НАРЕДБА № 9 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ

Чл. 1

Наредбата определя изискванията и правилата за организация и провеждане на техническата експлоатация на електрическите централи за производство на електрическа и/или топлинна енергия, хидротехническите съоръжения, свързани с тях, и електрическите и топлопреносните мрежи.

Чл. 2

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че разпоредбите са задължителни за персонала, който ръководи, контролира и провежда техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи. Задълженията важат и за персонала на външни фирми, извършващи работи в тези обекти.

Чл. 3

Наредбата определя основните изисквания и правила за нормална, икономична и безаварийна експлоатация на обектите и съоръженията в електрическите централи и мрежи. Работодателите са задължени да разработят и утвърдят вътрешни експлоатационни инструкции, които да отразяват специфичните изисквания на техническата документация и нормативните актове. За съоръжения с повишена опасност, като парни котли и газови инсталации, се прилагат допълнителни нормативни разпоредби.

Чл. 4

Член 4 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за персонала, както и пожарната безопасност на обектите, свързани с техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, се регулира от специализирани нормативни актове и вътрешни инструкции.

Чл. 5

Персоналът, отговорен за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, трябва да осигурява нормална и безаварийна работа, да поддържа качеството на отпуснатата енергия, да поддържа съоръженията в експлоатационна готовност, да спазва оперативно-диспечерската дисциплина и да изпълнява наредбата, включително правилата за безопасност и радиационна защита.

Чл. 6

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя организацията на техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Тя включва приемане в експлоатация на съоръжения, управление на персонала, оперативно обслужване, технически контрол, техническо обслужване и ремонт, управление на ефективността на работата, комплектуване и съхраняване на документация, въвеждане на автоматизирани системи за управление, както и метрологично осигуряване и контрол.

Чл. 7

Работодателят е задължен да утвърди вътрешни правила, които определят границите на съоръженията, сградите и комуникациите, както и тяхното разпределение за обслужване между различни структурни подразделения. Преките ръководители на тези звена отговарят за персоналното разпределение на обслужването на съоръженията между работниците и специалистите чрез писмена заповед.

Чл. 8

Член 8 от Наредба № 9 задължава работодателите да осигурят необходимите длъжностни характеристики и вътрешни инструкции за персонала, както и оперативна и техническа документация. Тази документация трябва да включва експлоатационни инструкции, инструкции за здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност, радиационна и ядрена безопасност (за АЕЦ), вътрешния ред на обекта, схеми и режимни карти. Освен това работодателят е длъжен да предостави лични предпазни средства и средства за колективна защита.

Чл. 9

Член 9 от Наредба № 9 определя, че въвеждането в експлоатация на нови или реконструирани електрически централи и мрежи, както и издаването на разрешения за ползването им, трябва да се извършва в съответствие с действащите наредби по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Въвеждането на строежите включва пусков комплекс, който осигурява нормалната експлоатация на съоръженията.

Чл. 10

Чл. 10 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за приемане в експлоатация на съоръженията и системите в електрическите централи и мрежи. Процесът включва три основни етапа: 1) извършване на единични изпитвания на съоръженията и функционални проби на отделните системи; 2) пробно пускане на основни и спомагателни съоръжения за енергиен блок; 3) комплексно изпробване.

Чл. 11

Чл. 11 от Наредба № 9 определя, че единичните изпитвания на съоръженията и функционалните проби на системите трябва да се извършват след завършване на строителните и монтажните работи. Преди изпитванията е необходимо да се провери спазването на технологичните и строителните норми, указанията на производителите, инструкциите за монтаж и изискванията за безопасност.

Чл. 12

Чл. 12 от Наредба № 9 описва процедурата за пробно пускане на енергиен блок преди комплексното изпробване. По време на пробното пускане се проверяват работоспособността на съоръженията, настройките на системите за управление, блокировките, сигнализациите и средствата за измерване. За успешното провеждане на пробното пускане е необходимо наличието на обучен персонал, необходима документация на български език, запас от гориво и материали, активирани системи за пожарна безопасност и контрол на замърсяването, както и разрешение за експлоатация от надзорните органи.

Чл. 13

Член 13 от Наредба № 9 регламентира комплексното изпробване на електрически съоръжения. То проверява работоспособността на основните и спомагателните съоръжения при реални условия на експлоатация. Началото на изпробването се счита за момента на включване на съоръженията към мрежата или под товар. Изрично е забранено извършването на изпробвания по схеми, които не са одобрени в проекта.

Чл. 14

Чл. 14 определя условията за комплексно изпробване на електрически централи. Изпробването трябва да продължи 72 часа при нормална работа на основните и спомагателни съоръжения. Топлоелектрическите централи се изпробват с основното гориво и номинален товар, докато водноелектрическите централи трябва да работят с предвидените напор и разход на вода. За ВЕЦ и ПАВЕЦ изпробването включва 3 автоматични пуска, а за газотурбинните уредби - 10 автоматични пуска.

Чл. 15

Чл. 15 от Наредба № 9 определя условията за комплексно изпробване на електрически мрежи. За електрически уредби в подстанции изпробването трябва да продължи 72 часа, а за електропроводни линии - 24 часа, при нормална и непрекъсната работа под товар.

Чл. 16

Член 16 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че комплексното изпробване на топлопреносните мрежи е валидно, ако е проведено в продължение на 24 часа при номинално налягане и условия, предвидени в пусковата програма.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредба № 9 предвижда, че ако комплексното изпробване не може да се проведе с основните горива и проектните параметри, новите условия на изпробването трябва да бъдат записани в акта за приемане на обекта. Това важи само ако условията не са свързани с неизпълнени или незавършени работи.

Чл. 18

Член 18 от Наредба № 9 гласи, че съоръжения и системи, които имат неотстранени дефекти, установени по време на комплексното им изпробване, не могат да бъдат приети в редовна експлоатация.

Чл. 19

Чл. 19 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че приемането в експлоатация на атомни електроцентрали или техни части се извършва по програма и в обем, които са заложени в пусковия комплекс, разработен и представен с проекта.

Чл. 20

Енергийните блокове в атомни електрически централи (АЕЦ) преминават през два етапа на приемане в експлоатация: опитна и промишлена експлоатация. Опитната експлоатация започва след 72 часа устойчива работа на блока при минимум 50% от номиналната топлинна мощност и продължава до достигане на проектната мощност и завършване на изпитванията. Промишлената експлоатация започва след успешното завършване на опитната експлоатация и комплексните изпитвания на номиналната мощност.

Чл. 21

Чл. 21 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че общото ръководство, контролът и координацията на работите по въвеждането на енергиен блок в експлоатация се извършват от експлоатиращата организация АЕЦ. Всички дейности трябва да се извършват при спазване на изискванията за безопасност.

Чл. 22

Чл. 22 от Наредба № 9 описва задълженията на експлоатиращата организация АЕЦ относно разработването на програми за въвеждане на енергийния блок в експлоатация и за осигуряване на качеството. Програмата за въвеждане на блока включва изисквания и действия, осигуряващи безопасността при пускането му в експлоатация след проведените изпитвания. Програмата за осигуряване на качеството съдържа организационни и технически мерки, свързани с безопасността и контрол на работите. Определят се права, задължения и отговорности на участващите организации.

Чл. 23

Чл. 23 от Наредба № 9 определя процедурата за приемане на енергиен блок в промишлена експлоатация. Процесът включва три основни етапа: предпусково-наладъчни работи, физически пуск и енергиен пуск. Предпусковите работи започват с подаването на напрежение и завършват с готовността за физически пуск, който започва със зареждането на реактора с ядрено гориво и завършва с изпитвания. Енергийният пуск включва опитна експлоатация и поетапно увеличаване на мощността с необходимите изпитвания. Изискванията за тези етапи и критериите за въвеждане в експлоатация се определят с проекта и за всеки етап се разработват специфични програми.

Чл. 24

Чл. 24 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че оперативното и инженерното ръководство за пускане на енергиен блок е отговорност на група, която ръководи пуска. Тази група включва представители на организации и фирми, които осъществяват научно-технически и авторски надзор по време на предпусково-наладъчните работи и изпитванията, докато се достигне обявената номинална мощност.

Чл. 25

Член 25 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при въвеждане в експлоатация на енергиен блок се установяват проектните характеристики на съоръженията и системите. Също така се уточняват технологичните ограничения, границите и условията за безопасна експлоатация, които трябва да бъдат документално оформени.

Чл. 26

След утвърждаване на акта за готовност на съоръженията за въвеждане на енергиен блок в експлоатация, обслужването им се извършва от подготвен експлоатационен персонал.

Чл. 27

Член 27 от Наредба № 9 предвижда, че ако при пусковите изпробвания на съоръженията и системите се открият дефекти или недостатъци, които нарушават изискванията за безопасност в атомната енергетика, енергийният блок трябва да бъде приведен в безопасно състояние до отстраняването на тези дефекти.

Чл. 28

Чл. 28 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че приемането на съоръженията и системите за провеждане на предпусково-наладъчни изпитвания, физическия и енергийния пуск, както и комплексното изпробване и приемане на енергиен блок в експлоатация, се извършва от работни комисии, съобразно действащата нормативна уредба.

Чл. 29

Чл. 29 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че контролът върху отстраняването на дефектите и недостатъците, установени от работната комисия, се осъществява от експлоатиращата организация, в случая АЕЦ.

Чл. 30

Чл. 30 от Наредба № 9 определя условията за приемане в промишлена експлоатация на енергиен блок в атомна електрическа централа (АЕЦ). Процесът включва провеждане на опитно-промишлена експлоатация и завършени изпитвания, които трябва да потвърдят, че системите функционират съгласно проектните изисквания. След успешното провеждане на комплексно изпробване на блока на номинална мощност, председателят на Агенцията по ядрено регулиране издава разрешение за въвеждане в експлоатация, спазвайки реда на Наредбата за лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия.

Чл. 31

Член 31 от Наредба № 9 определя, че управлението на персонала в електрическите централи и мрежи включва процеси като подбор на кадри, професионално обучение, повишаване на квалификацията, преквалификация, както и мотивиране и професионално развитие на служителите.

Чл. 32

Според чл. 32 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, работодателят носи отговорност за управлението на персонала в съответствие с действащото трудово законодателство и разпоредбите на наредбата.

Чл. 33

Чл. 33 от Наредба № 9 определя критериите за подбор на персонала, които трябва да бъдат включени в длъжностните характеристики, утвърдени от работодателя. Длъжностната характеристика трябва да съдържа изисквания за образование, квалификация и стаж, обем от знания и умения, списък с задължителни документи, правата и задълженията на служителя, както и нивата на подчинение в управлението.

Чл. 34

Член 34 от Наредба № 9 определя условията за допускане на лица до работа в електрически централи и мрежи. Според ал. 1, за работа се допускат само лица с професионално образование и квалификация, които са преминали необходимата подготовка за изпълняваната работа или длъжност. За ръководни длъжности е необходимо и наличие на съответен опит. В ал. 2 се уточнява, че за определени професии и специалности, свързани с работа със съоръжения с повишена опасност, е необходимо освен изискванията на ал. 1, и свидетелство за придобита правоспособност, съгласно действащото законодателство.

Чл. 35

Член 35 от Наредба № 9 предвижда задължителни медицински прегледи за лица, назначавани на оперативна и ремонтна работа в електрически централи и мрежи. Прегледите включват предварителни и периодични медицински прегледи, както и психо-физиологичен тест за операторите на енергийни съоръжения, за удостоверяване на тяхната годност за оперативна работа.

Чл. 36

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя формите за работа с персонала в електрически централи и мрежи. Те включват подготовка за нова работа, която включва стажуване, проверка на знанията, дублиране, и допускане до самостоятелна работа. Освен това, предвиждат се инструктажи, противоаварийни и противопожарни тренировки, специална подготовка и професионално обучение за повишаване на квалификацията.

Чл. 37

Чл. 37 от Наредба № 9 предвижда, че подготовката за нова работа или длъжност започва с обучение на работното място. Това важи за новоназначените лица, за тези, които преминават на нова длъжност или работно място, както и за лица, които са прекъснали работа по специалността си за повече от 6 месеца.

Чл. 38

Член 38 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за подготовка на персонала в електрически централи и мрежи. Подготовката се извършва по програма, която е изготвена от ръководителя на структурното звено и утвърдена от работодателя, с достатъчен срок за обучение. Програмата включва изучаване на наредбата и свързаните нормативни актове, длъжностни и експлоатационни инструкции, технологични схеми и процеси, принципи на съоръженията, средства за измерване и управление, както и правила за безопасност.

Чл. 39

Член 39 от Наредба № 9 предвижда, че подготовката, преподготовката и повишаването на квалификацията на експлоатационния персонал за обект в строителство и реконструкция трябва да се извърши преди приемането на обекта.

Чл. 40

Стажуването е задължително за оперативния и оперативно-ремонтния персонал при подготовка за нова работа или длъжност. Ръководният оперативен персонал, като диспечери и дежурни инженери, трябва да преминават стажуване на повече от едно работно място, в зависимост от изискванията за новата длъжност.

Чл. 41

Член 41 регламентира условията за провеждане на стажуването в електрическите централи и мрежи. Стажуването се осъществява под ръководството на опитно лице, съобразено с програмата за работното място и нивото на образование и опит на стажанта. Продължителността на стажа варира от 3 до 15 работни смени в зависимост от конкретното работно място.

Чл. 42

Чл. 42 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че допускането до стажуване в електрически централи и мрежи се осъществява чрез писмена заповед, издадена от работодателя или от упълномощено от него лице.

Чл. 43

Чл. 43 от Наредба № 9 задължава обучавания по време на стажуването да усвои практически навици и техники, да изучи необходимите схеми и инструкции, както и да усвои точно ориентиране при съоръженията по технологичната схема.

Чл. 44

Чл. 44 от наредбата предвижда, че всички длъжностни лица, участващи в техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, трябва да преминат проверка на знанията си относно наредбата и свързаните с безопасността наредби. За персонала на атомни електрически централи (АЕЦ) е необходима и проверка по правилата за радиационна защита и ядрена безопасност. Работодателят изготвя списъци на длъжностите и лицата, за които не се изисква такава проверка.

Чл. 45

Наредбата предвижда, че знанията на персонала в електрическите централи и мрежи се проверяват по три начина: първоначална (встъпителна) проверка, последваща поредна проверка и извънредна проверка.

Чл. 46

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че първоначалната проверка на знанията се извършва за новоназначени служители след обучение, за преминаващи на нова длъжност или след прекъсване на работа над три години. За ръководители и специалисти проверката трябва да се проведе в срок до един месец след назначението, а за останалите работници - в срокове, определени от програмите за подготовка.

Чл. 47

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя периодичността на проверките на персонала в електрически централи и мрежи. Ръководният персонал подлежи на проверка не по-рядко от веднъж на три години, докато изпълнителският персонал подлежи на проверка не по-рядко от веднъж на две години.

Чл. 48

Чл. 48 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за извършване на извънредна проверка на знанията на работещите в електрически централи и мрежи. Такава проверка се налага при: влизане в сила на нови нормативни актове, прекъсване на работа за повече от шест месеца, въвеждане на нови технологии, нарушения на правилата, предписания на надзорни органи и назначаване на нова длъжност. Работодателят определя обема от знания и датата на провеждане на проверката, съобразявайки се с изискванията на наредбата.

Чл. 49

Чл. 49 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проверката на знанията в енергийните предприятия се извършва от постоянно действащи изпитни комисии. Тези комисии трябва да се състоят от поне трима членове.

Чл. 50

В Министерството на енергетиката е създадена централна изпитна комисия, която отговаря за проверка на знанията на председателите на комисиите и ръководителите на отдели, свързани с техническата експлоатация и безопасност. Тази наредба е изменяна няколко пъти, като последното изменение е в сила от 09.06.2015 г.

Чл. 51

В енергийното предприятие изпитните комисии се назначават от работодателя. Председател на комисията може да бъде заместник изпълнителен директор, главен инженер, главен механик или главен енергетик. Членове на комисията могат да бъдат техни заместници и ръководителят на отдела по техническа експлоатация и безопасност.

Чл. 52

В структурните подразделения на енергийното предприятие проверката на знанията на персонала се извършва от изпитни комисии, назначени от работодателя, които трябва да имат минимум трима членове, с председатели, назначени от пряката ръководна линия. За председателите на комисии и отговорните лица по техническа експлоатация проверката се извършва в присъствието на поне трима членове на изпитната комисия.

Чл. 53

Чл. 53 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проверката на знанията на длъжностните лица в електрически централи и мрежи се извършва индивидуално. Въпросите за проверката са утвърдени от работодателя и длъжностното лице е предварително запознато с тях.

Чл. 54

Чл. 54 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проверката на знанията за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи може да се извършва чрез устен изпит пред комисия или чрез тест, който може да се провежда и на компютър.

Чл. 55

Чл. 55 от Наредба № 9 определя как се оценяват знанията на лицата, явяващи се на изпит. Оценките са две: "издържал" и "неиздържал". Ако лицето не отговори задоволително на 2/3 от въпросите, комисията му поставя оценка "неиздържал". Резултатите от изпита се обявяват в деня на провеждането му.

Чл. 56

Чл. 56 от Наредба № 9 определя условията за провеждане на изпит с тест за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи. За всеки въпрос се предоставят четири възможни отговора, от които само един е верен. Изпитът се счита за успешен, ако кандидатът е отбелязал правилен отговор на минимум 75% от въпросите.

Чл. 57

Чл. 57 от Наредба № 9 определя процедурата за оформяне на резултатите от изпитите. Резултатите се записват в протокол, който се съставя в два екземпляра. Единият екземпляр се съхранява от ръководителя на структурното звено, а другият попълва личното досие на изпитвания. Протоколът и дневникът, в който се регистрират, имат примерни форми, представени в приложенията на наредбата.

Чл. 58

При успешен изпит, на основание протокола от него, се издава удостоверение, чиято примерна форма е представена в приложение № 3. Удостоверението се получава лично срещу подпис в дневника, описан в приложение № 2.

Чл. 59

Чл. 59 от Наредба № 9 предвижда, че ако лице не издържи изпита, то има право на повторна проверка в срок до един месец. Ако и при повторната проверка лицето не издържи, комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит/тест" и председателят на комисията изготвя писмен доклад до работодателя с мнение за непригодността на лицето за заеманата длъжност.

Чл. 60

Член 60 от Наредба № 9 определя задължението за дублиране на знанията за оперативния и оперативно-ремонтния персонал след стажуване и успешно преминала проверка. Продължителността на дублирането варира между 3 и 12 работни смени в зависимост от длъжността, като за ръководни позиции е минимум 12 смени. При прекъсване на работа от 2 до 6 месеца, дублирането е между 2 и 6 смени, а окончателното му определяне зависи от комисията, която проверява знанията.

Чл. 61

Чл. 61 от Наредба № 9 предвижда, че допускането до дублиране в електрически централи се извършва с писмена заповед от работодателя или упълномощено лице. В заповедта се определят срокът на дублиране и лицето, отговорно за подготовката на дубльора. И двете лица - отговорното за подготовката и дублиращият, носят равна отговорност за действията, извършени по време на дублирането.

Чл. 62

Дублирането в електрическите централи и мрежи се извършва по програма, одобрена от работодателя. В тази програма се включват и тренировки за противоаварийни и противопожарни действия.

Чл. 63

Чл. 63 от Наредба № 9 регламентира условията за дублиране на работници в електрически централи и мрежи. Ако работникът не придобие достатъчни производствени навици, работодателят може да удължи срока на дублирането по предложение на обучаващото лице, но не повече от първоначално определения срок. В случай на установяване на професионална непригодност по време на дублирането, работодателят е задължен да прекрати подготовката съобразно трудовото законодателство.

Чл. 64

Според Чл. 64 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., допускането до самостоятелна работа в електрически централи и мрежи се извършва с писмена заповед на работодателя. За оперативния и оперативно-ремонтния персонал е необходимо да преминат през инструктаж, стажуване, проверка на знанията и дублиране. За останалите категории персонал е достатъчно да преминат през инструктаж, стажуване и проверка на знанията.

Чл. 65

Чл. 65 определя условията за допускане на персонала до самостоятелна работа след прекъсване на работата от два до шест месеца. Работодателят определя етапите за подготовка, като взема предвид продължителността на прекъсването, професионалната подготовка, опит и стаж. Персоналът е длъжен да се запознае с изменения в съоръженията, инструкции и нормативно-технически документи, както и с технически разпореждания. Провеждането на извънреден инструктаж за безопасност е задължително след такова прекъсване.

Чл. 66

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, освен общите инструктажи за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, провеждането на целеви инструктажи в електрическите централи и мрежи. Тези целеви инструктажи са допълнителни и специфични за условията на работа в сектора.

Чл. 67

Чл. 67 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията, при които се провеждат целеви инструктажи в електрически централи и мрежи. Те се осъществяват при извършване на еднократни работи, ликвидиране на последици от аварии и съпровождане на външни лица. Инструктажите се регистрират в дневник.

Чл. 68

Чл. 68 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че противоаварийните тренировки за оперативния и оперативно-ремонтния персонал на електрически централи и мрежи трябва да се провеждат най-малко веднъж на шест месеца.

Чл. 69

Чл. 69 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че противопожарните тренировки за оперативния и оперативно-ремонтния персонал, както и за останалия технически персонал, се провеждат на всеки шест месеца. Тези тренировки се организират съвместно с органите на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност".

Чл. 70

Чл. 70 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. позволява на работодателя да определи срокове за тренировките, които не могат да надвишават максималните срокове, посочени в чл. 68 и 69. Това зависи от състоянието на обектите и подготовката на персонала.

Чл. 71

Чл. 71 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регулира провеждането на противоаварийни тренировки в електрически централи и мрежи. Тренировките могат да се извършват на работните места или с помощта на тренажори и други технически средства. Резултатите от тези тренировки се документират в специален дневник.

Чл. 72

Чл. 72 от Наредба № 9 предвижда, че лицата, получили незадоволителни оценки при тренировките, трябва да ги повторят в срокове, определени от работодателя. В случай на повторна незадоволителна оценка, те не могат да работят самостоятелно и преминават през допълнително обучение и проверка на знанията.

Чл. 73

Работодателят е задължен да осигури специална подготовка за оперативния и оперативно-ремонтния персонал. Тази подготовка трябва да се провежда през работно време и с откъсване от основните функции на персонала. Минималната честота на провеждане на подготовката е веднъж на шест месеца, в зависимост от настъпилата необходимост.

Чл. 74

Член 74 от Наредба № 9 определя съдържанието на специалната подготовка за служителите, ангажирани с експлоатацията на електрически централи и мрежи. В подготовката се включват изучаване на изменения в инструкциите и схеми, запознаване с документация относно технологични нарушения и трудови злополуки, анализи на отклонения от технологичните процеси, както и други свързани теми.

Чл. 75

Работодателят е задължен да осигури условия за професионално обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация на персонала. Това е необходимо за поддържане и усъвършенстване на знанията и уменията на служителите, работещи в електрически централи и мрежи.

Чл. 76

Наредбата предвижда провеждане на краткосрочно обучение най-малко веднъж годишно преди проверката на знанията по наредби и инструкции. Освен това, периодично обучение на преки ръководители и специалисти трябва да се провежда не по-рядко от веднъж на пет години в специализирани учебни центрове, фирмени центрове, колежи или университети, като сроковете и програмите се съгласуват с работодателите.

Чл. 77

Чл. 77 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за подготовка на персонала в електрическите централи и мрежи трябва да се създадат полигони, работилници и лаборатории, оборудвани с необходимите технически средства за обучение и тренировка. Предприятията, които нямат собствена материално-техническа база, могат да сключат договори за ползване на специализирани учебни центрове и бази.

Чл. 78

Оперативното обслужване на електрическите централи и мрежи трябва да се извършва от специално подготвен персонал, който е обучен за тази дейност. Този персонал може да работи на смени или да изпълнява домашно дежурство.

Чл. 79

Член 79 от Наредба № 9 указва, че за оперативно обслужване на електрически централи и мрежи се допускат само лица с необходимата квалификация. Тези лица трябва да преминат обучение, стажуване, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби или мрежи.

Чл. 80

Член 80 от Наредба № 9 определя, че оперативното обслужване на електрическите централи и мрежи може да се извършва както индивидуално, така и в група. Работодателят има правото да определи броя и състава на оперативния персонал за всяка смяна чрез вътрешна инструкция.

Чл. 81

Оперативно-ремонтният персонал в електрическите централи не е задължен да осигурява непрекъснато дежурство. При нужда, той може да получи подкрепа от аварийно-ремонтни бригади, които могат да действат постоянно или временно.

Чл. 82

Чл. 82 от Наредба № 9 определя правилата за дежурството на оперативния персонал в електрически централи и мрежи. Графикът за дежурство се изготвя от ръководителя на обекта и се утвърдява от работодателя. Промени в графика могат да се правят само от утвърдителя. Размяната на дежурния персонал става по ред, определен с вътрешна инструкция. Забранено е дежурството в две последователни смени, освен в случай на аварии или при невъзможност за предаване на смяната.

Чл. 83

Дежурният оперативен персонал е задължен да изпълнява нарежданията на висшестоящия дежурен персонал, освен в случаи на опасност за здравето и живота на хора, риск от значителни материални щети или опасност от големи екологични замърсявания. При неизпълнение на нареждания, свързани с тези случаи, дежурният трябва незабавно да докладва на ръководителя по експлоатацията на обекта за своите решения и действия.

Чл. 84

Старшият дежурен носи отговорност за осигуряване на нормалната, безопасна и безаварийна работа на поверените му съоръжения. Той е отговорен за действията си при оперативни превключвания, спиране и пускане на машини и съоръжения, както и за воденето на оперативната и техническа документация в съответствие с инструкциите.

Чл. 85

Член 85 от Наредба № 9 предвижда, че дежурният на смяна трябва незабавно да докладва за изпълнението на нареждане, получено от оперативния ръководител. Оперативният ръководител счита нареждането за изпълнено само след получаване на потвърждение от дежурния.

Чл. 86

Чл. 86 от Наредба № 9 предвижда задължения на дежурния при възникване на аварии или сериозни повреди. Дежурният е длъжен незабавно да уведоми старшия дежурен и ръководителя на експлоатацията, както и да предприеме действия за нормализиране на обстановката. При опасност от пожар, взрив или злополука, дежурният трябва да вземе всички необходими мерки, включително изключване на съоръжения, и незабавно да уведоми висшестоящия оперативен и ръководен персонал.

Чл. 87

Чл. 87 от Наредба № 9 определя правомощията и отговорностите на дежурния персонал при ликвидиране на аварии в електрическите централи и мрежи. Дежурният персонал може самостоятелно да взема решения за ликвидиране на аварии, носейки пълна отговорност за действията си. Висшестоящият оперативен или технически персонал има право да отстрани дежурния, ако действията му са опасни или неправилни. Отговорността за ликвидиране на аварията се носи от лицето, което е наредило отстраняването, и от лицето, което е поело оперативното дежурство. Замяната на дежурния се документира в оперативния дневник.

Чл. 88

Член 88 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя чрез вътрешна инструкция, която трябва да бъде утвърдена от работодателя.

Чл. 89

Чл. 89 от Наредба № 9 задължава предаващия дежурството в смяната да запознае приемащия с ключова информация относно състоянието и режима на работа на основните съоръжения. Това включва информация за изменения в схемите за захранване и управление, както и за съоръжения, които са изведени за ремонт или оставени в резерв. Освен това, трябва да бъдат обсъдени съоръжения с отклонение в режима на работа и възникнали извънредни обстоятелства по време на дежурството.

Чл. 90

Чл. 90 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя задълженията на приемащия дежурство в смяна в електрически централи и мрежи. Той трябва да обходи уредбите, да се запознае с измененията в схемите, да прегледа записите в дневниците, да провери ключовете и документи, да запише състоянието на съоръженията и да информира висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и забелязаните нередности.

Чл. 91

Чл. 91 определя правилата за предаване на дежурство в електрически централи. Процесът трябва да се записва в оперативния дневник с подписите на двете страни. Забранено е предаването на дежурство по време на аварии или при извършване на важни операции с основни съоръжения. Новопристигналият дежурен персонал е под ръководството на лицето, отговорно за ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.

Чл. 92

Член 92 от наредбата забранява напускането на дежурство без предаване на дежурството на следващия дежурен или на определено от старши дежурния лице, независимо от работното състояние на съоръженията.

Чл. 93

Оперативният персонал на електрическите централи е задължен да извършва периодични обходи и огледи на съоръженията по определен маршрут по време на дежурство. Периодичността и обемът на тези обходи се определят с вътрешна инструкция, вземайки предвид различни фактори, като състоянието на съоръженията и условията на работа. Всички обходи трябва да бъдат записвани в оперативния дневник, включително часа на започване и завършване, както и констатираните нередности.

Чл. 94

Чл. 94 от Наредба № 9 определя, че лицата от ръководния технически персонал, които имат право на едноличен оглед в електрически уредби с напрежение над 1000 V, се определят от работодателя. Списъкът с тези лица трябва да бъде утвърден от работодателя.

Чл. 95

Чл. 95 от Наредба № 9 определя правилата за извършване на оперативни превключвания в електрическите уредби. Оперативните превключвания в уредби с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал. В уредби без дежурен персонал, превключванията се извършват от оперативно-ремонтен персонал, на който са зачислени уредбите. Лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания, се определят от работодателя по утвърден списък.

Чл. 96

Член 96 от Наредба № 9 указва, че нарежданията за оперативни превключвания трябва да съдържат последователността на операциите. Изпълнението на нареждането се счита за завършено само след потвърждение от лицето, което е получило нареждането.

Чл. 97

При възникване на авария и липса на телекомуникационна връзка с диспечерското управление, оперативният персонал е задължен да предприеме действия и да извърши оперативни превключвания, следвайки вътрешната инструкция за ликвидиране на аварии на обекта.

Чл. 98

Член 98 от Наредба № 9 определя правилата за провеждане на оперативни превключвания в електрически централи и подстанции. В електрически централи с постоянно дежурство, се предава само едно задание за всяко превключване. При оперативно-ремонтни бригади, обслужващи няколко обекта, броят на заданията за превключвания се определя от висшестоящия персонал. За всяко задание, изпълнявано по бланка, се попълва отделна бланка.

Чл. 99

Чл. 99 от Наредба № 9 определя условията за извършване на оперативни превключвания в електрическа централа или подстанция. Оперативните превключвания трябва да се извършват от две лица, когато има двама или повече дежурни на смяна, като контролиращият е старшият по длъжност, но отговорността е споделена между двете лица. При еднолично дежурство или обслужване, превключванията на прекъсвачи могат да се извършват само дистанционно от командното табло.

Чл. 100

При аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба, оперативният дежурен персонал трябва да бъде в готовност за получаване на напрежение отново, без предварително предупреждение, съгласно плана за възстановяване на електроенергийната система след тежки аварии.

Чл. 101

Чл. 101 определя правилата за оперативните превключвания в електрическите уредби с напрежение над 1000 V. Оперативните превключвания могат да се извършват без бланка при наличие на блокиращи устройства, които предотвратяват неправилни операции. В противен случай, когато блокиращите устройства липсват или не функционират, се изисква бланка за превключване. Сложни и често повтарящи се превключвания могат да се извършват по предварително изготвена бланка. Списъкът за сложните превключвания и редът за тяхното изпълнение се утвърдиха от работодателя или упълномощено лице.

Чл. 102

Чл. 102 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя процедурите за оперативни превключвания в електрическите уредби. Лицето, получило нареждане за превключване, е задължено да повтори нареждането, да го запише в оперативния дневник, да отбележи фамилията на нареждащия и да уточни последователността на операциите по схемата. При превключвания от две лица, едното трябва да обясни действията на другото. При съмнения в правилността на операциите, превключванията се спират и се проверява схемата. Ако не е използвана бланка, превключванията се описват в дневника. След приключване на действията, се докладва на висшестоящия оперативен персонал.

Чл. 103

Чл. 103 от Наредба № 9 определя изискванията за попълване на бланката за оперативно превключване. Тя се попълва от лицето, получило нареждането, и се подписва от изпълняващото и контролиращото лицата. Операциите се записват в реда на изпълнението и включват както операции по първичната схема, така и такива по релейната защита и автоматика, като сваляне и поставяне на предпазители.

Чл. 104

Чл. 104 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. позволява оперативните превключвания в комплектни разпределителни уредби, комплектни трансформаторни подстанции и разпределителни електрически уредби с напрежение до 1000 V да се извършват от оперативния персонал, който обслужва тези уредби, без необходимост от колективно решение.

Чл. 105

При откриване на неизправност в блокиращи устройства на прекъсвачи и разединители, временното извеждане на блокировките може да бъде разрешено само от висшестоящия оперативен персонал.

Чл. 106

Чл. 106 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че повторното включване на прекъсвач, който е бил изключен от защита, е разрешено само дистанционно, при условие че задвижването му не е защитено от стена или метален кожух. Това подчертава важността на безопасността при работа с електрически съоръжения.

Чл. 107

Член 107 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. позволява повторно включване на въздушна електропроводна линия след изключване от защита или неуспешно автоматично повторно включване (АПВ). Това може да се извърши еднократно, само дистанционно, при условие че включването не е забранено от вътрешна инструкция.

Чл. 108

Чл. 108 от Наредба № 9 позволява на дежурния в подстанции с еднолично дежурство да извърши проверка на автоматично изключил извод на електропроводни линии до 35 kV, без да отваря вратата на клетката, при наличието на устройство за локализиране на повреди и след спазване на инструкциите за безопасна работа. При профилактика на изключена линия, повторното й включване се извършва след проверка за изправност от мястото на подаване на напрежението.

Чл. 109

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при експлоатацията на електрически централи и мрежи трябва да се организира постоянен и периодичен технически контрол на състоянието на енергийните уредби и мрежи, за да се осигури тяхната безопасна и ефективна работа.

Чл. 110

Наредбата предвижда постоянен контрол на техническата експлоатация, осъществяван от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, както и периодичен контрол от отговорни длъжностни лица. Контролът трябва да се извършва в съответствие с изискванията на наредбата и вътрешните инструкции, а резултатите от него да се записват в дневници за обходи, дефекти и разпореждания.

Чл. 111

Член 111 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че техническият контрол на енергийните уредби, включително хидротехническите съоръжения, се състои от техническо освидетелстване и технически надзор.

Чл. 112

Член 112 от наредбата определя видовете техническо освидетелстване на електрически съоръжения. То се разделя на: 1. първоначално (предпусково); 2. периодично (поредно), което се извършва в определени срокове; 3. извънредно, което се извършва при определени условия, като извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация, авария и др. Резултатите от освидетелстването се документират с ревизионен акт и запис в паспорта на съоръженията, с указване на срока за следващото освидетелстване.

Чл. 113

Техническото освидетелстване на електрически централи и мрежи се извършва от комисии, назначени от работодателя. Тези комисии включват ръководители и специалисти от структурните подразделения на обекта, както и специалисти от лицензирани външни фирми.

Чл. 114

Член 114 от Наредба № 9 определя процеса на техническо освидетелстване на енергийните уредби. В него се оценява състоянието на уредбите, установяват се сроковете и условията на експлоатация, както и необходимите мерки за осигуряване на проектния ресурс на работа. При периодичното освидетелстване се извършва проверка на техническата документация, огледи, изпитвания за безопасност, включително хидравлични изпитвания и настройки на предпазни вентили.

Чл. 115

Чл. 115 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява експлоатацията на енергийни уредби, които имат аварийноопасни дефекти, установени по време на технически контрол, както и на уредби, при които са нарушени сроковете за техническо освидетелстване.

Чл. 116

Съоръженията с повишена опасност, включително парни и водогрейни котли, съдове под налягане, газови съоръжения и асансьори, подлежат на технически надзор, за да се гарантира спазването на техническите изисквания и безопасната експлоатация. Техническият надзор се осъществява от главната дирекция 'Инспекция за държавен технически надзор', лицензирани лица или структурни звена в енергийното предприятие.

Чл. 117

Собствениците или ползвателите на съоръжения с повишена опасност трябва да осигурят квалифициран персонал за обслужване, който притежава необходимите документи за правоспособност.

Чл. 118

Чл. 118 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за съставяне на техническо досие за всяко надзорно съоръжение. То трябва да включва: техническа документация, паспорт или свидетелство, актове за техническо освидетелстване, разрешение за въвеждане в експлоатация, ревизионна книга, инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт, както и други документи, свързани със сигурността и безопасната експлоатация, определени в нормативната уредба.

Чл. 119

Министърът на енергетиката, чрез упълномощени лица, осъществява контрол върху техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти, разследва причините за крупни аварии и груби нарушения, както и разработва аварийни планове за действие при екстремни условия.

Чл. 120

Ръководителите на енергийни обекти са задължени да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощени длъжностни лица за контрол на техническото състояние и експлоатацията на съоръженията. Те не трябва да препятстват извършването на проверки и трябва да предоставят необходимите документи, свързани с тях.

Чл. 121

В електрическите централи и мрежи трябва да се планира и извършва техническо обслужване, ремонти и модернизация на съоръженията, сградите и комуникациите.

Чл. 122

Чл. 122 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че ръководителят на обекта носи отговорност за техническото състояние на съоръженията, сградите и комуникациите. Той е отговорен и за осигуряването на резервни части и материали, както и за изпълнението на планираните ремонтни работи и контрола на тяхното изпълнение.

Чл. 123

Член 123 от Наредба № 9 определя, че функциите за подготовката и изпълнението на техническото обслужване и ремонти в електрически централи и мрежи се разпределят между различни звена и изпълнители. Тези звена включват отделите за подготовка на ремонтите, ремонтния персонал на цеховете и звената за ремонти, както и фирмите, специализирани в ремонтната дейност.

Чл. 124

Чл. 124 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че техническото обслужване и плановите ремонти на електрически централи и мрежи трябва да се извършват по начин, който осигурява поддържането им в изправно и работоспособно състояние. При извършването на тези дейности се отчита фактическото състояние на сградите и съоръженията.

Чл. 125

Чл. 125 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за ремонт на основните съоръжения и сградите на електрически централи се разработват годишни и перспективни графици, които обхващат период до пет години. За спомагателните съоръжения се изготвят месечни и годишни графици. Графиците за основни съоръжения, които влияят на производството или преноса на електрическа и топлинна енергия, трябва да бъдат съгласувани с оператора на преносната или разпределителната мрежа.

Чл. 126

Член 126 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че периодичността на ремонтите на електрически централи и мрежи зависи от техническото състояние на съоръженията, изискванията на производителите и нормативните актове. Времетраенето на ремонтите се определя от договорите за извършването им и графиците за производство и доставки на енергия.

Чл. 127

Чл. 127 от Наредба № 9 определя, че състоянието на съоръженията в електрическите централи и мрежи се установява от комисия, назначена от ръководителя на обекта, преди започване на ремонта. Критериите, на които трябва да отговарят съоръженията след ремонт, се записват в договорите с изпълнителите и се разработват в техническата документация. Конструктивни изменения на сгради и основни съоръжения могат да се извършват само след съгласуване с проектанта и надзорните органи.

Чл. 128

Чл. 128 от Наредба № 9 определя реда за извеждане на основните и спомагателните съоръжения за ремонт. Основните съоръжения се ремонтират според годишни графици и могат да се въвеждат в работа само след разрешение от оператора на преносната или разпределителната мрежа. Спомагателните съоръжения, които влияят на производителността на основното, също следват същия ред за ремонт. Ремонтите на основното съоръжение и спомагателните се извършват едновременно.

Чл. 129

Съгласно Чл. 129 от Наредба № 9, срокът за ремонт на електрически централи и мрежи може да бъде променян по време на ремонта, ако възникнат обстоятелства, които налагат това, и при условие, че е направена и разрешена заявка. Ръководителят на обекта трябва да подаде обоснована заявка за промяна на срока до половината от разрешената продължителност, а разрешението за промяната се издава от оператора на мрежата, който е съгласувал графика за ремонт.

Чл. 130

Чл. 130 от Наредба № 9 определя момента, в който започва ремонтът на електрически централи и мрежи. За енергийните блокове началото на ремонта е при изключване на генератора от системата. За котлоагрегати, работещи по обща колекторна схема, моментът е при изключване от главен парен колектор. При изведени основни съоръжения в резерв, началото на ремонта е при получаване на разрешение от оператора на мрежата.

Чл. 131

Чл. 131 от Наредба № 9 определя моментите, при които се приема завършването на ремонта на електрически централи и мрежи. Приемането става при включване на съоръженията под товар, което включва: включване на генератора в мрежата, включване на котела към главен парен колектор, включване на енергоблока под товар, установяване на циркулация на мрежова вода, поставяне на мрежата под напрежение и уведомяване на оператора на мрежата за завършване на работите.

Чл. 132

След извършен ремонт, сградите и съоръженията се приемат от комисия. Процесът на приемане се извършва по програма, която е съгласувана с изпълнителите и утвърдена от ръководителя на обекта.

Чл. 133

Съоръженията, които са подложени на основен или среден ремонт, трябва да бъдат изпробвани под товар за определен период, който не може да бъде по-малък от: 72 часа за електрически централи, 48 часа за мрежи/подстанции с напрежение над 35 kV, 24 часа за мрежи/подстанции с напрежение до 35 kV и 24 часа за топлопреносни мрежи.

Чл. 134

Член 134 от Наредба № 9 разяснява, че ако по време на изпробване на електрическо съоръжение се открият дефекти, които пречат на нормалната работа с номинален товар или налагат незабавно спиране, ремонтът се счита за незавършен, докато дефектите не бъдат отстранени. След отстраняване на дефектите, изпробването трябва да се повтори.

Чл. 135

Член 135 от Наредба № 9 определя процедурата при изпробване на основни съоръжения под товар. Ако възникне нарушение в работата на елемент, което не изисква незабавно спиране, решението за продължаване на изпробването се взема от ръководителя на енергийното предприятие след съгласуване с изпълнителя на ремонта. Дефектите, които са открити, трябва да бъдат отстранени от изпълнителя в срокове, които са уговорени между двете страни.

Чл. 136

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя процедурата за оценка на качеството на ремонтите на електрически централи и мрежи. Оценката се извършва в два етапа: 1) предварително оценяване след изпробване под товар; 2) окончателно оценяване след едномесечна гаранционна експлоатация, включваща проверка на работата при всички режими и следремонтни изпитвания.

Чл. 137

При окончателното оценяване на ремонтираните възли, механизми и системи в електрическите централи се вземат предвид три основни критерия: съответствието на техническото състояние с изискванията на наредбата и техническата нормативна уредба, стабилността и надеждността на работата по време на едномесечната гаранционна експлоатация, както и технико-икономическите показатели и тяхното съответствие с договорените.

Чл. 138

Операторът на електрическата мрежа е задължен да осигури необходимите условия за провеждане на изпитване под товар по време на гаранционната експлоатация на електрическите централи.

Чл. 139

Чл. 139 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за техническото обслужване и плановите ремонти на електрически централи и мрежи. Необходимо е да се осигурят финансови средства, ремонтна документация, специализирани инструменти, резервни части и материали, както и система за осигуряване на качеството. Състоянието на резервните части и материали, както и условията за тяхното съхранение, трябва да се проверяват поне веднъж годишно.

Чл. 140

Чл. 140 от наредбата изисква досиетата за извършените ремонти, модернизации и подобрения, както и съпровождащата ги документация, да се съхраняват до изчерпване срока на служба на съоръженията. Това е важно за осигуряване на проследимост и контрол върху техническото състояние на електрическите съоръжения.

Чл. 141

Член 141 от Наредба № 9 предвижда, че при организацията и извършването на техническо обслужване и ремонтни работи в атомни електрически централи (АЕЦ) трябва да се спазват специфични правила, свързани с ядрена защита, радиационна безопасност, пожарна безопасност и хигиена на труда, в допълнение на общите разпоредби.

Чл. 142

Чл. 142 от Наредба № 9 регламентира техническото обслужване и плановите ремонти на електрически съоръжения и системи. Те трябва да се извършват в срокове и обеми, определени от техническото състояние на съоръженията, изискванията на производителите и проектния експлоатационен ресурс. Извънплановото обслужване и ремонти се извършват при необходимост или по предписания на надзорните органи.

Чл. 143

Член 143 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че плановият ремонт на ядрената паропроизводствена уредба трябва да се извършва в съответствие с график, който е свързан с периода за презареждане на реактора. Това означава, че ремонтните дейности са планирани да съвпадат с времето, когато реакторът не работи, за да се осигури безопасността и ефективността на експлоатацията.

Чл. 144

Чл. 144 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. изисква спазването на изискванията в техническия регламент за безопасна експлоатация на енергийни блокове при извеждане на системите за безопасност за техническо обслужване, ремонт, проверки и изпитвания.

Чл. 145

Чл. 145 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда извършването на предремонтни експлоатационни изпитвания, които оценяват техническото състояние на електрическите съоръжения и определят обема на необходимия ремонт. След извършване на ремонта се провеждат следремонтни изпитвания, които оценяват качеството на ремонта и постигнатите технически показатели.

Чл. 146

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава енергийните предприятия с лиценз за производство, пренос или разпределение на електрическа или топлинна енергия да разработват и изпълняват организационно-технически мероприятия. Те включват изготвяне на документация за управление на технологичните режими, контрол на ефективността по технико-икономически показатели, периодичен анализ на тези показатели за оценка на съоръженията и водене на отчетност на технико-икономическата информация.

Чл. 147

Енергийните предприятия са задължени да разработват енергийни характеристики на основните съоръжения, които да отразяват зависимостта на технико-икономическите показатели от електрическите и топлинните товари. Тези характеристики трябва да включват показатели за икономична и ефективна работа, данни за оптимално разпределение на товарите, условията на разработка, технологични параметри, характеристика на горивото и поправки за отклонения от нормалната схема и работните параметри.

Чл. 148

Чл. 148 от Наредба № 9 определя енергийните характеристики, които трябва да бъдат разработени за електрическите централи. Тези характеристики включват: специфичен разход на условно гориво за производство на електрическа и топлинна енергия в ТЕЦ и АЕЦ; специфичен разход на вода за производство на електрическа енергия от хидрогенераторите във ВЕЦ; и технологичен разход на електроенергия и топлоенергия за производството на електрическа и топлинна енергия (собствени нужди).

Чл. 149

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че основният показател за електропреносната и електроразпределителната мрежа е технологичният разход на електроенергия. Този разход се оценява при оптимална конфигурация на мрежите и при поддържане на нормираната честота и напрежение.

Чл. 150

Чл. 150 от Наредба № 9 определя енергийните характеристики на топлопреносните мрежи чрез четири основни показателя: 1. технологични разходи на топлина за пренасяне на топлоносителя; 2. специфичен разход на мрежова вода/пара за отпуснатата топлинна енергия; 3. специфичен разход на електроенергия за пренасяне на топлоенергията; 4. температура на връщащата се мрежова вода/кондензат към топлоизточника.

Чл. 151

Чл. 151 от Наредба № 9 определя, че енергийните характеристики на електрическите централи и мрежи се изготвят на основата на проведени изпитвания при оптимални условия и натоварвания. Те трябва да бъдат актуализирани след основни ремонти, реконструкции, модернизации, конструктивни изменения или промяна на горивната база.

Чл. 152

Чл. 152 от Наредба № 9 определя технико-икономическите показатели и характеристики на основните съоръжения в електрическите централи, които се установяват чрез различни видове изпитвания: гаранционни, балансови, предремонтни, следремонтни и специални изпитвания. Гаранционните се извършват след монтаж за сравнение с гарантираните характеристики, балансовите след монтаж или реконструкции, предремонтните преди основен ремонт, следремонтните след основен ремонт и специалните за конкретни проверки в експлоатацията.

Чл. 153

Чл. 153 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че електрическите товари между агрегатите в кондензационните и водноелектрическите централи трябва да се разпределят въз основа на относителните прирасти на разходите за гориво или вода. Това означава, че разпределението на товарите се определя в зависимост от увеличаването на разходите за ресурси, което е необходимо за производството на електрическа енергия.

Чл. 154

Чл. 154 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрическите и топлинните товари в топлофикационните електроцентрали трябва да се разпределят по начин, който осигурява максимален енергиен ефект от комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.

Чл. 155

Чл. 155 от Наредба № 9 определя, че електрическите товари между паралелно работещи електроцентрали се разпределят от оператора на преносната/разпределителната мрежа по програма за 'икономичен диспечинг'. При разпределението на товарите се вземат предвид технологичните разходи, наличните енергоресурси, договорите за задължително изкупуване на електроенергия и изискванията за сигурно електроснабдяване на потребителите.

Чл. 156

Наредба № 9 определя изискванията за документация, която трябва да се използва и съхранява при експлоатацията на електрически централи и мрежи. Списъкът включва актове за вещни права, устройствен план, геоложки данни, актове за приемане на строителни работи, технически паспорти, сертификати и инструкции за безопасност. За атомни електрически централи (АЕЦ) се изисква допълнителна документация, свързана с радиационна безопасност и техническо обслужване. Всичката документация трябва да се съхранява в технически архив и при промяна на собствеността да се предава на новия собственик.

Чл. 157

Чл. 157 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за всяко производствено структурно звено в електрическите централи и мрежи (като цехове, райони, участъци, лаборатории и служби) трябва да се изготви списък на необходимите инструкции, технологични и оперативни схеми. Този списък се утвърджа от работодателя.

Чл. 158

Чл. 158 регламентира процедурата за нанасяне на изменения в оперативните и технологичните схеми на електрическите централи и мрежи. Измененията трябва да се извършват от упълномощени длъжностни лица, които трябва да отбележат длъжността си, датата на внасяне на изменението и да подпишат документа. Освен това, направените изменения трябва да бъдат доведени до знанието на персонала чрез запис в специален дневник за разпореждане.

Чл. 159

Чл. 159 от Наредба № 9 предвижда, че изпълнителните схеми, включително технологичните и електрическите вериги, трябва да се проверяват на всеки две години за съответствие с фактическото състояние. Освен това, списъците с необходимите документи за структурните звена и експлоатационните инструкции се преразглеждат не по-рядко от веднъж на три години, както и при излизане на нови наредби или технически условия.

Чл. 160

Чл. 160 от Наредба № 9 предвижда, че комплект от необходимите схеми и инструкции за експлоатация на електрически централи и мрежи трябва да се съхранява при операторите на преносната и разпределителните мрежи, диспечера на топлопреносната мрежа, дежурния инженер и началник-смените в електрическите централи, дежурния в подстанция и ръководителите на оперативно-ремонтни бригади. Начинът на съхраняване на тези документи се определя с вътрешни инструкции.

Чл. 161

Член 161 от Наредба № 9 предвижда, че за обслужващия персонал на електрически централи и мрежи трябва да се осигурят необходимите вътрешни инструкции и схеми на работните места. Инструкциите трябва да бъдат подписани от ръководителя на структурното звено и утвърдени от работодателя или упълномощено от него лице.

Чл. 162

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира инструкциите за експлоатация на строителни и енергийни съоръжения. В тях се включват: описание на предназначението и устройството на съоръженията, параметри за нормална експлоатация, ред за пускане и спиране, действия при нарушения, ред за прегледи и ремонти, както и специфични изисквания за безопасност. За главните напорни деривации на ВЕЦ се уточняват допустими скорости на пълнене и изпразване, пунктове за наблюдение, системи за отчитане, манипулации със затворни органи и действия при съгласуване на работите.

Чл. 163

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира изготвянето на авариен план за действие за язовири и прилежащите им съоръжения, прилаган при екстремни и аварийни условия, като преминаване на висока вълна, сеизмични въздействия, терористични актове, необичайни природни явления и тежки аварии. Аварийният план трябва да включва задълженията на персонала, комуникационните връзки, аварийното електрическо захранване, използването на аварийния резерв и физическата охрана на обектите. Планът се съгласува с местните власти, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Гражданска защита" и собствениците на хидротехнически съоръжения.

Чл. 164

Наредбата определя изискванията за осигуряване на оперативна документация и дневници за различни оператори в електрическите мрежи и централи. За оператора на преносната и разпределителната мрежа се изискват оперативна схема, дневници за заявки, повреди, релейни защити и инструкции. Диспетчерите на топлопреносната мрежа имат подобни задължения, включително дневник за температурния режим. Оперативният дежурен в електрическа подстанция и дежурният инженер в електрическа централа също имат специфични изисквания за документация. Оперативните дежурни ръководители в електрическите централи трябва да поддържат обширен набор от дневници и карти, включително за радиационна безопасност в АЕЦ.

Чл. 165

Член 165 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. позволява на работодателя да допълва оперативната документация, съгласно местните условия и технологичните особености на електрическите централи и мрежи. Това означава, че работодателят има право да адаптира документацията в зависимост от специфичните изисквания и условия на работа на обекта.

Чл. 166

Операторите на преносната и разпределителните мрежи, както и оперативният дежурен персонал на енергийните обекти, са задължени да попълват денонощни ведомости, следвайки утвърдени форми.

Чл. 167

Член 167 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава ръководния технически персонал на електрическите централи и мрежи да извършва ежедневна проверка на водената оперативна документация. При констатиране на дефекти и нарушения в работата на съоръженията и персонала, следва да се предприемат мерки за тяхното отстраняване.

Чл. 168

Оперативната документация и записите от регистриращата апаратура и оперативните разговори подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред. Записите на регистриращата апаратура се съхраняват за 3 години, записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, а при аварии и нарушения - 3 месеца, освен ако не е указано удължаване на сроковете.

Чл. 169

Чл. 169 от Наредба № 9 предвижда, че електрическите централи и мрежи трябва да бъдат оборудвани с автоматизирани системи за управление (АСУ), които да осигуряват непрекъснато и сигурно управление на технологичните процеси. Тези системи включват автоматизирани системи за управление на технологичните процеси (АСУТП), автоматизирани системи за диспечерско управление (АСДУ) и автоматизирани системи за управление на производството (АСУП).

Чл. 170

Член 170 от наредба № 9 предвижда, че автоматизираните системи за управление на технологичните процеси трябва да се внедряват и използват с приоритет в производството, преноса и разпределението на електрическа енергия.

Чл. 171

Чл. 171 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че автоматизираните системи за диспечерско управление трябва да бъдат внедрени и да функционират при оператора на електропреносната мрежа, както и при операторите на електроразпределителната и топлопреносната мрежа.

Чл. 172

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че автоматизираните системи за управление в енергийния сектор се внедряват за технико-икономическо планиране, управление на ремонтната дейност, управление на пласмента на електрическа и топлинна енергия, управление на развитието на производството и разпределението, управление на качеството, управление на снабдяването, осигуряване на доставките на гориво, управление на транспорта, управление на персонала, счетоводство и административно управление.

Чл. 173

Чл. 173 от наредбата определя, че автоматизираните системи за управление на технологични процеси (АСУТП), автоматизирани системи за дистанционно управление (АСДУ) и автоматизирани системи за управление на производството (АСУП) могат да функционират както самостоятелно в рамките на обекта, така и като интегрирани подсистеми в общата автоматизирана система за управление на електроенергийната система.

Чл. 174

Член 174 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че изборът на функциите, изпълнявани от автоматизирани системи за управление (АСУ) в електрически централи, трябва да се основава на производствената и икономическата целесъобразност, максималното използване на типовете пакети приложни програми, както и на проектните възможности на техническите средства.

Чл. 175

Чл. 175 от Наредба № 9 определя комплекса от технически средства в Автоматизирана система за управление (АСУ). Той включва: средства за събиране и предаване на информация; средства за обработване, визуализация и архивиране на информация; средства за управление; както и спомагателни устройства и системи, като системи за непрекъсваемо захранване, кондициониране и пречистване на въздуха, пожароизвестителни системи и други.

Чл. 176

Член 176 от Наредба № 9 определя правилата за въвеждане в експлоатация на нови автоматизирани системи за управление (АСУ). Процесът трябва да следва установените изисквания на нормативната техническа уредба. Въвеждането на АСУ може да бъде предшествано от период на опитна експлоатация, който не трябва да надвишава 180 дни. Също така, е позволено поетапно въвеждане на системата, а комплексното въвеждане се осъществява само след успешни единични изпитвания и функционални проби на подсистемите.

Чл. 177

Член 177 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че задълженията на персонала, който обслужва автоматизираните системи за управление (АСУ), както и границите на обслужване, трябва да бъдат установени в местни инструкции.

Чл. 178

Чл. 178 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. описва основните дейности, свързани с експлоатацията на автоматизирани системи за управление (АСУ). Тези дейности включват осигуряване на работоспособност, техническо обслужване, провеждане на ремонти, метрологично осигуряване, анализ на надеждността, водене на документация, поддържане на софтуерно осигуряване, анализ на ефективността и замяна на остарели устройства. Включва също и изпробване и изпитване на системите.

Чл. 179

Чл. 179 определя изискванията за техническото обслужване и ремонт на автоматизираните системи за управление (АСУ) в електрическите централи и мрежи. Тези дейности трябва да се извършват по график, съобразно документацията на производителя и актуалните стандарти. Освен това, при извършване на ремонтите е необходимо да се спазват инструкциите за безопасна и нормална експлоатация на съоръженията.

Чл. 180

Чл. 180 от Наредба № 9 определя изискванията за метрологично осигуряване на дейностите, свързани с експлоатацията и безопасността на електрическите централи и мрежи. Тези изисквания включват представяне на средства за измерване за проверка, вътрешна проверка и калибриране на неподлежащи на метрологичен контрол средства, осигуряване на утвърдени методики и еталони за калибриране, съответствие между изискванията за точност на измерванията и средствата за измерване, както и обслужване и ремонт на средствата за измерване.

Чл. 181

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че метрологичното осигуряване на електрически централи и мрежи се осъществява от метрологична служба или звено, което е част от енергийното предприятие.

Чл. 182

Член 182 от Наредба № 9 определя организацията на дейността на метрологичната служба/звено, която трябва да съответства на нормативните актове и стандарти в метрологията. За метрологичната служба се изготвя правилник, който описва статута, компетенциите, структурата, основните задачи, права и задължения. Службата трябва да разполага с необходимата нормативна документация, паспорти и експлоатационна документация, архив за съхранение на информация и методики за извършване на измервания, съобразени с действащата нормативна уредба.

Чл. 183

Чл. 183 определя необходимите средства за измерване, които осигуряват контрол върху техническото състояние на съоръженията, режима им на работа, както и отчитането на приходите и разходите на ресурсите, произведената и отдадената електрическа енергия и топлина, и технологичните загуби при производството и преноса им. Тези средства се определят с проекто-нормативната документация и техническите условия на доставката.

Чл. 184

Член 184 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че средствата за измерване, споменати в член 183, трябва да бъдат избрани от типовете средства за измерване, които са одобрени и записани в държавния регистър в Република България.

Чл. 185

Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) определя периодичността на проверките на средствата за измерване, свързани с техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 186

Член 186 регламентира одобряването на типа на измерителните канали в информационно-измерителните системи, включително тези в АСУТП и АСДУ. След въвеждането им в експлоатация, тези канали подлежат на последваща проверка и калиброване. Измерителни системи, които не са проверени или калибровани, не могат да бъдат използвани в работа.

Чл. 187

Член 187 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че средствата за измерване, които се използват за наблюдение на технологичните параметри и за които не е установена точност на измерване, трябва да бъдат маркирани със знак за индикатори.

Чл. 188

Лицата, които извършват проверки на средствата за измерване в електрическите централи и мрежи, трябва да отговарят на изискванията, определени в Наредбата за реда за оправомощаване на лица за извършване на метрологичен контрол.

Чл. 189

Член 189 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава работодателите в енергийните предприятия да осигуряват обучение и повишаване на квалификацията на персонала, работещ в метрологичните служби и звена.

Чл. 190

Член 190 от Наредба № 9 предвижда, че метрологичното осигуряване на експлоатацията на атомни електрически централи (АЕЦ) се определя в техническото задание за проекта на АЕЦ. В него се включват номенклатура на основните параметри за контрол, норми за точност на измерванията, методики за измервания, типове средства за измерване, методики за проверка и калибровка на средствата за измерване, изисквания към помещенията за обслужване и квалификация на персонала.

Чл. 191

Наредбата определя, че метрологичното осигуряване на атомните електрически централи (АЕЦ) трябва да бъде осигурено на всички етапи от жизнения цикъл на съоръженията. Това включва проектиране, строителство, експлоатация и извеждане от експлоатация на техническите средства.

Чл. 192

Наредба № 9 определя задълженията на експлоатиращата организация АЕЦ относно техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Според Чл. 192, АЕЦ е длъжна да осигури техническото задание за разработване на нови средства и системи за измерване, както и методики за извършване на измерванията, свързани с получаване и използване на информация от АЕЦ.

Чл. 193

Член 193 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че списъците на групите средства за измерване и информационно-измерителните системи, които подлежат на проверка, се утвърдяват от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

Чл. 194

Чл. 194 от Наредба № 9 предвижда, че графиците за проверка на средствата за измерване и информационно-измерителните системи трябва да се съгласуват с Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и да бъдат утвърдени от главния инженер. Тази разпоредба е част от глава единадесета, която се фокусира върху опазването на околната среда.

Чл. 195

Чл. 195 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че при експлоатацията на електрически централи и мрежи се осъществява постоянен контрол и се предприемат мерки за ограничаване на вредното въздействие върху околната среда. Основните области на контрол включват изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, изпускане на отпадъчни води, управление на отпадъци, шум и вибрации, както и електромагнитни полета и други физически въздействия.

Чл. 196

Чл. 196 от Наредба № 9 определя, че при експлоатацията на енергийните обекти е забранено превишаването на пределно допустимите норми за: 1. емисии на вредни вещества в атмосферата; 2. вредни вещества в отпадъчни води; 3. вредни вещества в почвата; 4. производствен шум и вибрации; 5. енергийни потоци на електромагнитни полета в хигиенно-защитните зони.

Чл. 197

Член 197 от Наредба № 9 изисква на всеки енергиен обект да се разработват и изпълняват план за действие по опазване на околната среда, авариен план за предотвратяване на замърсявания, програма за управление на отпадъците и програма за мониторинг на емисиите на вредни вещества във въздуха и водите. Всички проекти, планове и програми трябва да бъдат съгласувани с компетентните органи по околната среда и водите.

Чл. 198

При образуването на опасни отпадъци е задължително да се осигури екологично третиране и безопасно съхраняване на отпадъците, в съответствие с действащата нормативна уредба.

Чл. 199

Чл. 199 от Наредба № 9 задължава операторите на енергийни блокове да спазват изискванията за опазване на водните басейни от замърсяване. Това включва спазване на Закона за опазване на околната среда, Закона за водите, държавни и отраслови стандарти, типовите инструкции за експлоатация на инсталации за очистване на отпадъчни води, както и ръководни указания за проектиране и експлоатация на затворени системи за хидравличен сгуропепелоизвоз.

Чл. 200

Системите, предназначени за очистване и обработване на замърсени отпадъчни води, трябва да бъдат въведени в експлоатация преди началото на предпусковото очистване на енергийните съоръжения.

Чл. 201

При експлоатацията на газоочистващи и пепелоулавящи съоръжения в електрическите и отоплителните централи, освен разпоредбите на Наредба № 9, трябва да се спазват и изискванията на Закона за опазване на околната среда, Закона за чистотата на атмосферния въздух, държавните и отрасловите стандарти за опазване на атмосферния въздух, както и типовите инструкции за експлоатация на съответните системи.

Чл. 202

При експлоатацията на електрическите мрежи и уредби е необходимо да се спазват наредбите относно пределно допустимите нива на електромагнитни полета, както и да се определят хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, за да се осигури безопасността на населението.

Чл. 203

Член 203 от Наредба № 9 задължава енергийните обекти да извършват постоянен контрол и измерване на емисиите на вредни вещества, параметрите на отпадните води, както и на електромагнитните полета в хигиенно-защитните зони. Тези измервания се извършват при приемане и пускане в експлоатация, както и след реконструкция и промяна на схемата.

Чл. 204

Член 204 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда откриването на възможни пропуски на радиоактивни течни среди в АЕЦ чрез контролни кладенци. Тези кладенци са оборудвани със средства за вземане на проби от вода и за контрол на състоянието.

Чл. 205

Чл. 205 от Наредба № 9 посочва, че работата с течни и твърди радиоактивни отпадъци, както и тяхното съхранение или погребване, трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергетика и свързаните с него актове.

Чл. 206

На АЕЦ се изисква внедряване на система за автоматизиран контрол, която да измерва радиационното състояние на централата и околната среда. Тази система трябва да функционира при всички режими на работа, включително при проектирани аварии и при прекратяване на експлоатацията на централата.

Чл. 207

Чл. 207 от Наредба № 9 задължава експлоатиращата организация на атомна електрическа централа (АЕЦ) да уведомява органите за надзор и местните власти в случай на надвишаване на нормите или изменение на условията за безопасна експлоатация, което е свързано с радиационни последствия.

Чл. 208

Чл. 208 от Наредба № 9 предвижда задължителен контрол и поддръжка на различни системи и съоръжения на територията на енергийния обект, за да се осигури нормалното експлоатационно и санитарно-техническо състояние. Изброени са 12 основни категории системи, които трябва да бъдат в изправност, включително системи за отвеждане на води, очистване на отпадъчни води, вентилация, водоснабдяване, противопожарна безопасност, санитарни зони и др.

Чл. 209

Според Чл. 209 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., подземните тръбопроводи, кабелни линии и други комуникационни съоръжения трябва да бъдат обозначавани на повърхността на земята с указатели. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и улесняване на експлоатацията на електрическите централи и мрежи.

Чл. 210

Строителството на нови сгради и съоръжения, както и преместването на комуникации в територията на енергийния обект, е забранено без предварително съгласуван и утвърден проект. Забранява се също строителството на сгради и съоръжения под газоходи и естакади.

Чл. 211

Член 211 от Наредба № 9 предвижда системно наблюдение на водоотводнителните съоръжения, предпазните диги и откосите, особено при проливни дъждове и интензивно топене на снеговете. При необходимост се предприемат мерки за укрепването им.

Чл. 212

В енергийните обекти се извършва периодичен контрол и регистрация на нивото на водата в пиезометрични указатели и контролни кладенци, както и на температурата на водата и химическия анализ на съдържанието й, в съответствие с местните инструкции. Всички тези данни се записват в дневник.

Чл. 213

При установяване на пропуквания, движение или пропадане на земни маси в енергийния обект, е задължително незабавно да се предприемат мерки за отстраняване на проблемите и последствията от тях.

Чл. 214

Чл. 214 от Наредба № 9 определя забраните за вливане на определени видове води в канализационните мрежи за битови и смесени отпадъчни води. Забранени са: води с температура над 40°С; кисели, алкални и агресивни води; води, образуващи взривно-запалителни или отровни смеси; радиоактивно замърсени води с висока концентрация; промишлени отпадъчни води с вредни вещества над допустимите концентрации без предварително пречистване.

Чл. 215

Чл. 215 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава поддържането на железопътните линии, прелезите, автомобилните пътища и мостовете в енергийния обект да се извършва в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове.

Чл. 216

Член 216 от Наредба № 9 предвижда периодичен надзор на мостовите съоръжения в енергийния обект. Следят се показатели като слягане или преместване на опорите, вертикално и хоризонтално положение на фермите, колоните и носещите греди, както и кота на проходната част на моста. Масивните мостове се изпитват на товароносимост на всеки 10 години, а дървените на всеки 5 години, след предварително обследване.

Чл. 217

Проходната част и подходите към мостовете трябва да бъдат почиствани от сняг и лед през зимния сезон, за да се осигури безопасност и достъпност.

Чл. 218

Твърдите битови и промишлени отпадъци трябва да бъдат извозвани и депонирани на специално определено сметище, съгласно Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 219

Чл. 219 от наредбата указва, че транспортирането на радиоактивни материали и изнасянето на замърсени материали, апарати, изотопи и източници на йонизиращи лъчения на територията на АЕЦ се извършва единствено с използването на проектните технологични схеми, устройства и приспособления, съгласно установения ред.

Чл. 220

Член 220 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства на територията на енергийния обект трябва да се поддържат в състояние, което осигурява тяхното продължително и безопасно използване, както и здравословни условия на труд за персонала.

Чл. 221

Чл. 221 от Наредба № 9 предвижда системно наблюдение и периодични проверки на производствените сгради и съоръжения в съответствие с вътрешни инструкции. След стихийни бедствия се извършва извънреден контрол. Строителните конструкции на основните сгради и съоръжения подлежат на техническо освидетелстване на всеки 5 години, като елементите за освидетелстване се определят от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 222

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за наблюдение и регистрация на слягането на фундаментите на основните сгради и съоръжения на енергийните обекти. Според чл. 222, слягането се наблюдава три пъти през първата година, два пъти през втората година, веднъж годишно в следващите години до стабилизиране и веднъж на 5 години след стабилизиране на сляганията под 1 mm в година.

Чл. 223

Член 223 от Наредба № 9 предвижда, че наблюденията за слягането на сгради и съоръжения, построени на динамично уплътняващи се земни масиви и в райони с висока сеизмичност (7 бала и повече), трябва да се извършват по специална програма най-малко веднъж на три години.

Чл. 224

Състоянието на комините и газоходите се проверява чрез два основни метода: външен оглед, който се извършва веднъж годишно през пролетта, и вътрешно обследване, което се прави 5 години след въвеждането им в експлоатация и след това при необходимост, но не по-рядко от веднъж на 5 години.

Чл. 225

Чл. 225 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава всички установени дефекти по строителните конструкции на сградите и съоръженията да се регистрират в дневник или паспорт на обектите. Дефектите се класифицират според тяхното влияние върху сигурността и нормалната експлоатация на обекта, след което се планират мерки за тяхното третиране.

Чл. 226

Наредбата определя забраните по време на експлоатацията на сградите и съоръженията в електрическите централи и мрежи. Забраните включват натрупване на строителни отпадъци, пепел и въглищен прах, нарушаване на бетонното покритие, пробиване на отвори без проверка за товароспособност, премахване на възли на носещи елементи, прекъсване на обслужващи площадки, окачване на допълнителни товари, неотстраняване на течове, ремонти в противоречие с нормативите, нарушение на вертикалната планировка, развитие на корозия, запълване на деформационни фуги, нарушаване на мълниезащитата и заличаване на означенията за максимални натоварвания.

Чл. 227

Чл. 227 от Наредба № 9 изисква системите за вентилация и отопление да се поддържат в състояние, което осигурява спазването на нормативните параметри на средата, за която са предназначени. В част трета на наредбата се разглеждат хидротехническите съоръжения и водното стопанство, включително техните механични части.

Чл. 228

Чл. 228 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че експлоатацията на хидротехническите съоръжения (ХТС) трябва да се извършва в съответствие с действащата техническа нормативна уредба и проекта за експлоатация и поддържане на обектите.

Чл. 229

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира хидротехническите съоръжения, свързани с електрическите централи. Член 229 описва различните видове хидротехнически съоръжения, които включват язовирни стени, сгуроотвали, водоотливни и водовземни съоръжения, водопровеждащи и водоограждащи съоръжения, водохранилища, помпени станции, охладителни кули и затворни органи. Съоръженията трябва да бъдат изградени с внимание към устойчивостта, якостта, дълговечността, водонепроницаемостта и опазването на околната среда.

Чл. 230

Чл. 230 регламентира експлоатацията на хидротехническите съоръжения (ХТС), която включва улавяне, регулиране и подаване на води до електроцентралата и поддържане на съоръженията. През целия период на експлоатация трябва да се гарантира непрекъсната работа на ХТС, спазвайки изискванията за безопасност, сигурност и икономично разходване на водата.

Чл. 231

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за експлоатация на хидротехническите съоръжения (ХТС) при нормални и екстремни условия. Според чл. 231, нормалните условия включват работа на ХТС в рамките на граничните изчислителни натоварвания, без нарушаване на конструктивната им годност. Експлоатационният персонал е отговорен за безаварийната работа на ХТС чрез изпълнение на програми за технически контрол, профилактика и ремонт, обработка на данни от контролно-измервателни системи, анализи на техническото състояние на язовирните стени и поддържане на авариен резерв. Прегледи на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията се извършват два пъти годишно, а огледите на главните напорни деривации на всеки пет години или при форсмажорни обстоятелства.

Чл. 232

Чл. 232 определя условията за експлоатация на хидротехническите съоръжения (ХТС) при екстремни условия. Тези условия включват ситуации, при които работата на ХТС надхвърля предвидените гранични натоварвания, без да застрашава тяхната конструктивна годност. При такива условия, ХТС трябва да се експлоатират според проекта за експлоатация и поддържане, с постоянно наблюдение на засегнатите елементи. Осигуряването на безаварийна работа е задължително и се постига чрез изпълнение на технически контрол, аварийни планове и вътрешни инструкции. След висока вълна, е необходимо извършване на огледи на язовирната стена и свързаните съоръжения, с цел оценка на състоянието и предприемане на необходимите ремонтни работи.

Чл. 233

Чл. 233 определя аварийните условия за експлоатация на хидротехническите съоръжения (ХТС), при които работата им надхвърля предвидените гранични натоварвания и съществува риск за конструктивната им годност. При такива условия, ХТС се експлоатират съгласно аварийните планове и проектите за поддържане. В случай на авария, собственикът или ползвателят на ХТС е длъжен да предприеме незабавни мерки за овладяване на ситуацията и да уведомява съответните органи и служби.

Чл. 234

Чл. 234 определя механичните части на хидротехническите съоръжения (ХТС), които включват различни видове затворни органи, като плоски, цилиндрични, иглени, сегменти, клапи и други. Тези органи са част от облекчителни, водовземни, водопровеждащи и разпределителни съоръжения, както и от предпазните решетки.

Чл. 235

Чл. 235 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира, че поддържането и контролът на техническото състояние, както и манипулациите с механичните части на ХТС, трябва да се извършват от квалифициран персонал. Тези дейности трябва да се осъществяват в съответствие с проекта за експлоатация, вътрешните експлоатационни инструкции и инструкциите на производителите.

Чл. 236

Механичните части на хидротехническите съоръжения (ХТС) трябва да се поддържат в постоянна готовност за работа. Те трябва да бъдат в техническо състояние, което осигурява спазването на параметрите за якост, устойчивост, деформируемост, водоплътност и други, заложени в проекта и заводските инструкции.

Чл. 237

Наредба № 9 регламентира техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Член 237 указва, че два пъти годишно се провеждат основни огледи и пробни манипулации за оценка на техническото състояние и необходимостта от поддържащи мерки. Преди пролетното пълноводие и зимния сезон се извършват прегледи за установяване на видими деформации, плътност, функциониране на задвижванията, изправност на управлението и степен на корозия. Съоръженията под вода се проверяват от водолази на всеки 5 години. Резултатите от проверките се документират в пожизнената книга на съоръжението.

Чл. 238

Чл. 238 определя задълженията за поддържане на механичните части на хидротехническите съоръжения (ХТС) в готовност за работа при нормални, екстремни и аварийни условия. При нормални условия, ремонтните затвори на изпускателите трябва да са отворени, а работните затворени. Преливните клапи също трябва да са затворени. Забранява се оставянето на преливните клапи в междинно положение и задържането на затворите на изпускателите в позиции, които предизвикват повишени вибрации.

Чл. 239

Чл. 239 от Наредба № 9 определя задълженията за поддръжка и наблюдение на предпазните решетки на водопровеждащите съоръжения. Решетките трябва да се поддържат чисти и да не се допуска затлачване, което да нарушава водното течение. За подвижните решетки с електрозадвижване е задължително да има възможност за ръчно задвижване. Ледовите явления трябва да се преодоляват по безопасни за съоръженията методи.

Чл. 240

Наредбата предвижда, че хидротехническите съоръжения (ХТС), които са в дългогодишна експлоатация и не отговарят на актуалните изисквания, подлежат на оценка за целесъобразността от привеждането им в съответствие с тези изисквания. Оценката се извършва чрез изследвания и контролни измервания, които установяват физическата годност и безопасност на съоръженията. Отговорността за извършване на оценката лежи на собственика на ХТС, в сътрудничество с лицензирани компетентни органи. Резултатите от оценката дават основание на собственика да реши за продължаване на експлоатацията, след съгласуване с държавните надзорни органи.

Чл. 241

Напорните тръбопроводи представляват хидротехнически съоръжения, предназначени за канализиране на водния поток до водните турбини на водноелектрически централи (ВЕЦ) или помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ). Те включват и свързаните с тях затворни и обезвъздушителни съоръжения.

Чл. 242

Чл. 242 определя правилата за манипулации с работните затвори на входа на напорните тръбопроводи. Според алинея 1, манипулациите трябва да се извършват при изправни въздухоподаващи устройства, без да се допуска образуване на вакуум. Алинея 2 предвижда изключение при аварийни ситуации, когато е разрешено незабавно спиране на водния поток в тръбопроводите без въздухоподаване, за да се предотвратят опасности за хората и значителни материални щети.

Чл. 243

Според Чл. 243 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., устройствата за подаване на въздух, които предотвратяват образуването на вакуум в тръбопроводите, трябва да бъдат в постоянна готовност за действие. При наличие на опасност от замръзване е необходимо да се осигури подгряване на тези устройства.

Чл. 244

Чл. 244 определя изискванията за контрол на дистанционно задвижваните затворни съоръжения. Контролът включва времето за спускане и вдигане на бързопадащия савак, както и затваряне и отваряне на оперативните затворни съоръжения на входа на напорния тръбопровод. Периодичността на този контрол трябва да бъде записана във вътрешните инструкции на съоръжението.

Чл. 245

Член 245 от Наредба № 9 указва изисквания относно херметичността на затворните органи на тръбопроводи под напор, организиране на отвеждане на пропуски на вода и забраната за обливане или мокрене на съоръжения в помещението под тръбопровода.

Чл. 246

Чл. 246 определя изискванията за експлоатация на открити напорни тръбопроводи. Те включват осигуряване на нормална работа без повишени вибрации и правилно функциониране на опорите, компенсаторните устройства и защитните системи. Освен това, се изисква своевременно възстановяване на защитните покрития и дървените тръбопроводи да не остават продължително време изпразнени. Профилактичните прегледи трябва да се извършват редовно, а резултатите да се регистрират в пожизнената книга.

Чл. 247

Чл. 247 от Наредба № 9 определя правилата за пълнене и изпразване на откритите напорни тръбопроводи. Според алинея 1, тези процеси трябва да се извършват със скорост, която е определена в проекта и записана във вътрешната инструкция. В алинея 2 е посочено, че препоръчваната скорост за увеличаване или намаляване на напора в тръбопровода е 0,1 МРа/h, освен ако не е предписано друго.

Чл. 248

Чл. 248 от Наредба № 9 определя правила за експлоатацията на хидроагрегати и напорни тръбопроводи. Не се допуска повишаване на налягането в тръбопровода над проектното при изключване на хидроагрегати под товар. Задължително се извършват контролни изпитвания след ремонт и промени в настройките на регулатора на скоростта, като резултатите се регистрират в пожизнената книга. Осигуряват се мерки срещу загуби на вода при задействане на автоматичен синхронен изпускател за облекчаване на водния удар.

Чл. 249

Чл. 249 предвижда мерки за предотвратяване на образуването на лед по вътрешната стена на тръбопроводите при спрени хидроагрегати през зимата. За тази цел се осигурява движение на водата чрез устройства за изпразване, които завършват с малки енергогасители.

Чл. 250

Чл. 250 от Наредба № 9 определя, че наблюдението и контролът на хидротехническите съоръжения (ХТС) по време на експлоатацията се извършват по програми за технически контрол, изготвени съгласно нормативната уредба. Тези програми включват контрол на хоризонталните и вертикалните премествания, деформациите и пукнатините в съоръженията, филтрационния режим, въздействията на леда и сеизмичните въздействия, както и физико-механичните качества на материалите и температурния режим на конструкцията.

Чл. 251

Чл. 251 от Наредба № 9 определя изискванията за контролно-измервателните системи (КИС) в електрическите централи и мрежи. КИС трябва да бъдат постоянно в изправност и да се използват оптимално за технически контрол. Данните от КИС се обработват в реално време и се анализират в деня на измерването, като се сравняват с предишни резултати и гранични стойности. Влиянието на външните фактори върху съоръженията трябва да се отчита и оценява. При съмнение в точността на измерването, то трябва да се повтори.

Чл. 252

Чл. 252 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава всички данни от наблюденията и измерванията, извършвани при контрол на състоянието на хидравличните транспортни системи (ХТС), да бъдат документирани и съхранявани през целия експлоатационен срок на съоръженията.

Чл. 253

Чл. 253 от Наредба № 9 задължава юридическите лица, получили лицензия за експлоатация на хидравлични технически съоръжения (ХТС), да изготвят технически доклад за състоянието на язовирните стени и сгуроотвалите при ТЕЦ. Докладът се разглежда от експертен технически съвет (ЕТС), който включва представители на държавните органи, отговорни за безопасността на язовирните стени, опазването на околната среда и защитата на населението при бедствия и аварии. Срокът за изготвяне на следващите доклади се определя от ЕТС в зависимост от анализа на състоянието на съоръженията.

Чл. 254

Чл. 254 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че собствеността и управлението на водните ресурси, като повърхностните и подземните води в България, са регулирани от Закона за водите.

Чл. 255

Водните ресурси се използват за производство на електрическа енергия чрез водностопански системи, които включват язовири и съоръжения за улавяне и задържане на водите, водноелектрически и помпено-акумулиращи централи, както и хидротехнически съоръжения. Освен това, езерата и помпените станции също играят роля в охлаждането и техническото водоснабдяване на ТЕЦ и АЕЦ.

Чл. 256

Чл. 256 от Наредба № 9 предвижда, че експлоатацията на водното стопанство на водноелектрическите централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращите електрически централи (ПАВЕЦ) трябва да се извършва с рационално използване на водните ресурси. Това включва осигуряване на постоянен отток след хидротехническите съоръжения и максимално използване на инсталираната мощност на хидроагрегатите с висока ефективност (КПД).

Чл. 257

Наредба № 9 регулира техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, като в чл. 257 се определят задълженията при експлоатацията на водното стопанство на ТЕЦ и АЕЦ. Основните изисквания включват: осигуряване на непрекъснато подаване на вода за охлаждане, нормална работа на химическото водоочистване, функциониране на хидравличния пепелосгуроизвоз и предпазване от замърсяване на каналите и системите.

Чл. 258

Чл. 258 от Наредба № 9 определя принципите за използване на водите от хидровъзли с комплексно предназначение. При това, се вземат предвид нуждите на различните водоползватели, като водоснабдяване, напояване и рибно стопанство, както и изискванията за опазване на околната среда. Разпределението на водата между водоползвателите се извършва по утвърден годишен график от държавния орган по управление на водите, който се актуализира ежемесечно, в зависимост от водния приток и хидрометеороложките условия.

Чл. 259

Чл. 259 от Наредба № 9 предвижда, че за каскадно разположените водноелектрически централи (ВЕЦ) и тези, които са под водохранилища с комплексно използване на водите, водният отток трябва да бъде регулиран така, че да се осигури максимален сумарен енергиен ефект. При това регулиране трябва да се вземат предвид нуждите на другите водоползватели.

Чл. 260

Чл. 260 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че водоползването за всички видове водноелектрически централи (ВЕЦ) се регулира в съответствие с изискванията на Закона за водите и условията за водоползване.

Чл. 261

Чл. 261 от Наредба № 9 определя режима за ползване на водохранилищата преди пълноводие и по време на напълване. Основните изисквания включват: 1) напълване до нормално водно ниво, с изключения при особени нужди; 2) осигуряване на условия за изпускане на води за пропускане на наноси; 3) удовлетворяване на потребностите на други водоползватели; 4) максимален енергиен ефект при спазване на ограничения; 5) регулиране на изпусканата вода с оглед безопасността на хидротехническите съоръжения. Изискванията на неенергийните водоползватели трябва да се съгласуват и включват в инструкцията за експлоатация.

Чл. 262

Чл. 262 от Наредба № 9 предвижда, че водата, която се изпуска през водоизпускателните съоръжения, трябва да се изпуска по начин, който да предотвратява повреди на съоръженията, размиване на дъното и бреговете след тях, както и повреждане на основите на хидротехническите съоръжения, за да се запази тяхната устойчивост.

Чл. 263

Чл. 263 от Наредба № 9 определя правилата за изпускане на водата от електрически централи. Изпускането трябва да става постепенно, за да се избегнат високи вълни, които могат да причинят бедствия. При необходимост от бързо увеличаване на изпусканите води, се изгражда сигнализираща уредба, която уведомява местните власти и населението. Редът за уведомяване е включен в аварийния план на енергийния обект. Промяната в количеството на водата, пропускана през турбините, не изисква задействане на сигнализация.

Чл. 264

Водноелектрическите централи, които използват затворни съоръжения на други водоползватели за пропускане на високите води, са задължени да координират своите действия с тези водоползватели. Това става чрез съвместно изготвена инструкция, която определя начина на взаимодействие между страните.

Чл. 265

Чл. 265 от Наредба № 9 задължава разработването на хидравлични характеристики на водопропускателни съоръжения, инструкции за пълнене и изпразване на тръбопровода, експлоатация на водохранилището и режимни характеристики за безкавитационна работа на хидроагрегатите за ВЕЦ. Режимните характеристики трябва да се актуализират на всеки 5 години или след основен ремонт/рехабилитация.

Чл. 266

Член 266 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава всички водоползватели да подновяват своевременно разрешителните си за ползване на определените водни количества.

Чл. 267

Член 267 от наредбата подчертава, че хидроложкото и метеороложкото осигуряване са съществени компоненти на техническия контрол и наблюдението на функционирането и безопасността на хидротехническите съоръжения.

Чл. 268

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за хидрометеорологично осигуряване на електроцентрали. Информацията, която трябва да се събира и обработва, включва водния баланс на водохранилищата (ежедневен, 10-дневен, месечен и годишен, с по-често изготвяне в период на високи води), водния приток към водохранилищата, наблюдения от климатични и дъждомерни станции, преработени водни маси от ВЕЦ и подадени води на други водопотребители за неенергийни нужди.

Чл. 269

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че метеорологичните станции при язовирните стени и дъждомерните и снегомерните станции събират информация за важни метеорологични параметри. Те включват температура и влажност на въздуха, валежи, изпарение на водните маси, посока и скорост на вятъра, ледовия режим, снежна покривка (дебелина и плътност) и особените атмосферни явления като градушки, обледявания и гръмотевични бури.

Чл. 270

Чл. 270 от Наредба № 9 определя задълженията при експлоатацията на водохранилища и водни централи. Включва наблюдения и измервания на водно ниво, водни стоежи, подадени водни количества, прелели и изпуснати води, наносен режим и температура на водата. При необходимост, електроцентралите трябва да имат информация за физичните, химичните и хидробиологичните показатели на водите.

Чл. 271

Наредбата регламентира организацията и изпълнението на хидрометеороложките наблюдения и измервания в страната, които трябва да се извършват по общоприета методика. Обемът, сроковете и редът за предаване на хидрометеорологичните прогнози, както и съобщенията за опасност от необичайни явления, се определят в съответствие с местните условия и в сътрудничество с Националната служба по хидрология и метеорология.

Чл. 272

Операторът на преносната или разпределителната мрежа е задължен да уведомява своевременно персонала, който отговаря за експлоатацията на електрическите централи и хидротехническите съоръжения, при наличие на опасност от необичайни явления като бури, интензивни валежи, обледявания и обилно снеготопене.

Чл. 273

Наредбата определя начина на измерване на водните количества, използвани от електрическите централи. Водомерни устройства (разходомери) трябва да бъдат монтирани на напорните тръбопроводи. При липса на такива устройства, водните количества могат да се изчисляват на база произведената електрическа енергия и специфичния разход на вода. На всеки 5 години се актуализират работните характеристики на централите за по-точно отчитане на разхода на вода. Отклонените водни количества задължително се измерват.

Чл. 274

Чл. 274 от Наредба № 9 предвижда, че показанията на водните нива на водохранилищата, падът на налягането при решетките и напорът на водата при водните турбини трябва да се измерват с уреди, които предават информация дистанционно на централния команден пулт. Устройствата за измерване на нивото на водата и пада на налягането трябва да бъдат проверявани два пъти годишно, както и задължително след преминаването на висока вълна.

Чл. 275

Чл. 275 регламентира проверките на котите на рейките на водомерните постове на водохранилищата. Проверка се извършва ежегодно, а нивомерните устройства трябва да се дублират с рейкови водочети. Показанията им се сравняват два пъти месечно и след специфични условия като буря, висока вълна и образуване на лед. При ледена покривка ледът около рейките трябва да бъде разбит преди отчитане на водните нива.

Чл. 276

Чл. 276 от Наредба № 9 определя хидротурбинната уредба, която включва водната турбина/помпа, затворните органи, системите за регулиране, охлаждане, смазване, продухване и дрениране, както и измервателната, контролната и защитната апаратура, свързани с тях.

Чл. 277

Член 277 от Наредба № 9 определя изискванията за експлоатация на хидротурбинната уредба. Основните изисквания включват осигуряване на безаварийна работа на съоръженията, поддържане на режим без кавитация на турбината, достигане на максимален коефициент на полезно действие при зададен товар и напор, както и постоянна готовност за пуск и отдаване на разполагаемата мощност.

Чл. 278

Член 278 от Наредба № 9 предвижда, че хидроагрегатите и спомагателните съоръжения трябва да работят в автоматизиран режим. Устройствата за автоматично управление, контрол и защита трябва да бъдат постоянно включени. Работа в неавтоматизиран режим е разрешена само с писмено нареждане от ръководителя на централата и след съгласуване с оператора на преносната или разпределителната мрежа.

Чл. 279

Чл. 279 от Наредба № 9 предвижда изисквания за работа на хидроагрегатите. Според алинея 1, хидроагрегатите трябва да функционират с напълно отворени затворни органи пред канали и тръбопроводи. Алинея 2 ограничава максималното отваряне на направляващия апарат на турбината в зависимост от допустимия товар на генератора при определени условия. В алинея 3 се уточнява, че максималното отваряне на направляващия апарат на агрегата помпа-турбина в помпен режим е ограничено до максималната мощност на двигателя-генератора в моторен режим.

Чл. 280

Чл. 280 определя задълженията за поддръжка на хидроагрегатите в резерв, които трябва да бъдат готови за незабавен автоматичен пуск при предвидени режими. Хидроагрегатите, управлявани чрез телеуправление, могат да бъдат извеждани от този режим само по нареждане или разрешение на оператора на мрежата.

Чл. 281

Член 281 от Наредба № 9 определя изискванията за работа на хидроагрегатите в режим на синхронен компенсатор. Според алинея 1, хидроагрегатите трябва да бъдат осигурени за незабавно автоматично преминаване в генераторен режим. Аlineя 2 уточнява, че при работа на хидроагрегатите с турбини тип "Францис" в режим на синхронен компенсатор, работните колела на турбините трябва да се въртят във въздушна среда с напълно затворени органи пред турбините.

Чл. 282

Хидроагрегатите функционират в режим на автоматично регулиране на оборотите, което се извършва при зададен статизъм на регулатора. Това означава, че оборотите на агрегатите се настройват автоматично, за да се поддържа определено ниво на производителност и ефективност.

Чл. 283

Чл. 283 от Наредба № 9 определя изискванията към системата за автоматично регулиране на хидроагрегатите. Системата трябва да осигурява автоматично и ръчно пускане и спиране, устойчива работа при всички режими, участие в регулирането на честотата на електроенергийната система, плавно движение на регулиращите органи, спазване на гранични стойности при изключване под товар, автоматично ограничаване на максималното отваряне на направляващия апарат и автоматично изменение на ъгъла на отваряне на работните лопатки. Операторът на мрежата задава статизма и степента на неравномерност на регулаторите, като не е разрешено произволно променяне.

Чл. 284

Във водноелектрически централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), където е внедрена система за групово регулиране на активната мощност (ГРАМ), не е позволено да се изключва системата или да се регулира индивидуално всеки агрегат. В случай на повреда в груповото регулиране или при специфични режимни условия, временното изключване е разрешено, но само с одобрение от оператора на преносната мрежа.

Чл. 285

Наредбата регламентира условията за пускане и управление на хидроагрегати в електрически централи. Процесите на пускане, нормално и аварийно спиране, както и ръчното изменение на товара, се извършват съгласно утвърдени вътрешни инструкции от ръководителя на ВЕЦ. За всеки хидроагрегат се определят параметри за пускане и режим на работа, базирани на данни от производителя и проведени изпитвания.

Чл. 286

Чл. 286 от Наредба № 9 предвижда установяване и периодичен контрол на времетраенето на ключови процеси за хидроагрегатите. Това включва затваряне и отваряне на направляващи апарати, лопатки на работното колело, игли на дюзите, аварийни и ремонтни затвори, както и синхронния изпускател на турбините. Контролът е важен за безопасната и ефективна работа на хидроелектрическите системи.

Чл. 287

На всеки хидроагрегат се извършва контрол на работата на съоръженията чрез огледи и измервания, които се провеждат в съответствие с вътрешните инструкции и заводските предписания. Обемът и сроковете на тези проверки са уточнени в съответните документи.

Чл. 288

Чл. 288 определя условията за работа на хидроагрегатите, като забранява продължителната работа при повишени вибрации. Установени са допустимите стойности на хоризонталните и вертикалните вибрации в зависимост от честотата на въртене и вибрациите. За хоризонталните вибрации, допустимите амплитуди са между 0,07 и 0,15 mm в зависимост от честотата. За вертикалните вибрации, допустимите амплитуди варират от 0,04 до 0,18 mm. Допустимото биене на вала се определя във вътрешната инструкция.

Чл. 289

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за контрол на температурите на хидроагрегатите. Всеки хидроагрегат трябва да има местна инструкция, която да определи номиналните и максимално допустимите температури на аксиалния лагер, радиалните лагери и маслото. При повишаване на температурата с 5°С се включва предупредителна сигнализация, а при 8°С - защита за изключване. Експлоатацията на петовите лагери с еластични сегменти от металопластика трябва да следва вътрешна инструкция, съобразена с предписанията на производителя.

Чл. 290

Системата за техническо водоснабдяване в електрическите централи трябва да бъде винаги в изправност и готова да осигури охлаждане на различни компоненти на хидроагрегата, като лагерите, статора на генератора и маслените системи, независимо от режима на работа на хидроагрегата.

Чл. 291

Чл. 291 от Наредба № 9 предвижда, че компресорната уредба и маслонапорната уредба трябва да се поддържат и експлоатират в съответствие с вътрешните инструкции на съответната електрическа централа или мрежа.

Чл. 292

Основният ремонт на хидротурбините и помпите на ПАВЕЦ се извършва в зависимост от работните часове и състоянието им, като се следват указанията на завода производител. Ремонтът трябва да се извършва най-малко веднъж на 5 до 7 години.

Чл. 293

Чл. 293 от наредбата указва, че подготовката на хидроагрегат за ремонт, включваща изолиране по водна страна и от електрическата мрежа, трябва да се извършва с задължително спазване на инструкциите за безопасна работа. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при извършване на ремонтни дейности.

Чл. 294

Помпената станция е част от енергийния обект, предназначена за снабдяването му с необходимите водни количества за охлаждане, технически и противопожарни нужди, както и за топлопреносната мрежа. Тя включва съоръжения от водоизточника, водоподаващи канали и тръбопроводи, помпена уредба с затворни органи, колекторен участък, напорен тръбопровод и системи за измерване, управление и защита.

Чл. 295

Когато помпената станция обслужва и други водоползватели, е необходимо да се състави съвместно съгласувана инструкция за експлоатация, в която се определят задълженията и отговорностите на всяка от страните.

Чл. 296

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира изискванията за експлоатация на помпените станции, които трябва да осигуряват сигурна и непрекъсната работа на съоръженията при оптимални условия. Това включва поддържане на оптимални параметри на дебит, налягане, температурен режим и коефициент на полезно действие, както и постоянна готовност за пускане в работа на всички съоръжения.

Чл. 297

Чл. 297 от Наредба № 9 регламентира работата на помпените станции. В помпените станции без дежурен персонал, работещи в автоматизиран режим, системите за управление, контрол и защита са постоянно активни. Дежурният персонал в помпените станции с постоянно дежурство носи отговорност за поддържането на нормалния експлоатационен режим.

Чл. 298

Помпените агрегати трябва да функционират с напълно отворени затворни органи на смукателната и нагнетателната страна, за да осигурят правилна експлоатация.

Чл. 299

Чл. 299 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява пускането на помпените агрегати в действие при следните условия: 1. Ако има неизправност на агрегатите, съоръженията и затворните органи на смукателната и нагнетателната страна на помпата; 2. При неизправност на системите за управление, сигнализация и защита; 3. В случай на ненормално състояние на водосборното съоръжение, каналите и тръбопроводите.

Чл. 300

Стойностите на параметрите, които ограничават пускането и работата на помпените агрегати и помпената станция, се определят от изискванията на производителя, проектите или специални изпитвания. Тези стойности трябва да бъдат записани във вътрешната инструкция за експлоатация.

Чл. 301

Помпеният агрегат трябва да бъде спрян от работа при установяване на следните неизправности: 1) неизправност на защитите за спиране; 2) проблеми в дистанционното управление на затворните органи; 3) неизправности в системите за мазане и охлаждане; 4) повишени вибрации на лагерите; 5) неизправности в съоръженията за приемане и разпределение на водата, които могат да доведат до заливане; 6) кота на засмукване, която предизвиква кавитация.

Чл. 302

Чл. 302 от Наредба № 9 предвижда периодичен контрол на определени процеси в експлоатацията на електрически централи. Контролът включва времетраенето на отварянето и затварянето на спирателния шибър, задействането на обратния клапан, въртенето на помпата след изключване и процеса при внезапно изключване на помпата.

Чл. 303

Чл. 303 от Наредба № 9 изисква устройствата за облекчаване на водния удар в тръбопровода да бъдат поддържани в състояние, което осигурява плътно затваряне при нормални условия на експлоатация. Също така, при възникване на воден удар, не трябва да се допуска заливане на съоръженията от изпуснатата вода, за което трябва да се предвиди отвеждане в дренажи.

Чл. 304

Чл. 304 от Наредба № 9 определя изискванията за контрол на вибрациите на помпените агрегати в електрическите централи. Вибрациите не трябва да надвишават стойностите, установени за хидротурбинните уредби, и се измерват на носачите на лагерите и опорите на аксиалните лагери на вертикалните помпени агрегати, както и на стойките за хоризонталните агрегати. Допустимите стойности на вибрациите на лагерите на електродвигателите, задвижващи помпи, се определят от производителите и се контролират самостоятелно.

Чл. 305

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява експлоатацията на помпени станции през зимния период при режими, които могат да причинят повреди или разрушаване на съоръжения в резултат на замръзване.

Чл. 306

Чл. 306 от Наредба № 9 посочва, че основният ремонт на помпен агрегат и помпена станция се извършва в зависимост от тяхното техническо състояние и работни часове. Сроковете и обемите на ремонта се определят от вътрешните инструкции за експлоатация и местните условия.

Чл. 307

Чл. 307 от Наредба № 9 указва, че системите и съоръженията за техническо водоснабдяване на енергийните обекти трябва да се експлоатират с цел осигуряване на непрекъснато подаване на вода за охлаждане и противопожарни нужди, предотвратяване на замърсяването на водоснабдителните системи и опазване на околната среда от замърсени технически води.

Чл. 308

Чл. 308 от Наредба № 9 предвижда мерки за предотвратяване на корозия и обрастване на системите за техническо водоснабдяване. Включва постоянна профилактика, периодично почистване и условия за химическо унищожаване на водна растителност, което е разрешено след оценка на влиянието върху околната среда.

Чл. 309

Наредбата определя мерки за предотвратяване на карбонатни отложения в системите за оборотно водоснабдяване. В случай на образуване на отложения в охладителните кули, се извършва продухване или химическа обработка на водата. За системите с езера охладители, обменът на вода трябва да се извършва през период с най-добро качество на водата. Ако карбонатната твърдост не намалява, се прилага киселинно промиване на тръбите на топлообменните апарати.

Чл. 310

Член 310 от Наредба № 9 предвижда, че изхвърлянето на вода от системата за оборотно водоснабдяване, която е обработена с химикали, трябва да се извършва в съответствие с нормите за опазване на околната среда. Това означава, че при изхвърлянето на такава вода е необходимо да се спазват определени екологични стандарти и регулации, за да се предотвратят вреди на околната среда.

Чл. 311

Член 311 от Наредба № 9 определя, че експлоатацията на хидротехническите съоръжения, свързани с техническото водоснабдяване, както и контролът на тяхното състояние, трябва да се извършват в съответствие с изискванията на глава четиринадесета от същата наредба.

Чл. 312

Експлоатацията на съоръженията от системата на техническото водоснабдяване трябва да се извършва в съответствие с изискванията на глави 27 и 28, както и с вътрешните инструкции на обекта.

Чл. 313

Чл. 313 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при техническо водоснабдяване от езера охладители през зимния период трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на обледеняване на решетката на водоприемника. Сред предложените мерки е рециркулация на топла вода и други подходящи методи.

Чл. 314

Чл. 314 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че въздухът от циркулационните тръбопроводи трябва да се отделя периодично, като височината на сифона в тях не трябва да се понижава с повече от 0,3 метра от проектните стойности. Това е важно за поддържане на ефективността и безопасността на експлоатацията на електрическите централи и мрежи.

Чл. 315

Чл. 315 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява увеличаването на напора на циркулационната помпа с повече от 1,5 метра в случай на замърсяване на системата, в сравнение с проектните стойности.

Чл. 316

Чл. 316 от Наредба № 9 определя изискванията за експлоатация на охладителите на циркулационна вода. Според чл. 316, експлоатацията трябва да осигури оптимален режим на работа и ефективност на охлаждане, съобразно нормативните характеристики. В случай, че средноденонощната температура на охлаждащата вода след охладителя се повиши с повече от 1°С в сравнение с нормативните изисквания, трябва да се предприемат мерки за установяване и отстраняване на причините за това отклонение.

Чл. 317

Чл. 317 от Наредба № 9 предвижда ежегоден оглед на охладителните кули и разпръсквателните устройства през пролетния и есенния сезон, като откритите дефекти трябва да бъдат отстранени. Водоразпределителните системи се промиват поне два пъти годишно, а басейните на охладителните кули се почистват от утайки и отпадъци на всеки две години. При работа на паралелни охладителни кули и намален разход на охлаждаща вода през зимата, част от кулите се изключват и консервират. Осигуряват се мерки против обледяване на кулите и близките сгради през зимния сезон.

Чл. 318

Член 318 от Наредба № 9 предвижда, че детайлно обследване на състоянието на металните и железобетонните елементи на охладителните кули трябва да се извършва най-малко веднъж на 5 години. Наредбата обхваща и топломеханични съоръжения на електрически и топлофикационни централи, както и топлопреносни мрежи, в част четвърта, глава деветнадесета, посветена на гориво-транспортното стопанство.

Чл. 319

Чл. 319 от Наредба № 9 предвижда задължения за гориво-транспортното стопанство при експлоатация, включващи осигуряване на готовност за приемане на гориво, контрол на неговото качество и количество, изправност на техниката за разтоварване и транспорт, механизирано складиране и смесване на горивата, подаване на гориво без замърсявания, предотвратяване на околната среда от замърсяване, както и спазване на пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 320

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира доставката на гориво за електрически централи, като изисква то да отговаря на определени стандарти и технически условия. Договорите за доставка на горивото трябва да включват гаранционен състав, график за доставка, налягане на газа на входа в главния разпределителен пункт и условия за системен контрол на качеството и количеството на горивото. Резултатите от анализите на пробите служат за основа за рекламации.

Чл. 321

Член 321 от Наредба № 9 предвижда, че анализите на качеството на получаваното гориво трябва да се извършват в съответствие с действащите стандарти и инструкции. Това означава, че е необходимо да се следват установените процедури и норми за оценка на горивото, което се използва в електрическите централи.

Чл. 322

Чл. 322 определя методите за измерване на количествата на постъпващите горива в електрическите централи и мрежи. Измерването се извършва чрез вагонни или лентови кантари за наземно пренасяне, нивото в резервоарите за течно гориво с таблици за калибриране, или прибори за разход на газ с преизчисляване за нормални условия. Тарата на транспортните средства за доставка на горива се проверява по график или по искане на страните.

Чл. 323

При приемането на горивото от електрическите централи и мрежи, съгласно Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., се изисква съставянето на протокол. Този протокол трябва да бъде изготвен за всяка една от страните по договора за доставка и превоз на горивото.

Чл. 324

Съоръженията и устройствата на вътрешностанционните железопътни линии, сигнализация и връзка, както и подвижният състав, са отговорност на техния собственик. Те трябва да бъдат поддържани и ремонтирани в съответствие с изискванията на нормативните актове.

Чл. 325

Наредбата предписва, че съхраняването на въглищата на склад трябва да се организира в съответствие с вътрешна инструкция. Тази инструкция трябва да взема предвид физико-химичните качества на горивото, склонността му към самозапалване и производствените характеристики на складовата механизация.

Чл. 326

Член 326 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава поддържането на механизацията и съоръженията в складовете за въглища в състояние, което осигурява нормалната им работа и производителност. Това включва извършването на необходимите действия за поддръжка, ремонти и проверки, за да се гарантира ефективността на експлоатацията.

Чл. 327

Чл. 327 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява работата на товароподемни устройства, ако са налични пукнатини в носещата металоконструкция, разкъсани стоманени въжета, неизправни спирачки, крайни изключватели и ограничители. Това е с цел осигуряване на безопасността при експлоатацията на тези устройства.

Чл. 328

Чл. 328 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява експлоатацията на лентови транспортни устройства, ако системата за аварийно спиране не функционира или е неизправна. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с тези устройства.

Чл. 329

Устройствата за подаване на въглища в електрическите централи трябва да бъдат управлявани автоматично или дистанционно от централно табло. Те трябва да имат подходящи защити, блокировки и сигнализация, които да бъдат постоянно поддържани в изправност.

Чл. 330

Чл. 330 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изисквания за поддържане на температура в определени зони на електрическите централи и мрежи. Конкретно, в галериите, закритите естакади на лентовите транспортьори, пресипните възли на основния тракт, тракта за подаване на въглища от склада, дробилния корпус и подземните части на разтоварващите устройства, температурата трябва да бъде контролирана така, че да не позволява замръзване на въглищата и обслужващите пътеки и площадки.

Чл. 331

Член 331 от наредбата предвижда, че въглищата трябва да бъдат надробявани на късове с определена в проекта едрина, за да се осигури правилната им експлоатация в електрическите централи.

Чл. 332

Чл. 332 от Наредба № 9 регламентира необходимостта от механизирано отделяне и отстраняване на метални и дървесни предмети преди подаването на въглищата в дробилките и мелниците. Освен това, експлоатацията на устройствата за подаване на въглища е забранена, ако съоръженията за улавяне на метални и дървени предмети не работят.

Чл. 333

Член 333 от Наредба № 9 указва, че пробите от въглища трябва да се вземат и обработват в съответствие със специфичните изисквания на стандарта. Това подчертава необходимостта от спазване на установените норми и процедури при работа с въглища в електрическите централи.

Чл. 334

Чл. 334 от Наредба № 9 указва, че при експлоатация на съоръжения за подсушаване и смилане на въглища, въглищата с над 20% съдържание на летливи вещества се считат за взривоопасни. Това важи и за съставянето на експлоатационни инструкции и режимни карти за безопасност.

Чл. 335

Член 335 от Наредба № 9 определя изискванията за експлоатация на сградите и съоръженията на гориво-транспортното стопанство, с цел предотвратяване на прахови експлозии. Забранява се натрупването на въглищен прах, динамични импулси, които могат да смесват праха с въздуха, и наличието на източници на възпламеняване. Ръчното почистване на праха е допустимо само след оросяване с вода, а почистването при признаци на самозапалване е забранено. Пожарни инциденти, свързани с тлеещ прах, трябва да се гасат съгласно вътрешни противопожарни инструкции.

Чл. 336

Член 336 от Наредба № 9 предвижда изисквания за механизми и устройства, които генерират запрашаване в електрическите централи. Те трябва да бъдат добре уплътнени и оборудвани с аспирационни уредби или хидрообезпрашване, за да се осигури чистота на въздуха в помещенията за подаване на въглища, съобразно санитарните норми. Аспирационните уредби трябва да гарантират, че изхвърленият в атмосферата въздух отговаря на санитарните стандарти. Освен това, запрашеността и загазяването с въглероден окис в тези помещения подлежат на контрол.

Чл. 337

Чл. 337 от Наредба № 9 задължава стопанствата, използващи течно гориво мазут, да осигуряват непрекъснато подаване на филтриран и подгрят мазут в необходимото количество за котлите. Подаването трябва да отговаря на параметрите (налягане и вискозитет), които са съобразени с приетата схема за захранване на горелките на котлите (едно/двуконтурна).

Чл. 338

Съоръженията за разтоварване на мазута трябва да бъдат поддържани в изправност. След изпразването на цистерните, те трябва да бъдат източени от мазут и обезопасени.

Чл. 339

Член 339 от Наредба № 9 предвижда, че за подгряване на мазутни цистерни се допуска използването на пара, чиято температура не трябва да надвишава 250°С.

Чл. 340

В Чл. 340 от Наредба № 9 се указва, че мазутът в приемните резервоари трябва да бъде загряван до температура, която позволява нормалната работа на мазутните помпи, като максималната допустима температура е 90°С.

Чл. 341

Чл. 341 от Наредба № 9 задължава поддържането в изправност на външната топлоизолация на металните резервоари за мазут, както и вътрешното им антикорозионно покритие. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и ефективността на експлоатацията на електрическите централи и мрежи.

Чл. 342

Наредбата предвижда, че вътрешният оглед, отстраняването на забелязани дефекти и почистването от утайки по дъното на електрически централи и мрежи трябва да се извършват най-малко веднъж на 10 години.

Чл. 343

Чл. 343 от Наредба № 9 указва, че остатъците от мазут, получени при почистване на резервоари, канали и съоръжения, трябва да се извозват и изгарят на специално определени места, които са съгласувани с районната инспекция по опазване на околната среда (РИОС).

Чл. 344

Запасите от течно гориво в резервоарите на електрическите централи, както и разходът му, се измерват с помощта на монтирани нивомерни устройства и калибровъчни таблици. Това гарантира точността на данните за наличностите и консумацията на гориво.

Чл. 345

Чл. 345 от Наредба № 9 предвижда, че при директна схема на подаване и подгряване на мазута в напорните тръбопроводи към котлите с механични горелки, налягането на течното гориво трябва да бъде поддържано с колебания не повече от 0,1 МРа. Освен това, вискозитетът на горивото трябва да отговаря на техническите условия на горивните уредби на котлите.

Чл. 346

Чл. 346 регламентира процедурите за почистване на филтри за течно гориво и подгреватели за мазут в електрически централи. Филтрите се почистват, когато съпротивлението им се увеличи с 50% спрямо началното, чрез парно продухване, химикали или ръчно, като обгарянето на филтърната мрежа е забранено. Подгревателите за мазут се почистват при снижаване на топлинната им мощност с 30% от номиналната.

Чл. 347

Резервните помпи, подгревателите и филтрите трябва да се поддържат в постоянно работно състояние. Превключването от работна на резервна помпа трябва да се извършва по утвърден график, не по-рядко от веднъж месечно.

Чл. 348

Член 348 от Наредба № 9 предвижда, че преди включване в работа на резервоар с мазут, след продължителен престой, трябва да се вземе проба от придънния слой (до 0,5 метра от дъното) за определяне на съдържанието на вода. Процедурата за вземане на проби и отстраняване на водата от придънния слой се определя в експлоатационната инструкция.

Чл. 349

Чл. 349 от Наредба № 9 указва, че показанията на дистанционните нивомери за горивото в резервоарите, които са разположени на пулта за управление, трябва да се проверяват поне веднъж седмично. Освен това, трябва да се проверява и функционирането на сигнализацията за пределно повишаване и понижаване на температурата на горивото.

Чл. 350

Чл. 350 от Наредба № 9 регламентира устройството и безопасната експлоатация на газовото стопанство в енергийните обекти, като посочва, че те трябва да се съобразяват с наредбата по чл. 200, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Чл. 351

Наредбата регламентира изискванията за експлоатация на газовото стопанство в енергийните обекти. Основните задължения включват: осигуряване на непрекъснато подаване на газообразно гориво, контрол на количеството и термодинамичните параметри на газа, безопасна работа на съоръженията, безопасно техническо обслужване и ремонт, надзор за техническото състояние на съоръженията, и осигуряване на пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 352

Член 352 от Наредба № 9 изисква воденето на ремонтни дневници за съоръженията на газораспределителните станции (ГРП) и газоразпределителните тръбопроводи. Тези дневници трябва да съдържат основни данни и сведения относно извършените ремонтни работи и настройки на съоръженията.

Чл. 353

Чл. 353 от Наредба № 9 определя условията за извършване на газоопасни работи в електрически централи и мрежи. Работите трябва да се извършват по утвърден списък и инструкции, съобразени с производствените условия. Изпълнението става по нарядна система, при спазване на нормативните изисквания за безопасност. Лицата, които имат право да издават наряди, се определят от ръководителя на обекта. Списъкът на газоопасните работи се преразглежда най-малко веднъж годишно. Газоопасните работи включват различни дейности, които се извършват по специален план, утвърден от ръководителя, и трябва да съдържат информация за последователността на работите, разположението на хората и мерките за безопасност.

Чл. 354

Член 354 от наредбата предвижда, че колебанието на налягането на газа в газопровода за котелното не трябва да надвишава 10% от работното налягане. Това е важно изискване за безопасната и ефективна експлоатация на газовите инсталации.

Чл. 355

Сигнализацията за максимално и минимално налягане на газа в газопровода към котелното след автоматичните регулатори на налягане трябва да бъде изпробвана най-малко веднъж в месеца.

Чл. 356

Чл. 356 регламентира процеса на продухване на газопроводи при запълването им с газ. Процесът включва отстраняване на въздуха до достигане на кислородно съдържание под 1%, което се проверява чрез анализ. Освободената газо-въздушна смес трябва да се изпуска на безопасни места, където не може да се възпламени.

Чл. 357

Чл. 357 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. описва процедурата за освобождаване на газопровод от газ чрез продухване с въздух. Продухването е завършено, когато остатъчното съдържание на газа в продухващия въздух не надвишава 1/5 от долната граница на възпламеняване, определена с анализ.

Чл. 358

Член 358 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява подаването на газ към котелно помещение по обходна линия, освен ако не е монтиран автоматичен регулиращ клапан. Това изискване е поставено с цел осигуряване на безопасността при експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 359

Член 359 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че защитите, блокировките и сигнализацията на електрически централи и мрежи трябва да се изпробват най-малко веднъж месечно. Това е задължително изискване за осигуряване на безопасната експлоатация на електрическите съоръжения.

Чл. 360

На територията на енергийния обект трасетата на подземните газопроводи се обхождат по график. Проверяват се шахтите на газопровода и на външни съоръжения, разположени до 15 м от него, за загазяване. При обслужването на газопроводите се съставят маршрутни карти с информация за трасето, дължината и разположението на шахтите и мазетата в близост.

Чл. 361

Чл. 361 от Наредба № 9 предвижда проверки за наличие на газ в подземни съоръжения, като се използва газоанализатор с взривозащитено изпълнение. При липса на такъв, се взима проба от въздуха на място и анализът се извършва извън сградата.

Чл. 362

Според Чл. 362 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. е забранено ползването на открит огън в мазета, шахти, колектори, сгради и съоръжения, които се намират в непосредствена близост до газопровод. Тази забрана цели да предотврати потенциални инциденти и опасности, свързани с газовите инсталации.

Чл. 363

При откриване на загазяване по трасето на газопровода, се извършва допълнителна проверка за наличие на газ в подземните помещения в радиус до 50 метра от газопроводите. Осигурява се проветряване на тези помещения и се предприемат бързи мерки за откриване и отстраняване на пропуските на газ.

Чл. 364

Член 364 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проверките за херметичност на подземните газопроводи и състоянието на тяхната изолация се извършват чрез периодични планови ревизии. Тези проверки трябва да са в съответствие с нормативните актове, които уреждат устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации.

Чл. 365

Член 365 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява използването на огън за откриване на пропуски на газ в електрически централи и мрежи. Тази мярка е наложителна с цел осигуряване на безопасността при експлоатация на електрически инсталации.

Чл. 366

Член 366 от Наредба № 9 задължава периодичното изпробване на монтираната арматура на газопровода по утвърден график. Резултатите от тези изпробвания служат за определяне на вида и срока на необходимия ремонт на арматурата.

Чл. 367

Член 367 от Наредба № 9 предвижда ежедневен мониторинг на загазяването в газоразпределителни станции (ГРП), разположени в закрити помещения. За целта се вземат проби от въздуха на две височини - 0,25 метра от пода и между 0,40 и 0,70 метра от тавана, за да се извърши анализ на качеството на въздуха.

Чл. 368

Техническото обслужване на газовите съоръжения трябва да се извършва по график, като регулаторите на налягане, предохранителните клапани и филтрите трябва да се разглобяват най-малко веднъж годишно, освен ако производителят не е указал по-други срокове. Корпусите на филтрите се почистват извън помещението след изваждане на филтриращите касети, а допустимият пад на налягане във филтъра се посочва в експлоатационната инструкция.

Чл. 369

Чл. 369 от Наредба № 9 предвижда, че проверка на настройките и действието на предпазните устройства (затварящи и изхвърлящи) и средствата за автоматично регулиране трябва да се извършва преди пускането на газа след продължително спиране на съоръжение (повече от два месеца). Освен това, проверките трябва да се извършват поне веднъж на два месеца по време на експлоатацията, освен ако в заводската инструкция не са указани други срокове.

Чл. 370

Чл. 370 от Наредба № 9 задължава незабавно да се извършва ремонт на вентилационните устройства, осветителната и телефонната мрежа на газовото стопанство след откритие на неизправности.

Чл. 371

Член 371 от Наредба № 9 предвижда, че електрохимичната защита на подземните газопроводи трябва да се проверява по график, като минимум веднъж в годината.

Чл. 372

Член 372 от Наредба № 9 предвижда, че газопроводите трябва да се дренират периодично по график. Дренирането се извършва през специални щуцери, разположени в ниските точки на газопроводите. Събраната течност, наречена кондензат, се събира в подвижни резервоари и се извозва на определени места. Забранено е дренирането на течност от газопроводите в канализацията.

Чл. 373

Член 373 от Наредба № 9 предвижда, че изгарянето на доменен и коксов газ в електрическите централи трябва да се извършва в съответствие с приложимите нормативни актове. Това означава, че всички дейности свързани с изгарянето на тези газове трябва да отговарят на установените правни изисквания и стандарти.

Чл. 374

Чл. 374 от Наредба № 9 определя, че особеностите на експлоатацията при подаване и изгаряне на различни видове природен газ, включително газгенераторен, отпадъчен технологичен, влажен и сернист, трябва да бъдат установени от проекта или от вътрешна инструкция.

Чл. 375

Чл. 375 от Наредба № 9 определя изискванията за експлоатация на прахоприготвящата система в електрическите централи. Системата трябва да осигури подаването на въглищен прах с необходимата едрина на смилане, влажност и количество в зависимост от топлинния товар на котела. Режимът на работа на системата се определя чрез режимна карта, изготвена на базата на проведени експлоатационни изпитвания, съобразени с заводските характеристики.

Чл. 376

Чл. 376 предвижда задължителен оглед на нови, реконструирани или ремонтирани прахоприготвящи системи преди пускането им, както и след престой над 5 денонощия. Проверява се изправността на устройства за дистанционно управление, системи за защита и сигнализация, блокировки и автоматизация. Не се допуска пускане на система с неизправни защитни системи. Периодичен контролен вътрешен оглед на системата трябва да се извършва не по-рядко от 2000 работни часа.

Чл. 377

Член 377 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че преди пускането на прахоприготвящата система, след продължителен престой, е необходимо извършването на подгряване. Методът на подгряване трябва да бъде определен с вътрешна инструкция.

Чл. 378

Чл. 378 от Наредба № 9 определя задълженията за мониторинг и контрол при експлоатацията на прахоприготвящата система. Основните аспекти, които трябва да се следят, включват непрекъснатост на горивния поток, ниво на суровите въглища, температури на сушилния агент и праховъздушната смес, налягане, съдържание на кислород, разход на сушилен агент, едрината на смилане, хидравлично съпротивление, изолация и плътност на системата, вибрации на лагерите, изправност на предпазните клапани и натоварване на електродвигателите.

Чл. 379

След извършване на реконструкция или основен ремонт на прахоприготвящата система, е необходимо да се актуализира режимната карта или да се изработи нова. Това е изискване, заложено в Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 380

Чл. 380 от Наредба № 9 определя методите за контрол на едрина на смилане на въглищата. Контролът се осъществява по два начина: 1. Косвено, чрез количеството на сушилния агент и регулиращия орган на сепаратора за системи с пряко вдухване. 2. Чрез вземане на проба от праха под циклона за системи с междинен бункер.

Чл. 381

Системите за прахоприготвяне трябва да бъдат газоплътни. Необходимо е да се следи за неизбежни просмуквания, които не трябва да надвишават стойностите, зададени от производителя и указанията в вътрешната инструкция.

Чл. 382

Чл. 382 от Наредба № 9 предвижда, че при системи на прахоприготвяне от отворен тип, е необходимо да се провежда периодичен контрол. Този контрол включва оценка на степента на очистване от прах на отработения сушилен и транспортиращ агент, както и измерване на аеродинамичното съпротивление на циклоните, скруберите и филтрите.

Чл. 383

Чл. 383 от Наредба № 9 определя правилата за експлоатация на бункерите за въглища и въглищен прах. Периодичността на сработване на бункерите и срокът на съхранение на въглища се определят по вътрешна инструкция. При временно извеждане на прахов бункер от експлоатация, е задължително изпразването му в пещта на работещ котел, докато изпразването в пещта на неработещ котел е забранено.

Чл. 384

Заваръчни работи в помещения за прахоприготвяне са разрешени само след почистване от въглищен прах и получаване на разрешително за огневи работи от съответните органи по пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 385

Чл. 385 от наредбата предвижда задължение за редовно отстраняване на отлаганията на въглищен прах в помещенията с прахоприготвяща система, като се запазва целостта на топлинната изолация и не се допуска запрашаване на въздуха. Забранява се гасенето на тлеещи огнища от въглищен прах с плътна струя вода или други средства, които могат да предизвикат прахово завихряне.

Чл. 386

Парните и водогрейните котли (котлоагрегати) трябва да се експлоатират в съответствие с изискванията на наредбата, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове, свързани с техническия надзор на съоръженията с повишена опасност.

Чл. 387

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за експлоатация на котлоагрегати, които включват осигуряване на безопасна работа на съоръженията, устойчивост при номинална производителност, икономичен режим на производствения процес, подходящи диапазони за регулиране на товарите, стабилна работа при минимални товари и контрол на вредните емисии в атмосферата.

Чл. 388

След монтажа или подмяната на нагревни повърхности, котелът трябва да бъде въведен в експлоатация с предпусково химическо очистване на пароводния тракт или с отстраняване на консервацията на нагревните повърхности, ако те са били в дългосрочен престой, в съответствие с изискванията на вътрешна инструкция.

Чл. 389

Чл. 389 от Наредба № 9 определя изискванията преди пускането на котел след ремонт или престой над 3 денонощия. Необходимо е да се проверят готовността на спомагателните съоръжения, измервателните средства, средствата за дистанционно управление, автоматичните регулатори, защитите и блокировките, както и средствата за оперативна връзка. При наличие на неизправности в защитите и блокировките, пускането на котлоагрегата е забранено. Пускането се ръководи от началник-смяната или старши машиниста, а след основен или среден ремонт - от началника на цеха или негов заместник.

Чл. 390

Според Чл. 390 от Наредба № 9, котелът трябва да бъде запълван единствено с химически обработена вода, която отговаря на определени показатели, посочени в глава двадесет и шеста на наредбата.

Чл. 391

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за запълване с вода на барабанни котли. Позволява се запълване на неизстинал барабанен котел, при условие че разликата в температурата на водата пред барабана и метала в долната част не надвишава +40°С. Запълването с вода за опресоване е забранено, ако температурата в която и да е от контролираните точки надвишава 140 °C.

Чл. 392

Член 392 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за разпалването на правотоков котел е необходимо да се осигури разход на вода, равен на 30% от номиналния, освен ако производителят не е предписал друга стойност.

Чл. 393

Член 393 от наредбата предвижда, че преди разпалването на водогреен котел е необходимо да се осигури постоянен разход на мрежова вода, който да не е по-малък от минимално допустимия. Това е важно за безопасната и ефективна работа на котела.

Чл. 394

Чл. 394 от Наредба № 9 задължава извършването на вентилация на пещната камера и газоходите на котел преди разпалване и след спиране. Вентилацията трябва да продължи минимум 10 минути с осигурена пълна проходимост по газовъздушния тракт. При разпалване на котел от горещо състояние, вентилацията е допустима до 15 минути преди запалването на горелка.

Чл. 395

Чл. 395 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. изисква преди всяко разпалване на котел, работещ на газ, да се извърши проверка за газова плътност. След основен или среден ремонт е задължително газопроводите да се опресоват с въздух и да се провери херметичността на спирателната арматура преди горелките.

Чл. 396

Според Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., котелите трябва да се разпалват с включени в работа димен и въздушен вентилатор. В случай на котли, които работят без димен вентилатор, е достатъчно да се използва само въздушен вентилатор.

Чл. 397

Чл. 397 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава операторите на електрически централи да контролират нивото на водата в барабана по време на разпалването на котела. Освен това, се изисква извършване на продухване на нивопоказващите средства, в съответствие с вътрешна инструкция.

Чл. 398

Член 398 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че котелът трябва да се разпалва в съответствие с инструкциите на производителя и проведените изпитвания при пускови режими, в зависимост от различните топлинни състояния.

Чл. 399

Чл. 399 от Наредба № 9 предвижда, че при разпалване на котел от студено състояние след основен ремонт или реконструкция е задължително да се проверят всички репери за топлинно разширение. В останалите случаи проверките трябва да се извършват поне веднъж годишно.

Чл. 400

Наредбата предвижда задължителен контрол на температурния режим на барабана на котела при всяко негово пускане и спиране. Освен това, скоростта на загряване и охлаждане, както и температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана, трябва да бъдат указани с вътрешна инструкция.

Чл. 401

Чл. 401 от Наредба № 9 указва, че котелът трябва да бъде включен в паралел към общия паропровод след извършване на дрениране и подгряване на съединителния паропровод. При включването налягането на парата след котела трябва да бъде изравнено с налягането в общия паропровод.

Чл. 402

Според Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, за всеки котел е необходимо да се изготви режимна карта, която се основава на проведени изпитвания и инструкцията за експлоатация. При реконструкция на котел или при промяна на вида, марката и качеството на горивото, трябва да се изготви нова режимна карта.

Чл. 403

В работен режим на котела е задължително да се извършва постоянен контрол на температурата на парата във всяка степен и всеки поток на паропрегревателите. Освен това, трябва да се следи нивото на водата, което трябва да бъде в определените горна и долна граница.

Чл. 404

Член 404 от наредбата предвижда, че нагревните повърхности на котела по газова страна трябва да се поддържат в експлоатационно чисто състояние. Това означава, че е необходимо редовно почистване и поддържане на котела, за да се осигури безопасната и ефективна работа на електрическите централи.

Чл. 405

Чл. 405 от Наредба № 9 определя изискванията за работа на парни и водогрейни котли. За парните котли, използващи мазут със съдържание на сяра над 0,5%, коефициентът на излишък на въздуха на изхода на пещта не трябва да надвишава 1,03. За водогрейните котли, коефициентът на излишък на въздуха не трябва да надвишава 1,10.

Чл. 406

При експлоатацията на мазутни горелки е забранено: работа с ненастроени горелки; работа без осигурено подаване на въздух и на паромазутните горелки без гарантирано подаване на пара; попадане на мазут в паропроводите за продухване на горелките.

Чл. 407

Чл. 407 от Наредба № 9 изисква въздухът, който постъпва във въздухоподгревателите на котлите за течно и твърдо гориво, да бъде задължително подгряван. Температурата на подгряване трябва да се определя в зависимост от вида на използваното гориво и да бъде записана във вътрешната инструкция на централата.

Чл. 408

Член 408 от Наредба № 9 определя процедурите за вземане на проби от летяща пепел от котли, изгарящи твърдо гориво. Пробите се вземат, когато загубите на топлина от механична непълнота на изгаряне надвишават 0,5%. За черни и антрацитни въглища пробите трябва да се вземат минимум веднъж на смяна, а за другите видове въглища - най-малко веднъж на денонощие.

Чл. 409

Член 409 от наредбата задължава пещната камера и газовия тракт на котела да бъдат уплътнени. Освен това, контролът на пропуските на въздух трябва да се извършва в съответствие с вътрешна инструкция.

Чл. 410

При извеждане на котел от работа, независимо дали е в дългосрочен резерв или за ремонт, е необходимо да се извърши консервация на нагревните повърхности с цел предотвратяване на корозия.

Чл. 411

Член 411 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява ускоряването на охлаждането на котел, който е спрян от работа, чрез запълване със захранваща вода и последващо дрениране. Тази мярка е въведена с цел да се предотвратят потенциални повреди и инциденти, свързани с неправилната експлоатация на котлите.

Чл. 412

При температура на въздуха в котелното помещение под 0 °C, е необходимо да се вземат мерки за поддържане на положителни температури на въздуха, както вътре в неработещ котел, така и на всички места, където съществува опасност от замръзване.

Чл. 413

Режимът на спиране на котел за извеждане в резерв или ремонт се осъществява съгласно вътрешна инструкция. За котлите с естествена циркулация е необходимо да се контролира температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана.

Чл. 414

Дренирането на котел с естествена циркулация е разрешено само след спадане на налягането до атмосферното. В случай на валцовъчни съединения, дренирането може да се извърши само при температура на водата, която не надвишава 80°С.

Чл. 415

Дежурният оператор е отговорен за контрола на спрян котел, докато налягането не бъде напълно понижено и напрежението от електродвигателите на въртящите се механизми не бъде снето.

Чл. 416

Член 416 предвижда, че котлите, работещи на твърдо или газообразно гориво, трябва да имат схема на мазутното стопанство и мазутопроводите, които да бъдат поддържани в готовност за незабавно подаване на мазут, когато той се използва като разпалващо или резервно гориво.

Чл. 417

Според Чл. 417 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. не се допуска работа на мазутопровод или газопровод, ако от тях изтича гориво и съществува опасност от пожар. Това правило е въведено с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна експлоатация на електрическите централи и мрежи.

Чл. 418

Наредбата определя условията, при които котелът трябва незабавно да бъде спрян, за да се предотвратят инциденти и повреди. Основните причини за спиране включват недопустимо повишаване или понижаване на налягането и нивото на водата, повреждане на контролни прибори, спиране на помпи, и възникване на аварийни ситуации като взривове или пожари. Спирането на котела е задължително и при работа с газ, в допълнение на изброените случаи.

Чл. 419

Чл. 419 определя условията, при които котелът трябва да бъде разтоварен или спрян в съгласие с оператора на мрежата. Тези условия включват: малки пропуски на пара и вода, недопустимо повишаване на температурата на метала на нагревните повърхности, повреда на дистанционните показатели за нивото на водата, влошаване на качествата на захранващата вода, прекъсване на работата на пепелоулавящите устройства и неизправност на защити или измервателни прибори.

Чл. 420

Чл. 420 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че паротурбинните уредби трябва да се експлоатират в съответствие с изискванията на наредбата, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове, свързани с техническия надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 421

Чл. 421 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за експлоатация на паротурбинните уредби. Те включват осигуряване на непрекъсната работа на основните и спомагателните съоръжения, готовност за натоварване до номиналните електрически и топлинни товари, както и спазване на енергийните показатели за икономичност на съоръженията.

Чл. 422

Член 422 от Наредба № 9 описва изискванията към системата за регулиране на парната турбина. Тя трябва да осигурява устойчиво поддържане на зададения електрически и топлинен товар, плавно изменение на товара, поддържане на номиналната честота на въртене на ротора на празен ход, и задържане на честотата на въртене под безопасната настройка при внезапно разтоварване на генератора.

Чл. 423

Чл. 423 от Наредба № 9 определя изискванията за автоматично регулиране на парната турбина. Основните параметри включват: степен на неравномерност на регулиране на честотата на въртене на ротора (4,5 ±0,5%), местна степен на неравномерност на честотата на въртене (не по-ниска от 2,5% и не по-висока от 10% при товари до 15%), степен на нечувствителност на честотата на въртене (не по-висока от 0,3%), и степен на нечувствителност на регулиране налягането на парата (максимум 5 kРа при налягане под 250 kРа и максимум 2% при налягане над 250 kРа). Изискванията за налягането на парата трябва да съобразяват нуждите на потребителите, без да задействат предпазните клапани.

Чл. 424

Чл. 424 определя условията за задействане на автомата за безопасност в електрически централи. Автоматът се активира при повишаване на честотата на въртене на ротора на турбината с 10-12% над номиналната или до разрешената от производителя честота. При задействането му се затварят различни клапани, включително стопорни и регулиращи клапани на свежа пара, отсекателни клапани на паропроводни връзки и др.

Чл. 425

Чл. 425 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проверките и изпитванията на системата за регулиране и защита на турбината от повишаване на честотата на въртене трябва да се извършват в съответствие с инструкциите на завода производител.

Чл. 426

Чл. 426 от Наредба № 9 определя условията, при които системата за защита на турбината от повишаване на честотата на въртене на ротора трябва да бъде изпитвана с реално повишаване на честотата. Изпитването е задължително след основен ремонт на турбината, преди изпитване на системата за регулиране, след разглобяване на автомата за безопасност, след едномесечен престой на турбината, след разглобяване на системата за регулиране или нейните възли, както и не по-рядко от веднъж на четири месеца.

Чл. 427

Чл. 427 от Наредба № 9 предвижда задължения за поддържане на плътността на стопорните и регулиращите клапани на турбините. Проверка на плътността трябва да се извършва ежегодно, при определени условия, включително преди изпитване на автомата за безопасност и след основен ремонт. Развъртане на ротора при затворени клапани не е разрешено.

Чл. 428

Чл. 428 от Наредба № 9 предвижда проверки на плътността на обратните клапани на пароотнеманията и действието на предпазните клапани преди изпитване на турбината, както и преди всяко пускане и спиране на турбината. При продължителна работа, проверките трябва да се извършват не по-рядко от веднъж на 4 месеца. Забранено е да се работи с турбина, ако обратният клапан на пароотнемането е неизправен.

Чл. 429

Чл. 429 от Наредба № 9 определя начина на раздвижване на стопорните и регулиращите клапани на свежата пара и на парата след междинния прегрев, както и на клапаните на пароотнеманията и паропроводните връзки с външни източници на пара. Клапаните трябва да се раздвижват на пълен ход преди пускане на турбината и в определени случаи, като се следи плавността на хода и налягането. Освен това, клапаните могат да се раздвижват и на част от пълния ход ежедневно по време на работа на турбината, ако конструкцията на клапана позволява.

Чл. 430

Чл. 430 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че статичната характеристика на регулиране и времето за затваряне на стопорните и защитните клапани трябва да се определят преди и след основен ремонт на турбината или основните възли на системите за регулиране и пароразпределение.

Чл. 431

Член 431 от Наредба № 9 предвижда, че системата за регулиране на турбината с хвърляне на товара и изключването на генератора от паралел трябва да бъде изпитвана при реконструкция, когато се променят динамичните характеристики на турбоагрегата, както и след основен ремонт. За турбини с електрохидравлични преобразуватели, изпитването може да се извърши без изключване на генератора, чрез затваряне на регулиращите клапани.

Чл. 432

Член 432 от Наредба № 9 предвижда, че при установяване на несъответствия в характеристиките на регулиране и защита на турбината, тя трябва да бъде спряна. Спирането е необходимо до отстраняване на причините за различията, за да се осигури безопасната и ефективна работа на електрическите инсталации.

Чл. 433

Работата на турбината с въведен ограничител на мощност е разрешена временно, при условие че се спазва вътрешната инструкция и се получи разрешение от ръководителя на експлоатацията в електроцентралата. Максималният допустим товар на турбината трябва да бъде най-малко с 5% под ограничителната стойност.

Чл. 434

Чл. 434 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за маслената система на турбината. Те включват необходимостта от сигурна работа на системата при всички режими на турбоагрегата, поддържане на качеството на маслото, контрол на температурния режим в нормите, както и предотвратяване на замърсяване на системата за охлаждане и околната среда.

Чл. 435

Член 435 от Наредба № 9 предвижда, че резервните и аварийните маслени помпи, както и устройствата за автоматичното им включване, трябва да се проверяват два пъти месечно, когато турбоагрегатът е в работа, и преди всяко негово пускане и спиране. За турбини с индивидуални електрозадвижвания на маслените помпи не се извършва проверка за автоматично включване на резервната помпа преди спиране.

Чл. 436

Спирателната арматура, която е инсталирана на линиите на системите за смазване, регулиране и уплътнение на вала на генератора, трябва да бъде пломбирана в работното си положение, за да се осигури безопасността и правилната експлоатация на електрическите централи.

Чл. 437

Член 437 от Наредба № 9 предвижда, че кондензационната уредба на турбината трябва да бъде поддържана в оптимално състояние, осигуряващо вакуум и качество на кондензата при всички работни режими. Контролът и сроковете за проверка на уредбата се определят с вътрешна инструкция, в зависимост от условията на експлоатация.

Чл. 438

Чл. 438 от Наредба № 9 определя изискванията за системите за регенерация на турбината, които трябва да осигуряват нормативните стойности на температурата на питателната вода във всеки подгревател, в зависимост от налягането на греещата пара. Освен това, температурният напор се проверява ежемесечно и след всеки ремонт на регенеративните подгреватели.

Чл. 439

Член 439 от Наредба № 9 забранява експлоатацията на подгреватели с високо налягане, ако те имат неизправни защитни елементи или регулатори на ниво. В случай на налична групова обходна линия, е забранено да работи цялата група подгреватели, ако има неизправна защита или ако един от подгревателите е изключен по пара.

Чл. 440

Наредбата определя процедурите за пускане на турбини в електрически централи. Преди пускане от студено състояние, след ремонт или след дълъг период в резерв, е необходимо да се провери изправността на основните и спомагателните съоръжения, средствата за измерване и защитите. При пускане от топло състояние, защитите и блокировките трябва да се настройват според изискванията на производителя. Процесът на пускане се ръководи от началник-смяната или старши машиниста, а след основен или среден ремонт - от началника на цеха или негов заместник.

Чл. 441

Чл. 441 определя условията за изпитване на конвенционални системи за регулиране на турбините. Изпитванията се извършват с изключване на генератора от мрежата при приемане на турбината в експлоатация или след реконструкция, която променя динамичните характеристики на турбоагрегата. За парни турбини с електрохидравлични преобразуватели е разрешено мигновено хвърляне на товара без изключване на генератора, при затваряне само на регулиращите клапани.

Чл. 442

Чл. 442 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява пускането на турбината при следните условия: 1) отклонение на контролни показатели извън допустимите стойности; 2) неизправност на защитата, спираща турбината; 3) неизправност на системите за регулиране, увеличаващи честотата на въртене; 4) неизправност на маслените помпи или автоматичните устройства за включване; 5) отклонение в качеството и температурата на маслото; 6) отклонение в качествените показатели на свежа пара.

Чл. 443

Член 443 от Наредба № 9 забранява подаването на пара към лабиринтните уплътнения, изхвърлянето на пара или гореща вода в кондензатора и подаването на пара за подгряване на турбината, когато турбината е спряна и не е включено валопревъртащо устройство. Подаването на пара за пускане на турбината и изхвърлянето в кондензатора трябва да се извършва при налягане в кондензатора не по-високо от 60 kРа, освен ако производителят не е указал друго. В турбини без валопревъртащо устройство, подаването на пара се регулира от вътрешни инструкции.

Чл. 444

Наредбата определя ограниченията за експлоатация на турбоагрегати в зависимост от вибрационната скорост на лагерите. Не се разрешава работа на агрегати с вибрационна скорост над 4,5 mm/s. Допуска се работа при скорости между 4,5 и 7,1 mm/s, но за максимум 30 денонощия, при условие че няма тенденция за нарастване. Работата над 7,1 mm/s е забранена за повече от 7 денонощия, а при достигане на 11,2 mm/s, агрегатът трябва да бъде изключен незабавно.

Чл. 445

Турбоагрегатът трябва да се спре незабавно, ако се установят внезапни изменения на вибрациите на лагери. Конкретно, това включва: 1) изменение на вибрациите на двата лагера на един ротор; 2) изменение на вибрациите на два съседни лагера; 3) изменение на две компоненти на вибрацията на един лагер с 1 mm/s или повече. Въпреки това, е допустимо продължаване на работата на турбоагрегата до 3 денонощия, ако плавно нараства една компонента на вибрацията с 2 mm/s.

Чл. 446

Според Чл. 446 от Наредба № 9, експлоатацията на турбоагрегата е забранена, ако се установят нискочестотни вибрации, които надвишават 1 mm/s. Това е мярка за осигуряване на безопасността и надеждността на работа на агрегата.

Чл. 447

Съгласно Чл. 447 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., оценката на засоляването на проточната част на турбината трябва да се извършва периодично, като минималната честота е веднъж на месец. Оценката се осъществява чрез измерване на налягането в контролните степени на турбината.

Чл. 448

Член 448 регламентира, че експлоатацията на паротурбинни уредби по схеми и режими, които не съответстват на техническите условия на доставката, трябва да бъде съгласувана със завода производител.

Чл. 449

Чл. 449 от Наредба № 9 определя случаи, при които турбината трябва да бъде спряна незабавно и генераторът да бъде изключен. Тези случаи включват увеличаване на честотата на въртене, недопустими изменения в положението на роторите, намаляване на налягането и нивото на маслото, повишаване на температурата на маслото, запалване на маслото, недопустими разлики в наляганията, ниско ниво на маслото, изключване на маслени помпи, вътрешни повреди на генератора, понижаване на вакуума в кондензатора, повишаване на вибрациите, необичайни шумове, искри или дим, водни удари, разкъсвания в тръбопроводите, прекратяване на охлаждането, намаляване на налягането в системата за регулиране, отпадане на напрежението на контролни устройства и други случаи, предвидени от производителя или проекта. Вътрешната инструкция трябва да указва недопустимите отклонения на контролирани величини.

Чл. 450

Чл. 450 от Наредба № 9 определя условията, при които турбината на електрическа централа може да бъде разтоварена и спряна. Спирането е съгласувано с оператора на електрическата мрежа и може да се наложи при следните ситуации: засядане на стопорни и регулиращи клапани, неизправности в регулиращата система, нарушаване на работата на спомагателни съоръжения, повишаване на вибрациите на лагерите, откриване на неизправности в технологичните защити, изтичане на масло, рязко изменение на показателите на парата, опасни концентрации на водород, и изтичане на пара и вода от тръбопроводи.

Чл. 451

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава измерването на времето на спиране на ротора на всяка турбина при нормален вакуум и при принудително понижаване на вакуума. При промени в тези времена трябва да се установи причината и да се предприемат мерки за нейното отстраняване.

Чл. 452

При продължителен престой на турбините в електрическите централи е необходимо да се предприемат мерки за предотвратяване на корозия на метала. Възможно е също така да се извърши консервация на оборудването, в съответствие с вътрешна инструкция.

Чл. 453

Член 453 от наредбата забранява провеждането на реконструкции и модернизации на турбините без предварително съгласуване със завода производител. Това изискване цели да гарантира безопасността и ефективността на експлоатацията на електрическите централи.

Чл. 454

Чл. 454 от Наредба № 9 предвижда, че топлинните изпитвания на турбините се провеждат периодично в процеса на експлоатация, за да се потвърди съответствието им с нормативните характеристики. Тези изпитвания трябва да се извършват не по-рядко от веднъж на три години.

Чл. 455

Чл. 455 от Наредба № 9 указва, че газотурбинните уредби (ГТУ) трябва да се експлоатират в съответствие с изискванията на наредбата, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове, свързани с техническия надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 456

Чл. 456 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията при експлоатация на газови турбини (ГТУ). Те включват осигуряване на сигурна и безопасна работа на основните и спомагателните съоръжения, поддържане на зададените параметри, чистота на проходната част на компресорите, турбините и топлообменните апарати, както и опазване на околната среда.

Чл. 457

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за регулиране на газотурбинните установки (ГТУ). Тя осигурява устойчиво поддържане на електрическия товар, номиналната честота на въртене на ротора на турбината, безопасно пускане и спиране на ГТУ, задържане на честотата на въртене при аварийни ситуации и поддържане на зададената температура на газа. Степента на статична неравномерност на регулиране на честотата на въртене трябва да е между 4-5%, а минималната местна степен не по-ниска от 2%.

Чл. 458

Автоматът за безопасност на електрическите централи се активира, когато честотата на въртене на ротора на турбината се повиши с 10 - 12% над номиналната стойност или достигне честота, която е разрешена от производителя.

Чл. 459

Устройствата за защита от недопустимо повишаване на температурата на газовете след всяка горивна степен трябва да бъдат настроени в съответствие с температурите, посочени в техническите условия на газовата турбина (ГТУ).

Чл. 460

Чл. 460 от наредбата предвижда, че системата за пречистване на въздуха за компресорите на газовите турбини (ГТУ) трябва да осигурява въздух с необходимата степен на очистване, която е определена от производителя. Освен това, въздушните филтри трябва да се преглеждат и почистват в съответствие с изискванията на производителя.

Чл. 461

Член 461 от Наредба № 9 предвижда, че обледяването на въздушните филтри и проходната част на компресорите не е допустимо. При наличие на опасност от обледяване, трябва да се активират предвидените устройства за предотвратяване на този проблем.

Чл. 462

Член 462 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че излизащите от газови турбинни установки (ГТУ) газове подлежат на контрол. Контролът обхваща съдържанието на следните вещества: въглероден окис, въглероден двуокис, азотни окиси, кислород и метан.

Чл. 463

Наредба № 9 регламентира техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, като в член 463 се определят изискванията за стопорните и регулиращите клапани за гориво на газови турбини (ГТУ). Според наредбата, клапаните трябва да се поддържат плътни, да се раздвижват напълно преди всяко пускане и частично всеки ден, ако това е предвидено в инструкцията на ГТУ. Освен това, плътността на клапаните трябва да се проверява след ремонт и преди всяко пускане на ГТУ.

Чл. 464

Спирателната арматура на системите за мазане, регулиране и уплътнение на вала на генератора трябва да бъде пломбирана в работно положение, за да се осигури безопасността и правилната експлоатация на електрическите централи.

Чл. 465

Член 465 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява експлоатацията на газови турбини (ГТУ) в двигателен режим на генератора. Това означава, че генераторите не трябва да функционират в този режим, за да се осигури безопасността и ефективността на електрическите централи и мрежи.

Чл. 466

Чл. 466 от Наредба № 9 определя, че пускането, синхронизирането и включването в паралел на газови турбини (ГТУ) от всяко топлинно състояние се извършва автоматично. Освен това, плановото спиране на ГТУ също се извършва автоматично по зададена програма.

Чл. 467

Пускането на газови турбини (ГТУ) в електрическите централи се ръководи от началника на смяната. При извършване на основен и среден ремонт, ръководството на пускането се поема от лице, назначено от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 468

Чл. 468 от Наредба № 9 предвижда задължения преди пускането на газова турбинна установка (ГТУ) след ремонт или след престой над 3 денонощия. Необходимо е да се проверят изправността на системите за технологична защита и автоматика, блокировките на спомагателните съоръжения, маслената система, средствата за измерване и средствата за оперативна връзка. Всички открити неизправности трябва да бъдат отстранени незабавно.

Чл. 469

Чл. 469 от Наредба № 9 забранява пускането на газова турбина (ГТУ) в случаи на неизправности или отклонения в системите, които могат да доведат до опасни условия. Конкретните случаи включват неизправности на защитите, дефекти в регулиращата система, проблеми с маслените помпи, отклонения в качеството и параметрите на горивото и маслото, както и неконтролируеми показатели за топлинното и механичното състояние на ГТУ. Освен това, пускането на ГТУ след аварийно спиране е забранено, ако причините за спирането не са отстранени.

Чл. 470

Чл. 470 от Наредба № 9 определя условията за вентилиране на горивния тракт на газотурбинни установки (ГТУ). Вентилирането трябва да се извърши при пускане на горивото, след неуспешен опит за пускане и след нормално спиране на ГТУ. Продължителността и средствата за вентилиране зависят от експлоатационната инструкция и типа на горивото, като минималното време за вентилиране е 4 минути за течно гориво и 10 минути за газообразно гориво.

Чл. 471

Пускането на газова турбина (ГТУ) се прекратява незабавно в следните случаи: 1. при нарушаване на реда на пусковите операции; 2. при повишаване на температурата на газовете над допустимото; 3. при повишаване на натоварването на пусковото устройство над допустимото; 4. при понижаване на честотата на въртене на ротора извън предвиденото; 5. при преминаване на компресорите на ГТУ в автоколебателен режим.

Чл. 472

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда незабавно изключване на газотурбинната уредба в определени случаи, включително повишаване на температурата на газовете, честотата на въртене, наличие на пукнатини в тръбопроводите, недопустими премествания на роторите, спад на налягането на маслото, необичайни шумове, повишаване на вибрациите, появяване на искри или дим, запалване на масло, локални взривове, загасване на факела, отпадане на захранващото напрежение, изключване на турбогенератора, преминаване на компресорите в автоколебателен режим, недопустимо изменение на налягането на въздуха и други случаи, предвидени от производителя.

Чл. 473

Член 473 от Наредба № 9 описва условията, при които газотурбинната уредба може да бъде разтоварена или спряна. Това включва случаи на нарушаване на нормалния режим на експлоатация, засядане на клапани, повишаване на температурата над допустимото, разлики в измерваните температури на газовете, повишаване на температурата на въздуха пред компресорите и неизправности на защита или измервателни прибори.

Чл. 474

Член 474 от Наредба № 9 предвижда, че системите за регулиране и защита на газотурбинни установки (ГТУ) от повишаване на честотата на въртене подлежат на проверка и изпитване в съответствие с инструкциите на производителя.

Чл. 475

Член 475 от Наредба № 9 предвижда, че защитата от превишена температура на газовете в турбината трябва да се проверява най-малко веднъж на 4 месеца. Това е важна мярка за осигуряване на безопасната работа на електрическите централи.

Чл. 476

Член 476 от Наредба № 9 определя условията, при които системата за регулиране на газотурбинни установки (ГТУ) трябва да бъде изпитвана. Изпитванията се извършват след реконструкция, която променя динамичните характеристики на ГТУ или след значителни изменения на характеристиките на регулирането по време на експлоатация или след ремонт.

Чл. 477

Чл. 477 регламентира поддръжката и готовността на газотурбинните уредби. Уредбите, които не работят постоянно, трябва да бъдат поддържани в постоянна готовност за пускане. Проверката на готовността за пускане, както и контролни автоматични пускания с натоварване, се извършват ежемесечно.

Чл. 478

Член 478 от Наредба № 9 определя, че ефективната стойност на вибрационната скорост на лагерите на турбината, компресорите, турбогенератора и възбудителката трябва да съответства на стойностите, посочени в член 444 от същата наредба.

Чл. 479

След изключване на газотурбинната установка (ГТУ) за всеки вал е необходимо да се измери времето на спиране на въртенето на ротора. В случай на настъпили промени в това време при следващите спирания, трябва да се установи причината и да се предприемат мерки за нейното отстраняване.

Чл. 480

Чл. 480 от Наредба № 9 предвижда мерки за защита на газовите турбини (ГТУ) при извеждане в продължителен резерв. Необходимо е да се предприемат действия срещу корозия на метала, а при нужда да се извърши консервация. Определят се възлите за консервация и технологията на консервация с техническите условия при доставката на ГТУ.

Чл. 481

Наредбата определя изискванията за техническо обслужване и диагностика на газови турбини (ГТУ) в зависимост от различни фактори, като режим на работа, продължителност, брой пускания, вид гориво и състояние на съоръженията. Сроковете и обемът на необходимите работи се определят чрез вътрешна инструкция на енергийния обект.

Чл. 482

Техническата експлоатация на енергийни блокови уредби в ТЕЦ трябва да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в тази наредба, както и в глави двадесет и първа, двадесет и втора и двадесет и трета, и изискванията на производителя.

Чл. 483

Чл. 483 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. описва механизма за участие на блоковите уредби в покриването на товаровия график на електрическите централи. Това се осигурява чрез регулиране на натоварването на енергийния блок в определен диапазон, при необходимост до техническия минимум, както и чрез поставяне на блока в резерв и пускането му от различно топлинно състояние.

Чл. 484

Чл. 484 от Наредба № 9 предвижда, че границите на регулируемия диапазон и техническия минимум на натоварване на блоковата уредба трябва да бъдат записани в местната инструкция. Тези данни трябва да са на разположение на оператора на електрическата мрежа.

Чл. 485

Член 485 от Наредба № 9 указва, че при натоварване на енергийния блок на долната граница на регулируемия диапазон или на техническия минимум, температурата на свежата пара и междинно прегрятата пара не трябва да пада под зададеното от производителя ниво.

Чл. 486

Чл. 486 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че максималната скорост на изменение на товара на енергийния блок в регулируемия диапазон зависи от нормите за работа в електроенергийната система и ограниченията на съоръженията. Тази скорост е важна за осигуряване на стабилност и ефективност в експлоатацията на електрическите централи и мрежи.

Чл. 487

Чл. 487 от Наредба № 9 предвижда, че при спиране на блоковите уредби в резерв за денонощието не се извършват три основни дейности: разхлаждане на съоръженията, задържане на пара в системата за междинно прегряване и изхвърляне на кондензат от паропрегревателните повърхности в горещите парни колектори на барабанни и правотокови котли, които са снабдени с пълнопоточни сепаратори.

Чл. 488

Съоръженията и системите на енергийните блокове трябва да бъдат поддържани в състояние и готовност за пускане от всяко топлинно състояние, с минимална продължителност на времето за подготовка.

Чл. 489

Наредбата забранява пускането на енергиен блок при наличие на определени условия. Това включва: 1) наличие на условия, които забраняват пускането на основните съоръжения; 2) неизправност на технологичната защита; 3) неизправност на дистанционното управление; 4) неизправност на блоковата уредба за обезсоляване; 5) повреда на опори и пружинни окачвания на тръбопроводи.

Чл. 490

Член 490 от Наредба № 9 предвижда, че работата на енергиен блок с включени регулатори на налягане пред турбината не е разрешена, освен ако те не са част от системата за регулиране на честотата и мощността в енергийната система. В случай на неизправност или нестабилна работа на блока, е разрешено временно да се работи с включени регулатори, но само с разрешение на оператора на електрическата мрежа.

Чл. 491

Член 491 от Наредба № 9 предвижда, че при 'хвърляне' на товара на турбина и неактивиране на системата за автоматично регулиране, персоналът трябва незабавно да коригира товара на котела в допустимите граници и да възстанови налягането на свежата пара на изхода.

Чл. 492

Чл. 492 от Наредба № 9 определя случаите, при които енергийният блок трябва незабавно да бъде спрян от защитите или персонала. Това включва: спиране на котела, изключване на турбината поради повреда, изключване на генератора или трансформатора, спиране на питателните помпи, появата на пукнатини в тръбопроводите, загуба на напрежение на управленските устройства и възникване на пожар, застрашаващ безопасността.

Чл. 493

Чл. 493 регламентира условията за промяна на проектните пускови схеми на енергийните блокове. Промени не се разрешават без доказана необходимост. Допустимо е изменение на схемите за повишаване на сигурността и качеството на работа, но само след съгласуване с производителя. Пускането на енергийния блок се осъществява от дежурния инженер, а след основен или среден ремонт - от главния инженер или заместника му по експлоатация.

Чл. 494

Чл. 494 от Наредба № 9 определя изискванията за поддържане на системите за управление на технологичните процеси в електрическите централи и мрежи. Те трябва да осигуряват контрол и автоматично регулиране на процесите, автоматична защита на съоръженията, технологична и аварийна сигнализация, както и дистанционно управление на арматурата.

Чл. 495

Член 495 от Наредба № 9 задължава операторите на електрически централи и мрежи да поддържат постоянно включени определени средства и системи по време на нормална работа. Това включва средства за измерване на технологични параметри, системи за обработка и визуализация на информация, автоматично регулиране, технологични защити и сигнализации, функционално-групово и дистанционно управление, както и системи за диагностика.

Чл. 496

Чл. 496 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. изисква системите за автоматично регулиране на технологичните процеси в електрическите централи да бъдат в състояние да осигурят оптимални режими на икономична работа. Освен това, системите за технологични защити трябва да гарантират сигурността на съоръженията.

Чл. 497

Чл. 497 от Наредба № 9 предвижда, че системите за измерване, автоматично регулиране, дистанционно управление и защита в енергийните обекти трябва да се въвеждат с оглед на изискванията на производителите на основните съоръжения. Освен това, тези системи трябва да се усъвършенстват и обновяват в процеса на експлоатацията им.

Чл. 498

Чл. 498 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя задълженията при обслужване на средствата за измерване и системите за управление и защита на електрически централи и мрежи. Те включват поддържане на оборудването в изправно състояние, осъществяване на модернизационни програми и осигуряване на необходим запас от резервни уреди и части.

Чл. 499

Член 499 от Наредба № 9 предвижда, че системите за автоматично включване на резервното захранване трябва да бъдат поддържани в постоянна готовност. Освен това, те трябва да бъдат периодично проверявани в съответствие с график, който се утвърдил от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 500

Наредбата регламентира условията за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, като акцентира на необходимостта от поддържане на определени параметри на околната среда в местата за измерване и автоматизация. Не се допуска отклонение на параметрите (температура, влажност и др.) над установените граници. В технологичните командни зали и местата с шкафове за управление, температурата не трябва да надвишава 30°С, а влажността - 75%.

Чл. 501

Член 501 от Наредба № 9 предвижда изисквания за надписите и маркировките на техническите средства в електрическите централи и мрежи. Всеки елемент, включително табла, пултове, измервателни уреди и кабели, трябва да има трайни надписи, които указват предназначението им, съобразно технологичните схеми. Освен това, измервателните уреди трябва да имат маркировка за пределно допустимата стойност на измерваната величина, а уредите, свързани с защитата, трябва да показват стойността на задействането.

Чл. 502

Член 502 от наредбата предвижда, че до първичните уреди, изпълнителните механизми и отборните устройства трябва да се осигури свободен достъп за наблюдение и ремонт. Освен това, площадките за обслужване трябва да бъдат обезопасени.

Чл. 503

Чл. 503 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че местата на преминаване на импулсните и кабелните линии през стени и плочи, както и техните входове в таблата в командната зала, трябва да бъдат уплътнени. Състоянието на уплътнението трябва да се проверява периодично, както и след извършване на ремонтни работи.

Чл. 504

Член 504 от Наредба № 9 определя изискванията за работа на импулсните линии. Работата им е забранена при отрицателни температури на околната среда, освен ако не са осигурени съпътстващи инсталации. Импулсните линии трябва да се продухват периодично, а първичната спирателна арматура трябва да осигурява сигурно изключване на линиите при работа на основното съоръжение.

Чл. 505

Спирателната арматура в системите с дистанционно управление трябва да се проверява за плътност по време на експлоатацията. Плътността при затваряне се осигурява от сервомеханизмите, без нужда от ръчно дозатваряне. Регулиращата арматура се проверява в съответствие с разходните характеристики.

Чл. 506

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира правилата за експлоатация на електрически централи и мрежи. Чл. 506 определя, че не е разрешено извеждането от работа на изправни технологични защити. Извеждането на защити е допустимо само в определени случаи: при преходни режими, при очевидна неизправност, за периодична проверка или с нареждане на ръководителя по експлоатацията. Всички действия по извеждане на защитите трябва да се регистрират в оперативния дневник и в дневника за разпореждане.

Чл. 507

Чл. 507 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява извършването на ремонтни и други дейности във веригите на включени защити. Това означава, че всякакви интервенции в тези вериги не са разрешени, за да се гарантира безопасността и нормалната работа на електрическите централи и мрежи.

Чл. 508

Чл. 508 от Наредба № 9 предвижда изготвянето на карта (дневник) в енергийните обекти, съдържаща стойностите за настройване на технологичните защити. Стойностите и времената на задействане на защитите се определят в проектите и от производителите на съоръженията. При реконструкция стойностите се определят опитно. Устройствата на защитите трябва да бъдат защитени срещу непреднамерена промяна и пломбирани. Снемането на осигуровката и пломбата е позволено само при изключена защита и след запис в оперативния дневник.

Чл. 509

Технологичните защити на електрическите съоръжения трябва да бъдат оборудвани с устройства за сигнализация и регистриране на причините за тяхното заработване. Всички инциденти на заработване или незаработване на защитите трябва да бъдат документирани и анализирани.

Чл. 510

Член 510 определя условията за експлоатация на автоматизираните системи за управление в електрическите централи. Според алинея 1, тези системи трябва да бъдат в състояние да поддържат зададения технологичен режим на съоръженията. Алинея 2 уточнява, че изключването на изправни системи и елементи от тях е разрешено само при условия, посочени в експлоатационните инструкции на съоръженията.

Чл. 511

Чл. 511 от Наредба № 9 предвижда, че за всяка автоматизирана система за управление (АСУ), която е въведена в експлоатация, трябва да се води досие. Това досие съдържа данни за параметрите на настройките и използваните програмни продукти. В наредбата се разглеждат и общите разпоредби относно водоподготовката и водохимичните режими на топлоелектрическите централи и топлопреносните мрежи.

Чл. 512

Член 512 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда осъществяване на контрол и управление на химическите и физикохимическите процеси в ТЕЦ и топлопреносните мрежи. Това включва всички основни и спомагателни съоръжения, които работят с вода, пара и кондензат, или които имат контакт с техните повърхности.

Чл. 513

Чл. 513 от Наредба № 9 определя водохимичния режим (ВХР) като важен елемент за осигуряване на експлоатационна сигурност и икономична работа на електрическите съоръжения. ВХР предотвратява образуването на отложения, шлам, биологични обраствания и корозия, причинени от топлоносителя или работния флуид, а също така гарантира, че не се замърсява околната среда.

Чл. 514

Водохимичният режим на електрически централи и мрежи се управлява и контролира от специализирано звено, което е част от структурата на ТЕЦ и топлопреносното предприятие.

Чл. 515

Водохимичният режим на съоръженията се определя с проекта и се коригира по време на пусковите и гаранционните изпитвания или при специализирани изследвания. След настройването се изготвя вътрешна експлоатационна инструкция по ВХР. При реконструкция на съоръжения за ВХР в експлоатация се вземат предвид изискванията на наредбата.

Чл. 516

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира условията за експлоатация на енергийните съоръжения. Чл. 516 забранява пускането, спирането и промяната на параметрите на работа, които водят до изменение на водохимичните реакции (ВХР) и влошаване на качеството на вода, пара и кондензат. Освен това, изменения в проектните схеми или конструкции на съоръженията, които нарушават работата на водоподготвителните и кондензатоочистващите инсталации, също не се допускат.

Чл. 517

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за поддържане на инсталациите за очистване и консервация на съоръженията в електрически централи. Инсталациите трябва да бъдат постоянно в изправност. Извършените прегледи, анализи и инциденти се документират. Определят се максимални работни часове за изрязване на тръбни образци в зависимост от типа на горивото. Периодичността на химическото очистване на котлите и топлообменниците се регулира в зависимост от натрупаните отложения. Химическо очистване се извършва при определени условия, а за оценка на ефективността се изрязват образци преди и след процедурата.

Чл. 518

Член 518 от наредбата определя, че температурата на пробите от пара и вода в контролираните участъци на пароводния тракт на котела след охлаждане трябва да се поддържа в диапазона от 20°С до 40°С.

Чл. 519

Водоподготовката, корекционното обработване на водата, обработването и отвеждането на технологичните отпадъчни води трябва да се извършват в съответствие с проектните технологии, техническите изисквания за експлоатация на енергийните съоръжения и нормите за опазване на околната среда.

Чл. 520

Чл. 520 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява използването на токсични реагенти за корекционно обработване на водата в топлофикационните системи, с цел опазване на здравето и безопасността.

Чл. 521

Член 521 определя, че системите за автоматизация на основните технологични процеси, свързани с водоподготовка, очистване на кондензати, корекционно обработване на водата и контрол на ВХР, трябва да осигуряват зададените режими и да бъдат поддържани във въведено в действие състояние по време на експлоатацията.

Чл. 522

Съгласно Чл. 522 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., експлоатацията на основните съоръжения на електрически централи и мрежи е забранена, ако инсталациите за корекционно обработване на водата са неизправни или не е извършен химичен контрол. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и ефективността на експлоатацията.

Чл. 523

Съоръженията и помещенията, свързани с работата и съхраняването на агресивни и опасни реагенти, трябва да се експлоатират в съответствие с нормативните разпоредби и правилата за безопасна работа.

Чл. 524

Наредбата регулира контролът на антикорозионното покритие на съоръжения, инсталации и конструкции, които са в контакт с агресивна среда. Експлоатацията на тези съоръжения е забранена при нарушаване на покритието. Освен това, трасетата на подземните проводи за агресивни течности трябва да бъдат обозначени и точно нанесени в устройствения план на обекта.

Чл. 525

Чл. 525 от Наредба № 9 определя организацията и провеждането на химичен контрол в електрическите централи и топлопреносните мрежи. Контролът е свързан с водохимичния режим, горивата, масла и химикали, и включва следните аспекти: състоянието на енергийните съоръжения, оперативна информация за качеството на водите и парата, откриване на смущения, информация за състава на водата при химични промивки, концентрация на вредни газове, състава на изхвърляни газове и отпадъчни води, както и резултати от контрол на качеството на реагенти и химикали.

Чл. 526

Чл. 526 от наредбата указва, че химичният контрол в електрическите централи трябва да се извършва съгласно вътрешна инструкция на обекта, като е задължително спазването на изискванията на действащата техническа нормативна уредба. В допълнение, раздел IV от наредбата посочва специфични изисквания относно качеството на водата и парата, които трябва да бъдат следвани.

Чл. 527

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира показателите за качество на водата и парата, използвани в котлите и турбините на топлоелектрическите централи, водогрейните котли и топлопреносните мрежи. Качеството на водата и парата трябва да отговаря на изискванията, определени в проектите и инструкциите на производителите. Контролът на качеството се извършва по следните показатели: специфична електропроводимост, стойност на pH, съдържание на алкалоземни метали, съединения на желязото и медта, силикати, алкални метали, амоняк и хидразин.

Чл. 528

Наредбата определя изискванията за качеството на водата, използвана за захранване и допълване на водогрейни котли и топлопреносни мрежи. Показателите включват: максимално съдържание на разтворен кислород - 50 mg/dm3, обща твърдост - 50 mgeq/dm3, недопустимо съдържание на въглена киселина, максимално съдържание на свободно диспергирани вещества - 5 mg/dm3, и стойност на рH между 8,0 и 9,5.

Чл. 529

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя допустимите стойности на показателите на водата за захранване на котлите при алкален режим на обработване. Стойностите са разделени в зависимост от налягането на котлите (до 4 МРа, над 4 до 8 МРа и над 8 МРа). Основните показатели включват специфична проводимост, обща твърдост, стойност на pH, разтворен кислород, съединения на желязото и медта, силикати, алкални метали, амоняк, хидразин и нефтопродукти. Граничните стойности за кратковременни допустими отклонения са обозначени със знак (*).

Чл. 530

Наредбата определя, че качеството на котловата вода зависи от водохимичния режим, който се прилага. Стойностите на показателите за котловата вода се определят от производителя на котела и се записват в експлоатационната инструкция.

Чл. 531

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя допустимите стойности на показателите на парата (наситена и прегрята) за електрически централи и мрежи. Стойностите варират в зависимост от налягането на котлите, като се посочват специфични граници за проводимост, стойност на рН, съединения на желязото и медта, силикатите, алкалните метали и свободната въглена киселина. Например, за котли с налягане над 8 МРа, специфичната проводимост трябва да е 0,2 µS/cm, стойността на рН е 7, а съединенията на желязото не трябва да надвишават 10 µg/dm3.

Чл. 532

Чл. 532 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че водата, използвана за регулиране на температурата на прегрята пара (вода за впръскване), също отговаря на изискванията за показателите на парата за котли с налягане над 8 МРа.

Чл. 533

Чл. 533 определя допустимите стойности на показателите за кондензата от турбините в зависимост от налягането на котлите. За налягане до 4 МРа, налягане над 4 до 8 МРа и налягане над 8 МРа са посочени специфична проводимост, обща твърдост, стойност на рН, разтворен кислород, съединения на желязото и медта, както и силикатите. В допълнение, за турбини с медни сплави в регенеративната система, стойността на рН не трябва да надвишава 9,3.

Чл. 534

Чл. 534 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че тръбопроводите трябва да се експлоатират в съответствие с изискванията на конкретната глава от наредбата, както и с вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове, касаещи техническия надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 535

В енергийното предприятие ръководителят с заповед определя правоспособни технически лица, които са отговорни за изправното състояние и безопасната експлоатация на тръбопроводите, в съответствие с нормативните актове.

Чл. 536

Член 536 от Наредба № 9 задължава енергийните обекти да изготвят списъци на тръбопроводите, за които се упражнява технически надзор от главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор". За всеки тръбопровод трябва да се изготви досие, а персоналът на обекта трябва да разполага с актуализирани топлинни схеми на тръбопроводите, включващи изменения, направени по време на експлоатацията.

Чл. 537

Член 537 от Наредба № 9 предвижда, че средствата за измерване, които осигуряват безопасната експлоатация на тръбопроводите, трябва да бъдат подложени на метрологична проверка. Това е необходимо за гарантиране на безопасността и надеждността на експлоатацията на електрическите инсталации.

Чл. 538

На всеки енергиен обект се изготвя вътрешна инструкция за експлоатация на тръбопроводите, която трябва да отразява особеностите на обекта. Инструкцията задължително включва общите задължения на персонала, реда за пускане, спиране и обслужване на тръбопроводите, реда за обслужване и проверка на предпазните устройства, средствата за измерване и други уреди и съоръжения, както и действията на персонала при възникване на аварии и злополуки.

Чл. 539

Чл. 539 от Наредба № 9 предвижда проверки, които трябва да бъдат извършени преди включване на електрически съоръжения в работа след основен ремонт или реконструкция. Тези проверки включват: демонтаж на временни приспособления, изправност на опори и окачвания, размери на натегнати пружини, изправност на индикатори за топлинни премествания, възможност за свободно движение на тръбопроводите, състояние на дренажите и предпазните устройства, съответствие на наклоните на тръбопроводите, свободно движение на подвижни части, сигнализация на спирателната арматура, състояние на топлинната изолация и комплектуване на ремонтната документация.

Чл. 540

Член 540 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява извършването на ремонтни работи на тръбопровод, който е под налягане. Това означава, че всякакви дейности по ремонт на такива тръбопроводи са недопустими, вероятно с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност.

Чл. 541

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира контрола при експлоатация на тръбопроводи и арматура. Контролът включва наблюдение на топлинните премествания, вибрациите, херметичността на устройства и съединения, температурния режим на метала, температурната разлика в паропроводите, натягането на пружините, показанията на регулиращата арматура и наличието на смазочни материали.

Чл. 542

Член 542 от Наредба № 9 задължава при замяна на детайли и участъци от тръбопровод да се следи за спазването на проектния наклон и положение на осите, както и на свързаните дренажни линии.

Чл. 543

При обединяване на дренажни линии в обща магистрала, всяка линия трябва да бъде оборудвана със спирателна арматура. Това изискване е важно за осигуряване на безопасната и ефективна работа на системата.

Чл. 544

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява работата на тръбопроводите в четири случая: 1) при повишаване на налягането и температурата над разрешените стойности; 2) при хидравлични удари в тръбопроводите за пара; 3) при наличие на пукнатини, издутини или пропуски на пара или вода; 4) при установяване на недопустими измествания в опорно-окачващата система.

Чл. 545

Член 545 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че арматурата трябва да се използва по предназначението си. Изрично е забранено използването на спирателна арматура в ролята на регулираща.

Чл. 546

Чл. 546 от Наредба № 9 указва изисквания относно надписите и указателите на арматурата в електрическите централи. На арматурата трябва да се нанасят трайни надписи с номера от технологичната схема и указатели за посоката на въртене на маховика. Регулиращата арматура трябва да има указатели за степента на отваряне, а спирателната арматура - указатели "Отворено" и "Затворено". Ремонтните работи по тръбопроводите и арматурата, както и поставянето и снемането на заглушаващи тапи, се извършват по правилата на нарядната система.

Чл. 547

Чл. 547 регламентира изискванията за поддържане на топлинната изолация на тръбопроводите и арматурите в електрическите централи. Изолацията трябва да бъде в изправно състояние по цялата дължина на полагането. За тръбопроводи на открито и в близост до резервоари с масло, изолацията трябва да бъде защитена с метално покритие. Тръбопроводи близо до кабелни линии също изискват метално покритие. Топлоносители с температура под околната среда трябва да бъдат защитени от корозия и да имат хидро- и топлоизолация. Максималната температура на повърхността на изолацията при 25 °C околна температура не трябва да надвишава 45 °C. Изолацията на фланцови съединения и участъци, подложени на контрол, трябва да позволява многократен демонтаж и монтаж.

Чл. 548

Чл. 548 описва изискванията за изолацията на тръбопроводи в електрическите централи и мрежи. Според чл. 548, тръбопроводите без защитно покритие трябва да бъдат оцветени, докато тези с покритие трябва да имат маркировъчни пръстени. Оцветяването и надписите трябва да отговарят на съществуващата техническа нормативна уредба.

Чл. 549

Спомагателните топломеханични съоръжения, включващи подгреватели, редукционно-охладителни уредби, помпи и вентилатори, са неразделна част от основните топломеханични съоръжения (котли и турбини) и са необходими за тяхното функциониране. Разпределението на тези съоръжения за обслужване от персонала се определя от ръководителя на експлоатацията на обекта чрез заповед.

Чл. 550

При експлоатацията на спомагателните топломеханични съоръжения, които подлежат на държавен технически надзор, е необходимо да се спазват изискванията на действащата нормативна уредба, както и предписанията на контролните органи. Това осигурява безопасността и ефективността на експлоатацията на съоръженията.

Чл. 551

Спомагателните топлотехнически съоръжения не могат да бъдат експлоатирани без наличие на инструкция за тяхната експлоатация. Това е задължително условие за безопасна и ефективна работа на тези съоръжения.

Чл. 552

Чл. 552 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че изправността на технологичните защити и блокировки на спомагателните съоръжения трябва да бъде проверявана периодично, като сроковете за това се уточняват с вътрешна инструкция. Освен това, проверка е задължителна след неселективно заработване на защита, след основен ремонт и след престой на съоръженията повече от 3 денонощия.

Чл. 553

Наредбата определя задълженията за поддържане на спомагателните топломеханични съоръжения в изправно състояние и постоянно подгряване, ако е необходимо. Спирателната арматура на тръбопроводите към резервните съоръжения трябва да бъде в отворено състояние. Действието на автоматичното включване на резерва (АВР) се проверява периодично, а плановото превключване между работещо и резервно съоръжение трябва да се извършва поне веднъж месечно.

Чл. 554

Член 554 на Наредба № 9 забранява включването в работа на спомагателни топломеханични съоръжения при наличие на неизправности. Необходимо е да не са установени проблеми с устройствата за защита, автоматика и блокировки, автоматичното регулиране на процесите, видими дефекти, които могат да застрашат живота на хора или да причинят пожар и аварийно изключване, за което не е установена причината.

Чл. 555

Чл. 555 от Наредба № 9 забранява експлоатацията на спомагателни топломеханични съоръжения при определени условия. Тези условия включват невъзможност за поддържане на работни параметри с ръчно управление, неизправности в защитите и блокировките, повреди, водещи до авария или опасност за персонала, неизправност на рециркулационната система, влошаване на условията за смазване и охлаждане, вибрации над допустимите граници, повредено антикорозионно покритие и необходимост от ремонт след авария.

Чл. 556

Член 556 от Наредба № 9 определя условията за експлоатация на спомагателните топлотехнически съоръжения. Тези условия включват работа по проектната схема, липса на пропуски на работен флуид, изправност на топлинната изолация (ако такава е налична) и минимален разход на енергия, охлаждаща вода, масло и смазочни материали.

Чл. 557

Чл. 557 от Наредба № 9 определя изискванията за работа на котлите на твърдо гориво. Според текста, при експлоатацията на тези котли трябва да се осигури непрекъсната и ефективна работа на инсталациите за пепелоулавяне. Работата на котлите без включени или с неефективно работещи пепелоуловители е забранена, освен в режимите на пускане и спиране, съгласно експлоатационната инструкция.

Чл. 558

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира нормите за допустими емисии на прах от електрически централи и мрежи. Превишаването на нормите не е позволено, освен ако в комплексното разрешително не е указано друго. Измерванията на емисиите на летяща пепел се извършват съгласно Наредба № 6 от 1999 г. Контролни измервания на ефективността на пепелоотделяне се провеждат преди и след ремонт на пепелоуловителите, като те трябва да бъдат подлагани на контролно изпитване поне веднъж годишно и след всеки основен ремонт или реконструкция.

Чл. 559

Член 559 от Наредба № 9 определя режимите на работа на пепелоуловителите, които се контролират за спазването на оптимални параметри. За електрофилтрите се следят оптималните параметри на електрозахранване и режимите за изтръскване на електродите. При мокрите пепелоуловители се контролира оптималният разход на оросяваща вода и температурата на газовете, която трябва да е с 15°С по-висока от температурата на точката на оросяване на димните газове. За механичните пепелоуловители се следи оптималното аеродинамично съпротивление.

Чл. 560

Разпалването на котли с течно гориво или газ трябва да се извършва при определени условия: високо напрежение на електрофилтрите трябва да бъде изключено, механизми за изтръскване на електродните системи трябва да бъдат включени, системата за контрол на електрофилтъра и наличието на пепел в бункерите трябва да бъде активна, подаването на вода в пепелосмивните апарати на електрофилтрите и батерийните циклони трябва да бъде осигурено, както и подаването на въздух в системата за пневматично пепелоотделяне и вода за оросяване в мокрите пепелоуловителни инсталации.

Чл. 561

Чл. 561 от наредбата определя условията за експлоатация на котли и електрофилтри. Според алинея 1, експлоатацията на котли е забранена, ако електрофилтрите работят с по-малко от 50% от необходимите токоизправителни агрегати за електрозахранване. Алинея 2 забранява експлоатацията на мокри пепелоуловители, ако не се подава оросяваща вода.

Чл. 562

Член 562 от Наредба № 9 определя изисквания за поддържане на техническото състояние на топлоизолацията и отоплението на изолаторните кутии и бункерите, като те трябва да бъдат в изправност. Освен това, се изисква защитата на вътрешните повърхности на пепелоуловителите и газопроводите от корозия.

Чл. 563

Чл. 563 регламентира почистването на електрофилтрите и сухите пепелоуловители. При спиране на парогенераторите за повече от 3 денонощия, електрофилтрите трябва да се почистват от пепелни отложения. Сухите пепелоуловители трябва периодично да се почистват с помощта на сгъстен въздух или вода.

Чл. 564

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че електрофилтри не могат да работят без активна сигнализация за нивото на пепелта в бункерите. Освен това, бункерите на пепелоуловителите не могат да се използват за складиране на уловената пепел, която трябва да се отделя непрекъснато.

Чл. 565

Чл. 565 от Наредба № 9 предвижда мерки за безопасност при експлоатацията на електрофилтри. В случай на повишаване на температурата на изходящите димни газове над входящите, високото напрежение на всички полета на електрофилтрите се изключва. При открито огнище на пожар в електрофилтъра, котелът трябва да бъде спрян до пълното отстраняване на огнището.

Чл. 566

Чл. 566 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за поддържане на инсталациите за транспортиране на сгурия и пепел, както и местата за тяхното складиране. Основните изисквания включват: осигуряване на непрекъснато и икономично отвеждане и складиране на сгурията и пепелта, сигурност на съоръженията, рационално използване на работния обем на сгуроотвала и предпазване от замърсяване на околната среда.

Чл. 567

Член 567 регламентира организацията на експлоатацията на системите за хидравлично и сухо сгуропепелоотделяне. Основните цели са оптимизация на разходите на вода, въздух и електроенергия, минимизиране на износването на сгуропепелопроводите, предотвратяване на замръзване на външните сгуропепелопроводи и водопроводи, както и избягване на образуването на отложения в бункерите, каналите и сгуропепелопроводите.

Чл. 568

Член 568 от Наредба № 9 определя изискванията за поддържане на инсталациите за транспортиране на сгурия и пепел. Инсталациите трябва да бъдат плътни, без пропуски. В сгурните вани трябва да се поддържа водно ниво за охлаждане на сгурията, което предотвратява влизането на въздух в пещта. Вратите на бункерите и технологичните отвори трябва да бъдат плътно затворени и не трябва да се отварят при пулсации в котела.

Чл. 569

Наредбата предвижда периодичен контрол на състоянието на смивните и ускоряващите дюзи. Ако вътрешният диаметър на дюзите се увеличи с повече от 10% спрямо проектния, те трябва да бъдат заменени. Освен това, средствата за измерване, технологичните защити, блокировките и сигнализацията на системите за хидравлично или пневматично транспортиране на сгурията и пепелта трябва да се поддържат в изправност и да се проверяват периодично.

Чл. 570

Чл. 570 регламентира поддръжката и експлоатацията на превключвателните устройства и тръбопроводите в електрическите инсталации. Превключвателните устройства за транспортиране на сгурия и пепел трябва да бъдат винаги в изправност. Тръбопроводите за хидравлично транспортиране на сгуропепелния пулп трябва да позволяват завъртане и смяна, да могат да се дренират, а наклонът им периодично да се проверява и възстановява. В системите за пневматично пепелоотделяне е необходимо да се очиства въздухът от масло и влага, като се вземат мерки за предотвратяване на влага в пепелопроводите и складовете.

Чл. 571

Наредбата предвижда хидравлични системи за транспортиране на сгуропепелния пулп с възможност за повторно използване на водата. Оборотните хидравлични системи се експлоатират в безотточен режим, осигуряващ средногодишен баланс на водите. Изхвърлянето на външни води е разрешено, при условие че добавъчните води не надвишават загубите на системата. Добавъчна вода може да бъде замърсена промишлена вода, а при недостиг на избистрени води е допустимо добавянето на техническа вода с отделни помпи. Забранено е смесването на технически и избистрени води, освен в определени случаи. Избистрени води могат да се изпускат в реки и водоеми след разрешение от контролни органи.

Чл. 572

Чл. 572 от Наредба № 9 определя задълженията за поддръжка на линии за хидравлично или пневматично пепелоотделяне. При изведени в резерв или ремонт линии, те трябва да се изпразват и при необходимост промиват с вода или продухват с въздух. Освен това, при отрицателни температури, сгуропепелопроводите и тръбопроводите за избистрени води трябва да се дренират своевременно.

Чл. 573

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че износването на сгуропепелопроводите трябва да се контролира периодично, като износените тръби трябва да бъдат заменяни. Освен това, тръбопроводите трябва да се очистват от минерални отложения, когато хидравличното съпротивление на тръбопроводите се повиши с 20%.

Чл. 574

Инсталациите за транспортиране на сгурията и пепелта, както и самият сгуроотвал, трябва да се експлоатират в съответствие с вътрешна инструкция и типовите нормативни указания, които важат за такива съоръжения.

Чл. 575

Член 575 от Наредба № 9 регламентира условията за запълване на сгуроотвали, забранява надграждането на диги без проект и определя, че надграждането с определени материали трябва да се извършва през топлия период на годината, освен ако проектът не предвижда мерки за зимно насипване. Контролът и експлоатацията на сгуроотвалите трябва да отговарят на изискванията за хидротехническите съоръжения.

Чл. 576

Чл. 576 предвижда поставянето на предупредителни и забранителни знаци около сгуроотвалите и съоръженията за транспортиране на сгуропепелината, както и около съседните пътища. Освен това, местата за изпускане на сгуропепелния пулп, които изискват обслужване, трябва да бъдат осветени.

Чл. 577

Чл. 577 определя изискванията за контрол на хидравличните сгуроотвали, който трябва да се извършва поне веднъж годишно. Проверяват се нивелацията на повърхностите над водното ниво и дълбочината на езерото за утаяване. Максималната кота на запълване се отбелязва с репери. Защитата на дигите преди повишаване на водното ниво може да се осигури чрез създаване на "плажове" от сгуропепелен материал или с каменен насип при невъзможност за "плажове". При филтрация от дигата, водното ниво в сгуроотвала се понижава и се прави дренаж.

Чл. 578

Наредбата определя изискванията за техническа експлоатация на сероочистващи уредби (СОУ), които работят по мокър варовиков метод. Основните процеси в експлоатацията на СОУ включват складиране и обработка на варовик, приготвяне на суспензия, абсорбиране на серни окиси, отделяне и обезводняване на гипсова суспензия, както и транспортиране и складиране на гипсовия продукт.

Чл. 579

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията при експлоатацията на сероочистващи уредби, включващи осигуряване на готовност за приемане на варовик, автоматизирано разтоварване, смилане и смесване с вода, мерки за ограничаване на прах и вредни вещества, контрол на плътността на потоките, икономичен режим на работа, както и непрекъснат мониторинг на серен диоксид и работа на електрофилтрите.

Чл. 580

Сероочистващата уредба може да бъде изключена при определени условия, включително спиране на рециркулационните помпи, изключване на електрофилтъра, недопустим пропуск на димен газ, теч от абсорбера, изведени от работа две трети от бъркалките в абсорбера и неизправни блокировки и защити.

Чл. 581

Член 581 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава контрола на състоянието на метала и заваръчните съединения на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи на всеки енергиен обект. Контролът трябва да се извършва по време на монтажа и през целия експлоатационен период, в съответствие с техническата нормативна уредба и БДС.

Чл. 582

Член 582 от Наредба № 9 предвижда, че ръководителят на енергийния обект е задължен да изготви и утвърди три основни документа: списък на съоръженията, на които металът ще бъде проверяван през целия експлоатационен период; програма, която определя сроковете и обема на работите, съобразно техническата нормативна уредба; и списък на лицата, отговорни за организирането, провеждането на контрола и съхраняването на документацията.

Чл. 583

Контролът на метала в електрическите централи се осъществява от акредитирано лице, като присъстват и специалисти от обекта, които са отговорни за този контрол.

Чл. 584

Чл. 584 от Наредба № 9 предвижда, че при необходимост може да се извършва допълнителен контрол на метала извън обема, определен от действащата техническа нормативна уредба. Този контрол се провежда по програма, която е утвърдена от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 585

На метала на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи се извършват три вида контрол: входящ контрол по време на монтаж, ремонт или реконструкция; експлоатационен контрол през целия период на експлоатация; и граничен контрол при констатиране на остатъчен ресурс 90% и повече. Техническата документация за тези проверки се съхранява до бракуването на съоръженията.

Чл. 586

Чл. 586 от Наредба № 9 определя, че методите и обемът на входящия контрол на метала се регламентират от съответните нормативно-технически документи. Резултатите от входящия контрол се използват за създаване на база данни, която служи за сравнителна оценка на състоянието на метала през целия период на експлоатация.

Чл. 587

Чл. 587 от Наредба № 9 предвижда, че експлоатационният контрол на електрически централи и мрежи се извършва с методи, които установяват изменения в състоянието на метала и оценяват годността му за експлоатация до изчерпване на проектния ресурс. Обемът и сроковете за контрол се определят с вътрешна инструкция, като се вземат предвид нормативната уредба и условията на работа на съоръженията.

Чл. 588

Член 588 от Наредба № 9 допуска изрязването на метални образци от основните елементи на енергийните съоръжения след изчерпване на проектния ресурс. Тези образци се използват за извършване на техническа диагностика, на базата на която се изготвят заключения относно остатъчния ресурс на метала и предписания за продължаване на експлоатацията или бракуване.

Чл. 589

Чл. 589 от Наредба № 9 предвижда, че за оценяване на състоянието на основния и наварен метал в електрически централи и мрежи се използват неразрушаващи методи за контрол. Това осигурява безопасността и надеждността на експлоатацията на електрическите инсталации.

Чл. 590

Член 590 от Наредба № 9 предвижда, че резултатите от контрола на метала, извършен по членове 583, 586, 587 и 588, трябва да бъдат документирани и съхранявани до момента на извеждане на съоръженията от експлоатация.

Чл. 591

Член 591 от Наредба № 9 предвижда, че при неудовлетворителни резултати от контрол на метала на отговорни елементи и възли, ръководителят на обекта трябва да назначи експертно-техническа комисия. Тази комисия анализира резултатите от контрола и заключението на акредитираното лице, което е провело техническата диагностика. След анализа комисията взима решение за ремонт на елементите и възлите, тяхното демонтиране или провеждане на възстановителна термична обработка.

Чл. 592

Наредбата регламентира техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, като акцентира на необходимостта от вътрешна инструкция, която да отразява особеностите на експлоатацията на съоръженията и да е в съответствие с нормативните актове. Включва глава, посветена на топлофикационните уредби и топлопреносните мрежи, като се определят общите положения за тяхното управление и контрол.

Чл. 593

Топлофикационните уредби и топлопреносните мрежи представляват система от технологични съоръжения и топлопроводи, които са предназначени за производството и преноса на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите в рамките на топлоснабдителна система.

Чл. 594

Производството на топлинна енергия включва три основни типа централи: комбинирани централи за електрическа и топлинна енергия (топлофикационни централи), отоплителни централи и уредби за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и възобновяеми енергийни източници.

Чл. 595

Чл. 595 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че границата между топлофикационните уредби и топлопреносната мрежа е спирателната арматура, която свързва двете системи на територията на топлоизточника или на неговата ограда.

Чл. 596

Съоръженията на топлофикационните уредби и мрежи трябва да бъдат експлоатирани в съответствие с изискванията на настоящата глава, както и с общите изисквания от останалите глави на наредбата, които са свързани с тях.

Чл. 597

Оперативното управление на топлоснабдителната система е в отговорностите на оператор на топлопреносната мрежа, който е специализирано звено от топлопреносното предприятие.

Чл. 598

Операторът на топлопреносната мрежа отговаря за режима на работа на мрежата. Топлофикационните уредби, помпените станции и абонатните станции подлежат на оперативно разпореждане. Извеждането или въвеждането в работа на съоръженията изисква разрешение от оператора, освен в случай на явна опасност за живота или разрушаване на съоръженията.

Чл. 599

Наредба № 9 регламентира техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, като акцентира на спазването на температурния график за топлоснабдяване и допустимите отклонения на работните параметри. Температурата на водата в топлопреносната мрежа се определя в зависимост от външната температура, а налягането се измерва на изхода от топлоизточника. Допустимите отклонения включват: ± 2°С за температурата на входа, ± 5% за налягането в подаващия топлопровод и ± 20 kPa за налягането във връщащия топлопровод. При надвишаване на разхода на мрежова вода, операторът е задължен да предприеме мерки за корекция. За параметрите на парата, допустимите отклонения са ± 5%, освен ако не са договорени други стойности.

Чл. 600

Температурата на водата в топлопреносната мрежа не трябва да се повишава с повече от 30°С на час, за да се осигури безопасна и ефективна експлоатация на електрическите централи и мрежи.

Чл. 601

Чл. 601 определя, че видът, обемът и сроковете на ремонтите на топлофикационните уредби и топлопреносните мрежи се определят на базата на техническото състояние и необходимостта от ремонт. Ремонтите трябва да бъдат организирани така, че да отнемат минимално време, съгласно вътрешни инструкции и действаща техническа нормативна уредба. Графиците за ремонт на съоръженията, които са под контрол на оператора на топлопреносната мрежа, трябва да бъдат съгласувани с него.

Чл. 602

Чл. 602 от Наредба № 9 определя, че разделът се отнася за топлофикационните уредби, включително бойлерни, акумулатори на топлина и мрежови помпени станции. Всички съоръжения и системи, свързани с топлофикационните уредби, трябва да следват указанията в съответните глави на наредбата.

Чл. 603

Чл. 603 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за бойлерните уредби, които включват: определяне на изчислителната и действителната топлинна мощност, температурния напор и максималната температура на подгряване на мрежовата вода, граничното допустимо налягане, изчислителния разход на мрежова вода и загубите на налягане в системата. Проверки трябва да се извършват при въвеждане в работа и на всеки 3 години по време на експлоатацията.

Чл. 604

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда постоянен контрол при работата на бойлерна уредба. Контролът включва следните аспекти: нивото на кондензата и функционирането на автоматичните устройства за поддържане и отвеждане на кондензата; отвеждане на некондензираните газове; температурния напор; температурата на загрятата мрежова вода; и качеството на кондензата на греещата пара за проверка на хидравличната плътност.

Чл. 605

Топлообменните апарати трябва да се почистват в зависимост от степента на замърсяване. При повишаване на температурния напор над допустимата стойност, почистването трябва да се извършва най-малко веднъж годишно, преди отоплителния сезон.

Чл. 606

Чл. 606 описва изискванията за акумулатори на топлина (резервоари), които се използват в топлопреносните мрежи с малки дължини и недостатъчен обем. Те трябва да бъдат оборудвани с тръбопроводи за подаване и отвеждане на вода, преливна тръба, изпускателен топлопровод, топлопровод за циркулация, апаратура за контрол на нивото на водата, измервателни уреди и топлинна изолация. Всички тези елементи трябва да осигуряват безопасна и ефективна работа на резервоарите.

Чл. 607

Чл. 607 от Наредба № 9 предвижда, че след монтаж или ремонт на акумулаторите на топлина, те трябва да бъдат запълнени с вода до определеното по проекта ниво. Резервоарът се счита за преминал изпитанията, ако в течение на 24 часа не се открият течове по повърхността или краищата на дъното, а нивото на водата не се понижава.

Чл. 608

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регулира техническата експлоатация на акумулатори на топлина в електрически централи и мрежи. Акумулаторите се запълват с химически обработена и деаерирана вода при температура до 95°С. Те трябва да бъдат обезопасени срещу вакуум, защитени от корозия, а повърхността на водата - от аерация. Извършват се редовни огледи на състоянието на резервоарите и металните конструкции, с определени интервали за проверки и ремонти. Безразрушителен контрол на заваръчните шевове се прави на всеки 8 години.

Чл. 609

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява експлоатацията на топлинни акумулатори при наличие на следните условия: 1. неизправни блокировки за контрол на водния поток; 2. неработеща система за контрол на нивото на водата; 3. липса на преливна тръба и сигнална тръба; 4. отсъствие на усилени конструкции за защита; 5. липса на антикорозионна защита; 6. присъствие на неупълномощени лица; 7. липса на експлоатационна инструкция и квалифициран персонал.

Чл. 610

Чл. 610 от Наредба № 9 определя условията за експлоатация на мрежовите помпени станции. Те трябва да осигуряват поддържане на хидравличния режим при авария, постоянна готовност на резервните помпи, защита от повишено налягане, резервно захранване с електрическа енергия, изправност на обратните клапани, чистота на филтрите и проверка на контролните и измервателни прибори.

Чл. 611

Топлопреносната мрежа е част от топлоснабдителната система, включваща топлопроводи и технологични съоръжения, които пренасят топлинна енергия от топлоизточника до потребителите. Технологичните съоръжения включват помпени станции, топлообменни, регулиращи, секциониращи и измервателни станции, както и спомагателни системи за управление и комуникация, необходими за функционирането на мрежата.

Чл. 612

Член 612 от Наредба № 9 определя абонатната станция като уредба за подаване, измерване, преобразуване и регулиране на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите. Той уточнява, че абонатните станции и присъединителните топлопроводи до тях са част от топлопреносната мрежа. Освен това, абонатните станции на потребителите трябва да работят с изправни регулатори и да имат включени топломери за измерване на топлоенергията.

Чл. 613

Според Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. топлопреносните мрежи се разделят на три основни категории: 1. Магистрални мрежи - участъци от топлоизточника до топлоснабдяваните райони или промишлени зони; 2. Разпределителни мрежи - отклонения от магистралите към отделни квартали или предприятия; 3. Присъединителни мрежи - отклонения от разпределителната мрежа към отделни потребители, включително мрежи вътре в кварталите.

Чл. 614

Чл. 614 определя територията на обслужване на топлопреносната мрежа, която обхваща района между границата на собственост с топлоизточника и границите на собственост с потребителите. Границите на мрежата се уточняват в договора за доставка на топлоенергия и в общите условия за продажба.

Чл. 615

Наредбата определя изискванията за експлоатация на топлопреносната мрежа, включително осигуряване на топлинна енергия на потребителите, поддържане на съоръженията, контрол на вертикалната планировка и пътната настилка, недопускане на строителство и складиране в охранителната зона, както и поддържане на ограждения и конструкции за защита на съоръженията.

Чл. 616

Изкопните работи и други дейности в близост до трасето на топлопроводите, извършвани от външни организации, трябва да се провеждат по определен ред, който е съгласуван с топлопреносното предприятие и се извършва под негово наблюдение.

Чл. 617

Член 617 от Наредба № 9 предвижда, че наклонът на тръбопроводите в топлинните мрежи трябва да бъде не по-малък от 2/1000. Това изискване важи независимо от посоката на движение на топлоносителя и начина на полагане на топлопроводите.

Чл. 618

Чл. 618 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава конструкцията на съоръженията и елементите на топлопреносната мрежа да бъде изпълнена в съответствие с действащата техническа нормативна уредба.

Чл. 619

Чл. 619 от Наредба № 9 предвижда, че всички съединения на тръбите в топлопреносната мрежа трябва да се извършват чрез заваряване. Позволява се използването на фланцеви съединения за свързване на топлопроводите с арматура и детайли, които имат фланци. Също така е разрешена заварка на фланцева арматура директно към топлопроводите.

Чл. 620

Член 620 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за топлопреносната мрежа се осигурява компенсация на топлинните удължения на топлопроводите. Това означава, че е необходимо да се вземат мерки за компенсиране на разширенията, които настъпват при промяна на температурата на топлопроводите, за да се осигури тяхната безопасна и ефективна експлоатация.

Чл. 621

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в топлопреносната мрежа се използва стоманена арматура. Освен това, спирателната арматура на топлопроводите трябва да бъде трайно маркирана с посоката на движение на топлоносителя, както и посоките на въртене при отваряне и затваряне на арматурата.

Чл. 622

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява използването на азбест, конопени и памучни набивки за уплътнение в арматурата и салниковите компенсатори в електрически централи и мрежи.

Чл. 623

Член 623 от Наредба № 9 предвижда изисквания за осигуряване на спирателна арматура в топлопреносната мрежа. Спирателната арматура трябва да бъде инсталирана на всички топлопроводни изводи от топлоизточника, независимо от параметрите на топлоносителя и диаметъра на топлопроводите. Освен това, за топлопроводите с топлоносител вода с диаметър 100 mm и по-голям, секционирането трябва да се извършва на разстояние не повече от 1000 m. Възлите за разклонения на топлопроводите с диаметър 100 mm и по-голям също трябва да бъдат оборудвани със спирателна арматура, както и връзките към отделните сгради.

Чл. 624

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява експлоатацията на топлопреносни мрежи, ако: 1. Външната повърхност на топлопроводите и металните конструкции не е защитена с антикорозионно покритие; 2. Вложени са горими изолационни материали или вещества, които отделят химически вредности; 3. Топлопроводите, положени на открито или в земята, нямат защитена външна повърхност с хидроизолационно покритие.

Чл. 625

Чл. 625 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за камерите и проходимите канали на топлопроводите. Те включват осигуряване на свободен достъп до люковете, плътно затваряне, надеждна стълба, вентилация, безопасно електрическо осветление, поддръжка на вентилационни системи, дренажи, предотвратяване на обратно проникване на вода и наличие на измервателни прибори за температура и налягане.

Чл. 626

Чл. 626 от Наредба № 9 предвижда изисквания за въздушно положени топлопроводи, включващи предпазване на арматурата от атмосферни влияния, монтиране на спирателна арматура за изпускане на вода и въздух, дренаж в ниските точки на мрежите, и периодична проверка на площадките с постоянни стълби.

Чл. 627

Член 627 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира извършването на запълване на топлопроводи от топлопреносната мрежа, промивка, дезинфекция, включване на циркулация, продувка, подгряване и други операции, свързани с пускането на водните и парните мрежи. Всички тези дейности, включително изпитвания на цели мрежи или отделни елементи, се извършват по програма на топлопреносното предприятие.

Чл. 628

Член 628 от Наредба № 9 указва, че топлопреносната мрежа трябва да бъде непрекъснато допълвана с вода. При работен режим е необходимо да се поддържа зададеното налягане на смукателната страна на мрежовите помпи, а при статичен режим - статичното налягане на мрежата.

Чл. 629

Член 629 определя изискванията за инсталацията за запълване и допълване на топлопреносната мрежа. Водата, която се подава, трябва да бъде химически обработена и деаерирана. При аварийни ситуации е допустимо подаването на необработена вода, която трябва да бъде документирана. Контролният кран между допълващото устройство и водопровода трябва да е отворен при нормална работа, а допълващият тръбопровод трябва да бъде снабден с разходомер.

Чл. 630

Чл. 630 описва стъпките за пуск на водните топлопреносни мрежи, които включват запълване с мрежова вода, установяване на циркулация, проверка на плътността и включване на потребителите. Температурата на водата при запълване не трябва да надвишава 70°С. По време на пуска се следи за запълването и подгряването на топлопроводите, състоянието на арматурата и компенсаторите. Важно е да се спазва последователността и скоростта на операциите, за да се избегнат топлинни деформации.

Чл. 631

Чл. 631 от Наредба № 9 определя стъпките за пуск на парните топлопреносни мрежи, които включват подгряване и продувка на паропроводите, запълване и промивка на кондензопроводите, и включване на потребителите. Преди подгряване арматурата на отклоненията от подгреваемия участък се затваря, а подгряването започва от магистралата и продължава по разклоненията. Малките паропроводи могат да се подгряват едновременно.

Чл. 632

Член 632 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. изисква топлопреносните мрежи и свързаните с тях съоръжения, като камери, спирателна и регулираща арматура, компенсатори и други, да бъдат обозначавани с диспечерски номер. Това обозначаване трябва да е в съответствие с оперативната схема на оператора на топлопреносната мрежа.

Чл. 633

Член 633 от Наредба № 9 предвижда мерки за безопасност при работа в камери и канали, подложени на опасност от натрупване на газ. На оперативната схема трябва да се отбелязват рисковите места, а камерите с потенциално натрупване на газ трябва да бъдат обозначени със специални знаци и оцветяване. Люковете на тези камери трябва да имат заключващи се устройства. Преди започване на работа в такива помещения е задължително да се извърши проверка за наличие на газ.

Чл. 634

Чл. 634 регламентира изискванията за експлоатация на топлопреносните мрежи, включително мониторинг на работния режим и състоянието на съоръженията. Периодичните проверки на опорите и компенсиращите устройства се извършват поне веднъж годишно. Установените неизправности се документират, а причините за тях се анализират. Експлоатацията на мрежата е забранена при наличие на опасни повреди, превишаване на работните параметри, големи пропуски на топлоносител и трайни повреди на системите за дренаж, отводняване и корозия на конструкции.

Чл. 635

Член 635 от Наредба № 9 предвижда, че неработещите участъци от топлопреносната мрежа трябва да бъдат запълнени с химически очистена и деаерирана вода и да се поддържат под налягане. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и ефективността на системата.

Чл. 636

Член 636 от Наредба № 9 установява, че спирателната арматура в топлопреносните мрежи не трябва да се използва като регулираща. Въпреки това, ако конструкцията на спирателната арматура позволява, тя може да се използва за регулиране на разход или за дроселиране.

Чл. 637

Наредбата определя изискванията за поддръжка и експлоатация на средствата за технологичен контрол, защита и регулиране на електрическите мрежи. Технологичните защити на топлопреносната мрежа трябва да са включени и да работят в съответствие с нормативните изисквания. Изключването им е разрешено само с разрешение на ръководителя на експлоатацията и след запис в оперативен дневник. Временно изключване е допустимо при определени условия, като очевидна неизправност, планирани или аварийни ремонти, работа в преходен режим или запълване на мрежата. Проверка на действието на защитите се извършва в съответствие с експлоатационните инструкции.

Чл. 638

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира определянето на средногодишния технологичен разход на добавъчна вода в топлопреносните мрежи. Топлопреносното предприятие е отговорно за установяване на обоснован разход, който не трябва да превишава 0,25% от средногодишния обем на водата в мрежата. Разходът на добавъчна вода се определя по сезони, но не включва количествата за запълване на нови или ремонтирани участъци и отоплителни уредби на потребителите, които се приспадат от общото количество добавъчна вода.

Чл. 639

Чл. 639 от Наредба № 9 предвижда, че топлопреносното предприятие трябва периодично да контролира и анализира технологичните разходи от топлоотдаване в топлопреносната мрежа и абонатните станции. Тези разходи се определят като разлика между топлината, отпусната от топлоизточника, и топлинната енергия, доставена на потребителите. При необходимост се извършват специализирани измервания на тези разходи.

Чл. 640

Чл. 640 от Наредба № 9 предвижда, че топлопроводите, които са подложени на риск от корозия поради блуждаещи токове в земята, трябва да бъдат периодично проверявани. Проверките включват извършване на електрически измервания и контрол на защитните съоръжения.

Чл. 641

Топлопреносните мрежи подлежат на хидравлични изпитвания за проверка на якост и плътност на съоръженията, включително топлопроводи и арматура. Изпитванията се извършват по нормативни актове и сроковете за тях се определят от топлоснабдителното предприятие в зависимост от състоянието на мрежата и местните условия.

Чл. 642

Член 642 от наредбата предвижда действия при повреда в топлопреносните мрежи, които включват ограничаване на повредата и минимизиране на времето за прекъсване на топлоснабдяването на потребителите. Освен това, при необходимост от изключване на повреден участък, трябва да се осигури нормален режим за оставащите в експлоатация съоръжения.

Чл. 643

Член 643 от Наредба № 9 предвижда, че повредите по магистрален топлопровод трябва да се отстраняват при непрекъсната работа на ремонтните екипи. В случай че е необходимо спиране на топлоподаването за период, по-дълъг от 48 часа, се предприемат съответни мерки.

Чл. 644

Чл. 644 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. посочва, че хидравличните режими на водните топлопреносни мрежи и пиезометричните графици, които показват налягането, трябва да се определят отделно за отоплителния и летния период. Това се извършва на база максимален изчислителен разход на топлоносителя.

Чл. 645

Чл. 645 определя условията за избор на хидравличен режим и работа на мрежовите помпи, които включват: 1. Налягането на водата в топлопреносната мрежа и абонатните станции трябва да е с поне 50 kРа по-високо от налягането на кипене при максималната температура. 2. Налягането във връщащите топлопроводи трябва да е минимум 50 kРа и да не надвишава допустимото налягане за мрежата. 3. Параметрите на налягането и температурата на водата от смукателната страна на помпите трябва да са в пределите, зададени от производителя.

Чл. 646

Статичното налягане в топлопреносната мрежа с топлоносител вода не трябва да надвишава допустимото налягане за съоръженията в топлоизточника и потребителите. Налягането на водата в запълнена мрежа не може да е над нормалното статично налягане с повече от 100 - 200 kРа. Статичното налягане се определя за вода с температура 100°С. При възможност за получаване на по-високо налягане в отделни участъци, мрежата се разделя на хидравлично изолирани зони с налягане под допустимото.

Чл. 647

Топлопреносното предприятие е задължено да осигурява и контролира настройването на съоръженията за доставка на топлинна енергия, безопасната работа на мрежата, използването на излишния напор за хидравлична устойчивост, следенето на топлинните товари на потребителите и техническото състояние на съоръженията в абонатните станции.

Чл. 648

Чл. 648 от Наредба № 9 предвижда, че топлопроводите на топлопреносната мрежа след завършване на строителството и след основен ремонт трябва да се почистват чрез промиване с техническа вода, последвано от дрениране. Наредбата също така регулира електрическите съоръжения на електрически централи и мрежи, като част от част пета от документа.

Чл. 649

Чл. 649 предвижда, че при експлоатацията на генератори и синхронни компенсатори е необходимо да се осигури тяхната продължителна работа и надеждно функциониране на системите за възбуждане, охлаждане, маслоснабдяване, пожарогасене, както и на средствата за контрол, защита, автоматика и диагностика.

Чл. 650

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира поддръжката и експлоатацията на автоматичните регулатори на възбуждане (АРВ) в електрическите централи. АРВ трябва да бъдат постоянно включени, с изключение на случаи на ремонт или проверка. Настройките на АРВ трябва да отговарят на режимите на работа на генераторите и устройствата за автоматика. АРВ осигуряват минимално установено напрежение, номинална скорост на нарастване на напрежението и автоматично ограничаване на продължителността на форсировка.

Чл. 651

Генераторите трябва да се въвеждат в експлоатация с работното възбуждане. Превключването между работно и резервно възбуждане трябва да се извършва без изключване на генератора от мрежата.

Чл. 652

Чл. 652 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че генераторите и синхронните компенсатори без намотки за отрицателно възбуждане в ротора трябва да бъдат защитени от пренапрежения на роторната намотка. За целта се използват устройства като разрядник или гасително съпротивление, които трябва да бъдат постоянно включени в работа.

Чл. 653

Чл. 653 от Наредба № 9 предвижда автоматично включване на резервните източници за снабдяване с масло на уплътнението на вала на турбогенераторите с водородно охлаждане при изключване на работния източник или при понижаване на налягането на маслото под зададената граница. За генератори с мощност 60 МW и повече се осигуряват постоянно включени демпферни маслени резервоари за подаване на масло и поддържане на положителна разлика в налягането на масло-водород до окончателно спиране на турбогенератора.

Чл. 654

Турбогенераторите и синхронните компенсатори с водородно охлаждане трябва да се включват в работа на проектното номинално налягане на водорода след монтаж и основен ремонт. Не е разрешено работа под товар на генератори и синхронни компенсатори, които са запълнени с въздух, освен краткотрайна работа на празен ход без възбуждане при определени температурни условия.

Чл. 655

Според Чл. 655 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., устройствата за пожарогасене на генераторите и синхронните компенсатори трябва да бъдат поддържани в постоянна готовност, за да могат да бъдат приведени в действие незабавно при необходимост.

Чл. 656

Чл. 656 от Наредба № 9 определя контролните параметри при пускането и експлоатацията на генератори и синхронни компенсатори. Контролът включва измерване на електрическите параметри, температури на намотки и лагери, налягания и чистота на дестилат и водород, херметичност на системата за охлаждане, влажност на водорода, нива на масло и вибрации на лагери и контактни пръстени.

Чл. 657

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя контролът на показателите за работа на газомаслената и водната система на генераторите и синхронните компенсатори. Показателите включват: температура на точката на оросяване на водорода, влажност на газа, газова плътност, чистота на водорода, съдържание на водород и кислород, както и качество на дестилата. Контролът се извършва на различни интервали – веднъж седмично, денонощно, веднъж месечно и по утвърден график.

Чл. 658

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за чистота на водорода в корпуса на генераторите. За синхронни генератори и компенсатори с директно водородно охлаждане, чистотата трябва да бъде не по-ниска от 98%. За генератори с индиректно водородно охлаждане, ако налягането на водорода е до 50 kPa, чистотата е 95%. При налягане на водорода 50 kPa и по-високо, изискването е отново 98%.

Чл. 659

Наредбата определя изискванията за температура на точката на оросяване на водорода и въздуха в корпуса на генераторите. Според Чл. 659, температурата не трябва да надвишава 15°С при работно налягане и винаги трябва да е по-ниска от температурата на входящата вода в газоохладителите. За генератори с пълно водно охлаждане, температурата на точката на оросяване на въздуха не трябва да надвишава стойностите, посочени в експлоатационната инструкция.

Чл. 660

Член 660 определя максималното съдържание на кислород във водорода в корпуса на генератора и синхронния компенсатор, в зависимост от работното налягане и чистотата на водорода. При чистота 98%, 97% и 95% максималното съдържание на кислород трябва да е не по-високо от 0,8%, 1,0% и 1,2% съответно. В поплавковия хидрозатвор и резервоара за продухване и отделяне на водорода от маслоочистващата инсталация, съдържанието на кислород не трябва да надвишава 2,0%.

Чл. 661

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира съдържанието на водорода в различни компоненти на електрическите централи. Според Чл. 661, съдържанието на водорода в картерите на лагерите, сливните маслопроводи, кожусите на линейните и нулевите изводи, и екранираните токопроводи не трябва да надвишава 1%. Работата на турбогенератора е забранена, ако съдържанието на водорода в кожусите на линейните и нулевите изводи и екранираните токопроводи е равно или по-високо от 1%, а в картерите на лагерите и сливните маслопроводи - по-високо от 2%.

Чл. 662

Член 662 от наредбата определя допустимите колебания на налягането на водорода в корпуса на генератора или синхронния компенсатор. При номинално налягане до 100 kPa, колебанието не трябва да надвишава 20%. При налягане над 100 kPa, допустимото колебание е максимум 20 kPa.

Чл. 663

Наредбата определя максималните стойности за денонощната загуба и разход на водород в електрическите генератори и синхронни компенсатори. Загубата на водород в генератора не трябва да надвишава 5%, а разходът с отчитане на продухването е ограничен до 10% от общото количество водород при работно налягане. За синхронния компенсатор, денонощният разход на водород не трябва да надвишава 5% от общия обем на газа.

Чл. 664

Чл. 664 от Наредба № 9 предвижда, че налягането на маслото в уплътняващата система на генератора трябва да бъде по-високо от налягането на водорода в корпуса на генератора, както и да се спазват определените граници на разликата между тези налягания, посочени в паспорта на генератора.

Чл. 665

Регулаторите на налягане на маслото в маслената система за уплътняване на вала на генератора трябва да бъдат постоянно включени. Спирателната арматура на маслената система се пломбира в работното й положение.

Чл. 666

Чл. 666 от Наредба № 9 определя условията за включване на генератори в паралелна работа с електроенергийната система. Основният метод е точната синхронизация, която включва блокировка за несинхронно включване. Допуска се и самосинхронизация, ако е предвидена в техническите условия и е съгласувана с оператора на мрежата. При ликвидиране на аварии е разрешено включването на турбогенератори до 220 MW и хидрогенератори по метода на самосинхронизация, ако е указано в съответната инструкция.

Чл. 667

Разрешава се включване на генераторите в паралел без необходимост от лабораторни измервания след внезапно разтоварване и последващо изключване на турбината, при условие че не са настъпили повреди или неизправности в регулиращата система на турбината.

Чл. 668

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя правилата за техническата експлоатация на електрически генератори и мрежи. Според член 668, скоростта на повишаване на напрежението на генераторите и синхронните компенсатори не е ограничена. Скоростта на изменение на активния товар се определя от работните условия на турбините или котлоагрегатите. За реактивния товар, генератори с индиректно охлаждане нямат ограничения, докато за турбогенератори с директно охлаждане, в нормални условия, скоростта не трябва да надвишава активния товар, но в аварийни условия е без ограничение. Забранява се възбуждане на генератори с водно охлаждане при липса на циркулираща вода.

Чл. 669

Наредбата определя условията за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, свързани с мощността на генераторите и синхронните компенсатори. Обявената мощност се запазва при отклонение на напрежението до ±5%. При турбогенератори с мощност 30 MW и по-голяма, както и за синхронни компенсатори, мощността се запазва и при отклонение на честотата до ±2,5%, при условие, че общото отклонение не надвишава 6%. Продължителната работа на ротора е разрешена при обявените параметри на охлаждане и отклонения на напрежението в рамките на ±5%. Най-голямото работно напрежение не трябва да надвишава 110% от номиналното, а при напрежение под 95% от номиналното, токът на статора не трябва да превишава 105% от допустимия ток.

Чл. 670

Чл. 670 от Наредба № 9 забранява продължителното претоварване на генератори и синхронни компенсатори с ток, над допустимия за определени условия. В аварийни ситуации обаче, кратковременното претоварване е разрешено, при спазване на заводските инструкции. Таблицата предоставя допустимите стойности на претоварване в зависимост от продължителността и типа охлаждане. Допустимото претоварване с ток на възбуждане е свързано с допустимото претоварване на статора и зависи от указанията на производителя.

Чл. 671

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира условията за автоматично или ръчно изключване на генератори при възникване на еднофазно земно съединение. Генераторът се изключва автоматично или незабавно ръчно при ток на земно съединение, в зависимост от типа на генератора и големината на тока. При капацитивен ток до 5 А, генераторите могат да работят до 2 часа, а в случай на земно съединение извън статорната намотка, работата е допустима до 6 часа.

Чл. 672

Чл. 672 определя мерките, които трябва да се предприемат при появата на земно съединение в системите на турбогенератори. При директно охлаждане, турбогенераторът трябва да се преведе на резервно възбуждане и при възстановяване на изолацията може да продължи работа. Ако съпротивлението остане понижено, генераторът трябва да се спре в срок до 7 дни. При индиректно охлаждане, турбогенераторите трябва да се извеждат за ремонт, а при липса на защита, те трябва да се изключат и ремонтират в срок до 1 час. Работа на хидрогенератори и синхронни компенсатори с земно съединение е забранена.

Чл. 673

Наредбата определя условията за продължителна работа на генераторите, като се допуска определена разлика на токовете в отделните фази на статорната намотка. Специфицирани са максималните допустими проценти за различни типове генератори: турбогенератори - до 12%, синхронни компенсатори и дизел-генератори - 20%, хидрогенератори с индиректно въздушно охлаждане (до 125 MVA - 20%, над 125 MVA - 15%) и хидрогенератори с директно водно охлаждане - 10%. Подчертава се, че при несиметрично натоварване, токът във всяка фаза не трябва да надвишава номиналния ток.

Чл. 674

Чл. 674 от Наредба № 9 определя условията за работа на турбогенератори в асинхронен режим без възбуждане. Допуска се такова функциониране за турбогенератори с индиректно охлаждане на намотките при товар до 60% от номиналния за максимум 30 минути. За турбогенератори с директно охлаждане, допустимият товар и продължителността на работа се определят от производителя или чрез специални изпитвания. Въздействието на турбогенераторите в асинхронен режим върху електроенергийната система се оценява чрез изчисления или тестове. Забранено е асинхронната работа без възбуждане на хидрогенератори и на турбогенератори с немонолитни ротори, както и несинхронната работа на отделен възбуден генератор по отношение на другите генератори в централата.

Чл. 675

Член 675 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че възможността и продължителността на работа на генераторите в двигателен режим зависят от условията на работа на турбината. Тези условия се определят от производителя на турбината.

Чл. 676

Чл. 676 от Наредба № 9 разрешава работа на генераторите с коефициент на мощност под обявения, както и в режим на синхронен компенсатор, при спазване на ограниченията за ток на възбуждане. Допустимият реактивен товар за генераторите в различни режими се определя според инструкциите на производителя и специализирани топлинни изпитвания.

Чл. 677

Член 677 от Наредба № 9 позволява продължителна работа на генератори с индиректно охлаждане на намотките, при условие че cos j е по-висок от обявения, но не надвишава единица, без да се променя обявената стойност на пълната мощност. За генератори с директно охлаждане, допустимите продължителни товари в режим на работа с недовъзбуждане и при cos j между обявения и единица, се определят на база производствени инструкции и изчисления за устойчивост. При работа на генератор в режим на недовъзбуждане, минималният ток на възбуждане се контролира автоматично.

Чл. 678

Член 678 от наредбата забранява работата на генераторите с директно водно охлаждане без циркулация на дестилат през намотките, с изключение на режима на празен ход без възбуждане. В случай на прекратяване на циркулацията на дестилата, генераторът трябва автоматично да се разтовари за не повече от 2 минути и да се изключи от мрежата, освен ако производствената инструкция не предвижда по-кратко време.

Чл. 679

Чл. 679 определя изискванията за общото съпротивление на изолацията на възбудителните вериги на генераторите и синхронните компенсатори. За генератори с газово охлаждане, съпротивлението трябва да е не по-малко от 0,5 MW, измерено с мегаомметър на напрежение 500 или 1000 V. При водно охлаждане, допустимите стойности се определят от инструкцията на производителя.

Чл. 680

Чл. 680 от Наредба № 9 определя минималните изисквания за специфичното съпротивление на дестилата, използван за охлаждане на генераторите и изправителните уредби. Специфичното съпротивление трябва да бъде не по-ниско от 100 kW.cm. При понижаване на стойността до 100 kW.cm се активира предупредителната сигнализация, а при достигане на 50 kW.cm генераторът се разтоварва, изключва от мрежата и се отвъзбужда.

Чл. 681

Чл. 681 определя изискванията за изолационното съпротивление на лагери в електрически генератори и хидрогенератори. Изолационното съпротивление на радиалните и уплътняващите лагери на генераторите трябва да е не по-малко от 1 MW, а на аксиалните и радиалните лагери на хидрогенераторите - по-малко от 0,3 MW на сегмент. Проверка на изолацията трябва да се извършва най-малко веднъж в месеца, а за лагери с водородно охлаждане - при основен ремонт.

Чл. 682

Чл. 682 от наредба № 9 забранява експлоатацията на турбогенератори, ако вибрационната скорост на лагерите надвишава определените стойности в чл. 444, а за хидрогенераторите - в чл. 288. Освен това, вибрациите на контактните пръстени на турбогенераторите не трябва да надвишават 300 mm, като измерванията трябва да се извършват поне веднъж на три месеца.

Чл. 683

Чл. 683 от Наредба № 9 предвижда, че след основен ремонт генераторите и синхронните компенсатори могат да бъдат включени в работа без подсушаване, при условие че са спазени указанията в инструкцията за включване на електрически машини без подсушаване.

Чл. 684

Член 684 описва процедурите за запълване и освобождаване на водорода в генератори с директно охлаждане. При нормални условия водородът се запълва и изпразва при неподвижен ротор или с помощта на валопревъртащо устройство. В аварийни условия освобождаването на водорода започва преди окончателното спиране на ротора. Освобождаването на водорода или въздуха от корпуса на генератора се извършва с помощта на инертен газ, съгласно инструкциите за експлоатация.

Чл. 685

Член 685 от Наредба № 9 определя изискванията за експлоатацията на генератори с водородно охлаждане. За тях е необходимо да се осигури запас от водород, който да покрива еднократно запълване на генератора с най-голям газов обем и текущ експлоатационен разход за минимум 10 дни. За въглероден двуокис или азот запасът трябва да е за шесткратно запълване на генератора. Освен това, във всяка електрическа централа с водородно охлаждане трябва да функционират специализирани звена за обслужване и ремонт на системите за газово охлаждане, както и средства за контрол и анализ на газ.

Чл. 686

Чл. 686 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира, че профилактичните изпитвания и измервания на генераторите и синхронните компенсатори трябва да се извършват съгласно действащите норми за изпитване на електрическите съоръжения, както и в съответствие със заводските инструкции.

Чл. 687

Чл. 687 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че основните и текущите ремонти на генераторите в електрическите централи трябва да се извършват едновременно с основните и текущите ремонти на турбините. Това осигурява синхронизация в експлоатацията и поддръжката на тези ключови компоненти.

Чл. 688

Наредбата определя сроковете за извършване на основни ремонти на електрически генератори. Първият основен ремонт на турбогенератор трябва да се извърши след 8000 часа работа, освен ако производителят не е указал друго. За хидрогенераторите ремонтите трябва да се проведат след 6000 часа работа. Следващите ремонти на генераторите и синхронните компенсатори се извършват в зависимост от техническото състояние и работните режими, според указанията на техническото ръководство на енергийния обект.

Чл. 689

Член 689 от Наредба № 9 предвижда, че при експлоатацията на електрическите двигатели и техните пусково-регулиращи устройства, защити, системи за мазане и охлаждане, трябва да се осигури надеждност по време на пускане и работа.

Чл. 690

На шините за собствени нужди в електрическите централи напрежението трябва да бъде между 100 и 105% от номиналното. Електрическите двигатели могат да работят с напрежение от 90 до 110% от номиналното, като запазват обявената си мощност. Работата на електродвигателите е допустима при отклонение на честотата на захранващата мрежа до ± 2,5% от номиналната. При едновременно отклонение на напрежението до ± 10% и на честотата до ± 2,5%, обявената мощност на електродвигателите се запазва, при условие че сумата от абсолютните стойности на отклоненията не надвишава 10%.

Чл. 691

Член 691 от Наредба № 9 предвижда, че на корпусите на електродвигателите и на механизмите, които те задвижват, трябва да бъдат указани посоките на въртене с помощта на стрелки. Освен това, на електродвигателите и пусковите им устройства се изисква да има надпис, който да обозначава наименованието на задвижвания механизъм.

Чл. 692

Устройствата за подаване на чист въздух за охладителни електродвигатели в запрашени или влажни помещения трябва да се поддържат в добро състояние, за да осигурят необходимото количество и качество на въздуха. Проверка на изправността на охладителния тракт, включително корпуса на електродвигателя и въздуховодите, трябва да се извършва поне веднъж годишно.

Чл. 693

Чл. 693 от наредба № 9 определя изискванията за експлоатация на електродвигатели с водно охлаждане. Те трябва да работят само с включена сигнализация за вода в корпуса. Освен това, съоръженията за водно охлаждане трябва да се обслужват, а показателите за качеството на дестилата и водата да отговарят на заводските инструкции.

Чл. 694

Електродвигателите с принудително мазане на лагерите трябва да се експлоатират само с изправни и включени защити. Тези защити трябва да реагират на повишаване на температурата на черупките на лагерите и на намаляване или преустановяване на постъпването на масло за мазане, като предизвикват сигнал и изключване на електродвигателя.

Чл. 695

В ТЕЦ, електродвигателите, включително и тези с регулиране на честотата на въртене, трябва да осигурят групово самопускане при повторно подаване на напрежение след прекъсване на електрозахранването до 2,5 секунди. Това трябва да стане при запазване на устойчивостта на технологичния режим на основните съоръжения.

Чл. 696

Наредбата определя условията за пускане на асинхронни електродвигатели с късо съединен ротор за напрежение над 1000 V. Разрешава се пускането им два пъти от студено състояние и един път от горещо, освен ако не е указано друго в техническата документация. След изключване от защита, повторното включване е допустимо само след установяване на причината за изключването и измерване на съпротивлението на изолацията. Специфичните условия за двускоростни двигатели и двигатели с регулирана честота на въртене се указват в вътрешните инструкции за експлоатация.

Чл. 697

На електродвигателите, които са оставени в резерв за дълъг период, се провеждат редовни огледи и тестове заедно с механизми, които те задвижват. За електродвигатели, работещи на открито и без вградени електронагреватели, се измерва съпротивлението на изолацията и се определя коефициентът на абсорбция.

Чл. 698

Чл. 698 от Наредба № 9 забранява експлоатацията на електродвигатели, чиято вибрация на лагерите надвишава определените от производителя стойности. При липса на данни, установените максимални стойности на удвоената амплитуда на колебанията, в зависимост от синхронната честота на въртене, са 30 mm за 3000 min-1, 60 mm за 1500 min-1, 80 mm за 1000 min-1 и 95 mm за по-малко. Допуска се работа с повишени вибрации за определени механизми и стари електродвигатели, като максималните допустими стойности в тези случаи са 50 mm за 3000 min-1, 100 mm за 1500 min-1, 130 mm за 1000 min-1 и 160 mm за по-малко. Периодичността на измерванията на вибрациите се определя от вътрешните инструкции.

Чл. 699

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за незабавно изключване на електродвигатели от мрежата при опасност от злополука, поява на дим или пламък, или повреда на механизма. При наличие на резервен електродвигател, той трябва да се спре веднага при миризма от горяла изолация, повишаване на вибрациите, температура на лагерите, претоварване или опасност от повреждане.

Чл. 700

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда контрол на електродвигатели в електрически централи. За променливотоковите електродвигатели с мощност над 100 kW и за електродвигателите, задвижващи технологично претоварвани механизми, е необходимо да се контролира токът на статора. За постояннотоковите електродвигатели, които задвижват питатели за гориво, аварийни маслени помпи и уплътняване на вала на генератора, се контролира токът на котвата.

Чл. 701

Наредбата определя изискванията за техническото обслужване на електродвигателите в електрическите централи. То се разпределя между цеховите звена и ръководството на енергийния обект, като се записва във вътрешните инструкции. Дейностите включват контрол на натоварването, температурния режим, смазването, вибрациите, центровка и балансиране на агрегата, монтаж и ремонт на съединители, поддръжка на плъзгащи лагери, контрол на фундаментите, както и поддръжка на маслената и охлаждащата система.

Чл. 702

Член 702 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира, че профилактичните изпитвания и измервания на електродвигателите трябва да се извършват в съответствие с действащите норми за изпитване на електрически машини, както и със заводските инструкции.

Чл. 703

Чл. 703 определя, че основните и текущите ремонти на електродвигателите трябва да се извършват съвместно с ремонтите на свързаните механизми и основни съоръжения. Обемът и сроковете на ремонтите се определят от техническото ръководство на енергийния обект, взимайки предвид състоянието и условията на работа на електродвигателите.

Чл. 704

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за техническата експлоатация на силови трансформатори, автотрансформатори и маслени реактори. Специфицира, че изискванията за трансформаторите важат и за автотрансформаторите.

Чл. 705

Чл. 705 от Наредба № 9 предвижда, че надеждната работа на трансформатори, автотрансформатори и маслени реактори се осигурява чрез контрол и поддържане на допустимите натоварвания, нивата на напреженията, температурата на отделните елементи, характеристиките на маслото и параметрите на изолацията. Освен това, устройствата за охлаждане, регулиране на напрежението и другите елементи трябва да се поддържат в изправно състояние.

Чл. 706

Наредбата определя изискванията за проверка на трансформатори и реактори, снабдени с устройства за газова защита, преди включване в експлоатация и след основен ремонт. Проверяват се монтажните наклони и връзки, включително: 1% подем на капака на казана към газовото реле, 2% подем на маслопровода към разширителя, и връзката на предпазителната тръба с пространството над маслото в разширителя. Спирателната арматура между газовото реле и разширителя трябва да бъде напълно отворена и пломбирана в отворено положение.

Чл. 707

Чл. 707 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че огледът на високо разположени части (3 m и повече) на трансформаторите, които са в работа, трябва да се извършва с помощта на стационарни стълби, при спазване на правилата за техническа безопасност, или от земята с оптически уреди.

Чл. 708

Стационарните противопожарни средства, маслосъбирателните устройства и свързаните с тях дренажи трябва да се поддържат в изправно състояние. Те подлежат на периодични проверки, които се извършват в срокове, определени с вътрешна инструкция.

Чл. 709

Чл. 709 от Наредба № 9 предвижда поставяне на видими надписи с номер от оперативната схема и диспечерското наименование на казаните на трансформаторите и реакторите в ОРУ. Тези надписи трябва да бъдат поставени на вратите на трансформаторните килии в ЗРУ и трансформаторните постове. Казаните на еднофазните трансформатори и реактори се маркират с цветове, определени по стандарт за съответните фази. Работещите на открито трансформатори и реактори трябва да бъдат боядисвани с бои в светли тонове, устойчиви на атмосферни влияния и трансформаторно масло.

Чл. 710

Член 710 от Наредба № 9 предвижда, че електродвигателите на охлаждащите устройства за трансформатори и реактори обикновено трябва да се захранват от два източника. Резервният източник за захранване на охлаждащите устройства с принудителна циркулация на масло се активира автоматично чрез автоматично включване на резервен източник (АВР).

Чл. 711

Чл. 711 от Наредба № 9 определя, че устройствата за регулиране на напрежението на трансформаторите под товар работят в автоматичен режим с изправни броячи, които отчитат броя на превключванията. В случай на допустими колебания на напрежението, автоматичният режим може да бъде заменен с ръчно дистанционно управление.

Чл. 712

Вентилационните уредби в трансформаторните подстанции и трафопостове трябва да бъдат проектирани и изградени така, че да осигурят нормалната работа на трансформаторите през всички сезони и при различни нормирани режими на работа.

Чл. 713

Наредбата регламентира функционирането на охлаждащите системи на трансформатори и реактори. Охлаждащите системи с принудителна циркулация на въздуха и маслото, както и водата, трябва да се включват и изключват автоматично с трансформатора или реактора, в съответствие със заводската инструкция. Принудителната циркулация на маслото трябва да бъде непрекъсната, независимо от натоварването. Забранява се експлоатацията на трансформатори и реактори с принудително охлаждане без активирани сигнализации за спиране на циркулацията на маслото, охлаждащата вода или вентилаторите.

Чл. 714

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира условията за работа на трансформаторите с принудително въздушно охлаждане на маслото. Допуска се работа с изключени вентилатори при определени условия: когато товарът е по-нисък от номиналния и температурата на маслото не надвишава 55°С, или при отрицателна температура на околния въздух и температура на маслото под 45°С. Вентилаторите се включват автоматично при температура на маслото 55°С или при достигане на номиналния товар.

Чл. 715

Чл. 715 от Наредба № 9 определя изискванията за трансформаторите с водно охлаждане. Налягането на маслото в маслоохладителите трябва да бъде най-малко с 20 kРа по-високо от налягането на циркулиращата в тях вода. Системата за циркулация на водата се активира след включване на маслената помпа, при температура на маслото не по-ниска от 15°С, и се деактивира, когато температурата на маслото падне до 10°С, освен ако производителят не е предвидил други условия.

Чл. 716

Член 716 от наредбата указва, че нивото на маслото в разширителя на неработещ трансформатор или реактор трябва да бъде поддържано на ниво, което е в съответствие с температурата на маслото в самия трансформатор или реактор. Това е важно за безопасността и правилната експлоатация на електрическите инсталации.

Чл. 717

Наредбата определя температурните граници за експлоатация на трансформатори и реактори. При номинално натоварване, температурата на горните слоеве на маслото не трябва да надвишава 75°С при принудителна циркулация на въздуха и маслото, и 95°С при естествено маслено охлаждане. При охлаждане с принудителна циркулация на водата, температурата на маслото на входа в маслоохладителя е ограничена до 70°С.

Чл. 718

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира допустимите стойности на напрежението за трансформатори в електрически централи. Според чл. 718, ако производителят не е гарантирал други стойности, трансформаторите могат да работят с по-високо напрежение в определени граници: продължително до 5% при номинален товар и до 10% при товар до 25% от номиналния; кратковременно до 10% при номинален товар за не повече от 6 часа на ден. За трансформатори, работещи в блок с генератори, се допуска продължително по-високо напрежение до 10% при ненадвишаване на номиналния товар. Специфични правила важат за автотрансформатори и трансформатори с високо напрежение (400 kV и по-високо), където се допуска до 5% над номиналното напрежение.

Чл. 719

Чл. 719 от Наредба № 9 определя условията за продължително претоварване на маслените трансформатори, допускайки до 5% отклонение от номиналния ток, при условие че напрежението не надвишава номиналното. Освен това, се допуска допълнително претоварване в зависимост от режима на работа, при условия, определени от производителя и вътрешната инструкция за експлоатация. За сухите трансформатори, допустимите претоварвания се определят от производителя.

Чл. 720

В Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. се предвижда, че при автотрансформатори, които имат включени в намотките за ниско напрежение генератори, синхронни компенсатори или товар, трябва да се контролира токът в общата част на намотките с високо напрежение.

Чл. 721

Наредбата определя условията за кратковременно претоварване на трансформатори и автотрансформатори при аварийни режими. За маслени трансформатори се позволяват различни нива на претоварване над номиналния ток, в зависимост от продължителността на натоварването. Например, при 30% над номиналния ток, претоварването може да продължи до 120 минути, а при 100% - само 10 минути. За сухи трансформатори също са зададени максимални проценти на претоварване и съответните им времеви ограничения. Допустимо е и претоварване на маслени трансформатори до 40% над номиналния ток за общо 6 часа в рамките на 5 последователни дни, при определени условия.

Чл. 722

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя условията за работа на трансформатори с принудително охлаждане на маслото при аварийно изключване на вентилаторите. В зависимост от температурата на околния въздух, трансформаторите могат да работят на пълен товар за различен период от време, който е указан в наредбата. При температура от 15°C, допустимата продължителност е 60 часа, а при 30°C - само 4 часа.

Чл. 723

Чл. 723 от наредбата позволява включване на трансформаторите на номинален товар при определени температурни условия. За трансформатори с естествено маслено охлаждане и охлаждане с принудителна циркулация на въздуха, включването е разрешено при всякакви отрицателни температури. За трансформатори с охлаждане с принудителна циркулация на въздуха и маслото или с принудителна циркулация на водата и маслото, минималната допустима температура е минус 25°С. В аварийни условия е разрешено включването на пълен товар независимо от температурата на околния въздух.

Чл. 724

Член 724 указва условията за работа на превключващите устройства за регулиране на напрежението на трансформаторите. Според (1), те могат да се включват при температура на маслото не по-ниска от минус 20°С. В (2) се посочва, че експлоатацията на тези устройства трябва да е в съответствие с инструкциите на производителя.

Чл. 725

Наредбата определя, че броят на трансформаторите, включени в работа, зависи от товаровия график, осигуреността на електроснабдяването и минималните загуби на електроенергия. Освен това, за корекция на товаровите графици в електроразпределителните мрежи с напрежение до 20 kV, се изискват измервания на товарите и напреженията на трансформаторите поне два пъти годишно, в периодите на максимални и минимални товари.

Чл. 726

Трансформаторите, автотрансформаторите и реакторите с напрежение 110 kV и по-високо обикновено работят с директно заземена неутрала. Възможно е трансформаторите с напрежение 110 и 220 kV да функционират с изолирана неутрала, при условие че неутралата е защитена с вентилен отвод.

Чл. 727

Чл. 727 от Наредба № 9 предвижда процедури при задействане на газовото реле на трансформаторите и реакторите. При сигнал за задействане се извършва външен оглед и анализ на газа. Ако газът гори или съдържа разложени изолационни материали, трансформаторът или реакторът се извеждат от работа. За трансформатори и реактори с напрежение 220 kV и по-високо, дори при безопасен газ, те трябва да бъдат изключени до отстраняване на проблема, освен ако това не предизвиква смущения в електрозахранването, в такъв случай е възможно временно да останат в работа.

Чл. 728

Член 728 от Наредба № 9 предвижда процедури за повторно включване на трансформатори и реактори след автоматично изключване. При изключване поради вътрешни повреди, повторното включване е разрешено само след оглед и анализ. Допуска се едно повторно включване, ако изключването е предизвикано само от една защита и няма видими повреди. Ако изключването не е свързано с повреда, трансформаторът може да се включи без проверка.

Чл. 729

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за експлоатация на трансформатори и реактори. Трансформаторите/реакторите с термосифонни или абсорбционни филтри трябва да имат непрекъсната регенерация на маслото. Маслото в разширителя трябва да бъде защитено от контакт с околния въздух. Специални устройства, които предпазват маслото от овлажняване, трябва да бъдат постоянно включени, независимо от работния режим. Маслото в маслонапълнените проходни изолатори също трябва да бъде защитено от овлажняване и окисляване, а контролът на състоянието им трябва да се извършва съгласно предписанията на производителя.

Чл. 730

Трансформаторите обикновено се свързват директно към мрежата с пълно напрежение. При трансформатор, работещ в блок с генератор, е позволено да се включва с постепенно повишаване на напрежението на генератора от нула.

Чл. 731

Огледите на трансформаторите и реакторите без изключване от мрежата се извършват в зависимост от наличието на дежурен персонал. В уредбите с постоянен дежурен персонал огледите на главните трансформатори и реакторите трябва да се правят най-малко веднъж на ден, а за останалите трансформатори - веднъж седмично. В уредби без постоянен персонал огледите се извършват най-малко веднъж на месец, а в трафопостовете - най-малко веднъж на 6 месеца.

Чл. 732

Профилактичните изпитвания и измервания на трансформаторите и реакторите трябва да се извършват в съответствие с актуалните норми за изпитване на електрически съоръжения, както и с инструкциите на производителя.

Чл. 733

Чл. 733 описва правилата за извършване на ремонти на трансформатори и свързани системи. Ремонтите (текущи и основни) се извършват при необходимост, в зависимост от техническото състояние, което се определя чрез изпитвания и външни огледи, и съобразно режимите на работа. Обемът и периодичността на ремонтите се определят от техническото ръководство на енергийните обекти.

Чл. 734

Разпределителните уредби (РУ) трябва да бъдат комплектувани със съоръжения и апарати, които удовлетворяват условията на работа при нормални и аварийни режими. Те се експлоатират по актуализирани схеми и инструкции, като е необходимо спазване на режимите на работа. За ОРУ с напрежение 400 kV и по-високо се изготвя карта с разпределението на напрегнатостта на електрическото поле на височина 1,8 m над земята, предназначена за обслужващия персонал.

Чл. 735

Чл. 735 определя изискванията за обозначаване на входните врати и присъединенията в електрическите уредби. На входните врати на всяка РУ трябва да има табела с диспечерското наименование и предупредителни табели за електрическа и пожарна безопасност. Присъединенията в ЗРУ, ОРУ и КРУ също трябва да бъдат обозначени с табели. На таблата с предпазители се поставят надписи за номиналния ток и защитаваната верига. Предпазителите на трансформаторите трябва да отговарят на максимално допустимите стойности, определени от производителя.

Чл. 736

Чл. 736 от Наредба № 9 определя изискванията за електрическите съоръжения на разпределителни уредби, които се намират в райони със замърсена атмосфера. Те трябва да бъдат избрани с подходяща изолация, която да осигурява надеждна работа. Ако изолацията не е достатъчна, се налага предприемането на допълнителни мерки, включително усилване на изолацията, почистване и защита от прах и вредни газове.

Чл. 737

Чл. 737 от Наредба № 9 предвижда, че помещенията на ЗРУ (заводски разпределителни устройства) трябва да бъдат защитени от случайно навлизане на животни и птици, за да се осигури безопасната им експлоатация.

Чл. 738

Чл. 738 от Наредба № 9 предвижда изисквания за компоновката и експлоатацията на комплектни разпределителни уредби с изолация от елегаз (КРУЕ). Помещенията, в които се намират КРУЕ и които се използват за техническото им обслужване, трябва да бъдат изолирани от останалите помещения и улицата, да имат подове, стени и тавани, които предотвратяват образуването на прах, и почистването да се извършва по мокър или вакуумен способ. Вентилацията трябва да бъде нагнетателно-изсмуквателна с долно засмукване на въздуха, а при наличие на елегаз над 10 kg е необходимо инсталирането на устройства за сигнализация за концентрацията на елегаз.

Чл. 739

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя температурни ограничения за помещенията на ЗРУ и КРУЕ. Температурата на въздуха в ЗРУ не трябва да надвишава 40°С, а при по-високи стойности трябва да се вземат мерки за охлаждане. Допустимата температура за КРУЕ е в зависимост от техническата документация на производителя. Нагретите конструкции, достъпни за персонала, не могат да надвишават 50°С.

Чл. 740

Тунелите, кабелните помещения и кабелните канали трябва да се поддържат в сухо състояние и свободни от отпадъци. Дренажните устройства трябва да функционират безпрепятствено за отвеждане на водите. Маслосъбиращите устройства, включително подложки от чакъл и канали, трябва да бъдат в готовност за изпълнение на предназначението си.

Чл. 741

Уредбите за сгъстен въздух, предназначени за въздухоструйни прекъсвачи и приводи на комутационни апарати, трябва да се поддържат в автоматичен режим, който осигурява непрекъснато подаване на въздух с необходимите параметри и качество.

Чл. 742

Член 742 от Наредба № 9 предвижда, че влагата от сгъстения въздух за комутационните апарати обикновено се отделя по термодинамичен способ. В допълнение, допуска се използването на адсорбционни методи за допълнително намаляване на влагата.

Чл. 743

Член 743 от Наредба № 9 предвижда изисквания за отделяне на влагата от въздушните резервоари на компресорите в зависимост от налягането. За компресори с налягане до 6 МРа, влагата трябва да се отделя чрез дренаж най-малко веднъж на 3 денонощия, а за компресори с налягане 16 МРа - най-малко веднъж седмично. За компресорни групи с налягане над 16 МРа, влагата от кондензните събиратели се отделя автоматично при всяко пускане на компресора.

Чл. 744

Сгъстеният въздух, който се използва за въздухоструйните прекъсвачи и приводите на комутационните апарати, трябва да бъде очистен от механични примеси. Това се постига чрез използването на филтри и периодично продухване на въздухопроводите.

Чл. 745

Резервоарите (балоните) свързани с компресорите и въздухоструйните прекъсвачи подлежат на задължителен технически надзор, тъй като те се считат за съоръжения с повишена опасност. Това означава, че е необходимо да се осигури безопасността при тяхната експлоатация.

Чл. 746

Чл. 746 определя изискванията за заземяване в разпределителни уредби (РУ) с напрежение над 1000 V. Основното правило е използването на стационарни заземители, но в случаи, когато конструкцията не позволява, могат да се използват преносими заземители. Освен това, цветът на ръчките на лостовите задвижвания и заземителите е строго регламентиран: ръчките на стационарните заземители са червени, лостовите задвижвания - черни, а стационарните заземители (ножове) са в червен и бял цвят, тип "зебра".

Чл. 747

Чл. 747 предвижда, че всички разпределителни уредби (РУ) трябва да бъдат снабдени с комплект преносими заземители, средства за оказване на първа помощ при нещастни случаи, както и защитни и противопожарни средства. За РУ, които нямат дежурен персонал и се обслужват от оперативно-ремонтни бригади, тези средства могат да бъдат включени в екипировката на бригадите.

Чл. 748

Чл. 748 от Наредба № 9 определя изискванията за разпределителните устройства с напрежение над 1 kV. Те трябва да бъдат оборудвани с блокировки, които предотвратяват грешки при операции с разединители, отделители, късосъединители и стационарни заземители. Блокировките на електромагнитните устройства трябва да бъдат пломбирани в работно положение, а на оперативния персонал е забранено да премахва блокировките самоволно.

Чл. 749

Наредбата определя изисквания за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Чл. 749 гласи, че задвижванията на разединителите и разпределителните шкафове ниско напрежение, свързани с мачтовите трафопостове и превключвателните пунктове, трябва да бъдат заключвани. Също така, стационарните стълби на площадките за обслужване на тези съоръжения трябва да имат блокировка с разединителите и да бъдат заключвани в неработно положение.

Чл. 750

Чл. 750 от Наредба № 9 регламентира поддържането на нивото на маслото в маслените прекъсвачи, измервателните трансформатори и маслонапълнените изводи. Нивото трябва да бъде в границите на отметките на маслопоказателя, като се взема предвид температурата на околния въздух. Маслото в нехерметизираните изводи трябва да бъде защитено от окисляване и овлажняване. Новите трансформатори с херметичен тип трябва да имат работещи нивомери за масло и предпазни клапани.

Чл. 751

Член 751 от Наредба № 9 предвижда, че шкафовете с апаратура за релейна защита и автоматика, както и шкафовете за управление на прекъсвачи и други устройства, трябва да бъдат осигурени с електрически подгреватели, ако температурата на околния въздух е под допустимата за нормална работа. Подгревателите могат да се включват ръчно или автоматично, а режимът на работа на автоматично включваните подгреватели се определя с вътрешни инструкции.

Чл. 752

Чл. 752 от Наредба № 9 предвижда реда за извършване на огледи на съоръженията в разпределителните уредби (РУ) без изключване на напрежението. Огледите се провеждат в зависимост от наличието на дежурен персонал, с различна честота. В обекти с дежурен персонал огледите са най-малко веднъж на денонощие, а в трафопостовете - веднъж на 6 месеца. Необходимо е незабавно реагиране при сигнал от аварийна сигнализация. При неблагоприятни условия се извършват допълнителни огледи. Забелязаните неизправности се записват и операторите на мрежата се уведомяват, а отстраняването им трябва да стане незабавно или в най-кратки срокове.

Чл. 753

Член 753 от Наредба № 9 предвижда, че нагряването на сглобяемите съединения на шините и токопроводите в ЗРУ (високоволтови разпределителни устройства) трябва да се контролира с помощта на стационарни или преносими термоиндикатори. Контролът се извършва по утвърден график, което осигурява безопасна експлоатация на електрическите инсталации.

Чл. 754

Чл. 754 определя изискванията за изпитванията на електрическите съоръжения в РУ, които трябва да се извършват в съответствие с действащите стандарти и указания на производителя. Вакуумните дъгогасителни камери (ВДК) на прекъсвачите също подлежат на проверка и изпитване според инструкциите на производителя. За ВДК с високо напрежение над 20 kV е необходимо използването на защитен екран за предотвратяване на рентгеново излъчване към персонала.

Чл. 755

Наредбата определя правилата за периодичността и обема на основните ремонти на електрическите съоръжения, които трябва да се основават на техническото състояние и изискванията на производителите. Извънредни ремонти се извършват при възникнали сериозни инциденти, като къси съединения и пожари.

Чл. 756

Член 756 от Наредба № 9 предвижда, че при експлоатацията на въздушните електропроводи (ВЕ) е задължително извършването на техническо обслужване и ремонт. Целта е да се осигури надеждната работа на електропроводите с минимални загуби при пренос и разпределение на електрическата енергия.

Чл. 757

Чл. 757 от Наредба № 9 задължава експлоатиращите предприятия да предоставят на проектантите данни за местните условия при проектиране на нови или модернизация на съществуващи възобновяеми енергийни източници (ВЕ). Тези данни включват информация за обледеняване, вятър, атмосферни замърсявания, повреждаемост на елементи и други фактори, които са важни за зоната на проектиране.

Чл. 758

Член 758 от Наредба № 9 определя реда за приемане и въвеждане в експлоатация на въздушни електропроводи. Приемането на нови въздушни електропроводи (ВЕ) изисква комплектуване и обновление на определена документация, включително записки за радиосмущения, пресичания с жп линии и автомагистрали, трифазна схема на ВЕ и дневник за монтажа на съединенията.

Чл. 759

Член 759 определя начина на включване под напрежение на нови възобновяеми източници (ВЕ) и действащи след ремонт. За ВЕ с напрежение 220 kV и по-високо, включването става пофазно. Линейните изводи се включват на работното напрежение на мрежата. При блок-схема генератор-трансформатор-електропровод напрежението се повишава плавно от нула до работното.

Чл. 760

Чл. 760 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя минималните хоризонтални разстояния, които трябва да се спазват при преминаване на въздушни електропроводи през различни територии, включително урбанизирани, земеделски, горски, защитени и нарушени територии. Тези разстояния трябва да съответстват на размерите на сервитутните зони, установени в Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 761

В сервитутната зона на възобновяеми електрически източници (ВЕ) е забранено извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност.

Чл. 762

Наредбата определя изискванията за поддържане на изправно състояние на важни предупредителни и сигнализиращи устройства при експлоатацията на високи електрически (ВЕ) инсталации. Специално внимание се обръща на предупредителните табели, устройствата за светлинно сигнализиране, габаритните врати и постоянните знаци на стълбовете на ВЕ. Всички елементи трябва да бъдат разположени на определени височини и да съдържат необходимата информация за безопасност и идентификация.

Чл. 763

Наредбата определя минималните вертикални разстояния от проводниците на въздушните електрически линии (ВЕ) при пресичане с пътища, в зависимост от напрежението. За напрежение до 1 kV включително, минималното разстояние е 6,00 м. За напрежение над 1 kV до 110 kV включително, разстоянието е 7,60 м. За 220 kV е 8,60 м, за 400 kV - 9,00 м, а за 750 kV - 18,00 м.

Чл. 764

Наредбата определя минималните вертикални разстояния от проводниците на въздушни електропроводи (ВЕ) до повърхността на терена, в зависимост от напрежението и дали местата са населени или ненаселени. За напрежение до 110 kV, разстоянията са 6 м за ненаселени места и 7 м за населени. За 220 kV - 7 м и 8 м, за 400 kV - 8 м и 9 м, а за 750 kV - 18 м. Допълнително, за въздушни кабелни линии и изолирани проводници, разстоянията варират от 3 м до 6 м в зависимост от типа терен. Забранява се преминаването на временни въздушни кабелни линии през зоната на действие на строителни машини.

Чл. 765

Член 765 от Наредба № 9 предвижда, че трасето на възобновяеми източници (ВЕ) трябва периодично да се почиства от дървета и храсти. Освен това, се определя необходимостта от поддържане на определена широчина на просека, която е съобразена с размерите на сервитутните зони, установени в Наредба № 16 от 2004 г. относно сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 766

Член 766 от Наредба № 9 регламентира мерките за топене на лед при възобновяеми източници (ВЕ) с напрежение 110 kV и по-високо, когато те са подложени на интензивно заледяване. Топенето на леда с електрически ток се извършва само при осигурени технически условия. Освен това, при тези случаи се организира наблюдение на процеса на заледяване и се включва схемата за топене на леда своевременно.

Чл. 767

Наредбата определя изискванията за техническата експлоатация на възобновяеми енергийни (ВЕ) източници. При експлоатацията на ВЕ се извършват две основни дейности: 1) Техническо обслужване, което включва профилактични огледи, проверки, измервания, и отстраняване на повреди, с цел предотвратяване на преждевременното износване; 2) Основни ремонти, насочени към възстановяване или подобряване на експлоатационните характеристики на ВЕ.

Чл. 768

Чл. 768 от Наредба № 9 определя, че техническото обслужване и ремонтите на възобновяеми източници (ВЕ) могат да се извършват с пълно, частично или без изключване на напрежението. Дейностите трябва да се извършват комплексно, с акцент върху минималната продължителност на изключването на ВЕ.

Чл. 769

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира техническото обслужване и ремонт на електрически централи (ВЕ) и Високоволтови линии (ВКЛ). Според чл. 769, ремонтите на ВЕ трябва да се извършват с използване на специализирана механизация, инструменти и транспортни средства. При ремонтите на ВКЛ е задължително да се използват само специална арматура и инструменти, които отговарят на конструктивните изисквания. Бригадите, извършващи работи по ВЕ, трябва да бъдат екипирани със средства за свръзка, преносими заземители, средства за оказване на първа помощ и противопожарни средства.

Чл. 770

Наредбата определя изискванията за периодични и извънредни огледи и обходи на възобновяеми електрически (ВЕ) инсталации. Периодичните огледи се извършват поне веднъж годишно, докато извънредните се предизвикват от природни бедствия, автоматично изключване на ВЕ или успешни повторни включвания. Специфични огледи на проводниковата част с напрежение 110 kV и по-високо се правят на всеки 6 години, а за тези до 20 kV - само при необходимост, с акцент на проверка на съединенията и защита от влага.

Чл. 771

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира профилактичните прегледи на възобновяеми източници на енергия (ВЕ). Те включват проверки на антикорозионното покритие на метални конструкции, бетоновото покритие на стълбове, натягането на опори, затягането на болтови съединения, състоянието на винтови съединения, линейни съединения и мълниезащитни въжета, както и връзката между заземителя и заземяваните елементи. Проверки се извършват на различни интервали, вариращи от ежегодно до веднъж на 10 години, в зависимост от типа на проверката.

Чл. 772

Член 772 от Наредба № 9 определя условията за съединения на проводници и мълниезащитни въжета при пресичане на въздушни линии (ВЕ) с други ВЕ и съобщителни линии, автомагистрали и жп линии. Възможни са до две съединения на проводниците и мълниезащитните въжета при пресичане на ВЕ с други ВЕ. За пресичане с съобщителни линии и пътища е позволено до две съединения, при условие че сечението на проводниците е минимум 240 mm. При пресичане с жп линии не се разрешават съединения на проводниците, освен за мълниезащитни въжета от стоманени проводници.

Чл. 773

Чл. 773 от Наредба № 9 предвижда мерки за защита на изолацията на проводниците в участъците на възобновяеми източници (ВЕ), които са подложени на интензивно замърсяване. Специална или усилена изолация се използва при окачване на проводниците. При нужда се извършва почистване на изолацията, смяна на изолатори или нанасяне на хидрофобни покрития. В зони с интензивно замърсяване от птици се инсталират устройства, които не застрашават птиците, но предотвратяват замърсяването на изолаторните вериги.

Чл. 774

Член 774 от Наредба № 9 регламентира обработката на дефекти и неизправности на възобновяеми източници (ВЕ). Откритите дефекти по време на огледи и профилактични проверки се регистрират и в зависимост от характера им се отстраняват незабавно по време на техническото обслужване или по време на основен ремонт. Основните ремонти на ВЕ се извършват в зависимост от техническото състояние и условията на работа, като те трябва да се провеждат най-малко веднъж на 12 години, съгласно местни инструкции.

Чл. 775

Конструктивните изменения на стълбовете и другите елементи от възобновяеми източници (ВЕ) могат да бъдат извършвани единствено по време на планов ремонт и само след одобрение на съответния проект, съгласно установените процедури.

Чл. 776

Чл. 776 от Наредба № 9 указва, че плановите ремонти и реконструкции на възобновяеми енергийни източници (ВЕ), които преминават през селскостопански обекти, трябва да се извършват в съгласие със собствениците или ползвателите на земята, като се избира време, когато щетите на селскостопанската продукция са минимални или не се причиняват. При аварийно-възстановителни работи собствениците или ползвателите на имотите трябва да бъдат уведомени и обезщетени по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), ако са понесли щети.

Чл. 777

Член 777 от наредба № 9 предвижда, че електроснабдителното предприятие трябва да поддържа постоянен авариен запас от необходимите материали и детайли, с цел съкращаване на времето за ликвидиране на повредите по възобновяеми източници (ВЕ).

Чл. 778

Чл. 778 от Наредба № 9 определя задълженията на организациите, експлоатиращи възобновяеми източници на енергия (ВЕ) със съвместно окачени проводници. Те трябва да извършват плановите ремонти в срокове, които са предварително съгласувани помежду им. В случай на аварийни ситуации, ремонтните работи могат да се извършват след предварително уведомяване на съответната страна.

Чл. 779

Чл. 779 от Наредба № 9 предвижда, че въздушните линии, обслужвани от две или повече електроснабдителни предприятия, трябва да се изключват за профилактика, текущо поддържане или основен ремонт по предварително съгласувани графици. При това се предприемат мерки за минимално времетраене на изключването.

Чл. 780

Член 780 от Наредба № 9 предвижда, че редовното техническо обслужване и основният ремонт на силови кабелни линии са ключови за осигуряване на надеждност в работата на електрическите мрежи и за минимизиране на времето на прекъсване на електроснабдяването.

Чл. 781

Наредба № 9 регламентира изискванията за документация, свързана с кабелните линии, приети в редовна експлоатация. За всяка кабелна линия се изисква комплектуване, актуализиране и съхраняване на документация, включваща екзекутивен чертеж, документ за заснемане, чертеж на профила, актове за монтаж и протоколи за проверки и изпитвания. За маслонапълнени кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо се изискват допълнителни протоколи за заводски изпитвания, измервания на съпротивление и капацитет, изпитвания на маслото и проверки на сигнализационни системи.

Чл. 782

Наредбата определя изискванията за техническа експлоатация на кабелни линии. Всяка кабелна линия трябва да има записани допустимия ток на продължително натоварване, както и допустимия ток и времето на претоварване за една календарна година. Допустимите токове се определят съгласно документацията на производителя и местните условия за участъка с най-неблагоприятни топлинни условия, който трябва да е с дължина не по-малка от 10 метра. На амперметрите на кабелните линии се нанася отметка за максимално допустимия ток за продължително натоварване.

Чл. 783

Член 783 от Наредба № 9 предвижда системен контрол на топлинния режим на работа на кабелните инженерни съоръжения, както и на състоянието и функционирането на системите за вентилация и отводняване. Забранява се температурата на въздуха в кабелни тунели, канали, шахти и камери през летния период да надвишава температурата на външния въздух с повече от 10°С.

Чл. 784

Наредбата изисква за всяка кабелна линия да се води досие, което трябва да включва паспорт с техническите данни, документи по чл. 156 и 781, както и сведения за възникналите повреди, извършените ремонти и проведените изпитвания.

Чл. 785

Чл. 785 от Наредба № 9 определя изискванията за обозначаване и маркиране на кабелни линии. Всяка кабелна линия трябва да има единен диспечерски номер или наименование, а линиите с паралелни клони носят същия номер с различни буквени означения. На линиите се поставят устойчиви на околната среда марки, които включват информация за диспечерския номер, тип, напрежение, сечение на кабела и име на обекта в началото и края на линията, както и подробности за муфите и марки на откритите кабелни линии през определени интервали.

Чл. 786

Наредбата определя изискванията за техническата експлоатация на маслонапълнени кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо. Установяват се пределно допустими граници на налягането на маслото в зависимост от профила на трасето. При отклонение от тези граници, кабелната линия се изключва, а повторното включване е разрешено само след отстраняване на причината за измененията на налягането.

Чл. 787

Член 787 от Наредба № 9 предвижда, че проби от маслото на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо трябва да се вземат в определени интервали: преди въвеждането в експлоатация, една година след това, на четвъртата година и след това на всеки 6 години.

Чл. 788

Според Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., металната броня, екранът и мантията на силова кабелна линия с напрежение над 1000 V трябва да бъдат заземени в началото и в края на линията. Това изискване е необходимо за осигуряване на безопасността и надеждността на експлоатацията на електрическите мрежи.

Чл. 789

Металните брони на открито положени кабели и металните конструкции, като скари, трябва да бъдат покрити с негорими антикорозионни лакове и бои. Тези покрития трябва да се контролират периодично и да се подновяват при необходимост.

Чл. 790

Съгласно Чл. 790 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., е забранено съхраняването на материали и съоръжения, както и обзавеждане на работилници и инструментални в кабелните помещения.

Чл. 791

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя сроковете за извършване на обходи и огледи на кабелните линии в зависимост от напрежението и типа на трасето. Кабели с напрежение до 35 kV трябва да се проверяват на всеки 3 месеца, докато кабели с напрежение 110 - 400 kV имат по-дълги срокове. Специални условия за проверка се прилагат при наличие на маслонапълнени кабели и при извънредни метеорологични условия. Дефекти и нередности трябва да се записват и отстраняват бързо.

Чл. 792

Тунелите, шахтите, кабелните етажи и каналите в електрическите централи и подстанции с постоянен оперативен персонал трябва да се обхождат и оглеждат поне веднъж месечно. За обектите без постоянен персонал, огледите се извършват по предварително утвърден график, съобразен с вътрешните инструкции.

Чл. 793

Чл. 793 от Наредба № 9 предвижда, че системите за противопожарна сигнализация и пожарогасене, инсталирани в кабелните помещения и съоръжения, трябва да бъдат проверявани в съответствие с противопожарните разпоредби и вътрешната инструкция на съответната инсталация.

Чл. 794

Изкопни работи по трасетата на кабелните линии или в близост до тях, извършвани от външни организации, трябва да бъдат предварително съгласувани с организацията, която експлоатира линиите. Преди започване на изкопните работи, тези организации трябва да извършат контролно разкриване на трасето под надзора на персонал от експлоатиращата организация.

Чл. 795

Наредбата забранява механизираното извършване на изкопни работи на разстояние по-малко от 1 метър от кабелите. Освен това, не се разрешава използването на пробивни инструменти, лостове и кирки за отстраняване на почвата на разстояние по-малко от 0,3 метра от кабелите.

Чл. 796

В наредбата се регламентира извършването на периодични измервания на блуждаещите токове в райони с електрифициран релсов транспорт, както и измерването на потенциала на силовите кабели в близост до съобщителни кабелни линии и тръбопроводи. При откритие на електрокорозия, почвена или химическа корозия, се предвиждат мерки за предотвратяване на тези явления.

Чл. 797

Чл. 797 определя изискванията за приемане в експлоатация и периодично изпитване на кабелните линии. Изпитванията се извършват с повишено изправено напрежение, съобразно инструкцията за изпитване на електрическите съоръжения и предписанията на производителя. Извънредните изпитвания са задължителни след ремонтни работи или при съмнения за нараняване на кабелите.

Чл. 798

Чл. 798 регламентира условията за експлоатация на силовите маслонапълнени кабели с напрежение 110 kV и по-високо. Предписва се съхраняване на резерв от кабелно масло, съобразено със състоянието на кабелите и местните условия на работа. Освен това, приборите и съоръженията за маслени проби, съдовете за пренасяне на течен азот и приспособленията за замразяване на кабелите трябва да бъдат в изправно състояние и готови за употреба.

Чл. 799

Член 799 от Наредба № 9 предвижда, че на кабелните линии се извършват измервания на товарите и напреженията през определен период, установен с вътрешна инструкция. Въз основа на получените резултати от измерванията, се правят корекции на режима и схемите на работа.

Чл. 800

При предаване на заземителните уредби или техни елементи за експлоатация, е необходимо да се представят не само документацията, но и протоколи с измерените специфични съпротивления на почвата и съпротивленията на заземителната уредба или заземителите.

Чл. 801

Чл. 801 от Наредба № 9 указва, че за електрическите уредби с напрежение до 1000 V, при директно заземена неутрала, трябва да се измерва пълното съпротивление на контурите "фаза-неутрален проводник", "фаза-защитен проводник" и/или "фаза-проводник PEN".

Чл. 802

Чл. 802 от Наредба № 9 указва, че всеки елемент на електрическата уредба, който изисква заземяване, трябва да бъде свързан към заземител с отделен заземяващ проводник. Освен това, последователното свързване на заземяващите проводници на няколко елемента е забранено.

Чл. 803

Чл. 803 определя изискванията за свързване и защита на заземяващите проводници. Според алинея 1, те трябва да се свързват към заземители или заземени конструкции чрез заварка или специални клеми, а към корпуси на машини и стълбове на ВЕ - с винтови съединения. Алинея 2 изисква заземяващите проводници да бъдат защитени от корозия, а проводниците, положени на открито, да бъдат маркирани с отличително оцветяване.

Чл. 804

Чл. 804 от Наредба № 9 определя изискванията за измерване на съпротивлението на заземителните уредби. Измерванията трябва да се извършват след монтаж или основен ремонт, при открития на повреди, на всеки 10 години в подстанции с високо напрежение, на всеки 5 години в мрежи с напрежение 20 kV и по-често в агресивни почви. Измерванията се провеждат през периоди на най-малка проводимост на почвата.

Чл. 805

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира периодичното контролиране на състоянието на заземителните уредби в електрическите централи и мрежи. Проверките включват: 1) проверка на връзката между заземителя и заземяваните елементи на всеки 10 години; 2) измерване на допирното напрежение в съответствие с нормите; 3) измерване на пълното съпротивление на контурите 'фаза-неутрален проводник' и 'фаза-защитен проводник' на всеки 5 години.

Чл. 806

Чл. 806 определя изискванията за проверка на състоянието на заземителите в електрическите уредби. Проверка на корозията на заземителите трябва да се извършва на всеки 10 години, особено в места с висока корозия и близо до заземените неутрали на трансформатори. При установено влошено преходно съпротивление, проверките на стълбовете със заземители могат да бъдат по-чести, а процентът на проверените стълбове да се увеличи в зависимост от интензивността на корозията.

Чл. 807

Чл. 807 от Наредба № 9 изисква организиране на експлоатацията и поддържането на средства за защита от пренапрежения в енергийните обекти. Необходимите документи включват схеми на мълниезащита и заземителни устройства, паспортни данни за изпитвателни напрежения, разположение на устройства за защита, данни за мълниезащита и заземителни съпротивления, сведения за пресичане на линии, информация за най-често поразяваните линии и данни за замърсяване на изолацията.

Чл. 808

Наредбата определя изискванията за безопасност при окачване на проводници с напрежение до 1000 V. Не е разрешено окачването им на конструкции на открито разпределение, мачти, комини и охладителни кули. За тези линии се изисква използването на кабели с метална обвивка или в метална тръба, които трябва да бъдат заземени. Въвеждането на кабелите в взривоопасни или пожароопасни помещения трябва да съответства на инструкциите за мълниезащита.

Чл. 809

Наредбата предвижда ежегодна проверка на средствата за защита от пренапрежения преди мълниеносния сезон. Проверяват се електрическите уредби и трансформаторните постове, като се извършва оглед на мълниезащитните устройства и линейната изолация. Констатациите от проверките се записват и анализират, а при необходимост се предприемат мерки за повишаване на ефективността на защитите. Периодичността на измерванията се определя според утвърдените инструкции, а средствата за защита остават постоянно включени.

Чл. 810

Наредбата определя начина на заземяване на неутралата на мрежите средно напрежение (6 - 35 kV) и изискванията към устройствата за заземяване, в съответствие с наредбата за устройство на електрически уредби и електропроводни линии. Капацитивните токове при земно съединение трябва да се измерват при въвеждане в експлоатация на устройствата за заземяване и при значителни изменения в мрежата, най-малко веднъж на 5 години.

Чл. 811

Наредбата предвижда изисквания за заземяване на неутралите на електрически мрежи с напрежение 6 до 35 kV. При капацитивен ток над 10 А, неутралата трябва да се заземява с дъгогасителен реактор или активно съпротивление. За мрежи с директно присъединени генератори и уредби за собствени нужди, при ток над 5 А, неутралата се заземява само с активно съпротивление.

Чл. 812

Чл. 812 от Наредба № 9 определя изискванията за заземяване на неутралата чрез дъгогасителен реактор. Инсталирането на дъгогасителни реактори трябва да се извършва в подстанции с минимум 3 електропровода, като в крайните подстанции е забранено. Дъгогасителните реактори трябва да се свързват с неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор чрез разединители, които не могат да бъдат изключвани при наличие на земно съединение. Забранява се присъединяването на дъгогасителни реактори към трансформатори, защитени с предпазители, а свързването им към заземяващото устройство трябва да става през токов трансформатор.

Чл. 813

Дъгогасителните реактори трябва да работят с резонансна настройка, допускаща надкомпенсация с максимум 5% разстройване и реактивен ток на земно съединение до 5A. Не се допуска работа на мрежата с подкомпенсация на капацитивния ток.

Чл. 814

Член 814 от Наредба № 9 определя изискванията за напрежение на несиметрия в мрежи с компенсация на капацитивните токове. Според алинея 1, напрежението на несиметрия не трябва да надвишава 0,75% от фазното напрежение. В алинея 2 се посочва, че при отсъствие на земно съединение е допустимо изместване на неутралата с напрежение до 15% от фазното напрежение за дълъг период и до 30% за максимум един час.

Чл. 815

Наредбата предвижда, че в електрическите мрежи с напрежение от 6 до 20 kV обикновено се използва плавно регулиране на тока на дъгогасителните реактори. Това регулиране се осъществява с автоматични регулатори, които настройват тока на компенсация. При ръчно регулиране, стойностите за настройка на тока се определят въз основа на измереното разстройство на компенсацията.

Чл. 816

Чл. 816 определя изискванията за заземяване на неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор. Активното съпротивление трябва да бъде свързано чрез разединител, който не може да бъде изключен при наличие на земно съединение. Стойността на активното съпротивление трябва да осигурява достатъчен ток за работа на земните защити, без да надвишава 300 А в мрежи без директно свързани генератори и двигатели. В мрежи с директно свързани генератори и двигатели, максималният ток не трябва да предизвика повреда в статорните пакети. Не се изисква защита от пренапрежения на неутралата на трансформатора и свързаното активно съпротивление.

Чл. 817

Член 817 от Наредба № 9 указва, че при комбинирано устройство за заземяване на неутралата, което включва дъгогасителен реактор и активно съпротивление, устройството трябва да се свърже към неутралата чрез прекъсвач.

Чл. 818

Чл. 818 от Наредба № 9 предвижда, че в електрическите уредби с напрежение 6 - 35 kV, които използват вакуумни прекъсвачи, трябва да бъдат осигурени средства за защита от комутационни пренапрежения, независимо от начина на заземяване на неутралата.

Чл. 819

Чл. 819 определя условията за работа на електрически мрежи с изолирана неутрала или с компенсация на капацитивните токове при наличие на земно съединение. Работата е допустима за срок до 2 часа за въздушни и кабелни електропроводи, а за мрежи с генераторно напрежение и включени двигатели за високо напрежение - съгласно чл. 671, ал. 2 и 3.

Чл. 820

Наредбата регламентира изискванията за заземяване на звездните центрове на трансформаторите в мрежи с напрежение 110 kV и по-високо, като осигурява, че при различни оперативни и аварийни изключвания няма да остане участък от мрежата без трансформатор с заземен звезден център. Защитата от пренапрежение на трансформаторите с намалена изолация се осъществява чрез вентилни отводи, а при равностойна изолация, линейните изводи осигуряват цялостната защита от пренапрежения.

Чл. 821

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за свързване и защита на неизползваните намотки на силовите трансформатори и автотрансформатори. Неизползваните намотки за ниско/средно напрежение трябва да се свързват в звезда или триъгълник и да се защитават от пренапрежения с вентилни отводи. Намотките, разположени близо до магнитопровода и не конструктивно свързани с по-високо напрежение, се защитават чрез заземяване на неутралата или на една от фазите. Член 3 е отменен с изменения от 2008 г.

Чл. 822

Чл. 822 от Наредба № 9 определя мерки за предотвратяване на пренапрежения в електрическите уредби 110 и 220 kV. Оперативните превключвания трябва да започват със заземяване на неутралата на трансформатора при ненатоварена шинна система, свързана с напреженови измервателни трансформатори. Преди отделяне на ненатоварена шинна система, неутралата на захранващия трансформатор също се заземява. При операции с прекъсвачи, свързани с кондензатори, напреженовите измервателни трансформатори не трябва да остават свързани през кондензаторите. Оперативни превключвания не се допускат при непълнофазен режим на захранване на трансформатор с изолирана неутрала.

Чл. 823

Чл. 823 от Наредба № 9 определя, че в електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо не се допуска повишаване на напрежението с промишлена честота (50 Hz) над разрешеното от производителя, както при оперативни превключвания, така и в аварийни режими. Когато повишеното напрежение влияе на различни видове съоръжения, допустимото напрежение за цялата уредба трябва да бъде най-ниското от нормите за тези съоръжения.

Чл. 824

Чл. 824 от Наредба № 9 определя реда на операциите за включване и изключване на възобновяеми източници (ВЕ) с високо напрежение (400 и 750 kV) и за дългите линии (110 и 220 kV). Включването и изключването се регламентира с вътрешна инструкция, като се вземат предвид допустимите стойности на напрежението. При достигане на напрежения над допустимите стойности, е задължително да се въвежда автоматика за ограничаване на нивото и продължителността им.

Чл. 825

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира експлоатацията на кондензаторни уредби, които работят с напрежение над 1000 V и честота 50 Hz. Тези уредби са предназначени за регулиране на напрежението чрез генериране на реактивна мощност.

Чл. 826

Чл. 826 от Наредба № 9 предвижда, че кондензаторните уредби трябва да се експлоатират с автоматично управление на режимите на работа. Възможно е и ръчно управление, при условие че се осигури зададеното ниво на напрежение в избрания опорен пункт.

Чл. 827

Кондензаторните уредби (батерии) трябва да се включват при напрежение под номиналното и да се изключват, когато напрежението достигне 105-110% от номиналното. Не се допуска експлоатация, ако напрежението на изводите надвиши 110% от номиналното или ако токовете в отделните фази се различават с повече от 10%.

Чл. 828

Чл. 828 от Наредба № 9 определя условията за експлоатация на кондензаторните уредби спрямо температурата на околния въздух. Температурата, при която уредбите могат да работят, трябва да съответства на документацията на производителя. Ако температурата надвиши допустимата стойност и принудителната вентилация не успее да я понижи за един час, кондензаторната уредба трябва да бъде изключена.

Чл. 829

Член 829 определя условията за повторно включване на кондензаторни уредби към електрическата мрежа. Според алинея 1, повторното включване е допустимо най-рано една минута след изключването. Аlineя 2 посочва, че ако изключването е било поради релейна защита, преди повторното включване трябва да се изяснят и отстранят причините за изключването.

Чл. 830

Чл. 830 от Наредба № 9 предвижда реда за огледи, ремонти и изпитвания на кондензаторните уредби. Огледите трябва да се извършват поне веднъж месечно без изключване на напрежението. Текущите ремонти се правят ежегодно, а средните ремонти зависят от техническото състояние и условията на работа. Изпитванията се провеждат съгласно действащите стандарти и инструкции на производителя.

Чл. 831

Чл. 831 от Наредба № 9 предвижда, че за осигуряване на продължителната и сигурна работа на акумулаторните уредби е необходимо да се поддържа нормираното ниво на напрежението на шините за постоянен ток в нормални и аварийни режими. Освен това, експлоатацията трябва да се извършва в съответствие с техническата документация на производителите, правилата за безопасна работа и противопожарните строително-технически норми.

Чл. 832

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за контрол при експлоатацията на акумулаторните батерии. Контролът включва: 1. проверка на качеството на електролита за отворен тип батерии; 2. измерване на изолационното съпротивление на батерията спрямо земята; 3. определяне на капацитета на батерията с ток на 10-часово разреждане; 4. измерване на напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането.

Чл. 833

Акумулаторните батерии трябва да се експлоатират в режим на постоянен подзаряд, при който подзарядното устройство осигурява стабилизация на напрежението с отклонения не по-големи от 2% от номиналното напрежение и не предизвиква пулсации по-големи от 12% от номиналното напрежение на батерията. Напрежението на подзаряд за отделните елементи на батерията се определя съобразно техническата документация на производителя.

Чл. 834

Чл. 834 определя изискванията за свързване на статични изправителни устройства и мотор-генераторни групи за зареждане на акумулаторни батерии. Статичните изправителни устройства трябва да се свързват към мрежата за променливо напрежение чрез разделителен трансформатор. Мотор-генераторните групи трябва да имат устройство за изключване при обратен ток.

Чл. 835

Според член 835 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., при нормални експлоатационни условия е позволено напрежението на шините за постоянен ток, които захранват вериги за управление и устройства за релейна защита, сигнализация, автоматика и телемеханика, да бъде с 5% по-високо от номиналното напрежение на устройствата.

Чл. 836

Наредба № 9 определя минималното изолационно съпротивление за експлоатация на акумулаторни батерии в зависимост от номиналното напрежение. За напрежение от 220V, минималното изолационно съпротивление е 100 килоома, а за 24V - 15 килоома. Устройството за контрол на изолацията на шините за постоянен ток сигнализира при понижаване на изолационното съпротивление до определени стойности, като за 220V е 20 килоома. Изолационното съпротивление на мрежата за постоянен ток трябва да бъде не по-малко от двукратното на стойностите по ал. 2. При сигнализация за неизправност, незабавно трябва да се вземат мерки за откриване и отстраняване на проблемите.

Чл. 837

На вратите на помещенията, в които се съхраняват акумулаторни батерии, е задължително да се поставят табели с предупредителни надписи. Тези табели трябва да отговарят на изискванията, определени в наредбите за техническа и пожарна безопасност.

Чл. 838

Наредбата предвижда минимални температурни изисквания за помещенията на акумулаторните батерии. Температурата не трябва да пада под 10°С, с изключение на обекти без постоянен дежурен персонал, където е допустимо понижение до 5°С, ако батерията е проектирана за такава температура.

Чл. 839

Работоспособността на акумулаторните батерии се проверява всяка година чрез измерване на спадането на напрежението при натоварване с максимално краткотраен ток. За определяне на фактическия капацитет на батерията се извършва контролно разреждане според вътрешна инструкция и изискванията на производителя.

Чл. 840

Акумулаторните уредби трябва да се обслужват от специално обучен персонал. За всяка акумулаторна батерия се води дневник, в който се записват цикли на разряди, изравнителни заряди, стойности на изолационното съпротивление, капацитета и напрежението на отделните елементи. Сроковете за контрол на основните параметри на акумулаторните уредби се определят с вътрешна инструкция, която трябва да бъде съобразена с техническите изисквания на производителите.

Чл. 841

Акумулаторните батерии от сух тип, изработени по технология AGM и типа VRLA, трябва да се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя. AGM батериите имат електролит, обездвижен в порест сепаратор от фибростъкло, а VRLA батериите са снабдени с еднопосочен вентил за регулиране на вътрешното налягане.

Чл. 842

В помещенията, където са разположени сухите акумулаторни батерии, е забранено да попада директна слънчева светлина и да се повишава температурата над 40°С.

Чл. 843

Наредбата определя условията за експлоатация на сухи акумулаторни батерии, включително начина на определяне на капацитета им при различни температури, проверка на полярността и капацитета, както и изискванията за зареждане с подходящи устройства. Капацитетът на батериите се коригира с коефициент "К", в зависимост от температурата, а за зареждане се използват токоизправители с широчинно-импулсна модулация.

Чл. 844

Член 844 от Наредба № 9 предвижда, че при проверка на степента на натягане на междуелементните връзки, която е препоръчително да бъде 8 Nm, е необходимо предварително почистване от прах и замърсявания, както и допълнително смазване с технически вазелин.

Чл. 845

Член 845 от Наредба № 9 предвижда, че основен ремонт на акумулаторните уредби трябва да се извършва при необходимост, в зависимост от тяхното състояние, режима на работа и времетраенето на експлоатация.

Чл. 846

Техническата експлоатация на електросъоръженията на електрическите централи и мрежи се осъществява с постоянно активни устройства за релейна защита и електроавтоматика, включително противоаварийна автоматика. Настройките на тези устройства трябва да отговарят на схемите и режимите на работа на електроенергийната система. Някои устройства могат да бъдат временно извеждани от действие, но това трябва да се извършва по установен ред и под контрола на оператора на мрежата. Работата на съоръжения и защити без активна предупредителна и аварийна сигнализация е забранена.

Чл. 847

Член 847 от Наредба № 9 определя, че експлоатацията, техническото обслужване и ремонтът на релейната защита, електроавтоматиката и вторичните вериги се извършват от специализирани звена. В случай на използване на канали за свръзка или сигнали от технологични автоматики, които се поддържат от други служби на предприятието, задълженията за обслужването им се разделят между обслужващите служби чрез вътрешна инструкция.

Чл. 848

Чл. 848 от Наредба № 9 предвижда, че за устройствата на релейната защита и електроавтоматиката, както и за захранващите ги устройства, трябва да се осигурят нормални условия на работа. Тези условия включват допустима температура, влажност, запрашеност, оперативно напрежение, ниво на смущение и др., в съответствие с инструкциите на производителя.

Чл. 849

Наредбата определя задълженията на звената по РЗА (Релейна защита и автоматизация) при експлоатацията на електрическите устройства. Всички случаи на заработване или незаработване на устройствата трябва да се отчитат и анализират. Дефектите, проявени по време на експлоатацията, трябва да се отстраняват своевременно. Освен това, при неправилно заработване или незаработване, длъжностните лица, отговорни за РЗА, трябва да бъдат информирани за недостатъците в схемата или неизправностите в апаратите.

Чл. 850

Чл. 850 от Наредба № 9 предвижда изисквания за етикетиране и маркировка на таблата и шкафовете на релейната защита и автоматизация (РЗА) в електрическите централи. На лицевата и обратната страна на таблата и шкафовете трябва да се поставят надписи, указващи предназначението им, съобразно диспечерските наименования и оперативната схема. Апаратите на таблата и пултовете също трябва да имат надписи или маркировка, съобразно проектните схеми. Всички устройства за превключване и сигнализация трябва да бъдат обозначени, а при наличието на апаратура за различни присъединения на релейните табла, трябва да се нанасят разграничителни линии.

Чл. 851

Наредбата регламентира условията за експлоатация на силови електросъоръжения и електропроводни линии. Разрешава се те да са под напрежение само при наличие на релейна защита, действаща при всички видове повреди. При напрежение 220 и 400 kV, ако релейни защити не функционират, оставящите в работа защити трябва да осигурят защита. В противен случай се въвежда временна защита или се изключва присъединението. В мрежи с напрежение 110 kV и по-ниско, присъединенията могат да останат включени при наличие на алтернативна защита.

Чл. 852

Чл. 852 от Наредба № 9 регламентира въвеждането в действие на бързодействащи релейни защити и устройства за резервиране отказа на прекъсвач (УРОП). Тези устройства се активират след извършване на всички необходими операции за включване на електропроводни линии, кабели, шини и съоръжения след ремонт или при подаване на напрежение. В случай че това не е възможно, може да се приложи ускорение на резервните защити или временна неселективна защита, която да бъде настроена с времето на работа на постоянната защита.

Чл. 853

Член 853 от Наредба № 9 предвижда, че устройствата на релейната защита и автоматизация (РЗА) и техните вторични вериги трябва да бъдат настроени и изпитани преди да бъдат въведени в действие. Готовността за въвеждане в действие на тези устройства трябва да бъде записана в дневника за РЗА от отговорните лица, които са извършили настройването и изпитването. Устройствата на РЗА се въвеждат в действие по установения ред.

Чл. 854

Чл. 854 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за устройствата на РЗА в енергийния обект трябва да се водят досиета, които включват паспорт и заводски протокол, инструкция или програма за настройване, технически данни, протоколи от проверки и изпълнителни схеми.

Чл. 855

Член 855 от Наредба № 9 определя задълженията за проверка на релейни защити, електроавтоматики, електроизмервателни апарати и вторични вериги. Тези проверки трябва да се извършват едновременно с ремонта на съоръженията, които защитават и управляват. При неправилно функциониране на устройствата на релейните защити автоматично се предприемат допълнителни проверки по специална програма.

Чл. 856

Наредбата определя изискванията за съпротивление на изолацията на електрически свързани вторични вериги. За вериги с напрежение над 60 V, съпротивлението трябва да е минимум 1 МW, а за вериги с напрежение 60 V и по-ниско - минимум 0,5 МW. Изолацията на вериги с полупроводникови устройства се проверява съгласно инструкциите на производителите.

Чл. 857

Член 857 от наредбата предвижда, че след завършване на планови и следаварийни проверки на релейна защита и електроавтоматика, резултатите от проверките трябва да се запишат в протоколите и в дневника на релейната защита и електроавтоматиката. Освен това, всички изменения в работните схеми и настройки трябва да бъдат нанесени в съответните монтажни, принципни и разгънати схеми, както и в инструкцията за експлоатация.

Чл. 858

Извеждането на устройствата на релейна защита и автоматизация (РЗА) от работа и промените в настройките им е позволено само с разрешение от диспечерските служби или специализираните служби по РЗА. Това осигурява безопасността и правилната експлоатация на електрическите централи и мрежи.

Чл. 859

Член 859 от Наредба № 9 предвижда, че релетата, апаратите и спомагателните устройства на релейната защита и автоматизация (РЗА) трябва да бъдат пломбирани. Обаче, ако дежурният оперативен персонал извърши промени в настройките на тези устройства по време на смяната, те не подлежат на пломбиране, съгласно реда, определен в чл. 858.

Чл. 860

Член 860 от наредба № 9 определя изискванията за безопасност при работа с таблата и веригите за управление на устройствата на РЗА. Работите трябва да се извършват само с изолирани инструменти и да се вземат мерки за предотвратяване на погрешно изключване на електросъоръженията. Необходимо е наличието на принципни и монтажни схеми, както и програма за работния процес. След завършване на работата трябва да се провери изправността и правилното свързване на веригите, а оперативните вериги да бъдат тествани чрез функционални проби.

Чл. 861

Член 861 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че работите по устройствата на релейната защита и автоматизация (РЗА), които могат да предизвикат тяхното заработване или изключване на защитаваните присъединения, трябва да се извършват по разрешена заявка и с наряд. Това осигурява безопасността и надеждността на електрическите централи и мрежи.

Чл. 862

Чл. 862 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че устройствата за проверка и изпитване на релейната защита и автоматизация (РЗА) трябва да се захранват от специално монтирани контакти, които са разположени на релейните и командните табла, както и на други места, свързани с електрическите централи и подстанции.

Чл. 863

Член 863 от Наредба № 9 определя задълженията на дежурния оперативен персонал по отношение на изпробването и контрола на различни електрически устройства и системи. Персоналът следи за изправността на предпазителите, прекъсвачите, превключващите устройства, тока на небаланс, напрежението на небаланс, устройствата на високочестотните канали, както и релейните защити и електроавтоматики. Периодичността на контрола се определя с вътрешни инструкции.

Чл. 864

Член 864 определя изискванията за отстраняване на повреди в контролни кабели и удължаването им. Жилата и екраните трябва да се съединяват чрез херметични муфи, които да бъдат маркирани и отбелязвани в кабелните журнали. Освен това, е забранено да се поставя повече от една муфа на всеки 50 метра дължина от кабела.

Чл. 865

Чл. 865 забранява работата на токови трансформатори с отворени вторични намотки или вериги. Те трябва да бъдат затворени чрез релета, апарати или съединени накъсо. Вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори трябва да се заземяват само на предвидените по проект места.

Чл. 866

Чл. 866 от Наредба № 9 определя изискванията за устройствата, използвани за анализ на работата на защитите и за определяне на местоположението на повредите в електрическите мрежи. Устройствата трябва да бъдат постоянно включени и готови за действие, а техният режим на работа се контролира от оператора на мрежата. Настройките на автоматичните регистратори на преходни процеси могат да се променят само от упълномощен персонал с разрешен достъп, като промените трябва да бъдат документирани.

Чл. 867

Член 867 от Наредба № 9 предвижда осигуряване на селективно действие на защитните средства в оперативните вериги, което включва предпазители и автоматични предпазители. Освен това, автоматичните предпазители и предпазителите със стопяема жичка трябва да бъдат маркирани с информация за номинален ток, напрежение и предназначение.

Чл. 868

Чл. 868 от Наредба № 9 предвижда, че на таблата, на които дежурният персонал извършва превключване, трябва да бъде поставено указание за положението на превключващите устройства. Това указание трябва да обхваща всички използвани режими. Освен това, последователността на превключванията трябва да се записва в оперативния дневник.

Чл. 869

Член 869 от Наредба № 9 указва, че превключващите устройства, свързани с релейната защита и автоматизация (РЗА), трябва да бъдат разположени на видно място на таблата за управление. Освен това, превключванията с тези устройства трябва да се извършват по един и същи начин, за да се осигури безопасност и последователност в експлоатацията.

Чл. 870

Чл. 870 от Наредба № 9 определя изискванията за обслужване на работното, аварийното и евакуационното осветление, които трябва да осигуряват надеждност при работа и необходимата проектна осветеност. Освен това, светлинната сигнализация на комините и други високи съоръжения трябва да отговаря на установените правила за маркировка и сигнализация на такива съоръжения.

Чл. 871

Наредбата определя изискванията за аварийно и евакуационно осветление в електрическите централи и подстанции. Аварийното осветление трябва да осигурява осветеност от минимум 30 lx на управленските табла, докато евакуационното осветление в проходите и стълбищата трябва да е не по-малко от 0,5 lx на нивото на пода. Осветителите за аварийно осветление трябва да бъдат различими от работните, а най-малко две лампи в командната зала трябва да са постоянно включени и захранвани от постоянен ток.

Чл. 872

Работното и аварийното осветление в електрическите централи, подстанции и диспечерски пунктове трябва да бъдат свързани към независими източници на захранване. При прекъсване на работното захранване, аварийната система автоматично преминава на акумулаторна батерия или друг независим източник. Евакуационното осветление също трябва да е независимо и да се активира автоматично при загуба на основното захранване. Забранява се свързването на инсталационни контакти или други консуматори към мрежите на аварийното и евакуационното осветление, освен осветителни тела.

Чл. 873

Наредбата определя, че мрежите за осветление в енергийните обекти, включително вътрешното, външното и охранителното осветление, трябва да бъдат захранвани по отделни линии. Управлението на външното и охранителното осветление се осъществява от главните или централните командни табла на обекта. За отдалечени или самостоятелно функциониращи обекти, управлението на външното осветление може да се извършва на място.

Чл. 874

Преносимите ръчни осветители за ремонтни работи трябва да се захранват с напрежение не по-високо от 50 V, а при повишена опасност - не по-високо от 25 V. Щепселите за напрежение до 50 V се различават от тези за инсталационните контакти на мрежата с напрежение 400/230 V. Всеки инсталационен контакт трябва да има обозначение на работното напрежение.

Чл. 875

Чл. 875 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че осветлението в коридорите на разпределителните уредби, които имат два изхода, както и в проходимите тунели, трябва да бъде изпълнено с двустранно управление. Това означава, че осветлението може да бъде контролирано от две различни места, осигурявайки безопасност и удобство при експлоатацията на тези съоръжения.

Чл. 876

Член 876 от наредбата предвижда, че на прекъсвачите в таблата за захранване на осветлението трябва да се поставят надписи, които указват предназначението на захранваните от тях вериги. Освен това, в таблата със стопяеми предпазители също трябва да се поставят надписи, които указват стойността на тока на стопяемите вложки.

Чл. 877

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя допустимите спадове на напрежението за различни видове осветление. За прожекторно и вътрешно работно осветление спадът не трябва да надвишава 5%. За външно и аварийно осветление, както и за мрежи с напрежение от 12 до 50V, спадът може да бъде до 10%. За луминесцентни лампи допустимият спад е 7,5%.

Чл. 878

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за дежурния персонал на електрически централи и мрежи трябва да се осигурят схеми на осветителните мрежи, резервни лампи от всички видове, комплект стандартни вложки за стопяеми предпазители и преносими електрически фенери.

Чл. 879

Чл. 879 от Наредба № 9 определя изискванията за почистване и подмяна на осветителни елементи в електрически мрежи. Почистването, подмяната на лампи и ремонта на осветителните мрежи трябва да се извършват от квалифициран персонал с електротехническа подготовка. Използват се помощни съоръжения за безопасен достъп до осветителите. Периодичността на почистването се определя с вътрешна инструкция, а поставянето на лампи с по-голяма мощност от допустимата е забранено.

Чл. 880

Наредбата регламентира проверките и поддръжката на електрическите съоръжения и мрежи. Проверките на стационарните съоръжения и мрежите се извършват при въвеждане в експлоатация, а след това по график, утвърден от ръководителя на предприятието. Изправността на аварийните осветления се проверява поне веднъж месечно, а преносимите трансформатори и лампи - не по-рядко от веднъж на 6 месеца. Изолацията на трансформаторите за свръхниско напрежение се проверява ежегодно. Всички забелязани неизправности трябва да се отстраняват незабавно или в кратки срокове.

Чл. 881

Чл. 881 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. указва, че електролизните уредби за получаване на водород трябва да се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя на електролизера, както и с правилата за безопасност при работа. Това подчертава важността на спазването на указанията за безопасност и на производствените стандарти при работа с такива уредби.

Чл. 882

Член 882 от Наредба № 9 определя контролните параметри по време на работа на електролизните уредби. Контролът включва напрежението и тока на електролизерите, налягането на водорода и кислорода, нивото на течността, разликата на налягането между системите, температурата на електролита и газа, чистотата на водорода и кислорода, както и съдържанието на водород в помещенията. Нормалните и граничните стойности на тези параметри се определят от инструкциите на производителя и проведени изпитвания и тяхното спазване е задължително.

Чл. 883

Наредбата определя правилата за работа на електролизните уредби и условията, при които токоизправителните агрегати се изключват. Изключванията се извършват при определени условия, като разлики в наляганията, съдържание на газове, налягане в системите и къси съединения. При автоматично изключване на уредбата и повишаване на водорода в помещението, се подава предупредителен сигнал. Оперативният персонал трябва да реагира в рамките на 15 минути и повторното включване на уредбата е разрешено само след отстраняване на причините за изключването.

Чл. 884

Член 884 определя изискванията за оглед на електролизни уредби, работещи без постоянно дежурство на персонал. Огледът трябва да се извършва най-малко веднъж на смяна и включва проверка на редица параметри, като нивата на водата, налягането на газовете, ток и напрежение, температура и наличието на дефекти. Всички забелязани неизправности трябва да се регистрират и отстранят в най-кратки срокове.

Чл. 885

Според Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., автоматичните газоанализатори трябва да бъдат проверявани за изправност чрез лабораторен химичен анализ на съдържанието на кислород и водород веднъж на ден. Ако се установи неизправност на някой от газоанализаторите, анализът трябва да се извършва на всеки два часа.

Чл. 886

Наредбата определя изискванията за безопасност относно предпазните клапани на регулаторите за налягане на водорода, кислорода и ресиверите. Предпазните клапани се задействат при налягане 1,15 от номиналното. Проверка на предпазните клапани на регулаторите трябва да се извършва най-малко веднъж на 6 месеца, а на ресиверите - най-малко веднъж на две години.

Чл. 887

Член 887 от наредбата предвижда, че за процеса на електролиза трябва да се използва вода с качества на дестилат, която включва обезсолена вода или кондензат. Водата не трябва да има проводимост по-голяма от 5 µS/cm или специфично съпротивление по-голямо от 200 kW/cm.

Чл. 888

В наредба № 9 от 9 юни 2004 г. се установяват изисквания за чистотата на водорода и кислорода, получавани от електролизна уредба. Според чл. 888, чистотата на водорода трябва да бъде не по-ниска от 99%, а на кислорода - не по-ниска от 98,5%.

Чл. 889

Температурата на електролита в електролизера не трябва да надвишава 80°С. Разликата в температурите между най-горещата и най-хладната клетка на електролизера не може да бъде по-голяма от 20°С.

Чл. 890

Чл. 890 от Наредба № 9 предвижда, че преди включване на електролизера в работа, всички апарати и тръбопроводи трябва да бъдат продухнати с азот с чистота не по-ниска от 97,5%. Процесът на продухване се счита за завършен, когато съдържанието на азот в издухвания газ достигне 97%. Забранено е продухването на апаратурата на електролизерите с въглероден двуокис.

Чл. 891

Включването на електролизер към ресивер с водород под налягане е разрешено само когато налягането на водорода в електролизера е поне 50 kPa по-високо от налягането на водорода в ресивера.

Чл. 892

Чл. 892 определя процедурите за изтласкване на въздуха или водорода от ресиверите в електрическите централи. Използват се въглероден двуокис или азот. При въглероден двуокис, продухването продължава до 85% CO2 за въздух и 95% за водород. При азот, целта е 97% съдържание в издухвания газ. За вътрешен оглед, ресиверите се продухват с въздух до 20% кислород. Водородът се изтласква до 99% в най-долната част на ресивера.

Чл. 893

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за периодични проверки на електролизните уредби по време на тяхната експлоатация. Според член 893, проверките включват: плътността на електролита (веднъж месечно), напрежението на клетките на електролизерите (веднъж на 6 месеца), действието на технологичните защити и сигнализация (веднъж на 3 месеца) и влажността на водорода (веднъж на денонощие).

Чл. 894

Член 894 от Наредба № 9 определя условията за експлоатация на електролизни уредби, свързани с адсорбционно изсушаване на водорода или кислорода. В точка (1) се посочва, че адсорберите-изсушители трябва да се превключват по определен график, а температурата на точката на оросяване на водорода след адсорберите не трябва да надвишава минус 5°С. В точка (2) се уточнява, че при изсушаване на водорода чрез охлаждане, температурата на водорода на изхода от изпарителя също не трябва да надвишава минус 5°С.

Чл. 895

Чл. 895 определя условията за работа на електролизната уредба при изключване. При изключване до 1 час е разрешено да се поддържа номинално налягане на газа с включена сигнализация. При изключване до 4 часа налягането се понижава до 10 - 20 kPa, а при изключване над 4 часа, уредбите и тръбопроводите трябва да се продухват с азот. Продухване е задължително и при неизправност на уредбата.

Чл. 896

При работа на електролизната уредба с един активен електролизер, когато вторият е в резерв, е задължително вентилите за изпускане на водорода и кислорода от резервния електролизер да бъдат отворени, за да се осигури безопасността на експлоатацията.

Чл. 897

Чл. 897 от Наредба № 9 предвижда, че промиването на електролизерите и ревизията на арматурата трябва да се извършват на всеки 6 месеца. Освен това, текущият и основен ремонт на електролизерите се осъществява в обем, определен от завода-производител, в срокове, зададени с вътрешни инструкции и в зависимост от техническото състояние на съоръженията.

Чл. 898

Чл. 898 определя изискванията за оцветяване на различни елементи на електролизната уредба. Тръбопроводите трябва да се оцветяват според нормативните актове. Апаратите се оцветяват в цвета на съответния газ, а ресиверите в светли цветове с пръстени и надписи за газа.

Чл. 899

Чл. 899 от Наредба № 9 определя условията за приемане, съхранение и обработка на енергетични масла, включително електроизолационни и индустриални. Масленото стопанство трябва да е в готовност за прием на нови масла, съхранение на експлоатационните им свойства, събиране на отработени масла, осигуряване на сигурна работа на системите и контрол на качеството на маслата.

Чл. 900

Член 900 от Наредба № 9 определя масленото стопанство като комплекс от съоръжения и системи, които включват: резервоари за съхранение на масла, маслопроводи и помпи за транспортиране на масла, както и съоръжения за сушене, обезгазяване и очистване на масла.

Чл. 901

В масленото стопанство е задължително различните масла да се съхраняват в отделни съдове, в зависимост от техния тип, марка, клас и степен на експлоатационна отработеност.

Чл. 902

Член 902 от наредбата определя правилата за съхранение на масла в масленото стопанство на електрическите централи и мрежи. Според алинея 1, в масленото стопанство се съхраняват масла, които са предназначени за доливане на съоръженията и за авариен резерв. Алинея 2 посочва, че необходимите количества масла се определят с вътрешните инструкции за експлоатация на съоръженията.

Чл. 903

Член 903 от Наредба № 9 предвижда, че при експлоатация на масленото стопанство е необходимо да се спазват правилата за пожарна безопасност, както и изискванията за опазване на почвата и водите от замърсяване с нефтопродукти. Тази разпоредба подчертава важността на безопасността и опазването на околната среда при работа с енергетични масла.

Чл. 904

Член 904 от наредбата предвижда, че енергетичните масла, които се приемат и съхраняват, трябва да преминават през входящ контрол и периодичен контрол. Това е необходимо за осигуряване на тяхното качество и безопасност при експлоатация.

Чл. 905

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че енергетичните масла се приемат на партиди. За всяка партида е необходимо свидетелство за качество, което съдържа резултати от анализа на всички показатели по стандарта. Стойностите на показателите в свидетелството трябва да удовлетворяват или надвишават изискванията на стандартите за нови масла.

Чл. 906

Наредбата регламентира изискванията за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, включително процедурите за вземане на проби и лабораторен анализ на масла. Преди разтоварването на масла от цистерни, трябва да се извърши пробовземане и анализ, спазвайки стандартите. Анализът включва показатели като киселинно число, пламна температура, вискозитет и др. При несъответствие с качествените изисквания, маслата не могат да се използват без предприемане на мерки.

Чл. 907

На съхраняваните в масленото стопанство трансформаторни и турбинни масла за доливане и резерв се извършва лабораторен анализ най-малко веднъж на 3 години, в съответствие с изискванията на стандартите за нови масла.

Чл. 908

Енергетичните масла могат да се съхраняват до 5 години от производството им, при спазване на предписанията за съхранение. Синтетичните масла трябва да се съхраняват в оригиналната опаковка на производителя. След изтичането на срока на съхранение, енергетичните масла могат да се използват само след извършване на пълен анализ и сравнение с показателите на нови масла.

Чл. 909

Чл. 909 от Наредба № 9 предвижда, че маслата, предназначени за наливане или доливане в съоръженията, трябва да бъдат пречистени от механични примеси и вода с помощта на маслоочистителна машина. Освен това, обработеното масло трябва да отговаря на изискванията за експлоатационно масло, посочени в инструкциите и нормите за изпитвания на съоръженията.

Чл. 910

Чл. 910 регулира избора и смесването на трансформаторни масла. Новото трансформаторно масло трябва да бъде избрано според типа на съоръжението и изискванията на производителя. Допуска се смесване на масла с подобен произход и марка, но трябва да се провери съвместимостта на минералните масла. Може да се долива до 5% ново масло без проверка за съвместимост, освен при съоръжения с напрежение 220 kV и по-високо. Смесването на синтетични и минерални масла е забранено.

Чл. 911

Член 911 от Наредба № 9 определя, че регенерирането на маслото в трансформаторите, които са оборудвани с термосифонни филтри, може да се осъществява без изключване на трансформаторите от напрежение, следвайки инструкциите за експлоатация на тези филтри.

Чл. 912

Контролът на качеството на трансформаторното масло за силовите и измерителните трансформатори, реакторите и маслените прекъсвачи се извършва в съответствие с указанията в инструкциите за контрол. При отклонения от нормите, се прилагат мерки, включително пълна замяна на маслото.

Чл. 913

Чл. 913 предвижда, че турбинните масла подлежат на визуален контрол за наличие на вода и механични примеси по време на експлоатацията. Контролът се извършва в срокове и обем, определени от вътрешната инструкция. Смесването или доливането на турбинни масла от различен произход е разрешено само след изпитване за съвместимост. При смесване на масла от една и съща марка, произход и вискозитетен клас, проверка за съвместимост не е необходима, при условие че показателите отговарят на стандарта.

Чл. 914

Наредбата предвижда, че визуалният контрол на маслото в парните турбини трябва да се извършва ежедневно, докато за хидротурбините във ВЕЦ с постоянен дежурен персонал контролът е на всеки седем дни.

Чл. 915

Синтетичните енергетични масла трябва да се експлоатират и контролират по специални инструкции, поради тяхната токсичност и специфични особености. Когато се достигне границата на експлоатационните норми, тези масла трябва да бъдат заменени, а качествата им могат да бъдат възстановени само от производителя.

Чл. 916

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира контрола на индустриалните масла и пластичните смазки в електрическите централи и мрежи. Входящият и периодичен контрол се извършва съгласно стандартите и вътрешните инструкции. При установяване на браковъчни стойности, индустриалните масла трябва да бъдат сменени в съответствие със стандартите и спецификациите за продукта.

Чл. 917

Чл. 917 от Наредба № 9 определя, че резултатите от лабораторните анализи на маслата в маслонапълнените съоръжения трябва да се документират в протоколи и да се съхраняват в техническата документация. На базата на тези резултати се вземат мерки за профилактика на маслото и съоръженията. За блочните трансформатори и трансформаторите с напрежение 110 kV и по-високо, се изисква също така провеждане на газохроматографски анализ на маслото.

Чл. 918

Чл. 918 от Наредба № 9 предвижда, че отработените турбинни, трансформаторни и други масла трябва да се събират, съхраняват и предават за регенериране в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците, като е забранено смесването им с горива, вода и други вещества. Отработените смазки се унищожават по ред, определен с вътрешна инструкция.

Чл. 919

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя специфичните изисквания и условия за техническа експлоатация на атомни електроцентрали (АЕЦ) от експлоатиращи организации, научно-изследователски институти, конструкторски бюра, проектантски, строително-монтажни, ремонтни и наладъчни организации. Общите изисквания за техническата експлоатация на АЕЦ са уредени в останалите части на наредбата.

Чл. 920

Наредба № 9 регламентира безопасната експлоатация на атомни електрически централи (АЕЦ) чрез "Технологичен регламент", който описва правилата и методите за безопасност, реда на операциите и условията за експлоатация. Измененията на товара на блоковете се извършват съгласно регламента, а енергоблоковете работят в базов режим, без да се използват за оперативно регулиране на честотата на системата.

Чл. 921

Наредбата определя критериите и изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита при експлоатацията на атомни електрически централи (АЕЦ). Тези изисквания са регламентирани от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и подзаконовите актове. Осигуряването на безопасността на АЕЦ, включително лицензионните и контролни функции, се извършва от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) в рамките на нейната компетентност.

Чл. 922

Цялостната дейност в АЕЦ се регулира от 'Програма за осигуряване на качеството', която е изработена от експлоатиращата организация. Тази програма обхваща всички етапи от жизнения цикъл на АЕЦ, включително избора на площадка за строителство и извеждането от експлоатация, като се вземат предвид стандартите на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ).

Чл. 923

Член 923 от Наредба № 9 определя, че организацията на техническата експлоатация на атомните електрически централи (АЕЦ) се основава на култура на безопасност. Това изисква участниците в процесите да имат необходимата квалификация и психологическа подготовка. Културата на безопасност е основна цел и вътрешна необходимост, която води до осъзнаване на отговорностите и самоконтрол при извършване на дейности, които влияят на безопасността и надеждността на АЕЦ.

Чл. 924

Според Чл. 924 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., отговорността на експлоатиращата организация АЕЦ не се отменя или намалява, дори когато дейности в АЕЦ се изпълняват от надзорни и контролни органи или външни фирми и организации. Това означава, че АЕЦ остава отговорна за безопасността и функционирането на електрическите централи и мрежи, независимо от участието на трети страни.

Чл. 925

Организациите и фирмите, които работят на всички етапи от жизнения цикъл на атомните електрически централи (АЕЦ), са задължени да предоставят информация на регулиращите, контролните и надзорните органи на Република България при тяхно искане. Тази информация трябва да обхваща всички въпроси, свързани с компетентността на съответните органи.

Чл. 926

Наредба № 9 определя, че дейността на регулиращите, контролните и надзорните органи в България е насочена към осигуряване на условия, които предотвратяват нарушаването на критериите и изискванията за безопасност в атомната енергетика. Това важи за експлоатиращата организация АЕЦ и за предприятията и организациите, които извършват работи в АЕЦ, на всички етапи от тяхната дейност.

Чл. 927

Експлоатиращата организация АЕЦ е отговорна за безопасността на атомната електрическа централа (АЕЦ), включително предотвратяване на аварии, ликвидиране на последствията от тях, отчитане и съхранение на ядрения материал и радиоактивни вещества, опазване на околната среда, контрол върху състоянието на околната среда в хигиенно-защитната и наблюдаваната зона, и изпълнение на условията, поставени от АЯР. АЕЦ може да се използва само за предвидената цел.

Чл. 928

Експлоатиращата организация АЕЦ носи отговорност за осигуряване на ядрено гориво, оборудване, резервни части, прибори и нормативна документация. Освен това, тя организира, провежда и контролира качеството на ремонтните работи и модернизацията на оборудването, което е с изтекъл ресурс.

Чл. 929

Член 929 от Наредба № 9 задължава експлоатиращата организация АЕЦ да създаде система за събиране, анализ и обобщаване на информация за откази на оборудването и нарушения в работата на АЕЦ. Също така, тя е отговорна за разработване и реализиране на коригиращи мерки и за обмен на опит.

Чл. 930

Експлоатиращата организация АЕЦ е задължена да осигурява инженерно-техническа поддръжка на атомните електрически централи, които са част от нейната структура. Тя трябва да отделя финансови средства и да организира научноизследователски и конструкторски работи, насочени към повишаване на безопасността, надеждността и ефективността на работата на АЕЦ.

Чл. 931

АЕЦ извършва контрол върху дейността на предприятията и организациите, които изпълняват работи или предоставят услуги за АЕЦ, следвайки програмата за осигуряване на качеството.

Чл. 932

Чл. 932 от Наредба № 9 определя задълженията на експлоатиращата организация АЕЦ относно управлението на ядрено гориво и радиоактивни отпадъци през всички етапи от жизнения цикъл на централата. Организацията е отговорна за спазването на българското законодателство, осигуряване на физическа защита, поддържане на режим на секретност и гарантиране на пожарната безопасност.

Чл. 933

Член 933 от Наредба № 9 задължава експлоатиращата организация АЕЦ да поддържа връзки с органите на властта и обществените организации. Освен това, тя е отговорна за организирането на разпространението на информация относно работата на АЕЦ в печата и другите средства за масова информация.

Чл. 934

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя правилата и условията за безопасна експлоатация на електрически централи и мрежи. Според чл. 934, основният документ, който регламентира безопасната експлоатация на атомни електрически централи (АЕЦ), е технологичният регламент.

Чл. 935

Член 935 от Наредба № 9 задължава поддържането на системите за безопасност в електрическите централи да се извършва чрез техническо обслужване, ремонт и изпитвания, които трябва да отговарят на проектните и нормативни изисквания. Това включва създаването на инструкции и програми за проверки и изпитвания, графици за технологично обслужване и ремонти, както и графици за проверки и функционални изпитвания на системите за безопасност.

Чл. 936

Член 936 от Наредба № 9 предвижда, че всички нарушения на ядрената безопасност в атомни електрически централи (АЕЦ) трябва да бъдат разследвани и анализирани съгласно установената процедура. Мерките, които се предписват и предприемат, са насочени към предотвратяване на повторение на подобни инциденти.

Чл. 937

Член 937 от Наредба № 9 определя изискванията към системата за управление и защита на реактора (СУЗ). Тя трябва да осигурява безопасно пускане на реактора, автоматично поддържане на мощност, контрол на неутронния поток, реактивността и неутронната мощност, аварийна защита на реактора, както и надеждно поддържане на подкритично състояние. Системата трябва да включва независими канали за измерване и автоматично да реагира на изменения в технологичните параметри.

Чл. 938

Чл. 938 от Наредба № 9 урежда автоматичното въвеждане на поглъщателите на неутрони в ядрения реактор след сработване на аварийната защита (АЗ). В случай, че работните органи на АЗ не са в работно положение, се блокира възможността за въвеждане на положителна реактивност с предвидените средства от техническия проект на ядрено-производствената и проектна инсталация (ЯППИ).

Чл. 939

Чл. 939 от Наредба № 9 определя изискванията за избор на изпълнителни органи на аварийната защита (АЗ) в ядрени електрически централи. Основните цели са осигуряване на достатъчна скорост за намаляване на мощността на ядрения реактор, привеждане на реактора в подкритично състояние и предотвратяване на образуването на локални критични маси в случай на аварийни ситуации.

Чл. 940

Разрешава се извеждането на ядрения реактор в критично състояние и на мощност при изпълнение на определени условия, включващи изправност на системите за управление, защита и аварийно захранване, контрол на неутронния поток, активиране на аварийната защита, и наличие на необходимите ресурси и условия съгласно проекта и регламента.

Чл. 941

Операциите за извеждане на ядрения реактор в критично състояние трябва да се извършват единствено под ръководството на дежурния инженер на атомната електрическа централа (АЕЦ) или на съответния блок.

Чл. 942

Член 942 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. задължава постоянния контрол на спрян реактор, когато ядреното гориво е в активната зона. Този контрол е необходим през целия престой на реактора, както и по време на зареждане и презареждане на горивото, в съответствие с технологичния регламент и утвърдените експлоатационни инструкции.

Чл. 943

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регулира техническата експлоатация на ядрени и парогенераторни производствени инсталации (ЯППИ). В случай на отклонение от нормалната експлоатация, операторът трябва незабавно да изясни и отстрани причините и да възстанови нормалната работа. При предаварийна ситуация, ако не е възможно възстановяване, ЯППИ се спира, а повторното пускане е разрешено само с писмено нареждане на главния инженер, след отстраняване на причините. Операторът има право и задължение да спре реактора при опасност за безопасността.

Чл. 944

Член 944 от Наредба № 9 определя, че всички дейности, свързани със свежо или отработено ядрено гориво, трябва да се извършват по утвърден план и в съответствие с инструкциите за ядрена безопасност. Редът за презареждане с гориво се определя от работен график и програма, които трябва да отговарят на изискванията за осигуряване на ядрената безопасност.

Чл. 945

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира извършването на ядреноопасни работи в ядрени електрически централи. Чл. 945 определя, че тези работи трябва да се извършват по специално утвърдено техническо решение или програма от главния инженер на АЕЦ, при условие че реакторът е спрян. Техническото решение трябва да включва целта на работите, списък на работите, технология за тяхното извършване, мерки за ядрената безопасност, критерии за оценка на работите и указания за отговорното лице.

Чл. 946

Наредбата регламентира действията на персонала при аварии в АЕЦ чрез инструкция, разработена на основата на техническите оперативни безопасности (ТОБ). Инструкцията обхваща проектните аварии и мерките за ликвидиране на последствията от тях. За управление на надпроектните аварии се създава специален 'Ръководен документ', който, заедно с инструкцията, се съгласува с Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и се утвърдява от експлоатиращата организация АЕЦ.

Чл. 947

Чл. 947 от Наредба № 9 задължава инструкциите по експлоатация на системите и съоръженията на АЕЦ да включват изисквания за осигуряване на ядрената безопасност, особено в контекста на експлоатацията на ЯППИ и манипулирането с ядрено гориво.

Чл. 948

Чл. 948 от Наредба № 9 определя, че радиационният контрол в зоната на АЕЦ, както и методическото ръководство за радиационна безопасност, се възлага на дирекцията по безопасност на АЕЦ. Всички работници в АЕЦ трябва да спазват правилата за радиационна защита.

Чл. 949

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за радиационна защита при експлоатацията на атомни електрически централи (АЕЦ). Всяка АЕЦ трябва да има разработена инструкция или правилник, който да указва основните принципи на радиационната защита, включително непревишаване на дозовите предели, предотвратяване на необосновано облъчване, намаляване на облъчването до най-ниските възможни нива и ограничаване на радиоактивните емисии в околната среда.

Чл. 950

Член 950 от Наредба № 9 указва, че инструкцията или правилникът по радиационна защита е приложим за персонала на атомните електрически централи (АЕЦ), както и за служителите на външни организации, които работят на територията на АЕЦ.

Чл. 951

Лицата, работещи на територията на АЕЦ, трябва да спазват изискванията за радиационна защита, да минимизират радиационното натоварване, да се грижат за средствата за радиационен контрол, да използват средства за индивидуална защита и да следват указанията на специализираните звена по радиационна защита.

Чл. 952

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за радиационна защита в електрическите централи. За целта се събират данни и се контролират следните показатели: брой на събитията с радиационни последствия в АЕЦ, ниво на дозовото натоварване на персонала, величина на газоаерозолните и течните изхвърляния, радиационната обстановка в помещенията, както и пропуските на топлоносителя от първия във втория контур за АЕЦ с ВВЕР.

Чл. 953

Член 953 от Наредба № 9 определя условията за работа при фактическа или потенциална радиационна опасност. Когато индивидуалната доза на облъчване на персонала може да надвиши установените граници, работата трябва да се извършва с дозиметричен наряд. За радиационно опасни работи, които нямат предвидени изисквания за радиационна защита в технологичните карти, се изисква утвърдена програма от главния инженер и съгласуване с дирекция "Безопасност" на АЯР.

Чл. 954

Наредбата определя контролните нива на въздействие на атомните електрически централи (АЕЦ) върху околната среда, включително газоаерозолни и течни изхвърляния, както и показателите за радиационната обстановка. Основният принцип за определяне на тези нива е "най-ниски достижими нива (ALARA)", с цел недопускане на превишаване на границите на дозите на облъчване. АЕЦ е отговорна за определянето на контролни нива на облъчване на персонала, като в определени случаи е възможно превишаване на тези нива с писмено разрешение от експлоатиращата организация.

Чл. 955

Член 955 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира, че планираното повишаване на облъчването на персонала над пределно допустимите дози (ПДД) е разрешено единствено в случаи на ликвидиране на последствията от радиационна авария. За такова повишаване е необходимо писмено разрешение от експлоатиращата организация.

Чл. 956

Чл. 956 от Наредба № 9 предвижда, че всички случаи на нарушения на правилата за радиационна защита, които водят до непланирано повишаване на облъчването или замърсяване на околната среда, трябва да бъдат анализирани. След анализа се предприемат мерки за предотвратяване на подобни инциденти в бъдеще. Съобщения за нарушенията и резултатите от разследванията се изпращат до експлоатиращата организация и надзорните органи.

Чл. 957

Наредбата определя изискванията за нормална и безопасна експлоатация на атомни електрически централи (АЕЦ). В технологичния регламент за експлоатация се включват показатели за радиационната защита, които са от съществено значение за безопасността на работата на тези съоръжения.

Чл. 958

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че нарушенията, свързани с надвишаване на радиационните параметри в работата на атомни електрически централи (АЕЦ), се разследват от комисия, назначена от експлоатиращата организация на АЕЦ.

Чл. 959

Чл. 959 от Наредба № 9 предвижда, че информацията относно радиационната обстановка, хигиенно-защитната и наблюдаваната зона на атомните електрически централи (АЕЦ), както и показателите за радиационна защита, трябва да бъдат открити и достъпни за различни заинтересовани страни, включително персонала на АЕЦ, надзорните органи, местните власти, обществеността и медиите.

Чл. 960

Чл. 960 от Наредба № 9 изисква от експлоатиращата организация на АЕЦ да разработи авариен план, който да предотвратява и ликвидира последствията от възникнали събития. Планът трябва да включва основните задачи, сили, средства, организация и ред на действие, с цел осигуряване на безопасността на персонала, защитата на околната среда и намаляване на загубите.

Чл. 961

Член 961 от Наредба № 9 определя, че конкретните структури, техните задачи, сили и средства, както и редът на функциониране при изпълнение на аварийния план, се определят от атомната електрическа централа (АЕЦ) или съответните предприятия и организации, които осигуряват експлоатацията на АЕЦ.

Чл. 962

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя основните задачи на експлоатиращата организация АЕЦ за предотвратяване и ликвидиране на последствията от събития в атомната електрическа централа. Те включват провеждане на държавна политика за защита на живота и околната среда, формиране на система от мерки за безопасност, разработване на мероприятия за предотвратяване на извънредни ситуации и осигуряване на готовност за действие при възникнали събития.

Чл. 963

Наредбата определя задълженията при работа с ядрено гориво в АЕЦ, включително 100% отчитане на свежо гориво, осигуряване на запаси, приемане и съхранение на свежо гориво, управление на отработило гориво, навременна доставка за презареждане, безопасност при съхранение и транспортиране, и физическа защита на горивото.

Чл. 964

Член 964 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че редът за получаване и съхраняване на ядрено гориво (ЯГ) се определя с вътрешна инструкция. Това означава, че конкретните процедури и изисквания за работа с ЯГ ще бъдат установени от съответното предприятие или организация, в зависимост от техните специфики и нужди.

Чл. 965

Горивните касети, независимо дали са със свежо или отработило гориво, могат да се транспортират на територията на атомната електрическа централа (АЕЦ) или извън нея единствено с помощта на специално съоръжен транспорт и контейнери, които отговарят на действащите нормативни документи.

Чл. 966

Член 966 на Наредба № 9 определя условията за приемане и съхранение на свежо и отработило ядрено гориво (ЯГ). Свежото ЯГ трябва да бъде в пломбирани контейнери без повреди и с необходимата документация. Горивните касети трябва да се съхраняват в специализирани помещения, които отговарят на изискванията за ядрена и противопожарна безопасност. Помещенията трябва да бъдат обозначени с предупредителни знаци и оборудвани с устройства за предотвратяване на преобръщане или падане на касетите.

Чл. 967

Член 967 от Наредба № 9 определя мерките, които трябва да се предприемат при съхраняване на горивните касети. Те включват осигуряване на минимална подкритичност от 0,05, предотвратяване на механични повреждания и замърсявания, както и защита от вредното въздействие на околната среда.

Чл. 968

Според Чл. 968 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., е забранено извършването на дейности с открит огън, като рязане и заваряване, на разстояние по-малко от 3 метра от контейнерите с горивни касети. Тази мярка е въведена с цел осигуряване на безопасността при експлоатацията на електрически централи и мрежи.

Чл. 969

Чл. 969 регламентира процедурите за оглеждане, калибриране и почистване на гнездата за горивни касети преди извършване на транспортно-технологични операции. Също така, се изисква проверка на повърхностната чистота на гнездата в съответствие с вътрешните инструкции. Помещенията за съхранение на горивните касети трябва да бъдат проверявани за радиоактивно замърсяване, спазвайки правилата за радиационна безопасност, приложими за атомните централи.

Чл. 970

Прехвърлянето на горивни касети от транспортните контейнери в местата за съхраняване трябва да се извършва по специална инструкция, спазвайки правилата за ядрена безопасност и радиационна защита. Това действие се осъществява в присъствието на отговорния ръководител на работата или отговорника за съхраняване на горивото. Контейнерите могат да бъдат отваряни само в присъствието на представителя-доставчик или с негово разрешение.

Чл. 971

Отработилите и авариралите горивни касети трябва да се съхраняват в специални хранилища и басейни. Разрешава се натоварването на горивните касети в транспортни контейнери за преработване само след намаляване на остатъчното топлоотделяне до безопасно ниво, което предотвратява повреждането им от прегряване.

Чл. 972

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя мерките, които трябва да се предприемат при престой на отработили горивни касети в хранилищата и басейните за отлежаване. Основните изисквания включват осигуряване на подкритичност не по-малка от 0,05, предотвратяване на прегряване на касетите, защита на персонала от радиоактивност, периодично пречистване на водата и предотвратяване на случайно изпразване на басейните.

Чл. 973

Разхерметизираните горивни касети трябва да се съхраняват в специални пенали и отделно от изправните касети, за да се осигури безопасността и предотвратяване на инциденти.

Чл. 974

Член 974 от наредбата постановява, че всички транспортно-технически операции трябва да се извършват по специални инструкции, които да са в съответствие с правилата за ядрената безопасност и радиационната защита.

Чл. 975

Наредбата регламентира процедурите за дозиметричен контрол на транспортни средства с горивни касети при излизане от реакторен цех, изисква провеждане на радиационно изследване след извозване на отработило ядрено гориво, и задължава използването на проверени механизми и приспособления за транспортно-технологични операции. Товаро-подемните механизми трябва да бъдат освидетелствани съгласно нормативните актове.

Чл. 976

Преместването на товари над реактора и басейните за отлежаване в атомни електрически централи (АЕЦ) трябва да се извършва единствено по транспортно-технологичната схема, която е утвърдена от главния инженер на АЕЦ. Това изискване е наложено с цел осигуряване на безопасността и ефективността на експлоатацията на електрическите централи.

Чл. 977

Чл. 977 от наредбата указва, че басейните и шахтите за отлежаване, както и басейнът за презареждане, трябва да бъдат запълнени единствено с вода, която отговаря на стандартите, описани в технологичния регламент. Преди да започне процесът на презареждане, е задължително да се осигури необходимото качество на водния запас.

Чл. 978

Чл. 978 от Наредба № 9 регламентира безопасността при транспортно-технологични операции, свързани с преместването на горивни касети и радиоактивни източници. Всяка операция трябва да бъде регистрирана в специален дневник с указване на местонахождението им. Извадените горивни касети трябва да бъдат разположени на предвидените за тях места. При изваждане на касетите трябва да се вземат мерки за предотвратяване на замърсяване на помещенията с радиоактивни вещества.

Чл. 979

Ядрената паропроизводствена инсталация (ЯППИ) обхваща ядрения реактор, циркулационните контури за отвеждане на топлината, парогенераторите, спомагателните системи и системите за управление и защита (СУЗ).

Чл. 980

Наредба № 9 определя изискванията за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, като акцентира на безопасната и надеждна работа на съоръженията, изпълнението на товаровия график, оптималното използване на горивото и поддържането на работоспособността на топлоотделящите елементи в безопасни граници.

Чл. 981

Член 981 от Наредба № 9 предвижда, че проектантската организация за ЯППИ (Ядрено-производствени и промишлени инсталации) изготвя три основни документа: технологичен регламент за експлоатация, регламент за техническо обслужване и ремонт на съоръженията, и регламент за проверка и изпитване на системи за управление на безопасността (СУЗ).

Чл. 982

Член 982 от Наредба № 9 указва, че за експлоатацията на ЯППИ (ядрени електрически централи) трябва да се разработят вътрешни инструкции. Тези инструкции се основават на проектно-конструкторската документация и технологичния регламент за експлоатация, които трябва да бъдат коригирани в съответствие с резултатите от физическия и енергиен пуск, както и с натрупания експлоатационен опит.

Чл. 983

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. регламентира забраната за извършване на реконструкции на реактора и изменения на проектните характеристики на активната зона без съгласуване с надзорни органи и утвърждаване от АЕЦ. Ядрено-опасните работи и изпитания се провеждат по утвърдени програми от главния инженер на АЕЦ, а всякакви изпитания на ядрени производствени и проектни инсталации, които не са предвидени от технологичния регламент, трябва да имат обосновка на ядрената безопасност и да са съгласувани с АЯР.

Чл. 984

Чл. 984 от Наредба № 9 определя изискванията за изследване и техническо освидетелстване на основните съоръжения на ядрени електрически централи (ЯППИ). Те трябва да бъдат проверявани преди пускането им в работа и периодично по време на експлоатацията. Освен това, по време на експлоатацията се извършва контрол на състоянието на металоконструкциите, корпуса на ядрения реактор и съоръженията на контурите на ЯППИ, както и на опорите за укрепване на всички съоръжения.

Чл. 985

Чл. 985 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. определя, че техническото освидетелстване на съоръженията и тръбопроводите на ЯППИ трябва да се извършва в сроковете, посочени в съответните нормативни актове, правилници и инструкции за надзор. При хидравличните изпитания стойностите на изпитателното налягане и температурите на стените на съоръженията и тръбопроводите трябва да отговарят на изискванията на нормативните документи.

Чл. 986

Пускът на ядрено-производствени и производствени инсталации след презареждане на гориво, ремонт или реконструкция, а също и след престой над 3 денонощия, трябва да се извършва в съответствие с изискванията на технологичния регламент, който е утвърден в програмата.

Чл. 987

Чл. 987 от Наредба № 9 предвижда, че всички пускови работи, започващи от зареждането на ядрено гориво в активната зона на ядрения реактор, трябва да се провеждат с включени средства за контрол на състоянието на активната зона, дозиметрична апаратура и индивидуален дозиметричен контрол на персонала, ангажиран в тези работи. Датчиците за контрол трябва да бъдат поставени в зона с максимална чувствителност.

Чл. 988

Член 988 от Наредба № 9 регламентира, че извеждането на ядрения реактор в критично състояние и неговата работа на зададена мощност, включително на минимално контролируемо ниво, трябва да се извършват в съответствие с технологичния регламент и експлоатационните инструкции.

Чл. 989

При възникване на аварийна ситуация, всички дейности в активната зона на реактора и експериментите, свързани с физичния пуск, трябва да бъдат прекратени. Реакторът трябва да бъде приведен в подкритично състояние, за да се осигури безопасността.

Чл. 990

Чл. 990 от Наредба № 9 установява задълженията за изпитване и въвеждане в работа на системите за безопасност на атомната електрическа централа (АЕЦ) преди физическия пуск на ядрения реактор. При нарушения на експлоатационните предели, оперативният персонал трябва да следва установената последователност от действия. Ако условията за безопасна експлоатация не могат да се спазват, енергийният блок трябва да бъде спрян от работа.

Чл. 991

Оперативният персонал на електрически централи е задължен да извършва постоянен контрол на спряна ядрена парогенераторна система (ЯППИ), независимо от текущото състояние на реактора, което може да бъде разхладен, открит и т.н.

Чл. 992

Работите по фланцевите повърхности на съоръженията на главния циркулационен контур трябва да се извършват само с използване на специално предназначени инструменти и в съответствие с технологични инструкции.

Чл. 993

След извършване на ремонт на важни за безопасността съоръжения и системи, характеристиките на системите на ЯППИ се сравняват с проектните, за да се установи тяхното съответствие.

Чл. 994

Според Чл. 994 от Наредба № 9, по време на експлоатацията на ядрени електрически централи, резервните агрегати и системи трябва да са в готовност за работа и автоматично включване, ако е предвидено в проекта. Условията за извеждане на съоръжения и системи от резерв се определят с вътрешна инструкция.

Чл. 995

Член 995 от Наредба № 9 предвижда, че радиоактивните отпадъци трябва да се събират, съхраняват, транспортират и погребват в съответствие с действащите правила и инструкции. Това осигурява безопасното управление на радиоактивните отпадъци в процеса на експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 996

Член 996 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява експлоатацията на атомни електрически централи (АЕЦ), ако не са налични работоспособни хранилища за радиоактивни отпадъци. Това е важно за осигуряване на безопасността и предотвратяване на потенциални рискове, свързани с управлението на радиоактивните материали.

Чл. 997

Наредбата определя правилата за изхвърляне на води от технологичните системи на АЕЦ. Изхвърлянето е разрешено само след дезактивация и контрол на радиоактивността, при условие че концентрацията на радиоактивни вещества не надвишава допустимите норми. Забранено е неконтролираното изпускане на води в околната среда, включително в битови и производствени канализации.

Чл. 998

Член 998 от Наредба № 9 предвижда, че при експлоатация на атомни електрически централи (АЕЦ) е необходимо да се осигури надеждната работа на достатъчно количество инсталации, които да извършват очистване на водата от радиоактивните вещества. Това е важно за безопасността и екологичната защита.

Чл. 999

Чл. 999 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. изисква системите за предаване на течни радиоактивни отпадъци и водна утайка между съдове, както и системите за окончателна обработка на отпадъците, да бъдат постоянно поддържани в работно състояние по време на експлоатацията на хранилищата.

Чл. 1000

Чл. 1000 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че пропуските от тръбопроводите и каналите за течни отпадъци трябва да се контролират. Осигурява се събирането и отвеждането на продуктите, произтичащи от тези пропуски, за да се предотвратят нежелани последствия.

Чл. 1001

В АЕЦ се извършва контрол на херметичността на съдовете на хранилището за течни радиоактивни отпадъци, за да се гарантира безопасността и предотвратяване на изтичане на радиоактивни материали.

Чл. 1002

Чл. 1002 от Наредба № 9 регламентира, че течните радиоактивни отпадъци, съхранявани в атомни електрически централи, трябва да бъдат подложени на процеси на концентрация и втвърдяване. Също така, солесъдържанието в остатъка от тези отпадъци, които ще бъдат изпратени за окончателно погребване, трябва да бъде определено и нормирано в проекта.

Чл. 1003

Чл. 1003 определя изискванията за радиационен контрол в хранилищата за течни радиоактивни отпадъци. Контролът включва измерване на мощността на дозата на гама-излъчванията, както и концентрацията на радиоактивни газове и аерозоли във въздуха. Освен това, хранилищата трябва да бъдат организирани така, че да се предотврати образуването на взривоопасни смеси и да се контролира температурата на отпадъците, за да не надвишава зададените стойности.

Чл. 1004

В атомните електрически централи (АЕЦ) се изисква стриктно водене на отчет относно постъпването на течни радиоактивни отпадъци. Тези отпадъци се прехвърлят от междинните съдове в специализирано хранилище за течни радиоактивни отпадъци (ТРО), като всяко постъпление се записва в дневник.

Чл. 1005

Член 1005 от Наредба № 9 предвижда, че в хранилището за течни радиоактивни отпадъци (ТРО) се допуска съхранение само на течни радиоактивни отпадъци. Забранено е погребването на нерадиоактивни отпадъци в това хранилище.

Чл. 1006

Чл. 1006 от наредбата определя правилата за събиране на твърди радиоактивни отпадъци. Събирането трябва да се извършва в специално определени контейнери, разположени на определени места. Забранено е смесването на отпадъци с различна степен на радиоактивност, както и включването на неактивни твърди отпадъци в контейнерите за радиоактивни отпадъци.

Чл. 1007

Член 1007 от Наредба № 9 предвижда осигуряване на възможност за периодична дезактивация на съоръженията и помещенията в атомните електрически централи (АЕЦ), които са в контакт с радиоактивни вещества. Системите за дезактивация трябва постоянно да бъдат в работно състояние, за да се гарантира безопасността в експлоатацията на тези съоръжения.

Чл. 1008

Чл. 1008 от Наредба № 9 предвижда, че в атомните електрически централи (АЕЦ) се съхранява постоянен запас от дезактивиращи средства и миещи разтвори на специално определени места. Миещите разтвори са предназначени за отмиване на радиоактивни вещества и предотвратяване на тяхното повторно натрупване, като същевременно не увреждат и не корозират съоръженията.

Чл. 1009

Чл. 1009 от Наредба № 9 предвижда, че твърдите радиоактивни отпадъци трябва да бъдат преработвани (кондиционирани) с цел намаляване на техния обем.

Чл. 1010

Чл. 1010 от Наредба № 9 определя правилата за транспортиране на твърди радиоактивни отпадъци. Тези отпадъци трябва да се транспортират в специално проектирани контейнери и по одобрени маршрути, след извършване на дозиметричен контрол. Освен това, извозваните отпадъци подлежат на отчет, а хранилищата за тях - на периодичен контрол.

Чл. 1011

Чл. 1011 от Наредба № 9 предвижда, че в атомните електрически централи (АЕЦ) главният инженер разработва и утвърдява норми за образуване на течни радиоактивни отпадъци, произтичащи от технологичните процеси и дезактивацията. Запалимите течни радиоактивни отпадъци трябва да се съхраняват отделно, за да се осигури безопасността.

Чл. 1012

Чл. 1012 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при планиране и провеждане на работи в зоната със строг режим, трябва да се вземат и изпълнят мерки за ограничаване на обемите от твърди и течни радиоактивни отпадъци.

Чл. 1013

Съоръженията и предметите, изнасяни от необслужвани и периодично обслужвани помещения в зоната със строг режим, трябва да бъдат дезактивирани, за да се намали замърсеността до установеното ниво за тези помещения. Ако не могат да бъдат очистени до допустимото ниво, те се третират като радиоактивни отпадъци.

Чл. 1014

Чл. 1014 от Наредба № 9 забранява изхвърлянето на нерадиоактивни отпадъци от атомни електрически централи (АЕЦ) на градските сметища или други сметища за обществено ползване. Изключение правят битовите и строителни отпадъци, които трябва да преминат през дозиметричен контрол.

Чл. 1015

Чл. 1015 от Наредба № 9 предвижда, че вентилационните системи трябва да осигуряват непрекъснато снабдяване с чист въздух в обслужваните помещения, съобразно проектните режими. В херметизирани помещения, където могат да се появят радиоактивни газове и аерозоли, разреждането трябва да се поддържа в границите на проектните стойности, но не по-малко от 50 Pa при нормални експлоатационни условия.

Чл. 1016

Чл. 1016 от наредбата забранява обединяването на вентилационни системи за въздуховоди от помещения с различна степен на замърсеност. Освен това, вентилацията на реакторната зала трябва да бъде осъществявана чрез самостоятелна система, която осигурява обмяна на въздуха поне веднъж на час.

Чл. 1017

Чл. 1017 от Наредба № 9 предвижда, че изсмукващите и нагнетяващите вентилатори трябва да имат 100% резерв с автоматично въвеждане на резерва. Освен това, изсмукващите вентилационни системи, които обслужват отговорни помещения, трябва да бъдат захранвани от надеждно електрозахранване и да се пускат автоматично след прекъсване на захранването.

Чл. 1018

Наредбата регулира контрола на параметрите на вентилационните системи в електрическите централи. По време на експлоатация се следят налягането, температурата на въздуха, напорът на вентилаторите, съпротивлението на филтрите и концентрацията на радиоактивни газове и аерозоли. Контролът на тези параметри е задължителен и се извършва съгласно експлоатационните инструкции. Концентрацията на радиоактивни газове и аерозоли във вентилационните тръби трябва да се контролира непрекъснато. Забранена е експлоатацията на атомни електрически централи (АЕЦ) при превишаване на пределно допустимата активност на газообразните изхвърляния.

Чл. 1019

Член 1019 предвижда, че в атомните електрически централи (АЕЦ), когато има няколко вентилационни комина, активността на изхвърлянията от всеки комин трябва да бъде регулирана така, че общата активност да не надвишава определената пределна стойност.

Чл. 1020

Чл. 1020 от Наредба № 9 предвижда, че газовете и въздухът, които отделят технологичните съоръжения и съдържат радиоактивни вещества, трябва да бъдат очистени преди да бъдат изхвърлени в атмосферата. При необходимост, те могат да бъдат и отлежавани в специални газохранилища. Освен това, системата за очистване на тези газове трябва да бъде снабдена с контролно-измерителни прибори и да се управлява дистанционно.

Чл. 1021

В наредба № 9 от 9 юни 2004 г. се установява, че във всички елементи на системите за събиране и очистване на газове, газохранилищата и други съдове, където е възможно отделяне и натрупване на водород, е необходимо системно да се контролира концентрацията на водород. Не се допуска концентрация на водород в газа да надвишава 3%. Списък на елементите, подлежащи на контрол, трябва да бъде включен във вътрешните инструкции в проекта.

Чл. 1022

Експлоатацията на системите за доизгаряне на водород трябва да се извършва съгласно специална инструкция. Забранено е да се експлоатират тези системи, ако обемната концентрация на водорода след контактните апарати е по-голяма от 1%.

Чл. 1023

Член 1023 от наредбата предвижда, че огледът на съоръженията за вентилация, очистване на газовете и доизгаряне на водорода, както и изпробването на резервните агрегати и преминаването към тях, трябва да се извършва периодично, по предварително установен график.

Чл. 1024

Чл. 1024 от Наредба № 9 описва системата за аварийно електроснабдяване (САЕ) на енергийните блокове в АЕЦ. Тази система включва автономни източници на електрозахранване, разпределителни и комутационни устройства. Целта на САЕ е да осигури електроснабдяване на потребителите от системите за безопасност при всички режими на работа на централата, включително и при пълна загуба на електрозахранване от енергийната система.

Чл. 1025

Чл. 1025 от Наредба № 9 предвижда, че системата за аварийно електроснабдяване трябва да се експлоатира в съответствие с изискванията на технологичния регламент и експлоатационните инструкции. Това означава, че за правилната работа на системата е необходимо да се следват установените правила и процедури, които осигуряват безопасността и ефективността на електроснабдяването в аварийни ситуации.

Чл. 1026

Системата за аварийно електроснабдяване трябва да бъде въведена и приета в експлоатация преди физическия пуск на енергиен блок. Това е основно изискване за безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 1027

Приемането в експлоатация на системите за автоматизация и електрически централи (САЕ) се извършва след успешни комплексни изпитвания и проверки на подсистемите. Тези подсистеми включват агрегатите за непрекъснато захранване, акумулаторните батерии, дизелгенераторите, автоматиката за степенчат пуск при загуба на собствени нужди на АЕЦ и обратимите двигател-генератори.

Чл. 1028

Чл. 1028 от наредбата предвижда, че системата за аварийно електроснабдяване трябва да се поддържа в режим на постоянна готовност, за да осигури електроснабдяването на системите за безопасност. Това се постига чрез редовни огледи на съоръженията от оперативния персонал и контрол на тяхното състояние с помощта на проектни средства за измерване и диагностика, както и чрез периодично освидетелстване и изпитвания за съответствие с проектните показатели.

Чл. 1029

Член 1029 от наредбата предвижда, че състоянието на системата за автоматизация и енергийния блок трябва да се контролира в пълен обем по време на всички експлоатационни и аварийни режими, съобразно проекта.

Чл. 1030

Дизелгенераторите на САЕ трябва да бъдат поддържани в постоянна готовност за пускане, което може да се извършва автоматично, дистанционно от блочен щит за управление (БЩУ) или от място.

Чл. 1031

Акумулаторните батерии на САЕ трябва да бъдат поддържани напълно заредени и готови за работа. Те трябва да са в режим на подзаряд от изправителни устройства.

Чл. 1032

Чл. 1032 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. забранява временното или постоянно включване на непредвидени по проект консуматори към секциите и сборките на САЕ, независимо от работния режим на блока и състоянието на САЕ.

Чл. 1033

Чл. 1033 от Наредба № 9 определя, че подсистемите на системата за автоматизация и експлоатация (САЕ) трябва да бъдат изпробвани и изпитвани по работни програми, разработени в атомната електрическа централа (АЕЦ) и одобрени от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Програмите за проверка трябва да указват мерките и действията, които ще се предприемат при неспазване на критериите и отклонение от проекта. Изпробванията и изпитванията трябва да се извършват при условия, които не нарушават безопасната експлоатация на АЕЦ.

Чл. 1034

Член 1034 от Наредба № 9 предвижда, че при всяко спиране на енергиен блок за планов ремонт или презареждане на горивото, Системата за автоматизация и енергийна ефективност (САЕ) трябва да бъде подложена на комплексно изпитване.

Чл. 1035

Член 1035 от Наредба № 9 забранява нерегламентирания случайни достъп до помещенията, в които са разположени подсистемите и съоръженията на системата за автоматизация и управление (САЕ).

Чл. 1036

Чл. 1036 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. позволява извеждане от работа на един канал от системата за автоматизация и електрическа (САЕ) при работа на ядрени производствени мощности (ЯППИ), при условие че се спазват определените времеви рамки и изисквания в технологичния регламент. Важно е да се осигури пълна работоспособност на другите канали на системите за безопасност.

Чл. 1037

Наредба № 9 от 2004 г. определя правилата за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Член 1037 предвижда събиране и анализ на данни за аварийни ситуации, откази при експлоатацията и ресурса на съоръженията. Наредбата уточнява термини като 'техническа експлоатация', 'електрическа уредба', 'електрическа мрежа' и различни видове персонал, ангажиран с експлоатацията и поддръжката на електрическите системи. Контролът за спазване на наредбата се осъществява от определени органи, които могат да съставят актове за нарушения. Включени са и преходни разпоредби за адаптиране на вътрешни правила и инструкции към новите изисквания.

§2

Параграф §2 от Наредба № 9 определя, че за неизпълнение или нарушение на наредбата, контролни органи, назначени от министъра на енергетиката, имат правото да съставят актове на контролирани лица и обекти, в съответствие с правомощията, предоставени по чл. 78, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

§3

В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. се определят основните термини, свързани с техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. "Техническа експлоатация" обхваща обслужването и поддържането на електрическите съоръжения. "Електроснабдяване" е процесът на осигуряване на електрическа енергия на потребителите. Определя се и какво представлява "електрическа уредба" и "електрическа мрежа", както и различните категории персонал, включително оперативен, ремонтен и аварийно-ремонтен. Дефинират се и понятия като "безопасност при работа" и "работно място", които са важни за осигуряване на здравословни условия на труд. Включени са и определения за "работодател" и "длъжностно лице" съгласно Кодекса на труда.

§6

Всички вътрешни правилници, инструкции и указания, свързани с техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, както и на топлофикационните уредби и топлопреносните мрежи, трябва да бъдат приведени в съответствие с Наредба № 9 в срок от шест месеца след влизането й в сила.

§ 7

Параграф 7 от преходните разпоредби уточнява, че указания по прилагането на Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи дават министърът на енергетиката. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на същата наредба, обн. в ДВ, бр. 26 от 2008 г.

§18

В параграф §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. се указва, че термините "въздушни електропроводни линии (ВЛ)", "въздушни електропроводни линии с усукани проводници (ВЛУП)" и "въздушни електропроводни линии с изолирани проводници (ВЛИП)" трябва да бъдат заменени с новите наименования: "въздушни електропроводи (ВЕ)", "въздушни електропроводи с усукани проводници (ВЕУП)" и "въздушни електропроводи с изолирани проводници (ВЕИП)".

§19

В параграф §19 от Наредба № 9 от 2004 г. се предвижда замяна на термините "министърът на енергетиката и енергийните ресурси" и "министърът на енергетиката" с "министърът на икономиката и енергетиката". Заключителните разпоредби към наредбата за допълнение на Наредба № 9, обнародвана в Държавен вестник, брой 92 от 2013 г., влизат в сила от 01.01.2014 г.

§3 от Наредба № 9 и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334

Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи влиза в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, която е обнародвана в Държавен вестник, брой 42 от 2015 г. и влиза в сила от 9 юни 2015 г.

§34

Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. Приложените образци включват протокол за проверка на знанията, дневник за отчет на протоколите от изпит и удостоверение за проверка на знанията. Протоколът съдържа информация за изпитания служител, оценка на проведените тестове и заключение на комисията относно резултатите от изпита. Удостоверението е валидно за определен срок и трябва да се носи по време на работа.