НАРЕДБА № 84 ОТ 18 ЮЛИ 2006 Г. ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА БРУЦЕЛОЗАТА ПО ГОВЕДАТА, ТУБЕРКУЛОЗАТА ПО ГОВЕДАТА И ЕНЗООТИЧНАТА ЛЕВКОЗА ПО ГОВЕДАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя методите, по които Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя планове за бързи действия с цел профилактика, ограничаване и ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза при говедата в България.
Чл. 2
Наредба № 84 от 18 юли 2006 г. регламентира изготвянето на планове за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза по говедата. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е отговорна за осигуряване на мерки, които да съкратят времето за прилагане на ликвидационните действия, включително обхващане на всички говеда, обезщетяване на собствениците на заклани животни и осигуряване на лаборатории за диагностика.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 84 предвижда, че за целите на официалния контрол, говедата подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Идентификацията и регистрацията са в съответствие с чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и свързаните наредби. НВМС поддържа регистър на стадата, класифицирани по здравен статус, които са включени в плановете за ликвидиране на определени заболявания.
Чл. 4
Наредба № 84 от 2006 г. определя мерките, които Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) трябва да предприеме за ликвидиране на бруцелозата по говедата. При установяване на болестта, НВМС изготвя план с мерки за бързо ликвидиране и предотвратяване на разпространението й. Стадата, които успешно преминат контрол, се класифицират като "официално свободни от бруцелоза". НВМС е задължена да предоставя информация на Европейската комисия относно мерките по контрол, брой на заразени и съмнително заразени животни, както и финансови средства, предназначени за изпълнение на плана. Информацията трябва да се актуализира ежегодно.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 84 задължава собствениците на говеда да уведомяват органите на НВМС при установяване на клинични признаци на бруцелоза, като аборти и мъртви раждания. Забранява се терапевтичното лечение и ваксинацията срещу бруцелоза при говедата.
Чл. 6
При съмнение за бруцелоза по говедата, Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) незабавно извършва епизоотологично проучване и лабораторни изследвания. Генералният директор на НВМС налага мерки, включващи поставяне на стадото под официален надзор, забрана за вкарване или изкарване на животни, и изолация на съмнително заразените животни. След получаване на резултатите, мерките се отменят, ако съмнението е отхвърлено. При официално потвърдена бруцелоза се предприемат допълнителни мерки за недопускане на разпространение на болестта, включително строг контрол на движението на животни, маркиране и клане на заразените, термична преработка на мляко и обезвреждане на заразени материали.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 84 предвижда, че всички говеда, при които е доказана бруцелоза чрез различни методи, трябва да бъдат подложени на санитарно клане, което се осъществява под контрола на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС). Клането трябва да се извърши в срок не по-късно от 30 дни след уведомление на собственика за резултатите от изследването и необходимостта от клане, съгласно плана за ограничаване и ликвидиране на бруцелозата.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 84 предвижда мерки след клане на животни, свързани с почистване и дезинфекция. След клане, преди вкарването на нови животни, се извършва механично почистване и дезинфекция на помещенията и дворовете под контрол на ветеринарен лекар. Пасищата могат да се използват не по-рано от 60 дни след клането, освен в случаи на разрешение от НВМС за кастрирани животни. Всички транспортни средства и съоръжения, свързани с транспортиране на заразени животни, също подлежат на дезинфекция. Дезинфекционните средства и концентрациите им се одобряват от НВМС.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 84 предвижда, че Националната ветеринарномедицинска служба издава разпореждане за забрана на преместването на говеда от стада с установени заразени животни, дори ако те имат отрицателни лабораторни резултати. Преместването е разрешено само в случаи на незабавно клане или кастрирани животни, предназначени за угояване. След санитарно клане, животните от стадото подлежат на диагностични изследвания за бруцелоза. Вкарването на говеда за разплод в стада, където е имало случаи на бруцелоза, е забранено, докато всички останали животни не бъдат изследвани с официални тестове.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 84 предвижда, че при преминаване на говеда от стада от тип В1 и В2 в стада от тип В3 и В4, Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) извършва официални серологични изследвания на животните.
Чл. 11
Националната ветеринарномедицинска служба контролира придвижването на говеда, като изисква всички женски животни и бици над 12 месеца от стада тип В1 да бъдат изследвани с официален серологичен тест 30 дни преди преместването и да имат ветеринарен сертификат. За стада тип В2 също се изисква изследване и изолация след пристигане. Преместването между стада тип В3 и В4 се регулира от Наредба № 48 от 2006 г.
Чл. 12
Националната ветеринарномедицинска служба прилага контролни мерки за предотвратяване на бруцелоза по говедата в оздравени стада, контролира придвижването на говеда от и във стада, включени в ликвидационни планове, и следи за спазването на мерките за стада, свободни от бруцелоза.
Чл. 13
Наредба № 84 регламентира процеса на ликвидиране на туберкулоза по говедата в България. При установяване на болестта, Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя план за бързо ликвидиране и предотвратяване на разпространението на туберкулозата. След успешното изпълнение на плана, стадата се класифицират като 'официално свободни от туберкулоза'. НВМС предоставя информация на Европейската комисия относно броя на стадата, мерките за контрол на болестта, финансовите средства и изпълнението на плана. Информацията трябва да се представя три години преди прилагане на мерките и след това ежегодно.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 84 предвижда задължения при изготвяне на план за ускорено ликвидиране на туберкулозата по говедата. Това включва задължителното обявяване на установените и съмнителните случаи на болестта, както и забрана за прилагане на терапевтично лечение, десензибилизация и имунопрофилактични средства.
Чл. 15
При съмнение за туберкулоза по говедата, Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) предприема незабавни мерки, включващи епизоотологично проучване и лабораторни изследвания. Стадото се поставя под официален надзор, забранява се вкарването и изкарването на животни, освен за незабавно клане. След получаване на резултатите, мерките могат да бъдат отменени. При потвърдена туберкулоза, НВМС налага допълнителни мерки за предотвратяване на разпространение на болестта, включително забрана за движение на животни, изолация на заразените, извършване на туберкулинов тест и клане на положителни и съмнителни животни. Освен това, млякото от заразеното стадо трябва да премине термична обработка и да не се използва за храна на животни без предварителна обработка.
Чл. 16
Наредба № 84 от 18 юли 2006 г. регламентира мерките за ликвидиране на туберкулозата по говедата. Член 16 предвижда, че животните с доказана туберкулоза трябва да бъдат подложени на санитарно клане под контрол на НВМС в срок до 30 дни след уведомление на собственика. Възможно е удължаване на срока до 3 месеца при определени условия, като бременност на животните или технически проблеми в кланицата.
Чл. 17
След клането на животните, преди вкарването на нови в стадото, трябва да се извърши механично почистване и дезинфекция на помещенията и оборудването под контрол на ветеринарен лекар. Всички транспортни средства и контейнери, използвани за заразени животни, също трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани. Видовете дезинфекционни средства и техните концентрации се одобряват от НВМС.
Чл. 18
Националната ветеринарномедицинска служба регулира преместването на говеда, като не разрешава такова, ако не са установени положителни резултати от диагностично изследване. При предвидено незабавно клане, преместването може да бъде разрешено. Животните от стадата, в което е извършено санитарно клане, подлежат на изследвания за туберкулоза, за да се докаже ликвидацията на болестта. Не се допускат нови говеда в стадото, докато всички животни над 6 месеца не бъдат изследвани за туберкулоза.
Чл. 19
Националната ветеринарномедицинска служба извършва интрадермална туберкулинизация на говедата на всеки 6 месеца, в съответствие с плана за ликвидиране на туберкулозата. Процедурата се осъществява под контрола на официален ветеринарен лекар и обхваща всички говеда над 6 седмици, когато преминават от стада от тип Т1 и Т2 в стада от тип Т3.
Чл. 20
Националната ветеринарномедицинска служба контролира придвижването на говеда в зависимост от типа на стадото. За преминаване от стадо тип Т1 в тип Т2, говедата трябва да са изследвани с интрадермален туберкулинов тест 30 дни преди придвижването и да имат сертификат от ветеринарен лекар. След пристигането, те трябва да бъдат изолирани и отново тествани. При придвижване от тип Т2 в друг тип Т2, също е необходимо предходно изследване и сертификат, а животните не трябва да са били в контакт с по-ниско здравословно статукво. Придвижването между стада тип Т3 следва изискванията на Наредба № 48 от 2006 г.
Чл. 21
Националната ветеринарномедицинска служба прилага контролни мерки за предотвратяване на повторно проникване на туберкулоза в оздравени стада и за проследяване на движението на говеда в и от стада, включени в плановете за ликвидиране на туберкулозата. Мерките за придвижване не засягат съществуващите изисквания на Общността за стада, свободни от туберкулоза, и за здравния статус на говедата при транспортиране между България и страните от ЕС.
Чл. 22
Наредба № 84 от 18 юли 2006 г. регламентира изготвянето на планове за ликвидиране на ензоотична левкоза по говедата. При установяване на болестта, НВМС изготвя план с мерки за бързо ликвидиране и предотвратяване на разпространението й. След изпълнение на плана, стадата се класифицират като "официално свободни" от болестта. Планът включва мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването в страната и при поискване от Европейската комисия, НВМС предоставя информация за изпълнението на плана.
Чл. 23
Националната ветеринарномедицинска служба е задължена да изпраща искане до Европейската комисия за компенсация на животни, които са заклани с цел ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза по говедата. Искането трябва да бъде представено преди 1 юли на следващата година за всяка календарна година.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 84 от 18 юли 2006 г. предвижда, че при проверки от Европейската комисия относно прилагането на мерките в плановете за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза по говедата, Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) трябва да оказва съдействие на инспекторите. Тя е задължена да предостави цялата необходима информация и документация за оценка на плановете.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 84 от 18 юли 2006 г. определя, че мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата, които не са обхванати от настоящата наредба и Наредба № 48 от 2006 г., се регламентират съгласно чл. 117, ал. 2 от Закона за ветеринарната дейност (ЗВД).
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 84 предвижда задължения при изготвяне на план за ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата. Според разпоредбата, трябва да се обявят установените и съмнителните случаи на болестта, включително тумори на лимфната система. Освен това, се забранява прилагането на терапевтично лечение и имунопрофилактични средства.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 84 предвижда мерки за контрол и предотвратяване на разпространението на ензоотичната левкоза по говедата. Основните мерки включват забрана за вкарване или изкарване на животни от заразеното стадо, изолация на стадото, термична преработка на млякото, забрана за използване на трупове без термична обработка и контрол на разпространението на болестта при събиране и транспортиране на трупове. Собствениците на заразени стада трябва незабавно да уведомят ветеринарния лекар за смърт или неотложно клане на говеда.
Чл. 28
Наредба № 84 от 18 юли 2006 г. предвижда мерки за ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата. Според чл. 28, при установяване на заболяването, всички животни в стадото подлежат на санитарно клане в срок, определен от НВМС, или само положителните животни, което трябва да се извърши в срок от 30 дни след уведомление на собственика за резултатите от изследването.
Чл. 29
Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) издава разпореждане, с което забранява преместването на говеда, ако при диагностичното изследване не са установени положителни резултати и те не са заклани. В заразените стада се извършват диагностични изследвания за доказване на ликвидацията на ензоотичната левкоза. Нови говеда могат да се вкарват само от стада, които са официално признати от НВМС за свободни от ензоотична левкоза.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 84 предвижда мерки за почистване и дезинфекция след клане на животни. Преди вкарването на нови животни в стадото, се изисква механично почистване и дезинфекция на помещенията, навесите, дворовете, съдовете и оборудването. Транспортните средства и контейнери, използвани за заразени животни, също трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани. Видовете дезинфекционни средства и техните концентрации се одобряват от НВМС.
Чл. 31
Наредба № 84 от 18 юли 2006 г. регламентира мерки за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза по говедата. Чл. 31 забранява контакт между говеда от стада без съмнение за зараза и стада с неустановен здравен статус. В наредбата се дават дефиниции за различни типове стада, свързани с бруцелоза и туберкулоза, и се уточняват условията за освобождаване от тези заболявания. Наредбата е в съответствие с европейските директиви и влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§1
Наредбата определя дефиниции, свързани с контрола на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза по говедата. Включени са различни типове стада в зависимост от техния здравен статус, както и определения за съмнителни животни и официални ветеринарни лекари. Наредбата също така описва условията, при които стада могат да бъдат признати за свободни от изброените заболявания, и изискванията за транспортни средства, използвани за животни.
§2
Наредбата е в съответствие с Директива 77/391/ЕЕС и Директива 78/52/ЕЕС, които регулират мерките за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза по говедата. Тя предвижда хармонизиране на мерките на Общността с националните планове за ликвидация на тези заболявания при говедата.
