ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от държавата на лица, които са застрашени във връзка с наказателно производство, както и на лица, пряко свързани с тях. Тази защита се предоставя, когато не могат да бъдат защитени с средствата, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 2
Законът има за цел да подпомага борбата с тежките умишлени престъпления и организираната престъпност. Той осигурява специална защита на лицата, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство.
Чл. 3
Специалната защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, се предоставя на участници в наказателното производство, включително свидетели, обвинители, обвиняеми и вещо лице, както и на осъдени лица. Допълнително, защита могат да получат и близките на тези лица, като възходящи, низходящи, братя, сестри и съпруг или лица с особено близки отношения.
Чл. 4
Законът предоставя специална защита на застрашените лица, когато техните показания или информация са от съществено значение за наказателни производства, свързани с тежки умишлени престъпления и престъпления, извършени от организирани престъпни групи. Втората глава от закона описва същността на специалната защита и видовете защита, предлагани на застрашените лица.
Чл. 5
Чл. 5 определя специалната защита като комплекс от мерки, които държавни органи прилагат за защита на застрашени лица. Тя включва предварителна защита, която осигурява незабавна защита до 30 дни, и Програма за защита, която предоставя мерки за интеграция на защитените лица. Специалната защита включва социална, медицинска, психологическа, правна и финансова помощ. Всички органи на властта и лица са задължени да спазват мерките, а Бюрото по защита може да иска съдействие от тях. Министърът на правосъдието има право да сключва споразумения и да издава инструкции за взаимодействие.
Чл. 6
Член 6 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, описва мерките за предварителна защита и програмата за защита на застрашените лица. Предварителната защита включва лична охрана, охрана на имуществото, настаняване на безопасно място и настаняване в друго място за изтърпяване на наказание. Програмата за защита предвижда промяна на мястото на живеене, работа, детска ясла и релокация в друга държава. Мерките могат да се прилагат съвместно или поотделно, и при необходимост могат да бъдат комбинирани. Съгласно закона, защитеното лице може да получи нови основни данни, които да не съвпадат с предишните, а след отпадане на нуждата от тях, те трябва да бъдат унищожени. Участието на застрашените лица в наказателни производства може да се осъществява чрез видеоконференция или телефонна конференция.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя личната физическа охрана като дейност, насочена към защита на телесната неприкосновеност на лицето от противоправни посегателства. Охраната може да бъде организирана по различни начини - денонощно, за определени часове или при конкретни случаи. Лицето, което получава охрана, е задължено да спазва указанията за безопасност, предоставени от Бюрото по защита или от упълномощен служител.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство определя охраната на имуществото като дейност, насочена към предотвратяване на противоправни посегателства върху движимо или недвижимо имущество, което лицето ползва или обитава. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 44 от 2018 г.
Чл. 9
Настаняването на безопасно място представлява незабавно преместване на застрашеното лице на различно от обичайното му местоживеене място. Това действие е регламентирано с изменения в закона, приети през 2014 и 2018 година.
Чл. 10
Член 10 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, предвижда, че мерките по чл. 6, ал. 2, т. 1 - 4 се прилагат до момента на отпадане на застрашеността, определена в чл. 1 от закона. Това означава, че защитните мерки остават в сила, докато заплахата за лицето не бъде премахната.
Чл. 11
Член 11 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 66 от 2008 г., и влязъл в сила от 26 септември 2008 г.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство постановява, че прилагането на мерките за защита не освобождава защитеното лице от задълженията му към държавата или трети лица. Бюрото по защита оказва съдействие на защитеното лице за изпълнение на тези задължения.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя механизмите за специална защита, която се осъществява от Бюрото по защита при министъра на правосъдието. Контролът върху дейността на Бюрото се осъществява от министъра на правосъдието, а изпълнението на специалната защита се контролира от Съвет по защита на застрашените лица. Финансирането на дейността на Бюрото и Съвета по защита идва от бюджета на Министерството на правосъдието.
Чл. 13а
Съветът по защита, състоящ се от ключови държавни фигури, включително министри и председатели на съдилища, разглежда предложения и отчети относно специалната защита на лица, застрашени в наказателно производство. Заседанията се провеждат на всеки шест месеца или при необходимост, решенията се вземат с мнозинство и са окончателни. Членовете са задължени да запазват конфиденциалност относно информацията, свързана с изпълнението на защитата.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя структурата и функциите на Бюрото по защита. Бюрото е самостоятелна организация към министъра на правосъдието, назначава се от него, и осъществява специална защита на застрашени лица, включително организира физическа охрана на защитени свидетели и техните близки. То поддържа база данни за лицата, на които е предоставена защита, и не може да разгласява информация, освен с решение на Съвета по защита. Бюрото отчита разходите си на министъра на правосъдието на всеки 6 месеца.
Чл. 14а
Член 14а от Закона предвижда, че служителите от Бюрото по защита могат временно да създават нови основни данни, необходими за изпълнението на техните служебни задължения, свързани с мерките за специална защита. След като необходимостта от обработването на тези данни отпадне, те следва да бъдат унищожени.
Чл. 14б
Чл. 14б от Закона предвижда служебно издаване на нови български лични документи за лица, застрашени в случаи по чл. 6, ал. 5 и чл. 14а, ал. 1. След издаването на тези документи, по искане на ръководителя на Бюрото по защита, компетентните органи издават удостоверителни документи и актове за гражданско състояние, съгласно определените инструкции.
Чл. 14в
Член 14в от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя, че правилата за дейността на Бюрото по защита се установяват от министъра на правосъдието. Устройството на Бюрото по защита се регламентира чрез правилника за прилагане на закона.
Чл. 14г
Служителите на Бюрото по защита, при изпълнение на правомощията си, са задължени да уважават достойнството на гражданите, както и техните права и законни интереси.
Чл. 14д
Чл. 14д от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство определя правата и задълженията на служителите на Бюрото по защита, които се основават на разпоредбите от Закона за Министерството на вътрешните работи и Указа за борба с дребното хулиганство. Служителите могат да ползват специално облекло и отличителни знаци, а размерът на допълнителните възнаграждения за специфични служебни дейности се определя от министъра на правосъдието.
Чл. 14е
Чл. 14е от Закона задължава гражданите и длъжностните лица да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения. Това включва предоставяне на сведения и документи, дори когато става въпрос за опазване на държавната, служебната и търговската тайна, както и на личната информация. Раздел III от закона описва процедурата за предоставяне на специална защита и включване в Програмата за защита.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, регламентира процедурата за предоставяне на специална защита. Предложението за защита може да бъде направено от окръжния прокурор или от съда, чрез Бюрото по защита, до министъра на правосъдието. Защитата може да бъде поискана служебно или по искане на застрашеното лице, разследващия орган, наблюдаващия прокурор или началника на мястото за лишаване от свобода. В случаите, когато искането идва от разследващия орган, прокурора или началника на затвора, е необходимо изричното писмено съгласие на застрашеното лице. При липса на служебно произнасяне, прокурорът или съдът трябва незабавно да разгледат искането и да внесат обосновано предложение. Отказът за предоставяне на защита може да бъде обжалван в 7-дневен срок пред по-горния съд, като решението е окончателно.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя изискванията за предложението по чл. 15, ал. 1. То трябва да бъде в писмен вид и да включва данни за наказателното производство, лични данни на застрашеното лице, информация за съществеността на показанията му, наличие на реална заплаха за живота или имуществото му, списък на лицата, запознати с информацията, данни за здравословното и психологическото състояние, потенциални заплахи от застрашеното лице и други важни данни. Към предложението се добавя декларация за семейното и материалното състояние на лицето. Предложението се докладва на министъра на правосъдието с мнение от ръководителя на Бюрото по защита относно възможността за специална защита.
Чл. 16а
Чл. 16а регламентира процедурата за предоставяне на предварителна защита от министъра на правосъдието. Той не допуска предоставяне на защита без предварителен акт, който се изпраща на Бюрото по защита за оценка на необходимостта от включване в Програмата за защита. Актът за предварителна защита е окончателен. Бюрото уведомява органа, внесъл предложението, за издадения акт. Ако министърът прецени, че условията за защита не са изпълнени, предложението и становището на Бюрото се изпращат на Съвета по защита за решение.
Чл. 16б
Чл. 16б от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, регламентира процедурата по предварителна защита, която Бюрото по защита трябва да изпълни в срок до 5 дни от акта на министъра на правосъдието. Включва определяне на служител за връзка, информиране на застрашеното лице, оценка на заплахата и изготвяне на становище за включване в Програмата за защита. Застрашеното лице подписва декларация, а при отказ процедурата се прекратява. При неизпълнение на задълженията по декларацията, министърът на правосъдието може да прекрати защитата и да изиска възстановяване на разходите.
Чл. 17
Чл. 17 определя процедурата за предоставяне на защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Ръководителят на Бюрото по защита представя становище на министъра на правосъдието, който преценява заплахата и възможността за включване в Програмата за защита. Министърът издава акт за предоставяне на защита или изпраща предложение на Съвета по защита, който взема решение за предоставяне или отказ на защита. Актът или решението трябва да бъдат издадени до изтичането на срока на предварителната защита. Лицето, на което е отказана защита, е задължено да не разгласява информация, свързана с предоставената защита.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона предвижда, че ръководителят на Бюрото по защита може да нареди незабавна промяна на предоставената защита при необходимост, с изключение на определена мярка. Веднага след промяната, ръководителят е задължен да уведоми министъра на правосъдието. Ако министърът не одобри мерките, той може да нареди тяхното прекратяване.
Чл. 17б
Чл. 17б от Закона описва задълженията на органа, предложил специална защита, да информира Бюрото по защита за развитието на наказателното производство и за промените в заплахата за защитеното лице. Бюрото оценява необходимостта от продължаване на защитата на всеки 6 месеца и изготвя становище до министъра на правосъдието. При нужда от промяна на мярката за защита, Бюрото предлага изменения в становището.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя процедурата за сключване на споразумение за защита. В срок от три дни след акта на министъра на правосъдието или решението на Съвета по защита, Бюрото по защита трябва да сключи писмено споразумение с застрашеното лице или неговия настойник. Лицето получава статут на защитено лице от момента на подписване на споразумението, което не е гражданскоправен договор. В случай на прекратяване на Програмата за защита по определени основания, защитеното лице е задължено да върне финансовите средства, използвани за неговата защита.
Чл. 19
Чл. 19 описва съдържанието на споразумението за защита, което включва номера на акта или решението за включване в Програмата, вида на мерките за защита, времетраенето на защитата, правата и задълженията на страните, условията за оттегляне и подписите на страните. Защитеното лице трябва да избягва контакти с криминално проявени лица, да се въздържа от действия, застрашаващи сигурността му, да съобщава информация относно наказателното производство, да изпълнява задължения към трети лица и да не разгласява информация за участието си в Програмата. Бюрото по защита е задължено да изпълнява мерките за защита и да осигурява присъствието на защитеното лице в производството.
Чл. 20
Действието на Програмата за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, може да бъде прекратено от министъра на правосъдието при следните обстоятелства: смърт на защитеното лице, отпадане на основанията за прилагане на програмата, изтичане на срока по споразумението, или ако защитеното лице не изпълнява задълженията си при осъществяване на специалната защита без уведомление и разрешение от ръководителя на Бюрото по защита.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство предвижда, че министърът на правосъдието се произнася по предложения, направени от Бюрото по защита, окръжния прокурор или съда в случаи, определени в чл. 20. Законът е изменян и допълван няколко пъти, последно през 2021 г.
Чл. 22
Действието на Програмата за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, може да бъде прекратено по искане на самото защитено лице. Искането трябва да бъде отправено до министъра на правосъдието чрез служителя за връзка.
Чл. 23
Министърът на правосъдието има правомощия да прекратява действието на Програмата за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, след предложение от Бюрото по защита, окръжния прокурор, съда или по искане на самото защитено лице. Решението за прекратяване е окончателно.
Чл. 24
Член 24 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 66 от 2008 г., и влиза в сила от 26 септември 2008 г.
Чл. 25
Член 25 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е отменен с ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 26.09.2008 г. Следователно, разпоредбите, свързани с международното сътрудничество, вече не са в сила.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, предвижда, че Бюрото по защита може да иска и оказва съдействие за осъществяване на защитата на лица, застрашени в наказателно производство, въз основа на международен договор, по който България е страна, или при условия на взаимност.
Чл. 27
Законът предвижда мерки за защита на лица, застрашени в контекста на наказателно производство. Бюрото по защита може да осъществява релокация на защитени лица, да иска временно пребиваване и лична охрана, както и да осигурява местопребиваване на лица, преместени в България. Министърът на правосъдието е задължен да уведомява Съвета по защита за взетите мерки. Законът урежда и преходни разпоредби, свързани с преобразуването на Бюрото по защита и правата на служителите.
§ 1
Параграф 1 от Закона определя "специфични служебни дейности" като дейности, изпълнявани от служителите на Бюрото по защита, свързани с организиране и осигуряване на специална защита и охрана. Законът е актуализиран с изменения от 2018 г. и 2021 г.
§ 1а
Създава се задължение за Министерския съвет да приеме правилник за прилагане на закона в срок от три месеца след влизането му в сила. Правилникът ще урежда организацията и изпълнението на мерките по Програмата за защита, дейността на Съвета по защита, Бюрото по защита и охраняващите екипи.
§3
Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 9 ноември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на същия закон са обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2008 г. и влизат в сила от 26.09.2008 г.
§14
Съгласно §14 от Преходните и Заключителни разпоредби, Министерският съвет е задължен да приеме изменения и допълнения в правилника за прилагане на закона в двумесечен срок от обнародването му. До приемането на новите правила, ще се прилагат действащите правила, стига те да не противоречат на новия закон.
§15
Параграф 15 от закона предвижда, че министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи и министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да издадат съвместна инструкция в двумесечен срок след обнародването на закона. Инструкцията ще регулира организацията и изпълнението на мерките по Програмата за защита, условията и реда за издаване на нови лични документи на защитените лица и служителите в Бюрото по защита, вида на издаваните документи, срока за съхранение на новите данни и документи, както и тяхното унищожаване.
§18
Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в бр. 21 от 2014 г. и влизат в сила на 09.04.2014 г.
§18
Дълготрайните материални активи, използвани от специализирания отдел "Бюро по защита" в Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, ще бъдат предоставени на Прокуратурата на Република България.
§19
Служебните и трудовите правоотношения на служителите от специализирания отдел "Бюро по защита" в Главна дирекция "Охрана" преминават в Прокуратурата на Република България. Лицата, които преминават, не подлежат на срок за изпитване, с изключение на тези, които имат такъв срок.
Параграф §21
В двумесечен срок след влизането в сила на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, Министерският съвет е задължен да приведе в съответствие правилника за прилагане на закона.
§24
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Настоящите разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, обнародван в брой 44 от 2018 година.
§34
Съгласно §34 от преходните и заключителни разпоредби, мерките за защита, определени преди влизането в сила на закона, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите разпоредби в срок от три месеца след влизането му в сила. Тази разпоредба е част от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, обнародван в Държавен вестник, брой 80 от 2021 г.
§24
С влизането в сила на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна организационна структура, наречена "Бюро по защита на застрашени лица", което ще бъде към министъра на правосъдието.
§ 26
Служителите от Бюрото по защита при главния прокурор преминават в служебни и трудови правоотношения с Министерството на правосъдието. Тези трансфери се извършват без срок за изпитване, освен за служителите, които имат такъв срок.
§ 27
Министърът на правосъдието, заедно с главния прокурор, трябва да извършат необходимите действия за прехвърляне на Бюрото по защита към Министерството на правосъдието в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Същият тримесечен срок важи и за прехвърлянето на дълготрайните материални активи към Министерството на правосъдието, както е посочено в § 25.
§28
В двумесечен срок след влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да приведе правилника за прилагане на закона в съответствие с новите разпоредби. Съществуващите споразумения и инструкции, свързани с взаимодействие с органите на властта и местното самоуправление, остават в сила, освен ако не противоречат на новия закон.
