 50а
Министерският съвет, по предложение на министъра на вътрешните работи, има правомощията да обявява бедствено положение на територията на повече от една област или на територията на цялата страна. Това решение е регламентирано в чл. 50а от Закона за защита при бедствия.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за защита при бедствия описва процеса на обявяване на бедствено положение. Заповедта за обявяване включва основанията, обосновката за необходимост, границите на територията, мерките за овладяване на бедствието, отговорните органи и сроковете на действие. Срокът на бедственото положение е максимум 7 дни, но може да бъде удължен до 30 дни с одобрение на съответните власти. Бедственото положение може да бъде отменено предсрочно при отпадане на основанията.
Чл. 52
При обявено бедствено положение могат да се наложат ограничения на правото на неприкосновеност на лицата и жилищата, правото на ползване на имущество, свободата на движение и правото да се извършват дейности, които затрудняват спасителните работи. Необходими мерки включват временно извеждане на лица и имущества, забрани за влизане в определени места, незабавни строителни работи, грижи за деца и хора в неравностойно положение, приоритетно снабдяване на заведения и евакуация на пострадали. Условията за евакуация и разсредоточаване се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 53
Глава шеста от Закона за защита при бедствия се отнася до подpomagane и възстановяване след настъпили бедствия. Член 53 е бил изменен през 2008 г. и отменен през 2009 г., като промените влизат в сила на 12 май 2009 г.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за защита при бедствия създава Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане, ръководена от министъра на вътрешните работи. Членовете на комисията включват министри, ръководители на ведомства и представител на Националното сдружение на общините. Комисията получава административна подкрепа от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и може да привлича експерти при необходимост. Министерският съвет приема правилник за дейността на комисията, включващ реда за заявяване на финансови средства и критерии за оценка на исканията.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за защита при бедствия определя процеса на подпомагане и възстановяване след бедствия. Той включва предоставяне на неотложна и възстановителна помощ на пострадалите лица. Неотложната помощ, организирана от кметовете на общините, включва изхранване, временно настаняване и раздаване на облекло и имущество. Възстановителната помощ е за физически лица, нуждаещи се от ремонт на жилищата си и се предоставя при определени критерии. Тя покрива частично възстановяване на строителни елементи и премахване на опасни строежи. Неотложните възстановителни работи се организират от органите на изпълнителната власт, а временното настаняване може да се извършва в резервни жилища, фургони или палатки.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за защита при бедствия определя процеса на предоставяне на средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи, свързани с предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия. Комисията взема решение за предоставяне на средства, което се одобрява от Министерския съвет. Средствата могат да се използват за превантивни дейности, непредвидени разходи за спасителни работи, неотложни възстановителни работи, контролни проверки и обезщетения на физически и юридически лица. Министърът на съвета определя минимум 15% от средствата за превантивни дейности, а редът и условията за финансиране се уточняват с правилник.
Чл. 57
Член 57 от Закона за защита при бедствия определя правилата за използване и отчитане на предоставените средства за справяне с бедствия. Средствата трябва да се използват по предназначение, а промяна на предназначението е възможна само след решение на комисията и одобрение от Министерския съвет. Отчитането на разходите следва да се извършва съгласно Закона за публичните финанси, а при етапно финансиране, допълнителни средства се предоставят след представяне на отчети за разходите.
Чл. 58
Областните управители имат задължението да упражняват контрол върху изпълнението на решенията на комисията за защита при бедствия в рамките на своята област. Това е част от механизмите за управление и координация при бедствени ситуации.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за защита при бедствия описва финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия, което включва текуща издръжка на спасителната система, производство и ремонт на техника, проектиране на системи за предупреждение, управление на държавна собственост, международно сътрудничество, социални дейности, поддържане на кризисни запаси, предоставяне на имоти и други свързани дейности. В случай на неотложни действия, движими вещи могат да се предоставят безвъзмездно на юридически лица с разрешение на съответния министър.
Чл. 60
Член 60 от Закона за защита при бедствия предвижда, че при управлението на финансовите средства се осъществява единен контрол върху законосъобразното им използване. Това означава, че всички действия свързани с разходването на средства трябва да бъдат проверявани за спазване на закона.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за защита при бедствия определя източниците на финансиране и материално-техническо осигуряване на защитата при бедствия. Основните източници включват: бюджетите на министерствата и ведомствата, общинските бюджети, търговските дружества и едноличните търговци за техните обекти, както и структурните фондове на Европейския съюз и други ресурси.
Чл. 62
Член 62 от Закона за защита при бедствия определя ролята на Министерския съвет в сферата на защитата при бедствия. Министерският съвет осъществява държавната политика, включително общото ръководство, приемането на Национална стратегия и програма за намаляване на риска от бедствия, както и планирането на финансови средства. Също така, се създава Съвет за намаляване на риска от бедствия, който включва представители на различни институции и организации. Министерският съвет е задължен да предоставя информация за бедствия на президента и председателя на Народното събрание.
Чл. 62а
Чл. 62а от Закона за защита при бедствия описва създаването и функциите на Националния щаб за защита при бедствия. Щабът се създава със заповед на министър-председателя и включва представители на различни институции, ангажирани с изпълнението на Националния план за защита. Основните дейности на щаба включват анализ на бедствието, вземане на решения за спасителни работи, координация на действията на различни органи, контрол на изпълнението на мерките и информиране на населението. Министър-председателят определя ръководител на операциите.
Чл. 62б
Чл. 62б от Закона за защита при бедствия определя функциите на Съвета за намаляване на риска от бедствия. Съветът е отговорен за разработването на Националната стратегия, програма и план за намаляване на риска от бедствия, както и за актуализацията на тези документи. Освен това, той координира изпълнението на планиращите документи, подпомага разработването на закони и подзаконови актове, изготвя годишни доклади и осъществява комуникация с международни организации. Съветът се председателства от министъра на вътрешните работи и включва постоянна Национална координационна група от представители на различни институции и организации.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за защита при бедствия определя задълженията на министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията в контекста на управление на риска от бедствия. Те трябва да подпомагат разработването и изпълнението на Националната стратегия и програма за намаляване на риска от бедствия, както и да осъществяват контрол за изпълнението на мерките по защитата при бедствия. Освен това, те създават ведомствени щабове за взаимодействие с националния щаб и предприемат мерки за намаляване на риска от бедствия.
Чл. 64
Областният управител организира и ръководи защитата при бедствия в областта, отговаря за обучението на администрацията, координира подготовката за бедствия и контролира изпълнението на превантивни мерки. Той също така създава организация за ранно предупреждение, организира областен щаб за изпълнение на плана за защита и координира разработването на програми за намаляване на риска от бедствия. При необходимост може да обяви бедствено положение и организира подпомагане и възстановяване при бедствия.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за защита при бедствия предвижда създаването на областен съвет за намаляване на риска от бедствия, който е съставен от кметове на общини, представители на общинските съвети, директори на различни държавни и местни структури, и други организации, свързани с управлението на бедствия. Съветът се председателства от областния управител, който също го представлява. Съветът има правомощия да приема правила за работа и да изпълнява указанията на националния съвет за защита при бедствия.
Чл. 64б
Областният съвет за намаляване на риска от бедствия има следните основни функции: разработва и координира областната програма за намаляване на риска от бедствия; координира общинските програми; разработва и актуализира областния план за защита при бедствия; съгласува общинските програми и планове за защита; изготвя годишен доклад за състоянието на защитата при бедствия в областта.
Чл. 65
Кметът на община играе ключова роля в организирането и ръководенето на защитата при бедствия. Той отговаря за превантивни мерки, ранно предупреждение, планиране на бюджета, създаване на общински щаб, определяне на ръководители на операции, координиране на програми за намаляване на риска и осигуряване на обучение за населението. При бедствени ситуации, кметът може да обяви бедствено положение, да привлича помощ и да организира временно извеждане на пострадали, както и възстановителни дейности. Общинският щаб, създаден от кмета, извършва оценка на обстановката и контролира изпълнението на мерките за овладяване на бедствието.
Чл. 65а
Чл. 65а от Закона за защита при бедствия регламентира създаването на общински съвет за намаляване на риска от бедствия, който включва заместник-кметове, главния архитект, представители на общинския съвет и ръководители на спешни структури. Съветът се председателства от кмета на общината и приема правила за работа. Той изпълнява указанията на съвета по чл. 62, ал. 3 и функциите, възложени с закона, на територията на общината. Поименният състав на съвета се определя със заповед на кмета.
Чл. 65б
Общинският съвет е отговорен за разработването и координирането на дейности по изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия. Той също така разработва, преразглежда и актуализира общинския план за защита при бедствия. В допълнение, съветът изготвя годишен доклад за състоянието на защитата при бедствия на територията на общината, който се представя на съвета по чл. 64а, ал. 1.
Чл. 66
Член 66 от Закона за защита при бедствия е бил изменян и отменян многократно. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г. Този член е част от глава девета, която се отнася до Министерството на извънредните ситуации. Раздел I от главата касае министъра на извънредните ситуации, който също е бил предмет на изменения и отмяна.
Чл. 67
Член 67 от Закона за защита при бедствия е изменен и след това отменен, като последната промяна е в сила от 25 декември 2009 г. В него се отнася до Главна дирекция "Национална служба 'Гражданска защита'", която също е отменена с последващото изменение.
Чл. 68
Член 68 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и е в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 69
Член 69 от Закона за защита при бедствия е отменен с Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влиза в сила на 25 декември 2009 г.
Чл. 70
Член 70 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и е в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 71
Член 71 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и е в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 72
Член 72 от Закона за защита при бедствия е бил изменен през 2008 година, но впоследствие е отменен през 2009 година, с влизане в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 73
Член 73 от Закона за защита при бедствия е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и влезе в сила на 25 декември 2009 година.
Чл. 74
Член 74 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влязъл в сила на 25 декември 2009 г.
Чл. 75
Член 75 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и влиза в сила на 25 декември 2009 година.
Чл. 76
Член 76 от Закона за защита при бедствия е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., като изменението влиза в сила от 25 декември 2009 г.
Чл. 77
Член 77 от Закона за защита при бедствия е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 78
Член 78 от Закона за защита при бедствия е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и влезе в сила на 25 декември 2009 година.
Чл. 79
Член 79 от Закона за защита при бедствия е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и влязло в сила на 25 декември 2009 година.
Чл. 80
Член 80 от Закона за защита при бедствия е отменен с Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влезе в сила на 25 декември 2009 г.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за защита при бедствия е отменен с ДВ, бр. 93 от 2009 г., като изменението влиза в сила на 25.12.2009 г. Раздел III, който се отнася до правомощията на органите на Министерството на извънредните ситуации, също е отменен.
Чл. 82
Член 82 от Закона за защита при бедствия е бил изменен през 2008 г., но е отменен през 2009 г., в сила от 25 декември 2009 г. Тази промяна показва, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила.
Чл. 83
Член 83 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и е в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 84
Член 84 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влиза в сила от 25 декември 2009 г.
Чл. 85
Член 85 от Закона за защита при бедствия е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влиза в сила от 25 декември 2009 г.
Чл. 86
Член 86 от Закона за защита при бедствия е отменен с Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., с влизане в сила от 25 декември 2009 г. Тази разпоредба е част от десетата глава, която се отнася до контрола в рамките на закона.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за защита при бедствия определя, че контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от упълномощени от него длъжностни лица. Освен това, органите по чл. 63, ал. 1 имат задължението да контролират изпълнението на превантивните дейности, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4, 6, 7, 9 и 10, в рамките на тяхната компетентност и съгласно делегираните им правомощия.
Чл. 88
Министърът на вътрешните работи има правомощия да издава заповеди за преустановяване или временно ограничаване на дейности, които застрашават населението при възникнала опасност от бедствия. Тези заповеди трябва да се изпълняват незабавно и кметът на общината се уведомява веднага. Заповедите се разгласяват чрез медии или друг подходящ начин. Заинтересованите лица и организации могат да обжалват заповедите в 7-дневен срок пред съответния административен съд. Действието на заповедите приключва с изтичането на срока им, с решение на съда или при отпадане на основанията за издаването им.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за защита при бедствия предвижда, че министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да дават предписания при осъществяване на контрол по спазването на закона и подзаконовите актове. Освен това, органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са задължени да изпълняват тези предписания.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за защита при бедствия предоставя правомощия на министъра на вътрешните работи или упълномощени от него лица да предприемат мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с изпълнението на задълженията по закона. Те могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти и съоръжения, които представляват опасност за населението при бедствия.
Чл. 91
Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки може да бъде обжалвана пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази заповед подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за защита при бедствия предвижда наказания за нарушения на закона и подзаконовите нормативни актове, които не подлежат на друго наказание. Виновните лица могат да бъдат наказани с глоба между 200 и 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. За маловажни нарушения глобата е между 100 и 200 лв., а имуществената санкция е от 200 до 500 лв.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за защита при бедствия предвижда наказание за длъжностни лица, които не изпълняват задължения, възложени им с този закон или с подзаконов нормативен акт. Наказанието е глоба в размер от 200 до 500 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 94
Законът предвижда различни наказания за физически и юридически лица, които не изпълняват задълженията си по определени членове. За неизпълнение на задължения по чл. 18б и чл. 18в се налага глоба от 200 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. За неизпълнение на задължения по чл. 34, т. 7 и 8, глобата е от 500 до 1000 лв. Отказът за предоставяне на достъп до обекти по чл. 12, ал. 1 се наказва с глоба от 1000 лв. Неизпълнението на предписание по чл. 89 също води до глоба от 200 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. За осуетяване на изпълнението на заповеди по чл. 64 и 65, глобата е от 1500 до 5000 лв. При повторно нарушение, наказанията се удвояват.
Чл. 95
Член 95 от Закона за защита при бедствия предвижда наказания за лица, които не изпълняват задължения по чл. 35, 36 или 37. За първо нарушение се налага глоба от 200 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в троен размер. За маловажни нарушения глобата е от 100 до 200 лв., а имуществената санкция е от 200 до 500 лв.
Чл. 96
Член 96 от Закона за защита при бедствия е бил изменен през 2008 година, но след това е отменен през 2009 година, с влизане в сила на отменителната разпоредба на 25 декември 2009 година.
Чл. 97
Член 97 от Закона за защита при бедствия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година, и влиза в сила от 25 декември 2009 година.
Чл. 98
Ръководителите на търговски дружества, организации или еднолични търговци, които откажат да предоставят доставка или услуга с предимство по време на обявено бедствено положение, ако това е обективно възможно, подлежат на наказание. Наказанието е глоба в размер от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за защита при бедствия предвижда, че лицата, които неправомерно изразходват финансови или материални средства, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба в размер от 200 до 2000 лв., както и задължение за възстановяване на получените средства.
Чл. 100, § 1, § 1а, § 1б
Законът за защита при бедствия регулира установяването на административни нарушения, свързани с бедствия и инциденти. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи или от областните управители. Наказателните постановления се издават от съответните органи. Законът дефинира термини като "природни явления", "инцидент", "авария", "критична инфраструктура" и "риск от бедствие". Той също така описва правомощията на министъра на държавната политика при бедствия и аварии и включва преходни и заключителни разпоредби, касаещи изменения и допълнения в свързани закони.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита при бедствия се дефинират ключови термини, свързани с природни явления, инциденти, аварии и рискове. Законът описва различията между природни явления и инциденти, като акцентира на опасностите, които те могат да представляват за живота, здравето и околната среда. Включени са и определения за критична инфраструктура, готовност и управление при бедствия, които подчертават важността на координирането на усилията за защита на населението и ресурсите в случай на бедствие.
§1а
Законът за защита при бедствия въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета, която касае установяването и означаването на европейски критични инфраструктури, както и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита. Директивата е приета на 8 декември 2008 г. и е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 23 декември 2008 г.
§1б
Министърът на вътрешните работи има право да делегира своите правомощия по Закона за защита при бедствия на заместниците си или на други длъжностни лица от министерството. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 14 октомври 2016 г.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за защита при бедствия внася изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи. Конкретно, в чл. 97, т. 1 и 2 се премахват термини "бедствия, аварии"; в чл. 110, ал. 2 се заличават разпоредби относно чл. 37, 38 и 39 от Закона за управление при кризи; а в чл. 150, ал. 2, т. 3 се отменя.
§3
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се въвеждат изменения и допълнения, свързани с Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. В член 30, алинея 3, след министъра на регионалното развитие и благоустройството се добавя нова длъжност. Създава се нов член 44а, в който министърът на държавната политика при бедствия и аварии е отговорен за организацията и координацията на задачите по гражданска отбрана, свързани с Женевските конвенции и техните допълнителни протоколи.
§4 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Кодекса за социално осигуряване се добавя алинея 4 в чл. 69, която предоставя право на пенсия на служителите в Главна дирекция 'Национална служба 'Гражданска защита' при прекратяване на правоотношението. Правото на пенсия се придобива независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети трябва да са действително изслужени в системата на гражданска защита, или при 15 години служба на длъжност 'водолаз'.
§5
Параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита при бедствия предвижда изменение в Закона за горите. Конкретно, в член 42, алинея 4, точка 4, след споменаването на "Министерството на вътрешните работи" се добавя и "териториалните звена на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии".
§6
В Закона за здравословни и безопасни условия на труд се извършват две основни промени. Първо, в чл. 2, ал. 2 на закона, наименованието "Държавната агенция 'Гражданска защита'" се заменя с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии". Второ, в чл. 20, ал. 2, изразът "председателя на Държавна агенция 'Гражданска защита'" се заменя с "министъра на държавната политика при бедствия и аварии".
§7
В параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за защита при бедствия се извършва изменение в Закона за облагане доходите на физическите лица. Конкретно, в чл. 19, ал. 2, т. 1 на закона се добавя, че порционните пари, съгласно чл. 75 от Закона за защита при бедствия, също подлежат на облагане.
§8
В Кодекса на труда се въвеждат изменения, свързани с термина "бедствия". В чл. 144, т. 2 се добавя "или бедствия" след "кризи". В чл. 157, ал. 1, т. 7 изразът "реагиране при кризи" се заменя с "защита при бедствия". В чл. 218, ал. 1 и 2 след "криза" се добавя "или бедствие".
§9
В Закона за държавния служител се правят изменения, свързани с термина "реагиране при кризи", който се заменя с "защита при бедствия" в чл. 62, ал. 1, т. 8. Освен това, в чл. 77, ал. 1 и 2, след термина "криза" се добавя и "или бедствие".
Параграф §10
В Закона за движението по пътищата се извършват две основни изменения, свързани с наименованието на институцията, отговаряща за гражданската защита. В член 91, алинея 3, се заменя наименованието "Държавна агенция 'Гражданска защита'" с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии". Същата промяна е направена и в член 140, алинея 4.
§11
В Закона за здравето, чл. 114, ал. 2, се извършват две основни промени: заличават се думите "с Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет" и вместо "Държавна агенция 'Гражданска защита'" се въвежда "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии".
§12
В Закона за автомобилните превози се извършват изменения, свързани с наименованията на органите, отговорни за гражданската защита. Конкретно, в член 89, алинея 2, точка 4, буква "б" и в член 89а, алинея 3, точка 2, терминът "Държавна агенция 'Гражданска защита'" се заменя с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии".
§13
Съгласно параграф 13 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за защита при бедствия, в Наказателния кодекс, чл. 195, ал. 3, се извършва замяна на наименованието "Държавна агенция 'Гражданска защита'" с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии". Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, свързано с управлението на бедствия и аварии.
§14
В Закона за опазване на околната среда се извършват изменения, свързани със замяна на наименования. Държавната агенция "Гражданска защита" се заменя с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" в три члена: чл. 23, ал. 1; чл. 110а, ал. 2 и чл. 157а, ал. 2.
§15
В параграф 15 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за защита при бедствия се извършва изменение в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Конкретно, в член 9, алинея 14, изразът "Държавна агенция 'Гражданска защита'" се заменя с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии".
§16
В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се извършва изменение в чл. 18, ал. 1, т. 3, където се заменя наименованието на "Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи" с "министъра на държавната политика при бедствия и аварии".
§17
В Закона за пътищата се въвежда промяна в чл. 21, ал. 3, т. 5, като се заменя наименованието "Държавна агенция 'Гражданска защита'" с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии".
§18
В Закона за чистотата на атмосферния въздух, в член 3, алинея 2, точка 4, се извършва промяна в наименованието на институцията. Вместо "Държавната агенция 'Гражданска защита' към Министерския съвет" се въвежда новото наименование "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии".
§19
Параграф 19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита при бедствия предвижда заличаване на "Държавна агенция 'Гражданска защита'" от приложението на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, в частта, касаеща текстовете на чл. 12, ал. 1, т. 5, т. 12.
§20
Министерският съвет трябва да приеме правилник по чл. 54, ал. 6 в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание отменения Закон за подпомагане при обществени бедствия, ще запазят действието си до приемането на новия правилник.
§22
Министърът на държавната политика при бедствия и аварии е задължен в срок от четири месеца след влизането в сила на закона да издаде правилника по чл. 15, ал. 2, наредбата по чл. 47, ал. 2 и инструкциите по чл. 71, ал. 2. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 6 декември 2006 г. и е в сила от 01.01.2008 г., след като е обнародван в Държавен вестник, брой 113 от 2007 г.
§ 8
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 5, т. 1, буква "а", която влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани и с Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 28.11.2008 г.
Параграф §10
В Закона за защита при бедствия се извършват промени, свързани със замяната на термини, свързани с Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Всички споменавания на това министерство и неговите ръководни лица се заменят с термини, свързани с Министерството на извънредните ситуации.
§46
Законът за защита при бедствия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и параграф 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби също касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и влиза в сила от 24.11.2009 г.
§ 100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Изключените параграфи са: § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§ 98
В Закона за защита при бедствия, обнародван през 2006 г., са направени изменения и допълнения, сред които основно е заменянето на термина "Главна дирекция 'Гражданска защита'" с "Главна дирекция 'Пожарна безопасност и защита на населението'". Тези промени целят актуализация на терминологията в закона.
§ 117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Параграфите, които влизат в сила от 1 януари 2011 г., включват § 1 - 23, § 25, § 27 - 30, § 32 - 34, § 40, § 41, § 43 - 55, § 63 - 89 и § 91 - 114.
Параграф §121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Някои параграфи влизат в сила от деня на обнародването, други на 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Българската агенция по безопасност на храните и са обнародвани в Държавен вестник, брой 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.
§30
Законът за защита при бедствия влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 80 от 2011 г. и влизат в сила от 14.10.2011 г.
§50
Съгласно параграф 50 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за защита при бедствия, средствата, необходими за 2012 година за закупуване на индивидуални средства за йодна профилактика, се предоставят на Министерството на вътрешните работи (МВР) чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
§51
Регистрираните доброволни формирования трябва да се пререгистрират в срок от 6 месеца след влизането в сила на наредбата по чл. 44, ал. 2, съобразно новите изисквания.
§57
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за младостта, обнародван в брой 68 от 2013 г. и влизащ в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът за защита при бедствия влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 79 от 2015 г. и влизат в сила от 01.08.2016 г.
§ 60
Законът за защита при бедствия влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения за различни членове и глави, които влизат в сила в определени срокове след обнародването му. Конкретно: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма - два месеца след обнародването; глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква
§4
Законът за защита при бедствия влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия са обнародвани в Държавен вестник, брой 51 от 2016 г. и влизат в сила от 5 юли 2016 г., с последващи изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2017 г., в сила от 1 януари 2017 г.
§ 51
Съгласно параграф §51 от Закона за защита при бедствия, измененията, направени с ДВ, бр. 97 от 2017 г., предвиждат, че програмата по чл. 6а, ал. 2, т. 2 и плановете по чл. 9, ал. 4, 8 и 10 трябва да бъдат разработени в срок от три години след влизането в сила на закона.
§ 54
Параграф 54 от Закона за защита при бедствия определя сроковете за изготвяне на указанията, свързани с програмите по чл. 6а. Според ал. 1, указанията по чл. 6а, ал. 3 трябва да бъдат изготвени в срок до три месеца след разработването на програмата по чл. 6а, ал. 2, т. 2. Според ал. 2, указанията по чл. 9, ал. 15 трябва да бъдат изготвени в срок до две години от влизането в сила на закона.
§ 57
Параграф §57 предвижда, че до разработването на новите документи, посочени в параграфи 50, 51, 52 и 53, ще се прилагат съществуващите планиращи документи, освен ако те не противоречат на разпоредбите на настоящия закон.
§ 62
Законът влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 август 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародвани в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г., и влизат в сила от 01.01.2017 г.
§ 102
Законът за защита при бедствия влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или от 1 февруари 2017 г. Заключителните разпоредби към закона за допълнение на закона за защита при бедствия са обнародвани в брой 97 от 2016 г. и влизат в сила от 06.12.2016 г.
§3
Законът за защита при бедствия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се включват преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 97 от 2017 г.
§ 56
Параграф §56 определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби от Закона за защита при бедствия. Разпоредбите, включително параграфи 4, 6, 11, 12, 14, § 34, т. 1, буква "б" и т. 2, § 40, 41, § 51, т. 1, т. 2 (изречение второ), т. 7, буква "б" и т. 12, буква "б" и § 52, влизат в сила от 1 януари 2018 г. Параграф 44, т. 11 влиза в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 45, т. 4 от 1 август 2017 г. Някои разпоредби, като параграф 47, т. 2 и т. 14, буква "г", § 51, т. 2 (изречение първо), т. 3, буква "б" и т. 14, буква "а" относно т. 68, влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник."
§ 156
Законът за защита при бедствия влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
