НАРЕДБА № 8 ОТ 3 НОЕМВРИ 2016 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ И ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията, реда и финансирането за извършване на профилактични прегледи и диспансеризация. В нея е включен и списък на заболяванията, при които се извършва диспансеризация.
Чл. 2
Наредбата определя, че профилактичните прегледи и изследвания са насочени към ранно откриване на заболявания и се извършват от лекари в лечебни заведения за извънболнична медицинска и дентална помощ.
Чл. 3
Диспансеризацията се извършва в различни лечебни заведения, включително извънболнична и болнична помощ, комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве и кожно-венерически заболявания. Лицето може да бъде диспансеризирано само в едно заведение и от един лекар за едно и също заболяване в определен период. Специализирана диспансеризация за злокачествени заболявания е разрешена само в болнични заведения и онкологични центрове. Диспансерното наблюдение на пациенти с психични заболявания се определя от психиатър, който оценява необходимостта от продължаване на наблюдението всяка година. Пациентите с кожно-венерически заболявания също се диспансеризират в специализирани заведения.
Чл. 3а
Чл. 3а от Наредба № 8, изменен с ДВ, бр. 103 от 2022 г., предвижда възможността медицинските направления и друга медицинска документация да бъдат издавани в електронен формат, подписан с квалифициран електронен подпис. Документите ще се обработват и съхраняват чрез специализиран медицински софтуер, спазващ нормативните изисквания. Тези електронни документи ще бъдат достъпни в софтуера на медицинските изпълнители, сключили договор с НЗОК, и не е необходимо здравноосигуреното лице да ги предоставя при избор на лечебно заведение.
Чл. 4
Диспансеризацията е доброволна и изисква съгласие от пациента, освен ако не е наложена от съд или е принудителна. Лекарят е задължен да предостави информация за заболяването и последствията от отказа. Пациентът може да откаже диспансеризация, като отказът се документира в амбулаторния лист. Ако е необходимо, пациентът може да бъде насочен към друг специалист за диспансеризация, който също е длъжен да я проведе, освен при отказ. Документът за отказ се предава на общопрактикуващия лекар, освен ако информацията не бъде предоставена електронно.
Чл. 5
Профилактичните прегледи и изследвания, както и диспансеризацията, се извършват в съответствие с медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Продължителността на тези прегледи се определя от медицинския специалист в зависимост от необходимите медицински дейности и последваща оценка на резултатите от изследванията.
Чл. 6
Лечебните заведения имат право да осъществяват скрининг като метод за профилактика на заболяванията. Това е част от разпоредбите, свързани с провеждането на профилактични прегледи.
Чл. 7
Наредба № 8 определя правилата за профилактични прегледи на деца, които се извършват от общопрактикуващи лекари и лекари по дентална медицина. Профилактичните прегледи се извършват по график, определен в приложение № 1. В случай, че общопрактикуващият лекар няма специалност по детски болести, родителите могат да изберат лекар с такава специалност. Профилактичните прегледи са задължителни в детските ясли, градини и училища, а също така и в домове за деца. Специализирани заведения осигуряват медицински прегледи от квалифицирани лекари.
Чл. 8
Лицата над 18 години са задължени да преминават профилактични прегледи и изследвания, които са определени в приложение № 2 на наредбата. Тези прегледи се извършват от общопрактикуващ лекар или лекар по дентална медицина.
Чл. 9
Наредбата предвижда, че общопрактикуващият лекар трябва да формира групи от лица над 18 години с рискови фактори за социално значими заболявания. За целта, лекарят попълва карта за оценка на рисковите фактори и осъществява профилактични дейности за тези лица, съгласно определените приложения.
Чл. 10
Бременните жени и родилките до 42 дни след раждането са задължени да преминат профилактични прегледи и изследвания, които се извършват на диспансерен принцип. Прегледите могат да се правят от специалист по акушерство и гинекология или от общопрактикуващ лекар, в зависимост от желанието на бременната. За бременни с повишен риск прегледите се осъществяват само от специалист. Резултатите от прегледите се записват в специална карта за профилактика на бременността, която е част от медицинския софтуер на наблюдаващия лекар.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. определя, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща на лечебните заведения, с които има сключен договор, за осъществените дейности по чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 3 и чл. 10, ал. 1. Това включва различни профилактични прегледи и диспансеризация, които са в обхвата на договорените услуги.
Чл. 12
Общопрактикуващите лекари извършват профилактични дейности за безплодие, предавани по полов път болести и СПИН, злокачествени заболявания на репродуктивната система и психични разстройства. Тези дейности са част от здравния пакет, финансиран от НЗОК, или се реализират по национални програми и проекти.
Чл. 13
Общопрактикуващите лекари и лекарите по дентална медицина, заедно с медицинските специалисти, са задължени да информират пациентите по ясен и разбираем начин относно видовете и честотата на профилактичните прегледи и изследвания.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 8 предвижда, че лицата, при които по време на профилактичния преглед са установени здравословни отклонения, включително тези от определените групи, ще бъдат насочени от лекаря за допълнителни консултации, изследвания и специализирана медицинска или дентална помощ. Насочването става с медицинско направление, издадено от лекаря, извършил прегледа.
Чл. 15
Чл. 15 определя скрининга като профилактичен метод за установяване на разпространението на определени признаци, симптоми или заболявания сред здравото население. За да бъде осъществен скрининг, трябва да са изпълнени определени условия, включително значимост на заболяването, наличието на утвърдени диагностични и лечебни методи, възможност за откриване на заболяването в ранен стадий, наличие на механизъм за последваща диагностика и лечение, безопасност и лесна приложимост на методите, както и икономическа ефективност на скрининга.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 8 определя основните принципи на извършване на скрининги, включващи идентификация на целевите групи, провеждане и анализ на тестове, предоставяне на препоръки за последващи медицински услуги и обработка на обратна информация. Финансирането на скрининга може да идва от различни източници, включително държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Условията и изискванията за провеждане на скрининга се уреждат в съответствие с националните закони и утвърдените европейски практики.
Чл. 17
Държавата е задължена да създаде и поддържа система за организиран скрининг на населението, която включва мониторинг, контрол, анализ и отчитане на индикаторите на скрининговата дейност. Системата се състои от Национален скринингов регистър и координатори по места, като във всяка регионална здравна инспекция се назначава координатор на системата.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 8 определя, че Националният скринингов регистър се води от Националния център по обществено здраве и анализи и включва лични данни на скринираните лица, информация за лечебните заведения, резултати от изследвания и възможности за обособяване на скринирани групи. Регистърът работи с актуални данни от регистрите на населението.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. регламентира процедурата за регистрация и провеждане на скринингови изследвания. Методиката за скрининг трябва да бъде регистрирана в НСР и обявена публично. Скрининговите изследвания се извършват от квалифицирани лекари, а лечебните заведения трябва да се регистрират за участие. Скринингът следва да спазва установените програми и финансови параметри, а лечебните заведения са задължени да представят отчет за резултатите и разходите в двумесечен срок след приключване на скрининга.
Чл. 20
Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. определя заболяванията, при които децата подлежат на диспансеризация, както и тези, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща дейностите по диспансеризация. Списъците на заболяванията са включени в приложения № 8 и № 9 съответно.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 8 определя заболяванията, при които лицата над 18 години подлежат на диспансеризация. В параграф 1 се посочва, че тези заболявания са изброени в приложение № 10. Параграф 2 указва, че заболяванията, за които Националната здравноосигурителна каса покрива разходите за диспансеризация, са описани в приложение № 11.
Чл. 22
Наредбата определя видовете и периодичността на профилактичните прегледи и диспансеризацията, които се регулират от националния рамков договор и приложенията към наредбата. Диспансеризацията на заболяванията, включени в определени приложения, се осъществява от различни лечебни заведения, а финансирането на тези дейности е от общинския бюджет или бюджета на Министерството на здравеопазването. Специални приложения определят периодичността на диспансеризацията при пациенти с туберкулоза.
Чл. 23
Диспансеризираните лица се насочват за специализирано изследване или преглед с медицинско направление, издадено от лечебното заведение, което осъществява диспансеризацията.
Чл. 24
На диспансеризация подлежат всички лица, на които е осъществена трансплантация на органи, тъкани и клетки. Лечебните заведения, извършващи диспансерно наблюдение, водят регистър на диспансеризираните лица. Диспансеризацията се извършва в лечебното заведение, където е направена трансплантацията. Лица с трансплантации в чужбина могат да се диспансеризират в избрано от тях заведение след подаване на заявление.
Чл. 25
Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. регламентира задълженията на лекарите по отношение на профилактичните и диспансерните прегледи. Лекарите трябва да предоставят на пациентите устна информация за резултатите от прегледите и да отразяват данните в медицинската документация. Пациентите потвърдиха извършените медицински дейности с подпис. От 1 януари 2023 г. пациентите имат достъп до данните от прегледите в своето здравно досие, а при наличие на електронно здравно досие в НЗИС, те могат да се запознаят с данните там. Медицинските специалисти са длъжни да предоставят копие от документацията при поискване.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 8 указва, че лекарите от лечебните заведения са задължени да предоставят на пациентите медицинската информация и документация, свързана с извършените медицински дейности. Пациентите получават екземпляр от медицинската документация за специализираните прегледи и изследвания, която следва да предоставят на общопрактикуващия си лекар или на лекаря по дентална медицина, освен ако документът е издаден електронно и е получен по електронен път, включително чрез НЗИС.
Чл. 27
При смяна на лечебното заведение или лекаря, пациентът трябва да предостави съгласие за достъп на новото заведение или лекар до данните от предишните профилактични и диспансерни прегледи. Ако това не е възможно, новият лекар може да поиска от пациента копие от медицинската документация, освен ако документите не са издадени електронно и не могат да бъдат предоставени по електронен път, включително в НЗИС.
Чл. 28
Лечебните заведения, които извършват профилактични прегледи и диспансеризация, са задължени да предоставят информация за извършените прегледи на съответната регионална здравна инспекция в годишните си статистически отчети. Заведенията, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса, трябва да отчитат тези прегледи, представяйки информация от първичната медицинска документация на електронен носител в районната здравноосигурителна каса, като формата и съдържанието на информацията се определят от касата.
§1
Контролът по провеждането на профилактичните прегледи и диспансеризацията се извършва от регионалните здравни инспекции, районните здравноосигурителни каси и Изпълнителната агенция "Медицински одит".
§2
Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията е издадена на основание чл. 30, ал. 3, чл. 123, ал. 2 и чл. 127, ал. 2, т. 5 от Закона за здравето. С нея се отменя Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, която е била изменяна и допълвана многократно през годините.
§3 и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г.
Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията влиза в сила от 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби, свързани с изменението и допълнението на наредбата, са обнародвани в Държавен вестник, брой 27 от 2018 г. и влизат в сила от 1 април 2018 г.
§10 и заключителни разпоредби към Наредба № 8
Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията влиза в сила от 1 април 2018 г. В допълнение, изменения в наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 2 от 2019 г., и влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§3 от Наредба № 8
Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията влиза в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, обнародвана в Държавен вестник, брой 39 от 2021 г., в сила от 12.05.2021 г.
§4 от Наредба № 8
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Наредба № Н-6 от 21 декември 2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система са обнародвани в бр. 103 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
