ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, включително от транспорт и промишлени източници. Определя се степента на шумовото натоварване чрез измервания и стратегически карти. Предвижда акустично планиране за предотвратяване на вредно въздействие на шума върху здравето. Осигурява достъп до информация за шума и определя правата и задълженията на различни субекти.
Чл. 2
Законът цели да създаде здравословни условия на живот за населението и да опази околната среда от шум. Това се постига чрез разработване и прилагане на интегриран подход и мерки за избягване, предотвратяване или намаляване на шума.
Чл. 3
Законът регулира шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизирани територии, паркове и тихи зони. Не се прилага за шум, предизвикан от лицето, домашни дейности, съседи, работни места, транспортни средства, военни действия и публични събития. Оценката и контролът на шума в работната среда се извършват по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а в жилищните сгради - по Закона за здравето и този закон. Общинските съвети определят изисквания за шум от домашни дейности и съседи. Изискванията за строежи са регламентирани по Закона за устройство на територията.
Чл. 4
Член 4 от Закона за защита от шума в околната среда регламентира разработването и одобрението на стратегически карти за шум в агломерации, основни пътища, железопътни линии и летища. Тези карти включват информация за предходната, настоящата и очакваната шумова ситуация, надвишаване на гранични стойности, броя на засегнатите жилища и хора, както и райони с вредно въздействие върху здравето. Стратегическите карти се преразглеждат и актуализират на всеки 5 години.
Чл. 5
Член 5 от Закона за защита от шума в околната среда определя отговорностите за разработването на стратегически карти за шум. Кметовете на общини отговарят за агломерациите, министърът на транспорта за основните железопътни линии и летища, а министърът на регионалното развитие за основните пътища. Проектите на картите се представят за становище на министърите на здравеопазването и околната среда, а окончателният проект се подготвя след получаване на становищата. Кметовете могат да възлагат карти по инициатива, одобрени от общинския съвет. Одобрението на стратегическите карти се извършва от общинските съвети или от министъра на здравеопазването, по предложение на експертен съвет, чийто състав се определя от съответните министри.
Чл. 6
Законът за защита от шума в околната среда предвижда разработването на планове за действие за управление и намаляване на шума в агломерациите и в близост до основни транспортни и промишлени обекти. Тези планове включват анализи на текущото състояние, прогнози и мерки за предотвратяване на превишаването на граничните стойности на шума, както и запазване на тихи зони. Плановете се преразглеждат на всеки 5 години и мерките за намаляване на шума се финансират от собствениците на източниците на шум.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защита от шума в околната среда определя изискванията за разработване и съдържание на стратегическите карти за шум и плановете за действие. Тези изисквания се установяват с наредба на Министерския съвет, предложена от министъра на здравеопазването. Наредбата включва и информацията, която трябва да се изпрати на Европейската комисия.
Чл. 8
Член 8 от Закона за защита от шума в околната среда определя отговорностите за разработване на планове за действие, свързани с опазването от шум. Кметът на общината отговаря за агломерациите, министърът на транспорта - за железопътните линии и летищата, а министърът на регионалното развитие - за основните пътища. Плановете се одобряват от общинските съвети и министъра на здравеопазването. Мерките от тези планове са част от общинските програми за опазване на околната среда. Кметовете могат да инициират разработване на планове и извън задълженията си.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че компетентните органи организират обществено обсъждане при разработването на планове за действие. В обсъждането могат да участват различни заинтересовани страни, включително обществени организации, физически и юридически лица. Проектът на плана за действие трябва да бъде достъпен 30 дни преди обсъждането, а становищата на участниците се приемат до 7 дни след него. Тези становища се вземат предвид при финализирането на плана.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че компетентните органи осигуряват достъп на обществеността до стратегически карти за шум и планове за действие. Информацията трябва да бъде публично достъпна, публикувана на интернет страниците на съответните институции. Основните показатели за шум в населените места се определят с наредба и също се публикуват в интернет. Резюме на информацията от стратегическите карти и плановете за действие се включва в ежегодните доклади за състоянието на околната среда.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за защита от шума в околната среда определя задълженията на министъра на здравеопазването, свързани с организирането на националната система за мониторинг на шума. Министърът е отговорен за оценка на вредите от шума върху здравето, измерване и контрол на шума от локални източници, изготвяне на годишен доклад за шума и съвместно с другите министри издаване на наредби, свързани с показателите и мониторинга на шума.
Чл. 12
Министърът на околната среда и водите организира измерването, оценката, управлението и контрола на шума от промишлени инсталации и съоръжения. Освен това, той изпраща информация за стратегическите карти за шум на Европейската комисия и организира предоставянето на информация за шума в околната среда пред международни организации в съгласие с международни договори.
Чл. 13
Член 13 от Закона за защита от шума в околната среда определя задълженията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той е отговорен за организирането на създаването и поддържането на регистър на основните летища и основните железопътни линии в страната, както и за организиране на дейността по определяне на тези основни инфраструктурни обекти.
Чл. 14
Член 14 от Закона за защита от шума в околната среда определя задълженията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Той е отговорен за организиране на създаването и поддържането на регистър на агломерациите и основните пътища в страната, както и за дейността по определяне на тези агломерации и пътища. Освен това, министърът съвместно с други министри издава наредба за ограничаване на вредния шум, която включва изисквания за шумоизолиране на сградите и правила за строителството, свързани с шума.
Чл. 15
Кметовете на общини и райони организират разработването на стратегически карти за шум и планове за действие, осъществяват контрол и определят квалифицирани длъжностни лица за ограничаване на шумовите нива. Централната администрация предоставя методическа помощ на органите на местното самоуправление.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита от шума в околната среда задължава физическите и юридическите лица, както и едноличните търговци, да осъществяват дейността си така, че да не предизвикват шум над определените гранични стойности в жилищни и обществени сгради. Собствениците на инсталации за промишлени дейности трябва да провеждат собствен мониторинг на шума и да предоставят информация на регионалните инспекции. Освен това, те са длъжни да оказват съдействие на компетентните органи при проверки.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за защита от шума в околната среда регламентира ограничения относно шумовото замърсяване в зони за жилищно строителство и рекреация. Забранено е зареждането на обекти и озвучаването в тези зони от 23:00 до 08:00 ч. и между 14:00 и 16:00 ч. с изключение на определени места като религиозни храмове и транспортни гари. Озвучаването от транспортни средства е забранено, освен при специални условия. Строителството също е ограничено по времеви интервали. Изключения се допускат за обществени мероприятия, при условия определени с наредба.
Чл. 16б
Чл. 16б регламентира процедурата за подаване на заявление от физически и юридически лица за работно време на обекти, както и за промяна на работното им време. Заявлението се подава пред общинската или районната администрация и трябва да включва становище от регионалната здравна инспекция относно нивата на шум. За издаване на становището се подават редица документи, включително протокол за измерване на шума от акредитирани лаборатории. Регионалната здравна инспекция има срок от 10 дни за издаване на становището, а при несъответствия се дава предписание за корекция. Отказът за издаване на становище може да бъде обжалван. При промяна на обстоятелствата, се издава ново становище.
Чл. 17
Министърът на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и определени държавни здравни инспектори осъществяват контрол върху шума в околната среда, произтичащ от локални източници на шум. Контролът се извършва по ред, определен със Закона за здравето.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за защита от шума в околната среда определя, че министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ или упълномощени от тях лица имат задължението да осъществяват контрол върху инсталациите и съоръженията от промишлеността. Контролът включва превантивни, текущи и последващи проверки, свързани с промишлените дейности, посочени в приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
Чл. 19
Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица осъществяват контрол върху шума, излъчван от пътните превозни средства, които се движат по обществени пътища. Контролът се извършва съгласно Закона за движението по пътищата и свързаните подзаконови актове. Освен това, контролът включва и спазването на изискванията на чл. 16а, ал. 2 и 3 от закона.
Чл. 20
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява контрол върху шума, излъчван от въздухоплавателни средства, железопътен състав, нови моторни превозни средства и основни летища. Контролът включва проверка на техническата изправност на превозните средства и спазване на изискванията за шум, регламентирани в наредба.
Чл. 21
Министърът на регионалното развитие и благоустройството, или упълномощени от него лица, осъществяват контрол по отношение на защитата от шума. Този контрол е превантивен, текущ и последващ и се прилага при проектирането и изпълнението на строежите, в съответствие със Закона за устройство на територията.
Чл. 22
Кметовете на общини и упълномощени лица от тях отговарят за контрола на спазването на нормите за шум по време на строителство, за поддържане на тишината в определени зони, за регулиране на автомобилния транспорт с цел намаляване на шума и за спазване на специфични изисквания на закона. При нужда от измерване на шума, контролът се извършва съвместно с Министерството на здравеопазването.
Чл. 23
Член 23 от Закона за защита от шума в околната среда задължава органите на изпълнителната власт, техните администрации, организации, физически и юридически лица, както и еднолични търговци да оказват съдействие на органите, които осъществяват контрол по изпълнението на закона.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че при установяване на административни нарушения по време на контролната дейност, контролните органи имат задължението да съставят актове за нарушенията.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за защита от шума в околната среда, нов с ДВ, бр. 60 от 2019 г., определя, че Министерският съвет издава наредба, с която се регламентират условията и редът за взаимодействие между държавните органи при осъществяване на техните контролни правомощия по закона. Тази разпоредба е част от раздела, посветен на превантивния контрол.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че превантивният контрол се осъществява чрез процедури за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда. Също така, той включва издаване на разрешителни по Закона за опазване на околната среда и процедури за съгласуване и разрешаване по Закона за здравето и Закона за устройство на територията.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за защита от шума в околната среда определя превантивния контрол, който има за цел да предотврати излъчването на шум над граничните стойности. Органите, отговорни за контрола, изготвят предупредителни протоколи за физически и юридически лица, в които се описват факти или обстоятелства, които могат да доведат до прекомерен шум. В протоколите се дават задължителни предписания за предотвратяване на тези ситуации.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за защита от шума в околната среда определя текущия контрол, който обхваща контрола върху източниците на шум и изпълнението на условията в издадените разрешителни. Контролът се осъществява чрез проверки, наблюдения и измервания, като включва достъп до данни от мониторинг, информация за дейността на физически и юридически лица, причиняваща шум, и имоти, свързани с тази дейност.
Чл. 28
Длъжностни лица, определени от органите по чл. 17 - 22, извършват текущ контрол и съставят констативни протоколи или актове. В тези протоколи се отразяват констатираните факти и обстоятелства, както и задължителни предписания с указания за срокове и отговорни лица за изпълнението им.
Чл. 28а
Чл. 28а от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че при констатиране на нарушения по чл. 16а, определени длъжностни лица издават писмено разпореждане за преустановяване на озвучаването от различни обекти, включително производствени, търговски и услуги, както и от открити площи в жилищни и рекреационни зони. Разпорежданията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 28б
Чл. 28б от Закона за защита от шума в околната среда регламентира процедурата при подадени жалби за шум над граничните стойности. Регионалната здравна инспекция е задължена да извърши измерване на шума в срок до три дни след получаване на жалба. При констатация на шум над допустимите норми, инспекцията издава предписание с максимален срок за изпълнение от 14 дни. След изтичането на този срок, се извършва повторно измерване. При неизпълнение на предписанието, директорът на инспекцията издава заповед за отмяна на предходното становище и уведомява съответните органи за действие. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 29
Член 29 от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че последващият контрол се осъществява чрез проследяване на резултатите от изпълнението на мерките, заложени в плановете за действие, както и на изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица при извършването на превантивния и текущия контрол.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че компетентните органи или упълномощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Процедурата за прилагане на тези мерки е регламентирана в чл. 31 от същия закон.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за защита от шума в околната среда определя правомощията на различни държавни органи и длъжностни лица за контрол и санкциониране на нарушения, свързани с шумовото замърсяване. Министърът на здравеопазването, министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта, директорите на регионалните здравни инспекции и кметовете на общини могат да предписват мерки за отстраняване на нарушения и да спират дейности на промишлени инсталации при нарушаване на закона. Спирането на дейността се извършва със заповед и е в сила до отстраняване на причината. При неизпълнение на разпореждания, дейността може да бъде спряна за различни срокове, в зависимост от характера на нарушението.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че заповедите, издадени по чл. 31, ал. 2 и 5, могат да бъдат обжалвани съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Важно е да се отбележи, че обжалването не спира изпълнението на заповедите.
Чл. 33
Законът предвижда различни глоби и имуществени санкции за физически и юридически лица при нарушения, свързани с шума в околната среда. Длъжностните лица и физическите лица, които извършат нарушения, които не съставляват престъпления, могат да бъдат наказани с глоби от 200 до 700 лв. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществени санкции в размер от 500 до 3000 лв. При повторни нарушения, санкциите се увеличават, като физическите лица и длъжностните лица могат да получат глоби от 700 до 1500 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 3000 до 7000 лв.
Чл. 34
Законът предвижда санкции за физически и юридически лица при нарушения, свързани с превишаване на граничните стойности на шум. Физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. за първо нарушение, а при повторно - от 2000 до 6000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществени санкции от 3000 до 6000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 12000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за защита от шума в околната среда предвижда наказания за физически и юридически лица при нарушения на чл. 16а. За първо нарушение физическите лица получават глоба от 500 до 1000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 3000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 2000 до 6000 лв., а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 5000 до 12000 лв.
Чл. 34б
Член 34б от Закона за защита от шума в околната среда предвижда, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, свързано с чл. 16а, ал. 2, могат да се изземват и задържат веществени доказателства, свързани с нарушението.
Чл. 35
Наказанията, предвидени в чл. 33, се налагат на лица, които не предоставят на контролни органи данни от собствения мониторинг, или не изпълняват предписанията от индивидуалните административни актове и констативните протоколи, издадени от компетентни органи или упълномощени длъжностни лица.
Чл. 36
Актовете, установяващи административни нарушения по Закона за защита от шума в околната среда, се съставят от длъжностни лица, които са назначени от компетентните органи, определени в чл. 17 - 22 от същия закон. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 52 от 2019 г.
Чл. 37
Наказателните постановления, свързани с нарушения на Закона за защита от шума в околната среда, се издават в съответствие с реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания. Те се издават от компетентните органи, определени в чл. 17 - 22 от съответния закон.
Чл. 38
Законът за защита от шума в околната среда регламентира мерки за контрол и управление на шума, предизвикан от човешка дейност, включително от транспорт и промишленост. Основните разпоредби включват определяне на шумови показатели, гранични стойности и мерки за намаляване на шума. Глобите и имуществени санкции, наложени за нарушения на закона, се внасят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Законът е в съответствие с директиви на Европейския съюз и предвижда стратегически карти за шум и планове за действие, които трябва да се обновяват на всеки 5 години.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита от шума в околната среда се дефинират ключови термини, свързани с шума в околната среда, включително какво представлява шумът, вредните ефекти от него, дискомфорта, локалните източници на шум и основните инфраструктурни елементи като пътища и железопътни линии. Законът също така установява концепции за оценка на шума, картотекиране, стратегически карти и планове за действие, които целят управление и намаляване на шума. Включени са и нови термини, свързани с озвучаване, обществени мероприятия и открити площи.
§1а
Законът за защита от шума в околната среда въвежда изискванията на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която се отнася до оценката и управлението на шума в околната среда. Тази директива е приета на 25 юни 2002 г. и е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз.
§1б
Параграф §1б от Закона за защита от шума в околната среда, въведен с изменения от Държавен вестник, брой 101 от 2020 г., предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 2019/1010, който касае съответствието на задълженията за докладване в областта на околната среда. Регламентът цели изменение на редица регламенти и директиви, свързани с околната среда и защитата от шум.
§ 2
Параграф 2 от Закона определя сроковете за одобрение на стратегическите карти за шум. Според него, агломерациите с над 250 хил. жители и основните транспортни маршрути трябва да имат одобрени карти до 30 юни 2007 г., а останалите до 30 юни 2012 г. След това, новите карти трябва да се одобряват на всеки 5 години. Министърът на околната среда е задължен да изпрати информация за одобрените карти на Европейската комисия в срок до 6 месеца след изтичането на 5-годишния период.
§3
Стратегическите карти за шум трябва да бъдат предоставени на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите от съответните органи. Сроковете за предоставяне са: до 30 септември 2007 г. за агломерации с над 250 хил. жители, основни пътища с над 6 млн. моторни превозни средства годишно, основни железопътни линии с над 60 хил. преминавания и основни летища; до 30 септември 2012 г. за всички останали агломерации, основни пътища и основни железопътни линии; и на всеки 5 години след изтичането на посочените срокове за всички агломерации, основни пътища, железопътни линии и летища в България.
§ 4
Параграф §4 определя сроковете за одобрение на плановете за действие по чл. 6. За агломерации с над 250 хил. жители и райони близо до основни пътища, железопътни линии и летища, срокът е до 18 юли 2008 г. За останалите агломерации и инфраструктура - до 18 юли 2013 г. От 2017 г. за всички агломерации и основни транспортни артерии срокът е до 18 юли на всеки 5 години. Министърът на околната среда трябва да изпрати резюмета на одобрените планове на Европейската комисия в срок до 6 месеца след изтичането на 5-годишния период. Преразглежданията на плановете, които трябва да се извършат до 18 юли 2023 г., ще се извършат до 18 юли 2024 г.
§ 5
Параграф 5 от Закона за защита от шума в околната среда определя сроковете за предоставяне на плановете за действие по чл. 6 на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите. За агломерации с над 250 хил. жители и основни транспортни линии, срокът е до 31 октомври 2008 г. За останалите агломерации и транспортни линии срокът е до 31 октомври 2013 г. От 2017 г. е въведен нов срок за предоставяне на плановете на всеки 5 години, а последният срок, който е удължен, е до 31 октомври 2024 г.
§ 6
Определянето на агломерациите, основните железопътни линии, пътища и летища се извършва от компетентни органи в срок до два месеца след влизането в сила на закона. За определяне на тези по § 2, т. 2 срокът е до 31 октомври 2008 г. След изтичането на първоначалните срокове, определянето ще бъде ежегодно до края на месец февруари.
§8
В Закона за опазване на околната среда се правят изменения, свързани с включването на Закона за защита от шума в околната среда. В член 146, ал. 1 се добавя споменаване на новия закон. Член 147 получава изменения, които уточняват, че мониторингът на околната среда и автоматизираните системи за мониторинг не обхващат шума в урбанизираните територии.
§13
Законът за защита от шума в околната среда влиза в сила от 1 януари 2006 г. Той е приет от ХL Народно събрание на 31 август 2005 г. и е официално удостоверен с печата на Народното събрание. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и до Административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влиза в сила от 12 юли 2006 г.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени текстове, които влизат в сила по-рано. Специфични разпоредби, свързани с обжалването по съдебен ред, както и замяната на термини, влизат в сила на 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 - от деня на обнародването на кодекса.
§96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г.; параграфи 26, 36, 38-44, 65, 66, 69-73, 77-83, 88-90 влизат в сила от 1 юли 2009 г.; параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г.
§ 121
Законът влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: някои от деня на обнародването, други на 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда са обнародвани на 24 април 2012 г.
§ 98
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 20-42, § 75 и § 91 влизат в сила от 1 януари 2013 г. Параграфи 43-58, § 87 и § 88 влизат в сила от 7 януари 2014 г. за оператори на инсталации, които са въведени в експлоатация преди 7 януари 2013 г. и притежават комплексно разрешително. Също така, за инсталации, чието заявление за комплексно разрешително е одобрено не по-късно от 7 януари 2013 г.
§117
Законът за защита от шума в околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за защита от шума в околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в ДВ, бр. 52 от 2019 г.
§30
Подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на Закона за защита от шума в околната среда, трябва да бъдат приети, издадени и приведени в съответствие с изискванията на закона в срок от 6 месеца след влизането му в сила.
§ 7 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда
Законът за защита от шума в околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 2, алинея 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за защита от шума в околната среда са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2020 г., и влизат в сила от 27.11.2020 г.
§12
Законът за защита от шума в околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е в съответствие с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които се отнасят до оценката и управлението на шума в околната среда, както и до задълженията за докладване и специфични изисквания за шумозаглушаване.
