НАРЕДБА № 8 ОТ 14 ЯНУАРИ 1999 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛЕТАТЕЛНАТА ГОДНОСТ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за класификация на гражданските въздухоплавателни средства, изискванията за разработване и актуализиране на нормите за летателна годност, както и за издаване на удостоверения за съответствие с тези норми. Изключение от изискванията на наредбата правят въздухоплавателни средства с максимално разрешена излетна маса до 495 кг.
Чл. 2
Въздухоплавателните средства, регистрирани в България, могат да извършват полети в България и в чужбина, само ако имат валидно удостоверение за летателна годност. Това изискване не важи за средства, извършващи изпитателни или контролни полети с цел издаване или удължаване на удостоверението, както и за метеорологични балони, безпилотни балони без товар, привързани балони и хвърчила.
Чл. 3
Въздухоплавателните средства, регистрирани в друга държава, могат да извършват полети в българското въздушно пространство само ако разполагат с удостоверение за летателна годност, което е издадено или признато от упълномощения орган на държавата, в която са регистрирани.
Чл. 4
Удостоверенията за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства, които са вписани в регистъра на Република България, се издават от Гражданската въздухоплавателна администрация.
Чл. 5
Удостоверението за летателна годност на въздухоплавателното средство (ВС) трябва да бъде винаги на борда, когато то е в полет. Наредбата определя и категориите и предназначенията на въздухоплавателните средства.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 8 определя, че всяко гражданско въздухоплавателно средство може да бъде класифицирано в една или повече от следните категории: транспортна категория (пътници), транспортна категория (карго), категория авиационна дейност, категория частен и категория специална.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. изисква вписване на категорията (или категориите) на въздухоплавателното средство (ВС) в удостоверението за летателна годност на съответното средство.
Чл. 8
Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. определя различни предназначения за извършване на полети на въздухоплавателните средства в зависимост от тяхната категория. Въздухоплавателните средства от транспортна категория могат да извършват полети за всяко предназначение. Средствата от транспортна категория (карго) не могат да извършват обществен транспорт на пътници. Авиационната дейност е разрешена с изключение на обществен транспорт, посочен в удостоверението за летателна годност. Частните средства могат да летят за всяко предназначение, освен за обществен транспорт или авиационна дейност. Специалната категория е разрешена за всяко предназначение с изключение на обществен транспорт, но не включва превоз на пътници.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № 8 определя, че не е разрешено използването на въздухоплавателни средства (ВС) за цели, които не съответстват на категорията, посочена в удостоверението за летателна годност на съответното средство.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. позволява всяко въздухоплавателно средство, независимо от категорията му, да се използва за полети за обучение или проверка на техниката на пилотиране и самолетоводене, при условие че е пригодено за тази цел.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 8 предвижда, че при промяна в предназначението на въздухоплавателно средство (ВС) или при получаване на специално разрешение, собственикът, владелецът или държателят на ВС е задължен да подаде заявление до Гражданската въздухоплавателна администрация за промяна на категорията и да получи ново удостоверение за летателна годност.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 8 предвижда, че министърът на транспорта издава заповед, с която въвежда в действие националните норми за летателна годност, които са специфични за различните категории и видове въздухоплавателни средства (ВС).
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. определя, че националните норми за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства в България трябва да включват изискванията от Анекс 8 на Конвенцията по международна гражданска авиация, както и Ръководството за летателна годност на ИКАО. Освен това, те трябва да включват и изисквания, приети от ИКАО за съответната категория и вид въздухоплавателни средства.
Чл. 14
Министърът на транспорта има право да въвежда със заповед национални норми за летателна годност на граждански въздухоплавателни средства от друга страна, след изпращане на изменения и допълнения на Гражданска въздухоплавателна администрация. Разпространението на тези изменения и допълнения се извършва от същата администрация.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 8 предвижда възможност за прилагане на единни норми за летателна годност на базата на междуправителствени съглашения с други страни. Процедурите за изменение и допълнение на тези норми се определят в съответните междуправителствени съглашения.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 8 предвижда, че министърът на транспорта е отговорен за издаването на методика, която да оценява съответствието на типа въздухоплавателно средство (ВС) с националните и единните норми за летателна годност. В раздел IV се разглежда процедурата по издаване на удостоверения за летателна годност на въздухоплавателни средства, които са проектирани и построени в Република България.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г., всеки тип въздухоплавателно средство, проектирано и построено в Република България, е задължен да притежава удостоверение за летателна годност, наречено типово удостоверение за летателна годност.
Чл. 18
Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. определя процедурата за издаване на типово удостоверение за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства в България. Типово удостоверение може да издава само Гражданска въздухоплавателна администрация, а заявлението за такова удостоверение се подава от конструктора. Конструкторите трябва да имат удостоверение за одобрена конструкторска организация, освен в определени случаи. За издаване на удостоверение конструкторът трябва да представи необходимите документи и да построи прототип. Прототипът трябва да бъде вписан в регистъра, а програмите за изпитания да бъдат одобрени от администрацията. Възможно е удостоверяване на летателната годност в друга държава, ако условията са равни или по-високи от българските, без да се изискват програми за изпитания.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. описва процедурата за определяне на съответствието на типа въздухоплавателно средство (ВС) с националните норми за летателна годност. Това се извършва от сертификационна комисия, назначена от Гражданска въздухоплавателна администрация, на базата на различни изследвания и изпитания, включително аеродинамични и якостни разчети, лабораторни и стендови изследвания, както и наземни и летателни изпитания на прототипа. Методиката за оценка на съответствието е неразделна част от нормите за летателна годност.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 8 предвижда, че по време на проучването, сертификационната комисия, назначена от Гражданска въздухоплавателна администрация, е задължена да изготви справка относно съответствието на типа въздухоплавателно средство с националните изисквания, както и с приетите единни норми за летателна годност.
Чл. 21
Гражданска въздухоплавателна администрация издава типово удостоверение за летателна годност, когато всички изисквания за летателна годност са изпълнени и отразени в справката за съответствие. Прототипът трябва да съответства на нормативите, а експлоатационно-техническата документация да е на задоволително ниво. Техническата документация трябва да е пригодена за внасяне на изменения и допълнения.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 8 предвижда, че при издаването на типово удостоверение за летателна годност, Гражданска въздухоплавателна администрация издава сертификационна таблица, която е неразделна част от удостоверението. В тази таблица се вписват сертификационните данни на типа въздухоплавателно средство, включително характерни данни и параметри.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 8 указва, че всички разчети, чертежи, технологии и спецификации, свързани с построяването на прототипа на въздухоплавателно средство, трябва да бъдат подпечатани от Гражданска въздухоплавателна администрация при издаването на типово удостоверение за летателна годност. Тези документи не могат да бъдат изменяни или унищожавани. Всякакви изменения в тези документи са разрешени само след получаване на предварително писмено разрешение от администрацията.
Чл. 24
Типовото удостоверение за летателна годност, заедно със сертификационната таблица, трябва да се съхраняват на земята от конструктора. Те не могат да бъдат унищожавани без предварително разрешение от Гражданска въздухоплавателна администрация.
Чл. 25
Когато конструкторът не планира да произвежда други серийни въздухоплавателни средства от даден тип и прототипът е единственото такова средство, това трябва да бъде декларирано в заявлението. В тези случаи Гражданската въздухоплавателна администрация издава удостоверение за летателна годност за конкретното въздухоплавателно средство след типовото удостоверение.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 8 определя, че ако конструкторът проектира ново въздухоплавателно средство (ВС), което е подобно на вече сертифицирано, но с различни данни от сертификационната таблица, това ново ВС се счита за различен тип и трябва да премине цялостна типова сертификация. В случай на промени, при които данните остават същите, те се квалифицират като модификации и не изискват нова сертификация.
Чл. 27
Наредба № 8 определя условията за издаване на удостоверение за летателна годност на серийно произведени въздухоплавателни средства (ВС). За всяко ВС се изисква заявление от производителя и сертификат за качество и съответствие. Сертификатът гарантира, че произведеното ВС съответства на оригиналните чертежи и спецификации на прототипа. Гражданска въздухоплавателна администрация издава експортно удостоверение за летателна годност, ако ВС е предназначено за износ.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 8 определя задълженията на конструктора на въздухоплавателни средства (ВС) по отношение на събиране на информация за експлоатацията на серийните ВС. Конструкторът е длъжен да събира информация от операторите относно поведението на ВС, характерни откази и дефекти, и при необходимост да разработва модификации. Всички модификации трябва да бъдат съгласувани с Гражданска въздухоплавателна администрация и да бъдат доведени до знание на всички държави и оператори, използващи този тип ВС. При модификации, изискващи промени в експлоатационно-техническата документация, конструкторът е задължен да ги разработи и разпространи по установения ред. Измененията трябва да позволяват лесно внасяне чрез добавяне или замяна на листове в документацията.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. определя, че удостоверенията за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства, внесени от чужбина, се издават от Гражданска въздухоплавателна администрация.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 8 определя процедурата за издаване на удостоверения за летателна годност на внесени въздухоплавателни средства. Заявление от собственика, владелеца или държателя на въздухоплавателното средство трябва да бъде подадено до Гражданска въздухоплавателна администрация не по-късно от 30 дни преди основния преглед от инспекторите на администрацията.
Чл. 31
Купувачът, наемателят или лизингополучателят на въздухоплавателно средство (ВС) трябва да уведомят Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) преди сключването на договор за покупко-продажба, наем или лизинг, посочвайки нормите за летателна годност. ГВА извършва проучване на конструкцията и нормите на ВС, след което уведомява собственика за допълнителните условия и регистрационните знаци. При подаване на заявление за удостоверение за летателна годност, се изискват различни документи в зависимост от статуса на ВС и страната на произход.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. определя задълженията на собствениците, владелците или държателите на граждански въздухоплавателни средства (ВС) относно предоставянето им за огледи и проверки от Гражданска въздухоплавателна администрация. Те трябва да уговорят времето и мястото на прегледа, като разходите за проверки извън страната или извън София се поемат от тях. Освен това, те са отговорни за осигуряването на необходимото оборудване и персонал за извършване на проверките.
Чл. 33
Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. определя изискванията за летателна годност на гражданските въздушноплавателни средства в България. Собствениците, владелците или държателите на въздухоплавателни средства трябва да представят на Гражданска въздухоплавателна администрация редица документи, включително ръководства за експлоатация и техническо обслужване, списък на експлоатационни бюлетини, инспекционен доклад и програми за техническо обслужване и изпитания. Инспекционният доклад трябва да съдържа информация за наработката на въздухоплавателното средство, ресурсни агрегати, състояние на аварийно-спасителното оборудване и други важни данни.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № 8 определя условията, при които инспекторите от Гражданска въздухоплавателна администрация трябва да се уверят в летателната годност на въздухоплавателните средства преди издаване на удостоверение. Те трябва да проверят, че: 1) средството е проектирано и построено по нормите за летателна годност; 2) може да бъде класифицирано в посочената категория; 3) експлоатационно-техническата документация е пълна; 4) за средства, експлоатирани в чужбина, документите са актуализирани; 5) собственикът има договор с производителя за получаване на бюлетини и изменения. Има изключения при наличие на междуправителствени споразумения и при притежаване на аналогично средство с удостоверение.
Чл. 35
Наредба № 8 определя условията за издаване и поддържане на удостоверение за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства. Гражданска въздухоплавателна администрация издава удостоверението след удовлетворяване на изискванията и проверява поддържането на летателната годност. Удостоверението е валидно до една година, ако ВС се експлоатира в България, и до шест месеца в противен случай. То се предава на собственика срещу такса и губи валидността си, ако не се поддържа летателната годност. Собственикът носи отговорност за поддържането на летателната годност, а удостоверението може да бъде отнето при неспазване на изискванията.
Чл. 36
Според Чл. 36 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г., единствено Гражданска въздухоплавателна администрация има право да извършва записи в удостоверението за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства. Никакви други органи не могат да правят подобни записи.
Чл. 37
Удостоверението за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства в България трябва винаги да бъде на борда на въздухоплавателното средство, когато то е в полет. Раздел VI от наредбата се отнася до продължаването на валидността на тези удостоверения.
Чл. 38
Срокът на валидност на удостоверенията за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства в Република България може да бъде удължен до една година, като минималният срок за удължаване е шест месеца. Това удължаване се извършва от Гражданска въздухоплавателна администрация.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. предвижда, че продължаването на валидността на удостоверението за летателна годност на въздухоплавателните средства (ВС) се извършва по заявление, подадено от собственика, владелеца или държателя на ВС.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № 8 предвижда, че заявлението за продължаване на валидността на удостоверението за летателна годност трябва да се подаде до Гражданска въздухоплавателна администрация. Заявлението трябва да бъде подадено по образец, който е посочен в приложение № 2, и не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 8 задължава собствениците, владелците или държателите на въздухоплавателни средства да представят инспекционен доклад за летателната годност в Гражданска въздухоплавателна администрация. Докладът трябва да бъде подписан от ръководителя на службата за управление на качеството на авиационния оператор и да съдържа данните, посочени в чл. 33, ал. 2.
Чл. 42
Чл. 42 определя задълженията на собствениците, владелците или държателите на въздухоплавателни средства при предоставянето им за огледи и проверки от Гражданска въздухоплавателна администрация. Те трябва да уговорят време и място за прегледа, да покрият допълнителни разходи при проверки в чужбина, да осигурят нужното оборудване и персонал, както и да предоставят необходимите документи. При необходимост от контролен полет, те трябва да осигурят екипаж. Инспекторите от администрацията следят за състоянието на въздухоплавателното средство по време на редовен полет след прегледа.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 8 определя условията, при които инспекторите на Гражданска въздухоплавателна администрация продължават валидността на удостоверението за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства. Преди продължаването на валидността, инспекторите трябва да проверят, че не са настъпили недопустими изменения в състоянието на въздухоплавателното средство, летателните характеристики и техническите параметри отговарят на ръководството, техническото обслужване е извършвано в съответствие с регламента, всички задължителни бюлетини и директиви са изпълнени, ресурсите не надвишават предвидените и поддръжката е извършвана от одобрена организация. След удовлетворяване на условията, валидността на удостоверението се продължава за срок до една година или до шест месеца в зависимост от условията на експлоатация. Удостоверението се предава на собственика срещу заплащане на такса.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. задължава собствениците, владетелите или държателите на въздухоплавателни средства да предадат удостоверението за летателна годност в Гражданска въздухоплавателна администрация в срок от десет дни след предаването на въздухоплавателното средство за ремонт, независимо от валидността на удостоверението.
Чл. 45
Собственикът, владелецът или държателят на въздухоплавателно средство (ВС) трябва да уведомят Гражданска въздухоплавателна администрация десет дни преди приемането на ВС от ремонт. Уведомлението трябва да включва информация за мястото и датата на приемането.
Чл. 46
Чл. 46 от наредбата определя процедурата за удължаване на удостоверението за летателна годност на въздухоплавателните средства (ВС) от инспектори на Гражданска въздухоплавателна администрация. След проверки и контролен полет, ако ВС отговаря на изискванията, удостоверението се удължава за срок до една година при експлоатация на територията на България и до шест месеца в други случаи. Удостоверението се предава на собственика срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.
Чл. 47
При повреда на въздухоплавателно средство (ВС), която не може да бъде отстранена с типова технология и изисква значителни ремонтно-възстановителни работи, собственикът, владелецът или държателят на ВС е длъжен да върне удостоверението за летателна годност в Гражданска въздухоплавателна администрация в срок от седем дни.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 8 предвижда, че при предаване на въздухоплавателно средство (ВС) на ремонтен завод за отстраняване на повреда, следва да се приложи редът, описан в членове 44, 45 и 46 от същата наредба. Тези членове вероятно определят конкретните процедури и изисквания за предаване и ремонт на ВС.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 8 предвижда, че когато собственикът, владелецът или държателят на въздухоплавателно средство реши да извърши ремонтно-възстановителни работи, той трябва да разработи необходимите чертежи, схеми и технологии, както и програма за контролния полет, ако е необходима. Тези документи трябва да бъдат представени на Гражданска въздухоплавателна администрация. Препоръчва се също така сътрудничество с конструктора или производителя при разработването на документите.
Чл. 50
Собственикът, владелецът или държателят на гражданско въздухоплавателно средство е задължен да уведоми Гражданска въздухоплавателна администрация преди завършване на ремонтно-възстановителните работи.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 8 определя условията за продължаване на валидността на удостоверението за летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства. Инспектори от Гражданска въздухоплавателна администрация извършват огледи и проверки, за да удостоверят, че ремонтните работи са извършени по одобрени технологии и че летателните характеристики съответстват на ръководството. Удостоверението за летателна годност е валидно до една година при експлоатация на територията на България и до шест месеца в други случаи. То се предава на собственика срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.
Чл. 52
Член 52 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. определя, че издаването на експортно удостоверение за летателна годност на граждански въздухоплавателни средства, които ще бъдат експортирани от Република България и вписвани в чужд регистър, се извършва от Гражданска въздухоплавателна администрация.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. постановява, че експортното удостоверение за летателна годност не позволява извършване на полети с въздухоплавателно средство (ВС), което е регистрирано в чужд регистър. За да се извършат полети с такова ВС, е необходимо издаването на собствено удостоверение за летателна годност от упълномощения орган на страната, в която е регистрирано ВС.
Чл. 54
За да се издаде експортно удостоверение за летателна годност на въздухоплавателно средство (ВС), собственикът или държателят на ВС трябва да подаде заявление до Гражданската въздухоплавателна администрация. Заявлението трябва да включва допълнителни изисквания на страната, в която ще бъде вписано ВС, и да бъде подадено поне 30 дни преди извършване на огледи и проверки. Преди издаването на удостоверението трябва да се изпълнят процедурите, посочени в съответните членове от наредбата.
Чл. 55
Наредбата регламентира издаването на експортно удостоверение за летателна годност от Гражданска въздухоплавателна администрация. Удостоверението се издава при спазване на националните норми и специалните изисквания на приемащата страна. При невъзможност за спазване на изискванията, собственикът на въздухоплавателното средство трябва да получи писмено съгласие от приемащата страна. Наредбата включва и процедура за вписване на нови типове въздухоплавателни средства, като се ръководи от международни стандарти. Въведени са преходни разпоредби за удостоверения, издадени преди влизането на наредбата в сила.
§1
До въвеждането на национални норми за летателна годност, Гражданска въздухоплавателна администрация оценява заявките за вписване на нов тип въздухоплавателно средство (ВС) в регистъра на Република България. Оценката се извършва по Анекс 8 към Конвенцията по международна гражданска авиация и Ръководството за летателна годност на ИКАО, като се вземат предвид нормите за летателна годност, типовото удостоверение за летателна годност и информация за конструктора и производителя на ВС.
§2
Наредба № 8 от 14 януари 1999 г. е издадена на основание различни членове от Закона за гражданското въздухоплаване, както и на основата на Конвенцията за международна гражданска авиация. Последните изменения и допълнения на наредбата са направени с ДВ, бр. 55 от 2019 г.
§4
Наредба № 8 за определяне на летателната годност на гражданските въздухоплавателни средства влиза в сила от 1 март 1999 г. Заявления за издаване на удостоверение за летателна годност, продължаване на валидността на удостоверението и издаване на експортно удостоверение трябва да се подават най-малко 30 дни преди желаната дата за инспекция от ГВА. Всяко заявление включва информация за заявителя, описания на въздухоплавателното средство, двигатели и витла, както и необходимата документация за удостоверяване на съответствието. Заявителят декларира верността на предоставената информация и съответствието на въздухоплавателното средство с изискванията.
