ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за защита на търговската тайна от неправомерно придобиване, използване и разкриване. Защитата се осъществява по съдебен път в производства по граждански дела.
Чл. 2
Законът за защита на търговската тайна не се прилага в няколко случая: 1) за правото на свободно изразяване и информация; 2) при разкриване на търговска тайна от притежателя при обществен интерес; 3) от институции на ЕС или държави членки, когато разкритията са задължителни; 4) за независимостта на синдикалните организации и правото им на колективни трудови договори. Законът не ограничава движението на работниците и служителите и не налага допълнителни ограничения извън тези, предвидени от правото на ЕС или българското законодателство. Налагането на санкции за нарушения на търговската тайна се извършва по реда на Закона за защита на конкуренцията.
Чл. 3
Търговска тайна е информация, ноу-хау и технологична информация, която не е общоизвестна или леснодостъпна, притежава търговска стойност и за която са взети мерки за запазване в тайна от притежателя.
Чл. 4
Притежател на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна. Това означава, че лицето има легитимно право да управлява и защитава информацията, считана за търговска тайна.
Чл. 5
Нарушител е всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно придобива, използва или разкрива търговска тайна. Това включва действия, които са в противоречие с правилата за защита на търговската тайна, установени в закона.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за защита на търговската тайна определя какво представлява нарушение на търговската тайна. Според него, стоки, чийто дизайн, характеристики или производствен процес са повлияни от неправомерно придобити търговски тайни, се считат за предмет на нарушение. Също така, услуги, които също са повлияни от неправомерно разкрити търговски тайни, също попадат под определението за нарушение.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защита на търговската тайна определя условията, при които придобиването на търговска тайна е правомерно. Придобиването е допустимо, когато е извършено чрез независимо откритие, наблюдение или изучаване на публично достъпен продукт, упражняване на правото на информация от работници или служители, или по силата на договор, който не противоречи на добросъвестната търговска практика. Освен това, придобиването, използването или разкриването на търговска тайна е правомерно, ако е разрешено от правото на ЕС или българското законодателство.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защита на търговската тайна определя неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Неправомерно е придобиването без съгласие на притежателя чрез нерегламентиран достъп или поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика. Използването или разкритето на търговска тайна е неправомерно, ако е извършено от лице, което я е придобило неправомерно или е нарушило споразумение за запазване на поверителност. Лицето, което придобива, използва или разкрива търговска тайна, трябва да е знаело или да е следвало да знае за неправомерността на действията. Производството и предлагането на стоки, свързани с нарушението, също се считат за неправомерно, ако извършителят е знаел за неправомерността.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за защита на търговската тайна определя случаи, при които придобиването, използването или разкриването на търговска тайна не се счита за неправомерно. Тези случаи включват: 1) упражняване на правото на свободно изразяване на мнение и достъп до информация; 2) разкриване на престъпления или нарушения в защита на обществения интерес; 3) разкрития от работници или служители на техни представители, когато са необходими за изпълнение на законови функции; 4) защита на интереси, признати от правото на ЕС или българското законодателство.
Чл. 10
Притежателят на търговска тайна може да предяви иск срещу нарушител за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна. Искът може да включва присъждане на обезщетение за вреди и пропуснати ползи, забрана за използване или разкриване на търговската тайна, забрана за производството или предлагането на стоки, унищожаване на документи, съдържащи търговската тайна, и забрана за предоставяне на услуги, свързани с неправомерно придобити търговски тайни. Съдът може да задължи ответника или трето лице да предостави информация, свързана с нарушението, в определен срок.
Чл. 11
Правото на иск на притежателя на търговска тайна се погасява след 5 години от нарушението. Исковете на ответника и трети засегнати лица по определени членове се погасяват след 1 година от влизането в сила на съдебния акт. Приложими са правилата за спиране и прекъсване на давността от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за защита на търговската тайна регламентира процедурата за определяне на информация по делото като поверителна, когато тя съдържа търговска тайна. Страните и заинтересованите лица могат да поискат такова определение от съда, при условие че искането е обосновано. Съдът може да наложи мерки за запазване на поверителността, като ограничаване на достъпа до документи и съдебни заседания. Броят на лицата с достъп до поверителната информация не трябва да надвишава необходимото за правото на защита. Определенията на съда подлежат на обжалване, а участниците в производството са задължени да пазят поверителната информация. Използването или разкриването на търговска тайна след приключване на производството е забранено, освен при определени условия.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за защита на търговската тайна предвижда, че исковете по този закон се разглеждат съгласно Гражданския процесуален кодекс. Раздел II от закона се фокусира върху привременните мерки за защита, включително обезпечителните мерки, които могат да бъдат предприети за защита на търговската тайна.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за защита на търговската тайна предвижда, че преди предявяване на иска и по всяко време до приключване на съдебното дирене, съдът може да наложи временни обезпечителни мерки по искане на притежателя на търговската тайна. Тези мерки включват: преустановяване на използването на търговската тайна, забрана за производство и търговия с нарушаващи стоки, задържане на стоките, и забрана за услуги, свързани с неправомерно придобити търговски тайни. Съдът може да определи и внасяне на гаранция от ответника, чийто размер не може да надвишава потенциалните вреди за ищеца.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита на търговската тайна предвижда условия за налагане на обезпечение, което може да бъде поискано от ищеца при наличие на убедителни доказателства за търговска тайна, притежание на такава тайна и неправомерно придобиване, използване или разкриване. Съдът взема предвид различни обстоятелства, включително стойността на търговската тайна и поведението на ответника. Ищецът може да бъде задължен да представи гаранция за покриване на вреди, ако обезпечението е неоснователно. При отмяна на обезпечението, ищецът може да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените вреди.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита на търговската тайна предвижда възможност за отмяна на обезпечителни мерки по искане на ответника или служебно от съда, ако не бъдат представени доказателства за предявяване на иска в срок от един месец. Също така, ответникът може да поиска отмяна, ако информацията, по отношение на която са наложени мерките, вече не отговаря на изискванията за търговска тайна по причини, независещи от него.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за защита на търговската тайна предвижда, че допускането, налагането и отмяната на обезпечителните мерки се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл. 389 - 403), с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, освен ако законът не предвижда друго. Специално внимание е отделено на обезщетението за вреди, което е част от раздел III от закона.
Чл. 18
Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички вреди и пропуснати ползи, произтичащи от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението е задължително, ако нарушителят е знаел или е следвало да знае за неправомерността. Служителите и работниците отговарят за вредите до трикратния размер на трудовото възнаграждение, освен ако действат умишлено.
Чл. 19
Съдът определя размера на обезщетението при неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като взема предвид вредите за притежателя, приходите на нарушителя и неимуществените вреди. Ако искът е основателен, но няма достатъчно данни за размера на обезщетението, съдът присъжда минимално обезщетение, равно на възнагражденията, които биха били дължими при поискване на разрешение за ползване на търговската тайна, плюс разходите на притежателя.
Чл. 20
Съдът може да наложи мерки при установено неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Мерките включват: забрана за използване или разкриване на търговската тайна, забрана за производство и предлагане на стоки, унищожаване на документи, и забрана за предоставяне на услуги, повлияни от неправомерно придобити търговски тайни. Съдът може да наложи мерките за определен срок, необходим за отстраняване на предимствата на нарушителя. Допълнителни мерки може да включват изтегляне на стоки от пазара, премахване на характеристики, или унищожаване на стоки. В случай на неоснователен иск, ответникът може да поиска обезщетение за вреди и разпространяване на информация относно решението.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за защита на търговската тайна определя критериите, които съдът взема предвид при определяне на мерките срещу нарушителя и стоките или услугите, свързани с нарушението. Взимат се предвид стойността на търговската тайна, предприетите мерки за защита, поведението на нарушителя, последствията от неправомерното използване, законните интереси на страните и трети лица, обществения интерес и защитата на основни права. Разходите за изпълнение на мерките са за сметка на нарушителя, освен ако съдът прецени, че не са налице конкретни основания за това.
Чл. 22
Съгласно чл. 22 от Закона за защита на търговската тайна, мерките по чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 4 могат да бъдат отменени от съда по искане на ответника, ако информацията вече не отговаря на критериите за търговска тайна, и това не е резултат от действия на ответника. Освен това, ответникът може да поиска заплащане на обезщетение, без да се налагат допълнителни мерки.
Чл. 23
След установяване на неправомерно използване или разкриване на търговска тайна, съдът може да осъди ответника да заплати парично обезщетение, без да налага мерките по чл. 20, ал. 1, при наличие на три условия: 1) ответникът не е знаел и не е следвало да знае за неправомерното получаване на търговската тайна; 2) мерките биха довели до несъразмерни вреди за ответника; 3) паричното обезщетение е справедливо. Размерът на обезщетението не може да надвишава възнагражденията, които биха били дължими при поискване на разрешение за използване на търговската тайна.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за защита на търговската тайна предвижда, че съдът може да осъди ответника да разгласи информация за решението по делото, както и неговото публикуване, като взема предвид стойността на търговската тайна, поведението на нарушителя, правните последици от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна, вероятността за продължаване на нарушението и възможното разкриване на самоличността на нарушителя. Съдът трябва да прецени дали публикуването на информацията относно нарушителя е оправдано, като се има предвид евентуалната вреда за личния му живот и репутацията. Решението на съда трябва да спазва поверителността на търговската тайна.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за защита на търговската тайна предвижда ред за изпълнение на съдебни решения, като при неизпълнение на разпорежданията могат да се налагат глоби или имуществени санкции до 500 лв. седмично. Съдът или съдебният изпълнител вземат предвид стойността на търговската тайна, поведението на виновното лице и правните последици от неизпълнението при определяне на санкциите. Общата стойност на глобите не може да надвишава стойността на претендираното по иска.
Чл. 26
Член 26 от Закона за защита на търговската тайна предвижда, че обработването на личните данни трябва да се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни. В допълнение, се посочва, че в случаите, в които не е регламентирано друго, се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Чл. 27
Законът за защита на търговската тайна регламентира защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация от незаконно придобиване, използване и разкриване. За неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 и предвижда изменения в Закона за защита на конкуренцията и Търговския закон, свързани с отговорността за неизпълнение на задълженията по защита на търговската тайна.
§1
Законът за защита на търговската тайна въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/943, която се отнася до защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация. Той цели да предотврати незаконното придобиване, използване и разкриване на търговски тайни.
§2
В параграф §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на търговската тайна се изменя чл. 98, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията. Според новата формулировка, решението, с което се установява нарушение на чл. 37, не пречи на предявяване на иск пред съда по реда на Закона за защита на търговската тайна.
§3
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на търговската тайна предвижда изменения в Търговския закон. В чл. 52 на Търговския закон се добавя нова алинея 2, която указва, че за неизпълнение на задължението по алинея 1, нарушителят носи отговорност по реда на Закона за защита на търговската тайна. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 21 март 2019 г.
