ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и има за цел да съдейства за предотвратяването й.
Чл. 2
Законът цели осигуряване на правото на равенство пред закона, равенство в третирането и участието в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминацията.
Чл. 3
Законът за защита от дискриминация в Република България осигурява защита на всички физически лица от дискриминация на територията на страната. Освен индивидуалните права, сдружения на физически лица и юридически лица също могат да се ползват от правата по този закон, ако са дискриминирани на основата на определени признаци, посочени в чл. 4, ал. 1, във връзка с техния членски състав или заетите в тях лица.
Чл. 4
Законът забранява всякаква форма на дискриминация, основана на различни признаци като пол, раса, етническа принадлежност, религия, възраст и др. Пряка дискриминация се определя като неблагоприятно третиране на лице на основата на тези признаци в сравнение с други лица в сходни обстоятелства. Непряка дискриминация се отнася до ситуации, в които неутрални разпоредби или практики водят до неблагоприятно третиране на определени лица, освен ако те не са обективно оправдани.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за защита от дискриминация определя различни форми на дискриминация, включително тормоз на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуален тормоз, подбуждане към дискриминация, преследване, расова сегрегация и изграждане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до публични места.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за защита от дискриминация установява забраната за дискриминация, която важи за всички при упражняването и защитата на правата и свободите, предвидени в Конституцията и законите на България. При изработването и прилагането на нормативни актове, държавните и обществените органи, както и органите на местното самоуправление, трябва да се съобразяват с целта за недопускане на дискриминация на основата на определени признаци.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защита от дискриминация определя ситуации, при които различното третиране на лица не се счита за дискриминация. Тези ситуации включват различия в третиране на основата на гражданство, професионални изисквания, религия, възраст, специална закрила за определени групи и мерки за осигуряване на равнопоставеност. Всички изисквания трябва да са обективно оправдани и да не надхвърлят необходимото за постигане на законна цел.
Чл. 8
Според Чл. 8 от Закона за защита от дискриминация, лицата, които съзнателно подпомагат извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон. Това означава, че не само извършителите на дискриминационни действия, но и тези, които ги подкрепят, могат да бъдат санкционирани.
Чл. 9
В производството за защита от дискриминация, когато страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, които предполагат наличие на дискриминация, ответната страна е задължена да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Чл. 10
Държавните органи и органите на местното самоуправление са задължени да предприемат всички необходими мерки за постигане на целите на Закона за защита от дискриминация.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление трябва да предприемат мерки за постигане на целите на закона. Приоритетно се предприемат мерки за изравняване възможностите на жертви на множествена дискриминация. Измененията в текста са направени с ДВ, бр. 69 от 2008 г.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за защита от дискриминация забранява на работодателите да поставят изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1 при обявяване на работно място, освен в специфични случаи. Работодателят не може да иска информация за тези признаци преди сключването на трудовия договор, освен в определени ситуации. Освен това, работодателят не може да отказва наемане на работа на основание бременност, майчинство или отглеждане на дете, както и да наема при по-неблагоприятни условия на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че работодателят трябва да осигури равни условия на труд за всички работници, независимо от признаците, посочени в закона. Работодателят е задължен да съобрази работното време и почивките с религиозните нужди на работниците, освен ако това не създава прекомерни затруднения. Освен това, след изтичане на отпуск за бременност и раждане или отпуск за отглеждане на дете, майката или лицето, ползващо такъв отпуск, има право да се върне на същата или равностойна длъжност и да се възползва от подобрения в условията на труд, на които би имало право, ако не беше в отпуск.
Чл. 14
Работодателят е задължен да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, което важи за всички форми на възнаграждение, независимо от условията на трудовия договор. Критериите за оценка на труда и трудовото изпълнение трябва да бъдат еднакви за всички служители и да се определят чрез колективни трудови договори или вътрешни правила, без да се вземат предвид дискриминационни признаци.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че работодателят е длъжен да предоставя равни възможности на работниците и служителите за професионално обучение, повишаване на квалификацията и израстване в длъжност, без дискриминация на основание признаците по чл. 4, ал. 1. Освен това, след завръщане от отпуск за бременност и раждане или отглеждане на дете, работниците получават обучение за придобиване на нова квалификация, ако е настъпила технологична промяна.
Чл. 16
Работодателят е задължен да адаптира работното място за лица с увреждания при наемането им или при настъпване на увреждане след наемането. Изключение се прави, ако разходите за адаптация са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.
Чл. 17
Работодателят е задължен незабавно да извърши проверка на оплакване от работник или служител, който счита, че е подложен на тормоз на работното място. Той трябва да предприеме мерки за прекратяване на тормоза и да наложи дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Чл. 18
Работодателят е задължен да работи за предотвратяване на дискриминацията на работното място, като сътрудничи със синдикатите и предприема ефективни мерки.
Чл. 19
Работодателят е отговорен за актове на дискриминация, извършени на работното място от неговите работници или служители, в случай че не изпълни задълженията си по чл. 18 от Закона за защита от дискриминация.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за защита от дискриминация задължава работодателите да прилагат еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания, независимо от признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 на закона. Това означава, че не трябва да се допуска дискриминация при санкционирането на служителите по каквито и да било признаци.
Чл. 21
Член 21 от Закона за защита от дискриминация задължава работодателите да прилагат еднакви критерии при прекратяване на трудовия договор или служебното правоотношение, без да се вземат предвид признаците на дискриминация, посочени в чл. 4, ал. 1. Това означава, че работодателят не трябва да дискриминира служителите на основа на определени признаци при вземането на решения за прекратяване на трудовите отношения.
Чл. 22
Работодателят е задължен да постави на достъпно място в предприятието текста на закона за защита от дискриминация, както и разпоредбите на вътрешните правила и клаузите от колективния трудов договор, свързани с дискриминацията. Това е необходимо за информираност на работниците и служителите относно техните права и защитата им от дискриминация.
Чл. 23
Член 23 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че работодателят е длъжен да предостави информация на лицето, което твърди, че правата му са нарушени. Тази информация трябва да включва основанието за взетото решение от работодателя и други свързани данни.
Чл. 24
Член 24 от Закона за защита от дискриминация предвижда задължения за работодателите да насърчават кандидатстването на лица от по-слабо представени полове или етнически групи при наемане на работа. При равни условия, работодателите също трябва да насърчават професионалното развитие и участието на работници от тези групи, когато те са по-слабо представени в конкретна работа или длъжност.
Чл. 25
Териториалните поделения на Агенцията по заетостта трябва да осигурят равни възможности за безработните лица, за да ползват и упражняват законно гарантираните си права, независимо от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за защита от дискриминация гарантира правото на лицата да имат равни условия за достъп до професии и дейности, както и възможност за тяхното упражняване и развитие, независимо от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1.
Чл. 27
Член 27 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че разпоредбите относно дискриминацията на основата на пол се прилагат и за военната служба във въоръжените сили. Изключение правят дейностите и длъжностите, при които полът е определящ фактор.
Чл. 28
Разпоредбите на закона се прилагат и за служебните правоотношения, осигурявайки защита срещу дискриминация в контекста на трудовите отношения.
Чл. 29
Член 29 от Закона за защита от дискриминация предвижда задължения за Министъра на образованието и науката и органите на местното самоуправление да предприемат мерки за предотвратяване на расова сегрегация в образователните институции. Освен това, ръководителите на учебните заведения са длъжни да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация, извършвани от педагогическия и непедагогическия персонал или от учащите се.
Чл. 30
Ръководителят на обучаваща институция е задължен да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация и всички разпоредби от вътрешните правила, свързани с тази защита. Това осигурява информираност и достъп до информация относно правата и защитата от дискриминация в обучителната среда.
Чл. 31
Ръководителят на обучаваща институция е задължен да реагира незабавно при получаване на оплакване за тормоз от учащ се. Той трябва да извърши проверка по случая и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, включително налагане на дисциплинарна отговорност на извършителя, независимо дали е от педагогическия или непедагогическия персонал, или друг учащ се.
Чл. 32
Обучаващите институции са задължени да предприемат мерки за осигуряване на равни възможности за образование и обучение на лица с увреждания, освен ако разходите за тези мерки са неприемливо високи и биха затруднили институцията.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че при поискване ръководителят на обучаващата институция е задължен да предостави информация на лицето, което твърди, че правата му са били нарушени. Информацията трябва да включва основанието за взетото решение от ръководителя или преподавателя, както и други свързани данни.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че ръководителят на обучаваща институция носи отговорност за дискриминация на учебното място, ако не изпълни задължението по чл. 29, ал. 2. Това важи за случаи на дискриминация, извършена от служител в администрацията, преподавател или учащ се.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за защита от дискриминация задължава лицата, които осъществяват обучение и възпитание, да предоставят информация и да прилагат методи, насочени към преодоляване на стереотипите за половете във всички сфери на живота. Образователните институции трябва да включват в програмите си обучение по равенство между жените и мъжете, а също така да се борят с отрицателните стереотипи, свързани с расови, етнически и религиозни групи, както и с лицата с увреждания.
Чл. 36
Синдикалните, съсловните и професионалните организации, както и организациите на работодатели, нямат право да поставят изисквания за членство и участие на основата на признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, с изключение на изискванията за образование при съсловни и професионални организации.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за защита от дискриминация забранява отказ от предоставяне на стоки или услуги на основата на признаците, посочени в чл. 4, ал. 1. Забранена е и дискриминацията, свързана с извършването на стопанска дейност, както и тормоз или сексуален тормоз, които не могат да послужат за основание при вземането на решения, засягащи лицето.
Чл. 38
Държавните и обществените органи, както и органите на местното самоуправление, са задължени да провеждат политика, която насърчава балансираното участие на жени и мъже. Също така, те трябва да осигурят представителното участие на лица от етнически, религиозни и езикови малцинства в управлението и вземането на решения.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че при назначаване на длъжности в държавната и местната администрация, ако кандидатите са равностойни, се назначава кандидатът от по-слабо представения пол. В случай на специфични обстоятелства, кандидат от по-силно представения пол може да бъде назначен, ако това не води до дискриминация на кандидата от по-слабо представения пол. Тези разпоредби важат и за участниците в съвети и експертни работни групи, освен при избор и конкурс.
Чл. 40
Комисията за защита от дискриминация е независим държавен орган, който се занимава с предотвратяване на дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите. Тя контролира спазването на законите, свързани с равенството в третирането. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, и има регионални представители. Годишно представя отчет за дейността си на Народното събрание до 31 март.
Чл. 41
Комисията за защита от дискриминация се състои от 9 членове, от които поне 4 са юристи. Членовете се избират от Народното събрание и назначават от президента на Република България. Мандатът на членовете е 5 години. При избора и назначаването се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже, както и участие на лица от етнически малцинства.
Чл. 42
Член на комисията по защита от дискриминация трябва да бъде български гражданин с висше образование, познания и опит в защитата на правата на човека, и без осъждане за умишлено престъпление. Не може да бъде търговец, управител, синдик или ликвидатор, да заема платена длъжност, освен ако не е научна дейност, и не може да бъде член на ръководен орган на политическа партия.
Чл. 43
Член 43 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че времето, през което лицето е работило като член на комисията, се признава за служебен стаж в контекста на Закона за държавния служител.
Чл. 44
Член на комисията може да бъде освободен предсрочно по няколко основания: по собствена молба, при невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца, при осъждане за умишлено престъпление, в случаи на несъвместимост или при установен конфликт на интереси. Председателят на комисията или неговият заместник правят предложение за освобождаване, а нов член на комисията се избира или назначава в срок от един месец.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за защита от дискриминация регламентира възнагражденията на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията. Председателят получава 90% от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание, заместник-председателят - 80%, а членовете - 75% от възнаграждението на председателя на комисията.
Чл. 46
Член 46 от Закона за защита от дискриминация урежда приемането на правилник за устройството и дейността на Комисията, който се обнародва в "Държавен вестник". Комисията осъществява своята дейност с помощта на администрация, чиято структура, функции и численост се определят с този правилник.
Чл. 47
Комисията за защита от дискриминация извършва проверки за нарушения на законите, свързани с равенството в третирането, и идентифицира извършителите и засегнатите лица. Тя постановява мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения, налага санкции и дава задължителни предписания. Комисията може да обжалва административни актове, да завежда искове и да участва в дела, свързани с дискриминация. Освен това, тя предлага мерки на държавни и общински органи, поддържа публичен регистър на решенията си, дава становища по проекти на нормативни актове, предоставя помощ на жертвите на дискриминация, провежда проучвания и публикува доклади. Комисията информира обществеността за правата и задълженията в областта на защитата от дискриминация.
Чл. 48
Комисията по дискриминация разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, определени от председателя. Председателят също така определя постоянни състави, специализирани в различни видове дискриминация, включително етническа и расова, полова, и други признаци. Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от петима членове.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за защита от дискриминация определя функциите на председателя на комисията, който представлява комисията, ръководи дейността ѝ, сключва трудови договори и изпълнява бюджета. Заместник-председателят подпомага председателя и го замества при отсъствие.
Чл. 50
Производството пред Комисията за защита от дискриминация може да бъде образувано по три начина: 1. чрез жалба на засегнатите лица; 2. по инициатива на самата комисия; 3. чрез сигнали, подадени от физически и юридически лица, както и от държавни и общински органи.
Чл. 51
Член 51 от Закона за защита от дискриминация регламентира процедурата за подаване на жалби и сигнали до комисията. Те трябва да бъдат подадени писмено и, ако са на чужд език, да включват превод на български. Жалбите трябва да съдържат информация за подателя, изложение на обстоятелствата и исканията, както и дати и подпис. Анонимни жалби не се разглеждат.
Чл. 52
Член 52 от Закона за защита от дискриминация определя условията за образуване и прекратяване на производства пред комисията. Производството не се образува, ако са изтекли три години от нарушението. Ако по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство. Производството се прекратява и при оттегляне на жалбата или сигнал, или ако не бъде поправен в определения срок.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че за производството пред комисията не се събират държавни такси, а направените разноски в хода на производството са за сметка на бюджета на комисията.
Чл. 54
След образуването на производство, председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя докладчик от членовете си.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за защита от дискриминация описва процедурата, която докладчикът следва при проучване на случаи на дискриминация. Той събира писмени доказателства с помощта на служители и експерти. Всички институции и лица са задължени да съдействат, предоставяйки необходимите данни и документи. Отказът от съдействие не е допустим, дори при наличие на защитени търговски тайни. Достъпът до класифицирана информация се предоставя по правилата на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 56
Комисията за защита от дискриминация има право да изисква документи, информация и обяснения от проучваните лица, както и да разпитва свидетели. При отказ за предоставяне на информация или съдействие, виновните лица носят отговорност по закона.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за защита от дискриминация предвижда възможността за принудително събиране на доказателства при опасност от изгубване или затруднения при събирането им. Процедурата изисква разрешение от съдия от Софийския градски съд, а събирането на доказателствата се извършва от докладчика със съдействието на МВР. Веществените доказателства и оригиналите на иззетите документи се връщат на лицата след приключване на преписката.
Чл. 58
Член 58 от Закона за защита от дискриминация определя, че събраните документи и информация се използват само за проучвания. Членовете на комисията, служителите и външните експерти са задължени да не разгласяват информация, която представлява защитена от закона тайна, получена в хода на тяхната работа.
Чл. 59
Проучването по Закона за защита от дискриминация трябва да бъде извършено в срок до 30 дни, с възможност за удължаване до 30 дни при сложни случаи. Срокът спира да тече, ако докладчикът е възпрепятстван от трети лица или органи. След проучването страните имат право да се запознаят с материалите, а при установяване на престъпление комисията изпраща преписката на прокуратурата.
Чл. 60
Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава. Председателят насрочва заседание в срок от 7 дни. Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 61
Член 61 от Закона за защита от дискриминация определя, че заседанията на комисията са открити. Въпреки това, заседанията могат да се провеждат при закрити врати в съответствие с разпоредбите на чл. 136 от Гражданския процесуален кодекс. Освен това, членовете на заседателния състав могат да бъдат отстранени по реда и основанията, посочени в чл. 22 - 24 от същия кодекс.
Чл. 62
Член 62 от Закона за защита от дискриминация предвижда процедура за помирение между страните. На първото заседание председателят поканва страните да се помирят. Ако постигнат съгласие, се насрочва помирително производство. Споразумението, постигнато на основата на равно третиране, се одобрява от комисията и производството се прекратява. Ако споразумението касае само част от спора, производството продължава за неразрешената част. Одобреното споразумение подлежи на принудително изпълнение с контрол от комисията.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за защита от дискриминация описва процедурата, която следва председателят на състава след изясняване на обстоятелствата по преписката. След като страните имат възможност да изразят становища, заседанието се закрива и се обявява денят за произнасяне на решение. Решението трябва да бъде произнесено в срок не по-късно от 14 дни след закриването на заседанието.
Чл. 64
Решенията в заседателния състав се вземат с обикновено мнозинство и се подписват от членовете. Член, който не е съгласен с решението, може да изрази особено мнение, което трябва да бъде мотивирано.
Чл. 65
Член 65 от Закона за защита от дискриминация описва задълженията на заседателния състав при постановяване на решение. Той трябва да установи извършеното нарушение, да идентифицира нарушителя и засегнатото лице, да определи вида и размера на санкцията, да приложи принудителни административни мерки, или да установи, че нарушение на закона не е извършено и да остави жалбата без уважение.
Чл. 66
Решението, издадено по Закона за защита от дискриминация, трябва да бъде писмено и да съдържа: наименованието на органа, издал решението; фактическите и правните основания за издаването; диспозитивна част с определение на санкцията или административната мярка; информация за органа, пред който решението може да се обжалва, и сроковете за обжалване.
Чл. 67
Комисията осъществява контрол върху спазването на административните мерки. Лицата, на които са наложени санкции, трябва да изпълнят задължителните предписания и да уведомят комисията в срок до един месец. При неизпълнение от длъжностни лица, комисията подготвя доклад с предложения за действия към съответните органи. Комисията може да изпрати своето решение на други органи за сведение или действия.
Чл. 68
Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица, съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Жалба за обявяване на нищожност на решението може да се подава без ограничение във времето.
Чл. 69
Решенията на комисията за защита от дискриминация влизат в сила при следните условия: 1. Не са обжалвани в установения срок; 2. Подадената жалба не е уважена; 3. Решението потвърдява споразумение между страните.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за защита от дискриминация определя, че за въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Глобите и имуществените санкции, наложени с решения на комисията, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за защита от дискриминация предвижда правото на всяко лице да предяви иск пред районния съд при нарушение на правата му, свързани с равенството в третирането. Искът може да включва установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и възстановяване на предишното положение, както и искане за обезщетение за вреди. Синдикални организации и юридически лица с нестопанска цел могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени. При дискриминация, засягаща множество лица, тези организации могат да предявят самостоятелен иск, а засегнатите лица могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна.
Чл. 72
Лицата, които са засегнати от дискриминация, имат право в срок от един месец след предявяване на иска да уведомят чрез публикации или писмено поканят други засегнати лица, синдикални организации и юридически лица с нестопанска цел да се включат в производството. Освен това, те могат да встъпят в производството до края на устните състезания.
Чл. 73
Според Чл. 73 от Закона за защита от дискриминация, всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на закона за равенство в третирането, има право да обжалва този акт пред съда. Обжалването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Промените в закона са в сила от 12.07.2006 г.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че всяко лице, което е претърпяло вреди от нарушения на права, свързани с равенството в третирането, може да предяви иск за обезщетение срещу причинителите на вредите. В случай на вреди, причинени от незаконни действия на държавни органи или длъжностни лица, искът се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Чл. 75
Член 75 от Закона за защита от дискриминация указва, че за въпросите, неуредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Освен това, производствата по този закон не подлежат на събиране на държавни такси, а разноските се поемат от бюджета на съда.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за защита от дискриминация определя мерките, които комисията може да прилага за предотвратяване и преустановяване на дискриминационни нарушения. Комисията може да издава задължителни предписания на работодатели и длъжностни лица за отстраняване на нарушения, както и да спира изпълнението на незаконни решения, които могат да доведат до дискриминация. В случай на противоречие между задължително предписание и съдебно решение, се изпълнява съдебното решение.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на мярката, освен ако съдът не разпореди друго.
Чл. 78
Законът за защита от дискриминация предвижда наказания за физически или юридически лица, които извършват дискриминация. Наказанието е глоба в размер от 250 до 2000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание. Освен това, непредоставянето на искани доказателства или информация в срок, или пречене на проверка, води до глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 79
Редовно призован свидетел, който не се яви пред комисията без уважителна причина, подлежи на наказание с глоба в размер от 40 до 100 лв.
Чл. 80
Законът предвижда наказания за неспазване на задължения, произтичащи от него. Физическите лица, които не изпълнят задълженията, подлежат на глоба от 250 до 2000 лв. Юридическите лица, извършили нарушение, се наказват с имуществена санкция от 250 до 2500 лв. Ръководителите на юридически лица, допуснали нарушения, също подлежат на глоба от 200 до 2000 лв.
Чл. 81
Когато нарушенията по чл. 78 - 80 от Закона за защита от дискриминация са извършени повторно, на нарушителя се налага глоба или имуществена санкция, която е в двоен размер на първоначално наложената глоба или санкция.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за защита от дискриминация предвижда наказания за лица, които не изпълняват решения на комисията или на съда, постановени по този закон. Първоначалната глоба е от 2000 до 10 000 лв. за неизпълнение, освен ако не е предвидено по-тежко наказание. Ако нарушението продължава след три месеца от влизането в сила на решението, глобата се увеличава на между 5000 и 20 000 лв.
Чл. 83
Член 83 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции по реда на този закон постъпват в бюджета на комисията. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 15 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 84 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът за защита от дискриминация определя механизмите за установяване на нарушения и налагане на наказания от Комисията за защита от дискриминация. Наказанията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а обжалването спира изпълнението на решението. Законът уточнява термини като "тормоз", "сексуален тормоз", "преследване" и "дискриминация", и определя свързани лица и различни форми на дискриминация. Освен това, законът въвежда разпоредби на директиви на Европейския съюз, свързани с равното третиране на мъжете и жените.
§1
Този текст съдържа разпоредби, свързани с определения и понятия, използвани в Закона за защита от дискриминация. Включва определения за термини като "тормоз", "сексуален тормоз", "преследване", "неблагоприятно третиране" и други, свързани с дискриминацията на основата на различни признаци. Законът уточнява какво се счита за дискриминация и какви действия могат да бъдат предприети за защита от нея, както и специфични обстоятелства, които могат да повлияят на случая. Разпоредбите обхващат и концепции като "множество дискриминация" и "сексуална ориентация", и определят различни видове отношения и зависимости между лицата, които могат да бъдат засегнати от дискриминационни практики.
§1а
Законът за защита от дискриминация включва разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО, която е насочена към прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в сферата на заетостта и професиите. Тази директива е приета на 5 юли 2006 г. и е преработена.
§1б
Параграф §1б от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита от дискриминация, изменен с ДВ, бр. 58 от 2012 г., предвижда, че законът въвежда изискванията на Директива 2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета, която се отнася до равното третиране на мъжете и жените, които работят като самостоятелно заети лица. Тази директива отменя предишната директива 86/613/ЕИО.
Параграф §4
Параграф §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита от дискриминация отменя следните разпоредби: 1. Параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, обнародван в ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г. 2. Член 5а, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, обнародван в ДВ, бр. 112 от 1995 г. 3. Параграф 1, т. 19 и 20 от допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на заетостта, обнародван в ДВ, бр. 112 от 2001 г.
§5
В чл. 20, ал. 2 от Закона за народната просвета се добавя изискване за обучение по специализирана методика за усвояване на български език. Това изменение е част от усилията за подобряване на образованието и интеграцията на различни групи в обществото.
§6
С §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита от дискриминация се отменя Член 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Отмяната влиза в сила след обнародването в Държавен вестник.
§8
Законът за защита от дискриминация е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 септември 2003 г. и влиза в сила от 1 януари 2004 г. Той е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Допълнително, се споменава, че Преходни и Заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2005 г. и влизат в сила от 1 януари 2006 г.
§ 88 от Закона за защита от дискриминация
Законът за защита от дискриминация влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Тези изключения включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и различни параграфи от преходните и заключителните разпоредби, които са посочени по-горе.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: някои от 1 март 2007 г., други от 1 януари 2007 г. и трети от деня на обнародването. Конкретно, дял трети и множество параграфи от закона са посочени с дати на влизане в сила, а параграф 3 влиза в сила веднага след обнародването.
§12
Параграф §12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита от дискриминация уточнява, че средствата за увеличение на възнаграждението на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията трябва да бъдат осигурени в рамките на бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2006 година.
§61
Кодексът за защита от дискриминация влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключения за определени части и параграфи, които ще влязат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват специфични разпоредби относно производството по граждански дела и признаването на чуждестранни съдебни решения.
§7 от Закона за защита от дискриминация
Законът за защита от дискриминация влиза в сила на 20 декември 2007 г. Заключителните разпоредби касаят също Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15 септември 2009 г.
§ 48
Законът за защита от дискриминация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са обнародвани в "Държавен вестник", брой 103 от 2009 г. и влизат в сила от 29.12.2009 г.
§15
Законът за защита от дискриминация влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в 'Държавен вестник' и влиза в сила от 10.12.2010 г.
§ 61
Законът за защита от дискриминация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи (7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и § 12-23) влизат в сила от 1 април 2011 г. Освен това, се споменават преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван на 22.03.2011 г.
§ 37
Законът за защита от дискриминация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (1-8, 11-14, 17, 18 и 29), които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител са обнародвани в "Държавен вестник", брой 38 от 2012 г. и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че в срок до един месец от обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, както и компетентните органи да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с разпоредбите на закона. Тези изменения влизат в сила от 18.05.2012 г.
§ 85
Разпоредбите уреждат правните отношения с различни администрации и институции, свързани със законодателството за държавните служители. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Осигурителните вноски ще бъдат финансирани от бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет е задължен да направи необходимите корекции в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на осигурителните институции трябва да адаптират своите бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират парично.
§86
Съгласно §86 от Закона за защита от дискриминация, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена в срок от един месец след влизането в сила на закона. Заплатата не трябва да бъде по-ниска от предишната брутна месечна заплата, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Брутната заплата включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът за защита от дискриминация влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за защита от дискриминация, който е обнародван в 'Държавен вестник', бр. 58 от 2012 г. и влиза в сила на 01.08.2012 г.
§ 123
Законът за защита от дискриминация влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за младостта, който е обнародван на 2 август 2013 г.
§ 55
Законът за защита от дискриминация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията, обнародван в "Държавен вестник" на 84 от 2023 г., влизат в сила от 06.10.2023 г.
§ 79
Законът за защита от дискриминация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Законът е съобразен с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които насърчават принципа на равно третиране и защита от дискриминация в различни области, включително заетост и достъп до стоки и услуги.
