НАРЕДБА № H-1 ОТ 9 ЯНУАРИ 2014 Г. ЗА РЕГИСТРАЦИЯ, ПЪРВОНАЧАЛНО ОПРЕДЕЛЯНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ НА ЛЕТАТЕЛНАТА ГОДНОСТ, ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СВРЪХЛЕКИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, ОБУЧЕНИЕ И ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ПИЛОТИТЕ И КОНТРОЛА ВЪРХУ ТЯХ И ВЪЗДУШНИТЕ СПОРТОВЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 100 ОТ 2021 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за издаване на удостоверения за извършване на дейности по Закона за гражданското въздухоплаване, вписване и отписване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, поддържане на летателна годност и експлоатация на СлВС, както и обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилоти на СлВС.
Чл. 2
Наредбата определя условията за регистрация, поддържане на летателната годност и експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). СлВС включват различни класове, като самолети, хеликоптери, автожири и моторни парапланери. Регламент (ЕС) 2018/1139 дава основата за класификация на тези средства. Освен това, наредбата установява условията и реда за издаване на удостоверения на лица, оправомощени по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № H-1 определя условията и реда за издаване на удостоверения на лица, които обучават персонал или контролират дейности, свързани със свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Включва условия за доказване на съответствие с изискванията за удостоверенията, както и реда за извършване на дейностите, за които лицата притежават удостоверение.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя, че удостоверението за провеждане на обучение или контрол на дейностите с свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) потвърджава, че лицето отговаря на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и на разпоредбите на тази наредба.
Чл. 5
Наредбата определя процедурите за регистрация, поддържане на летателна годност и експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава удостоверения за обучение и контрол на пилоти, техническо обслужване и въздушни спортове, както и за квалификация на обучаващите и техническия персонал. Удостоверенията се издават за всяка от посочените дейности, включително и за парашутизъм, съгласно специфични изисквания от регламенти на ЕС.
Чл. 6
Наредбата определя процедурата за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите. Член 6 описва правомощията на главния директор на ГД 'ГВА' относно издаването, изменението, ограничаването, спирането и прекратяването на правата, произтичащи от удостоверението, както и контрола върху лицата, получили удостоверения.
Чл. 7
Наредбата определя правилата за регистрация, поддържане на летателната годност и експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, както и изискванията за обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") поддържа регистър на лицата с издадени удостоверения, който включва данни за наименованието и адреса на лицето, дата на издаване на удостоверението, разрешените дейности и информация за ръководния персонал. ГД "ГВА" води служебни дела за лицата с удостоверения, в които се съхранява информация за издаването и измененията в удостоверенията, както и документи от контролни действия. Условията за водене на регистъра се определят със заповед на главния директор на ГД "ГВА".
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № H-1 определя условията, при които Главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава удостоверение за провеждане на обучение на персонала или контрол на дейностите, свързани със свръхлеки въздухоплавателни средства. Кандидатите трябва да бъдат регистрирани юридически лица, да представят одобрено ръководство за дейността, списък на ръководния персонал, квалифициран персонал и описание на система за качество с назначен ръководител по качеството.
Чл. 9
Наредба № H-1 определя изискванията за персонала, необходим за ръководене и контрол на дейности, свързани с летателната годност на свръхлеки въздухоплавателни средства. Лицата, притежаващи удостоверение, трябва да разполагат с квалифициран персонал с необходим опит и стаж, в зависимост от извършваните дейности. Изискванията варират от 2 до 5 години опит и специфични квалификации, включително полетен инструктор, полетен проверяващ и курс за преподаватели.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № H-1 задължава лицата с удостоверение по чл. 5 да създадат структура, включваща ръководител по качеството, който е одобрен от главния директор на ГД 'ГВА'. Ръководителят трябва да следи за съответствието на процедурите и да уведомява ръководството за необходимост от коригиращи действия. За да бъде одобрен, ръководителят трябва да е завършил курс по ISO 19011/2011 и да има минимум 3 години стаж в авиационната индустрия, свързан с безопасността.
Чл. 11
Лицата, които искат да получат удостоверение, трябва да подадат заявление до главния директор на ГД "ГВА", придружено от единен идентификационен код (ЕИК) или код по БУЛСТАТ, и следните документи: удостоверение за актуално състояние (за търговци от ЕС или ЕИП), декларация за несъстоятелност, документ за организационната структура, документи за квалификация на персонала, документ за система за управление на безопасността и качество, удостоверяващи документи за системата за управление на качеството и документ за платена такса.
Чл. 12
Заявленията по чл. 11 от Наредба № H-1 се разглеждат от ГД "ГВА" в срок от 30 дни. Ако заявлението не е пълно, заявителят получава писмено уведомление за несъответствията и срок от 10 до 22 работни дни за отстраняването им. Срокът от 30 дни започва да тече от момента на получаване на необходимите данни. Ако нередностите не бъдат отстранени в определения срок, производството се прекратява с мотивирана заповед.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № H-1 определя процедурата, по която главният директор на ГД 'ГВА' назначава комисия за проверка на заявления за удостоверение. Комисията, ръководена от инспектор, провежда срещи с представителите на заявителя, разработва план за действие, организира оценка на документация и води кореспонденция със заявителя. След инспекцията комисията изготвя доклад и предоставя заключение на главния директор относно годността на заявителя да получи удостоверение.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. регламентира процедурата за отказ на удостоверение за летателна годност. В случай, че кандидатът не отговаря на изискванията, главният директор на ГД "ГВА" или упълномощено лице може да откаже издаването на удостоверение с мотивирана заповед. Такъв отказ, както и прекратяването на процедурата, могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № H-1 определя условията за издаване на удостоверение за извършване на дейност по чл. 5. Удостоверението се издава от главния директор на ГД 'ГВА' или оправомощено от него лице и съдържа наименование на органа, данни за лицето, описание на разрешената дейност и дата на издаване. Съгласно изменението от 2021 г., срокът за издаване на удостоверението е 14 работни дни след получаване на необходимия доклад.
Чл. 16
Удостоверението за извършване на дейност по чл. 5 от наредба H-1 е безсрочно и издадените удостоверения се вписват в регистъра, съгласно чл. 7, ал. 1 от същата наредба.
Чл. 17
Лицата, притежаващи удостоверение по чл. 5 от Наредба № H-1, имат задължения да обявяват публично стойността на услугите си и да уведомяват ГД 'ГВА' за всякакви несъответствия или опасности, свързани с безопасността на експлоатацията на свръхлеки въздухоплавателни средства. Те трябва да поддържат актуална база данни за лицата и дейностите, за които отговарят, да водят информация за контролираните лица и да извършват периодични проверки. В случай на нарушения, те са длъжни да изготвят писмени констатации и да уведомят ГД 'ГВА'. Констатациите могат да бъдат оспорвани, а главният директор на ГД 'ГВА' е длъжен да се произнесе в определен срок.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. урежда процедурата за извършване на изменения в издадено удостоверение. Притежателят на удостоверението подава заявление в ГД "ГВА" не по-късно от 40 дни преди исканата дата за влизане в сила на изменението. Заявлението трябва да съдържа конкретни искания и да бъде придружено от документи, удостоверяващи съответствие с изискванията. Главният директор или упълномощено лице извършва изменения, ако притежателят докаже необходимия капацитет и ресурси за изпълнение на дейността.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № H-1 предвижда процедура за инспекция при постъпило заявление за изменение на удостоверение. Главният директор на ГД "ГВА" или упълномощено лице назначава комисия, която проверява съответствието на исканото изменение с изискванията за съответния вид дейност. Ако се установи несъответствие, главният директор отказва изменението, като този отказ може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 20
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" осъществява планирани и извънредни инспекции на лицата с удостоверение по чл. 5. Графикът за планирани инспекции се утвърджа от главния директор или упълномощено лице, а честотата на инспекциите може да се променя. Извънредни инспекции се извършват по решение на главния директор, при авиационни произшествия, при повторни отклонения от нормативните изисквания или след административни нарушения. Проверяваните лица не се уведомяват предварително за извънредни инспекции.
Чл. 21
Чл. 21 от НАРЕДБА № H-1 определя процедурата за извършване на планирани и извънредни инспекции на свръхлеки въздухоплавателни средства. Инспекциите се осъществяват по заповед на главния директор на ГД 'ГВА' или упълномощено лице, като се определят съставът на комисията и обхватът на инспекцията. Лицата, подлежащи на проверка, са задължени да осигурят достъп до необходимата информация. След инспекциите се съставя констативен протокол, който се представя на проверяваното лице, което може да направи възражения. Копие от протокола се съхранява в служебното дело на проверяваното лице.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № H-1 предвижда, че при инспекция, ако инспектор установи административно нарушение, което може да застраши безопасността на дейността, той е длъжен незабавно да уведоми главния директор на ГД 'ГВА' или упълномощено лице.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № H-1 предвижда мерки в случай на неизпълнение на предписанията на ГД "ГВА" от лица, притежаващи удостоверение. При неизпълнение, главният директор или упълномощено лице може да наложи административни наказания, както и да прекрати, спре, отнеме или ограничи правата по удостоверението. Актовете, с които се налагат ограничения, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № H-1 определя условията за полетите на свръхлеки въздухоплавателни средства (ВС) в България. Според (1) свръхлеко ВС не може да извършва полети, ако няма удостоверение за регистрация и валидно удостоверение за летателна годност, или ако не носи съответните национални и регистрационни знаци. В (2) се посочва, че удостоверения за летателна годност, издадени от чуждестранни органи, се признават за валидни, само ако изискванията им съответстват или надвишават националните изисквания на България.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че всички обстоятелства, свързани с правото на собственост върху свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), както и промените, свързани с прехвърляне на правото на собственост, учредяване и прехвърляне на вещни или облигационни права и учредяване на вещни тежести, трябва да бъдат вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № H-1 задължава физически и юридически лица, които придобиват или прехвърлят права върху свръхлеки въздушноплавателни средства (СлВС) или учредяват вещни тежести, да заявят вписването на промяната в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. Сделките придобиват действие спрямо трети лица единствено след вписването им в регистъра.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № H-1 определя, че заявлението за вписване на промени в регистъра на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) трябва да бъде подадено от физическото или юридическото лице, което придобива или прехвърля права върху СлВС.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. позволява на всяко физическо или юридическо лице с постоянен адрес в България да подаде заявление за вписване на свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че удостоверенията за регистрация на свръхлеки въздухоплавателни средства, които са вписани в регистъра на Република България, се издават от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") или от оправомощено от него лице.
Чл. 30
Свръхлеките въздушни средства (ВС) могат да бъдат вписани само в един регистър, а именно в регистъра на една държава. Ако свръхлеко ВС е вписано в чуждестранен регистър, то може да бъде регистрирано в България единствено след отписването му от чуждия регистър.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя, че националните знаци на гражданските въздухоплавателни средства, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, са главните латински букви LZ. Тези знаци са определени от Международния съюз по далекосъобщения.
Чл. 32
Регистрационните знаци на всяко гражданско въздухоплавателно средство (ВС) се определят от главния директор на ГД "ГВА" или оправомощено лице. Определянето на знаците става по заявление от собственика, владелеца или държателя на ВС, което трябва да бъде подадено най-малко 30 дни преди основния преглед. Заявителят може да предложи регистрационните знаци, съобразявайки се с изискванията на наредбата.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № H-1 определя правилата за регистрационните знаци на свръхлеки въздухоплавателни средства. Те могат да бъдат серия от три главни латински букви, серия от арабски цифри или комбинация от главна латинска буква и арабски цифри. Комбинацията от букви не трябва да съвпада с определени трибуквени комбинации, включително тези, започващи с Q, или с аварийно-спасителни сигнали като SOS. Националните знаци предшестват регистрационните знаци, разделени с тире.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя правилата за регистрационните знаци на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС). Те не могат да се променят, докато СлВС е вписано в регистъра. Ако СлВС бъде отписано и впоследствие отново регистрирано, регистрационните знаци от първоначалната регистрация се запазват. Освен това, регистрационните знаци на отписано СлВС не могат да бъдат предоставяни на друго въздухоплавателно средство.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № H-1 регламентира, че регистрационните знаци, определени от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"), се съобщават писмено на собственика, владелеца или държателя на свръхлекото въздухоплавателно средство (СлВС).
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № H-1 указва изискванията за нанасяне на националните и регистрационните знаци върху свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС). Знаците трябва да бъдат чисти и видими по всяко време, а линиите на буквите, цифрите и тирето трябва да са плътни и с ярък контраст спрямо фона на съответната част от въздухоплавателното средство.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № H-1 определя местоположението на националните и регистрационните знаци на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС). Знаците трябва да бъдат нанесени върху крилото (на долната повърхност на лявото полукрило или на двете полукрила) и върху тялото между крилата и опашните плоскости. При липса на подходящи части, знаците трябва да се разположат така, че СлВС да бъде лесно идентифицируемо.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № H-1 определя изискванията за височината на буквите и цифрите върху свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС). Според алинея 1, височината на знаците в групите трябва да бъде еднаква. В алинея 2 се посочват минималните размери: 50 см за знаците на крилата и 30 см за знаците на тялото и вертикалните опашни плоскости. Алинея 3 уточнява, че ако СлВС няма части, които да съответстват на тези изисквания, височината на знаците трябва да бъде избрана така, че да не пречи на тяхното идентифициране.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № H-1 задава специфични изисквания за типа на буквите и цифрите, използвани в националните и регистрационните знаци на свръхлеки въздухоплавателни средства. Буквите трябва да са главни от латинската азбука без орнаменти, а цифрите - арабски без орнаменти. Широчината на буквите и цифрите (с изключение на I, M, W и 1) е 2/3 от височината, докато I и 1 имат широчина 1/6 от височината. M и W трябва да са равни на височината. Дебелината на линиите е 1/6 от височината, а разстоянието между символите трябва да е минимум 1/4 от широчината на стандартните символи.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че всяко свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) трябва да бъде оборудвано с идентификационна плоча. На плочата трябва да бъдат нанесени националните и регистрационните знаци. Тя трябва да бъде изработена от огнеупорен метал или друг материал с еквивалентни физически свойства и да бъде закрепена на видно място към конструкцията на СлВС.
Чл. 41
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" отговаря за вписването на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. След успешна регистрация, на заявителя се издава удостоверение за регистрация.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. указва, че регистърът на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) е част от регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България и се съхранява в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 43
Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. регламентира процедурата за регистрация и вписване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Заявлението за регистрация се подава от собственика или притежателя на въздухоплавателното средство до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") най-малко 30 дни преди основния преглед. Вписването на СлВС в регистъра се извършва съгласно утвърдени процедури и изисквания, включително по отношение на любителски построени експериментални въздухоплавателни средства.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № H-1 определя задълженията на купувача, наемателя или лизингополучателя при сключване на договори за свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Те трябва да посочат нормите за летателна годност, съгласно типовия сертификат. Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' извършва проучване, ако СлВС не е вписан в регистъра на България, което включва проверка на конструкцията и удостоверенията за летателна годност. Освен това, дирекцията или упълномощено лице информира собственика за допълнителните условия, на които трябва да отговаря въздухоплавателното средство.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя документите, които трябва да се приложат към заявлението за регистрация на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Изискванията включват доказателства за собственост или наем, документи за съответствие с типовия сертификат, удостоверения за летателна годност, застрахователни полици, декларации от собственика за техническа документация и актуални документи за експлоатация. В случай на лизинг или наем, договорът трябва да отразява правата и задълженията на страните относно безопасната експлоатация и поддръжката на СлВС.
Чл. 46
Свръхлеките въздухоплавателни средства трябва да бъдат представени на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") или на лице с удостоверение за огледи и проверки. Прегледите трябва да се съгласуват предварително между ГД "ГВА" или оправомощеното лице и собственика, владелеца или държателя на въздухоплавателното средство, като времето и мястото на прегледа трябва да бъдат приемливи за двете страни.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № H-1 описва процедурата за регистрация на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Инспектор на ГД 'ГВА' или представител на лицето по чл. 5 изготвя протокол след проверка на съответствието на СлВС с нормативните изисквания. При положителен резултат в регистъра се вписват данни като номер на удостоверение за регистрация, национални и регистрационни знаци, производител и тип на СлВС, серийни номера, информация за собственика и основание за придобиване на права. За моторни делтапланери и парапланери се вписват специфични данни за мотоколички и крила. Удостоверението за регистрация съдържа данни от регистъра, с изключение на категорията и основанието за права, и е на български и английски език.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № H-1 предвижда, че удостоверението за регистрация или заверено копие от него е задължително да бъде на борда на свръхлекото въздухоплавателно средство (ВС) по време на полет. Това е част от изискванията за поддържане на летателната годност и безопасността на експлоатацията на въздухоплавателните средства.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № H-1 регламентира процеса на вписване на сделки, свързани с прехвърляне на собственост и права върху свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) в България. Вписването изисква заявление от досегашния и новия собственик, придружено от удостоверение за регистрация и договор за прехвърляне. След вписването, ГД 'ГВА' издава ново удостоверение за регистрация, а досегашният титуляр предава необходимите документи на новия собственик.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № H-1 определя условията за отписване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) от регистъра. Отписването се извършва в четири основни случая: 1) прехвърляне на СлВС в регистъра на друга държава; 2) спиране от експлоатация от настоящия собственик; 3) при катастрофа, авария, безследно изчезване, природно бедствие, навършване на ресурса или морално остаряване; 4) ако СлВС е без летателна годност повече от 6 месеца.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № H-1 определя процедурата за отписване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Отписването се извършва след подаване на заявление от собственика, владелеца или държателя на СлВС, придружено от удостоверенията за регистрация и летателна годност. В заявлението трябва да се посочи в коя държава ще бъде вписано СлВС, както и желаното време и място за извършване на отписването. Заявлението трябва да бъде подадено в ГД "ГВА" най-късно 30 дни преди желаната дата за отписване. Към заявлението се прилага договор за прехвърляне на собствеността или друг документ, удостоверяващ основанието за отписване.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № H-1 предвижда процедура за отписване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Преди отписването, собственикът, владелецът или държателят е задължен да представи доказателства за заличаване на националните и регистрационните знаци, както и за премахването на идентификационната плоча. След получаване на необходимите документи, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") унищожава удостоверението за регистрация и вписва в регистъра датата и основанието за отписване.
Чл. 53
Чл. 53 от наредбата предвижда, че при случаи, описани в чл. 50, т. 1 и 2, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") издава удостоверение за отписване на граждански свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Това удостоверение се предава на собственика или негов представител срещу заплащане на такса. При прехвърляне на СлВС в друга държава, се издава експортно удостоверение за летателна годност, което също се предава срещу заплащане на такса.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № H-1 определя процедурата за отписване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Отписването се извършва служебно по заповед на главния директор на ГД "ГВА" при наличие на определени протоколи, включително протокол от разследване на инциденти или протокол от комисия по бракуване. Собственикът на СлВС се уведомява писмено за извършеното отписване.
Чл. 55
Свръхлеките въздухоплавателни средства, регистрирани в България, могат да извършват полети в българското въздушно пространство само ако имат валидно удостоверение за летателна годност, издадено от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 56
Член 56 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. уточнява, че изискванията по член 55 не важат за спортни въздухоплавателни средства (СлВС), които извършват контролен полет с цел получаване на удостоверение за летателна годност или еквивалентен документ. Това означава, че за тези полети не се прилагат стандартните изисквания, предвидени в предходния член.
Чл. 57
Удостоверението за летателна годност на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) или заверено копие от него трябва да бъде постоянно на борда на въздухоплавателното средство по време на полет. Раздел VII от наредбата се отнася до типово сертифициране на свръхлеки въздухоплавателни средства, проектирани и/или построени в Република България.
Чл. 58
Според Чл. 58 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г., всеки тип свръхлеко въздухоплавателно средство, което е проектирано и серийно построено в Република България, е задължително да притежава типов сертификат. Това удостоверява, че средството отговаря на изискванията за безопасност и експлоатация.
Чл. 59
Типовият сертификат на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) се издава от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 60
Заявлението за издаване на типов сертификат за свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) се подава от конструктора до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"). Конструкторът е задължен да предостави на сертификационната комисия необходимите документи, включително разчети, чертежи и технологии, които трябва да бъдат одобрени. Освен това, той трябва да изгради поне един прототип на СлВС и да предложи програми за наземни и летателни изпитания.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя, че съответствието на типа свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) с националните норми за летателна годност се извършва от сертификационна комисия, назначена от главния директор на ГД "ГВА". Процесът включва аеродинамични и якостни разчети, лабораторни и стендови изследвания, както и наземни и летателни изпитания на прототипа.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че по време на проучването сертификационната комисия изготвя справка, която удостоверява съответствието на типа свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) с националните норми за летателна годност.
Чл. 63
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава типов сертификат на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) при удовлетворяване на всички изисквания за летателна годност, отразени в справката за съответствие. Техническата документация трябва да бъде адаптирана за внасяне на изменения и допълнения.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № H-1 определя, че при издаване на типов сертификат за свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), ГД 'ГВА' издава сертификационна таблица, която е неразделна част от сертификата. В тази таблица се вписват сертификационните данни на типа СлВС.
Чл. 65
Чл. 65 от НАРЕДБА № H-1 предвижда, че всички разчети, чертежи, технологии и спецификации на материали, свързани с построяването на прототип на свръхлеко въздухоплавателно средство, трябва да бъдат подпечатани с печат на ГД "ГВА" при издаването на типовия сертификат. Тези документи не могат да се изменят или унищожават. Всякакви изменения са разрешени само след получаване на предварително писмено разрешение от ГД "ГВА".
Чл. 66
Типовият сертификат на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) и сертификационната таблица трябва да се съхраняват на земята от конструктора. Те не могат да бъдат унищожавани без предварително писмено разрешение от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че ако конструкторът на свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) не планира да произвежда други серийни единици от същия тип и прототипът е единственото СлВС от този тип, това трябва да бъде декларирано в заявлението. В такъв случай, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") издава удостоверение за летателна годност на конкретното СлВС.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № H-1 определя правилата за типовата сертификация на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Според алинея 1, ако конструкторът проектира и построи СлВС, което е подобно на сертифицираното, но с различни данни, то трябва да премине нова типова сертификация. Алинея 2 уточнява, че промени, при които данните остават същите, се считат за модификации и не изискват нова сертификация.
Чл. 69
На всяко серийно произведено свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) се издава сертификат за качество и съответствие. Този сертификат удостоверява, че СлВС е произведено по одобрените чертежи, технологии и спецификации на материали, съгласно типовия сертификат.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № H-1 описва задълженията на конструктора на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) относно събиране на информация за поведението на СлВС и разработване на модификации, ако е необходимо. Всички модификации трябва да се съгласуват с Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"), която уведомява ползвателите на СлВС в България и чужбина. Ако модификациите изискват промяна в експлоатационно-техническата документация, конструкторът трябва да ги разработи и разпространи. Измененията трябва да се извършват чрез добавяне или замяна на листове в документацията.
Чл. 71
На всяко регистрирано свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") или оправомощено от него лице издава удостоверение за летателна годност (УЛГ).
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № H-1 предвижда, че собственикът, владелецът или държателят на свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) трябва да подаде заявление за издаване на удостоверение за летателна годност (УЛГ) до главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"). Заявлението трябва да бъде подадено по образец най-малко 30 дни преди основния преглед, посочен в чл. 74, до главния директор или до оправомощено лице.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № H-1 определя задълженията на собственика, владелеца или държателя на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) при провеждане на огледи и проверки. Те трябва да предоставят СлВС на ГД "ГВА" или на оправомощено лице за основен преглед, като времето и мястото на прегледа се уговорят предварително. Освен това, те трябва да осигурят необходимо оборудване, технически персонал и екипаж за извършване на проверките и контролния полет, ако е нужно.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № H-1 определя задълженията на собственика, владелеца или държателя на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) при представяне на документи за регистрация и техническа годност. Те трябва да представят ръководства за експлоатация, техническо обслужване, списък на експлоатационни бюлетини, ресурсна инструкция, план за техническо обслужване, валидна застрахователна полица, декларации за отговорности и съответствие, както и подписан доклад с информация за наработка, състояние на оборудването, извършени модификации и последно обслужване.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № H-1 определя условията, при които ГД "ГВА" или оправомощено лице трябва да се увери, че въздухоплавателното средство е проектирано и построено в съответствие с типовия сертификат, че всички изменения и допълнения при внос на използвано средство са внесени в документацията, и че собственикът има достъп до актуалната експлоатационно-техническа документация.
Чл. 76
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава удостоверение за летателна годност (УЛГ) на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) след удовлетворяване на всички изисквания. Валидността на УЛГ е до една година и удостоверението се предава на собственика или негов представител срещу заплащане на такса. Удостоверението губи валидността си, ако летателната годност не се поддържа в съответствие с изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване.
Чл. 77
Собственикът, владелецът или държателят на свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) носи отговорност за поддържането на неговата летателна годност. При поискване трябва да бъде предоставено удостоверение за проверки от ГД "ГВА" за всяко СлВС с издадено удостоверение за летателна годност (УЛГ). В случай на неспазване на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване, удостоверението за летателна годност може да бъде отнето от ГД "ГВА".
Чл. 78
Собственикът, владелецът или държателят на свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) носи отговорност за поддържането на летателната му годност. Необходимо е да не се извършват полети с СлВС, освен ако са изпълнени следните условия: 1. СлВС е в летателна годност; 2. Оперативното и аварийното оборудване е правилно монтирано и годно за експлоатация или обозначено като негодно; 3. Удостоверението за летателна годност е валидно; 4. Техническото обслужване е извършено по план; 5. Предполетен преглед е извършен.
Чл. 79
Съгласно Чл. 79 от НАРЕДБА № H-1, всяко лице или организация, които извършват техническо обслужване на свръхлеки въздухоплавателни средства, носят отговорност за задачите, свързани с поддържането на летателната им годност.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № H-1 определя изискванията за техническото обслужване на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). То трябва да бъде организирано съгласно одобрен план от главния директор на ГД 'ГВА'. Планът включва сервизни бюлетини и директиви за летателна годност. В него могат да се включват и дейности, извършвани от пилота-собственик, с доказателства за съответствие с изискванията. При промяна на плана, собственикът трябва да изготви доклад за съвместяване на стария и новия план, който също се одобрява от главния директор или упълномощено лице.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № H-1 определя условията за техническо обслужване на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС). Такова обслужване може да бъде извършвано от собственика, владелеца или държателя на СлВС, след одобрение от ГД 'ГВА' и успешно завършване на утвърдена програма за обучение. При използване на СлВС за обучение на пилоти или отдаване под наем, обслужването трябва да следва одобрения план, а собственикът може да възложи техническото обслужване на квалифицирани физически лица или одобрени организации, съгласно съответните регламенти.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № H-1 определя, че собствениците, владелците или държателите на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) носят отговорност за осигуряване на достъп на инспекторите от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") или представителите на упълномощеното лице до организацията или въздухоплавателното средство. Това е необходимо за проверка на спазването на изискванията, предвидени в наредбата.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № H-1 определя мерките за поддържане на летателната годност и функционирането на оперативното и аварийното оборудване на свръхлеки въздухоплавателни средства. Основните изисквания включват: извършване на предполетни прегледи, отстраняване на дефекти, техническо обслужване по одобрен план, спазване на указания и изисквания на ГД 'ГВА', извършване на модификации и ремонти, полети за проверка на техническото обслужване и водене на записи за извършени действия.
Чл. 84
Член 84 от Наредба № H-1 предвижда, че след завършване на всяко техническо обслужване, записът за повторно пускане в експлоатация трябва да бъде включен в документацията, свързана с поддържането на летателната годност на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС).
Чл. 85
Член 85 от Наредба № H-1 предвижда, че всеки запис относно техническото обслужване на свръхлеки въздухоплавателни средства трябва да бъде извършен незабавно, но не по-късно от 30 дни след завършването на обслужването.
Чл. 86
Чл. 86 от НАРЕДБА № H-1 предвижда, че всички записи, свързани с поддържането на летателната годност на въздухоплавателното средство, трябва да бъдат ясни и точни. При необходимост от корекция на запис, тя трябва да се извърши по начин, по който оригиналният запис остава видим.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № H-1 определя изискванията за документацията, свързана с поддържането на летателната годност на свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС). Документацията трябва да включва формуляри за СлВС, двигател и въздушен винт, текущо състояние на указанията за летателна годност, информация за модификации и ремонти, съответствие с плана за техническо обслужване, състояние на компоненти с ограничен срок на експлоатация, и отчет за маса и центровка, отразяващ конфигурацията и наличното оборудване.
Чл. 88
Съгласно Чл. 88 от Наредба № H-1, срокът за съхранение на документацията и записите, свързани с летателната годност на свръхлеки въздухоплавателни средства, е 24 месеца след извеждането на съответното средство от експлоатация.
Чл. 89
Срокът на валидността на удостоверението за летателна годност (УЛГ) на гражданските свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) може да бъде удължен с до една година от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 90
Член 90 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че продължаването на валидността на удостоверението за летателна годност (УЛГ) на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) се извършва по заявление, подадено от собственика, владелеца или държателя на съответното средство.
Чл. 91
Съгласно Чл. 91 от НАРЕДБА № H-1 от 9 януари 2014 г., заявлението за удължаване на валидността на удостоверението за летателна годност (УЛГ) трябва да бъде подадено до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока на валидност на УЛГ.
Чл. 92
Член 92 от Наредба № H-1 предвижда, че заедно със заявлението за регистрация на свръхлеки въздухоплавателни средства, собственикът, владелецът или държателят трябва да представят подписан инспекционен доклад. Инспекционният доклад трябва да съдържа данните, посочени в член 74, алинея 3.
Чл. 93
Наредбата определя процедурата за предоставяне на свръхлеките въздухоплавателни средства на ГД 'ГВА' или на оправомощено лице за огледи и проверки. Собственикът, владелецът или държателят трябва да уговорят времето и мястото на прегледа. Осигуряват се необходимото оборудване и персонал за проверките. При проверката трябва да се предоставят формуляри и паспорти на компонентите. В случай на форсмажорни обстоятелства, валидността на УЛГ може да бъде удължена без контролен полет.
Чл. 94
Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя условията за регистрация, поддържане на летателната годност и експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства. Чл. 94 предвижда, че преди продължаване на валидността на удостоверението за летателна годност (УЛГ), проверяващият трябва да установи, че не са настъпили недопустими изменения в състоянието на въздухоплавателното средство, летателните характеристики съответстват на ръководството по летателна експлоатация, техническото обслужване е извършвано в срок, и са изпълнени всички задължителни бюлетини и директиви. След успешен преглед се издава удостоверение за преглед на летателната годност, което се вписва от Главна дирекция "ГВА". Срокът на валидност не се продължава, ако няма записи за техническо обслужване и пролетяно време.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № H-1 задължава собствениците, владелците или държателите на свръхлеки въздухоплавателни средства да уведомят ГД "ГВА" и Националния борд за разследване на инциденти в 72-часов срок след инцидент. При обективна невъзможност уведомлението може да бъде направено от оправомощено лице, което трябва да уведоми незабавно съответните органи при узнаване на данни за инцидента.
Чл. 96
Наредбата определя процедурата за регистрация, поддържане на летателната годност и експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства. Чл. 96 описва действията, които трябва да се предприемат, когато се установи, че дадено свръхлеко въздухоплавателно средство не отговаря на изискванията. Лицето, което установява несъответствието, уведомява ГД "ГВА", след което се назначава инспекторска проверка. Въз основа на резултатите от проверката, главният директор разпорежда спиране на експлоатацията на средството до отстраняване на несъответствието.
Чл. 97
При загуба на летателната годност на свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС), когато възстановяването не може да се извърши с типова технология и изисква значителни ремонтни работи, собственикът, владелецът или държателят на СлВС е задължен да върне удостоверението за летателна годност на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") в срок от седем дни.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя процедурите, при които собственикът, владелецът или държателят на свръхлеко въздухоплавателно средство може сам да извърши ремонтно-възстановителни работи. Техническата документация, изготвена в съответствие с приложимите изисквания, трябва да бъде представена за съгласуване на Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'. Освен това, собственикът или държателят може да се консултира с конструктора или с експертен инженерно-технически персонал при разработването на необходимите чертежи и технологии.
Чл. 99
Член 99 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя, че експортното удостоверение за летателна годност на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), предназначени за износ от Република България и вписване в чужд регистър, се издава от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № H-1 определя процедурата за издаване на експортно удостоверение за летателна годност на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Собственикът, владелецът или държателят на СлВС трябва да подаде заявление до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"). В заявлението се включват допълнителни изисквания и условия на упълномощения орган на държавата, където ще бъде вписано СлВС. Заявлението трябва да бъде подадено поне 30 дни преди планираните огледи и проверки от инспектора.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № H-1 предвижда, че ако специалните изисквания на приемащата държава не могат да бъдат изпълнени от собственика, владелеца или държателя на свръхлеко въздухоплавателно средство, е необходимо да се получи писмено съгласие от компетентния орган на приемащата държава относно тези различия.
Чл. 102
Член 102 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. уточнява, че експортното удостоверение за летателна годност не предоставя право за извършване на полети със свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС).
Чл. 103
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава експортно удостоверение за летателна годност при условие, че представеното свръхлеко въздухоплавателно средство (СлВС) има валидно удостоверение за летателна годност и е поддържано в съответствие с одобрения план за техническо обслужване. Удостоверението се предава на собственика или негов представител срещу заплащане на такса.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № H-1 определя, че Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' издава национално свидетелство за любител пилот на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) с квалификационен клас. Важно е да се отбележи, че не се издават свидетелства на пилоти на моторни параплани, моторни делтаплани, безмоторни делтапланери и парапланери.
Чл. 105
Националното свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(М) позволява на притежателите му да изпълняват полети само над територията на Република България и само през деня, следвайки правилата за визуални полети (VFR), съгласно Наредба № 2 от 1999 г. за правилата за полети.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № H-1 определя, че притежателите на национално свидетелство за любител пилот на свръхлеки въздухоплавателни средства (NPPL(М)) могат да извършват полети над територията на други държави само ако има взаимно съгласие между съответните авиационни власти на тези държави.
Чл. 107
Националното свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(М) е безсрочно. За да упражнява правата си, притежателят на NPPL(M) трябва да има валидно свидетелство за медицинска годност, получено съгласно Наредба № 21 от 2007 г., и квалификационен клас.
Чл. 108
Чл. 108 описва квалификационните класове, които могат да бъдат вписани в националното свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M). Те включват класове за самолети, мотоделтапланери, моторни парапланери, хеликоптери, автожири и хидроплани. Срокът на валидност на всеки квалификационен клас е 2 години, а притежателят може да има вписани повече от един клас в свидетелството си.
Чл. 109
Обучението на кандидатите за национално свидетелство за любител пилот на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС - NPPL(M)) и квалификационен клас за СлВС се извършва по утвърдени програми от ГД "ГВА". То се провежда от одобрени полетни инструктори, които също са одобрени от ГД "ГВА". Свидетелството се издава от главния директор на ГД "ГВА" след оценка на заявлението от упълномощено лице.
Чл. 110
Наредбата определя правилата за издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Според чл. 110, свидетелствата, издадени по стандарт JAR-FCL/PART FCL, не включват квалификационни класове за СлВС. Пилоти, които нямат квалификационни класове (SEP) или (TMG), но искат да управляват СлВС, трябва да кандидатстват за национално свидетелство NPPL(M). Пилоти с квалификационен клас SEP или TMG могат да пилотират СлВС след допълнително обучение. Пролетените часове на СлВС не се сумират с часовете на други въздухоплавателни средства.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя изискванията за самостоятелни полети на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Пилот, който желае да изпълнява такива полети, трябва да притежава валидно свидетелство за медицинска годност. Първоначалното издаване, продължаването на валидността и признаването на свидетелството за медицинска годност се осъществява съгласно Наредба № 21 от 2007 г., която урежда правилата за освидетелстване на медицинската годност за летателна работа.
Чл. 112
Кандидатите за свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M) трябва да са навършили 17 години и да притежават валидно свидетелство за медицинска годност. Лица, навършили 16 години, могат да започнат обучение, но не могат да извършват самостоятелни полети. Обучението включва наземни и летателни курсове под ръководството на правоспособен инструктор, а програмите за обучение се утвърдват от ГД "ГВА". Кандидати под 18 години трябва да представят декларация с писмено съгласие от родител или настойник.
Чл. 113
Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. регламентира регистрацията, поддържането на летателната годност и обучението на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства. Според чл. 113, кандидатите за пилоти трябва да преминат минимум 60 часа наземно обучение и да положат писмени изпити по седем дисциплини, включително авиационно законодателство и метеорология. Преди летателната проверка за издаване на свидетелство, кандидатите полагат и устен изпит по познаване на конкретното въздухоплавателно средство, който се провежда от полетния проверяващ.
Чл. 114
Чл. 114 от наредбата предвижда, че лицето по чл. 5 е отговорно за разработването на транзитни програми за приучване на кандидати с квалификационни класове NPPL(M) или свидетелства, издадени съгласно JAR-FCL/PART-FCL. Тези програми трябва да бъдат предложени на Генерална дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") за утвърждаване, когато кандидатите желаят да преминат обучение за друга категория или клас свръхлеки въздухоплавателни средства.
Чл. 115
Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. определя, че минималното количество летателни часове за курс на обучение не може да бъде по-малко от 25 часа. От тях, обучаемият трябва да изпълни минимум 10 часа самостоятелно пролетени, 5 часа самолетоводене (от които 3 часа самостоятелно), и два самостоятелни полета по маршрут с обща дължина не по-малка от 40 nm, извършени по различни маршрути и с междинни кацания на различни места.
Чл. 116
Летателното обучение и последващата летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност трябва да бъдат завършени в срок от 3 месеца.
Чл. 117
Наредбата регламентира процесите по регистрация, първоначално определяне и поддържане на летателната годност на свръхлеки въздухоплавателни средства. Притежателите на национално свидетелство за любител пилот на СлВС (NPPL(M)) за самолети от клас (А) трябва да преминат допълнително обучение, ако желаят да получат свидетелство за клас (MHG) или обратно. Обучението се извършва по програми, утвърдени от главния директор на ГД "ГВА".
Чл. 118
Чл. 118 от Наредба № H-1 предвижда, че програмата за летателно обучение за клас PPG трябва да включва минимум 15 летателни часа под наблюдението на правоспособен полетен инструктор и 6 часа самостоятелно пролетени часове.
Чл. 119
По време на летателното обучение пилотите трябва да изпълнят минимум 25 излитания и кацания, включително 6 самостоятелни. Също така, трябва да проведат поне 5 часа навигационно обучение, от които 3 часа самостоятелни полети, включващи 2 маршрута с обща дължина не по-малка от 25 nm (45 км) и междинно кацане на площадка, разположена на не по-малко от 10 nm (18 км) от мястото на излитане, като двата полета трябва да са по различни маршрути и да завършват на различни площадки.
Чл. 120
След успешното завършване на обучението, в срок не по-дълъг от 4 месеца, одобрен полетен проверяващ извършва летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност на обучаемия. Полетните проверяващи се одобряват от Главния директор на ГД "ГВА". Времето за летателната проверка може да се включи в общото полетно време от минимум 15 часа за обучение с инструктор, но не може да замества необходимото полетно време от 6 часа самостоятелно.
Чл. 121
Наредбата определя условията за първоначално обучение на кандидати за издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M) с квалификационен клас (G) - автожир. Програмата за обучение трябва да включва минимум 25 часа летателно обучение, от които 15 часа с правоспособен инструктор и 10 часа като PIC, включващи 3 самостоятелни полета на разстояние от минимум 25 nm от мястото на излитане.
Чл. 122
Пилоти с опит в експлоатацията на определени въздухоплавателни средства, включително SEP, хеликоптери и микролайт, могат да получат квалификация за автожир (клас G). Обучението се извършва по индивидуална програма, която е изготвена от акредитирано лице и утвърдена от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № H-1 определя, че летателното обучение трябва да се извършва на двуместен автожир. Този автожир трябва да бъде с разположение на седалките една до друга или една зад друга, като е задължително да има дублирани органи за управление, което осигурява безопасност и контрол по време на обучението.
Чл. 124
Чл. 124 от Наредба № H-1 предвижда, че след успешно приключване на обучението, одобрен полетен проверяващ извършва летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност на обучаемия. Раздел VI се отнася до летателното обучение за квалификационен клас (H) - вертолет.
Чл. 125
Програмата за първоначално обучение на кандидати за издаване на национално свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M) с квалификационен клас (H) - вертолет, изисква минимум 60 часа летателно обучение. От тези часове, 35 часа трябва да се проведат с правоспособен полетен инструктор, а 20 часа трябва да бъдат изпълнени като PIC на вертолет, включващи 10 самостоятелно пролетени часа по маршрут с две кацания на площадка, разположена на не по-малко от 25 nm (45 км) от мястото на излитане.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че пилоти с опит на еднодвигателен самолет, автожир, туристически мотопланери, микролайт или държавни въздухоплавателни средства могат да получат квалификационен клас за хеликоптери. Обучението се извършва по индивидуална програма, която трябва да бъде изготвена от упълномощено лице и одобрена от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № H-1 определя, че летателното обучение на пилоти трябва да се извършва на двуместен вертолет, който е одобрен за обучение от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 128
След успешно приключване на обучението, одобрен полетен проверяващ извършва летателна проверка за издаване на свидетелство за правоспособност на обучаемия. В раздел VII се разглеждат пилотите на парапланери и делтапланери, които излитат от крака.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № H-1 определя, че пилотите на парапланери и делтапланери, които излитат от крака, не са задължени да притежават свидетелство за правоспособност и медицинска годност. Минималната възраст за пилотите е 16 години, а до 18-годишна възраст е необходимо представяне на декларация от родителите или настойниците за съгласие за упражняване на летателната дейност.
Чл. 130
Наредбата определя изискванията за програми за обучение на кандидати за пилоти, квалификация на инструкторите и условия за издаване на удостоверения за завършено обучение. Обучението се организира от лица с удостоверение по чл. 5, а удостоверенията за завършено обучение се издават от същите лица. Раздел VIII се отнася до инструктори и проверяващи за обучение на пилоти и издаване на национално свидетелство за любител пилот.
Чл. 131
Притежателите на свидетелства за правоспособност, издадени по стандартите на JAR-FCL, могат да бъдат инструктори на свръхлеки въздухоплавателни средства, след преминаване на обучение за разликите в управлението на типовете свръхлеки въздухоплавателни средства. Обучението за разликите и правото за квалификационен клас за полетен инструктор се вписват в летателната книжка на инструктора.
Чл. 132
За да получат квалификационен клас за полетен инструктор за свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС - FI(M)), притежателите на национално свидетелство за любител пилот на СлВС (NPPL(M)) трябва да отговарят на следните условия: 1. да са навършили 18 години; 2. да притежават валиден квалификационен клас за категория СлВС и валидно свидетелство за медицинска годност; 3. да имат минимум 250 часа пролетени часове като PIC, от които 150 часа като PIC на класа СлВС, на който ще се обучават; 4. да са завършили успешно одобрен курс за инструктори на СлВС; 5. да са преминали успешно летателна проверка пред полетен проверяващ FIE(M).
Чл. 133
Курсът за обучение на инструктори на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) включва минимум 125 часа теоретично обучение и 15 часа летателно обучение. Летателното обучение може да се провежда от правоспособен инструктор, като до 2 часа от него може да се изпълни съвместно от двама обучаеми инструктори.
Чл. 134
Курсът за обучение на инструктори трябва да бъде завършен в срок до 12 месеца от началото му. Кандидатът, който успешно положи теоретичен изпит и премине летателна проверка, се счита за завършил курс за инструктори на свръхлеки въздухоплавателни средства (FI(M)).
Чл. 135
Инструктор, който е завършил курс за квалификационен клас FI(M), не може да допуска обучаеми до първи самостоятелен полет, докато не изпълни 100 часа работа като инструктор на съответния клас свръхлек въздухоплавателно средство (СлВС).
Чл. 136
Инструкторите с квалификационен клас FI(M), които искат да обучават на друг клас свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), трябва да имат минимум 5 часа налет на искания клас СлВС и да преминат летателна проверка от FIE(M).
Чл. 137
Инструктор с правоспособност FI(M), който желае да обучава на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), които излитат и кацат на водна повърхност, трябва първо да придобие квалификационен клас за водна повърхност. След това е необходимо да премине теоретично и летателно обучение, последвано от проверка с полетен проверяващ FIE(M)-sea. Упражняването на инструкторски права се вписва в националното свидетелство за правоспособност на пилота NPPL(M) от ГД "ГВА" по предложение на упълномощено лице.
Чл. 138
Чл. 138 от Наредба № H-1 определя, че квалификационният клас "полетен инструктор на свръхлеко въздухоплавателно средство" (FI(M)) се вписва в националното свидетелство за правоспособност на пилота NPPL(M). Вписването се извършва от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") по предложение на лицето, което притежава удостоверение по чл. 5 от същата наредба.
Чл. 139
Срокът на валидност на квалификационния клас за полетен инструктор FI(M) е 3 години. За подновяване на квалификацията, кандидатът трябва да изпълни две от следните три условия: да е участвал в опреснителен семинар за инструктори, да е налетял поне 50 часа като инструктор или да е успешно изпълнил летателна проверка с полетен проверяващ на инструктори.
Чл. 140
Чл. 140 определя категориите проверяващи за пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), включително наземен, полетен и проверяващ на летателните инструктори. Главният директор на ГД 'ГВА' определя проверяващите, които провеждат проверки, по предложение на лице с удостоверение. Кандидатите подават документи, включително диплома, летателна книжка и такса. Правата на полетните проверяващи са валидни за 3 години след вписване в националното свидетелство за правоспособност.
Чл. 141
Наредбата определя условията за регистрация, поддържане на летателната годност и експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, както и обучението и издаването на свидетелства за правоспособност на пилотите. Член 141 описва различни класове проверяващи, включително наземен проверяващ (GRE(M)), полетен проверяващ (FE(M)) и проверяващ на полетните инструктори (FIE(M)), като всеки от тях има определени изисквания за опит и правомощия за провеждане на изпити и проверки.
Чл. 142
Срокът на валидност на квалификационния клас, вписан в националното свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M), е две години. Притежателят трябва да изпълни минимум 12 летателни часа, от които 6 през последните 12 месеца, 8 часа като PIC, 12 излитания и кацания, и 1 час полетно време с полетен инструктор. Изискването за полет с инструктор не е задължително да се изпълни в един полет или с един инструктор.
Чл. 143
Чл. 143 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. позволява на проверяващия (GRE, FE, FIE) да продължи квалификационния клас на пилотите без необходимост от контролен полет, ако са изпълнени условията и има доказателства за това. Тази възможност се прилага само по преценка на проверяващия и при условие, че срокът на валидност на квалификационния клас не е изтекъл.
Чл. 144
Чл. 144 от Наредба № H-1 предвижда, че ако пилотът не е изпълнил изискването за 1 час полет с инструктор през последните 24 месеца, проверяващият може да реши да продължи квалификационния клас на пилота. В такъв случай пилотът няма право да изпълнява полети с втори човек на борда, освен ако не е с инструктор или проверяващ.
Чл. 145
Когато притежателят на национално свидетелство за любител пилот на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) NPPL(M) има право да лети с повече от един клас СлВС, изискванията за потвърдяване на квалификационния клас могат да бъдат изпълнени общо за всички класове. За да потвърди квалификацията, пилотът трябва да е изпълнил минимум 1 час полет като пилот командир (PIC) или 1 час полет с инструктор за всяка от разрешените категории СлВС.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № H-1 предвижда, че притежателят на национално свидетелство за любител пилот на свръхлеки въздухоплавателни средства (NPPL(M)), който не е в състояние да докаже изпълнението на необходимите условия за продължаване на квалификационния клас в срока на валидност на свидетелството, трябва да премине проверка на уменията, известна като "proficiency check".
Чл. 147
Притежателите на национално свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M), чийто квалификационен клас е с изтекъл срок на валидност до 5 години, трябва да представят валидно свидетелство за медицинска годност. Освен това, те са задължени да изпълнят програма за възстановяване на правата си за квалификационен клас и да преминат летателна проверка с полетен проверяващ FE(M).
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № H-1 определя условията за подновяване на националното свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M) при изтекъл квалификационен клас. Ако класът е изтекъл преди 5 или повече години, пилотът трябва да положи устен изпит пред полетен проверяващ относно познанията за въздухоплавателното средство и условията за издаване на удостоверение за летателна годност. При необходимост от допълнителни тренировки, пилотът трябва да представи запис за тях и доклад от полетен инструктор за готовността си за проверка.
Чл. 149
Притежателят на национално свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M) може да пилотира само клас СлВС, за който е обучаван. За получаване на квалификационен клас за друг клас СлВС, е необходимо преминаване на обучение за разликите под ръководството на полетен инструктор. Обучението се провежда по утвърдени програми и удостоверява успешно завършване с запис в летателната книжка. Новият квалификационен клас се вписва в свидетелството за правоспособност след успешно изпълнена летателна проверка.
Чл. 150
Притежателите на свидетелства за правоспособност, издадени по JAR-FCL/PART FCL с валиден SEP или TMG квалификационен клас, трябва да положат устен изпит и да издържат проверка за уменията пред полетен проверяващ FE(M), за да получат права за полети с клас СлВС с несложна моторна тяга.
Чл. 151
Пилоти на държавни въздухоплавателни средства, кандидатстващи за национално свидетелство за любител пилот на свръхлеко ВС (NPPL(M)), трябва да представят валидно свидетелство за медицинска годност, да положат устен изпит по въздушно право, познаване на съответния клас СлВС и аеродинамика, да преминат летателно обучение по индивидуална програма и успешно да преминат проверка на уменията пред полетен проверяващ.
Чл. 152
Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' може да отнеме свидетелство за правоспособност или да заличи квалификационен клас на пилот при следните обстоятелства: 1. Получаване на свидетелство чрез подправени документи или неверни данни; 2. Употреба на психотропни вещества или алкохол при упражняване на правата; 3. Виновно неизпълнение на служебните задължения; 4. Отнето медицинско свидетелство. Отнемането се извършва със заповед на главния директор на ГД 'ГВА', която може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 153
Свръхлеките въздухоплавателни средства с типов сертификат и удостоверение за летателна годност могат да се използват за обучение на пилоти и да се отдават под наем, освен ако не са предназначени само за любителски цели. Свръхлеки въздухоплавателни средства, които са любителски построени или попадат в специфични категории, могат да се използват само от собственика за любителски цели и не могат да се отдават под наем или да се използват за обучение.
Чл. 154
Съгласно Чл. 154 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г., свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС), които се отдават под наем или се използват за обучение, са задължени да имат валидно удостоверение за преглед на летателната годност. Освен това, те не трябва да бъдат подлагани на неодобрени модификации от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 155
Член 155 от Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. предвижда, че под наем могат да се отдават само свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), за пилотирането на които е необходимо пилотът да притежава национално свидетелство за любител пилот на СлВС - NPPL(M).
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № H-1 регламентира изискванията към пилота, наемащ свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Според чл. 156, пилотът трябва да притежава валиден квалификационен клас за типа СлВС и валидно свидетелство за медицинска годност, които се представят на наемодателя заедно с летателната книжка. В договора за наем на СлВС трябва да бъдат вписани номерът на застрахователната полица, номерът на УЛГ, номерът на свидетелството NPPL(M) на наемателя и номерът на свидетелството му за медицинска годност.
Чл. 157
Наредбата определя изискванията за регистрация, летателна годност, експлоатация и обучение на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС). Собствениците на СлВС задължително трябва да имат застраховка за гражданска отговорност. Пилотите с предишни свидетелства трябва да подадат заявление за нови национални свидетелства. Наредбата отменя предишни наредби и въвежда нови правила и изисквания за медицинска годност на пилотите. Изменения са направени и в други свързани наредби.
Чл. 33
Според Чл. 33 от Наредба № H-1, ограниченията в свидетелството за медицинска годност на пилотите на свръхлеки въздухоплавателни средства могат да се налагат единствено от лекар с авиомедицинска специалност, който има удостоверение за преминато базово обучение по авиационна медицина и е оправомощен от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") или от авиомедицинския отдел (АМС) към ГД "ГВА".
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № H-1 определя процедурата за признаване, преиздаване и подновяване на свидетелства за медицинска годност на любители пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства. Признаването на свидетелства, издадени в други държави, става по реда на JAR-FCL 3.015. Преиздаването и подновяването на свидетелствата се извършва от личния общопрактикуващ лекар след подаване на необходимата декларация от кандидата.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № H-1 определя процедурата за издаване на свидетелство за медицинска годност на кандидати за любител пилот на свръхлеко въздухоплавателно средство. Личният лекар преглежда декларацията на кандидата и удостоверява, че декларираните данни отговарят на здравния статус, след което издава свидетелство за медицинска годност по образец от приложение № 6.
Чл. 36
Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. регулира регистрацията, медицинските изисквания и безопасността на свръхлеките въздухоплавателни средства в България. Личните общопрактикуващи лекари са задължени да съхраняват и предоставят данни за здравословното състояние на любителите пилоти. В наредбата се отменят определени медицински изисквания за класове I, II и IV, а за III клас се въвеждат нови условия за удължаване на медицинската годност при бременност. Създадени са нови приложения, включително медицинска декларация, която пилотите трябва да попълват и подписват пред личния си лекар. Валидността на медицинската декларация зависи от възрастта на кандидата.
§3
Пилотите на свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС), които имат свидетелства, издадени по предходния ред, трябва да подадат заявление за издаване на ново национално свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС пред главния директор на ГД 'ГВА'. Главният директор издава новото свидетелство след представяне на валидно медицинско свидетелство. Техническите свидетелства, издадени по Наредба № 25 от 2000 г., остават валидни до изтичане на техния срок.
§4
Собствениците на любителски построени свръхлеки въздухоплавателни средства (СлВС) имат срок от 12 месеца след влизането в сила на наредбата, за да подадат заявление за регистрация и първоначално определяне на летателната годност (ЛГ), ако не са получили удостоверение за регистрация и УЛГ. Първоначалното определяне на ЛГ на СлВС, построени преди влизането в сила на наредбата, ще се извършва по стара инструкция. Заявленията трябва да включват доказателства за факти, свързани с конкретното въздухоплавателно средство, а експертната комисия ще работи по съществуващото законодателство. Удостоверенията, издадени преди влизането в сила на наредбата, остават валидни до изтичане на срока им.
§5
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. се предвиждат изменения в Наредба № 1 от 2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал. Отменят се следните разпоредби: чл. 3, т. 9; чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 3; чл. 51, ал. 1, т. 5; чл. 53, ал. 4, както и глава шеста с чл. 233 - 242.
§6
В Наредба № 7 от 1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България, в член 1, алинея 2, се променя максималното допустимо тегло от "850 кг" на "495 кг".
§7
В §7 на преходните и заключителни разпоредби към Наредба № H-1 от 9 януари 2014 г. се прави изменение в Наредба № 8 от 1999 г., като в чл. 1, ал. 2 думите "850 кг" се заменят с "495 кг", което променя критерия за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства в България.
§8 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §8 от Наредба № H-1 от 2014 г. предвижда изменения и допълнения в Наредба № 22 от 1999 г. Основните промени включват замяната на термина "ГД РВД" с "ДАНО" в различни членове и приложения на наредбата, както и отмяна на определени точки и добавяне на нови уточнения относно полетите. Тези изменения целят актуализация на законодателството, свързано с аеронавигационното обслужване в България.
§9
В Наредба № 21 от 2007 г. за освидетелстване на медицинската годност на ръководители полети и ученици ръководители на полети се въвеждат нови условия и ред за медицинско освидетелстване. Създават се нови алинеи, които уточняват задължителността на медицинските прегледи, валидността на свидетелствата за медицинска годност и условията за признаване на свидетелства от други държави. Променят се съществуващи членове и се добавят нови, касаещи процедурата по издаване и подновяване на свидетелства за медицинска годност за пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства.
§1, §1а, приложение № 5, приложение № 6
Тази наредба определя правилата за регистрация, поддържане на летателната годност и обучение на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства. Включва изисквания за медицинска декларация, която трябва да бъде подписана от пилота и личния му лекар преди първия самостоятелен полет. Валидността на декларацията зависи от възрастта на кандидата. Създават се приложения за медицинска декларация и удостоверение за здравословното състояние на пилота, които съдържат специфични указания и изисквания.
§33
Наредбата влиза в сила от 1 февруари 2020 г. Тя регламентира регистрацията, първоначалното определяне, поддържането на летателната годност, експлоатацията на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучението и издаването на свидетелства за правоспособност на пилотите, както и контрола върху тях. Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на основната наредба, публикувани в Държавен вестник, брой 100 от 2021 г.
§22
Параграф §22 от Наредба № H-1 позволява на организации за техническо обслужване, одобрени по част М, подчаст F на Регламент (ЕС) № 1321/2014, да извършват техническо обслужване на свръхлеки въздухоплавателни средства до 24 март 2022 г.
