ЗАКОН ЗА ЗАНАЯТИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за упражняване на занаят. В него се определят правилата, които следва да се спазват от лицата, желаещи да упражняват занаят в България.
Чл. 2
Законът за занаятите има за цел да стимулира развитието на занаятите, като осигурява условия за разгръщане на предприемчивостта, защитава интересите на занаятчиите и защитава потребителите на занаятчийски услуги.
Чл. 3
Член 3 от Закона за занаятите определя какво представлява занаят и условията, при които едно предприятие може да се счита за организирано по занаятчийски начин. Според текста, занаят е дейност, свързана с производството на изделия или предоставянето на услуги, която трябва да отговаря на определени критерии: 1) включване в списъка на занаятите; 2) изпълнение на работа с ръчни инструменти; 3) наличие на съответни знания и умения; 4) дейността да се извършва от занаятчии.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за занаятите определя изискванията за занаятчиите относно вписването им в регистър БУЛСТАТ, задължението за показване на майсторско свидетелство или други удостоверителни документи в работното помещение, както и възможността за упражняване на един или повече занаяти и търговия със собствена продукция. Занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица, не подлежат на вписване. Измененията в текста са от 2011 г.
Чл. 5
Собственик на занаятчийско предприятие може да бъде самостоятелно зает занаятчия или дружество. Самостоятелно зает занаятчия трябва да е физическо лице, което е калфа (без право да обучава чираци), майстор или притежава ІІ или ІІІ степен на професионална квалификация или висше образование, свързано със занаята. Дружеството може да бъде собственик, ако отговорното лице за техническото ръководство е майстор по съответния занаят.
Чл. 6
Член 6 от Закона за занаятите е бил изменян и отменян в различни периоди. Първоначално е бил изменен с ДВ, бр. 99 от 2005 г. и е влязъл в сила на 10.06.2006 г. След това е бил изменен отново с ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., и окончателно е отменен с ДВ, бр. 28 от 2011 г.
Чл. 7
Член 7 от Закона за занаятите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 28 от 2011 г. Тази статия е част от Глава трета, която се отнася до организацията на занаятчиството, и по-конкретно в Раздел I, който касае регионалните занаятчийски камари.
Чл. 8
Занаятчиите имат право да се обединяват в регионални занаятчийски камари, които са юридически лица. Всяка област може да има само една такава камара, а правото на наименование "Регионална занаятчийска камара" се предоставя само на юридически лица, които отговарят на условията на закона. Тези камари могат да придобиват и притежават имущество.
Чл. 9
Регионалната занаятчийска камара има основни функции, включващи защита на интересите на членовете, сътрудничество с държавни институции за развитие на занаятите, подпомагане на занаятчийското обучение и организиране на изпити за квалификация. Камарата също така изготвя и публикува програми за обучение, сътрудничи с браншови организации за практическо обучение и поддържа регистър на занаятчиите, включващ различни категории занаятчии и работници.
Чл. 10
Членовете на регионалната занаятчийска камара могат да бъдат самостоятелно заети занаятчии, дружества, които организират предприятия по занаятчийски начин, както и майстори, калфи и чираци. Един параграф от закона е отменен с изменения от 2011 г.
Чл. 11
Според чл. 11 от Закона за занаятите, всеки занаятчия има право да членува доброволно в регионалната занаятчийска камара, в района, където желае да упражнява своя занаят. Членовете на камарата се вписват в специален регистър, съгласно чл. 9, т. 8 от същия закон.
Чл. 12
Чл. 12 определя органите на регионалната занаятчийска камара, които включват общото събрание, управителния съвет и комисията по етика и разрешаване на спорове. Устройството и дейността на камарата се регламентират в устав.
Чл. 13
Общото събрание представлява върховен орган на регионалната занаятчийска камара, отговорен за вземане на решения и управление на дейността на камарата.
Чл. 14
Член 14 от Закона за занаятите определя, че Общото събрание на регионалната занаятчийска камара се състои от всички нейни членове. Другите алинеи от този член са отменени с изменения от ДВ, бр. 28 от 2011 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за занаятите определя функциите на Общото събрание, което включва приемане, изменение и допълнение на устава, избор и освобождаване на членове на управителния съвет и Комисията по етика, приемане на основни насоки и програма за дейността на камарата, одобрение на бюджета и отчета за дейността на управителния съвет, както и приемане на отчета за изпълнение на бюджета, който трябва да бъде публикуван на интернет страницата на регионалната и Националната занаятчийска камара.
Чл. 16
Общото събрание на регионалната занаятчийска камара се свиква най-малко веднъж годишно от управителния съвет или по искане на една пета от членовете. Ако управителният съвет не свика събранието в 14-дневен срок след искането, то може да бъде свикано от съда по писмено искане на заинтересованите членове. Правилата за свикване и провеждане на заседанията се определят в устава на камарата.
Чл. 17
Управителният съвет на регионалната занаятчийска камара е отговорен за изпълнението на решенията на общото събрание и за насочването на дейността на камарата. Той може да назначи изпълнителен директор, който не е задължително член на камарата. Също така, съветът е задължен да публикува информация за условията и реда за вписване в регистъра на интернет страницата на камарата и да предоставя тази информация на занаятчиите при поискване.
Чл. 18
Управителният съвет на регионалната занаятчийска камара се състои от председател и минимум двама членове, избирани за срок от 5 години. Членове могат да бъдат само лица, които са членове на камарата. Не могат да бъдат избирани лица под 18 години, поставени под запрещение, лишени от правото да заемат ръководна длъжност или в родство с член на съвета. При напускане или смърт на член, съветът се попълва с нови членове за остатъка от мандата. Процедурата за свикване на заседанията се урежда от устава на камарата.
Чл. 19
Председателят на управителния съвет на регионалната занаятчийска камара има правомощието да представлява камарата, да организира изпълнението на решенията на общото събрание и управителния съвет, както и да ръководи текущата дейност на камарата. В случай на назначаване на изпълнителен директор, уставът на камарата определя кои от правомощията на председателя ще бъдат прехвърлени на изпълнителния директор.
Чл. 19а
Членовете на Комисията по етика и разрешаване на спорове се избират за срок от 5 години, като комисията избира председател от своя състав. Тя разрешава спорове между занаятчии и проверява сигнали срещу действия на управителния съвет на регионалната занаятчийска камара, докладвайки пред общото събрание. Членовете на комисията могат да участват в заседанията на общото събрание и на управителния съвет с съвещателен глас. При установяване на нарушения, комисията уведомява контролната комисия на Националната занаятчийска камара.
Чл. 19б
Чл. 19б от Закона за занаятите определя задълженията на Регионалната занаятчийска камара да изпраща ежемесечно информация на Националната занаятчийска камара относно молбите за изпит, проведените изпити, издадените свидетелства, протоколите за организационни решения и други данни, посочени в устава. Също така, документите свързани с изпитите и свидетелствата трябва да се съхраняват в архива на камарата за 20 и 50 години съответно.
Чл. 20
Регионалната занаятчийска камара има право да събира такси за предоставяните услуги. Размерът на тези такси се определя с тарифа, която трябва да бъде одобрена от Министерския съвет, по предложение на Националната занаятчийска камара.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за занаятите предвижда, че регионалният регистър на занаятчиите се води от съответната регионална занаятчийска камара и е публичен. Информацията от регистъра е достъпна на интернет страниците на съответната камара и на Националната занаятчийска камара. Регистърът се води по утвърден образец и трябва да спазва изискванията за защита на личните данни.
Чл. 22
Член 22 от Закона за занаятите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година.
Чл. 23
На вписване в регистъра на занаятчиите подлежат различни категории лица, включително дружества, самостоятелно заети занаятчии, майстори, калфи и чираци. За всяка категория са определени специфични изисквания за информация, която трябва да бъде предоставена, включително лични данни, информация за регистрация, адреси за кореспонденция, занаятите, които ще се упражняват, и удостоверения за квалификация. Промените в обстоятелствата също подлежат на вписване в срок от 14 дни.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за занаятите описва процедурата за вписване на самостоятелно заети занаятчии и на дружества. Заявлението за вписване трябва да съдържа данни съгласно чл. 23 и да бъде придружено от необходимите документи, включително майсторско свидетелство и данни за майсторите и калфите. За граждани на ЕС, които желаят да работят в България, е нужно да представят документ за квалификация. При временно упражняване на занаят, те трябва да уведомят регионалната занаятчийска камара.
Чл. 25
Законът определя процеса за вписване на заявителите в Регионалната занаятчийска камара. Заявленията се разглеждат в срок от 14 дни, като при непълноти или неточности заявителят се уведомява в срок от 7 дни. Ако не се отстранят проблемите в 1-месечен срок, искането се оставя без разглеждане. Вписванията се извършват от определени лица, които водят регистри и дават справки. Вписването трябва да се извърши в срок от 3 дни след произнасяне на камарата или след обжалване. На вписаните лица се издава удостоверение, а документацията на всеки заявител се комплектова в отделно дело.
Чл. 26
Вписването в регистъра на занаятчиите може да бъде заличено по молба на вписаното лице или неговите наследници, както и при смърт на физическото лице или прекратяване на дружеството. При заличаване в регистъра се извършва отбелязване по партидата на занаятчията.
Чл. 27
Регионалните занаятчийски камари са задължени да изпращат ежемесечно в Националната занаятчийска камара информация за вписаните и заличените занаятчии. Това е необходимо за актуализиране на националния регистър на занаятчиите.
Чл. 28
Националната занаятчийска камара е основната представителна организация на занаятчиите в България, която защитава техните интереси и насърчава развитието на занаятите. Камарата е юридическо лице, регистрирано по закона за юридическите лица с нестопанска цел, със седалище в София. Членове на камарата са регионалните занаятчийски камари и браншови организации, а тя може да притежава имущество и да приема устав за своята дейност.
Чл. 29
Националната занаятчийска камара е орган, който защитава интересите на занаятчиите и техните организации, участва в разработването на нормативни актове, утвърдители образци на документи, изготвя стандарти и програми за обучение, провежда изпити, издава майсторски свидетелства, води национален регистър на занаятчиите и координира дейността на регионалните камари. Камарата публикува информация на своя интернет сайт и предоставя актуализирани списъци на занаятчиите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 30
Според Чл. 30 от Закона за занаятите, органите на Националната занаятчийска камара включват общото събрание, настоятелството и контролната комисия.
Чл. 31
Общото събрание на Националната занаятчийска камара е съставено от представители на регионалните занаятчийски камари, Националното сдружение "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти" и други членове. Представителството на всеки занаят от списъка по приложение № 1 е пропорционално и се определя от устава на камарата.
Чл. 32
Общото събрание на Националната занаятчийска камара има следните основни функции: приема, изменя и допълва устава на камарата; избира членовете на настоятелството и контролната комисия; и приема за членове браншови организации.
Чл. 33
Общото събрание на Националната занаятчийска камара се свиква поне веднъж годишно от настоятелството или по искане на една десета от членовете. Ако настоятелството не свика събранието в 14-дневен срок, събранието може да бъде свикано от съда по искане на заинтересовани членове. Провеждането на събранието се регулира от устава на камарата.
Чл. 34
Настоятелството на Националната занаятчийска камара е отговорно за изпълнението на решенията, взети на общото събрание, и за управлението на дейността на камарата.
Чл. 35
Настоятелството на Националната занаятчийска камара се състои от председател и 10 членове, избирани за 4 години. Членовете трябва да са от регионалните занаятчийски камари или национални браншови организации. Настоятелството може да образува комисии и да назначава изпълнителен директор, който не е задължително член на занаятчийска камара. Изпълнителният директор може да бъде освободен по всяко време.
Чл. 36
Председателят на настоятелството на Националната занаятчийска камара представлява камарата и организира изпълнението на решенията на общото събрание и настоятелството. Той ръководи текущата дейност на камарата. Ако е назначен изпълнителен директор, уставът определя неговите правомощия.
Чл. 37
Членовете и председателят на контролната комисия по Закона за занаятите се избират за срок от 5 години. Тази промяна е въведена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за занаятите регламентира функциите на Контролната комисия, която проверява дейността на управителните органи на Националната и регионалните занаятчийски камари. Тя отчита дейността си пред общото събрание и може да участва в заседанията на настоятелствата със съвещателен глас. При установяване на съществени нарушения, комисията има право да свика общо събрание на съответната камара.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за занаятите предвижда създаването на арбитражен съд към Националната занаятчийска камара, който ще разрешава спорове между занаятчии, когато те не могат да бъдат решени от комисиите по етика и разрешаване на спорове в регионалните камари. Процедурата по разглеждане на делата се регламентира в правилника на арбитражния съд, който решава споровете на базата на закона, правилника и обичаите. За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за международния търговски арбитраж.
Чл. 40
Националната занаятчийска камара има право да събира такси за предоставяните услуги. Размерът на тези такси се определя чрез тарифа, която се одобрява от Министерския съвет по предложение на камарата.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за занаятите предвижда, че местните и централните органи на властта трябва да взаимодействат с Националната занаятчийска камара и регионалните камари за постигане на целите на закона. Те трябва да обменят необходимата информация. При разработване на нормативни актове, свързани със занаятите, компетентните органи са задължени да изискват становището на Националната занаятчийска камара.
Чл. 42
Член 42 от Закона за занаятите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година.
Чл. 43
Член 43 от Закона за занаятите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година.
Чл. 44
Член 44 от Закона за занаятите е отменен с Държавен вестник, брой 28 от 2011 година. Този член е част от четвърта глава, която се отнася до занаятчийското обучение, конкретно раздел I, който се фокусира върху чираците.
Чл. 45
Чл. 45 определя условията за обучение на чираци, които работят и изучават занаят. Чираците могат да се обучават само от майстори по утвърдени програми от Националната агенция за професионално образование и обучение. За чирак може да бъде прието лице, навършило 16 години, което не посещава училище или висше учебно заведение. Има специални условия за обучение на лица с увреждания, които се обучават по програми, одобрени от съответните институции.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за занаятите регламентира условията за обучение на чираци в занаятчийски предприятия и в Националното сдружение "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти". Обучението може да се провежда само по занаятите от списъка в приложение № 1. Правото за провеждане на обучение имат само предприятия, които са организирани по занаятчийски начин и разполагат с подходящо място и обзавеждане. Броят на чираците зависи от възможностите за обучение и потребностите на предприятието, като един майстор не може да обучава повече от двама чираци едновременно.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за занаятите определя основните аспекти на програмите за обучение на чираци. Обучението по занаят трябва да продължи между 3 и 4 години и да включва специфични умения и знания. Заниманията и условията за обучение, изпитните изисквания и документи за завършване също са регламентирани. Чиракът трябва да сключи договор с майстор, в който се уточняват срокът на обучение, занаятът и финансовите условия. Трудовите отношения между чирака и майстора подлежат на Кодекса на труда.
Чл. 48
Член 48 от Закона за занаятите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година.
Чл. 49
Обучението на чирака приключва с провеждане на калфенски изпит, който удостоверява придобитите умения и знания в съответния занаят.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за занаятите определя калфите като лица, които постоянно упражняват занаят в занаятчийски предприятия. Регионалната занаятчийска камара издава свидетелство за калфа на: 1) чираци, които успешно са положили калфенски изпит; 2) лица с минимум 3 години опит в занаят, които също са положили изпит; 3) лица с втора или трета степен на професионална квалификация, свързана със занаят, без да са полагали изпит. Националната занаятчийска камара утвърджава унифициран образец на свидетелството.
Чл. 51
Калфенският изпит е предназначен да провери теоретичните познания и практическите умения на кандидатите за упражняване на съответния занаят. Мястото и часът на изпита се определят от Регионалната занаятчийска камара.
Чл. 52
Член 52 от Закона за занаятите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 53
Член 53 от Закона за занаятите определя реда за полагане на калфенски изпити, организирани от регионалните занаятчийски камари. Изпитните комисии се състоят от минимум 5 членове, които са майстори по съответния занаят, представители на браншови организации, или преподаватели. Председателят на комисията се назначава от регионалната занаятчийска камара. Членовете на комисията получават възнаграждение, определяно от регионалната камара. Калфенските изпити се провеждат два пъти годишно.
Чл. 54
Член 54 от Закона за занаятите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година. Тази разпоредба е част от раздел III, който се отнася до майсторите в занаята.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за занаятите определя майстора в занаят като лице, което детайлно познава работния процес и притежава необходимите умения и познания, удостоверени с майсторско свидетелство. Националната занаятчийска камара издава това свидетелство на калфи, които успешно са издържали майсторския изпит, или на лица с висше образование в съответната област и минимум две години стаж. Лицата могат да притежават неограничен брой майсторски свидетелства.
Чл. 56
Член 56 от Закона за занаятите определя условията за обучение на майстори, което може да се извършва в занаятчийски предприятия или в Националното сдружение "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти". Обучението следва стандартите и утвърдените програми, които включват: срок на обучение, умения и знания, списък на занаятите, условия за обучение, изпитни изисквания, управление и контрол на обучението, документи за завършено обучение, правила за майсторски изпит и брой явявания на изпит.
Чл. 57
Майсторският изпит е предназначен да провери теоретичните познания и практическите умения на кандидата за упражняване на съответния занаят. Той се състои от три части: практическа, теоретична и педагогическа. Теоретичната част обхваща основни знания за занаята, материалите и инструментите, както и организацията и безопасността на труда. Педагогическата част може да бъде пропусната за лица с педагогическа квалификация или стаж.
Чл. 58
Националната занаятчийска камара оказва помощ и подкрепа за обучението на кандидатите, които желаят да положат майсторски изпит. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 28 от 2011 г.
Чл. 59
Лица, които желаят да се явят на майсторски изпит, трябва да имат минимум две години стаж в занаята. Допускат се калфи или лица с завършено средно или висше образование в съответната област. Освен това, по предложение на регионалната занаятчийска камара, може да се допуска и лице, което е упражнявало занаята в чужбина, при условие че представи документи, удостоверяващи квалификацията си според местното законодателство.
Чл. 60
Националната занаятчийска камара определя изпитни комисии за полагане на майсторски изпити по предложение на различни организации. Комисиите имат мандат от 5 години и се състоят от минимум 5 членове, които са майстори по съответния занаят или представители на браншовите организации. Членовете получават възнаграждение, а изпитите се провеждат два пъти годишно.
Чл. 61
Кандидатите за изпит за занаятчии се допускат след решение на изпитната комисия, взето с обикновено мнозинство. Уведомлението за допускане или пропуските в документите се извършва в 15-дневен срок. Отказът за допускане може да се обжалва. За придобиване на майсторска квалификация е необходимо общо 14 години обучение, включващо 8 години общообразователно, 4 години специализирано или 3 години чиракуване и 2-3 години практическо обучение. Националната занаятчийска камара издава майсторско свидетелство.
Чл. 62
Кандидат, който не е успял да положи майсторския изпит, може да се яви на нов изпит след допълнително 6-месечно обучение. Това обучение започва да тече от датата на неуспешното полагане на изпита.
Чл. 63
Член 63 от Закона за занаятите е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2011 година. В настоящия закон е включена нова глава, озаглавена 'Съдебен контрол', която е въведена с изменения от Държавен вестник, брой 10 от 2006 година.
Чл. 64
Решенията на органите на Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари, които са в противоречие с закона или устава, могат да бъдат обжалвани по общия исков ред в срок от 14 дни след постановяване или узнаване на решението, но не по-късно от три месеца от неговото постановяване. Административните актове, свързани с този закон, се обжалват по реда и в сроковете на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за занаятите предвижда санкции за нарушения на определени разпоредби. За първо нарушение на чл. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 45, ал. 2, 3 и 4, чл. 46 и чл. 47, ал. 1 и 2, виновните лица подлежат на глоба от 100 до 1000 лв., която се внася в бюджета на общината. При повторно нарушение глобата е в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 66
Регионалните и националните занаятчийски камари подлежат на имуществени санкции, ако не изпълнят задълженията си или откажат да представят информация от съответните регистри. Размерът на санкцията е между 500 и 2000 лв. за първо нарушение, а за повторно нарушение санкцията е между 1000 и 5000 лв. Приходите от санкциите постъпват в бюджета на общината, където е регистрирана камарата или по седалището на националната камара.
Чл. 67
Актовете за установяване на административни нарушения по Закона за занаятите се съставят от кметовете на общини или от лица, които са оправомощени от тях.
Чл. 68 и Допълнителни разпоредби (§ 1-§ 9)
Законът за занаятите регламентира упражняването на занаяти в България, като определя процедурата за издаване на наказателни постановления от областния управител, както и условията за квалификация и обучение на занаятчии. Занаятчийската квалификация включва необходимите знания и умения за самостоятелно изработване на изделия или предоставяне на услуги. Законът предвижда и регистриране на занаятчиите и майсторите, определяйки изисквания за образование и опит. Регионалните занаятчийски камари играят важна роля в регулирането на занаята, а също така се посочват преходни разпоредби за осигуряване на плавен преход към новите изисквания. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
§1
Параграф §1 от Закона за занаятите дефинира ключови термини, свързани със занаятите. "Отговорен за техническото ръководство" е майстор, който ръководи производствената дейност. "Занаятчийска квалификация" включва знания и умения за самостоятелно изработване на изделия. "Занаятчийско обучение" е процес на преподаване на специфични умения и техники, необходими за упражняването на занаята. "Производствено-технически умения" са свързани с използването на механизми за изработка на изделия. "Занаятчийски услуги" обхващат поправка и поддръжка на продукти, извършвани с ръчен труд. "Повторно" се отнася до нарушения, извършени в срок от една година след наказание.
§1а
Параграф §1а от Закона за занаятите установява изискванията за доказване на упражняването на занаят пред регионалната занаятчийска камара. Упражняването на занаят може да се докаже чрез единния електронен трудов запис, други документи за установяване на трудов стаж или регистрация, както и чрез документи, удостоверяващи платените данъци и осигуровки за периода на упражняване на занаята.
§2
Министерският съвет, областните управители и общинските съвети са задължени да предоставят на районните занаятчийски камари и на Националната занаятчийска камара помещения, които са държавна или общинска собственост. Това трябва да стане по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, за да се осигури необходимата база за осъществяване на тяхната дейност.
§ 3
Областните управители или упълномощени от тях лица са отговорни за воденето на регистъра на занаятчиите и майсторите до създаването на регионалните занаятчийски камари, но не повече от две години след влизането на закона в сила. Лицата, които извършват дейност, посочена в списъка на занаятите и отговарят на изискванията, трябва да подадат необходимите документи за вписване в регистрите в срок от 1 юни 2001 г. до 31 декември 2002 г.
§4
В едногодишен срок след влизането на закона в сила, в регистъра на майсторите могат да се вписват лица без положен майсторски изпит, при определени условия, свързани с образованието и опита в занаята. Лицата трябва да имат завършено образование и да са упражнявали занаята в определен брой години, в зависимост от образователната степен. Упражняването на занаята се доказва чрез трудова книжка, удостоверение за членуване в задруга или регистрация в общината, с предоставяне на доказателства за платени данъци.
Параграф §5
Параграф §5 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за занаятите предвижда, че до създаването на Националната занаятчийска камара, функциите й ще бъдат изпълнявани съвместно от Българската занаятчийска камара и Българската стопанска камара. В рамките на 6 месеца след влизането на закона в сила, тези две камари трябва да определят броя на работниците по чл. 3, ал. 2, т. 3, да издадат образец на удостоверенията за вписване в регистъра на занаятчиите по чл. 25, ал. 5 и да установят условията и реда за водене на регистъра на майсторите.
§6
Регионалните занаятчийски камари се учредяват на общи събрания, свикани от областните управители и занаятчийските камари, след вписването на 50 лица от поне четири различни занаята. Учредителното събрание включва всички вписани в регистъра до заповедта за свикване. Възможно е учредяване на една камара за две или повече съседни области. Националната занаятчийска камара се създава с участието на поне пет регионални камари от десет области.
§7
Членовете на първия управителен съвет на регионалните занаятчийски камари се избират за срок от 3 години, а членовете на първото настоятелство на Националната занаятчийска камара се избират за срок от 4 години.
§ 8
С измененията в Закона за малките и средните предприятия, в допълнителната разпоредба на § 1, т. 1, се добавя уточнението, че занаятчията се определя по смисъла на Закона за занаятите. Това изменение цели да уточни и разшири обхвата на определенията в закона, като включва и занаятчиите.
§9
Законът за занаятите влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 април 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за защита на потребителите са обнародвани в ДВ, бр. 99 от 2005 г. и влизат в сила от 10.06.2006 г.
§34 от Закона за занаятите
Законът за занаятите влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 159 и 160, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2005 г. и влизат в сила от 01.01.2006 г.
§ 88
Законът за занаятите влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 имат различен срок на влизане в сила.
Параграф §142
Законът за занаятите влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Конкретно, параграфи, касаещи обжалване по съдебен ред и терминологични промени, влизат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 - от деня на обнародването на кодекса.
§ 56
Законът за занаятите влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се споменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в "Държавен вестник".
§5
Занаятчийските предприятия в областта на оптиката и оптометрията, които съществуват към момента на влизане в сила на закона, могат да продължат дейността си, ако се регистрират в срок от 6 месеца. Собствениците и правоприемниците трябва да подадат молба за заличаване от регистрите в същия срок. Регионалните занаятчийски камари са длъжни да заличат регистрацията в 14-дневен срок и да издадат удостоверение за заличаване, което дава права на калфите и майсторите.
§6
Лицата с професионална квалификация по "Оптометрия" имат право да коригират зрението, съгласно чл. 26а, ал. 2 и 3. Лицата с квалификация "помощник-фармацевт и очилар" също ползват правата по чл. 26а, ал. 2 и 3, докато лицата с квалификация "оптика, оптико-механични и оптико-електронни уреди" имат права само по чл. 26а, ал. 3.
§44 от Закона за занаятите
Законът за занаятите влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. и влизат в сила на 16 октомври 2009 г.
§59
Законът за занаятите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за дейностите по предоставяне на услуги, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2010 г. и влиза в сила от 23.02.2010 г.
§13
Законът за занаята влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 28 на "Държавен вестник" от 2011 година.
§59
Свидетелствата, издадени от Задругата на майсторите на народните художествени занаяти и от Националното сдружение "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти" преди влизането в сила на настоящия закон, запазват своята валидност.
§60
Съгласно параграф 60 от Закона за занаятите, управителните съвети на регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара трябва да приведат в съответствие програмите за подготовка и обучение на занаятчии, правилата за обучение и правилниците за провеждане на изпити в срок от 9 месеца след влизането в сила на закона. До утвърдяването на тези програми от Националната агенция за професионално образование и обучение, регионалните камари не могат да провеждат калфенски изпити и да издават свидетелства за калфи, а Националната занаятчийска камара не може да провежда майсторски изпити и да издава майсторски свидетелства.
Параграф §63
Управителният съвет на Националната занаятчийска камара е задължен в срок от 9 месеца след влизането в сила на Закона за занаятите да изготви и публикува график, съгласуван с Министерството на културата, за информиране относно актуалния регистър на майсторите и занаятчиите, които упражняват дейност в сферата на народните художествени занаяти. Включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменението на Закона за младежта, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 68 от 2013 година и влиза в сила от 02.08.2013 година.
§55
Законът за занаятите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование са обнародвани в ДВ, бр. 79 от 2015 г. и влизат в сила от 01.08.2016 г.
§ 60
Законът за занаятите влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§22
Трудовата книжка, издадена преди влизането в сила на Закона за занаятите, остава официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
§29
Законът за занаятите влиза в сила на 1 юни 2025 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по-късно. Параграфи 18, 19, 23, 25 и 26 влизат в сила на 1 юни 2026 г., а параграфи 27 и 28 влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът съдържа списък на занаятите, разделени на две основни групи: Народни художествени занаяти и Други занаяти. В допълнение, се посочват релевантни актове от Европейското законодателство, включително директиви и регламенти, свързани с професионалните квалификации и акредитацията.
