Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя нормите и изискванията за защита на населението от вредното въздействие на електромагнитни полета (ЕМП) в честотния обхват от 30 kHz до 30 GHz. Целта е да се осигури безопасност и хигиенни условия в населени територии, като се определят пределно допустими нива на ЕМП и се установяват хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
Член 2 от Наредба № 9 определя населени територии като селища и зони за продължително обитаване, включително курортни зони, зони за отдих и лечение, в рамките на техните регулации.
Наредбата определя пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти. Чл. 3 уточнява, че за честотния обхват от 30 kHz до 300 MHz се нормира напрегнатостта на електрическата съставна в волт на метър, а за честоти над 300 MHz се нормира плътността на енергийния поток в микровата на квадратен сантиметър.
Чл. 4 от Наредба № 9 определя как се изчисляват хигиенно-защитните зони (ХЗЗ) около излъчващите обекти, като се вземат предвид напрегнатостта и плътността на мощност на електромагнитните полета (ЕМП). Границата на ХЗЗ е затворена линия, в която стойностите на ЕМП са равни на пределно допустимите нива. Линиите с по-високи стойности не трябва да попадат в населени територии. Определянето на границите на ХЗЗ е задължение на стопанина на излъчващия обект, а методиките за изчисление се утвърдиха от министъра на здравеопазването.
Наредбата определя максималните допустими нива на електромагнитни полета (ЕМП) в населени територии и условията за разполагане на излъчватели. Излъчвателите трябва да бъдат разположени така, че напрегнатостта и плътността на мощността на ЕМП да не надвишават установените нива. При наличие на няколко излъчвателя, трябва да се спазват специфични изисквания за сумарната им напрегнатост и плътност на мощността в зависимост от работния им обхват.
Наредба № 9 от 14 март 1991 г. определя условията за изграждане и експлоатация на маломощни излъчващи обекти в населени територии. Според чл. 6, такова изграждане е разрешено само при условие, че електромагнитните полета (ЕМП), които те генерират, не надвишават допустимите нива, определени в чл. 5 от наредбата.
Член 7 от Наредба № 9 определя, че контролът на стойностите на електромагнитни полета (ЕМП) трябва да се извършва на минимум три места в населените територии. Измерванията се правят там, където се очакват най-високи стойности на полето, особено в зони с продължително пребиваване на хора. Тази наредба е изменена с ДВ, бр. 8 от 2002 г.
Чл. 8 от Наредба № 9 определя границите на зоните около излъчвателите в райони извън населените територии, свързани с пределно допустимите стойности на електромагнитни полета (ЕМП) за експлоатационния персонал. Частта от зоната, която е извън техническата територия на обекта, трябва да бъде обозначена с предупредителни табели от стопанина на излъчвателя. Министерството на здравеопазването разрешава престоя на населението в тази зона за селскостопански и други дейности, като определя максималната продължителност за всеки конкретен обект. Терените извън определената зона могат да се използват за селскостопанска и друга дейност, несвързана с постоянно обитаване.
Чл. 9 от Наредба № 9 предвижда, че при проектиране на нови излъчващи обекти, трябва да се извършват разчети за хигиенно-защитните зони, които са част от проекта. След изграждането, инвеститорът и контролни органи извършват измервания на електромагнитните полета в определени контролни пунктове. Измерванията се правят по утвърдени методики при най-неблагоприятни условия. Ако стойностите надвишават допустимите нива, стопанинът на обекта е задължен да предприеме мерки за намаляване на стойностите или да спре експлоатацията.
Стопаните на излъчващи обекти са задължени да уведомяват съответния общински народен съвет за резултатите от измерванията на електромагнитни полета, проведени по чл. 9 и § 1 от заключителните разпоредби на Наредба № 9. Освен това, те трябва да информират за предприетите допълнителни мерки. Общинският народен съвет от своя страна е длъжен да информира гражданите за тези резултати и мерки.
Наредбата определя пределно допустимите нива на електромагнитни полета (ЕМП) в населени територии и хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти. Чл. 11 указва, че за маломощни излъчватели (до 10 W) не се изчисляват границите на хигиенно-защитни зони, а оценката се прави чрез измервания. Заключителните разпоредби предвиждат задължения за стопаните на излъчващи обекти, наказания за нарушители и основание за издаване на наредбата. Приложенията съдържат пределно допустими нива на напрегнатост и плътност на енергийния поток за различни честотни обхвати.
Параграф §1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 9 предвижда, че за излъчващи обекти, които са изградени и въведени в експлоатация преди влизането в сила на наредбата, стопаните са задължени да извършат измервания в контролни пунктове на околните населени територии, съвместно с контролните органи. Ако измерванията не са правени, те трябва да се извършат и при необходимост да се предприемат съответни мерки.
Наредба № 9 от 14 март 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета (ЕМП) в населени територии е издадена на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване. Тя влиза в сила след обнародването й в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата определят пределно допустимите нива на напрегнатостта и плътността на енергийния поток на ЕМП в различни честотни обхвати, като например: 25 V/m за честотен обхват от 30 до 300 kHz, 15 V/m за 0,3 до 3 MHz и т.н. Забележка указва, че при равенство на работната честота с горната граница на диапазона, се прилага пределно допустимото ниво на следващия обхват.