НАРЕДБА № 9 ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА СТЕНОГРАФИТЕ И МАШИНОПИСЦИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 9 определя организационната и методическата дейност, свързани с квалификацията на стенографите и машинописците, която се извършва от Държавния стенографски институт към Министерството на народната просвета. Създава се Централна комисия по стенография и машинопис, чийто състав се определя от министъра на народната просвета. Освен това, в окръжните и по-големите общински народни съвети се създават окръжни и общински комисии по стенография и машинопис, които работят на обществени начала и следват утвърдена инструкция.
Чл. 2
Професионалната подготовка на стенографите и машинописците се извършва в специализирани учебно-професионални комплекси, паралелки на СПТУ към икономическите техникуми и в специални курсове към Държавния стенографски институт.
Чл. 3
Курсове за повишаване на квалификацията на стенографите и машинописците могат да бъдат откривани от Държавния стенографски институт и окръжните (общинските) съвети за народна просвета, след получаване на разрешение от Държавния стенографски институт. Процедурата за откриване на курсовете е регламентирана в Правилника за курсовете, школите и частните уроци на Министерството на народната просвета.
Чл. 4
Обучението по стенография и машинопис се осъществява по единни учебни планове и програми, одобрени от Министерството на народната просвета. Учебните планове определят продължителността, сроковете и методиката на обучението. Директорът на Държавния стенографски институт или председателят на съвета за народна просвета организират курсовете, назначават преподаватели и контролирани изпълнението на учебния процес, провеждат изпити и подписват документи за професионална квалификация.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 9 определя, че в един курс за професионална квалификация могат да участват между 10 и 20 души.
Чл. 6
Наредба № 9 определя три основни типа курсове по стенография: 1. Курсове за начинаещи, които предлагат обучение с бързина от 30 до 60 думи в минута; 2. Курсове за напреднали, с бързина от 60 до 80 думи в минута; 3. Курсове за усъвършенстване, които включват бързини от 80 до 125 думи в минута.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 9 определя три вида курсове по машинопис, които се различават по бързина на писане: 1. Курсове за начинаещи - изисква се бързина от 180 удара в минута, но без право за заемане на длъжността машинописец; 2. Курсове за напреднали - изисква се бързина от 350 удара в минута, с 260 удара в минута на български език и 140 удара на чужд език (за машинописец на чужд език); 3. Курсове за усъвършенствуване - изисква се бързина от 400 удара в минута, с 300 удара в минута на български език и 160 удара на чужд език (за машинописец на чужд език).
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 9 определя условията за участие в курсовете за обучение на стенографи и машинописци. Лицата, желаещи да се обучават, трябва да имат минимум средно образование. За начинаещите по машинопис се допуска участие и на лица с основно образование. Кандидатите подават молба до съответните органи, придружена с документ за образование. За курсовете за напреднали и усъвършенствуване по стенография е необходимо кандидатите да представят удостоверение за придобита стенографска квалификация.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № 9 установява, че преподавателите в курсовете по стенография и машинопис трябва да бъдат редовни учители, които притежават педагогическа правоспособност. Това изискване гарантира, че обучението ще бъде проведено от квалифицирани специалисти в областта на образованието.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 9 определя условията за завършване на курсовете по стенография и машинопис. Курсистите, които желаят да се явят на изпит, трябва да са посещавали редовно занятията и да не са имали повече от 5 отсъствия. След успешното завършване на курсовете, на участниците се издават удостоверения, съгласно приложенията към наредбата.
Чл. 11
Изпитите за получаване на професионална квалификация по стенография и машинопис в учебните заведения се провеждат в съответствие с част трета от Правилника за техникумите и професионално-техническите училища, обнародван в Държавен вестник, брой 80 от 1975 година, с изменения и допълнения от бр. 3 от 1983 година.
Чл. 12
Държавният стенографски институт организира три изпитни сесии годишно по стенография и машинопис, които се провеждат последния неделен ден на януари, май и септември. Кандидатите трябва да подадат молба за допускане до изпит не по-късно от две седмици преди датата на изпита, като посочват желаната бързина и прилагат необходимите документи.
Чл. 13
Изпитите по стенография и машинопис се организират от комисия, назначена от директора на Държавния стенографски институт или от председателя на окръжния (столичния) съвет за народна просвета. В комисиите към ОСНП (ССНП) участва и представител на Държавния стенографски институт или упълномощено от него лице.
Чл. 14
Чл. 14 определя условията за изпитите по стенография, които включват стенографиране на текстове с различна бързина (от 30 до 125 думи в минута) и дешифриране на стенограми. Държавният стенографски институт и окръжните комисии подготвят текстовете за изпитите, които се предоставят на изпитната комисия. Текстовете са в три екземпляра: за диктора, за контролиране на точността и за контролиране на бързината. Преди изпита се диктува текст за психологическа нагласа, а кандидатите трябва да предоставят лични данни на отделен лист, който се запечатва.
Чл. 15
Чл. 15 регламентира продължителността на диктовките на изпитните текстове по бързопис в зависимост от броя на думите в минута. Изпитите са с различна продължителност: четири минути за 30-40 думи, пет минути за 40-60 и 70-90 думи, шест минути за 90-100 думи и седем минути за 100-125 думи. Определя се как се броят думите, включително сложни думи и числа. При стенографиране на чужд език се взема предвид еквивалентността на думите спрямо българския език.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 9 описва процеса на дешифриране на стенограми на обикновено писмо, който трябва да се извърши на ръка веднага след диктовката. Продължителността на дешифрирането варира в зависимост от типа изпит за бързина, като времето е от един до три часа. При предаване на писмените работи, се отбелязва часът на приемането, а документите се поставят в запечатани пликове с данни за кандидата.
Чл. 17
Кандидатите за изпитите по стенография и машинопис трябва да донесат със себе си моливи, химикалки и хартия за стенографиране. Изпитната комисия осигурява необходимите материали за дешифриране, пликове и други помощни средства.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 9 определя правилата за преглеждане на писмените работи и изчисляване на грешките при изпитите за бързопис. Грешките се нанасят върху дешифрирания текст, а квалифицирането и сумирането им - в полето отляво. Грешките се класифицират в три категории: 3 грешки за съществени промени на смисъла, 1 грешка за пропусната или неточно дешифрирана дума, и 1/2 грешка за граматически или правописни неточности. Някои елементи не се считат за грешки, включително поправени думи, пропуснати или заменени препинателни знаци и други, които не променят смисъла.
Чл. 19
Чл. 19 определя условията за издържане на изпита за стенографи и машинописци. Лицата, които са допуснали не повече от 4% грешки от продиктуваните думи, се считат за издържали изпита. Комисията съставя протокол за резултатите, като лицата с еднакъв брой грешки се подреждат по времето на предаване на работите. Препис от протокола се изпраща в Държавния стенографски институт в срок от 10 дни след изпита.
Чл. 20
Изпитът за придобиване и повишаване на квалификацията на машинописците включва 20-минутно преписване на текст. Дължината на редовете трябва да бъде от 55 до 65 удара, с ляво поле от 13 удара. Изпитът започва и приключва по сигнал на председателя на комисията. Текстът се подготвя в необходимия брой екземпляри, а кандидатите се запознават с него преди изпита.
Чл. 21
Наредбата определя критериите за оценяване на стенографи и машинописци, основаващи се на броя на ударите, написани за една минута. Един удар включва малки букви, интервали и препинателни знаци, докато главни букви и нови страници се считат за два удара. За всяка грешка се отнемат 10 удара, а различни видове грешки са дефинирани. Кандидатите с повече от 1% грешки не се считат за издържали.
Чл. 22
Комисията съставя протокол за резултатите от изпитите. Препис от протокола се изпраща в Държавния стенографски институт в срок от 10 дни след провеждането на изпита, за да се получат удостоверения.
Чл. 23
Член 23 от Наредба № 9 предвижда, че лицата, които са издържали изпит по стенография с бързина 60 - 70 думи в минута или с по-висока квалификация, могат да получават допълнително месечно възнаграждение, ако ползват стенография в служебната си работа, дори и да не заемат стенографска длъжност. Това възнаграждение се предоставя по реда на чл. 63, т. 11 от Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 9 определя условията за заемане на стенографски длъжности в зависимост от бързината на писане. Лицата, които са издържали изпита с бързина над 80 думи в минута, имат право да заемат следните длъжности: Стенограф I клас - при бързина от 110 до 125 думи в минута; Стенограф II клас - при бързина от 80 до 110 думи в минута.
Чл. 25
Стенографи, които притежават квалификация от 120 до 125 думи в минута, имат право да се възползват от Тарифата за стенографските услуги. Това право се прилага, когато стенографите са назначени за изготвяне на стенографски протоколи на различни събития, като конгреси, съвещания, конференции и симпозиуми. Тарифата е основана на Решение № 50 на Комитета по цените от 1969 година, публикувано в Държавен вестник, брой 46.
Чл. 26
Съгласно Чл. 26 от Наредба № 9, стенографи, които сами дешифрират своите стенограми на пишеща машина, имат право на допълнително месечно възнаграждение. Това възнаграждение се предоставя по реда на чл. 63, т. 13 от Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения, свързани с неблагоприятни и специфични условия на труд.
Чл. 27
Наредбата определя условията за професионална квалификация на стенографи и машинописци, включително изисквания за бързина на писане, длъжности, които могат да заемат, и процедури за изпити. Машинописците се категоризират в различни класове в зависимост от постигнатата бързина на писане. Лицата, завършили специализирано обучение, не могат да заемат по-високи категории без допълнителен изпит. Наредбата предвижда и ограничения за заемане на определени длъжности в държавната администрация. Освен това, неуспелите на изпит могат да се явят до три пъти. Наредбата отменя предишни правила и е съгласувана с професионалните съюзи.
§1
Лицата, които са завършили професионална подготовка по стенография и машинопис в специализирани учебни заведения, се назначават на длъжност стенограф II клас или машинописец II категория. Те не могат да заемат длъжности като машинописец на чужд език I или II категория, освен ако не са положили необходимия изпит.
§3
Длъжността секретар на министър, зам.-министър, председател или ръководител на ведомство, зам.-председател или зам.-ръководител на ведомство, както и председател на СНС и ОНС, може да се заема само от лица, притежаващи квалификация за стенограф I или II клас и машинописец I или II категория.
§4
Параграф §4 от Наредба № 9 за професионалната квалификация на стенографите и машинописците уточнява, че за целите на чл. 58, т. 22 от Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения, за машинописна квалификация се признава удостоверение, което може да бъде получено и от лица, които не са завършили курс по машинопис, но са издържали изпит за бързина на писане от 180 удара в минута, съгласно определените изисквания в наредбата.
§ 5
Наредба № 9 за професионалната квалификация на стенографите и машинописците е издадена на основание Постановление № 9 от 1985 г. и отменя предишни нормативни актове, свързани с подготовката и квалификацията на машинописците и секретарите, включително Правилника от 1961 г. и Наредба № 10 от 1976 г.
§7
Наредба № 9 за професионалната квалификация на стенографите и машинописците регламентира условията за получаване на квалификация в тези професии. Комитетът по труда и социалното дело, заедно с Министерството на народната просвета, имат правомощия да дават тълкувания относно прилагането на наредбата. Удостоверенията за стенографска и машинописна квалификация се издават от Държавния стенографски институт и включват информация за постигнатата бързина на изпитите, клас на квалификация и възможности за заетост. Удостоверенията са важни за определяне на правото на заетост в съответните длъжности, съгласно щатния указател.
