ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда защитата на животните, като се фокусира на опазването на техния живот, здраве и добро състояние. Той предвижда механизми за защита от нехуманно и жестоко отношение, както и осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с физиологичните и поведенчески особености на животните.
Чл. 2
Член 2 от Закона за защита на животните предвижда, че органите на изпълнителната и местната власт, в сътрудничество с неправителствени организации, трябва да изготвят и прилагат образователни програми. Тези програми са насочени към защита на животните и информираност относно отглеждането, развъждането, обучението и търгуването с животни в съответствие с разпоредбите на закона.
Чл. 3
Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози и еколози, са задължени да провеждат обучение за защита на животните, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 19, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 4
Съсловната организация на ветеринарните лекари, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите работят за популяризиране на мерките за защита на животните в България.
Чл. 5
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за сътрудничество при обучението, свързано с защитата на животните, съгласно чл. 3 от закона. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 8 от 2011 г. и влиза в сила на 25.01.2011 г.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за защита на животните забранява нехуманното отношение към животните. Нехуманното отношение включва причиняване на болка или страдание на животно, както и предизвикване на силен страх у него.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за защита на животните забранява всякаква форма на жестокост към животните. Жестокостта включва действия или бездействия, които причиняват страдание, увреждане на здравето или стрес на животните. Законът изброява конкретни действия, считани за жестокост, включително физическо насилие, неправилно отглеждане, принуждаване към усилия, изоставяне, и много други. Някои от тези действия могат да бъдат допустими при определени условия, като ветеринарно предписание или научни цели.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за защита на животните уточнява, че определени действия не се считат за жестокост към животните. Те включват ограничаване на заразни болести, професионална борба с вредители, лов и риболов при спазване на съответните закони, дресировка на кучета за специфични качества, медицински експерименти и поставяне на спъвачки на овчарски кучета за контрол на дивеча.
Чл. 9
Министърът на земеделието и храните, министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната са отговорни за определянето на правилата за обучение на кучета чрез наредба. Тези изменения в закона са направени в различни години, последното от които е в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 10
Глава втора от Закона за защита на животните се фокусира върху отглеждането и грижата за животните. Член 10 е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 92 от 2011 г.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за защита на животните забранява продажбата на животни на лица под 18 години без съгласието на родител или настойник. Освен това, ако собственикът на животно не може да полага грижи за него, той е задължен да го предаде в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който ще осигури необходимите условия за отглеждане в съответствие с физиологичните и поведенческите особености на животното.
Чл. 12
Собствениците на животни са задължени да осигурят условия за отглеждането им, в съответствие с изискванията на чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 13
Член 13 от Закона за защита на животните определя правилата за отглеждане на животни в зависимост от техните социални навици. Животните, които обикновено не живеят в групи, трябва да се отглеждат самостоятелно, докато животните, които живеят в групи или стада, не трябва да се отглеждат поединично. Освен това, при отглеждането на животни е задължително да се осигури контакт между тях, съобразно техните физиологични и поведенчески особености.
Чл. 14
Собствениците на животновъдни обекти са задължени да осигурят достатъчен брой квалифицирани гледачи, които да полагат грижи за животните, в зависимост от техния брой, вид, възраст и здравословно състояние. Те отговарят за спазването на правилата за защита на животните и трябва да организират обучение на персонала. Гледачите не трябва да причиняват стрес, болка, страдание или наранявания на животните.
Чл. 15
Собствениците на животни са задължени да осигурят ветеринарномедицинска помощ, когато забележат признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане. Болните или наранените животни трябва да бъдат изолирани и настанени в подходящо помещение с удобна и суха постеля.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за защита на животните задължава лицата, които намерят болно или наранено животно, да информират съответните органи и приюти. Органите осигуряват спешна ветеринарна помощ и настаняване на животното. В приюта се предприемат незабавни мерки за лечение. Управителят на приюта информира за настанените животни с цел издирване на собственика. Ако собственикът не бъде намерен в срок от 14 дни, животното може да бъде предоставено на зоологическа градина, спасителен център, ферма или организация за защита на животните.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за защита на животните предвижда, че движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който да им причинява болка, страдание или силен страх. Освен това, собствениците на животни са задължени да осигурят подходящи условия за отглеждане, които да отговарят на физиологичните и поведенчески нужди на животните, включително достатъчно пространство за движение и почивка.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за защита на животните задължава стопаните на животни, отглеждани на открито, да осигурят свободно движение и ежедневни разходки на животните. Освен това, те трябва да бъдат защитени от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и вредни физични и химични въздействия.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за защита на животните предвижда, че министърът на земеделието и храните има задължението да определи условията за отглеждане на животните. Тези условия трябва да бъдат съобразени с физиологическите и поведенческите особености на животните. Законът е изменян няколко пъти, като последните изменения влизат в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 20
Собствениците на животни са задължени да осигуряват постоянен контрол на здравословното състояние на своите животни, с цел предотвратяване на излишни страдания.
Чл. 21
Забранява се внасянето, придобиването, продажбата, притежаването и отглеждането на екземпляри от разред примати и на диви котки. Изключение се прави само за зоологически градини и спасителни центрове.
Чл. 22
Собствениците на диви животни, отглеждани извън специализирани заведения, трябва да ги регистрират в регионалната инспекция по околната среда в 14-дневен срок от придобиването. Придобиването и отглеждането на защитени видове е забранено без разрешително от Министерството на околната среда и водите, а отглежданите без разрешение животни се отнемат в полза на държавата. Министърът на околната среда и водите определя условията за отглеждане на дивите животни, съобразени с физиологичните и поведенческите им особености.
Чл. 22а
Регионалните инспекции по околната среда и водите издават регистрационни карти за животни, които включват информация за собственика, вида, пола, годината на раждане, маркировка, адрес на отглеждане, документ за произход и номер на разрешително. При смяна на собствеността, регистрационната карта се предава на новия собственик за последваща регистрация.
Чл. 23
Собствениците на циркове, театри или вариетета, които използват животни в програмите си, са задължени да регистрират обекта си. При регистрацията директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава паспорти на животните, съгласно ветеринарно-санитарните изисквания. При промяна на броя или вида на животните, собственикът е длъжен да уведомява съответната дирекция.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за защита на животните посочва, че ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни са регламентирани с Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията. Този регламент определя условията за движение на циркови животни между държавите членки на Европейския съюз.
Чл. 25
Собствениците на циркове са задължени да уведомят писмено директора на областната дирекция по безопасност на храните за мястото и времето на пребиваване на животните, както и за техния вид и брой, прилагайки програмата. Уведомлението трябва да бъде подадено най-малко 7 дни преди пристигането. При неблагоприятна епизоотична обстановка, директорът уведомява собствениците за недопускане на цирка на територията.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за защита на животните определя, че условията и минималните изисквания за отглеждане на животни в циркове и други увеселителни заведения, както и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за тях, ще бъдат регламентирани със съвместна наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.
Чл. 27
Забранява се използването на диви бозайници, включително примати, в циркове и увеселителни заведения. Изключение правят китоподобните, като делфините, които могат да се използват в делфинариуми при спазване на определени условия, включително маркировка и разрешително от министъра на околната среда.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за защита на животните определя условията за участие на животни в състезания, изложби, реклами и филмови снимки. Необходимо е уведомление до областната дирекция по безопасност на храните, а директорът на дирекцията предприема действия по ветеринарномедицинската дейност. При използване на диви животни за филмови снимки е задължително присъствието на консултант етолог.
Чл. 29
Собствениците на зоомагазини са задължени да осигурят ветеринарномедицинско обслужване на животните, да наемат служители с познания и опит в отглеждането на съответните видове животни, да предоставят условия за отглеждане на животните до продажбата, които отговарят на законовите изисквания, и да предоставят информационни материали относно отглеждането на животните и хуманното отношение към тях.
Чл. 30
Собствениците и служителите на зоомагазини трябва да имат завършен курс за защита и хуманно отношение към животните. Те са задължени да предоставят информация и съвети на клиентите относно отглеждането на животните, необходимите грижи, както и задължителните ваксинации и регистрации.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за защита на животните регламентира условията за отглеждане и продажба на животни в зоомагазини. Според чл. 31, в зоомагазините могат да се предлагат само здрави животни, с извършена необходима ветеринарномедицинска профилактика, с документи за произход, както и кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, които са обезпаразитени и ваксинирани. Кучетата трябва да бъдат маркирани с микрочип. Дивите животни трябва да бъдат маркирани по начин, който не уврежда здравето им. Собствениците на зоомагазини, които предлагат диви животни, трябва да уведомят регионалната инспекция по околната среда за данни на купувачите.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за защита на животните определя задълженията на собствениците и превозвачите при транспортиране на животни. Те трябва да използват подходящи превозни средства, които осигуряват защита на животните и безопасност за участниците в движението. Също така, трябва да осигурят хранене, поене и почивка на животните в подходящи интервали. Забавяне на транспортните средства не е разрешено, освен ако е необходимо за доброто състояние на животните. При забавяне компетентните органи трябва да предприемат мерки за минимизиране на страданията на животните.
Чл. 33
Собствениците на животни-компаньони са задължени да ги отглеждат в съответствие с изискванията за защита на животните, установени в настоящия закон, както и в Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за защита на животните определя условията за отглеждане на кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост. За кучета площта, необходима за отглеждане, варира в зависимост от породата: 6 кв. м за малки породи до 10 кг, 8 кв. м за средни породи до 25 кг и 10 кв. м за големи породи над 25 кг. За котки минималната площ е 6 кв. м. Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището. Осигурява се подслон за кучета, отглеждани на открито, и 5 метра тел за свободно движение на кучета, които се отглеждат вързани, заедно с ежедневна разходка.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за защита на животните регламентира задълженията на собствениците на животни-компаньони. Те трябва да предотвратят излизането на животното от мястото на отглеждане, да не допускат агресивно поведение на обществени места и да спазват спокойствието на етажната собственост. Изключения от правилата са предвидени за определени видове кучета, а собствениците, които развъждат кучета, трябва да се регистрират и да заплащат такса, освен ако не са членове на определени киноложки клубове.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за защита на животните предвижда задължение за собствениците на животни-компаньони да осигурят стерилизацията им, освен ако могат да отглеждат новородените или да ги предоставят на нови собственици. Освен това, собствениците на кастрирани кучета са освободени от заплащане на определени такси по други закони.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за защита на животните регламентира процедурата по регистрация на кучета. Регистрацията се извършва по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и в базата данни се въвеждат данни като име на страната на произход, име, пол, цвят и порода на кучето, дата и място на раждане, данни на собственика и ветеринарния лекар, поставил чипа, както и информация за извършени манипулации и кастрация. Собственикът е задължен да уведомява областната дирекция по безопасност на храните за промени в адреса, собствеността или при смърт на кучето в 7-дневен срок. Ветеринарните лекари, които нямат достъп до базата данни, трябва да предадат информацията на хартия.
Чл. 38
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за създаването и поддържането на национална електронна база данни, в която се регистрират кучета. Тази разпоредба е изменена през 2011 година и влиза в сила от 25 януари 2011 г.
Чл. 39
Член 39 от Закона за защита на животните предвижда, че за кучета, които имат поставен микрочип, не се дължи такса за първата година от тяхното регистриране, съгласно чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 40
Член 40 от Закона за защита на животните определя механизмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета в Република България. Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, приема Национална програма, която е основа за действията на общините. Общинските съвети трябва да разработят свои програми и планове за действие, които да отговарят на изискванията на наредбата, издадена от министъра. Кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно отчитат резултатите. Националното сдружение на общините, Българският ветеринарен съюз и организации за защита на животните участват в процеса на изготвяне на програмата и наредбата.
Чл. 40а
Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета в България се основава на принципите на създаване на здравословна среда за гражданите и подобряване на хуманното отношение към животните. Програмата включва цели и задачи, оценка на популацията, мерки за кастрация, изграждане на приюти, контрол върху развъдчиците и търговците на кучета, както и изисквания за управление и мониторинг на програмата.
Чл. 40б
Чл. 40б от Закона за защита на животните определя източниците на финансиране за дейностите по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Финансирането се осъществява чрез средства от държавния и общинския бюджет, дарения от физически и юридически лица, както и международни програми и проекти.
Чл. 40в
Според Чл. 40в от Закона за защита на животните, мерките за овладяване на популацията и ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствени кучета се извършват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории. След манипулацията, кучето трябва да има престой за възстановяване от минимум 24 часа.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за защита на животните урежда въпросите, свързани с настаняването на безстопанствени животни. Органите и организациите, посочени в чл. 40, ал. 4 и 6, са отговорни за настаняването на безстопанствени животни в регистрирани приюти. Местната власт е задължена да изгражда приюти, а кметовете отговарят за тяхната дейност. Приютите се управляват от общините и организации за защита на животните, които могат да създават свои собствени приюти. Всеки приют трябва да разработи система за информиране на гражданите относно животните, предлагани за отглеждане, включително чрез интернет и медии.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за защита на животните регламентира условията за залавяне на безстопанствени животни. Залавянето трябва да се извършва от квалифицирани лица, инструктирани от ветеринарен лекар, при минимално страдание и с гарантирано здраве на животните. Транспортирането на заловените кучета до приютите трябва да става със специално оборудвани превозни средства, осигуряващи добра вентилация. Членовете на екипите за залавяне трябва да са преминали обучение за хуманно отношение към животните, а самите екипи подлежат на ръководство и контрол от ветеринарен лекар. При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер.
Чл. 43
Кметовете и организациите, които управляват приюти за животни, са задължени да сключват договори с управители с висше образование, да осигуряват ветеринарно обслужване, необходим брой служители, достъп на гражданите, условия за обществен контрол и връзка с приюта. Освен това, управителите и служителите трябва да преминат курс за обучение за защита на животните.
Чл. 44
Управителят на приют за животни е отговорен за предприемане на мерки при сигнали за изоставени животни, ръководене на настаняването и грижите за животните, прилагане на програма за намиране на нови собственици и водене на дневник с данни за настанените животни. Дневникът включва идентификационен номер, дата и място на залавяне, индивидуални белези, дата и причини за напускане, както и информация за собственика. При транспортиране на животни се изготвя транспортен документ с необходимата информация.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за защита на животните определя задълженията на ветеринарния лекар, включително контрол на здравословното състояние на животните, изпълнение на програми за изследване на заразни болести, отразяване на резултати в амбулаторен дневник, контрол на дезинфекция и извършване на лечебни и профилактични мероприятия. Ветеринарният лекар също така регистрира кучета, съставя констативни протоколи за смърт на животно и индивидуални протоколи при евтаназия.
Чл. 46
Чл. 46 определя изискванията за настаняване на кучета в приюти. При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация и клиничен преглед, а при необходимост - лабораторни изследвания, които се записват в амбулаторния дневник. Болни и наранени животни получават ветеринарна помощ. През престоя си животните трябва да имат достъп до достатъчно храна, вода и пространство за движение и почивка.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за защита на животните регламентира условията за настаняване и отглеждане на кучета в приюти. Кучетата се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират, след което се предоставят безвъзмездно на желаещи лица. Ако не се явят такви, те се маркират и настаняват във временни приюти или се връщат на местата, от които са взети. Временните приюти трябва да отговарят на определени хигиенни изисквания и да бъдат под надзор. Управителят на приюта води регистър и издава ветеринарномедицински паспорти за кучетата, като данните се изпращат на кмета на общината.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за защита на животните забранява връщането на кучета в дворовете на детски ясли и градини, училища, болници, както и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища. Целта е да се осигури безопасността на децата и обществото.
Чл. 49
Отговорните лица, организациите за защита на животните или общините имат задължението да извършват обезпаразитяване на върнатите по места животни на всеки три месеца, както и да ги реваксинират срещу бяс.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за защита на животните налага задължения на организациите и лицата, регламентирани в чл. 49, да заверяват ежегодно паспорта на кучето в общинската администрация, удостоверявайки извършените обезпаразитявания и ваксинации. Освен това, те трябва да предприемат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или други животни.
Чл. 51
Евтаназията на кучета, настанени в приюти, е разрешена при спазване на условията, посочени в чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Преди извършването на евтаназия е необходимо да бъде поставена диагноза чрез клиничен преглед и изследвания.
Чл. 52 от Закона за защита на животните
Труповете на животните, които са в приют, трябва да се съхраняват в съответствие с изискванията, установени в чл. 272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 53
При настаняване на регистрирано куче-компаньон в приют, управителят издирва собственика и го уведомява писмено. Ако собственикът не се яви в срок от 7 дни, кучето може да бъде предоставено на нов собственик или настанено в приют на организации за защита на животните. Връщането на кучето на собственика става след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите за престоя.
Чл. 54
Законът изисква всяка общинска администрация или приют да поддържа регистър на кучетата, който да включва информация за датите и местата на залавяне и връщане на животните, дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране срещу бяс, както и лицето или организацията, отговорна за надзора.
Чл. 55
След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място, те се настаняват поетапно в приюти. Това се извършва по програми, които целят намиране на собственик или доживотно отглеждане на животните.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за защита на животните предвижда мерки за контрол на популацията от безстопанствени котки, като се прилагат разпоредбите на чл. 40-47, чл. 51, 52 и чл. 54. Забранява се залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.
Чл. 57
Общественият контрол по Закона за защита на животните се осъществява от упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел, които са регистрирани по закона и имат уставна дейност, насочена към защита на животните.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за защита на животните определя правата на лицата, ангажирани с обществения контрол. Те имат право да получават информация относно спазването на изискванията за защита на животните, да участват в подготовката на решения на компетентните органи, да сезират тези органи за проверки и да получават информация за резултатите от тях. Освен това, те могат да получават съдействие от Министерството на вътрешните работи и да участват в проверки и мероприятия, свързани с контрола на защитата на животните.
Чл. 59
Контролът по Закона за защита на животните се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Българската агенция по безопасност на храните. За мерките за защита на дивите животни отговарят министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите. Местната власт осъществява контрол върху изоставени животни, идентификация и регистрация на кучета, спазване на изискванията в приютите, както и върху кучетата и местата, определени в закона. Контролът се извършва чрез периодични проверки и проверки по сигнали за нарушения.
Чл. 60
Контролните органи имат право да установяват самоличността на собствениците на животни, да имат достъп до обекти и документация, както и да влизат в недвижими имоти и транспортни средства за проверка. Собствениците на животни са задължени да осигурят достъп за проверки и за оказване на неотложна помощ на животни в опасност.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за защита на животните задължава органите на изпълнителната и местната власт, както и обществените организации и физически и юридически лица, да оказват съдействие на служителите на Българската агенция по безопасност на храните при контролните им функции. При установяване на нарушения, те трябва незабавно да предприемат мерки за преустановяване на нарушението и да уведомят съответните органи.
Чл. 62
Законът предвижда наказания за жестокост към животни, включително глоба от 500 до 1000 лв. за първо нарушение. При повторно нарушение глобата нараства до 1000-2000 лв. Специални разпоредби се прилагат за ветеринарни специалисти, които извършат подобни деяния, с глоба от 1000 до 1500 лв. Стреляне по безстопанствени и диви животни без основание също се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 63
Законът предвижда наказания за нарушения на глава трета. За физически лица глобите варират от 1000 до 2000 лв. при първо нарушение и от 2000 до 3000 лв. при повторно. За ветеринарни специалисти и юридически лица глобите са по-високи - от 2000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 5000 лв. за повторно. Възможно е отнемане на животното в полза на държавата при нарушения.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за защита на животните предвижда наказания за нарушаване на чл. 21, като глобата или имуществената санкция варира от 2000 до 3000 лв. При нарушения, животното се отнема в полза на държавата и разпореждането с него се извършва съгласно условията на чл. 129, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 65
Ветеринарен лекар, който не спазва изискванията по чл. 37, ал. 3 и 5 от Закона за защита на животните, подлежи на наказание. Първоначалната глоба варира от 20 до 40 лв., а при повторно нарушение глобата е от 40 до 60 лв.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за защита на животните предвижда наказания за нехуманно отношение, жестокост или особена жестокост към животни, извършени от лица, които са под контрол на нарушителя. Първоначалната глоба е между 50 и 250 лв., а при повторно нарушение глобата е от 250 до 500 лв.
Чл. 67
Собствениците на животни, които не спазват разпоредбите на чл. 60, ал. 2 от Закона за защита на животните, подлежат на наказание с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 68
Законът предвижда наказания за нарушения, свързани с защитата на животните. Лицата, извършили нарушения, подлежат на глоба от 100 до 250 лв. При повторно нарушение глобата е от 250 до 500 лв., освен ако деянието не е престъпление. За ветеринарни лекари, техници и длъжностни лица глобата е от 250 до 500 лв., а за юридически лица или еднолични търговци имуществена санкция от 500 до 700 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите са съответно от 500 до 700 лв. и от 700 до 1000 лв.
Чл. 69
Кметовете на общини са задължени да организират изпълнението на програма и план, свързани с защитата на животните. При неизпълнение на тези задължения, кметовете подлежат на наказание с глоба между 1000 и 2000 лв. При повторно нарушение глобата се удвоява.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за защита на животните определя, че нарушенията по закона се установяват чрез актове, съставени от ветеринарни лекари и служители на различни институции, включително Министерството на околната среда, регионалните инспекции и упълномощени лица от общината. За нарушения по чл. 69 актовете се съставят от служители на областната дирекция по безопасност на храните. Наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции или кмета на общината.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за защита на животните предвижда, че установяването на нарушения, съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Това означава, че всички действия, свързани с административните нарушения, следва да се извършват по установените процедури в този закон.
Чл. 72
При констатиране на нарушения, контролни органи могат да издават задължителни предписания за отстраняване на нарушенията, да спират експлоатацията на обекта за срок до 6 месеца, ако нарушението не е отстранено, и да предлагат заличаване на регистрацията на обекта при неотстранени нарушения или при груби и системни нарушения. След отстраняване на нарушението, собственикът може да поиска отмяна на разпореждането за спиране на експлоатацията.
Чл. 73
Ветеринарните лекари от Българската агенция по безопасност на храните имат право да забраняват товаренето и транспортирането на животни при неспазване на изисквания, да прекратяват опити с животни, извършени в нарушение на нормативните актове, да забраняват клане на животни при неефективно зашеметяване и да преустановяват действия, които не са разрешени или са извършени в нарушение на нормативните актове.
Чл. 74
В случай на транспорт и пратки с животни без необходимите документи или при нарушение на изискванията за защита на животните, компетентните държавни органи имат право да задържат животните или пратката, както и средствата за транспорт. Те са задължени незабавно да информират органите на Българската агенция по безопасност на храните.
Чл. 75
В случаите, посочени в чл. 62, ал. 5, чл. 63, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 от Закона за защита на животните, може да се постанови временно преустановяване на дейността на животновъдния обект, зоомагазина, ветеринарната клиника или амбулаторията. Това изменение е направено с ДВ, бр. 92 от 2011 г.
Чл. 76
При нарушение на чл. 34 от Закона за защита на животните, контролни органи дават предписание за намаляване на броя на животните в двумесечен срок. Ако срокът не се спази, се налага глоба от 150 лв. за всяко животно над разрешения брой и допълнителен срок от един месец за отстраняване на нарушението. При повторно неспазване, глобата е 500 лв. и животните се отнемат в полза на държавата. Отнетите животни се настаняват временно в специално определени места, които включват зоологически градини, приюти и ферми.
Чл. 77
Член 77 от Закона за защита на животните предвижда, че предметите, които са използвани за извършване на нарушения, могат да бъдат отнети в полза на държавата.
Чл. 78 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът за защита на животните регулира мерките за защита и хуманно отношение към животните, включително принудителни административни мерки, които могат да се обжалват. Определя термини като "блокиране на раждаемостта", "болка, страдание и увреждане", и "приют за животни". Също така, законът предвижда задължения за общините по отношение на безстопанствените животни и установява срокове за прилагане на наредби и програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 г. и е обект на изменения.
Параграф §1
Законът определя термини и понятия, свързани със защитата на животните, включително "блокиране на раждаемостта", "болка, страдание и увреждане", и "добра практика при отглеждане на животните". Той също така описва категориите животни, като "диви бозайници", "животни-компаньони" и "селскостопански животни", и определя важни аспекти, като кастрация, приюти за животни и мобилни амбулатории. Основната цел на закона е да осигури хуманно отношение към животните и да регулира популацията на безстопанствените животни.
§8 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се въвеждат нови разпоредби относно опитите с животни. Досегашният текст на чл. 152 става ал. 1, а новата ал. 2 уточнява целите на опитите, които включват разработване на безопасни лекарствени продукти, диагностика на болести, проучвания на физиологични функции, обучение в учебни заведения и защита на околната среда.
§9
С §9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на животните се отменят член 35, т. 4 и член 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, приет през 1999 г. Тези изменения са част от актуализацията на законодателството в сферата на ветеринарната медицина и защитата на животните.
§ 10
В Закона за защита на растенията се въвеждат изменения, свързани с изискванията за представяне на оценки и резюмета на български език, уточняват се сроковете за обжалване на наказателни постановления и се добавят нови точки, касаещи регистрационни номера на продукти и нарушения при предлагане на торове. Освен това, заменят се термини и се отменят определени точки от допълнителната разпоредба.
§ 11
Изпълнението на Закона за защита на животните е възложено на министъра на земеделието и храните. Последните изменения на разпоредбата са направени през 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§12
Законът за защита на животните влиза в сила на 31 януари 2008 г., след като е приет от 40-то Народно събрание на 24 януари 2008 г. и е официално подпечатан с печата на Народното събрание.
§67 Закона за защита на животните
С §67 от Закона за защита на животните се извършват изменения, при които термините "министърът на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието" се заменят с "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с актуализацията на закона.
§10
В §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за защита на животните се предвиждат изменения в терминологията на закона. Конкретно, "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменя с "Българската агенция по безопасност на храните", а "регионална ветеринарномедицинска служба" с "областна дирекция по безопасност на храните". Освен това, терминът "генералния" се заменя с "изпълнителния".
§30
Законът за защита на животните влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законът е изменен и допълнен, като последните изменения са обнародвани в "Държавен вестник", брой 34 от 2016 г.
§18
Съгласно параграф §18, общинските съвети са задължени да изготвят и приемат наредбите по чл. 40, ал. 5 в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за защита на животните. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, обнародван в Държавен вестник, брой 34 от 2016 година.
§9
Параграф §9 гласи, че програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета, приета от общинския съвет преди влизането в сила на закона, остава в сила до приемането на нова програма по чл. 40, ал. 3, при условие че не противоречи на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета в България.
§10
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за защита на животните, Министерският съвет трябва да приеме Национална програма за контрол на популацията на безстопанствените кучета в България. Министърът на земеделието и храните е задължен да издаде наредба до 31 декември 2016 г. След приемането на Националната програма, общинските съвети трябва да разработят свои програми и планове в срок от 6 месеца.
§28
В §28 от Закона за защита на животните се предвижда замяна на наименованията "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" с новите наименования "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите". Тази промяна е част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник.
§76
Законът за защита на животните влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в бр. 102 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§60
В Закона за защита на животните, обнародван през 2008 г. и изменян многократно, се въвеждат промени, свързани със замяната на изразите "министърът на земеделието, храните и горите" с "министърът на земеделието". Тази промяна е валидна за всички места в закона, където се срещат тези изрази.
§106
Законът за защита на животните влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г.
§74
Параграф §74 от Закона за защита на животните предвижда замяна на изразите "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" с "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните". Законът е обнародван в Държавен вестник и е претърпял множество изменения от 2008 г. до 2022 г. Освен това, споменат е Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, който допълва Регламент (ЕС) 2016/429 относно правилата за животновъдните обекти и проследимостта на отглежданите сухоземни животни.
