НАРЕДБА № H-9 ОТ 20 МАЙ 2014 Г. ЗА ДЪРЖАВНАТА ГРАВИМЕТРИЧНА МРЕЖА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя правилата и процедурите за създаване, реконструкция, модернизация, приемане и поддържане на Държавната гравиметрична мрежа. Тя служи за основа за управлението и поддържането на гравиметричните данни в страната.
Чл. 2
Държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ) е система от стабилизирани точки в България, за които са известни стойностите на ускорението на силата на тежестта, координатите и височините. Тя служи като основа за гравиметрични измервания и научни изследвания.
Чл. 3
Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. определя структурата на държавната гравиметрична мрежа, която е организирана в йерархични класове. Тя включва Изходен (нулев) клас, Първи клас и Втори клас. Изходният клас съдържа точки с абсолютни определения на ускорението на силата на тежестта и служи за основа на гравиметричната система в страната, а Първи и Втори клас включват точки с относителни определения, които осигуряват равномерно разпространение на системата в страната.
Чл. 4
Държавната гравиметрична мрежа се изгражда и поддържа от Военно-географската служба. Научното осигуряване на гравиметричните измервания и тяхната обработка се извършва в сътрудничество с Националния институт по геофизика, геодезия и география и Геодезическия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Наредбата определя реда за създаване на мрежата, включително местоположението и стабилизирането на точките от нея.
Чл. 5
Създаването на Държавната гравиметрична мрежа включва осем основни етапа: 1) идеен проект, 2) обследване и стабилизиране на точките от идейния проект, 3) работен проект, 4) програма за измерване, 5) финансов и технически разчет, 6) провеждане на гравиметрични измервания, 7) обработка на измерванията и 8) отчет.
Чл. 6
Наредбата определя изискванията за проектиране и полагане на точки от Държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ) с различни класове, включително изходен, първи и втори клас, с конкретни разстояния между точките. Точките трябва да бъдат равномерно разположени, в близост до основни пътища и да осигуряват дълговременно запазване и достъп. Изходният клас точки се стабилизира в специални условия, докато за първи и втори клас е допустимо използването на съществуващи конструкции. В случай на невъзможност за спазване на изискванията, точки могат да бъдат разположени и в частна собственост. Сервитутни зони с радиус 2,5 метра се създават около точките за осигуряване на необходимите условия.
Чл. 7
Стабилизирането на точките от Държавната гравиметрична мрежа се осъществява по утвърден проект. За целта се използва болт от неръждаем и немагнитен метал, който е забетониран в постамент и има полусферична глава с маркиран център.
Чл. 8
Гравиметричните точки в Държавната гравиметрична мрежа се идентифицират чрез уникален номер, който се състои от две части: буквено-цифров префикс, указващ класа на точката, и трицифрено число, обозначаващо поредния номер в класа. Префиксите са: GА за изходен клас, G1 за първи клас и G2 за втори клас.
Чл. 9
Наредбата определя методите за измерване на ускорението на силата на тежестта в точките от Държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ). Член 9 предвижда, че стойността на гравитацията в точките от Изходния клас се измерва абсолютно, а в Първи и Втори клас - относително, използвайки данни от по-старшите класове. Тези измервания са основа за определяне на стойностите на гравитацията в различните класове на мрежата.
Чл. 10
Чл. 10 описва методите за извършване на гравиметрични измервания, които трябва да се основават на утвърдени програми и да осигуряват свръхизмервания. Определянето на класовете се извършва по следния начин: Първи клас чрез гравиметрични връзки между съседни точки, forming непокриващи се триъгълници, а Втори клас чрез гравиметрични полигони. Освен това, в процеса на измерванията, се регистрират температурата и атмосферното налягане.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № H-9 определя, че точността на гравиметричните измервания трябва да бъде установена в работния проект, съгласно изискванията на чл. 5, т. 3 от същата наредба.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. предвижда, че изследването на влиянието на различни фактори, като разликата в надморската височина, атмосферното налягане и температурата, върху гравиметричните измервания с относителни гравиметри се осъществява на Националния еталонен гравиметричен полигон (НЕГП).
Чл. 13
Относителните гравиметри се подлагат на еталониране в началото, по средата и в края на полевите кампании. Това е необходимо за осигуряване на точността на измерванията и се извършва чрез сравнение между избрани точки от изходния клас или между точки от еталонни гравиметрични полигони или ходове.
Чл. 14
Член 14 от наредбата предвижда, че преизмерването на държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ) трябва да се извършва периодично на всеки 10 години. В раздел III се обсъжда процесът на определяне на геодезическите координати и височините на гравиметричните точки.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № H-9 определя начина на представяне на местоположението на точките от Държавната гравиметрична мрежа в Българската геодезическа система. Точките се представят чрез правоъгълни равнинни (х, у) и географски геодезически (B, L) координати с точност ±0,05 м, както и с нормална височина в Европейската височинна референтна система (EVRS) с точност ±0,010 м, определена чрез геометрична нивелация от реперите I и II клас на Държавната нивелачна мрежа.
Чл. 16
В Чл. 16 от Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. се указва, че координатите и височините на гравиметричните точки, които съвпадат с геодезическите точки от Държавната геодезическа мрежа, се приемат от геодезическите точки. Раздел IV на наредбата е посветен на обработката на резултатите от гравиметричните измервания.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. предвижда, че абсолютната стойност на ускорението на силата на тежестта в точките от Държавната гравиметрична мрежа се изчислява в гравиметричната система IGSN 1971.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. указва, че изравнените стойности на разликите в силата на тежестта между гравиметричните точки трябва да се отнасят към изходните точки. Това означава, че измерванията на гравитацията в различни точки се сравняват и коригират спрямо определени изходни точки, за да се осигури точност на данните.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. определя, че нормалните стойности на силата на тежестта в точките от Държавната гравиметрична мрежа се изчисляват в геодезическа референтна система GRS80, измерени в милигал.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. определя четирите основни корекции, които трябва да се прилагат към резултатите от гравиметричните измервания. Те включват: атмосферна корекция, приливна корекция, корекция за наклона на инструмента и корекция за дрейфа на инструмента.
Чл. 21
Систематизирането на резултатите от стабилизирането и гравиметричните измервания на точките се извършва в индивидуален формуляр-регистър. Този формуляр съдържа идентификационен номер на точката, координати, нормална и абсолютна стойност на силата на тежестта, данни за принадлежност към други мрежи, информация за разположението, схеми, фотографии и друга допълнителна информация, която улеснява използването на точката.
Чл. 22
Военно-географската служба е отговорна за създаването и поддържането на каталог на точките от държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ), който трябва да бъде наличен както в цифров вид, така и на хартиен носител. Тази дейност е част от по-широката рамка за приемане и поддържане на ДГрМ.
Чл. 23
Окончателните резултати от създаването и поддържането на Държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ) се приемат от комисия, която е назначена със заповед на министъра на отбраната.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № H-9 от 20 май 2014 г. предвижда, че приемането на междинните резултати, получени по време на създаването и поддържането на Държавната гравиметрична мрежа, се осъществява от комисия, която е назначена от началника на Военно-географската служба.
Чл. 25
Въвеждането в употреба на каталога, съгласно чл. 22 от Наредба № H-9, се осъществява чрез заповед на министъра на отбраната.
Чл. 26, Допълнителни разпоредби (§ 1-§ 5)
Наредбата регламентира поддържането и възстановяването на точки от Държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ), включително условията за преизмерване. Определят се термини като "абсолютни" и "относителни гравиметрични измервания", гравиметричен полигон, IGSN 1971, Национален еталонен гравиметричен полигон и еталонен гравиметричен ход. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от началника на Военно-географската служба, а наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
§1
Параграф §1 определя ключови термини, свързани с гравиметричните измервания. "Абсолютни гравиметрични измервания" се отнасят до директното измерване на силата на тежестта, докато "относителни гравиметрични измервания" измерват разликите в стойностите между две точки. "Гравиметричен полигон" е система за извършване на относителни измервания, а "IGSN 1971" е глобална мрежа за стандартизиране на гравиметрични данни. "Национален еталонен гравиметричен полигон" и "Еталонен гравиметричен ход" са специфични термини, свързани с височинни измервания в България, а "ГНСС" обозначава глобалната навигационна спътникова система.
§4
Началникът на Военно-географската служба отговаря за контрола по изпълнението на технико-технологичните изисквания и спазването на нормативните актове при създаването и поддържането на Държавната гравиметрична мрежа.
