НАРЕДБА № 9 ОТ 5 ДЕКЕМВРИ 2019 Г. ЗА ЗАЩИТА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ ОТ БОЛЕСТИ, ВРЕДИТЕЛИ И ДРУГИ ПОВРЕДИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за организиране и провеждане на защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди. Основните задачи включват установяване на появата на проблеми, мониторинг, прогнози за развитие, прилагане на методи за защита, анализ на проведените мероприятия и предлагане на решения на лесозащитни и екологични проблеми.
Чл. 2
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя механизми за защита на горските територии в България от болести, вредители и други повреди. Министърът на земеделието, храните и горите чрез Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) осъществява държавната политика в тази област. ИАГ, Лесозащитните станции и Регионалните дирекции по горите предоставят методическо ръководство, консултации и контрол. Предписанията на тези органи са задължителни за определени субекти, включително държавни предприятия и общини.
Чл. 3
Лесозащитните станции (ЛЗС) имат редица задължения, включително изготвяне на прогнози за болести и вредители, методическо ръководство на държавните предприятия и общини, контрол на наблюдения и обследвания, провеждане на мониторинг и лабораторни изследвания, даване на предписания за защитни мероприятия, актуализиране на данни в информационната система, проверка на здравословното състояние на посадъчния материал, контрол на въздушно пръскане и изготвяне на отчети за здравословното състояние на горите. Също така, те организират обучения, правят предложения за обявяване на каламитети и координират действия при тяхното настъпване.
Чл. 4
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя задълженията на регионалните дирекции по горите (РДГ) относно защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди. Основните дейности включват: консултации на държавни предприятия и собственици на гори, контрол на изпълнение на указания и предписания, издаване на предписания за санитарна и принудителна сеч, както и въвеждане на данни в информационната система на ИАГ.
Чл. 5
Собствениците на горски територии и управителите им са задължени да организират и извършват дейности за защита на горите от болести, вредители и повреди. Те включват наблюдение и сигнализиране за установени проблеми, лесопатологично обследване, изпълнение на лесозащитни мероприятия, изготвяне на отчети за предприетите мерки и въвеждане на данни в информационната система на ИАГ.
Чл. 6
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди. Собствениците на гори, както и лицата, на които територията е предоставена за управление, са отговорни за организирането и осъществяването на защитата за тяхна сметка. За горските територии - държавна собственост, лесозащитните мероприятия се извършват от териториалните поделения на държавните предприятия. Общините и собствениците на гори могат да възлагат дейностите по защита на държавни предприятия или лесозащитни станции чрез договор.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. описва създаването на Националната комисия по лесозащита (НКЛЗ) от изпълнителния директор на ИАГ. В комисията участват представители на различни министерства и институции, като заседанията се провеждат веднъж годишно или при необходимост. Основните функции на НКЛЗ включват анализ на здравословното състояние на горите, оценка на нуждата от лесозащитни мероприятия, изготвяне на становища за прогнози относно болести и вредители, мониторинг на горските екосистеми и предложения за нормативни актове и научни изследвания в областта на защитата на горите.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 9 определя процедурата за оценка на здравословното състояние на горите и необходимостта от защитни мероприятия. Оценката се извършва от ЛЗС и утвърдена от изпълнителния директор на ИАГ. При наличие на каламитет или епифитотия, ЛЗС изготвя обосновка за необходимите мерки. Изпълнителният директор на ИАГ свиква НКЛЗ и предлага на министъра на земеделието обявяване на каламитет или епифитотия. Министърът издава заповед, в която се определят територията, видът на вредителя или болестта и мерките за борба. Всички лица в засегнатите райони са задължени да съдействат при прилагане на мерките.
Чл. 9
Изпълнителната агенция по горите създава информационна система с база данни за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди. Системата включва сигнали, резултати от обследвания, предписания, лесозащитни мероприятия, информация за продукти за растителна защита, отчети и друга информация. Достъпът до системата се определя със заповед на изпълнителния директор на ИАГ.
Чл. 10
Наредбата определя процедурите за наблюдение и установяване на здравословното състояние на горските територии, наличието на болести, вредители и други повреди. Наблюденията се провеждат целогодишно от собствениците или управителите на териториите с участието на лица с лесовъдско образование. При откритие на проблеми, данните се записват в сигнален лист, който се регистрира в информационната система на ИАГ. При необходимост, проверка се организира в тридневен срок от регистрирането на сигнала, а също така може да се искат допълнителни обследвания или консултации.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 9 предвижда процедура за подаване на сигнали при наличие на фитосанитарни проблеми в горските територии. Всеки гражданин може да подаде сигнал до съответните органи, включително ДГС, ДЛС и РДГ, чрез телефон, факс или поща. Сигналът трябва да съдържа данни за контакт на подателя, местонахождението на засегнатата територия и описание на повредата. Сигналите се регистрират и при необходимост се препращат, ако не са в компетенцията на получателя. Проверките се извършват от съответните горски служби, а директорите на горските структури организират проверка в 7-дневен срок.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя екологичния мониторинг на горските екосистеми като комплекс от задачи и методи за наблюдение и анализ на състоянието на горите. Този мониторинг включва събиране на информация и очертаване на тенденциите, свързани с въздействието на екологични фактори, и се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.
Чл. 13
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя правилата за лесопатологичен мониторинг в стационарни обекти, който се извършва от експерти от ЛЗС. Целта е проследяване на числеността и динамиката на вредители и болести, както и степента на повреди в горите. Определените количествени и качествени показатели на популациите служат за основа за прогнози за нападения, като данните се събират от наблюдения в обекти с установени огнища на нападения.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 9 предвижда, че лесозащитните станции (ЛЗС) определят стационарни обекти в горските територии, като площта на всеки обект трябва да е съобразена с биологията и екологията на вредителя. ЛЗС също така са задължени да отразяват събраните данни за всеки стационарен обект в сведение по образец, посочен в приложение № 1.
Чл. 15
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда целогодишно извършване на лесопатологично обследване за установяване на здравословното състояние на горските територии. Обследването се извършва и при наличието на болести, вредители или други повреди. При него се установяват размерът и видът на нападнатата площ, видът и стадият на вредителя или болестта, както и степента на увреждане.
Чл. 16
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира лесопатологичното обследване на горските територии. То е периодично и специално. Периодичното обследване се извършва ежегодно, в зависимост от биологията на вредителите и заболяванията. На него подлежат действащи огнища от биотични фактори, обекти с признаци на нападения, насаждения с предходни увреждания, горски разсадници и новосъздадени култури, както и временни складове за дървесина. Специално обследване се провежда при възникване на лесопатологичен проблем.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 9 предвижда, че лесопатологичното обследване се извършва по маршрут и с различни методи, като пробни площи, моделни дървета и уловки с феромони. Броят на използваните методи зависи от големината на обследваната площ и вида на вредителя или патогена. Резултатите от обследването и предписанията трябва да се отразят в информационната система на ИАГ в срок от 7 дни след извършването им, по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАГ.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 9 предвижда, че на база резултатите от лесопатологичните обследвания, органите по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 определят необходимостта от провеждане на лесозащитни мероприятия. При необходимост се изготвят предписания, които се записват в информационната система на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда, че лесозащитните станции са отговорни за провеждането на ежегодно обучение на лицата, които ще извършват обследвания на горските територии. Обучението е насочено към представители на РДГ, държавни предприятия, ДГС/ДЛС, УОГС, общини, сдружения и физически лица, регистрирани за лесовъдска практика.
Чл. 20
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регулира лесопатологичното обследване на горски територии в България. В държавни горски територии обследването се извършва от ДГС/ДЛС, а в общински и частни гори - от собствениците или упълномощени лица. Резултатите от обследванията се обобщават и изпращат на съответните органи, които изготвят прогнози за състоянието на горите и необходимите защитни мерки.
Чл. 21
Регионалните дирекции по горите и ЛЗС извършват целогодишно контролни проверки на горските територии, като покриват не по-малко от 10% от обследваните площи. За всяка проверка се съставя протокол, а резултатите се записват в информационната система на ИАГ.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда, че лесопатологичното обследване трябва да се извършва в зависимост от биологичните особености на вредителите и болестите, за да се осигури ефективна защита на горските територии.
Чл. 23
Член 23 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда, че при провеждане на лесопатологично обследване на насекомни вредители, резултатите от обследването и анализа трябва да бъдат попълнени в сведение по образец, посочен в приложение № 3.
Чл. 24
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира лесопатологичното обследване на насекомни вредители по листата на горските насаждения. Процедурите включват оценка на разпространението на вредителите, степента на обезлистване, здравословното състояние на насажденията и събиране на материали за анализ. Обследването се извършва по конкретни насекомни вредители и техните стадии на развитие, с определени периоди и методи за проверка, включително пробни проверки на определен брой дървета и събиране на образци за анализ в лесозащитните станции.
Чл. 25
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди. Чл. 25 установява, че лесопатологичното обследване за насекомни вредители се провежда от април до октомври, като текущите резултати се отразяват в приложение № 8. Обследването може да се извършва чрез пробни площи, ловни дървета и кори. Специално обследване за летораслозавивачки се извършва през май - юни, като се анализират повредите на летораслите и се изпращат проби за анализ.
Чл. 26
Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по корените се провежда през есента с пробни площадки от 50/50/60 см. За разсадници се поставят 10 площадки на дка, а за новосъздадени култури - 2 площадки на дка. Събраните вредители се изпращат за анализ в лесозащитната станция. Степента на нападение се определя по броя на ларвите от III възраст на 1 кв. м, а текущите резултати се документират с образец от приложение № 9.
Чл. 27
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира процедурата за лесопатологично обследване в разсадници и новосъздадени култури. Проверката на насекомни вредители се извършва чрез наблюдение на 30 фиданки на декар и пробни площадки, представляващи 2% от площта на всеки дървесен вид. Състоянието на растенията се оценява по тристепенна скала, а при нужда се взимат проби от семена, поници и фиданки за анализ в лесозащитната станция.
Чл. 28
Член 28 от Наредба № 9 предвижда, че лесопатологичното обследване на плодове и семена за заразеност с фитопатогенни гъби трябва да се извършва преди събирането им, по време на съхраняването и задължително преди засяване. Резултатите от обследването и анализа трябва да бъдат записвани в сведение по образец, посочен в приложение № 3.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 9 предвижда, че лесопатологичното обследване на фиданките в разсадниците за повреди от фитопатогенни гъби трябва да се извършва минимум два пъти годишно. За семена се правят 20 разкопки по 1 линейни метър за всеки 10 декара, а за поници и фиданки се използват пробни площадки, представляващи 2% от площта на всеки дървесен вид. Състоянието на пониците и фиданките се оценява по тристепенна скала: 0 - здрави, 1 - заболели, 2 - загинали. За установяване на причината за заболяването се вземат проби от 200 семена, 50-100 поники и 10-30 фиданки, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ.
Чл. 30
Лесопатологичното обследване на култури и насаждения за повреди от фитопатогенни организми се извършва за минимум 30 фиданки или дървета на всеки 10 дка. Оценката на здравословното състояние на дърветата се прави на базата на обезлистването и цвета на короните, като се указва и причинителят на повредата.
Чл. 31
Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни нематоди се провежда през юли и август. За стъблените нематоди се вземат проби от 5 моделни дървета на всеки 10 дка, а за почвообитаващите нематоди се вземат 6 проби с по 200 - 300 г почва за всеки 10 дка. Пробите се изпращат в лесозащитната станция за анализ.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 9 предвижда, че лесопатологичното обследване за повреди от гризачи трябва да се извършва през есента и рано напролет. За целта се залагат 1 - 2 пробни площи с размери 10 x 50 м на всеки 10 дка. В горските разсадници могат да се поставят капани - по 15 - 20 на декар. Целта е да се определи видът на гризачите и тяхната численост, а резултатите се отразяват в дневник по определен образец.
Чл. 33
Лесопатологичното обследване за повреди от дивеч се извършва през пролетта и включва проверка на минимум 200 млади дървета (до 40 години) и 100 възрастни дървета. По време на обследването се определят видът на повредата (като прегризване или обелване), нападнатата площ и степента на повредите.
Чл. 34
Наредбата предвижда, че лесопатологичното обследване за повреди от висши паразитни растения се извършва чрез проверка на наличието на храсти по дърветата. При обследването трябва да се проверят поне 100 дървета. Степента на нападение се класифицира като слаба, ако на дърво има 1-2 храсти, и като силна, ако има над 3 храсти.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 9 предвижда, че лесопатологичното обследване за повреди, причинени от абиотични и антропогенни фактори, се извършва през цялата година. В процеса на обследването се отчитат причината за повредата, видът на повредата и нейната степен, която се оценява по определена скала, съдържаща се в приложение № 4 на наредбата.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 9 описва процедурата за анализ на яйца на насекомни вредители. Анализът може да се извършва визуално или след предварителна обработка. Яйцата се класифицират като здрави, стерилни или опаразитени. На базата на количеството здрави яйца на едно дърво се оценява очакваното обезлистване. Резултатите от анализите трябва да се отразят в съответно сведение, определено в приложение № 11.
Чл. 37
Чл. 37 от наредбата описва процедурата за анализ на ларви и какавиди на насекомни вредители, която включва визуален анализ, доотглеждане в лабораторни условия и при необходимост дисекция. Анализът определя здрави, опаразитени и инфектирани индивиди. Очакваното обезлистване от листозавивачки, педомерки и борови листни оси се изчислява на базата на процентното отношение между броя на излюпените ларви и броя на живите пъпки. За листозавивачки и педомерки, при 40-50 гъсеници на 100 живи пъпки, се очаква 100% обезлистване. За борова листна оса, се определя очакваното обезлистване на основата на здравите женски какавиди на 1 кв.м, с оставяне на 10% от здравите пашкули за имагиниране.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 9 определя методите за анализ на заболяванията при дървесните видове. Тези методи включват: макроскопски метод за определяне на типа и разпространението на заболяването, микроскопски метод за идентификация на причинителя чрез микроскопични плодни тела и биологичен метод за отглеждане на причинителя в контролирани условия.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 9 определя процеса на изготвяне на прогнози от Лесозащитната служба (ЛЗС) въз основа на лесопатологични обследвания и мониторинг. Прогнозите могат да бъдат годишни, краткосрочни или многогодишни. При нужда от промяна на мероприятията по годишната прогноза, ЛЗС извършва проверка по искане на заинтересованото лице и изготвя протокол.
Чл. 40
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя процедурата за изготвяне на годишна прогноза относно появата на болести, вредители и повреди в горските територии. Прогнозата включва обобщение на резултатите от лесопатологичното обследване, анализи на събраните материали, мониторинг в стационарни обекти и обзор на предвидените мероприятия. Тя се изготвя от различни горски и общински структури и се представя в ИАГ до 20 декември. След одобрението, ЛЗС трябва да изпратят коригирано сведение за борба с вредителите до 15 март.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 9 описва процедурата за изготвяне на краткосрочна прогноза за защита на горските територии от вредители и патогени. Прогнозата е с период по-малък от година и се изготвя от ЛЗС, включвайки информация за развитието на вредителя, популационната плътност и степента на нападение. След одобрение, ЛЗС изпращат коригирано сведение за борба с вредителите на съответните институции.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 9 предвижда изготвяне на многогодишна прогноза за здравословното състояние на горите, която обхваща период по-дълъг от година. Прогнозата се основава на данни от екологичния мониторинг, отчети на лесозащитни станции, експертизи, дендрохронологични анализи и климатични данни. Участието на специалисти от различни институции е задължително.
Чл. 43
Член 43 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя профилактичните мероприятия като система от дейности, които включват лесовъдски, агротехнически и биологични правила, целящи предпазване и ограничаване на болести и вредители в горите. Мероприятията се осъществяват от различни организации и се контролират от ИАГ. Основните дейности включват прилагане на агротехника, проверка на здравословното състояние на посадъчния материал, редовно отглеждане на културите, санитарни сечи, обелване и превозване на дървесина, и поддържане на дивечови запаси.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 9 указва, че карантинната дейност в горските територии се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В наредбата е включена и секция за химична борба, която определя условията за прилагане на продукти за растителна защита.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 9 определя химичната борба като дейност, при която се използват продукти за растителна защита (ПРЗ) за унищожаване или ограничаване на вредители и патогени. Приложението на тези продукти трябва да се извършва при условия и по начин, определени от Закона за защита на растенията, наредбата по Закона за пчеларството и наредбата по Закона за горите.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда провеждане на химична борба за защита на горските територии. Тази борба се осъществява при производството на посадъчни материали в горските разсадници, в горските култури и насаждения, а също и на складирана обла дървесина, фасонирана и преработена дървесина.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда, че химичната борба в горските разсадници се осъществява чрез три основни метода: обеззаразяване на семената, обеззаразяване на почвата и прилагане на подходящи препарати за растителна защита (ПРЗ).
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 9 определя условията за химична борба с вредители в горските култури и насаждения. Химичната борба се извършва само когато не съществуват надеждни биологични и други методи. Прилагането на химични средства за растителна защита (ПРЗ) може да се осъществява с наземна техника, чрез въздушно пръскане, токсифициране, примамки и намазване.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 9 определя пръскането като основен метод за прилагане на препарати за растителна защита (ПРЗ). Пръскането се класифицира според големината на капките на четири категории: аерозолно (до 50 мкм), дребнокапково (51-150 мкм), среднокапково (151-300 мкм) и едрокапково (над 300 мкм). Освен това, пръскането се разделя и според разходната норма на работен разтвор на декар на три категории: обикновено (над 5 л/дка), малообемно (от 1,5 до 5 л/дка) и ултрамалообемно (0,05 - 0,5 л/дка).
Чл. 50
Член 50 от Наредба № 9 определя, че съхраняването на препарати за растителна защита (ПРЗ) трябва да се извършва в съответствие с наредбата по член 47 от Закона за защита на растенията (ЗЗР). В допълнение, раздел III на наредбата е посветен на биологичната борба с вредителите.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. дефинира биологичната борба като дейност, която използва антагонистичните взаимоотношения между организмите, съществуващи в природата. Тази борба може да бъде микробиологична или макробиологична.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира микробиологичната борба с използването на биологични агенти, формулирани като ПРЗ. Употребата на ПРЗ с биологичен агент чрез въздушно пръскане е допустима при определени условия, включително температура, метеорологични условия, развитие на растенията, фаза на вредителите и скорост на вятъра. Пръскането трябва да се извършва с инсталации за ултрамалообемно пръскане с определен брой капки на единица площ.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 9 описва мерките за макробиологична борба, включваща паразитоиди и хищни насекоми. Паразитоидите се развъждат в биолаборатории, пренасят се и се подобрява хранителната им среда. За хищните насекоми се опазват и подобряват условията за живот. Увеличаването на числеността на насекомоядните птици става чрез изкуствени гнездилки, хранилки и запазване на естествени места за гнездене. Дейностите по отглеждане и опазване на тези организми се осъществяват от различни държавни и общински структури под ръководството на лесозащитните станции.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя механичната борба като дейност, включваща различни методи за борба с насекомни вредители, повредени растителни части, дивеч и гризачи. Тази дейност може да се прилага на ограничени площи или за защита на отделни ценни дървета.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя механичната борба срещу болести и насекомни вредители в горските територии. Тя включва събиране и унищожаване на насекоми (включително яйца, ларви, какавиди и имаго), както и на плодни тела на гъби, повредени семена, плодове и части или цели растения. Освен това, механичната борба включва и привличане и унищожаване на стъблени вредители чрез използване на ловни дървета, колове, кори и подобни средства.
Чл. 56
Член 56 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда механичната борба срещу повреди от дивеча да се осъществява чрез две основни мерки: ограждане на застрашени култури и използване на индивидуални средства за защита на летораслите или фиданките.
Чл. 57
Член 57 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. предвижда механична борба срещу гризачи, която се осъществява чрез три основни метода: улавяне и унищожаване с капани, наводняване на ходовете и разораване и унищожаване на ходовете и гнездата.
Чл. 58
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира интегрираната борба с болести и вредители в горите, която включва комбинация от профилактични, биологични, химични и механични методи. Целта е да се поддържа ниска плътност на популациите на вредителите, като се ограничава използването на химически препарати. Основните мероприятия включват отгледни, санитарни и принудителни сечи, обработка на почвата, забрана на пашата, засяване на нектароносни растения, окачване на гнездилки, ограждане на мравуняци, механична борба и ограничено използване на химични продукти.
Чл. 59
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. регламентира мерките за борба с болести, вредители и други повреди в горските територии. Основните стъпки включват изготвяне на технологичен план от съответните организации, съгласуване на плана с лесозащитната станция, контролно обследване на терена, организиране на дейности по прилагане на препарати за растителна защита (ПРЗ), осигуряване на необходимата техника и контрол на процеса на пръскане.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 9 предвижда, че в случаи на нападение от вредители в горски територии, обхващащо имоти на различни собственици, един от собствениците или управляващият територията може да извърши въздушно пръскане на цялата засегната площ, след уведомяване на другите собственици, съгласно реда на Закона за защита на растенията (ЗЗР).
Чл. 61
Наредбата определя процеса на отчитане на ефекта от прилагането на препарати за растителна защита (ПРЗ) в горските територии. Отчитането се извършва от лесовъдски служби (ЛЗС) или от собственика/управляващия територията, в зависимост от метода на борба. За химични ПРЗ, ефектът се отчита в различни срокове в зависимост от вида на продукта: 2-10 дни след третирането за обикновени химични продукти, 15-30 дни за хормонални, 7-15 дни за биологични, а за повреди от дивеч - в края на зимата.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 9 описва методологията за оценка на ефекта от борба с листогризещи насекомни вредители. Смъртността (ефект) се изчислява по формулата Е = (N - n) х 100 / N, където N е броят на вредителите преди третирането, а n е броят на живите след него. При въздушно пръскане, се използват моделни дървета и пробни клони за оценка на ефекта, като моделните дървета се маркират преди третирането, а пробните клони се подготвят с изолационни ръкави, съдържащи гъсеници, след третирането.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 9 предвижда, че при заболявания в горските територии, ефектът от проведената борба се оценява чрез пробни площи, които трябва да включват минимум 100 дървета или фиданки. Степента на увреждане на отделните дървета или фиданки се определя по бална скала, описана в приложение № 4 на наредбата.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. задължава лицата, провели борба срещу болести и вредители в горските територии, да съставят протокол и да отразят резултатите от мероприятието в информационната система на ИАГ в срок от 30 дни. Изключение прави борбата по чл. 61, ал. 3, т. 4.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя сроковете и отговорностите за отчет на проведените лесозащитни мероприятия. ДГС, ДЛС, общините и собствениците трябва да представят сведения до 5 февруари, РДГ изготвя обобщен отчет до 10 февруари, а ЛЗС обработва отчетите и представя обобщен отчет до 20 февруари. Резултатите се обобщават в приложения № 19 и 20 в информационната система на ИАГ.
Чл. 66
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. определя мерките за защита на горските територии в България от различни болести, вредители и повреди. Член 66 описва задължителното съдържание на обяснителната записка, включително информация за проведени наблюдения и лесопатологични обследвания, данни за епизоотии, оценка на здравословното състояние на горите, налични средства и заключения за лесозащитни мероприятия. Допълнителните разпоредби определят термини и концепции, свързани с абиотични и биотични увреждания, вредители, биологични агенти и методи за мониторинг на горските екосистеми. Наредбата отменя предходната Наредба № 12 от 2011 г. и влиза в сила шест месеца след обнародването и в "Държавен вестник".
§1
Наредба № 9 от 5 декември 2019 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди определя редица термини, свързани с управлението на горите. Определят се понятия като абиотични и биотични увреждания, вредители, биологични агенти, защита на горските територии и много други. Наредбата включва и специфични термини, свързани с продуктите за растителна защита, техните компоненти и методи на приложение. Целта на наредбата е да осигури ефективна защита на горските екосистеми от вредни организми и неблагоприятни фактори.
§6
Наредба № 9 за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди влиза в сила шест месеца след обнародването си в "Държавен вестник". В приложението са включени формуляри и образци за лесопатологичен мониторинг, обобщени резултати от обследвания, сведения за насаждения, обезлистени от вредители, и други документи, свързани с мониторинг и контрол на вредителите и заболяванията в горските територии.
