ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, и определя условията и реда за предоставяне на достъп до нея. Основната цел е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. Класифицираната информация включва държавна или служебна тайна, както и чуждестранна класифицирана информация.
Чл. 2
Законът за защита на класифицираната информация се прилага и за чуждестранна класифицирана информация, която е предоставена от друга държава или международна организация, освен ако международен договор, по който България е страна, не предвижда различни условия.
Чл. 3
Достъпът до класифицирана информация е ограничен само за лица, получили разрешение и при спазване на принципа "необходимост да се знае". Този принцип ограничава достъпа до определена информация само за служители, чиято работа изисква такъв достъп.
Чл. 4
Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е орган, отговарящ за политиката на България относно защитата на класифицираната информация. Освен това, ДКСИ е първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Чл. 5
Държавната комисия по сигурността на информацията разполага с администрация, чиято дейност, структура и организация на работата се определят чрез устройствен правилник, който се одобрява от Министерския съвет.
Чл. 6
Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален орган, състоящ се от петима членове, включително председател и заместник-председател. Членовете се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя. Само лица с висше образование могат да бъдат членове на комисията.
Чл. 6а
Член 6а от Закона за защита на класифицираната информация определя възнагражденията на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията. Председателят получава 90% от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание, заместник-председателят - 90%, а членовете - 85% от възнаграждението на председателя на комисията. Възнагражденията се преизчисляват на всеки три месеца, като се взима предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) представя годишен доклад пред Министерския съвет относно състоянието на защитата на класифицираната информация. Министерският съвет след това представя доклада в Народното събрание за приемане с решение. Освен това, председателят на ДКСИ е задължен да предоставя идентична информация за дейността на комисията и на председателя на Народното събрание, президента на Република България и министър-председателя.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защита на класифицираната информация определя основните функции на Държавната комисия по сигурността на информацията. Тя организира, координира и контролира дейността по защитата на класифицираната информация, осигурява еднаква защита на такава информация и работи в тясно сътрудничество с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, както и със службите за сигурност и обществен ред.
Чл. 9
Член 9 от Закона за защита на класифицираната информация описва задълженията на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ). Основните задължения включват: определяне на насоки за защита на класифицираната информация, анализ и оценка на готовността за защита, организиране на превантивни дейности, разработване на нормативни актове, управление на регистратури, контрол върху изпълнението на международни задължения, провеждане на проучвания за надеждност на лицата с достъп до класифицирана информация, издаване на разрешения и удостоверения, водене на регистри на разрешения и уведомяване на министър-председателя при нерегламентиран достъп до класифицирана информация. ДКСИ също така организира обучение и осигурява методическо ръководство на служителите по сигурността.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за защита на класифицираната информация определя правомощията на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) при изпълнение на задачите по чл. 9. ДКСИ може да изисква информация от службите за сигурност, да получава информация от държавни органи и местно самоуправление безплатно, както и от физически и юридически лица, при определени условия. Лицата могат да откажат да предоставят информация, която не е свързана с проучване за надеждност. ДКСИ издава задължителни указания до субектите по закона. Условията за предоставяне на информацията ще бъдат уточнени в правилника за прилагане на закона. Освен това, органите, ангажирани с класифицирана информация, имат право да използват физическа сила при опит за нерегламентиран достъп, само когато е абсолютно необходимо. Организацията на работата с класифицираната информация се определя с правила, утвърдени от председателя на ДКСИ.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация определя, че служителите на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), които имат задължения, свързани с изпълнението на функцията по чл. 9, т. 18, подлежат на разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи. Председателят на ДКСИ е органът, който назначава тези служители.
Чл. 10б
Член 10б от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) утвърджава класификатор на длъжностите за служителите, които подлежат на защита. Той издава заповед за прилагането на този класификатор. Освен това, редът за изготвяне и утвърдяване на длъжностните характеристики, както и видовете и съдържанието им, се определят със заповед на председателя на ДКСИ.
Чл. 10в
Държавните служители, които отговарят на изискванията за конкретна длъжност по чл. 10а, ал. 1 от Закона за държавния служител, могат да бъдат преназначавани без необходимост от конкурс. Това правило е в сила от 01.01.2017 г., след изменение на закона през 2016 г.
Чл. 10г
Чл. 10г от Закона за защита на класифицираната информация регламентира, че конкурс за назначаване на държавни служители в ДКСИ не се провежда за лица, които вече са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред, както и в други ведомства, за които важат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи, при условие че те отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за защита на класифицираната информация определя задълженията на службите за сигурност относно проучванията на надеждност на служители и кандидати, издаването и отнемането на разрешения за достъп до класифицирана информация, както и взаимодействието с Държавна агенция "Национална сигурност". Агенцията осъществява контрол и проучвания за физически и юридически лица, свързани с Министерството на отбраната. Службите имат право да използват разузнавателни средства и да получават информация от различни органи.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за защита на класифицираната информация определя правомощията на служители, назначени от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" за осъществяване на контрол по защитата на класифицираната информация. Те имат право на достъп до обекти и помещения, документи, комуникационни и информационни системи, да изискват обяснения от ръководители и служители, да получават информация от други организационни единици, да привлекат експерти и да дават предписания относно защитата на класифицираната информация.
Чл. 13
Член 13 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че редът за извършване на проверките, посочени в чл. 12, ще бъде определен с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 14
Член 14 от Закона за защита на класифицираната информация определя функциите на Държавна агенция "Национална сигурност". Агенцията осъществява криптографска защита на класифицираната информация, издава и прекратява сертификати за сигурност на комуникационни и информационни системи, координира контрамерките по TEMPEST и контролира обучението за работа с криптографски средства на лицата с разрешение за достъп до класифицирана информация.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че службите за обществен ред са отговорни за извършване на проучвания относно надеждността на своите служители и на кандидатите за работа. Те имат правомощия да издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита на класифицираната информация определя правомощията на службите за обществен ред в контекста на защитата на класифицираната информация. Те имат право да прилагат оперативно-издирвателни способи, да използват данни от информационни масиви, да съхраняват данни за служители и случаи на нерегламентиран достъп, както и да получават необходима информация от други организационни единици. Освен това, те са длъжни да оказват съдействие на службите за сигурност при изпълнението на техните задачи.
Чл. 17
Член 17 от Закона за защита на класифицираната информация определя задълженията на организационните единици, свързани с защитата на класифицираната информация. Те трябва да прилагат изискванията за защита, да отговарят за информацията, да уведомяват ДКСИ при нерегламентиран достъп и да предоставят информация по определени членове от закона.
Чл. 18
Служителите, получили разрешение за достъп до класифицирана информация, са задължени да защитават информацията от нерегламентиран достъп, да уведомяват за случаи на такъв достъп и за промени в класифицираните материали. Те трябва да преминават периодични здравни и психологически прегледи. Лицата с достъп до "Строго секретно" ниво трябва да информират писмено за частни задгранични пътувания, освен ако пътуването е в държави с взаимни споразумения. Служителите на службите за сигурност уведомяват ръководителите си за всяко задгранично пътуване.
Чл. 19
Лицата, които са получили разрешение за достъп до класифицирана информация, трябва да спазват условията и реда за нейното защитаване, свързано с конкретно възложена задача.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за защита на класифицираната информация определя, че ръководителят на организационната единица отговаря за ръководството, организацията и контрола на дейността по защита на класифицираната информация. Той назначава служител по сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп от ДКСИ. В определени случаи, ръководителят може сам да изпълнява функциите на служител по сигурността, ако отговаря на изискванията. Служителят по сигурността е подчинен на ръководителя на единицата.
Чл. 21
Служител по сигурността на информацията може да бъде назначено лице, което е български гражданин и е получило разрешение за достъп до класифицирана информация. След назначаването, служителят е задължен да премине обучение в областта на защитата на класифицираната информация.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за защита на класифицираната информация определя задълженията на служителя по сигурността на информацията. Той следи за спазването на закона и международните договори, прилага правила за защита, разработва планове за охрана, извършва проверки на отчетността и движението на документи, осъществява проучвания и уведомява ДКСИ за промени в разрешенията. Служителят също така води отчет на нерегламентирания достъп и обучава служителите по защитата на информацията. При определени обстоятелства, служителите уведомяват ръководителите на службите за сигурност и ДАНС.
Чл. 23
Служителят по сигурността на информацията може да бъде подпомаган от административни звена, в зависимост от обема на класифицираната информация, за да изпълнява задачите, посочени в чл. 22.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че служителите в звената по чл. 23 трябва да бъдат назначавани само от лица, които отговарят на изискванията, описани в чл. 21. Законът също така определя видовете класифицирана информация и нивата на класификация в глава трета.
Чл. 25
Държавна тайна е информация, която е описана в списъка по приложение № 1 на закона. Нерегламентираният достъп до такава информация може да застраши или увреди интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.
Чл. 26
Служебната тайна представлява информация, която се създава или съхранява от държавни органи или органи на местното самоуправление, но не е класифицирана като държавна тайна. Нерегламентирания достъп до тази информация може да навреди на интересите на държавата или на други правни интереси. Законът определя каква информация може да бъде класифицирана като служебна тайна, а ръководителите на организационни единици трябва да обявят списък с категориите информация, подлежащи на класификация, съгласно установен ред.
Чл. 27
Чл. 27 определя чуждестранната класифицирана информация като такава, която е предоставена от друга държава или международна организация на основание международен договор, в който Република България е страна.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за защита на класифицираната информация определя четири нива на класификация за сигурност: "Строго секретно", "Секретно", "Поверително" и "За служебно ползване". Информацията, класифицирана като "Строго секретно", е с най-висока защита и нерегламентиран достъп до нея може да застраши националната сигурност. "Секретно" ниво е за информация, чийто нерегламентиран достъп би могъл да причини значителни вреди, а "Поверително" е за информация, която може да създаде опасност от вреди. Информацията "За служебно ползване" е класифицирана като служебна тайна. Освен това, ДКСИ може да определи допълнителни мерки за защита на информация с по-висока класификация.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че приравняването на нивата на класификация на чуждестранна класифицирана информация или информация, предоставена от България на друга държава или международна организация, се извършва съгласно разпоредбите на международния договор, който е в сила за България и съответната страна или организация.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира начина на маркиране на класифицираната информация. То се извършва чрез поставяне на гриф за сигурност, който включва: ниво на класификация, дата на класифициране, дата на изтичане на срока на класификация (ако е различна от стандартната) и правното основание за класифициране. При наличие на сбор от документи с различни нива на класификация, се поставя гриф, съответстващ на най-високото ниво на класификация в сбор.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за защита на класифицираната информация описва процедурата за определяне, поставяне и управление на грифовете за сигурност на документи, съдържащи класифицирана информация. Грифът се определя от лицето с право да подписва документа, а ако документът е създаден от друго лице, то то е задължено да постави временно гриф до окончателното му определяне. Лицата, отговорни за маркирането, носят отговорност за правилното поставяне на грифовете. Промяната или заличаването на грифовете е разрешено само в рамките на предоставения достъп и с одобрение от съответните лица. Неправилно определените нива на класификация трябва да бъдат незабавно докладвани, а ръководителите на организационните единици са отговорни за обучението на служителите относно тези процедури.
Чл. 32
Член 32 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че редът и начинът за маркиране на класифицираната информация ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона. Това означава, че конкретните процедури и изисквания за маркиране ще бъдат уточнени в допълнителен нормативен акт.
Чл. 33
Класифицираната информация се създава, обработва, предоставя, съхранява и унищожава съгласно закона и подзаконовите актове, с предвидени видове защита. След изтичането на срока за защита, информацията се предоставя на държавния архив, освен ако друг закон не предвижда друго. Унищожаването на информация е допустимо само след изтичането на една година след срока за защита и е разрешено от Държавната комисия по сигурността на информацията. Решението за унищожаване може да бъде обжалвано в административен съд. Специално класифицирана информация, придобита с разузнавателни средства, се унищожава по специален ред.
Чл. 34
Законът за защита на класифицираната информация определя сроковете за защита на информацията в зависимост от нейния гриф за сигурност: "Строго секретно" - 30 години, "Секретно" - 15 години, "Поверително" - 5 години, и служебна тайна - 6 месеца. Тези срокове могат да бъдат удължени от ДКСИ при необходимост, но не повече от първоначално определения срок. След изтичането на сроковете, информацията става достъпна съгласно Закона за достъп до обществена информация. При ликвидация на организационната единица, информацията и правомощията по класификация преминават към ДКСИ. Сроковете важат и за чуждестранна класифицирана информация, освен ако международен договор не предвижда друго.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за защита на класифицираната информация описва задълженията на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) относно воденето на регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация. Регистърът включва данни за организационната единица, датата на създаване, идентификационния номер, правното основание за класификация и промени в нивото на класификация. Ръководителите на организационните единици са задължени да предоставят необходимата информация на ДКСИ след създаването на документите. Освен това, лицата, отговорни за класифицираната информация, трябва периодично да преразглеждат сроковете за защита на документите. Правилникът за прилагане на закона определя реда за вписване и справки в регистъра.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за защита на класифицираната информация указва, че никое лице не може да получи достъп до класифицирана информация само на базата на служебното си положение, освен в случаите, предвидени в чл. 39 от същия закон.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира, че ръководителите на организационните единици определят списък на длъжностите или задачите, които изискват достъп до класифицирана информация, освен в случаите, когато ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят такъв списък за своите служби.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за защита на класифицираната информация определя условията за достъп до класифицирана информация, свързана с изпълнението на служебни задължения. За получаване на достъп е необходимо извършване на проучване на лицето за надеждност и провеждане на обучение в областта на защитата на класифицираната информация. Проучване не се извършва за достъп до информация, класифицирана като служебна тайна.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация определя лицата, които не подлежат на проучване за надеждност, включително председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя, министрите, народните представители и съдии. Лицата, посочени в алинея 1, получават достъп до класифицирана информация по право, в зависимост от длъжността и при спазване на принципа "необходимост да се знае". Достъпът е ограничен до информация, свързана с техните компетенции или при взето решение от съответните органи.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че не се извършва проучване за надеждност на лица, когато те упражняват конституционното си право на защита. Лицата, които са предмет на тази разпоредба, имат право на достъп до всички нива на класифицирана информация за необходимото време, за да упражнят правото си на защита, при спазване на принципа за необходимост да се знае.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за защита на класифицираната информация определя изискванията за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Лицето трябва да бъде български гражданин, пълнолетно, с завършено средно образование, без осъждания за умишлени престъпления, надеждно от гледна точка на сигурността, без психически заболявания и определено като надеждно за опазване на тайна. При наличие на международни договори, изискванията не важат за граждани на други държави, ако те имат разрешения от компетентен орган. Обстоятелствата относно осъжданията се установяват служебно.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за защита на класифицираната информация определя условията, при които лицето се счита за надеждно от гледна точка на сигурността. Лицето е надеждно, когато няма данни за осъществяване на дейности, които са против интересите на Република България, участие в шпионска, терористична или саботажна дейност, действия против националната сигурност, териториалната цялост или конституционния ред, както и дейности, насочени срещу обществения ред.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за защита на класифицираната информация определя условията за надеждност на лицето, което работи с класифицирана информация. Надеждността се оценява на базата на липсата на данни за укриване на информация, възможности за изнудване, несъответствие между доходи и стандарт на живот, психични заболявания и зависимости от алкохол или наркотични вещества. При необходимост, органът, извършващ проучването, може да изиска специализирани медицински и психологически изследвания, които лицето има право да откаже. В случай на отказ, проучването се прекратява. Редът за извършване на изследванията се определя с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за защита на класифицираната информация описва процедурата по проучване за надеждност на кандидати, които искат достъп до класифицирана информация. Процедурата изисква писмено съгласие от проучваното лице и включва проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби. Всички дейности по проучването се документират, а съгласието може да бъде оттеглено по всяко време. При оттегляне на съгласието, лицето не може да кандидатства за работа с класифицирана информация за период от 1 година. В случай на оттегляне, проучването се прекратява незабавно, а събраните данни се унищожават.
Чл. 44
Член 44 предвижда, че за установяване на надеждността на проучваното лице, в хода на проучването се събират данни за трети лица, посочени от него във въпросника. Втората алинея, която преди е била част от закона, е отменена с изменения от Държавен вестник, брой 17 от 2019 г.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира проучването на лица, които заемат или кандидатстват за длъжности, свързани с достъп до класифицирана информация. Проучването се извършва и за лица, които работят с информация с по-високо ниво на класификация. Кандидатите за длъжности, изискващи достъп до класифицирана информация, трябва да отговарят на изискванията на закона, което се посочва в обявлението за конкурса. Специфичните изисквания за проучването се уреждат в правилника за прилагане на закона.
Чл. 45а
Чл. 45а регламентира процедурата за проучване на български граждани относно принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органът по проучването трябва да отправи писмено искане до Комисията, придружено от съгласие на проучваното лице. Комисията извършва проверка в срок до 14 дни и уведомява съответните органи при установена принадлежност. Процедурата продължава в Държавна агенция "Национална сигурност" или ДКСИ, в зависимост от случая. Обжалването на решението не спира проучването. Проверка не се извършва, когато органът е Държавна агенция "Разузнаване" или Служба "Военно разузнаване".
Чл. 46
Законът за защита на класифицираната информация определя три вида проучвания в зависимост от нивото на класификация на информацията. Обикновеното проучване е необходимо за достъп до информация с ниво "Поверително". Разширеното проучване е изисквано за достъп до информация с ниво "Секретно", а специалното проучване е нужно за достъп до информация с ниво "Строго секретно".
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за защита на класифицираната информация описва процедурата за обикновено проучване, което се извършва от служителя по сигурността на информацията след писмено разпореждане от ръководителя на организационната единица. Проучването има за цел проверка на определени обстоятелства и включва попълване на въпросник. Служителят по сигурността може да изисква данни от държавни органи и да иска съдействие от службите за сигурност. В края на проучването, той издава или отказва разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна, и уведомява ДКСИ.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира процеса на разширено проучване за лица, които кандидатстват за длъжности или задачи, свързани с работа с класифицирана информация с гриф "Секретно". Проучването се извършва от Държавна агенция "Национална сигурност" по искане на ръководителя на съответната организационна единица. Целта е да се изяснят обстоятелствата по чл. 40, ал. 1, и включва попълване на въпросник, проверки на местоживеене, месторабота, банкови сметки и данъчни регистри.
Чл. 49
Специалното проучване е задължително за лица, кандидатстващи за длъжности или задачи, свързани с работа с класифицирана информация, обозначена с гриф "Строго секретно". Процедурата се извършва от Държавна агенция "Национална сигурност" по искане на ръководителя на съответната организационна единица. Проучването включва дейности по предходни членове и интервюта с проучваното лице и три от неговите познати.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда провеждане на интервю с проучваното лице, ако по време на проучванията по чл. 47, 48 и 49 се разкрият факти, които пречат на издаването на разрешение за достъп. Интервюто има за цел да изясни тези факти. В зависимост от вида на проучването, интервюто се провежда от различни лица: служител по сигурността на информацията или ръководител на организационната единица при обикновено проучване, и от органите, извършващи проучването, при разширено и специално проучване. Интервюто не се провежда, ако би могло да доведе до нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за защита на класифицираната информация определя, че проучванията в Министерството на отбраната и свързаните сектори се извършват от определен орган след писмено искане от ръководителя на съответното звено. Проучванията са свързани с чл. 47, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от закона.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда срокове за проучване на надеждността на лицата, които са: 30 дни за обикновено проучване, 45 дни за разширено проучване и 60 дни за специално проучване. Ръководителите могат да удължат тези срокове с до 20 дни при наличието на мотивирана молба. В случай на установена принадлежност, сроковете могат да се удължат допълнително с 15 дни.
Чл. 53
Държавната комисия по сигурността на информацията и определени служби издават или отказват разрешения за достъп до класифицирана информация в срок от 10 дни след приключване на проучването за надеждност на кандидата.
Чл. 54
Разрешение за достъп до класифицирана информация се издава на лица, които отговарят на изискванията за съответното ниво на класификация. То е писмен документ, издаден в три екземпляра, които се съхраняват в ДКСИ, в службата, която го е издала, и в организационната единица. Лица с разрешение за по-високо ниво на класификация имат право да получават достъп и до информация с по-ниско ниво на класификация, ако това е необходимо за изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 55
Разрешението за достъп до класифицирана информация се издава за различни срокове в зависимост от нивото на класификация: 5 години за "Поверително", 4 години за "Секретно" и 3 години за "Строго секретно". Три месеца преди изтичането на срока, компетентните органи извършват ново проучване за лицата, които продължават да имат достъп. Не се извършва ново проучване, ако лицето заема друга длъжност, изискваща същото или по-ниско ниво на достъп.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за защита на класифицираната информация описва процедурата, която следва да се предприеме, когато нови факти поставят под съмнение надеждността на лице с разрешение за достъп до класифицирана информация. Служителят по сигурността на информацията е задължен незабавно да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, уведомявайки писмено ръководителя на организационната единица и органа, издал разрешението. Ръководителят може да ограничи достъпа на проучваното лице до класифицирана информация, уведомявайки съответния орган.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда условията, при които може да бъде отказано издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация. Отказ се прави, ако проучваното лице не отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1 или е предоставило неверни данни. Отказът се изготвя в 3 екземпляра и не се мотивира, а само се посочва правното основание. Лицето, на което е отказано разрешение, се уведомява писмено и не може да кандидатства за работа с класифицирана информация от същото или по-високо ниво в продължение на една година.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за защита на класифицираната информация определя съдържанието на разрешението и отказа за достъп до класифицирана информация. Документът трябва да съдържа информация за органа, издал разрешението, лични данни на проучваното лице, вида на проучването, нивото на класификация, правното основание, срока на валидност, номера на разрешението или отказа, дата и място на издаване, както и подпис и печат.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда условията, при които органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация, може да го отнеме. Причините за отнемане включват: несъответствие с изискванията на чл. 40, ал. 1; извършване на нарушение, което е създало опасност или е довело до вреди за интересите на държавата; и системни нарушения на закона. Отнемането става чрез писмен акт, без мотивиране, и засегнатото лице не може да кандидатства за работа с класифицирана информация за три години след отнемането.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за защита на класифицираната информация определя условията, при които органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация, може да прекрати това разрешение. Прекратяването може да се извърши по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията при смърт на лицето, изтичане на сроковете, промяна на необходимостта от достъп или отпадане на необходимостта от достъп до класифицирана информация. Уведомяване на ръководителя на организационната единица и лицето за прекратяване на разрешението е задължително, а самото прекратяване не се мотивира, а се посочва само правното основание.
Чл. 61
Служителят е задължен да върне издаденото разрешение на органа, който го е издал, в случаите, описани в чл. 59 и 60 от Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 62
Лицата, на които е отказано издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, или на които е прекратено или отнето издадено разрешение, имат право да обжалват това решение пред Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ). Обжалването трябва да се извърши в 7-дневен срок от уведомяването на лицето, съгласно съответните членове на закона.
Чл. 63
Жалбата по Закона за защита на класифицираната информация се подава в писмена форма чрез органа, чийто акт се обжалва, до Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). В жалбата трябва да се посочат: органът, до който се подава, името и адресът на жалбоподателя, обжалваният акт, органът, който го е издал, както и оплакванията и искането на жалбоподателя.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за защита на класифицираната информация определя процедурата за обработка на жалби, подадени след установения срок. Жалбите, подадени след срока по чл. 62, се връщат на подателя с разписка. В случай на пропуснат срок, подателят може да поиска възстановяване на срока в 7-дневен срок от връщането на жалбата, като приложи върнатата жалба. Искането се разглежда от Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ), която решава дали да даде ход на жалбата или да я остави без разглеждане, в зависимост от основателността на искането.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда процедура за обжалване на отказ за достъп до класифицирана информация. В срок от 7 дни от получаването на жалбата, органът, издал акта, може да преразгледа решението си и да издаде разрешение или да оттегли отказа. Ако не намери основание за преразглеждане, жалбата се изпраща на ДКСИ. При забавяне от страна на органа, жалбоподателят може да уведоми ДКСИ. ДКСИ има право да събира нови доказателства след получаване на преписката.
Чл. 66
Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) разглежда жалби в срок от две седмици след получаването им. Тя може да отмени отказа на административния акт за разрешение или да отхвърли жалбата. В случай на неправомерен отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, ДКСИ има право да задължи съответния орган да проведе процедура по проучване в определен срок.
Чл. 67
След постановяване на решението, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е задължена да съобщи решението на жалбоподателя, на органа, чийто акт се обжалва, и на съответната организационна единица в срок от 3 дни.
Чл. 68
Решението на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) може да бъде обжалвано пред тричленен състав на Върховния административен съд. Жалбата трябва да бъде подадена в 14-дневен срок, а съдът се произнася в срок до един месец. Решението на съда е окончателно. Жалбата не спира изпълнението на решението и се разглежда по правилата на Административнопроцесуалния кодекс при закрити врата. Достъп до делото имат страните, техните пълномощници и лица, разрешени от председателя на състава.
Чл. 69
Член 69 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че отказът, прекратяването и отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от ДКСИ, могат да бъдат обжалвани пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно, което означава, че не подлежи на допълнително обжалване.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за защита на класифицираната информация определя правилата за съхранение и управление на делата, съдържащи материали по проучванията за надеждност. Тези дела се съхраняват отделно, откриват се от компетентния орган при започване на проучването и съдържат класифицирана информация. След изтичането на срока на разрешение за достъп до класифицирана информация, делата на съответните лица се съхраняват до пет години, след което се унищожават.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за защита на класифицираната информация описва съдържанието на делата на проучваните лица, включващи молби, документи за достъп до класифицирана информация, писмени съгласия и искания, попълнени въпросници, разрешения и удостоверения, както и документи за обучение и откази. Специални правила за обработка на тези дела ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за защита на класифицираната информация определя физическата сигурност на класифицираната информация като система от организационни, физически и технически мерки. Целта на тези мерки е да се предотврати нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения, които са класифицирани като държавна или служебна тайна. Системата включва защита на сградите, помещенията и съоръженията, където се създава, обработва и съхранява класифицирана информация, както и контрол върху достъпа до тях.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че организационните единици трябва да прилагат система от мерки и средства за физическа сигурност на сградите и помещенията, в които се съхранява класифицирана информация. Физическата сигурност е необходима за защита от заплахи като терористични действия и нерегламентиран достъп. Способите и средствата за сигурност се определят в зависимост от нивото на класификация, количеството на информацията и броя на служителите с достъп, както и от степента на заплаха.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за защита на класифицираната информация определя мерките, които ръководителите на организационните единици трябва да предприемат за предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Те включват определяне на зони за сигурност, административни зони с контрол на достъпа, въвеждане на контролирани режими на влизане и излизане, осигуряване на контрол чрез служители по сигурността и специален режим за съхранение на ключове от помещения, съдържащи класифицирана информация.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че за осигуряване на защитата на класифицираната информация, която представлява държавна тайна, при провеждане на срещи, разговори, съвещания и заседания, свързани с такава информация, се въвеждат допълнителни мерки за сигурност. Тези мерки са насочени срещу подслушване и наблюдение.
Чл. 76
Лицата, които участват в срещи, съвещания и заседания, свързани с класифицирана информация, подлежат на предварителна проверка от звената за сигурност и охрана в съответната организационна единица.
Чл. 77
Член 77 от Закона за защита на класифицираната информация определя изискванията за материали и технически средства, използвани за защита на класифицирана информация. Всички средства трябва да отговарят на изискванията за стабилност и неразрушимост, сертифицирани от ДКСИ или друг определен орган. Използването на несертифицирани средства е допустимо само при условие, че не понижават необходимото ниво на сигурност. Списък на сертифицираните средства за физическа сигурност за различни нива на класификация се утвърдва от ДКСИ.
Чл. 78
Член 78 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност, както и условията и редът за тяхното използване, се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 79
Служителите по сигурността на информацията са отговорни за извършване на предварителен и текущ контрол относно организацията, методите и средствата за физическа сигурност в съответната организационна единица.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за защита на класифицираната информация определя документалната сигурност като система от мерки, способи и средства, които осигуряват защита на класифицираната информация по време на създаването, обработването и съхраняването на документи, а също и при работата на регистратури за класифицирана информация. Правилникът за прилагане на закона определя условията и реда за използването на тези мерки.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че ръководителите на организационните единици имат задължението да определят допълнителни специални процедури и изисквания за защита на класифицираната информация, съобразно своята компетентност.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда създаването на отделно организационно звено - регистратура за класифицирана информация в рамките на организационната единица. Това звено е отговорно за създаването, обработването, съхраняването и предаването на класифицирани материали на упълномощени лица. Регистратурите са подчинени на служителя по сигурността на информацията, а изискванията за тяхното функциониране се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за защита на класифицираната информация определя персоналната сигурност като система от принципи и мерки, които се прилагат от компетентните органи за гарантиране на надеждността на лицата, свързана с защитата на класифицирана информация. Основните компоненти на тази система включват принципа "необходимост да се знае", процедури за проучване на лицата, издаване на разрешения за достъп, обучение на лицата и контрол в областта на сигурността.
Чл. 84
Криптографската сигурност е система от методи и средства, които се използват за защита на класифицираната информация. Тя цели да предотврати нерегламентирания достъп до тази информация по време на нейното създаване, обработка, съхраняване и пренасяне.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че условията и редът за използването, производството и вноса на криптографски методи и средства за защита на класифицирана информация ще бъдат определени с наредба, приета от Министерския съвет, по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 86
За защита на класифицираната информация се изисква използването на криптографски методи и средства, които трябва да бъдат предварително одобрени и регистрирани от Държавна агенция "Национална сигурност". Това е регламентирано в Чл. 86 от Закона за защита на класифицираната информация, изменен с ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.
Чл. 87
Според чл. 87 от Закона за защита на класифицираната информация, производството и разпределянето на необходимите криптографски ключове се осъществява от Държавна агенция "Национална сигурност". Други организационни единици могат да извършват тези дейности, но само след получаване на разрешение и под контрола на същата агенция.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира прилагането на криптографски методи и средства в организационните единици. Отговорността за това лежи на служителя по сигурността на информацията или на обучени служители от административното звено по сигурността. Разрешенията за работа с криптографски средства се издават от Държавна агенция 'Национална сигурност' след проверка на лицата. Отказът, прекратяването и отнемането на разрешения не могат да се обжалват в съда, а пред ДКСИ. Обучението за работа с криптографски средства се осъществява под контрола на Държавна агенция 'Национална сигурност'.
Чл. 89
Член 89 от Закона за защита на класифицираната информация определя сигурността на комуникационните и информационните системи (КИС) като система от принципи и мерки, които целят защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация. Тази информация може да бъде създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна в КИС.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за защита на класифицираната информация определя задължителните общи условия за сигурност на компютърните информационни системи (КИС), които включват различни аспекти на сигурността - компютърна, комуникационна, криптографска, физическа, документална и персонална. Освен това, за всяка КИС се извършва анализ на риска, а специфичните изисквания и процедури за сигурност се определят от ръководителя на организационната единица и подлежат на утвърждаване от Държавна агенция "Национална сигурност". Всички промени в тези изисквания също изискват утвърждаване.
Чл. 91
Член 91 от Закона за защита на класифицираната информация определя, че преди въвеждане в експлоатация на Компютърни Информационни Системи (КИС) за работа с класифицирана информация, е необходимо да се проведе процедура по акредитиране, съгласно наредбата по чл. 90, ал. 1. Освен това, създаването, обработването, съхраняването и пренасянето на класифицирана информация в КИС не е разрешено без издаден сертификат по чл. 14, т. 2.
Чл. 92
Ръководителят на организационната единица, в която се използват класифицирани информационни системи (КИС), назначава служители или възлага функции на назначени служители за контрол на спазването на изискванията за сигурност на тези КИС. Тези действия се извършват по предложение на служителя по сигурността на информацията и съгласно условията и реда, определени с наредбата по чл. 90, ал. 1.
Чл. 93
Държавна агенция "Национална сигурност" може да отнеме сертификат за защита на класифицирана информация при системни нарушения на изискванията за сигурност. Сертификатът се прекратява при изтичане на срока, промяна на нивото на класификация, прекратяване на експлоатацията на информационната система или закриване на организационната единица. Отнемането и прекратяването могат да се обжалват пред ДКСИ, но не подлежат на съдебно обжалване.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за защита на класифицираната информация определя условията за междусистемна връзка на КИС, предназначени за класифицирана информация. Допуска се свързване на КИС до ниво "Секретно" с други КИС на същото или различно ниво, както и с информационни системи от затворен тип, при условия, посочени в наредбата по чл. 90, ал. 1. КИС с ниво "За служебно ползване" могат да се свързват с интернет или публични мрежи, при същите условия. Въпреки това, не се допуска свързване на КИС с ниво "Поверително" и "Секретно" с КИС на ниво "За служебно ползване", свързани с интернет, нито на КИС с ниво "Строго секретно".
Чл. 94а
Междусистемната връзка е разрешена при наличие на механизми за защита на границата, одобрени от Държавна агенция "Национална сигурност", и при условие, че комуникационните и информационните системи имат валиден сертификат.
Чл. 94б
Член 94б от Закона за защита на класифицираната информация е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 103 от 2012 г., но е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 88 от 2018 г.
Чл. 94в
Член 94в от Закона за защита на класифицираната информация, който е приет с ДВ, бр. 103 от 2012 г. и отменен с ДВ, бр. 88 от 2018 г., касае разпоредби, свързани с индустриалната сигурност. Този член е част от Раздел VI на закона, който се фокусира върху мерките за защита на класифицираната информация в индустриалната сфера.
Чл. 95
Индустриалната сигурност е система от мерки за защита на класифицираната информация при сключване на договори с физически и юридически лица. Общите изисквания за индустриална сигурност се определят с наредба на Министерския съвет, а органът, който провежда проучвания и издава удостоверения за сигурност, се определя по предложение на ДКСИ. Договорите за достъп до класифицирана информация уточняват специфичните изисквания за защита, включително обема на информацията, нивото на класификация и отговорностите при неспазване на мерките.
Чл. 96
Класифицирана информация може да бъде предоставяна само на физически лица с удостоверения и разрешения за достъп, както и на юридически лица с удостоверение за достъп. Ако лице може да създаде или получи достъп до класифицирана информация, то е задължено да поиска разрешение или удостоверение.
Чл. 97
Чл. 97 регламентира процедурата за получаване на удостоверение, която включва проучване на кандидата. Проучването обхваща събиране на данни за ръководни лица, изпълнители на договора, участници в преговорите и служители в административното звено за сигурност. Освен това се събират данни за структурата и произхода на капитала, търговски партньори и финансови отношения, които са необходими за оценка на надеждността на кандидата.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира задълженията на кандидатите, които попълват въпросник по време на проучването. В случай на настъпили промени в данните, кандидатът е длъжен незабавно да уведоми органа, извършил проучването.
Чл. 99
Кандидатите, които предоставят неверни данни или не предоставят данни във въпросника по чл. 98, ал. 1, не получават удостоверение за достъп до класифицирана информация.
Чл. 100
Удостоверение за достъп до класифицирана информация се издава на кандидати, които отговарят на определени изисквания. Те трябва да изпълняват условията за сигурност, да бъдат икономически стабилни и да демонстрират надеждност от гледна точка на сигурността.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за защита на класифицираната информация определя критериите, при които кандидатите не се считат за икономически стабилни. Те включват обявяване в несъстоятелност, осъждане за банкрут, ликвидация, лишаване от търговска дейност, наличие на ликвидни задължения към държавата или физически/юридически лица, и осъждане за престъпления против собствеността или стопанството, освен ако кандидатът не е реабилитиран. Изискванията важат и за управителите на кандидатите. Условията се удостоверяват с документи от съответните компетентни органи.
Чл. 102
Кандидатът не се счита за надежден, ако не отговаря на изискванията по чл. 41 или ако посочените за проучване лица не отговарят на изискванията по чл. 40. В случай на несъответствие, кандидатът може да предложи други лица. Проучването за надеждност се извършва от службите за сигурност.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за защита на класифицираната информация определя процедурата за издаване на удостоверение за сигурност от органа, провеждащ проучването. В зависимост от резултатите от проучването, удостоверението може да бъде издадено или отказано. Отказът се случва, ако кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 100, без да се предоставя мотивировка, а само правното основание за отказа.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за защита на класифицираната информация определя изискванията за издаване на удостоверение за сигурност или отказ за такова. Удостоверението съдържа информация за компетентния орган, данни за кандидата, правното основание, номер, срок на валидност, дата и място на издаване, както и подпис и печат на издаващия орган. Удостоверението или отказът се издават в три екземпляра, които се съхраняват в ДКСИ, в органа, извършил проучването, и при кандидата.
Чл. 105
Ръководителят на организационната единица, която е възложител по договора, има задължението да определи лице, което да осъществява контрол относно спазването на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, както и актовете, свързани с него. Това лице също така консултира изпълнителя по време на изпълнението на договора.
Чл. 106
Удостоверението за сигурност се издава за срок от максимум три години. Лицата, които вече имат такова удостоверение и кандидатстват за нов договор, свързан с достъп до класифицирана информация с равен или по-нисък статус на класификация, не подлежат на ново проучване.
Чл. 107
При изтичане на срока на валидност на удостоверение за сигурност, е необходимо да се извърши ново проучване на физическото или юридическото лице, ако то продължава да изпълнява договор, изискващ достъп до класифицирана информация. Новото проучване трябва да се проведе най-малко три месеца преди изтичането на срока. Проучването и издаването на ново удостоверение се осъществяват от компетентния орган съгласно установените условия и ред.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира контрола на органа, издал удостоверението за сигурност, относно продължаващото съответствие на кандидата с изискванията за сигурност. При установяване на пропуски, органът определя срок за отстраняване, освен ако не е настъпил нерегламентиран достъп до класифицирана информация. В случай на невъзможност за отстраняване на пропуските или установяване на нерегламентиран достъп, удостоверението се отнема.
Чл. 109
Отказът по чл. 103, ал. 2 и отнемането на удостоверение за сигурност не могат да бъдат обжалвани в съда. Вместо това, те могат да се обжалват пред Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) по реда на чл. 62 - 67 от закона.
Чл. 110
Данните, събрани при проучването на кандидат, се съхраняват в отделно дело и се защитават като класифицирана информация. Те могат да се използват само за целите на закона. Делото се съхранява за 20 години след прекратяване на дейността на кандидата. Специални правила за обработка на тези дела се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 111
Член 111 от Закона за защита на класифицираната информация указва, че защитата на класифицираната информация в сферата на изобретенията и полезните модели се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за патентите, освен ако в закона за класифицираната информация не е предвидено нещо различно.
Чл. 112
Лицата, получаващи удостоверение за сигурност по чл. 95, ал. 1, имат задължения, равни на тези на организационните единици, съгласно закона. В главата се разглеждат условията за предоставяне или обмен на класифицирана информация между България и други държави или международни организации.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за защита на класифицираната информация определя условията за предоставяне и обмен на класифицирана информация от Република България с други държави или международни организации. При наличие на международни договори, се прилага тяхното право. В случай на липса на такъв договор, информацията може да се предоставя само при защита на националната сигурност. За информация с ниво на класификация „За служебно ползване“, „Поверително“ и „Секретно“ се изисква предварително писмено уверение от съответния орган на другата страна, че защитата на информацията е адекватна.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за защита на класифицираната информация определя процедурата за предоставяне или обмен на класифицирана информация. Решенията се вземат от ДКСИ, като за информация по чл. 113, ал. 1 е необходимо предварително становище от организационната единица. За информация по чл. 113, ал. 3, ДКСИ взема решение за всеки конкретен случай след писмено мотивирано становище, което трябва да посочва държавата или международната организация, необходимостта от предоставяне, интересите свързани с националната сигурност и нивото на класификация на информацията.
Чл. 115
Член 115 от Закона за защита на класифицираната информация регламентира условията за обмен на класифицирана информация между държави или международни организации. Според алинея 1, компетентните органи по сигурността на информацията трябва предварително да установят, че информацията ще бъде надеждно защитена. Аlineя 2 изисква удостоверение от компетентния орган на другата страна, че лицата с достъп до информацията са оправомощени за съответното ниво на класификация.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че когато Република България обменя или получава класифицирана информация от международна организация, чийто член е, се прилагат принципите и процедурите за защита на информацията, установени от съответната организация. Това задължение произтича от членството на България в международната организация.
Чл. 117
Нарушение на чл. 17 от Закона за защита на класифицираната информация се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв. За юридически лица, глобата е същата. Ръководителят на юридическото лице, ако не е извършено престъпление, може да бъде глобен от 1000 до 5000 лв. за допускане на нарушението.
Чл. 118
Съгласно чл. 118 от Закона за защита на класифицираната информация, лица, които извършат нарушения по чл. 18 и 19, подлежат на глоба в размер от 50 до 300 лева. Наказанието важи и за ръководители на организационни единици или служители по сигурността на информацията, които не предотвратят тези нарушения.
Чл. 119
Служителите по сигурността на информацията, които нарушават разпоредбите на чл. 22 от Закона за защита на класифицираната информация, подлежат на наказание. Размерът на глобата варира от 100 до 1000 лв.
Чл. 120
Законът предвижда наказания за нарушения на клаузата относно защитата на класифицираната информация. Лицата, които нарушат разпоредбите на чл. 31, подлежат на глоба в размер от 100 до 500 лв. Наказанието важи и за ръководители на организационни единици или служители по сигурността на информацията, ако те допуснат извършване на такова нарушение.
Чл. 121
Лице, което е определено в чл. 31, ал. 1 и извърши нарушение по чл. 35, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната информация, подлежи на наказание с глоба в размер от 100 до 1000 лева.
Чл. 122
Длъжностни лица, които нарушат разпоредбите на чл. 43, ал. 6 от Закона за защита на класифицираната информация, подлежат на глоба от 50 до 5000 лева, освен ако деянието не е престъпление. Наказанията се налагат също и на ръководители на организационни единици или служители по сигурността на информацията, които допуснат подобни нарушения.
Чл. 123
Ръководителите на организационни единици или служителите по сигурността на информацията, които извършат или допуснат нарушения по чл. 73, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, подлежат на наказание с глоба в размер от 50 до 400 лв.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда наказания за нарушения на чл. 86. Физическите лица, извършили нарушение, подлежат на глоба от 3000 до 10 000 лв. Юридическите лица, извършили нарушение, подлежат на имуществена санкция от 3000 до 15 000 лв. Ръководителите на юридически лица, допуснали нарушение, се наказват с глоба от 300 до 2000 лв.
Чл. 125
Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне нарушение по чл. 90, ал. 3, изречение второ, подлежи на наказание с глоба в размер от 300 до 2000 лв.
Чл. 126
Ръководителите на организационни единици, които извършат или допуснат нарушения на чл. 92 от Закона за защита на класифицираната информация, подлежат на наказание с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда наказания за нарушения на разпоредбите, свързани с класифицирана информация. Лицата, които извършат или допуснат нарушения по чл. 91, ал. 2 и чл. 94, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. Ръководителите на организационни единици, които допуснат такива нарушения, ще бъдат наказани с глоба от 1000 до 2000 лв.
Чл. 128
Нарушенията по чл. 96 от Закона за защита на класифицираната информация се наказват с различни глоби. Физическите лица могат да бъдат глобени с от 1000 до 3000 лв. Юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Ръководителите на организационни единици и служителите по сигурността на информацията, които допуснат или извършат нарушение, ще бъдат глобени с от 500 до 1000 лв., при условие че деянието не е престъпление.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда наказания за нарушения по чл. 98, ал. 2. Физическите лица, които извършат или допуснат такова нарушение, се наказват с глоба в размер от 500 до 1000 лв. При нарушения, извършени от юридически лица, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда наказания за нарушения по чл. 108, ал. 3. Физическите лица, извършили нарушение, се наказват с глоба от 500 до 2000 лв., ако деянието не е престъпление. Юридическите лица, извършили подобно нарушение, подлежат на имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Чл. 131
Ръководител на организационна единица, който не предостави информация на компетентните органи, поискана съгласно закона, подлежи на наказание. Наказанието е глоба в размер на 500 лв.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за защита на класифицираната информация предвижда наказания за нарушения на закона и свързаните нормативни актове. При липса на друго наказание, виновният се наказва с глоба от 30 до 200 лв. В случай на нарушение, извършено от ръководител на организационна единица, глобата е между 200 и 2000 лв.
Чл. 133
При повторно извършване на нарушения по членове 117 - 132 от Закона за защита на класифицираната информация, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената. Това подчертава строгия подход на закона към повторните нарушения и необходимостта от спазване на правилата за защита на класифицирана информация.
Чл. 134 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът определя правилата за защита на класифицираната информация в България, включително установяването на нарушения и наказания. Актовете за установяване на нарушения се съставят от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на ДКСИ или председателя на ДАНС. Установяването на нарушенията и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът също така дефинира термини, свързани с класифицираната информация и службите за сигурност, и определя задълженията на ръководителите на организационни единици относно сигурността на информацията.
Чл. 25 и § 26-43
Законът за защита на класифицираната информация определя задълженията на държавните служители за защита на информацията, представляваща държавна или служебна тайна, с която те се запознават в рамките на служебните си задължения. Законът също така регламентира реда за работа с класифицирана информация и предвижда изменения в различни други закони, свързани с класифицираната информация, като например в Закона за възстановяване на собствеността, Закона за пощенските услуги и Закона за статистиката. Освен това, законът отменя предишни разпоредби и определя условията за достъп до класифицирана информация, както и за издаване на секретни патенти. Важно е спазването на условията за защита на класифицираната информация, за да се осигури националната сигурност.
§1
Този документ съдържа определения и разпоредби, свързани с класифицираната информация и службите за сигурност в България. Основните термини включват "Служби за сигурност", "Служби за обществен ред", "Организационна единица", "Служител по сигурността на информацията", както и различни видове нарушения, свързани с класифицираната информация. Освен това, се предоставят определения за класифицирана информация, регистратури, грифове за сигурност и механизми за защита на информацията. Законът определя и концепции, свързани с националната сигурност и вредите, които могат да настъпят при нарушения в тази област.
§2а
Параграф §2а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация определя, че определени служители и кандидати за служители в Министерството на вътрешните работи, включително главния секретар, заместник главния секретар, членовете на политическия кабинет, експертите, техническите сътрудници, административния секретар и служителите от различни дирекции, както и курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи, се считат за служители на дирекция "Вътрешна сигурност". Текстът е актуализиран с различни изменения и допълнения, като последното е от 2020 г.
Параграф §2б
Параграф §2б от закона описва изменения и отменяния, свързани с класифицираната информация. Новият текст е приет през 2009 г. и е влязъл в сила на 25.12.2009 г. Последващи изменения са направени през 2010 г., 2012 г., а параграфът е отменен през 2013 г. с влизане в сила на 14.06.2013 г.
§ 4
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация, Министерският съвет е задължен да приеме наредби по определени членове от закона и да приведе в съответствие Наредбата за секретните патенти, по предложение на председателя на Патентното ведомство.
§7
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация, ръководителите на организационните единици са задължени да назначат служители по сигурността на информацията, освен в случаите, предвидени в чл. 20, ал. 3. Освен това, те трябва да създадат административните звена по сигурността в съответствие с изискванията на чл. 23.
§9
Параграф 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация предвижда, че документи с предишни степени на секретност "Строго секретно от особена важност", "Строго секретно" и "Секретно" ще бъдат считани за обозначени с новите нива "Строго секретно", "Секретно" и "Поверително". Сроковете за класификация ще се изчисляват от датата на създаването на тези документи. Освен това, в срок от една година от влизането в сила на закона, ръководителите на организационните единици трябва да преразгледат и приведат в съответствие материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, с новите изисквания на закона.
§10
Допуските, издадени преди влизането в сила на закона, остават валидни до издаване на нови разрешения за достъп. Ръководителите на организационни единици с лица, работещи с класифицирана информация, трябва да поискат нови разрешения в 3-месечен срок. Ако не изпълнят това задължение, действието на старите допуски се прекратява. Процедурата по проучване и издаване на разрешенията трябва да приключи в срок до 18 месеца, определен от ДКСИ.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че съществуващите процедури за издаване на допуски за работа със секретна информация ще бъдат трансформирани в процедура по проучване. Тази процедура ще се извършва съгласно условията и реда, определени в закона.
§11а
Параграф §11а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация постановява, че започналите процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за определени служители, посочени в § 2а и 2б от допълнителните разпоредби, трябва да бъдат довършени по досегашния ред. Този параграф е нов и е в сила от 25.12.2009 г.
§12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация предвижда изменение в чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Вместо израза "да пази като служебна тайна данните, които са му станали известни", се въвежда нова формулировка: "да защитава класифицираната информация, представляваща служебна тайна, която му е станала известна".
§13
В Закона за Конституционния съд се изменя чл. 20, като в ал. 2 думите "държавна, или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна". Добавя се нова ал. 3, която указва, че при случаите по ал. 2 се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация.
§14
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват изменения, свързани с термина 'класифицирана информация'. Думите 'държавната и служебната тайна' се заменят с 'класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна' в различни членове. Отменя се точка 9 от член 32. Освен това, терминът 'държавна или служебна тайна' също е заменен с 'класифицирана информация' в член 200 и 'държавна и служебна тайна' в член 273.
Параграф §17
В параграф §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация се предвижда изменение в чл. 15, ал. 3 от Закона за административното производство. Конкретно, изразът "с опазване на" се заменя с "със защита на класифицирана информация, представляваща". Това изменение е част от опитите за актуализиране на законодателството, свързано с класифицираната информация.
§ 18
В § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за бежанците се извършва замяна на термина "служебна тайна" с "класифицирана информация, представляваща служебна тайна". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за защита на класифицираната информация.
§19
Съгласно новата ал. 8 на чл. 52 от Закона за банките, банките са задължени да предоставят информация за авоарите и операциите по сметките на лица, които са обект на проучване за надеждност, при писмено искане от председателя на ДКСИ или ръководителите на службите за сигурност и обществен ред. Искането трябва да бъде придружено от съгласие на проучваното лице за разкриването на тези данни, в съответствие с условията на Закона за защита на класифицираната информация.
§20
В Закона за българските документи за самоличност се въвеждат нови разпоредби, свързани с лицата, които застрашават защитата на класифицираната информация. Създава се нова точка в чл. 75, която определя, че лица, за които има данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, могат да бъдат обект на принудителна административна мярка. Принудителната мярка ще се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност. Освен това, в чл. 79 се актуализират препратките към чл. 75.
Параграф §21
Параграф 21 в Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда изменения, свързани с криптографската защита на класифицираната информация. Основните промени включват замяна на термини, касаещи защитата на информацията, и уточняване на функциите на Националната служба "Сигурност" и Дирекция "Защита на средствата за връзка". Отменят се членове и се въвеждат нови задължения за ведомствата, свързани с осигуряване на средства за защита на класифицираната информация.
§22 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за Българската народна банка се извършват изменения, свързани с класифицираната информация. В член 4, алинея 2 се уточнява, че кредитните отношения подлежат на изключения, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация. В член 23, алинея 2 се променя формулировката, така че да се уточни, че става въпрос за класифицирана информация, която представлява служебна тайна.
§23
В Закона за достъп до обществена информация се въвеждат следните промени: 1. Думата "представлява" в чл. 7, ал. 1 се заменя с "е класифицирана информация, представляваща". 2. В чл. 9, ал. 2 "държавна или служебна тайна" става "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна". 3. В чл. 13, ал. 3 "20 години" се заменя с "2 години". 4. В чл. 37, ал. 1, т. 1 "държавна или служебна тайна" става "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна". 5. В чл. 41, ал. 4 "засекретяването" се заменя с "маркирането с гриф за сигурност".
§24
В Закона за държавната собственост се правят изменения, свързани с термина "държавна тайна". В член 70, алинея 2, терминът "държавна тайна" се заменя с "класифицирана информация, представляваща държавна тайна". Същата промяна се извършва и в член 78, алинея 2.
Чл. 25 от Закона за държавния служител
Съгласно §25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, чл. 25 от Закона за държавния служител е изменен. Според новото разпоредба, държавният служител е задължен да защитава класифицираната информация, която представлява държавна или служебна тайна, и която е станала известна при изпълнение на служебните му задължения. Освен това, редът за работа с класифицираната информация се определя със закон.
§26
В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, чл. 17, досегашният текст става ал. 1, като се заличава израза "включително и представляващите държавна тайна". Създава се нова ал. 2, която уточнява, че когато информацията по ал. 1 е класифицирана, тя се предоставя съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
§27
В Закона за пощенските услуги, съгласно измененията, извършени с §27 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, терминът "секретна кореспонденция" в чл. 11, ал. 1 е заменен с "кореспонденция, съдържаща класифицирана информация".
§29
В Закона за обществените поръчки, чл. 6, т. 1, се извършва промяна, при която изразът "са предмет на държавна тайна" се заменя с "са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за защита на класифицираната информация.
§30
В Закона за статистиката се въвеждат изменения, които заменят термина "опазване на тайната" с "защита на класифицираната информация" в чл. 22. Освен това, в чл. 27 ал. 2 се уточнява, че регистрирането, използването, обработването и съхраняването на статистически данни, които представляват класифицирана информация, трябва да се извършват в съответствие с нормативните актове за защита на класифицираната информация.
§31
В Закона за Сметната палата се въвеждат изменения, които касаят класифицираната информация. В чл. 30, ал. 1 се заменят термини, свързани с държавната и служебната тайна, с уточнението, че става въпрос за класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. Добавя се нова алинея 7 в чл. 31, която уточнява, че при достъп до класифицирана информация следва да се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация.
§32 от Преходни и Заключителни разпоредби
В параграф §32 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация се изменя изречение второ на чл. 6, ал. 2 от Закона за преобразуване на Строителните войски. Според новата формулировка, тези войски могат да изпълняват и възлагат обществени поръчки, свързани с отбраната или сигурността на страната, които включват класифицирана информация, представляваща държавна тайна, при условията и реда на Закона за защита на класифицираната информация.
§ 33
В параграф 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация се изменя текстът на чл. 32, ал. 2 от Закона за социално подпомагане. Според новата редакция, инспекторите са задължени да спазват нормативните изисквания за защита на класифицираната информация, която е станала известна по време на проверките, и да уважават честта и достойнството на лицата, получаващи помощ.
§34
С измененията в Закона за патентите се въвеждат нови правила за издаване на секретни патенти, които касаят изобретения с класифицирана информация. Заявителите са длъжни да декларират, че изобретението представлява държавна тайна, а компетентният орган определя нивото на класификация. Патентното ведомство публикува само номерата на издадените секретни патенти, а за патентоване в чужбина на класифицирана информация може да се наложи забрана. Освен това, се актуализират и други членове от закона, свързани с процедурите и условията за патентоване.
§35
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация е направена промяна в Закона за далекосъобщенията, като в чл. 99, ал. 1 думите "националния шифров орган" са заменени с "дирекция 'Защита на средствата за връзка'."
§36
С §36 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, в чл. 33, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, се заменят термините "държавна или служебна тайна по закон" с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна". Тази промяна е част от актуализацията на законодателството относно класифицираната информация.
§ 37
Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, като същевременно предвижда предоставяне на средствата по Закона за държавния бюджет за 2002 г. и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи на Държавната комисия по сигурността на информацията.
§38
С §38 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация се отменят разпоредбите на чл. 284а и 313б от Наказателния кодекс. Тези изменения са част от усилията за актуализиране на правната рамка, свързана с класифицираната информация.
§ 39
С §39 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация се отменят определени разпоредби от Закона за избиране на народни представители. Конкретно се отменят чл. 24, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 29, ал. 2, чл. 48, ал. 5 и § 6 от преходните и заключителните разпоредби на закона.
§41
В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, в чл. 8, алинея 2, е отменена. Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.
§ 42
В параграф §42 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за защита на класифицираната информация се отменя алинея 4 на член 42 от Закона за местните избори, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 1995 г. и е подложен на множество изменения и поправки.
§43
Параграф §43 от закона отменя предишния Списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, обнародван през 1990 г. и изменян в следващите години. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 24 април 2002 г. и е официално подпечатан.
§24
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от 1 май 2006 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§ 77
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключения: 1) Определени параграфи влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник"; 2) Други параграфи влизат в сила 6 месеца след обнародването. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за Националния архивен фонд, обнародван в ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.
§23
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на същия закон, обнародван в "Държавен вестник", брой 95 от 2007 година.
§10
Срокът за защита на материали и документи, маркирани с гриф "За служебно ползване", изготвени преди влизането в сила на закона, се изчислява по чл. 34, ал. 1 и започва от датата на създаването им. Ръководителите на организационни единици трябва в срок от 6 месеца след влизането на закона да прегледат и приведат в съответствие материалите, класифицирани като служебна тайна.
§44
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от 1 януари 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2008 г. и влиза в сила от 26.09.2008 г.
§18
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Допълнително, в преходните и заключителни разпоредби се посочва, че законът за отбраната и въоръжените сили на Република България е обнародван в "Държавен вестник", брой 35 от 2009 г. и влиза в сила от 12.05.2009 г.
§46
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, който е обнародван в брой 42 от 2009 година.
§47
Параграф §47 уточнява, че параграф 2а от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация не се прилага за служители, за които вече са започнали процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация преди влизането в сила на закона.
§ 100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила веднага, включват § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§149
В Закона за защита на класифицираната информация се правят изменения, като конкретно думите "структурите на Министерството на отбраната" се заменят с "Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия". Тези изменения са част от актуализация на закона, обнародван в различни броеве на Държавен вестник от 2002 до 2009 г.
§ 155
Законът влиза в сила от обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 74, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и § 135, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародвани в 'Държавен вестник', бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.
§ 117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Конкретно, параграфите от § 1 до § 23, § 25, § 27 до § 30, § 32 до § 34, § 40, § 41, § 43 до § 55, § 63 до § 89 и § 91 до § 114 ще влязат в сила на посочената дата. Допълнително, разпоредбите, свързани с измененията и допълненията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2011 г. и влизат в сила от 22 март 2011 г.
§ 37
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 1 - 8, § 11 - 14, § 17, 18 и § 29), които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за военната полиция са обнародвани в Държавен вестник, брой 48 от 2011 г. и влизат в сила от 24.06.2011 г.
§12
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за защита при бедствия, са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2011 година и влизат в сила от 14 октомври 2011 година.
§57
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 44 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§ 54
Създадената с този закон Главна дирекция "Национална полиция" поема активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на двете дирекции се осъществява от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
§55
С влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация, всички съществуващи служебни и трудови правоотношения на държавни служители и работници в Главна дирекция 'Криминална полиция' и Главна дирекция 'Охранителна полиция' ще бъдат преобразувани в служебни и трудови правоотношения в Главна дирекция 'Национална полиция'.
§ 57
Параграф §57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация уточнява, че стажът, придобит от служителите по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, се зачита за работа при един и същ работодател, ако служителите са от категорията, посочена в § 64 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г.
§3
Съгласно параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби, Министерският съвет е задължен да приеме необходимите изменения и допълнения в наредбата по чл. 90, ал. 1 в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Тази разпоредба е част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", който влезе в сила на 14.06.2013 г.
§ 27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за специалните разузнавателни средства, обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г. и измененията от брой 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.
§ 42
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на Закона за Министерството на вътрешните работи.
§ 22
Параграф §22 указва, че процедурите за проучване и издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация, започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат завършени по досегашния ред. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, който е обнародван на 01.11.2015 г.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, обнародвани в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г., и влизат в сила от 09.08.2016 г.
§ 229
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с определени изключения: параграфи 86, 126, 202, 227 и 228 влизат в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 194 относно чл. 360о - 360т влиза в сила 6 месеца след обнародването; параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м влизат в сила три години след обнародването.
§18
В едногодишен срок от влизането в сила на закона, органът по проучването, с изключение на Държавна агенция "Разузнаване" и служба "Военна информация", трябва да отправи писмено искане за проверка на принадлежността на служителите с достъп до класифицирана информация. Комисията уведомява органа за резултатите от проверката в тридневен срок. При липса на съгласие, достъпът до класифицирана информация на лицето се прекратява.
§19
Параграф §19 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че при установяване на принадлежност на лице към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се извършва оценка на надеждността на това лице. Оценката се основава на критериите, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 от закона, и се провежда по реда на глава пета.
§20
Заварените производства по жалби, свързани с откази за издаване или отнемане на разрешения за достъп до класифицирана информация, ще бъдат приключвани по реда на закона, който е в сила. Конкретно става въпрос за жалби, свързани с разрешения, издадени на основание на чл. 40, ал. 1, т. 5.
§21
С §21 от Преходните и Заключителни разпоредби се прекратява действието на отказите за издаване или отнемане на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5, при условие че сроковете по чл. 57, ал. 6 и чл. 59, ал. 6 не са изтекли. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г. и в сила от 01.01.2017 г.
§ 102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или от 1 февруари 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност влизат в сила от 1 януари 2018 г.
§68
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила на 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на същия закон са обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2018 г. и влизат в сила от 23 февруари 2018 г.
§3
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., влизат в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2 - от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 - два месеца след обнародването; параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7, § 150 и 153 - от деня на обнародването.
§17
Актовете за прилагане на закона трябва да бъдат издадени или приведени в съответствие с него в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Подзаконовите нормативни актове, издадени преди приемането на новите актове, остават в сила, освен ако противоречат на новия закон.
§105
Параграф §105 определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация. Разпоредби, като § 1, т. 1 и § 4-15, § 17, § 32, т. 1, § 33, т. 2, § 43, § 83-91, § 95 и § 103 влизат в сила от 1 октомври 2020 г. Други, като § 32, т. 2, § 49, 50 и § 94, влизат в сила от 1 август 2020 г. Параграфи § 96, т. 10, § 101 и 102 влизат в сила от 1 февруари 2020 г., а § 96, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 11, 12 и 13 влизат в сила от 2 август 2021 г.
§32
В §32 от Закона за защита на класифицираната информация се предвижда замяна на термина "служба 'Военна информация'" с "Служба 'Военно разузнаване'". Тази промяна е част от измененията на закона, публикувани в Държавен вестник, и е в сила след обнародването му. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в ДВ, бр. 105 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2021 г.
§ 72
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на някои параграфи. Параграф 34 влиза в сила от 1 май 2021 г. Параграфи 55, 58, 59, 60 и § 69, свързани със създаването на чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Параграф 69, свързан със създаването на чл. 26а, влиза в сила от 7 декември 2020 г.
§24
С влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация, Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна организационна структура, наречена "Бюро по защита на застрашени лица", което ще бъде към министъра на правосъдието.
§ 79
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 9, който ще влезе в сила от 1 март 2024 г. Допълнителни разпоредби касаят Закона за Българската народна банка, който ще бъде обнародван в 'Държавен вестник' през 2024 г.
§14
Законът за защита на класифицираната информация влиза в сила от датата на приемането на еврото от България, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от обнародването му. Списъкът на информацията, подлежаща на класификация, включва данни, свързани с отбраната, външната политика и икономическата сигурност на страната, като всяка категория съдържа специфични видове информация, които трябва да бъдат защитени. Въпросникът за проучване на лицата за достъп до класифицирана информация включва лични данни, информация за роднини, професионален опит и финансово състояние.
