Виж оригиналния текст на документа
Законът определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, както и ролята на културните организации и органите за закрила на културата. Той също така посочва начините за подпомагане и финансиране на културната дейност и творците, с акцент на запазване на националната идентичност.
Законът за закрила и развитие на културата определя основните принципи на националната културна политика, които включват демократизъм, децентрализация, равнопоставеност на творците, опазване на културното наследство, закрила на националната идентичност, насърчаване на културното многообразие, поощряване на културната индустрия, откриване и обучение на млади таланти, поощряване на дарителството и развитие на образованието в изкуствата.
Член 2а от Закона за закрила и развитие на културата предвижда, че Министерският съвет, по предложение на министъра на културата, приема Национална стратегия за развитието на културата с продължителност 10 години. Стратегията включва стратегически цели за управление и опазване на културното наследство, съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство.
Културните организации имат за задача да създават, разпространяват и опазват културните ценности. Те могат да бъдат с различна форма на собственост, включително държавни, общински, частни и със смесено участие.
Чл. 4 регламентира съществуването и функциите на културните институти в България. Те могат да бъдат създавани от държавата или общините и имат правото да определят свои задачи и структура. Културните институти могат да извършват допълнителни стопански дейности, като приходите от тях остават в института. Те също така могат да събират такси за услуги, от които 50% остават в института, а останалото се внася във фонд "Култура". В случай на възстановяване на право на собственост върху имот, предоставен на културен институт, се осигурява равностоен имот от държавна или общинска собственост.
Чл. 5 определя статута и управлението на държавните културни институти в България. Те са юридически лица на бюджетна издръжка, създавани, преобразувани и закривани от Министерския съвет. Финансирането им идва от бюджета на Министерството на културата, общински бюджети и други източници. Директорите им се назначават след конкурс за срок от 4 години, като конкурсът включва представяне на концепция за развитие и се излъчва онлайн. Директорите изготвят стратегически план и ежегодно докладват на министъра на културата.
Член 6 от Закона за закрила и развитие на културата определя процедурата за създаване, преобразуване и закриване на държавни културни институти, които не са под ведомството на Министерството на културата. Тези действия се извършват от Министерския съвет по предложение на ръководителя на съответното ведомство, след съгласуване с министъра на културата. Финансирането на тези институти се осъществява изцяло или частично от бюджета на съответното ведомство, а директорите им се назначават след конкурс от ръководителя на ведомството.
Чл. 7 определя държавните културни институти с национално значение, които имат функции по създаване, опазване и разпространение на културни ценности. Условията за придобиване на този статут се определят с наредба на Министерския съвет. Финансирането на тези институти е изцяло от бюджета на Министерството на културата. Директорите им се назначават след конкурс за срок от 5 години, който включва представяне на концепция за развитие и се публикува на интернет страницата на Министерството на културата.
Общинските културни институти са юридически лица с бюджет, създавани и закривани с решение на общинския съвет, след съгласуване с министъра на културата. Те се финансират от общинския бюджет, а допълнително целево подпомагане може да бъде предвидено в държавния бюджет по предложение на министъра на културата. Субсидията за всеки институт не може да бъде по-ниска от предходната година, независимо от приходите им. Директорите на институти се назначават след конкурс за срок от 4 години, съгласуван с Министерството на културата.
Чл. 9 от Закона за закрила и развитие на културата регламентира създаването, преобразуването и закриването на регионалните културни институти, които са юридически лица с бюджет и осъществяват културна дейност на определена територия. Тези институти се създават от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след съгласуване с областния управител и решение на общинския съвет. Финансирането им идва от общините, както и от целеви средства от държавния бюджет, определяни ежегодно. Правоотношенията на директорите с общинските кметове възникват чрез конкурс за срок от 4 години, съгласно Кодекса на труда.
Директорите на културните институти не могат да упражняват търговска дейност, да бъдат членове на органи на управление на търговски дружества или да упражняват свободни професии, освен научна или преподавателска дейност. Те могат да участват в органи на управление на търговски дружества с държавно или общинско участие, както и в управление на юридически лица с нестопанска цел при сдружаване на културни институти, без да получават възнаграждение.
Чл. 9б от Закона за закрила и развитие на културата регламентира процедурата за преобразуване на държавни и общински културни институти. Държавен културен институт може да стане общински и обратно, като преобразуването се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, след решение на общинския съвет в съответната община, където е седалището на института.
Член 10 от Закона за закрила и развитие на културата определя условията за осъществяване на дейности от частни културни организации. Тези организации могат да бъдат създадени от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел или Закона за кооперациите, както и от чуждестранни лица, регистрирани в държави членки на ЕС или в Европейското икономическо пространство. От 23.02.2024 г. се допуска и учредяване от чуждестранни лица, регистрирани в трети държави, при определени условия. За дейността им на територията на България, тези лица трябва да представят документ, удостоверяващ правото им да осъществяват културна дейност. Творческите съюзи са сдружения, които могат да определят минимални тарифи за възнаграждения на своите членове. Правилата за частни културни организации важат и за образователни институции, когато те извършват културна дейност.
Културните организации със смесено участие могат да бъдат създадени между държавата, общините, юридически и физически лица. Отношенията между участниците се определят с учредителния акт.
Частните културни организации и организациите със смесено участие имат право да участват на равнопоставена основа в конкурсите за субсидии, свързани с творчески проекти и програми, съгласно условията и реда, установени от закона.
Чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата определя държавните културни институти, включително училищата по изкуствата и културата, като отговорни за професионалната подготовка и обучението в съответните области. Тези институции са под прякото управление на министъра на културата и се финансират от бюджета на Министерството на културата.
Чл. 14 от Закона за закрила и развитие на културата определя функциите и правомощията на Министерството на културата в контекста на закрилата и развитието на културата. Министерството осъществява дейността си чрез финансово подпомагане на културни инициативи, финансиране на културни институти, осигуряване на професионално обучение, развитие на международно сътрудничество, информационно осигуряване, награждаване на културни дейци и разработване на нормативни актове. Осигурява публичност на дейността си чрез достъп до информация, публикуване на годишни доклади и срещи с творци. Създава публичен регистър на културните организации и електронен регистър на професионалните артисти.
Чл. 15 от Закона за закрила и развитие на културата описва процедурата за вписване и заличаване на културни организации в регистъра. Заявлението за вписване трябва да включва основна информация за организацията и може да се подава електронно. Министърът на културата е отговорен за вписването и издаването на удостоверение, а също така и за отказ или заличаване на организацията при определени условия. Процедурата трябва да бъде завършена в 14-дневен срок и не се събират такси за вписване и заличаване. Решенията за отказ или заличаване могат да бъдат обжалвани. Съществуват и нови разпоредби относно заличаването на организации при неверни данни и несъвместимост с културна дейност.
Чл. 15а от Закона за закрила и развитие на културата предвижда, че вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра се извършват в електронна форма по персонална партида на лицето. На вписване подлежат трите имена на лицето, код на професията, форма на осигуряване и основна дейност в сферата на културата. Процедурите трябва да се извършват в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелствата или от тяхната промяна. Редът за водене на регистъра ще бъде определен с наредба на министъра на културата, в съгласие с министъра на електронното управление.
Член 16 от Закона за закрила и развитие на културата определя ролята на Министерството на културата и обществено-експертните съвети и комисии в неговата работа. Министерството се подпомага от тези консултативни органи, които включват представители на творческите съюзи и експерти. Съветите обсъждат важни въпроси и дават препоръки, а също така могат да изразяват мнения по отношение на произведения на изкуството, които могат да накърнят добрите нрави и морал.
Чл. 17 от Закона за закрила и развитие на културата урежда организацията и функционирането на българските културни институти в чужбина. Те са държавни и се ръководят от Министерството на културата. Институтите популяризират българската култура и работят по международни програми, одобрени от министрите на културата и външните работи. Директорите на тези институти се назначават след конкурс за срок от 4 години и могат да заемат длъжността максимум два мандата. Конкурсът включва представяне на концепция, а членовете на комисията са от двете министерства. Работниците в института се назначават за три години, а минималните изисквания за длъжности се определят от министъра на културата. Директорите и служителите могат да бъдат командировани дългосрочно в чужбина, след обучение за повишаване на външнополитическата им компетентност.
Чл. 18 от Закона за закрила и развитие на културата определя задълженията на общините за формиране и реализация на културната политика, съчетавайки националните принципи с местните условия. Общинските съвети вземат решения за финансиране на културни институти, определяне на местни такси, провеждане на конкурси за културни инициативи, участие в дружества и фондации, отпускане на стипендии за млади творци, учредяване на награди, подпомагане на любителското изкуство и съхраняване на народното творчество. Общините могат да се подпомагат от обществени експертни съвети, които дават мнения за дейността на културните институти и оценяват произведения на изкуството.
Съгласно Чл. 19 от Закона за закрила и развитие на културата, се учредява годишна държавна награда с цел стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Наградата се връчва от министър-председателя.
Член 20 от Закона за закрила и развитие на културата предвижда задължения на министъра на културата и генералните директори на Българското национално радио и телевизия да сключват годишни договори за програми и предавания в областта на културата. Тези договори трябва да включват високохудожествена българска продукция. Освен това, министри от различни ведомства внасят ежегодно културно-образователни програми за деца и младежи в Министерския съвет, с предвидено финансиране в бюджетите на съответните ведомства.
Член 21 от Закона за закрила и развитие на културата предвижда министърът на културата да внася ежегодно в Министерския съвет културен календар, който включва национални прояви и чествания на събития и бележити дейци. Този календар отразява и външнополитическите приоритети на държавната политика в културата, както и важни международни събития. Финансирането на тези прояви се осигурява в бюджета на Министерството на културата, съгласно наредба, издадена от министъра. Националният културен календар се приема от Министерския съвет.
Член 22 от Закона за закрила и развитие на културата урежда въпросите, свързани с временния износ на ценни експонати от културно-историческото наследство. Държавата, чрез Министерството на финансите, поема гаранцията за популяризиране на националната култура. Решението за всеки конкретен случай се взема от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
Чл. 23 от Закона за закрила и развитие на културата предвижда съхраняването на визуални и звукови културни продукти с национално значение в Националната филмотека и Националната фонотека, които са определени като държавни културни институти. В глава пета се разглежда финансирането на държавните културни институти, специално в областта на сценичните изкуства, с изменения, влезли в сила от 01.01.2013 г.
Чл. 23а определя как се разпределят средствата от държавния бюджет за държавните културни институти, които осъществяват дейности в сценичните изкуства. Средствата включват финансиране за дейности и творчески проекти, а министърът на културата утвърджа методика за разпределение. Формулите за разпределение се основават на единни разходни стандарти и включват базов компонент, свързан с приходите от продажба на билети, с възможност за преизчисление в рамките на утвърдените средства. Допълнителни компоненти отчитат спецификата на института и ограниченията, свързани с противоепидемични мерки. Разпределението на средствата е ограничено до утвърдените за целта средства в бюджета на Министерството на културата.
Чл. 23б от Закона за закрила и развитие на културата, въведен с ДВ, бр. 102 от 2012 г., предоставя на директорите на държавни културни институти в областта на сценичните изкуства правото да прилагат система на делегирани бюджети. Те могат самостоятелно да разпореждат със средствата на института, да извършват компенсирани промени в бюджета с уведомление до Министерството на културата и да определят числеността на персонала и възнагражденията при спазване на нормативните актове.
Чл. 23в от Закона за закрила и развитие на културата определя допълнителни разходи, които министърът на културата може да включи в бюджетите на държавните културни институти. Тези разходи могат да идват от: 1) превишение на постъпленията над плащанията, не повече от 10% от субсидията; 2) собствени приходи на института; 3) средства от общини по договори с Министерството на културата; 4) средства за творчески програми и проекти, финансирани на конкурсен принцип; 5) средства от други програми и проекти, в които участват държавните културни институти.
Чл. 23г. от Закона за закрила и развитие на културата предвижда, че общинските съвети могат да предоставят правото на второстепенни разпоредители с бюджет да съставят бюджети за дейности в системата на културата. Промените в закона влизат в сила от 01.01.2013 г., а последната изменена версия е от 26.02.2016 г.
Чл. 23д от Закона за закрила и развитие на културата регламентира финансирането на държавните музеи, Центъра за подводна археология, Културен център "Двореца", Българската национална филмотека и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Средствата от държавния бюджет включват средства за опазване и представяне на културното наследство, аудио-визуални изкуства, подводни археологически проучвания и библиотечно дело, както и за реализиране на проекти в тези области на конкурсен принцип. Определянето на средствата се основава на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет, които са в съответствие с националния характер на дейностите.
Чл. 23е от Закона за закрила и развитие на културата предвижда, че държавните културни институти, прилагащи система на делегиран бюджет, имат право на самостоятелно разпореждане със средствата си. Директорите могат да извършват промени в приходите и разходите, след уведомление до Министерството на културата, както и да определят числеността на персонала и възнагражденията на работниците, спазвайки съответните нормативни актове.
Чл. 23ж от Закона за закрила и развитие на културата предвижда, че министърът на културата трябва да включи в бюджетите на държавните културни институти разходи, които произтичат от: 1) превишение на постъпленията над плащанията от предходната година; 2) собствени приходи на институтите; 3) средства от общини по договори; 4) средства за творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата; 5) средства от други програми и проекти, в които институтите са бенефициенти.
Създава се Национален фонд "Култура" като юридическо лице на бюджетна издръжка, което е под контрола на министъра на културата. Фондът ще има седалище в гр. София и ще се ръководи от принципите на обективност, публичност, добро финансово управление, служебно начало и истинност. Дейността и структурата му ще бъдат определени с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 24а от Закона за закрила и развитие на културата описва функциите на фонда, който подпомага националната политика в културата. Фондът набира, управлява и предоставя средства за създаване на културни ценности, насърчаване на достъпа до култура, разпространение на българската култура, професионално развитие на творци, повишаване капацитета на културни организации, международно сътрудничество и опазване на културното наследство. Той може да предоставя целево съфинансиране на проекти, одобрени от програми на ЕС, и работи на конкурсен принцип, координирайки се с други институции.
Член 25 от Закона за закрила и развитие на културата определя органите на фонда, които включват управителния съвет и изпълнителния директор. Правилата за организацията на работата на управителния съвет, включително мерките за предотвратяване на конфликт на интереси, се определят в устройствения правилник, съгласно чл. 24, ал. 4. Текстът е изменен с ДВ, бр. 106 от 2006 г. и новият текст влиза в сила на 23.02.2024 г.
Управителният съвет на фонда се състои от 15 членове, включително представители на различни министерства, Националното сдружение на общините и творчески съюзи. Министърът на културата е председател, но не гласува. Членовете получават възнаграждение и отговарят за имуществените вреди, които причиняват. За членове могат да бъдат избирани само лица с висше образование и опит в определени области. Освобождаването на членове може да стане по различни основания, включително по искане или при конфликт на интереси. Лица с определени правни ограничения не могат да бъдат членове.
Чл. 27 от Закона за закрила и развитие на културата описва задълженията на управителния съвет на фонда, който подпомага министъра на културата. Управителният съвет приема предложения за програми за финансиране, индикативна годишна програма за конкурси, решения за пренасочване на средства, годишен доклад и финансов отчет. Програмите се одобряват от министъра и се включват в бюджета на Министерството на културата. Индикативната програма за конкурсите трябва да бъде изготвена до 1 юни и приета до 31 юли на предходната година, като включва информация за тематични области, финансови средства, допустими кандидати и график за обявяване на конкурса. Изпълнителният директор е отговорен за публикуването на информацията на официалната интернет страница на фонда.
Министърът на културата определя дневния ред и ръководи заседанията на управителния съвет, който заседава при наличие на две трети от членовете. Решенията се вземат с мнозинство над половината от общия брой. Изпълнителният директор участва с съвещателен глас. Заседания могат да се свикват и по искане на повече от половината от членовете. Дневният ред, протоколите и решенията се публикуват на официалния сайт на фонда.
Чл. 29 от Закона за закрила и развитие на културата регламентира назначаването на изпълнителен директор от министъра на културата след конкурс за срок от 4 години. Условията за конкурса се определят в устройствения правилник. Изпълнителният директор може да бъде освободен преди изтичането на срока при определени условия, включително по искане, при невъзможност за изпълнение на задълженията, несъвместимост, отпадане на основанието за назначаване, присъда за престъпление, конфликт на интереси, системно неизпълнение на задълженията, увреждане на репутацията или смърт.
Чл. 29а от Закона за закрила и развитие на културата определя функциите и задълженията на изпълнителния директор на фонда. Той е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата и отговаря за съответствието на дейността на фонда със стратегическите насоки. Основните му задължения включват представителство на фонда, ръководство и контрол на дейността, подготовка на програми и отчети, организиране на конкурси, управление на финансовите средства и служебните правоотношения на персонала. В случай на отсъствие, функциите му се поемат от назначено лице.
Чл. 30 от Закона за закрила и развитие на културата описва източниците на финансиране на фонда, които включват: годишна субсидия от бюджета, глоби и санкции от различни закони, средства от хазарта, приходи от наеми, дарения и лихви. Фондът също така може да управлява целеви средства за културния сектор и контролът върху вноските е в ръцете на изпълнителния директор.
Член 31 от Закона за закрила и развитие на културата описва управлението на средствата на фонда. Средствата се съхраняват по сметки в евро и валута, както е предвидено в Закона за публичните финанси. Средствата от европейски фондове и свързаното с тях национално финансиране се управляват по сметки за средства от Европейския съюз. Превишението на приходите над разходите в края на годината се счита за преходен остатък и се включва в бюджета за следващата година за използване по предназначение.
Чл. 32 от Закона за закрила и развитие на културата определя как се разходват средствата от фонда. Те могат да се използват за финансиране на проекти, научноизследователска дейност в културата, културни прояви с различно значение, творчески стипендии, награди за постижения, издръжка на фонда и други дейности, свързани с културната политика, определени от Министерството на културата.
Чл. 32а от Закона за закрила и развитие на културата определя общите условия за провеждане на конкурси, включително допустимост на разходите, оценка на проектите и тяхното изпълнение. Наредбата за тези условия се изготвя от министъра на културата в съгласие с министъра на финансите. Изпълнителният директор одобрява документацията за конкурса, която включва покана към кандидатите, условия за кандидатстване, методика за оценка и образци на документи. Кандидатстването става по ред, определен в устройствения правилник.
Процедурата за провеждане на конкурсите по чл. 32б от Закона за закрила и развитие на културата включва оценка на административното съответствие и допустимост на предложения, експертна и финансова оценка, класиране на предложенията, и определяне на тези, които получават средства. Оценката се извършва от комисия, назначена от изпълнителния директор и състояща се от експерти в съответната област. Правилата за работа на комисиите и условията за оценители се определят в наредбата по чл. 32а.
Чл. 32в от Закона за Закрила и Развитие на Културата определя условията за предоставяне на средства от фонда. Средствата се отпускат на база сключени договори и фондът извършва авансови, междинни и окончателни плащания след искане от получателя, в съответствие с наредбата по предходни членове.
Чл. 32г. от Закона за закрила и развитие на културата определя задълженията на получателите на средства от фонда. Те са длъжни да спазват условията на договора, да изпълняват проектите съгласно одобрените предложения и да следват принципите на добро финансово управление. В случай на недължимо или неправомерно получени средства, получателят е задължен да ги възстанови на фонда, заедно със законната лихва.
Чл. 33 от Закона за закрила и развитие на културата определя условията за кандидатстване за средства от фонда. Културни организации и дейци, които отговарят на условията на конкурса, могат да кандидатстват. Лица и организации, санкционирани по чл. 37, не могат да кандидатстват за средства за срок от две години след налагане на санкцията. Допълнителни ограничения могат да бъдат предвидени в наредбата и условията за кандидатстване.
Съгласно Чл. 34 от Закона за закрила и развитие на културата, фондът е задължен да поддържа официална интернет страница. На тази страница се публикува информация относно дейността на фонда, както и решенията, взети от управителния съвет.
Чл. 35 от Закона за закрила и развитие на културата позволява на физически и юридически лица, както и на еднолични търговци, да учредяват стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища по изкуствата. Условията за получаване на стипендии се съгласуват със съответното учебно заведение. Освен това, те могат да обезпечават дейността на културните организации, като условията за това се договарят в писмена форма между страните.
Чл. 36 от Закона за закрила и развитие на културата предвижда създаването на общински фонд "Култура" от Общинския съвет, който приема правилник за работата на фонда. Средствата за фонда се набират от целеви програми, дарения, лихви по сметки и други източници. Разходите от фонда са насочени към осъществяване на културни проекти, подпомагане на културни прояви, участие в съвместно финансиране на културни инициативи, подкрепа на любителското изкуство и осигуряване на творчески стипендии за даровити деца и младежи.
Чл. 37 от Закона за закрила и развитие на културата предвижда наказания за физически и юридически лица, които не изпълняват задължения по чл. 30, ал. 1, т. 4 и т. 8. Първоначалната глоба или имуществена санкция е в двойния размер на дължимата сума. При повторно нарушение размерът на санкцията нараства до четворен размер на дължимата сума.
Законът определя механизмите за установяване на нарушения в сферата на културата, включително правомощия на длъжностни лица в Министерството на културата и изпълнителния директор на фонда. Установяването на нарушения и издаването на наказателни постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът също така дефинира основни термини, свързани с културата, културните ценности и организациите, които действат в тази сфера. Включва разпоредби за преходни и заключителни условия, свързани с вписването на културни организации в регистъра на Министерството на културата.
Тези разпоредби определят основните термини, свързани с културната дейност в България. "Култура" обхваща създаването и опазването на културни ценности, а "културна ценност" е определена съгласно Закона за културното наследство. "Културна организация" е структура, която работи в различни области на изкуствата, а "творец" е лице, създаващо произведения на изкуството. "Любителско изкуство" се отнася до непрофесионални културни дейности, а "културно-историческо наследство" включва ценности с историческа стойност. "Свободна професия" обозначава самостоятелна работа в сферата на културата.
В срок от шест месеца след влизането на закона в сила, Министерският съвет, по предложение на министъра на културата, трябва да приеме актовете, които определят статута на културните институти. Освен това, министърът на културата е задължен да подготви и внесе за одобрение в Министерския съвет проект на тарифа за таксите, които културните институти имат право да събират.
В Закона за паметниците на културата и музеите се въвеждат следните изменения: 1. Член 12: добавя се уточнение за декларираните от Националния институт за паметниците на културата. 2. Член 24: въвежда се нова алинея, която изисква разрешение от Министерството на културата за производство на стоки с изображения на паметници на културата, с ежегодна такса. 3. Член 34: увеличават се лимитите на числата от 10 000 на 50 000 и от 100 000 на 1 000 000. 4. Член 35: изменя се диапазонът на сумите от "до 20 000" на "от 50 000 до 500 000".
Параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за закрила и развитие на културата, влязъл в сила на 01.01.2000 г., въвежда редица изменения в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Основните промени включват задължително участие на работещите без трудови правоотношения в творчески състави на театри и оркестри, нови правила за парично обезщетение за безработица, и условия за осигуряване на артист-изпълнители. Въвеждат се конкретни проценти за обезщетения и срокове за получаване на такива, както и нови категории работа, свързани с културната сфера.
Параграф §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за закрила и развитие на културата, влязъл в сила на 01.01.2000 г., изменя чл. 23, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В него се добавят две нови точки: т. 13, която определя размера на учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища по изкуствата, и т. 14, която се отнася до размера на безвъзмездно предоставените средства за обезпечаване на дейността на културните организации за съответната календарна година.
Параграф §7 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за закрила и развитие на културата, в сила от 01.01.2000 г., изменя чл. 22, ал. 1 от Закона за облагане на доходите на физическите лица. В него се добавят нови точки 4 и 5, които предвиждат данъчни облекчения за стипендии за обучение в училища по изкуствата и безвъзмездно предоставени средства за културни организации.
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за закрила и развитие на културата определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на културата. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 19 май 1999 г. и е официално удостоверен с печата на Народното събрание. Освен това, се споменава и законът за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 55 от 2004 г. и влиза в сила от 01.01.2005 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2005 г. и влиза в сила от 14.10.2005 г.
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на раздел III от глава втора и раздел II от глава трета, които влизат в сила от 1 януари 2006 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 93 от 2005 г.
В параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за закрила и развитие на културата се указва, че термините "министърът на културата и туризма", "министъра на културата и туризма" и "Министерството на културата и туризма" трябва да бъдат заменени с "министърът на културата", "министъра на културата" и "Министерството на културата". Тази промяна е част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 93 от 2005 година.
Културните организации и институти, които извършват дейност в България и не са вписани в информационния регистър на Министерството на културата, трябва да подадат заявление за вписване в срок от един месец след влизането в сила на закона, който е на 01.01.2007 г.
Параграф §6 указва, че параграфи 1, 2, 3 и 5 от закона влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В допълнение, се споменава, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма са обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2005 г. и влизат в сила от 25.11.2005 г.
Параграф §69 от Закона за закрила и развитие на културата уточнява, че подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на редица закони, включително Закона за народната просвета и Закона за паметниците на културата, издадени преди влизането в сила на новия закон, запазват своето действие. Това означава, че регулациите, които вече са в сила, остават валидни, докато не бъдат изменени или отменени от нови актове.
Параграф §16 указва, че разпоредбите на § 9, 10, 12, § 14 относно чл. 34а и § 15 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за закрила и развитие на културата, обнародван в Държавен вестник, брой 106 от 2006 г.
Министерският съвет е задължен да приеме Националната стратегия за развитието на културата в срок от една година след влизането в сила на закона. Освен това, министърът на културата трябва да издаде наредбите по определени членове в срок от шест месеца след влизането в сила на закона.
Законът за закрила и развитие на културата влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на член 114, алинея 2 и член 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за професионалното образование и обучение са обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влизат в сила от 15 септември 2009 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Включени са и преходни разпоредби, свързани с допълнението на закона.
Параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че трудовите правоотношения за неопределено време на директорите на държавни културни институти, които са съществували към момента на влизането в сила на закона, ще бъдат запазени. Тези отношения ще действат до обявяването на конкурс за съответната длъжност, но не по-дълго от 6 месеца след влизането на закона в сила. Конкурсът трябва да бъде проведен при условията на чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 4 и чл. 17, ал. 3 от закона.
Заварените трудови правоотношения на работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се запазват до изтичане на сроковете им след влизането в сила на закона.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и § 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, обнародван в брой 77 от 2012 г.
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за закрила и развитие на културата предвижда, че безсрочните трудови правоотношения на директорите на държавни, общински и регионални културни институти, които са били в сила преди влизането на закона, ще бъдат запазени до провеждането на конкурс за съответната длъжност. Тази защита важи за срок не по-дълъг от 6 месеца след влизането в сила на закона.
Законът за закрила и развитие на културата влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в бр. 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за младежта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., който е обнародван в брой 96 от 2015 г. и влиза в сила от 01.01.2016 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на параграфи 9 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се предвиждат преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията към Закона за културното наследство, обнародвани в Държавен вестник, брой 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 28 от 2018 г., и влиза в сила от 29.03.2018 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен параграфи 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в "Държавен вестник", брой 88 от 2018 година, с влизане в сила на 23.10.2018 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, който е обнародван в брой 103 от 2018 година и влиза в сила от 01.01.2019 година.
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: § 9, т. 1, § 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването, а § 18 влиза в сила на 20 май 2019 г. Заключителни разпоредби касаят Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2019 г. и влизащ в сила от 01.01.2020 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван на 14.05.2020 г.
Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, обнародван в Държавен вестник, брой 52 от 2020 г.
Министерството на културата е задължено да създаде информационна система за електронна база данни в срок от една година след влизането в сила на закона. Системата ще включва и онлайн платформа за подаване на заявления, съгласно чл. 15, ал. 2 от закона.
Параграф §4 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за закрила и развитие на културата уточнява, че културните организации, вписани преди влизането в сила на закона, запазват регистрационния си номер в информационния регистър. Процедурите за вписване и прекратяване на културни организации, започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред.
Законът за закрила и развитие на културата влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 6 и 20 влизат в сила от 1 април 2022 г., параграф 10 - от учебната 2022-2023 година, а параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19 - от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., който влиза в сила от 01.01.2024 г.
Ваучерите за храна, издадени по Закона за корпоративното подоходно облагане, могат да се използват за заплащане на битови нужди като електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, а също и за услуги на културни организации, показ на филми и туристически услуги. Операторите, които предоставят ваучерите, трябва да сключват договори с доставчици на тези услуги и да предоставят списъци с обекти, които приемат ваучерите.
Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 13, който влиза в сила от 22 декември 2023 г. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата са обнародвани в Държавен вестник, брой 16 от 2024 г. и влизат в сила от 23 февруари 2024 г.
В този параграф се определят сроковете и задълженията на различни министри след влизането в сила на Закона за закрила и развитие на културата. В рамките на тримесечен срок Министерският съвет трябва да приеме наредбата по чл. 17, ал. 8, а министрите на културата и на външните работи да издадат наредбата по чл. 17, ал. 2. Освен това, министърът на културата трябва да внесе проект на устройствен правилник, да издаде наредба по чл. 32а, ал. 1 и наредба по чл. 21, ал. 1. В рамките на 6 месеца подзаконовата нормативна уредба трябва да бъде приведена в съответствие с новия закон. В срок до един месец след приемането на актовете, министърът на културата трябва да организира процедура по подбор за назначаване на членовете на управителния съвет на фонда и да обяви конкурс за изпълнителен директор.
Параграф §25 предвижда, че до влизането в сила на актовете по § 24, ал. 1 и 2, ще се прилага действащата подзаконова нормативна уредба, освен ако тя противоречи на новия закон.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 2, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2025 г., а параграф 10 и § 13 относно чл. 29, ал. 1 влизат в сила от 1 септември 2024 г.
Параграф 60 определя, че определени разпоредби от закона, включително § 5, ал. 1, § 8 - 36, § 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, и § 38 - 59, ще влязат в сила на датата, която ще бъде установена с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това решение ще бъде взето в съответствие с чл. 140, параграф 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.