Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда подробни изисквания към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, в съответствие с принципите, установени в глава седма от Кодекса за застраховането.
Наредба № 71 определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, с цел осигуряване на надеждно и стабилно управление. Системата трябва да гарантира самостоятелност при избора на организационна структура и да осигурява ефективност, ефикасност и икономично използване на ресурсите. Основните цели включват идентифициране и управление на рисковете, навременна отчетност, защита на активите и спазване на нормативната уредба.
Наредбата № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията, които се прилагат към застрахователите и презастрахователите, регистрирани в България, както и към групи, ръководени от застрахователни или финансови холдинги. Тя се отнася и до застрахователи, които нямат достъп до единния пазар на ЕС, като се вземат предвид специфичните изисквания за финансовото им състояние, установени в Кодекса за застраховането.
Системата на управление на застрахователите и презастрахователите трябва да бъде пропорционална на естеството, обема и сложността на тяхната дейност. Комисията за финансов надзор и заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор", осъществяват надзор, съобразявайки мерките си с тези характеристики на дейността.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Компетентният орган на застрахователя или презастрахователя е управителният или контролният орган, определен по Кодекса за застраховането. За конкретни задачи могат да се сформират помощни органи, а компетентният орган взаимодейства с тях, с изпълнителното ръководство и с лицата, осъществяващи ключови функции. На групово ниво, компетентният орган поддържа взаимодействие с управителните и контролните органи на всички дружества в групата, за да контролира рисковия профил и да изисква информация.
Чл. 6 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията към организационната и управленска структура на застрахователите и презастрахователите. Компетентният орган трябва да създаде структура, която да подпомага стратегическите цели и да се адаптира към промените. Вътрешните актове трябва да гарантират прилагането на политики за управление на риска и да описват правата и задълженията на служителите. Управителният и контролният орган трябва да създадат организационна култура, която да подпомага ефективното функциониране на системата. Освен това, органът трябва да уреди работните процеси, свързани с рисковете, и да оценява въздействието на структурните промени върху финансовото състояние на групата. Необходимо е също така да се извършват оценки на риска и платежоспособността на равнище група.
Застрахователят и презастрахователят трябва да осигурят, че всяко важно решение се взема с участието на поне две ръководни лица. Важни решения включват тези, засягащи бизнес стратегията, правни или финансови последици, влияние върху служителите или репутацията на предприятието. Компетентният орган определя по-подробни критерии за важните решения.
Чл. 8 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно воденето на протоколи от заседанията на управителния и контролния орган. Протоколите трябва да съдържат взетите решения, мотивите за тях, информация от системата за управление на риска и данни за проведени дискусии. Протоколите могат да бъдат в писмена или електронна форма и трябва да се съхраняват за минимум 5 години на хартиен носител, след което се архивират електронно. При електронни протоколи, те се съхраняват в информационната система на съответния застраховател или презастраховател.
Наредба № 71 определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Основните акценти включват необходимостта от ясно разпределение на отговорностите, избягване на припокриване на функции и насърчаване на сътрудничество между служителите. Застрахователите трябва да гарантират оперативна самостоятелност на ключовите функции и да осигурят, че лица, изпълняващи различни задачи, не контролират едновременно качеството на изпълнението. Ръководителите на ключови функции трябва да имат право да докладват директно на компетентния орган, а задълженията на застрахователите в група не трябва да противоречат на нормативната уредба. Всеки застраховател е длъжен да поддържа ефективна система за отчетност и обмен на информация.
Чл. 10 от Наредба № 71 определя задълженията на компетентния орган на застрахователя или презастрахователя относно периодичното преразглеждане на системата на управление. Обхватът и честотата на преразглеждането трябва да отразяват естеството и сложността на дейността. Процедурите за преразглеждане включват събиране на информация за ключовите функции и предлагане на промени. Всички констатации и заключения от преразглеждането трябва да бъдат документирани и докладвани на компетентния орган, а застрахователят трябва да осигури механизми за проверка и контрол на последващите действия.
Наредбата определя изискванията за програмата за дейността на застрахователите и презастрахователите, която трябва да отразява дейността им в България и в чужбина за период от три години. Компетентният орган е задължен да актуализира програмата ежегодно и да взема предвид резултатите от редовно извършена СОРП. Актуализираната програма трябва да бъде предоставена на комисията в срок от 14 дни. Политиките на застрахователя трябва да са в съответствие помежду си и с програмата за дейността, а служителите трябва да бъдат информирани за тях. Периодичните преразглеждания на политиките трябва да бъдат документирани, а прилагането на политиките в групата трябва да е последователно.
Чл. 12 от Наредба № 71 задължава застрахователите и презастрахователите да разработят политика за осигуряване на непрекъснатост на дейността и да идентифицират съществените рискове, които да бъдат взети предвид в плановете за действие при извънредни ситуации. Политиката и плановете трябва да бъдат утвърдени от компетентния орган на застрахователя. Въз основа на идентифицираните рискове се изготвят писмени планове, които да ограничат прекъсването на дейността и загубите. Плановете обхващат всички съществени дейности и служителите трябва да бъдат запознати с тях. Организират се периодични изпитвания и ежегодно преразглеждане на плановете за тяхната ефективност.
Член 13 от Наредба № 71 предвижда възможността за създаване на комитет по възнагражденията от застрахователи и презастрахователи, които имат право на достъп до единния пазар на ЕС, с цел подпомагане на компетентния орган при разработването и преразглеждането на политиката за възнагражденията. Комитетът трябва да изпълнява редица задачи, включително разработка на цялостната политика за възнагражденията, подготовка на решения, редовно преразглеждане на политиката и идентифициране на конфликти на интереси. Съставът на комитета трябва да осигурява независима преценка, а той има достъп до необходимата информация и документи.
Наредбата определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като акцентира на необходимостта от квалификация, знания и опит на лицата, които ръководят или осъществяват ключови функции. Застрахователите трябва да провеждат първоначална и текуща преценка на квалификацията на служителите, както и да осигурят обучение за адаптиране към новите изисквания. Членовете на съвета на директорите трябва да притежават знания за застрахователните и финансовите пазари, бизнес стратегията, системата на управление, финансов и актюерски анализ, както и за нормативната уредба. Застрахователи без достъп до единния пазар на ЕС също трябва да осигурят необходимата квалификация на своите ръководни органи и да докладват за рисковете, свързани с невъзможността да спазят изискванията.
Чл. 15 от Наредба № 71 определя изискванията за преценка на надеждността на лицата, заемащи длъжности в застрахователите и презастрахователите. При оценката се вземат предвид всички престъпления и административни нарушения, както и висящи производства. Застрахователите трябва да извършват първоначални и текущи проверки на надеждността на тези лица, като наличието на правонарушения не води автоматично до признаване на ненадеждност. Лицата трябва да избягват конфликти на интереси в работата си.
Чл. 16 от Наредба № 71 определя изискванията за политиката за квалификация и надеждност на застрахователите и презастрахователите. Политиката трябва да включва процедури за уведомяване на комисията при назначаване или освобождаване на длъжности, оценка на квалификацията и надеждността на лицата, редовна и извънредна оценка на спазване на изискванията. Периодът за редовна оценка не може да надвишава 2 години, а извънредната оценка се извършва при съмнение за нарушения или рискове, свързани с управлението на предприятието.
Чл. 17 от Наредба № 71 задължава застрахователите и презастрахователите да прилагат процедури за оценка на квалификацията и надеждността на доставчиците на услуги, включително техните подизпълнители, които изпълняват ключови функции. Застрахователят трябва да определи лице, което контролира изпълнението на тези функции, и това лице трябва да има необходимата квалификация и опит. Комисията трябва да бъде уведомена за всеки доставчик на услуги, на когото е възложена ключова функция, и за неговите подизпълнители.
Наредбата определя изискванията за уведомяване на Комисията от застрахователите и презастрахователите относно назначения на длъжности, изискващи предварително одобрение, както и необходимата документация за доказване на квалификация и опит на назначените лица. Уведомленията трябва да включват информация за контакт, обстоятелства на назначаването, описание на длъжността и автобиография на лицето. Също така се изискват нотариално заверени копия на дипломи, декларации и доказателства за липса на предходни осъждания. Комисията извършва оценка на квалификацията и надеждността на лицата, които заемат ключови позиции.
Чл. 19 от Наредба № 71 определя процеса на оценка на адекватността на знанията и опита на лицата, свързани със застрахователите и презастрахователите. Комисията оценява информацията, предоставена от застрахователя, оценяваното лице и служебно събрана информация. При установяване на предишен опит в друга държава членка на ЕС, комисията може да поиска допълнителна информация от съответните органи. Комисията също така проверява потенциални конфликти на интереси, свързани с комбинирането на различни длъжности. Ако се установи конфликт на интереси, застрахователят или презастрахователят трябва да предприемат мерки за ограничаването му.
Чл. 20 от Наредба № 71 определя задълженията на Комисията по отношение на оценката на знанията, опита и надеждността на лицата, управляващи застрахователи и презастрахователи. Комисията извършва текуща оценка и при установяване на нови факти може да извърши повторна оценка. Застрахователите са задължени да предоставят актуална информация за квалификацията и надеждността на членовете на управителния и контролния орган, особено при намерение за трансгранична дейност. Също така, застрахователите уведомяват Комисията за сроковете на редовна оценка на изискванията за квалификация и надеждност, предоставяйки обобщен доклад за резултатите от оценките.
Чл. 21 от Наредба № 71 определя отговорностите на компетентния орган на застрахователя и презастрахователя за ефективността на системата за управление на риска. Той трябва да формулира рисковата стратегия, да определи лимити за поемане на риск, да одобрява и преразглежда основните стратегии и политики за управление на риска. Компетентният орган също така трябва да осигури координиран подход при управлението на рисковете и да назначи член, отговорен за наблюдението на системата. Процесите за управление на риска трябва да отразяват обективните изисквания на предприятието и да се документират. За групи от предприятия е необходимо да се гарантира, че стратегическите решения по управление на риска са съобразени с особеностите на групата.
Функцията по управление на риска в застрахователите и презастрахователите включва приемането на политика за управление на риска, която определя категориите рискове, методите за измерване, начина на управление на рисковете, връзката с оценката на платежоспособността, лимитите за поемане на риск, редовните стрес-тестове и отчитането на акумулирането и взаимодействията между рисковете. Задължително е разработването на стрес-тестове, идентифициране на рискове и разработване на предпазни мерки.
Чл. 23 от Наредба № 71 предвижда, че риск мениджърът на застрахователя или презастрахователя е задължен да докладва на компетентния орган относно идентифицираните потенциално съществени рискове. Той също така може да докладва относно специфични области на риск по собствена инициатива или по искане на компетентния орган. Важно е да се разработи политика за управление на подписваческия риск и риска, свързан с образуването на резерви.
Чл. 24 от Наредба № 71 определя изискванията за политиката за управление на риска на застрахователите и презастрахователите. В нея се уреждат аспекти, свързани с подписваческия риск и образуването на резерви, включително видове и характеристики на застрахователната дейност, осигуряване на достатъчност на премийния приход, идентифициране на рисковете, свързани с застрахователните задължения, и вземане предвид на инвестиционните ограничения. Освен това се акцентира на необходимостта от спазване на политики и процедури във всички канали за разпространение на продуктите.
Чл. 25 от Наредба № 71 предвижда задължения на застрахователите и презастрахователите относно управлението на оперативния риск. Те трябва да идентифицират оперативните рискове, да оценят начините за тяхното намаляване, да организират вътрешни процеси за управление на рисковете, да поставят лимити за поемане на риск и да създадат процеси за идентифициране и анализ на събитията, свързани с оперативния риск. Освен това, те трябва да разработват и анализират сценарии за оперативен риск, да прилагат мерки за ограничаване на рисковете и да събират информация за проявленията на оперативния риск.
Чл. 26 от Наредба № 71 определя изискванията, които застрахователите и презастрахователите трябва да спазват в политиката за управление на риска. Те трябва да определят подходящото ниво на прехвърляне на риск, да подбират контрагенти, да оценяват ефективността на прехвърлянето на риска и да управляват ликвидността. Необходимо е също така да се изготви писмен анализ на вътрешно присъщите рискове и мерките за противодействие на тях. При използване на алтернативни схеми за прехвърляне на риск, трябва да се следи за цялостно финансиране и да се отчитат остатъчни рискове.
Чл. 27 от Наредба № 71 определя задълженията на застрахователите и презастрахователите в управлението на рисковете. Те трябва да наблюдават стратегически и репутационен риск, както и взаимовръзките между тях и други рискове. Риск мениджърът е отговорен за докладване на констатациите пред компетентния орган и ръководството. Стратегическият риск произтича от несъвместимости между стратегическите цели, разработените стратегии, ресурсите, качеството на изпълнението и пазарните условия. Застрахователите трябва да създадат процес за формулиране на стратегически цели и тяхното преобразуване в краткосрочни планове.
В Чл. 28 от Наредба № 71 за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите се определят основните елементи, които трябва да бъдат включени в политиката за управление на риска. Те включват: идентификация и оценка на несъответствия между активи и пасиви, техники за намаляване на въздействието на тези несъответствия, допустими несъответствия и методология за стрес-тестове.
Чл. 29 от Наредба № 71 определя изискванията за политика по управление на риска на застрахователите и презастрахователите относно инвестициите. Те трябва да уредят сигурност, качество, ликвидност и доходност на активите, количествени лимити за активите, наличността на портфейла, преценка на финансовата среда и условия за залог на активи. Също така, те трябва да оценят риска от инвестиции, да извършват стрес-тестове и да осигурят вътрешен контрол на инвестиционната дейност, спазвайки принципите, одобрени от компетентния орган.
Чл. 30 от Наредба № 71 определя изискванията към политиката за управление на риска, свързана с ликвидния риск за застрахователи и презастрахователи. Включва процедури за оценка на несъответствието на паричните потоци, преценка на ликвидните нужди, наблюдение на ликвидните активи, идентификация на алтернативни средства за финансиране и оценка на новата дейност. Предприятието, начело на групата, отговаря за организацията на свободните средства и провежда стрес-тестове.
Чл. 31 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя принципа на разумния инвеститор, който застрахователите и презастрахователите трябва да спазват. Този принцип включва: 1) полагане на дължима грижа при разработването и контрола на инвестиционната стратегия; 2) осигуряване на квалифицирани служители и експерти, без конфликт на интереси; 3) контрол върху управлението на активи; 4) защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги; 5) диверсификация на инвестициите.
Чл. 32 определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно управлението на инвестиционния риск. Те трябва да разработят и прилагат собствен набор от ключови показатели за инвестиционния риск, независими от информацията на трети лица. При вземането на инвестиционни решения, те трябва да оценят рисковете, свързани с инвестициите, без да разчитат единствено на капиталовите изисквания или количествени ограничения.
Чл. 33 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя задълженията на застрахователите и презастрахователите преди извършване на инвестиции или инвестиционни дейности с необичайно естество. Те трябва да оценят своята способност да управляват инвестицията, рисковете, свързани с нея, съответствието с интересите на ползвателите на застрахователни услуги и въздействието върху качеството, сигурността, ликвидността и доходността на инвестиционния портфейл. Процедурите за управление на рисковете трябва да включват информация за значителни рискове, а при съществени рискове е необходимо извършване на СОРП.
Чл. 34 от Наредба № 71 задължава застрахователите и презастрахователите да преглеждат и наблюдават сигурността, качеството, ликвидността и доходността на портфейла си. Те трябва да вземат предвид ограниченията на задълженията, рисковете, диверсификацията на портфейла, характеристиките на активите и събития, които могат да повлияят на инвестициите. Инвестиции, които не отговарят на изискванията, могат да бъдат запазени само ако допринасят положително за портфейла. Застрахователите трябва да определят измерими показатели и вътрешни лимити за управление на активите и риска.
Чл. 35 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. задължава застрахователите и презастрахователите да определят целеви стойности на очакваната възвръщаемост от инвестициите си. Те трябва да осигурят устойчив доход от активите си, за да отговорят на обоснованите очаквания на застраховащите, застрахованите или ползващите се лица.
Чл. 36 от Наредба № 71 определя изискванията към застрахователите и презастрахователите относно управлението на конфликтите на интереси в инвестиционната им политика. Застрахователите трябва да идентифицират и управляват конфликти на интереси, свързани с инвестиции, и да документират действията си. Конфликт на интереси възниква, когато застрахователят има стимул да инвестира в активи, които не са в съответствие с целите на застрахователния портфейл или с най-добрия интерес на ползвателите на услуги. Забранява се поемането на задължения за инвестиции в активи на свързани предприятия, ако инвестицията не отговаря на изискванията на Кодекса за застраховането.
Чл. 37 определя задълженията на застрахователите при управление на инвестиции, свързани с дялове в инвестиционни фондове или индекси. Застрахователят трябва да действа в интерес на ползвателите на застрахователни услуги, като отчита целите в техните полици. При инвестиции в колективни предприятия или вътрешни фондове, застрахователят трябва да управлява ликвидността и да спазва ограничения за прехвърляне на активи. Ликвидният риск трябва да се преценява, като се вземат предвид възможностите за откупуване на застраховките и интересите на останалите ползватели.
Чл. 38 от Наредба № 71 определя изискванията за управление на инвестиции и оценка на активи от застрахователите и презастрахователите. Застрахователите трябва да управляват и контролират инвестиции, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и да третират активите, които не се търгуват редовно, като недопуснати. При оценка на активи, основана на модел, функцията по управление на риска одобрява и преглежда модела след независима проверка. Застрахователите трябва да имат експертен капацитет за управление на структурирани продукти и свързаните с тях рискове.
Чл. 39 от Наредба № 71 предвижда, че застрахователите и презастрахователите, при използване на деривати или финансови инструменти, трябва да въведат процедури за оценка на стратегията и управление на риска, да прилагат тези процедури в съответствие с политиката за управление на инвестиции и да оценяват структурата на портфейла при риск от значителни загуби. Освен това, те трябва да демонстрират подобрение на качеството и доходността на портфейла, да хеджират рисковете без допълнителни неоценени рискове и да документират обосновката за прехвърляне на риска. В случай на инвестиционни стратегии, застрахователят трябва да отрази увеличените рискове, произтичащи от тези трансакции.
Чл. 40 от Наредба № 71 изисква застрахователите и презастрахователите да гарантират, че интересите им са съгласувани с тези на инициатора на секюритизираните активи. Те трябва да извършат комплексна проверка на рисковете, да се уверят в предоставената документация и да проверят, че инициаторът следва надеждни критерии и разполага с ефективни системи за управление на активи. Също така, те трябва да осигурят свободен достъп до информация, да разкриват информация относно икономическия интерес и да имат политика за управление на риска.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията за управление на капитала на застрахователите и презастрахователите. Член 41 описва задълженията на застрахователите с и без достъп до единния пазар на ЕС. Те трябва да приемат политики за управление на капитала, които включват процедури за наблюдение на елементите от собствени средства, оценка на дивидентите, и действия при извънредни обстоятелства. Политиките трябва да гарантират, че елементите от собствени средства са класифицирани и не са обременени, а също така да предвиждат повишени изисквания за предпазливост в кризисни ситуации.
Чл. 42 от Наредба № 71 определя изискванията за разработване на средносрочен план за управление на капитала от застрахователите и презастрахователите, които имат право на достъп до единния пазар на ЕС. Планът трябва да включва аспекти като планирано емитиране на капитал, матуритет на собствените средства, прогнози в СОРП, влияние на емитиране и обратно изкупуване на капитал, политика за разпределение и въздействие на края на преходния период. Компетентният орган контролира разработването и спазването на плана, който се преразглежда при промени в бизнес модела, необходимост от капитал или намаляване на капиталовото изискване. За застрахователи без достъп до единния пазар, разработването на такъв план е възможно, но не е задължително.
Чл. 43 от Наредба № 71 за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите акцентира на важността на вътрешния контрол. Застрахователите и презастрахователите трябва да утвърдят и прилагат контролни дейности, които са съобразени с рисковете от техните операции. Политиката за вътрешен контрол трябва да бъде приета от компетентния орган и да включва мерки за защита на данните и управление на конфликти на интереси. Системите за вътрешен контрол трябва да се прилагат последователно в групата, а концентрацията на рискове да бъде адекватно оценявана и отчитана.
Чл. 44 от Наредба № 71 определя изискванията за вътрешен контрол на застрахователите и презастрахователите. В рамките на системата за вътрешен контрол те трябва да установят механизъм за наблюдение и докладване, който да предоставя необходимата информация на компетентния орган. Информацията трябва да бъде пълна, надеждна, ясна, последователна, навременна и относима. Застрахователите трябва да определят ред за отчитане на изпълнението на цели и задачи, да създават стимули за точност и пълнота на отчитането, да отчитат неблагоприятни новини и да въвеждат механизми за разкриване на слабости.
Чл. 45 определя изискванията за функцията за съответствие в застрахователите и презастрахователите, която трябва да разработва и прилага политика за съответствие, да я одобрява от компетентния орган и да я преразглежда ежегодно. Политиката урежда реда и методите за осъществяване на функциите по Кодекса за застраховането. Годишният отчет на ръководителя на функцията за съответствие трябва да включва информация за изпълнението на плана за съответствие, анализ и оценка на мерките. Ръководителят е задължен да информира заместник-председателя при наличие на нарушения, които не са отстранени в установените срокове.
Наредба № 71 определя изискванията за функцията по вътрешен одит в застрахователите и презастрахователите. Основните принципи включват независимост и обективност на одита, недопустимост на комбиниране на одитната функция с оперативни функции, както и защита от конфликт на интереси. Вътрешните одитори трябва да имат необходимите професионални умения и да се ръководят от етични стандарти. Застрахователите са задължени да осигурят независимост на одита и да планират дейността му свободно, докладвайки резултатите. Също така, одиторите не трябва да одитират дейности, в които са участвали през времевия период на одита.
Чл. 47 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията, които застрахователите и презастрахователите трябва да спазват относно вътрешния одит. Вътрешният одит трябва да включва условия и ред за искане на становища и критериите за ротация на служителите, ангажирани с одита. За предприятията в група, одитната политика трябва да координира дейността по одит и да осигури съответствие с общите изисквания. Функцията по вътрешен одит е отговорна за разработването на одитната политика и нейното представяне за одобрение на компетентния орган.
Функцията по вътрешен одит на застрахователите и презастрахователите има следните основни задачи: 1. Изготвяне на годишен план за одитни проверки, който да се основава на методичен анализ на риска и да покрива всички значими дейности. 2. Оценка на необходимите ресурси за одитите и предоставяне на информация за съществени промени на компетентния орган. 3. Създаване на план за всеки одитен ангажимент, който да включва обхват, цели и разпределение на ресурсите. 4. Адаптиране на плана за вътрешен одит в зависимост от констатациите по време на одитната дейност.
Чл. 49 от Наредба № 71 изисква изготвянето на одитен доклад след всяка одитна проверка. Докладът трябва да отразява основните констатации на вътрешния одитор, включително значимостта на слабостите и важността на препоръките. Той съдържа констатации за слабости в системата за вътрешен контрол, спазването на вътрешните политики, както и препоръки за преодоляване на констатираните проблеми. Одитният доклад се връчва на одитираното звено и на висшестоящите органи, а функцията по вътрешен одит следва да разработи процедури за проверка на изпълнението на препоръките. Годишният отчет на вътрешния одит трябва да включва информация за слабостите и сроковете за отстраняването им. Компетентният орган трябва периодично да обсъжда резултатите и препоръките от вътрешния одит.
Чл. 50 определя изискванията за организация на документирането на дейността по вътрешен одит в застрахователите и презастрахователите. Застрахователите трябва да създадат система, която да позволява оценка на ефективността на вътрешния одит. За всяка одитна проверка се изготвя досие, което включва опис на разгледаните документи и информация, констатации и препоръки от одиторите, както и възражения и предприети мерки от одитираните звена. Досиетата се съхраняват за 5 години. Вътрешният одит води регистър на извършените проверки и досиетата.
Чл. 51 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя мерките, които застрахователите и презастрахователите трябва да предприемат за предотвратяване на конфликти на интереси. Те трябва да осигурят независимост между процесите на изчисляване и проверка на техническите резерви, като разграничаването на задълженията зависи от естеството и сложността на рисковете. При по-големи предприятия е забранено лицето, което проверява резервите, да участва в тяхното изчисление. Освен това, актюерската функция на групово ниво трябва да предоставя становища по различни аспекти, включително рискове, управление на активи и пасиви, платежоспособност и политики за презастраховане.
Чл. 52 от Наредба № 71 определя задълженията на отговорния актюер във връзка с изчисляването на техническите резерви. Актюерът трябва да идентифицира несъответствия с нормативните изисквания и да предлага корекции. Задължението му включва осигуряване на адекватност на методологиите и оценка на качеството на данните, използвани за изчисленията. Той трябва да извършва обратно тестване на методологиите и да предоставя разяснения за съществени ефекти от промени в информацията или методологиите.
Чл. 53 от Наредба № 71 определя задълженията на отговорния актюер по отношение на оценка на данните, използвани за изчисляване на техническите резерви на застрахователите и презастрахователите. Актюерът трябва да оценява качеството на вътрешните и външните данни, да предлага подобрения и да съгласува пазарни данни с моделите на задълженията. Освен това, той извършва съпоставка на резервите с практическите резултати и предлага решения при установяване на разлики. При наличие на несигурност относно точността на данните, актюерът изготвя доклад за несигурността и предприетите подходи. За застрахователи без достъп до единния пазар на ЕС, се прилагат стандартите от Наредба № 53.
Чл. 54 от Наредба № 71 определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно докладването на отклонения в практическите резултати спрямо прогнозните оценки. Застрахователите с достъп до единния пазар на ЕС трябва да осигурят, че отговорният актюер докладва за съществени отклонения, включително анализ на причините и предложения за промени в допусканията. За застрахователи без достъп до пазара, изискванията са сходни, но се отнасят до техническите резерви. Докладите трябва да съдържат доказателства и мотиви за предложените промени.
Наредба № 71 определя изискванията към застрахователите и презастрахователите относно оценката на подписваческата политика и презастрахователните договори. Отговорният актюер е задължен да отчита взаимовръзките между подписваческата политика, презастрахователните договори и техническите резерви. Той трябва да предоставя препоръки за стратегии и да обсъжда важни рискови фактори, ценообразуването и възможните финансови въздействия. Освен това, актюерът оценява адекватността на презастрахователните договори и как те реагират на стресови сценарии. Информацията, предоставена на компетентния орган, е важна за вземането на решения относно подписваческата политика и пасивното презастраховане.
Наредба № 71 определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като акцентира на ролята на отговорния актюер при прилагането на вътрешни модели за оценка на рисковете. Отговорният актюер е задължен да допринася за определянето на рисковете, свързани с вътрешния модел, базирайки се на технически анализ и експертни знания. Освен правомощията, предвидени в Кодекса за застраховането, той подпомага управлението на риска, участва в тестването и валидирането на модела, обменя информация с управлението на риска и предлага подобрения при установени слабости. Изискванията не важат за застрахователи без право на достъп до единния пазар на ЕС.
Член 57 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя, че компетентният орган на застрахователя или презастрахователя е отговорен за определянето на изискванията за квалификация на лицето, което изпълнява функциите, посочени в чл. 293, ал. 2 от Кодекса за застраховането.
Чл. 58 от Наредба № 71 определя функцията по чл. 293, ал. 2 от Кодекса за застраховането, която включва поддържането на актуален списък на служителите и други лица, ангажирани с разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти. Освен това, функцията включва прилагането на правила и процедури за осъществяване на контрол относно квалификацията и репутацията на тези служители.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията за управление на застрахователите и презастрахователите, като акцентира на необходимостта от разработване на планове и графици за обучение на служителите. Обученията включват подготовка на нови служители, обучение на застрахователни агенти и посредници, последващо професионално обучение и текущ контрол за спазване на изискванията. Материалите за обучение трябва да съдържат програми, описващи знанията и уменията, формите на обучение, критерии за оценка и правила за проверка на усвоеното. Освен това, застрахователите трябва да информират брокерите за промени в продуктите и политики, и могат да обучават техни служители.
Чл. 60 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията за политиката на застрахователите относно знанията и уменията на служителите, отговорни за разпространение на застрахователни продукти. Политиката трябва да включва длъжностите, формите на обучение, реда за контрол, както и процедурите за преценка на репутацията на служителите. Политиките трябва да бъдат съгласувани помежду си и да обхващат вътрешните процедури за проверка на спазването на изискванията.
Наредба № 71 определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, свързани с професионалното обучение. Застрахователите и презастрахователите са задължени да изготвят и съхраняват документация за проведените обучения и изпити, да поддържат регистър на издадените удостоверения и да предоставят информация на обучените лица дори след напускането им. За всяко последващо обучение се изготвя протокол, който съдържа подробности за обучението и се съхранява за 5 години. При онлайн обучения не се изискват подписи на участниците в протокола.
Наредба № 71 определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Чл. 62 регламентира, че застрахователят или презастрахователят, когато определи ключова функция, трябва да определи задачи и правомощия, изисквания за квалификация и опит на персонала, правила за взаимодействие и отчетност, както и допълнителни изисквания по преценка на компетентния орган.
Наредбата регламентира изискванията за разглеждане на жалби от ползватели на застрахователни услуги. Застрахователите трябва да осигурят справедлив процес, като разглеждането на жалбите се извършва от независимо звено, различно от това, което предлага застрахователни продукти. Жалбите могат да се подават на хартиен носител или електронно, а разглеждането им трябва да бъде в срок до един месец. Застрахователите водят регистър на жалбите, който включва данни за жалбоподателя и предмета на жалбата, и осигуряват информация за правото на жалбоподателя да обжалва решението. Компетентният орган анализира жалбите, за да идентифицира и преодолее проблемите, които те сигнализират.
Чл. 64 от Наредба № 71 определя изискванията към застрахователите и презастрахователите относно оценката на активите и пасивите. Те трябва да установят методология и критерии за оценка на активните и неактивните пазари, да осигурят адекватно документиране на процеса на оценка, да регламентират независим преглед на оценките, и да отчитат редовно пред компетентния орган. Застрахователите трябва да оценяват активите и пасивите, които са трудни за оценка, и да осигурят надеждност и прозрачност в документацията на предприетите стъпки.
Чл. 65 от Наредба № 71 предвижда задължения за застрахователите и презастрахователите относно контрола на качеството на данните. Те трябва да въведат процедури за оценка на пълнотата, уместността и качеството на данните, както и независим преглед. Политиките им трябва да предвиждат периодична съпоставка на данни от различни източници. При идентифициране на недостатъци, те трябва да ги документират и да оценят въздействието им. За гарантиране на надеждността на информацията, е необходимо да се предвидят вътрешни контроли, които да осигурят сигурността на данните и правото на достъп до тях.
Чл. 66 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията за документация при използване на алтернативни методи за оценка от застрахователите и презастрахователите. Документацията трябва да включва описание на метода, целта, допусканията, ограниченията, анализ на процеса на оценка, несигурността, процедури за обратно тестване и използваните инструменти. Освен това, трябва да се предостави ръководство за експлоатация, което да позволява на квалифицирано лице да поддържа метода самостоятелно.
Наредба № 71 определя изискванията за независим преглед на методите за оценка, прилагани от застрахователите и презастрахователите. Прегледът трябва да се извършва преди въвеждането на нови или значителни изменения на съществуващи методи, а след това редовно, най-малко веднъж годишно. Застрахователите трябва да прилагат същите принципи на прегледа за вътрешно разработени и доставени от трети лица методи. Резултатите от прегледа и препоръките трябва да се отчитат на подходящо управленско ниво, а процесът може да се извършва вътрешно или от външни експерти. Застрахователите са длъжни да познават методите за оценка на активи и пасиви, които прилагат.
Член 68 от Наредба № 71 определя изискванията към компетентния орган и изпълнителното ръководство на застрахователите и презастрахователите. Те трябва да имат необходимите знания за оценка и управление на риска, за да осигурят подходящ контрол. Контролът включва периодично наблюдение на политиките и процедурите, преглед на доклади от независими проверки и намеса при необходимост за правилно управление на риска.
Чл. 69 от Наредба № 71 предвижда, че Комисията може да изисква независима оценка или проверка на активи и пасиви на застрахователите и презастрахователите, когато съществува риск от неточности в тяхната оценка, което може да повлияе на платежоспособността на предприятието. Рискът от неточности може да се прояви при неактивен пазар, съмнения от одитора, непроменена оценка в условия на пазарни промени и в други случаи. Комисията назначава независим оценител, който отговаря на специфичните изисквания на Наредба № 53.
Наредбата определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като акцентира на критичните и важни функции, които са от съществено значение за предоставянето на застрахователни услуги. Критичните функции включват разработването на застрахователни продукти, управление на активи, уреждане на претенции и функции по съответствие и управление на риска. Оперативни функции, като правни консултации и логистична подкрепа, не се считат за критични. Прехвърлянето на функции на доставчици на услуги не освобождава застрахователя от отговорност. Доставчикът може да наема подизпълнители, но с предварително уведомление и контрол от застрахователя.
Член 71 от Наредба № 71 определя условията, при които застрахователният посредник може да записва дейност или да урежда застрахователни претенции от името на застрахователя или презастрахователя. За да се осигури спазването на изискванията, застрахователят или презастрахователят трябва да гарантира, че дейността на посредника отговаря на стандартите за възлагане на дейности на доставчици на услуги. Записването на дейност е допустимо, когато посредникът има правомощия за самостоятелна преценка в рамките на зададените лимити. Дейности, свързани с предлагане и подготовка на застрахователни договори, не се считат за записване на дейност, ако не включват самостоятелна преценка на риска.
Чл. 72 от Наредба № 71 определя изискванията при прехвърляне на критични или важни функции на доставчици на услуги в рамките на застрахователната група. Застрахователят или презастрахователят трябва да документира кои функции се прехвърлят и да осигури, че качеството на услугите не се влошава. Проверките на доставчиците от същата група могат да бъдат по-малко подробни, ако управителният орган има достатъчен контрол. Необходимо е писмено споразумение, определящо задълженията на страните, а отговорността на застрахователя остава, независимо от прехвърлянето на функциите.
Наредбата регламентира изискванията към застрахователите и презастрахователите относно възлагането на дейности на доставчици на услуги. Включва критерии за подбор на доставчици, оценка на изпълнението, уговорки в договорите и изисквания за управление при извънредни ситуации. Застрахователите трябва да документират процесите по подбор и да предвидят условия за превъзлагане на подизпълнители. Компетентният орган одобрява прехвърлянето на услуги и следи за спазването на условията в договорите.
Наредбата определя изискванията при прехвърляне на критични или важни функции на доставчици на услуги. Застрахователите трябва да представят описание на обхвата и основанието за възлагането, информация за проверките и резултатите от тях. При възлагане на ключови функции, се изисква информация за отговорното лице и доказателства за квалификация. Застрахователят е длъжен да информира комисията за обстоятелства, които влияят на надзорните цели, включително промени в договора, проблеми с изпълнението и несъответствия в услугите.
Чл. 75 от наредбата предвижда, че при прехвърляне на функции и дейности на доставчици на облачни услуги, застрахователите и презастрахователите трябва да спазват Насоките за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги, издадени от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Комисията за финансов надзор е отговорна за издаването на указания относно прилагането на тези изисквания.
Чл. 76 от наредбата определя изискванията за вътрешно управление на застрахователите и презастрахователите, които са част от група. Тези предприятия трябва да създадат адекватна структура и организация за управление на риска, като ясно разпределят отговорностите между всички предприятия в групата. Важно е, че задълженията и отговорността на компетентния орган на всяко предприятие не се накърняват при създаването на система на управление.
Наредбата установява изисквания към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като акцентира на необходимостта от подходящи инструменти и механизми за отчетност и управление на риска. Застрахователите и холдингите трябва да осигуряват ефективни информационни потоци и да документират използваните инструменти за управление на рисковете. Компетентният орган отговаря за стратегията и управлението на групата, осигурявайки прозрачност и контрол на вътрешното управление. Той трябва да познава рисковете и връзките между предприятията в групата и да гарантира, че всяко предприятие получава необходимата информация относно общите цели и рискове.
Чл. 78 от Наредба № 71 определя изискванията към застрахователите и презастрахователите, които са част от група. Те трябва да вземат предвид рисковете на индивидуално и групово ниво, включително репутационния риск, рисковете от сделки в рамките на групата, взаимозависимостите между рисковете, рисковете от предприятия в трети страни, нерегулирани и регулирани предприятия. Задълженията включват наличие на процеси за идентификация и измерване на рисковете, система от лимити, стрес-тестове и адекватни информационни системи.
Застрахователите и презастрахователите, които са част от група, трябва да осигурят процедури за идентифициране, измерване, управление, наблюдение и отчетност на концентрациите на риска. Това включва и сделки, извършвани в рамките на групата.
Чл. 80 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. постановява, че застрахователите и презастрахователите, които са част от група, трябва да гарантират наличие на система за управление на риска. Тази система трябва да включва процеси и отчетни процедури за идентифициране, измерване, наблюдение и управление на рисковете, свързани с сделките в рамките на групата, особено значителните и много значителните сделки. Изискванията са в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията към управлението на риска на застрахователите и презастрахователите, които трябва да прилагат подходящи процеси за идентифициране, измерване, управление, наблюдение и отчитане на рисковете. Те трябва да гарантират, че структурата на управлението на риска не възпрепятства изпълнението на законовите и договорни задължения. Застрахователите и презастрахователите оценяват ефективността на управлението на рисковете в рамките на групата.
Наредба № 71 определя изискванията за създаване на процедура за систематично оценяване на риска и платежоспособността (СОРП) от застрахователите и презастрахователите. Те трябва да прилагат адекватни техники, съобразени с организационната структура и рисковете, свързани с дейността им. Застрахователите са задължени да оценяват рисковете, да внедряват стабилни процеси за наблюдение и измерване на рисковете и да събират информация от всички сфери на дейността. Освен това, те трябва да разработят модел на СОРП, който да отчита управлението на рисковете и да подпомага решенията за управление на капитала и премиите.
Чл. 83 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя ролята на компетентния орган на застрахователя и презастрахователя в процесите, свързани със системата за оценка на рисковете и платежоспособността (СОРП). Той активно участва в оценката на рисковете, проверява идентификацията и оценките, както и допусканията, свързани с капиталовите изисквания. На базата на резултатите от СОРП, органът одобрява капиталовия план на предприятието, който трябва да осигури покритие на капиталовите изисквания дори при неблагоприятни условия.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като в Чл. 84 се посочва, че те трябва да поддържат документация относно системата за управление на риска (СОРП). Минималните изисквания включват: правила за СОРП, документиране на всяка извършена СОРП, вътрешен доклад за всяка СОРП и надзорен доклад за СОРП.
Чл. 85 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. предвижда, че компетентният орган на застрахователя или презастрахователя трябва да приеме правила за системата за управление на риска (СОРП), които да включват описание на процесите и процедурите за извършване на СОРП, връзката между рисковия профил и лимитите за поемане на риск, както и методите за провеждане на стрес-тестове и оценка на информацията. Необходимо е да се документират сроковете и обстоятелствата за извършване на СОРП.
Чл. 86 от Наредба № 71 определя изискванията за удостоверяване и документиране на всяка СОРП (Система за оценка на рисковете и платежоспособността) от застрахователите и презастрахователите. Документацията трябва да включва анализ на индивидуалните рискове, връзката между оценката на риска и капитала, управление на непокритите рискове, техническа спецификация на подхода, оценка на платежоспособността, планове за действие, заключения за спазване на регулаторните изисквания, промени в модела, идентифициране на разлики в рисковия профил, външни и вътрешни фактори, управленски действия и процеса на проверка от компетентния орган.
Чл. 87 от Наредба № 71 задължава застрахователите и презастрахователите да информират своите служители, които имат отношение към резултатите от СОРП, след одобрение на процедурата от компетентния орган. Информацията, предоставена на компетентния орган, трябва да е достатъчно подробна за стратегическите решения, а информацията за служителите - за предприемане на последващи действия. Раздел II на наредбата съдържа особени правила относно оценката на нуждите по отношение на платежоспособността.
Чл. 88 от Наредба № 71 регламентира процеса на количествено остойностяване на нуждите от капитал и оценка на рисковете, пред които са изправени застрахователите и презастрахователите. Застрахователите трябва да извършват стрес-тестове и анализи на сценарии, за да оценят съвкупните нужди по отношение на платежоспособността. При оценката се вземат предвид всички съществени рискове, включително краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, а също и управленските практики и системи на предприятието. Застрахователите трябва да обосноват избора на методи за оценка на нуждите от капитал, независимо дали използват стандартна формула или вътрешен модел. Задължително е да се предвидят мерки за управление на рисковете и да се оценят последствията от управленските действия при неблагоприятни условия.
Чл. 89 от Наредба № 71 установява изисквания към застрахователите и презастрахователите относно оценката на платежоспособността. Те трябва да извършват средносрочен и дългосрочен анализ на нуждите от капитал, да проектират капиталовите си нужди, да анализират рисковете и да идентифицират външни фактори, влияещи на платежоспособността. Всички тези аспекти трябва да бъдат отразени в системата за управление на риска и капиталовите планове.
Чл. 90 от Наредба № 71 определя задълженията на застрахователите и презастрахователите при използване на различни основи за оценка и признаване на платежоспособността. Те трябва да обяснят как тези различия влияят на определянето на рисковия профил и бизнес стратегията. Освен това, те са длъжни да изчислят количественото влияние на различните основи върху оценката на платежоспособността.
Чл. 91 от Наредба № 71 определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно капиталовите изисквания и оценката на платежоспособността. Те трябва да анализират рисковия профил, количеството и качеството на собствените средства, както и да провеждат стрес-тестове и анализи на сценарии. Застрахователите трябва да вземат предвид бъдещите изисквания за собствени средства и да оценят мерки за подобряване на капиталовата адекватност. Спазването на изискванията е задължително, включително за застрахователи без достъп до единния пазар на ЕС.
Член 92 от Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. предвижда задължения за застрахователите и презастрахователите относно техническите резерви. Те трябва да създадат и прилагат процеси за редовен преглед на изчисленията на тези резерви. Актюерската функция трябва да осигурява информация за спазването на изискванията и да идентифицира рисковете, свързани с неопределеността на изчисленията. Информацията трябва да бъде отразена в годишния актюерски доклад.
Наредбата определя изискванията за оценка на рисковия профил на застрахователите и презастрахователите, като те трябва да сравняват своите рискови профили с допусканията за капиталовото изискване за платежоспособност. При установяване на незначителни отклонения, количествена оценка не е необходима. Процесът на оценка включва анализ на рисковия профил, чувствителността на стандартната формула, и разработка на мерки при значителни отклонения. Застрахователите, които прилагат вътрешен модел, трябва да извършват оценка на рисковете и тяхното влияние върху платежоспособността. Наредбата не се прилага за застрахователи без достъп до единния пазар на ЕС.
Чл. 94 от наредбата постановява, че застрахователите и презастрахователите трябва да отчитат резултатите от системата за оценка на риска и платежоспособността (СОРП) в управлението на капитала, планирането на дейността и разработката на продуктите си. Резултатите от СОРП трябва да се вземат предвид при определяне на програмата за дейността, а също така да се разработват стратегии за управление на нуждите от платежоспособност и капиталови изисквания. Преди вземането на важни решения, които могат да повлияят на риска или капитала, трябва да се извърши оценка чрез СОРП, за да се прецени влиянието на тези решения върху платежоспособността и капиталовите изисквания.
Наредбата установява изискванията за извършване на систематична оценка на рисковия профил (СОРП) от застрахователите и презастрахователите. СОРП трябва да се извършва най-малко веднъж годишно, с референтна дата, съвпадаща с изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност. Освен редовната СОРП, трябва да се извършва и извънредна оценка при съществени промени в рисковия профил, като изменения в организационната структура, модела за рисков капитал, или регулаторни промени. Извънредната СОРП трябва да се фокусира върху промените в рисковия профил и да предостави актуализирано заключение относно платежоспособността. Застрахователите и презастрахователите са задължени да представят надзорния доклад за СОРП в определен срок.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията за системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Чл. 96 описва задълженията на застрахователите и холдинговите структури относно разработването на система за оценка на риска и платежоспособността на групата. Тази система трябва да отразява рисковия профил на групата, да включва специфични рискове, свързани с групата, и да обхваща различия между участващите застрахователи. Освен това, отговорният за системата трябва да осигури необходимата информация за оценката и да вземе предвид предприятия, които не подлежат на надзор.
Чл. 97 от Наредба № 71 определя задълженията на застрахователите и презастрахователите, които са част от група, относно представянето на надзорен доклад за СОРП на равнище на групата. Документът трябва да бъде изготвен на български език. При наличие на единен документ за СОРП, застрахователите са длъжни да осигурят превод на част от оценката, съдържаща информация за тях, при поискване. Не е задължително всички предприятия от групата да бъдат включени в СОРП, но при заявление за СОРП всички оценки на обхванатите предприятия трябва да са включени в единния документ. Изискванията за превод не важат за застрахователи без достъп до единния пазар на ЕС, които могат да изготвят единен документ за СОРП.
Наредба № 71 определя изискванията за управление на рисковете в застрахователните и презастрахователните групи. Застрахователите и презастрахователите, които са част от група, трябва да оценят специфичните рискове и взаимозависимостите, влияещи на платежоспособността. Специфичните рискове включват разпространение на рискове, рискове от вътрешногрупови сделки, оперативни рискове и други. Предприятието, начело на групата, трябва да анализира диверсификацията и да документира фактори, свързани с капиталовите нужди и рисковете, на които е изложена групата.
Чл. 99 от наредба № 71 определя изискванията за документиране на СОРП на равнище на групата от застрахователи и презастрахователи. В него се посочва, че е необходимо да се включи информация относно: 1) идентифициране на източниците на собствени средства и необходимостта от допълнителни средства; 2) оценка на наличието и заменяемостта на собствените средства; 3) информация за планирани прехвърляния на собствени средства и последствията от тях; 4) съгласуване на индивидуалните стратегии с груповите; 5) специфични рискове за групата.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Член 100 описва задълженията на застрахователите и презастрахователите при заявка за извършване на СОРП, включително предоставяне на списък на участниците, описание на спазените изисквания за управление, организация на СОРП и необходимост от писмени преводи. Процесът на СОРП на група не освобождава дъщерните дружества от индивидуални задължения. Докладът за СОРП трябва да позволява индивидуална идентификация на резултатите от всяко дъщерно предприятие и да отговаря на изискванията на надзорните органи.
Чл. 101 от наредбата определя, че при оценката на нуждите по отношение на платежоспособността на групата, застрахователят или презастрахователят, който е участващо предприятие, трябва да включва рисковете от дейността в трети страни. Оценката трябва да се извършва по същия начин, както за дейността в Европейското икономическо пространство, с акцент върху преносимостта и заменяемостта на капитал. Глава четвърта от наредбата се фокусира върху изискванията за сигурността и управлението на информационните и комуникационните технологии на застрахователите и презастрахователите.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. определя изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. В нея се посочва, че застрахователите трябва да спазват Насоките за сигурност и управление на информационните и комуникационните технологии, издадени от EIOPA. Включва определения на ключови термини, като 'анализ на чувствителността', 'групово равнище', 'доставчик на облачни услуги' и 'правен риск'. Застрахователите трябва да предоставят информация в електронен формат и да адаптират вътрешните си документи в срок от 6 месеца след влизането на наредбата в сила. Наредбата отменя предходни наредби и въвежда нови изисквания за възнагражденията на служителите, свързани с управлението на риска.
Тази наредба определя изискванията за управление на застрахователите и презастрахователите, като включва определения за ключови термини, свързани с управлението на рискове, одитни ангажименти и функции в организацията. Основните понятия обхващат анализ на чувствителността, групово равнище, доставчици на услуги и облачни услуги, правен и репутационен риск, както и стандарти за вътрешен одит.
Наредбата предвижда, че застрахователите и презастрахователите трябва да предоставят информация в електронен формат, който позволява четене и търсене. При предоставяне на хартиен носител, информацията трябва да бъде съпроводена с електронна версия. Ако документът съдържа електронно изявление, той трябва да бъде подписан с квалифициран електронен подпис. При актуализиране на документи, трябва да се предостави и версия, която показва промените от предходната версия.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. въвежда изискванията на насоки от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). В параграф 3, алинея 1, се посочват насоките относно системата на управление, оценката на собствения риск и платежоспособност, както и разглеждането на жалби от застрахователни предприятия. Алинея 2 подчертава прилагането на насоки за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги и за сигурност и управление на информационните технологии.
Застрахователите и презастрахователите трябва да адаптират своите политики и процедури, както и вътрешните документи, в съответствие с изискванията на наредбата в срок от 6 месеца след влизането ѝ в сила. Комисията е задължена да приеме указанията по определени членове в срок от 2 месеца след влизането в сила на наредбата.
Производствата, които са започнали преди влизането в сила на НАРЕДБА № 71 от 22 юли 2021 г., ще бъдат приключени по стария ред и условия. Новите изисквания на наредбата не се прилагат за тези производства.
С §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. се отменя Наредба № 32 от 13.09.2006 г., която регламентира изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователите и презастрахователите.
Параграф §8 в Наредба № 48 от 20.03.2013 г. се изменя с нови разпоредби относно изискванията към възнагражденията на служителите в застрахователи и презастрахователи. Въвеждат се нови алинеи в чл. 2 и чл. 4, които определят контролни функции, политика за възнаграждения, и мерки за избягване на конфликт на интереси. Създава се чл. 4а, който изисква груповата политика за възнаграждения да отразява структурата на групата и да осигурява спазване на законовите изисквания. Освен това, в чл. 6, ал. 2 се добавя уточнение относно спазването на правилата за управление на риска. В преходните и заключителните разпоредби се добавя уточнение относно чл. 265, ал. 1.
Наредба № 71 от 22 юли 2021 г. е издадена на основание на конкретни членове от Кодекса за застраховането, включително чл. 77, ал. 5, чл. 265, ал. 1, чл. 90, ал. 8, чл. 111, ал. 4, чл. 104, ал. 6 и чл. 232, ал. 5. Тя е приета с Решение № 227-Н от 22.07.2021 г. на Комисията за финансов надзор.