Виж оригиналния текст на документа
Законът за защита на растенията урежда обществените отношения, свързани с фитосанитарните мерки, опазването на растенията от вредители, наблюдението и диагностиката в растителната защита, интегрираното производство на растения и мерките по прилагане на съответните регламенти на Европейския съюз. Основните цели включват защита на здравето на хората и животните, опазване на околната среда и контрол върху продуктите за растителна защита. Законът също така определя изискванията за специализирани растителнозащитни услуги и официалния контрол върху растения и растителни продукти.
Министърът на земеделието и храните е отговорен за провеждането на държавната политика в сферата на растителната защита. Тази разпоредба е изменяна многократно, като последните изменения влизат в сила на 01.01.2023 г.
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осъществява редица дейности в сферата на растителната защита, включително наблюдение и диагностика, контрол на интегрираното производство, фитосанитарен контрол, биологично изпитване на продукти за растителна защита, разрешаване на продукти за пускане на пазара, контрол на търговията и производството на тези продукти, както и надзор на пазара на наторяване. БАБХ е и компетентен орган по редица регламенти на ЕС, свързани с растителната защита и наторяването.
Чл. 3а от Закона за защита на растенията определя, че официалният контрол и другите официални дейности, свързани с растителната защита, се извършват съгласно Регламент (ЕС) 2017/625, Закона за управление на агрохранителната верига, както и настоящия закон и подзаконовите нормативни актове, свързани с тях.
Изпълнителният директор на БАБХ е отговорен за даването на задължителни указания и утвърдителни образци на документи, свързани с дейностите по защита на растенията, включително заявления, разрешения, удостоверения, уведомления, декларации и дневници.
Чл. 5 от Закона за защита на растенията предвижда събиране на такси за извършване на дейности, свързани с издаването на разрешения, удостоверения и сертификати, както и за контрол и лабораторни изследвания. Таксите се определят съгласно тарифата и ценоразписа на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. В случай на прекратяване на процедурите по вина на заявителите, платените такси не се възстановяват.
Член 6 от Закона за защита на растенията определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за създаване и поддържане на публичен национален електронен регистър. Регистърът включва информация за продуктите за растителна защита, разрешения за търговия, преопаковане, научни изследвания, специализирани услуги и друга свързана информация. Агенцията следва да спазва наредбите, определящи съдържанието и реда за водене на регистъра.
Чл. 7 от Закона за защита на растенията определя правомощията и задълженията на официалните фитосанитарни инспектори и инспекторите по растителна защита. Те осъществяват контрол върху фитосанитарното състояние на растенията и растителните продукти, извършват проверки в обекти, свързани с производството и търговията на тези продукти, вземат проби за лабораторни изследвания и прилагат мерки за защита срещу вредители. Инспекторите имат право да изискват документи, да съставят актове за нарушения и да сезират компетентни органи. Освен това, те извършват надзор на пазара на ЕС продукти за наторяване и могат да предприемат мерки при констатирани несъответствия.
Изпълнителният директор на БАБХ ежегодно до 31 януари утвърдява списък на икономически важните вредители по земеделските култури, който е обект на системни и постоянни наблюдения. Освен това, той определя прагове на икономическа вредност за тези вредители.
Чл. 9 от Закона за защита на растенията регламентира опазването на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители. Опазването се осъществява при условия, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. Заинтересованите лица трябва да разработват правила за добра растителнозащитна практика. При опазването се прилагат принципи на интегрирано управление на вредителите, а земеделските стопани имат право на консултантски услуги за прилагането на тези принципи.
Министърът на земеделието и министърът на околната среда утвърдиха списък на биологичните агенти, които могат да се прилагат в страната. Вносът и прилагането на биологични агенти, които не са в този списък, е забранено.
Чл. 11 от Закона за защита на растенията регламентира условията за извършване на интегрирано производство на растения и растителни продукти. Според чл. 11, ал. 1, за опазването на растенията се прилагат принципите за интегрирано управление на вредители. Интегрираното производство трябва да се осъществява непрекъснато в продължение на 5 години от земеделски стопани, които отговарят на определени условия, включително наличие на квалифицирано лице и консултантски услуги. В ал. 4 се посочва, че контролът върху интегрираното производство се извършва по ред, определен в наредбата по чл. 9, ал. 4, а в ал. 5 е забранено извършването на друг вид земеделско производство на площите, на които се осъществява интегрирано производство.
Земеделските стопани, които извършват интегрирано производство на растения, могат да се впишат в специален регистър при спазване на определени условия. Те имат право да поставят знак "ИНТЕГРИРАНО ПРОИЗВОДСТВО" върху своите продукти, удостоверяващ начина на производство, но не и качеството. Забранено е поставянето на този знак върху продукти, които не са произведени по интегриран метод.
Чл. 13 от Закона за защита на растенията определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно създаването и поддържането на национална база данни за икономически важни вредители по земеделските култури. БАБХ издава периодични бюлетини и материали за информация относно появата и развитието на вредителите, както и средствата за борба с тях. При изпълнението на тези дейности, БАБХ работи съвместно със земеделски стопани, агрономи и различни организации в сферата на растителната защита.
Член 14 от Закона за защита на растенията задължава всички лица да поддържат растенията и растителните продукти, които притежават, отглеждат, произвеждат или съхраняват, в добро здравно състояние.
Чл. 15 от Закона за защита на растенията регламентира процедурата по обявяване на каламитет или епифитотия от икономически важни вредители. Министърът на земеделието и храните е отговорен за издаването на заповед, в която се определят територията, видът на вредителя и мерките за контрол. Средствата за контрол се осигуряват по Закона за защита при бедствия. Всички лица, включително държавните и общинските органи, са задължени да прилагат мерките за контрол.
Чл. 16 от Закона за защита на растенията описва фитосанитарния контрол, който се осъществява за предотвратяване на навлизането и разпространението на карантинни и регулирани некарантинни вредители. Контролът се извършва съгласно Регламент (ЕС) 2016/2031 и включва категоризация на вредителите, мерки за управление на рисковете, уведомяване на Европейската комисия при установяване на вредители и предоставяне на информация на обществеността. Професионалните оператори са задължени да уведомяват БАБХ за съмнения за наличие на вредители. БАБХ може да получава помощ от експерти на други държави членки.
Чл. 17 от Закона за защита на растенията забранява въвеждането, притежаването, съхранението, размножаването и движението на карантинни вредители, както и на регулирани некарантинни вредители. Въвеждането на растения и растителни продукти от трети държави е също забранено, а на високорискови растения се налагат ограничения след оценка на риска. Специални изисквания за определени растения и дървеният опаковъчен материал са регламентирани, а общите изисквания за транспортни средства и опаковки са посочени в Регламент (ЕС) 2016/2031. Пратките с растения подлежат на фитосанитарен контрол.
Чл. 18 от Закона за защита на растенията предвижда изключения от забраните, установени в чл. 17, ал. 1-3. Тези изключения могат да се прилагат за официални изпитвания, научноизследователски или образователни цели с временно разрешение от БАБХ, за транзитно преминаване или претоварване, и за въвеждане в погранични зони на трети държави и държави членки, при условията на съответните членове от Регламент (ЕС) 2016/2031.
Чл. 19 от Закона за защита на растенията регламентира движението на растения и растителни продукти, което е разрешено само при наличие на растителен паспорт. Растителният паспорт е официален етикет, чийто формат и съдържание са определени от Европейските регламенти. Изключения от това правило са предвидени в определени случаи по регламента. Професионалните оператори, които искат да издават растителни паспорти, трябва да бъдат вписани в официалния регистър и да отговарят на специфични условия. Издаването, замяната и обезсилването на растителни паспорти става под надзора на БАБХ. Поставянето на маркировка върху опаковъчни материали също е регламентирано и се извършва от оператори с разрешение, следвайки установените процедури.
Чл. 20 от Закона за защита на растенията определя мерките, които се предприемат при новооткрити фитосанитарни рискове. Европейската комисия може да приеме временни мерки за въвеждане и движение на растения и растителни продукти от трети държави. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) уведомява Европейската комисия и заинтересованите страни за опасностите и прилагането на мерките. Мерките остават в сила, докато не се извърши оценка на риска. Определят се карантинни пунктове от изпълнителния директор на БАБХ, а разходите за мерките се осигуряват от бюджета на БАБХ, с възможност за допълнителни средства от министъра на земеделието.
Чл. 21 от Закона за защита на растенията уточнява, че Българската агенция по безопасност на храните не носи отговорност за вреди и пропуснати ползи, произтичащи от задържането на растения и растителни продукти, както и от прилагането на фитосанитарни мерки. Това важи за случаи на фитосанитарен контрол на територията на страната, включително при внос, транзитно преминаване, износ и реекспорт.
Чл. 22 от Закона за защита на растенията определя процедурата за регистрация на лица, които внасят, произвеждат, преработват или отглеждат растения и растителни продукти. Лицата трябва да се регистрират в областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) до 30 април на годината на започване на дейността. Заявлението за регистрация се подава по образец и се проверява от фитосанитарен инспектор. При установяване на непълноти или несъответствия, заявителят трябва да ги отстрани в определен срок. Ако не се отстранят, процедурата се прекратява. След проверките инспекторът изготвя становище до директора на ОДБХ с предложение за регистрация или отказ.
В срок от три дни след получаване на становището по чл. 22, ал. 8, директорът на ОДБХ издава заповед и удостоверение за регистрация или заповед за отказ, които се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Регистрацията и удостоверението са безсрочни. Заповедта за отказ може да се обжалва, а непроизнасянето в срока не се счита за мълчаливо съгласие. Издаденото удостоверение се вписва в регистъра и не се дължат такси за него.
Чл. 24 определя задълженията на регистрираните лица по Закона за защита на растенията относно подаването на декларации и заявления за актуализация на данни. В срок до 30 април всяка година те трябва да подадат декларация за липса на промяна или заявление с документи за актуализация, ако има промяна в обстоятелствата. При определени промени, те трябва да уведомят ОДБХ в срок от 30 дни. Удостоверението за регистрация се преиздава в зависимост от вида на промяната, като при незначителни изменения то се издава в срок от 7 дни.
Директорът на ОДБХ може да заличи регистрацията на удостоверение по писмено искане на притежателя, при груби или системни нарушения, при неподаване на декларация или заявление в продължение на две или повече години, както и при заличаване на юридическото лице или смърт на физическото лице. При заличаване удостоверението се обезсилва, а заповедта може да се обжалва.
Чл. 26 от Закона за защита на растенията определя механизмите за контрол на съответствието с правилата и мерките, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/2031. Контролът се извършва от официални фитосанитарни инспектори и включва проверки на документи, идентичност и физически проверки, в зависимост от риска. Проверките обхващат всички етапи на производство и дейности на професионалните оператори, както и свързаната с тях документация. Официалният контрол може да се извършва без предварително уведомяване, а резултатите се предоставят писмено на операторите, които трябва да осигурят достъп до обектите си.
Чл. 26а от Закона за защита на растенията регламентира задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно наблюденията за карантинни вредители. Агенцията организира наблюдения, основаващи се на риска, за присъствие или отсъствие на карантинни вредители, които се извършват най-малко веднъж годишно от официални фитосанитарни инспектори. При необходимост се вземат проби за лабораторно изпитване. Резултатите от наблюденията се докладват на Европейската комисия и другите държави членки до 30 април на следващата година.
Член 27 от Закона за защита на растенията предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изготвя планове за действия срещу приоритетни вредители, съгласно Регламент (ЕС) 2016/2031. За изпълнението на тези планове, БАБХ организира симулационни учения.
Чл. 28 от Закона за защита на растенията предвижда действията на официалните фитосанитарни инспектори при установяване на съмнение или зараза от карантинен вредител. При наличие на съмнение, инспекторите поставят растенията под карантина, издават предписания за мерки и вземат контролни проби. Ако лабораторните тестове потвърдят зараза, се прилагат мерки за контрол. При отрицателен резултат карантината се отменя. Актовете за карантина могат да се обжалват по административен и съдебен ред, но обжалването не спира изпълнението на акта. Взимането на проби и анализи се извършва по реда на Закона за управление на агрохранителната верига.
Лицата, които имат съмнения или установят наличие на карантинен вредител, са задължени незабавно да уведомят съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ). ОДБХ извършва проверка по реда на чл. 28 от закона.
Чл. 30 от Закона за защита на растенията предвижда мерки при установяване на карантинен вредител, включително поставяне под карантина на растения и забрана за засяване на семена. Мерките се прилагат със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на директора на ОДБХ, в зависимост от разпространението на вредителя. Унищожаването на засегнатите растения се извършва в присъствието на официален инспектор и кмета на населеното място. Заповедите могат да се обжалват, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 31 от Закона за защита на растенията предвижда осигуряване на допълнителни средства от държавния бюджет при недостиг на средства за обезщетяване на собственици на унищожени растения и растителни продукти. Средствата трябва да се предоставят при спазване на разпоредбите на правото на ЕС относно държавните помощи и правилата за финансиране на допустимите мерки. Условията за разходване на средствата се определят с наредба на министъра на земеделието. Обезщетения не се изплащат, ако собствениците не са изпълнили задълженията си по законодателството.
Чл. 32 от Закона за защита на растенията регламентира фитосанитарния контрол на растения, растителни продукти и други обекти, подлежащи на официален контрол при внос и транзит. Контролът се извършва в съответствие с Регламенти (ЕС) 2017/625 и 2016/2031. На вносните обекти е необходимо да бъдат придружени от оригинални фитосанитарни сертификати. Граничните контролни пунктове се определят от министъра на земеделието, а за извършване на контрол на други пунктове се следват специфични изисквания. Такси за проверки при внос и транзит се заплащат по установена тарифа.
Чл. 33 от Закона за защита на растенията регламентира действията на официалния фитосанитарен инспектор при извършване на фитосанитарен контрол при внос. Ако растенията и продуктите отговарят на изискванията, инспекторът ги допуска за свободно движение и издава растителен паспорт. При съмнение или установяване на несъответствие, инспекторът прилага мерки, а разходите за тях са за сметка на вносителя.
Чл. 34 от Закона за защита на растенията предвижда задължение на митническите органи да информират официалните фитосанитарни инспектори при установяване на липса на фитосанитарен контрол на внесени растения и растителни продукти. Освобождаването и движението на тези обекти от митническите органи не е разрешено, докато не бъде извършен фитосанитарен контрол.
Лицата, които внасят растения и растителни продукти, са задължени да спазват изискванията на закона и свързаните актове. Те трябва да декларират внасяните обекти пред фитосанитарните инспектори, да предоставят тези обекти за контрол и да представят фитосанитарен сертификат, издаден от страната на произход или от която се изнасят. При реекспорт е необходим и сертификат за реекспорт. Фитосанитарните сертификати трябва да отговарят на условията, определени в Регламент (ЕС) 2016/2031.
Чл. 36 от Закона за защита на растенията регламентира фитосанитарния контрол при износ и реекспорт на растения и растителни продукти. Контролът се извършва в съответствие с изискванията на държавата вносител, а след проверка се издава фитосанитарен сертификат. Сертификатите се подписват само от официални фитосанитарни инспектори. За издаването на сертификатите се заплаща такса, а при издаване на неверни сертификати се прилагат санкции.
Чл. 37 от Закона за защита на растенията определя, че активни вещества, антидоти и синергисти се одобряват, подновяват и преразглеждат от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Освен това, коформуланти не могат да се включват в продукти за растителна защита, когато се прилагат разпоредбите на чл. 27 от същия регламент.
Член 38 от Закона за защита на растенията е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 44 от 2016 г., и влиза в сила на 10 юни 2016 г.
Член 39 от Закона за защита на растенията регламентира уведомленията, които лицата, произвеждащи или внасящи активни вещества, антидоти или синергисти, трябва да подават в Централното управление на БАБХ. Производителите трябва да уведомят за веществата, които произвеждат, а вносителите - най-малко един месец преди вноса. Освен това, доставчиците на тези вещества трябва да предоставят информационен лист за безопасност на български език, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).
Чл. 40 от Закона за защита на растенията предвижда, че активните вещества, антидотите и синергистите трябва да бъдат класифицирани, опаковани и етикетирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008. Този регламент се отнася до класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси и отменя предишни директиви.
Член 41 от Закона за защита на растенията регулира вноса, производството, съхранението и износа на неодобрени активни вещества. Вносът на такива вещества е разрешен само след получаване на удостоверение от изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице, ако веществата са предназначени за производство на продукти за растителна защита за износ. Производството на неодобрени активни вещества е допустимо при условия, установени от наредба на министъра на земеделието, и те могат да се съхраняват, транспортират и изнасят, ако е налична система за контрол.
Чл. 42 от Закона за защита на растенията регламентира процедурата за получаване на удостоверение за внос на партида от неодобрени активни вещества. Лицата подават заявление в ЦУ на БАБХ, придружено с необходимите документи. Заявлението се проверява от експерти на БАБХ, които уведомяват заявителя за непълноти или несъответствия. Ако те не бъдат отстранени в определения срок, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 43 от Закона за защита на растенията регламентира процедурата за издаване на удостоверение за внос или въвеждане на партида от неодобрени активни вещества. След проверка, удостоверението трябва да бъде издадено в 7-дневен срок, с валидност от една година и вписване в регистъра. За издаването на удостоверението се заплаща такса. При непроизнасяне в срока, се счита за мълчаливо съгласие, като заявителят може да внесе веществата след уведомяване на БАБХ. Вписването в регистъра при мълчаливо съгласие става в 14-дневен срок от уведомяването.
Чл. 44 от Закона за защита на растенията регламентира условията за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита. Продуктите могат да се предлагат само след издаване на разрешение, в оригинални или преопаковани опаковки с етикет на български език. Търговското наименование на продукт, който е разрешен, не може да бъде използвано от друг заявител за друг продукт. След отнемане или изтичане на разрешението, името не може да се използва за нов продукт в срок от 5 години.
Чл. 45 от Закона за защита на растенията регламентира издаването на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита от изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице. Разрешението се издава при условия и ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. За разрешителните дейности се заплащат такси, освен за оценки с доклади. Притежателят на разрешение носи отговорност за продуктите, пуснати на пазара, дори и при назначаване на упълномощен представител.
Продуктите за растителна защита могат да бъдат пуснати на пазара и използвани, само ако отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Съответствието на тези продукти се установява чрез оценка, чийто вид и изисквания се определят в наредбата по чл. 45, ал. 1. Оценката се извършва от Централния орган за контрол на растителната защита и храните (ЦОРХВ) след предоставяне на необходимите документи.
Продуктите за растителна защита трябва да се произвеждат, пускат на пазара, търгуват, преопаковат, транспортират и съхраняват съгласно условия и ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните.
Според Чл. 48 от Закона за защита на растенията, продукти за растителна защита, които не са разрешени за пускане на пазара, могат да се произвеждат, съхраняват и транспортират само при условия, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009. Тези продукти не могат да се употребяват в страната и трябва да бъдат изнесени до 6 месеца преди изтичане на срока им на годност. Производителите са задължени да уведомят Централно управление на БАБХ за местата на съхранение на тези продукти.
Чл. 49 от Закона за защита на растенията описва задълженията на производителите и притежателите на разрешения за продукти за растителна защита. Те трябва да подават уведомления и декларации в ЦУ на БАБХ, да водят документация, да предоставят информационни листове за безопасност и да разработват системи за блокиране и изтегляне на продукти от пазара. Специално за лицата, които не са установени в България, се изисква информация за дистрибуторите на разрешените продукти. Допълнително, лицата, които пускат на пазара третирани семена, трябва да уведомят БАБХ за търгуваните семена и да приложат необходимите разрешения.
Чл. 50 от Закона за защита на растенията определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно събирането и предоставянето на информация за продуктите за растителна защита. Агенцията създава и поддържа база данни за тези продукти, предоставя информация за рисковете от тяхната употреба и публикува данни на интернет страницата си. При поискване, БАБХ предоставя информация на Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването относно употребените продукти в страната, както и участва в събиране на информация за употребата им в санитарно-охранителни зони около водоизточници.
Според Чл. 51 от Закона за защита на растенията, продуктите за растителна защита се считат за негодни, когато: 1. срокът им на годност е изтекъл; 2. физичните, химичните или техническите им показатели, съставът, видът на формулацията или други характеристики не отговарят на одобрените при разрешаването, или ако опаковките или етикетите им са увредени.
Чл. 52 от Закона за защита на растенията забранява вноса, въвеждането в страната, пускането на пазара или употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита, както и на продукти за растителна защита от лица, които нямат разрешение за тяхното пускане на пазара и употреба.
Към изпълнителния директор на БАБХ се създава Съвет по продуктите за растителна защита (СПРЗ), който е консултативен орган. Министърът на земеделието и храните издава правилник за организацията и дейността на СПРЗ и определя състава му, включващ представители на различни министерства и научни институти. Членовете на СПРЗ подписват декларация за конфиденциалност, задължавайки се да не разпространяват информация, свързана с продуктите за растителна защита.
Съветът по продуктите за растителна защита взема решения относно разрешаването или отказа на пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита, подновяването на разрешения, изменения и отнемане на разрешения за тези продукти, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009.
Чл. 55 от Закона за защита на растенията регулира процеса на разрешаване на продукти за растителна защита. Продуктите се разрешават за пускане на пазара при условията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и наредбата по чл. 45, ал. 1. Изпълнителният директор на БАБХ разглежда предложенията и в 14-дневен срок издава разрешение или мотивирано отказва, ако продуктът не отговаря на изискванията. Отказът може да се обжалва. Разрешението се вписва в регистъра и притежателят трябва да представи етикет в ЦУ на БАБХ в 14-дневен срок.
Продуктите за растителна защита могат да бъдат временно пуснати на пазара и използвани, ако отговарят на условията и реда, определени в чл. 30 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и чл. 55 от Закона за защита на растенията.
Продуктите за растителна защита могат да бъдат пуснати на пазара и използвани след взаимно признаване на разрешения, в съответствие с условията и реда, установени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 и наредбата по чл. 45, ал. 1, както и по реда на чл. 55, ал. 2 - 5.
Чл. 58 от Закона за защита на растенията урежда условията за разрешаване на продукти за растителна защита с нисък риск. Според предходния текст, тези продукти се разрешават за пускане на пазара и употреба съгласно чл. 47 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и чл. 55. Новият текст уточнява, че не се събират такси за разрешаване на пускането на пазара и употребата на такива продукти, когато Република България е заинтересована държава членка и при взаимно признаване на разрешения.
Продуктите за растителна защита, съдържащи генетично модифицирани организми (ГМО), могат да бъдат пуснати на пазара и използвани само ако отговарят на изискванията на Закона за генетично модифицирани организми. Освен това, те трябва да спазват условията и реда, предвидени в чл. 48 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и чл. 55 от съответния закон.
Чл. 60 от Закона за защита на растенията регулира условията за разширяване на разрешението за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита с минимална употреба. Разрешението се издава без такси, при спазване на определени условия съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и наредбата по чл. 45, ал. 1. Ако притежателят не представи образец на етикет в определен срок, разрешението ще бъде публикувано на интернет страницата на БАБХ.
Чл. 61 от Закона за защита на растенията регламентира условията и реда за разрешаване на паралелна търговия с продукти за растителна защита. Продуктите се разрешават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009. Изпълнителният директор на БАБХ има 14 дни да издаде разрешение или да откаже такова, като отказът може да се обжалва. Разрешението се вписва в регистър, а притежателят е длъжен да представи образец на етикет и да уведоми БАБХ за количествата и партидите на продукта.
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице може да отнеме разрешението за паралелна търговия при: искане от притежателя на разрешението; изтекъл срок или отнето разрешение в държавата по произход; несъответствие на продукта с референтния продукт; неспазване на условията на разрешението; подновяване на разрешението на референтния продукт; прекратяване на дейността на притежателя. Заповедта може да предвижда гратисен период и подлежи на обжалване, което не спира изпълнението.
Чл. 62 от Закона за защита на растенията регламентира условията за разрешаване на продукти за растителна защита за ограничена и контролирана употреба. Продуктите се разрешават при наличие на опасност за растенията, която не може да бъде овладяна с наличните средства. Изпълнителният директор на БАБХ трябва да вземе решение в срок от три дни след получаване на предложение от СПРЗ. В случай на отказ, той трябва да бъде мотивиран и може да се обжалва. Разрешените продукти се вписват в регистър, а заявителят трябва да предостави образец на етикет в срок от един ден. БАБХ може да разреши употреба по собствена инициатива, при което също се изисква предоставяне на етикет. При непредставяне на етикет, заповедта се публикува на сайта на БАБХ.
Чл. 63 от Закона за защита на растенията регламентира употребата на продукти за растителна защита, които са разрешени само за ограничена и контролирана употреба. Лицата, които пускат на пазара такива продукти, са задължени да уведомят Централното управление на БАБХ за доставените количества. След изтичането на разрешението, те трябва да информират за пуснатите и нереализираните количества, а в случай на останали нереализирани количества да посочат какво ще бъде направено с тях (обезвреждане или износ). След обезвреждане или износ, е необходимо да се представят писмени доказателства в срок от 7 дни.
Продуктите за растителна защита могат да се използват за научноизследователска и развойна дейност, след получаване на разрешение, съгласно условията и реда на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и съответната наредба. Срокът на разрешението не може да надвишава продължителността на опита или програмата от опити.
Член 65 от Закона за защита на растенията е отменен на 21 юли 2020 г. с публикация в Държавен вестник, брой 65 от 2020 г. Поради това, разпоредбите, които е съдържал, вече не са в сила.
Чл. 66 от Закона за защита на растенията предвижда, че разрешението за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита се подновява съгласно условията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и съответната наредба. В случай на удължаване на разрешението, изпълнителният директор на БАБХ издава заповед за удължаване на срока и преиздава разрешението.
Чл. 67 от Закона за защита на растенията урежда процедурата за изменение или отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита. Процедурата се извършва в срок на валидност на разрешението, съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009. Изменението или отнемането става по предложение на СПРЗ, а заповедта за изменение или отнемане може да бъде обжалвана. Преиздадените разрешения и заповеди се вписват в регистър. Също така, разрешенията за паралелна търговия се изменят или отнемат по същия ред.
Чл. 68 от Закона за защита на растенията описва процедурата за изменение или прекратяване на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита. Измененията се извършват по искане на притежателя, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 и наредбата по чл. 45, ал. 1. След получаване на предложение от СПРЗ, изпълнителният директор на БАБХ трябва да вземе решение в 14-дневен срок. Заповедта за прекратяване или отказ може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. Преиздадените разрешения и заповеди се вписват в регистъра. При определени условия, изменението се извършва в срок до 30 работни дни.
Чл. 69 от Закона за защита на растенията регулира гратисни периоди за продукти за растителна защита, при изменение, отнемане или прекратяване на разрешенията за пускане на пазара и употреба. Когато разрешението е отнето поради здравни или екологични причини, продуктът трябва да бъде преустановен незабавно, с максимален срок за изтегляне от пазара до 6 месеца. Гратисните периоди се определят в заповедта за изменение на разрешението.
Притежателите на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита са задължени да уведомяват БАБХ за всяка нова информация, свързана с потенциално вредно или неприемливо въздействие на продуктите, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009.
Чл. 70 от Закона за защита на растенията регламентира биологичното изпитване на продукти за растителна защита. То се осъществява в официални бази на БАБХ и в одобрени бази на физически и юридически лица. Българската агенция по безопасност на храните може да възлага изпитвания на научноизследователски институти и контролира процеса на изпитване. Условията за изпитването се определят в наредба на министъра на земеделието и храните, а цените за биологично изпитване в официалните бази се определят с ценоразпис.
Член 71 от Закона за защита на растенията определя правилата за биологично изпитване на продукти за растителна защита. Изпитванията трябва да следват принципите на Добрата експериментална практика. Продуктите, които подлежат на биологично изпитване, трябва да имат търговско наименование или код на производителя. Растенията и растителните продукти, третирани с продукти, съдържащи активни вещества, които не са разрешени или са разрешени само за други вредители, трябва да бъдат унищожени по предписания ред.
Член 72 от Закона за защита на растенията регламентира процеса на извършване на биологично изпитване на продукти за растителна защита. Заявителят е длъжен да сключи договор с БАБХ или с притежател на сертификат за биологично изпитване. При необходимост БАБХ може да сключва договори със собственици или ползватели на земеделски земи за провеждане на изпитвания върху техните култури. Собствениците на унищожени растения получават обезщетение от бюджета на БАБХ, при спазване на правилата за държавни помощи на ЕС.
Чл. 73 от Закона за защита на растенията определя изискванията за одобрение на база за биологично изпитване на продукти за растителна защита. Базата трябва да разполага с две места за изпитване, разположени в северната и южната част на страната, и за всяко място е необходимо да има по едно лице с висше образование в областта на аграрните науки. Освен това, лицето или свързани с него лица не трябва да имат интерес от резултатите на изпитването. Условията се прилагат и за собственика на базата, ако тя се ползва на основание учредено право.
Чл. 74 от Закона за защита на растенията описва процедурата за одобряване на база за биологично изпитване. Лицата подават заявление в ЦУ на БАБХ с приложени документи. Комисия проверява заявлението и уведомява за непълноти, които трябва да се отстранят. Ако непълнотите не се отстранят, заявлението се оставя без разглеждане. Комисията извършва проверка на документите и местата за изпитване в срок от 30 дни, като дава предписания при несъответствия. След проверката, комисията изготвя становище с предложение за одобряване или отказ в срок от 7 дни.
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице трябва да одобри базата за биологично изпитване на продукти за растителна защита в срок от 7 дни след получаване на становището. Одобрението включва издаване на сертификат или мотивиран отказ, който може да се обжалва. Сертификатът е валиден за 10 години и не може да се прехвърля. Издадените сертификати се вписват в регистър, а за услугата се заплаща такса.
При настъпване на промяна в обстоятелствата, свързани с издаден сертификат, притежателят е задължен да подаде заявление в ЦУ на БАБХ в срок от 7 дни. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса, освен ако плащането е направено електронно. Сертификатът се преиздава при определени условия, като в случай на промяна, за която не е необходима проверка на място, срокът за преиздаване е 7 дни.
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице може да обезсили сертификат за биологично изпитване на продукти за растителна защита по две причини: по искане на притежателя или при груби или системни нарушения. Заповедта за обезсилване при нарушения може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Вносът на продукти за растителна защита, предназначени за биологично изпитване, е позволен само за лица, получили удостоверение от изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице. Условията за издаване на удостоверението са определени в наредбата по чл. 70, ал. 4.
Член 79 от Закона за защита на растенията определя изискванията за класификация, етикетиране и опаковане на продуктите за растителна защита. Продуктите трябва да се класифицират в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP) и да се етикетират съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, Регламент (ЕС) № 547/2011 и Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP). Освен това, опаковките на продуктите трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP), като трябва да имат пломба или запечатващо устройство, което да нарушава целостта при отваряне.
Според чл. 80 от Закона за защита на растенията, продуктите за растителна защита се разделят на две основни категории: професионална и непрофесионална. Професионалната категория се дели на първа и втора професионална подкатегории. Определянето на категорията на употреба става при разрешаването на продукта за пускане на пазара, като се вземат предвид различни критерии, включително одобрението на активни вещества, класификация по опасност и токсикологични характеристики. Продуктите с активни вещества, кандидати за замяна, се категоризират в професионална категория, докато тези с нисък риск или основни вещества са в непрофесионална категория. Информацията за категорията на употреба се вписва в разрешението за продукта.
Рекламата на продуктите за растителна защита в България трябва да спазва условията на разрешението за пускане на пазара и изискванията на европейския регламент. Освен това, рекламата трябва да включва информация за ограниченията при употреба и предупредителните фрази и символи, установени на етикета, или да предоставя линк към етикета или сайта на производителя, където тези данни са налични.
Чл. 82 от Закона за защита на растенията съдържа забрани, свързани с рекламата и употребата на продукти за растителна защита. Забранено е: 1) рекламата на неразрешени продукти; 2) публикуването на неверни указания за търговия и употреба; 3) предоставянето на неверни консултации; 4) посочването на несъществуващи качества; 5) непосочването на опасни свойства; 6) използването на думи, които подценяват опасността; 7) сравнението на качествата с аналогични продукти от други производители.
Дистрибуторите, консултантите и професионалните потребители на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба са задължени да притежават сертификат, който се издава от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него лице.
Чл. 84 от Закона за защита на растенията регламентира условията за получаване на сертификат за професионални потребители, дистрибутори и консултанти в областта на растителната защита. Професионалните потребители и дистрибуторите с висше образование в аграрните науки получават сертификат автоматично. Другите професионални потребители и дистрибутори трябва да преминат обучение по одобрена програма и да положат изпит, след което получават сертификат. Минималното изискване за образование е средно.
Обучението по чл. 84, ал. 2 от Закона за защита на растенията се провежда от БАБХ, висши училища или институции от професионалното образование, на базата на програми, които включват определени теми. Програмите се разработват от обучаващите институции с оглед на функциите и отговорностите на лицата, посочени в чл. 84, ал. 2. Тези програми и свързаната документация се предоставят на БАБХ за оценка. При установяване на несъответствия, БАБХ уведомява институцията, която трябва да отстрани недостатъците в определен срок. Ако проблемите не бъдат решени, процедурата за одобрение на програмата се прекратява. Одобрението или отказът за одобрение на програмата се извършва от изпълнителния директор на БАБХ, а решенията могат да се обжалват. За одобряване на програма се заплаща такса.
Член 86 от Закона за защита на растенията регламентира процедурата за получаване на сертификат от професионалните потребители, дистрибуторите и консултантите. Те трябва да подадат заявление в ОДБХ, придружено от заверени копия на диплома за висше образование в аграрните науки или документ за преминато обучение, в зависимост от категорията. Срокът за подаване на заявлението след обучение е до една година.
Съгласно Чл. 87 от Закона за защита на растенията, в 14-дневен срок след подаването на заявление, изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице издава сертификат за използване на продукти за растителна защита. Сертификатът се издава безсрочно на лица по чл. 84, ал. 1 и за срок от 10 години на лица по чл. 84, ал. 2. Издаденият сертификат се вписва в регистъра по чл. 6, ал. 1.
Сертификатът за защита на растенията е валиден за 10 години и може да бъде подновен съгласно чл. 86 и 87 от закона. Обучението, свързано с подновяването, трябва да бъде завършено в срок до една година преди подаването на заявлението за подновяване на сертификата.
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице може да обезсили сертификат по искане на притежателя или при груби нарушения. Обезсилването е за срок до три години и не спира обжалването. Нов сертификат може да се издаде след изтичане на срока, като за това е необходимо обучение и представяне на съответни документи.
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ежегодно изготвя актуална информация за обучение по приложение № 2, която се публикува на интернет страницата на БАБХ. Тази информация се предоставя на притежателите на сертификат по чл. 83 чрез ОДБХ за актуализиране на техните знания.
Търговията с продукти за растителна защита е разрешена само за търговци, притежаващи удостоверение от директора на ОДБХ. Търговците трябва да имат подходящи обекти, като складове или селскостопански аптеки. В складовете е необходимо да работи лице с висше аграрно образование, а в аптеките могат да се продават само продукти от втора категория в малки опаковки. Професионалните продукти се продават само на лица с удостоверение.
Член 92 от Закона за защита на растенията определя изискванията за присъствие на лице със сертификат по чл. 83 в обектите, където се търгува с продукти за растителна защита. Това лице трябва да предоставя информация за употребата на продуктите, рисковете за здравето и околната среда, както и инструкции за безопасност. При продажба на непрофесионални потребители, информацията включва опасностите, правилното съхранение и обезвреждане на отпадъците, а също и алтернативи с нисък риск. Задълженията на това лице се уточняват в наредбата по чл. 47.
Лицата, желаещи да получат удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, трябва да подадат заявление в ОДБХ, придружено от определени документи. Заявлението се проверява от инспектори по растителна защита. При установяване на непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява и му се дава срок за отстраняване. Ако непълнотите не бъдат отстранени, заявлението остава без разглеждане. В срок от три дни след подаването или отстраняването на несъответствията, инспекторът изготвя становище до директора на ОДБХ за издаване на удостоверението.
Директорът на ОДБХ издава удостоверение за търговия с продукти за растителна защита в тридневен срок след получаване на становището. Удостоверението е валидно за 10 години и за неговото издаване се заплаща такса, определена в тарифата. Издаденото удостоверение се вписва в съответния регистър.
Притежателят на удостоверение по чл. 94, ал. 1 е длъжен да подаде заявление в съответната ОДБХ в 7-дневен срок след настъпване на промяна в обстоятелствата, свързани с удостоверението. Заявлението трябва да съдържа документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса, ако плащането не е направено електронно. Удостоверението се преиздава по реда на чл. 93, ал. 2 - 4 и чл. 94.
Чл. 96 от Закона за защита на растенията регулира преопаковането на продукти за растителна защита. Продуктите могат да бъдат преопаковани след получаване на разрешения за пускане на пазара или паралелна търговия. Преопаковането трябва да се извършва в опаковки, отговарящи на изискванията за съхранение и транспорт. Преопакованите продукти трябва да бъдат вписани в регистъра. Самото преопаковане може да бъде извършвано само от търговци с удостоверение за преопаковане, в специализирани обекти, които отговарят на определени изисквания. Дейностите в тези обекти трябва да се извършват от лица със специален сертификат, а задълженията им са определени в наредба.
Удостоверението за преопаковане на продукти за растителна защита се издава съгласно условията и реда на чл. 93 и чл. 94, ал. 1 - 3 от Закона за защита на растенията и се вписва в регистъра по чл. 6, ал. 1. При промяна на обстоятелствата, свързани с удостоверението, се прилага чл. 95.
Притежателите на удостоверение за преопаковане на продукти за растителна защита имат задължения да сключват договори с притежателите на разрешения за пускане на пазара и да представят заверено копие от договора в ЦУ на БАБХ в 7-дневен срок. Освен това, те трябва да съхраняват документацията за преопакованите продукти поне 5 години.
Продуктите за растителна защита трябва да се съхраняват на специално обособени места, които отговарят на изискванията на етикета. Тези места могат да бъдат складове на производители, търговски обекти, обекти за преопаковане или складове при земеделски стопанин за собствена употреба. Изискванията за складовете на производители и земеделски стопани ще бъдат определени в наредба по чл. 47.
Продуктите за растителна защита, които не са разрешени или са негодни, трябва да се съхраняват на специално обозначени места и да бъдат маркирани с надпис "НЕГОДНИ" или "НЕРАЗРЕШЕНИ". Продуктите, които трябва да бъдат обезвредени, се обработват в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на отпадъците.
Чл. 101 от Закона за защита на растенията установява редица забрани, свързани с търговията, съхранението и преопаковането на продукти за растителна защита. Забраните включват: съхранение и продажба на неразрешени или негодни продукти; търговия извън определени обекти; отсъствие на отговорни лица при търговия; съхранение на продукти от първа професионална категория в селскостопански аптеки; продажба на продукти в опаковки над 1 литър/килограм в аптеки; продажба на продукти на лица без сертификат; продажба на продукти с нарушена опаковка; преопаковане извън определени обекти и без сключени договори.
Директорът на ОДБХ има право да спре действието на удостоверение за търговия или преопаковане на продукти за растителна защита при различни нарушения. Сроковете за спиране варират в зависимост от сериозността на нарушението, като могат да бъдат от три месеца до две години. Заповедта за спиране може да се обжалва, а след изтичането на срока действието на удостоверението се възобновява служебно.
Директорът на ОДБХ може да обезсили удостоверение за търговия с продукти за растителна защита или за преопаковане на такива продукти по две основания: 1) по писмено искане на притежателя на удостоверението; 2) при прекратяване на дейността или заличаване на юридическото лице или едноличния търговец.
Чл. 104 от Закона за защита на растенията определя условията за употреба на продукти за растителна защита. Те трябва да се прилагат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009, да спазват мерките за опазване на водната среда и питейната вода, и да следват условията, установени в наредба на министъра на земеделието и храните. Освен това, употребата може да се извършва и съобразно принципите за интегрирано управление на вредителите. Необходимо е също така да се спазват защитни зони и отстояния от чувствителни култури, които ще бъдат определени в наредбата.
Законът определя условията за употреба на продуктите за растителна защита в зависимост от тяхната категория. Продуктите от първа професионална категория могат да се използват само от потребители със сертификат и под контрола на специалист с висше образование в аграрните науки. Продуктите от втора професионална категория могат да се използват от потребители със сертификат. Непрофесионалните продукти могат да се употребяват от лица, навършили 18 години.
Продуктите за растителна защита трябва да се прилагат с техника и оборудване, които са специализирани и отговарят на изискванията на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и на Закона за гражданското въздухоплаване.
Чл. 107 от Закона за защита на растенията определя следните забрани: 1) съхранение и употреба на неразрешени или негодни продукти за растителна защита; 2) употреба на продукти извън разрешеното или в надвишаваща доза; 3) прилагане на продукти чрез въздушно пръскане или безпилотни летателни системи; 4) прибиране на продукция преди карантинния срок; 5) използване на семена, третирани с продукти, за нецелеви цели; 6) употреба на продукти в нарушение на наредбата по Закона за водите.
Чл. 108 от Закона за защита на растенията забранява употребата на професионални продукти за растителна защита на определени места, включително обществени паркове, училищни и детски площадки, зони за защита и места, където работят селскостопански работници. При необходимост от третиране на тези площи, могат да се използват само непрофесионални продукти, продукти с нисък риск или биологични агенти.
Чл. 109 от Закона за защита на растенията позволява въздушно пръскане на продукти за растителна защита при определени условия, след писмено разрешение от директора на ОДБХ. Разрешението се издава при опасност за растенията и когато не е възможно да се прилагат продукти чрез наземна техника поради неблагоприятни условия, или когато е необходимо бързо третиране. Изискванията за издаване на разрешение включват одобрение на продуктите, наличие на лицензирани оператори и оборудване, и спазване на ограничения относно местоположението на третираните площи.
Чл. 109а от Закона за защита на растенията регламентира изключения от забраната за прилагане на продукти за растителна защита, когато се използват безпилотни летателни системи. За да бъдат допустими, е необходимо оборудването да има сертификат за съответствие с ISO 23117-1, да се спазват определени условия относно температура, влажност, скорост на вятъра и движение, както и да се записват данни за всяко прилагане. Операторът на системата трябва да отговаря на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и да притежава необходимите разрешителни. Освен това, третираните площи не трябва да попадат в санитарно-охранителни зони и близост до жилищни територии. Записите от прилагането трябва да се предоставят на съответната ОДБХ в срок от 7 дни.
Земеделските стопани трябва да подадат заявление в ОДБХ поне 6 дни преди въздушно пръскане с продукти за растителна защита. Към заявлението се прилагат предписание от агроном, данни за имотите, договор с авиационния оператор, декларация за съответствие и, ако е необходимо, документ за платена такса. Разрешението се издава в срок от 3 дни и е валидно до 5 дни, като съдържа мерки за опазване на околната среда. При спешни случаи, заявлението може да бъде подадено 3 дни преди третирането.
Земеделските стопани, които желаят да прилагат продукти за растителна защита чрез безпилотни летателни системи, трябва да подадат уведомление в ОДБХ поне 5 дни преди третирането. Уведомлението трябва да включва информация за продуктите, данни за третираните площи и декларация за съответствие. В рамките на 3 дни след подаването, уведомлението се вписва в регистъра. В случай на спешност, уведомлението може да бъде подадено и 1 ден преди третирането.
Областните дирекции по безопасност на храните, чрез кметствата и медиите, разпространяват информация за предстоящо въздушно пръскане с продукти за растителна защита. Информацията включва местоположение на площите, дата и час на пръскането, както и вида на продукта. Всичко това се публикува на интернет страницата на БАБХ.
Лицата, които използват продукти за растителна защита с наземна техника, чрез въздушно пръскане или безпилотни летателни системи, са задължени да уведомят собствениците на пчелни семейства, разположени в землището на кметството, както и тези в граничещите землища. Уведомлението трябва да включва датата и часа на прилагане на продуктите.
Българската агенция по безопасност на храните е задължена да създаде и поддържа публичен електронен регистър на интернет страницата си, който да оповестява растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности. Регистърът съдържа информация за географските граници на физическите блокове, планираните и извършените дейности, както и местоположението на животновъдните обекти (пчелини). Собствениците на пчелини трябва да актуализират информацията си в срок до три дни при промяна, а лицата, извършващи дейности, трябва да въвеждат данни от три до 15 дни преди третирането. Отговорността за достоверността на информацията е на лицата, които я въвеждат. При планирани дейности в близост до пчелини, системата уведомява собствениците.
Продуктите за растителна защита могат да се прилагат при фумигация на растения и други обекти, ако са одобрени за това и ако лицата, които ги прилагат, са преминали специализирано обучение. Фумигацията трябва да се извършва съгласно условията и реда, установени в наредбата по чл. 104, ал. 1, т. 3.
Чл. 114 от Закона за защита на растенията определя условията за третиране на семена за посев с продукти за растителна защита. Продуктите трябва да са одобрени за тази цел, да се използва специализирана техника и оборудване, и да се извършва в специализирани помещения, които отговарят на специфични изисквания. Процесът на третиране следва да се извършва при условия и ред, определени в наредбата по чл. 104, ал. 1, т. 3.
Чл. 115 от Закона за защита на растенията предвижда, че случаи на остро или хронично отравяне с продукти за растителна защита, касаещи професионални потребители, селскостопански работници или лица, живеещи в близост до зони на употреба на тези продукти, трябва да се докладват съгласно наредбата по чл. 7е, ал. 9 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Земеделските стопани и професионалните потребители на продукти за растителна защита са задължени да водят записи, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните. Тези записи трябва да отразяват информацията, свързана с употребата на растителнозащитни продукти и хигиената на храните.
Чл. 116 от Закона за защита на растенията регламентира условията за извършване на фумигация на растения и растителни продукти. Лицата, които желаят да извършват фумигация, трябва да бъдат търговци и вписани в регистъра на ОДБХ. За вписването те подават уведомление с необходимите документи, включително диплома за аграрни науки и списък на техниката за фумигация. Директорът на ОДБХ има 7 дни да издаде заповед за вписване, а при липса на отговор в този срок се счита, че е получено мълчаливо съгласие.
Чл. 117 от Закона за защита на растенията регламентира условията за третиране на семена за посев с продукти за растителна защита. Третирането може да се извършва само от търговци, вписани в регистъра на ОДБХ, които трябва да подадат уведомление с необходимите документи, включително диплома и списък на техниката. Директорът на ОДБХ издава заповед за вписване в 7-дневен срок, а вписването е безсрочно и без такси. При липса на отговор в срок, се счита, че е получено мълчаливо съгласие за извършване на услугата.
Чл. 118 от Закона за защита на растенията урежда условията за извършване на консултантски услуги за интегрирано управление на вредители. Физически или юридически лица, вписани в регистъра, могат да предоставят тези услуги. За вписване, лицата подават уведомление в ОДБХ с приложени документи, включително диплома по аграрни науки и договор с консултанта. Директорът на ОДБХ издава заповед за вписване в срок от 7 дни, а вписването е безсрочно и без такси. При непроизнасяне в срока, се счита, че има мълчаливо съгласие за предоставяне на услугите.
Лицата, посочени в чл. 116, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 118, ал. 1, трябва да подадат уведомление за промяна в регистъра в срок от 7 дни след настъпване на промяната. Уведомлението трябва да бъде придружено от документи, удостоверяващи промяната. След подаването на уведомлението, директорът на ОДБХ е задължен да издаде заповед за вписване на промяната в регистъра в срок от 7 дни.
Чл. 120 от Закона за защита на растенията определя условията за контрол на продуктите за растителна защита, който се осъществява чрез планови и внезапни проверки. Контролът обхваща продуктите, лицата и обектите, свързани с дейностите по растителна защита, както и съответната документация. Взетите контролни проби се изследват в Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол на БАБХ или в акредитирани лаборатории. Разходите за лабораторни изследвания при установено несъответствие са за сметка на притежателя на разрешението за продукта.
Чл. 121 от Закона за защита на растенията определя мерките, които инспекторите по растителна защита могат да предприемат при установяване на несъответствие с нормативните изисквания. Те включват: спиране на дейността в обекта, поставяне под възбрана или изземване на партиди от продукти за растителна защита, поставяне под възбрана на растения и растителни продукти, и предприемане на други необходими мерки. Предписанията могат да се обжалват пред директора на съответната ОДБХ, но обжалването не спира изпълнението. Иззетите продукти се транспортират и съхраняват за сметка на нарушителя и се унищожават при определени условия.
При установяване на несъответствие в опаковката или етикета на продукт за растителна защита, или при изтекъл срок на годност, изпълнителният директор на БАБХ може да предприеме мерки, включващи незабавно спиране на търговията и изтегляне на продукта от пазара, преетикетиране или преработка, износ или обезвреждане на продукта. Мерките могат да се прилагат и за конкретни партиди. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. Разходите за мерките са за сметка на притежателя на разрешението, който трябва да представи доказателства за изпълнението в 7-дневен срок. При неизпълнение на определени мерки, продуктът подлежи на обезвреждане.
При установяване на несъответствие на продукт за растителна защита с одобрените му характеристики, изпълнителният директор на БАБХ незабавно отнема или изменя разрешението за пускане на пазара и употреба на продукта. Това действие се извършва при спазване на определени регламенти, включително чл. 44, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.
Чл. 123 от Закона за защита на растенията предвижда мерки при установяване на неразрешена употреба на продукти за растителна защита или наличие на замърсители. Директорът на съответната ОДБХ може да предприеме мерки, включително унищожаване на растения и растителни продукти. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. Разходите за мерките са за сметка на земеделския стопанин, който трябва да представи доказателства за изпълнението им в 7-дневен срок. При пускане на замърсени продукти на пазара, се предприемат действия съгласно Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за храните или Закона за фуражите.
Министерският съвет одобрява Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди, целящ намаляване на рисковете от употребата на пестициди върху здравето и околната среда. В изготвянето на плана участват компетентни органи и заинтересовани страни. Планът трябва да е съобразен с други съществуващи планове и се представя на Европейската комисия. Преразглеждането на плана се извършва на всеки 5 години.
Националният план за действие за устойчива употреба на пестициди определя цели и мерки за намаляване на рисковете от употребата на пестициди, насърчава интегрирано управление на вредителите, включва показатели за наблюдение и установява графици за намаляване на употребата на активни вещества. Специално внимание се отделя на опазването на водната среда и питейната вода, като се дават предимства на безопасни и ефективни продукти и техники, а също така се установяват буферни зони и ограничения за употреба на пестициди в близост до водоизточници.
Чл. 126 от Закона за защита на растенията определя мерките за устойчива употреба на пестициди. Министерството на земеделието и храните установява приоритетни обекти и насърчава интегрираното управление на вредителите. Българската агенция по безопасност на храните изчислява рискови показатели и следи употребата на активни вещества. Резултатите от дейностите се съобщават на Европейската комисия и се публикуват онлайн. Допълнителни данни за анализа се предоставят от различни държавни органи.
Член 127 от Закона за защита на растенията определя условията за пускане на адюванти на пазара, включително необходимостта от вписване в регистър, класификация, опаковане и етикетиране в съответствие с регламенти на ЕС. Адювантите трябва да се използват само с продукти за растителна защита и не могат да съдържат активни вещества, които не отговарят на изискванията. Забранява се включването на информация за предпазване от вредители на етикета и реклама на адюванти като продукти за растителна защита.
Чл. 128 от Закона за защита на растенията регламентира процедурата за вписване в регистъра на адюванти. Лицата, желаещи да се впишат, трябва да подадат уведомление в ЦУ на БАБХ, в което да посочат ЕИК или идентификационен номер, и да приложат образец на етикет и информационен лист за безопасност на адюванта, както и документ за платена такса. Изпълнителният директор на БАБХ издава заповед за вписване в 7-дневен срок, а вписването е безсрочно. При непроизнасяне в срока е налице мълчаливо съгласие, позволяващо на лицето да пусне адюванта на пазара, след уведомление до БАБХ. В случаите на мълчаливо съгласие вписването се извършва в 14-дневен срок. Когато продукт за растителна защита е разрешен с адювант, БАБХ служебно вписва адюванта в регистъра.
Чл. 129 от Закона за защита на растенията регламентира условията, при които изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице може да заличи вписването на адювант в регистъра. Заличаването може да стане по искане на лицето, което пуска адюванта на пазара, при установяване на неверни данни, несъответствия със състава, неефективност или неблагоприятно въздействие. Заповедта за заличаване може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Торове, подобрители на почвата и хранителни субстрати без маркировка 'СЕ' трябва да се впишат в регистъра преди пускане на пазара. Вписването е възможно, ако продуктите са ефикасни и безопасни за хората, животните и околната среда. Регламент (ЕС) 2019/515 се прилага за тези продукти, законно предлагани в друга държава членка. Продукти с един и същ състав и производител се вписват само под едно търговско наименование.
Член 131 от Закона за защита на растенията посочва, че не подлежат на вписване в регистъра определени продукти. Това включва: 1. Оборски тор, съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009; 2. Торове и подобрители на почвата, предназначени само за саксийни растения; 3. Продукти, предлагани на пазара в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1009.
Чл. 132 от Закона за защита на растенията създава Експертна комисия по торове и подобрители на почвата, която е консултативен орган към изпълнителния директор на БАБХ. Комисията включва представители от различни министерства и прави предложения за вписване в регистри на продукти, откази, промени и заличаване на продукти. Някои разпоредби не важат за продукти, законно предлагани в други държави членки. Изпълнителният директор може да поиска становище от комисията относно безопасността и ефикасността на продукти.
Чл. 133 от Закона за защита на растенията определя процедурата за вписване на продукти в регистъра. Лицата трябва да подадат заявление в ЦУ на БАБХ, като включат ЕИК или идентификационен номер, административно и техническо досие на продукта, и документ за платена такса. Вписването се извършва при условия, определени от наредба на министъра на земеделието. При наличие на законно предлагани продукти в друга държава членка, вместо досието се прилагат специфични документи и информация в съответствие с европейските регламенти.
Чл. 134 от Закона за защита на растенията определя процедурата за вписване на продукти в регистъра. Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице трябва да впише продукта в срок от три месеца след подаване на заявлението, освен ако не отговаря на изискванията. Вписването е безсрочно, а отказът може да бъде обжалван. Непроизнасянето в този срок не се счита за съгласие. При отказ за вписване на продукт, който е законно предлаган в друга държава членка, заповедта трябва да бъде изготвена и съобщена съгласно специфични регламенти.
Чл. 135 от Закона за защита на растенията регулира процедурата за подаване на заявление при промяна на обстоятелства, вписани в регистъра. Лицето, което е отговорно, трябва да подаде заявление в ЦУ на БАБХ в 7-дневен срок, придружено от необходимите документи и платена такса. Промяната се извършва по ред, определен в наредба. Изпълнителният директор на БАБХ трябва да вземе решение за промяната в срок от един месец, а отказът може да се обжалва. Специални условия важат за продукти, предлагани на пазара в други държави членки на ЕС.
Чл. 136 от Закона за защита на растенията определя условията и процедурата за заличаване на вписването на продукти в регистъра. Заличаването може да бъде извършено по искане на заинтересованото лице или по предложение на Експертната комисия, при определени условия, като неефективност на продукта или предоставяне на неверни данни. Изпълнителният директор на БАБХ трябва да извърши заличаването в 14-дневен срок, а заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. При заличаване на вписвания, свързани с продукти, предлагани на пазара в други държави членки, се прилагат специфични правила от Регламент (ЕС) 2019/515.
Чл. 137 от Закона за защита на растенията определя реда за контрол на продуктите, включени в чл. 130, ал. 1, който се извършва съгласно наредбата по чл. 133, ал. 2. Контролът включва вземане на проби, които се изследват в акредитирани лаборатории. Ако за партида липсва документ за лабораторен анализ или е установено несъответствие, разходите за изследванията са за сметка на лицето, което пуска продукта на пазара.
Чл. 138 от Закона за защита на растенията регламентира действията на инспекторите по растителна защита при установяване на несъответствия с нормативните изисквания. При проверки инспекторите могат да дават предписания, да поставят под възбрана или да изземват определени количества или партиди от продукти, както и да предприемат допълнителни мерки. Мерките могат да се обжалват пред директора на ОДБХ, но обжалването не спира изпълнението. Разпореждането може да бъде обжалвано по съдебен ред само след административно обжалване.
При установяване на несъответствие на продуктите, свързани с растителната защита, директорът на ОДБХ уведомява ЦУ на БАБХ. Изпълнителният директор на БАБХ може да приложи мерки като: незабавно спиране на търговията и изтегляне на продукта, преетикетиране или преработка, износ или обезвреждане на опасни продукти. Разходите за мерките са за сметка на производителя, а изпълнението им трябва да бъде доказано в 7-дневен срок. При неизпълнение, продуктът подлежи на обезвреждане.
Чл. 140 от Закона за защита на растенията регламентира условията за пускане на амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот на пазара. Тези торове трябва да спазват ограниченията на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) и да бъдат предлагани опаковани, ако нямат маркировка "СЕ". Производителите трябва на всеки три месеца да провеждат изпитвания за устойчивост на детонация в акредитирани лаборатории и да съхраняват протоколите от тях. Освен това, те са задължени да поддържат регистър на доставките и получателите на тези торове, а информацията трябва да се съхранява за 5 години.
Член 141 от Закона за защита на растенията предвижда, че продуктите по чл. 130, ал. 1 трябва да бъдат етикетирани на български език. Условията и реда за етикетиране са определени в наредбата по чл. 133, ал. 2. Част от текста, касаеща етикетирането, е изменена с ДВ, бр. 102 от 2023 г. Две алинеи от чл. 141 са отменени с същото изменение.
Лицата, които са посочени в чл. 133, ал. 1, са задължени да уведомяват БАБХ за нови данни относно ефикасността и безопасността на продуктите, свързани с тях. Производителите и вносителите на продукти по чл. 130, ал. 1 трябва да водят и съхраняват документация за произхода на тези продукти за периода на предлагане и две години след това.
Чл. 143 от Закона за защита на растенията забранява вноса, употребата и съхранението на невписани в регистъра продукти за растителна защита. Забранено е също така включването на неверни твърдения в етикетите на тези продукти и рекламата им, ако не отговарят на законовите изисквания.
Чл. 143а от Закона за защита на растенията установява, че ЕС продуктите за наторяване могат да се предлагат на пазара само ако отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1009. Освен това, предлагането на тези продукти не може да бъде ограничавано поради състав, етикетиране или други аспекти, които са регламентирани от същия регламент.
Когато продукт за наторяване се пуска на пазара в България и декларацията за съответствие не е на български, тя трябва да бъде налична в превод. Информацията по определени параграфи от Регламент (ЕС) 2019/1009 също трябва да бъде предоставена на български език.
Чл. 143в от Закона за защита на растенията определя задълженията на производителите относно оценяването на съответствието на ЕС продукти за наторяване. Производителите трябва да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1009, като предоставят информация на БАБХ и компетентните органи, ако продуктите представляват риск за здравето или околната среда. Информацията трябва да бъде на български език или на разбираем за инспекторите език, а за административни производства - в определен срок.
Чл. 143г от Закона за защита на растенията позволява на производителя да назначи писмено упълномощен представител, при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1009. Упълномощеният представител извършва дейности, определени в пълномощното от производителя.
Член 143д от Закона за защита на растенията определя задълженията на вносителите на ЕС продукти за наторяване. Те трябва да спазват регламента (ЕС) 2019/1009, като предоставят необходимата информация на БАБХ и компетентните органи при наличие на риск за здравето на човека, животните или растенията, както и за околната среда. Информацията трябва да бъде на български език или на разбираем за инспекторите език, а вносителят е задължен да я предостави в определен срок за нуждите на административни производства.
Чл. 143е от Закона за защита на растенията определя задълженията на дистрибуторите на ЕС продукти за наторяване. Те трябва да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1009, включително проверка на наличието на необходимата информация на български език. В случай на риск за здравето или околната среда, дистрибуторите са задължени да уведомят БАБХ и компетентните органи в страните, където са разпространили продуктите.
Чл. 143ж от Закона за защита на растенията определя задълженията на вносителите и дистрибуторите в контекста на Регламент (ЕС) 2019/1009. В случай на приложение на чл. 10 от регламента, вносителят или дистрибуторът поема задълженията на производителя. При опаковане или преопаковане на ЕС продукти за наторяване, извън случаите по чл. 10, те трябва да спазват изискванията на чл. 11 от същия регламент.
Чл. 143з от Закона за защита на растенията задължава всеки икономически оператор в България да поддържа регистър с информация, съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009. Тази информация и съответните документи за доставките трябва да се съхраняват за определен срок и да се предоставят на БАБХ и на компетентните органи на други държави членки при поискване.
Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е нотифициращ орган по Регламент (ЕС) 2019/1009. Оценката на органите за оценяване на съответствието на ЕС продукти за наторяване и наблюдението на нотифицираните органи се извършва съгласно Закона за националната акредитация и Регламент (ЕС) 2019/1009. Агенцията изпълнява задълженията си и предприема коригиращи действия, съгласно съответните параграфи от Регламента.
Чл. 143к от Закона за защита на растенията определя задълженията на нотифицираните органи при прекратяване на дейността им. Те трябва да уведомят Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" и своите клиенти. В срок от 7 дни след уведомлението, органите предават клиентските досиета на агенцията. Ако сертификатът за акредитация е ограничен или отнет, също в 7-дневен срок се уведомяват клиентите и се предават досиетата. Клиентите могат да поискат да получат своите досиета от друг нотифициран орган в едномесечен срок. Непредадените досиета ще бъдат съхранявани от агенцията и предоставяни на други органи при искане.
Чл. 143л от Закона за защита на растенията предвижда, че надзорът на пазара на ЕС продукти за наторяване се организира и извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, освен ако Регламент (ЕС) 2019/1009 не съдържа специални разпоредби за конкретни аспекти на надзора на пазара на тези продукти. Включва и разпоредби относно превоз, съхранение и употреба на торове и подобрители на почвата без маркировка "СЕ".
Торовете, подобрителите на почвата, биологично активните вещества и хранителните субстрати, които се пускат на пазара без маркировка "СЕ", както и ЕС продуктите за наторяване, трябва да се съхраняват и превозват в съответствие с изискванията за пожарна и взривна безопасност, така че да се предотврати увреждане на здравето на хората, животните и околната среда.
Земеделските стопани са задължени да водят записи относно количествата и видовете торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, които се предлагат на пазара без маркировка "СЕ", както и за употребените количества и видове ЕС продукти за наторяване.
Чл. 144 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за нарушения на забрани и задължения, свързани с уведомяването. Физическите лица, които нарушат забраните по чл. 10, ал. 2 или не уведомят по чл. 112, подлежат на глоба от 1500 до 2400 лв. При нарушения, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция от 2400 до 3600 лв.
Чл. 145 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които нарушават забраната за предоставяне на консултантски услуги за интегрирано управление на вредители без вписване в регистъра. Физическите лица подлежат на глоба от 400 до 800 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 800 до 1600 лв. Нормативната промяна е в сила от 23.02.2018 г.
Чл. 146 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които не приложат мерките за контрол срещу вредители при обявен каламитет или епифитотия. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 1000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - на имуществена санкция от 800 до 1800 лв.
Законът предвижда следните наказания за нарушения, свързани с растителни паспорти и фитосанитарни сертификати: 1) Глоба от 200 до 500 лв. за издаване, замяна или обезсилване на растителен паспорт; 2) Глоба от 200 до 500 лв. за неправилна маркировка на дървен опаковъчен материал; 3) Глоба от 200 до 500 лв. за официален фитосанитарен инспектор, който неправилно издаде сертификат; 4) За лица с делегирани задачи глобата е от 500 до 1000 лв., а имуществената санкция е от 1000 до 2000 лв., като при повторно нарушение глобите варират от 2000 до 5000 лв.
Законът предвижда наказания за неспазване на изискванията по чл. 19, ал. 1. Физическите лица, които не спазват тези изисквания, подлежат на глоба от 500 до 800 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 2000 до 2500 лв.
Член 149 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които извършват дейности без необходимата регистрация. На физически лица се налагат глоби от 800 до 1500 лв. за първо нарушение и от 2000 до 3000 лв. за повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци санкциите са имуществени и варират от 1000 до 2500 лв. за първо нарушение и от 2500 до 5000 лв. за повторно нарушение.
Законът предвижда наказания за нарушения на забрани и изисквания, свързани с защитата на растенията. За първо нарушение на чл. 17 и мерките по чл. 20, ал. 1 и 5, глобата е от 1000 до 3000 лв., а при повторно - от 3000 до 5000 лв. Същите санкции важат и за нарушения на чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 и мерките по чл. 30. Ако нарушенията са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, имуществената санкция е от 2000 до 5000 лв.
Който използва карантинни и регулирани некарантинни вредители, растения и други обекти за научни цели без разрешение, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата е от 2000 до 5000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.
Член 152 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които не уведомят БАБХ за наличие на вредител. Физическите лица могат да бъдат глобени с 200 до 500 лв. за първо нарушение и 1000 до 2500 лв. за повторно. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1000 до 2500 лв. за първо нарушение и 2500 до 5000 лв. за повторно.
Законът предвижда наказания за непълно изпълнение на задълженията по чл. 35, за уведомяване по чл. 61, ал. 6 и за мерки по чл. 33, ал. 2. Физическите лица подлежат на глоба от 1500 до 2500 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.
Законът предвижда наказания за физически и юридически лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 49, ал. 1 - 5. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.
Съгласно чл. 155 от Закона за защита на растенията, физически лица, които нарушават определени забрани или не изпълняват задължения, могат да бъдат наказани с глоба от 1000 до 3000 лв. Ако нарушенията са извършени от юридически лица или еднолични търговци, те подлежат на имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 156 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които извършват научноизследователска и/или развойна дейност с продукти за растителна защита без необходимото разрешение. Физическите лица подлежат на глоба от 400 до 800 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 800 до 1800 лв.
Чл. 157 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които извършват биологично изпитване на продукти за растителна защита без необходимия сертификат или с неразрешени продукти. За физически лица глобата е от 1000 до 2000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци имуществената санкция е от 2000 до 5000 лв.
Чл. 158 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за замърсяване на околната среда, свързано с дейности по този закон. Наказанията варират в зависимост от тежестта на нарушението: глоба от 2000 до 5000 лв. за замърсяване, глоба от 3000 до 6000 лв. при риск за здравето, имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. за юридически лица и еднолични търговци, и имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв. при риск за здравето от юридически лица или еднолични търговци.
Чл. 159 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които не спазват определени изисквания относно опаковането и етикетирането на продукти за растителна защита. Физическите лица, нарушаващи чл. 44, ал. 2, чл. 55, ал. 5, или чл. 79, ал. 1, т. 2 и 2, както и чл. 127, ал. 2, т. 2 или 3, или ал. 3 - 6, подлежат на глоба от 1000 до 2400 лв. За юридически лица и еднолични търговци, наказанията варират от 1900 до 3600 лв.
Законът предвижда наказания за търговия или преопаковане на продукти за растителна защита без необходимото удостоверение, както и за извършване на специализирани растителнозащитни услуги без уведомление на съответната ОДБХ. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 3000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да получат имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
Законът предвижда санкции за физически и юридически лица, които нарушават изискванията на наредбата по чл. 47, задължения по чл. 63 или 98, уведомителни задължения по чл. 95, ал. 1 или не предоставят информация по чл. 92, ал. 2. Физическите лица могат да бъдат глобени с 500 до 2500 лв., а юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1000 до 4000 лв.
Законът предвижда наказания за физически и юридически лица, които продават продукти за растителна защита без необходимите сертификати или които предлагат семена, третирани с неразрешени вещества. Физическите лица могат да бъдат глобени с между 500 и 2500 лв. за първо нарушение и между 1000 и 5000 лв. за повторно. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1000 до 4000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 8000 лв. за повторно.
Член 163 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават изискванията на наредбата по чл. 104, ал. 1, т. 3, използват продукти за растителна защита без необходимия сертификат, не изпълняват задължения по чл. 49, ал. 6 или не предоставят информация съгласно чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Физическите лица получават глоба от 400 до 1400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция от 800 до 2600 лв.
Законът предвижда наказания за реклама на продукти за растителна защита в нарушение на определени разпоредби. Физическите лица, които извършат такова нарушение, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, нарушили същите разпоредби, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 1000 до 2500 лв.
Законът предвижда наказания за нарушения на определени забрани, свързани с защитата на растенията. Физическите лица, които нарушат забраните, се наказват с глоба между 1500 и 3800 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 3600 до 6000 лв.
Чл. 165а от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които не изпълнят задълженията по чл. 109а, ал. 2 и 110а, ал. 1. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 1000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да получат имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.
Чл. 165б от Закона за защита на растенията предвижда наказания за физически и юридически лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 112а, ал. 3, т. 1 и 2. Физическите лица ще бъдат глобявани с суми между 1000 и 3000 лв., докато за юридическите лица или едноличните търговци санкцията варира между 5000 и 10 000 лв.
Чл. 166 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за различни нарушения, свързани с пускането на пазара на продукти с изтекъл срок на годност или несъответстващи на документацията и етикета. Глобите варират от 1000 до 2400 лв. за физически лица, а за юридически лица и еднолични търговци санкцията е между 1900 и 3600 лв. Нарушенията включват и неизпълнение на задължения по определени членове от закона.
Според чл. 167 от Закона за защита на растенията, физически лица, които не изпълнят задълженията по чл. 140, ал. 2 - 4 или 5, подлежат на глоба в размер от 1500 до 4000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, които също не спазват тези задължения, се налага имуществена санкция от 3000 до 8000 лв.
Чл. 168 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за непопълнение на задължения по определени членове. Физическите лица, които не спазват задълженията по чл. 140, ал. 1, чл. 142, ал. 1 или чл. 143н, подлежат на глоба от 300 до 900 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същите нарушения, ще бъдат наказани с имуществена санкция от 600 до 1800 лв.
Законът предвижда наказания за нарушения на забраните, свързани с защитата на растенията. Физическите лица, нарушаващи определени забрани, подлежат на глоба в размер от 300 до 600 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършващи подобни нарушения, могат да получат имуществена санкция в диапазона от 1200 до 2800 лв.
Член 169а от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които пускат на пазара ЕС продукт за наторяване без предварителна оценка на съответствието. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 5000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци могат да получат имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 169б от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които пускат на пазара ЕС продукти за наторяване, които не отговарят на изискванията за съответната продуктова функционална категория или категория съставни материали. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 4000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 4000 до 8000 лв.
Законът предвижда наказания за лица, които предлагат на пазара ЕС продукти за наторяване с неотговарящи на изискванията етикети. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми между 1500 и 3000 лв., докато юридическите лица или едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Съгласно новия член 169г от Закона за защита на растенията, предоставянето на пазара на ЕС продукт за наторяване без необходимата информация на български език или без налична ЕС декларация за съответствие на български език води до наказание. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. При нарушения от юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 1000 до 3000 лв.
Чл. 169д от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които съставят или използват ЕС декларация за съответствие с неверно съдържание. Физическите лица могат да бъдат глобени с 1000 до 3000 лв., а юридическите лица и еднолични търговци подлежат на имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Чл. 169е от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които пускат на пазара ЕС продукт за наторяване с неправилна маркировка "СЕ". Физическите лица ще бъдат глобявани с суми между 1500 и 3000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци ще получават имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
Икономическите оператори, които не спазват задълженията си по Регламент (ЕС) 2019/1009 или по чл. 143в - 143з, подлежат на глоба от 2000 до 5000 лв. В случай на нарушение от юридическо лице или едноличен търговец, санкцията е имуществена и варира от 5000 до 10 000 лв.
Нотифициран орган, който не изпълни информационно задължение съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) 2019/1009 или по чл. 143к, подлежи на имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Наказанието е установено в новия член 169з от Закона за защита на растенията, приет с ДВ, бр. 102 от 2023 г.
Длъжностни лица, които виновно не изпълняват задължения по чл. 34 и чл. 121, ал. 1 от Закона за защита на растенията, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е между 200 и 500 лв., а при повторно нарушение глобата нараства на между 500 и 1000 лв.
Чл. 171 от Закона за защита на растенията предвижда наказания за лица, които не изпълняват предписания на контролни органи. Физическите лица, които нарушат указанията, подлежат на глоба от 150 до 300 лв., освен ако деянието не е престъпление. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 200 до 400 лв.
Който пречи на изпълнението на служебните задължения на длъжностните лица, свързани с закона за защита на растенията, подлежи на наказание с глоба в размер от 600 до 1200 лв., при условие че деянието не е престъпление.
Нарушенията на разпоредбите на Закона за защита на растенията или на Регламент (ЕС) 2019/1009, които не са свързани с чл. 144 - 172, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, глобата е имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.
Чл. 174 от Закона за защита на растенията определя процедурата за задържане и отнемане на веществени доказателства от инспекторите на БАБХ при установяване на нарушения. Веществени доказателства могат да бъдат задържани, иззети и отнети в полза на държавата, а унищожаването или обезвреждането им се извършва от ОДБХ за сметка на нарушителите. Отнетите вещи могат да бъдат предоставени безвъзмездно на държавни органи, учебни заведения или организации със социално предназначение. Задържаните вещи се съхраняват до приключване на административното производство, а контролни проби - до приключване на производството, след което се връщат или унищожават.
Законът за защита на растенията регламентира установяването на нарушения, свързани с растителната защита, като актовете за нарушения се съставят от официални фитосанитарни инспектори и инспектори по растителна защита. Наказателните постановления се издават от директорите на ОДБХ и от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Българска служба за акредитация' за специфични нарушения. Законът определя термини като 'адюванти', 'активни вещества', 'пестициди', 'интегрирано управление на вредителите' и др. Той също така въвежда изисквания от европейски директиви и определя публичността на регистрите и списъците, свързани с растителната защита. Отменя предишния закон и предвижда преходни разпоредби за издадените документи и разрешения. Министерствата на околната среда и водите и на здравеопазването отговарят за оценката на характеристиките на активните вещества и продуктите.
Законът за защита на растенията регламентира реда за проверка на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита, сертифицирането и контрола на тези проверки. Съществуват такси за проверките, определени от Министерския съвет. Включени са и изменения в Закона за пчеларството, които предвиждат задължителна регистрация на пчелни семейства и условия за получаване на положително становище от развъдни организации. В закона са включени и разпоредби относно одобрението на продукти за растителна защита, оценка на риска и изисквания за етикетиране. Законът е в сила от 10 юли 2014 г. и е подложен на множество изменения и допълнения, последните от които са от 2023 г.
Законът за защита на растенията определя основни термини и концепции, свързани с растителната защита, включително адюванти, активни вещества, биологични агенти и различни видове торове. Включени са определения за важни понятия като карантина, фитосанитарен контрол, интегрирано управление на вредителите и икономически важни вредители. Законът също така определя условията за употреба на продукти за растителна защита, тяхната търговия и контрол.
Законът за защита на растенията въвежда изискванията на три основни директиви на Европейския съюз: Директива 2000/29/ЕО, която се отнася до защитните мерки срещу вредители по растенията; Директива 2009/128/ЕО, която създава рамка за устойчива употреба на пестициди; и Директива (ЕС) 2019/782, която изменя предходната директива относно установяването на хармонизирани показатели за риска.
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на растенията, изменен с ДВ, бр. 17 от 2019 г., постановява, че всички регистри, списъци и бюлетини, свързани с този закон, са публични. Те трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), като се спазват изискванията за защита на личните данни.
Параграф 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на растенията указва, че настоящият закон отменя предходния Закон за защита на растенията, който е бил обнародван в Държавен вестник, брой 91 от 1997 г. и е претърпял множество изменения до 2011 г.
Издадените удостоверения и разрешения преди влизането в сила на закона запазват действието си за срока, за който са издадени. Започнатите производства за издаване на документи, с изключение на разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита след 14 юни 2011 г., се довършват по досегашния ред. Производствата, започнати преди 14 юни 2011 г. за подновени разрешения, се довършват по новия ред, ако заявителят подаде писмено искане.
Министерството на околната среда и водите е отговорно за експертната оценка на екотоксикологичните характеристики на активните вещества и продукти за растителна защита, както и за тяхното поведение в околната среда. Министерството на здравеопазването пък оценява токсикологичните характеристики на тези вещества и продукти. Тези разпоредби се отнасят за производства, започнати преди 14 юни 2011 г. за разрешаване и промяна на разрешаването на продукти за растителна защита, съгласно чл. 15г и 15п от отменения Закон за защита на растенията.
Съществуващата до влизането в сила на Закона за защита на растенията категоризация на продуктите за растителна защита се приравнява към новата категоризация, определена в чл. 80, ал. 1 и 2. Категориите се изменят както следва: 'първа (професионална)' става 'първа професионална', 'втора (ограничена)' става 'втора професионална', а 'трета (свободна)' става 'непрофесионална'.
В Закона за Българската агенция по безопасност на храните се въвеждат изменения, включително нов член 11а, който задължава контролните органи да се легитимират със служебна карта и служителите на граничните инспекционни пунктове да носят униформа. Освен това, се актуализират текстовете в член 13, като се заменят определени разпоредби за по-ясно определяне на задълженията и обектите на контрол.
Параграф 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на растенията предвижда изменения в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Основните акценти включват: 1) премахване на определени задължения в чл. 10, 2) въвеждане на нови членове (10б и 10в), които регламентират задължителната проверка на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита, 3) установяване на такси за проверките, 4) добавяне на нови точки в чл. 22б относно проверките и 5) създаване на § 3а, който определя периодичността на проверките и условията за използване на оборудването след 26 ноември 2016 г.
Текстът представя изменения и допълнения в Закона за пчеларството, свързани с регистрацията на пчелни семейства, условията за издаване на становища, публичния списък на регистрираните лица и процедурите за установяване на нарушения. Включени са нови алинеи, изменения на съществуващи, и уточнения относно контролните органи и наказателните постановления.
В Закона за горите се прави изменение, при което в член 135 на закона думата "препарати" се заменя с "продукти за растителна защита". Това изменение е обнародвано в Държавен вестник и е в сила от 2011 г. до 2014 г. и е част от редица изменения на закона.
Удостоверенията, издадени по чл. 26, ал. 5 от Наредба № 104 от 2006 г., са признати за сертификати по чл. 83 от Закона за защита на растенията и имат срок на валидност 10 години от датата на издаването им.
Разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита ще бъдат одобрени за въздушно пръскане в срок до три години от влизането в сила на закона. До одобрението, тези продукти могат да се прилагат чрез въздушно пръскане, освен ако не е наложена изрична забрана за такова приложение.
До 1 юни 2015 г. за класифицирането, етикетирането и опаковането на продуктите за растителна защита и адювантите се прилага наредбата по чл. 5, ал. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Изпълнението на Закона за защита на растенията е възложено на министъра на земеделието и храните. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, последно с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 102 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.
Параграф §18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на растенията определя сроковете за влизане в сила на различни членове от закона. Член 9, ал. 3 влиза в сила в тримесечен срок след обнародването, докато членове 6, ал. 1, т. 1, буква 'в', чл. 54, т. 2 и чл. 65 влизат в сила от 1 януари 2015 г. Член 101, т. 6 влиза в сила от 26 ноември 2015 г., а член 49, ал. 6 от 1 януари 2016 г. Законът е приет от 42-то Народно събрание на 10 юли 2014 г.
Центърът за оценка на риска по хранителната верига е отговорен за оценката на разрешените продукти за растителна защита, съгласно § 15, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на растенията.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
В §30 от Закона за защита на растенията се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието и храните, с новото наименование на министерството, което включва и горите. По този начин всички споменавания на "Министерството на земеделието и храните" и свързаните с него термини ще бъдат актуализирани, за да отразят новото име на институцията.
Законът за защита на растенията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, който е обнародван в Държавен вестник, брой 17 от 2018 г. и влиза в сила от 23.02.2018 г.
Параграф 37 от Закона за защита на растенията определя сроковете за утвърдяване и публикуване на образците на документите, свързани със закона, от съответните административни органи. В срок от два месеца от влизането в сила на закона, административните органи трябва да утвърдят образците и да ги публикуват на своите интернет страници. Освен това, до 31 декември 2019 г. те трябва да приведат публичните регистри в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и подзаконовите нормативни актове.
Законът за защита на растенията влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за управление на агрохранителната верига, който е обнародван в 'Държавен вестник' бр. 51 от 2020 г. и влиза в сила от 20.06.2020 г.
Законът влиза в сила в 14-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на растенията, обнародвани в Държавен вестник, брой 65 от 2020 г., и влизат в сила от 21.07.2020 г.
Лицата, които произвеждат и търгуват с материали и предмети за контакт с храни, имат срок от три месеца след влизането в сила на закона, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията на глава втора, раздел II от Закона за храните.
Законът за защита на растенията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 26 относно член 36, алинея 5, която влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влизат в сила от 1 януари 2023 г.
В Закона за защита на растенията се извършва замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите. Всички споменавания на "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" се заменят с "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието".
Законът за защита на растенията влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. В допълнение, приет е Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
Недовършените производства пред изпълнителния директор на БАБХ, за които са подадени заявления по чл. 133 и 135, ще бъдат довършени по досегашния ред след влизането в сила на новия закон. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, обнародван в Държавен вестник, брой 21 от 2024 г.
До издаването на разрешение за прилагане на продукти за растителна защита с безпилотни летателни системи, операторите могат да използват разрешени за наземна техника продукти, с изключение на тотални хербициди, дефолианти и десиканти. Това е валидно за срок до една година след влизането в сила на закона.
До издаването на сертификат за съответствие с изискванията на стандарт ISO 23117-1, за срок не по-дълъг от една година от влизането в сила на закона, е разрешено използването на несертифицирано оборудване за прилагане на продукти за растителна защита, прикрепено към безпилотната летателна система.
В едногодишен срок от влизането в сила на Закона за защита на растенията, Българската агенция по безопасност на храните е задължена да създаде регистър по чл. 112а, ал. 1 и да осигури оперативно съвместим обмен на данни и информация относно обекти и лица от съществуващите бази данни. Изпълнителният директор на агенцията трябва да определи дата за пускането на регистъра в експлоатация, като заповедта за това се публикува на сайта на агенцията 14 дни преди пускането.
Параграф 13 от закона указва, че до пускането в експлоатация на регистъра по чл. 112а, ал. 1, оповестяването на растителнозащитните дейности ще се извършва по реда на наредбата по чл. 32, ал. 2 от Закона за пчеларството. Министърът на земеделието и храните е задължен да приведе наредбата в съответствие със закона в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона. Приложенията описват принципите на интегрираното управление на вредителите, темите за обучение и хармонизираните показатели за риска, свързани с употребата на продукти за растителна защита.