ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за защита на конкуренцията цели да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. Той регулира защита срещу споразумения, злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и контрол върху концентрациите между предприятия. Законът също така урежда отношенията, свързани с правилата за конкуренция на Европейския съюз и правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.
Чл. 2
Законът за защита на конкуренцията се прилага за предприятия и сдружения, които действат в България или извън нея и могат да нарушат конкуренцията в страната. Той обхваща и държавни органи, физически лица, и предприятия, на които държавата е възложила услуги от обществен интерес. От 2021 г. законът включва и физически и юридически лица, които извършват нелоялни търговски практики при покупка на селскостопански и хранителни продукти в ЕС. Законът не важи за действия, които ограничават конкуренцията в друга държава, освен ако международен договор не предвижда друго.
Чл. 3
Член 3 от Закона за защита на конкуренцията определя Комисията за защита на конкуренцията като независим специализиран държавен орган с бюджетна издръжка и юридическо лице, със седалище в София. Тя е националният орган, отговорен за прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията. Комисията упражнява своите правомощия без намеса от други държавни органи, като същевременно спазва стратегии и програми, приети от Народното събрание и Министерския съвет.
Чл. 4
Членовете на Комисията за защита на конкуренцията, включително председателя и заместник-председателя, се избират от Народното събрание за срок от 7 години. Те могат да бъдат освободени от длъжност, но не могат да бъдат преизбирани веднага за следващ мандат. Изискванията за членство включват наличието на юридическо или икономическо образование, стаж, професионални и нравствени качества, както и липса на осъждания за умишлени престъпления.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за защита на конкуренцията определя условията, при които правомощията на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията могат да бъдат прекратени преди изтичането на техния мандат. Прекратяването може да се случи по искане на самите членове, при невъзможност за изпълнение на задълженията повече от 6 месеца, поради несъвместимост с изискванията, при установен конфликт на интереси или при смърт. В случаите на прекратяване по искане, невъзможност или конфликт на интереси, решение взема Народното събрание. След уведомление за настъпване на обстоятелствата, Народното събрание трябва да вземе решение в срок от един месец. При изтичане на мандата, нови членове трябва да бъдат избрани до два месеца преди изтичането, а ако това не е осъществено, действащите членове продължават да изпълняват задълженията си до встъпване на новите.
Чл. 6
Член 6 от Закона за защита на конкуренцията определя, че устройството и дейността на комисията се регламентират с правилник, който се публикува в 'Държавен вестник'. Освен това, комисията е подкрепена в своята работа от администрация.
Чл. 7
Член 7 от Закона за защита на конкуренцията определя състава, структурата, правата и задълженията на администрацията на комисията, които се уточняват с правилника по чл. 6, ал. 1. Комисията разполага с необходимия квалифициран персонал и ресурси за ефективното изпълнение на правомощията си. Правоотношенията със служителите в администрацията се уреждат по Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
Чл. 8
Комисията за защита на конкуренцията има редица правомощия, включително установяване на нарушения на закона и на европейските регламенти, налагане на санкции, сътрудничество с Европейската комисия и национални органи, издаване на разрешения, предлагане на изменения на административни актове, налагане на временни мерки, одобряване на задължения на предприятия, постановяване на прекратяване на нарушения, извършване на секторни анализи, произнасяне по искания, взаимодействие с държавни органи и популяризиране на правилата на конкуренцията. Комисията също така води електронен регистър на издаваните актове и упражнява правомощията си в съответствие с правото на ЕС.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията определя основните функции на председателя на комисията. Той представлява комисията, организира и ръководи нейната дейност, насрочва заседания, утвърдява щатното разписание и трудовите отношения на служителите, изпълнява бюджета, информира обществеността и осъществява международно сътрудничество. Председателят се подпомага от заместник-председател, който поема правомощията му в случай на отсъствие.
Чл. 10
Членовете на комисията и служителите в администрацията трябва да изпълняват задълженията си безпристрастно и в интерес на закона и европейските разпоредби. Те не могат да участват в производства, когато имат личен интерес или съществуват съмнения за безпристрастността им. Членовете и служителите могат да се отведат по собствено желание или по искане на страните. След прекратяване на правомощията си, те не могат да участват в висящи производства за срок от една година, за да се избегне конфликт на интереси.
Чл. 11
Членовете на комисията и служителите от администрацията нямат право да разпространяват информация, която представлява професионална тайна. Разкриването на такава информация е допустимо само в изпълнение на задълженията на национален орган по конкуренцията на държава - членка на ЕС, съгласно определени регламенти.
Чл. 12
Членовете на комисията и служителите в администрацията не носят имуществена отговорност за вреди, причинени при изпълнение на служебните си задължения, освен в случай на умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за защита на конкуренцията определя реда за съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на комисията, който следва Закона за публичните финанси. Бюджетът включва приходи от такси, имуществени санкции и глоби, а също така и от други законни източници. Комисията е задължена да планира разходи за разследвания на нарушения по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС и да осъществява сътрудничество с Европейската комисия и националните органи по правоприлагане.
Чл. 14
Комисията за защита на конкуренцията изготвя годишен доклад за дейността си, който трябва да бъде предоставен на Народното събрание до 30 май на следващата година. Докладът се публикува на интернет страницата на комисията. Част от доклада, свързана с броя на исканията и производствата по глава седма "б", се изпраща на Европейската комисия до 15 март на следващата година. В доклада за приключилите производства се включва обобщено описание на случаите и решенията на комисията.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията забранява споразумения между предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара. Забранени са действия като определяне на цени, разпределение на пазари, контрол на производството и прилагане на неравноправни условия в договори. Всички такива споразумения са нищожни.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че забраната по чл. 15, ал. 1 не важи за споразумения, решения и съгласувана практика с незначителен ефект върху конкуренцията. Такъв ефект се счита за незначителен, когато дялът на участващите предприятия не надвишава 10% на съответния пазар за конкуренти и 15% за неконкуренти. Забраната не се прилага, ако споразуменията целят определяне на цени, разпределяне на пазари или ограничаване на производството и продажбите. Комисията приема правила за прилагането на тези разпоредби, които се публикуват в регистъра.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията определя условията, при които споразумения, решения и съгласувани практики не са забранени, ако допринасят за подобряване на производството, разпределението на стоки или предоставянето на услуги, както и за развитието на техническия и икономическия прогрес. Условията включват предоставяне на справедлив дял от ползите на потребителите, неналагане на ненужни ограничения на участващите предприятия и недопускане на предотвратяване на конкуренцията на съществена част от пазара. Доказването на тези условия е задължение на предприятията.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за защита на конкуренцията предвижда възможността определени споразумения, решения и съгласувани практики да бъдат освободени от забраната по чл. 15, ако отговарят на условията по чл. 17. Такова решение на комисията не подлежи на обжалване и се публикува в регистъра. В случай на установяване на несъответствие с изискванията, комисията може да постанови, че освобождаването не се прилага, без да налага санкции, и да определи срок за привеждане на споразумението в съответствие. Освен това, ако споразумението има несъвместим ефект с чл. 101, ал. 3 от Договора за функционирането на ЕС, комисията не прилага регламента за групово освобождаване, също без да налага санкции.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за защита на конкуренцията определя монополното положение на предприятие, което има законово изключително право да извършва определен вид стопанска дейност. Такова положение може да бъде предоставяно само със закон в специфични случаи, посочени в Конституцията. Всички други случаи на предоставяне на монополно положение, които не отговарят на тези условия, се считат за недействителни.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за защита на конкуренцията определя, че предприятие се счита за господстващо, ако може да попречи на конкуренцията на пазара поради своя пазарен дял, финансови ресурси, достъп до пазара, технологично равнище и отношения с други предприятия. Такова положение позволява на предприятието да бъде независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията забранява определени практики на предприятия с монополно или господстващо положение, които могат да нарушат конкуренцията и да навредят на интересите на потребителите. Забранените действия включват: налагане на цени или нелоялни търговски условия, ограничаване на производството и търговията, неравноправно третиране на партньори, поставяне на условия за сключване на договори, и необоснован отказ за доставка на стоки или услуги.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за защита на конкуренцията дефинира понятието "концентрация между предприятия" като трайна промяна в контрола. Концентрация възниква при сливане на предприятия, когато контролът над предприятия се прехвърля чрез покупка на ценни книжа или имущество, или при създаване на съвместно предприятие. Контролът включва правото на собственост, ползване или влияние върху решенията на предприятието.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за защита на конкуренцията определя случаи, при които не се смятат за концентрация определени действия на кредитни и финансови институции, застрахователни предприятия и финансови холдинги. Специфичните условия включват временно притежаване на ценни книжа без упражняване на правото на глас за влияние на конкурентното поведение, контрол от лица, свързани с ликвидация или несъстоятелност, и действия от финансови холдинги, които не целят да влияят на конкурентното поведение на предприятията.
Чл. 24
Концентрациите на предприятия подлежат на задължително уведомяване пред Комисията за защита на конкуренцията, ако общият оборот на участниците надхвърля 25 млн. лв. Допълнително, поне две от предприятията трябва да имат оборот над 3 млн. лв. всяко, или предприятието, което е обект на придобиване, също трябва да има оборот над 3 млн. лв. Уведомлението трябва да бъде направено след сключването на договора или оповестяването на търговото предложение, но преди реалното изпълнение на сделката. Възможно е предварителна оценка на концентрацията при представяне на доказателства за намеренията на страните.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за защита на конкуренцията определя как се изчислява общият оборот на предприятия, участващи в концентрации. Оборотът включва нетните приходи от продажби, намалени с търговски отстъпки и данъка върху добавената стойност. Не се включват приходи от продажби между предприятия от една икономическа група. При придобиване на части от предприятия се взима предвид само оборотът, свързан с тях. За финансови институции и застрахователни предприятия оборотът се определя по специфични правила. Общият оборот се изчислява на база оборотите на свързани предприятия, контролирани пряко или непряко. При съвместен контрол, оборотът от продажби между съвместно предприятие и контролиращите го предприятия не се отчита, а оборотът от продажби на трети лица се разпределя равномерно.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за защита на конкуренцията предвижда оценка на концентрации, които подлежат на уведомяване, с цел определяне на ефекта им върху конкуренцията на съответния пазар. Комисията взема предвид различни фактори, включително структурата на пазара, икономическата сила на участниците, наличието на алтернативи, и интересите на потребителите. Концентрация може да бъде разрешена, ако не води до съществено възпрепятстване на конкуренцията, а в определени случаи, дори и да има такова въздействие, ако положителните ефекти надвишават отрицателните.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че Комисията извършва секторен анализ, когато конкуренцията в определен сектор, отрасъл, подотрасъл или регион е застрашена. В процеса на анализа, Комисията може да определи съответните пазари, да изследва техните характеристики, бариерите за навлизане, участниците на пазара, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба и саморегулациите, за да оцени състоянието на конкурентната среда.
Чл. 28
Член 28 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че Комисията оценява съответствието на различни актове с разпоредбите на закона, за да защити свободната инициатива и да предотврати ограничаването или нарушаването на конкуренцията. Оценката обхваща проекти и действащи нормативни актове, както и актове на сдружения на предприятия, които регулират дейността на членовете им.
Чл. 29
Според Чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията, всяко действие или бездействие, което противоречи на добросъвестната търговска практика и може да увреди интересите на конкурентите, е забранено. Това включва и действия, които увреждат доброто име на конкурентите.
Чл. 30
Член 30 от Закона за защита на конкуренцията забранява действия, които увреждат доброто име и доверието към конкурентите, включително разпространение на неверни сведения и изопачаване на факти относно техните стоки или услуги. Тези действия се считат за нелоялна конкуренция и могат да доведат до правни последици.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за защита на конкуренцията забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите, както и относно начина на тяхното използване. Това включва предоставяне на неверни сведения или изопачаване на факти, което е свързано с рекламата на стоките и услугите.
Чл. 32
Заблуждаващата реклама е забранена съгласно чл. 32 от Закона за защита на конкуренцията. Рекламодателят и рекламната агенция, които изготвят такава реклама, носят отговорност за нея. Освен това, неразрешената сравнителна реклама също е забранена.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за защита на конкуренцията определя заблуждаваща реклама като такава, която може да подведе потребителите и да повлияе на икономическото им поведение, нанасяйки вреди на конкурентите. При оценката на рекламата се взимат предвид характеристиките на стоките и услугите, цената и условията за доставка, както и данни за рекламодателя.
Чл. 34
Сравнителната реклама е реклама, която идентифицира конкурента или неговите стоки/услуги. Тя е разрешена, ако не е заблуждаваща, сравнява стоки с еднакви предназначения, обективно сравнява съществени характеристики, не води до объркване или дискредитиране на конкуренти, не извлича предимство от известността на конкурентни марки и не представя стоки като имитации. При оценка на сравнителната реклама се вземат предвид и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за защита на конкуренцията определя заблуждаващата реклама и неразрешената сравнителна реклама като нарушения, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 2017/2394. Тези нарушения са класифицирани като широко разпространени нарушения или нарушения със съюзно измерение в рамките на Европейския съюз.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за защита на конкуренцията установява забрани, свързани с предлагането на стоки и услуги. Забранява се всякакво действие, което може да доведе до заблуждение относно произхода и характеристиките на стоката или услугата. Освен това, забранено е използването на идентични или близки наименования, марки и географски означения, които могат да увредят интересите на конкурентите. Също така, забранено е използването на домейни или дизайни на интернет страници, които могат да доведат до заблуждение или увреждане на интересите на конкурентите.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за защита на конкуренцията забранява нелоялната конкуренция, която може да доведе до прекратяване или нарушаване на сключени договори с конкуренти. Забранява се предлагането на безвъзмездни добавки към стоки или услуги, освен в определени случаи (рекламни предмети, принадлежности и отстъпки при обемни продажби). Освен това, продажбите не могат да бъдат обвързани с условия, които включват решаване на задачи или игри с награди, чиято стойност значително надвишава цената на стоката. Забранява се също продажбата на стоки или услуги на цени под разходите за тяхното производство с цел нелоялно привличане на клиенти.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията забранява узнаването, използването или разгласяването на производствени или търговски тайни, когато това противоречи на добросъвестната търговска практика. Също така е забранено използването или разгласяването на тайни, когато те са били узнати или съобщени с условие за конфиденциалност.
Чл. 37а
Чл. 37а от Закона за защита на конкуренцията, който е отменен на 26.02.2021 г., предвиждаше глава седма "б", свързана с нелоялни търговски практики в сферата на доставките на селскостопански и хранителни продукти. Въведени са абсолютни забрани, които целят защита на честната конкуренция в сектора. След отмяната на чл. 37а, новите разпоредби, приети с ДВ, бр. 17 от 2021 г., влизат в сила от 01.11.2021 г.
Чл. 37б
Чл. 37б от Закона за защита на конкуренцията забранява нелоялни търговски практики между купувачи и доставчици на селскостопански и хранителни продукти. Забраните включват: закъснение на плащанията, отказ от поръчки без предизвестие, едностранни промени в условията на договора, неправомерни искания за плащания, отказ за потвърждение на условия по договора, неправомерно разкриване на търговски тайни, заплахи за ответни действия, искания за компенсации, ограничения за търговия с трети лица, и неоснователно прекратяване на договори.
Чл. 37в
Чл. 37в от Закона за защита на конкуренцията забранява определени търговски практики, освен ако те са предварително договорени между страните. Забраните включват: връщане на непродадени продукти без заплащане, заплащане от доставчика за складиране или реклама, искания за покриване на разходи за намалени цени, транспортни разходи и др. Купувачът е задължен да предостави разчети за плащанията при искане от доставчика.
Чл. 37г
Чл. 37г от Закона за защита на конкуренцията забранява нелоялни търговски практики при продажбата на селскостопански и хранителни продукти, в зависимост от годишния оборот на доставчика и купувача. Определени лимити за оборота на доставчика и купувача са установени, като се различават в зависимост от категориите на оборота. Годишният оборот се определя съгласно Закона за малките и средните предприятия и включва приходите от обичайната дейност на предприятието от предходната финансова година.
Чл. 37д
Чл. 37д от Закона за защита на конкуренцията уточнява, че забраната по чл. 37б, ал. 1, т. 1 не важи за определени случаи. По-конкретно, не се засягат последствията от просрочени плащания и правната защита, предвидена в Търговския закон, както и договори между купувачи и доставчици, свързани със споделяне на стойността по Регламент (ЕС) № 1308/2013. Освен това, забраната не се прилага за плащания в рамките на Схемата за училищен плод и мляко, за плащания от лечебни заведения, и за договори между доставчици на грозде и техните купувачи при определени условия. Забраните по чл. 37б и 37в не важат и за договори между доставчици и потребители.
Чл. 37е
Член 37е от Закона за защита на конкуренцията, въведен с ДВ, бр. 17 от 2021 г., уточнява, че образуването на производство по тази глава не пречи на страните по договора за доставка да защитят правата си по друг установен ред. Това означава, че страните имат възможност да използват различни правни механизми за защита на своите интереси.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за защита на конкуренцията описва условията за образуване на производство пред комисията. Производството може да бъде инициирано по различни основания, включително решения на комисията, искания на прокурор, заявки от лица, чиито интереси са засегнати, искания за освобождаване от санкции, уведомления за концентрация на предприятия и др. В случай на нередовности, искането може да бъде оставено без движение, а молителят уведомяван за отстраняване на нередовностите. Искането за освобождаване от санкция се подава по утвърден образец, а самоличността на молителя се запазва в тайна. Комисията може да откаже образуване на производство, ако случаят не попада в приоритетите за правоприлагане.
Чл. 38а
Чл. 38а от Закона за защита на конкуренцията дава правомощия на Комисията да извършва предварително проучване по искания, сигнали и въпроси от своята компетентност. Комисията има правомощията, описани в чл. 45, т. 1, 2 и 5 - 7, по време на предварителното проучване.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за защита на конкуренцията описва процедурата за образуване на производство от председателя на комисията. Той с разпореждане образува производството и назначава член на комисията, който да наблюдава проучването. Освен това, председателят определя и работен екип от администрацията, който да извършва проучването.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за защита на конкуренцията регламентира условията, при които Комисията може да спре производството. Спирането може да се извърши, когато решаването на делото зависи от въпрос, който е в компетентността на друг орган, или в случаите, посочени в Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004. Определенията за спиране подлежат на обжалване. Производството може да бъде възобновено служебно или по искане на страна, след отстраняване на пречките.
Чл. 41
Член 41 от Закона за защита на конкуренцията предвижда случаи, при които не се образува производство или образуваното производство се прекратява. Тези случаи включват: некомпетентност на комисията, изтичане на давност, специфични случаи по европейски регламенти, заличаване на страните, оттегляне на искането и случаи по определена алинея.
Чл. 42
Давността за нарушения по Закона за защита на конкуренцията е три години за искания на информация и проверки, и пет години за всички останали нарушения. Тя започва да тече от деня на нарушението. При образуване на производство от комисията, давността се прекъсва, а по време на производството не тече. При нарушения, засягащи чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, давността също се прекъсва при разследвания от национални органи на други държави-членки или от Европейската комисия. След като производството приключи, нова давност започва да тече от деня на влизане в сила на решението на съответния орган. Уведомлението за разследването трябва да бъде предоставено на другите национални органи.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за защита на конкуренцията определя страните в производството пред комисията. Те включват лицата, които са подали искане или уведомление за образуване на производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение. Комисията може да конституира заинтересовани лица по тяхно искане, като това може да се случи по време на производството по определени глави или в срок до 30 дни след публикуване на решението за започване на задълбочено проучване на концентрация.
Чл. 44
Проучването по Закона за защита на конкуренцията се извършва от работен екип, наблюдаван от член на комисията, който дава указания при необходимост. То се осъществява в съответствие с разпоредбите на закона и методиката, приета от комисията. Позицията на предприятията на съответния пазар се определя в процеса на проучването.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за защита на конкуренцията определя правата на наблюдаващия член на комисията и работния екип по време на проучвания. Те имат право да изискват информация и доказателства в различни формати, да снемат обяснения, да извършват проверки на място, да възлагат експертизи, а също така да получават съдействие от национални органи и Европейската комисия, особено при трансгранични разследвания и нелоялни търговски практики.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за защита на конкуренцията постановява, че всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са задължени да оказват съдействие на комисията в изпълнението на правомощията си съгласно закона и съответните регламенти на Европейския съюз.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за защита на конкуренцията регламентира задълженията на лицата, от които е поискано съдействие. Те не могат да се позовават на защитени търговски тайни и трябва да предоставят информация в определен срок. За класифицирана информация се прилага Законът за защита на класифицираната информация, а личните данни подлежат на специална защита. Лицата трябва да предоставят пълна и достоверна информация, а комисията може да приеме за доказани факти, ако страната е възпрепятствала предоставянето на информация. Задължението за предоставяне на информация важи и за производствата по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за защита на конкуренцията регулира използването на информация, събрана по време на производството. Според алинея 1, информацията може да се използва само за целите на закона. Алинея 2 позволява на страните да използват информацията за защита в съдебни производства, свързани с решения на комисията за нарушения. Алинея 3 уточнява, че информация от трети лица и предоставена от комисията не може да се използва в съдебни производства, преди комисията да е приключила производството.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за защита на конкуренцията регламентира процедурата за снемане и протоколиране на устни обяснения по време на проучвания. Протоколът трябва да бъде подписан от лицето, дало обясненията, и от работния екип. При наличие на основания за опасност от негативни последици за лицето, комисията е задължена да запази в тайна неговата самоличност, съгласно вътрешни правила.
Чл. 50
Комисията за защита на конкуренцията има право да извършва внезапни проверки на места, свързани с предприятия и купувачи на селскостопански и хранителни продукти, след получаване на разрешение. Проверяващите служители могат да влизат в помещения, да преглеждат документи, да изземват доказателства, да получават достъп до компютърни системи и да запечатват обекти. Освен това, те могат да извършват проверки и в лични домове при основателни съмнения за наличие на документи, свързани с проверката. Полицията оказва съдействие при тези проверки, а откритите документи могат да бъдат иззети при наличие на данни за нарушения.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за защита на конкуренцията определя процедурата за извършване на проверки на място. Проверките се извършват с разрешение на съдия от Административния съд - София област, по искане на председателя на комисията. Искането трябва да съдържа целта на проверката, наименованието на проверяваното лице, естеството на нарушенията и обосновка на необходимостта от проверката. Съдът се произнася в деня на постъпването на искането, а определенията му подлежат на обжалване в тридневен срок.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за защита на конкуренцията описва процедурите за събиране на доказателства по време на проверки на място от служителите на комисията. Проверките се извършват в присъствието на представители на проверяваните предприятия или упълномощени лица. Иззетите документи се заверяват, а електронните копия и доказателства се запечатват. Оригиналите на документите се връщат на предприятията след влизането в сила на решението на комисията, но могат да бъдат върнати и преди това при поискване. Съставя се протокол за иззетите доказателства, който се подписва от присъстващите.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за защита на конкуренцията регламентира възможността комисията да възлага експертиза на външен експерт, когато са необходими специални знания за изясняване на обстоятелства по производството. Експертът не трябва да е заинтересован от изхода на производството. Заключението на експерта се представя пред комисията и може да бъде оспорено, което да доведе до възлагане на нова експертиза. Комисията не е задължена да приеме заключението на експерта и го обсъжда в контекста на другите доказателства.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за защита на конкуренцията определя как Комисията за защита на конкуренцията в България сътрудничи с Европейската комисия и националните органи по конкуренцията на държавите членки. Комисията обменя информация и оказва съдействие в съответствие с различни регламенти и директиви на Европейския съюз. Включени са разпоредби за трансгранични разследвания и осигуряване на защита на обменената информация.
Чл. 54а
Чл. 54а от Закона за защита на конкуренцията регламентира сътрудничеството на Комисията с националните органи по конкуренция на държавите-членки на ЕС. Комисията може да получава и оказва съдействие при уведомления относно нарушения на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, процедурни актове и документи, свързани с тези членове. Законосъобразността на актовете и валидността на уведомленията могат да се обжалват пред компетентните органи на съответната държава членка.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за защита на конкуренцията регламентира правото на достъп до материали, събрани по време на проучванията от страните и заинтересованите лица. Достъпът обаче е ограничен за материали, съдържащи защитени търговски тайни и вътрешни документи на комисията. Лицата, предоставящи информация, трябва да посочат кои данни считат за поверителни и могат да обжалват решения на комисията относно поверителността на информацията. Комисията може да разкрие защитени материали, ако те са съществени за доказване на нарушения. Правилата за достъп и съхранение на защитената информация се определят от комисията.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за защита на конкуренцията дава възможност на комисията да наложи временни мерки при наличие на данни за нарушения, които могат да причинят сериозни вреди на конкуренцията. Мерките могат да бъдат наложени по инициатива на комисията или по искане на засегнати лица и са валидни до три месеца, с възможност за удължаване. Комисията издава мотивирано определение за мерките, което подлежи на обжалване, но обжалването не спира тяхното изпълнение. При прекратяване на незаконосъобразната практика, комисията може да отмени мерките преди изтичането на срока им. Освен това, комисията уведомява Европейската комисия и националните органи по конкуренция в ЕС за наложените мерки.
Чл. 57
След завършване на проучването, работният екип изготвя доклад с фактически и правен анализ на случая, както и предложение за приключване на производството. Наблюдаващият член уведомява председателя, който насрочва закрито заседание на комисията за решаване на следващите стъпки в производството.
Чл. 58
Заседанията на Комисията по защита на конкуренцията могат да бъдат открити или закрити. Страните имат право на правна защита. В откритите заседания не могат да се представят доказателства, освен ако те не са новооткрити. Комисията може да призовава експерти и други лица за участие. От 26.02.2021 г. заседанията могат да се провеждат и от разстояние, при спазване на условията за кворум и с осигурено виртуално участие на страните.
Чл. 59
Заседанията на комисията по Закона за защита на конкуренцията са редовни, когато присъстват поне 4 членове. Комисията взема решения и определения с явно гласуване, като за валидност е необходимо мнозинство от 4 гласа, освен ако на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, в такъв случай отново са нужни 4 гласа за приемане на решение.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за защита на конкуренцията определя правомощията на Комисията в закрито заседание. Комисията може да започне задълбочено проучване, да установи нарушения и нарушители, да налага санкции, да освобождава от санкции, да прекратява или възобновява производства, да одобрява задължения, да освобождава определени споразумения от забраната и да разрешава или забранява концентрации. Комисията е задължена да обяви решението си с мотивите в 14-дневен срок.
Чл. 61
Член на комисията, който не е съгласен с решението, има право да подпише решението с особено мнение. Това особено мнение трябва да бъде мотивирано и да се приложи към самото решение.
Чл. 62
Решението на комисията е писмено и включва наименованието на органа, фактическите и правните основания, диспозитивната част, която установява наличието или липсата на нарушение, правата и задълженията на страните, както и информация за санкцията. В него се посочва и срок за доброволно изпълнение на наложената санкция.
Чл. 63
Член 63 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че Комисията постановява определение по въпроси, които не решават спора по същество, освен ако в закона не е предвидено друго. Това означава, че определенията на Комисията могат да бъдат обжалвани, но е важно да се уточни, че те не касаят решаването на основния спор.
Чл. 64
Решенията на Комисията за защита на конкуренцията могат да бъдат обжалвани пред Административния съд - София област от страните и трети лица с правен интерес. Обжалването трябва да се извърши в 14-дневен срок от съобщаването на решението, а за третите лица - от публикуването му в електронния регистър. Решенията на съда могат да бъдат касационно обжалвани пред Върховния административен съд. Държавните такси за касационно обжалване са равни на таксите за производствата пред Комисията. Определенията на Комисията също могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок от съобщаването им.
Чл. 65
Според Чл. 65 от Закона за защита на конкуренцията, решенията и определенията на комисията влизат в сила при определени условия. Те стават окончателни, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани в установения срок или жалбата е оттеглена, както и когато подадената жалба не е уважена. Това означава, че след изпълнението на тези условия, решенията на комисията са задължителни за изпълнение.
Чл. 66
Решенията на Комисията за защита на конкуренцията, които забраняват концентрация между предприятия или налагат мерки за възстановяване на конкуренцията, подлежат на незабавно изпълнение. Комисията може да постанови незабавно изпълнение и на актовете, свързани с нелоялни търговски практики, по искане на страните.
Чл. 67
Страните, които са обект на решение на Комисията, трябва да уведомят своевременно комисията за изпълнението на това решение, ако в него са установени конкретни условия или задължения.
Чл. 68
Комисията за защита на конкуренцията поддържа електронен регистър, в който се публикуват всички нейни решения, съобщения за образувани производства за разрешаване на концентрации, проучвания, уведомления и определения. Решенията се публикуват в срок до 14 дни, а съобщенията - в срок до 7 дни след образуването на производството или проверката.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за защита на конкуренцията определя, че за производствата по закона се дължат държавни такси и разноски, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Държавните органи и органите на местното самоуправление също дължат такси и разноски. Възнагражденията на външни експерти и специалисти се внасят предварително от страната, която ги е поискала. Комисията възлага разноските на нарушителя, ако е установено нарушение, а ако производството е прекратено или не е установено нарушение, разноските се възлагат на лицето, по чието искане е образувано производството. В останалите случаи разноските остават за страните, както са направени.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за защита на конкуренцията определя процедурата за образуване на производство по установяване на нарушения и налагане на санкции. Производството се образува на основание определени точки от чл. 38, ал. 1 и трябва да бъде инициирано в срок от 30 дни след постъпване на искането или решението на комисията. Решението за образуване на производство по инициатива на комисията не може да бъде обжалвано.
Чл. 71
Искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията трябва да бъде на български език и да включва: 1. Име и данни за регистрация на молителя и лицето, срещу което е оплакването; 2. Адреси на молителя и лицето, срещу което е оплакването; 3. Описание на обстоятелствата и твърдяното нарушение; 4. Съдържание на искането; 5. Доказателства в подкрепа на искането; 6. Подпис на молителя или негов представител; 7. Документ за платена държавна такса. Искането трябва да се подава по утвърден образец от комисията.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че Комисията извършва проучване по производството. Тази дейност е част от правомощията на Комисията, определени в чл. 45. Проучването има за цел да анализира условията на конкуренция на пазара и да установи възможни нарушения на законодателството за защита на конкуренцията.
Чл. 73
След събиране на доказателства, работният екип изготвя доклад, който се представя на наблюдаващия член на комисията. Той уведомява председателя, който насрочва закрито заседание в 14-дневен срок, за да се реши по-нататъшният ход на производството.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за защита на конкуренцията описва действията на комисията след разглеждане на доклада. Комисията може да постанови решение, с което установява, че няма нарушение, да върне преписката за допълнително проучване или да предяви твърдения за нарушение. В случай на предявяване на твърдения, страните имат 30 дни за представяне на възражения и становища. Те получават версия на документа, която не съдържа защитени търговски тайни. Страните са задължени да представят доказателства в подкрепа на своите възражения. При установяване на липса на нарушение, страните се уведомяват и имат достъп до материалите по преписката.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за защита на конкуренцията регламентира процедурата, по която ответната страна може да предложи задължения за преустановяване на неправомерно поведение. Комисията може да одобри тези задължения, което води до прекратяване на производството без установяване на нарушение. Преди това, комисията публикува съобщение за предложените задължения, предоставяйки срок от 30 дни на участниците на пазара да представят становища. В случай на тежко нарушение, комисията не може да приеме подобни задължения. Освен това, комисията следи за изпълнението на поетите задължения и може да възобнови производството при определени условия, като промяна в обстоятелствата или неизпълнение на задълженията.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за защита на конкуренцията определя правото на страните и заинтересованите лица да бъдат изслушани от комисията в открито заседание преди постановяване на решение. Комисията може да изслуша и други лица по своя преценка. Откритото заседание се насрочва от председателя след изтичане на срока за представяне на възражения, с уведомление по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Страните и заинтересованите лица могат да задават въпроси, а след изясняване на обстоятелствата председателят закрива заседанието.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за защита на конкуренцията предвижда процедура, при която след изслушване на страните, председателят на комисията насрочва закрито заседание в 6-месечен срок. На него комисията може да постанови различни решения, включително установяване на нарушения, налагане на санкции, прекратяване на нарушения и др. В случай на сложност, срокът може да бъде удължен с два месеца. Комисията има правомощия да приема нови твърдения и да връща преписки за допълнително проучване. Страните се уведомяват за решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 78
Производството за оценка на концентрацията се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 и се подава съвместно от предприятията, които се сливат или вливат, или от предприятието, придобиващо контрол. Уведомлението трябва да бъде подадено в срок от 5 работни дни след постъпването му. Комисията може да образува производство и по своя инициатива, когато концентрацията е извършена без разрешение или при условия, различни от разрешените. Решението за образуване на производство не подлежи на обжалване. Уведомление се подава и при определени условия, свързани с Регламент (ЕО) № 139/2004.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за защита на конкуренцията описва изискванията за уведомление относно концентрация между предприятия. Уведомлението трябва да включва информация за участниците в концентрацията, контролиращите ги лица, правната форма и целта на концентрацията, съответните пазари, пазарните дялове, бариерите за навлизане на пазара, основните конкуренти, доставчици и купувачи, както и обосновка на определени обстоятелства. В него също така се съдържа искане за разрешение на концентрацията, а самото уведомление се попълва по утвърден образец, който се публикува от комисията.
Чл. 80
След образуването на производството по чл. 78, ал. 1, Комисията извършва оценка на концентрацията чрез ускорено проучване. В 7-дневен срок от публикацията по чл. 68, ал. 3, всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар. При наличие на данни за съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция, комисията може да поиска от лицата по чл. 78, ал. 1 да предложат промени в условията на концентрацията.
Чл. 81
Оценката при ускореното проучване по ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА се извършва в срок до 25 работни дни, като срокът започва да тече от работния ден след образуването на производството. При необходимост от допълнителна информация сроковете спират да текат. Уведомяващите предприятия могат да поискат удължаване на срока с до 10 работни дни за изготвяне на промени в условията на концентрацията. След предоставяне на пълна информация от уведомителя, срокът се удължава с още 10 работни дни.
Чл. 82
След приключване на ускореното проучване, работният екип изготвя доклад, който се представя на наблюдаващия член на комисията. Наблюдаващият уведомява председателя, който насрочва закрито заседание. Комисията взема решение относно концентрацията, като може да постанови, че сделката не представлява концентрация, да разреши концентрацията, или да започне задълбочено проучване. Решението може да бъде отменено, ако е основано на непълна или заблуждаваща информация. До окончателното решение се забраняват действия, свързани с концентрацията, освен в определени случаи. Лицата, засегнати от решението, се уведомяват за него и могат да се запознаят с материалите. Решението за задълбочено проучване не подлежи на обжалване.
Чл. 83
Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато комисията установи сериозни съмнения относно ефективната конкуренция на пазара. Заинтересованите лица имат 30 дни след публикацията на решението за започване на проучването, за да представят информация или становища. Комисията след това извършва проучването, упражнявайки своите правомощия.
Чл. 84
Комисията по защита на конкуренцията извършва задълбочено проучване и приключва производството в срок до 90 работни дни след публикацията в електронния регистър. При предложени мерки срокът може да се удължи с 15 работни дни, считано от получаването на пълна информация. В случаи на фактическа и правна сложност, срокът може да бъде удължен с до 25 работни дни.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за защита на конкуренцията описва процедурата, след като се съберат достатъчно доказателства за концентрации. Работният екип изготвя доклад, който се представя на наблюдаващия член на комисията. След уведомление на председателя, се насрочва закрито заседание, на което комисията може да разреши концентрацията или да приеме предварителни заключения за ефекта ѝ върху конкуренцията. В случай на предварителни заключения, заинтересованите лица имат право да представят становища в срок от 14 дни и да се запознаят с материалите по преписката. Страните също така трябва да предоставят всички доказателства в подкрепа на становищата си. При решение за разрешаване на концентрацията, страните се уведомяват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за защита на конкуренцията регламентира правомощията на Комисията по отношение на концентрациите. Комисията може да одобри мерки, предложени от лицата, свързани с концентрацията, за запазване на ефективната конкуренция и намаляване на негативните ефекти върху пазара. Също така, Комисията има право да назначи особен представител, който следи за изпълнението на одобрените мерки. Процедурата за одобрение на мерки и назначаване на особен представител се определя с правила, приети от комисията.
Чл. 87
Страните и заинтересованите лица имат право на изслушване от комисията в открито заседание преди вземането на решение. След изтичане на срока за становища, председателят насрочва заседание не по-рано от 14 дни, уведомявайки участниците по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заседанията започват с проверка на редовността на процедурата, а страните могат да задават въпроси. След изясняване на обстоятелствата, председателят дава възможност за становища и закрива заседанието.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за защита на конкуренцията описва процедурата, по която Комисията за защита на конкуренцията взема решение относно концентрации между предприятия. След изслушването на страните, председателят насрочва закрито заседание, на което комисията може да разреши концентрацията, да я разреши при определени условия или да я забрани. До постановяване на решението се забраняват фактически и правни действия, свързани с концентрацията, освен в специфични случаи. Комисията има право да отмени предишни решения при наличие на непълна или заблуждаваща информация, а страните се уведомяват за решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че когато Комисията образува производство по своя инициатива, тя може да реши дали да наложи санкции за нарушения на задълженията по чл. 24. Възможностите включват установяване на липса на нарушение или налагане на имуществена санкция, както и мерки за възстановяване на ефективната конкуренция. Процедурата се извършва съгласно установените правила в закона.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за защита на конкуренцията позволява на Комисията да налага поведенчески и структурни мерки за възстановяване на ефективната конкуренция, независимо от имуществените санкции. Тези мерки могат да включват разделяне на капитали, дялове или активи и прекратяване на общ контрол, ако е установено, че е извършена концентрация в нарушение на предходни решения на Комисията или при условия, различни от разрешените. Концентрации, които трябва да бъдат забранени или разрешени под условие, също подлежат на санкции, ако са извършени в нарушение на определени членове от закона.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за защита на конкуренцията описва процедурата за извършване на секторен анализ на конкурентната среда. Производството се образува с решение на комисията, а председателят възлага наблюдението на член от комисията. Проучването се извършва от работен екип, който упражнява определени правомощия. След завършване на проучването, анализът се представя на комисията, която може да предприеме мерки за установяване на нарушения, да информира компетентните органи за подобряване на конкурентната среда и да предостави анализа на Народното събрание или Министерския съвет. Решенията на комисията не подлежат на обжалване.
Чл. 92
Производството по застъпничество за конкуренцията се образува на основа на определени членове от закона. Председателят на комисията възлага наблюдение на производството на член, а проучването се извършва от работен екип. След проучването, екипът изготвя доклад, който се разглежда на закрито заседание. Комисията приема решение, което оценява съответствието на актове с разпоредбите на закона и предлага изменения на компетентни органи. Решенията на комисията не подлежат на обжалване.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за защита на конкуренцията описва производството по изпълнение на задълженията на комисията, свързани с Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004. Производството се образува по искане на национален орган по конкуренцията или Европейската комисия. Председателят на комисията определя действията, които трябва да се предприемат, и назначава служители за осъществяване на правомощията. Упълномощени лица от запитващия орган могат да присъстват и помагат при проверки. След приключване на действията, се изготвя доклад, който се внася в закрито заседание за окончателно решение, което не подлежи на обжалване.
Чл. 93а
Чл. 93а от Закона за защита на конкуренцията регламентира процедурите за нотифициране и изпълнение на искания, свързани с конкуренцията, изисквайки единен документ, който да съдържа необходимата информация за адресата и фактическите обстоятелства. Документът служи за основание за действия по нотифициране или изпълнение от запитания орган, който е задължен да предприеме мерки за изпълнение, освен в определени случаи. Запитваният орган може да откаже изпълнение при несъответствие с изискванията или при наличие на основания за противоречие с обществения ред. Разходите, свързани с изпълнението на исканията, могат да бъдат възстановени от запитващия орган или от предприятието, спрямо което се прилага санкцията.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за защита на конкуренцията описва процедурата за образуване на производства за установяване на нарушения и налагане на санкции. Производствата могат да се образуват на основание определени алинеи от чл. 38. Исканията трябва да се подават по утвърден образец и да отговарят на специфични изисквания, включително предоставяне на годишен финансов отчет. Комисията има право да изисква корекции при нередовности, а също така може да конституира заинтересовани лица. Процедурата включва уведомления и възможност за страните да се запознаят с материалите по делото. След приключване на проучването се изготвя доклад и се насрочва заседание за разглеждане на резултатите.
Чл. 94а
Чл. 94а от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че комисията може да предложи на страните в спора да използват медиация или друг алтернативен способ за доброволно уреждане на спора, преди окончателното произнасяне по делото. Това предложение е валидно в контекста на образуваното производство по глава седма "б" и е в сила от 26.02.2021 г.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за защита на конкуренцията посочва, че в случаите, предвидени в чл. 32, рекламодателят носи отговорност да докаже, че рекламата му не съдържа забранени елементи. Това означава, че при евентуални спорове или проверки, рекламодателят трябва да предостави доказателства, че рекламата му е в съответствие с правилата и не нарушава законодателството.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за защита на конкуренцията определя сроковете за приключване на проучванията по различни глави. Проучването по глава седма трябва да приключи в двумесечен срок, а проучването по глава седма "б" - в 6-месечен срок. В случаи на фактическа и правна сложност, сроковете могат да бъдат удължени с 30 дни.
Чл. 97
Комисията по защита на конкуренцията може да приложи временни мерки по искане на заинтересовани лица или по своя инициатива, когато има риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите, конкурентите или доставчиците на селскостопански и хранителни продукти. Временните мерки включват забрана за разпространение на реклама, спиране на разпространението на реклама и спиране на нелоялни търговски практики. Тези мерки се прилагат с определение, което е незабавно изпълнимо и действа до приемането на окончателно решение от комисията.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за защита на конкуренцията определя правомощията на комисията в производствата по глава седма и седма "б". Комисията може да установи нарушения, да наложи санкции, да прекрати нарушения или производството, и да информира подателя на сигнал. Производството може да бъде прекратено при определени условия, включително при липса на правен интерес или опасност от разкриване на самоличността на подателя на сигнала. Решенията на комисията не пречат на предявяване на искове по Закона за защита на търговската тайна.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за защита на конкуренцията предвижда административнонаказателна отговорност за нарушения на разпоредбите на закона, освен ако деянието не е престъпление. Имуществените санкции, периодичните санкции и глобите се налагат с решение на комисията и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 64, ал. 1.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за защита на конкуренцията предвижда налагане на имуществени санкции от Комисията за различни нарушения, свързани с конкуренцията. Санкциите варират от 10% от общия оборот на предприятието за сериозни нарушения до 1% за по-малко тежки нарушения. Комисията може да налага и периодични санкции за неизпълнение на решения, които могат да достигнат до 5% от среднодневния оборот. Има специфични разпоредби за нарушения свързани с селскостопански и хранителни продукти, както и за сдружения на предприятия. Освен това, определени лица могат да бъдат санкционирани за нарушения, дори и да не са пряко отговорни за тях.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за защита на конкуренцията предвижда възможност за освобождаване или намаляване на имуществена санкция за предприятия, участващи в таен картел, при определени условия. Предприятията могат да поискат освобождаване от санкция, ако разкрият участието си в картела и предоставят доказателства, необходими за проверка на нарушението. Освобождаването се допуска при спазване на условия като спиране на участието в картела и активно сътрудничество с комисията. Намаляване на санкцията е възможно, ако предприятието предостави съществени доказателства, но допълнителните факти, които водят до увеличаване на санкциите на останалите участници, не се вземат предвид. Условията и редът за освобождаване или намаляване на санкции са регламентирани в специална програма, приета от комисията.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за защита на конкуренцията предвижда наказания за физически лица, които са съдействали за нарушения на закона, с глоба от 500 до 50 000 лв. Лица, които не предоставят исканите доказателства в срок, подлежат на глоба от 500 до 25 000 лв. При неспазване на срока, може да се наложи периодична глоба от 500 лв. на ден, до 20 000 лв. Размерът на глобата се определя в зависимост от тежестта на нарушението и обстоятелствата около него. Членовете на управителните органи и служители на предприятието, подало искане, не подлежат на глоба, при условие че искането е подадено преди уведомяване за производството и те активно сътрудничат на комисията.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за защита на конкуренцията регламентира начина на събиране на имуществени санкции и глоби, наложени от комисията. Санкциите се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случай на наложена санкция на сдружение на предприятия, ако то не може да изпълни плащането, членовете му са задължени да направят вноски. При непълно плащане комисията може да изиска плащане от членовете на управителните или контролните органи на сдружението. Имуществената отговорност на всеки член не може да надвишава 10% от общия му оборот за предходната финансова година. Предприятия, които могат да докажат, че не са приложили решението на сдружението, не дължат плащане.
Чл. 103а
Чл. 103а от Закона за защита на конкуренцията регламентира сътрудничеството между Комисията и националните органи по конкуренция относно събиране на имуществени санкции. Комисията може да получава и оказва съдействие при изпълнението на санкции, когато предприятието не разполага с достатъчно активи в държавата членка на запитващия орган или не е установено там. Обжалването на законосъобразността на решенията и мерките за изпълнение се извършва пред компетентните органи на съответната държава членка. Давностните срокове за изпълнение на решенията се определят от националното право на запитващия орган.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за защита на конкуренцията е отменен, а вместо него е въведена нова глава относно отговорността за непозволено увреждане. Тази нова глава, която е част от измененията в закона, включва разпоредби, свързани с исковете за обезщетение, но конкретните детайли за исковете все още не са предоставени в текста.
Чл. 105
Съгласно Чл. 105 от Закона за защита на конкуренцията, лицата, които са понесли вреди от нарушения на закона, имат право на обезщетение в пълен размер. Това право се отнася както за физически, така и за юридически лица, независимо дали нарушението е било насочено директно срещу тях. Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решение на Върховния административен съд, потвърдило нарушение, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че увреденото лице има право на обезщетение в пълен размер, което да го постави в състоянието, в което би било, ако нарушението не е било извършено. Обезщетението включва както претърпяната загуба, така и пропуснатите ползи, заедно с дължимата законна лихва. Важно е да се отбележи, че обезщетението не може да бъде прекомерно спрямо действителната вреда.
Чл. 107
Съгласно чл. 107 от Закона за защита на конкуренцията, всеки, който е понесъл вреди, независимо дали е пряк или непряк купувач, има право на обезщетение. Обезщетение може да се търси и при нарушения, свързани с доставки за предприятието, извършило нарушението. Размерът на обезщетението за загуби на всяко ниво от веригата на доставки не може да надвишава надценката на това ниво. Увредените лица имат право и на обезщетение за пропуснати ползи, включително при прехвърляне на надценката по веригата на доставки. Съдът определя размера на прехвърлената надценка.
Чл. 108
Член 108 от Закона за защита на конкуренцията позволява на ответника по иск за обезщетение за вреди да възрази, че ищецът е прехвърлил част или цялата надценка по веригата на доставки. В този случай, ответникът е задължен да докаже фактите, на които основава своето възражение.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за защита на конкуренцията регламентира условията за предявяване на иск за обезщетение за вреди, свързани с нарушения на правото на конкуренцията. Съдът оценява основателността на иска и размера на обезщетението, като отчита прехвърлената надценка на ищеца. Ищецът е задължен да докаже съществуването и размера на прехвърлената надценка. При липса на доказателства за противното, се приема, че прехвърлянето на надценка е налице, ако непрекият купувач е доказал три условия: нарушение на правото на конкуренцията от ответника, което е довело до надценка за прекия купувач, и че непрекият купувач е закупил стоките или услугите, предмет на нарушението.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за защита на конкуренцията определя обстоятелствата, които се вземат предвид при оценка на отговорността на нарушителя в случай на искове за вреди, предявени от ищци на различни нива на веригата за доставки. Относими са исковете за обезщетение, съдебните решения по тях и публично достъпната информация относно прилагането на правото на конкуренцията. Алинея 1 не засяга правомощията на националните съдилища съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Чл. 111
Давността за искове, свързани с нарушения на правото на конкуренцията, започва да тече от деня на преустановяване на нарушението, при условие че ищецът е наясно с поведението, вредите и нарушителя. Тя се прекъсва с образуване на производство пред орган за защита на конкуренцията, като нова давност започва да тече след изтичането на една година от влизането в сила на решението. При иск за обезщетение, давността започва да тече от момента, в който е установено, че обезщетение не може да бъде получено от останалите нарушители. По време на извънсъдебно уреждане на спор, давност не тече за участващите страни.
Чл. 112
Съдът може да спре производството за обезщетение за вреди до две години, ако страните уреждат спора извънсъдебно. При такова уреждане, претенцията на увреденото лице се намалява с дела на споразумелия се съизвършител, а останалата част може да се предяви само срещу неучаствали в уреждането. Ако неучаствалите не могат да платят, увреденото лице може да предяви останалата част срещу участващия съизвършител, освен ако страните не са се споразумели изрично иначе.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че Комисията оказва съдействие на съда при определяне на размера на вредите, когато е необходимо за защита на увреденото лице. Счита се, че картелите причиняват вреди, освен ако не е доказано противното. Ако ищецът докаже, че е претърпял вреди, съдът може да присъди обезщетение, дори ако е невъзможно точно да се определи размерът на вредите.
Чл. 114
Член 114 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че решения на органи за защита на конкуренцията или съдилища от други държави членки на ЕС, които установяват нарушения на правото на конкуренция, могат да бъдат използвани като доказателство в дела за обезщетение на вреди. Съдът трябва да приеме за установен факт нарушението и нарушителя, освен ако не бъде доказано противното. Относно решенията на Европейската комисия се прилага член 16 от Регламент (ЕО) № 1/2003.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за защита на конкуренцията предвижда солидарна отговорност на предприятията за вредите, причинени от нарушения на конкуренцията. Малките и средни предприятия могат да носят отговорност само пред своите преки и непреки купувачи или доставчици, ако пазарният им дял е под 5% и ако това не застрашава тяхната икономическа жизнеспособност. Изключения от това правило важат, ако предприятието е играло водеща роля в нарушението или вече е извършвало подобни нарушения. Освободените от санкция лица носят солидарна отговорност пред своите купувачи и доставчици, и пред други увредени лица, само ако не може да бъде получено пълно обезщетение от другите участници в нарушението.
Чл. 116
Съизвършител, който е изпълнил повече от своя дял, може да предяви регресен иск срещу останалите съизвършители за разликата в отговорността им за причинените вреди. Лицата, освободени от санкция, дължат само вредите, които са причинили на своите купувачи или доставчици. При вреди на трети лица, дължимата сума се определя съобразно относителната отговорност. Съизвършител, който не е участвал в извънсъдебно уреждане, няма право на регресен иск срещу участник в него. Размерът на присъдената сума от съда се определя с оглед на относителната отговорност и размера на обезщетенията, изплатени при уреждането.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за защита на конкуренцията регламентира условията, при които съдът може да разпореди на ответника или трето лице да представят доказателства, необходими за делото, при мотивирано искане от ищеца, основаващо се на разумно достъпни факти. Съдът оценява пропорционалността на искането, като взема предвид законните интереси на страните и третите лица, разходите по представянето на доказателствата и наличието на поверителна информация. Съдът може да разпореди представяне на доказателства, съдържащи поверителна информация, ако те са от значение за исковете за обезщетение за вреди. Освен това, отказът за предоставяне на доказателства не е допустим, когато те могат да бъдат използвани срещу лицето, от което се искат.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за защита на конкуренцията определя условията и ограниченията за представяне на доказателства, събрани по преписка на органа за защита на конкуренцията. Съдът преценява пропорционалността на искането за доказателства, като взема предвид конкретността на искането, връзката му с иск за обезщетение и необходимостта от ефективност на правото на конкуренция. Не се допуска представяне на вътрешни документи на органа, информация, създадена специално за производството, и искания за освобождаване от санкции. Съдът може да проверява съответствието на доказателствата с определени условия, без достъп на трети лица до тях.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за защита на конкуренцията определя, че доказателствата, получени от физически или юридически лица чрез правото им на достъп до преписката на органа за защита на конкуренцията, са недопустими за искове за обезщетение за вреди. Ал. 1 и 2 уточняват, че определени доказателства не могат да се използват преди приключване на производството от страна на органа. Ал. 3 позволява използването на други доказателства, но само от лицето, което ги е получило или от правоприемник на това лице.
Чл. 120
Законът за защита на конкуренцията предвижда наказания за физически и юридически лица, които не спазват разпореждания на съда или унищожават доказателства. Физическите лица могат да бъдат глобени от 500 до 50 000 лв., а юридическите лица от 5000 до 500 000 лв. Законът определя и различни термини, свързани с конкуренцията, като "картел", "производствена тайна" и "професионална тайна", и урежда правомощията на националния орган за защита на конкуренцията. Включва и разпоредби относно искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушения на правото на конкуренцията.
§1
Тези разпоредби определят ключови термини и понятия, свързани със закона за защита на конкуренцията, включително "вътрешни документи", "добросъвестна търговска практика", "електронно доказателство", "заинтересовано лице", "картел", "периодична имуществена санкция" и много други. Освен това, те описват различни нарушения на правото на конкуренция, включително "тежки нарушения" и "нарушения, които попадат в обхвата на Регламент 2017/2394", както и правомощията на националните органи за защита на конкуренцията и процедурите за освобождаване от санкции.
§2
Параграф §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, изменен през 2018 и 2021 г., посочва, че законът въвежда четири директиви на Европейския съюз, свързани с рекламата, исковете за обезщетение за вреди, правомощията на органите по конкуренция и нелоялните търговски практики в аграрния сектор.
§ 3
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията предвижда, че служители с висше юридическо образование, заемащи длъжности в администрацията на комисията, могат да считат своя служебен стаж за юридически стаж. Този стаж се признава в контекста на Закона за съдебната власт и Закона за адвокатурата.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, нов с ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г., предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394, който се отнася до сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите. Също така, той отменя Регламент (ЕО) № 2006/2004.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията обявява, че предходният закон за защита на конкуренцията, обнародван през 1998 г. и изменян многократно, се отменя. Това означава, че всички предходни разпоредби и изменения на закона вече не са в сила.
§ 5
Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията предвижда, че при първия избор на членове на Комисията за защита на конкуренцията, трима от четиримата членове ще бъдат избрани за срок от три години, за да се осигури приемственост в работата на комисията. Освен това, членовете на комисията, включително председателят и заместник-председателите, ще продължат да изпълняват функциите си до встъпването в длъжност на новоизбраните членове.
§6
Параграф §6 регламентира преходните условия при влизането в сила на новия Закон за защита на конкуренцията. Според (1) незавършените производства по преписки пред Комисията за защита на конкуренцията, които са били в ход при влизането в сила на закона, ще бъдат приключени по досегашния ред. В (2) е уточнено, че молби, постъпили по отменения закон, за които не е образувано производство, ще се разглеждат по новия закон.
§7
Параграф §7 определя, че незавършените производства пред Комисията за защита на потребителите при влизането в сила на новия закон ще бъдат приключени по реда на Закона за защита на потребителите. Освен това, сигнали, жалби и молби, свързани с нарушения на глава трета 'Заблуждаваща и сравнителна реклама', които не са довели до образуване на производство, ще се разглеждат съгласно разпоредбите на новия закон.
§9
В Закона за обществените поръчки се извършват изменения в чл. 122в, като се заменя "петима" с "четирима" в ал. 1. В ал. 2 се уточнява, че решенията на Комисията за защита на конкуренцията се вземат с явно гласуване и мнозинство от 4 гласа. При наличие на по-малко от 7 членове, решението се приема при гласуване на минимум 4 членове. В ал. 3 се посочва, че член на комисията не може да участва в производството, ако е заинтересован от изхода му или има съмнения в безпристрастността си. Аlineя 5 е отменена.
§10
В Закона за концесиите се извършват следните изменения: 1. Думата "петима" в чл. 90, ал. 1 се заменя с "четирима". 2. В алинеи 2 и 3 се уточняват условията за гласуване на Комисията за защита на конкуренцията, като за решения и определения е необходимо мнозинство от 4 гласа, а при по-малко от 7 присъстващи членове, решението се приема само при гласуване на минимум 4 членове. 3. Член на комисията не може да участва в производството, ако е заинтересован от изхода или има съмнения в безпристрастността си, и може да се отведе по собствено желание или по искане на страните. 4. Алинея 5 се отменя.
§11
Параграф §11 внася изменения в Закона за защита на потребителите, включително заличаване на глава трета, свързана с заблуждаваща и сравнителна реклама. Въвеждат се нови разпоредби относно нелоялни търговски практики, които позволяват на Комисията за защита на потребителите да забранява нелоялни практики и да изисква от търговците да доказват, че практиките им не са нелоялни. Също така се налагат санкции за неприлагане на заповеди от комисията.
§13
Изпълнението на Закона за защита на конкуренцията е възложено на Комисията за защита на конкуренцията. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 14 ноември 2008 г. и е вписан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към измененията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2010 г.
Параграф §5
В едномесечен срок от влизането в сила на закона, Народното събрание трябва да избере новите членове на Комисията за защита на конкуренцията. Досегашните членове ще продължат да изпълняват правомощията си до встъпването в длъжност на новите членове.
§6
В двумесечен срок след влизането в сила на Закона за защита на конкуренцията, Комисията за защита на конкуренцията е задължена да приеме изменения и допълнения на своя Устройствен правилник. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби на закона, който е обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2010 година и влиза в сила на 10 декември 2010 година.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и, и § 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за защита на конкуренцията са обнародвани в Държавен вестник, брой 73 от 2011 г., в сила от 20.09.2011 г.
§3
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за защита на конкуренцията, Народното събрание е задължено да избере двама нови членове на Комисията за защита на конкуренцията. Тези нови членове ще бъдат избрани за срок, който продължава до края на мандата на настоящите членове на комисията.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителните разпоредби предвижда, че в двумесечен срок от влизането в сила на Закона за защита на конкуренцията, Комисията за защита на конкуренцията трябва да приеме изменения и допълнения на своя Устройствен правилник.
§ 7
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 5 и 6, които влизат в сила в едномесечен срок от обнародването. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за защита на конкуренцията, влязъл в сила от 18.05.2012 г., предвижда, че в срок до един месец от обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи са задължени да актуализират устройствените актове на съответната администрация в съответствие с изискванията на закона.
§85
Параграф §85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията урежда правотоотношенията с различни администрации, включително тези по Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Средствата за осигурителни вноски се осигуряват от бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити. Министерският съвет е задължен да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК също трябва да актуализират своите бюджети. Неизползваните отпуски по трудови правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф §86 от Закона за защита на конкуренцията предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски, да не бъде по-ниска от брутната месечна заплата, която е получавана до момента, също намалена с дължимите осигурителни вноски и данък. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът за защита на конкуренцията влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
Параграф §123
Законът за защита на конкуренцията влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на закона.
§9 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §9 задължава Комисията за защита на конкуренцията да актуализира Устройствения правилник и другите актове в съответствие с новия закон в тримесечен срок от влизането му в сила. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на конкуренцията, обнародвани в Държавен вестник, брой 2 от 2018 г.
§4
В параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията се предвижда замяна на определени разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност с новите разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз. Конкретно, думите 'чл. 81 и 82' се заменят с 'чл. 101 и 102', а 'чл. 81' с 'чл. 101'. Също така, ал. 1 и ал. 3 на чл. 81 от предишния договор се заменят с ал. 1 и ал. 3 на чл. 101 от новия договор.
§5
Параграф §5 постановява, че производствата по искове за обезщетение за вреди, образувани до 26 декември 2014 г., ще бъдат довършвани по реда, по който са били образувани. Тези разпоредби са част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §156
Законът за защита на конкуренцията влиза в сила от 1 януари 2019 г. с определени изключения. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона. Параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, както и § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Допълненията и измененията на закона са обнародвани в ДВ, бр. 17 от 2021 г. и влизат в сила от 26.02.2021 г.
§ 69
Параграф 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията предвижда, че започнатите и недовършени производства по глава седма "а" ще бъдат довършени по досегашния ред. Освен това, молби и искания, постъпили по отменения чл. 37а, които не са довели до образуване на производство пред Комисията за защита на конкуренцията, ще бъдат разглеждани по същия ред.
§ 71
Създават се нови разпоредби относно таксите, свързани с производствата пред Комисията за защита на конкуренцията. В срок от три месеца от влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да одобри нова тарифа за таксите. До одобряването на новата тарифа остава в сила старата тарифа, приета с Постановление № 180 от 1998 г. За производствата по глава седма "б" се събират такси в размера на тези за производство по глава седма, докато не бъде одобрена новата тарифа.
§ 72
Законът за защита на конкуренцията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 19, който влиза в сила на 1 ноември 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията са обнародвани в брой 84 от 2023 г. и влизат в сила от 06.10.2023 г.
§ 79
Законът за защита на конкуренцията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който ще влезе в сила от 1 март 2024 г. Законодателството е в съответствие с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират нелоялните търговски практики, правомощията на органите по конкуренция, защитата на търговски тайни и условията за обезщетение при нарушения на конкуренцията. Също така, включва правила за реклама и обществени поръчки.
