ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията, реда и мерките за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на ЕС, застрашаващи обществения интерес. Прилага се и за свързани лица. Не отменя съществуващите правила за проверка на сигнали от различни органи в публичния сектор.
Чл. 2
Законът цели да осигури защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Тези нарушения трябва да са станали известни на лицата при изпълнение на трудовите или служебните им задължения, или в друг работен контекст.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, определя обхвата на закона, който се прилага за сигнали и публично оповестяване на информация относно нарушения на българското законодателство и актове на Европейския съюз. Законът обхваща нарушения в области като обществени поръчки, финансови услуги, безопасност на продуктите, околна среда, обществено здраве и др. Освен това, той се прилага и за нарушения на трудовото законодателство и правилата за заплащане на публични задължения. Специални правила за подаване на сигнали, предвидени в секторни актове на ЕС, имат предимство пред този закон. Законът не засяга правото на работниците и работодателите да се консултират със синдикални организации и правилата за защита от неблагоприятни мерки.
Чл. 4
Законът не се прилага за сигнали за нарушения в определени области, включително обществени поръчки в отбраната, защита на класифицирана информация, професионална тайна, здравна информация, тайна на съдебното съвещание и правила на наказателното производство.
Чл. 5
Законът предоставя защита на сигнализиращото лице от момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. Сигнализиращото лице може да бъде работник, самостоятелно заето лице, доброволец, съдружник, акционер или лице, което работи за физическо или юридическо лице. Защита се предоставя и на лица, които помагат на сигнализиращото лице, на роднини или свързани лица, както и на юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за защита на лицата, подавщи сигнали за нарушения, определя условията, при които лицата, подавщи сигнали, имат право на защита. За да се ползват от защита, лицата трябва да имат основателна причина да смятат, че информацията в сигнала е вярна и да подадат сигнала по установения ред. Правото на защита важи и за сигнали, подадени до институции на Европейския съюз, считани за подаване чрез външен канал.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, гарантира защита на лицата, които оповестяват информация за нарушения, при условие че имат основателна причина да смятат, че информацията е вярна. Защитата се прилага, когато лицето е подало сигнал и не са предприети действия или ако съществуват рискове от укриване на доказателства или ответни действия. Законът предвижда и забрана за отказ от права или ограничаване на правата на лицата.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, постановява, че правата на тези лица не могат да бъдат ограничавани. Всяка разпоредба в публично-правен акт или уговорка в частно-правен акт, която изключва или ограничава правата им, се счита за недействителна.
Чл. 9
Член 9 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, предвижда, че не се образува производство по анонимни сигнали и сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години. Това означава, че лицата, които подават сигнали, трябва да се идентифицират и сигналите трябва да се отнасят до нарушения, извършени в рамките на последните две години, за да бъде осигурена защита на подателя.
Чл. 10
Лицата, които анонимно са подали сигнал за нарушения, имат право на защита, ако са идентифицирани и са обект на ответни действия, при наличие на условията, посочени в чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от закона.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, предвижда, че сигналите трябва да се подават приоритетно чрез вътрешен канал, освен ако подаването на сигнал по този начин носи риск за сигнализиращото лице или ако няма гаранции за ефективни мерки за проверка на сигнала. Сигналите могат да бъдат подавани както чрез вътрешни, така и чрез външни канали.
Чл. 12
Задължените субекти по този закон включват работодателите в публичния сектор (с изключение на общините с население под 10,000 души) и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници. Общините с по-малко от 50 служители могат да споделят ресурси за получаване на сигнали. Работодателите с персонал от 50 до 249 служители също могат да споделят ресурси, при спазване на изискванията за поверителност и обратна информация. Задължените субекти трябва да предоставят ясна информация за условията за подаване на сигнали на своите интернет страници и в офисите си.
Чл. 13
Задължените субекти по закона трябва да създадат канал за вътрешно подаване на сигнали, който да гарантира пълнота, целост и поверителност на информацията, като същевременно предотвратява достъпа на неоправомощени лица. Каналът трябва да позволява съхранение на информация за проверките и разследванията. Освен това, субектите трябва да преглеждат правилата за подаване на сигнали поне веднъж на три години и да актуализират правилата при необходимост.
Чл. 14
Задължените субекти по чл. 12, ал. 1 на Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, трябва да назначат служители, отговорни за разглеждането на сигнали. Тези служители могат да бъдат длъжностни лица, натоварени с обработването на лични данни, или други служители, ако не е необходимо да се назначава лице за защита на данни. Те могат да изпълняват и други задължения, при условие че не възниква конфликт на интереси. Задължените субекти могат да възлагат функциите по приемане на сигнали на трети лица, при спазване на законовите изисквания.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, определя начина на подаване на сигнали за нарушения. Сигналите могат да се подават писмено или устно, с изискване за предоставяне на определени данни, включително информация за подателя и конкретното нарушение. За регистриране на сигналите се използват утвърдени формуляри, а при устно подаване служителят документира информацията. Сигналите трябва да отговарят на определени изисквания, иначе сигнализиращото лице получава уведомление за корекции. Всеки сигнал подлежи на проверка за достоверност, а невалидните сигнали се връщат на подателя с указания.
Чл. 16
Член 16 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали за нарушения, определя задълженията на служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали. Те трябва да потвърдят получаването на сигнала в срок от 7 дни, да защитят самоличността на сигнализиращото лице, да поддържат комуникация с него и да предоставят информация за предприетите действия в срок до три месеца. Освен това, служителите са длъжни да документират устни сигнали, да поддържат регистър на подадените сигнали, да изслушват лицето, срещу което е подаден сигналът, и да предоставят на засегнатото лице доказателства. В случай на потвърдена информация от сигнала, те трябва да организират последващи действия и да предложат мерки за предотвратяване на нарушения.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона задължава субектите, които получават сигнали за нарушения, да предприемат действия за преустановяване на нарушенията, да приоритизират разглеждането на сигналите и да прекратят проверките при определени условия. При маловажни случаи, повтарящи се сигнали без нова информация или при установени престъпления, проверките могат да се прекратят. Субектите трябва да изготвят индивидуален доклад, описващ информацията от сигнала и предприетите действия, и да уведомят сигнализиращото лице и засегнатото лице. Сигнализиращите лица имат право да подават сигнали до централния орган, ако проверката е прекратена.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали за нарушения, установява задължението на задължените лица да създадат и поддържат регистър на сигналите. Регистърът не е публичен и включва информация за: лицето, приело сигнала, дата на подаване, засегнато лице, обобщени данни за нарушението, връзка с други сигнали, обратна връзка, предприети действия, резултати от проверката и срок на съхранение. Осигурява се поверителност и сигурност на информацията. Редът за водене на регистъра се определя от задълженото лице, а служителите са длъжни да подават статистическа информация към централния орган.
Чл. 19
Законът определя Комисията за защита на личните данни като централен орган за приемане на сигнали и защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения. Комисията организира приемането на сигнали, утвърдителни формуляри, координира разглеждането на сигналите, предоставя методически указания и обучения, поддържа регистър на сигналите, анализира практиката и предава статистически данни на Европейската комисия. Сигналите за незаконосъобразно обработване на лични данни се разглеждат по общия ред, предвиден в съответните закони.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, регламентира процедурата за проверка на сигналите и публично оповестената информация за нарушения. Комисията е длъжна да препраща сигналите до компетентните органи в срок от 7 дни. За различни видове нарушения, сигналите се изпращат до съответните институции, като например Комисията за защита на конкуренцията, Българската народна банка и др. Комисията запазва анонимността на подателя на сигнала, освен в случаи на нарушения от лица, заемащи висши публични длъжности, когато сигналът се изпраща на Комисията за противодействие на корупцията. Комисията има право да изисква информация относно проверките по подадените сигнали.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, предвижда Комисията да публикува на своята интернет страница информация относно условията за защита, данни за контакт, процедури за подаване на сигнали, режим на поверителност, последващи действия, възможности за консултиране и условия за защита от отговорност. Тази информация трябва да бъде лесно достъпна и разбираема.
Чл. 22
Комисията създава канал за външно подаване на сигнали, който е самостоятелно структурно звено с обучени служители. Сигналите се разпределят на случаен принцип и служителите нямат право да разкриват информация за сигналите и техните податели, освен на председателя на Комисията. При получаване на сигнал по друг начин, служителите не трябва да разкриват самоличността на сигнализиращото лице и трябва да препратят сигнала на отговорните служители без изменения.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, определя задълженията на служителите на звеното на Комисията, отговарящи за канала за външно подаване на сигнали. Те трябва незабавно да потвърдят получаването на сигнала, освен ако сигнализиращото лице не иска друго или ако потвърждението би изложило на риск неговата самоличност. Служителите трябва да предоставят обратна информация в срок до три месеца, с възможност за удължаване до 6 месеца при сложни случаи. Информацията от сигнала може да бъде предадена на компетентни институции за разследване на нарушения на правото на ЕС. Комисията осигурява незабавна защита на лица, публично оповестили информация за нарушения, при поискване, като уведомява работодателя за защитата на подателя на сигнала.
Чл. 24
Служителите, отговорни за обработката на сигнали за нарушения, имат задължения да преглеждат постъпилите сигнали и да ги препращат на компетентния орган в срок от 7 дни. Те поддържат контакт с подателя на сигнала и с органа, извършващ проверката, за да улеснят обмена на информация. Освен това, те могат да извършват самостоятелни проверки по сигнали за нарушения, свързани с органите, и имат право да изискват информация от различни държавни и частни лица, които трябва да предоставят исканата информация в срок от 7 дни.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, описва действията, които ръководителят на звеното може да предложи на Комисията след получаване на сигнал. Тези действия включват предприемане на мерки за преустановяване на нарушението, изпращане на информация на компетентни институции, сезиране на прокуратурата, защита на лицето, подало сигнала, и прекратяване на проверката при определени условия. Комисията разглежда предложенията в закрито заседание и взема решения, които могат да се обжалват. При прекратяване на проверката, Комисията уведомява сигнализиращото лице.
Чл. 26
Комисията е задължена да изготви доклад за предприетите действия по сигнала в срок до три месеца, а в обосновани случаи - до шест месеца. Докладът включва информация за сигнала, предприетите действия и резултатите от проверката. Той се съобщава на сигнализиращото и засегнатото лице в установените срокове.
Чл. 27
Член 27 от закона предвижда, че Комисията има правомощието да разглежда с приоритет сигнали за тежки нарушения, когато постъпват множество сигнали. Комисията определя условията и реда за такова разглеждане.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, регламентира задълженията на ръководителите на органи, получили сигнал за нарушения. Те трябва незабавно да препратят сигнала до Комисията, като забраняват разкриването на самоличността на сигнализиращото лице. Контактът със сигнализиращото лице трябва да бъде установен в срок до 7 дни. Работата по сигнала може да бъде възложена на същия орган, при условие че той е компетентен, освен в определени случаи, посочени в алинея 4.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали за нарушения, определя задълженията на Комисията по отношение на регистъра на сигналите. Комисията създава и поддържа регистър на сигналите, получава информация от компетентни органи и ежегодно отчита на Европейската комисия данни за постъпилите сигнали, извършените проверки и финансовите постъпления от глоби. Освен това, Комисията организира годишни срещи за анализ на дейността и публикува информация на сайта си, спазвайки защитата на личните данни. Правилата за подаване на сигнали се преразглеждат на всеки три години.
Чл. 30
Чл. 30 от закона предвижда, че Комисията е подложена на външен одит от Омбудсмана на Република България, който проверява изпълнението на задълженията по закона и работата със сигналите. Омбудсманът извършва проверки на място, за да оцени спазването на сроковете за обработка на сигналите и взаимодействието с компетентните органи. Той приема жалби от лица, подали сигнали, и включва информация за одитите в ежегодния доклад пред Народното събрание.
Чл. 31
Законът предвижда мерки за защита на информацията и самоличността на лицата, които подават сигнали за нарушения. Достъп до информацията имат само служители, нуждаещи се от нея за служебни задължения. Разкритие на самоличността е допустимо само с писмено съгласие на сигнализиращото лице или когато е необходимо по закон. В случай на разкритие, сигнализиращото лице трябва да бъде уведомено, освен ако това застрашава разследването. Служителите, получаващи информация, включваща търговски тайни, са задължени да не я разкриват или използват извън необходимото.
Чл. 32
Законът регулира обработването на лични данни, свързани с подаването на сигнали за нарушения. Обработването на данни се извършва в съответствие с европейските регламенти и националното законодателство за защита на личните данни. Лични данни, които не са свързани с конкретния сигнал, не се събират и случайно събраните данни се заличават. Освен това, законът забранява ответни действия срещу лицата, които подават сигнали или оповестяват информация за нарушения.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, забранява всякакви ответни действия срещу лицата, посочени в чл. 5, които могат да се изразят в репресии и неблагоприятно третиране. Забранените действия включват уволнение, понижаване в длъжност, изменение на работни условия, отрицателна оценка на работата, дисциплинарни наказания, физическа или словесна заплаха, дискриминация и други. В случай на предприети ответни действия, компетентните органи са задължени да вземат коригиращи мерки, които да спрат тези действия до приключване на проверката. Ответните действия са недействителни, а лицето, което е било обект на тях, може да поиска възстановяване на предишното си положение.
Чл. 34
Член 34 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, предвижда правото на обезщетение за лицата, които са претърпели имуществени и неимуществени вреди в случай на нарушение на забрана, определена в член 33. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 88 от 2023 г.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, предвижда механизъм за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения. Те могат да подадат молба до съда за прекратяване на ответни действия, предприети срещу тях, до произнасяне на съдебното решение. Съдът може да спре или отмени ответните действия, ако установи, че те са свързани с подадения сигнал, и да възстанови предишното положение. Определението на съда може да бъде обжалвано.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за защита на лицата, подавали сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, предвижда право на достъп до мерки за подкрепа. Лицата имат право на безплатна и достъпна информация и съвети относно защитата им, помощ за защита от ответни действия, правна помощ в различни спорове, както и извънсъдебно разрешаване на спорове чрез медиация. Мерките се предоставят от съответните институции: Комисията, Националното бюро за правна помощ и медиатори.
Чл. 36
Сигнализиращите лица не носят отговорност за информацията, за която подават сигнал, освен ако придобиването й не е престъпление. Те също така не са отговорни за нарушаване на ограничения за разкриване на информация, ако имат основателни причини да смятат, че сигналът е необходим за разкриване на нарушения. Подаването на сигнал, включващ търговска тайна, е правомерно, ако лицето отговаря на условията на закона.
Чл. 37
Член 37 от Закона предвижда, че вредите, причинени на лице, което е подало сигнал или е оповестило информация за нарушения, се считат за умишлено причинени, освен ако не бъде доказано противното. Това предоставя защита на сигнализиращите лица и улеснява правната процедура при установяване на вреди.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, предвижда, че лице, срещу което е образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден сигнал, може да поиска прекратяване на производството. Условие за това е да е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или оповестяването на информацията е било необходимо за разкриване на нарушение.
Чл. 39
Засегнатото лице има право на защита, справедлив процес и презумпция за невиновност. То може да бъде изслушано и да има достъп до документи, свързани с него. При установяване на подаден сигнал с невярна информация, засегнатото лице има право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Чл. 40
Сигнализиращото лице носи отговорност за действия или бездействия, които не са свързани с подаването на сигнала или публичното оповестяване. При съдебен или административен процес, ако лице твърди, че е било обект на ответни действия заради сигнал, ответникът трябва да докаже, че действията не са свързани със сигнала. Ответното действие не се счита за реакция на сигнала, ако има друго правно основание за него.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали, предвижда наказания за лица, които не изпълняват задължения по чл. 13, ал. 1 и 2. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание. За юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица е от 5000 до 10 000 лв., а за юридически лица - имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 42
Член 42 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, предвижда наказания за лица, които: 1. възпрепятстват или се опитват да възпрепятстват подаването на сигнал; 2. не предприемат необходимите действия по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 3 във връзка със сигнала в законоустановения срок; 3. не предоставят информация за последващите действия на лицето, подало сигнала, в законоустановения срок. Наказанието е глоба от 400 до 4000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за защита на лицата, подавщи сигнали, предвижда глоба от 2000 до 8000 лв. за лица, които предприемат репресивни действия срещу сигнализиращи лица или техни свързани лица, както и за тези, които инициират производства с намерение да увредят сигнализиращото лице.
Чл. 44
Лицата, които нарушават задълженията по чл. 31 от закона, подлежат на наказание с глоба в размер от 400 до 4000 лв., освен ако действието не попада под по-тежко наказание.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, предвижда наказание за лица, които съзнателно подадат сигнал или оповестят невярна информация. Наказанието е глоба в размер от 3000 до 7000 лв. Засегнатото лице запазва правото си да претендира обезщетение за претърпени вреди.
Чл. 45а
Според новия член 45а от Закона за защита на лицата, подавящи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, на лицата, които не изпълняват наложените коригиращи мерки, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. Освен това, ако нарушението подлежи на по-тежко наказание, се прилага това наказание.
Чл. 46
Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията. Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. Процесът на съставяне на актове, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 47 и Допълнителни разпоредби (§ 1-§ 10)
Законът предвижда защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството, както и санкции за нарушители. Глобите и имуществените санкции отиват в държавния бюджет. Определя се какво се разбира под "нарушения", "работодател", "информация за нарушение" и други термини. Законът е в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1937 и включва разпоредби за защита на сигнализиращите лица, включително мерки за предотвратяване на ответни действия срещу тях.
§1
Този закон определя термини и понятия, свързани с нарушения, работодатели, информация за нарушения, работен контекст и засегнати лица. Включва определения за ответни действия, последващи действия, достатъчни данни, очевидно маловажно и тежко нарушение, както и за вътрешно и външно подаване на сигнали. Законът цели защита на лицата, които подават сигнали за нарушения и установява мерки за предотвратяване на ответни действия срещу тях.
§2
Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937, която се отнася до защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза. Той също така отчита измененията, направени с Регламент (ЕС) 2020/1503, свързани с европейските доставчици на услуги за колективно финансиране и изменения на Регламент (ЕС) 2017/1129 и Директива (ЕС) 2019/1937.
§3
Законът за защита на личните данни е изменен и допълнен с нови разпоредби, включително изменения в членове 7, 9, 10б, 25е, 38 и 85. Включени са нови алтернативи, като закритост на заседанията на комисията, функции на комисията като централен орган за подаване на сигнали, условия за оттегляне на жалба и нови административни мерки за нарушения. Освен това, се уточняват сроковете и условията по Регламент (ЕС) 2016/679.
§4
С измененията в Закона за правната помощ се добавя нова точка 14 в чл. 8, която предвижда осъществяване на правна помощ в различни видове спорове, свързани с подадени сигнали или публично оповестена информация за нарушения, съгласно условията на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали.
§5
В Закона за омбудсмана се добавя нова точка 14 в чл. 19, ал. 1, която предвижда извършване на външен одит на дейността по работа със сигнали и защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, съгласно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
§6
Разходите за изпълнение на дейностите, предвидени в закона, се осигуряват от бюджетите на Комисията за защита на личните данни и омбудсмана чрез Министерството на финансите. При нужда, председателят на Комисията и омбудсманът могат да поискат допълнителни средства от министъра на финансите.
§9
В срок от 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", Комисията за защита на личните данни е задължена да приеме наредба, указания за задължените субекти и да разработи модел на регистър на сигналите, както и формуляр за приемане на сигнали, които ще бъдат достъпни безплатно за всички задължени субекти.
§10
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. Глава втора, раздел I (чл. 12 - 18) ще се прилага за работодатели в частния сектор с между 50 и 249 работници от 17 декември 2023 г. Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 27 януари 2023 г.
§20
Параграф §20 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, уточнява, че започналите производства по сигнали за нарушения, които са били в процес преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършвани по досегашния ред. Това важи за нарушения, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1, буква "б", т. 2 и ал. 2, т. 1 от същия закон.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването си с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Приложението към чл. 3, ал. 1 и 3 включва правила за възлагане на обществени поръчки, финансови услуги, безопасност на продуктите, безопасност на транспорта, опазване на околната среда, радиационна защита и безопасност на храните и фуражите. Разпоредбите обхващат и актове на Европейския съюз, свързани с тези области.
