Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда категориите лозов посадъчен материал, изискванията за търговия на пазара на ЕС, вноса от трети страни и контрола при търговия. Не се прилага за лозов посадъчен материал, предназначен за износ в трети страни.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. регламентира търговията с лозов посадъчен материал, като се прилага за ботаническия род лоза - Vitis. В наредбата са определени различни категории лозов посадъчен материал, които ще бъдат описани в следващите глави.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. определя категориите лозов посадъчен материал, които се произвеждат и търгуват. Те включват: 1. Изходен (първоначален) посадъчен материал, който е произведен съгласно общоприетите методи, с цел гарантиране на автентичността и здравето на сорта. 2. Базов посадъчен материал, получен от изходен материал и предназначен за производството на сертифициран материал. 3. Сертифициран посадъчен материал, произхождащ от базов или изходен материал, предназначен за производство на лозички или грозде. 4. Стандартен посадъчен материал, също предназначен за лозички или грозде, който отговаря на специфични изисквания.
Чл. 4 от Наредба № 95 определя изискванията, на които трябва да отговаря лозовият посадъчен материал при предлагане на пазара. Той трябва да бъде от сортове, вписани в Официалната сортова листа на Република България, и да е сертифициран в определените категории или одобрен като стандартен посадъчен материал.
Чл. 5 от Наредба № 95 определя процедурите за вписване на сортовете лоза в официалната сортова листа от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Тази листа е публична и достъпна за справки от всяко лице. ИАСАС ежегодно издава актуализирана сортова листа и бюлетин, в който се описват новоприетите сортове и техните основни морфологични и физиологични характеристики. За сортовете, признати до 31 декември 1971 г., се предоставят препратки към официални ампелографски издания.
Чл. 6 от Наредба № 95 определя условията за вписване на сортове в официалната сортова листа на Република България. Сортът трябва да бъде различим, хомогенен и стабилен (РХС), което се установява чрез официални изпитвания при полски условия. Изпитванията обхващат множество признаци и се извършват по утвърдени методики, съобразени с европейското законодателство. Ако сортът се търгува под различно наименование в друга държава членка, това наименование също се вписва в сортовата листа.
Чл. 7 от Наредба № 95 регламентира условията за признаване и вписване на генетично модифицирани сортове лозов посадъчен материал в официалната сортова листа. Сортовете могат да бъдат признати само след вземане на мерки за отстраняване на рисковете за здравето на хората и околната среда. Необходима е конкретна оценка на риска, съответстваща на Директива 2001/18/ЕС, и спазване на изискванията за контрол, етикетиране и мониторинг. Продуктите от тези сортове, предназначени за храни или фуражи, трябва да бъдат оторизирани съгласно Регламент (ЕС) № 1829/2003. Признатите сортове ще бъдат означавани с ясна сигнатура, която ги отличава от останалите.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. регламентира условията за признаване и вписване на сортове лоза от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Сортовете се вписват в съответствие с националната процедура, описана в Наредба № 7 от 2013 г. Агенцията може да вписва сортове, признати в други държави членки, ако не противоречат на българското законодателство. Освен сортовете, в официалната сортова листа се вписват и клонове, признати за сертификация в България и в други държави членки.
Чл. 9 от Наредба № 95 от 4 август 2006 г. определя, че сортовете, вписани в официалната сортова листа, се контролират от ИАСАС. При неизпълнение на условията за вписване, сортът се анулира и заличава от листата. ИАСАС е задължен да съобщава за заявки за признаване на сорт, вписвания и промени в листата на другите държави членки и на Европейската комисия, която след това публикува общ каталог на сортовете.
Чл. 10 от Наредба № 95 определя правилата за сортоподдържане на вписаните в официалната сортова листа сортове или клонове. Сортоподдържането се извършва от лицата по чл. 26 ЗППМ, а контролът се осъществява от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. При сортоподдържане в друга държава членка, ИАСАС изисква информация за условията на сортоподдържането и предоставя данни за български сортове, вписани в чужди каталози.
Лозовият посадъчен материал се произвежда в маточни лозови насаждения. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол сертифицира лозовия посадъчен материал, когато е установено, че той отговаря на изискванията след полска инспекция и окачествяване. Българската агенция по безопасност на храните извършва фитосанитарен контрол на лозовия посадъчен материал и предоставя резултатите на ИАСАС.
Наредба № 95 определя условията за предлагане на лозов посадъчен материал на пазара. Такъв материал може да бъде сертифициран като изходен, базов или сертифициран, или одобрен като стандартен. Изключение правят подложките, които трябва да бъдат сертифицирани. Разпоредбите не важат за определени количества размножителен материал, предназначени за научни или селекционни цели, или за запазване на генетичното разнообразие. Количествата размножителен материал за тези цели се определят от министъра на земеделието. Разрешенията за генетично модифициран материал се издават само при спазване на законодателството за безопасност. При ин витро произведен материал могат да се прилагат отклонения от изискванията на наредбата.
Чл. 13 от Наредба № 95 от 4 август 2006 г. регламентира условията, при които генетично модифициран лозов размножителен материал може да се използва за фураж. Преди одобрението, продуктите трябва да бъдат проверени за безопасност при употреба като храна за животни, да не подвеждат потребителите и да не се различават от заменяните фуражи, за да се избегнат хранителни смущения при нормална консумация.
Наредбата регламентира отглеждането и сертифицирането на лозов посадъчен материал в България. Лозовият посадъчен материал може да се отглежда от базов посадъчен материал, произведен в държава членка на ЕС, и да бъде сертифициран след полска инспекция, съгласно изискванията на съответните приложения на Директива 68/193/ЕС. Също така, материал, произведен в друга държава членка, може да бъде сертифициран в България при спазване на същите условия.
Лозовият посадъчен материал трябва да се търгува в хомогенни партиди, опаковани в снопове, които са запечатани и етикетирани. Заготовката на партидите се извършва по определени правила. Има възможност за изключения при търговия на малки количества и лозички в саксии, но те изискват разрешение от Европейската комисия.
Чл. 16 от НАРЕДБА № 95 изисква лозовият посадъчен материал да бъде разделен на отделни партиди по време на прибиране, заготовка, опаковане, съхранение и транспортиране. Всяка партида трябва да бъде маркирана по сортове и категории.
Чл. 17 от Наредба № 95 определя изискванията за опаковане и пломбиране на лозов посадъчен материал. Опаковките трябва да се пломбират от производителя в присъствието на длъжностно лице от ИАСАС, като се гарантира, че те не могат да бъдат отваряни без повреждане. Системата за запечатване трябва да включва официален етикет и/или пломба, а всяко ново затваряне е разрешено само с контрол от ИАСАС.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. определя изискванията за етикетиране на лозовия посадъчен материал. На опаковките се поставя официален етикет с данни, отпечатани на един от официалните езици на Общността. Цветът на етикета зависи от категорията на посадъчния материал: бял с виолетова ивица за изходен, бял за базов, син за сертифициран и тъмно жълт за стандартен. Лицата, закупили посадъчен материал, трябва да съхраняват етикетите минимум една година. За генетично модифицирани сортове етикетът задължително указва модификацията. В случай на регулирани некарантинни вредители, се издава растителен паспорт, който се поставя над официалния етикет.
Чл. 19 от Наредба № 95 определя правилата за етикетиране и опаковане на лозов посадъчен материал. Опаковките от една и съща партида трябва да имат един етикет, съобразен с изискванията на приложение № 4. Те трябва да бъдат завързани заедно, така че при отделяне връзката да се разкъса и да не може да се възстанови, а етикетът е прикрепен чрез тази връзка. Забранява се ново затваряне на опаковките.
Чл. 20 от Наредба № 95 предвижда, че всяка доставка на лозов посадъчен материал, произведен в България, може да бъде придружена от определен документ, който трябва да отговаря на изискванията по приложение № 4, буква "Б", раздел I. Този документ трябва да се съхранява минимум една година и да бъде предоставян при поискване от контролните органи.
Наредбата регламентира вноса и контрола на лозовия посадъчен материал, като изисква спазване на условията на Закона за посадъчния и семенния материал (ЗППМ) и законодателството на Европейските общности. Лозовият посадъчен материал от трети страни трябва да отговаря на изискванията, установени за материал, произведен в Общността, и да бъде придружен с документ, съдържащ необходимите данни, определени в приложение № 5.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. регламентира контрола върху автентичността на лозовия посадъчен материал. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол осъществява контрол от момента на изваждането и заготовката до доставката на крайния потребител. Агенцията, съвместно с БАБХ, извършва проверки за съответствие на материала с изискванията на наредбата, включително чрез вземане на проби.
Чл. 23 от Наредба № 95 позволява на министъра на земеделието и храните да разреши търговия на лозов посадъчен материал в случаи на временни затруднения, при условие че материалът отговаря на по-занижени изисквания. Цветът на етикета на такъв посадъчен материал трябва да бъде или по предвидения за категорията, или кафяв, като задължително трябва да се указва, че материалът отговаря на занижени изисквания.
Чл. 24 от Наредба № 95 забранява въвеждането на допълнителни ограничения за характеристиките, условията за изпитване, опаковането и етикетирането на лозовия посадъчен материал, освен тези, предвидени в Директива 68/193/ЕС. Министерството на земеделието и храните и ИАСАС осигуряват, че лозовият посадъчен материал от сертифицирани сортове или клонове, одобрени в държавите членки, няма да бъде подложен на търговски ограничения на територията на България.
Чл. 25 от Наредба № 95 предвижда, че България може да предложи на Европейската комисия да организира временни експерименти на общностно ниво, свързани с определени разпоредби на Директива 68/193/ЕС. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и БАБХ имат право да участват в тези експерименти, които се отнасят до лозовия посадъчен материал, предназначен за търговия в ЕС.
Наредба № 95 от 2006 г. регламентира търговията с лозов посадъчен материал, включително контролни тестове и опити, провеждани от Изпълнителната агенция по сортоизпитване и БАБХ. Контролът обхваща лозов посадъчен материал, произведен в трети страни, подходящ за биологично производство и използван като генетичен ресурс. В наредбата се дефинират важни термини, като 'лоза', 'клон', 'лозов посадъчен материал' и изискванията за търговия с него. Включени са и специфични изисквания за идентичност, чистота и условия на отглеждане, както и фитосанитарни изисквания. Наредбата е актуализирана с изменения и допълнения, свързани с директиви на ЕС и включва преходни разпоредби.
Наредбата определя основни термини и понятия, свързани с търговията на лозов посадъчен материал. Лозата е растение от рода Vitis, а лозовият посадъчен материал включва различни видове резници и млади лозови растения. Различимост, хомогенност и стабилност на сорта са ключови характеристики, които определят качеството на лозовия посадъчен материал. Търговията с този материал обхваща всички форми на разпореждане с него с търговска цел.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. за търговия на лозов посадъчен материал въвежда изискванията на три основни директиви на Европейския съюз, касаещи търговията с материал за вегетативно размножаване на лози. Първата е директива от 1968 г., втората е изменение на директива от 2005 г., а третата е директива за изпълнение от 2020 г. относно вредителите по растенията.
Параграф §3 от Наредба № 95 позволява на ИАСАС да не прилага определени изисквания от приложение № 1, свързани с лозов посадъчен материал, в зависимост от състоянието на насажденията. По-конкретно, изискванията по точки 6 и 7 не се прилагат за съществуващи маточни насаждения до 31 юли 2011 г., а изискванията по точка 8 - до 31 юли 2012 г. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол следи за спазването на тези изисквания до изтичането на посочените срокове.
Параграф §4 от Наредба № 95 позволява до 31 юли 2010 г. да не се прилагат изискванията по т. 1б, раздел II "Специални изисквания" на приложение № 2 за вкоренени присадени лози, получени от предбазов посадъчен материал, присаден върху базов посадъчен материал, с решение на ИАСАС. През този период се прилагат изискванията по т. 2, раздел II "Специални изисквания" на приложение № 2.
С §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 95 от 4 август 2006 г. за търговия на лозов посадъчен материал се отменят Наредба № 11 от 2004 г. и Правилникът за производство, контрол и пласмент на лозов посадъчен материал, считано от 01.01.2007 г.
Параграф §5а от Наредба № 95 определя, че генетично модифицираните сортове лоза могат да бъдат вписвани в официалната сортова листа на страната само след като бъдат признати за търговия, в съответствие с Директива 2001/18/ЕС. Това правило е в сила до влизането в сила на Регламента по чл. 7, ал. 2, т. 2.
Параграф §5б от Наредба № 95, изменен през 2007 г., посочва, че членове 13 и 14 от Директива 2001/18/ЕС няма да се прилагат за генетично модифицираните сортове лоза, които ще бъдат разрешени съгласно разпоредбите на Регламента след влизането му в сила.
Наредба № 95 за търговия на лозов посадъчен материал влиза в сила от 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби за изменение и допълнение на наредбата също влизат в сила от същата дата, 1 януари 2007 г.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към Наредба № 3 от 28 март 2019 г. уточняват условията и реда за получаване на разрешения за лица, предлагащи семена за научни цели или селекционна дейност, както и за демонстративни и производствени опити. Наредба № 3 е обнародвана в Държавен вестник, брой 30 от 2019 г. и влиза в сила от 09.04.2019 г.
В Наредба № 95 от 2006 г. за търговия на лозов посадъчен материал, обнародвана в Държавен вестник, бр. 71 от 2006 г. и изменена с бр. 4 от 2007 г., се извършват изменения, сред които е замяната на абревиатурата "НСРЗ" с "БАБХ" навсякъде в текста на наредбата.
Наредба № 95 от 4 август 2006 г. за търговия на лозов посадъчен материал влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят и изменения и допълнения на Наредба № 99 от 2006 г. за търговия на посевен материал от фуражни култури, която е обнародвана в "Държавен вестник", брой 57 от 2020 г. и влиза в сила от 26.06.2020 г.
Наредба № 95 за търговия на лозов посадъчен материал влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби включват и изменения и допълнения към Наредба № 99 от 2006 г. за търговия на посевен материал от фуражни култури, която е обнародвана в "Държавен вестник", брой 41 от 2022 г. и влиза в сила от 03.06.2022 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник', с изключение на параграфи 2, 13, 19, 20 и 21, които влизат в сила от 1 септември 2022 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 7 от 2013 г. за сортовете растения, които влизат в сила от 01.12.2023 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник', с изключение на параграфи 5, 6, 7 и 8, които влизат в сила от 1 януари 2024 г. Изискванията за отглеждане на лозов посадъчен материал включват идентичност и чистота по отношение на сорта, фитосанитарни изисквания, условия на почвата и производствени условия. Разсадниците трябва да бъдат проверявани за наличие на вредители и болести, а посадъчният материал трябва да отговаря на специфични стандарти за качество и опаковане. Етикетирането на материалите е задължително и трябва да включва информация като ботанически вид, категория и количество.