НАРЕДБА № 9 ОТ 16 МАРТ 2001 Г. ЗА КАЧЕСТВОТО НА ВОДАТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВИ ЦЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията за качеството на водата, която е предназначена за питейно-битови цели. Целта е да се защити здравето на хората от негативните ефекти на замърсяването на питейната вода, като се регламентират изисквания за качеството и безопасността на водата, както и да се подобри достъпът до такава вода.
Чл. 2
Наредбата не се прилага за натурални минерални води, води, които са лекарствени продукти, вода за технически цели, която не влияе на здравето, и вода от местни водоизточници, освен ако не се използва за търговски цели. Държавният здравен контрол информира населението за рисковете от местни водоизточници. Бизнес операторите за вода за технически цели трябва да спазват принципите на НАССР. Специални разпоредби важат за българските морски плавателни съдове и за бутилирана вода, предназначена за питейни цели.
Чл. 3
Наредба № 9 от 16 март 2001 г. задължава водоснабдителните организации да осигурят безопасна и чиста питейна вода за населението. Питейната вода е безопасна, когато не съдържа опасни микроорганизми и химикали, отговаря на минималните изисквания по приложение № 1 и спазва специфични изисквания по чл. 5-10 и чл. 13. Освен това, организациите трябва да предотвратят влошаване на качеството на водата по време на ремонти и да създадат защитни зони около водоизточниците.
Чл. 4
Наредба № 9 от 16 март 2001 г. определя, че изпълнението на изискванията не трябва да води до влошаване на качеството на питейната вода по показатели, свързани със здравето, и не трябва да увеличава замърсяването на природните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Чл. 4а
Чл. 4а от Наредба № 9 разрешава доставянето на питейна вода с цистерни в населени места и курортни комплекси при извънредни ситуации, като бедствия или аварии, които прекъсват водоподаването или влошават качеството на водата. Водоснабдителните организации трябва да гарантират, че доставената с цистерни вода отговаря на изискванията на наредбата и е безопасна за здравето на потребителите.
Чл. 4б
Съгласно Чл. 4б, водоснабдителните организации, които доставят над 10 000 m3 вода на ден или обслужват над 50 000 души, трябва да оценят течовете и потенциала за подобрения, използвайки рейтинговия метод на индекса за течове или друг подходящ метод. Оценката трябва да бъде предоставена на Министерството на регионалното развитие и благоустройството до 30.07.2025 г. При оценката се вземат предвид здравни, екологични, технически и икономически аспекти. При установяване на дял на течовете над определения праг, организациите трябва да разработят план за действие за намаляване на течовете и да го представят в срок от един месец. Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да съобщи на Европейската комисия изготвения план на национално ниво в двугодишен срок след приемането на делегиран акт за определяне на прага на течовете.
Чл. 5
Наредбата определя изискванията за качеството на питейната вода, като се посочва, че тя трябва да отговаря на стойностите на показателите, посочени в приложение № 1. Стойностите от таблици В, Г.1 и Г.2 служат за мониторинг и изпълнение на задълженията по чл. 10. Министерството на здравеопазването може да определи максимално допустими стойности на допълнителни показатели, базирани на научни данни и оценка на риска, за да се предотвратят опасности за здравето на човека. Тези стойности трябва да отговарят на определени изисквания.
Чл. 6
Наредба № 9 от 16 март 2001 г. определя изискванията за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, и задълженията на водоснабдителните организации. Стойностите на показателите по приложение № 1 трябва да бъдат спазвани на различни места, включително на изтичането на водата и от крана при потребителя, в цистерни, на места за бутилиране и в обекти за производство на храни. Водоснабдителните организации отговарят за качеството на водата, освен в случаи на несъответствия, свързани с вътрешната разпределителна система на потребителите. При установяване на риск от несъответствие, водоснабдителите трябва да информират собствениците на имоти и да предложат мерки за корекция.
Чл. 6а
Чл. 6а от Наредба № 9 определя, че процесите на доставка, обработка и разпределение на водата за питейно-битови цели се основават на оценка на риска. Тази оценка обхваща цялата водоснабдителна верига, включително водосбора, водовземането, пречистването, съхранението и разпределението на водата. Подходът включва оценка и управление на риска за водосбора, водоснабдителната система и вътрешните разпределителни системи, извършвани от съответните организации и собственици на обекти.
Чл. 6б
Наредбата регламентира оценката и управлението на риска за водосборите и зоните за подхранване на точките за водовземане за питейно-битово водоснабдяване. Водоснабдителните организации са задължени да извършват оценка на риска на всеки шест години, включително идентифициране на опасности и мониторинг на водите. Оценката трябва да включва характеристика на водосборите, идентифициране на опасности и оценка на рисковете за качеството на водата. Въз основа на оценката, водоснабдителите предприемат превантивни и смекчаващи мерки. Регионалните здравни инспекции могат да изискват допълнителен мониторинг при необходимост.
Чл. 6в
Чл. 6в от Наредба № 9 от 16 март 2001 г. определя, че оценката на риска и управлението на риска за водоснабдителната система се извършва от водоснабдителните организации. Оценката обхваща показатели от приложение № 1, допълнителни показатели за мониторинг и вещества от списъка за наблюдение. Одобрената оценка се предоставя на РЗИ и БД, които могат да дават задължителни препоръки. Оценката трябва да се преразглежда на всеки шест години или при необходимост.
Чл. 6г.
Наредбата определя задълженията на собствениците и управителите на приоритетни обекти относно оценката на риска за вътрешната разпределителна система на водоснабдяването. Оценката на риска трябва да се извършва на всеки шест години и да се предоставя на РЗИ и съответните органи. Задължително се следят показателите за Legionella и олово. При установяване на несъответствия, собствениците трябва незабавно да уведомят РЗИ и да предприемат мерки за отстраняване на риска. Също така, строителите трябва да наемат квалифицирани специалисти за изграждане на системите, а новите системи трябва да не съдържат олово.
Чл. 7
Наредба № 9 от 16 март 2001 г. регламентира мониторинга на качеството на питейната вода, доставяна от водоснабдителните организации. Те са задължени да провеждат или възлагат лабораторни изпитвания по показателите, определени в приложение № 1, за да удостоверят, че водата отговаря на максималните и параметричните стойности. Контролът включва проверка на ефективността на дезинфекцията и вземане на проби, които трябва да бъдат представителни за качеството на водата през цялата година. Минималната честота на пробовземането е определена в приложение № 2. Прилагането на стандартите HACCP е задължително за определени видове вода.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 9 предвижда, че органите на ДЗК извършват контролен мониторинг на качеството на питейната вода, която се подава на потребителите. Проверяват се определените в приложение № 1 показатели за качество, като честотата на проверките е съгласно план за контролен мониторинг, който може да обхваща до 50 % от изискванията, посочени в приложение № 2, част Б, таблица Б.1.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 9 задължава водоснабдителните организации да разработват програми за мониторинг на питейните води, които трябва да съгласуват с регионалната здравна инспекция. Програмите трябва да отчитат оценката на риска и да включват мерки за контрол на рисковете за здравето. Те трябва да осигуряват информация за качеството на водата, план за контрол на веществата и идентифициране на опасности. Програмите подлежат на ежегодна актуализация и могат да имат отклонения при оценка на риска. Методите за анализ на водата трябва да отговарят на международно признати стандарти. Вземането на проби трябва да се извършва при спазване на определени изисквания и стандарти, а при съмнения за опасни вещества водоснабдителите трябва да информират органите на ДЗК и да проведат допълнителни анализи.
Чл. 9а
Чл. 9а от Наредба № 9 предвижда, че собствениците, ползвателите или управителите на приоритетни обекти трябва да изготвят план за мониторинг на вътрешните разпределителни системи. Този план трябва да включва контрол на определени показатели, посочени в приложение № 1, таблица Д, и да бъде съгласуван с РЗИ. Пробите за Legionella трябва да се вземат по методично указание.
Чл. 10
Чл. 10 от НАРЕДБА № 9 определя задълженията на водоснабдителните организации при несъответствие на качеството на питейната вода с установените изисквания. В случай на несъответствие, организациите трябва незабавно да информират органите на ДЗК и да проведат проучване за установяване на причината, като предоставят резултатите в срок до 3 дни. При продължаващи несъответствия, те са задължени да предприемат действия за отстраняване на проблема, вземайки предвид здравния риск. При установяване на опасност за здравето, ДЗК могат да забранят или ограничат употребата на водата и да информират потребителите за необходимите мерки. В случай на вътрешни проблеми, водоснабдителните организации оказват съдействие на собствениците на сградите. Всички действия и информация трябва да се актуализират редовно в зависимост от оценката на здравния риск.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 9 позволява на министъра на здравеопазването да разреши ползването на вода за питейно-битови цели с отклонение от изискванията, когато няма алтернативни източници на водоснабдяване, при условие че не се застрашава здравето на потребителите. Разрешенията се издават в случаи на нови водосбори, нови източници на замърсяване или непредвидени ситуации. Отклонението може да бъде разрешено за срок до три години, след което се извършва оценка на предприетите действия за отстраняване на отклонението.
Чл. 11а
Чл. 11а от Наредба № 9 предвижда, че при изключителни обстоятелства министърът на здравеопазването може да разреши повторно удължаване на срока за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение, след преглед и оценка на действията по чл. 11, ал. 4 и становище от директора на РЗИ. Освен това, министърът е задължен да предостави на Европейската комисия подробна информация и мотиви за това удължаване.
Чл. 11б
Чл. 11б от Наредба № 9 от 16 март 2001 г. определя, че отклонението от изискванията по чл. 11а, ал. 1 може да бъде разрешено за срок не по-дълъг от три години. Тази разпоредба е нова, добавена през 2011 г. и изменена през 2023 г.
Чл. 11в
Чл. 11в от Наредба № 9 определя условията за издаване на разрешения за ползване на вода за питейно-битови цели от водоснабдителни организации. Заявлението трябва да съдържа информация за организацията, мотивите за искането, показателите за отклонение, данни за водоснабдяването и оценка на риска. Министърът на здравеопазването може да изисква допълнителна информация, ако предоставените данни не са достатъчни. Решението по заявлението трябва да бъде взето в срок до 30 работни дни, а отказът може да бъде обжалван в административен съд.
Чл. 11г
Чл. 11г от Наредба № 9 определя условията за издаване на разрешение за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение. Разрешението включва основания, показатели, максимални стойности на отклонения, информация за водоснабдяването и мониторинг, план за мерки, срок на разрешението и задължения за информираност на потребителите. В случай на незначителни несъответствия, директорът на РЗИ може да разреши отклонение, ако проблемът бъде решен в срок от 30 дни. Важно е да се отбележи, че ако несъответствието продължава повече от 30 дни в последните 12 месеца, алинея 2 не се прилага.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 9 постановява, че за питейната вода, предназначена за продажба в бутилки или други опаковки, не се разрешават отклонения от изискванията, посочени в приложение № 1. Раздел VII от наредбата определя изискванията за химикалите за пречистване, филтърните средства и материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели, както и изисквания към материали и реагенти, използвани за обработка и пренос на питейна вода.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 9 определя изискванията за обработка на питейна вода. Водата трябва да се обработва с химикали, сертифицирани за контакт с питейна вода. За дезинфекция се използват биоциди от тип 5, които са одобрени по съответните регламенти. Продуктите не трябва да застрашават здравето на хората, да влияят негативно на качеството на водата или да замърсяват с опасни вещества. За дезинфекция на водоснабдителни системи се използват биоциди от тип 4.
Чл. 13а
Чл. 13а от Наредба № 9 установява изисквания за химикалите за пречистване и филтърните средства, които трябва да преминат специализирани процедури за качество и безопасност. Изпитванията трябва да се извършват от акредитирани лаборатории, а обхватът на акредитацията да включва съответните показатели за химикалите. При провеждане на изпитванията следва да се използват приложими български, европейски или международни стандарти.
Чл. 13б
Чл. 13б (нов - ДВ, бр. 43 от 2023 г.) определя изискванията за издаване на одобрение за използването на химикали и филтърни средства, които влизат в контакт с питейна вода. Заявителят подава заявление до НЦОЗА, придружено от документи, включващи идентификационен код, търговско наименование, информация за производителя, вид и категория на продукта, инструкции за употреба, химически състав и протоколи от изпитвания. Заявлението може да се подава и от представител на производителя, като е необходимо заверено копие на документ, удостоверяващ идентичността на данните. Пакетът документи трябва да бъде представен на хартиен и електронен носител.
Чл. 13в
Чл. 13в описва процедурата за издаване на експертна хигиенна оценка на филтърни системи и иновативни продукти. Директорът на НЦОЗА трябва да изпрати документите на декана на Хидротехническия факултет в 15-дневен срок. При непълноти в документите, деканът уведомява НЦОЗА в срок до 10 дни. НЦОЗА уведомява заявителя за непълноти и определя срок до три месеца за отстраняването им, с възможност за удължаване. В 60-дневен срок от получаване на документите, деканът изготвя становище, а НЦОЗА изготвя експертна оценка в срок до 40 дни след получаване на предложението.
Чл. 13г.
Чл. 13г. от Наредба № 9 определя процедурата за одобрение на химикали и филтърни средства, използвани в процеса на обработка на питейна вода. НЦОЗА трябва да изпрати експертната хигиенна оценка на министъра на здравеопазването в 7-дневен срок. Министърът или упълномощено лице одобрява или отказва продукта в същия срок, като одобрението е валидно за 3 години. Одобрението губи сила при промяна на информацията, а отказът може да бъде обжалван в административен съд.
Чл. 13д.
Чл. 13д. от Наредба № 9 описва изискванията за материали и съоръжения, използвани при изграждане и поддръжка на водоснабдителни системи за питейна вода. Материалите трябва да не влошават качеството на водата, да не застрашават здравето на човека, да не влияят негативно на вкуса и мириса, да не благоприятстват микробния растеж и да не мигрират замърсители в опасни концентрации. Допълнителни изисквания и групи материали са посочени в приложения, а хигиенните изисквания се приемат от Европейската комисия. Икономическите оператори подават заявления до ECHA за включване или изключване на вещества от европейските списъци.
Чл. 13е
Чл. 13е от Наредба № 9 определя изискванията при проектирането и изграждането на водоснабдителни системи и водопроводни инсталации. Строителните продукти трябва да отговарят на характеристиките, оценени съгласно Наредба № РД-02-20-1. Оценката на материалите трябва да се извършва по процедури, свързани с хигиенните изисквания за материали, които контактуват с питейна вода, съгласно актовете на Европейската комисия.
Чл. 14
Наредба № 9 от 16 март 2001 г. определя задълженията на водоснабдителните организации и Регионалните здравни инспекции (РЗИ) относно мониторинга на качеството на водата за питейно-битови цели. Водоснабдителните организации трябва да предоставят данни от мониторинга на РЗИ ежемесечно до 20-о число на следващия месец. РЗИ оценява получените данни и може да изисква корекции. Данните от мониторинга, извършен от водоснабдителните организации и РЗИ, се предоставят на Министерството на здравеопазването до 30-о число на следващия месец. РЗИ ежегодно изготвя обобщен доклад за качеството на водата, който включва информация за превишаване на показателите и инциденти, свързани с питейната вода, които са причинили риск за здравето на хората.
Чл. 14а
Наредбата определя задълженията на Министерството на здравеопазването относно изготвянето на национални доклади за качеството на водата за питейно-битови цели. Министерството изготвя ежегоден обобщен доклад на базата на данни от водоснабдителните организации и РЗИ, а на всеки три години - сборен национален доклад. Докладите се предоставят на Европейската комисия, а нова разпоредба от 2023 г. задължава Министерството да създаде и актуализира набор от данни за разрешенията за ползване на вода.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 9 задължава водоснабдителните организации и органите на ДЗК да предоставят на потребителите адекватна и актуална информация относно качеството на питейната вода. Освен това, водоснабдителните организации са длъжни да изготвят и поддържат информация за обществеността, съгласно приложение № 5.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 9, който е бил в сила, е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 1 от 2011 г. В раздел IX, новият текст, приет с ДВ, бр. 43 от 2023 г., се отнася до достъпа до вода, предназначена за питейно-битови цели.
Чл. 17
Наредбата определя задълженията на кметовете на общини и водоснабдителните организации за осигуряване на достъп до питейна вода за всички хора, особено за уязвимите и маргинализираните групи. Кметовете трябва да идентифицират хора без достъп до вода, да оценят възможностите за подобрение и да информират населението за алтернативни начини за достъп. Не се допуска изграждане на нови населени места без осигурен достъп до питейна вода. При липса на водоснабдителни мрежи, имотите се водоснабдяват самостоятелно. В обществени сгради и на обществени места се осигурява достъп до питейна вода. Информация за обществените чешми трябва да бъде предоставена на населението, а средствата за изпълнение на мерките се осигуряват от държавния бюджет и европейски програми.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 9 задължава водоснабдителните организации да предоставят на абонатите годишна информация относно качеството на водата, цената и количеството на употребената вода. Информацията трябва да бъде предоставена в удобна форма, без да се изисква от абонатите. Включва данни за качеството на водата, цената на водата, количеството консумирана вода, сравнение с средното потребление и линк към съответния уебсайт.
Чл. 19
Наредбата регламентира качеството на водата за питейно-битови цели, като определя задължения за различни институции. Националният статистически институт и Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да създават и актуализират набори от данни на всеки шест години. Водоснабдителните организации и здравните инспекции извършват мониторинг на качеството на водата, включващ микробиологични и химически показатели. Наредбата въвежда изискванията на Европейски директиви за безопасност на водата и определя срокове за оценка на риска и управление на водоснабдителните системи.
§1
Наредбата определя термини и понятия, свързани с качеството на водата за питейно-битови цели. Основните определения включват "питейна вода", "вътрешна разпределителна система", "местен водоизточник", "обществен местен водоизточник", "водоснабдителни организации" и "зона на водоснабдяване". В допълнение, наредбата въвежда нови термини, свързани с радиационната защита и безопасността на водоснабдителните системи, като "радиоактивно вещество", "индикативна доза", "параметрична стойност", "приоритетни обекти", "опасност", "опасно събитие", "риск" и "водоснабдителна система". Също така, наредбата акцентира на уязвимите и маргинализирани групи, които могат да бъдат засегнати от проблеми с качеството на водата.
§1а
С Наредба № 9 от 16 март 2001 г. се въвеждат изискванията на няколко важни директиви на Европейския съюз, свързани с качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели. Включени са Директива 98/83/ЕО относно качеството на водите за човешка консумация, Директива 2013/51/ЕВРАТОМ за защита на здравето на населението от радиоактивни вещества, Директива (ЕС) 2015/1787 за изменение на предходната директива и Директива (ЕС) 2020/2184, която също се отнася до качеството на водата за консумация.
§3
До въвеждането на новите методи за изпитване, посочени в приложение № 3, таблица А, се използват съществуващите методи БДС 17335-93 и БДС 17336-93. Тези методи могат да бъдат прилагани до 5 години след въвеждането на новите методи като БДС.
§6
Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, 2, 3, 7 и 8 от наредбата влизат в сила от 1 януари 2010 г. До тогава разрешенията за използване на води за питейно-битови цели от нови водоизточници с отклонения от наредбата се издават само от главния държавен санитарен инспектор, съгласно чл. 11, ал. 4 и 5.
§7
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 9 определя сроковете за прилагане на разпоредбите относно качеството на водата за питейно-битови цели. За определени показатели, включително алуминий и трихалометани, разпоредбите влизат в сила от 1 януари 2005 г. За други показатели, като антимон и живак, срокът е 1 януари 2007 г.
§8
Контролът по спазване на изискванията на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. се осъществява от органите на ДЗК, кметовете на общини и Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. ДЗК следи за спазване на Закона за водите и Закона за здравето, а кметовете отговарят за чл. 17, докато агенцията контролира изискванията на чл. 2, ал. 4.
§20 от Наредба № 9
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник". Съществуват изменения и допълнения към Наредба № 9 от 2001 г., свързани с проучване, ползване и опазване на подземните води, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г. и влизат в сила от 21.02.2012 г.
§125
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, се предвижда замяна на термини. По-специално, изразите "регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве", "регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве" и "РИОКОЗ" се заменят с "регионалните здравни инспекции", "регионалната здравна инспекция" и "РЗИ".
§128
Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, влиза в сила от датата на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в брой 102 от 2014 г.
§ 16
Разпоредбите на § 5, т. 1 (ал. 1, изречение второ и т. 2), § 6, § 10, т. 1, буква "б", § 11, т. 1 (таблица Б, ред "Естествен уран" и забележка 12 и т. 3), § 12, т. 2, § 13, § 14 и § 15 влизат в сила от 28 ноември 2015 г. Тези разпоредби са част от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г., обнародвана в Държавен вестник, брой 6 от 2018 г.
§14
Параграф §14 предвижда, че до 31.12.2019 г. характеристиките "точност", "прецизност" и "граница на откриване" могат да бъдат използвани като алтернативни характеристики за метрологично качество, вместо "праг на количествено определяне" и "неопределеност на измерването". Тези разпоредби са част от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и са обнародвани в Държавен вестник, бр. 43 от 2023 г.
§44
Параграф §44 от Наредба № 9 предвижда, че всички химикали за пречистване, филтърни средства и други, за които е издадена хигиенна оценка преди влизането в сила на наредбата, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в срок от една година след обнародването на наредбата.
§48
Параграф §48 предвижда, че първият набор от данни по чл. 19, ал. 1, т. 4 трябва да бъде създаден до 12 януари 2029 г. Приложение № 1 съдържа таблици с микробиологични и химически показатели за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, и включва специфични стойности и забележки за различни замърсители. Таблиците A, B и C описват микробиологични, химически и индикаторни показатели, а таблица Г обхваща радиологични показатели и параметрични стойности за радон и тритий. Приложение № 1а и 1б описват оценката на риска и управлението на риска за водоснабдителната система, докато приложение № 5 се отнася до информацията, която водоснабдителните организации трябва да предоставят на обществеността.
