ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за закрила на детето определя правата и мерките за закрила на децата, както и взаимодействието между държавните и общинските органи и участието на физически и юридически лица. Държавата гарантира основните права на детето, осигурявайки подходяща среда за развитие, образование и сигурност, независимо от възраст, социален статус и здравословно състояние. Политиката за закрила на детето се основава на Национална стратегия, приета от Народното събрание, и се реализира чрез Национална програма, предложена от Министерството на труда и социалната политика.
Чл. 2
Законът за закрила на детето определя, че всяко физическо лице до 18 години се счита за дете. Основните принципи на закрила включват осигуряване на безопасност, развитие и защита на правата на децата, както и прилагане на мерки за предотвратяване на насилие и експлоатация. Основната цел е да се гарантира, че децата растат в среда, която е безопасна и благоприятна за тяхното развитие.
Чл. 3
Закрилата на детето се основава на принципи, включващи уважение към личността на детето, отглеждане в семейна среда, осигуряване на най-добрия интерес на детето, специална закрила на деца в риск, насърчаване на доброволно участие, подбор на квалифицирани лица за закрила, временност на ограничителните мерки, незабавност на действията, грижа според потребностите на детето, развитие на деца с дарби, отговорно родителство, подкрепа на семейството, превантивни мерки за сигурност и контрол на ефективността на мерките.
Чл. 4 от Закона за закрила на детето
Закрилата на детето се осъществява чрез различни мерки, включително: съдействие и услуги в семейна среда, настаняване при роднини, осиновяване, приемно семейство, предоставяне на социални услуги, полицейска закрила, специализирана закрила на обществени места, информиране за правата на децата и родителите, превантивни мерки за сигурност, правна помощ, специални грижи за деца с увреждания и временни мерки за закрила при международни обстоятелства.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за закрила на детето предвижда осигуряване на специална закрила на деца в риск. Условията и редът за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването им в социални услуги, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за закрила на детето предвижда механизми за закрила и насърчаване на деца с изявени дарби. Тази закрила се осъществява по ред, определен от наредба на Министерския съвет, която включва мерки за насърчаване на творческите заложби на децата, осигуряване на възможности за постъпване в спортни и художествени училища, както и финансово подпомагане чрез стипендии и специализирани програми.
Чл. 5б
Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от различни органи, включително Министерството на вътрешните работи, дирекциите "Социално подпомагане", кметовете, регионалните управления на образованието, регионалните здравни инспекции, както и от собствениците и наемателите на търговски обекти, кина и театри, и организаторите на обществени прояви. Закрилата се осъществява по ред, определен с наредба на Министерския съвет.
Чл. 6
Закрилата на детето в България се осъществява от различни органи и институции, включително председателя на Държавната агенция за закрила на детето, дирекции "Социално подпомагане", както и от министрите на труда и социалната политика, вътрешните работи, образованието и науката, правосъдието, външните работи, културата, здравеопазването и кметовете на общини. Всеки от тези органи има специфични задължения и отговорности в процеса на закрила на детето.
Чл. 6а
Чл. 6а от Закона за закрила на детето определя задълженията на различни органи и институции по отношение на закрилата на децата. Тези органи, включително министри и кметове, разработват и изпълняват политики, стратегии и програми за защита на правата на децата, осигуряват безопасност и взаимодействие между различни социални услуги. Основните отговорности включват координация на дейности, осигуряване на безопасност в образователни институции, предоставяне на полицейска закрила, участие в международни задължения, както и подкрепа на отговорното родителство и закрила на деца с изявени дарби.
Чл. 7
Член 7 от Закона за закрила на детето определя задълженията на лицата, които узнаят за деца, нуждаещи се от закрила. Те са длъжни незабавно да уведомят съответните органи, независимо от професионалната тайна. При постъпване на сигнал, информацията се препраща към съответната дирекция или институция. Освен това, органите на изпълнителната власт и доставчиците на социални услуги трябва да оказват съдействие на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за закрила на детето определя правата и задълженията на родителите, настойниците и попечителите. Те имат право да искат съдействие от органите по закона, да бъдат информирани и консултирани относно мерките, предприемани за закрила на детето. Освен това, те са длъжни да придружават децата си на обществени места след определени часове в зависимост от възрастта на детето. В случай че не могат да ги придружат, трябва да осигурят пълнолетно лице за тази цел. Родителите и настойниците също са задължени да осигурят надзор на децата до 12-годишна възраст и да не допускат тяхното участие в реклами на генетично модифицирани храни или в неблагоприятни предавания.
Чл. 8а
Член 8а от Закона за закрила на детето, който е нов през 2009 г. и отменен през 2019 г., регламентира участието на юридически лица в контекста на закрилата на детето. С измененията, направени през 2019 г., текстът влиза в сила от 01.07.2020 г.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за закрила на детето предвижда, че юридически лица и отделни физически лица участват в дейностите по закрила на детето при условия и ред, определени от закона. Тези лица, заедно с органите на държавата и общините, трябва да си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.
Чл. 10
Законът за закрила на детето гарантира правото на всяко дете на защита на неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Освен това, правото на закрила се предоставя и на лица, които не могат да установят възрастта си, но съществува основателно предположение, че са деца и са жертви на насилие или експлоатация. Законът забранява всякакви ограничения на правата на деца, основани на различни дискриминационни фактори като раса, пол, произход и др.
Чл. 11
Законът за закрила на детето предвижда, че всяко дете има право на защита от дейности, които биха могли да навредят на неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. Освен това, децата са защитени от методи на възпитание, които нарушават тяхното достойнство, както и от всякакви форми на насилие. Законът забранява използването на деца за просия, проституция, разпространение на порнографски материали и всякакви неправомерни доходи, включително сексуално насилие. Децата също така имат право на защита от въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
Чл. 11а
Съгласно чл. 11а от Закона за закрила на детето, информация и данни за дете не могат да бъдат разкривани без съгласие на родителите или законните представители, освен в специфични случаи, посочени в чл. 7, ал. 1. При предприемане на мерки за закрила, информацията също не може да бъде разпространявана без писмено становище от органа за закрила. За деца над 14 години е необходимо и тяхното съгласие за разкриване на информация.
Чл. 12
Член 12 от Закона за закрила на детето гарантира правото на всяко дете да изразява свободно своето мнение по всички въпроси, които го засягат. Децата имат право да търсят помощ и съдействие от органите и лицата, отговорни за тяхната закрила, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за закрила на детето гарантира правото на всяко дете да бъде информирано и консултирано от органа за закрила, без знанието на родителите или лицата, които полагат грижи за него. Това е допустимо, когато е необходимо за защита на интересите на детето, а уведомяването на родителите би могло да застраши тези интереси.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за закрила на детето определя, че децата до 14 години следват религиозните убеждения на своите родители или настойници. За деца на възраст от 14 до 18 години, религиозната принадлежност се определя със съгласие между тях и родителите или попечителите. В случай на несъгласие, детето има правото да се обърне към районния съд за разрешаване на спора.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за закрила на детето определя задължението за изслушване на деца в административни и съдебни производства, когато техните права или интереси са засегнати. Децата над 10 години се изслушват задължително, освен ако това би навредило на техните интереси. Децата под 10 години могат да бъдат изслушани в зависимост от развитието им. Преди изслушването, органите трябва да предоставят необходимата информация и да информират детето за последствията от неговите желания. Също така, трябва да се осигури подходяща обстановка за изслушването, в присъствието на социален работник и, при необходимост, на друг специалист. Родителите или близките на детето могат да присъстват, освен ако това не е в интерес на детето. Дирекция "Социално подпомагане" е уведомявана за делото и може да представлява детето в определени случаи. Детето има право на правна помощ и възможност за жалба във всички производства, които засягат неговите права.
Чл. 15а
Детето, при упражняване на правата си, е задължено да уважава правата на своите родители, настойници, попечители и на другите лица, полагащи грижи за него. Освен това, детето трябва да спазва обществения ред, морала и изискванията за опазване на общественото здраве.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за закрила на детето определя, че сведенията от административни или съдебни производства, свързани с детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а за деца над 10 години и без тяхното съгласие. Съдът може да разреши използването на тези сведения без съгласие, ако е в интерес на детето. Социалните работници и длъжностните лица са задължени да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни и да уважават честта и достойнството на личността.
Чл. 17
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето е ръководен орган, отговорен за координацията и контрола в областта на закрилата на детето. Той представлява агенцията и е подпомаган от заместник-председател. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, и нейното функциониране се регулира от правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за закрила на детето описва правомощията на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето, включително разработване на държавна политика за закрила на детето, контрол на изпълнението на програми, предоставяне на методически указания, участие в международни организации, създаване на информационна система за деца в риск и дарби, организиране на научноизследователска дейност, ръководене на Националния съвет за закрила на детето и извършване на проверки за спазване правата на детето. Задължителните предписания за нарушения трябва да съдържат методически указания и могат да се обжалват пред административен съд.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за закрила на детето предвижда създаването на Национален съвет за закрила на детето към Държавната агенция за закрила на детето. Съветът има консултативни и координационни функции и включва представители от различни министерства и институции, които работят за защита на правата на децата. Проектите на нормативни актове, свързани с правата на децата, трябва да бъдат внесени в Министерския съвет след становище от съвета. Структурата и дейността на съвета се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 19
Член 19 от Закона за закрила на детето е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 36 от 2003 година. Следователно, разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила.
Чл. 20
Член 20 от Закона за закрила на детето определя дирекция "Социално подпомагане" като специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината. В дирекцията се създава отдел за закрила на детето. Освен това, дирекцията работи в сътрудничество с различни държавни органи, доставчици на социални услуги и други лица, ангажирани с дейности по закрила на детето.
Чл. 20а
Съгласно Чл. 20а от Закона за закрила на детето, в всяка община се създава Комисия за детето, която има консултативни и координационни функции. В нея участват представители на различни институции, включително общинската администрация, полицията, образованието, здравната инспекция и социалното подпомагане. Председател на комисията е кметът на общината или упълномощено от него лице. Комисията е отговорна за координирането на политиките за закрила на детето на местно ниво и за осигуряване на тяхното изпълнение.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за закрила на детето определя задълженията на дирекция "Социално подпомагане" в областта на закрилата на децата. Основните функции включват: осъществяване на практическа дейност по закрила на детето, предлагане на мерки и контрол на тяхното изпълнение, проверки по жалби, предоставяне на консултации и информация на семействата, поддържане на регистри на деца в нужда, сътрудничество с юридически лица, организиране на помощ при бедствени ситуации и осъществяване на дейности по осиновяване. Дирекцията също така сигнализира компетентните органи при необходимост и изготвя доклади за обмен на информация за деца.
Чл. 22 и Глава трета "а"
Дирекция "Социално подпомагане" сътрудничи с органа по настойничество и попечителство. Въведена е нова Глава трета "а", която регламентира производството за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения. Тази глава е в сила от 24.07.2007 г.
Чл. 22а
Чл. 22а от Закона за закрила на детето определя процедурата за разглеждане на молби за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция. Молбите се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, като участват Министерството на правосъдието, насрещната страна и заинтересованите лица. В производството не се разглежда въпросът за родителските права, не се събират държавни такси и не се дължат разноски. Дирекция "Социално подпомагане" дава становище за състоянието на детето, а съдът изслушва детето и отчита мнението му. Министерството на правосъдието представлява молителя, ако молбата е подадена чрез него.
Чл. 22б
Чл. 22б от Закона за закрила на детето предвижда, че съдът може да определи мерки за личен контакт с детето по време на съдебното производство, както и мерки за закрила на детето с цел предотвратяване на опасности или вреди. Съдът може да вземе тези решения служебно или по искане на страна. При връщане на дете, съдът може да постанови мерки за защита на детето след връщането му.
Чл. 22в
В чл. 22в от Закона за закрила на детето се описват правомощията на съда в производството по чл. 22а, ал. 1. Съдът може служебно да събира доказателства, да подпомага страните за доброволно уреждане на спора и да ги насочва към медиация, без да забавя производството. Ако делото не бъде решено в първото заседание, съдът определя срок за представяне на доказателства. При отказ за връщане на дете на основание на Хагската конвенция, съдът уведомява страните и изисква доказателства за защитата на детето след връщането му, като може да събира доказателства и служебно.
Чл. 22г
Чл. 22г от Закона за закрила на детето регулира сроковете и процедурите, свързани с решенията на съда за връщане на деца. Съдът трябва да се произнесе в едномесечен срок от получаване на молбата, без да надвишава срока по Регламент (ЕС) 2019/1111. Предварително изпълнение на решението за връщане на детето може да бъде допуснато. Съдът издава удостоверение по молба на страната след постановяване на решение за връщане или мярка по чл. 22б, ал. 3. При отказ за връщане на дете, съдът служебно издава удостоверение, свързано с основанията за отказ.
Чл. 22д
Чл. 22д от Закона за закрила на детето регламентира правото на обжалване на решенията на Софийския градски съд пред Софийския апелативен съд от лицата, посочени в чл. 22а, ал. 1. Жалбата трябва да бъде подадена в едномесечен срок от нейното постъпване, но не по-късно от срока, определен в чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111. Решението на апелативния съд е окончателно. При изпълнение на решения за връщане на дете се прилагат правилата на чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 22е
Според Чл. 22е от Закона за закрила на детето, когато чуждестранният съд прилага чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване на неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, разглеждащ въпросите относно родителските права. В случаи, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство, компетентен е Министерството на правосъдието.
Чл. 22ж
Чл. 22ж от Закона за закрила на детето определя особени правила за признаване и допускане на решения, произнесени от чуждестранни съдилища и органи, свързани с родителските права и мерките за закрила на децата. Този член е бил новоразработен с изменения от 2007 г. и е в сила до отмяната му през 2024 г.
Чл. 22з
Чл. 22з от Закона за закрила на детето урежда процедурата за признаване и изпълнение на решения на чуждестранни съдилища относно родителски права, основана на Люксембургската конвенция. Молбата се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват Министерството на правосъдието, страните по решението и прокурор. Дирекция 'Социално подпомагане' дава становище, а съдът може да изслуша детето. Съдът има право да определи временно мерки за закрила на детето.
Чл. 22и
Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1 при наличие на обжалване на решението, висящо производство по съществото на спора в български съд, или ако друго решение относно родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му. В случай на висящо производство, съдът уведомява съответния съд, който трябва да се произнесе в срок от един месец.
Чл. 22к
Съгласно чл. 22к от Закона за закрила на детето, съдът взема решение в едномесечен срок след постъпването на молбата. Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд, който също трябва да се произнесе в същия срок. Решението на апелативния съд е окончателно.
Чл. 22л.
Чл. 22л. от Закона за закрила на детето урежда процедурата за признаване и изпълнение на решения относно родителските права, особено след неправомерно прехвърляне на дете. Признаването на решения от други държави, участващи в Люксембургската конвенция, може да бъде отказано при определени условия. Решението може да бъде признато и изпълнено само ако е изпълняемо в държавата, където е постановено.
Чл. 22м
Чл. 22м от Закона за закрила на детето определя, че в случаи, когато няма специфични правила относно производството, се прилагат правилата на общото исково производство, съгласно Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че общите процедури и принципи на исковото производство ще се използват за случаи, свързани с закрила на детето.
Чл. 22н
Член 22н от Закона за закрила на детето определя мерките за закрила, които се прилагат в семейна среда. Тези мерки се въвеждат с цел осигуряване на безопасност и благосъстояние на децата в техните семейства. Законът подчертава важността на семейната среда за развитието на детето и необходимостта от активна защита на неговите права.
Чл. 23
Мерките за закрила в семейна среда включват осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите, насочване към социални услуги, консултиране на децата, съдействие по въпроси на социалното подпомагане, подобряване на социално-битовите условия, социална работа за улесняване на връзките между деца и родители, проучване на индивидуалните възможности на детето, съдействие за работа на младежи над 16 години, ангажиране на свободното време на децата, помощ на осиновители и подготовка на лица, полагащи грижи за деца.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за закрила на детето установява, че мерките за закрила, предвидени в чл. 23, се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или самото дете. Освен това, мерките могат да бъдат осъществявани и по преценка на дирекцията, като се предоставят от доставчици на социални услуги или директно от дирекцията. Мерките за закрила могат да се комбинират с други мерки, предвидени в закона.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за закрила на детето определя условията, при които дете може да бъде настанено извън семейството. Това включва случаи, когато родителите са починали, неизвестни или лишени от родителски права; когато родителите или настойниците не полагат грижи без основателна причина; когато родителите не могат да отглеждат детето; когато детето е жертва на насилие; както и специфични случаи, свързани с международни регламенти и медийни участия. Настаняването трябва да бъде последна мярка след изчерпване на възможностите за закрила в семейството, освен в спешни случаи.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за закрила на детето регламентира процеса на настаняване на деца в семейства на роднини, приемни семейства или социални услуги. Настаняването се извършва от съда, а временното настаняване може да бъде осъществено от дирекция "Социално подпомагане". Искането за настаняване може да бъде подадено от дирекция "Социално подпомагане", прокурор или родител. При искане от дирекцията, се изискват определени документи, а при искане от прокурор или родител, съдът служебно изисква необходимата документация. Ползването на социални услуги заедно с родител е възможно след направление от дирекцията.
Чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето
Заповедта за временно настаняване на дете може да бъде оспорена в срок от един месец от издаването й. Оспорването се извършва пред компетентния районен съд, който разглежда случая на основание на предоставените доказателства и факти. Важно е да се подаде искане от страна на родителите или законните представители на детето, или от самото дете, ако то е в състояние да изрази мнение. Съдебното решение може да потвърди или отмени заповедта на директора на дирекция 'Социално подпомагане'.
Чл. 27а
Заповедта на директора на дирекция 'Социално подпомагане' за настаняване на дете подлежи на предварително изпълнение, но родителите могат да я обжалват в 14-дневен срок. Жалбата се изпраща в съда, който образува дело в тридневен срок и насрочва заседание в 7-дневен срок. Сроковете от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат, а съдът определя нови срокове. Решението на съда може да бъде обжалвано касационно. Делото се прекратява, ако преди решението е взето влязло в сила решение за настаняване на детето.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за закрила на детето определя процедурата за настаняване на деца в семейства на роднини, приемни семейства или социални услуги. Исканията за настаняване са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът може да събира доказателства по своя инициатива и разглежда искането в открито заседание с участието на заинтересованите страни. Решението на съда трябва да бъде постановено в едномесечен срок и да съдържа срок за настаняване. То подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок, като решението на окръжния съд е окончателно. Съдът може да променя мярката по искане на определени лица, ако това е в интерес на детето.
Чл. 28а
Настаняването на дете в България от съд или компетентен орган на друга държава членка изисква съгласие от районния съд по адреса на настаняване. Не е необходимо такова съгласие, когато детето се настанява при родител или роднини. Искането за настаняване се изпраща от Министерството на правосъдието до съда, който разглежда искането и становището на дирекция "Социално подпомагане" в закрито заседание и взема решение в срок от един месец. Решението е окончателно и се изпраща незабавно на съответния орган на другата държава членка.
Чл. 28б
Член 28б от Закона за закрила на детето регламентира процедурата за настаняване на дете в друга държава членка на Европейския съюз. Според алинея 1, настаняването може да се извърши само след получаване на съгласие от компетентния орган на съответната държава членка. Алинея 2 уточнява, че искането за такова съгласие трябва да бъде изпратено чрез Министерството на правосъдието.
Чл. 29 от Закона за закрила на детето
Настаняването на дете извън семейството може да бъде прекратено при различни обстоятелства, включително: разваляне на договора, изтичане на срока, взаимно съгласие, осиновяване на детето, навършване на пълнолетие или завършване на средно образование (до 20-годишна възраст), отпадане на основанията за настаняване, смърт на съпрузите или лицето от приемното семейство, промяна на мярката за закрила, промяна в обстоятелствата в интерес на детето, смърт на роднини или близки, и смърт на детето.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за закрила на детето предвижда условията за прекратяване на настаняването на деца. То може да бъде поискано от различни страни, включително приемното семейство, роднини, социални служби, родители или прокурор. Временното прекратяване може да бъде извършено от дирекция "Социално подпомагане" до решението на съда. Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за закрила на детето предвижда, че при промяна на мярката за закрила на детето, свързана с настаняване, трябва да се спазва редът, описан в чл. 26 - 28. Това се отнася за мерките, изброени в чл. 4, ал. 1, т. 2, 4 и 5, които включват различни форми на закрила и настаняване на деца.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за закрила на детето определя какво представлява приемно семейство, условията за утвърдяване на кандидатите и реда за настаняване на деца. Приемното семейство може да бъде професионално и трябва да отговаря на определени условия, включително допълнителна квалификация. Регионалната дирекция за социално подпомагане поддържа регистър на утвърдените приемни семейства, а условията за финансиране и кандидатстване се определят с правилник и наредба.
Чл. 32
Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство, включват: непълнолетни, лица под запрещение, лишени или ограничени от родителски права без възстановяване, не годни за настойници, отстранени от приемно семейство, с недостатъчни лични и материални условия, осиновители с прекратено осиновяване по тяхна вина, страдащи от определени заболявания, осъждани за умишлени престъпления и срещу които има образувано наказателно производство за умишлени престъпления.
Чл. 33
Приемните семейства и семействата на роднини или близки са задължени да предоставят информация на родителите относно детето и да подпомагат отношенията им с него. Ако тези отношения са в интерес на детето, районният съд определя режима им. Решението на съда може да бъде обжалвано от различни заинтересовани страни, включително родителите и социалните служби.
Чл. 34
Приемното семейство и семейството на роднини или близки имат право да изразят мнение преди вземането на решение относно промяна на мярката за закрила на детето. Това право е регламентирано в Чл. 34 от Закона за закрила на детето, изменен с ДВ, бр. 38 от 2006 г.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за закрила на детето определя приемната грижа като мярка за закрила на дете, която осигурява отглеждане и възпитание в семейна среда. Приемната грижа може да бъде реализирана в семейства на роднини или близки, или в утвърдени приемни семейства. Подкрепата за тези семейства се осъществява чрез социални услуги, които включват обучение и наблюдение на отглеждането на детето. Социалните услуги се предоставят от общините или лицензирани доставчици, а в случай на липса на такива, дейностите се извършват от дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за закрила на детето предвижда, че резидентната грижа за деца може да се предоставя само след като са изчерпани всички възможности за оставане на детето в домашна и семейна среда, както и мерките за закрила в семейна среда. Измененията в закона са в сила от 01.07.2020 г.
Чл. 36
Директорът на дирекция "Социално подпомагане" е отговорен за извършването на текущ контрол относно ефективността на мерките, предприети за закрила на детето. Тези мерки включват действия, свързани с предотвратяване на изоставянето на деца.
Чл. 36а
Според член 36а от Закона за закрила на детето, всеки, който узнае за непосредствен риск от изоставяне или пренебрегване на дете, е задължен незабавно да подаде сигнал до дирекция "Социално подпомагане". Подаденият сигнал трябва да бъде проверен незабавно, съгласно условията и реда, определени в съответната наредба.
Чл. 36б
Чл. 36б от Закона за закрила на детето задължава управителя на лечебно заведение с родилно отделение и личния лекар на бременна жена, да подадат сигнал до дирекция "Социално подпомагане" при наличие на риск от изоставяне на новородено. Управителят възлага на служител от персонала задължението за уведомяване и осигурява достъп до майката и детето. Лечебното заведение не може да изписва детето, докато се извършва проверка на сигнала.
Чл. 36в
Член 36в от Закона за закрила на детето предвижда задължения на медицинските лица в родилното отделение при раждане на дете с увреждане. Началникът на отделението или определено от него лице трябва незабавно да информира родителите за установеното увреждане. Лекарите са длъжни да мотивират родителите да не изоставят детето и да им предоставят информация за състоянието, лечението и необходимите грижи. Също така, началникът на отделението трябва да уведоми дирекция "Социално подпомагане" и доставчик на социални услуги за ранна интервенция, за да се окаже подкрепа на семейството.
Чл. 36г.
Чл. 36г. от Закона за закрила на детето предвижда създаването на мултидисциплинарен екип от дирекция "Социално подпомагане" за защита на деца в риск или жертви на насилие и експлоатация. След получаване на сигнал, социален работник оценява ситуацията в срок от 24 часа и уведомява членовете на екипа. Водещ на екипа е социалният работник, а в него участват представители на полицията, прокуратурата и общината. Кметът на общината координира дейността на екипа.
Чл. 36д
Чл. 36д от Закона за закрила на детето предвижда мерки за защита на деца в риск или жертви на насилие. След проучване от мултидисциплинарен екип се изготвя план за действие, който включва здравни, социални и образователни услуги. При насилие от родител или лице, отговорно за грижите, детето може да бъде настанено в социална услуга. Съдът взема мерки за родителските права и насочва родителите към социални услуги. Дирекция „Социално подпомагане“ може да предприеме действия срещу извършителя по Закона за защита от домашното насилие и да сигнализира прокуратурата при данни за престъпление. При насилие от лице, на което детето е поверено, прокуратурата уведомява социалните служби за отделяне на детето от извършителя.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за закрила на детето предвижда, че полицейската закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Вторият параграф е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 14 от 2009 г.
Чл. 38 ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Полицейската закрила е спешна мярка, предприета за защита на деца, които са изложени на различни опасности. Тя се прилага в следните случаи: когато детето е обект на престъпления или е в непосредствена опасност за живота или здравето; когато е изгубено или в безпомощно състояние; или когато е останало без надзор.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за закрила на детето определя правомощията на специализираните органи на Министерството на вътрешните работи по отношение на настаняването на деца в специални помещения или социални услуги за резидентна грижа. Те могат да ограничат контакта на детето с лица, които могат да му навредят, и да осигурят охрана, ако е необходимо. Органите трябва да информират детето по разбираем начин за предприетите мерки. Също така, те имат право да извършват проверки при получаване на информация за потенциални рискове за детето.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за закрила на детето задължава полицейските органи, предприели закрила на дете, да уведомят незабавно родителите, настойниците или лицата, полагащи грижи за детето, дирекция "Социално подпомагане" в района на закрилата и по настоящия адрес на детето, прокуратурата и областната дирекция на Министерството на вътрешните работи. Уведомяването трябва да бъде извършено незабавно след предприемането на закрилата.
Чл. 41
Полицейската закрила на деца се предоставя за срок до 48 часа, съгласно Чл. 41 от Закона за закрила на детето. Тази мярка е предназначена за защита на деца, които са в риск или са изчезнали.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за закрила на детето предвижда, че действията за издирване на изчезнало дете трябва да се предприемат незабавно след констатирането на изчезването. Това подчертава важността на бързата реакция в случаи на изчезнали деца, за да се увеличат шансовете за тяхното безопасно връщане.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за закрила на детето определя, че условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, която се издава от министъра на вътрешните работи след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето. Освен това, съществува Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия, които допринасят за защитата на децата.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за закрила на детето описва създаването и поддържането на Национална информационна система за превенция и защита от педофилия, включваща Национален регистър за случаи на педофилия. Регистърът съдържа данни за осъдени за сексуални престъпления спрямо малолетни и непълнолетни, включително информация за извършителите и престъпленията. Министерството на вътрешните работи отговаря за управлението на системата и осигурява достъп до информацията на определени органи. Лицата, работещи с деца, са задължени да проверяват регистъра при назначаване. Лични данни на пострадали не се вписват.
Чл. 43б
Член 43б от Закона за закрила на детето, който е бил в сила от 01.01.2004 г. до 01.07.2020 г., регламентира условията за издаване на лицензи. Този член е бил изменен и отменен през годините, последната промяна е направена с ДВ, бр. 101 от 2019 г. Важно е да се отбележи, че заглавието на члена е било изменено с ДВ, бр. 38 от 2006 г.
Чл. 43в
Член 43в от Закона за закрила на детето е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 24 от 2019 г., като изменението влизат в сила от 01.07.2020 г. Членът е свързан с Комисия за лицензиране, чийто заглавие е изменено в ДВ, бр. 38 от 2006 г. и е променяно в ДВ, бр. 8 от 2016 г.
Чл. 43г
Член 43г от Закона за закрила на детето, който е бил нов през 2003 г. и е изменян многократно, включително отмяната му през 2019 г., се отнася до процедурата за издаване на лиценз. Последното изменение на заглавието е направено през 2006 г. и е актуализирано през 2016 г.
Чл. 43д
Лицензираният доставчик на социална услуга за деца е задължен да спазва определени изисквания и стандарти, за да осигури качествена грижа и защита на правата на децата. Тези задължения включват осигуряване на безопасна и подкрепяща среда, индивидуален подход към всяко дете, както и спазване на законодателството в областта на социалните услуги.
Чл. 43е
Чл. 43е от Закона за закрила на детето регламентира процеса на подновяване на лиценз, свързан с дейности за закрила на деца. Членът е бил изменян и отменян в различни години, с последна отмяна през 2019 г., с влизане в сила на измененията от 01.07.2020 г.
Чл. 43ж
Чл. 43ж от Закона за закрила на детето регламентира условията и процедурата за прекратяване, отнемане и заличаване на лиценз, свързан с дейности по закрила на децата. Текстът е бил променян и актуализиран многократно, последно през 2019 г., когато е отменен и влязъл в сила нов текст.
Чл. 43з
Чл. 43з от Закона за закрила на детето регулира взаимодействието между Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Фонд "Социална закрила". Тези институции работят съвместно за осигуряване на адекватна защита и подкрепа на децата в риск.
Чл. 43и
Чл. 43и от Закона за закрила на детето, който е в сила от 01.07.2020 г., определя източниците за финансиране на дейностите свързани с закрила на детето. Текстът е изменен и отменен в предходни години, като последната промяна е направена с ДВ, бр. 101 от 2019 г.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за закрила на детето определя източниците на финансиране на дейностите по закрила на детето, които включват държавния и общинските бюджети, национални и международни програми, дарения, фонд "Социална закрила" и други източници. Дирекции "Социално подпомагане" предоставят финансови помощи, които са еднократни или месечни, и се отпускат със заповед на директора на дирекцията. Помощите са предназначени за подкрепа на детето и семейството, с цел превенция и реинтеграция, и са освободени от данъци и такси.
Чл. 44а
Чл. 44а от Закона за закрила на детето, който е бил въведен с ДВ, бр. 63 от 2003 г. и отменен с ДВ, бр. 115 от 2004 г., предвижда административнонаказателни разпоредби, свързани със санкции. Тези разпоредби са част от глава шеста на закона и целят да регулират последствията от нарушения в контекста на закрилата на детето.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за закрила на детето предвижда различни административни наказания за нарушения, свързани с правата и защитата на децата. Наказанията варират от глоба до имуществена санкция в зависимост от вида на нарушението и предходни нарушения. Например, за нарушение на чл. 5б, ал. 3 глобата е от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение се налагат принудителни мерки. За допускане на дете в търговски обект след 22:00 ч. глобата е от 2000 до 5000 лв. При родителите и настойниците, които не осигурят необходимите грижи за децата, глобите варират от 300 до 5000 лв. в зависимост от сериозността на нарушението. Законът предвижда и специфични глобални размери за длъжностни лица и за неизпълнение на задължения по него.
Чл. 45а
Чл. 45а от Закона за закрила на детето регламентира, че приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, се насочват към Националната здравноосигурителна каса. Тези средства са предназначени за финансиране на дейности, свързани с лечението на деца, които се осъществяват с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Чл. 46, § 1-6
Законът за закрила на детето регулира механизмите за установяване на нарушения, свързани с правата на децата. Нарушенията по различни членове на закона се установяват от различни органи, включително полицейски органи и служители на Държавната агенция за закрила на детето. Наказателните постановления се издават от упълномощени длъжностни лица. Законът определя също така и понятието за "закрила на детето" и различни термини, свързани с правата и защитата на децата, като "дете в риск", "грижата" и "най-добър интерес на детето". В допълнение, законът предвижда задължения за държавни органи и институции относно информиране и защита на децата.
Параграф §1
Параграф 1 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за закрила на детето определя ключови термини, свързани със закрилата на детето, включително 'закрила на детето', 'сведения и данни за личността на дете', 'други лица, които полагат грижи за детето', 'хармонизиран телефонен номер', 'най-добър интерес на детето', 'грижа', 'детето в риск', 'детето с изявени дарби', 'превенция', 'реинтеграция' и други. Тези определения служат за основа на законодателството и практиките, свързани с правата и защитата на децата в България.
§2
Министерският съвет е задължен да създаде Държавна агенция за закрила на детето в срок от шест месеца след влизането в сила на закона. Агенцията ще бъде създадена с постановление и ще функционира при условията и по реда на Закона за администрацията. Финансирането по определени членове на закона започва от 1 януари 2001 г.
§4
Изпълнението на Закона за закрила на детето е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 31 май 2000 г. и е официално подпечатан. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията в Закона за социалното подпомагане, обнародвани през 2002 г. и влезли в сила от 01.01.2003 г.
§39
В параграф 39 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за закрила на детето се предвиждат изменения в терминологията. Всички споменавания на "общински/те служби за социално подпомагане" се заменят с "дирекции/те 'Социално подпомагане'", "общинската служба за социално подпомагане" с "дирекция 'Социално подпомагане'", и "ръководителя/ят на общинската служба за социално подпомагане" с "директора/ът на дирекция 'Социално подпомагане'".
§32
Министрите на правосъдието, труда и социалната политика, образованието и науката, здравеопазването и вътрешните работи са задължени да приведат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето в срок от 6 месеца след влизането му в сила.
§33
Министерският съвет е задължен да приеме правилник за прилагане на Закона за закрила на детето в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§88
Законът за закрила на детето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2006 година и влизат в сила от 12 юли 2006 година.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано, включително: дял трети, който влиза в сила от 1 март 2007 г., параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г., и параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването. Тези разпоредби касаят различни изменения и отмяна на предишни разпоредби.
§38
Министерският съвет е задължен да приведе подзаконовите нормативни актове в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето в срок от 6 месеца след влизането му в сила.
§ 40
Параграф 40 уточнява, че параграф 20 влиза в сила на 1 януари 2007 г. Други разпоредби, свързани с параграф 10, т. 1, параграф 28 и параграф 31, влизат в сила с датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС.
§61
Кодексът влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени части и параграфи, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват част седма, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60, свързани с производството по граждански дела и признаване на чуждестранни решения.
§41 от Закона за закрила на детето
Съгласно параграф §41 от Закона за закрила на детето, детските ясли, градини, училища и доставчици на социални услуги за деца, както и здравните заведения, имат задължението да поставят информация за телефон 116 на видно място в срок от 6 месеца след изграждането на съответното заведение.
Параграф §18
Параграф §18 от Закона за закрила на детето определя, че кодексът влиза в сила от 1 октомври 2009 г. В заключителните разпоредби се посочва, че Законът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§26
В параграф §26 от Закона за закрила на детето се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на образованието и науката. Всички споменавания на "министърът на образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" ще бъдат заменени с новите наименования "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".
§ 48, Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
Законът за закрила на детето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изключение правят § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в ДВ, бр. 42 от 2010 г. и влиза в сила от 02.06.2010 г.
§ 121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: 1) Параграфи, посочени в т. 1, влизат в сила от обнародването на закона; 2) Параграф 102, т. 1, 2 и 6 влизат в сила от 1 март 2011 г.; 3) Параграфи 22, 37, 48, 51 и 59 влизат в сила от 1 юли 2011 г.; 4) Параграф 107, т. 15, буква "б" влиза в сила от 30 септември 2011 г.
§10
Съгласно параграф 10 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за закрила на детето, се закрива фонд "Социално подпомагане", а наличните средства от него се прехвърлят на фонд "Социална закрила", който става право-приемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд по баланса и отчета към момента на влизане в сила на закона.
§11
В тримесечен срок от влизането в сила на Закона за закрила на детето, министърът на труда и социалната политика трябва да утвърди правилника за организацията и дейността на фонд 'Социална закрила', както и методика за разпределение на средствата. Също така, той трябва да определи членовете на управителния съвет и да назначи изпълнителния директор на фонда. До тези назначения, досегашните членове на управителния съвет на закрития фонд 'Социално подпомагане' продължават да изпълняват задълженията си. Правилникът за дейността на управителния съвет на фонд 'Социално подпомагане' остава в сила до утвърдителния правилник.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за закрила на детето предоставя право на професионалните приемни семейства, които имат сключен трудов договор с директор на дирекция "Социално подпомагане" към датата на влизане в сила на закона, да поискат промяна на договора с избрания доставчик на социална услуга "приемна грижа". Ако приемното семейство не желае да променя трудовия договор, той остава в сила до изтичането на определения в него срок.
§9
Министерският съвет е задължен да приеме изменения в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и в наредбата по чл. 31, ал. 6 от същия закон в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§13
Законът за Закрила на Детето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за Здравето, обнародвани в бр. 40 от 2012 г.
§18
Съгласно §18 от Закона за закрила на детето, лечебните заведения, които разполагат с ТЕЛК и извършват освидетелстване на деца до 16 години, трябва да осигурят участието на специалист по детски болести в състава на ТЕЛК в срок до 7 дни след влизането в сила на закона.
§ 22 от Закона за закрила на детето и обнародването на Закона за публичните финанси
Разпоредбите на § 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 от Закона за закрила на детето влизат в сила от 1 юни 2012 г. Закона за публичните финанси е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влиза в сила от 1 януари 2014 г.
Параграф §123
Законът за закрила на детето влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за младежта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
Параграф §28
В параграф §28 от Закона за закрила на детето, публикуван през 2000 г., се предвиждат изменения в наименованията на институции. Думите "министърът на образованието, младежта и науката" и свързаните с него термини се заменят с "министърът на образованието и науката" и съответните му производни. Също така, термините, свързани с "министъра на физическото възпитание и спорта", се заменят с "министъра на младежта и спорта".
§6
Параграф §6 от Закона за закрила на детето въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, касаеща предотвратяването и борбата с трафика на хора, както и защитата на жертвите от него. Тази директива заменя Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета.
§ 60
Законът за закрила на детето влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения за определени членове и глави, които влизат в сила по различно време: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 - един месец след обнародването; глава седма - два месеца след обнародването; глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" - от 1 август 2022 г. Обнародван в Държавен вестник, брой 8 от 2016 г.
§15
Параграф §15 урежда, че лицензиите, издадени по Закона за закрила на детето преди влизането в сила на новия закон, запазват действието си до изтичането на срока им. Лицата, посочени в чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, трябва да подадат заявление за нов лиценз до председателя на Държавната агенция за закрила на детето преди изтичането на срока на стария лиценз.
§68
Законът за закрила на детето влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът за закрила на детето влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона, а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
§ 43 от Закона за закрила на детето
Законът за закрила на детето влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи и точки, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", други от 1 април 2019 г., а трети от 1 януари 2020 г. Също така е посочено, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани със закона за социалните услуги, които са в сила от 1 юли 2020 г.
§40
Параграф §40 предвижда, че до закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи, настаняването и прекратяването на настаняването в тези домове ще се извършва по реда, установен в Закона за закрила на детето за настаняване в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа.
§43
Съгласно §43 от Закона за закрила на детето, в тримесечен срок от влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме редица наредби и правилници, включително правилник за прилагане на закона и наредби за планиране и качество на социалните услуги. В допълнение, в 6-месечен срок министърът на труда и социалната политика трябва да утвърди етичен кодекс и стандарти за служителите, предоставящи социални услуги.
§ 45
Законът за закрила на детето влиза в сила на 1 юли 2020 г. с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Някои разпоредби, свързани с домове за медико-социални грижи за деца, ще влязат в сила от 1 януари 2021 г., а други, включително чл. 22, ал. 4 и чл. 40, ще влязат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за здравето, които са в сила от 5 август 2022 г.
§6
Законът за закрила на детето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, обнародвани в брой 66 от 2023 г., влизат в сила от 01.01.2024 г.
§34
В срок от 12 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерството на вътрешните работи е задължено да изгради Националната информационна система за превенция и защита от педофилия, както и регистъра, предвиден в чл. 43а от Закона за закрила на детето.
§ 35
Законът за закрила на детето влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключения: параграф 8 относно чл. 6а и 6б, § 12 и 32, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; параграф 8 относно чл. 6д, който влиза в сила 12 месеца след обнародването.
§ 44
Законът за закрила на детето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 41 и 42, които ще влязат в сила от 1 януари 2025 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за закрила на детето, обнародвани в ДВ, бр. 79 от 2024 г., влизат в сила от 17.09.2024 г.
§4
Законът за закрила на детето влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законодателството е свързано с важни директиви и регламенти от Европейския съюз, които се отнасят до предотвратяване на трафик на хора, защита на жертвите и международни въпроси свързани с родителската отговорност и защита на лични данни.
