ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за защита на потребителите урежда правата на потребителите и дейността на държавните органи и сдруженията на потребителите. Основната цел на закона е да осигури защита на правото на информация, защита срещу рискове, защита на икономическите интереси, обезщетение за вреди от дефектни стоки, достъп до съдебни процедури, образование по защитата на правата, сдружаване за защита на интересите и представителство пред държавни органи.
Чл. 2
Член 2 от Закона за защита на потребителите постановява, че при провеждането на държавната политика в различни икономически отрасли и сектори, органите на изпълнителната власт трябва да вземат предвид интересите на потребителите.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за защита на потребителите определя, че правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани и всяка уговорка, която изключва или ограничава тези права, е недействителна. Отказът от права, предоставени по закона, също е недействителен. Клаузи в договори, които посочват приложимостта на закон на държава извън ЕС и изключват разпоредбите на българския закон или на закон на държава - членка на ЕС, са нищожни. Освен това, клаузи, които предвиждат арбитраж за решаване на спорове между търговец и потребител, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове, са недействителни.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за защита на потребителите задължава търговците да предоставят на потребителите ясна и разбираема информация преди сключването на договор. Информацията включва основни характеристики на стоките или услугите, данни за търговеца, крайна цена, условия на плащане и доставка, информация за законова гаранция, срок на договора, функционалност на стоките с цифрови елементи, наличност на стоката, опасности при употреба и срок на годност, ако е приложимо. Тази информация е неразделна част от договора, а търговецът носи отговорност за доказване на предоставянето ѝ.
Чл. 5
Търговецът е задължен да предоставя информация за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който е разбираем за потребителя. Когато информацията е в писмена форма, тя трябва да бъде на български език и да използва единиците от Международната система единици (SI). Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.
Чл. 6
Търговецът е задължен да определи специално обозначени места за определени стоки, отделени от останалите, и да информира потребителите, когато предлага: 1. употребявани стоки; 2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, които не са опасни; 3. стоки с отклонения от обявените показатели, които не са опасни; 4. стоки с намалени цени.
Чл. 7
Търговецът е задължен да спазва разпоредбите на чл. 4 - 6, независимо от това дали е получил необходимата информация от доставчика или производителя. Тоест, дори при липса на информация, търговецът не може да се освободи от отговорност по отношение на задълженията си към потребителите.
Чл. 8
Търговецът е задължен да постави информация за фирмата, адреса на управление, името на отговорното лице и работното време на търговския обект в близост до входа. При затворен обект, информацията за затваряне трябва да бъде обявена, а работното време е задължително за спазване от търговеца.
Чл. 9
Търговецът е задължен да предлага стоки с етикети на български език, освен в случаи на използване на символи или общоизвестни наименования. Етикетът трябва да съдържа информация за производителя, вида на стоката, основни характеристики, срок на годност и условия на съхранение. Информацията трябва да е ясна и не подвеждаща. Търговецът не може да променя или отстранява етикета, ако това е подвеждащо. Допълнителни средства за информиране могат да се използват при необходимост.
Чл. 10
Член 10 от Закона за защита на потребителите задължава стоките, които са пакетирани или опаковани предварително, да съдържат информация за тяхното количество. Тази информация трябва да бъде обозначена на опаковката или на самата стока, ако опаковката липсва. Отговорността за правилното означаване на количеството носи производителят или лицето, което е пакетирало или опаковало стоката, а за вносни стоки - вносителят. Ако количеството не е означено от нито един от тези субекти, търговецът е задължен да го обозначи на стоката, на опаковката или на табела в близост до стоката.
Чл. 11
Търговецът е задължен да предостави на потребителя данните, посочени в чл. 9, ал. 2, в писмена форма, когато стоката не позволява поставянето на етикет. Това може да се извърши по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.
Чл. 12
Министерският съвет е отговорен за приемането на наредби, които определят изискванията за отделни групи стоки, тяхното етикиране и методите за изпитване на основните им характеристики. Освен това, наредбите ще касаят и стоките, които имитират храни. Раздел III от закона се отнася до указанията за употреба на стоките.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за защита на потребителите предвижда, че стоките, които изискват технически познания или съдържат опасни вещества, трябва да бъдат придружени от указания за употреба, изготвени от производителя. Указанията трябва да предоставят необходимата информация за безопасно използване и поддръжка на стоките, а при необходимост да включват списък на съставните части. Производителят, търговецът и вносителят са длъжни да осигурят указания на български език.
Чл. 14
Търговецът е задължен, при поискване от потребителя и когато стоката позволява, да демонстрира начина на действие на стоката.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита на потребителите задължава търговците да поставят на видно място продажната цена на стоките в непосредствена близост до тях. При предлагане на стоки чрез каталози, цените трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на съответната стока.
Чл. 16
Член 16 от Закона за защита на потребителите изисква продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите да бъдат ясни и разбираеми. Цените трябва да бъдат изписани по такъв начин, че да не създават заблуждение у потребителите.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Закона за защита на потребителите, когато продажната цена на стоката или услугата се състои от различни елементи със свои продажни цени, общата сума от тези цени трябва да бъде ясно и точно представена като крайна цена за потребителя.
Чл. 18
Търговецът има право да информира потребителя предварително за възможността да преговаря относно отстъпки от обявената цена или от определени елементи на продукта. Това предоставя на потребителя възможност за участие в процеса на договаряне.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за защита на потребителите регламентира задълженията на търговците относно обявяването на цените на стоките. Цената на стоката трябва да бъде посочена в евро и да се обявява за съответната мерна единица или брой. Продажната цена и цената за единица мярка трябва да включват ДДС и всички допълнителни такси. Забранено е обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект, освен в определени случаи.
Чл. 20
Търговецът е задължен да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на стоките в търговския обект. Това може да става чрез етикети, ценоразписи или табели. Продажната цена не се обозначава за стоки, които се влагат в услуга, стоки на търг или аукцион, както и за антики и произведения на изкуството. Ако цената за единица мярка е идентична с продажната цена, тя не се обозначава.
Чл. 21
Рекламите на стоки, които съдържат информация за продажната им цена, са задължени да включват и цената за единица мярка. Това изискване има за цел да осигури по-прозрачна информация за потребителите и да улесни сравнението между различни стоки.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за защита на потребителите регламентира начина на обозначаване на цените за стоки в опаковка. Цените за количеството и за единица мярка трябва да бъдат поставени на опаковката или в близост до стоката, ако не е възможно. При предварително опаковани стоки, обозначените цени се отнасят за нето тегло. При продажба на стоки в обща опаковка, търговците могат да посочат само продажната цена.
Чл. 23
Според чл. 23 от Закона за защита на потребителите, когато стоките се продават в насипно състояние, е необходимо да се обозначава само цената за единица мярка, а не общата цена на стоката.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за защита на потребителите задължава търговците, предлагащи услуги, да обозначават продажните цени на услугите чрез ценоразпис, който трябва да бъде поставен на видно място в търговския обект. При невъзможност за поставяне на ценоразпис, може да се предостави брошура с цените на услугите. Ценоразписът трябва да бъде ясен и лесен за разбиране. Изискванията не важат в определени случаи, посочени в чл. 26.
Чл. 25
Законът задължава търговците да информират потребителите за цената на услугите, независимо дали услугата се предлага извън търговския обект или в него. При предлагане извън обекта, цената трябва да бъде ясно посочена на потребителя. При предлагане в търговския обект, цената трябва да бъде обозначена на разбираем и видим начин.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за защита на потребителите регламентира условията, при които търговецът може да предложи индивидуална оферта на потребителя за услуги, различни от обичайно предлаганите. Офертата трябва да съдържа информация за името и адреса на търговеца, характера на услугата, цената, основана на параметрите на услугата, и срока на действие. При платена оферта, потребителят трябва да бъде информиран за цената преди нейното изготвяне.
Чл. 27
Продажната цена на услугата трябва да бъде указана в евро и да включва ДДС, данъци и такси, дължими от потребителя, както и допълнителни разходи. Забранено е да се посочват различни цени за една и съща услуга в търговския обект; при наличие на различия, потребителят заплаща по-ниската цена.
Чл. 28
Лицата, които извършват търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са задължени да поставят цените на паркоместата на видно място, близо до входа, за да бъдат достъпни за потребителите.
Чл. 29
Лицата, които извършват търговска дейност в бензиностанции и газостанции, имат задължението да поставят табели с цените на горивата, които предлагат. Тези табели трябва да бъдат разположени така, че да бъдат видими за водачите на превозни средства, движещи се по платното, от страната на която е изградена бензиностанцията или газостанцията.
Чл. 30
Според Чл. 30 от Закона за защита на потребителите, търговецът е задължен да издава документ за извършената продажба. Този документ трябва да съдържа информация за датата на продажбата, вида на стоката или услугата, както и цената на съответната стока или услуга.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за защита на потребителите предвижда, че министърът на икономиката и индустрията е отговорен за издаването на наредби, които определят реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени стоки или услуги. Тази разпоредба е била изменяна няколко пъти, последно през 2022 г.
Чл. 32
Член 32 от Закона за защита на потребителите е бил изменен с Държавен вестник, брой 64 от 2007 година и е влязъл в сила на 08.09.2007 година, но е отменен с Държавен вестник, брой 102 от 2008 година.
Чл. 33
Член 33 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 102 от 2008 година.
Чл. 34
Член 34 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 102 от 2008 г.
Чл. 35
Член 35 от Закона за защита на потребителите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 102 от 2008 година.
Чл. 36
Член 36 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 102 от 2008 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 37
Член 37 от Закона за защита на потребителите, който е бил изменен през 2007 г. и отменен през 2008 г., се отнася до заблуждаваща реклама. Този член е част от Раздел II на закона, който разглежда различни аспекти на рекламата и нейната съответствие с правата на потребителите.
Чл. 38
Член 38 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 102 от 2008 г. Раздел III, който се отнася до непочтената реклама, също е отменен с Държавен вестник, брой 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.
Чл. 39
Член 39 от Закона за защита на потребителите е отменен с ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г. Също така, раздел IV, който касае сравнителната реклама, е отменен с ДВ, бр. 102 от 2008 г.
Чл. 40
Член 40 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 102 от 2008 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 41
Член 41 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 102 от 2008 година.
Чл. 42
Член 42 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 102 от 2008 г. Настоящият текст е част от глава четвърта, която разглежда търговските практики и способите за продажба, включително договори, сключвани извън търговския обект и договори от разстояние. Заглавието на раздел I е променено с изменения от Държавен вестник, брой 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.
Чл. 43
Разпоредбите на чл. 43 от Закона за защита на потребителите осигуряват защита на потребителите, когато сключват договори извън търговския обект или от разстояние. Това включва ситуации, в които потребителят не е в пряка връзка с търговеца.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за защита на потребителите определя какви са договорите извън търговския обект. Те са договори между търговец и потребител, които могат да бъдат сключени при физическо присъствие на двете страни на място, различно от търговския обект, или при определени условия, свързани с комуникация от разстояние след личен контакт. Освен това, договорите, сключени по време на организирано пътуване от търговеца с цел продажба, също попадат в тази категория.
Чл. 45
Договор от разстояние е договор, сключен между търговец и потребител в контекста на организирана система за продажби или услуги, при което търговецът и потребителят не присъстват физически на едно и също място. Този договор се сключва чрез средства за комуникация от разстояние, включително в момента на неговото сключване.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за защита на потребителите посочва, че разпоредбите на чл. 4 и на този раздел не важат за определени видове договори. Тези изключения включват договори за социални и здравни услуги, хазартни дейности, финансови услуги, сделки с недвижимо имущество, строителство, туристически пакети, дългосрочни ваканционни продукти, публични функции, доставка на храни и напитки, услуги за превоз на пътници, както и договори, сключени чрез автомати и с телекомуникационни оператори.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за защита на потребителите задължава търговците да предоставят ясна и разбираема информация на потребителите преди сключване на договори от разстояние или извън търговския обект. Информацията включва основни характеристики на стоките или услугите, данни за търговеца, цена с включени такси, условия за плащане и доставка, права на отказ и други важни детайли, свързани с договора. Търговецът носи отговорност за предоставянето на точна информация и е задължен да я представи на български език.
Чл. 47а
Член 47а от Закона за защита на потребителите изисква доставчиците на онлайн места за търговия да предоставят на потребителите ясна и разбираема информация преди сключването на договор от разстояние. Информацията включва основни параметри за класирането на предложенията, статус на третата страна (търговец или не), права на потребителите при сделки с неконтролирани търговци и разпределение на задълженията по договора. Отговорността на страните по договора остава в сила съгласно националното и европейското законодателство.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за защита на потребителите определя задълженията на търговеца при договори извън търговския обект. Търговецът е длъжен да предостави информация на потребителя на хартиен или друг траен носител, която трябва да е четлива и на ясен език. Също така, търговецът трябва да предостави копие от договора или потвърждение на договора. При цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, е необходимо потвърждение на съгласието на потребителя за започване на изпълнението на договора. В случай на услуги или доставка на вода, газ, електрическа енергия или централно отопление, търговецът трябва да изиска изрично искане от потребителя на траен носител и да потвърди, че след изпълнението на договора потребителят няма право на отказ.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за защита на потребителите регулира задълженията на търговците при сключване на договори от разстояние. Търговецът трябва да предостави информация на яснен и разбираем език, особено при електронни поръчки, където потребителят трябва да потвърди задължението за плащане. При неспазване на тези изисквания, потребителят не е обвързан от договора. Търговците трябва също така да информират за ограничения в доставките и приеманите платежни средства. При телефонни обаждания, търговецът трябва да се представи и да потвърди предложението на траен носител, а потвърждението за договора трябва да се предостави в разумен срок. Търговецът носи доказателствена тежест за спазване на изискванията.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за защита на потребителите предоставя на потребителите правото да се откажат от договора от разстояние или извън търговския обект в срок от 14 дни, без да посочват причина и без да дължат обезщетение или неустойка. Изключение правят разходите, посочени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55. Срокът започва да тече от различни моменти в зависимост от вида на договора: при договори за услуги - от сключването на договора; при договори за продажба - от приемането на стоките; при договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия и др. - от сключването на договора.
Чл. 51
Член 51 от Закона за защита на потребителите регламентира правото на потребителя да се откаже от договора при определени условия. Ако търговецът не е предоставил информация за правото на отказ, потребителят може да се откаже от договора в срок от една година и 14 дни. Ако информацията е предоставена в рамките на една година, срокът за отказ е 14 дни от получаването на информацията.
Чл. 52
Потребителят има право да се откаже от договор, сключен от разстояние или извън търговския обект, като уведоми търговеца преди изтичането на срока по чл. 50. За отказа може да се използва стандартен формуляр или да се заяви недвусмислено по друг начин. Правото на отказ се счита за упражнено, ако съобщението е изпратено в срок. Търговецът може да предложи електронен вариант за отказ и е длъжен да потвърди получаването му. Тежестта на доказване за упражняване на правото на отказ е на потребителя.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за защита на потребителите предвижда, че упражняването на правото на отказ от страна на потребителя прекратява задълженията на страните по договора, независимо дали той е сключен от разстояние или извън търговския обект. Това важи и в случаите, когато потребителят е предложил сключването на такъв договор.
Чл. 54
Член 54 от Закона за защита на потребителите определя правата на потребителя при упражняване на правото на отказ от договори от разстояние или извън търговския обект. Търговецът е задължен да възстанови всички суми, включително разходите за доставка, в срок до 14 дни след уведомление от потребителя. Възстановяването трябва да става с използване на същото платежно средство, освен ако потребителят не е съгласен на друго. Търговецът не носи отговорност за допълнителни разходи за доставка, ако потребителят е избрал по-скъп вариант. При договори за продажба, ако търговецът не прибира стоките, той може да задържи плащането до получаване на стоките или доказателство за тяхното изпращане. Търговецът е длъжен да спазва и регламента за защита на личните данни и да не използва съдържание, различно от лични данни, предоставено от потребителя, освен в определени случаи.
Чл. 54а
При сключване на договор от разстояние по телефона, договорът влиза в сила и потребителят се обвързва с предложението от деня, в който доставчикът получи съгласието на потребителя в писмена форма.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за защита на потребителите определя условията за упражняване на правото на отказ от договори, сключени от разстояние или извън търговския обект. Потребителят трябва да върне стоките в срок до 14 дни след уведомление за отказ, като разходите за връщането са за сметка на потребителя, освен ако търговецът не е уведомил за това. Търговецът е задължен да прибере стоките, ако те не могат да бъдат върнати по обичайния начин. Потребителят носи отговорност само за намалена стойност на стоките, причинена от ненужно изпробване. При отказ след искане за услуга, потребителят дължи пропорционална сума за предоставените услуги до момента на отказ. Потребителят не дължи разходи за услуги, ако търговецът не е предоставил необходимата информация или ако не е дал съгласие за започване на услугата. След отказ, потребителят не може да използва цифровото съдържание или услуга.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за защита на потребителите регламентира правото на потребителя да откаже договора, сключен от разстояние или извън търговския обект. При упражняване на това право, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи разходи или неустойки, освен в случаите, посочени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55. Разпоредбата не важи за чл. 28 от Закона за потребителския кредит.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за защита на потребителите определя изключения от правото на отказ на потребителя от договори от разстояние или извън търговския обект. Изключенията включват случаи, когато услугата е напълно предоставена с предварително съгласие на потребителя, доставки на стоки с цена, зависима от финансовия пазар, индивидуални поръчки, стоки с кратък срок на годност, запечатани стоки, алкохолни напитки, услуги за настаняване, и цифрово съдържание, сред други. Правото на отказ не важи и за услуги, поискани от потребителя в дома му, след като услугата е предоставена.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за защита на потребителите забранява предлагането и продажбата на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, чрез договори от разстояние. Освен това, изискванията на Закона за храните относно производството и търговията с храни важат и за договорите от разстояние за доставка на храни, с изключение на определени видове храни.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за защита на потребителите гласи, че правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани при договори от разстояние или извън търговския обект, когато е приложимо правото на държава членка на ЕС. Потребителят не може да бъде лишен от защита, предоставена от законодателството на съответната държава членка, която следва Директива 2011/83/ЕС. Тясна връзка с територията на държава членка е налице при определени условия, като например, ако договорът е сключен там, търговецът насочва дейността си към тази територия, или договорът е предшестван от реклама в съответната държава. Всяка клауза, с която потребителят се отказва от правата си, е недействителна.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за защита на потребителите предвижда, че Комисията за защита на потребителите е отговорна за информирането на потребителите и търговците относно техните права и задължения, свързани с договорите, сключени от разстояние и извън търговския обект. Тази разпоредба е била отменена и впоследствие изменена, като новата версия е в сила от 25.07.2014 г.
Чл. 61
Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които следват кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието и съдържанието на тези кодекси.
Чл. 61а
Чл. 61а от Закона за защита на потребителите определя, че разпоредбите на чл. 62 - 62д са насочени към защита на потребителите и се прилагат за договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител. Втората част от член 61а е отменена през 2022 г.
Чл. 62
Член 62 от Закона за защита на потребителите забранява доставката на стоки и услуги на потребител без предварително искане от него. Потребителят не е задължен да възстановява непоръчани стоки и не дължи заплащане за тях. Липсата на отговор от потребителя не се счита за съгласие с доставката.
Чл. 62а
Срочен договор може да бъде продължен само с писмено съгласие на потребителя. Ако не се получи такова съгласие, договорът става безсрочен при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки. Уговорки, противоречащи на тези условия, са нищожни.
Чл. 62б
Според Чл. 62б от Закона за защита на потребителите, когато договорът е сключен в писмена форма, измененията на договорните условия трябва да се извършват чрез допълнителни писмени споразумения между страните.
Чл. 62в
Чл. 62в от Закона за защита на потребителите забранява на търговците да начисляват такси на потребителите за използване на платежно средство, които надвишават разходите, направени от търговеца за това платежно средство. Забраната е в сила от 25.07.2014 г.
Чл. 62г.
Чл. 62г. от Закона за защита на потребителите регламентира условията при използване на телефонна линия от търговеца за свързване с потребителя. Потребителят заплаща само стойността на разговора, без допълнителни такси, съгласно Наредба № 1 от 2010 г. При неправомерно начислена допълнителна такса, търговецът е задължен да я възстанови на потребителя. Разпоредбата не ограничава правото на доставчиците на телекомуникационни услуги да таксуват разговорите.
Чл. 62д
Търговецът е задължен да получи изричното съгласие на потребителя за всяко допълнително плащане, което надвишава уговорената цена по основния договор. Ако търговецът не е получил такова съгласие, но счита, че то е налице, потребителят има право да поиска възстановяване на платените допълнителни суми. Търговецът носи тежестта на доказване за полученото съгласие на потребителя.
Чл. 63
Член 63 от Закона за защита на потребителите изисква всяко съобщение за намаление на цените да съдържа информация относно стоките и услугите, условията за извършване на намалението и срока, през който намалените цени са валидни.
Чл. 64
Съгласно чл. 64 от Закона за защита на потребителите, съобщението за намаление на цените може да се извърши по три начина: 1) чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана; 2) чрез указване на 'нова цена' и 'предишна цена' с посочване на съответните суми; 3) чрез посочване на процент на намалението, като новата цена е до зачеркната предишна цена.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за защита на потребителите регламентира изискванията за съобщенията за намаление на цените. Търговците трябва да посочват предишната цена, която е била в сила поне 30 дни преди намалението, освен в случаите на бързо развалящи се стоки, където срокът е 7 дни. При прогресивно намаление, предишната цена е цената без намаление преди първото намаление.
Чл. 66
Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден. Възможно е обаче да обхваща период до 6 месеца при определени условия, като: разпродажба на стокови наличности, частично преустановяване на търговската дейност, извършване на строителни работи или прехвърляне на предприятието.
Чл. 67
Член 67 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2014 г., и е в сила от 25 юли 2014 г.
Чл. 68
Член 68 от Закона за защита на потребителите забранява всякакви търговски практики, които могат да увредят икономическите или колективните интереси на потребителите. Това означава, че търговците не могат да прилагат методи, които биха могли да навредят на правата и интересите на клиентите.
Чл. 68а
Член 68а от Закона за защита на потребителите, който е бил в сила от 01.01.2007 г. и отменен на 14.02.2020 г., регламентира нелоялните търговски практики. След последните изменения, раздел III на закона, който обхваща тези практики, е в сила от 08.09.2007 г., след като предишният раздел IV е бил актуализиран на 25.07.2014 г.
Чл. 68б
Чл. 68б от Закона за защита на потребителите установява разпоредби, които целят защита на потребителите от нелоялни търговски практики по време на предлагане на стоки или услуги. Тези разпоредби се прилагат за всички видове стоки и услуги, включително цифрово съдържание и недвижимо имущество. Определението за продукт обхваща всяка стока или услуга, включително права и задължения.
Чл. 68в
Чл. 68в от Закона за защита на потребителите забранява нелоялните търговски практики, с цел защита на интересите на потребителите. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 08.09.2007 г.
Чл. 68г.
Чл. 68г. определя условията, при които търговската практика на търговец към потребител е нелоялна. Нелоялността се установява, когато практиката противоречи на добросъвестността и професионалната компетентност и може да промени икономическото поведение на средния потребител. Специално внимание се обръща на уязвимите групи потребители, при условие че търговецът е могъл да предвиди възможната промяна в поведението им. Изключение от преценката представляват рекламите с преувеличени изявления. Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики.
Чл. 68д
Чл. 68д от Закона за защита на потребителите определя какво представлява заблуждаваща търговска практика. Тя е такава, когато съдържа невярна информация или по друг начин заблуждава средния потребител, дори и информацията да е фактически точна. Обстоятелствата, които могат да бъдат подвеждащи, включват информация за стоките или услугите, тяхната цена, основни характеристики, права на потребителя и т.н. Заблуждаваща е и всяка практика, която води до неправилно вземане на търговско решение от потребителя, включително маркетинг, който създава объркване с конкурентни стоки.
Чл. 68е
Чл. 68е от Закона за защита на потребителите определя условията, при които търговската практика се счита за заблуждаваща. Заблуждаваща е практиката, ако не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на търговско решение. Търговецът не трябва да прикрива информация или да я предоставя по неясен начин. Също така, търговецът трябва да посочва основни характеристики на стоките, цената, условията за плащане и информация за правото на отказ от договора. При онлайн търговия, търговецът е задължен да предоставя информация за автентичността на потребителските отзиви и как те са обработвани. Тези изисквания целят да осигурят прозрачност и защита на правата на потребителите.
Чл. 68ж
Чл. 68ж от Закона за защита на потребителите изброява различни нелоялни търговски практики, които включват заблуждаващи твърдения относно кодекси за добра търговска практика, неверни удостоверения за качество, манипулиране на потребителите относно наличността на стоки, неправилно представяне на услуги и продукти, както и фалшиви отзиви. Тези практики целят да защитят правата на потребителите и да предотвратят заблуждаване при търговски сделки.
Чл. 68з
Според Чл. 68з от Закона за защита на потребителите, търговската практика се счита за агресивна, когато, вземайки предвид всички обстоятелства, включва употреба на тормоз, принуда или злоупотреба с влияние, което може да доведе до промяна в свободата на избор на средния потребител. Това води до вземане на търговско решение, което потребителят не би направил в отсъствието на такава практика.
Чл. 68и
Чл. 68и от Закона за защита на потребителите определя критериите за преценка на търговска практика, която може да се счита за тормоз или принуда. Взема се предвид времето и мястото на практиката, нейният характер и настойчивост, използването на заплаха или обида, злоупотреба с информация за нещастие на потребителя, налагане на прекомерни пречки за упражняване на правата по договора и заплахи за незаконни действия.
Чл. 68к
Чл. 68к от Закона за защита на потребителите определя агресивни нелоялни търговски практики, които включват: 1. Внушаване на потребителя, че не може да напусне помещението без да сключи договор; 2. Посещения на търговеца в дома на потребителя, игнориращи искането за напускане; 3. Настойчиви непоискани търговски съобщения; 4. Задължаване на потребителя да предоставя ненужни документи за обезщетение; 5. Насърчаване на деца да убеждават възрастни да купуват стоки; 6. Изискване на плащане за непоискани стоки; 7. Уведомяване на потребителя за заплаха на бизнеса при отказ от покупка; 8. Създаване на неверни впечатления за спечелване на награда.
Чл. 68л
Чл. 68л от Закона за защита на потребителите предвижда действия на Комисията за защита на потребителите при установяване на нелоялни търговски практики. Председателят на комисията може да издаде заповед за забрана на такава практика и да задължи търговеца да докаже, че практиката не е нелоялна в определен срок. В случай на нелоялна реклама, председателят може да нареди на рекламодателя или рекламната агенция да публикуват информация за нарушението и коригирана реклама. Мерките могат да се предприемат служебно или по искане на потребител.
Чл. 68м
Потребителят има право на намаляване на цената или на разваляне на договора с търговеца, ако е сключен в резултат на нелоялна търговска практика. Потребителят може да претендира за обезщетение при наличие на влязло в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава забрана на нелоялната практика. Решението на съда е обвързващо за гражданския съд относно валидността на заповедта. Правото на обезщетение се погасява след 5 години.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за защита на потребителите определя задълженията на производителите и лицата, предоставящи услуги, да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. Производителите включват лица, установени в ЕС или в държави, част от Споразумението за Европейското икономическо пространство, които произвеждат или преработват стоки, както и лица, които се представят за производители. Лицата, предоставящи услуги, са тези, които извършват услуги срещу заплащане. Стоките се определят като продукти на трудовата дейност, предназначени за потребление или използване при нормални условия, независимо от това дали са нови, използвани или обновени.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за защита на потребителите определя безопасната стока или услуга като такава, която при нормални условия на употреба не представлява риск за живота и здравето на потребителите. Опасната стока или услуга е всяка, която не отговаря на тези изисквания. За оценка на безопасността се вземат предвид характеристиките на стоката, услугата, указанията за употреба, както и рисковите групи потребители.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за защита на потребителите определя условията, при които стоките и услугите се считат за безопасни. Те трябва да отговарят на нормативно установените изисквания и на българските и европейски стандарти. При липса на такива, безопасността се оценява на базата на различни критерии, включително национални стандарти, препоръки на Европейската комисия и текущото състояние на науката. Въпреки спазването на изискванията, контролни органи могат да предприемат мерки за ограничаване на пускането на опасни стоки или услуги на пазара.
Чл. 72
Производителите и доставчиците на услуги предлагат стоки и услуги на потребителите само след оценяване и удостоверяване на съответствието им с изискванията за безопасност. Разходите за тези дейности са за сметка на производителите и доставчиците.
Чл. 73
Производителите на стоки и доставчиците на услуги са задължени да предоставят на потребителите информация относно рисковете, свързани с употребата на техните стоки или услуги. Тази информация трябва да е налична, когато рисковете не са очевидни, и не освобождава производителите от други задължения. При поискване от контролния орган, те трябва да докажат, че преди пускането на пазара са извършили оценка на тези рискове.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за защита на потребителите задължава производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, да предприемат необходимите мерки за осигуряване на безопасността на своите продукти. Тези мерки трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да позволяват на производителите да бъдат информирани за потенциалните рискове за здравето и безопасността на потребителите. В случай на рискове, те са длъжни да предприемат действия, като изтегляне на стоката от пазара, предупреждаване на потребителите и изземване на стоката.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за защита на потребителите предвижда задължения за производителите на стоки и предоставящите услуги да предприемат превантивни мерки за осигуряване на безопасността на продуктите. Те трябва да извършват проби и анализи на стоките, както и да анализират рекламациите на потребителите. Освен това е необходимо да поддържат регистър на рекламациите и да информират дистрибуторите за предприетите мерки. Контролните органи имат правото да наредят изпълнението на тези мерки.
Чл. 76
Производителят е задължен да осигури проследяемост на стоката през цялата верига на доставка. Това включва маркиране на стоката с информация за производителя и партидата, вписване на идентификационни данни в документи за дистрибуторите и съхраняване на необходимата документация за проследяване на произхода на стоката, която да бъде предоставена на контролни органи при поискване.
Чл. 77
Дистрибуторът е задължен да осигури обща безопасност на стоките, като не доставя стоки, които знае или би трябвало да знае, че не отговарят на изискванията за безопасност. Дистрибуторът участва в проследяването на безопасността на стоките и предоставя информация за рисковете, води документи за произхода на стоките, сътрудничи на производителя и контролни органи, и предприема други мерки за предотвратяване на рискове.
Чл. 78
Дистрибуторът е задължен в рамките на своята дейност да предприема мерки за ефективно сътрудничество с производителя и контролни органи.
Чл. 79
Когато производител, дистрибутор или предоставящ услуга знае или трябва да знае за риск от стоки или услуги за здравето и безопасността на потребителите, той е задължен да уведоми незабавно съответния контролен орган. Уведомлението трябва да съдържа информация за предприетите действия за предотвратяване на рисковете и да включва данни, посочени в чл. 80. Правилата за предоставяне на информацията ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за защита на потребителите предвижда задължения за производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, при възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите. Те трябва да предоставят информация и документи за идентификация на стоката или услугата, описание на риска, информация за проследяване на стоката и описание на предприетите действия за предотвратяване на рисковете.
Чл. 81
Член 81 от Закона за защита на потребителите задължава производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, да си сътрудничат помежду си и да оказват съдействие на контролните органи. Целта е предотвратяване или преустановяване на рисковете, произтичащи от стоки или услуги, които те предлагат. Редът за това сътрудничество и обмен на информация относно безопасността на стоките и услугите ще бъде урегулиран с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за защита на потребителите определя контролни органи, които отговарят за безопасността на различни стоки и услуги. Основният контролен орган е Комисията за защита на потребителите, която следи за безопасността на нехранителни стоки и услуги. Други контролни органи включват тези по Закона за храните, Закона за здравето и Закона за техническите изисквания. Те координират действията си, предоставят информация за опасни стоки и услуги и предприемат мерки за защита на потребителите. Съществува и задължение за сътрудничество между различните контролни органи и митническите служби.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за защита на потребителите предоставя правомощия на контролния орган да извършва проверки на стоките и услугите, за да осигури тяхната безопасност. Тези проверки могат да се извършват на всеки етап от реализацията на стоката или услугата, включително след пускането им на пазара. Контролният орган има право да взема мостри, да изисква необходимата информация от лицата и да събира доказателства.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за защита на потребителите предвижда правомощия на контролния орган в случаи, когато стоката или услугата представляват риск за здравето и безопасността на потребителите. Контролният орган може да изиска от производителя или дистрибутора да предоставят ясни предупреждения за рисковете, да свържат пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия за безопасност, и да маркират стоката с предупредителни текстове на български език.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за защита на потребителите предвижда, че в случай на вероятност стоката или услугата да представлява риск за определена категория потребители, контролният орган може да задължи производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да информира своевременно и по подходящ начин съответната категория потребители за съществуващия риск. Това може да включва публикуването на специални предупреждения.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за защита на потребителите регламентира действията на контролния орган при установяване на опасни стоки или услуги. При съмнение за безопасността им, контролният орган може временно да забрани пускането им на пазара. Ако стоката или услугата се окаже безопасна, забраната се отменя в срок от 24 часа, а разходите за проверка са за сметка на контролния орган. В случай на установена опасност, разходите за проверка са за сметка на лицето, срещу което е наложена забраната.
Чл. 87
В случай на установяване на опасност от стока, услуга или партида стоки за потребителите, контролният орган е задължен да забрани пускането им на пазара. Освен това, той предприема мерки за осигуряване на спазването на тази забрана.
Чл. 88
Когато контролен орган установи, че стока или услуга представлява опасност за потребителите, той е длъжен да предприеме мерки, включващи временно спиране на доставките, незабавно изтегляне на стоката и предупреждения към потребителите. Разходите за проверка на безопасността са за сметка на контролния орган, ако стоката е безопасна, и за сметка на съответното лице, ако е опасна. Производителите могат да докажат, че част от стоките не са опасни, но разходите по доказването са за тяхна сметка. Всеки производител или дистрибутор, който знае за разпореждане за спиране на стоката, е длъжен да уведоми съответните лица.
Чл. 89
Контролният орган има правомощия да разпореди на производители, дистрибутори или доставчици на услуги да приведат стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност. След като стоките или услугите бъдат приведени в съответствие, контролният орган може да нареди те да бъдат изпитани от независим орган. В случай, че стоката или услугата не е подложена на изпитване, се счита, че не отговаря на безопасност, освен ако не се докаже обратното. Ако привеждането в съответствие не е възможно, контролният орган може да нареди стоката да бъде използвана за други цели, върната или унищожена в определен срок.
Чл. 90
Член 90 от Закона за защита на потребителите определя, че изземването на стоки от потребителите е крайна мярка, която се прилага, когато всички други предприети мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за потребителите. Производителите и дистрибуторите са отговорни за изземването на стоките, когато техните мерки не са достатъчни за защита на здравето и безопасността на потребителите. Контролните органи също могат да предприемат мерки, ако действията на производителите и дистрибуторите не са ефективни.
Чл. 91
Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролни органи предприемат действия за бързо и ефективно прилагане на предвидените мерки в закона.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за защита на потребителите предвижда мерки за защита на здравето и безопасността на потребителите при сериозен риск. Контролният орган може да забрани производството, вноса, износа или пускането на пазара на опасни стоки и да нареди тяхното изтегляне или унищожаване. При необходимост производителите и дистрибуторите трябва да информират потребителите и да осигурят замяна или обезщетение. Заповедите на контролния орган се обнародват в "Държавен вестник". При доказване на безопасност, заповедите могат да бъдат отменени. В заповедите се уточняват и разходите за мерките по осигуряване на безопасността.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за защита на потребителите предвижда мерки, които контролният орган може да предприеме, когато условията за работа или съхранение на стоки или услуги представляват опасност за здравето или безопасността на потребителите. Тези мерки включват: 1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора; 2. обучение на персонала; 3. извършване на строителни работи; 4. почистване и други.
Чл. 94
Контролни органи имат право да влизат в производствени, търговски и складови помещения, както и в обекти, предоставящи услуги. Достъпът се осъществява в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за защита на потребителите предвижда, че мерките, описани в раздела, се налагат чрез заповеди от ръководителите на контролни органи или от оправомощени длъжностни лица. Тези заповеди могат да бъдат обжалвани съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за защита на потребителите предвижда, че мерките, предприети от контролните органи, трябва да са пропорционални на сериозността на риска, свързан с продуктите или услугите. Основната цел на тези мерки е да предотвратят или прекратят опасността за потребителите. В зависимост от случая, мерките могат да бъдат насочени към производителя, лицето, предоставящо услуга, дистрибутора или всяко друго лице, което може да съдейства на контролните органи.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за защита на потребителите предвижда, че преди налагането на мерките по чл. 96, контролните органи трябва да дадат възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения. В случай, че мярката е наложена спешно и заинтересованото лице не е могло да направи възражения предварително, контролният орган е задължен да му предостави възможност да направи това веднага след прилагането на мярката.
Чл. 98
Контролните органи са задължени да приемат и разглеждат жалби от потребители и заинтересовани лица относно безопасността на стоките и услугите. След извършване на проверки, те трябва да уведомят подателя на жалбата за резултатите. Освен това, контролиращите органи създават процедури и методически указания за разглеждане на жалбите, които публикуват в интернет и предоставят при поискване.
Чл. 99
Министерският съвет е отговорен за приемането на наредба, която регулира условията и процедурата за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки. Освен това, наредбата предвижда и механизми за обезщетяване на потребителите, които могат да получат компенсация чрез заплащане или замяна на стоките.
Чл. 100
В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган може да издаде заповед за затваряне на обект или временно спиране на дейността на производители, дистрибутори или услуги. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за защита на потребителите регламентира публичността на информацията относно опасните стоки и услуги, с която разполагат контролни органи. Те са задължени да предоставят информация на заинтересовани лица, освен ако това пречи на контролната дейност. Информацията включва идентификация на стоката или услугата, описание на риска и предприетите мерки. Длъжностните лица не могат да разпространяват информация, която представлява професионална тайна, освен ако не става дума за характеристики на безопасността, които трябва да бъдат публични за защита на потребителите. Професионалната тайна не пречи на предоставянето на информация на контролни органи за осигуряване на безопасността.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за защита на потребителите подчертава, че разпоредбите в този раздел не отменят и не ограничават прилагането на правилата за отговорност на производителя за вреди, причинени от дефектни стоки, както е описано в раздел IV на закона.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за защита на потребителите предвижда, че заповед на контролен орган, която ограничава пускането на стока или услуга на пазара, или разпорежда изтегляне на стока от пазара, не освобождава от наказателна отговорност лицето, спрямо което е предприета мярката. Това означава, че дори да бъде издадена такава заповед, лицето все пак може да понесе наказателна отговорност.
Чл. 103а
Чл. 103а от Закона за защита на потребителите определя, че разпоредбите на този раздел са насочени към осигуряване на защита на потребителите в контекста на доставка на стоки и прехвърляне на риска. Промените в закона са в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 103б
Търговецът е задължен да достави стоките на потребителя в срок до 30 дни след сключването на договора. Ако стоките не бъдат доставени в уговорения срок, потребителят може да изиска допълнителен срок за доставка. При неизпълнение на този срок, потребителят има право да развали договора. Разпоредбата не важи, ако търговецът е отказал доставка, ако срокът е от съществено значение за потребителя или ако потребителят е уведомил търговеца за важността на срока преди сключването на договора. При разваляне на договора, търговецът трябва да възстанови платените суми без забавяне и потребителят може да претендира за обезщетение.
Чл. 103в
При договори, в които търговецът изпраща стоки на потребителя, рискът от загуба или повреда на стоките преминава на потребителя в момента на приемането им. Ако потребителят избере превозвач, който не е предложен от търговеца, рискът преминава при предаване на стоките на избрания превозвач, а при загуба или повреда потребителят може да търси обезщетение от превозвача.
Чл. 104
Член 104 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2021 година, и влиза в сила от 1 януари 2022 година.
Чл. 105
Член 105 от Закона за защита на потребителите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влиза в сила от 1 януари 2022 г.
Чл. 106
Член 106 от Закона за защита на потребителите е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 107
Член 107 от Закона за защита на потребителите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 108
Член 108 от Закона за защита на потребителите е отменен, като изменението е публикувано в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 109
Член 109 от Закона за защита на потребителите е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влезе в сила на 01.01.2022 г.
Чл. 110
Член 110 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2021 година, с влизане в сила от 1 януари 2022 година.
Чл. 111
Член 111 от Закона за защита на потребителите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 112
Член 112 от Закона за защита на потребителите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 113
Член 113 от Закона за защита на потребителите е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 23 от 2021 г., и влязъл в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 114
Член 114 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 115
Член 115 от Закона за защита на потребителите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 23 от 2021 година, и влиза в сила от 01 януари 2022 година.
Чл. 116
Член 116 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 23 от 2021 г., и влезе в сила на 01.01.2022 г.
Чл. 117
Член 117 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 118
Член 118 от Закона за защита на потребителите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и е в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 119
Член 119 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2021 година, и влязъл в сила на 1 януари 2022 година.
Чл. 120
Член 120 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 18 от 2011 година.
Чл. 121
Член 121 от Закона за защита на потребителите е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г. Този член е част от Раздел III, който се отнася до съответствието на услугите и рекламациите.
Чл. 122
Търговецът е задължен да предоставя услуги, които отговарят на договора за предоставяне на услуги. Услугата трябва да съответства на описанието, количеството и качеството, посочени в договора, както и на информацията, предоставена преди сключването на договора. Освен това, услугата трябва да притежава обичайните характеристики за съответния вид услуги и да е годна за конкретната цел, за която потребителят е уведомил търговеца. Търговецът трябва да осигури, че услугата отговаря на разумните очаквания на потребителите, освен ако не докаже, че не е знаел за публичните изявления, които могат да повлияят на решението на потребителя. Услугата трябва да бъде предоставена с всички необходими принадлежности и указания.
Чл. 123
Търговецът носи отговорност за липсата на съответствие на услугата за срок от две години след предоставянето, но не по-късно от 14 дни след установяване на несъответствието. Потребителят има право на услуга, която съответства на договора. Ако изпълнението на услугата е невъзможно или незаконно, потребителят може да намали цената или да развали договора. Търговецът отговаря и за услуги, предоставени от трети лица, действащи от негово име.
Чл. 124
Член 124 от Закона за защита на потребителите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2021 година, и в сила от 01 януари 2022 година.
Чл. 125
Съгласно чл. 125 от Закона за защита на потребителите, потребителят има право да предяви рекламация на услуга, когато тя не отговаря на договора. Рекламацията може да бъде подадена устно или писмено. Потребителят може да иска привеждане на услугата в съответствие с договора, намаляване на цената или разваляне на договора с възстановяване на заплатената сума. При подаване на рекламация, потребителят трябва да посочи предмета на рекламацията, желания начин за удовлетворяване и адрес за контакт, както и да приложи необходимите документи, включително касова бележка или фактура и доказателства за несъответствието.
Чл. 126
Член 126 от Закона за защита на потребителите е отменен с Държавен вестник, брой 23 от 2021 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 127
Търговецът или упълномощено лице е длъжно да приема рекламации, ако са предявени своевременно. Търговецът трябва да поддържа регистър на рекламациите и при предявяване на рекламация е задължен да я опише в регистъра и да предостави документ на потребителя. Рекламации могат да се предявяват в търговския обект, на интернет сайта на търговеца или на адреса му, а потребителят може да избира мястото за предявяване на рекламацията.
Чл. 128
Член 128 от Закона за защита на потребителите предвижда, че когато търговецът удовлетвори рекламацията на потребителя, той е задължен да издаде акт за това. Актът се съставя в два екземпляра, от които един се предоставя на потребителя.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за защита на потребителите уточнява, че предявяването на рекламация пред търговеца не възпрепятства потребителя да предяви иск. Това означава, че потребителят може да търси правата си по съдебен ред, дори ако е подал рекламация на търговеца.
Чл. 129а
Член 129а от Закона за защита на потребителите предвижда, че Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите предоставя помощ на потребителите при спорове с търговци, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/302. Този регламент се отнася до преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и дискриминация на основата на националност или местопребиваване в рамките на вътрешния пазар.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за защита на потребителите определя отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефектни стоки. Стоката включва всяка движима вещ, вкл. селскостопански продукти и електричество. Производителите са лица, които произвеждат или внасят стоки в ЕС, а дистрибуторите и търговците са тези, които пускат стоката в обращение.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за защита на потребителите предвижда, че на обезщетение подлежат вредите, причинени от смърт или телесна повреда на физическо лице. Също така, вреди от повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 500 евро, когато вещта е предназначена за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение, също подлежат на обезщетение. Увреденото лице може да иска обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.
Чл. 132
Според чл. 132 от Закона за защита на потребителите, стоката се счита за дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба. При преценката се вземат предвид качеството, количеството, наименованието, вида, състава, произхода, трайността и рекламата на стоката, както и информацията за нея и момента на пускане в обращение. Стоката не е дефектна само защото по-късно е пусната в обращение друга стока с по-добри показатели.
Чл. 133
Производителят е отговорен за вредите, причинени от дефекти на неговите стоки, независимо от наличието на вина. Отговорността важи дори ако стоката е произведена в съответствие с установените стандарти и добри практики, или ако пускането ѝ в обращение е одобрено от административен орган.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за защита на потребителите определя, че ако производителят или вносителят на стоката не могат да бъдат установени, отговорността за стоката носи всеки дистрибутор или търговец. Дистрибуторът или търговецът може да избегне отговорност, ако в 14-дневен срок предостави информация за производителя или вносителя. Освен това, дистрибуторът или търговецът не може да пренасочи увреденото лице към лица извън България.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за защита на потребителите предвижда, че когато две или повече лица са отговорни за една и съща вреда, тяхната отговорност е солидарна. При вреда, причинена от дефект на стока, която е част от друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, също носят солидарна отговорност.
Чл. 136
Според чл. 136 от Закона за защита на потребителите, увреденото лице носи отговорност да докаже наличието на вреда, дефект и причинна връзка между тях. Това означава, че пострадалият трябва да предостави доказателства, които да установят какъв е дефектът, каква е причинената вреда и как тези две обстоятелства са свързани помежду си.
Чл. 137
Производителят не носи отговорност за вреди, причинени от дефекти на стоки, ако може да докаже едно от следните: (1) не е пускал стоката в обращение; (2) дефектът не е съществувал при пускането на стоката или се е появил по-късно; (3) не е произвел стоката с търговска цел; (4) дефектът е поради съответствие с задължителни изисквания; (5) научно-техническите познания не са позволили установяването на дефекта. Производителят на съставна част също не носи отговорност, ако дефектът е вследствие на разработването или проектирането на стоката, в която е включена частта.
Чл. 138
Производителят може да бъде освободен от отговорност или да му бъде намалена отговорността, ако вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря. Обаче, ако вредата е причинена и от трето лице, отговорността на производителя не може да бъде намалена.
Чл. 139
Според Чл. 139 от Закона за защита на потребителите, всяка клауза в договор, която освобождава или ограничава отговорността на производителя към увреденото лице за причинени вреди, е нищожна. Това означава, че такъв вид клаузи не произвеждат правни последици и не могат да бъдат приложени.
Чл. 140
Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да бъде предявен до три години от момента, в който ищецът е узнал или е трябвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя. Също така, за спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Чл. 141
Правата на увреденото лице, произтичащи от вреди, причинени от стока, се погасяват след изтичането на 10 години от датата на пускане на стоката в обращение от производителя. Ако увреденото лице предяви иск срещу производителя преди изтичането на този срок, погасяването не настъпва.
Чл. 142
Разпоредбите на раздела не ограничават правото на увреденото лице да получи обезщетение по други закони.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за защита на потребителите определя какви клаузи в договори, сключвани с потребители, се считат за неравноправни. Такива клаузи са тези, които създават неравновесие между правата и задълженията на страните, както и условия, които ограничават правата на потребителя или освобождават търговеца от отговорност. Примери за неравноправни клаузи включват освобождаване от отговорност за смърт или телесни повреди, ограничаване на правата на потребителя при неизпълнение на договорни задължения, или клаузи, които позволяват на търговеца да променя условията на договора едностранно.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за защита на потребителите определя изключения от разпоредбите на чл. 143, ал. 2 относно прекратяването и изменението на договори за финансови услуги. Доставчиците на финансови услуги могат да прекратят договори за неопределен срок без предизвестие при основателна причина, но трябва да уведомят потребителя незабавно. Също така, те могат да променят лихвени проценти или условия на безсрочни договори, при условие че уведомят потребителя в срок и му предоставят право на прекратяване. Изключенията важат за сделки с ценни книжа и валута, както и за клаузи за индексиране на цени, при спазване на законовите изисквания.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за защита на потребителите предвижда, че неравноправните клаузи в договори с потребители се преценяват в контекста на вида на стоката или услугата, обстоятелствата около сключването на договора и останалите клаузи. Преценката не включва основния предмет на договора и съответствието между цената и доставяната услуга или стока, при условие че тези клаузи са ясни и разбираеми.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за защита на потребителите определя, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите, изготвени предварително, не се считат за индивидуално уговорени, особено в случаи на договори с общи условия. Дори част от условията да са индивидуално уговорени, останалата част от договора остава обект на този раздел. Търговецът носи тежестта на доказването, ако твърди, че условие е индивидуално уговорено. Наличието на неравноправни клаузи не води до нищожност на договора, ако той може да се изпълнява и без тях.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за защита на потребителите предвижда, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат ясни и недвусмислени. В случай на съмнение относно смисъла на определено условие, то трябва да се тълкува в полза на потребителя. Изключение от това правило се прилага за исковете по чл. 186 и 186а, съгласно новата разпоредба от 2019 г.
Чл. 147а
При сключване на договор с общи условия, търговецът трябва да предостави на потребителя общите условия, с които той трябва да се съгласи. Съгласието се удостоверява с подписа на потребителя. Търговецът е длъжен да предаде подписан екземпляр от общите условия на потребителя. Търговецът носи отговорност да докаже, че потребителят е дал съгласие с общите условия. Клаузата за съгласие в индивидуалните договори не доказва реалното приемане на общите условия.
Чл. 147б
Търговецът е задължен да информира потребителя за всяко изменение в общите условия на договора в срок от 7 дни. Потребителят има право да откаже договора без причина, ако не е съгласен с измененията, или да продължи с предишните условия. Правото за отказ трябва да бъде упражнено в едномесечен срок. Измененията в общите условия важат за потребителя, ако той е уведомен и не е упражнил правото си на отказ. Търговецът трябва да докаже, че е уведомил потребителя.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за защита на потребителите определя правомощията на Комисията за защита на потребителите. Тя изготвя насоки за неравноправни клаузи в договори, препоръчва определени клаузи, води преговори за примерни договори и може да сезира съда за обявяване на неравноправни клаузи за нищожни. Когато е предвидено одобрение на общите условия от държавен орган, те се изпращат на Комисията за становище. При липса на такова предвидено одобрение, търговецът трябва да изпрати условията за одобрение на Комисията. Ако се установят неравноправни клаузи, Комисията предоставя на търговеца 14-дневен срок за отстраняването им.
Чл. 148а
Исковете, свързани с правата на потребителите, се разглеждат по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс. Законът регулира и договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, както и договори за препродажба и замяна.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за защита на потребителите уточнява, че разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и услуги, свързани с договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.
Чл. 150
Разпоредбите на глава 150 от Закона за защита на потребителите се прилагат за договори между търговец и потребител. Потребителят е физическо лице, което действа извън рамките на търговията или професионалната си дейност, докато търговецът може да бъде физическо или юридическо лице, което действа в сферата на търговията. Разпоредбите не изключват прилагането на специфични правила относно вписването на собственост или лицензионни режими за търговска дейност.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за защита на потребителите определя договора за разпределено във времето право на ползване на собственост като такъв, който се сключва за срок над една година. Чрез този договор потребителят получава право да ползва имоти или движима собственост, предназначена за настаняване с нощувка, за повече от един период на обитаване, срещу заплащане.
Чл. 152
Договорът за дългосрочни ваканционни продукти е договор, който се сключва за срок над една година. Чрез него потребителят получава право на отстъпки или предимства при настаняване за определен период, като може да включва и транспорт или други услуги.
Чл. 153
Договорът за препродажба е вид договор, при който търговецът помага на потребителя да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт, срещу заплащане.
Чл. 154
Договорът за замяна представлява споразумение, при което потребителят срещу заплащане участва в схема за замяна. Той временно предоставя правата си по договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, в замяна на достъп до имот или друга движима собственост, която се използва за настаняване с нощувка или предоставяне на други услуги.
Чл. 155
Допълнителен договор е споразумение, при което потребителят получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти. Тези услуги могат да бъдат предоставени от търговеца или от трето лице, което има договор с търговеца.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за защита на потребителите задължава търговците да предоставят на потребителите точна и достатъчна информация преди те да се обвържат с предложение или договор. Информацията трябва да бъде предоставена във формата на стандартен формуляр и да включва специфични данни за различни видове договори, като договори за разпределено право на ползване, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна, съгласно приложените приложения.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за защита на потребителите гласи, че информацията, свързана с правата на потребителите, трябва да се предоставя безплатно и по ясен начин. Тя може да бъде предоставена на хартиен или на друг траен носител, който е лесно достъпен за потребителя.
Чл. 158
Член 158 от Закона за защита на потребителите предвижда, че информацията, която се предоставя на потребителите, трябва да бъде на езика на държавата членка на Европейския съюз, в която те пребивават или чийто гражданин са. Потребителят има право да избира езика, при условие че той е официален език на ЕС.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за защита на потребителите задължава рекламите на договори или групи договори да посочват възможността за получаване на информация, съгласно чл. 156, както и местата, от които може да бъде получена тази информация. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г. и е изменена с ДВ, бр. 18 от 2011 г.
Чл. 160
Когато търговец предлага договор на потребител по време на промоционално събитие, той е задължен да посочи търговската цел и характера на събитието в поканата. Също така, търговецът трябва да осигури достъп до информацията по чл. 156 на потребителя по всяко време по време на събитието.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за защита на потребителите забранява предлагането или продаването на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт като инвестиция. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 18 от 2011 г.
Чл. 161а
Чл. 161а от Закона за защита на потребителите указва, че при изчисляване на срока на договорите за разпределено във времето право на ползване на собственост, както и на дългосрочни ваканционни продукти, е необходимо да се вземе предвид всяка клауза на договора, касаеща мълчаливото подновяване или продължаване на договора.
Чл. 161б
Договорите по глава 161б от Закона за защита на потребителите се сключват в писмена форма на хартиен или друг траен носител. Те могат да бъдат на официален език на ЕС, по избор на потребителя. При условия, при които потребителят или търговецът действат на територията на България, договорът трябва да бъде на български и на избрания от потребителя език. За договори, свързани с разпределено във времето право на ползване на конкретен недвижим имот, търговецът е задължен да предостави договора на избрания от потребителя език и в заверен превод на езика на страната, в която се намира имотът.
Чл. 161в
Член 161в от Закона за защита на потребителите определя, че преддоговорната информация е неразделна част от договора и не може да бъде променяна от търговеца, освен в две конкретни ситуации: ако страните уговорят друго или ако промените се дължат на непредвидими обстоятелства извън контрола на търговеца. Всяка промяна трябва да бъде съобщена на потребителя преди сключването на договора и изрично посочена в него.
Чл. 161г.
Договорите, регулирани от Закона за защита на потребителите, трябва да съдържат важна информация, включително лични данни на потребителя, данни за търговеца, информация за типа на договора, промени в информацията, формуляр за отказ и дата и място на сключване на договора.
Чл. 161д
Законът задължава търговците да информират потребителите за правото им на отказ от договора преди неговото сключване. Информацията трябва да включва сроковете за отказ и забраната за авансово плащане в този срок. Тази информация се включва в договора, който потребителят подписва отделно. Потребителят получава копие от договора в момента на сключването му.
Чл. 161е
Потребителят има право да се откаже от договора за разпределено във времето право на ползване на собственост в срок от 14 дни, без да дължи обезщетение или неустойка. Срокът започва да тече от датата на сключване на договора или получаване на документа. При непредоставяне на стандартния формуляр за отказ, срокът за отказ удължава до една година и 14 дни. Ако информацията по чл. 156 не е предоставена, срокът за отказ е три месеца и 14 дни. При сключване на два договора, срокът за отказ е един и същи.
Чл. 161ж
Потребителят, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, трябва да уведоми търговеца на хартиен или друг траен носител преди изтичането на сроковете, определени в чл. 161е. Потребителят може да използва стандартен формуляр за улесняване на отказа. Упражняването на правото на отказ прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разходи или заплащане за услуги, предоставени преди отказа.
Чл. 161з
Чл. 161з от Закона за защита на потребителите забранява изискването на авансови плащания, предоставяне на гаранции и други подобни действия при договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти и за замяна, както и при договори за препродажба, преди изтичане на правото на отказ или осъществяване на действителната продажба.
Чл. 161и
Член 161и от Закона за защита на потребителите установява правила за дългосрочни ваканционни продукти, включително задължителен график за разсрочено плащане, забрана за плащане по друг начин, изискване за уведомление за плащане от търговеца и правото на потребителя да прекрати договора без неустойки при получаване на покана за втората и следващите вноски.
Чл. 161к
Когато потребителят упражни правото си на отказ от договори, свързани с разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочни ваканционни продукти, всички свързани договори за замяна или допълнителни договори се прекратяват без дължими разноски или неустойки. Също така, ако цената е покрита от кредит, договорът за кредит също се прекратява без дължими разноски или неустойки от страна на потребителя.
Чл. 161л
Чл. 161л от Закона за защита на потребителите гласи, че когато по договор, свързан с правата на потребителите, е приложимо правото на държава - членка на ЕС, всяка клауза, с която потребителят се отказва от правата си, е нищожна. При договори, прилагани по правото на държава извън ЕС, потребителите запазват правата си, ако договорът е свързан с недвижим имот на територията на ЕС или ако търговецът упражнява дейност в държава - членка на ЕС.
Чл. 161м
Чл. 161м от Закона за защита на потребителите предвижда, че Комисията за защита на потребителите има задължението да информира потребителите относно техните права и задължения при сключване на договори, както и възможностите за извънсъдебно разрешаване на спорове. Комисията също така разглежда жалби и сигнали от потребители и сдружения на потребителите. Освен това, комисията насърчава търговците и браншовите им организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и възможностите за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Чл. 161н
Чл. 161н от Закона за защита на потребителите предвижда създаването на помирителни комисии и медиатори, които помагат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, свързани с договори, регулирани от закона. Тези институции са част от процедурата, описана в глава девета, раздел III от закона.
Чл. 161о
Член 161о от Закона за защита на потребителите предвижда, че всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на главата и уврежда интересите на потребителя или ограничава отговорността на търговеца, е нищожна. Освен това, ако не са спазени изискванията на определени членове, договорът е недействителен.
Чл. 161п
Чл. 161п от Закона за защита на потребителите уточнява, че потребителите могат да използват и други правни средства за защита на своите права и интереси, освен посочените в закона. В случаи, които не са уредени в тази глава, се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Чл. 162
Министърът на икономиката и индустрията е отговорен за провеждането и координирането на държавната политика в сферата на защитата на потребителите. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, последно през 2022 г.
Чл. 163
Министърът на икономиката и индустрията е отговорен за предприемането на мерки, които да интегрират политиката за защита на потребителите в рамките на други секторни и хоризонтални политики. Тези изменения в закона са в сила от различни дати, последното от които е на 28.05.2022 г.
Чл. 164
Чл. 164 от Закона за защита на потребителите определя задълженията на министъра на икономиката и индустрията в областта на защитата на потребителите. Той включва правомощия за предлагане на изменения в нормативни актове, издаване на подзаконови актове, даване на становища, ръководене на Националния съвет за защита на потребителите, координиране на дейността на административни органи, сътрудничество с международни организации и изготвяне на списък на квалифицираните организации, които могат да предявяват искове за защита на колективните интереси на потребителите.
Чл. 165
Член 165 от Закона за защита на потребителите определя Комисията за защита на потребителите като юридическо лице на бюджетна издръжка с основна задача да защитава правата и интересите на потребителите. Комисията се състои от трима членове, назначавани за срок от 5 години, и осъществява контрол върху нелоялните търговски практики, предявява искове за колективна защита, и контролира безопасността на стоките и услугите. Председателят на комисията ръководи дейността й и има правомощия да издава административни актове. Членовете на комисията трябва да отговарят на определени условия, включително да имат висше образование и трудов стаж. Правомощията им могат да бъдат прекратени при определени обстоятелства.
Чл. 166
Кметът на общината е отговорен за създаването на звено за защита на потребителите в общинската администрация. Това звено осъществява контрол по определени глави от закона, консултира потребителите за техните права, предоставя информация за опасни стоки на Комисията за защита на потребителите и сезира компетентните органи при нарушения на правата на потребителите.
Чл. 167
Гражданите имат право да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите. Членовете на управителните органи на сдруженията на потребителите не могат да бъдат служители на държавни органи, производители, търговци, или лица заемащи ръководни длъжности в търговски дружества и политически партии.
Чл. 168
Сдруженията на потребителите са нестопански организации, които работят в интерес на потребителите, без да бъдат свързани с политически партии и икономически независими от производители и търговци. Те трябва да бъдат вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и обстоятелствата за независимост и политическа неутралност се доказват с декларация.
Чл. 169
Сдруженията на потребителите имат право да получават информация за нормативни актове, да информират контролни органи за нарушения на правата на потребителите, да получават информация за методики за формиране на цени на обществени услуги, да предлагат проверки на стоки и услуги, да съдействат за разрешаване на спорове между потребители и търговци, да сезират съда за нарушения на правата на потребителите, и да сключват колективни споразумения с търговците. Държавните органи и местната администрация трябва да оказват съдействие на сдруженията в техните дейности.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за защита на потребителите определя условията, при които сдружение на потребителите може да бъде признато за представително. Те включват: защита на правата на потребителите, вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, активна дейност през последната година, наличие на приемна за консултации в областен град, актуална интернет страница и извършване на поне 4 обществени дейности за защита на интересите на потребителите. Сдруженията могат да бъдат признати за представителни по искане от министъра на икономиката и индустрията.
Чл. 170а
Чл. 170а от Закона за защита на потребителите описва процедурата, по която сдруженията на потребителите могат да бъдат признати за представителни. За целта те трябва да подадат заявление до министъра на икономиката, придружено с различни документи, включително декларации от управителните органи, годишен доклад за дейността и информация за приемна за потребители. Заявлението трябва да съдържа единен идентификационен код на сдружението и документите трябва да бъдат подписани от представляващите организацията. При установяване на нередовности, министърът уведомява заявителя и дава 14-дневен срок за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 170б
Член 170б от Закона за защита на потребителите определя процедурата за признаване на сдружения на потребителите като представителни. Министърът на икономиката и индустрията издава заповед, с която признава или отказва признаване на сдружение, в зависимост от съответствието му с изискванията на чл. 167, 168 и 170. Заповедта трябва да бъде издадена в срок от два месеца след подаване на документите. Признатите сдружения получават статут на представителни за срок от три години, а Министерството на икономиката и индустрията поддържа актуален списък на тези сдружения на своята интернет страница.
Чл. 170в
Признатите за представителни сдружения на потребителите са задължени да уведомят министъра на икономиката и индустрията за всяка промяна в обстоятелствата, свързани с тях, в срок от 14 дни след настъпването на промяната.
Чл. 170г.
Член 170г. от Закона за защита на потребителите урежда процедурата за признаване на сдруженията на потребителите за представителни. Представителните сдружения подават заявление до министъра на икономиката и индустрията три месеца преди изтичането на срока на заповедта по чл. 170б, ал. 3, като към заявлението се прилагат необходимите информация и документи. Министърът издава заповед по реда на чл. 170а и 170б.
Чл. 170д
Чл. 170д от Закона за защита на потребителите определя правомощията на длъжностни лица, упълномощени от министъра на икономиката и индустрията, да извършват проверки за представителност на сдружения на потребителите. Проверки се извършват както при финансиране на сдруженията, така и на регулярна основа. Въз основа на резултатите от проверките, министърът може да отмени признанието на сдружение за представително, ако то не предостави актуални документи, не уведоми за промени или не отговаря на критериите за представителност.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за защита на потребителите определя участието на представителните сдружения на потребителите в Националния съвет за защита на потребителите, а също така в колективните и консултативните органи за защита на потребителите. Сдруженията имат право да правят мотивирани предложения до министъра на икономиката и индустрията за назначаване на представители на потребителските организации в тези органи.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за защита на потребителите предвижда, че държавата може да финансира представителни сдружения на потребителите, като средствата се разпределят от министъра на икономиката и индустрията. Разпределението на средствата трябва да бъде обективно, прозрачно и безпристрастно, а заповедта за разпределение може да бъде обжалвана. Министърът, в съгласие с министъра на финансите, издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.
Чл. 173
Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката и индустрията, състоящ се от председател (министърът), заместник-председател (заместник-министър) и 12 членове. Членовете включват представители на различни министерства и шестима представители на сдружения на потребителите, определени чрез мотивирани предложения. Съставът на съвета се определя със заповед на министъра. В заседанията могат да участват и представители на други организации, свързани с темата за защита на потребителите.
Чл. 174
Член 174 от Закона за защита на потребителите предвижда, че министърът на икономиката и индустрията е отговорен за издаването на правилник, който урежда работата на Националния съвет за защита на потребителите. Освен това, административното обслужване на съвета се осигурява от Министерството на икономиката и индустрията. Текстът е изменян многократно, последно на 28 май 2022 г.
Чл. 175
Националният съвет за защита на потребителите има за задача да консултира министъра на икономиката и индустрията относно потребителската политика, да изготвя програми за нея, да предлага изменения в законодателството за защита на потребителите, да дава становища по нормативни актове, да насърчава споразумения между сдружения на потребителите и търговците, и да обсъжда въпроси, свързани с правата на потребителите. Съветът може да създава комисии и работни групи за решаване на специфични проблеми.
Чл. 176
Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката и индустрията най-малко веднъж на 4 месеца. За да може да взема решения, на заседанието трябва да присъстват най-малко две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Съветът може да бъде свикан и от половината от членовете си.
Чл. 177
Членовете на Националния съвет за защита на потребителите извършват дейността си без да получават заплащане. Законът регулира също така и потребителските спорове, включително жалби и сигнали от потребители.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за защита на потребителите регламентира правото на потребителите и техните сдружения да подават жалби, сигнали и предложения до контролни органи, отговарящи за защита на потребителите. Жалбите могат да се подават в писмена форма или по електронен път. Те трябва да съдържат информация за органа, името и адреса на жалбоподателя, данни за търговеца, оплаквания и искания, подпис на жалбоподателя или пълномощника, както и доказателства. Ако жалбата не отговаря на изискванията, Комисията уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок. Сигналите и предложенията също трябва да отговарят на определени изисквания. Жалби, подадени до некомпетентен орган, се препращат на компетентния орган в рамките на 7 дни.
Чл. 179
Държавните органи са задължени да регистрират жалби, сигнали и предложения от потребителите и да образуват производство за тяхното разглеждане, освен при анонимни сигнали. Органът, който получава жалба, е длъжен да предостави информация за правата и задълженията на потребителя. Ако исканията са незаконосъобразни или неоснователни, потребителят получава обяснения за отказа.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за защита на потребителите определя сроковете за разглеждане на жалби, сигнали или предложения. Когато не е необходимо извършване на проверка, компетентният орган трябва да вземе решение в 14-дневен срок. В останалите случаи срокът е един месец. При сложни случаи срокът може да бъде удължен с един месец. Решението се съобщава писмено на подателя и заинтересованите лица в 7-дневен срок. Решения с голямо обществено значение могат да бъдат разгласени публично. При неуважени искания, органът трябва да изложи мотивите си в отговора.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за защита на потребителите определя, че жалби, сигнали и предложения, подадени повторно по въпрос, по който вече има решение, няма да бъдат разглеждани, освен ако не се отнасят до изпълнението на решението или не съдържат нови факти. Неразглежданите жалби се връщат на подателя с посочване на основанията. Ако жалбата съдържа нови обстоятелства, отговор се дава само по тях.
Чл. 181а
Чл. 181а от Закона за защита на потребителите урежда изискванията за процедурите по алтернативно решаване на спорове между търговци и потребители в ЕС. Тези спорове могат да бъдат национални или трансгранични и се осъществяват от органи за алтернативно решаване на спорове (АРС), които предлагат решения или подпомагат страните за постигане на съгласие. Органите за АРС могат да бъдат физически или юридически лица и следва да бъдат включени в официален списък. Установяването на органа зависи от неговото администриране и мястото на извършване на дейността.
Чл. 181б
Чл. 181б от Закона за защита на потребителите изброява редица изключения, при които разпоредбите на закона не се прилагат. Тези изключения включват процедури, свързани с органи, наети от търговци, разглеждане на жалби по правила на търговеца, услуги от общ интерес без икономически характер, спорове между търговци, директни преговори за решаване на спорове, съдебни производства с доброволно уреждане, процедури от търговец срещу потребител, здравни услуги от специалисти и услуги от държавни висши училища.
Чл. 181в
Чл. 181в от Закона за защита на потребителите определя правомощията на органа за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) по отношение на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци. Органът разглежда спорове, произтичащи от договори за продажба или предоставяне на услуги, включително онлайн, и прилага Регламент (ЕС) № 524/2013 за онлайн решаване на потребителски спорове. Националните спорове са тези, при които потребителят и търговецът са в същата държава членка, докато трансграничните спорове са между потребител в една държава и търговец в друга. Търговецът се счита за установен на мястото на извършване на дейността или на седалището си.
Чл. 181г.
Чл. 181г. от Закона за защита на потребителите описва процедурата за алтернативно решаване на спорове (АРС) между потребители и търговци. Органът за АРС осигурява достъпност на процедурата, следва принципи на независимост и прозрачност и е задължен да поддържа актуализирана информация онлайн. Той може да откаже разглеждане на спора при определени условия, като трябва да мотивира отказа в срок от три седмици. Основанията за отказ не трябва да възпрепятстват достъпа на потребителите до АРС, дори при трансгранични спорове.
Чл. 181д
Чл. 181д от Закона за защита на потребителите определя изискванията към физическите лица, участващи в алтернативно решаване на спорове (АРС). Те трябва да са независими, безпристрастни и да притежават необходимите експертни знания. Лицата трябва да имат опит в решаването на потребителски спорове и да бъдат назначени за достатъчно дълъг срок, гарантиращ независимост. Забранено е да получават указания от страните и възнаграждението им не трябва да зависи от резултата на процедурата. Те са длъжни да информират органа за АРС за всякакви обстоятелства, които могат да засегнат тяхната независимост. При наличие на конфликт на интереси, органът трябва да вземе мерки за осигуряване на безпристрастност. В колегиални органи за АРС представителите на потребителите и търговците трябва да са равен брой, а възнаграждението им трябва да идва от страната, която представляват.
Чл. 181е
Чл. 181е от Закона за защита на потребителите задължава органа за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) да осигури публичен достъп до ясна и разбираема информация. Тази информация включва данни за контакт, признания, информация за ръководството, членство в мрежи, компетенции по спорове, процедурни правила, езици за подаване на жалби, правни източници, изисквания към страните, разходи, продължителност на процедурата, правни последици и изпълнителна сила на решенията.
Чл. 181ж
Чл. 181ж от Закона за защита на потребителите предвижда, че органът за алтернативно решаване на спорове (АРС) изготвя годишен доклад за дейността си. Докладът се публикува на интернет страницата на органа и е достъпен на траен носител при поискване. В него се включва информация за броя на получените жалби, системни проблеми, процент на отказаните спорове, прекратени процедури, средна продължителност на процедурите, степен на изпълнение на решенията и сътрудничество с мрежи от органи за АРС.
Чл. 181з
Чл. 181з от Закона за защита на потребителите определя изискванията за процедурните правила на органите за АРС. Процедурата трябва да бъде леснодостъпна и онлайн, да не изисква адвокат, да е безплатна или с незначителни разходи, да уведомява страните веднага след получаване на жалба и да оповестява резултата в срок от 90 дни, с възможност за удължаване при сложни случаи.
Чл. 181и
Чл. 181и от Закона за защита на потребителите предвижда, че процедурните правила за работа на органа за алтернативно решаване на спорове (АРС) трябва да осигуряват справедливост и защита на правата на страните. Потребителите имат право да изразят позицията си, да получат информация за доводите и доказателствата на другата страна, да бъдат информирани за правото си да не използват адвокат, да получат уведомление за резултатите и мотивите на решението, както и да се оттеглят от процедурата. Преди приемането на решение, потребителите трябва да бъдат информирани за правните последици и да разполагат с разумен срок за размисъл.
Чл. 181к
Член 181к определя основни принципи за работа на органа за алтернативно решаване на спорове (АРС). Според него, органът трябва да осигури на потребителя правото на защита по съдебен ред. Решенията на органа за АРС имат задължителна сила само ако страните са уведомени и са изразили съгласие. Споразумения, които ограничават правото на потребителя на съдебна защита, не са задължителни за него.
Чл. 181л.
Чл. 181л. от Закона за защита на потребителите определя принципите, по които органът за алтернативно решаване на спорове (АРС) трябва да действа при решаване на спорове между потребители и търговци. Решението не трябва да лишава потребителя от правото на съдебна защита, освен ако не е бил уведомен за задължителния характер на решението и не е дал съгласие. В случаи на противоречие на закони, решението трябва да спазва правото на държавата, в която потребителят обичайно пребивава, и да не отменя предоставената защита от местните разпоредби, които не могат да бъдат отменени чрез споразумение.
Чл. 181м
Чл. 181м от Закона за защита на потребителите указва, че когато страните използват процедура за алтернативно решаване на спорове (АРС), която не предвижда налагане на решение, давностните срокове за защита по съдебен ред не текат, докато процедурата не приключи. Това означава, че времето за предявяване на иск в съда е спряно, докато продължава АРС.
Чл. 181н
Търговците са задължени да предоставят на потребителите информация относно органите за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), включително адреса на техните интернет страници. Информацията трябва да бъде ясна и достъпна на интернет страницата на търговеца и в общите условия на договора. При нерешен спор, търговецът е длъжен да предостави информацията на потребителя на хартиен или друг носител. Търговците, които извършват онлайн продажби, трябва да поставят електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (ОРС) и да посочат своите електронни адреси. При посочване на орган за АРС в друга държава от ЕС, търговецът трябва да информира потребителя за процедурите на този орган.
Чл. 181о
Чл. 181о от Закона за защита на потребителите определя компетентността на министъра на икономиката и индустрията по признаване на органи за алтернативно решаване на спорове (АРС) и контрол върху спазването на Регламент (ЕС) № 524/2013. Комисията за защита на потребителите осъществява дейност по алтернативно решаване на спорове и предоставя информация на потребителите за помирителни комисии. Европейският потребителски център е контактна точка за трансгранични спорове и предоставя информация и съдействие на потребителите. Центърът също така подготвя доклад на всеки две години за министъра и Европейската комисия.
Чл. 181п
Министърът на икономиката и индустрията е отговорен за одобряване на списък с органи, признати за органи за алтернативно решаване на спорове (АРС) в България. Тази заповед е в сила от 28.05.2022 г. и е внесена с изменения в Закона за защита на потребителите.
Чл. 181р
Чл. 181р от Закона за защита на потребителите определя процедурата, по която органи, желаещи да бъдат признати за органи за алтернативно решаване на спорове (АРС), трябва да подадат писмено заявление до министъра на икономиката и индустрията. Заявлението трябва да съдържа информация за наименованието, правноорганизационната форма, начин на финансиране, процедурни правила, такси, продължителност на процедурата, езици за подаване на жалби, предмет на споровете, основания за отказ и съответствие с изискванията за орган за АРС. Към заявлението се прилагат декларации и документи, подписани от представляващите органа.
Чл. 181с
Министърът на икономиката и индустрията има задължение да прецени заявленията, подадени по чл. 181р, в двумесечен срок. При преценката се вземат предвид изискванията на чл. 181г, ал. 7 и 8. В случай на нередовности в информацията или документите, министърът дава указания за отстраняването им, а ако те не бъдат отстранени в определен срок, заявлението остава без разглеждане.
Чл. 181т
Чл. 181т от Закона за защита на потребителите описва информацията, която трябва да съдържа списъкът на признатите органи за алтернативно решаване на спорове (АРС). Списъкът включва наименование, данни за контакт, размер на таксите, езици за подаване на жалби, предмет на споровете, условия за физическо присъствие на страните, задължителен или незадължителен характер на резултата от процедурата, основания за отказ за разглеждане на спор и информация за актуализация на списъка. Министърът на икономиката и индустрията отговаря за предоставянето на информацията на Европейската комисия и за актуализиране на списъка при промени.
Чл. 181у
Чл. 181у от Закона за защита на потребителите задължава органа за АРС да изготвя доклад на всеки две години, който да предоставя информация за: брой на получените жалби, процент на прекратени процедури, средна продължителност на процедурите, процент на изпълнение на решения, системни проблеми, оценка на сътрудничеството в мрежите от органи за АРС, ефективност на процедурата и обучение на участниците в АРС.
Чл. 181ф
Чл. 181ф от Закона за защита на потребителите определя задълженията на министъра на икономиката и индустрията относно изготвянето на доклад за органите за алтернативно решаване на спорове (АРС). Докладът трябва да включва най-добрите практики, пропуските в функционирането на АРС и препоръки за подобряване. Министърът е задължен да публикува доклада и свързани списъци на интернет страницата на министерството. Комисията за защита на потребителите също играе важна роля в насърчаването на осведомеността и обучението относно АРС.
Чл. 181х
Член 181х от Закона за защита на потребителите регламентира сътрудничеството на органа за алтернативно решаване на спорове (АРС) с други подобни органи, включително и на други държави членки на Европейския съюз, за разрешаване на трансгранични спорове. Освен това, органът за АРС обменя информация за най-добрите практики при разглеждане на потребителски спорове, както на национално, така и на трансгранично ниво. Комисията за защита на потребителите също така насърчава органите за АРС да се присъединят към мрежи за алтернативно решаване на потребителски спорове в специфични икономически сектори, когато такива мрежи съществуват в рамките на ЕС.
Чл. 181ц
Чл. 181ц от Закона за защита на потребителите определя задълженията на министъра на икономиката и индустрията за насърчаване на сътрудничеството между органите за алтернативно решаване на спорове (АРС), Комисията за защита на потребителите и други държавни органи. Сътрудничеството включва обмен на информация за добри практики и предоставяне на техническа експертиза. При това, всички органи трябва да спазват изискванията за защита на личните данни и служебната тайна.
Чл. 182
Член 182 от Закона за защита на потребителите предвижда създаването на общи и секторни помирителни комисии от министъра на икономиката и индустрията, които да решават потребителски спорове. Общите комисии се занимават с национални и трансгранични спорове, свързани с цифрово съдържание, стоки, услуги и неравноправни клаузи. Секторните комисии разглеждат спорове в специфични икономически сектори като енергетика и финанси. Министърът определя седалището и района на действие на комисии, а председателят на Комисията за защита на потребителите одобрява състава им.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за защита на потребителите определя структурата и състава на общите помирителни комисии, които са в тричленен състав, включващ председател, представител на сдружение на потребителите и представител на сдружение на търговците. Председателят на Комисията за защита на потребителите назначава председателите на тези комисии, които трябва да са юрисконсулти или служители с юридическо образование. Членовете на комисиите трябва да имат подходяща квалификация и да не са осъждани за престъпления. В случай на невъзможност за сформиране на комисия, председателят на Комисията за защита на потребителите може да определи друга комисия за разрешаване на спорове.
Чл. 183а
Секторните помирителни комисии са в тричленен състав и включват председател, представител на Комисията за защита на потребителите и представител на сдружение на търговците. Председателите се определят от регулаторни органи. Членовете трябва да имат висше образование и поне три години опит, да не са осъждани и да не са лишени от правото да упражняват професията си. При липса на представител на търговците, комисията се състои от председатели и двама представители на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 183б
Чл. 183б от Закона за защита на потребителите регламентира назначаването на заместник-председатели в общите и секторните помирителни комисии. Те изпълняват функциите на председателите в случаи на отсъствие, конфликт на интереси или несъвместимост, а също така могат да образуват помирителни производства. Заместник-председателите трябва да отговарят на специфични изисквания, а техният брой се определя от председателя на Комисията за защита на потребителите или от съответните надзорни органи, в зависимост от предмета на спора.
Чл. 183в
Чл. 183в регламентира включването на представители в списъка по чл. 182, ал. 8 от Закона за защита на потребителите. Председателят на Комисията за защита на потребителите трябва да включва поне трима представители от различни организации, включително от Комисията за защита на потребителите, сдружения на потребителите и сдружения на търговците. Разходите за възнаграждения на членовете на помирителните комисии се поемат от съответните организации и Комисията за защита на потребителите.
Чл. 183г.
Чл. 183г. от Закона за защита на потребителите определя функциите и задълженията на общите и секторните помирителни комисии. Тези комисии трябва да спазват принципите на доброволност, независимост и прозрачност при алтернативното решаване на спорове. Те осигуряват информация на потребителите и търговците и насърчават извънсъдебното решаване на спорове, както и сътрудничат с органи за АРС на национално и международно ниво. При получаване на заявления, комисии предоставят информация за компетентния орган, ако спора не е в тяхната компетентност. Освен това, те спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 183д
Според Чл. 183д от Закона за защита на потребителите, при спорове потребителят първо трябва да се опита да разреши проблема директно с търговеца. Ако не успее, може да подаде заявление до помирителна комисия, администрирана от Комисията за защита на потребителите. Заявленията могат да се подават в писмена форма, по електронна поща или онлайн. Помирителното производство е неприсъствено и документите могат да се обменят по различни канали, включително онлайн и по пощата.
Чл. 183е
Чл. 183е от Закона за защита на потребителите предвижда, че участието на търговеца или негов представител в процедурата за алтернативно решаване на спорове (АРС) е доброволно. Търговецът трябва да оказва съдействие и да предоставя необходимата информация, документи и становища на помирителната комисия, за да се постигне споразумение с потребителя.
Чл. 183ж.
Общите и секторните помирителни комисии помагат за разрешаване на спорове между потребители и търговци чрез изготвяне на помирително предложение, което след одобрение става споразумение. Ако едната страна не изпълни споразумението, другата може да се обърне към съда. Също така, страните могат да поискат изпълнителна сила на споразумението чрез одобрение от съда. Комисиите не разглеждат повторно спорове, за които вече е изготвено помирително предложение.
Чл. 183з
Чл. 183з от Закона за защита на потребителите предвижда, че надзорните и регулаторните органи трябва да оказват съдействие и да си сътрудничат с общите и секторните помирителни комисии. Това сътрудничество е необходимо за ефективното изпълнение на задълженията на помирителните комисии по време на помирителното производство.
Чл. 183и
Член 183и от Закона за защита на потребителите предвижда, че председателят на Комисията за защита на потребителите е отговорен за изготвянето на годишен доклад относно дейността на общите и секторните помирителни комисии. Докладът се основава на информация, предоставена от председателите на тези комисии и трябва да бъде представен на министъра на икономиката и индустрията. Освен това, годишният доклад трябва да бъде публикуван на интернет страниците на Министерството на икономиката и индустрията и на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 184
Председателят на Комисията за защита на потребителите назначава медиатори от служителите на комисията, които помагат за разрешаването на спорове между потребители и търговци. Потребителите могат да поискат съдействие, като подадат заявление до Комисията. Производството пред медиаторите се провежда в населено място, където Комисията има териториални поделения.
Чл. 184а
Член 184а от Закона за защита на потребителите уточнява, че производството пред помирителни комисии и медиатор не е задължително преди да се предяви иск в съда. Освен това, давността спира да тече, когато е започнало производство пред тези комисии или медиатор.
Чл. 185
Член 185 от Закона за защита на потребителите предвижда, че министърът на икономиката и индустрията е отговорен за издаването на правилник за дейността на общите и секторните помирителни комисии, както и правилник за медиаторите. Тези правила трябва да отговарят на изискванията на раздел II. Освен това, членът се отнася и до средства за колективна защита, искове за преустановяване на нарушения и обезщетение на потребителите, които са описани в раздел IV.
Чл. 186
Член 186 от Закона за защита на потребителите позволява на сдруженията за защита на потребителите да предявят искове за преустановяване или забрана на действия, нарушаващи колективните интереси на потребителите. Нарушенията включват действия, противоречащи на различни законови разпоредби, свързани с търговски практики, договори и реклама. Комисията за защита на потребителите също може да предявява подобни искове.
Чл. 186а
Чл. 186а от Закона за защита на потребителите позволява на квалифицирана организация от държава - членка на ЕС да предяви иск за защита на колективните интереси на потребителите, ако нарушението е извършено на територията на България и е довело до негативни последици в съответната държава. Квалифицираната организация трябва да защитава интереси, посочени в нейния предмет на дейност и да бъде включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия. Съдът преценява допустимостта на иска на базата на предмета на дейност на организацията.
Чл. 186б
Член 186б от Закона за защита на потребителите е новоприет с ДВ, бр. 53 от 2006 г., и влиза в сила на 01.01.2007 г. По-късно е отменен с ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. и е допълнен с ДВ, бр. 64 от 2007 г., с влизане в сила на 08.09.2007 г.
Чл. 187
Съгласно Чл. 187 от Закона за защита на потребителите, съдът може да предприеме следните действия при установяване на нарушения по чл. 186: 1. Да задължи търговеца да огласи съдебното решение или да направи публично коригиращо изявление; 2. Да разпореди преустановяване на незаконната практика или отстраняване на неравноправни клаузи; 3. Да постанови други мерки за преустановяване на нарушенията по искане на заинтересованите лица.
Чл. 188
Сдруженията на потребителите имат право да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени на колективните интереси на потребителите. Когато искането е направено от повече от едно сдружение, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане и може да се използва само за защита на интересите на потребителите.
Чл. 189
Сдруженията на потребителите имат правото да предявят иск за обезщетение на вреди, причинени на двама или повече потребители, при условие че: 1) потребителите могат да бъдат установени; 2) вредите са причинени от един и същ производител, вносител, търговец или доставчик и имат един и същ произход; 3) сдружението е упълномощено с писмено пълномощно от поне двама потребители. Условията за предявяване на иск важат и за наказателния процес.
Чл. 190
Исковете, свързани с нарушения по Закона за защита на потребителите, могат да се предявяват на две места: 1) по мястото, където е извършено нарушението, и 2) по постоянния адрес или седалището на ответника.
Чл. 190а
Член 190а от Закона за защита на потребителите, въведен през 2006 г. и отменен през 2008 г., се отнася до глава девета "а", която регламентира сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите. Тази разпоредба е актуализирана през 2020 г. и е в сила от 14.02.2020 г.
Чл. 190б
Чл. 190б от Закона за защита на потребителите определя, че разпоредбите на тази глава се прилагат за нарушения на законодателството за защита на интересите на потребителите, което е включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394. Този регламент касае сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и отменя Регламент (ЕО) № 2006/2004.
Чл. 190в
Чл. 190в от Закона за защита на потребителите забранява всякакви действия или бездействия, които противоречат на законодателството за защита на интересите на потребителите, както е определено в Регламент (ЕС) 2017/2394. Това включва действия, които увреждат или могат да увредят интересите на потребителите.
Чл. 190г
Чл. 190г от Закона за защита на потребителите определя компетентните органи, които прилагат разпоредбите на различни закони и регламенти, свързани с правата на потребителите. Основните органи включват Комисията за защита на потребителите, Изпълнителната агенция по лекарствата, Комисията за регулиране на съобщенията, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", Комисията за защита на конкуренцията и други, като всеки от тях отговаря за специфични области и разпоредби, свързани с потребителските права в различни сектори, включително електронна търговия, финансови услуги, транспорт и др.
Чл. 190д.
Член 190д. от Закона за защита на потребителите определя Комисията за защита на потребителите като Единна служба за връзка, която обменя информация и сътрудничи с компетентните органи за разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите, съгласно Регламент (ЕС) 2017/2394. Освен това, след изменения от 2022 г., Комисията и компетентните органи също така обменят информация и координират действия с органите на другите държави членки и с Европейската комисия за справяне с широко разпространени нарушения.
Чл. 190е
Член 190е от Закона за защита на потребителите определя правомощията на компетентните органи за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, съгласно Регламент (ЕС) 2017/2394. Тези органи могат да действат пряко, а всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани са задължени да оказват съдействие и сътрудничество на компетентните органи при изпълнение на техните правомощия.
Чл. 190ж
Чл. 190ж от Закона за защита на потребителите описва правомощията на Комисията за защита на потребителите и други компетентни органи за прилагане на законодателството за защита на потребителите. Комисията може да издава заповеди на търговци, доставчици на хостинг услуги и регистратори на домейни за премахване или ограничаване на достъпа до онлайн съдържание, когато се установи нарушение. Заповедите подлежат на обжалване, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 190з
Чл. 190з от Закона за защита на потребителите дава правомощия на компетентните органи да започват разследвания по собствена инициатива относно нарушения на законодателството, свързано с Регламент (ЕС) 2017/2394. Те могат да предприемат действия за преустановяване на нарушения или налагане на забрани, както и да публикуват окончателни решения и ангажименти на търговците, включително самоличността на нарушителите.
Чл. 190и
Член 190и от Закона за защита на потребителите определя задълженията на министъра на икономиката и индустрията да предоставя информация на Европейската комисия относно компетентните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, както и данните за Единната служба за връзка. При промяна в тази информация, министърът е длъжен незабавно да уведомява комисията.
Чл. 190к
Член 190к от Закона за защита на потребителите регламентира правото на Европейския потребителски център, представителни сдружения на потребителите и сдружения на търговците да подават сигнали за предполагаеми нарушения на законодателството за защита на потребителите. Сигналите се подават до компетентните органи и Европейската комисия, като предоставената информация трябва да бъде вярна, актуална и точна. Компетентните органи не са задължени да предприемат действия по получените сигнали. Председателят на Комисията за защита на потребителите е отговорен за предоставянето на списък с органите и организациите, които имат право да подават сигнали.
Чл. 190л
Чл. 190л от Закона за защита на потребителите позволява на компетентните органи да използват различни документи и информация като доказателство при прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394. Това включва декларации и заверени копия на документи, предоставени от компетентни органи на други държави-членки на ЕС, при условие че са събрани по законен начин, независимо от носителя на информацията.
Чл. 190м
Чл. 190м от Закона за защита на потребителите регламентира, че информацията, събирана от компетентните органи, се използва само за целите на Регламент (ЕС) 2017/2394. Тази информация може да бъде разкривана единствено при условията, предвидени в чл. 33 от същия регламент.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за защита на потребителите определя органите, които осъществяват контрол по различни аспекти на закона. Основният контрол се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Допълнително, контролът по безопасността на стоките и услугите е в ръцете на органите по чл. 82, а някои функции се делят и със звената за защита на потребителите в общинските администрации. Комисията е отговорна и за спазването на редица регламенти на ЕС, свързани с етикетиране и безопасност на стоките, включително гуми и текстилни продукти.
Чл. 192
Длъжностните лица на контролни органи имат следните права: свободен достъп до производствени и търговски обекти; право да изискват документи, свързани с контрола; право да вземат проби за лабораторни изследвания; право да привлекат експерти при сложни проверки; право да съставят актове за нарушения.
Чл. 192а
Чл. 192а от Закона за защита на потребителите определя правата на длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите. Те имат право на достъп до документи, свързани с нарушения на закона, да изискват информация от лица, които познават нарушения, и да извършват проверки на място. Председателят на Комисията може да разпореди на нарушителите да прекратят нарушенията, да изиска декларации за преустановяване на нарушенията и да направи разпорежданията обществено достояние.
Чл. 193
Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 от Закона за защита на потребителите имат задължения да установяват фактите при извършвания контрол, да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения, да дават заключения по възражения, да опазват служебната тайна и да уведомяват специализирани органи при нарушения на други нормативни актове.
Чл. 194
Специализираните органи за контрол, които имат функции, свързани със защитата на потребителите, са задължени да съдействат на Комисията за защита на потребителите. Те трябва да я уведомяват за нарушения на закона и да участват в съвместни проверки.
Чл. 194а
Комисията за защита на потребителите координира дейността на административните органи, свързани с защитата на потребителите. Ръководителите и длъжностните лица на контролни органи са задължени да сътрудничат на Комисията при изпълнение на нейните правомощия.
Чл. 195
Чл. 195 от Закона за защита на потребителите определя, че глобите и санкциите, събрани по този закон, се администрират от бюджета на Министерството на икономиката и индустрията. Изключение правят глобите и санкциите, наложени с наказателни постановления от кметове на общини или упълномощени лица, които постъпват в общинския бюджет.
Чл. 196
Чл. 196 от Закона за защита на потребителите предвижда средства в бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за различни дейности, свързани с защитата на потребителите. Тези дейности включват изготвяне на нормативни актове, участие в прояви, подпомагане на сдружения на потребителите, осигуряване на работата на Националния съвет за защита на потребителите, популяризиране на правата на потребителите, обучение на служители, работа на помирителни комисии, поддръжка на материална база на контролни органи, анализи и експертизи, застраховка на служители, възнаграждения на експерти и командироване на служители. Разпоредбите в параграфи 2 и 3 са отменени.
Чл. 197
Чл. 197 от Закона за защита на потребителите предвижда, че при нарушения на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8, виновните лица подлежат на глоба от 300 до 1000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 198
Член 198 от Закона за защита на потребителите предвижда санкции за нарушения на изискванията за етикетиране на стоките. Глобите за физически лица варират от 200 до 1000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица подлежат на имуществена санкция в размер от 300 до 1500 лв.
Чл. 199
Член 199 от Закона за защита на потребителите предвижда, че при нарушения на членове 13 и 14, виновните лица подлежат на глоба от 300 до 1000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 200
Чл. 200 от Закона за защита на потребителите предвижда налагане на глоба за физически лица при нарушения на определени разпоредби, варираща от 300 до 5000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се прилага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Нарушенията, за които се налагат санкции, са свързани с чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29, както и наредбите по чл. 31.
Чл. 201
За нарушение на разпоредбата на чл. 30 от Закона за защита на потребителите, виновните лица подлежат на глоба в размер от 300 до 1000 лв. За едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 202
Член 202 от Закона за защита на потребителите предвижда санкции за нарушения на разпоредбите на член 147а и 147б. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 500 до 3000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица подлежат на имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 203
Чл. 203 от Закона за защита на потребителите регламентира налагането на имуществени санкции на еднолични търговци и юридически лица при извършени широко разпространени нарушения на законодателството за защита на потребителите. Санкциите варират от 4% от оборота през предходната финансова година до 50 000 лв. в зависимост от вида на нарушението. При координирани действия на компетентни органи на ЕС, санкцията може да бъде наложена на база общия оборот на нарушителя в засегнатите държави членки. При липса на информация за оборота, санкцията е до 2 000 000 евро.
Чл. 204
Чл. 204 от Закона за защита на потребителите предвижда санкции за неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на потребителите. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 300 до 2000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 205
Чл. 205 от Закона за защита на потребителите предвижда, че за нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, виновните лица подлежат на глоба в размер от 2000 до 10 000 лв. За едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 206
Чл. 206 от Закона за защита на потребителите предвижда санкции за физически лица, еднолични търговци и юридически лица за нарушения на определени разпоредби. Физическите лица подлежат на глоба от 300 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица на имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за всяко отделно нарушение.
Чл. 207
Чл. 207 от Закона за защита на потребителите предвижда налагане на глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. на лица, които пречат на потребителите да упражнят правото си на отказ от договор, сключен от разстояние или извън търговския обект. Текстът е актуализиран няколко пъти, последно през 2022 г.
Чл. 208
Чл. 208 от Закона за защита на потребителите предвижда глоба за физически лица, които получават стоки или услуги без предварително искане, в размер от 500 до 2000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата е имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. Тези мерки са в сила от 25.07.2014 г. и допълнени на 14.02.2020 г.
Чл. 208а
Чл. 208а от Закона за защита на потребителите предвижда, че при нарушения на разпоредбите на чл. 62а или чл. 62б, виновните лица подлежат на глоба от 1000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата е имуществена санкция от 5000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 209
Според Чл. 209 от Закона за защита на потребителите, за нарушения на чл. 63, 64, 65, ал. 1 и 66, виновните лица подлежат на глоба в размер от 300 до 5000 лв. За едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, която варира от 500 до 5000 лв.
Чл. 210
Член 210 от Закона за защита на потребителите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 61 от 2014 година, като отмяната влиза в сила на 25 юли 2014 година.
Чл. 210а
Чл. 210а от Закона за защита на потребителите предвижда санкции за нарушения на определени членове от закона. За физически лица глобите варират от 1000 до 30 000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица имуществените санкции са между 2000 и 50 000 лв. Нарушенията, за които се налагат санкции, включват чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6.
Чл. 210б
Чл. 210б от Закона за защита на потребителите предвижда, че за нарушения на определени разпоредби (чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17 и чл. 68к, т. 1, 2, 7 и 8) на виновните лица се налагат глоби в размер от 2000 до 50 000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налагат имуществени санкции в размер от 2000 до 70 000 лв.
Чл. 210в
Чл. 210в от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за лица, които не изпълнят заповед или разпореждане, свързани с правата на потребителите. Наказанията варират от глоба в размер от 2000 до 50 000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 3000 до 70 000 лв. за еднолични търговци и юридически лица. Законът е актуализиран многократно, с последни изменения от 2022 г.
Чл. 211
При нарушения на чл. 69, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, виновните лица подлежат на глоба от 3000 до 20 000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 лв.
Чл. 212
Производителите или доставчиците на услуги, които предлагат стоки и услуги на потребителите без да удостоверят тяхното съответствие с изискванията за безопасност, подлежат на наказание. Глобата за физически лица е между 3000 и 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица имуществената санкция е между 5000 и 10 000 лв.
Чл. 213
Нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за защита на потребителите води до налагане на глоба на виновните лица в размер от 500 до 2000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 214
Чл. 214 от Закона за защита на потребителите предвижда, че за нарушение на чл. 76 виновните лица подлежат на глоба от 500 до 2000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Чл. 215
Чл. 215 от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за лица, които не изпълнят разпореждане или задължително предписание на контролен орган относно безопасността на стоките и услугите. Глобата за физически лица е между 3000 и 15 000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в същия размер.
Чл. 216
Чл. 216 от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за нарушения на чл. 77. Виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. За еднолични търговци и юридически лица санкцията е имуществена и е в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 217
Чл. 217 от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за лица, които отказват достъп на контролни органи до производствени или търговски помещения, или по друг начин възпрепятстват изпълнението на служебните им задължения. За първо нарушение се налага глоба от 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 5000 лв.
Чл. 218
Член 218 от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за виновни лица за неизпълнение на задълженията по член 79 и 80. Глобата за физически лица варира от 2000 до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица имуществената санкция е между 3000 и 10 000 лв.
Чл. 219
Член 219 от Закона за защита на потребителите предвижда, че за нарушения на наредбата по чл. 99 виновните лица подлежат на глоба от 500 до 3000 лв. За едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 220
Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 101, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, подлежи на глоба в размер от 1000 до 5000 лв. В случай, че нарушението е престъпление по Наказателния кодекс, се прилагат съответните наказания по него.
Чл. 221
Член 221 от Закона за защита на потребителите е бил изменен с ДВ, бр. 18 от 2011 г. и допълнен с ДВ, бр. 13 от 2020 г. На 14.02.2020 г. измененията влезли в сила, но членът е отменен с ДВ, бр. 23 от 2021 г., като отмяната е в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 222
Чл. 222 от Закона за защита на потребителите предвижда, че за неизпълнение на разпоредбата на чл. 127 виновните лица подлежат на глоба от 500 до 2000 лв. За едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 222а
Чл. 222а от Закона за защита на потребителите е бил приет на 08.09.2007 г. и е претърпял няколко изменения и допълнения, последното от които е влязло в сила на 14.02.2020 г. Въпреки това, членът е отменен с ДВ, бр. 23 от 2021 г., като отмяната влиза в сила на 01.01.2022 г.
Чл. 223
Чл. 223 от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за физически лица, които не изпълнят задълженията си по определени членове (156 - 158, 160, 161б - 161д и 161и). Наказанията включват глоба от 300 до 2500 лв. За еднолични търговци и юридически лица се предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 224
Чл. 224 от Закона за защита на потребителите предвижда глоба от 500 до 2500 лв. за физически лица и имуществена санкция от 500 до 3000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, които рекламират договори в нарушение на изискванията на чл. 159 и 161. Също така, санкции се налагат и на лица, които излъчват реклама за сключване на договор, която не отговаря на тези изисквания.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за търговци, които нарушават правата на потребителите. При начисляване на разходи на потребител, отказал се от договор, глобата е между 500 и 2000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. за еднолични търговци и юридически лица. При изискване на авансово плащане или друга насрещна престация, глобата е от 1000 до 3000 лв. за физически лица и същата имуществена санкция за търговците.
Чл. 225а
Чл. 225а от Закона за защита на потребителите предвижда санкции за доставчици и дистрибутори, които не изпълняват задълженията си по Регламент (ЕС) 2020/740. Доставчиците, които не спазват чл. 4 и чл. 5 от регламента, могат да бъдат глобени с 500 до 1500 лв. или да получат имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. Дистрибуторите, които не спазват чл. 6, получават глоба от 500 лв. или имуществена санкция от 2000 лв. Доставчици и дистрибутори на превозни средства, които не спазват чл. 7, също подлежат на глоба от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. Доставчиците на услуги на информационното общество, които не спазват чл. 8, са наказуеми с глоба от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225б
Чл. 225б от Закона за защита на потребителите предвижда, че икономически оператори, които не спазват задълженията си по чл. 15 от Регламент (ЕC) № 1007/2011, подлежат на глоба от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225в
Чл. 225в от Закона за защита на потребителите предвижда санкции за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на потребителите, съгласно чл. 181н. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми между 200 и 500 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 500 до 1500 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 225г.
На търговците, които не спазват изискванията на чл. 3, 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2018/302, при нарушения, свързани с потребители, се налага глоба от 500 до 3000 лв. За еднолични търговци и юридически лица глобата е от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата варира от 1000 до 6000 лв., а имуществената санкция от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 225д
На доставчици на онлайн съдържание, които не спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128, се налагат глоба от 500 до 3000 лв. и имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за еднолични търговци и юридически лица. При повторно нарушение глобата варира от 1000 до 6000 лв., а имуществената санкция от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 226
Според Чл. 226 от Закона за защита на потребителите, лицата, които не изпълнят влязло в сила съдебно решение за преустановяване на нарушения или продължават да прилагат незаконни търговски практики, подлежат на глоби. Глобата варира от 5000 до 20 000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция между 10 000 и 50 000 лв. Процедурата за налагане на санкции се извършва по реда на чл. 405 от Закона за съдебната власт.
Чл. 227
Длъжностните лица, които не спазват задълженията си по Закона за защита на потребителите, подлежат на наказание с глоба в размер от 100 до 1000 лв.
Чл. 228
Член 228 от Закона за защита на потребителите предвижда наказания за нарушения, които не са описани в предходните глави. Виновните лица могат да бъдат глобени с суми от 100 до 500 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в същия размер от 100 до 500 лв.
Чл. 229
Член 229 от Закона за защита на потребителите предвижда, че при нарушения на наредбите и нормативните актове, свързани с прилагането на закона, които не са санкционирани в съответната глава, виновните лица подлежат на глоба от 50 до 500 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в същия размер.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за защита на потребителите предвижда, че за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, виновните лица могат да бъдат глобени с сума от 200 до 1000 лв. За еднолични търговци и юридически лица, санкцията е имуществена и също варира в същия диапазон.
Чл. 230а
Чл. 230а от Закона за защита на потребителите предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. на лица, които възпрепятстват длъжностни лица от компетентните органи или не оказват необходимото съдействие при осъществяване на техните правомощия.
Чл. 230б
На едноличен търговец или юридическо лице, които не изпълнят заповед по чл. 190ж, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Заповедта е свързана с мерки за защита на правата на потребителите.
Чл. 230в
Чл. 230в от Закона за защита на потребителите предвижда имуществена санкция за предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за доставчици на хостинг услуги, в случай на неизпълнение на задълженията по чл. 190ж, ал. 5. Санкцията е в размер от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в двоен размер.
Чл. 230г
Според новия член 230г от Закона за защита на потребителите, регистраторите на домейни, които не спазват задълженията си по член 190ж, алинея 6 и 8, подлежат на имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 230д
Чл. 230д от Закона за защита на потребителите предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. на лица, които възпрепятстват длъжностни лица при осъществяване на правомощията им или не изпълняват разпореждане на длъжностно лице. Разпоредбата е в сила от 14.02.2020 г. и е изменена последно през 2020 г.
Чл. 230е
Чл. 230е от Закона за защита на потребителите определя критериите, които председателят на Комисията за защита на потребителите взема предвид при налагане на глоба или имуществена санкция. Те включват: естеството и тежестта на нарушението, действията на търговеца за смекчаване на вредите, предишни нарушения, финансови ползи от нарушението, санкции в други държави членки на ЕС и други утежняващи или смекчаващи обстоятелства.
Чл. 231
При повторно нарушение на разпоредбите от Закона за защита на потребителите, виновните лица подлежат на наказание. Физическите лица ще получат глоба, докато едноличните търговци и юридическите лица ще бъдат наказани с имуществена санкция, която е в двоен размер на наложената глоба.
Чл. 232
В случай на нарушение на Закона за защита на потребителите, санкционирано с влязло в сила наказателно постановление, контролният орган предлага на органа, издал лиценза или разрешителното, да го отнеме. Органът, издал лиценза, трябва да се произнесе по предложението с мотивирано решение и да уведоми контролния орган за резултатите, посочвайки датата и основанието за отнемането, ако такова е наложено.
Чл. 233
Законът за защита на потребителите регулира правата и задълженията на търговците и потребителите, като осигурява защита на потребителските интереси. Основните разпоредби включват: 1) Установяване на нарушения от контролни органи и издаване на наказателни постановления, 2) Правила за обжалване на наказателни постановления, 3) Специални разпоредби за защита на потребителите в контекста на правото на Европейския съюз, 4) Определения за ключови термини, свързани с потребителските права, 5) Преходни и заключителни разпоредби, които регулират прилагането на закона и взаимодействието с други нормативни актове. Законът цели да осигури безопасност и справедливост в търговските практики, като предоставя механизми за защита на правата на потребителите.
§1а
Параграф §1а уточнява, че в случай на противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III от Закона за защита на потребителите и разпоредби на правото на Европейския съюз или българското законодателство, които въвеждат изисквания на правото на ЕС относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на ЕС или българското законодателство за тези специални аспекти.
§1б
Параграф §1б от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите уточнява, че в случай на противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредбите на друг закон, който не прилага изисквания на правото на Европейския съюз, се прилага законът за защита на потребителите, ако той предвижда по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики.
§1в
Разпоредбата на чл. 4 за договори, различни от договор от разстояние или извън търговския обект, както и глава четвърта, раздел I, се прилагат за договори между търговец и потребител, при които потребителят заплаща цена. Това включва договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия или централно отопление. Също така, разпоредбите се отнасят и за договори, при които търговецът предоставя цифрово съдържание или услуга, а потребителят предоставя лични данни, освен ако данните се обработват само за целите на предоставяне на съдържанието или услугата.
§1г
Параграф §1г от Закона за защита на потребителите уточнява, че в случай на противоречие между разпоредбите на чл. 4 или глава четвърта, раздел I и разпоредбите на правото на Европейския съюз, приоритет имат разпоредбите на правото на ЕС или българските разпоредби, които въвеждат изисквания на правото на ЕС за конкретни икономически сектори. Това означава, че европейските стандарти и изисквания имат предимство пред националните разпоредби в случай на конфликт.
§1д
Търговците имат право да предлагат на потребителите договорни условия, които осигуряват по-висока степен на защита в сравнение с минималните изисквания, предвидени в чл. 4, глава четвърта, раздел I и в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2022 г.
Параграф §1е
Параграф §1е от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите уточнява, че изискванията за предоставяне на информация, установени в чл. 4 и глава четвърта, раздел I, допълват изискванията на Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Закона за електронната търговия. В случай на противоречие между тези закони, предимство имат разпоредбите на чл. 4 и глава четвърта, раздел I относно информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителите.
Параграф §1з
Параграф §1з от Закона за защита на потребителите, приет с ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., уточнява, че разпоредбите на чл. 62в - 62д се прилагат за различни видове договори, включително договори за продажба, услуги и доставки на комунални услуги като вода, газ, електрическа енергия, централно отопление и цифрово съдържание.
§1к
Параграф §1к от Закона за защита на потребителите уточнява, че разпоредбите на чл. 103б и 103в се прилагат единствено за договори за продажба. Те не важат за договори, свързани с доставка на вода, газ или електрическа енергия, освен ако не са предлагани опаковани в ограничен обем или в определено количество. Изключенията включват също централно отопление и цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
§3
Разпоредбите на глава пета, раздел I от Закона за защита на потребителите са приложими и за стоки, предназначени за професионална употреба, когато те могат да бъдат използвани от потребители. Тези стоки трябва да не създават рискове за здравето и безопасността на потребителите при разумно предвидими условия на употреба.
§4
Разпоредбите на глава пета, раздел I от Закона за защита на потребителите не важат за употребявани стоки, които са антики или стоки, нуждаещи се от поправка или преработка преди употреба. Доставчикът е задължен да информира ясно потребителя за необходимостта от поправка или преработка на стоката.
§5
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че когато в друг нормативен акт има специални изисквания за безопасност на определени стоки, разпоредбите на глава пета, раздел I от Закона за защита на потребителите ще се прилагат за всички останали случаи и рискове, които не са обхванати от този специален нормативен акт.
§6
Параграф §6 от Закона за защита на потребителите, изменен с ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., постановява, че разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 69 - 72 се прилагат и за козметични продукти, за рисковете свързани с тях, които не са уредени в специален нормативен акт.
§7
Разпоредбите на глава пета, раздел I от Закона за защита на потребителите, а именно чл. 74 - 81, 90 и 91, се прилагат за играчки, козметични продукти, лични предпазни средства и електрически съоръжения, които са предназначени за използване в определени граници на напрежението. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 64 от 2007 г. и влиза в сила от 08.09.2007 г.
Параграф §9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите уточнява, че разпоредбите на глава четвърта, раздел I не се прилагат за вещи, които се продават при принудително изпълнение, както и за продажби на изоставени или отнети в полза на държавата вещи, извършвани от държавни органи. Тази разпоредба е била отменена и заменена с нова версия, която е в сила от 28.05.2022 г.
§11
Разпоредбите на глава пета, раздел IV от Закона за защита на потребителите не се прилагат за вреди, причинени от злополуки с атомна енергия. Условията и редът за тези случаи са уредени в друг нормативен акт или произтичат от международни конвенции, по които България е страна.
Параграф §12а
Параграф §12а от Закона за защита на потребителите уточнява, че разпоредбите на глава шеста не се прилагат за договорни клаузи, които съответстват на законови или подзаконови разпоредби, както и на принципи от международни конвенции, в които участват държави членки на Европейския съюз или самият Европейски съюз, особено в сферата на транспорта.
§12б
Параграф §12б от Закона за защита на потребителите установява, че при наличие на противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и правото на Европейския съюз или българското законодателство, което въвежда изисквания на правото на ЕС относно извънсъдебното решаване на спорове между потребители и търговци, се прилагат разпоредбите на закона, освен ако в глава девета, раздел II е предвидено друго.
§12в
Параграф §12в от Закона за защита на потребителите указва, че в случай на противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и друг закон, който съдържа специални изисквания за извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци, и който не е в съответствие с правото на Европейския съюз, се прилага Законът за защита на потребителите, освен ако в глава девета, раздел II не е предвидено друго.
§12г.
Параграф §12г. от Закона за защита на потребителите уточнява, че разпоредбите на глава девета, раздел II не противоречат на разпоредбите на Закона за медиацията. Тази разпоредба е в съответствие с Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, касаеща медиацията в гражданскоправни и търговскоправни въпроси.
§12д
Параграф §12д от Преходни и Заключителни разпоредби уточнява, че разпоредбите на глава девета, раздел II от Закона за защита на потребителите се прилагат в съответствие с изискванията на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013.
Параграф §12е
Параграф §12е от Закона за защита на потребителите, въведен с ДВ, бр. 57 от 2015 г., уточнява, че разпоредбата на чл. 181н не пречи на задълженията за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за защита. Тези процедури са част от правото на Европейския съюз и се прилагат допълнително.
§12ж
Параграф §12ж от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите уточнява, че разпоредбата на чл. 181м не засяга давностните срокове, установени в международни споразумения, в които участват държавите - членки на Европейския съюз.
Параграф §13
Този параграф дефинира основни термини, свързани със защитата на потребителите, включително "потребител", "търговец", "производител", "доставчик", "вносител", "стока", "услуга", "пускане на пазара" и много други. Определя се и понятието за "квалифицирана организация", "търговска практика", "злоупотреба с влияние" и "онлайн място за търговия". Разпоредбите регулират отношенията между потребителите и търговците, като целят защита на правата на потребителите и осигуряване на безопасност на стоките и услугите.
Параграф §13а
Параграф §13а от Закона за защита на потребителите, въведен с ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., определя, че законът имплементира редица директиви на Европейския съюз, свързани с правата и защитата на потребителите. Сред тях са директиви относно обозначаването на цените на стоките, правата на потребителите, общата безопасност на продуктите, неравноправните клаузи в потребителските договори и алтернативното решаване на потребителски спорове. Някои от директивите са отменени или изменени в различни периоди, като последните изменения са в сила от 2022 г.
§ 17
Параграф §17 уточнява, че сроковете, които са започнали да текат при предишния Закон за защита на потребителите, ще се регулират от разпоредбите на новия закон, освен в случаите, когато за изтичането на срока по отменения закон е необходим по-дълъг период.
§18
Министерският съвет е задължен да приеме наредби по чл. 12, 79 и 99 в срок от 6 месеца след обнародването на закона. До приемането на наредбите по чл. 12, се прилагат съществуващите подзаконови актове, издадени по отменения Закон за защита на потребителите, при условие че не противоречат на новия закон.
Параграф §20
Съществуващата Комисия по търговия и защита на потребителите запазва наименованието "Комисия за защита на потребителите" след влизането в сила на закона. Устройственият правилник на Комисията трябва да бъде приведен в съответствие с новите изисквания на закона в срок от един месец.
§21
В Гражданския процесуален кодекс се добавя нова буква "т" в чл. 126а, ал. 1, която се отнася до искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите. Това означава, че исковете, свързани с правата на потребителите, ще бъдат разглеждани в съответствие с новите разпоредби.
§22
В Закона за храните се извършват две основни изменения: 1. В член 4 се премахват думите "и към стоки, имитиращи храни". 2. В член 34, алинея 3, "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменя с "Комисията за защита на потребителите".
Параграф §23
В параграф 23 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите се предвижда изменение в Закона за пощенските услуги. Конкретно, в член 66, алинея 1, се заличават думите "на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия", което означава, че предоставените правомощия или изисквания, свързани с тези разпоредби, вече няма да важат.
§24
В Закона за занаятите, в чл. 5, ал. 2 и чл. 6, се извършва замяна на наименованието "Комисията по търговия и защита на потребителите" с "Комисията за защита на потребителите".
§25
В Закона за виното и спиртните напитки, в член 79, алинея 1, се заменя наименованието "Комисията по търговия и защита на потребителите" с "Комисията за защита на потребителите". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за защита на потребителите.
§26
В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи се извършват изменения, които включват: 1. В член 16, алинея 4, думите 'Закона за защита на потребителите и правилата за търговия' се заменят с 'Закона за защита на потребителите'. 2. В член 69 и член 70, алинея 3, думите 'Комисията по търговия и защита на потребителите' се заменят с 'Комисията за защита на потребителите'.
§27
В Закона за туризма се извършват изменения, свързани с термини и наименования. В чл. 31 се заменят термини, свързани с неравноправни клаузи, за да се отрази актуализацията към Закона за защита на потребителите. В различни членове, включително чл. 59, чл. 64 и чл. 87, наименованието на Комисията е актуализирано от 'Комисията по търговия и защита на потребителите' на 'Комисията за защита на потребителите'.
§28
В параграф 28 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите се предвижда замяна на наименованието "Комисията по търговия и защита на потребителите" с "Комисията за защита на потребителите" в чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
§29
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите се предвижда изменение в Закона за далекосъобщенията, при което в член 152 и член 215, алинея 2, на мястото на "Комисията по търговия и защита на потребителите" да се използва наименованието "Комисията за защита на потребителите".
§30
В Закона за генетично модифицирани организми се извършват изменения в определени членове, като се заменят наименованията на "Комисията по търговия и защита на потребителите" с "Комисията за защита на потребителите". Конкретните членове, които подлежат на промяна, са чл. 7, ал. 5, т. 1, буква "ж", чл. 111, чл. 112, ал. 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 и 6.
§31
В Закона за тютюна и тютюневите изделия, в чл. 52, ал. 1, т. 6 и в чл. 52а, ал. 1, се извършва замяна на наименованието "Комисията по търговия и защита на потребителите" с "Комисията за защита на потребителите".
§32
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите се предвижда изменение в Закона за движението по пътищата. Конкретно, в членове 166а, 166б и 173а от Закона за движението по пътищата, изразите "Комисията по търговия и защита на потребителите" ще бъдат заменени с "Комисията за защита на потребителите".
§33
В §33 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите се предвижда изменение в Закона за измерванията. По-конкретно, в чл. 75, ал. 2 от Закона за измерванията, изразът "Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменя с "Закона за защита на потребителите". Това изменение цели опростяване на текста и уточняване на приложимото законодателство.
§34
Законът за защита на потребителите влиза в сила 6 месеца след обнародването му, с изключение на определени членове, които влизат в сила от датата на присъединяването на България към Европейския съюз. Конкретно, изключените членове са чл. 3, ал. 3, чл. 68а, чл. 159, чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и 2, т. 9, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22.
Параграф §35
Параграф §35 от Закона за защита на потребителите определя, че изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката и индустрията. Законът е приет на 24 ноември 2005 г. от ХL Народно събрание и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Последните изменения на закона са извършени през 2022 г. и влизат в сила от 28.05.2022 г.
§ 55
С измененията в Закона за защита на потребителите, публикувани в Държавен вестник, брой 99 от 2005 г., се предвижда замяна на термина 'Закона за административното производство' с 'Административнопроцесуалния кодекс' навсякъде в текста на закона.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: дял трети и параграфи 2, 120 и 3 имат специфични дати на влизане в сила, вариращи от 1 януари 2007 г. до 1 март 2007 г. и деня на обнародването на кодекса. Заключителните разпоредби са свързани с Закона за електронната търговия, който е обнародван на 24.12.2006 г.
§6
Законът за защита на потребителите влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Заключителните разпоредби към Закона за потребителския кредит са обнародвани в ДВ, бр. 53 от 2006 г. и влизат в сила от 01.10.2006 г.
§ 34
В Закона за защита на потребителите се извършват изменения и допълнения, като в § 34 от преходните и заключителните разпоредби след думите "ал. 3" се добавя "чл. 68а". Освен това, думите "и 160" се заменят с "чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 7, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22".
§4
Законът за защита на потребителите влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", освен Параграф 2, който влиза в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за кредитните институции са обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2006 г. и са в сила от 01.01.2007 г.
§36
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§ 12
Законът за защита на потребителите влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф 4, точки 1 и 5, ще влязат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия. Тези разпоредби са част от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
§ 106
Законът за защита на потребителите влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са обнародвани в брой 31 от 2007 г. и влизат в сила от 13 април 2007 г.
§ 37 от Закона за защита на потребителите и Гражданския процесуален кодекс
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на закона. Гражданският процесуален кодекс е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г. и влиза в сила от 01.03.2008 г.
§61
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§42
При влизането в сила на Закона за защита на потребителите, висящите производства по определени членове от Закона за защита на конкуренцията ще се довършват по досегашния ред. Това се отнася за производства по чл. 32, ал. 1, 3 и 4, чл. 33 и чл. 34, ал. 3 и 4.
§43
Законът за защита на потребителите влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за платежните услуги и платежните системи, обнародван в Държавен вестник, брой 23 от 2009 г., влизат в сила от 01.11.2009 г.
§ 21
Законът за защита на потребителите влиза в сила на 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 82 от 2009 г., и влизат в сила от 16.10.2009 г.
§30
Съгласно параграф 30 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите, в текста на закона се извършват замени на наименованията, свързани с Министерството на икономиката и енергетиката, с новите наименования на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Всички споменавания на "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката", "заместник-министърът на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" се заменят с новите им названия.
§59
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за дейностите по предоставяне на услуги, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 15 от 2010 г. и влиза в сила от 23.02.2010 г.
§13
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който е обнародван в брой 18 от 2010 г. и влиза в сила от 05.03.2010 г.
§36
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за потребителския кредит, обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2010 г. и в сила от 12.05.2010 г., също са включени.
§9
Законът за защита на потребителите влиза в сила на 12 май 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби относно изменението и допълнението на закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси са обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2010 г. и влизат в сила от 10 декември 2010 г.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 11, касаещ членове 22а - 22д, влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи (7, 8, 9 и някои от § 11 и § 12-23) влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 54
Разпоредбите на § 40, т. 2 и § 46 от Закона за защита на потребителите влизат в сила от 1 ноември 2012 г. Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е обнародван в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за защита на потребителите, в сила от 18.05.2012 г., задължава Министерския съвет да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон в срок от един месец след неговото обнародване. Освен това, компетентните органи трябва да адаптират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на изискванията на закона.
§ 85
Параграф §85 урежда правоотношенията на държавните служители с различни закони, включително за радиото и телевизията, независимия финансов одит и електронните съобщения. Назначаването на служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на заплата. Необходимите средства за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджета. Министерският съвет трябва да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК - в техните бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения остават валидни и не се компенсират парично.
§86
Параграф §86 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на потребителите определя новите условия за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите. В срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна заплата не трябва да бъде по-ниска от брутната заплата, която служителите са получавали до момента, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Закона за защита на потребителите влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби също се отнасят към Закона за публичните финанси, който е обнародван в "Държавен вестник" на 15 от 2013 г. и влиза в сила на 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за защита на потребителите влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 - на 1 февруари 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за туризма са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2013 г. и влизат в сила от 26 март 2013 г.
§20
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които ще влязат в сила 6 месеца след обнародването на закона. Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е обнародван в Държавен вестник, брой 61 от 2014 г. и влиза в сила от 25.07.2014 г.
§91
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародван в "Държавен вестник", брой 14 от 2015 г.
§15
Параграф 15 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за защита на потребителите предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката и енергетиката, с новите наименования на Министерството на икономиката и неговите ръководни длъжности. Тази промяна е валидна за всички предходни изменения на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2005 до 2014 година.
§29 от Закона за защита на потребителите
Министърът на икономиката е задължен да предоставя доклад на Европейската комисия относно развитието и функционирането на органите за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) до 9 юли 2018 г. и на всеки четири години след това. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който влезе в сила на 01.01.2018 г.
§40
Законът за защита на потребителите влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§76
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени членове и разпоредби, които влизат в сила при специфични условия и дати. Член 47 влиза в сила след публикуване на електронната брошура от Европейската комисия. Членове 71, 72, 73 и 100 влизат в сила 18 месеца след приемането на регулаторни стандарти от Европейската комисия. Член 102 влиза в сила на 30 април 2018 г., а членове 103-109 на 31 октомври 2018 г. Други разпоредби влизат в сила на 1 януари 2019 г. и 1 юли 2018 г.
§ 122
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2018 г. Тези параграфи включват § 19 - 21, § 23 - 59, § 94 - 103, § 106, т. 9 - 17 и § 107 - 117. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, обнародван в "Държавен вестник", брой 45 от 2019 г., в сила от 07.06.2019 г.
§7
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, обнародвани в брой 13 от 2020 г., влизат в сила от 14.02.2020 г.
§42 от Закона за защита на потребителите
Параграф §42 от Закона за защита на потребителите предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394, който касае сътрудничеството между националните органи, отговорни за защитата на потребителите. Регламентът отменя предишния Регламент (ЕО) № 2006/2004. Заключителните разпоредби указват, че Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г. и влиза в сила от 14 февруари 2020 г.
§ 44
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от 1 септември 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за храните са обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2020 г. и влизат в сила от 09.06.2020 г.
§19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г. Преходни и заключителни разпоредби са включени към Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, който е обнародван в ДВ, бр. 23 от 2021 г. и влиза в сила от 01.01.2022 г.
§9
Висящите съдебни производства, свързани с гаранцията на потребителската стока и рекламации, ще бъдат довършени по реда на Закона за защита на потребителите.
§11 от Закона за защита на потребителите
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г. и се прилага за договори за продажба на стоки, сключени след тази дата, както и за договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, независимо от датата на тяхното сключване. Изключение правят чл. 21 и 22, които се прилагат само за договори, сключени след 1 януари 2022 г. Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 2022 г. и влиза в сила от 28.05.2022 г.
§ 40
Законът за защита на потребителите влиза в сила на 28 май 2022 г., с изключения за § 2, т. 1 и § 35, т. 2, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани и с Закона за противодействие на корупцията, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 84 от 2023 г. и влиза в сила на 06.10.2023 г.
§ 79
Законът за защита на потребителите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Тези разпоредби са част от закона за въвеждане на еврото в Република България.
§5
Действащите нормативни актове, които предвиждат задължения за плащане на такси, санкции и глоби, остават в сила, като се прилагат правилата за превалутиране, установени в закона. При изменения на закони или подзаконови актове, ако сумите са посочени в евро от правен акт на ЕС, те ще бъдат актуализирани в съответствие с новите условия.
§ 60
Параграф 60 от Закона за защита на потребителите определя, че определени разпоредби влизат в сила от датата на приемането на еврото от България. Включени са разпоредби, касаещи предоставяне на информация за договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна. Формулярите за информация трябва да включват данни за търговеца, описание на продукта, права на потребителя, информация за разходите и условия за отказ от договора. Потребителят има право да се откаже от договора в срок от 14 дни, без да дължи разходи.
