НАРЕДБА № 8 ОТ 27 АПРИЛ 2021 Г. ЗА КАПИТАЛОВИТЕ БУФЕРИ, КОМБИНИРАНОТО ИЗИСКВАНЕ ЗА БУФЕР, ОГРАНИЧЕНИЯТА ВЪРХУ РАЗПРЕДЕЛЕНИЯТА И ПРЕПОРЪКАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН СОБСТВЕН КАПИТАЛ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя видовете капиталови буфери, условията и реда за тяхното формиране и актуализиране, както и комбинираното изискване за буфер. Включва ограничения за изплащане на дивиденти и лихви, задължения за покритие на загуби от акционерите, ограничения при неизпълнение на изискванията за капиталови буфери, и условия за прилагане на препоръката за допълнителен собствен капитал.
Чл. 2
Наредба № 8 определя различните видове капиталови буфери, включително предпазен капиталов буфер, антицикличен капиталов буфер, буфер за глобални и други системно значими институции, както и буфер за системен риск. Тези буфери се прилагат индивидуално и консолидирано, в зависимост от вида. Комбинираното изискване за буфер представлява необходимия базов собствен капитал, който включва предпазния буфер и допълнителните буфери. При неспазване на изискванията за капиталов буфер, банките подлежат на ограничения, установени в чл. 17.
Чл. 3
Наредбата определя изискванията за капиталовите буфери, които банките трябва да поддържат. Чл. 3 указва, че в допълнение към базовия собствен капитал от първи ред, банките трябва да поддържат предпазен капиталов буфер, равняващ се на 2,5 % от общата рискова експозиция, за да осигурят допълнителна устойчивост на финансовата система.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 8 указва, че всяка банка е задължена да поддържа специфичен антицикличен капиталов буфер. Този буфер се изчислява от базов собствен капитал от първи ред и е равен на общата сума на рисковата експозиция, умножена по среднопретеглената стойност на нивата на антицикличния буфер. Методологията за изчисление е описана в чл. 6, ал. 3.
Чл. 5
Наредба № 8 регламентира изчисляването на антицикличния буфер от Българската народна банка (БНБ), който се определя на тримесечна база. Референтният индикатор отразява кредитния цикъл и рисковете от прекомерен кредитен растеж, основавайки се на отклонението от дългосрочния тренд на кредитите спрямо БВП. БНБ може да променя нивото на буфера в диапазона от 0 % до 2,5 %, а при необходимост и над 2,5 %. При първоначално определяне или увеличаване на буфера, БНБ посочва дата за прилагане, която не е по-късно от 12 месеца след оповестяването. БНБ публикува информация за нивото на буфера на своята интернет страница, включително данни за кредитите към БВП и обосновка за промените.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 8 определя специфичното ниво на антицикличния капиталов буфер за банките, което се прилага спрямо различни класове експозиции, подлежащи на капиталови изисквания. Нивото на буфера се изчислява като среднопретеглена стойност на приложимите буфери в съответните юрисдикции. При определяне на буфера, ако е установено ниво над 2,5 %, банките в България прилагат 2,5 % освен ако БНБ не признае по-високото ниво. Увеличенията на буфера влизат в сила в зависимост от оповестените дати, а намаленията се прилагат незабавно. Банките трябва да идентифицират географската принадлежност на кредитните експозиции съгласно регулаторни стандарти.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 8 определя правилата за признаване на антицикличен буфер от БНБ. Когато орган на държава членка или трета държава определи ниво на антицикличен буфер над 2,5 % от рисковите експозиции, БНБ може да признае това ниво за банките в съответната държава. При такова признаване, БНБ е задължена да оповести информация на официалната си страница, включително приложимото ниво на буфера, държавата, датата на прилагане на увеличеното ниво и, ако е необходимо, извънредните обстоятелства, налагащи по-кратък срок за прилагане.
Чл. 8
Наредба № 8 от 27 април 2021 г. регламентира условията за определяне на антицикличния капиталов буфер, който банките, лицензирани в България, трябва да прилагат. БНБ има правомощия да определя нивото на буфера за трети държави, когато такова не е публикувано от съответния орган на тези държави. В случай, че нивото е определено, БНБ може да установи различно ниво, ако прецени, че е необходимо за защита на българските банки от рискове. БНБ не може да определя буфер по-нисък от публикуваното от третата държава, освен при специфични условия. При увеличаване на буфера, БНБ определя дата за прилагане не по-късно от 12 месеца след оповестяването на увеличението, освен ако не настъпят извънредни обстоятелства.
Чл. 9
Наредбата определя условията и методиките за идентифициране на глобални и други системно значими институции от Българската народна банка. Глобалните системно значими институции (ГСЗИ) могат да бъдат кредитни институции или групи, начело на които е кредитна институция от ЕС. Другите системно значими институции (ДСЗИ) също могат да бъдат кредитни институции или групи, но с различни критерии за оценка. Методиката за идентифициране на ГСЗИ включва критерии като размер, взаимосвързаност с финансовата система и сложност. Българската народна банка провежда ежегоден преглед на идентификацията и уведомява съответните институции за резултатите. При наличие на изисквания за буфер за ГСЗИ и ДСЗИ, се прилага единствено по-високият буфер.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 8 предвижда, че всяка банка, идентифицирана като ГСЗИ (Голямо системно значимо учреждение) на консолидирана основа, трябва да поддържа задължителен буфер, който зависи от подкатегорията, в която попада. Този буфер е съставен от базов собствен капитал и е допълнителен на изискването по чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Определени са най-малко пет подкатегории, а буферът за най-ниската подкатегория е 1% от общата стойност на рисковата експозиция, като увеличенията в буферите за следващите подкатегории са с минимум 0,5%. БНБ има правомощия да променя подкатегориите на ГСЗИ на база надзорна преценка и да оповестява информация за идентифицираните ГСЗИ.
Чл. 11
Наредбата определя изискванията за поддържане на капиталови буфери от ДСЗИ, които могат да достигнат до 3% от общата стойност на рисковата експозиция. БНБ може да изисква по-високи буфери след одобрение от ЕК. Определянето на буферите не трябва да води до негативни последици за финансовата система на ЕС. БНБ уведомява ЕССР за намеренията си относно буферите, като предоставя обосновка и оценка на въздействието. Специални условия важат за дъщерни дружества на ГСЗИ. БНБ публикува имената на идентифицираните ДСЗИ.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 8 от 27 април 2021 г. позволява на Българската народна банка (БНБ) да определя буфер за системен риск, покриващ базов собствен капитал от първи ред. Целта е предотвратяване на макропруденциални и системни рискове, които не са обхванати от други регулации. Буферът може да се прилага за различни категории експозиции, включително за всички експозиции в България или специфични секторни експозиции. БНБ извършва оценка на системните рискове и уведомява Европейския съвет за системен риск (ЕССР) за определеното ниво на буфера. При определяне на буфера, БНБ трябва да осигури, че не се създават несъразмерни отрицателни последици за финансовата система на ЕС. БНБ оповестява информацията за буфера на официалната си страница.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 8 определя процедурата за определяне на буфер за системен риск от Българската народна банка (БНБ). Когато комбинираното ниво на буфера е между 3% и 5%, БНБ отправя искане за становище до Европейската комисия (ЕК). БНБ изчаква становището на ЕК, преди да вземе окончателно решение. В случай на отрицателно становище, БНБ следва да се съобрази с него или да изложи мотиви за несъобразяване. При дъщерни дружества на предприятия майки от друга държава членка, БНБ също отправя искане за препоръка от ЕК и Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Ако комбинираното ниво на буфера надвишава 5%, БНБ трябва да поиска разрешение от ЕК преди прилагането му.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 8 определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) да признае буфер за системен риск, установен в друга държава членка, и да изисква неговото прилагане от лицензираните банки в България. БНБ взема предвид информация от компетентни органи при преценката. Уведомява ЕССР за решенията си. Буферът за системен риск от друга държава може да се натрупва с буферите по чл. 12 или 13, ако се отнасят до различни рискове. При идентични рискове се прилага само по-високият буфер. БНБ може да поиска препоръка от ЕССР за признаване на буфер за системен риск, определен по чл. 12.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 8 определя, че изискванията за буфер за системен риск на банка се прилагат съвместно с буфера за ГСЗИ или ДСЗИ. Ако общото ниво на тези буфери надвишава 5 %, се прилага специфичен ред, посочен в чл. 11, ал. 2.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 8 определя ограниченията, свързани с използването на базовия собствен капитал от първи ред от банките. Според чл. 16, банките не могат да използват този капитал за покритие на капиталовите изисквания по Регламент (ЕС) № 575/2013, допълнителните капиталови изисквания по Закона за кредитните институции, препоръките за допълнителен собствен капитал от БНБ, и рисково-базираните елементи на изискванията по същия регламент и закона. Също така, капиталът не може да бъде използван за покритие на различни елементи на комбинираното изискване за буфер.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 8 определя ограниченията за банки, които не покриват комбинираното изискване за буфер. Такива банки не могат да правят разпределяния, които биха намалили базовия собствен капитал от първи ред под необходимото ниво. Преди изчисляване на максималната сума за разпределяне (МСР), банката не може да извършва разпределяния, поема задължения за изплащане на променливи възнаграждения или извършва плащания по инструменти, включващи допълнителен собствен капитал. Ако банката не покрива изискването, тя трябва да уведомява БНБ и да предоставя информация за капитала и печалбата, преди да извърши разпределяния.
Чл. 18
Наредбата регулира условията и ограниченията за разпределения на базовия собствен капитал от първи ред на банките, в зависимост от покритие на изискванията за буфер на отношението на ливъридж. Банки, които отговарят на тези изисквания, не могат да правят разпределения, които биха ги довели до неизпълнение на изискванията. Непокриващите банки трябва да изчислят максималната сума за разпределяне и да уведомят БНБ. Ограниченията важат за разпределения, които намаляват базовия капитал или печалбата, без да предизвикват несъстоятелност.
Чл. 19
Наредба № 8 от 27 април 2021 г. регламентира изискванията за капиталовите буфери на банките в България. Чл. 19 предвижда, че ако банка не изпълнява комбинираното изискване за буфер или буфера на отношението на ливъридж, тя трябва да изготви план за запазване на капитала и да го представи на БНБ в срок от 5 работни дни. БНБ може да удължи този срок до 10 работни дни. Планът трябва да съдържа прогнози за приходите и разходите, мерки за увеличаване на капитала и друга необходима информация. БНБ одобрява плана, само ако прецени, че той ще осигури необходимия капитал за спазване на изискванията.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 8 предвижда, че при извънредна ситуация, когато е необходимо да се предостави публична финансова подкрепа на банка, БНБ изисква предварително акционерите и държателите на капиталови инструменти на банката да покрият загубите в размер на своето участие в капитала. Тази мярка е условие за получаване на подкрепата.
Чл. 21
Наредба № 8 от 27 април 2021 г. регламентира капиталовите буфери и изискванията за собствен капитал на банките в България. Чл. 21 определя препоръката за допълнителен собствен капитал, необходим за покриване на капиталовите изисквания и специфични рискове. Препоръката е индивидуална за всяка банка и не може да се използва за покриване на определени капиталови изисквания. Наредбата съдържа и разпоредби относно изчисленията на буферите за системен риск и буфера на отношението на ливъридж. Включва преходни и заключителни разпоредби, както и указания за прилагането й от БНБ. Влиза в сила в деня на обнародването, с изключение на определени членове, които имат отложено действие.
§1
Наредба № 8 от 27 април 2021 г. определя термини, свързани с капиталовите буфери, комбинираното изискване за буфер и ограниченията върху разпределенията. Основните термини включват 'базов собствен капитал от първи ред', 'институция', 'ниво на антицикличния буфер', 'обща сума на рисковата експозиция', 'определен орган', 'референтен индикатор' и 'буфер на отношението на ливъридж'. Всеки от тези термини е свързан с конкретни разпоредби от Регламент (ЕС) № 575/2013 или Директива 2013/36/ЕС.
§2
Наредба № 8 от 27 април 2021 г. за капиталовите буфери, комбинираното изискване за буфер, ограниченията върху разпределенията и препоръката за допълнителен собствен капитал въвежда разпоредби на Директива 2013/36/ЕС и Директива (ЕС) 2019/878. Тези директиви се отнасят до достъпа до дейностите на кредитните институции, пруденциалния надзор, освободените субекти, финансовите холдинги и мерките за запазване на капитала.
§ 3
Наредба № 8 от 27 април 2021 г. за капиталовите буфери и свързаните изисквания е издадена на основание чл. 39, ал. 2 и 3 и чл. 79г, ал. 3 от Закона за кредитните институции. Приета е с Решение № 125 на Управителния съвет на БНБ.
§9
Наредба № 8 от 27 април 2021 г. отменя предходната Наредба № 8 от 2014 г. относно капиталовите буфери на банките. Наредбата включва приложения, описващи изчислителни процедури за определяне на буфер за системен риск, минимално капиталово изискване (МСР) и МСР за ливъридж (МСР-Л). Изчисленията за буферите включват различни параметри, свързани с рисковите експозиции на банките и тяхната печалба, като се прилагат различни коефициенти в зависимост от процента на покритие на капиталовите изисквания.
