ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 102 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2009 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правата на пострадалите от домашно насилие, мерките за защита, механизмите за държавна политика в областта на превенцията и защита, както и програмите за помощ и подкрепа. Включва и производството за налагане на мерки за защита и прилагането на Регламент (ЕС) № 606/2013. Държавата провежда последователна политика за координиране и оценка на мерките. Мерките не изключват отговорността на извършителя.
Чл. 1а
Законът за защита от домашното насилие има за цел да предостави бърза и ефективна защита на пострадалите от домашно насилие, да осигури помощ и подкрепа на лицата, които са в риск, както и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителите на насилие.
Чл. 2
Законът определя домашното насилие като всякакъв вид физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, включително опити за такова насилие, както и принудително ограничаване на личния живот и права, извършвани спрямо лица в родствена, семейна или интимна връзка. Специално внимание се обръща на психическото насилие над деца, което се счита за всяко насилие, извършено в тяхно присъствие. Насилието може да бъде извършвано чрез действие или бездействие.
Чл. 3
Законът за защита от домашното насилие предоставя право на защита на всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от определени категории лица. Тези категории включват: съпруг или бивш съпруг, лица с фактическо съпружеско съжителство или интимна връзка, родители, възходящи и низходящи, роднини по съребрена линия до четвърта степен, роднини по сватовство до трета степен, настойници и попечители, както и роднини на лица в интимни отношения с родителите.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за защита от домашното насилие предоставя правото на пострадалите лица да се обърнат към съда за защита. Държавните и общинските органи, лечебните заведения и юридическите лица, ангажирани с превенция и защита от домашно насилие, са задължени в срок до 24 часа да препратят молба за издаване на заповед за защита до съответния районен съд. При данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до органите на МВР за предприемане на мерки. Всеки лекар е длъжен да издаде документ, удостоверяващ увреждания или следи от насилие, по искане на пострадалото лице.
Чл. 5
Законът за защита от домашното насилие предвижда различни мерки, които могат да бъдат наложени от съда. Те включват: задължаване на извършителя да се въздържа от насилие, отстраняване от съвместното жилище, забрана за приближаване и контакт с пострадалото лице, временно определяне на местоживеенето на детето, задължаване на извършителя да посещава програми за преодоляване на агресията, насочване на пострадалите към специализирани услуги и т.н. Мерките могат да бъдат наложени за срок от три до 18 месеца.
Чл. 6
Член 6 от Закона за защита от домашното насилие е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 66 от 2023 г., което влиза в сила на 01.01.2024 г. Въведен е Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, който е нова структура, регламентирана в Държавен вестник, брой 66 от 2023 г., и влиза в сила на 01.08.2023 г.
Чл. 6а
Създава се Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, който е консултативен орган за осъществяване на държавната политика в тази сфера. Председател е заместник министър-председател, а заместник-председател - министърът на правосъдието. Съветът включва различни министри, представители на съдебната власт и организации с нестопанска цел. Правилник за дейността му ще бъде приет от Министерския съвет.
Чл. 6б
Чл. 6б от Закона за защита от домашното насилие определя функциите на Националния съвет, който е отговорен за развитието на политики и мерки за превенция и защита от домашното насилие. Националният съвет координира и оценява изпълнението на тези политики, разработва механизми за помощ на пострадалите, събира информация и поддържа национална информационна система за случаи на домашно насилие. Също така, той организира кампании за информираност, разработва стратегии и предлага изменения на нормативни актове. Председателят на съвета представя ежегоден отчет за дейността му пред Министерския съвет.
Чл. 6в
Чл. 6в от Закона за защита от домашното насилие предвижда взаимодействие на Националния съвет с различни органи и организации за превенция и защита от домашното насилие. Това взаимодействие включва обмен на информация относно случаи на насилие, оценка на риска, насочване към компетентни органи и определяне на мерки за защита. Освен това, предвижда се извършване на съвместни действия за предотвратяване на домашното насилие.
Чл. 6г.
Чл. 6г. от Закона за защита от домашното насилие, нов с ДВ, бр. 66 от 2023 г., установява координационен механизъм за защита и подкрепа на пострадалите от домашно насилие. Механизмът урежда взаимодействието между различни органи и организации, включително идентифициране на случаи на насилие, оценка на риска, насочване към специализирани услуги, определяне на мерки за закрила и предоставяне на дългосрочна подкрепа, включваща психо-социално консултиране и развитие на умения за трудова реализация.
Чл. 6д
Чл. 6д от Закона за защита от домашното насилие предвижда създаването на Национална информационна система, която ще съхранява данни за случаи на домашно насилие в България и за български граждани в чужбина. Системата ще включва информация за актовете на насилие, пострадалите, извършителите, вида и продължителността на насилието, причинените вреди, историята на насилието и подадените молби за защита. Достъп до данните ще имат определени органи, а личните данни ще се съхраняват до 20 години. Правилникът за прилагане на закона ще уточнява реда за събиране и предоставяне на информация.
Чл. 6е
Чл. 6е от Закона за защита от домашното насилие предвижда създаване на условия за изпълнение на програми за превенция и специализирани услуги за защита на пострадали от домашно насилие. Държавата, органите на изпълнителната власт и местната администрация организират обучения за лица, които работят по закона, и разработват програми за превенция и защита. Министерският съвет приема тригодишна национална програма, а средствата за финансиране се определят на базата на финансови прогнози. Законът предвижда също така финансиране на проекти за обучение и услуги за пострадали, включително национална телефонна линия за помощ и програми за преодоляване на агресията от извършители на домашно насилие.
Чл. 6ж
Член 6ж от Закона за защита от домашното насилие предвижда предоставяне на специализирани услуги на лица, пострадали от домашно насилие. Тези услуги включват национална телефонна линия за помощ, консултативен център и защитено жилище. Услугите са безвъзмездни и се предлагат в съответствие с личния избор на пострадалите, без да е необходимо те да сътрудничат за разкриване на извършителя. Ползването на тези услуги не изключва достъпа до други услуги.
Чл. 6з
На лицата, които са извършили домашно насилие, ще се предоставя специализирана програма за преодоляване на агресията и управление на гнева. Тази програма може да бъде част от комплекс от специализирани услуги или да се предлага самостоятелно.
Чл. 6и
Съгласно новия член 6и от Закона за защита от домашното насилие, в сила от 01.01.2024 г., лицата, които ползват специализирана услуга или програма, имат право на подходяща и навременна информация на разбираем за тях език. Това се отнася за лицата по член 6ж и 6з от закона.
Чл. 6к
Чл. 6к от Закона за защита от домашното насилие, актуализиран с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., определя условията, реда и минималните стандарти за предоставяне на специализирани услуги и програми за защита от домашното насилие. Той също така урежда финансирането и контрола на тези услуги чрез правилника за прилагане на закона.
Чл. 7
Районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава, е компетентен да наложи мярка за защита. Това е в сила от 22.12.2009 г., с последни изменения от 01.01.2024 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие определя лицата, които могат да подадат молба за издаване на заповед за защита. Това включва пострадалото лице (над 14 години или с запрещение), роднини по права линия, настойници или попечители, и директора на дирекция 'Социално подпомагане' в специални случаи. Също така, прокурорът може да образува производство, когато пострадалото лице е в безпомощно състояние. За непълнолетни или лица в особено уязвимо положение, съдът може да предостави правна помощ.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за защита от домашното насилие определя изискванията за подаване на молба за защита. Молбата трябва да бъде писмена и да съдържа информация за молителя, включително имена, идентификационен номер, дата на раждане и адрес за призоваване. Трябва да се посочат данни за извършителя и връзката между него и пострадалото лице, както и подробности за инцидента на домашно насилие. Съдът служебно конституира пострадалото лице и изисква справки за съдимост и психиатричен отчет. Възможно е да се приложи декларация за извършеното насилие.
Чл. 10
Съгласно Чл. 10 от Закона за защита от домашното насилие, молбата за защита трябва да бъде подадена в срок до три месеца от акта на домашно насилие. В случай на обективна невъзможност, срокът може да бъде удължен до шест месеца. Срокът не се счита за пропуснат, ако молбата е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи. Молбите се регистрират в специален регистър и получават отделна номерация на делата.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за защита от домашното насилие регламентира таксите, свързани с подаването на молба за защита. При подаване на молба по чл. 8, ал. 1 не се внася държавна такса. Съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие. В случай на отказ или отмяна на заповедта, таксите се заплащат от молителя, освен ако молбата е за защита на лица под 18 години или на лица в безпомощно състояние.
Чл. 11а
Чл. 11а от Закона за защита от домашното насилие, който влиза в сила на 01.01.2024 г., предвижда, че когато производството по делото се образува по искане на прокурора, се прилагат разпоредбите на чл. 9 - 11 от закона. Това уточнява начина на разглеждане на делото в контекста на искания от прокурора.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие определя процедурата за насрочване на съдебно заседание след постъпване на молба. Съдът трябва да насрочи открито заседание в срок до един месец и да уведоми ответника за задължението му да представи доказателства. При определени случаи се призовава и пострадалото лице, а при необходимост призовката може да бъде връчена с помощта на полицейските органи или кмета.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за защита от домашното насилие регламентира допустимите доказателствени средства в производството по издаване на заповед за защита. Съдът може да събира доказателства и по своя инициатива, а доказателствените средства могат да включват протоколи, доклади, оценки на риска и други документи от социалните служби, МВР, лекари и психолози. Съдът може да издаде заповед за защита и само на основание декларация, когато няма други доказателства.
Чл. 14
Член 14 от Закона за защита от домашното насилие предвижда, че когато органите на Министерството на вътрешните работи и други държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те трябва незабавно да издадат заверени преписи от тези документи при поискване от пострадалото лице или по искане на съда. За неиздаване на документ или препис, на отговорното лице се налага глоба от 100 лв.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита от домашното насилие регулира процеса на разглеждане на молби за защита от домашно насилие. Съдът не приканва страните към спогодба и взема предвид актовете на насилие, извършени преди определен срок, при определяне на мерките за защита. Ако ответникът извърши нов акт на насилие по време на производството, молителят може да подаде допълнителна молба. Съдът оценява риска и при наличие на данни за престъпление, изпраща материалите на прокуратурата. Наличието на предишна заповед за защита не пречи на молителя да подаде нова молба. Съдебното решение се обявява в открито заседание, а при уважаване на молбата се издава заповед за защита. Заповедите за защита имат приоритет пред други мерки в случаи на спорове за родителски права.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита от домашното насилие предвижда, че съдът може да наложи една или повече мерки за защита чрез заповед. Заповедта трябва да съдържа предупреждение за последствията от неизпълнението. Когато се налагат мерки, решението и заповедта се връчват на страните и се изпращат на съответните органи на Министерството на вътрешните работи. В определени случаи, заповедта се връчва и на дирекция "Социално подпомагане" за проследяване на случая.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие определя реда за обжалване на решения, свързани с домашното насилие. Жалба може да се подаде в 7-дневен срок от постановяване на решението. Не се дължи държавна такса при подаване на жалба. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Районният съд изпраща жалбата на другата страна, която може да направи възражения в тридневен срок. Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок и може да остави, отмени или измени решението. Решението на окръжния съд е окончателно.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие регламентира процедурата по издаване на заповед за незабавна защита при наличие на опасност за живота или здравето на пострадалото лице. Заповедта се издава от районния съд в закрито заседание в срок до 24 часа след получаване на молбата. Тя подлежи на незабавно изпълнение и се връчва на страните. Копие от заповедта се изпраща на съответните органи на МВР. При необходимост от мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява дирекция „Социално подпомагане“. Съдът насрочва открито заседание в срок до един месец, като призовава ответника и, при нужда, пострадалото лице. Призовката може да бъде връчена с помощта на полицията или кмета.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие регламентира процедурата по издаване, изменение и отменяне на заповед за незабавна защита. Тази заповед може да бъде издадена по искане на пострадалото лице или служебно от съда, независимо от предходни решения. Заповедта не подлежи на обжалване и остава в сила до издаването на заповед за защита или отказ от съда. При прекратяване на делото, заповедта се обезсилва и информацията се изпраща на съответните органи.
Чл. 20
Заповедта за защита, издадена съгласно Закона за защита от домашното насилие, е задължителна за изпълнение без забавяне. Това означава, че мерките, предвидени в заповедта, трябва да бъдат реализирани незабавно, за да се осигури защита на пострадалото лице.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за защита от домашното насилие регламентира действията на полицейските органи и юридическите лица при наложени мерки за защита. При мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1-5, полицията следи за изпълнението на заповедта. При мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2, извършителят се отстранява от съвместното жилище с помощта на полицията. При мерки по чл. 5, ал. 1, т. 6, юридическите лица следят за изпълнението на заповедта. При неизпълнение, полицията задържа нарушителя и уведомява прокуратурата, а юридическите лица уведомяват прокуратурата при неизпълнение на мярката по т. 6.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за защита от домашното насилие предвижда, че съдът издава служебно изпълнителен лист за присъдените държавни такси и разноски. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 66 от 2023 г. и влиза в сила от 01.01.2024 г. В закона също така е включена глава, която се отнася до мерките за осигуряване на защита въз основа на Регламент (ЕС) № 606/2013, свързан с взаимното признаване на мерки за защита по граждански дела.
Чл. 23
Лице, което е получило мярка за защита в друга държава - членка на ЕС, може да поиска издаване на заповед за защита от окръжен съд в България. Искането може да бъде подадено по постоянния или настоящия адрес на лицето, а ако такъв адрес не съществува в България, заповедта може да бъде поисканa от Софийския градски съд.
Чл. 24
Съдът разглежда молбите за защита от домашно насилие в закрито заседание и се произнася в двуседмичен срок, основавайки се на заверено копие от мярката за защита и удостоверение по Регламент (ЕС) № 606/2013, придружени с превод на български. Съдът проверява дали мярката може да бъде изпълнена по българския закон и ако не, постановява заместваща мярка, уведомявайки лицето, създаващо заплаха. Заместващата мярка може да бъде обжалвана пред апелативен съд.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за защита от домашното насилие предвижда, че отказът за признаване или изпълнение на мярка за осигуряване на защита може да бъде постановен от компетентния съд по искане на лицето, което създава заплаха. Тази разпоредба е актуализирана с изменения от 2015 г. и 2023 г., с влизане в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 26
Първоинстанционният съд е задължен да издаде удостоверение по молба на лицето, което се ползва от защита, съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) № 606/2013. Съдът също така уведомява лицето, създаващо заплаха, за издаването на удостоверението и за последиците от него.
Чл. 27
Законът за защита от домашното насилие регулира мерките за защита на пострадалите от домашно насилие, включително правото на обжалване на актове за поправяне или оттегляне на удостоверения. Включва определение за национална телефонна линия за помощ, консултативни центрове и защитени жилища. Определя свързани лица и условията за контрол между тях. Включва задължения на Министерския съвет за разработване на програми за превенция и защита от домашно насилие. Законът влиза в сила на 22.12.2009 г. и е изменян многократно, последно през 2023 г., с изменения, които влизат в сила от 01.01.2024 г.
Параграф §1
Текстът съдържа нови определения, свързани с домашното насилие, включително "Национална телефонна линия за помощ", "Консултативен център за пострадали от домашно насилие", "Защитено жилище", и "Свързани лица". Освен това, се уточнява понятието "Контрол" и се въвежда терминът "Интимна връзка", който описва доброволни и трайни лични отношения между две физически лица. Всички нововъведения влизат в сила от 01.01.2024 г.
§2
Министрите на вътрешните работи, правосъдието, труда и социалната политика, здравеопазването, образованието и науката, и финансите са задължени да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§4
Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са задължени да предоставят на съда списък на предлаганите услуги и програми.
§5
В параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за защита от домашното насилие се добавя ново изречение в чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Според него, в случаите на домашно насилие, копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.
§5а
Параграф §5а, въведен с изменения от ДВ, бр. 102 от 2009 г., предвижда, че изпълнението на Закона за защита от домашното насилие се възлага на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 март 2005 г. и е официално подпечатан.
§ 27
Законът за защита от домашното насилие влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила от 1 януари 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на Република България за 2011 г., който влиза в сила на 01.01.2011 г.
§ 86
Законът за защита от домашното насилие влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на параграф 27, алинея 1-3, които влизат в сила на 20 декември 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги са обнародвани в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влизат в сила на 01.07.2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в брой 101 от 2019 г.
§ 45
Законът за защита от домашното насилие влиза в сила от 1 юли 2020 г., с определени изключения. Някои разпоредби, като параграф 6, т. 5, буква "а", и параграф 7, т. 2, букви "а" и "б", влизат в сила от 1 януари 2021 г. Други разпоредби, включително член 22, ал. 4 и член 40, влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за защита от домашното насилие са обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2024 г.
§ 31
Параграф 31 от Закона за защита от домашното насилие предвижда редица задължения и срокове след обнародването на закона. В тримесечен срок Министерският съвет трябва да определи председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие и да приеме правилника по чл. 6а, ал. 8. Юридическите лица, предлагащи програми за превенция и защита, също трябва да представят актуализирани списъци на услугите си. В 6-месечен срок Министерският съвет трябва да приведе Правилника за прилагане на закона в съответствие с новите разпоредби. В 12-месечен срок Националният съвет трябва да изградят Националната информационна система по чл. 6д.
§35
Законът за защита от домашното насилие влиза в сила от 1 януари 2024 г. с изключения: параграф 8 относно чл. 6а и 6б, § 12 и 32, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграф 8 относно чл. 6д влиза в сила 12 месеца след обнародването. Регламент (ЕС) № 606/2013 от 12 юни 2013 г. касае взаимното признаване на мерки за защита по граждански дела.
